НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
1904
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Великото преселение на народите и техният парад
пред
Великия Учител" Какви ли нямаше на "Изгрева"?
"Великото преселение на народите и техният парад
пред
Великия Учител" Какви ли нямаше на "Изгрева"?
Личности, индивидуалности с такъв вътрешен заряд и сила, че можеха да разрушат цялата Земя, дори и Космоса. Та това не бяха случайни люде, събрани от кол и въже. Това бяха онези преродени души и духове, които бяха създали цели цивилизации, епохи и човешки култури на земята. Всички велики пълководци, царе, папи, патриарси, учени, философи на човечеството бяха събрани тук, на "Изгрева", и бяха вързани в обикновените човешки тела чрез плът и кръв. Някои от тях бяха необразовани, но от тях и в тях витаеше прероденият дух на величие и властолюбив, които идеха от вековете.
към текста >>
Тереза беше вярна сестра, типичен
представител
на възрастните сестри, които ние заварихме, когато бе образуван Младежкият клас.
Не бяха случайни тези неща на "Изгрева" и то - в присъствието на Великия Учител. Имаше една сестра Тереза Керемидчиева. Тя беше германка по народност, а беше оженена за българин от Македония. Тяхната дъщеря се казваше Савка. Савка беше стенографка на Учителя и съществото, което Учителят допущаше най-близо до Себе Си.
Тереза беше вярна сестра, типичен
представител
на възрастните сестри, които ние заварихме, когато бе образуван Младежкият клас.
В нея имаше ред и порядък. Беше свидетелка на цялата Школа. Дори дочака времето, когато Учителят си замина и когато, шест месеца след това - през 1945 година, си замина от този свят и Савка, нейната дъщеря. Тереза ми разказваше един сън. Сънувала как Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу пред Него един след друг в колони и Го поздравявали с възторжени възгласи: "Вечна слава!
към текста >>
В нея имаше
ред
и
порядък
.
Имаше една сестра Тереза Керемидчиева. Тя беше германка по народност, а беше оженена за българин от Македония. Тяхната дъщеря се казваше Савка. Савка беше стенографка на Учителя и съществото, което Учителят допущаше най-близо до Себе Си. Тереза беше вярна сестра, типичен представител на възрастните сестри, които ние заварихме, когато бе образуван Младежкият клас.
В нея имаше
ред
и
порядък
.
Беше свидетелка на цялата Школа. Дори дочака времето, когато Учителят си замина и когато, шест месеца след това - през 1945 година, си замина от този свят и Савка, нейната дъщеря. Тереза ми разказваше един сън. Сънувала как Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу пред Него един след друг в колони и Го поздравявали с възторжени възгласи: "Вечна слава! " Учителят приемал поздравленията на манифестиращите народи с кимване и с лека усмивка.
към текста >>
Сънувала как Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу
пред
Него един след друг в колони и Го поздравявали с възторжени възгласи: "Вечна слава!
Тереза беше вярна сестра, типичен представител на възрастните сестри, които ние заварихме, когато бе образуван Младежкият клас. В нея имаше ред и порядък. Беше свидетелка на цялата Школа. Дори дочака времето, когато Учителят си замина и когато, шест месеца след това - през 1945 година, си замина от този свят и Савка, нейната дъщеря. Тереза ми разказваше един сън.
Сънувала как Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу
пред
Него един след друг в колони и Го поздравявали с възторжени възгласи: "Вечна слава!
" Учителят приемал поздравленията на манифестиращите народи с кимване и с лека усмивка. На края на манифестиращата колона от всички народи по земята се задава една група от мъже и жени. А те вървят така - кой как свари, без ред и порядък. Всеки говори и ръкомаха на другия. Всеки доказва на другия, че е по-горен от него и че никой никого не зачита, защото всеки се смята за най-горен от всички.
към текста >>
А те вървят така - кой как свари, без
ред
и
порядък
.
Дори дочака времето, когато Учителят си замина и когато, шест месеца след това - през 1945 година, си замина от този свят и Савка, нейната дъщеря. Тереза ми разказваше един сън. Сънувала как Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу пред Него един след друг в колони и Го поздравявали с възторжени възгласи: "Вечна слава! " Учителят приемал поздравленията на манифестиращите народи с кимване и с лека усмивка. На края на манифестиращата колона от всички народи по земята се задава една група от мъже и жени.
А те вървят така - кой как свари, без
ред
и
порядък
.
Всеки говори и ръкомаха на другия. Всеки доказва на другия, че е по-горен от него и че никой никого не зачита, защото всеки се смята за най-горен от всички. Задава се групата, чува се врявата, но като наближили златния трон на Учителя, всички обърнали глава към Него и млъкнали. Минавали мълчешком. Учителят станал прав и приел стоешком тяхната мълчалива манифестация.
към текста >>
Това били
представителите
на "Изгрева".
Всеки говори и ръкомаха на другия. Всеки доказва на другия, че е по-горен от него и че никой никого не зачита, защото всеки се смята за най-горен от всички. Задава се групата, чува се врявата, но като наближили златния трон на Учителя, всички обърнали глава към Него и млъкнали. Минавали мълчешком. Учителят станал прав и приел стоешком тяхната мълчалива манифестация.
Това били
представителите
на "Изгрева".
Вторачила се Тереза Керемидчиева в тях и какво да види - това било цялото представителство на "Изгрева", така, както тя ги била познавала от двадесет и две години. Били всички, не липсвал никой, така че това била истинската представителна колона, която трябвало да манифестира пред Учителя като застъпница на "Изгрева". Те мълчешком вървели, а Учителят стоял прав. Във въздуха се носела над главите им цигулковата мелодия на Учителя: "Странник съм в този свят". Колоната се изтеглила и Учителят отново седнал на Своя златен трон.
към текста >>
Вторачила се Тереза Керемидчиева в тях и какво да види - това било цялото
представителство
на "Изгрева", така, както тя ги била познавала от двадесет и две години.
Всеки доказва на другия, че е по-горен от него и че никой никого не зачита, защото всеки се смята за най-горен от всички. Задава се групата, чува се врявата, но като наближили златния трон на Учителя, всички обърнали глава към Него и млъкнали. Минавали мълчешком. Учителят станал прав и приел стоешком тяхната мълчалива манифестация. Това били представителите на "Изгрева".
Вторачила се Тереза Керемидчиева в тях и какво да види - това било цялото
представителство
на "Изгрева", така, както тя ги била познавала от двадесет и две години.
Били всички, не липсвал никой, така че това била истинската представителна колона, която трябвало да манифестира пред Учителя като застъпница на "Изгрева". Те мълчешком вървели, а Учителят стоял прав. Във въздуха се носела над главите им цигулковата мелодия на Учителя: "Странник съм в този свят". Колоната се изтеглила и Учителят отново седнал на Своя златен трон. Сънят свършил.
към текста >>
Били всички, не липсвал никой, така че това била истинската
представителна
колона, която трябвало да манифестира
пред
Учителя като застъпница на "Изгрева".
Задава се групата, чува се врявата, но като наближили златния трон на Учителя, всички обърнали глава към Него и млъкнали. Минавали мълчешком. Учителят станал прав и приел стоешком тяхната мълчалива манифестация. Това били представителите на "Изгрева". Вторачила се Тереза Керемидчиева в тях и какво да види - това било цялото представителство на "Изгрева", така, както тя ги била познавала от двадесет и две години.
Били всички, не липсвал никой, така че това била истинската
представителна
колона, която трябвало да манифестира
пред
Учителя като застъпница на "Изгрева".
Те мълчешком вървели, а Учителят стоял прав. Във въздуха се носела над главите им цигулковата мелодия на Учителя: "Странник съм в този свят". Колоната се изтеглила и Учителят отново седнал на Своя златен трон. Сънят свършил. Събужда се Тереза, оглежда се и вижда, че това не е сън като другите сънища.
към текста >>
Той я изслушва внимателно и
съсредоточено
.
За човешкия сън Учителят разказва много неща. Знае тя от Словото Му, че човек при съня си оставя тялото на леглото си, а чрез своя двойник се извлича от тялото си, напуща го и отива в света на сънищата. Този свят е така нареченият физико-астрален свят, който се намира на сто километра над земята и я опасва като пояс, широк сто километра. Знае всичко това сестра Тереза и разбира, че този сън не й се дава току така, че има нещо реално в него, но трябва само да й се разтълкува. Затова тя отива при Учителя и разказва всичко от начало до край.
Той я изслушва внимателно и
съсредоточено
.
Но после й казва: "Не намирам причина тук да се учудвате на вашия сън. Това е цялата истина. Станах прав на онези, които въпреки всичко от нищо направиха нещо. Те отстояха на "Изгрева", докато се даде Словото на Бога. Това не е малко за тях, а цял подвиг пред вечността.
към текста >>
Това не е малко за тях, а цял подвиг
пред
вечността.
Той я изслушва внимателно и съсредоточено. Но после й казва: "Не намирам причина тук да се учудвате на вашия сън. Това е цялата истина. Станах прав на онези, които въпреки всичко от нищо направиха нещо. Те отстояха на "Изгрева", докато се даде Словото на Бога.
Това не е малко за тях, а цял подвиг
пред
вечността.
Ако запазят Словото - тогава това ще бъде техният втори подвиг пред вечността. Тогава ще стана прав и ще им се поклоня до земята. И това не ще бъде малко за тях. В тази груба среда тук, при българите, при тези канари и камънаци, да се посее едно житно зърно от Словото и да се роди нещо като стрък, тук в България - това е цяло чудо на чудесата, не само за земята, но и чудо за Небето. Затова трябва да им се зачете това, че те отстояха.
към текста >>
Ако запазят Словото - тогава това ще бъде техният втори подвиг
пред
вечността.
Но после й казва: "Не намирам причина тук да се учудвате на вашия сън. Това е цялата истина. Станах прав на онези, които въпреки всичко от нищо направиха нещо. Те отстояха на "Изгрева", докато се даде Словото на Бога. Това не е малко за тях, а цял подвиг пред вечността.
Ако запазят Словото - тогава това ще бъде техният втори подвиг
пред
вечността.
Тогава ще стана прав и ще им се поклоня до земята. И това не ще бъде малко за тях. В тази груба среда тук, при българите, при тези канари и камънаци, да се посее едно житно зърно от Словото и да се роди нещо като стрък, тук в България - това е цяло чудо на чудесата, не само за земята, но и чудо за Небето. Затова трябва да им се зачете това, че те отстояха. И аз им го зачетох и станах на крака.
към текста >>
В тази груба
среда
тук, при българите, при тези канари и камънаци, да се посее едно житно зърно от Словото и да се роди нещо като стрък, тук в България - това е цяло чудо на чудесата, не само за земята, но и чудо за Небето.
Те отстояха на "Изгрева", докато се даде Словото на Бога. Това не е малко за тях, а цял подвиг пред вечността. Ако запазят Словото - тогава това ще бъде техният втори подвиг пред вечността. Тогава ще стана прав и ще им се поклоня до земята. И това не ще бъде малко за тях.
В тази груба
среда
тук, при българите, при тези канари и камънаци, да се посее едно житно зърно от Словото и да се роди нещо като стрък, тук в България - това е цяло чудо на чудесата, не само за земята, но и чудо за Небето.
Затова трябва да им се зачете това, че те отстояха. И аз им го зачетох и станах на крака. Но ако го запазят, съхранят и предадат на останалото човечество, тогава ще им се поклоня до земята." Сестра Тереза стои втрещена - ни дума, ни звук. Лицето й не трепва. Стои вкаменена като статуя пред Учителя и сълзи започват да текат от очите й.
към текста >>
Но ако го запазят, съхранят и
предадат
на останалото човечество, тогава ще им се поклоня до земята." Сестра Тереза стои втрещена - ни дума, ни звук.
Тогава ще стана прав и ще им се поклоня до земята. И това не ще бъде малко за тях. В тази груба среда тук, при българите, при тези канари и камънаци, да се посее едно житно зърно от Словото и да се роди нещо като стрък, тук в България - това е цяло чудо на чудесата, не само за земята, но и чудо за Небето. Затова трябва да им се зачете това, че те отстояха. И аз им го зачетох и станах на крака.
Но ако го запазят, съхранят и
предадат
на останалото човечество, тогава ще им се поклоня до земята." Сестра Тереза стои втрещена - ни дума, ни звук.
Лицето й не трепва. Стои вкаменена като статуя пред Учителя и сълзи започват да текат от очите й. Учителят се обръща към нея и казва: "Сестра, съберете сълзите си в едно шишенце и ги запазете. Те са Божието благословение за вас, за вашето племе и за вашия народ, че те изпратиха вас за свой представител в Школата на Великия Учител". Сестра Тереза пада на колене и облива със сълзи двете ръце на Учителя, целува ги и тихо-тихо се отдалечава.
към текста >>
Стои вкаменена като статуя
пред
Учителя и сълзи започват да текат от очите й.
В тази груба среда тук, при българите, при тези канари и камънаци, да се посее едно житно зърно от Словото и да се роди нещо като стрък, тук в България - това е цяло чудо на чудесата, не само за земята, но и чудо за Небето. Затова трябва да им се зачете това, че те отстояха. И аз им го зачетох и станах на крака. Но ако го запазят, съхранят и предадат на останалото човечество, тогава ще им се поклоня до земята." Сестра Тереза стои втрещена - ни дума, ни звук. Лицето й не трепва.
Стои вкаменена като статуя
пред
Учителя и сълзи започват да текат от очите й.
Учителят се обръща към нея и казва: "Сестра, съберете сълзите си в едно шишенце и ги запазете. Те са Божието благословение за вас, за вашето племе и за вашия народ, че те изпратиха вас за свой представител в Школата на Великия Учител". Сестра Тереза пада на колене и облива със сълзи двете ръце на Учителя, целува ги и тихо-тихо се отдалечава. Сестра Тереза беше германка и ако днес вие видите снимката с нейния образ, ще се убедите, че през нейните очи ви гледа един германски дух, който не бе случаен и нейното присъствие в България и в Школата на Учителя не бе случайно. Тя бе посланикът, излъчен и изпратен от немския дух и от немския народ.
към текста >>
Те са Божието благословение за вас, за вашето племе и за вашия народ, че те изпратиха вас за свой
представител
в Школата на Великия Учител".
И аз им го зачетох и станах на крака. Но ако го запазят, съхранят и предадат на останалото човечество, тогава ще им се поклоня до земята." Сестра Тереза стои втрещена - ни дума, ни звук. Лицето й не трепва. Стои вкаменена като статуя пред Учителя и сълзи започват да текат от очите й. Учителят се обръща към нея и казва: "Сестра, съберете сълзите си в едно шишенце и ги запазете.
Те са Божието благословение за вас, за вашето племе и за вашия народ, че те изпратиха вас за свой
представител
в Школата на Великия Учител".
Сестра Тереза пада на колене и облива със сълзи двете ръце на Учителя, целува ги и тихо-тихо се отдалечава. Сестра Тереза беше германка и ако днес вие видите снимката с нейния образ, ще се убедите, че през нейните очи ви гледа един германски дух, който не бе случаен и нейното присъствие в България и в Школата на Учителя не бе случайно. Тя бе посланикът, излъчен и изпратен от немския дух и от немския народ. Този посланик бе откърмен и бе подготвен от немския народ векове преди това и немският дух го бе изпратил в точно определения момент и в уреченото време, когато Великият Учител бе слязъл на земята и бе отворил Школата. Сестра Тереза винаги с възторг говореше за този свой сън, за това, че Учителят бе станал прав да посрещне изгревяните, когато народите на човечеството дефилираха пред Великия Учител.
към текста >>
Този посланик бе откърмен и бе подготвен от немския народ векове
преди
това и немският дух го бе изпратил в точно
определения
момент и в уреченото време, когато Великият Учител бе слязъл на земята и бе отворил Школата.
Учителят се обръща към нея и казва: "Сестра, съберете сълзите си в едно шишенце и ги запазете. Те са Божието благословение за вас, за вашето племе и за вашия народ, че те изпратиха вас за свой представител в Школата на Великия Учител". Сестра Тереза пада на колене и облива със сълзи двете ръце на Учителя, целува ги и тихо-тихо се отдалечава. Сестра Тереза беше германка и ако днес вие видите снимката с нейния образ, ще се убедите, че през нейните очи ви гледа един германски дух, който не бе случаен и нейното присъствие в България и в Школата на Учителя не бе случайно. Тя бе посланикът, излъчен и изпратен от немския дух и от немския народ.
Този посланик бе откърмен и бе подготвен от немския народ векове
преди
това и немският дух го бе изпратил в точно
определения
момент и в уреченото време, когато Великият Учител бе слязъл на земята и бе отворил Школата.
Сестра Тереза винаги с възторг говореше за този свой сън, за това, че Учителят бе станал прав да посрещне изгревяните, когато народите на човечеството дефилираха пред Великия Учител. Казваше: "Ама тия българи ни сложиха нас, германците, в малкия джоб на жилетката си". Казваше това, усмихваше се и отсичаше: "Това можеха да го направят и извършат само онези, които бяха на "Изгрева". Аз, който разказвам това, също бях един от "Изгрева" - бях изгревянин. Нейният разказ беше верен, истинен и носеше в себе си непреходността на човешката душа, идваща от вековете, за да присъствува в Школата на Учителя.
към текста >>
Сестра Тереза винаги с възторг говореше за този свой сън, за това, че Учителят бе станал прав да посрещне изгревяните, когато народите на човечеството дефилираха
пред
Великия Учител.
Те са Божието благословение за вас, за вашето племе и за вашия народ, че те изпратиха вас за свой представител в Школата на Великия Учител". Сестра Тереза пада на колене и облива със сълзи двете ръце на Учителя, целува ги и тихо-тихо се отдалечава. Сестра Тереза беше германка и ако днес вие видите снимката с нейния образ, ще се убедите, че през нейните очи ви гледа един германски дух, който не бе случаен и нейното присъствие в България и в Школата на Учителя не бе случайно. Тя бе посланикът, излъчен и изпратен от немския дух и от немския народ. Този посланик бе откърмен и бе подготвен от немския народ векове преди това и немският дух го бе изпратил в точно определения момент и в уреченото време, когато Великият Учител бе слязъл на земята и бе отворил Школата.
Сестра Тереза винаги с възторг говореше за този свой сън, за това, че Учителят бе станал прав да посрещне изгревяните, когато народите на човечеството дефилираха
пред
Великия Учител.
Казваше: "Ама тия българи ни сложиха нас, германците, в малкия джоб на жилетката си". Казваше това, усмихваше се и отсичаше: "Това можеха да го направят и извършат само онези, които бяха на "Изгрева". Аз, който разказвам това, също бях един от "Изгрева" - бях изгревянин. Нейният разказ беше верен, истинен и носеше в себе си непреходността на човешката душа, идваща от вековете, за да присъствува в Школата на Учителя.
към текста >>
2.
2_16 Пълководците от миналото
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Пълководците от миналото" Братството е на
поредното
си лагеруване на Седемте езера на Рила.
"Пълководците от миналото" Братството е на
поредното
си лагеруване на Седемте езера на Рила.
Палатките са опънати край Второто езеро, а някои от тях са се покатерили отдясно и отляво на езерото. Животът на лагера протича в своя нормален порядък познат от години. Тази година бяха дошли много туристи и гости от града. Бяха насядали около Второто езеро, отпочиваха си. Някои от приятелите ми предложиха топъл чай.
към текста >>
Животът на лагера протича в своя нормален
порядък
познат от години.
"Пълководците от миналото" Братството е на поредното си лагеруване на Седемте езера на Рила. Палатките са опънати край Второто езеро, а някои от тях са се покатерили отдясно и отляво на езерото.
Животът на лагера протича в своя нормален
порядък
познат от години.
Тази година бяха дошли много туристи и гости от града. Бяха насядали около Второто езеро, отпочиваха си. Някои от приятелите ми предложиха топъл чай. Те наблюдаваха нашия порядък и живот в планината с любопитство. Сред тях имаше един мъж, който изпъкваше със своя висок ръст и със своята осанка на решителен и волеви мъж.
към текста >>
Някои от приятелите ми
предложиха
топъл чай.
"Пълководците от миналото" Братството е на поредното си лагеруване на Седемте езера на Рила. Палатките са опънати край Второто езеро, а някои от тях са се покатерили отдясно и отляво на езерото. Животът на лагера протича в своя нормален порядък познат от години. Тази година бяха дошли много туристи и гости от града. Бяха насядали около Второто езеро, отпочиваха си.
Някои от приятелите ми
предложиха
топъл чай.
Те наблюдаваха нашия порядък и живот в планината с любопитство. Сред тях имаше един мъж, който изпъкваше със своя висок ръст и със своята осанка на решителен и волеви мъж. Аз го познавах много добре. Бях ползувал неговите съвети. Бях близо до Учителя и Той като ме видя, че разговарям с въпросното лице ме запита: "Кой е този?
към текста >>
Те наблюдаваха нашия
порядък
и живот в планината с любопитство.
Палатките са опънати край Второто езеро, а някои от тях са се покатерили отдясно и отляво на езерото. Животът на лагера протича в своя нормален порядък познат от години. Тази година бяха дошли много туристи и гости от града. Бяха насядали около Второто езеро, отпочиваха си. Някои от приятелите ми предложиха топъл чай.
Те наблюдаваха нашия
порядък
и живот в планината с любопитство.
Сред тях имаше един мъж, който изпъкваше със своя висок ръст и със своята осанка на решителен и волеви мъж. Аз го познавах много добре. Бях ползувал неговите съвети. Бях близо до Учителя и Той като ме видя, че разговарям с въпросното лице ме запита: "Кой е този? " - 'Учителю, този е един от най-големите хирурзи в София." Учителят го оглежда внимателно и казва: "А знаеш ли кой е той?
към текста >>
Сред
тях имаше един мъж, който изпъкваше със своя висок ръст и със своята осанка на решителен и волеви мъж.
Животът на лагера протича в своя нормален порядък познат от години. Тази година бяха дошли много туристи и гости от града. Бяха насядали около Второто езеро, отпочиваха си. Някои от приятелите ми предложиха топъл чай. Те наблюдаваха нашия порядък и живот в планината с любопитство.
Сред
тях имаше един мъж, който изпъкваше със своя висок ръст и със своята осанка на решителен и волеви мъж.
Аз го познавах много добре. Бях ползувал неговите съвети. Бях близо до Учителя и Той като ме видя, че разговарям с въпросното лице ме запита: "Кой е този? " - 'Учителю, този е един от най-големите хирурзи в София." Учителят го оглежда внимателно и казва: "А знаеш ли кой е той? Той е един от най-големите пълководци в миналото и под неговия меч са загинали много хора.
към текста >>
Ние, музикантите, се
наредихме
в
средата
на кръга и засвирихме.
- И единият има нужда да си изплати кармата и другите имат нужда да им се помогне. Така единият плаща, другите приемат и кармата на този народ се смекчава и отива към добро." Стоим като зашеметени. Не знаем какво да мислим, какво да правим и къде да се денем. Това трудно се възприема и трудно може да се смели с нашия човешки ум. Дойде време да играем Паневритмия.
Ние, музикантите, се
наредихме
в
средата
на кръга и засвирихме.
Кръгът на Паневритмията се задвижи. Гостите се престрашиха и се присъединиха да играят с нас. Беше великолепно преживяване за всички. Накрая, след като свърши Паневритмията, една от двете сестри, които слушаха горния разговор, се приближава към Учителя. Аз съм до Него.
към текста >>
Учителят ни оглежда, ние музикантите сме около Него и чакаме
реда
си, за да целунем десницата Му.
'Учителю, ама да знаеш как музикантите свириха вдъхновено, особено оня брат с бялото шалче. Така хубаво движеше лъка, че бях захласната в него И не можех да отделя очите си от него". Аз дочувам разговора от няколко метра и се усмихвам лекичко. Аз познавам това шалче. И знам кой го подари и на чий врат то стои сега.
Учителят ни оглежда, ние музикантите сме около Него и чакаме
реда
си, за да целунем десницата Му.
Учителят отвръща на сестрата: "Днес този брат музикант движи лъка на цигулката, свири ви и вие играете Паневритмията. Но ако знаете, че в предишен живот той е бил голям пълководец, в ръката си е държал меч и с този меч много глави е посякъл, и то главите на онези, които днес играят Паневритмия тук. А сега вместо меч - държи лък на цигулка." Сестрата се разплаква: "Ама Учителю, това е много жестоко, не мога да го възприема." "По-добре е сега да държи лък, отколкото да отиде в света, да вземе меч и да сече отново глави" - отсича Учителят. Аз стоя изтръпнал. Недоумявам всичко това.
към текста >>
Но ако знаете, че в
предишен
живот той е бил голям пълководец, в ръката си е държал меч и с този меч много глави е посякъл, и то главите на онези, които днес играят Паневритмия тук.
Аз дочувам разговора от няколко метра и се усмихвам лекичко. Аз познавам това шалче. И знам кой го подари и на чий врат то стои сега. Учителят ни оглежда, ние музикантите сме около Него и чакаме реда си, за да целунем десницата Му. Учителят отвръща на сестрата: "Днес този брат музикант движи лъка на цигулката, свири ви и вие играете Паневритмията.
Но ако знаете, че в
предишен
живот той е бил голям пълководец, в ръката си е държал меч и с този меч много глави е посякъл, и то главите на онези, които днес играят Паневритмия тук.
А сега вместо меч - държи лък на цигулка." Сестрата се разплаква: "Ама Учителю, това е много жестоко, не мога да го възприема." "По-добре е сега да държи лък, отколкото да отиде в света, да вземе меч и да сече отново глави" - отсича Учителят. Аз стоя изтръпнал. Недоумявам всичко това. "Но защо, Учителю, защо е дошъл в Школата - щом е сякъл глави и е бил главорез? " - "Дошъл е в Школата, защото навремето е бил бич Божий, а мечът му е бил даден да изпълни Волята Божия и да очисти една проказа между тогавашното човечество.
към текста >>
Братът гледаше ръцете им
подред
и казваше онова, което виждаше и знаеше.
Едвам се ориентираме по пътеките. В такива случаи се събирахме на приказка и разговори на различни места или в някоя от по-големите палатки при кухнята. Случи се така, че ме срещна един брат и ме поведе към една група. Братята и сестрите бяха насядали и очакваха брата, да им гледа на ръце и да покаже своето знание по хиромантия. Аз тръгнах с него, но в мене нещо се съпротивляваше.
Братът гледаше ръцете им
подред
и казваше онова, което виждаше и знаеше.
Всеки, комуто той гледаше на ръцете, беше свободен и си тръгваше към палатката. Когато има мъгла, хората не са разположени за разговор. Накрая останахме сами. "Дай си ръцете! " - "Не ги давам" - казвам аз.
към текста >>
Той ме водеше за ръка през мъглата, и ето че сме стигнали
пред
палатката на Учителя.
- Такова нещо не може да съществува. - отсече той. - Отиваме да питаме Учителя, тръгвай с мене! " Аз се дърпах, но той беше много як и силен и направо ме повлече. Аз също не бях слабак, но се съгласих.
Той ме водеше за ръка през мъглата, и ето че сме стигнали
пред
палатката на Учителя.
Заварихме Учителя да пие чай от едно бяло канче. Поклонихме се и той, хиромантът, поиска разрешение да постави един въпрос. Учителят ни изгледа и каза: "Изложете си въпроса! " "Учителю, вие знаете, че аз се занимавам с изучаване на хиромантия. Погледнах ръката му и що да видя?
към текста >>
Това бе същата сестра, която присъствуваше на
предишния
разговор за пълководеца от миналото и която задаваше въпросите.
Това е целта на този кръст, дето е сложен на дланта му. Затова го има и трябва да го има.! " Учителят посяга отново към чая и решава да пие. Като видя, че е изстинал пожела да му донесат топъл чай от термоса. Сестрата, която Го обслужваше, му наля топъл чай.
Това бе същата сестра, която присъствуваше на
предишния
разговор за пълководеца от миналото и която задаваше въпросите.
Тази сестра се казваше Савка Керемидчиева - една от стенографките на Учителя. Като отпи няколко глътки, Учителят погледна хироманта: "Брат, щом е било - значи е могло. Щом е могло - сега ще е теглило." Разговорът приключи. Ние се оттеглихме в мъглата. Поисках обещанието му - никому да не разказва за това.
към текста >>
Още малко ти остава." В братския живот аз взимах живо участие и
преди
, и след заминаването на Учителя.
Поисках обещанието му - никому да не разказва за това. Той удържа на думата си. Респектираше го моята съдба и думите, изказани от Учителя за бича Божий. Годините минаваха и той като ме наблюдаваше, казваше: "Добре си, добре се разпъваш на кръста. Ще сполучиш да се разпънеш докрай.
Още малко ти остава." В братския живот аз взимах живо участие и
преди
, и след заминаването на Учителя.
Живо ме интересуваха съдбите и проблемите на изгревяни. Непрекъснато бях сред тях, носех проблемите им и страдах заедно с тях. Понякога ме се вдигаше високо кръвното налягане, понякога получавах сърдечни кризи. Знаех къде е причината и какви са последствията за мен. Но нямаше как - трябваше да вървя по своя път.
към текста >>
Непрекъснато бях
сред
тях, носех проблемите им и страдах заедно с тях.
Респектираше го моята съдба и думите, изказани от Учителя за бича Божий. Годините минаваха и той като ме наблюдаваше, казваше: "Добре си, добре се разпъваш на кръста. Ще сполучиш да се разпънеш докрай. Още малко ти остава." В братския живот аз взимах живо участие и преди, и след заминаването на Учителя. Живо ме интересуваха съдбите и проблемите на изгревяни.
Непрекъснато бях
сред
тях, носех проблемите им и страдах заедно с тях.
Понякога ме се вдигаше високо кръвното налягане, понякога получавах сърдечни кризи. Знаех къде е причината и какви са последствията за мен. Но нямаше как - трябваше да вървя по своя път. Отново ме срещна хиромантът: "Абе ти не разбра ли - като одумваш толкава много хора и се вреш насам-натам, гдето не ти е работата, и се разправяш с тези хора, чиито мисли те връхлитат и ти яздят кръвоносните съдове, с пипалата те обхващат и ти смучат енергията - те ти вдигат кръвното налягане и те ти причиняват сърдечните кризи." - "Знам, знам, но по друг начин не може. Това е пътят ми." Най-ужасното бе, когато "Изгревът" трябваше да се опразни за броени месеци и на негово място да се построят легации и посолства.
към текста >>
Това
според
Учителя е идеалното разрешение.
Защото всяка нощ ми се явяват насън и не мога да спя от тях. Висят над главата ми и всеки иска своето си от мен." Аз го изгледах ужасен. Не вярвах, че той е служител не само на общината, но и на Великия Учител. Приятелите се молеха денонощно и търсеха помощта на Учителя. Накрая Учителят беше намерил и поставил на това място такова длъжностно лице, което имаше видима връзка през деня и невидима връзка с тях през нощта.
Това
според
Учителя е идеалното разрешение.
Когато Небето иска да постави един човек на една длъжност, чрез която да изпълни Волята на Бога, такъв човек трябва да има пряко общение с видимия и с Невидимия свят. И този човек стриктно трябва да изпълнява повелята на Духа Господен. Този чиновник не осъзнаваше своята роля и своята задача. Аз мълчах и не смеех да изкажа знанието си по този въпрос. Накрая ми каза: "Аз виждам, че не всички имат юридическо право да получат апартаменти и гарсониери, но искам по-бърже да ми се махне това задължение от главата, за да се родя.
към текста >>
Тя се отваря и
пред
мене застава засмяното лице на онзи приятел.
Освен това, и правителството иска да разреши този въпрос най-безболезнено и по най-задоволителен начин за всички заинтересовани." Аз отново мълча и не смея да му кажа кой движи всичко това. Накрая, когато всичко се приключи каза: "Днес приключихме. Аз се родих. От утре излизам в годишна отпуска." Напускам общината и отивам в дома на онзи, който току-що бе получил гарсониера и който нямаше никаква документация, но чиновникът от общината му даде право да я ползува срещу минимален наем, докато е жив на земята. Натискам звънеца на въпросната врата.
Тя се отваря и
пред
мене застава засмяното лице на онзи приятел.
Посреща ме с думите: "Да знаеш, днес се родих, получих гарсониера. От утре излизам в годишен отпуск." Тези думи са ми познати вече. Чувам ги за втори път. Разглеждам му гарсониерата. Има вода, парно, баня - в сравнение с неговата барака, това е дворец за него.
към текста >>
3.
2_22 Военните маршове на немските дивизии
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Военните маршове на немските дивизии" След като на 1 март 1941 година България се присъедини към Тристранния пакт, в който влизаха Германия, Италия и Япония, тя стана съюзник и като съюзник трябваше да поеме всички задължения и всички отговорности Немските войски, два часа
преди
подписването на договора, навлязоха в България.
"Военните маршове на немските дивизии" След като на 1 март 1941 година България се присъедини към Тристранния пакт, в който влизаха Германия, Италия и Япония, тя стана съюзник и като съюзник трябваше да поеме всички задължения и всички отговорности Немските войски, два часа
преди
подписването на договора, навлязоха в България.
През нея преминаха седем пехотни дивизии, три планински дивизии, една моторизирана дивизия, пет танкови дивизии, СС- дивизия "Адолф Хитлер", 125-ти пехотен полк и около 270 самолета. Съгласно договора те влизаха като съюзници. А България запазваше суверенитета си. Тази многохилядна германска армия трябваше да бъде изхранена. Какво бе учудването на българските селяни, когато немските войници се явяваха пред тях с нови пачки банкноти и откупуваха всичко, което можеше да се яде на двойни, тройни и по-високи цени.
към текста >>
Какво бе учудването на българските селяни, когато немските войници се явяваха
пред
тях с нови пачки банкноти и откупуваха всичко, което можеше да се яде на двойни, тройни и по-високи цени.
"Военните маршове на немските дивизии" След като на 1 март 1941 година България се присъедини към Тристранния пакт, в който влизаха Германия, Италия и Япония, тя стана съюзник и като съюзник трябваше да поеме всички задължения и всички отговорности Немските войски, два часа преди подписването на договора, навлязоха в България. През нея преминаха седем пехотни дивизии, три планински дивизии, една моторизирана дивизия, пет танкови дивизии, СС- дивизия "Адолф Хитлер", 125-ти пехотен полк и около 270 самолета. Съгласно договора те влизаха като съюзници. А България запазваше суверенитета си. Тази многохилядна германска армия трябваше да бъде изхранена.
Какво бе учудването на българските селяни, когато немските войници се явяваха
пред
тях с нови пачки банкноти и откупуваха всичко, което можеше да се яде на двойни, тройни и по-високи цени.
Селяните се радваха на голямата щедрост на германците и си прибираха парите на скришни места. Само за няколко месеца новите банкноти заляха цялата страна. Накрая се оказа, че немските дивизии имат печатница за български банкноти. По този начин са разрешили един проблем за снабдяването на своите войски. Вместо да реквизират и да правят обири на населението - те му предлагаха нови банкноти и заплащаха трикратно по-скъпо предлаганите стоки.
към текста >>
Вместо да реквизират и да правят обири на населението - те му
предлагаха
нови банкноти и заплащаха трикратно по-скъпо
предлаганите
стоки.
Какво бе учудването на българските селяни, когато немските войници се явяваха пред тях с нови пачки банкноти и откупуваха всичко, което можеше да се яде на двойни, тройни и по-високи цени. Селяните се радваха на голямата щедрост на германците и си прибираха парите на скришни места. Само за няколко месеца новите банкноти заляха цялата страна. Накрая се оказа, че немските дивизии имат печатница за български банкноти. По този начин са разрешили един проблем за снабдяването на своите войски.
Вместо да реквизират и да правят обири на населението - те му
предлагаха
нови банкноти и заплащаха трикратно по-скъпо
предлаганите
стоки.
Българите отначало възхвалява до висините голямата щедрост, но към края на годината се натрупаха толкова много банкноти, че левът се обезцени. Наблюдавахме как немски войници купуваха кошници с яйца, чупеха черупките им и изливаха жълтъците в големи дамаджани. След като ги напълнеха с жълтъци, запечатваха ги отгоре с парафин и ги изпращаха на свои близки в Германия, където вече цареше гладът. Друго, което правеше впечатление, бе, че немските колони се движеха в един порядък на движение, който ние не бяхме свикнали да виждаме. Когато маршируваха, те непрекъснато изпълняваха военните си маршове.
към текста >>
Друго, което правеше впечатление, бе, че немските колони се движеха в един
порядък
на движение, който ние не бяхме свикнали да виждаме.
По този начин са разрешили един проблем за снабдяването на своите войски. Вместо да реквизират и да правят обири на населението - те му предлагаха нови банкноти и заплащаха трикратно по-скъпо предлаганите стоки. Българите отначало възхвалява до висините голямата щедрост, но към края на годината се натрупаха толкова много банкноти, че левът се обезцени. Наблюдавахме как немски войници купуваха кошници с яйца, чупеха черупките им и изливаха жълтъците в големи дамаджани. След като ги напълнеха с жълтъци, запечатваха ги отгоре с парафин и ги изпращаха на свои близки в Германия, където вече цареше гладът.
Друго, което правеше впечатление, бе, че немските колони се движеха в един
порядък
на движение, който ние не бяхме свикнали да виждаме.
Когато маршируваха, те непрекъснато изпълняваха военните си маршове. Отначало ни беше интересно да ги слушаме и наблюдаваме, но после с явна досада отвръщахме глави встрани. Там, където бяха отседнали, непрекъснато се чуваше радио, което гърмеше и трещеше с военни маршове. Тези военни маршове ги съпътствуваха навсякъде - и в поход, и когато бяха натоварени на камиони и се движеха в колони, и когато бяха отседнали за кратка почивка. По едно време започна да се прокрадва съмнение дали са ни съюзници или са ни окупирали.
към текста >>
Но
пред
силата на немското оръжие всички мълчаха.
По едно време започна да се прокрадва съмнение дали са ни съюзници или са ни окупирали. Аз също бях смутен и в недоумение. Времената бяха смутни и напрегнати. Едни бяха за немските дивизии, други бяха против тях. Политическите страсти в България се разгорещиха.
Но
пред
силата на немското оръжие всички мълчаха.
През време на Школата и в Словото на Учителя непрекъснато се споменаваше за мисията на славянството в новата култура на човечеството от Шестата раса. Беше издигната идеята за обединението на славянството. Бяха написани много статии от братята и бяха издадени много книжки за бъдещето на славянството. Но навлизането на немските войски обърка всичко. Обърка и приятелите.
към текста >>
" Учителят
съсредоточава
погледа Си в мене, после леко го отмества встрани, поглежда в дълбочина, вероятно търси да съзре Истината на тези събития и накрая отсича така: "Да, наистина немците навлизат с колони и маршове в България.
Какво ще стане с България? Ще ни окупират ли? Ние окупирани ли сме? Победени ли сме или сме съюзници? Какво ще стане с България?
" Учителят
съсредоточава
погледа Си в мене, после леко го отмества встрани, поглежда в дълбочина, вероятно търси да съзре Истината на тези събития и накрая отсича така: "Да, наистина немците навлизат с колони и маршове в България.
Но те са принудени да сторят това. Защото немският дух е решил да направи и иска да направи контакт с Великия Учител и с народа, при който Той е слязъл. Засега няма друг начин и няма друга форма в тези условия, чрез които той може да осъществи това. Затова той избра тази форма и метод. Вкара в България немските военни колони.
към текста >>
Те сега търсят начин да се реабилитират
пред
България за онази беля, която направиха през времето на Балканската и на Европейската война.
Затова той избра тази форма и метод. Вкара в България немските военни колони. Като минават през България те правят контакт с този народ и търсят начин да направят общение с Божествения Дух. Те не го осъзнават, но онзи Велик Дух, който ръководи немския народ, онзи колективен немски дух, знае много добре, че това е единственият начин засега, в този момент, да дойде в България и да се поклони на Божествения Дух и на Бога, Който сега присъствува в България. Аз съм тук и свидетелствувам за Истината, за Бога и за Словото Му.
Те сега търсят начин да се реабилитират
пред
България за онази беля, която направиха през времето на Балканската и на Европейската война.
Но времената сега са други. В края на краищата Бог решава съдбата на света и човечеството." През цялото време аз съм застанал в една изправена стойка на войник, поел съм въздух и стоя вцепенен. По едно време гърдите ми се отпускат и аз си отдъхвам. Разбирам, че разговорът е привършен. Аз целувам ръка и се отдалечавам от "Изгрева".
към текста >>
Аз бях
представител
на този народ.
Ами те как ще се върнат в Германия! Като хаджии или ще ги положат и заковат в дървени сандъци? Въпроси и въпроси. А отговорите ги няма. Оглеждам се и виждам, че съм застанал мирно като войник и часовой.
Аз бях
представител
на този народ.
Аз бях представител на Школата на Учителя. Аз бях вече посветен в една Истина: защо те маршируват и пеят, преминавайки през този народ. Немският дух пееше своят военен марш пред нозете на Великият Учител. Той Му се покланяше. Но Бог бе предопределил друга съдба на света.
към текста >>
Аз бях
представител
на Школата на Учителя.
Като хаджии или ще ги положат и заковат в дървени сандъци? Въпроси и въпроси. А отговорите ги няма. Оглеждам се и виждам, че съм застанал мирно като войник и часовой. Аз бях представител на този народ.
Аз бях
представител
на Школата на Учителя.
Аз бях вече посветен в една Истина: защо те маршируват и пеят, преминавайки през този народ. Немският дух пееше своят военен марш пред нозете на Великият Учител. Той Му се покланяше. Но Бог бе предопределил друга съдба на света. Защото съдбините на света и на човека се определят от Дома Господен.
към текста >>
Немският дух пееше своят военен марш
пред
нозете на Великият Учител.
А отговорите ги няма. Оглеждам се и виждам, че съм застанал мирно като войник и часовой. Аз бях представител на този народ. Аз бях представител на Школата на Учителя. Аз бях вече посветен в една Истина: защо те маршируват и пеят, преминавайки през този народ.
Немският дух пееше своят военен марш
пред
нозете на Великият Учител.
Той Му се покланяше. Но Бог бе предопределил друга съдба на света. Защото съдбините на света и на човека се определят от Дома Господен. Аз току-що бях там, за да науча Истината за тези немски колони, които дефилираха през София. Колоните минаваха, вдигаха прах и пушилка, очите се премрежваха и гражданите, които ги наблюдаваха си тръгваха за дома.
към текста >>
Но Бог бе
предопределил
друга съдба на света.
Аз бях представител на този народ. Аз бях представител на Школата на Учителя. Аз бях вече посветен в една Истина: защо те маршируват и пеят, преминавайки през този народ. Немският дух пееше своят военен марш пред нозете на Великият Учител. Той Му се покланяше.
Но Бог бе
предопределил
друга съдба на света.
Защото съдбините на света и на човека се определят от Дома Господен. Аз току-що бях там, за да науча Истината за тези немски колони, които дефилираха през София. Колоните минаваха, вдигаха прах и пушилка, очите се премрежваха и гражданите, които ги наблюдаваха си тръгваха за дома. Аз съм застанал, мълча и умувам. Какво има да се умува?
към текста >>
Защото съдбините на света и на човека се
определят
от Дома Господен.
Аз бях представител на Школата на Учителя. Аз бях вече посветен в една Истина: защо те маршируват и пеят, преминавайки през този народ. Немският дух пееше своят военен марш пред нозете на Великият Учител. Той Му се покланяше. Но Бог бе предопределил друга съдба на света.
Защото съдбините на света и на човека се
определят
от Дома Господен.
Аз току-що бях там, за да науча Истината за тези немски колони, които дефилираха през София. Колоните минаваха, вдигаха прах и пушилка, очите се премрежваха и гражданите, които ги наблюдаваха си тръгваха за дома. Аз съм застанал, мълча и умувам. Какво има да се умува? Аз чух думите на Учителя и видях немските колони, които дефилираха с песни.
към текста >>
И една голяма Истина, която трябва сега да се запази и да се
предаде
за следващите поколения, като истина за времената и годините, на които ние бяхме свидетели по времето на Великият Учител.
Аз съм застанал, мълча и умувам. Какво има да се умува? Аз чух думите на Учителя и видях немските колони, които дефилираха с песни. Това бе един факт. И нищо повече.
И една голяма Истина, която трябва сега да се запази и да се
предаде
за следващите поколения, като истина за времената и годините, на които ние бяхме свидетели по времето на Великият Учител.
Минаваха дни, месеци и години. Войната свърши. Русия излезе победителка от войната над Германия. Стана точно така, както Учителят предрече, каза и осъществи. Думите Господни се осъществяват и проявяват винаги по един и същи начин - безпрекословно!
към текста >>
Стана точно така, както Учителят
предрече
, каза и осъществи.
И нищо повече. И една голяма Истина, която трябва сега да се запази и да се предаде за следващите поколения, като истина за времената и годините, на които ние бяхме свидетели по времето на Великият Учител. Минаваха дни, месеци и години. Войната свърши. Русия излезе победителка от войната над Германия.
Стана точно така, както Учителят
предрече
, каза и осъществи.
Думите Господни се осъществяват и проявяват винаги по един и същи начин - безпрекословно! В Божиите решения няма обратни действия! Това е закон на Школата на Великият Учител. Минаха още няколко десетилетия. Германия бе разполовена на две.
към текста >>
Той трябваше да се разреши по начина, както бе
предначертан
от Този, Който ръководеше съдбините на света.
Минаха още няколко десетилетия. Германия бе разполовена на две. Болшевишка Русия бе окупирала едната половина. А другата половина бе окупирана от съюзниците във войната - Англия, Франция и САЩ. Над Германия беше поставен един ребус за разрешаване.
Той трябваше да се разреши по начина, както бе
предначертан
от Този, Който ръководеше съдбините на света.
Но трябваше да преминат годините и да дойде времето, за което е определено да се сбъднат думите Господни. Аз бях свидетел на думите на Учителя и бях очевидец как немският дух осъществи своето поклонение пред Божествения Дух и пред лицето на Бога.
към текста >>
Но трябваше да преминат годините и да дойде времето, за което е
определено
да се сбъднат думите Господни.
Германия бе разполовена на две. Болшевишка Русия бе окупирала едната половина. А другата половина бе окупирана от съюзниците във войната - Англия, Франция и САЩ. Над Германия беше поставен един ребус за разрешаване. Той трябваше да се разреши по начина, както бе предначертан от Този, Който ръководеше съдбините на света.
Но трябваше да преминат годините и да дойде времето, за което е
определено
да се сбъднат думите Господни.
Аз бях свидетел на думите на Учителя и бях очевидец как немският дух осъществи своето поклонение пред Божествения Дух и пред лицето на Бога.
към текста >>
Аз бях свидетел на думите на Учителя и бях очевидец как немският дух осъществи своето поклонение
пред
Божествения Дух и
пред
лицето на Бога.
Болшевишка Русия бе окупирала едната половина. А другата половина бе окупирана от съюзниците във войната - Англия, Франция и САЩ. Над Германия беше поставен един ребус за разрешаване. Той трябваше да се разреши по начина, както бе предначертан от Този, Който ръководеше съдбините на света. Но трябваше да преминат годините и да дойде времето, за което е определено да се сбъднат думите Господни.
Аз бях свидетел на думите на Учителя и бях очевидец как немският дух осъществи своето поклонение
пред
Божествения Дух и
пред
лицето на Бога.
към текста >>
4.
2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Макар че Учителят държеше за
ред
и
порядък
, селището се устрои в привиден
безпорядък
.
"Електричеството на "Изгрева" и бунт на изгревяни" Селището на "Изгрева" постепенно се разрастваше и придоби своя облик на цял квартал. Той трябваше да се устройва, а тогава нямаше още регулационен план. Приятелите купуваха по някой парцел от селяните, после го раздробяваха по на 300-400 кв.м, заграждаха го и си построяваха бараки.
Макар че Учителят държеше за
ред
и
порядък
, селището се устрои в привиден
безпорядък
.
Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр. Държеше за порядък и чистота. Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря. Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах възрастните приятели. Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и божествените неща, но че от физическите работи не разбира.
към текста >>
Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се
подредят
по конец и по
редове
, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр.
"Електричеството на "Изгрева" и бунт на изгревяни" Селището на "Изгрева" постепенно се разрастваше и придоби своя облик на цял квартал. Той трябваше да се устройва, а тогава нямаше още регулационен план. Приятелите купуваха по някой парцел от селяните, после го раздробяваха по на 300-400 кв.м, заграждаха го и си построяваха бараки. Макар че Учителят държеше за ред и порядък, селището се устрои в привиден безпорядък.
Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се
подредят
по конец и по
редове
, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр.
Държеше за порядък и чистота. Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря. Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах възрастните приятели. Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и божествените неща, но че от физическите работи не разбира. Смятахме, че ние, които сме от света, ги разбираме тия неща по-добре от Него.
към текста >>
Държеше за
порядък
и чистота.
"Електричеството на "Изгрева" и бунт на изгревяни" Селището на "Изгрева" постепенно се разрастваше и придоби своя облик на цял квартал. Той трябваше да се устройва, а тогава нямаше още регулационен план. Приятелите купуваха по някой парцел от селяните, после го раздробяваха по на 300-400 кв.м, заграждаха го и си построяваха бараки. Макар че Учителят държеше за ред и порядък, селището се устрои в привиден безпорядък. Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр.
Държеше за
порядък
и чистота.
Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря. Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах възрастните приятели. Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и божествените неща, но че от физическите работи не разбира. Смятахме, че ние, които сме от света, ги разбираме тия неща по-добре от Него. Смятахме, че ние разбираме светските неща, а Учителят е Учител за духовните неща.
към текста >>
Но как и защо се случи така, че селището се изгради в
безпорядък
- не можах да си отговоря.
Той трябваше да се устройва, а тогава нямаше още регулационен план. Приятелите купуваха по някой парцел от селяните, после го раздробяваха по на 300-400 кв.м, заграждаха го и си построяваха бараки. Макар че Учителят държеше за ред и порядък, селището се устрои в привиден безпорядък. Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр. Държеше за порядък и чистота.
Но как и защо се случи така, че селището се изгради в
безпорядък
- не можах да си отговоря.
Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах възрастните приятели. Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и божествените неща, но че от физическите работи не разбира. Смятахме, че ние, които сме от света, ги разбираме тия неща по-добре от Него. Смятахме, че ние разбираме светските неща, а Учителят е Учител за духовните неща. Неразбиране, брат.
към текста >>
Председател
на събранието бе Тодор Стоименов.
Брат Борис Дряновски тръгна от барака на барака да проверява кой какви крушки и котлони има и кой какво плаща. Той откри около 40 човека, които бракониерствуваха. Накрая недоволните решиха да свикат общо събрание в салона на "Изгрева". Не питаха Учителя. Направиха събрание и салонът се изпълни повече, отколкото за беседа на Учителя.
Председател
на събранието бе Тодор Стоименов.
Вдигна се врява. Всеки говореше, че трябва общо да се плаща. Вдигаха се лозунги за "общ комунален живот" и се възмущаваха всички, че трябва да плащат. Дори се стигна дотам да упрекват Учителя, че в салона свети цяла нощ голяма крушка, както и онази крушка, на онзи стълб на поляната, че светела през нощта и събирала бръмбари, мухи и пеперуди и тези две крушки харчели целия ток на "Изгрева". И други неща изнесоха и пак упрекнаха Учителя.
към текста >>
Когато на поляната започна да се играе Паневритмията, Учителят бе
наредил
да се осветлява отстрани поляната, като се поставят няколко лампи в кръг, но да бъдат отдалечени на 10-15 метра от кръга на Паневритмията.
"Ако питаха Мен, не трябваше да се прокарва осветление в салона и на "Изгрева". Щяхме да минем с газените и петромаксовите лампи. С електрическото осветление на "Изгрева" се докараха и електрически сили и други влияния, които действуват разрушително и това може да бъде фатално." "Изгревът" след време бе иззет и разрушен до основи. Ние бяхме причина за това. Първо се почна с непослушанието, после дойде бунтът и накрая - разрушението.
Когато на поляната започна да се играе Паневритмията, Учителят бе
наредил
да се осветлява отстрани поляната, като се поставят няколко лампи в кръг, но да бъдат отдалечени на 10-15 метра от кръга на Паневритмията.
Не Го послушаха и ние играехме Паневритмия около онзи стълб с голямата крушка, който бе поставен точно в средата на кръга. После се чудеха, защо новата власт не ни разрешаваше да играем Паневритмия дори и в гората. Това са съотношения, свързани с послушанието, което имаме към Учителя. Имаш послушание - пътят на ученика е отворен! Нямаш послушание - пътят ти е затворен!
към текста >>
Не Го послушаха и ние играехме Паневритмия около онзи стълб с голямата крушка, който бе поставен точно в
средата
на кръга.
Щяхме да минем с газените и петромаксовите лампи. С електрическото осветление на "Изгрева" се докараха и електрически сили и други влияния, които действуват разрушително и това може да бъде фатално." "Изгревът" след време бе иззет и разрушен до основи. Ние бяхме причина за това. Първо се почна с непослушанието, после дойде бунтът и накрая - разрушението. Когато на поляната започна да се играе Паневритмията, Учителят бе наредил да се осветлява отстрани поляната, като се поставят няколко лампи в кръг, но да бъдат отдалечени на 10-15 метра от кръга на Паневритмията.
Не Го послушаха и ние играехме Паневритмия около онзи стълб с голямата крушка, който бе поставен точно в
средата
на кръга.
После се чудеха, защо новата власт не ни разрешаваше да играем Паневритмия дори и в гората. Това са съотношения, свързани с послушанието, което имаме към Учителя. Имаш послушание - пътят на ученика е отворен! Нямаш послушание - пътят ти е затворен! Старите приятели разказваха, че когато била прекарана трамвайната линия в София, началната спирка в центъра на града е била около църквата "Света Неделя".
към текста >>
Но кой бе онзи, който
нареди
да се прокарат и който прокара тези жици около църквата?
Точно тогава става атентатът в църквата Света Неделя, поставената под кубетата бомба разрушава покрива, загиват много хора и стотици са ранени. Това стана на 16 април 1925 година, в 15,23 часа. Загинаха над 150 човека и имаше около 500 човека ранени. Властта обвини комунистите за този атентат. Те бяха извършителите - това се знае.
Но кой бе онзи, който
нареди
да се прокарат и който прокара тези жици около църквата?
Това остана неизвестно. Причината за атентата също бе забулена в тайна. А Учителят я разбули. Електричеството, електрическите жици, електрическото поле и сили са несъвместими с храм, където се чете Евангелие и Библия. "Изгревът" бе разрушен, а изгревяни бяха настанени в апартаменти в съседните жилищни квартали, както и по цяла София.
към текста >>
Отначало властта не ги отхвърли, защото не
предполагаше
, че дъновистите ще искат да общуват с нея.
"Изгревът" бе разрушен, а изгревяни бяха настанени в апартаменти в съседните жилищни квартали, както и по цяла София. Бяхме пръснати, не можехме да се виждаме, да общуваме, а годините ни минаваха и ние стареехме. Някои приятели решиха, че можем да се събираме в някои of клубовете, които заемаха някои организации: на комунистите, на земеделците или на Отечествения фронт. И трите организации бяха казионни и бяха на властта. Отидоха да искат разрешение да се събират в някой ден от седмицата, в някой час.
Отначало властта не ги отхвърли, защото не
предполагаше
, че дъновистите ще искат да общуват с нея.
После им поставиха условия, с които приятелите се съгласиха. Аз бях против това. Учителят бе казал, че на окултния ученик не му е позволено да членува в никаква партия. Разтичах се насам-нататък и се противопоставихме на онези, които искаха да влязат в тези партийни клубове. Но ние нищо не успяхме да направим с нашия отпор.
към текста >>
Минаха-не минаха няколко месеца и ето - един, който живееше в комплекс "Младост" видял, че се строи една сграда,
предназначена
за трафопост на комплекса.
Цяла нощ се молих на Учителя за разрешение на този въпрос. Накрая чух думите Му: "Ние ще ги откачим от братския електромер и всеки сам да се осветява с каквото и както иска." Нищо не разбрах. След няколко дни срещам един от онези, които искаха да влизат в партиен клуб и ми каза: "Да знаеш, властта ни обеща, но после ни отряза." Тия думи ме жегнаха. Веднага си спомних за думите на Учителя през тази нощ и веднага са прехвърлих няколко десетилетия назад, когато изгревяни направиха бунт срещу Учителя. Благодарих на Учителя, че така е разрешил въпроса с тези клубове.
Минаха-не минаха няколко месеца и ето - един, който живееше в комплекс "Младост" видял, че се строи една сграда,
предназначена
за трафопост на комплекса.
Тук електричеството идваше под голям волтаж и тук бяха трансформаторите, които го преобразуваха във волтаж, подходящ за осветление и отопление на квартала. Отпред имаше едно голямо помещение, което бе предназначено за работно помещение на обслужващия персонал, както и за склад. Но тези електротехници знаеха какво значи електричество, висок волтаж, знаеха, че това електричество създава магнитно поле, което е вредно за човека, затова те не използуваха тези помещения. Онзи приятел се спазарил да вземе под наем това помещение, идва и съобщава новината, че новият братски клуб ще бъде в помещението на трафопоста на "Младост". Ами сега?
към текста >>
Отпред
имаше едно голямо помещение, което бе
предназначено
за работно помещение на обслужващия персонал, както и за склад.
След няколко дни срещам един от онези, които искаха да влизат в партиен клуб и ми каза: "Да знаеш, властта ни обеща, но после ни отряза." Тия думи ме жегнаха. Веднага си спомних за думите на Учителя през тази нощ и веднага са прехвърлих няколко десетилетия назад, когато изгревяни направиха бунт срещу Учителя. Благодарих на Учителя, че така е разрешил въпроса с тези клубове. Минаха-не минаха няколко месеца и ето - един, който живееше в комплекс "Младост" видял, че се строи една сграда, предназначена за трафопост на комплекса. Тук електричеството идваше под голям волтаж и тук бяха трансформаторите, които го преобразуваха във волтаж, подходящ за осветление и отопление на квартала.
Отпред
имаше едно голямо помещение, което бе
предназначено
за работно помещение на обслужващия персонал, както и за склад.
Но тези електротехници знаеха какво значи електричество, висок волтаж, знаеха, че това електричество създава магнитно поле, което е вредно за човека, затова те не използуваха тези помещения. Онзи приятел се спазарил да вземе под наем това помещение, идва и съобщава новината, че новият братски клуб ще бъде в помещението на трафопоста на "Младост". Ами сега? Какво да правим? Взех една от беседите на младежкия окултен клас, в която Учителят говори за електричеството и магнетизма и за влиянието им върху човека.
към текста >>
Но тези електротехници знаеха какво значи електричество, висок волтаж, знаеха, че това електричество създава магнитно поле, което е
вредно
за човека, затова те не използуваха тези помещения.
Веднага си спомних за думите на Учителя през тази нощ и веднага са прехвърлих няколко десетилетия назад, когато изгревяни направиха бунт срещу Учителя. Благодарих на Учителя, че така е разрешил въпроса с тези клубове. Минаха-не минаха няколко месеца и ето - един, който живееше в комплекс "Младост" видял, че се строи една сграда, предназначена за трафопост на комплекса. Тук електричеството идваше под голям волтаж и тук бяха трансформаторите, които го преобразуваха във волтаж, подходящ за осветление и отопление на квартала. Отпред имаше едно голямо помещение, което бе предназначено за работно помещение на обслужващия персонал, както и за склад.
Но тези електротехници знаеха какво значи електричество, висок волтаж, знаеха, че това електричество създава магнитно поле, което е
вредно
за човека, затова те не използуваха тези помещения.
Онзи приятел се спазарил да вземе под наем това помещение, идва и съобщава новината, че новият братски клуб ще бъде в помещението на трафопоста на "Младост". Ами сега? Какво да правим? Взех една от беседите на младежкия окултен клас, в която Учителят говори за електричеството и магнетизма и за влиянието им върху човека. Показвам му го да го прочете.
към текста >>
Понеже "Изгревът" е разрушен, ще ви
предложат
да се вместите в някой партиен клуб и ще ви
определят
часове за посещение.
Забележете, те се страхуваха за трафопоста, а не за онези, които ще бъдат събрани в съседната стая! Така се разреши и този въпрос по мое време. Но това бе по мое време. По ваше време, ако имате условия, вие ще тръгнете по същите стъпки. А какви са тези стъпки?
Понеже "Изгревът" е разрушен, ще ви
предложат
да се вместите в някой партиен клуб и ще ви
определят
часове за посещение.
Този етап нашето поколение го разреши - едни бяха против, други бяха за. Но които бяха - за, Учителят ги откачи от общия електромер на Братството и те много бърже, скоропостижно си заминаха. Следващата стъпка - ще ви предложат разни клубни помещения и ще си окачат своите водачи и знамена, за да им пеете братски песни и да им се молите с молитвите на Учителя, за да се хранят с онова, което вие сваляте. Не мислете, че чрез вашите песни и молитви ще ги вкарате в пътя и ще трансформирате техните състояния и полета. Напротив, те са си точно на мястото, но вие не сте си на мястото.
към текста >>
Следващата стъпка - ще ви
предложат
разни клубни помещения и ще си окачат своите водачи и знамена, за да им пеете братски песни и да им се молите с молитвите на Учителя, за да се хранят с онова, което вие сваляте.
По ваше време, ако имате условия, вие ще тръгнете по същите стъпки. А какви са тези стъпки? Понеже "Изгревът" е разрушен, ще ви предложат да се вместите в някой партиен клуб и ще ви определят часове за посещение. Този етап нашето поколение го разреши - едни бяха против, други бяха за. Но които бяха - за, Учителят ги откачи от общия електромер на Братството и те много бърже, скоропостижно си заминаха.
Следващата стъпка - ще ви
предложат
разни клубни помещения и ще си окачат своите водачи и знамена, за да им пеете братски песни и да им се молите с молитвите на Учителя, за да се хранят с онова, което вие сваляте.
Не мислете, че чрез вашите песни и молитви ще ги вкарате в пътя и ще трансформирате техните състояния и полета. Напротив, те са си точно на мястото, но вие не сте си на мястото. Вашето място не е там и пътят на Школата не е в салон, а в Словото на Учителя. Не знам дали ще бъда жив да доживея, дали няма да влезете в някой трафопост. Отпред да влезете, в това помещение, да пеете и да се молите, а отзад, зад гърба ви, на 10 метра разстояние да има трансформатори с хиляди волта напрежение.
към текста >>
Отпред
да влезете, в това помещение, да пеете и да се молите, а отзад, зад гърба ви, на 10 метра разстояние да има трансформатори с хиляди волта напрежение.
Следващата стъпка - ще ви предложат разни клубни помещения и ще си окачат своите водачи и знамена, за да им пеете братски песни и да им се молите с молитвите на Учителя, за да се хранят с онова, което вие сваляте. Не мислете, че чрез вашите песни и молитви ще ги вкарате в пътя и ще трансформирате техните състояния и полета. Напротив, те са си точно на мястото, но вие не сте си на мястото. Вашето място не е там и пътят на Школата не е в салон, а в Словото на Учителя. Не знам дали ще бъда жив да доживея, дали няма да влезете в някой трафопост.
Отпред
да влезете, в това помещение, да пеете и да се молите, а отзад, зад гърба ви, на 10 метра разстояние да има трансформатори с хиляди волта напрежение.
Тогава ще ви кажа "браво" за вашите окултни знания. Когато онзи приятел по наше време искаше да ни вкара в трафопост, аз отидох с него, взех една игла, надянах един конец и се получи махало, наречено "сидерово махало". Казах му: "Внимавай сега. Аз тръгвам с конеца и увисналата игла надолу към трафопоста и гледай какво ще стане." На 10-15 метра от трафопоста махалото започна да се движи. Казвам му: "Видя ли какво става и къде искаш да ни вкараш?
към текста >>
Отмествам махалото към
средата
на стаята - нищо не се движи.
Казвам му: "Видя ли какво става и къде искаш да ни вкараш? " После му давам да провери по същия начин. Проверява, получава се същото. После го завеждам у дома и доближавам махалото до контакта. То започва да се движи на 10 сантиметра от контакта.
Отмествам махалото към
средата
на стаята - нищо не се движи.
Онзи приятел мига ли, мига. Обяснявам му, че това е най-простият уред за засичане на електричеството. Обясних му, че има уреди, които измерват силата на тока, напрежението на тока, както и магнитното поле. Препоръчах му да намери онази служба, която измерва тези неща и така да си реши задачата. Той не беше съгласен с мен, но задачата я реши Онзи, който управлява това Братство.
към текста >>
Обяснявам му, че това е най-простият
уред
за засичане на електричеството.
Проверява, получава се същото. После го завеждам у дома и доближавам махалото до контакта. То започва да се движи на 10 сантиметра от контакта. Отмествам махалото към средата на стаята - нищо не се движи. Онзи приятел мига ли, мига.
Обяснявам му, че това е най-простият
уред
за засичане на електричеството.
Обясних му, че има уреди, които измерват силата на тока, напрежението на тока, както и магнитното поле. Препоръчах му да намери онази служба, която измерва тези неща и така да си реши задачата. Той не беше съгласен с мен, но задачата я реши Онзи, който управлява това Братство. Случи се така, че властта не разреши. Ако утре вие влезете в салон с трафопост, да знаете, че това е бунт срещу Школата.
към текста >>
Обясних му, че има
уреди
, които измерват силата на тока, напрежението на тока, както и магнитното поле.
После го завеждам у дома и доближавам махалото до контакта. То започва да се движи на 10 сантиметра от контакта. Отмествам махалото към средата на стаята - нищо не се движи. Онзи приятел мига ли, мига. Обяснявам му, че това е най-простият уред за засичане на електричеството.
Обясних му, че има
уреди
, които измерват силата на тока, напрежението на тока, както и магнитното поле.
Препоръчах му да намери онази служба, която измерва тези неща и така да си реши задачата. Той не беше съгласен с мен, но задачата я реши Онзи, който управлява това Братство. Случи се така, че властта не разреши. Ако утре вие влезете в салон с трафопост, да знаете, че това е бунт срещу Школата. И този бунт ще се прояви и реализира.
към текста >>
И накрая, Учителят ще
нареди
на своите служители да ви отрежат жиците, с които сте прикачени към братския електромер на "Изгрева".
Ако утре вие влезете в салон с трафопост, да знаете, че това е бунт срещу Школата. И този бунт ще се прояви и реализира. Този бунт ще ви разцепи на две. Едни - за, други - против. Такъв е законът.
И накрая, Учителят ще
нареди
на своите служители да ви отрежат жиците, с които сте прикачени към братския електромер на "Изгрева".
И тогава Учителят и Словото Му ще бъдат от една страна, а вие ще бъдете откачени и ще стоите на тъмно. Тогава ще настане най-голямото ви изпитание. Защото тъмнината в съзнанието на ученика не се просветлява с външни методи и средства. Просветлява се само чрез Словото на Учителя и знанията от Словото Му. А за ученика е необходимо само едно: послушание и изпълнение на волята на Учителя.
към текста >>
Защото тъмнината в съзнанието на ученика не се просветлява с външни методи и
средства
.
Едни - за, други - против. Такъв е законът. И накрая, Учителят ще нареди на своите служители да ви отрежат жиците, с които сте прикачени към братския електромер на "Изгрева". И тогава Учителят и Словото Му ще бъдат от една страна, а вие ще бъдете откачени и ще стоите на тъмно. Тогава ще настане най-голямото ви изпитание.
Защото тъмнината в съзнанието на ученика не се просветлява с външни методи и
средства
.
Просветлява се само чрез Словото на Учителя и знанията от Словото Му. А за ученика е необходимо само едно: послушание и изпълнение на волята на Учителя. Забележк а на редактора: През 1991 година по нечие хрумване, под нечие внушение, по нечия препоръка и под нечие нареждане, последователите на Учителя се настаниха да провеждат своите събрания в партиен клуб, под чийто покрив се намира трафопостът на квартал "Изгрев". Така че се сбъднаха думите на брат Галилей Величков. Проведоха изборно събрание и се разцепиха на две.
към текста >>
Забележк а на
редактора
: През 1991 година по нечие хрумване, под нечие внушение, по нечия препоръка и под нечие нареждане, последователите на Учителя се настаниха да провеждат своите събрания в партиен клуб, под чийто покрив се намира трафопостът на квартал "Изгрев".
И тогава Учителят и Словото Му ще бъдат от една страна, а вие ще бъдете откачени и ще стоите на тъмно. Тогава ще настане най-голямото ви изпитание. Защото тъмнината в съзнанието на ученика не се просветлява с външни методи и средства. Просветлява се само чрез Словото на Учителя и знанията от Словото Му. А за ученика е необходимо само едно: послушание и изпълнение на волята на Учителя.
Забележк а на
редактора
: През 1991 година по нечие хрумване, под нечие внушение, по нечия препоръка и под нечие нареждане, последователите на Учителя се настаниха да провеждат своите събрания в партиен клуб, под чийто покрив се намира трафопостът на квартал "Изгрев".
Така че се сбъднаха думите на брат Галилей Величков. Проведоха изборно събрание и се разцепиха на две. Очакваме решението на Учителя за отрязване жиците и откачването им от общия електромер на Братството. Братството е в Словото на Учителя. Словото на Учителя е Слово на Бога.
към текста >>
5.
2_48 Свещените думи на Учителя за ученика
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Свещените думи на Учителя за ученика" Още в началото на своята дейност, Учителят сам
определяше
ръководителите на братските кръжоци в страната.
"Свещените думи на Учителя за ученика" Още в началото на своята дейност, Учителят сам
определяше
ръководителите на братските кръжоци в страната.
Минаваха години и те се разрастваха и се оформиха като братства със салони, с по двадесет- тридесет човека на всяко място. Това не беше малко за онова време. Започнаха недоразумения още в първите години, появи се ревност и борба за ръководство. Отиваха и се оплакваха на Учителя от този или от онзи ръководител. Нямаше братство, където да няма и други двама-трима кандидати за ръководители.
към текста >>
Учителят тогава разреши въпроса така: "Всички ръководители, които съм
определил
по места, да не се сменяват, а да станат пожизнени".
Минаваха години и те се разрастваха и се оформиха като братства със салони, с по двадесет- тридесет човека на всяко място. Това не беше малко за онова време. Започнаха недоразумения още в първите години, появи се ревност и борба за ръководство. Отиваха и се оплакваха на Учителя от този или от онзи ръководител. Нямаше братство, където да няма и други двама-трима кандидати за ръководители.
Учителят тогава разреши въпроса така: "Всички ръководители, които съм
определил
по места, да не се сменяват, а да станат пожизнени".
Това решение на Учителя бе предадено и нещата се успокоиха малко. Онези, които не бяха съгласни с ръководителите си, напуснаха и се преместиха на други места да живеят. Онези, които останаха по места да живеят, не се примириха, но се съобразиха с Неговото решение. Това бе един от многото трудни въпроси за разрешаване още по времето на Учителя. Разказваха ми, че в Русе е имало двама ръководители след заминаването на пожизнения ръководител Ватев.
към текста >>
Това решение на Учителя бе
предадено
и нещата се успокоиха малко.
Това не беше малко за онова време. Започнаха недоразумения още в първите години, появи се ревност и борба за ръководство. Отиваха и се оплакваха на Учителя от този или от онзи ръководител. Нямаше братство, където да няма и други двама-трима кандидати за ръководители. Учителят тогава разреши въпроса така: "Всички ръководители, които съм определил по места, да не се сменяват, а да станат пожизнени".
Това решение на Учителя бе
предадено
и нещата се успокоиха малко.
Онези, които не бяха съгласни с ръководителите си, напуснаха и се преместиха на други места да живеят. Онези, които останаха по места да живеят, не се примириха, но се съобразиха с Неговото решение. Това бе един от многото трудни въпроси за разрешаване още по времето на Учителя. Разказваха ми, че в Русе е имало двама ръководители след заминаването на пожизнения ръководител Ватев. Останали двама кандидати за ръководители: Йордан Новаков и Георги Константинов.
към текста >>
А ръководителите искаха да имат специален статут като по- привилегировани братя
пред
Учителя.
Разказваха ми, че в Русе е имало двама ръководители след заминаването на пожизнения ръководител Ватев. Останали двама кандидати за ръководители: Йордан Новаков и Георги Константинов. И тогава - който пръв пристигне в салона, той ръководи събранието, той чете беседата и той е ръководител през този ден. Голямо съревнование са получило в ревността им да бъдат ръководители. Тази ревност бе повсеместна - навсякъде в страната.
А ръководителите искаха да имат специален статут като по- привилегировани братя
пред
Учителя.
Но Той не им го даде! Учителят няколко пъти е държал беседи само за ръководителите, когато всички идваха на съборите в Търново или в София. На един от първите събори в София Учителят казал: "Довечера ще приема ръководителите от провинцията". Отива Учителят в стаята Си, облича се официално и зачаква. Седи един, два, три часа, но никой не идва.
към текста >>
Това са Слова на Учителя, които Той дава лично на нея и които са
предназначени
за учениците.
Да не би да се е случило нещо? " Учителят казва: "Досега ги чаках, никой не дойде". Обръща се към Савка: "След 22 часа ела ти, за да ти диктувам онова, което бях приготвил да кажа на ръководителите". Савка отива в 22 часа с бележник в ръка. Учителят започва да й диктува, а тя стенографира.
Това са Слова на Учителя, които Той дава лично на нея и които са
предназначени
за учениците.
По-късно, през 1938 година, Савка подготвя част от този материал и го отпечатва в една малка книжка: "Свещени думи на Учителя". Савка не можа да подготви и да издаде другите Слова, диктувани от Учителя. Има ги в нейните тефтерчета, има ги и в нейните стенограми. Учителят лично й бе диктувал колко стиха трябва да има във всяка книжка и колко трябва Да бъде общият им сбор. В първата издадена книжка те са 500.
към текста >>
Преди
да си замине, тя ги остави на рождения си брат, като му
нареди
да бъдат
предадени
на съхранение при Борис Николов.
Има ги в нейните тефтерчета, има ги и в нейните стенограми. Учителят лично й бе диктувал колко стиха трябва да има във всяка книжка и колко трябва Да бъде общият им сбор. В първата издадена книжка те са 500. Доколкото знам, тези неща са запазени. Аз лично, съм ги виждал, когато тя работеше.
Преди
да си замине, тя ги остави на рождения си брат, като му
нареди
да бъдат
предадени
на съхранение при Борис Николов.
След заминаването на Савка, брат й извика всички нейни приятели: мен, сестри Аламанчеви, Боян Боев и, в присъствието на десет човека ги даде на Борис Николов на съхранение. Целият този архив след време потъна без следа, беше укрит на скришни места и досега не можахме да го видим. Аз бях много близък със Савка. Савка бе тази, която за първи път ме заведе при Учителя и ме представи. По-късно, мен ме свързваше с нея истинско приятелство, основано на чистота и на Високия Идеал.
към текста >>
Савка бе тази, която за първи път ме заведе при Учителя и ме
представи
.
Аз лично, съм ги виждал, когато тя работеше. Преди да си замине, тя ги остави на рождения си брат, като му нареди да бъдат предадени на съхранение при Борис Николов. След заминаването на Савка, брат й извика всички нейни приятели: мен, сестри Аламанчеви, Боян Боев и, в присъствието на десет човека ги даде на Борис Николов на съхранение. Целият този архив след време потъна без следа, беше укрит на скришни места и досега не можахме да го видим. Аз бях много близък със Савка.
Савка бе тази, която за първи път ме заведе при Учителя и ме
представи
.
По-късно, мен ме свързваше с нея истинско приятелство, основано на чистота и на Високия Идеал. Бях нейно доверено лице и много неща ми е показвала от нейните тефтерчета. Аз бях млад тогава, а Савка имаше към четиридесет години. Веднъж тя ми даде да си препиша от нея един план, който Учителят лично е диктувал за нейната работа по "Свещени думи на Учителя". Датата е 22 септември 1944 година,понеделник, "Изгрев".
към текста >>
Това е план за една
поредица
от книги, на брой единадесет,които трябва да излязат под заглавие "Зора на Новата Наука".
Веднъж тя ми даде да си препиша от нея един план, който Учителят лично е диктувал за нейната работа по "Свещени думи на Учителя". Датата е 22 септември 1944 година,понеделник, "Изгрев". Слънцето е ясно, температурата на въздуха - нормална; тихо, топло, слънце. Така Савка отбелязваше всеки един разговор с Учителя при какви условия се е водил. Написано е, че това е план от Беинса Дуно.
Това е план за една
поредица
от книги, на брой единадесет,които трябва да излязат под заглавие "Зора на Новата Наука".
Ето го планът дословно: 1. "Свещени думи на Учителя към ученика", излязла от печат през 1938 година. Според тоя план книгата трябва да съдържа точно 500 стиха, които оформят една строго определена мисъл от Словото на Учителя. 500 2. "Свещени думи на Учителя към ученика", броят на стиховете е: 700 3.
към текста >>
Според
тоя план книгата трябва да съдържа точно 500 стиха, които оформят една строго
определена
мисъл от Словото на Учителя.
Така Савка отбелязваше всеки един разговор с Учителя при какви условия се е водил. Написано е, че това е план от Беинса Дуно. Това е план за една поредица от книги, на брой единадесет,които трябва да излязат под заглавие "Зора на Новата Наука". Ето го планът дословно: 1. "Свещени думи на Учителя към ученика", излязла от печат през 1938 година.
Според
тоя план книгата трябва да съдържа точно 500 стиха, които оформят една строго
определена
мисъл от Словото на Учителя.
500 2. "Свещени думи на Учителя към ученика", броят на стиховете е: 700 3. "Свещени думи на Учителя към ученика", броят на стиховете е: 900 Всичко 2 100 4. "Мисли върху Любовта, Мъдростта и Истината", общ брой на стиховете: 300 5. "Бисери от Учителя", брой на стиховете: 300 6.
към текста >>
Учителят е чакал, но те не са дошли.
Според
указание на Учителя, в 22 часа идва Савка и Учителят започва да диктува "Свещените думи".
А можеха да се подготвят и да излязат напечатани, дори и на пишеща машина. Онзи, който пое отговорността за тази работа, трябва да си я завърши, както подобава на един ученик, защото това бяха Свещените думи на Учителя за ученика от Бялото Братство. Сега ще се върнем на онази, запазена досега тайна. Защо, след като Учителят е поръчал на дошлите в София ръководители да се съберат в строго уречен час, те не са дошли? Той е бил приготвил специално за тях Слово, което не е могъл да изкаже.
Учителят е чакал, но те не са дошли.
Според
указание на Учителя, в 22 часа идва Савка и Учителят започва да диктува "Свещените думи".
На следващия ден Савка лично проверява каква е причината и защо не са дошли ръководителите в уречения от Учителя час. И какво се оказа? Ръководителите през това време се събрали в една братска барака и дълго време уточнявали, спорили, договаряли се как да се образува Върховен Братски Съвет, излъчен от тях. Умували как да стане, какъв да бъде изборът, колко души да участвуват, по колко години да трае върховното ръководство и още въпроси от този род. И в цялата си разпаленост и занесия, те забравили, че Учителят им определил час, и затова не дошли при Него.
към текста >>
И в цялата си разпаленост и занесия, те забравили, че Учителят им
определил
час, и затова не дошли при Него.
Учителят е чакал, но те не са дошли.Според указание на Учителя, в 22 часа идва Савка и Учителят започва да диктува "Свещените думи". На следващия ден Савка лично проверява каква е причината и защо не са дошли ръководителите в уречения от Учителя час. И какво се оказа? Ръководителите през това време се събрали в една братска барака и дълго време уточнявали, спорили, договаряли се как да се образува Върховен Братски Съвет, излъчен от тях. Умували как да стане, какъв да бъде изборът, колко души да участвуват, по колко години да трае върховното ръководство и още въпроси от този род.
И в цялата си разпаленост и занесия, те забравили, че Учителят им
определил
час, и затова не дошли при Него.
След като минават два-три часа и след като Савка минава при Учителя, Той, огорчен от поведението на ръководителите, започва да диктува на ученика Савка "Свещени думи на Учителя". Първата страница е озаглавена "Към душите, които чакат". Това са Свещени думи на Учителя към ученика. Савка Керемидчиева тогава е един представител на този Космически Ученик. Ученикът на Бялото Братство има три степени на посвещение.
към текста >>
Савка Керемидчиева тогава е един
представител
на този Космически Ученик.
Умували как да стане, какъв да бъде изборът, колко души да участвуват, по колко години да трае върховното ръководство и още въпроси от този род. И в цялата си разпаленост и занесия, те забравили, че Учителят им определил час, и затова не дошли при Него. След като минават два-три часа и след като Савка минава при Учителя, Той, огорчен от поведението на ръководителите, започва да диктува на ученика Савка "Свещени думи на Учителя". Първата страница е озаглавена "Към душите, които чакат". Това са Свещени думи на Учителя към ученика.
Савка Керемидчиева тогава е един
представител
на този Космически Ученик.
Ученикът на Бялото Братство има три степени на посвещение. Първото му име е Ил-Рах. То означава "принадлежи на Бога". Второто му име е Амриха, означава "душата на сърцето, света на Любовта, свидетелство на душата". Третото му име е Аверуни и означава "верният ученик".
към текста >>
Така че, онази вечер, от 22 часа, Учителят изнася Словото Си
пред
този ученик, който има проекция на физическия свят.
Ученикът на Бялото Братство има три степени на посвещение. Първото му име е Ил-Рах. То означава "принадлежи на Бога". Второто му име е Амриха, означава "душата на сърцето, света на Любовта, свидетелство на душата". Третото му име е Аверуни и означава "верният ученик".
Така че, онази вечер, от 22 часа, Учителят изнася Словото Си
пред
този ученик, който има проекция на физическия свят.
Казва се Аверун и - верният ученик. Учителят дава на Савка името Аверуни. По-късно, в своите тефтерчета и бележки, тя надписва: "Савка - Аверуни". Вторият ученик, който има проекция в Духовния свят, се нарича Амриха. Това означава "духовният ученик".
към текста >>
Тримата ученика
представляват
Космически я Ученик, който има проекция в Божествения свят, името му е Ил-Рах, има проекция в Духовния свят - името му е Амриха и има проекция на физическия свят - името му е Аверуни .
По-късно, в своите тефтерчета и бележки, тя надписва: "Савка - Аверуни". Вторият ученик, който има проекция в Духовния свят, се нарича Амриха. Това означава "духовният ученик". Третият ученик има проекция в Божествения свят и се нарича Ил- Рах. Означава, че принадлежи на Бога, има общение с Бога и е служител на Бога.
Тримата ученика
представляват
Космически я Ученик, който има проекция в Божествения свят, името му е Ил-Рах, има проекция в Духовния свят - името му е Амриха и има проекция на физическия свят - името му е Аверуни .
Така че, това са трите степени за посвещение на ученика в Школата на Учителя. Започва се от Верния ученик - Аверуни , преминава се през духовния ученик - Амриха и се достига до Космическия Ученик - Ил- Рах. Ето към кого Учителят е отправил Свещените Думи. Ето какво представлява Ученикът на Бялото Братство с неговите три посвещения. Това е метод на Учителя за работата на ученика.
към текста >>
Ето какво
представлява
Ученикът на Бялото Братство с неговите три посвещения.
Означава, че принадлежи на Бога, има общение с Бога и е служител на Бога. Тримата ученика представляват Космически я Ученик, който има проекция в Божествения свят, името му е Ил-Рах, има проекция в Духовния свят - името му е Амриха и има проекция на физическия свят - името му е Аверуни . Така че, това са трите степени за посвещение на ученика в Школата на Учителя. Започва се от Верния ученик - Аверуни , преминава се през духовния ученик - Амриха и се достига до Космическия Ученик - Ил- Рах. Ето към кого Учителят е отправил Свещените Думи.
Ето какво
представлява
Ученикът на Бялото Братство с неговите три посвещения.
Това е метод на Учителя за работата на ученика. Ученикът учи сам, работи сам, прилага сам и първият плод на неговия труд се предава на Учителя. Този метод ще го намерите в отпечатаната от Савка през 1938 година книжка. Какво стана с плана на ръководителите да си направят Върховен Братски Съвет? Не стана нищо.
към текста >>
Ученикът учи сам, работи сам, прилага сам и първият плод на неговия труд се
предава
на Учителя.
Така че, това са трите степени за посвещение на ученика в Школата на Учителя. Започва се от Верния ученик - Аверуни , преминава се през духовния ученик - Амриха и се достига до Космическия Ученик - Ил- Рах. Ето към кого Учителят е отправил Свещените Думи. Ето какво представлява Ученикът на Бялото Братство с неговите три посвещения. Това е метод на Учителя за работата на ученика.
Ученикът учи сам, работи сам, прилага сам и първият плод на неговия труд се
предава
на Учителя.
Този метод ще го намерите в отпечатаната от Савка през 1938 година книжка. Какво стана с плана на ръководителите да си направят Върховен Братски Съвет? Не стана нищо. Учителят не позволи. Той даде друг метод за работа.
към текста >>
След заминаването на Учителя се събраха възрастните приятели, които бяха ръководители на братствата в провинцията и тук, в София, си
учредиха
седемчленен Братски Съвет.
Той даде друг метод за работа. Това ще го намерите в отпечатаната книжка. Ще го намерите и в другите книжки, които трябва да излязат. Може ли да се говори за Върховен Братски Съвет, когато Учителят дава знанието си на ученика, който има да минава през трите посвещения - на Аверуни, Амриха и Ил-Рах. Това е разрешението на задачата!
След заминаването на Учителя се събраха възрастните приятели, които бяха ръководители на братствата в провинцията и тук, в София, си
учредиха
седемчленен Братски Съвет.
Бе избран пожизнено. Всички без изключение знаеха, че този опит бе направен по времето на Учителя и знаеха резултата. Отговорът бе даден със "Свещените думи на Учителя към ученика". Но никой не пожела да чуе за това, въпреки че им бе напомнено. Направиха си опит.
към текста >>
А за другите две посвещения -
пред
вас е цялата вечност.
Остана само книжката "Свещени думи на Учителя". А историята на тази книжка трябваше да бъде разказана от мен. В тази книжка се намират свещените скрижали на Бога за Космически я Учени к Ил-Рах, за духовни я ученик Амриха и за верния ученик на земята - Аверуни . Ако искате да бъдете ученик, трябва да бъдете верни към Словото на Учителя и да го приложите в живота си. Тогава ще преминете през първото си посвещение и ще получите името Аверуни.
А за другите две посвещения -
пред
вас е цялата вечност.
Тази малка история ви я разказах, за да знаете за кого бяха предназначени Свещените думи на Учителя и кои бяха тези, които се отвърнаха и не ги приеха. Това бяха ръководителите на братствата. Затова Учителят ги издиктува на Савка и ги предаде на учениците от Школата. Това бе един символичен урок, че Школата няма нужда от ръководители, а има нужда от ученици, защото учениците поемат свещените думи на Учителя и ги прилагат в живота си. Дали това е така - вие ще проверите.
към текста >>
Тази малка история ви я разказах, за да знаете за кого бяха
предназначени
Свещените думи на Учителя и кои бяха тези, които се отвърнаха и не ги приеха.
А историята на тази книжка трябваше да бъде разказана от мен. В тази книжка се намират свещените скрижали на Бога за Космически я Учени к Ил-Рах, за духовни я ученик Амриха и за верния ученик на земята - Аверуни . Ако искате да бъдете ученик, трябва да бъдете верни към Словото на Учителя и да го приложите в живота си. Тогава ще преминете през първото си посвещение и ще получите името Аверуни. А за другите две посвещения - пред вас е цялата вечност.
Тази малка история ви я разказах, за да знаете за кого бяха
предназначени
Свещените думи на Учителя и кои бяха тези, които се отвърнаха и не ги приеха.
Това бяха ръководителите на братствата. Затова Учителят ги издиктува на Савка и ги предаде на учениците от Школата. Това бе един символичен урок, че Школата няма нужда от ръководители, а има нужда от ученици, защото учениците поемат свещените думи на Учителя и ги прилагат в живота си. Дали това е така - вие ще проверите. Свещените думи на Учителя за ученика са Слово на Бога Живаго, те са Сила и Живот за ученика от Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
към текста >>
Затова Учителят ги издиктува на Савка и ги
предаде
на учениците от Школата.
Ако искате да бъдете ученик, трябва да бъдете верни към Словото на Учителя и да го приложите в живота си. Тогава ще преминете през първото си посвещение и ще получите името Аверуни. А за другите две посвещения - пред вас е цялата вечност. Тази малка история ви я разказах, за да знаете за кого бяха предназначени Свещените думи на Учителя и кои бяха тези, които се отвърнаха и не ги приеха. Това бяха ръководителите на братствата.
Затова Учителят ги издиктува на Савка и ги
предаде
на учениците от Школата.
Това бе един символичен урок, че Школата няма нужда от ръководители, а има нужда от ученици, защото учениците поемат свещените думи на Учителя и ги прилагат в живота си. Дали това е така - вие ще проверите. Свещените думи на Учителя за ученика са Слово на Бога Живаго, те са Сила и Живот за ученика от Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Забележк а на редактора: През 1992 година излезе второ издание на "Свещени думи на Учителя". Беше поместен предговор от д-р Илиян Стратев.
към текста >>
Забележк а на
редактора
: През 1992 година излезе второ издание на "Свещени думи на Учителя".
Това бяха ръководителите на братствата. Затова Учителят ги издиктува на Савка и ги предаде на учениците от Школата. Това бе един символичен урок, че Школата няма нужда от ръководители, а има нужда от ученици, защото учениците поемат свещените думи на Учителя и ги прилагат в живота си. Дали това е така - вие ще проверите. Свещените думи на Учителя за ученика са Слово на Бога Живаго, те са Сила и Живот за ученика от Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
Забележк а на
редактора
: През 1992 година излезе второ издание на "Свещени думи на Учителя".
Беше поместен предговор от д-р Илиян Стратев. В него са включени цитати от Боян Боев и Ангел Томов, които нямат нищо общо с оригинала и с историята на тази книга. Застъпват се също становища, които са неточни и неверни, че Учителят е изучавал философските системи, откъдето получава Своето знание. Всеки един читател, който се запознае с историята на написването на "Свещени думи на Учителя", ще види, че поместването на увод е кощунство към Учителя. За по- голямо доказателство ще цитираме заключителните думи на този увод на стр.
към текста >>
Беше поместен
предговор
от д-р Илиян Стратев.
Затова Учителят ги издиктува на Савка и ги предаде на учениците от Школата. Това бе един символичен урок, че Школата няма нужда от ръководители, а има нужда от ученици, защото учениците поемат свещените думи на Учителя и ги прилагат в живота си. Дали това е така - вие ще проверите. Свещените думи на Учителя за ученика са Слово на Бога Живаго, те са Сила и Живот за ученика от Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Забележк а на редактора: През 1992 година излезе второ издание на "Свещени думи на Учителя".
Беше поместен
предговор
от д-р Илиян Стратев.
В него са включени цитати от Боян Боев и Ангел Томов, които нямат нищо общо с оригинала и с историята на тази книга. Застъпват се също становища, които са неточни и неверни, че Учителят е изучавал философските системи, откъдето получава Своето знание. Всеки един читател, който се запознае с историята на написването на "Свещени думи на Учителя", ще види, че поместването на увод е кощунство към Учителя. За по- голямо доказателство ще цитираме заключителните думи на този увод на стр. 8: "Сега Бялото Братство трябва да възвърне стария си живот.
към текста >>
Има свой Братски управителен съвет и
редовни
срещи в малък клуб на улица "Жолио Кюри" в квартал "Изгрева".
Застъпват се също становища, които са неточни и неверни, че Учителят е изучавал философските системи, откъдето получава Своето знание. Всеки един читател, който се запознае с историята на написването на "Свещени думи на Учителя", ще види, че поместването на увод е кощунство към Учителя. За по- голямо доказателство ще цитираме заключителните думи на този увод на стр. 8: "Сега Бялото Братство трябва да възвърне стария си живот. Вече е признато като юридическа личност със свой устав, узаконен от Министерския съвет на Република България.
Има свой Братски управителен съвет и
редовни
срещи в малък клуб на улица "Жолио Кюри" в квартал "Изгрева".
Книгата е дадена за печат на 5 март 1992 година. До тази дата Духовно общество "Бяло Братство" не беше признато като юридическа личност. От Министерския съвет бе регистрирано на 3 октомври 1990 година под номер Ц-79-06-1 в Комитета по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове при Министерството на външните работи, на основание чл. 16 на Закона на изповеданията, а на 7 ноември 1990 година бе утвърден уставът му с писмо 04-02-172. Много по-късно, на 4 май 1993 година, с решение на Софийския съд под № 657196 от 10 май 1992 година по дело №2771 2 от 1992 година, Духовно общество "Бяло Братство" бе признато със своя устав за юридическа личност.
към текста >>
10, 11
ред
отдолу): "Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне.
16 на Закона на изповеданията, а на 7 ноември 1990 година бе утвърден уставът му с писмо 04-02-172. Много по-късно, на 4 май 1993 година, с решение на Софийския съд под № 657196 от 10 май 1992 година по дело №2771 2 от 1992 година, Духовно общество "Бяло Братство" бе признато със своя устав за юридическа личност. Честито и поздравления! Сега ще ви поднесем цитати от Словото на Учителя по въпроса за Устав и за регистрация като юридическа личност. Този въпрос е разгледан от Учителя в 27 школна лекция на общия окултен клас (II година), 29 април 1923 година в София (стр.
10, 11
ред
отдолу): "Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне.
Вие искате да турите ред и порядък на туй общество, когато не се нуждае от ред и порядък. Това общество си има свой ред и порядък, то си има ръководство от друго място. Сега, вземете запример, защо вие не харесвате туй общество? Вие казвате: какво ще кажат хората, какъв е уставът на това общество? Я вижте как е нагласен светът!
към текста >>
Вие искате да турите
ред
и
порядък
на туй общество, когато не се нуждае от
ред
и
порядък
.
Много по-късно, на 4 май 1993 година, с решение на Софийския съд под № 657196 от 10 май 1992 година по дело №2771 2 от 1992 година, Духовно общество "Бяло Братство" бе признато със своя устав за юридическа личност. Честито и поздравления! Сега ще ви поднесем цитати от Словото на Учителя по въпроса за Устав и за регистрация като юридическа личност. Този въпрос е разгледан от Учителя в 27 школна лекция на общия окултен клас (II година), 29 април 1923 година в София (стр. 10, 11 ред отдолу): "Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне.
Вие искате да турите
ред
и
порядък
на туй общество, когато не се нуждае от
ред
и
порядък
.
Това общество си има свой ред и порядък, то си има ръководство от друго място. Сега, вземете запример, защо вие не харесвате туй общество? Вие казвате: какво ще кажат хората, какъв е уставът на това общество? Я вижте как е нагласен светът! Ами че какво се нуждае това общество от устави?
към текста >>
Това общество си има свой
ред
и
порядък
, то си има ръководство от друго място.
Честито и поздравления! Сега ще ви поднесем цитати от Словото на Учителя по въпроса за Устав и за регистрация като юридическа личност. Този въпрос е разгледан от Учителя в 27 школна лекция на общия окултен клас (II година), 29 април 1923 година в София (стр. 10, 11 ред отдолу): "Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне. Вие искате да турите ред и порядък на туй общество, когато не се нуждае от ред и порядък.
Това общество си има свой
ред
и
порядък
, то си има ръководство от друго място.
Сега, вземете запример, защо вие не харесвате туй общество? Вие казвате: какво ще кажат хората, какъв е уставът на това общество? Я вижте как е нагласен светът! Ами че какво се нуждае това общество от устави? Като имат другите общества устави, защо не седите при тях?
към текста >>
Ето, имате
предговора
на тази книга, имате историята как са дадени Словата на Учителя към ученика и всеки може да направи своя извод.
Всичката ви грешка седи в това, че вие искате, като дойдете тук, да се проявите като в света. Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено." И понеже "Свещените думи" са продиктувани от Учителя за ученика, то всеки един от вас може да прочете стих № 81, където е написано: Възприемане. Учителят говори на ученика ясно и открито. Ученикът възприема думите Му и ги разбира. То й ги пази свещено в душат а си.
Ето, имате
предговора
на тази книга, имате историята как са дадени Словата на Учителя към ученика и всеки може да направи своя извод.
Ние сме Школа. Нашето място не е при църквите, сектите и религиозните култове. Нашето място, мястото на това Общество, неговият път и Пътят на ученика са определени от Словото на Учителя! И така, търси се ученикът, който да изпълни волята на Всемировия Учител. А волята Му се намира в Неговото Слово.
към текста >>
Нашето място, мястото на това Общество, неговият път и Пътят на ученика са
определени
от Словото на Учителя!
Ученикът възприема думите Му и ги разбира. То й ги пази свещено в душат а си. Ето, имате предговора на тази книга, имате историята как са дадени Словата на Учителя към ученика и всеки може да направи своя извод. Ние сме Школа. Нашето място не е при църквите, сектите и религиозните култове.
Нашето място, мястото на това Общество, неговият път и Пътят на ученика са
определени
от Словото на Учителя!
И така, търси се ученикът, който да изпълни волята на Всемировия Учител. А волята Му се намира в Неговото Слово. Затова се търси верният ученик, който да отстои и да защити Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Името на верния ученик е Аверуни. Това е първото посвещение, през което минава ученикът с Чистота и чрез изпълнение волята на Учителя.
към текста >>
6.
3_23 Окултната музика на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Мелодията навлиза в Словото на песента, а песента
представлява
в този случай един хубав цвят, съставен от листа и багри.
"Окултната музика на Учителя" Характерно за окултните песни е, че текстът и мелодията напълно се сливат.
Мелодията навлиза в Словото на песента, а песента
представлява
в този случай един хубав цвят, съставен от листа и багри.
Листенцата са думите на песента, а багрите - мелодията. Това е най-простото обяснение как текстът и мелодията могат да се слеят в едно. Под музика Учителят не разбира само музиката като тоново изкуство. Тя само влиза вътре, но Неговото понятие е много по-широко и дълбоко. Човек трябва да има музикално състояние най-първо в душата си, ума си, сърцето си и това музикално състояние на съзнанието си трябва постепенно да го материализира, като го прекара в ларинкса си и го изрази в думи чрез песен.
към текста >>
Преди
певецът да пее, той трябва да има музиката в себе си като завършено състояние.
Окултното изпълнение подразбира не само прецизно изпълнение на всички знаци и правила, но проявление и на дълбоко, искрено чувство, и осмисляне на музикалното творение с една Божествена идея. Окултният певец трябва да е проникнат от дълбоко, искрено чувство. Гоненето на външни само ефекти при изпълнението в окултната музика се счита за лъжа. Когато говори за музиката, Учителят не разбира само тоново изкуство. То е последният израз.
Преди
певецът да пее, той трябва да има музиката в себе си като завършено състояние.
Най-първо мисълта на човека трябва да бъде музикална, сърцето да бъде музикално, постъпките му да бъдат музикални, т.е. състоянието на неговите мисли, чувства и постъпки да бъде такова, че да представлява от себе си музика. Като се даде на тази вътрешна музика тонов израз, получаваме образец на истинска музика. Такава музика има магнетична сила. Тя е в състояние да излекува болен човек, да тонира демагнетизирания и разстроения човек.
към текста >>
състоянието на неговите мисли, чувства и постъпки да бъде такова, че да
представлява
от себе си музика.
Гоненето на външни само ефекти при изпълнението в окултната музика се счита за лъжа. Когато говори за музиката, Учителят не разбира само тоново изкуство. То е последният израз. Преди певецът да пее, той трябва да има музиката в себе си като завършено състояние. Най-първо мисълта на човека трябва да бъде музикална, сърцето да бъде музикално, постъпките му да бъдат музикални, т.е.
състоянието на неговите мисли, чувства и постъпки да бъде такова, че да
представлява
от себе си музика.
Като се даде на тази вътрешна музика тонов израз, получаваме образец на истинска музика. Такава музика има магнетична сила. Тя е в състояние да излекува болен човек, да тонира демагнетизирания и разстроения човек. Учителят казва: "Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее." "Сега именно, в условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката - това е един от Божествените методи за тониране. Трябва да пеем, за да се тонираме.
към текста >>
"Музиката е едно от великите
средства
в света, с което можете да се тонирате и ние ще я употребим като едно оръжие, артилерия, картечен огън, не само да пееш за наслада, но ще я употребиш за защита на себе си.
Ако подействуваш на скъперника и той отвори своята кесия, твоята музика е окултна, Божествена е и с нея можеш да работиш." Окултната музика значи Божествена музика. Много мислители са казвали, че музиката е Божествено изкуство. Това само принципиално е така. Към почти всички автори от съвременната музика, въпреки всичките технически постижения, този принцип не може да се приложи. Музиката, която е изразителка на противоречивите състояния на човечеството, на неговите мисли и чувствувания, модернистичната, дисонансна музика - това не е Божествен о изкуство .
"Музиката е едно от великите
средства
в света, с което можете да се тонирате и ние ще я употребим като едно оръжие, артилерия, картечен огън, не само да пееш за наслада, но ще я употребиш за защита на себе си.
И Псалмопевецът какво каза? "Хвалете Господа с китара и с кимвал". Ако бях аз писал, щях да туря: "И с цигулки, и с тромпети, и с цитри, с всички сегашни инструменти". Окултната музика е изразителка на един организиран свят. В нея има образи, идеи, ред и порядък.
към текста >>
В нея има образи, идеи,
ред
и
порядък
.
"Музиката е едно от великите средства в света, с което можете да се тонирате и ние ще я употребим като едно оръжие, артилерия, картечен огън, не само да пееш за наслада, но ще я употребиш за защита на себе си. И Псалмопевецът какво каза? "Хвалете Господа с китара и с кимвал". Ако бях аз писал, щях да туря: "И с цигулки, и с тромпети, и с цитри, с всички сегашни инструменти". Окултната музика е изразителка на един организиран свят.
В нея има образи, идеи,
ред
и
порядък
.
Всеки тон е на мястото си и никакви случайности не се допускат. Тя ни предава вибрациите на един свят, осмислен и хармоничен, по-съвършен от нашия във всяко отношение. Тези вибрации действуват на нашата висша духовна природа и я събуждат. За да окаже своето музикално въздействие върху нас, окултната музика като се изпълнява, трябва да се преживява. В ума да влизат светли образци, а сърцето да се изпълни с топлина.
към текста >>
Тя ни
предава
вибрациите на един свят, осмислен и хармоничен, по-съвършен от нашия във всяко отношение.
"Хвалете Господа с китара и с кимвал". Ако бях аз писал, щях да туря: "И с цигулки, и с тромпети, и с цитри, с всички сегашни инструменти". Окултната музика е изразителка на един организиран свят. В нея има образи, идеи, ред и порядък. Всеки тон е на мястото си и никакви случайности не се допускат.
Тя ни
предава
вибрациите на един свят, осмислен и хармоничен, по-съвършен от нашия във всяко отношение.
Тези вибрации действуват на нашата висша духовна природа и я събуждат. За да окаже своето музикално въздействие върху нас, окултната музика като се изпълнява, трябва да се преживява. В ума да влизат светли образци, а сърцето да се изпълни с топлина. Редица упражнения са правила за един по- съвършен и по-хармоничен живот. Пример: песните "Блага дума", "Давай, давай", "Ходи, ходи", "Скръбта си ти кажи".
към текста >>
Редица
упражнения са правила за един по- съвършен и по-хармоничен живот.
Всеки тон е на мястото си и никакви случайности не се допускат. Тя ни предава вибрациите на един свят, осмислен и хармоничен, по-съвършен от нашия във всяко отношение. Тези вибрации действуват на нашата висша духовна природа и я събуждат. За да окаже своето музикално въздействие върху нас, окултната музика като се изпълнява, трябва да се преживява. В ума да влизат светли образци, а сърцето да се изпълни с топлина.
Редица
упражнения са правила за един по- съвършен и по-хармоничен живот.
Пример: песните "Блага дума", "Давай, давай", "Ходи, ходи", "Скръбта си ти кажи". Други песни са изразители на закони в живата природа. Например: "Изгрява слънцето", "Сила жива, изворна, течуща" и "Вечер-сутрин". Те са дадени при различни случаи. Например: "Вехади" - в Търново.
към текста >>
Никой от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й
предаваше
.
Но Той не пожела това. Пътят на Великия Учител е друг. Път, непонятен за обикновените човешки съзнания. От цигулката Си, с неподражаема лекота, като че ли на шега, Той извличаше такива тонове, каквито и най-видните цигулари около Него не можеха да изсвирят. Тъкмо тези места бяха, които разкриваха истинския дух и вътрешната същина на мелодията, която Той свиреше.
Никой от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й
предаваше
.
Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше. Тоновете, които излизаха от Неговите пръсти бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял. Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка. В песента "Химни на сърцето", при спрягането на глагола "будя", Учителят казва: "Будим" - това е начало на колективния живот. "Изгрява слънцето на нашите ангели... Да се въдвори царството на Отца нашего на светлините".
към текста >>
Учителят създаде една част от своите окултни мелодии по строго
определен
план, като образци.
Такива хора трябва да работят с усилие на волята. Музиката трябва да бъде вътрешен стимул в човека. Тогава той всякога е музикален и всякога е готов за музикална работа. Учителят не става световен музикант, защото своя дар принесе в служба на Божието Дело, както беше направил с всичко друго, което притежаваше. Онова, което Учителя създаде, беше дадено за учениците от Школата.
Учителят създаде една част от своите окултни мелодии по строго
определен
план, като образци.
Имаше и такива, които създаде инцидентно. Това бяха импровизации, които отделни случаи изискваха. Учителят ни остави съвършени образци от окултна музика.
към текста >>
7.
3_31 Истинската работа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Отивам при Учителя и споделям с Него, че в сравнение с някои студенти аз съм по-назад от тях с подготовката си като пианистка и едвам се намирам в
средата
на музикантите.
"Истинската работа" Бях млада и постъпих в Музикалната академия, след като разбрах, че имам добра подготовка, за да бъда на академично ниво след време, когато уча и свиря песните на Учителя. Така аз смятах. Започнах да уча, да посещавам занятията в Консерваторията. Срещах се и с други музиканти, които бяха добри изпълнители и музиканти по дарба и музиканти по дух.
Отивам при Учителя и споделям с Него, че в сравнение с някои студенти аз съм по-назад от тях с подготовката си като пианистка и едвам се намирам в
средата
на музикантите.
Питах Го какво да правя. Той ме огледа, разгледа ме внимателно, като че ли за пръв път ме виждаше и каза: "Радвай се на успехите на другите". Поклоних се и се отдалечих. Как да се радвам, като не мога? Искам да изпълня поръката на Учителя, но нямам сили да сторя това.
към текста >>
Помолих се у дома да получа сили и на следващия ден отидох при едного и му благодарих за хубавото изпълнение, което чухме на продукцията
пред
студенти и външни лица.
Той ме огледа, разгледа ме внимателно, като че ли за пръв път ме виждаше и каза: "Радвай се на успехите на другите". Поклоних се и се отдалечих. Как да се радвам, като не мога? Искам да изпълня поръката на Учителя, но нямам сили да сторя това. За да сторя това, аз трябва да се кача на тяхното ниво, да се изправя и да ги поздравя, но нямам сили.
Помолих се у дома да получа сили и на следващия ден отидох при едного и му благодарих за хубавото изпълнение, което чухме на продукцията
пред
студенти и външни лица.
От него нещо се разля в мене и вълна ме поде, изправи ме и ме сложи да стоя редом до него. Това бе едно вътрешно психическо усещане. Това бе първият сполучлив опит. Дойде вторият, третият, четвъртият. Започнах да се възхищавам, да зачитам техните успехи, радвах им се от сърце, а това се възприе много добре от моите състуденти-музиканти.
към текста >>
От него нещо се разля в мене и вълна ме поде, изправи ме и ме сложи да стоя
редом
до него.
Поклоних се и се отдалечих. Как да се радвам, като не мога? Искам да изпълня поръката на Учителя, но нямам сили да сторя това. За да сторя това, аз трябва да се кача на тяхното ниво, да се изправя и да ги поздравя, но нямам сили. Помолих се у дома да получа сили и на следващия ден отидох при едного и му благодарих за хубавото изпълнение, което чухме на продукцията пред студенти и външни лица.
От него нещо се разля в мене и вълна ме поде, изправи ме и ме сложи да стоя
редом
до него.
Това бе едно вътрешно психическо усещане. Това бе първият сполучлив опит. Дойде вторият, третият, четвъртият. Започнах да се възхищавам, да зачитам техните успехи, радвах им се от сърце, а това се възприе много добре от моите състуденти-музиканти. Те много добре знаеха, че това е истинска радост заради техния успех, а не е само една обикновена вежливост.
към текста >>
Спазвах съветите на Учителя, влязох по този начин психически в музикалното поле и
среда
на музикантите и се настроих на тяхната вълна, тя ме пое, издигна ме и аз се движех в техните
среди
безпрепятствено.
Дойде вторият, третият, четвъртият. Започнах да се възхищавам, да зачитам техните успехи, радвах им се от сърце, а това се възприе много добре от моите състуденти-музиканти. Те много добре знаеха, че това е истинска радост заради техния успех, а не е само една обикновена вежливост. Те разбраха и се убедиха, че аз се радвам заради тях и с тях заради успехите им. Тази обща музикална вълна ме поде нагоре, стабилизира ме и аз завърших много добре Консерваторията, отдел пиано.
Спазвах съветите на Учителя, влязох по този начин психически в музикалното поле и
среда
на музикантите и се настроих на тяхната вълна, тя ме пое, издигна ме и аз се движех в техните
среди
безпрепятствено.
През време на следването ми посещавах редовно Школата, посещавах Учителя, имах много интересни опитности и разговори с Него, които съм записала. Нито един път не пропуснах да бъда до пианото преди беседа на Учителя. Така веднъж, като студентка в Академията, имах много напрегната програма - бяха ни дали задание, което трябваше да науча много добре наизуст за изпит. По цял ден го проучвах, учех го и непрекъснато свирех на пианото. Бях много заета, работех непрекъснато от сутрин до вечер по осем часа на пианото.
към текста >>
През време на следването ми посещавах
редовно
Школата, посещавах Учителя, имах много интересни опитности и разговори с Него, които съм записала.
Започнах да се възхищавам, да зачитам техните успехи, радвах им се от сърце, а това се възприе много добре от моите състуденти-музиканти. Те много добре знаеха, че това е истинска радост заради техния успех, а не е само една обикновена вежливост. Те разбраха и се убедиха, че аз се радвам заради тях и с тях заради успехите им. Тази обща музикална вълна ме поде нагоре, стабилизира ме и аз завърших много добре Консерваторията, отдел пиано. Спазвах съветите на Учителя, влязох по този начин психически в музикалното поле и среда на музикантите и се настроих на тяхната вълна, тя ме пое, издигна ме и аз се движех в техните среди безпрепятствено.
През време на следването ми посещавах
редовно
Школата, посещавах Учителя, имах много интересни опитности и разговори с Него, които съм записала.
Нито един път не пропуснах да бъда до пианото преди беседа на Учителя. Така веднъж, като студентка в Академията, имах много напрегната програма - бяха ни дали задание, което трябваше да науча много добре наизуст за изпит. По цял ден го проучвах, учех го и непрекъснато свирех на пианото. Бях много заета, работех непрекъснато от сутрин до вечер по осем часа на пианото. Успях да се отскубна за един час и решавам да отида при Учителя и да споделя с Него моите впечатления за това, с което се занимавам сега.
към текста >>
Нито един път не пропуснах да бъда до пианото
преди
беседа на Учителя.
Те много добре знаеха, че това е истинска радост заради техния успех, а не е само една обикновена вежливост. Те разбраха и се убедиха, че аз се радвам заради тях и с тях заради успехите им. Тази обща музикална вълна ме поде нагоре, стабилизира ме и аз завърших много добре Консерваторията, отдел пиано. Спазвах съветите на Учителя, влязох по този начин психически в музикалното поле и среда на музикантите и се настроих на тяхната вълна, тя ме пое, издигна ме и аз се движех в техните среди безпрепятствено. През време на следването ми посещавах редовно Школата, посещавах Учителя, имах много интересни опитности и разговори с Него, които съм записала.
Нито един път не пропуснах да бъда до пианото
преди
беседа на Учителя.
Така веднъж, като студентка в Академията, имах много напрегната програма - бяха ни дали задание, което трябваше да науча много добре наизуст за изпит. По цял ден го проучвах, учех го и непрекъснато свирех на пианото. Бях много заета, работех непрекъснато от сутрин до вечер по осем часа на пианото. Успях да се отскубна за един час и решавам да отида при Учителя и да споделя с Него моите впечатления за това, с което се занимавам сега. Той ме прие, седнах на стола, разказах Му всичко, а Той ми каза: "Марийке, Марийке, много малко работиш".
към текста >>
Чак тогава нещо щракна в ума ми, някаква светлина огря съзнанието ми
пред
Него.
Оставих пианото, взех една беседа от Учителя и я зачетох. Увлякох се и четох цял ден. На следващия ден пак седнах да свиря, но нищо не излезе, отново се хванах за беседата и цял ден четох. На третия ден привечер отивам при Учителя, след като съм чела цял ден. Той ми отваря вратата, посреща ме весело, любезно, посочва ми стола и казва: "Ех, Марийке, Марийке, накрая се научи добре да работиш".
Чак тогава нещо щракна в ума ми, някаква светлина огря съзнанието ми
пред
Него.
Аз разбрах. Засрамих се, че не можах да разбера до този момент нищо, сведох глава надолу и сълзите ми течаха от очите. А Учителят бе весел, засмян, подава ми ябълка, изпраща ме и казва: "Ученикът е ученик, когато учи, проучва и прилага Словото на Бога". Тогава аз разбрах, че Небето се интересува от вътрешната духовна работа на човека. Външната работа не е толкова важна.
към текста >>
Направих молитва, както му е
редът
, отворих Библията, падна ми се съответният текст, прочетох го.
Тогава аз разбрах, че Небето се интересува от вътрешната духовна работа на човека. Външната работа не е толкова важна. Тя служи за съвсем други неща и цели. Веднъж Учителят ми даде една задача - да отворя Библията и това, което ми се падне, да го изпълня и то - три пъти. Реших да го направя.
Направих молитва, както му е
редът
, отворих Библията, падна ми се съответният текст, прочетох го.
Беше ми се паднало да изпълня нещо, което не ми се нравеше, защото това бе текст и методи отпреди 6 000 години. И онова, което трябваше да изпълня, бе толкова старо, идващо от един друг стар свят на миналото, през който ние бяхме минали. Изпитах едно неразположение и си казах: няма да го изпълня. След като реших да не го изпълня, видях, че нямам друга работа в стаята си и тръгнах да изляза навън, но се ударих в прага на вратата така, че ми се завъртя главата насам-натам. Огледах се, реших все пак да изляза навън и се ударих още веднъж в другия праг така, че паднах на земята.
към текста >>
Беше ми се паднало да изпълня нещо, което не ми се нравеше, защото това бе текст и методи
отпреди
6 000 години.
Външната работа не е толкова важна. Тя служи за съвсем други неща и цели. Веднъж Учителят ми даде една задача - да отворя Библията и това, което ми се падне, да го изпълня и то - три пъти. Реших да го направя. Направих молитва, както му е редът, отворих Библията, падна ми се съответният текст, прочетох го.
Беше ми се паднало да изпълня нещо, което не ми се нравеше, защото това бе текст и методи
отпреди
6 000 години.
И онова, което трябваше да изпълня, бе толкова старо, идващо от един друг стар свят на миналото, през който ние бяхме минали. Изпитах едно неразположение и си казах: няма да го изпълня. След като реших да не го изпълня, видях, че нямам друга работа в стаята си и тръгнах да изляза навън, но се ударих в прага на вратата така, че ми се завъртя главата насам-натам. Огледах се, реших все пак да изляза навън и се ударих още веднъж в другия праг така, че паднах на земята. Станах и видях вече издутата си и охлузена ръка и реших да се върна обратно в стаята си.
към текста >>
Тогава едва се дотътрих в стаята и се свлякох на стола
пред
масата.
Изпитах едно неразположение и си казах: няма да го изпълня. След като реших да не го изпълня, видях, че нямам друга работа в стаята си и тръгнах да изляза навън, но се ударих в прага на вратата така, че ми се завъртя главата насам-натам. Огледах се, реших все пак да изляза навън и се ударих още веднъж в другия праг така, че паднах на земята. Станах и видях вече издутата си и охлузена ръка и реших да се върна обратно в стаята си. Но майка ми се беше върнала от пазар - отворила вратата, аз не я видях, ударих се така силно, че искри и свитки ми излязоха през очите.
Тогава едва се дотътрих в стаята и се свлякох на стола
пред
масата.
А на масата е отворена Библията и то на същия пасаж, който аз не рачих да изпълня. А преди това се бях молила да ми се падне и даде задача. И бях отворила Библията също за това - да изпълня задачата, дадена ми от Учителя. Накрая бях принудена да я изпълня, както разбрахте, на три пъти от онези сили, които бях измолила отначало. Това ме накара да коленича на пода, пред Библията и да искам прошка, за да мога да изпълня онова, което ми се беше паднало.
към текста >>
А
преди
това се бях молила да ми се падне и даде задача.
Огледах се, реших все пак да изляза навън и се ударих още веднъж в другия праг така, че паднах на земята. Станах и видях вече издутата си и охлузена ръка и реших да се върна обратно в стаята си. Но майка ми се беше върнала от пазар - отворила вратата, аз не я видях, ударих се така силно, че искри и свитки ми излязоха през очите. Тогава едва се дотътрих в стаята и се свлякох на стола пред масата. А на масата е отворена Библията и то на същия пасаж, който аз не рачих да изпълня.
А
преди
това се бях молила да ми се падне и даде задача.
И бях отворила Библията също за това - да изпълня задачата, дадена ми от Учителя. Накрая бях принудена да я изпълня, както разбрахте, на три пъти от онези сили, които бях измолила отначало. Това ме накара да коленича на пода, пред Библията и да искам прошка, за да мога да изпълня онова, което ми се беше паднало. Бях принудена и го изпълних. Винаги, когато си спомня за този случай, ми става смешно, но след това ме дострашава.
към текста >>
Това ме накара да коленича на пода,
пред
Библията и да искам прошка, за да мога да изпълня онова, което ми се беше паднало.
Тогава едва се дотътрих в стаята и се свлякох на стола пред масата. А на масата е отворена Библията и то на същия пасаж, който аз не рачих да изпълня. А преди това се бях молила да ми се падне и даде задача. И бях отворила Библията също за това - да изпълня задачата, дадена ми от Учителя. Накрая бях принудена да я изпълня, както разбрахте, на три пъти от онези сили, които бях измолила отначало.
Това ме накара да коленича на пода,
пред
Библията и да искам прошка, за да мога да изпълня онова, което ми се беше паднало.
Бях принудена и го изпълних. Винаги, когато си спомня за този случай, ми става смешно, но след това ме дострашава. Разбрах какво значи вътрешна работа и какво значи истинска работа с Библията. А според едно изказване на Учителя, Библията е творение на Господния Дух. Наистина, когато Небето работи с един човек, не му е позволено да върши волности и да си служи с непослушанието като средство да се измъкне от предварително поетото обещание и дадения обет.
към текста >>
А
според
едно изказване на Учителя, Библията е творение на Господния Дух.
Накрая бях принудена да я изпълня, както разбрахте, на три пъти от онези сили, които бях измолила отначало. Това ме накара да коленича на пода, пред Библията и да искам прошка, за да мога да изпълня онова, което ми се беше паднало. Бях принудена и го изпълних. Винаги, когато си спомня за този случай, ми става смешно, но след това ме дострашава. Разбрах какво значи вътрешна работа и какво значи истинска работа с Библията.
А
според
едно изказване на Учителя, Библията е творение на Господния Дух.
Наистина, когато Небето работи с един човек, не му е позволено да върши волности и да си служи с непослушанието като средство да се измъкне от предварително поетото обещание и дадения обет. Та единственият път на ученика в Школата е да работи с добродетелите, които Учителят е дал. Затова трябва много добре да се разучи "Пентаграмът" и да се работи с него. Човек трябва да бъде проводник на Бога. Затова личността трябва да се смали и да се смири пред Бога.
към текста >>
Наистина, когато Небето работи с един човек, не му е позволено да върши волности и да си служи с непослушанието като
средство
да се измъкне от
предварително
поетото обещание и дадения обет.
Това ме накара да коленича на пода, пред Библията и да искам прошка, за да мога да изпълня онова, което ми се беше паднало. Бях принудена и го изпълних. Винаги, когато си спомня за този случай, ми става смешно, но след това ме дострашава. Разбрах какво значи вътрешна работа и какво значи истинска работа с Библията. А според едно изказване на Учителя, Библията е творение на Господния Дух.
Наистина, когато Небето работи с един човек, не му е позволено да върши волности и да си служи с непослушанието като
средство
да се измъкне от
предварително
поетото обещание и дадения обет.
Та единственият път на ученика в Школата е да работи с добродетелите, които Учителят е дал. Затова трябва много добре да се разучи "Пентаграмът" и да се работи с него. Човек трябва да бъде проводник на Бога. Затова личността трябва да се смали и да се смири пред Бога. Личността си има своето място в човешкия свят и тя да си работи там.
към текста >>
Затова личността трябва да се смали и да се смири
пред
Бога.
А според едно изказване на Учителя, Библията е творение на Господния Дух. Наистина, когато Небето работи с един човек, не му е позволено да върши волности и да си служи с непослушанието като средство да се измъкне от предварително поетото обещание и дадения обет. Та единственият път на ученика в Школата е да работи с добродетелите, които Учителят е дал. Затова трябва много добре да се разучи "Пентаграмът" и да се работи с него. Човек трябва да бъде проводник на Бога.
Затова личността трябва да се смали и да се смири
пред
Бога.
Личността си има своето място в човешкия свят и тя да си работи там. Но когато човек реши да работи за Бога, той трябва да впрегне личността си да работи за Него. Това става, когато тази личност се смири пред Бога. А смирението започва от момента, когато личността реши да служи на Бога, т.е. да изпълнява Волята на Бога.
към текста >>
Това става, когато тази личност се смири
пред
Бога.
Затова трябва много добре да се разучи "Пентаграмът" и да се работи с него. Човек трябва да бъде проводник на Бога. Затова личността трябва да се смали и да се смири пред Бога. Личността си има своето място в човешкия свят и тя да си работи там. Но когато човек реши да работи за Бога, той трябва да впрегне личността си да работи за Него.
Това става, когато тази личност се смири
пред
Бога.
А смирението започва от момента, когато личността реши да служи на Бога, т.е. да изпълнява Волята на Бога. Човек трябва да се бори с амбицията на личността си. Пътят на личността е път на насилие. Пътят на ученика е път на учение в Школата.
към текста >>
Всички ние се засмяхме, защото за нас изкушенията бяха от друг
порядък
- те идваха от недъзите на нашето естество вътре в нас.
Бог не въвежда в изкушение, а хората се въвеждат сами в изкушенията. Тук е погрешен преводът на стария текст. Трябва да се коригира така: "И когато изпаднем в изкушение, избави нас от лукаваго". Ето, това е един метод за духовна работа". Друг път Учителят се усмихна и каза шеговито за същия текст: "и не ни позволявай да правим глупости".
Всички ние се засмяхме, защото за нас изкушенията бяха от друг
порядък
- те идваха от недъзите на нашето естество вътре в нас.
Но глупостите, които правехме, те идваха отвън. По този начин се обединиха и изкушенията отвътре, и глупостите отвън и ние вече нямаше къде да се оплакваме, защото пред нас стоеше истинската духовна работа. Молитвата е също работа. За да влезнеш в молитвено състояние на Духа се изисква много труд, много подготовка, специални условия и молитвено състояние у самия човек. Затова Учителят казва: "Винаги и при всички случаи се молете!
към текста >>
По този начин се обединиха и изкушенията отвътре, и глупостите отвън и ние вече нямаше къде да се оплакваме, защото
пред
нас стоеше истинската духовна работа.
Трябва да се коригира така: "И когато изпаднем в изкушение, избави нас от лукаваго". Ето, това е един метод за духовна работа". Друг път Учителят се усмихна и каза шеговито за същия текст: "и не ни позволявай да правим глупости". Всички ние се засмяхме, защото за нас изкушенията бяха от друг порядък - те идваха от недъзите на нашето естество вътре в нас. Но глупостите, които правехме, те идваха отвън.
По този начин се обединиха и изкушенията отвътре, и глупостите отвън и ние вече нямаше къде да се оплакваме, защото
пред
нас стоеше истинската духовна работа.
Молитвата е също работа. За да влезнеш в молитвено състояние на Духа се изисква много труд, много подготовка, специални условия и молитвено състояние у самия човек. Затова Учителят казва: "Винаги и при всички случаи се молете! " А това значи да се прави и да се държи постоянна връзка с Бога. Учителят ни е дал наряд кои молитви в какви дни на седмицата да ги произнасяме.
към текста >>
8.
3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Преди
да си замине, Учителят отиде там и си прибра нещата, заедно с няколко братя.
През есента на същата година ние се прехвърлихме от ул. "Оборище" 14 на "Изгрева" и беседите се държаха сутрин от 5 часа. Вие можете да видите днес това на снимки. Учителят живееше в една стая с едно малко антре, която впоследствие стана като негова приемна, а Той се качи горе в друга една малка стая, построена над салона. Обикновено казвахме така: "Отиваме на 66", - това означаваше, че отиваме в дома на Гумнерови.
Преди
да си замине, Учителят отиде там и си прибра нещата, заедно с няколко братя.
Това бяха Боян Боев, Методи Константинов, Галилей Величков и Борис Николов. Ние не знаехме тогава, че в този ден Той се сбогува с този дом. Разказваха ми, че Учителят дълго време останал сам в стаята, където бе престоял десетилетия, а братята, с вещите в ръце, седели на пейката в градинката и го чакали. Приятелите донесоха вещите като символи на една епоха, а Учителят, с бастуна, се предвижвал пеш, спирал се, разглеждал наоколо всичко - вероятно си взимал сбогом. Това по-късно успяхме да се досетим и да го запечатаме в паметта си подредено и то на строго определено място.
към текста >>
Приятелите донесоха вещите като символи на една епоха, а Учителят, с бастуна, се
предвижвал
пеш, спирал се, разглеждал наоколо всичко - вероятно си взимал сбогом.
Обикновено казвахме така: "Отиваме на 66", - това означаваше, че отиваме в дома на Гумнерови. Преди да си замине, Учителят отиде там и си прибра нещата, заедно с няколко братя. Това бяха Боян Боев, Методи Константинов, Галилей Величков и Борис Николов. Ние не знаехме тогава, че в този ден Той се сбогува с този дом. Разказваха ми, че Учителят дълго време останал сам в стаята, където бе престоял десетилетия, а братята, с вещите в ръце, седели на пейката в градинката и го чакали.
Приятелите донесоха вещите като символи на една епоха, а Учителят, с бастуна, се
предвижвал
пеш, спирал се, разглеждал наоколо всичко - вероятно си взимал сбогом.
Това по-късно успяхме да се досетим и да го запечатаме в паметта си подредено и то на строго определено място. С дома на Гумнерови са свързани моите първи опитности с Учителя и може би една от най-сериозните. Тогава Учителят ме подготвяше за влизане в Школата. А беше необходима такава подготовка. Без нея не може да се влезе в Школата.
към текста >>
Това по-късно успяхме да се досетим и да го запечатаме в паметта си
подредено
и то на строго
определено
място.
Преди да си замине, Учителят отиде там и си прибра нещата, заедно с няколко братя. Това бяха Боян Боев, Методи Константинов, Галилей Величков и Борис Николов. Ние не знаехме тогава, че в този ден Той се сбогува с този дом. Разказваха ми, че Учителят дълго време останал сам в стаята, където бе престоял десетилетия, а братята, с вещите в ръце, седели на пейката в градинката и го чакали. Приятелите донесоха вещите като символи на една епоха, а Учителят, с бастуна, се предвижвал пеш, спирал се, разглеждал наоколо всичко - вероятно си взимал сбогом.
Това по-късно успяхме да се досетим и да го запечатаме в паметта си
подредено
и то на строго
определено
място.
С дома на Гумнерови са свързани моите първи опитности с Учителя и може би една от най-сериозните. Тогава Учителят ме подготвяше за влизане в Школата. А беше необходима такава подготовка. Без нея не може да се влезе в Школата. Обикновено към семейство Гумнерови се обръщахме с "кака Гина" и "чичо Петко".
към текста >>
По-късно някои от тези възрастни приятели ни разказваха опитности и те бяха от такъв
порядък
, че човек да си отвори очите, да затвори уста, да отпуши ушите си, да коленичи
пред
този, който разказва и да се превърне целият в слух, за да възприеме "на живо" всичко разказано и разказът да остане в него не като спомен, а като живо изявление на Учителя.
Този дом бе много малък, но животът му бе невероятно интензивен - както отвън с многобройните му посетители, така и вътрешният му живот, с присъствието на Учителя под този покрив. Не зная как бих могла да ви опиша какво означава присъствието на Учителя в някой дом: наглед външно спокойствие, външна тишина, няма много движение, а въздухът трепти и се движи, като че ли хората не се движат по земята, а се движат по въздуха. Така бе наситен въздухът в този дом. По-късно разбрахме, че това се дължи не само на аурата на Учителя, не само на Неговото присъствие, но и на безброй души, които Го посещаваха от Невидимия свят - свят, който бе затворен за нашите очй и уши. Някои приятели имаха опитности с този необикновен свят от светли същества, които посещаваха Учителя под този покрив, но в самото начало те криеха и пазеха в мълчание като съкровени свои живи опитности от вътрешната Школа на Учителя.
По-късно някои от тези възрастни приятели ни разказваха опитности и те бяха от такъв
порядък
, че човек да си отвори очите, да затвори уста, да отпуши ушите си, да коленичи
пред
този, който разказва и да се превърне целият в слух, за да възприеме "на живо" всичко разказано и разказът да остане в него не като спомен, а като живо изявление на Учителя.
Аз също съм коленичила пред тези разкази и съм имала такива случаи на възприятие. Това бяха необикновени преживявания и разказаната опитност влизаше в мен по същия начин, като че ли аз съм била главното действуващо лице в нея. А сега се ослушайте за следното: Веднъж отивам на ул. "Опълченска" 66, влизам през портичката, после се насочвам към плочника, оглеждам се дали има някой, за да се обадя, че е дошъл посетител. Така, направо, не бе позволено да се качваш по стъпалата към съответната врата, която води към стаята на Учителя.
към текста >>
Аз също съм коленичила
пред
тези разкази и съм имала такива случаи на възприятие.
Не зная как бих могла да ви опиша какво означава присъствието на Учителя в някой дом: наглед външно спокойствие, външна тишина, няма много движение, а въздухът трепти и се движи, като че ли хората не се движат по земята, а се движат по въздуха. Така бе наситен въздухът в този дом. По-късно разбрахме, че това се дължи не само на аурата на Учителя, не само на Неговото присъствие, но и на безброй души, които Го посещаваха от Невидимия свят - свят, който бе затворен за нашите очй и уши. Някои приятели имаха опитности с този необикновен свят от светли същества, които посещаваха Учителя под този покрив, но в самото начало те криеха и пазеха в мълчание като съкровени свои живи опитности от вътрешната Школа на Учителя. По-късно някои от тези възрастни приятели ни разказваха опитности и те бяха от такъв порядък, че човек да си отвори очите, да затвори уста, да отпуши ушите си, да коленичи пред този, който разказва и да се превърне целият в слух, за да възприеме "на живо" всичко разказано и разказът да остане в него не като спомен, а като живо изявление на Учителя.
Аз също съм коленичила
пред
тези разкази и съм имала такива случаи на възприятие.
Това бяха необикновени преживявания и разказаната опитност влизаше в мен по същия начин, като че ли аз съм била главното действуващо лице в нея. А сега се ослушайте за следното: Веднъж отивам на ул. "Опълченска" 66, влизам през портичката, после се насочвам към плочника, оглеждам се дали има някой, за да се обадя, че е дошъл посетител. Така, направо, не бе позволено да се качваш по стъпалата към съответната врата, която води към стаята на Учителя. Може би Той имаше работа, може би почиваше, може би имаше посетител при Него.
към текста >>
Тя им даваше или да
предат
, или някоя друга селска работа, за която имаше нужда от повече работни ръце.
Около нея се бяха събрали и други сестри и пееха. Пееха братски песни и песни от Учителя. В първите години повече се пееха Братските песни и ония, които бе дал Учителят от самото начало. Аз останах приятно изненадана, защото наблюдавах, че сестрите хем работят нещо, хем пеят. Така, навремето по седянки по селата, жените седяха на трикраки столчета и работеха някоя работа, която им бе дала онази домакиня, която ги бе извикала и направила седянката.
Тя им даваше или да
предат
, или някоя друга селска работа, за която имаше нужда от повече работни ръце.
Тогава тук се разменяха приказки, пееха се песни, идваха ергени, задяваха момите. Така се поддържаха в този народ и се предаваха народните песни. Седянката бе една много хубава форма на контакт. Те биваха правени през късна есен и зимата, когато работата по къра бе привършена и започваше голямата работа на жените - да се преде, да се тъче, да се плете, да се подготвя облеклото на семейството и дома. Сестрите, които бяха около Василка, бяха дошли все от селата, бяха я наобиколили, работеха нещо и пееха.
към текста >>
Така се поддържаха в този народ и се
предаваха
народните песни.
В първите години повече се пееха Братските песни и ония, които бе дал Учителят от самото начало. Аз останах приятно изненадана, защото наблюдавах, че сестрите хем работят нещо, хем пеят. Така, навремето по седянки по селата, жените седяха на трикраки столчета и работеха някоя работа, която им бе дала онази домакиня, която ги бе извикала и направила седянката. Тя им даваше или да предат, или някоя друга селска работа, за която имаше нужда от повече работни ръце. Тогава тук се разменяха приказки, пееха се песни, идваха ергени, задяваха момите.
Така се поддържаха в този народ и се
предаваха
народните песни.
Седянката бе една много хубава форма на контакт. Те биваха правени през късна есен и зимата, когато работата по къра бе привършена и започваше голямата работа на жените - да се преде, да се тъче, да се плете, да се подготвя облеклото на семейството и дома. Сестрите, които бяха около Василка, бяха дошли все от селата, бяха я наобиколили, работеха нещо и пееха. Аз ги огледах. Изведнъж ми се отвориха ушите - отвориха ми се вътрешните уши - и аз чух възторжени песни към Учителя, излизащи от устата на тези сертри.
към текста >>
Те биваха правени през късна есен и зимата, когато работата по къра бе привършена и започваше голямата работа на жените - да се
преде
, да се тъче, да се плете, да се подготвя облеклото на семейството и дома.
Така, навремето по седянки по селата, жените седяха на трикраки столчета и работеха някоя работа, която им бе дала онази домакиня, която ги бе извикала и направила седянката. Тя им даваше или да предат, или някоя друга селска работа, за която имаше нужда от повече работни ръце. Тогава тук се разменяха приказки, пееха се песни, идваха ергени, задяваха момите. Така се поддържаха в този народ и се предаваха народните песни. Седянката бе една много хубава форма на контакт.
Те биваха правени през късна есен и зимата, когато работата по къра бе привършена и започваше голямата работа на жените - да се
преде
, да се тъче, да се плете, да се подготвя облеклото на семейството и дома.
Сестрите, които бяха около Василка, бяха дошли все от селата, бяха я наобиколили, работеха нещо и пееха. Аз ги огледах. Изведнъж ми се отвориха ушите - отвориха ми се вътрешните уши - и аз чух възторжени песни към Учителя, излизащи от устата на тези сертри. Това беше едно съвсем друго звучене, това бяха песни от друга тоналност, по друг начин се разпространяваше звукът - като че ли обхващат и преминават през цялото пространство. Аз бях тогава школувана музикантка, не бях случайна любителка, за да мога да се излъжа.
към текста >>
И Учителят повтаря думите на кака Гина, казани
преди
това
пред
мен.
Кака Гина гледа ту Учителя, ту мене и не може да проумее какво става и защо Учителят говори по този начин. Аз се усмихвам, кака Гина се усмихва и Учителят се усмихва. Накрая добавя: "Пяхте много хубаво, защото учениците от духовната Школа бяха решили да Ми изнесат концерт чрез вас". Аз ставам сериозна, кака Гина вече не се смее, поглеждаме се вече уплашено и отново поглеждаме Учителя. А Учителят се усмихва и казва: "Е, видяхте ли, и тях ги бива за такава работа".
И Учителят повтаря думите на кака Гина, казани
преди
това
пред
мен.
Кръгът на тази опитност се затвори, завъртя се и животът на Всемира протече в нея.
към текста >>
9.
3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Споменах за обществената реакция,
предвождана
от владици, свещеници и църквата, както и подведени граждани срещу Учителя.
"Рибарската мрежа на Черната ложа" Съборът на Всемирното Бяло Братство в Търново през лятото на 1922 година беше знаменателен в много отношения. Тогава Учителят обяви, че се отваря Школата на Бялото Братство за пръв път на земята и че неин ръководител е Великият Учител на Вселената.
Споменах за обществената реакция,
предвождана
от владици, свещеници и църквата, както и подведени граждани срещу Учителя.
На 19 август, в десет часа сутринта, в местното читалище, Учителят изнесе беседата "Новият Живот" за търновското гражданство и за приятелите. Тя трябва да се проучи добре от всички. Учителят даде отпор срещу нападките. В два часа същия ден над Търново се разрази буря. Мълнии и светкавици, и силите Господни не позволиха на владиците да организират обществен отпор срещу Учителя под формата на диспут.
към текста >>
Непосредствено
след свършване на беседата, владиците, които през цялото време на беседата на Учителя мируваха, понеже бяха приспани - спяха и хъркаха за обща изненада на всички - се разбудиха и започнаха да викат, че искат диспут с Учителя Петър Дънов.
На 19 август, в десет часа сутринта, в местното читалище, Учителят изнесе беседата "Новият Живот" за търновското гражданство и за приятелите. Тя трябва да се проучи добре от всички. Учителят даде отпор срещу нападките. В два часа същия ден над Търново се разрази буря. Мълнии и светкавици, и силите Господни не позволиха на владиците да организират обществен отпор срещу Учителя под формата на диспут.
Непосредствено
след свършване на беседата, владиците, които през цялото време на беседата на Учителя мируваха, понеже бяха приспани - спяха и хъркаха за обща изненада на всички - се разбудиха и започнаха да викат, че искат диспут с Учителя Петър Дънов.
Но Учителят им каза, че който иска диспут, може да го направи сега, а не в два часа, както бяха поискали владиците, защото тогава нямало да има условия. Владиците в момента не можеха да го проведат, понеже през цялото време спяха и хъркаха на беседата на Учителя и всички видяха това в салона, за наше най-голямо удоволствие. В два часа силите Господни докараха бурята и цялото търновско гражданство бе по домовете си, а ние се бяхме сгушили в палатките на лозето - там, където бе съборът. Освен външните атаки на Черната ложа, имаше атаки и вътре в Школата. Затова на 23 август - сряда - в беседата си следобед, Учителят се спря и на този въпрос.
към текста >>
Той
пред
всички изобличи Михаил Иванов и Кръстю Христов.
Но Учителят им каза, че който иска диспут, може да го направи сега, а не в два часа, както бяха поискали владиците, защото тогава нямало да има условия. Владиците в момента не можеха да го проведат, понеже през цялото време спяха и хъркаха на беседата на Учителя и всички видяха това в салона, за наше най-голямо удоволствие. В два часа силите Господни докараха бурята и цялото търновско гражданство бе по домовете си, а ние се бяхме сгушили в палатките на лозето - там, където бе съборът. Освен външните атаки на Черната ложа, имаше атаки и вътре в Школата. Затова на 23 август - сряда - в беседата си следобед, Учителят се спря и на този въпрос.
Той
пред
всички изобличи Михаил Иванов и Кръстю Христов.
Това нещо по-късно бе поместено и отпечатано в "Беседи. Обяснения и упътвания" на стр. 268, но стенографите решиха да не се цитират имената им. Освен това, една година преди събора, през 1921 година, в частен разговор пред трима възрастни приятели - Константин Иларионов, Димитър Добрев от Сливен и Лазар Котев от София - Учителят беше изобличил тяхната дейност в Търново, като беше казал, че те са представители на Черната ложа от 8 000 години. Този разговор е бил записан поотделно и от тримата.
към текста >>
Освен това, една година
преди
събора, през 1921 година, в частен разговор
пред
трима възрастни приятели - Константин Иларионов, Димитър Добрев от Сливен и Лазар Котев от София - Учителят беше изобличил тяхната дейност в Търново, като беше казал, че те са
представители
на Черната ложа от 8 000 години.
Затова на 23 август - сряда - в беседата си следобед, Учителят се спря и на този въпрос. Той пред всички изобличи Михаил Иванов и Кръстю Христов. Това нещо по-късно бе поместено и отпечатано в "Беседи. Обяснения и упътвания" на стр. 268, но стенографите решиха да не се цитират имената им.
Освен това, една година
преди
събора, през 1921 година, в частен разговор
пред
трима възрастни приятели - Константин Иларионов, Димитър Добрев от Сливен и Лазар Котев от София - Учителят беше изобличил тяхната дейност в Търново, като беше казал, че те са
представители
на Черната ложа от 8 000 години.
Този разговор е бил записан поотделно и от тримата. Разговорът през следващите двадесет години беше разпространяван. Тези двамата бяха завъртели главите на мнозина възрастни приятели, като се беше стигнало дотам, че отиваха на поклонение при тях, които бяха отседнали в колибата на Търново много време преди събора. Бяха завъртели главите и на много млади хора, включително и моята глава. Сега ще цитирам текст от стр.
към текста >>
Тези двамата бяха завъртели главите на мнозина възрастни приятели, като се беше стигнало дотам, че отиваха на поклонение при тях, които бяха отседнали в колибата на Търново много време
преди
събора.
Обяснения и упътвания" на стр. 268, но стенографите решиха да не се цитират имената им. Освен това, една година преди събора, през 1921 година, в частен разговор пред трима възрастни приятели - Константин Иларионов, Димитър Добрев от Сливен и Лазар Котев от София - Учителят беше изобличил тяхната дейност в Търново, като беше казал, че те са представители на Черната ложа от 8 000 години. Този разговор е бил записан поотделно и от тримата. Разговорът през следващите двадесет години беше разпространяван.
Тези двамата бяха завъртели главите на мнозина възрастни приятели, като се беше стигнало дотам, че отиваха на поклонение при тях, които бяха отседнали в колибата на Търново много време
преди
събора.
Бяха завъртели главите и на много млади хора, включително и моята глава. Сега ще цитирам текст от стр. 268, за да си направите съответния извод: "Аз имам в Школата двама ученици - ще приведа този пример - двама млади ученици, които живяха много добре, ученици бяха те. Те към мен имаха такова благоговение, с почитание и уважение се приближаваха. Те показаха, че имат голяма обич между си.
към текста >>
Те идваха при мен и аз им казвах: Слушайте, вас аз ви познавам от
преди
8 000 години, от тогава датира тази история, в еди-коя си култура вие държахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си - описвам историята им, - сега идете в света и аз искам да си издържите изпита.
Искам да кажа, че езикът на Учителя към тях бе много строг, но стенографите много неща пропуснаха и те не бяха отпечатани. А трябваше да се отпечатат, защото следващите двадесет-тридесет години се сбъднаха думите на Учителя за тях от частния Му разговор. Тогава те бяха се обявили за преродените Кирил и Методий, за което Учителят беше казал, че онези братя са били великани по дух, а тия са обикновени буболечки. Ще цитирам текст от стр. 270: "Между тия двама ученици, за които ви говорих, аз съжалявам, те бяха една сила.
Те идваха при мен и аз им казвах: Слушайте, вас аз ви познавам от
преди
8 000 години, от тогава датира тази история, в еди-коя си култура вие държахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си - описвам историята им, - сега идете в света и аз искам да си издържите изпита.
Изпити толкоз пъти! Казвам: сега у вас има един начин, искате да ме излъжете, но аз не се лъжа. Отсега нататък не искам това. Аз ще ви поставя на един изпит и ако издържите изпита, ще минете в класа. Те още държат изпита и едва на половината са го издържали.
към текста >>
Тази любов, чувам аз, между тях почва малко...
Пред
мене когато са, като хора, братски си гугукат, но щом влязат в работилницата, почнат спорове, спорове, пререкания започват, един на ляво, друг на дясно и после пак се примиряват, пак влезат, пак се примиряват.
Аз ще ви поставя на един изпит и ако издържите изпита, ще минете в класа. Те още държат изпита и едва на половината са го издържали. И аз ги следя, окото ми е толкоз зорко. Те мислят да минат тъй. Аз казвам: По-скоро камила ще мине през иглен и уши, отколкото вие да влезете в школата, докато не издържите изпита си.
Тази любов, чувам аз, между тях почва малко...
Пред
мене когато са, като хора, братски си гугукат, но щом влязат в работилницата, почнат спорове, спорове, пререкания започват, един на ляво, друг на дясно и после пак се примиряват, пак влезат, пак се примиряват.
Най-после, почнаха да не се разбират, да се отделят. Какво дойде след това? - Двамата почнаха да въздишат. И единият почна да търси света, и другият почна да търси света. Сега, и вие ще кажете: "Гпедайте тия ученици, каква привилегия са имали!
към текста >>
Вие сте на същото място." Както в
предхождащия
частен разговор на Учителя с тримата приятели, които споменахме, така и на събора, Учителят беше дал категорично мнението си за Михаил Иванов и Кръстю Христов още през 1921-22 година.
Какво дойде след това? - Двамата почнаха да въздишат. И единият почна да търси света, и другият почна да търси света. Сега, и вие ще кажете: "Гпедайте тия ученици, каква привилегия са имали! " Вие сте същите ученици.
Вие сте на същото място." Както в
предхождащия
частен разговор на Учителя с тримата приятели, които споменахме, така и на събора, Учителят беше дал категорично мнението си за Михаил Иванов и Кръстю Христов още през 1921-22 година.
Беше предупредил всички възрастни братя да ги изолират, а те да заминат от Търново във Варна, да започнат да работят и с труд да изкарват хляба си. В първите години възрастните приятели движеха всичко и сестрите не се допускаха до ръководството. По-късно, с откриването на Школата, стенографи станаха сестрите и те взеха дейно участие по цялостната работа по издаването Словото на Учителя. Братята послушаха Учителя и изолираха тези двама "хубостници", но тези хубавци, нали бяха мъже, се завъртяха около сестрите. Те бяха млади, а сестрите бяха също млади и хубавици.
към текста >>
Беше
предупредил
всички възрастни братя да ги изолират, а те да заминат от Търново във Варна, да започнат да работят и с труд да изкарват хляба си.
- Двамата почнаха да въздишат. И единият почна да търси света, и другият почна да търси света. Сега, и вие ще кажете: "Гпедайте тия ученици, каква привилегия са имали! " Вие сте същите ученици. Вие сте на същото място." Както в предхождащия частен разговор на Учителя с тримата приятели, които споменахме, така и на събора, Учителят беше дал категорично мнението си за Михаил Иванов и Кръстю Христов още през 1921-22 година.
Беше
предупредил
всички възрастни братя да ги изолират, а те да заминат от Търново във Варна, да започнат да работят и с труд да изкарват хляба си.
В първите години възрастните приятели движеха всичко и сестрите не се допускаха до ръководството. По-късно, с откриването на Школата, стенографи станаха сестрите и те взеха дейно участие по цялостната работа по издаването Словото на Учителя. Братята послушаха Учителя и изолираха тези двама "хубостници", но тези хубавци, нали бяха мъже, се завъртяха около сестрите. Те бяха млади, а сестрите бяха също млади и хубавици. Така че, двамата хубавци много скоро станаха на "хубостници", а човек е "хубостник" тогава, когато си покаже магарията по всички линии.
към текста >>
Ежедневно през нея минаваха много хора и трябваше да се поддържа чистота и
порядък
.
Чувствувах как ме оплитат разни въжета и как ме завързват. Тогава не знаех, че той се занимава с магия, с методи, които са присъщи на Черната ложа. Но за Бялото Братство тези методи са забранени и жестоко се наказва човек, когато си служи с тях. Започнах да разбирам, че съм хваната в мрежа и почнах да се мятам като риба, извадена на брега - не ми достигаше въздух, задушавах се и цялото ми същество трепереше отвътре и отвън. Аз бях на събора в Търново, във вилата на лозето - помагах за нейното разтребване и почистване.
Ежедневно през нея минаваха много хора и трябваше да се поддържа чистота и
порядък
.
Учителят дойде при мене и започна да ми помага. Аз разбрах, че Той току-така няма да дойде при мене, а има някаква друга причина. Но че започна да ми помага - това беше един Негов метод, така по-бързо и незабелязано влизаше в контакт с лицето и което е най- важното, включваше се с него в едно общо действие и посока на движение. Тогава разговорът и предстоящото разрешение на дадения проблем по-лесно ще се насочат в онази посока, в която се движи действието. Аз чистех вилата.
към текста >>
Тогава разговорът и
предстоящото
разрешение на дадения проблем по-лесно ще се насочат в онази посока, в която се движи действието.
Аз бях на събора в Търново, във вилата на лозето - помагах за нейното разтребване и почистване. Ежедневно през нея минаваха много хора и трябваше да се поддържа чистота и порядък. Учителят дойде при мене и започна да ми помага. Аз разбрах, че Той току-така няма да дойде при мене, а има някаква друга причина. Но че започна да ми помага - това беше един Негов метод, така по-бързо и незабелязано влизаше в контакт с лицето и което е най- важното, включваше се с него в едно общо действие и посока на движение.
Тогава разговорът и
предстоящото
разрешение на дадения проблем по-лесно ще се насочат в онази посока, в която се движи действието.
Аз чистех вилата. Учителят също започна да чисти вилата. Разбрах метода и тогава Му казах: "Може ли, Учителю, да ви помоля нещо? " Той отговори: "Може" "Учителю, можете ли да ме освободите от Кръстю? " Учителят ме изгледа и каза: "Хубаво".
към текста >>
През онова време имаше един
редактор
на "Всемирна летопис" - Иван Толев.
В това няма никакво съмнение, защото в течение на двадесет и две години много от братята и сестрите опитаха тяхната мрежа. И само присъствието на Учителя освобождаваше тия ученици, които се бяха вплели в нея. Но след заминаването на Учителя те продължиха със същите методи. Това е обект на специално изучаване в бъдеще. Това го оставяме за вашето поколение.
През онова време имаше един
редактор
на "Всемирна летопис" - Иван Толев.
Беше ме харесал и започна да се навърта около мен. Той беше женен и жена му вдигаше полата си, когато минавах покрай нея, за да покаже, че покрай нея минава една "мърша" и че не иска да се изцапа дългата й пола. Отидох при Учителя и се оплаках. Учителят ме посъветва да бъда любезна с него и само толкова, за да не се позволи чрез него да се изявят силите и да се противопостави на Братството. Той се числеше към Братството и като съидейник на Учителя.
към текста >>
На пръв поглед изглеждаха
несъсредоточени
и разсеяни и отначало това ме забавляваше.
ходиш на екскурзии на Витоша с двама братя - Борис и Жорж". Това бяха Борис Николов и Георги Радев. И аз започнах да ходя с тях на екскурзии на Витоша, а те ми кавалерстваха и се държаха като джентълмени. Тези двама, всеки един от тях живееше в свой собствен свят, те вървяха заедно, говореха за обикновени неща, но съзнанията им бяха свободни. Така бяха устроени, че всеки бе зает горе в своя си собствен свят.
На пръв поглед изглеждаха
несъсредоточени
и разсеяни и отначало това ме забавляваше.
По-късно, аз поех командуването кой какво да слага в раницата и кой какво да носи, за да не се повтарят нещата или да се окаже, че нямаме хляб. В този период аз бях много обременена психически - един път от Кръстю, втори път от Толев. Затова с тези двама младежи ми беше приятно, чувствувах се свободно отвътре и отвън. Изминавахме един и същ път ежеседмично. И веднъж, на една поредна екскурзия на Витоша, ни срещна Кръстю Христов.
към текста >>
И веднъж, на една
поредна
екскурзия на Витоша, ни срещна Кръстю Христов.
На пръв поглед изглеждаха несъсредоточени и разсеяни и отначало това ме забавляваше. По-късно, аз поех командуването кой какво да слага в раницата и кой какво да носи, за да не се повтарят нещата или да се окаже, че нямаме хляб. В този период аз бях много обременена психически - един път от Кръстю, втори път от Толев. Затова с тези двама младежи ми беше приятно, чувствувах се свободно отвътре и отвън. Изминавахме един и същ път ежеседмично.
И веднъж, на една
поредна
екскурзия на Витоша, ни срещна Кръстю Христов.
Като ни видя, засмя се целият, стана лигав, започна да ме ухажва по такъв начин, че да видят Борис и Жорж, че с мене е имал някаква връзка много отдавна и че сега, ако иска, може да я възстанови. Аз така остро реагирах срещу него - срязах го пред Борис и Жорж - че тези двама, високи на ръст младежи, ме изгледаха отгоре с изненада. После споделиха, че изобщо не са очаквали, че съм такава - да режа нещата направо. Аз бях доволна от това. Тръгнах си настрана.
към текста >>
Аз така остро реагирах срещу него - срязах го
пред
Борис и Жорж - че тези двама, високи на ръст младежи, ме изгледаха отгоре с изненада.
В този период аз бях много обременена психически - един път от Кръстю, втори път от Толев. Затова с тези двама младежи ми беше приятно, чувствувах се свободно отвътре и отвън. Изминавахме един и същ път ежеседмично. И веднъж, на една поредна екскурзия на Витоша, ни срещна Кръстю Христов. Като ни видя, засмя се целият, стана лигав, започна да ме ухажва по такъв начин, че да видят Борис и Жорж, че с мене е имал някаква връзка много отдавна и че сега, ако иска, може да я възстанови.
Аз така остро реагирах срещу него - срязах го
пред
Борис и Жорж - че тези двама, високи на ръст младежи, ме изгледаха отгоре с изненада.
После споделиха, че изобщо не са очаквали, че съм такава - да режа нещата направо. Аз бях доволна от това. Тръгнах си настрана. Връщам се към София, вървя първа и слизам надолу по пътеката,на петнадесет метра зад мен върви Кръстю, а зад него - Борис и Жорж. Аз съм ядосана, срязала съм го, вървя сама.
към текста >>
Аз се загледах в тази работа и си мислех, дали да
предупредя
Савка, но в този момент между нас двете имаше много конфликти, които се изразяваха в това, коя да бъде по-близо до Учителя.
Когато се върнахме на "Изгрева", Борис и Жорж ми разказаха за заклинанията и магическите му операции срещу мен. Но не стана нищо, защото онази непробиваема стена, която издигна Учителят между мене и него беше още тук, тя съществуваше и тя ме спаси. По-късно певицата Лиляна Табакова стана негова жертва, за което ще говорим по- нататък. Още по-късно Кръстю се беше халосал по Савка Керемидчиева и започна да я задиря. И Савка хвръкна по него така, както разперва криле и се вдига от земята птица, устремена за полет, летяща към един свят на чувствата.
Аз се загледах в тази работа и си мислех, дали да
предупредя
Савка, но в този момент между нас двете имаше много конфликти, които се изразяваха в това, коя да бъде по-близо до Учителя.
И понеже Учителят я беше поставил най-близко до Себе Си, аз много пъти съм протестирала пред Него, за което Той веднъж ми каза: "Искаш ли да те поставя на нейното място, а Савка да заеме твоето? Но после няма да ми се оплакваш! " Като видях този обрат, аз казах: "Учителю, да бъде Вашата Воля! " Той кимна с глава, което означаваше, че Савка и аз си оставаме на същите места, които заемаме около Него. А знаете ли, че местата на учениците около Учителя бяха строго определени от Него и само Той можеше да ги променя?
към текста >>
И понеже Учителят я беше поставил най-близко до Себе Си, аз много пъти съм протестирала
пред
Него, за което Той веднъж ми каза: "Искаш ли да те поставя на нейното място, а Савка да заеме твоето?
Но не стана нищо, защото онази непробиваема стена, която издигна Учителят между мене и него беше още тук, тя съществуваше и тя ме спаси. По-късно певицата Лиляна Табакова стана негова жертва, за което ще говорим по- нататък. Още по-късно Кръстю се беше халосал по Савка Керемидчиева и започна да я задиря. И Савка хвръкна по него така, както разперва криле и се вдига от земята птица, устремена за полет, летяща към един свят на чувствата. Аз се загледах в тази работа и си мислех, дали да предупредя Савка, но в този момент между нас двете имаше много конфликти, които се изразяваха в това, коя да бъде по-близо до Учителя.
И понеже Учителят я беше поставил най-близко до Себе Си, аз много пъти съм протестирала
пред
Него, за което Той веднъж ми каза: "Искаш ли да те поставя на нейното място, а Савка да заеме твоето?
Но после няма да ми се оплакваш! " Като видях този обрат, аз казах: "Учителю, да бъде Вашата Воля! " Той кимна с глава, което означаваше, че Савка и аз си оставаме на същите места, които заемаме около Него. А знаете ли, че местата на учениците около Учителя бяха строго определени от Него и само Той можеше да ги променя? И понеже между мен и Савка имаше много конфликти, аз си казах, че Кръстю е нейна задача, а не моя.
към текста >>
А знаете ли, че местата на учениците около Учителя бяха строго
определени
от Него и само Той можеше да ги променя?
Аз се загледах в тази работа и си мислех, дали да предупредя Савка, но в този момент между нас двете имаше много конфликти, които се изразяваха в това, коя да бъде по-близо до Учителя. И понеже Учителят я беше поставил най-близко до Себе Си, аз много пъти съм протестирала пред Него, за което Той веднъж ми каза: "Искаш ли да те поставя на нейното място, а Савка да заеме твоето? Но после няма да ми се оплакваш! " Като видях този обрат, аз казах: "Учителю, да бъде Вашата Воля! " Той кимна с глава, което означаваше, че Савка и аз си оставаме на същите места, които заемаме около Него.
А знаете ли, че местата на учениците около Учителя бяха строго
определени
от Него и само Той можеше да ги променя?
И понеже между мен и Савка имаше много конфликти, аз си казах, че Кръстю е нейна задача, а не моя. Аз моята задача с Кръстю съм си я разрешила благодарение на Учителя. Отивам веднъж при Учителя и чувам как Той хока и се караше със силен глас на Савка. Застанала съм на прага, вратата е отворена, а аз слушам и виждам какво става в стаята на Учителя. Не мога да се повърна, а стоя и слушам, и гледам.
към текста >>
Щом ги има, те са допуснати - от една страна за обучение, а от друга страна Черната ложа имаше свои
представители
на "Изгрева" и като посланици на тази ложа те имаха дипломатически имунитет.
А за другите изпити можете да се разходите по "Изгрева" и да разпитате този-онзи. Има още живи хора, които много добре знаят и помнят как той се подвизаваше. Тези уводни думи, които аз изложих, са необходими, за да може да разберете, как се развиха събитията по издаването песните на Учителя, защото Кръстю Христов също се намеси, не пряко, а косвено - чрез певицата Лиляна Табакова. Сега е вече време да преминем на следващия разказ, след като се запознахте с рибарската мрежа на Кръстю Христов. Ще опитате, как са възможни в Школата на Великия Учител такива неща?
Щом ги има, те са допуснати - от една страна за обучение, а от друга страна Черната ложа имаше свои
представители
на "Изгрева" и като посланици на тази ложа те имаха дипломатически имунитет.
Затова те съществуваха. Не Учителят ги бе допуснал, а ние с нашето несъвършенство и с нашите човешки слабости допуснахме тези сили първо да влезнат в нас, а те много лесно се проектираха чрез нас към останалите. И Учителят търпеше всйчко това и помагаше на всеки, който търсеше помощта Му - освобождаваше душите ни, за да бъдат свободни за Словото, което Той даваше. Словото на Учителя може да влезне в чист човек, защото има отношение към чистотата у човека, защото само човешката душа живее в свят на чистота и само в тази чистота Словото на Учителя може да пребъдва.
към текста >>
10.
3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
По
средата
на пътя се изпречваше една голяма скала - там отсядахме с Учителя на задължителна почивка.
"Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала" В първите години ние излизахме на екскурзии на връх Мусала. Групата се събираше в София, наемахме камиони, които ни закарваха до Чамкория, сега Боровец. Смъквахме багажа и оттам тръгвахме пеша до хижа "Мусала". Правехме няколко почивки.
По
средата
на пътя се изпречваше една голяма скала - там отсядахме с Учителя на задължителна почивка.
Понякога багажът ни бе натоварен на коне, които наемахме заедно с конярите от Самоков. Горе на Мусала ни очакваше старата дървена хижа. Обикновено Учителят се настаняваше вътре, а задължително - и сестрите. Братята палеха огньове и стояха и спяха около тях. Тогава нямахме палатки, а носехме военни брезентови платна, останали от времето на войните.
към текста >>
Той беше
определен
от Учителя да пази багажа и да поддържа огъня.
Някои отидоха в наблюдателницата на Мусала. Към десет часа слязохме на първото езеро, наречено "Окото". Направихме почивка, закусихме и следобед се върнахме на хижа "Мусала". Там ни чакаше един брат. Казваше се Методи Шивачев.
Той беше
определен
от Учителя да пази багажа и да поддържа огъня.
Той се приближи до Учителя и Му каза: "Овардих багажа, Учителю, и поддържах огъня непрекъснато". Учителят кимна и му се усмихна: "Прекарахме много хубаво. А сега си почини от твоя пост, защото утре сутринта ще отидеш на върха сам. Нали за това си дошъл - да се качиш на Мусала и да дочакаш там изгрева на слънцето". Братът вдига рамене и продумва: "Е, щом трябва да се кача, ще се кача, но в колко трябва да тръгна?
към текста >>
Да, сноп светлина, като че ли някой върви
пред
него и над него и със светлината на джобно фенерче му осветява пътя на един-два метра разстояние
пред
него.
Решава да тръгне без фенер, нали има пътека, по нея, по нея - та горе. Така решава и пак не знае защо така решава, и тръгва. Постепенно свиква с тъмнината. Намира пътеката. И когато стъпва на пътеката, изведнъж се появява един сноп светлина.
Да, сноп светлина, като че ли някой върви
пред
него и над него и със светлината на джобно фенерче му осветява пътя на един-два метра разстояние
пред
него.
Обръща се назад, гледа - няма никой. И пред него няма никой. Поглежда нагоре над главата си, нищо не вижда, няма никой. Но светлината идва от два метра височина над земята и една педя над главата му и е насочена косо като сноп надолу, един-два метра пред него и му осветява пътя. Преодолява страха и изненадата.
към текста >>
И
пред
него няма никой.
Постепенно свиква с тъмнината. Намира пътеката. И когато стъпва на пътеката, изведнъж се появява един сноп светлина. Да, сноп светлина, като че ли някой върви пред него и над него и със светлината на джобно фенерче му осветява пътя на един-два метра разстояние пред него. Обръща се назад, гледа - няма никой.
И
пред
него няма никой.
Поглежда нагоре над главата си, нищо не вижда, няма никой. Но светлината идва от два метра височина над земята и една педя над главата му и е насочена косо като сноп надолу, един-два метра пред него и му осветява пътя. Преодолява страха и изненадата. Понеже е имал и други опитности с Учителя от най-необикновен порядък, граничещ с чудеса, непонятни за човешкия ум, той разбира, че това е работа на Учителя. Благодари Му мислено и тръгва все по-уверено и без да се бави.
към текста >>
Но светлината идва от два метра височина над земята и една педя над главата му и е насочена косо като сноп надолу, един-два метра
пред
него и му осветява пътя.
И когато стъпва на пътеката, изведнъж се появява един сноп светлина. Да, сноп светлина, като че ли някой върви пред него и над него и със светлината на джобно фенерче му осветява пътя на един-два метра разстояние пред него. Обръща се назад, гледа - няма никой. И пред него няма никой. Поглежда нагоре над главата си, нищо не вижда, няма никой.
Но светлината идва от два метра височина над земята и една педя над главата му и е насочена косо като сноп надолу, един-два метра
пред
него и му осветява пътя.
Преодолява страха и изненадата. Понеже е имал и други опитности с Учителя от най-необикновен порядък, граничещ с чудеса, непонятни за човешкия ум, той разбира, че това е работа на Учителя. Благодари Му мислено и тръгва все по-уверено и без да се бави. Където трябва, светлината спира да се движи и това значи, че трябва да направи почивка. Когато тръгне светлината, тръгва и той.
към текста >>
Понеже е имал и други опитности с Учителя от най-необикновен
порядък
, граничещ с чудеса, непонятни за човешкия ум, той разбира, че това е работа на Учителя.
Обръща се назад, гледа - няма никой. И пред него няма никой. Поглежда нагоре над главата си, нищо не вижда, няма никой. Но светлината идва от два метра височина над земята и една педя над главата му и е насочена косо като сноп надолу, един-два метра пред него и му осветява пътя. Преодолява страха и изненадата.
Понеже е имал и други опитности с Учителя от най-необикновен
порядък
, граничещ с чудеса, непонятни за човешкия ум, той разбира, че това е работа на Учителя.
Благодари Му мислено и тръгва все по-уверено и без да се бави. Където трябва, светлината спира да се движи и това значи, че трябва да направи почивка. Когато тръгне светлината, тръгва и той. Мислено преживява онези събития от Библията, когато Духът Господен във вид на огнено кълбо нощем и огнен стълб денем е водил евреите през пустинята. Сега преживява същото.
към текста >>
Снопът от светлина го води и спира на едно точно
определено
място.
Когато тръгне светлината, тръгва и той. Мислено преживява онези събития от Библията, когато Духът Господен във вид на огнено кълбо нощем и огнен стълб денем е водил евреите през пустинята. Сега преживява същото. Така, в размишление за онези исторически библейски години и за огнения стълб, който е водил евреите, той е вече в подстъпите към върха. След два-три часа той е горе, на връх Мусала.
Снопът от светлина го води и спира на едно точно
определено
място.
Методи застава на определеното за него място. Светлината, която го е завела, изведнъж угасва. Тишина. И тъмнина. Изведнъж чува във висините над главата си песнопения и музика. А той много обича да пее и да свири, дори в млади години е участвувал- в църковен хор и много добре знае какво значи песнопение и хорово изпълнение.
към текста >>
Методи застава на
определеното
за него място.
Мислено преживява онези събития от Библията, когато Духът Господен във вид на огнено кълбо нощем и огнен стълб денем е водил евреите през пустинята. Сега преживява същото. Така, в размишление за онези исторически библейски години и за огнения стълб, който е водил евреите, той е вече в подстъпите към върха. След два-три часа той е горе, на връх Мусала. Снопът от светлина го води и спира на едно точно определено място.
Методи застава на
определеното
за него място.
Светлината, която го е завела, изведнъж угасва. Тишина. И тъмнина. Изведнъж чува във висините над главата си песнопения и музика. А той много обича да пее и да свири, дори в млади години е участвувал- в църковен хор и много добре знае какво значи песнопение и хорово изпълнение. Но чува и музика.
към текста >>
Разглежда я и вижда как, в светлини, с бели одежди и с човешки фигури танцуват същества,
наредени
по двойки и в кръг.
Но чува и музика. Методи вдига главата си на 60° нагоре към небето, за да проследи откъде идва това песнопение и музика. Вдига глава и какво да види! Горе, във висините на небето, под форма на голяма елипса се откроява една светлина. Вторачва се в светлата елипса.
Разглежда я и вижда как, в светлини, с бели одежди и с човешки фигури танцуват същества,
наредени
по двойки и в кръг.
Танцуват, правят някакви движения с ръце и крака и се движат в кръг, съпровождани от необикновена музика и песнопение. А над тях и около тях - неземна светлина. Чува се песнопението и музиката. Тя съпровожда цялото движение на играещите светлини в кръга. Танцуващите играят в кръг.
към текста >>
Като че ли онези песни и музиката от
преди
малко от небето и светлият кръг на елипсата са преминали в лъчите на слънцето.
Звуците от песните и музиката още звучат в ушите му. След малко се развиделява. Методи наблюдава величествения изгрев на слънцето. Появява се първият му лъч. Музика и песен звучат още в ушите му.
Като че ли онези песни и музиката от
преди
малко от небето и светлият кръг на елипсата са преминали в лъчите на слънцето.
Усеща как лъчите от изгряващия диск на слънцето също играят своя танц. И вижда как всеки слънчев лъч, идващ от пространството до него, представлява не лъч, а светло същество, което се приближава в своя танц с движения, музика и песен. Това продължава да вижда и да чува Методи, и съзерцава, докато се показва целият диск на слънцето. Тогава лъчите престават да танцуват и пеят, музиката постепенно намалява и се изгубва в пространството. Методи много пъти е наблюдавал слънцето на Мусала, но такова нещо му се случва за пръв път.
към текста >>
И вижда как всеки слънчев лъч, идващ от пространството до него,
представлява
не лъч, а светло същество, което се приближава в своя танц с движения, музика и песен.
Методи наблюдава величествения изгрев на слънцето. Появява се първият му лъч. Музика и песен звучат още в ушите му. Като че ли онези песни и музиката от преди малко от небето и светлият кръг на елипсата са преминали в лъчите на слънцето. Усеща как лъчите от изгряващия диск на слънцето също играят своя танц.
И вижда как всеки слънчев лъч, идващ от пространството до него,
представлява
не лъч, а светло същество, което се приближава в своя танц с движения, музика и песен.
Това продължава да вижда и да чува Методи, и съзерцава, докато се показва целият диск на слънцето. Тогава лъчите престават да танцуват и пеят, музиката постепенно намалява и се изгубва в пространството. Методи много пъти е наблюдавал слънцето на Мусала, но такова нещо му се случва за пръв път. Той знае, че това преживяване е не само преживяване, а е истинско посвещение за времена и събития, които трябва да дойдат, да се сбъднат. Той знае, че онова видение във вид на елипса не е видение, а истинска реалност.
към текста >>
Та има много по-достойни от него
сред
братята и сестрите.
Той знае, че онова видение във вид на елипса не е видение, а истинска реалност. Изгревът на слънцето за него също не е видение, а истинска реалност. И той знае, че трябва да бъде свидетел на всичко, което видя и чу, за да засвидетелствува след време за него. Той знае, че това Учителят специално го е приготвил за него. Но защо за него?
Та има много по-достойни от него
сред
братята и сестрите.
Методи Шивачев престоява горе известно време пред слънцето. После отива към наблюдателницата, влиза в нея, а там няма никой. Влиза вътре в малката стаичка. На една малка поставка има чайник, от който излиза пара, канче, сирене, масло и хляб. Оглежда се наоколо.
към текста >>
Методи Шивачев престоява горе известно време
пред
слънцето.
Изгревът на слънцето за него също не е видение, а истинска реалност. И той знае, че трябва да бъде свидетел на всичко, което видя и чу, за да засвидетелствува след време за него. Той знае, че това Учителят специално го е приготвил за него. Но защо за него? Та има много по-достойни от него сред братята и сестрите.
Методи Шивачев престоява горе известно време
пред
слънцето.
После отива към наблюдателницата, влиза в нея, а там няма никой. Влиза вътре в малката стаичка. На една малка поставка има чайник, от който излиза пара, канче, сирене, масло и хляб. Оглежда се наоколо. Няма никой Вероятно пазачът още спи.
към текста >>
Ние току-що се бяхме върнали от
поредната
екскурзия из околностите с Учителя.
Оглежда се наоколо. Няма никой Вероятно пазачът още спи. Разбира, че тази закуска е за него - след всичко, което му се случи досега. Той пие чай, стопля тялото си, похапва по малко от всичко и си тръгва. Слиза постепенно надолу и към обяд пристига в бивака на хижата.
Ние току-що се бяхме върнали от
поредната
екскурзия из околностите с Учителя.
Методи Шивачев приближава до Учителя и Му целува ръка. Методи е мълчалив и смутен. Но едновременно и радостен, и затворен в себе си. Учителят го поглежда и пита: "Е, Методи, какво видя горе? " Методи започва да разказва, а ние слушаме.
към текста >>
11.
3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Само за тези, за другите то е
безпредметно
.
"Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школата" Словото на Учителя, на Великия Учител - Беинса Дуно, е Слово на Бога и Слово за Школата на Бялото Братство. Това Слово е за онези ученици от Школата, на които очите са отворени и ушите са отпушени за Словото Му.
Само за тези, за другите то е
безпредметно
.
Затова учениците на Школата трябва да бъдат високо образовани и интелигентни человеци. По този повод Учителят казва: "Новото учение изисква крайно интелигентни хора, с гениален, светийски ум." (томче "Условия за растене", София, 1949 год., стр. 52.) Тази беседа завършва така: "И тъй, просете със светлия си ум; търсете с изобилното си сърце, хлопайте със силата на вашата разумна воля. Там е изпълнението и постижението, които очакваме сега в света." Има и друго изказване на Учителя по този въпрос: "За да бъдеш ученик, трябва да приложиш Словото в живота си, а да го приложиш, трябва да го проумееш и разбереш. За това ученикът трябва да бъде образован и да има най-малко четири завършени факултета." А сега ще ви разкажа един случай от времето на Школата, за да се чудите и дълго да проумявате какво означават невежеството, нахалството и онази "свещена простотия", която пътешествува по света и която дойде при нас.
към текста >>
Затова много от сестрите й се подчиняваха, само и само да не стават скандали
пред
лицето на Учителя и
пред
лицето на Бога.
За това ученикът трябва да бъде образован и да има най-малко четири завършени факултета." А сега ще ви разкажа един случай от времето на Школата, за да се чудите и дълго да проумявате какво означават невежеството, нахалството и онази "свещена простотия", която пътешествува по света и която дойде при нас. На "Изгрева", по времето на Учителя и Школата, живееше една сестра, по професия шивачка. В това няма нищо лошо, защото всеки трябва да изкара прехраната си с честен труд. Но сестрата по нрав бе много голям командир и раздаваше нареждания и команди наляво и надясно. И което бе най-важното, тя беше със силен характер и много волева.
Затова много от сестрите й се подчиняваха, само и само да не стават скандали
пред
лицето на Учителя и
пред
лицето на Бога.
Веднъж аз отивам по работа при стенографките, които се намираха в тяхната барака, наричана от всички "парахода", понеже приличаше на капитански мостик с каюта. Отивам там и заварвам същата сестра, която в момента раздаваше команди и нареждания на стенографките Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева, както и на още две сестри, които бяха там. Всички стоят прави, слушат и мълчат, понеже знаят, че човек трябва да бъде смирен и "нищий духом", защото на такива е Царството Божие. Но аз стоях само една минута, не издържах и си излязох. Отивам направо при Учителя и Му разказвам всичко, което видях и чух.
към текста >>
Предадох
им каквото ми бе казал Учителят.
Сестрите-учителки се окопитиха, като направо й заявиха, че може да дойде да разговаря с тях след четиринадесет години, като изучи всички науки - така, както аз й направих програмата за обучение. Тя напусна бараката с трясък и с хули по мой адрес и отиде да се оплаква на Учителя от мене. А трите сестри- стенографки ме поздравяват и искат да ме разцелуват за това. Ние помежду си бяхме в непрекъснато съперничество и не помня друг път да сме се целували. Но аз им разказах, че след като съм видяла тази срамна сцена, съм отишла при Учителя и всичко съм Му разказала.
Предадох
им каквото ми бе казал Учителят.
Шивачката отиде при Учителя да се оплаква от мен, като взе една от сестрите за свидетелка, да докаже това, че съм я обидила и съм се държала грубо с нея, когато ученикът трябва да бъде вежлив и учтив с другите. След като Учителят я изслушал, казал: "Сестра, за да разговаряте със сестрите- учителки, трябва да имате техния ценз. А знаете ли, сестра, какво означава ценз? " Шивачката мълчи, а Учителят продължава: "Това означава, да се запишете в училище и след две години да завършите основното си образование, след три години да завършите прогимназията, а след четири години - гимназия и накрая, като запишете Юридическия факултет и завършите за адвокат, тогава ще видим какво сте научили." Така Учителят повтаря същите думи, които съм изрекла в "парахода" и заради което тя я е отишла да се оплаква при Него от мен. Това бе един метод на Учителя - когато някой отиде при Него, Той му предава същите думи, които се приказват от приятелите на "Изгрева" за него.
към текста >>
Това бе един метод на Учителя - когато някой отиде при Него, Той му
предава
същите думи, които се приказват от приятелите на "Изгрева" за него.
Предадох им каквото ми бе казал Учителят. Шивачката отиде при Учителя да се оплаква от мен, като взе една от сестрите за свидетелка, да докаже това, че съм я обидила и съм се държала грубо с нея, когато ученикът трябва да бъде вежлив и учтив с другите. След като Учителят я изслушал, казал: "Сестра, за да разговаряте със сестрите- учителки, трябва да имате техния ценз. А знаете ли, сестра, какво означава ценз? " Шивачката мълчи, а Учителят продължава: "Това означава, да се запишете в училище и след две години да завършите основното си образование, след три години да завършите прогимназията, а след четири години - гимназия и накрая, като запишете Юридическия факултет и завършите за адвокат, тогава ще видим какво сте научили." Така Учителят повтаря същите думи, които съм изрекла в "парахода" и заради което тя я е отишла да се оплаква при Него от мен.
Това бе един метод на Учителя - когато някой отиде при Него, Той му
предава
същите думи, които се приказват от приятелите на "Изгрева" за него.
И след това идваше голямата задача за разрешение. Зависи как ще отговориш и как ще постъпиш, а това определяше дали ще разрешиш задачата си. Но шивачката не знае и не познава метода, затова не се предава и не отстъпва, а казва: "Но Учителю, нали всички хора са еднакви пред Бога? " Учителят се усмихва и казва: "Всички хора са еднакви пред Бога, но не всички са еднакви пред закона: така, едни са излезли по-рано от Бога, а други са излезли милиони и милиарди години по-късно от Него. Ето защо, едни са учени, а други - прости.
към текста >>
Зависи как ще отговориш и как ще постъпиш, а това
определяше
дали ще разрешиш задачата си.
След като Учителят я изслушал, казал: "Сестра, за да разговаряте със сестрите- учителки, трябва да имате техния ценз. А знаете ли, сестра, какво означава ценз? " Шивачката мълчи, а Учителят продължава: "Това означава, да се запишете в училище и след две години да завършите основното си образование, след три години да завършите прогимназията, а след четири години - гимназия и накрая, като запишете Юридическия факултет и завършите за адвокат, тогава ще видим какво сте научили." Така Учителят повтаря същите думи, които съм изрекла в "парахода" и заради което тя я е отишла да се оплаква при Него от мен. Това бе един метод на Учителя - когато някой отиде при Него, Той му предава същите думи, които се приказват от приятелите на "Изгрева" за него. И след това идваше голямата задача за разрешение.
Зависи как ще отговориш и как ще постъпиш, а това
определяше
дали ще разрешиш задачата си.
Но шивачката не знае и не познава метода, затова не се предава и не отстъпва, а казва: "Но Учителю, нали всички хора са еднакви пред Бога? " Учителят се усмихва и казва: "Всички хора са еднакви пред Бога, но не всички са еднакви пред закона: така, едни са излезли по-рано от Бога, а други са излезли милиони и милиарди години по-късно от Него. Ето защо, едни са учени, а други - прости. А ти, ако искаш да станеш учена, ще се запишеш в училище и след четиринадесет години, като завършиш и имаш ценз за адвокат, ще видим какво знаеш и можеш." И Учителят и този път цитирал точно моите думи, че трябва да учи цели четиринадесет години. Тя си отишла от Него крайно недоволна, придружена от сестрата-свидетелка, но вече никога не стъпи в "парахода", а се прехвърли да командува на друга територия.
към текста >>
Но шивачката не знае и не познава метода, затова не се
предава
и не отстъпва, а казва: "Но Учителю, нали всички хора са еднакви
пред
Бога?
А знаете ли, сестра, какво означава ценз? " Шивачката мълчи, а Учителят продължава: "Това означава, да се запишете в училище и след две години да завършите основното си образование, след три години да завършите прогимназията, а след четири години - гимназия и накрая, като запишете Юридическия факултет и завършите за адвокат, тогава ще видим какво сте научили." Така Учителят повтаря същите думи, които съм изрекла в "парахода" и заради което тя я е отишла да се оплаква при Него от мен. Това бе един метод на Учителя - когато някой отиде при Него, Той му предава същите думи, които се приказват от приятелите на "Изгрева" за него. И след това идваше голямата задача за разрешение. Зависи как ще отговориш и как ще постъпиш, а това определяше дали ще разрешиш задачата си.
Но шивачката не знае и не познава метода, затова не се
предава
и не отстъпва, а казва: "Но Учителю, нали всички хора са еднакви
пред
Бога?
" Учителят се усмихва и казва: "Всички хора са еднакви пред Бога, но не всички са еднакви пред закона: така, едни са излезли по-рано от Бога, а други са излезли милиони и милиарди години по-късно от Него. Ето защо, едни са учени, а други - прости. А ти, ако искаш да станеш учена, ще се запишеш в училище и след четиринадесет години, като завършиш и имаш ценз за адвокат, ще видим какво знаеш и можеш." И Учителят и този път цитирал точно моите думи, че трябва да учи цели четиринадесет години. Тя си отишла от Него крайно недоволна, придружена от сестрата-свидетелка, но вече никога не стъпи в "парахода", а се прехвърли да командува на друга територия. Отиде в кухнята да командува сестрите, които се грижеха за приготовлението на общите обеди.
към текста >>
" Учителят се усмихва и казва: "Всички хора са еднакви
пред
Бога, но не всички са еднакви
пред
закона: така, едни са излезли по-рано от Бога, а други са излезли милиони и милиарди години по-късно от Него.
" Шивачката мълчи, а Учителят продължава: "Това означава, да се запишете в училище и след две години да завършите основното си образование, след три години да завършите прогимназията, а след четири години - гимназия и накрая, като запишете Юридическия факултет и завършите за адвокат, тогава ще видим какво сте научили." Така Учителят повтаря същите думи, които съм изрекла в "парахода" и заради което тя я е отишла да се оплаква при Него от мен. Това бе един метод на Учителя - когато някой отиде при Него, Той му предава същите думи, които се приказват от приятелите на "Изгрева" за него. И след това идваше голямата задача за разрешение. Зависи как ще отговориш и как ще постъпиш, а това определяше дали ще разрешиш задачата си. Но шивачката не знае и не познава метода, затова не се предава и не отстъпва, а казва: "Но Учителю, нали всички хора са еднакви пред Бога?
" Учителят се усмихва и казва: "Всички хора са еднакви
пред
Бога, но не всички са еднакви
пред
закона: така, едни са излезли по-рано от Бога, а други са излезли милиони и милиарди години по-късно от Него.
Ето защо, едни са учени, а други - прости. А ти, ако искаш да станеш учена, ще се запишеш в училище и след четиринадесет години, като завършиш и имаш ценз за адвокат, ще видим какво знаеш и можеш." И Учителят и този път цитирал точно моите думи, че трябва да учи цели четиринадесет години. Тя си отишла от Него крайно недоволна, придружена от сестрата-свидетелка, но вече никога не стъпи в "парахода", а се прехвърли да командува на друга територия. Отиде в кухнята да командува сестрите, които се грижеха за приготовлението на общите обеди. Но все пак, тя не се записа да учи.
към текста >>
Предпочете
да командува така, както си беше - без основно образование.
Ето защо, едни са учени, а други - прости. А ти, ако искаш да станеш учена, ще се запишеш в училище и след четиринадесет години, като завършиш и имаш ценз за адвокат, ще видим какво знаеш и можеш." И Учителят и този път цитирал точно моите думи, че трябва да учи цели четиринадесет години. Тя си отишла от Него крайно недоволна, придружена от сестрата-свидетелка, но вече никога не стъпи в "парахода", а се прехвърли да командува на друга територия. Отиде в кухнята да командува сестрите, които се грижеха за приготовлението на общите обеди. Но все пак, тя не се записа да учи.
Предпочете
да командува така, както си беше - без основно образование.
Този случай ви го разказвам, за да видите откъде дойде отклонението в Школата. Учителят държеше за образованите хора и нареждаше на всички, които бяха дошли на "Изгрева" от селата, да завършат гимназия и висше образование. Много сестри сториха това и станаха учителки. Още по време на Школата, в общия окултен клас Учителят изнесе беседата: "Първото задължение на учениците". Тя е поместена като Четвърта школна лекция на общия окултен клас от 16 март 1922 година, четвъртък, Стара София, 7.30 ч.
към текста >>
тяхното знание и сила в сравнение с това на
напредналите
са нищо.
Още по време на Школата, в общия окултен клас Учителят изнесе беседата: "Първото задължение на учениците". Тя е поместена като Четвърта школна лекция на общия окултен клас от 16 март 1922 година, четвъртък, Стара София, 7.30 ч. вечерта и е поместена в първо издание на томчето "Трите живота", стр. 90. "Ученикът в тази Окултна Школа трябва да знае къде му е мястото. Той трябва да знае, че учениците от най-долната градация се различават от учениците от най-високата по знание, т.е.
тяхното знание и сила в сравнение с това на
напредналите
са нищо.
Човек в едно отношение може да знае, но в друго - да не знае. Сега туй не трябва да ви бъде за обезсърчение, но който иска да се учи, трябва да знае това нещо." "Учението, което светът дава, то е предговор на Божественото Учение. Като свършите всичко в света: отделенията, прогимназия, гимназия, после университета, специализирате и станете най-учения човек - това е само предговор на Божественото Знание, което трябва да започнете. Следователно, ако вие сте добили този предговор, може да станете един добър ученик в Божествената Школа. Защото аз препоръчвам на всеки: да добиете от светското знание колкото можете повече, защото някой казва: "Нам светско знание не ни трябва, а Божествено".
към текста >>
Сега туй не трябва да ви бъде за обезсърчение, но който иска да се учи, трябва да знае това нещо." "Учението, което светът дава, то е
предговор
на Божественото Учение.
вечерта и е поместена в първо издание на томчето "Трите живота", стр. 90. "Ученикът в тази Окултна Школа трябва да знае къде му е мястото. Той трябва да знае, че учениците от най-долната градация се различават от учениците от най-високата по знание, т.е. тяхното знание и сила в сравнение с това на напредналите са нищо. Човек в едно отношение може да знае, но в друго - да не знае.
Сега туй не трябва да ви бъде за обезсърчение, но който иска да се учи, трябва да знае това нещо." "Учението, което светът дава, то е
предговор
на Божественото Учение.
Като свършите всичко в света: отделенията, прогимназия, гимназия, после университета, специализирате и станете най-учения човек - това е само предговор на Божественото Знание, което трябва да започнете. Следователно, ако вие сте добили този предговор, може да станете един добър ученик в Божествената Школа. Защото аз препоръчвам на всеки: да добиете от светското знание колкото можете повече, защото някой казва: "Нам светско знание не ни трябва, а Божествено". Ако светското нямаш, Божественото не можеш да придобиеш. Ако светското ти е мъчно, Божественото е хиляди пъти по-мъчно." (стр.
към текста >>
Като свършите всичко в света: отделенията, прогимназия, гимназия, после университета, специализирате и станете най-учения човек - това е само
предговор
на Божественото Знание, което трябва да започнете.
"Ученикът в тази Окултна Школа трябва да знае къде му е мястото. Той трябва да знае, че учениците от най-долната градация се различават от учениците от най-високата по знание, т.е. тяхното знание и сила в сравнение с това на напредналите са нищо. Човек в едно отношение може да знае, но в друго - да не знае. Сега туй не трябва да ви бъде за обезсърчение, но който иска да се учи, трябва да знае това нещо." "Учението, което светът дава, то е предговор на Божественото Учение.
Като свършите всичко в света: отделенията, прогимназия, гимназия, после университета, специализирате и станете най-учения човек - това е само
предговор
на Божественото Знание, което трябва да започнете.
Следователно, ако вие сте добили този предговор, може да станете един добър ученик в Божествената Школа. Защото аз препоръчвам на всеки: да добиете от светското знание колкото можете повече, защото някой казва: "Нам светско знание не ни трябва, а Божествено". Ако светското нямаш, Божественото не можеш да придобиеш. Ако светското ти е мъчно, Божественото е хиляди пъти по-мъчно." (стр. 91.) Оттук започна отклонението в Школата.
към текста >>
Следователно, ако вие сте добили този
предговор
, може да станете един добър ученик в Божествената Школа.
Той трябва да знае, че учениците от най-долната градация се различават от учениците от най-високата по знание, т.е. тяхното знание и сила в сравнение с това на напредналите са нищо. Човек в едно отношение може да знае, но в друго - да не знае. Сега туй не трябва да ви бъде за обезсърчение, но който иска да се учи, трябва да знае това нещо." "Учението, което светът дава, то е предговор на Божественото Учение. Като свършите всичко в света: отделенията, прогимназия, гимназия, после университета, специализирате и станете най-учения човек - това е само предговор на Божественото Знание, което трябва да започнете.
Следователно, ако вие сте добили този
предговор
, може да станете един добър ученик в Божествената Школа.
Защото аз препоръчвам на всеки: да добиете от светското знание колкото можете повече, защото някой казва: "Нам светско знание не ни трябва, а Божествено". Ако светското нямаш, Божественото не можеш да придобиеш. Ако светското ти е мъчно, Божественото е хиляди пъти по-мъчно." (стр. 91.) Оттук започна отклонението в Школата. Ето как.
към текста >>
Първите приятели
преди
войните бяха образовани хора, бяха интелигенция във всяко едно населено място, откъдето бяха.
Защото аз препоръчвам на всеки: да добиете от светското знание колкото можете повече, защото някой казва: "Нам светско знание не ни трябва, а Божествено". Ако светското нямаш, Божественото не можеш да придобиеш. Ако светското ти е мъчно, Божественото е хиляди пъти по-мъчно." (стр. 91.) Оттук започна отклонението в Школата. Ето как.
Първите приятели
преди
войните бяха образовани хора, бяха интелигенция във всяко едно населено място, откъдето бяха.
След войните 1917 - 1922 година дойдоха пак образовани хора. Може да проверите имената им по протоколите на първите събори и да се осведомите за техните професии и образование. Когато се отвори Школата - 1922-1944 година - надойдоха много млади хора от селата на "Изгрева", като някои от тях бяха студенти и завършиха университети. На тези, които дойдоха без образование на "Изгрева", Учителят нареди да завършат гимназия, а мнозина завършиха и висше образование. Тези, които не успяха да завършат гимназия, станаха занаятчии и се препитаваха кой как можеше със своя си занаят.
към текста >>
На тези, които дойдоха без образование на "Изгрева", Учителят
нареди
да завършат гимназия, а мнозина завършиха и висше образование.
Ето как. Първите приятели преди войните бяха образовани хора, бяха интелигенция във всяко едно населено място, откъдето бяха. След войните 1917 - 1922 година дойдоха пак образовани хора. Може да проверите имената им по протоколите на първите събори и да се осведомите за техните професии и образование. Когато се отвори Школата - 1922-1944 година - надойдоха много млади хора от селата на "Изгрева", като някои от тях бяха студенти и завършиха университети.
На тези, които дойдоха без образование на "Изгрева", Учителят
нареди
да завършат гимназия, а мнозина завършиха и висше образование.
Тези, които не успяха да завършат гимназия, станаха занаятчии и се препитаваха кой как можеше със своя си занаят. В това нямаше нищо лошо. Още в първите години Учителят беше заявил, че всеки ученик трябва да има по един занаят, за да може с него да изкарва хляба си, ако поради идейни причини го уволнят. Но това не стана изключение, а се издигна като лозунг в Школата, което бе преиначаване на думите на Учителя и бе груба грешка, която доведе до пагубни последствия за Школата. Но сега да видим кои бяха тези братя и сестри, които бяха уволнени по идейни причини.
към текста >>
Учителят беше
наредил
на братята и сестрите, по професия учителки, да не проповядват в училищата, където преподават на учениците си, за идеите на Бялото Братство.
Тези, които не успяха да завършат гимназия, станаха занаятчии и се препитаваха кой как можеше със своя си занаят. В това нямаше нищо лошо. Още в първите години Учителят беше заявил, че всеки ученик трябва да има по един занаят, за да може с него да изкарва хляба си, ако поради идейни причини го уволнят. Но това не стана изключение, а се издигна като лозунг в Школата, което бе преиначаване на думите на Учителя и бе груба грешка, която доведе до пагубни последствия за Школата. Но сега да видим кои бяха тези братя и сестри, които бяха уволнени по идейни причини.
Учителят беше
наредил
на братята и сестрите, по професия учителки, да не проповядват в училищата, където преподават на учениците си, за идеите на Бялото Братство.
Какво се получи? Боян Боев, една година преди да се пенсионира, бе уволнен дисциплинарно, понеже проповядваше на собствените си ученици. Той дойде на "Изгрева" без пенсия. Паша Теодорова беше учителка по химия в Русе и започна да преподава на учениците си от десети клас за идеите на Бялото Братство, за което бе уволнена дисциплинарно, след което пристигна на "Изгрева" и Учителят пое нейната издръжка. Елена Андреева също така беше уволнена като учителка поради пропаганда и проповядване на учениците си в селото.
към текста >>
Боян Боев, една година
преди
да се пенсионира, бе уволнен дисциплинарно, понеже проповядваше на собствените си ученици.
Още в първите години Учителят беше заявил, че всеки ученик трябва да има по един занаят, за да може с него да изкарва хляба си, ако поради идейни причини го уволнят. Но това не стана изключение, а се издигна като лозунг в Школата, което бе преиначаване на думите на Учителя и бе груба грешка, която доведе до пагубни последствия за Школата. Но сега да видим кои бяха тези братя и сестри, които бяха уволнени по идейни причини. Учителят беше наредил на братята и сестрите, по професия учителки, да не проповядват в училищата, където преподават на учениците си, за идеите на Бялото Братство. Какво се получи?
Боян Боев, една година
преди
да се пенсионира, бе уволнен дисциплинарно, понеже проповядваше на собствените си ученици.
Той дойде на "Изгрева" без пенсия. Паша Теодорова беше учителка по химия в Русе и започна да преподава на учениците си от десети клас за идеите на Бялото Братство, за което бе уволнена дисциплинарно, след което пристигна на "Изгрева" и Учителят пое нейната издръжка. Елена Андреева също така беше уволнена като учителка поради пропаганда и проповядване на учениците си в селото. Тодор Симеонов беше инженер, учител, също бе уволнен, но по един параграф, по който уволняваха тогава комунистите, та това му помогна много, когато дойдоха комунистите на власт. Какво му помогна?
към текста >>
Да не забравяме, че на трите стенографки Учителят всеки месец
предаваше
по едни плик с пари за месечната им издръжка - една много скромна сума.
За тях той си беше дъновист и го третираха като такъв. Иван Калканджиев от Сливен беше учител там и по същата причина бе уволнен. След това стана фотограф, с което изкарваше прехраната си. Това бяха уволнените от властта през време на Школата, главно поради непослушание на учениците към Учителя. И всички дойдоха на "Изгрева" и увиснаха на издръжка от Учителя.
Да не забравяме, че на трите стенографки Учителят всеки месец
предаваше
по едни плик с пари за месечната им издръжка - една много скромна сума.
Накрая стана най-фаталното. Една група студенти напуснаха факултетите, а други хвърлиха дипломите си и станаха занаятчии, като обясняваха, че не искат да се подчиняват на обществените наредби и изисквания. Учителят бе крайно недоволен от тази група младежи. И защо ли? Тази група направи най-големите поразии на Братството.
към текста >>
Една група студенти напуснаха факултетите, а други хвърлиха дипломите си и станаха занаятчии, като обясняваха, че не искат да се подчиняват на обществените
наредби
и изисквания.
След това стана фотограф, с което изкарваше прехраната си. Това бяха уволнените от властта през време на Школата, главно поради непослушание на учениците към Учителя. И всички дойдоха на "Изгрева" и увиснаха на издръжка от Учителя. Да не забравяме, че на трите стенографки Учителят всеки месец предаваше по едни плик с пари за месечната им издръжка - една много скромна сума. Накрая стана най-фаталното.
Една група студенти напуснаха факултетите, а други хвърлиха дипломите си и станаха занаятчии, като обясняваха, че не искат да се подчиняват на обществените
наредби
и изисквания.
Учителят бе крайно недоволен от тази група младежи. И защо ли? Тази група направи най-големите поразии на Братството. И сега ги прави. Аз също бях потърпевша.
към текста >>
Аз също бях принудена да живея в тази груба
среда
на занаятчии.
Учителят бе крайно недоволен от тази група младежи. И защо ли? Тази група направи най-големите поразии на Братството. И сега ги прави. Аз също бях потърпевша.
Аз също бях принудена да живея в тази груба
среда
на занаятчии.
Но никога не одобрявах вътре в себе си това, което се случи, защото знаех много добре къде ще ни отведе. Отведе ни където трябва. Светът очакваше от нас образци от Учението на Учителя. Светът искаше образци от това Учение. Но ние не ставахме образци.
към текста >>
Ако стане това, тези проповедници правят повече
вреда
.
Светът очакваше от нас образци от Учението на Учителя. Светът искаше образци от това Учение. Но ние не ставахме образци. Не може прости, неуки хора, без образование, без интелект, без ценз, да излязат навън в града и по света и да говорят за Учението на Учителя. Това е изключено.
Ако стане това, тези проповедници правят повече
вреда
.
Светът не бе толкова глупав и преценяваше нещата много добре. Не може занаятчии, хора без образование, да ръководят и да организират неща и общество, които са от порядъка и в обсега на висша интелигентност. Учителят бе казал: "Това е учение за висш интелект и за светещи умове." А какво стана? Онези ученици на Школата с висшето образование, които бяха на "Изгрева" и в града, се оставиха да ги ръководят неуките и простите. Онези, които бяха завършили университетите си, захвърлиха си дипломите, станаха занаятчии и преминаха на страната на невежеството, за да се стигне до там, че дори и прокурорът Руменов на съдебния процес срещу Братството през 1958 година да се възмущава така: "Защо сте харчили парите на бащите си, на обществото и на държавата да завършите висше образование, а да работите разни занаяти?
към текста >>
Не може занаятчии, хора без образование, да ръководят и да организират неща и общество, които са от
порядъка
и в обсега на висша интелигентност.
Но ние не ставахме образци. Не може прости, неуки хора, без образование, без интелект, без ценз, да излязат навън в града и по света и да говорят за Учението на Учителя. Това е изключено. Ако стане това, тези проповедници правят повече вреда. Светът не бе толкова глупав и преценяваше нещата много добре.
Не може занаятчии, хора без образование, да ръководят и да организират неща и общество, които са от
порядъка
и в обсега на висша интелигентност.
Учителят бе казал: "Това е учение за висш интелект и за светещи умове." А какво стана? Онези ученици на Школата с висшето образование, които бяха на "Изгрева" и в града, се оставиха да ги ръководят неуките и простите. Онези, които бяха завършили университетите си, захвърлиха си дипломите, станаха занаятчии и преминаха на страната на невежеството, за да се стигне до там, че дори и прокурорът Руменов на съдебния процес срещу Братството през 1958 година да се възмущава така: "Защо сте харчили парите на бащите си, на обществото и на държавата да завършите висше образование, а да работите разни занаяти? Това не е по никакъв закон. Такова нещо го няма никъде по света.
към текста >>
А вие, следващото поколение, пазете се от невежеството и простотията, защото то е голяма сила и помита всичко
пред
себе си.
И знам какво да говоря." Нашите приятели - подсъдими, свидетели и зрители от съдебната зала, се смееха самодоволно, пъчеха се и се тупаха геройски по гърдите. Аз се срамувах и плачех. Всичко бях изстрадала, защото знаех откъде започна отклонението в Школата. Това отклонение ни доведе на този процес. И след процеса ни отведе по-нататък - в безизходица за нашето поколение.
А вие, следващото поколение, пазете се от невежеството и простотията, защото то е голяма сила и помита всичко
пред
себе си.
За тях няма закон и няма правила! Особено когато управляват! В човешкия организъм има строго специализирани системи и органи. За това е говорил апостол Павел. Ако си глава, ще бъдеш глава - ще мислиш и ще вземаш решения.
към текста >>
Имате радио и то приема на строго
определена
вълна, където е поставена стрелката на радиото.
Но да вземат решения - те нямат ценз, както за света, така и за Школата. А защо ли? Ами накрая ще ви кажа и най-големия закон, който съществува в Школата на Бялото Братство: "Колкото една сила е по-висша и по-интелигентна, от толкова по-висши полета и сфери от Невидимия свят изхожда тя. И тъй като от по-високо слиза тази висша и интелигентна сила, тя може да влезне само в интелигентна и образована глава - със светъл ум, сърце чисто като кристал и с воля като диамант. В една проста и обикновена глава влиза само онова, което тя може да приеме.
Имате радио и то приема на строго
определена
вълна, където е поставена стрелката на радиото.
Ако в твоята глава са разработени тези центрове, ти можеш да влезеш в сношение с целия Космос и Небето за тебе да бъде открито. Ти си посветен за Небето и за земята. Интелигентните висши сили влизат в образовани глави, в светли умове, в интелигентни хора с висш интелект, в хора с чисти сърца и с праведни дела. Такъв е законът. Комуто не изнася, няма да се промени законът заради него.
към текста >>
12.
3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Спиритизмът,
според
Учителя, дойде, за да покаже, че има движение в духовния свят на онези заминали души, които могат да преминат през материалната бариера, като намерят свой говорител и свой микрофон, чрез който да се изявят.
Правят се много спиритически сеанси и кръжоци, като всички братски кръжоци отначало се занимават и със спиритизъм - както групата на Пеню Киров в Бургас с Тодор Стоименов в началото на века, така Голов, Бъчваров и други в София. След отварянето на Школата, спиритически сеанси се правеха и на "Изгрева". Имаше група от Пловдив, която изписа хиляди страници, продиктувани от медиумите. Не по-малка бе и групата във Варна. Учителят постепенно ги превежда от спиритизма към изучаването на Евангелието и започва да им дава задания за проучване.
Спиритизмът,
според
Учителя, дойде, за да покаже, че има движение в духовния свят на онези заминали души, които могат да преминат през материалната бариера, като намерят свой говорител и свой микрофон, чрез който да се изявят.
Спиритизмът показва началото на една неоформена, в начална фаза на развитие пролука, която трябва да се създаде между Невидимия свят и физическия свят. Спиритизмът е неоформено учение, защото е движение на онези заминали души, които търсят начин да се проявят в една неорганизирана среда на физическото поле. Ако се намери организиран проводник, то той може да различи откъде идва даден дух, да определи неговата самоличност и да реши дали трябва да бъде пуснат да се прояви чрез него. Една година след заминаването на доктор Миркович през 1905 година, на събора на веригата приятелите замолват Учителя да извика някой от заминалите приятели и по-точно доктор Миркович. Учителят се съгласява и след малко показва на останалите, че духът на доктор Миркович е тук и че Учителят Сам ще предаде неговите думи.
към текста >>
Спиритизмът е неоформено учение, защото е движение на онези заминали души, които търсят начин да се проявят в една неорганизирана
среда
на физическото поле.
Имаше група от Пловдив, която изписа хиляди страници, продиктувани от медиумите. Не по-малка бе и групата във Варна. Учителят постепенно ги превежда от спиритизма към изучаването на Евангелието и започва да им дава задания за проучване. Спиритизмът, според Учителя, дойде, за да покаже, че има движение в духовния свят на онези заминали души, които могат да преминат през материалната бариера, като намерят свой говорител и свой микрофон, чрез който да се изявят. Спиритизмът показва началото на една неоформена, в начална фаза на развитие пролука, която трябва да се създаде между Невидимия свят и физическия свят.
Спиритизмът е неоформено учение, защото е движение на онези заминали души, които търсят начин да се проявят в една неорганизирана
среда
на физическото поле.
Ако се намери организиран проводник, то той може да различи откъде идва даден дух, да определи неговата самоличност и да реши дали трябва да бъде пуснат да се прояви чрез него. Една година след заминаването на доктор Миркович през 1905 година, на събора на веригата приятелите замолват Учителя да извика някой от заминалите приятели и по-точно доктор Миркович. Учителят се съгласява и след малко показва на останалите, че духът на доктор Миркович е тук и че Учителят Сам ще предаде неговите думи. Учителят го допусна в себе си и чрез Своите уста Той предава думите на доктор Миркович. Този разговор е записан и е много интересен.
към текста >>
Ако се намери организиран проводник, то той може да различи откъде идва даден дух, да
определи
неговата самоличност и да реши дали трябва да бъде пуснат да се прояви чрез него.
Не по-малка бе и групата във Варна. Учителят постепенно ги превежда от спиритизма към изучаването на Евангелието и започва да им дава задания за проучване. Спиритизмът, според Учителя, дойде, за да покаже, че има движение в духовния свят на онези заминали души, които могат да преминат през материалната бариера, като намерят свой говорител и свой микрофон, чрез който да се изявят. Спиритизмът показва началото на една неоформена, в начална фаза на развитие пролука, която трябва да се създаде между Невидимия свят и физическия свят. Спиритизмът е неоформено учение, защото е движение на онези заминали души, които търсят начин да се проявят в една неорганизирана среда на физическото поле.
Ако се намери организиран проводник, то той може да различи откъде идва даден дух, да
определи
неговата самоличност и да реши дали трябва да бъде пуснат да се прояви чрез него.
Една година след заминаването на доктор Миркович през 1905 година, на събора на веригата приятелите замолват Учителя да извика някой от заминалите приятели и по-точно доктор Миркович. Учителят се съгласява и след малко показва на останалите, че духът на доктор Миркович е тук и че Учителят Сам ще предаде неговите думи. Учителят го допусна в себе си и чрез Своите уста Той предава думите на доктор Миркович. Този разговор е записан и е много интересен. Може да се смята, че това са истинските думи на духа на доктор Миркович, защото са казани чрез Учителя.
към текста >>
Учителят се съгласява и след малко показва на останалите, че духът на доктор Миркович е тук и че Учителят Сам ще
предаде
неговите думи.
Спиритизмът, според Учителя, дойде, за да покаже, че има движение в духовния свят на онези заминали души, които могат да преминат през материалната бариера, като намерят свой говорител и свой микрофон, чрез който да се изявят. Спиритизмът показва началото на една неоформена, в начална фаза на развитие пролука, която трябва да се създаде между Невидимия свят и физическия свят. Спиритизмът е неоформено учение, защото е движение на онези заминали души, които търсят начин да се проявят в една неорганизирана среда на физическото поле. Ако се намери организиран проводник, то той може да различи откъде идва даден дух, да определи неговата самоличност и да реши дали трябва да бъде пуснат да се прояви чрез него. Една година след заминаването на доктор Миркович през 1905 година, на събора на веригата приятелите замолват Учителя да извика някой от заминалите приятели и по-точно доктор Миркович.
Учителят се съгласява и след малко показва на останалите, че духът на доктор Миркович е тук и че Учителят Сам ще
предаде
неговите думи.
Учителят го допусна в себе си и чрез Своите уста Той предава думите на доктор Миркович. Този разговор е записан и е много интересен. Може да се смята, че това са истинските думи на духа на доктор Миркович, защото са казани чрез Учителя. На следващите събори приятелите живо се интересуват от заминалите техни съвременници и търсят познания чрез Учителя. Той задоволява отчасти техния интерес, но постепенно ги превежда през спиритизма към изучаването на Словото на Новия Завет.
към текста >>
Учителят го допусна в себе си и чрез Своите уста Той
предава
думите на доктор Миркович.
Спиритизмът показва началото на една неоформена, в начална фаза на развитие пролука, която трябва да се създаде между Невидимия свят и физическия свят. Спиритизмът е неоформено учение, защото е движение на онези заминали души, които търсят начин да се проявят в една неорганизирана среда на физическото поле. Ако се намери организиран проводник, то той може да различи откъде идва даден дух, да определи неговата самоличност и да реши дали трябва да бъде пуснат да се прояви чрез него. Една година след заминаването на доктор Миркович през 1905 година, на събора на веригата приятелите замолват Учителя да извика някой от заминалите приятели и по-точно доктор Миркович. Учителят се съгласява и след малко показва на останалите, че духът на доктор Миркович е тук и че Учителят Сам ще предаде неговите думи.
Учителят го допусна в себе си и чрез Своите уста Той
предава
думите на доктор Миркович.
Този разговор е записан и е много интересен. Може да се смята, че това са истинските думи на духа на доктор Миркович, защото са казани чрез Учителя. На следващите събори приятелите живо се интересуват от заминалите техни съвременници и търсят познания чрез Учителя. Той задоволява отчасти техния интерес, но постепенно ги превежда през спиритизма към изучаването на Словото на Новия Завет. Това е един продължителен период.
към текста >>
Много приятели се разстроиха психически и до края на Школата ние видяхме какво
представляват
като личности.
Той задоволява отчасти техния интерес, но постепенно ги превежда през спиритизма към изучаването на Словото на Новия Завет. Това е един продължителен период. Има години, когато приятелите толкова се увличат, че дори се отклоняват от Школата, на което Учителят остро реагира. Причината е, че приятелите попадат под въздействие и биват обсебени от низши духове, които ги заблуждават и ги отклоняват от техния личен път, както и от Школата на Учителя. Освен това те биват ограбвани, изсмукват им жизнената енергия, която е необходима на онези низши духове, за да правят поразии наляво и надясно.
Много приятели се разстроиха психически и до края на Школата ние видяхме какво
представляват
като личности.
Всички пропаднаха. Освен това, когато се викат духовете на сеанси, нарушава се и техният порядък, защото те имат своя работа в Невидимия свят и се намират също в групи и системи, съобразно полето, в което са. Не е лесна работа да се извика един определен дух. А още по-трудно е за обикновеното човешко съзнание да различи кой е той. На "Изгрева" в началото на Школата се яви един чичо Дончо, който създаде спиритическа група и привлече много от младите, като казваше, че духовете дават истинското знание, а пък господин Дънов само го преразказва.
към текста >>
Освен това, когато се викат духовете на сеанси, нарушава се и техният
порядък
, защото те имат своя работа в Невидимия свят и се намират също в групи и системи, съобразно полето, в което са.
Има години, когато приятелите толкова се увличат, че дори се отклоняват от Школата, на което Учителят остро реагира. Причината е, че приятелите попадат под въздействие и биват обсебени от низши духове, които ги заблуждават и ги отклоняват от техния личен път, както и от Школата на Учителя. Освен това те биват ограбвани, изсмукват им жизнената енергия, която е необходима на онези низши духове, за да правят поразии наляво и надясно. Много приятели се разстроиха психически и до края на Школата ние видяхме какво представляват като личности. Всички пропаднаха.
Освен това, когато се викат духовете на сеанси, нарушава се и техният
порядък
, защото те имат своя работа в Невидимия свят и се намират също в групи и системи, съобразно полето, в което са.
Не е лесна работа да се извика един определен дух. А още по-трудно е за обикновеното човешко съзнание да различи кой е той. На "Изгрева" в началото на Школата се яви един чичо Дончо, който създаде спиритическа група и привлече много от младите, като казваше, че духовете дават истинското знание, а пък господин Дънов само го преразказва. Та духовете накараха всички да си острижат косите. Така Савка Керемидчиева, Елена Андреева и още няколко млади сестри се остригаха до "нула номер".
към текста >>
Не е лесна работа да се извика един
определен
дух.
Причината е, че приятелите попадат под въздействие и биват обсебени от низши духове, които ги заблуждават и ги отклоняват от техния личен път, както и от Школата на Учителя. Освен това те биват ограбвани, изсмукват им жизнената енергия, която е необходима на онези низши духове, за да правят поразии наляво и надясно. Много приятели се разстроиха психически и до края на Школата ние видяхме какво представляват като личности. Всички пропаднаха. Освен това, когато се викат духовете на сеанси, нарушава се и техният порядък, защото те имат своя работа в Невидимия свят и се намират също в групи и системи, съобразно полето, в което са.
Не е лесна работа да се извика един
определен
дух.
А още по-трудно е за обикновеното човешко съзнание да различи кой е той. На "Изгрева" в началото на Школата се яви един чичо Дончо, който създаде спиритическа група и привлече много от младите, като казваше, че духовете дават истинското знание, а пък господин Дънов само го преразказва. Та духовете накараха всички да си острижат косите. Така Савка Керемидчиева, Елена Андреева и още няколко млади сестри се остригаха до "нула номер". Накараха ги да ходят с гумени галоши и зиме, и лете, за да изолират влиянието на земята.
към текста >>
Според
Милева това е подготовка, защото онези, които не са минали през нейните сеанси, не могат да разберат беседите на Учителя.
Учителят бе крайно недоволен от всичко това, защото бе дело на онзи, който искаше да разруши Школата. Тази група се разтури и мнозина от нея си заминаха скоропостижно от този свят. Имаше сестри, които бяха медиумични и създадоха също свои групи. Така сестра Милева създаде група, на която се явяваше един дух, който им даваше "истинско знание". Тя беше привлякла много хора при нея, като всички слушаха какво им се казва на сеанса от медиума.
Според
Милева това е подготовка, защото онези, които не са минали през нейните сеанси, не могат да разберат беседите на Учителя.
А Учителят развивал и обяснявал онези неща, които казвал духът на спиритическия сеанс. Бяха попитали духа кой е Петър Дънов. Той бе отговорил, че Петър Дънов е един знаещ дух, но добавил, че всички духове, които са облечени в плът и кръв, могат да грешат и да се заблудят от човешката плът. А онези, които са безплътни, които са нематериални, знаят най-добре Истината, понеже не са облечени в материята. Та това беше уловката, чрез която бяха хванати приятелите в тази мрежа.
към текста >>
Учителят лично бе извикал Милева
пред
приятели и беше се скарал с нея, защото тя работи срещу Школата.
А Учителят развивал и обяснявал онези неща, които казвал духът на спиритическия сеанс. Бяха попитали духа кой е Петър Дънов. Той бе отговорил, че Петър Дънов е един знаещ дух, но добавил, че всички духове, които са облечени в плът и кръв, могат да грешат и да се заблудят от човешката плът. А онези, които са безплътни, които са нематериални, знаят най-добре Истината, понеже не са облечени в материята. Та това беше уловката, чрез която бяха хванати приятелите в тази мрежа.
Учителят лично бе извикал Милева
пред
приятели и беше се скарал с нея, защото тя работи срещу Школата.
Имаше и други какви ли не случки, обидни за Учителя. Веднъж от провинцията, от Нова Загора, идва брат Методи Шивачев на "Изгрева", за да се срещне по работа с Учителя. Пристига следобед и вечерта приятелите го поканват да присъствува на спиритически сеанс на "Изгрева". Той се съгласява и става зрител и слушател. Групата е събрана, медиум е една сестра, правят молитва и сеансът започва.
към текста >>
След това започват да се
редят
и други политически личности, и то все мъже, и жената-медиум говори все с мъжки глас.
Веднъж от провинцията, от Нова Загора, идва брат Методи Шивачев на "Изгрева", за да се срещне по работа с Учителя. Пристига следобед и вечерта приятелите го поканват да присъствува на спиритически сеанс на "Изгрева". Той се съгласява и става зрител и слушател. Групата е събрана, медиум е една сестра, правят молитва и сеансът започва. Явява се първо духът на Христо Ботев и жената-медиум започва да говори с мъжки глас, да рецитира стихотворения на Ботев и да пее песните му.
След това започват да се
редят
и други политически личности, и то все мъже, и жената-медиум говори все с мъжки глас.
По едно време започват да се явяват и различни светци от християнската епоха и пророци от Стария Завет. Накрая се явява Йоан Богослов и започва да говори поучителни слова. Всички ахнали - слушат и записват. На следващия ден Методи Шивачев е при Учителя и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него. Накрая Методи се досеща и разказва на Учителя за снощния сеанс - че се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет.
към текста >>
А тази жизнена енергия на всеки един от Школата е строго
определена
- това е
кредит
на Школата, който е отпуснат от Бялото Братство.
Накрая Методи се досеща и разказва на Учителя за снощния сеанс - че се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет. Учителят го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия завет са преродени, те са в плът и се намират в Школата - както на "Изгрева", така и в провинцията по Братствата. Значи, те не са горе в Невидимия свят, а долу на земята, преродени, понеже трябва да бъдат тук във времето на Великия Учител. Това е едно, а второто е, че тези които се появяват - това са обикновени духове, които си служат с лъжата и подвеждат лековерните, за да ги отклоняват от Школата. Освен това чрез тези сеанси, тези низши духове черпят от онази Божествена аура, която е в Школата, защото те влизат в медиумите, лъжат ги, но за сметка на това им ограбват жизнената енергия.
А тази жизнена енергия на всеки един от Школата е строго
определена
- това е
кредит
на Школата, който е отпуснат от Бялото Братство.
Никой няма право да тегли от този Божествен кредит и да го разпилява насам-натам. Който го разпилява, отговаря с личния си живот пред Школата. Това е Божествена банка и никой няма право да тегли от нея и да разхищава чрез своеволие. Аз много пъти ги спирам, но има моменти, в които ги оставям, за да си научат урока. Урокът е по-важен, защото той остава като опит за другите.
към текста >>
Никой няма право да тегли от този Божествен
кредит
и да го разпилява насам-натам.
Учителят го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия завет са преродени, те са в плът и се намират в Школата - както на "Изгрева", така и в провинцията по Братствата. Значи, те не са горе в Невидимия свят, а долу на земята, преродени, понеже трябва да бъдат тук във времето на Великия Учител. Това е едно, а второто е, че тези които се появяват - това са обикновени духове, които си служат с лъжата и подвеждат лековерните, за да ги отклоняват от Школата. Освен това чрез тези сеанси, тези низши духове черпят от онази Божествена аура, която е в Школата, защото те влизат в медиумите, лъжат ги, но за сметка на това им ограбват жизнената енергия. А тази жизнена енергия на всеки един от Школата е строго определена - това е кредит на Школата, който е отпуснат от Бялото Братство.
Никой няма право да тегли от този Божествен
кредит
и да го разпилява насам-натам.
Който го разпилява, отговаря с личния си живот пред Школата. Това е Божествена банка и никой няма право да тегли от нея и да разхищава чрез своеволие. Аз много пъти ги спирам, но има моменти, в които ги оставям, за да си научат урока. Урокът е по-важен, защото той остава като опит за другите. И накрая, трето - Йоан Богослов се намира в един възвишен свят.
към текста >>
Който го разпилява, отговаря с личния си живот
пред
Школата.
Значи, те не са горе в Невидимия свят, а долу на земята, преродени, понеже трябва да бъдат тук във времето на Великия Учител. Това е едно, а второто е, че тези които се появяват - това са обикновени духове, които си служат с лъжата и подвеждат лековерните, за да ги отклоняват от Школата. Освен това чрез тези сеанси, тези низши духове черпят от онази Божествена аура, която е в Школата, защото те влизат в медиумите, лъжат ги, но за сметка на това им ограбват жизнената енергия. А тази жизнена енергия на всеки един от Школата е строго определена - това е кредит на Школата, който е отпуснат от Бялото Братство. Никой няма право да тегли от този Божествен кредит и да го разпилява насам-натам.
Който го разпилява, отговаря с личния си живот
пред
Школата.
Това е Божествена банка и никой няма право да тегли от нея и да разхищава чрез своеволие. Аз много пъти ги спирам, но има моменти, в които ги оставям, за да си научат урока. Урокът е по-важен, защото той остава като опит за другите. И накрая, трето - Йоан Богослов се намира в един възвишен свят. Той и да иска, сега не може да слезе тук и да дойде на "Изгрева".
към текста >>
Всемировият Учител днес е
пред
теб и ти Му целуна ръката.
Така чрез мен се даде Словото на ангел Елохил, който е ангел на Третия Завет. Това е ангел Господен. Той даде посланието до българския народ, което вие сте чели. Чрез Мен днес се дава Словото на Бога. Ето, ти днес разбра, че Словото на Бога може да се даде само чрез Всемировия Учител.
Всемировият Учител днес е
пред
теб и ти Му целуна ръката.
Всемировият Учител дойде и отвори тази Школа, за да даде Словото на Бога за следващото човечество. Всички ония, които са при мен, не винаги са с мен, а понякога работят срещу мен. Това, което ти снощи видя и чу, то се повтаря всяка седмица тук на "Изгрева" и е работа на онзи, който работи срещу Школата. А ти бе доведен специално за този случай - да го видиш, да го чуеш и да разбереш истината от Мен, за да засвидетелствуваш чрез живота си след време за тази истина, защото ще имате много изпитания след време." Тези думи бяха ми предадени от Методи Шивачев. Те говорят и отговарят на всички въпроси, които могат да възникнат във връзка със спиритизма.
към текста >>
А ти бе доведен специално за този случай - да го видиш, да го чуеш и да разбереш истината от Мен, за да засвидетелствуваш чрез живота си след време за тази истина, защото ще имате много изпитания след време." Тези думи бяха ми
предадени
от Методи Шивачев.
Ето, ти днес разбра, че Словото на Бога може да се даде само чрез Всемировия Учител. Всемировият Учител днес е пред теб и ти Му целуна ръката. Всемировият Учител дойде и отвори тази Школа, за да даде Словото на Бога за следващото човечество. Всички ония, които са при мен, не винаги са с мен, а понякога работят срещу мен. Това, което ти снощи видя и чу, то се повтаря всяка седмица тук на "Изгрева" и е работа на онзи, който работи срещу Школата.
А ти бе доведен специално за този случай - да го видиш, да го чуеш и да разбереш истината от Мен, за да засвидетелствуваш чрез живота си след време за тази истина, защото ще имате много изпитания след време." Тези думи бяха ми
предадени
от Методи Шивачев.
Те говорят и отговарят на всички въпроси, които могат да възникнат във връзка със спиритизма. На "Изгрева" бяха пощурели по едно време със спиритизма. Имаше няколко групи, които се събираха в седмицата един-два пъти. Всички ръководители на тези групи правеха много бели на Учителя и Му пречеха дори повече от явно, и ние виждахме това. Много от писмата на Учителя до провинцията със строги забележки бяха адресирани до онези приятели от Братството, които се занимаваха със спиритизъм и се отклоняваха от Школата.
към текста >>
Четвърти започвали да говорят несвързани неща и то дни
наред
.
Аз съм виждала много такива писма. Била съм свидетел на "Изгрева", когато Учителят се е карал на спиритистите със строг тон. Слушала съм да ми разказват онези, които са имали спиритически сеанси, след което някой от групата е бил обсебен, разстройвал се е психически и са ходили при Учителя за помощ, защото духът не е искал да излезе от медиума. Понякога и онези от спиритическата верига на сеанса са били подложени на какви ли не неща и са заплащали с мъчения и страдания. Понякога започвали да се тресат, все едно че електрически ток минава през тях, друг път започвали да махат с ръце цели часове, трети път - да се ритат с крака и да чупят разни мебели.
Четвърти започвали да говорят несвързани неща и то дни
наред
.
Това са явните отклонения, за което идваха и искаха помощ от Учителя. Учителят ги освобождаваше и след това им се караше и им забраняваше да се занимават със спиритизъм, но кой да слуша. А имаше и по-страшно нещо. Това бе внушението на духовете по време на сеансите върху приятелите да правят това или онова, с което ги отклоняваха от Школата. Ето това бе най-страшното и непоправимото.
към текста >>
13.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Дори това
предизвика
идването на група французи през 1939 година, която направи контакт с Учителя и с нас.
Не само така безобидно да обърнат внимание, но да привлекат, а после да използуват всичко за лична и користолюбива цел. Учителят беше споменал за тях, че ако искат да гадаят на ръце, на кафе или чрез астрологията, за да печелят пари - да отидат в Англия, да отидат във Франция, но тук Той не позволяваше тия неща. Случиха се такива събития, че Михаил през 1936-1937 година започна да изучава активно френски език и този подтик не беше случаен, а дойде от друго място. После той направи постъпки за заминаване във Франция за Парижкото изложение през 1937 година, замина и там остана. Събитията се развиха така, че той се свърза само с жени, започна да проповядва, направи група - групата се разраства в такива размери, че се образува Братство.
Дори това
предизвика
идването на група французи през 1939 година, която направи контакт с Учителя и с нас.
Отначало Михаил изнасяше идеи от Словото и Учението на Учителя, но по- късно сметна, че френският народ и френският език не са подходящи за Словото на Учителя и че Словото първо трябва да се преразказва и чак тогава интелигентните французи ще Го разберат. И това бе пътят на подхлъзване - Михаил започна да си дава свои неща, които бяха плод на онези сили, с които беше свързан. Стана проводник на Черната ложа. И той използува хищнически някои от методите на Учителя. Въведе Паневритмията, а чрез нея създаваше поле на сили и аура, чрез която привличаше французите, които играеха Паневритмията малко по французки - малко по-танцувално и по-бързо.
към текста >>
Така че, тя бе най-подходящата да
предаде
точно Паневритмията за французите.
Стана проводник на Черната ложа. И той използува хищнически някои от методите на Учителя. Въведе Паневритмията, а чрез нея създаваше поле на сили и аура, чрез която привличаше французите, които играеха Паневритмията малко по французки - малко по-танцувално и по-бързо. По-късно там отиде и Ярмила, която бе балерина и знаеше вече добре упражненията, защото бе участвувала в онази група с Елена Андреева и Мария Тодорова, която записа точно упражненията. А ние с Ярмила и с фотографа Искренов заснехме всички упражнения.
Така че, тя бе най-подходящата да
предаде
точно Паневритмията за французите.
Но Михаил я отхвърли, защото не му изнасяше тя да показва и ръководи Паневритмията - тя знаеше Кой е дал Паневритмията и Кой е Учителят. А французите не знаеха Кой е Учителят, те познаваха Михаил, който им даваше Паневритмията и когото смятаха вече за свой "Учител". Затова Михаил изгони и Ярмила. Михаил въведе пеенето на песните на Учителя на български и това бе също с цел да създаде фокус на едно общо течение от духовна сила и мощ, за да бъде използувана от него за лични цели. Стана точно така, както Учителят бе казал в онзи частен разговор за него и Кръстю Христов през 1921 година - че те използуват течението на Бялото Братство за свои користолюбиви цели.
към текста >>
Разбира се, че те бяха изпратени в България и бяха донесени от неговите приятелки, с които той поддържаше връзка, да се покажат
пред
Учителя.
Но после? Той не четеше беседите на Учителя, а започна да взима някоя Негова идея и да си я развива както си иска и в каквато посока си иска. Той зае мястото не на проповедник, а на ръководител и Учител на Бялото Братство. Да, точно така беше. Започнаха да се печатат неговите лекции, които изнасяше на френски език.
Разбира се, че те бяха изпратени в България и бяха донесени от неговите приятелки, с които той поддържаше връзка, да се покажат
пред
Учителя.
Ние стояхме и наблюдавахме какво ще каже Учителят за тези експозета на Михаил Иванов и за неговата дейност. Бяхме няколко човека. Брошурите бяха сложени върху масата Му. До този момент мненията на някои от Школата бяха противоречиви. Защо ли?
към текста >>
Но това не го разбраха онези, които искаха и държаха непременно Учението на Учителя да се разпростре върху цялото човечество и смятаха, че сега е моментът и че Михаил е именно този, чиято мисия е
определена
за това.
Издържал ли си е изпита? Ние чакахме да чуем това лично от Учителя. Учителят погледна нас, погледна експозетата на Михаил на френски език, протегна ръка, докосна ги с два пръста и леко ги отмести встрани до края на масата. Урокът бе даден. Разбрахме, че Учителят не одобрява не само неговите експозета, но и дейността му.
Но това не го разбраха онези, които искаха и държаха непременно Учението на Учителя да се разпростре върху цялото човечество и смятаха, че сега е моментът и че Михаил е именно този, чиято мисия е
определена
за това.
Учителят с поглед ни показа, че трябва да махнем тези книги и ние ги махнахме. Но се намериха сестри, които Му занесоха нови експозета и ги оставиха на масата Му. Учителят направо пред тях ги хвърли в огъня на печката Си. И винаги в такива случаи имаше и такива свидетели, които не одобряваха дейността на Михаил и които го познаваха много добре. Това бе втората група от приятели, които разбраха по-категорично мнението на Учителя за лекциите на Михаил и за дейността му.
към текста >>
Учителят направо
пред
тях ги хвърли в огъня на печката Си.
Урокът бе даден. Разбрахме, че Учителят не одобрява не само неговите експозета, но и дейността му. Но това не го разбраха онези, които искаха и държаха непременно Учението на Учителя да се разпростре върху цялото човечество и смятаха, че сега е моментът и че Михаил е именно този, чиято мисия е определена за това. Учителят с поглед ни показа, че трябва да махнем тези книги и ние ги махнахме. Но се намериха сестри, които Му занесоха нови експозета и ги оставиха на масата Му.
Учителят направо
пред
тях ги хвърли в огъня на печката Си.
И винаги в такива случаи имаше и такива свидетели, които не одобряваха дейността на Михаил и които го познаваха много добре. Това бе втората група от приятели, които разбраха по-категорично мнението на Учителя за лекциите на Михаил и за дейността му. И трябваше дотук да се спре с това. Но кой да слуша? Отново Му занасят от тези експозета - от следващите броеве.
към текста >>
Вие ще се
определите
сами кому ще служите!
Той не изпълни задачата на Учителя да носи на гърба си рекламата на онази фирма, която го бе изпратила в Париж. Хвърли табелата с рекламата и се провъзгласи за махараджа. С това той заблуждава всички, които пеят песните на Учителя и играят Паневритмия във Франция. Той печата своите лекции, а ще дойде време, когато неговите последователи ще донесат в България книгите му и ще ги изложат на обществени места. А за неговите книги вие имате решението на Учителя, Който ги хвърли в огъня!
Вие ще се
определите
сами кому ще служите!
Нашето поколение от времето на Школата се определи и ние знаехме кой кому служи. И не можем да бъдем излъгани, нито подведени. В никакъв случай! Ще дойде време, когато представители на Михаил ще донесат неговите книги в хубави лъскави издания, за да ви изкушават и прелъстят. След това ще преведат от френски на български неговите книги и ще му лепнат етикета Учител на Бялото Братство, с цел да ви измамят и да подменят Словото на Всемировия Учител с неговите "трици" и неговия "боклук", както Учителят се изказа за неговите писания пред нас.
към текста >>
Нашето поколение от времето на Школата се
определи
и ние знаехме кой кому служи.
Хвърли табелата с рекламата и се провъзгласи за махараджа. С това той заблуждава всички, които пеят песните на Учителя и играят Паневритмия във Франция. Той печата своите лекции, а ще дойде време, когато неговите последователи ще донесат в България книгите му и ще ги изложат на обществени места. А за неговите книги вие имате решението на Учителя, Който ги хвърли в огъня! Вие ще се определите сами кому ще служите!
Нашето поколение от времето на Школата се
определи
и ние знаехме кой кому служи.
И не можем да бъдем излъгани, нито подведени. В никакъв случай! Ще дойде време, когато представители на Михаил ще донесат неговите книги в хубави лъскави издания, за да ви изкушават и прелъстят. След това ще преведат от френски на български неговите книги и ще му лепнат етикета Учител на Бялото Братство, с цел да ви измамят и да подменят Словото на Всемировия Учител с неговите "трици" и неговия "боклук", както Учителят се изказа за неговите писания пред нас. Вие ще ги четете ли тези негови писания и ще ги замените ли със Словото на Учителя?
към текста >>
Ще дойде време, когато
представители
на Михаил ще донесат неговите книги в хубави лъскави издания, за да ви изкушават и прелъстят.
А за неговите книги вие имате решението на Учителя, Който ги хвърли в огъня! Вие ще се определите сами кому ще служите! Нашето поколение от времето на Школата се определи и ние знаехме кой кому служи. И не можем да бъдем излъгани, нито подведени. В никакъв случай!
Ще дойде време, когато
представители
на Михаил ще донесат неговите книги в хубави лъскави издания, за да ви изкушават и прелъстят.
След това ще преведат от френски на български неговите книги и ще му лепнат етикета Учител на Бялото Братство, с цел да ви измамят и да подменят Словото на Всемировия Учител с неговите "трици" и неговия "боклук", както Учителят се изказа за неговите писания пред нас. Вие ще ги четете ли тези негови писания и ще ги замените ли със Словото на Учителя? Ние не се предадохме и се определихме за Учителя, а вие, следващото поколение, сте свободни да направите своя избор. И от този избор ще зависи животът ви. Ще дойде време, когато представителите на Михаил ще ви изпращат подаръци във вид на пъстри и разноцветни мъниста и огледалца, и разни свирки, с цел да ви подкупят, за да рекламирате неговите писания.
към текста >>
След това ще преведат от френски на български неговите книги и ще му лепнат етикета Учител на Бялото Братство, с цел да ви измамят и да подменят Словото на Всемировия Учител с неговите "трици" и неговия "боклук", както Учителят се изказа за неговите писания
пред
нас.
Вие ще се определите сами кому ще служите! Нашето поколение от времето на Школата се определи и ние знаехме кой кому служи. И не можем да бъдем излъгани, нито подведени. В никакъв случай! Ще дойде време, когато представители на Михаил ще донесат неговите книги в хубави лъскави издания, за да ви изкушават и прелъстят.
След това ще преведат от френски на български неговите книги и ще му лепнат етикета Учител на Бялото Братство, с цел да ви измамят и да подменят Словото на Всемировия Учител с неговите "трици" и неговия "боклук", както Учителят се изказа за неговите писания
пред
нас.
Вие ще ги четете ли тези негови писания и ще ги замените ли със Словото на Учителя? Ние не се предадохме и се определихме за Учителя, а вие, следващото поколение, сте свободни да направите своя избор. И от този избор ще зависи животът ви. Ще дойде време, когато представителите на Михаил ще ви изпращат подаръци във вид на пъстри и разноцветни мъниста и огледалца, и разни свирки, с цел да ви подкупят, за да рекламирате неговите писания. А вие имате право да се определите кому да служите.
към текста >>
Ние не се
предадохме
и се
определихме
за Учителя, а вие, следващото поколение, сте свободни да направите своя избор.
И не можем да бъдем излъгани, нито подведени. В никакъв случай! Ще дойде време, когато представители на Михаил ще донесат неговите книги в хубави лъскави издания, за да ви изкушават и прелъстят. След това ще преведат от френски на български неговите книги и ще му лепнат етикета Учител на Бялото Братство, с цел да ви измамят и да подменят Словото на Всемировия Учител с неговите "трици" и неговия "боклук", както Учителят се изказа за неговите писания пред нас. Вие ще ги четете ли тези негови писания и ще ги замените ли със Словото на Учителя?
Ние не се
предадохме
и се
определихме
за Учителя, а вие, следващото поколение, сте свободни да направите своя избор.
И от този избор ще зависи животът ви. Ще дойде време, когато представителите на Михаил ще ви изпращат подаръци във вид на пъстри и разноцветни мъниста и огледалца, и разни свирки, с цел да ви подкупят, за да рекламирате неговите писания. А вие имате право да се определите кому да служите. Ние се определихме и останахме верни на Учителя. От нашето поколение мнозина бяха онези, които се подкупиха от него.
към текста >>
Ще дойде време, когато
представителите
на Михаил ще ви изпращат подаръци във вид на пъстри и разноцветни мъниста и огледалца, и разни свирки, с цел да ви подкупят, за да рекламирате неговите писания.
Ще дойде време, когато представители на Михаил ще донесат неговите книги в хубави лъскави издания, за да ви изкушават и прелъстят. След това ще преведат от френски на български неговите книги и ще му лепнат етикета Учител на Бялото Братство, с цел да ви измамят и да подменят Словото на Всемировия Учител с неговите "трици" и неговия "боклук", както Учителят се изказа за неговите писания пред нас. Вие ще ги четете ли тези негови писания и ще ги замените ли със Словото на Учителя? Ние не се предадохме и се определихме за Учителя, а вие, следващото поколение, сте свободни да направите своя избор. И от този избор ще зависи животът ви.
Ще дойде време, когато
представителите
на Михаил ще ви изпращат подаръци във вид на пъстри и разноцветни мъниста и огледалца, и разни свирки, с цел да ви подкупят, за да рекламирате неговите писания.
А вие имате право да се определите кому да служите. Ние се определихме и останахме верни на Учителя. От нашето поколение мнозина бяха онези, които се подкупиха от него. Някои - за мъниста и огледалца, а други - с ухажване. Ще ви изпратят билети за влакове и самолети, ще ви приемат на гости и ще ви отрупат с лакомства, ще ви покажат техните разкошни дворци и ще ви изпратят по живо - по здраво в България, за да рекламирате неговата дейност и неговия модел.
към текста >>
А вие имате право да се
определите
кому да служите.
След това ще преведат от френски на български неговите книги и ще му лепнат етикета Учител на Бялото Братство, с цел да ви измамят и да подменят Словото на Всемировия Учител с неговите "трици" и неговия "боклук", както Учителят се изказа за неговите писания пред нас. Вие ще ги четете ли тези негови писания и ще ги замените ли със Словото на Учителя? Ние не се предадохме и се определихме за Учителя, а вие, следващото поколение, сте свободни да направите своя избор. И от този избор ще зависи животът ви. Ще дойде време, когато представителите на Михаил ще ви изпращат подаръци във вид на пъстри и разноцветни мъниста и огледалца, и разни свирки, с цел да ви подкупят, за да рекламирате неговите писания.
А вие имате право да се
определите
кому да служите.
Ние се определихме и останахме верни на Учителя. От нашето поколение мнозина бяха онези, които се подкупиха от него. Някои - за мъниста и огледалца, а други - с ухажване. Ще ви изпратят билети за влакове и самолети, ще ви приемат на гости и ще ви отрупат с лакомства, ще ви покажат техните разкошни дворци и ще ви изпратят по живо - по здраво в България, за да рекламирате неговата дейност и неговия модел. Всички ще ахнат от блясъка и разкоша и ще го превъзнасят до Небесата.
към текста >>
Ние се
определихме
и останахме верни на Учителя.
Вие ще ги четете ли тези негови писания и ще ги замените ли със Словото на Учителя? Ние не се предадохме и се определихме за Учителя, а вие, следващото поколение, сте свободни да направите своя избор. И от този избор ще зависи животът ви. Ще дойде време, когато представителите на Михаил ще ви изпращат подаръци във вид на пъстри и разноцветни мъниста и огледалца, и разни свирки, с цел да ви подкупят, за да рекламирате неговите писания. А вие имате право да се определите кому да служите.
Ние се
определихме
и останахме верни на Учителя.
От нашето поколение мнозина бяха онези, които се подкупиха от него. Някои - за мъниста и огледалца, а други - с ухажване. Ще ви изпратят билети за влакове и самолети, ще ви приемат на гости и ще ви отрупат с лакомства, ще ви покажат техните разкошни дворци и ще ви изпратят по живо - по здраво в България, за да рекламирате неговата дейност и неговия модел. Всички ще ахнат от блясъка и разкоша и ще го превъзнасят до Небесата. А това са уловки за наивници и невежи.
към текста >>
Учителят забрани да се
предава
родово имущество на Братството в България и всички такива опити бяха безуспешни и с трагични развръзки, защото зад това имущество стоят родовете и родовите сили, които имат съвсем друга задача на земята.
Всички ще ахнат от блясъка и разкоша и ще го превъзнасят до Небесата. А това са уловки за наивници и невежи. Мога ли да попитам как е спечелено това имущество и кому принадлежи то? То е набирано от наследствени имоти на французи в името на една идеална цел. Този метод е порочен.
Учителят забрани да се
предава
родово имущество на Братството в България и всички такива опити бяха безуспешни и с трагични развръзки, защото зад това имущество стоят родовете и родовите сили, които имат съвсем друга задача на земята.
Имущество на французите принадлежи на родовете и на наследниците. Ето, това са методи, които нямат нищо общо с методите на Учителя. Ще дойде време, когато ще се намерят хора, които ще искат да приложат тук, в София, методите на Михаил. А те нямат нищо общо с методите от Школата на Учителя. И мнозина ще бъдат подведени и ще платят жестоко за това.
към текста >>
А онзи, който изкористява Словото на Учителя за свои цели, е
представител
на Черната ложа.
Тогава ще се види накрая кой кому служи. За нас Михаил бе служител на Черната ложа. Това бяха думи на Учителя. Той дори не е ученик на Бялото Братство. Ученикът на Бялото Братство чете, проучва и претворява в живота си Словото на Учителя.
А онзи, който изкористява Словото на Учителя за свои цели, е
представител
на Черната ложа.
Въпросът е ясен. А за да стане по-ясен на вас, ще ви цитирам една опитност: Отидоха приятели и питат: "Учителю, как да се държим и какво да правим с Михаил и французите? " Учителят ги изгледа и каза: "Не се занимавайте с Михаил. Но посрещнете хората му! " Това са думи на Учителя.
към текста >>
Но когато дойдоха времена да се
определим
, ние застанахме зад думите на Учителя.
" Учителят отговори: "Ще контактувате, когато чужденците, и специално французите, научат български език и четат Словото Ми на български. Друг начин няма. Този път те ще учат български. Това е решение на Небето. Българският език в бъдеще ще бъде езика, който ще изучават всички народи по света, за да могат да четат в оригинал Словото на Бога." Ние се спогледахме и дълго умувахме какво ли означава това.
Но когато дойдоха времена да се
определим
, ние застанахме зад думите на Учителя.
А вие след нас как ще се определите - това си е ваша работа. Ние сме длъжни да ви разкажем как стоят нещата. А вие ще си решите сами! През 1939 година една френска група ни гостува и беше с нас на Рила, на Седемте езера, французите подариха на Учителя една разкошна палатка. Опънаха я до Неговата палатка, която бе ушита от обикновен брезент, преминала под пръстите на стенографката Елена Андреева и на други сестри.
към текста >>
А вие след нас как ще се
определите
- това си е ваша работа.
Друг начин няма. Този път те ще учат български. Това е решение на Небето. Българският език в бъдеще ще бъде езика, който ще изучават всички народи по света, за да могат да четат в оригинал Словото на Бога." Ние се спогледахме и дълго умувахме какво ли означава това. Но когато дойдоха времена да се определим, ние застанахме зад думите на Учителя.
А вие след нас как ще се
определите
- това си е ваша работа.
Ние сме длъжни да ви разкажем как стоят нещата. А вие ще си решите сами! През 1939 година една френска група ни гостува и беше с нас на Рила, на Седемте езера, французите подариха на Учителя една разкошна палатка. Опънаха я до Неговата палатка, която бе ушита от обикновен брезент, преминала под пръстите на стенографката Елена Андреева и на други сестри. Учителят не пожела да влезне в палатката на французите, дори не пожела и да надзърне в нея.
към текста >>
Словото на Бога днес се
предава
чрез български език.
Учителят не пожела да влезне в палатката на французите, дори не пожела и да надзърне в нея. А тя беше вътре цялата окомплектована с походни легла, масички и различни удобства за планински туризъм. Много пъти настояваха някои братя и сестри Учителят да се премести в тази палатка. Накрая Той не издържа на поканите и каза дословно: "Аз не съм дошъл на земята за френския народ. Аз съм дошъл за българите и за българския народ.
Словото на Бога днес се
предава
чрез български език.
Това е решение на Бога, а не Мое! И Аз не мога да променя и не искам променям нито на йота Волята на Бога. Всемировият Учител е дошъл между българите и предава Словото на Всемирното Велико Бяло Братство на български." Това бе категоричното мнение и решение на Учителя. А вие сега ще ми говорите разни врели-некипели за разни чужди страни, за развити европейски култури и за разни Окултни Школи. Ние стоим зад Словото на Учителя и не отстъпваме, а който отстъпва и се продава и предава на чуждоземци, това си е негова работа.
към текста >>
Всемировият Учител е дошъл между българите и
предава
Словото на Всемирното Велико Бяло Братство на български." Това бе категоричното мнение и решение на Учителя.
Накрая Той не издържа на поканите и каза дословно: "Аз не съм дошъл на земята за френския народ. Аз съм дошъл за българите и за българския народ. Словото на Бога днес се предава чрез български език. Това е решение на Бога, а не Мое! И Аз не мога да променя и не искам променям нито на йота Волята на Бога.
Всемировият Учител е дошъл между българите и
предава
Словото на Всемирното Велико Бяло Братство на български." Това бе категоричното мнение и решение на Учителя.
А вие сега ще ми говорите разни врели-некипели за разни чужди страни, за развити европейски култури и за разни Окултни Школи. Ние стоим зад Словото на Учителя и не отстъпваме, а който отстъпва и се продава и предава на чуждоземци, това си е негова работа. Учениците на Бялото Братство изпълняват Волята на Учителя, която е Воля на Бога. Затова ние се определихме зад думите на Учителя. И стоим зад тях и живеем за тях!
към текста >>
Ние стоим зад Словото на Учителя и не отстъпваме, а който отстъпва и се продава и
предава
на чуждоземци, това си е негова работа.
Словото на Бога днес се предава чрез български език. Това е решение на Бога, а не Мое! И Аз не мога да променя и не искам променям нито на йота Волята на Бога. Всемировият Учител е дошъл между българите и предава Словото на Всемирното Велико Бяло Братство на български." Това бе категоричното мнение и решение на Учителя. А вие сега ще ми говорите разни врели-некипели за разни чужди страни, за развити европейски култури и за разни Окултни Школи.
Ние стоим зад Словото на Учителя и не отстъпваме, а който отстъпва и се продава и
предава
на чуждоземци, това си е негова работа.
Учениците на Бялото Братство изпълняват Волята на Учителя, която е Воля на Бога. Затова ние се определихме зад думите на Учителя. И стоим зад тях и живеем за тях! Отидоха приятели при Учителя и питат: "Учителю, какво да направим, за да преведем по-добре, по-точно и по-бързо беседите Ви на чужди езици? " Учителят ги изгледа изненадано и каза: "Ще направите по-добре да не се занимавате с това.
към текста >>
Затова ние се
определихме
зад думите на Учителя.
И Аз не мога да променя и не искам променям нито на йота Волята на Бога. Всемировият Учител е дошъл между българите и предава Словото на Всемирното Велико Бяло Братство на български." Това бе категоричното мнение и решение на Учителя. А вие сега ще ми говорите разни врели-некипели за разни чужди страни, за развити европейски култури и за разни Окултни Школи. Ние стоим зад Словото на Учителя и не отстъпваме, а който отстъпва и се продава и предава на чуждоземци, това си е негова работа. Учениците на Бялото Братство изпълняват Волята на Учителя, която е Воля на Бога.
Затова ние се
определихме
зад думите на Учителя.
И стоим зад тях и живеем за тях! Отидоха приятели при Учителя и питат: "Учителю, какво да направим, за да преведем по-добре, по-точно и по-бързо беседите Ви на чужди езици? " Учителят ги изгледа изненадано и каза: "Ще направите по-добре да не се занимавате с това. Това не е лъжица за вашите уста. Чужденците ще дойдат и сами ще си превеждат Словото, но след като научат много добре български език и се запознаят с историята и методите на Школата.
към текста >>
Вашата работа е да се съхрани Словото и да се
предаде
на едно друго поколение, което ще дойде след вас." Е, какво ще кажете за това?
Отидоха приятели при Учителя и питат: "Учителю, какво да направим, за да преведем по-добре, по-точно и по-бързо беседите Ви на чужди езици? " Учителят ги изгледа изненадано и каза: "Ще направите по-добре да не се занимавате с това. Това не е лъжица за вашите уста. Чужденците ще дойдат и сами ще си превеждат Словото, но след като научат много добре български език и се запознаят с историята и методите на Школата. А вие си имате друга работа и не трябва да се отклоняване от нея.
Вашата работа е да се съхрани Словото и да се
предаде
на едно друго поколение, което ще дойде след вас." Е, какво ще кажете за това?
Аз мога да кажа, че нашето поколение не си свърши работата и не подготви свои представители и заместници, които да осъществят приемствеността между нашето и следващото поколение. Това бе наша грешка и всеки един от нас плати жестоко за това. Защото никой от нас не си свърши работата сам и се изгубиха и пропаднаха много неща, които ние не записахме от живота ни в Школата с Учителя. Имаме голяма вина пред Великия Учител. От заминаването на Учителя до 1957 година, Михаил не преведе и не издаде нито едно томче с беседи от Словото на Учителя, макар че можеше да направи това и никой не му пречеше.
към текста >>
Аз мога да кажа, че нашето поколение не си свърши работата и не подготви свои
представители
и заместници, които да осъществят приемствеността между нашето и следващото поколение.
" Учителят ги изгледа изненадано и каза: "Ще направите по-добре да не се занимавате с това. Това не е лъжица за вашите уста. Чужденците ще дойдат и сами ще си превеждат Словото, но след като научат много добре български език и се запознаят с историята и методите на Школата. А вие си имате друга работа и не трябва да се отклоняване от нея. Вашата работа е да се съхрани Словото и да се предаде на едно друго поколение, което ще дойде след вас." Е, какво ще кажете за това?
Аз мога да кажа, че нашето поколение не си свърши работата и не подготви свои
представители
и заместници, които да осъществят приемствеността между нашето и следващото поколение.
Това бе наша грешка и всеки един от нас плати жестоко за това. Защото никой от нас не си свърши работата сам и се изгубиха и пропаднаха много неща, които ние не записахме от живота ни в Школата с Учителя. Имаме голяма вина пред Великия Учител. От заминаването на Учителя до 1957 година, Михаил не преведе и не издаде нито едно томче с беседи от Словото на Учителя, макар че можеше да направи това и никой не му пречеше. А защо не преведе и не издаде?
към текста >>
Имаме голяма вина
пред
Великия Учител.
А вие си имате друга работа и не трябва да се отклоняване от нея. Вашата работа е да се съхрани Словото и да се предаде на едно друго поколение, което ще дойде след вас." Е, какво ще кажете за това? Аз мога да кажа, че нашето поколение не си свърши работата и не подготви свои представители и заместници, които да осъществят приемствеността между нашето и следващото поколение. Това бе наша грешка и всеки един от нас плати жестоко за това. Защото никой от нас не си свърши работата сам и се изгубиха и пропаднаха много неща, които ние не записахме от живота ни в Школата с Учителя.
Имаме голяма вина
пред
Великия Учител.
От заминаването на Учителя до 1957 година, Михаил не преведе и не издаде нито едно томче с беседи от Словото на Учителя, макар че можеше да направи това и никой не му пречеше. А защо не преведе и не издаде? Отговорът ще го намерим в неговите лъскави и луксозни издания - заради своите писания. Защото той захвърли и изгори онази табела с реклама, която трябваше да носи на гърба си като реклама на онази фирма от България, която го бе изпратила в Париж. Така той си основа своя собствена фирма, започна да си издава свои неща и освен това се дегизира в образа на Учителя, за да ни заблуди и да заблуди французите, че неговата фирма е истинска.
към текста >>
Ние поставихме условие, че всички преведени от български на френски беседи, ще минават през наша
редакция
.
Защото той захвърли и изгори онази табела с реклама, която трябваше да носи на гърба си като реклама на онази фирма от България, която го бе изпратила в Париж. Така той си основа своя собствена фирма, започна да си издава свои неща и освен това се дегизира в образа на Учителя, за да ни заблуди и да заблуди французите, че неговата фирма е истинска. А това е една имитация на великия имитатор Михаил с индуско название и титла "Омраам". Така седят нещата. По-късно те искаха ние да им прехвърлим правото за издаване на беседи.
Ние поставихме условие, че всички преведени от български на френски беседи, ще минават през наша
редакция
.
Наши братя и сестри, които знаят френски, ще проверяват дали Словото на Учителя се превежда по оригинала или имитаторът Михаил променя и изопачава нещата така, както той си знае. Те смятаха това за обида, а ние се хванахме за коремите от смях, защото го познавахме. През 1956 година французите на Михаил дойдоха тук в София с неговата секретарка Стела и поискаха да им отстъпим правото за печат. Отначало Боян Боев, Борис Николов и останалите се съгласиха. Но аз скочих, направих скандал и им извадих всички оригинали и изказвания на Учителя за него.
към текста >>
Бяха още живи старите приятели, които го познаваха много добре и имаха лични писма от Учителя и нареждане да го изолират от братската работа, понеже е
представител
на чуждата й Черна ложа.
Наши братя и сестри, които знаят френски, ще проверяват дали Словото на Учителя се превежда по оригинала или имитаторът Михаил променя и изопачава нещата така, както той си знае. Те смятаха това за обида, а ние се хванахме за коремите от смях, защото го познавахме. През 1956 година французите на Михаил дойдоха тук в София с неговата секретарка Стела и поискаха да им отстъпим правото за печат. Отначало Боян Боев, Борис Николов и останалите се съгласиха. Но аз скочих, направих скандал и им извадих всички оригинали и изказвания на Учителя за него.
Бяха още живи старите приятели, които го познаваха много добре и имаха лични писма от Учителя и нареждане да го изолират от братската работа, понеже е
представител
на чуждата й Черна ложа.
Накрая тук се прие едно решение от Братския съвет, при което, ако той искаше, можеше да издава беседите на френски, но без да му продаваме авторското право и с едно условие - преводът да бъде по оригинала и ако се измени, ще го дадем под съд. Това се сметна за обида от тяхна страна, а ние го приехме като идеално разрешение, защото знаехме с кого си имаме работа. По това време срещу мен се започна една атака, дирижирана от Михаил, и то от Париж. Бяха ми изпратени към стотина анонимни писма от български податели от София и от страната, които съдържаха различни заплахи. Освен това, започнаха да ми хвърлят в двора и по покрива на къщата различни муски и магии с цел да ме унищожат.
към текста >>
Аз взех и му
предадох
всички анонимни писма и заплахи срещу мен, за да ги прегледа и чак след това да дойде при мен и да ми каже одобрява ли тези методи на действие.
Много наши приятели се убедиха в това, когато и те самите ни помагаха в търсенето. Какво да кажем? - Каквито са делата, такъв е и човекът. По това спор няма. През 1969 година при мен дойде един брат и ме помоли да му разкажа как стоят нещата с французите.
Аз взех и му
предадох
всички анонимни писма и заплахи срещу мен, за да ги прегледа и чак след това да дойде при мен и да ми каже одобрява ли тези методи на действие.
А той, от своя страна, ги занесе на моя личен опонент и личен враг Галилей Величков и му ги представи да ги прочете. Галилей ги разгледал, прочел ги и бил потресен. Тогава му казал: "Това е възмутително, това не се допуска дори и в Черната ложа." Накрая той му отделил десетина писма и му отбелязал авторите на писмата, понеже им познал почерците. За мен тези неща бяха ясни. Галилей след това дойде, за да изкаже пред мен своето възмущение от тези методи, но беше вече късно, защото голямата битка бе преминала и аз я изнесох сама.
към текста >>
А той, от своя страна, ги занесе на моя личен опонент и личен враг Галилей Величков и му ги
представи
да ги прочете.
Какво да кажем? - Каквито са делата, такъв е и човекът. По това спор няма. През 1969 година при мен дойде един брат и ме помоли да му разкажа как стоят нещата с французите. Аз взех и му предадох всички анонимни писма и заплахи срещу мен, за да ги прегледа и чак след това да дойде при мен и да ми каже одобрява ли тези методи на действие.
А той, от своя страна, ги занесе на моя личен опонент и личен враг Галилей Величков и му ги
представи
да ги прочете.
Галилей ги разгледал, прочел ги и бил потресен. Тогава му казал: "Това е възмутително, това не се допуска дори и в Черната ложа." Накрая той му отделил десетина писма и му отбелязал авторите на писмата, понеже им познал почерците. За мен тези неща бяха ясни. Галилей след това дойде, за да изкаже пред мен своето възмущение от тези методи, но беше вече късно, защото голямата битка бе преминала и аз я изнесох сама. А никой не ме подкрепи преди това.
към текста >>
Галилей след това дойде, за да изкаже
пред
мен своето възмущение от тези методи, но беше вече късно, защото голямата битка бе преминала и аз я изнесох сама.
Аз взех и му предадох всички анонимни писма и заплахи срещу мен, за да ги прегледа и чак след това да дойде при мен и да ми каже одобрява ли тези методи на действие. А той, от своя страна, ги занесе на моя личен опонент и личен враг Галилей Величков и му ги представи да ги прочете. Галилей ги разгледал, прочел ги и бил потресен. Тогава му казал: "Това е възмутително, това не се допуска дори и в Черната ложа." Накрая той му отделил десетина писма и му отбелязал авторите на писмата, понеже им познал почерците. За мен тези неща бяха ясни.
Галилей след това дойде, за да изкаже
пред
мен своето възмущение от тези методи, но беше вече късно, защото голямата битка бе преминала и аз я изнесох сама.
А никой не ме подкрепи преди това. Така че се водеше битка на живот и смърт за отстояване на Словото на Всемировия Учител. А вие, следващото поколение, ще решите кому да служите. Вие сте свободни да се определите. Това е най-лесното.
към текста >>
А никой не ме подкрепи
преди
това.
А той, от своя страна, ги занесе на моя личен опонент и личен враг Галилей Величков и му ги представи да ги прочете. Галилей ги разгледал, прочел ги и бил потресен. Тогава му казал: "Това е възмутително, това не се допуска дори и в Черната ложа." Накрая той му отделил десетина писма и му отбелязал авторите на писмата, понеже им познал почерците. За мен тези неща бяха ясни. Галилей след това дойде, за да изкаже пред мен своето възмущение от тези методи, но беше вече късно, защото голямата битка бе преминала и аз я изнесох сама.
А никой не ме подкрепи
преди
това.
Така че се водеше битка на живот и смърт за отстояване на Словото на Всемировия Учител. А вие, следващото поколение, ще решите кому да служите. Вие сте свободни да се определите. Това е най-лесното. Трудното идва след това.
към текста >>
Вие сте свободни да се
определите
.
За мен тези неща бяха ясни. Галилей след това дойде, за да изкаже пред мен своето възмущение от тези методи, но беше вече късно, защото голямата битка бе преминала и аз я изнесох сама. А никой не ме подкрепи преди това. Така че се водеше битка на живот и смърт за отстояване на Словото на Всемировия Учител. А вие, следващото поколение, ще решите кому да служите.
Вие сте свободни да се
определите
.
Това е най-лесното. Трудното идва след това. Веднъж идват и ми носят фотографирано писмо на Учителя до Михаил, за да ми покажат, че Учителят е имал кореспонденция с него и че се обръща към него с "обични Михаил". Аз ги гледам и се чудя на тяхното невежество. Та първите приятели - онези, които живееха в провинцията имаха стотици писма от Учителя.
към текста >>
Затова в Школата на "Изгрева" имаше
представители
и на Черната, и на Бялата ложа.
Ние тука отстоявахме името си на ученици. И правото да бъдем такива. Учителят Беинса Дуно е Учителят на Бялото Братство. Школата на това Бяло Братство бе тук на, "Изгрева", и ние бяхме ученици в тази Школа. Учителят Беинса Дуно е Миров Учител на Великото Бяло Братство, което управлява Битието и Небитието, както и Бялата и Черната ложа.
Затова в Школата на "Изгрева" имаше
представители
и на Черната, и на Бялата ложа.
Учителят Беинса Дуно управляваше тези две ложи и затова Михаил бе изпратен от Него във Франция да открие "фирма" и да носи на гърба си "рекламата" на Бялото Братство, макар че трябваше да продава черно кафе и да ги пои с черно кафе, и да им гледа и врачува на черно кафе. Но той не си изпълни мисията и ще отговаря както пред Черната ложа, така и пред Великото Бялото Братство и Мировия Учител, Който управлява и двете ложи. Ние бяхме свидетели как той се провали и се обяви за Учител първо на Бялото Братство, а след това - на Всемирното Бяло Братство. За доказателство, ще прочетете титлите, с които той сам се подписва и наименова. За нас той е самозванец - един голям имитатор и мошеник.
към текста >>
Но той не си изпълни мисията и ще отговаря както
пред
Черната ложа, така и
пред
Великото Бялото Братство и Мировия Учител, Който управлява и двете ложи.
Учителят Беинса Дуно е Учителят на Бялото Братство. Школата на това Бяло Братство бе тук на, "Изгрева", и ние бяхме ученици в тази Школа. Учителят Беинса Дуно е Миров Учител на Великото Бяло Братство, което управлява Битието и Небитието, както и Бялата и Черната ложа. Затова в Школата на "Изгрева" имаше представители и на Черната, и на Бялата ложа. Учителят Беинса Дуно управляваше тези две ложи и затова Михаил бе изпратен от Него във Франция да открие "фирма" и да носи на гърба си "рекламата" на Бялото Братство, макар че трябваше да продава черно кафе и да ги пои с черно кафе, и да им гледа и врачува на черно кафе.
Но той не си изпълни мисията и ще отговаря както
пред
Черната ложа, така и
пред
Великото Бялото Братство и Мировия Учител, Който управлява и двете ложи.
Ние бяхме свидетели как той се провали и се обяви за Учител първо на Бялото Братство, а след това - на Всемирното Бяло Братство. За доказателство, ще прочетете титлите, с които той сам се подписва и наименова. За нас той е самозванец - един голям имитатор и мошеник. Не само мошеник, но и "Велик Мошеник"! Учителят Беинса Дуно е Всемиров Учител на цялата Вселена, която включва физическия и материален свят на всички планети в Космоса, Духовния свят и Божествения свят.
към текста >>
Има три
порядъка
в природата: Идеален, Реален и Материален.
А какво усвоихме и какво приложихме, това е друг въпрос. Сега ще ви цитирам това писмо на Учителя до Михаил, за да ви отворя очите и да видите великата заблуда, която сеят Михаил и неговите последователи тук, в България. "Обични Михаил, Моите добри пожелания за добрата работа, която вършите за Царството Божие в тоя голям град. Изучавайте усърдно: ценностите на човешкото сърце, на човешкия ум, на човешката душа, на човешкия дух. Това е Човекът.
Има три
порядъка
в природата: Идеален, Реален и Материален.
В Идеалния порядък влизат: Бог, Природа, Человек. В Реалния: Народ, Държава, Личност. В Материалния: глава, дробове, стомах. Злото се шири е тоя, последния порядък. Задачата на Мировата еволюция е да се установи правилна връзка между Материалния и Реалния порядък в света и да се свържат с Идеалния.
към текста >>
В Идеалния
порядък
влизат: Бог, Природа, Человек.
Сега ще ви цитирам това писмо на Учителя до Михаил, за да ви отворя очите и да видите великата заблуда, която сеят Михаил и неговите последователи тук, в България. "Обични Михаил, Моите добри пожелания за добрата работа, която вършите за Царството Божие в тоя голям град. Изучавайте усърдно: ценностите на човешкото сърце, на човешкия ум, на човешката душа, на човешкия дух. Това е Човекът. Има три порядъка в природата: Идеален, Реален и Материален.
В Идеалния
порядък
влизат: Бог, Природа, Человек.
В Реалния: Народ, Държава, Личност. В Материалния: глава, дробове, стомах. Злото се шири е тоя, последния порядък. Задачата на Мировата еволюция е да се установи правилна връзка между Материалния и Реалния порядък в света и да се свържат с Идеалния. В Идеалния свят няма никакъв дисонанс, в Реалния има само един, а в Материалния - петдесет дисонанса.
към текста >>
Злото се шири е тоя, последния
порядък
.
Това е Човекът. Има три порядъка в природата: Идеален, Реален и Материален. В Идеалния порядък влизат: Бог, Природа, Человек. В Реалния: Народ, Държава, Личност. В Материалния: глава, дробове, стомах.
Злото се шири е тоя, последния
порядък
.
Задачата на Мировата еволюция е да се установи правилна връзка между Материалния и Реалния порядък в света и да се свържат с Идеалния. В Идеалния свят няма никакъв дисонанс, в Реалния има само един, а в Материалния - петдесет дисонанса. Моят поздрав вам и на всички приятели. София, 8 ноември 1937 год., Изгрев Подпис: С инициалите на Духът Беинса Дуно (свещеният подпис на Учителя) Сега разбрахте ли, че той е изпратен да бъде представител на онази фирма от София и на "Изгрева", а не да хвърля табелата, окачена зад гърба му и да прави своя фирма. Сега, за да разберете добре горното писмо, ще ви представя отговори на въпроси, поставени на Учителя през 1937 година писмено, във връзка с едно съдебно дело, което се води срещу Братството.
към текста >>
Задачата на Мировата еволюция е да се установи правилна връзка между Материалния и Реалния
порядък
в света и да се свържат с Идеалния.
Има три порядъка в природата: Идеален, Реален и Материален. В Идеалния порядък влизат: Бог, Природа, Человек. В Реалния: Народ, Държава, Личност. В Материалния: глава, дробове, стомах. Злото се шири е тоя, последния порядък.
Задачата на Мировата еволюция е да се установи правилна връзка между Материалния и Реалния
порядък
в света и да се свържат с Идеалния.
В Идеалния свят няма никакъв дисонанс, в Реалния има само един, а в Материалния - петдесет дисонанса. Моят поздрав вам и на всички приятели. София, 8 ноември 1937 год., Изгрев Подпис: С инициалите на Духът Беинса Дуно (свещеният подпис на Учителя) Сега разбрахте ли, че той е изпратен да бъде представител на онази фирма от София и на "Изгрева", а не да хвърля табелата, окачена зад гърба му и да прави своя фирма. Сега, за да разберете добре горното писмо, ще ви представя отговори на въпроси, поставени на Учителя през 1937 година писмено, във връзка с едно съдебно дело, което се води срещу Братството. От Учителя се иска показание и Той собстеноръчни пише.
към текста >>
София, 8 ноември 1937 год., Изгрев Подпис: С инициалите на Духът Беинса Дуно (свещеният подпис на Учителя) Сега разбрахте ли, че той е изпратен да бъде
представител
на онази фирма от София и на "Изгрева", а не да хвърля табелата, окачена зад гърба му и да прави своя фирма.
В Материалния: глава, дробове, стомах. Злото се шири е тоя, последния порядък. Задачата на Мировата еволюция е да се установи правилна връзка между Материалния и Реалния порядък в света и да се свържат с Идеалния. В Идеалния свят няма никакъв дисонанс, в Реалния има само един, а в Материалния - петдесет дисонанса. Моят поздрав вам и на всички приятели.
София, 8 ноември 1937 год., Изгрев Подпис: С инициалите на Духът Беинса Дуно (свещеният подпис на Учителя) Сега разбрахте ли, че той е изпратен да бъде
представител
на онази фирма от София и на "Изгрева", а не да хвърля табелата, окачена зад гърба му и да прави своя фирма.
Сега, за да разберете добре горното писмо, ще ви представя отговори на въпроси, поставени на Учителя през 1937 година писмено, във връзка с едно съдебно дело, което се води срещу Братството. От Учителя се иска показание и Той собстеноръчни пише. Ето думите на Му: "Има три порядъка: Идеален, Реален и Материален. Към първия принадлежат: Бог, Природа и Човека. Към втория спадат: Народ, Държава и Личност.
към текста >>
Сега, за да разберете добре горното писмо, ще ви
представя
отговори на въпроси, поставени на Учителя през 1937 година писмено, във връзка с едно съдебно дело, което се води срещу Братството.
Злото се шири е тоя, последния порядък. Задачата на Мировата еволюция е да се установи правилна връзка между Материалния и Реалния порядък в света и да се свържат с Идеалния. В Идеалния свят няма никакъв дисонанс, в Реалния има само един, а в Материалния - петдесет дисонанса. Моят поздрав вам и на всички приятели. София, 8 ноември 1937 год., Изгрев Подпис: С инициалите на Духът Беинса Дуно (свещеният подпис на Учителя) Сега разбрахте ли, че той е изпратен да бъде представител на онази фирма от София и на "Изгрева", а не да хвърля табелата, окачена зад гърба му и да прави своя фирма.
Сега, за да разберете добре горното писмо, ще ви
представя
отговори на въпроси, поставени на Учителя през 1937 година писмено, във връзка с едно съдебно дело, което се води срещу Братството.
От Учителя се иска показание и Той собстеноръчни пише. Ето думите на Му: "Има три порядъка: Идеален, Реален и Материален. Към първия принадлежат: Бог, Природа и Човека. Към втория спадат: Народ, Държава и Личност. Към третия спадат: мозъчната, симпатичната, дихателната и храносмилателната система.
към текста >>
Ето думите на Му: "Има три
порядъка
: Идеален, Реален и Материален.
В Идеалния свят няма никакъв дисонанс, в Реалния има само един, а в Материалния - петдесет дисонанса. Моят поздрав вам и на всички приятели. София, 8 ноември 1937 год., Изгрев Подпис: С инициалите на Духът Беинса Дуно (свещеният подпис на Учителя) Сега разбрахте ли, че той е изпратен да бъде представител на онази фирма от София и на "Изгрева", а не да хвърля табелата, окачена зад гърба му и да прави своя фирма. Сега, за да разберете добре горното писмо, ще ви представя отговори на въпроси, поставени на Учителя през 1937 година писмено, във връзка с едно съдебно дело, което се води срещу Братството. От Учителя се иска показание и Той собстеноръчни пише.
Ето думите на Му: "Има три
порядъка
: Идеален, Реален и Материален.
Към първия принадлежат: Бог, Природа и Човека. Към втория спадат: Народ, Държава и Личност. Към третия спадат: мозъчната, симпатичната, дихателната и храносмилателната система. Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви.
към текста >>
Религията
представлява
вътрешна връзка на человека, която той има с Божествения свят и има за задача да възстанови човешките чувства и постъпки и го държи във връзка с Божественото в този живот.
Към третия спадат: мозъчната, симпатичната, дихателната и храносмилателната система. Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви. Държавата е отличен институт, който спомага за външните и вътрешните условия на българския народ да подобри отношенията си към другите народи. Българската държава е едно благо за народа.
Религията
представлява
вътрешна връзка на человека, която той има с Божествения свят и има за задача да възстанови човешките чувства и постъпки и го държи във връзка с Божественото в този живот.
Да обича Бога, ближните си, народа си и да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал за благото на човека. Армията е орган на държавата за запазване на народа и за поддържане порядъка на държавата. Семейството е образ какъв трябва да бъде народът, каква трябва да бъде религията и държавата. Бащата и майката са образ на ония, които ще бъдат бъдещи управници на държавата." С горният цитат, Учителят дава отговор какво представлява Реалният порядък, за който Той говори в писмото си до Михаил. А за Идеалния порядък, в който влизат Бог, Природа и Человек, обясненията ще намерите в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, което е Слово на Бога, изказано е на български и е напечатано на български.
към текста >>
Армията е орган на държавата за запазване на народа и за поддържане
порядъка
на държавата.
Тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви. Държавата е отличен институт, който спомага за външните и вътрешните условия на българския народ да подобри отношенията си към другите народи. Българската държава е едно благо за народа. Религията представлява вътрешна връзка на человека, която той има с Божествения свят и има за задача да възстанови човешките чувства и постъпки и го държи във връзка с Божественото в този живот. Да обича Бога, ближните си, народа си и да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал за благото на човека.
Армията е орган на държавата за запазване на народа и за поддържане
порядъка
на държавата.
Семейството е образ какъв трябва да бъде народът, каква трябва да бъде религията и държавата. Бащата и майката са образ на ония, които ще бъдат бъдещи управници на държавата." С горният цитат, Учителят дава отговор какво представлява Реалният порядък, за който Той говори в писмото си до Михаил. А за Идеалния порядък, в който влизат Бог, Природа и Человек, обясненията ще намерите в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, което е Слово на Бога, изказано е на български и е напечатано на български. То не се намира в измислиците, триците и боклука на писанията на Михаил. Това е отговорът в писмото за първия порядък.
към текста >>
Бащата и майката са образ на ония, които ще бъдат бъдещи управници на държавата." С горният цитат, Учителят дава отговор какво
представлява
Реалният
порядък
, за който Той говори в писмото си до Михаил.
Българската държава е едно благо за народа. Религията представлява вътрешна връзка на человека, която той има с Божествения свят и има за задача да възстанови човешките чувства и постъпки и го държи във връзка с Божественото в този живот. Да обича Бога, ближните си, народа си и да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал за благото на човека. Армията е орган на държавата за запазване на народа и за поддържане порядъка на държавата. Семейството е образ какъв трябва да бъде народът, каква трябва да бъде религията и държавата.
Бащата и майката са образ на ония, които ще бъдат бъдещи управници на държавата." С горният цитат, Учителят дава отговор какво
представлява
Реалният
порядък
, за който Той говори в писмото си до Михаил.
А за Идеалния порядък, в който влизат Бог, Природа и Человек, обясненията ще намерите в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, което е Слово на Бога, изказано е на български и е напечатано на български. То не се намира в измислиците, триците и боклука на писанията на Михаил. Това е отговорът в писмото за първия порядък. А Материалният порядък, в който влизат глава, дробове и стомах - това е човешката личност, която борави с мисловния свят, с чувствения свят и с физическия свят. Това ще го намерите в Словото на Учителя.
към текста >>
А за Идеалния
порядък
, в който влизат Бог, Природа и Человек, обясненията ще намерите в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, което е Слово на Бога, изказано е на български и е напечатано на български.
Религията представлява вътрешна връзка на человека, която той има с Божествения свят и има за задача да възстанови човешките чувства и постъпки и го държи във връзка с Божественото в този живот. Да обича Бога, ближните си, народа си и да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал за благото на човека. Армията е орган на държавата за запазване на народа и за поддържане порядъка на държавата. Семейството е образ какъв трябва да бъде народът, каква трябва да бъде религията и държавата. Бащата и майката са образ на ония, които ще бъдат бъдещи управници на държавата." С горният цитат, Учителят дава отговор какво представлява Реалният порядък, за който Той говори в писмото си до Михаил.
А за Идеалния
порядък
, в който влизат Бог, Природа и Человек, обясненията ще намерите в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, което е Слово на Бога, изказано е на български и е напечатано на български.
То не се намира в измислиците, триците и боклука на писанията на Михаил. Това е отговорът в писмото за първия порядък. А Материалният порядък, в който влизат глава, дробове и стомах - това е човешката личност, която борави с мисловния свят, с чувствения свят и с физическия свят. Това ще го намерите в Словото на Учителя. Словото на Учителя дава знанията, за да се добере човек до чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки.
към текста >>
Това е отговорът в писмото за първия
порядък
.
Армията е орган на държавата за запазване на народа и за поддържане порядъка на държавата. Семейството е образ какъв трябва да бъде народът, каква трябва да бъде религията и държавата. Бащата и майката са образ на ония, които ще бъдат бъдещи управници на държавата." С горният цитат, Учителят дава отговор какво представлява Реалният порядък, за който Той говори в писмото си до Михаил. А за Идеалния порядък, в който влизат Бог, Природа и Человек, обясненията ще намерите в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, което е Слово на Бога, изказано е на български и е напечатано на български. То не се намира в измислиците, триците и боклука на писанията на Михаил.
Това е отговорът в писмото за първия
порядък
.
А Материалният порядък, в който влизат глава, дробове и стомах - това е човешката личност, която борави с мисловния свят, с чувствения свят и с физическия свят. Това ще го намерите в Словото на Учителя. Словото на Учителя дава знанията, за да се добере човек до чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки. Това е целта на ученика в Школата на Бялото Братство. Когато е такъв ученик, той няма да има нито един дисонанс.
към текста >>
А Материалният
порядък
, в който влизат глава, дробове и стомах - това е човешката личност, която борави с мисловния свят, с чувствения свят и с физическия свят.
Семейството е образ какъв трябва да бъде народът, каква трябва да бъде религията и държавата. Бащата и майката са образ на ония, които ще бъдат бъдещи управници на държавата." С горният цитат, Учителят дава отговор какво представлява Реалният порядък, за който Той говори в писмото си до Михаил. А за Идеалния порядък, в който влизат Бог, Природа и Человек, обясненията ще намерите в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, което е Слово на Бога, изказано е на български и е напечатано на български. То не се намира в измислиците, триците и боклука на писанията на Михаил. Това е отговорът в писмото за първия порядък.
А Материалният
порядък
, в който влизат глава, дробове и стомах - това е човешката личност, която борави с мисловния свят, с чувствения свят и с физическия свят.
Това ще го намерите в Словото на Учителя. Словото на Учителя дава знанията, за да се добере човек до чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки. Това е целта на ученика в Школата на Бялото Братство. Когато е такъв ученик, той няма да има нито един дисонанс. А сега да се върнем към писмото и да видим, че Учителят обръща внимание, че в Материалния порядък има петдесет дисонанса за онзи човек, който трябва да борави с мисълта си, с чувствата си и с постъпките си на физическия свят.
към текста >>
А сега да се върнем към писмото и да видим, че Учителят обръща внимание, че в Материалния
порядък
има петдесет дисонанса за онзи човек, който трябва да борави с мисълта си, с чувствата си и с постъпките си на физическия свят.
А Материалният порядък, в който влизат глава, дробове и стомах - това е човешката личност, която борави с мисловния свят, с чувствения свят и с физическия свят. Това ще го намерите в Словото на Учителя. Словото на Учителя дава знанията, за да се добере човек до чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки. Това е целта на ученика в Школата на Бялото Братство. Когато е такъв ученик, той няма да има нито един дисонанс.
А сега да се върнем към писмото и да видим, че Учителят обръща внимание, че в Материалния
порядък
има петдесет дисонанса за онзи човек, който трябва да борави с мисълта си, с чувствата си и с постъпките си на физическия свят.
Като знаем каква е дейността и какви са порядките на Михаил, то можем категорично и ясно да разчетем за кого се отнасят тези петдесет дисонанса. Те се отнасят и за всички онези, които не работят с методите на Школата и със Словото на Учителя, а работят с други методи, противни на Словото. Сега разбрахте ли как се тълкува писмото на Всемировия Учител - Беинса Дуно до Михаил? Ако някой от неговите хора иска да се занимава с Идеалния порядък в природата, тоест с Бога, Природата и Человека, то трябва да чете Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно и да го прилага в живота си. Който иска да се занимава с Реалния порядък, трябва да бъде онзи человек, който отдава дължимото, както се казва в Писанието -Божието Богу, кесаревото - Кесарю.
към текста >>
Ако някой от неговите хора иска да се занимава с Идеалния
порядък
в природата, тоест с Бога, Природата и Человека, то трябва да чете Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно и да го прилага в живота си.
Когато е такъв ученик, той няма да има нито един дисонанс. А сега да се върнем към писмото и да видим, че Учителят обръща внимание, че в Материалния порядък има петдесет дисонанса за онзи човек, който трябва да борави с мисълта си, с чувствата си и с постъпките си на физическия свят. Като знаем каква е дейността и какви са порядките на Михаил, то можем категорично и ясно да разчетем за кого се отнасят тези петдесет дисонанса. Те се отнасят и за всички онези, които не работят с методите на Школата и със Словото на Учителя, а работят с други методи, противни на Словото. Сега разбрахте ли как се тълкува писмото на Всемировия Учител - Беинса Дуно до Михаил?
Ако някой от неговите хора иска да се занимава с Идеалния
порядък
в природата, тоест с Бога, Природата и Человека, то трябва да чете Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно и да го прилага в живота си.
Който иска да се занимава с Реалния порядък, трябва да бъде онзи человек, който отдава дължимото, както се казва в Писанието -Божието Богу, кесаревото - Кесарю. Щом си човек, поданик на едно общество, народ и държава, трябва да прилагаш съвестно и с дълбоко съзнание онова знание, което е дал Учителят за този порядък. А в Материалния порядък- който иска да изгражда своята личност в триизмерния свят на чувствата, мислите и постъпките - това знание и тези методи ги има само в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Смятам, че съм дала отговора за това писмо. Смятам, че ние не сме пасли патки на "Изгрева", нито сме пасли свине, когато сме правили екскурзии по планините с Учителя, нито сме пасли говеда, когато сме лагерували на Рила.
към текста >>
Който иска да се занимава с Реалния
порядък
, трябва да бъде онзи человек, който отдава дължимото, както се казва в Писанието -Божието Богу, кесаревото - Кесарю.
А сега да се върнем към писмото и да видим, че Учителят обръща внимание, че в Материалния порядък има петдесет дисонанса за онзи човек, който трябва да борави с мисълта си, с чувствата си и с постъпките си на физическия свят. Като знаем каква е дейността и какви са порядките на Михаил, то можем категорично и ясно да разчетем за кого се отнасят тези петдесет дисонанса. Те се отнасят и за всички онези, които не работят с методите на Школата и със Словото на Учителя, а работят с други методи, противни на Словото. Сега разбрахте ли как се тълкува писмото на Всемировия Учител - Беинса Дуно до Михаил? Ако някой от неговите хора иска да се занимава с Идеалния порядък в природата, тоест с Бога, Природата и Человека, то трябва да чете Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно и да го прилага в живота си.
Който иска да се занимава с Реалния
порядък
, трябва да бъде онзи человек, който отдава дължимото, както се казва в Писанието -Божието Богу, кесаревото - Кесарю.
Щом си човек, поданик на едно общество, народ и държава, трябва да прилагаш съвестно и с дълбоко съзнание онова знание, което е дал Учителят за този порядък. А в Материалния порядък- който иска да изгражда своята личност в триизмерния свят на чувствата, мислите и постъпките - това знание и тези методи ги има само в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Смятам, че съм дала отговора за това писмо. Смятам, че ние не сме пасли патки на "Изгрева", нито сме пасли свине, когато сме правили екскурзии по планините с Учителя, нито сме пасли говеда, когато сме лагерували на Рила. Ние бяхме онези, които слушахме, виждахме и записвахме Словото Му, бяхме свидетели, че това Слово е Сила и Живот на Светата Троица, тоест на Божествения Дух, на Господния Дух и на Христовия Дух, Които бяха в Учителя Беинса Дуно.
към текста >>
Щом си човек, поданик на едно общество, народ и държава, трябва да прилагаш съвестно и с дълбоко съзнание онова знание, което е дал Учителят за този
порядък
.
Като знаем каква е дейността и какви са порядките на Михаил, то можем категорично и ясно да разчетем за кого се отнасят тези петдесет дисонанса. Те се отнасят и за всички онези, които не работят с методите на Школата и със Словото на Учителя, а работят с други методи, противни на Словото. Сега разбрахте ли как се тълкува писмото на Всемировия Учител - Беинса Дуно до Михаил? Ако някой от неговите хора иска да се занимава с Идеалния порядък в природата, тоест с Бога, Природата и Человека, то трябва да чете Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно и да го прилага в живота си. Който иска да се занимава с Реалния порядък, трябва да бъде онзи человек, който отдава дължимото, както се казва в Писанието -Божието Богу, кесаревото - Кесарю.
Щом си човек, поданик на едно общество, народ и държава, трябва да прилагаш съвестно и с дълбоко съзнание онова знание, което е дал Учителят за този
порядък
.
А в Материалния порядък- който иска да изгражда своята личност в триизмерния свят на чувствата, мислите и постъпките - това знание и тези методи ги има само в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Смятам, че съм дала отговора за това писмо. Смятам, че ние не сме пасли патки на "Изгрева", нито сме пасли свине, когато сме правили екскурзии по планините с Учителя, нито сме пасли говеда, когато сме лагерували на Рила. Ние бяхме онези, които слушахме, виждахме и записвахме Словото Му, бяхме свидетели, че това Слово е Сила и Живот на Светата Троица, тоест на Божествения Дух, на Господния Дух и на Христовия Дух, Които бяха в Учителя Беинса Дуно. А това, че разни французи и други чужденци със своето високомерие ни смятат за наивни, прости и глупави, мога да кажа, че те имат хиляди години да се прераждат, докато влязат в Школата на Всемировия Учител Беинса Дуно и докато проумеят и разберат Словото Му!
към текста >>
А в Материалния
порядък
- който иска да изгражда своята личност в триизмерния свят на чувствата, мислите и постъпките - това знание и тези методи ги има само в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно.
Те се отнасят и за всички онези, които не работят с методите на Школата и със Словото на Учителя, а работят с други методи, противни на Словото. Сега разбрахте ли как се тълкува писмото на Всемировия Учител - Беинса Дуно до Михаил? Ако някой от неговите хора иска да се занимава с Идеалния порядък в природата, тоест с Бога, Природата и Человека, то трябва да чете Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно и да го прилага в живота си. Който иска да се занимава с Реалния порядък, трябва да бъде онзи человек, който отдава дължимото, както се казва в Писанието -Божието Богу, кесаревото - Кесарю. Щом си човек, поданик на едно общество, народ и държава, трябва да прилагаш съвестно и с дълбоко съзнание онова знание, което е дал Учителят за този порядък.
А в Материалния
порядък
- който иска да изгражда своята личност в триизмерния свят на чувствата, мислите и постъпките - това знание и тези методи ги има само в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно.
Смятам, че съм дала отговора за това писмо. Смятам, че ние не сме пасли патки на "Изгрева", нито сме пасли свине, когато сме правили екскурзии по планините с Учителя, нито сме пасли говеда, когато сме лагерували на Рила. Ние бяхме онези, които слушахме, виждахме и записвахме Словото Му, бяхме свидетели, че това Слово е Сила и Живот на Светата Троица, тоест на Божествения Дух, на Господния Дух и на Христовия Дух, Които бяха в Учителя Беинса Дуно. А това, че разни французи и други чужденци със своето високомерие ни смятат за наивни, прости и глупави, мога да кажа, че те имат хиляди години да се прераждат, докато влязат в Школата на Всемировия Учител Беинса Дуно и докато проумеят и разберат Словото Му! Това го пишем ние - българите и учениците български от Школата на Всемировия Учител Беинса-Дуно.
към текста >>
Гоъблашев им е писал да ги пита дали да отиде в Америка, а те идват при Мене и по един околен път Аз да им кажа, а те да му пишат, че те са му
предсказали
.
Като дойдат, всички искат да мижат, а не да работят. Котката, когато е при дупката на мишката - мижи. Но когато хване мишката - не мижи вече. Те имат тактиката на Черната ложа. Те гледат и мижат, а после казват: "Ти си Тонко и т.н." Михаил е без сърце.
Гоъблашев им е писал да ги пита дали да отиде в Америка, а те идват при Мене и по един околен път Аз да им кажа, а те да му пишат, че те са му
предсказали
.
Аз им казах: " Нали знаете, кажете му." Това е общо течение, да използуват. Никой не ги е вързал. Свободни са да си отидат. Старите приятели да стоят на постовете си, да си отварят очите, за да не се крият зад гърба им подобни хора. Аз ще ги изкарам на фронта.
към текста >>
Наруши се едно правило:
преди
събора ни, никой няма работа тук.
Старите приятели да стоят на постовете си, да си отварят очите, за да не се крият зад гърба им подобни хора. Аз ще ги изкарам на фронта. Вие няма какво да се борите. Това е една мрежа, една борба между Черното и Бялото Братство. Всички приятели да вземат мерки, да се оттеглят от младите и сами да работят.
Наруши се едно правило:
преди
събора ни, никой няма работа тук.
За лазарките - те са техни илюзии и фикции. Всички тия работи стават, за да поумнеете вие. Всичко, което съм ви казал, сте го извадили на пазар. Трябва да се научите да мълчите. На старите съм казал много работи и са ги издали на младите.
към текста >>
Когато някой дойде и
представи
себе си като Учител, ще му кажете: "Нам са открити много работи, които не ни е позволено да говорим." Тайно трябва да държите всичко.
Аз зная техните съзерцания. Нека се оженят. Могат да вземат по две-три жени, нямам нищо против това. Не бъдете лековерни и не оставяйте да ви лъжат. Те трябва да се оженят, хората трябва да знаят тази философия: любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип.
Когато някой дойде и
представи
себе си като Учител, ще му кажете: "Нам са открити много работи, които не ни е позволено да говорим." Тайно трябва да държите всичко.
Те черпят от вас и като си изчерпят всичко, ще капитулират. Затова престанете да им давате и съобщавате онова, което знаете. Черната ложа иска да повдигне вътрешен раздор. Това е тяхната тактика. Духовете ги лъжат.
към текста >>
Абсолютно нищо няма да им давате, всичко здраво ще се
определи
в мълчание.
Силата Ми не е в тия хора, които ме следват. Те искат да ме повдигнат, за да повдигнат себе си. Недейте гледа каква светлина съм, ами прочетете книгите си на тая светлина. За всичко съм снизходителен, но дойде ли някой да руши Божественото - там съм лош. Ще му смажа главата.
Абсолютно нищо няма да им давате, всичко здраво ще се
определи
в мълчание.
Да кажете на всички стари приятели да пазят мълчание. Който дава живот е от Бога, а не който убива. На старите приятели ще кажете: "Да изпълните Волята Божия - това е силата." Това разделяне е попска работа. Трябва смирение. Да се каже на всички приятели: Няма да поздравяват никого, който отива при Кръстю и Михаил.
към текста >>
От младите хора на някои е
определено
да се жени.
Трябва да се пазите от такива, защото те си служат с киселини и могат да отровят някого. Давам на всички ви едно правило: "Когато дойде някой, попитай Господа. Отвори Библията, помоли се, не бързай и виж какво ще ти продиктува Духът отвътре. Човек, който не жертвува - дръжте го настрана. Праведни и добри хора не искаме - искаме хора, които да вършат Волята Божия.
От младите хора на някои е
определено
да се жени.
Той трябва да се ожени. Това е Волята Божия. Той трябва да я изпълни. А на друг не е определено да се жени. Те са крадци.
към текста >>
А на друг не е
определено
да се жени.
Праведни и добри хора не искаме - искаме хора, които да вършат Волята Божия. От младите хора на някои е определено да се жени. Той трябва да се ожени. Това е Волята Божия. Той трябва да я изпълни.
А на друг не е
определено
да се жени.
Те са крадци. А крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби. Те са по-лоши от поповете, защото те вземат и вълната, и кожата. Аз ви давам право да им дадете отпор. Ученици на ученици могат да дадат отпор.
към текста >>
Всички стари приятели ще трябва да се
предупредят
да вземат мерки.
Те са по-лоши от поповете, защото те вземат и вълната, и кожата. Аз ви давам право да им дадете отпор. Ученици на ученици могат да дадат отпор. Туй, което направиха в събора не бе съобразено със закона на Бялото Братство. Бъдете развързани и вземете мерки против такива.
Всички стари приятели ще трябва да се
предупредят
да вземат мерки.
Млади светии не искаме ние. Да влизат по установения ред. Братчета няма - има Братство. Да се внимава някой от младите да не прелазя през плета. Ще го хванем за опашката и ще го смъкнем от плета.
към текста >>
Да влизат по установения
ред
.
Ученици на ученици могат да дадат отпор. Туй, което направиха в събора не бе съобразено със закона на Бялото Братство. Бъдете развързани и вземете мерки против такива. Всички стари приятели ще трябва да се предупредят да вземат мерки. Млади светии не искаме ние.
Да влизат по установения
ред
.
Братчета няма - има Братство. Да се внимава някой от младите да не прелазя през плета. Ще го хванем за опашката и ще го смъкнем от плета. Когато някой дойде и каже, че Господ тъй казва, ще кажем: "Както Господ е казал, тъй ще направим." (Това ще кажем в себе си.) Ако на тях говори Духът, то ние живеем с Духът. И аз бих желал, като дойдат, да ни покажат знанието си.
към текста >>
"Ама на нас Учителят каза." "И на нас Учителят каза." Ще ги турим на изпит." Замесени: Олга Славчева, Райна Стефанова, Виктория Христова, Дафинка Казанлъклиева, Цочев, Стефан Цонев, цялата софийска комуна, Динова и пр., Балтова, Савов, Гръблашев, Велева, Р.Петкова, Дончо Попов, варненския ясновидец."
Предоставяме
ви оригиналния текст от частния разговор на Учителя във връзка с тези събития.
Когато някой дойде и каже, че Господ тъй казва, ще кажем: "Както Господ е казал, тъй ще направим." (Това ще кажем в себе си.) Ако на тях говори Духът, то ние живеем с Духът. И аз бих желал, като дойдат, да ни покажат знанието си. А пък тази формула ще се измени (поздравът "Няма Любов като Божията Любов" - Н.Л.К.Б.Л.). За вътрешен кръг ще турим друга формула. Като дойде - брат, сестра, млад, стар - ще се поставя на изпит.
"Ама на нас Учителят каза." "И на нас Учителят каза." Ще ги турим на изпит." Замесени: Олга Славчева, Райна Стефанова, Виктория Христова, Дафинка Казанлъклиева, Цочев, Стефан Цонев, цялата софийска комуна, Динова и пр., Балтова, Савов, Гръблашев, Велева, Р.Петкова, Дончо Попов, варненския ясновидец."
Предоставяме
ви оригиналния текст от частния разговор на Учителя във връзка с тези събития.
Проучете го добре. И след това решете дали това, което съм говорила, е вярно или е лъжа. Ние се определихме и застанахме зад думите на Учителя зад и Словото Му. Аз първа се противопоставих на цялата михайловистка мрежа, която бе хвърлена тук на "Изгрева" след заминаването на Учителя. Трябваше някой да се противопостави на измамата, лъжата и опорочаването на Школата.
към текста >>
Ние се
определихме
и застанахме зад думите на Учителя зад и Словото Му.
За вътрешен кръг ще турим друга формула. Като дойде - брат, сестра, млад, стар - ще се поставя на изпит. "Ама на нас Учителят каза." "И на нас Учителят каза." Ще ги турим на изпит." Замесени: Олга Славчева, Райна Стефанова, Виктория Христова, Дафинка Казанлъклиева, Цочев, Стефан Цонев, цялата софийска комуна, Динова и пр., Балтова, Савов, Гръблашев, Велева, Р.Петкова, Дончо Попов, варненския ясновидец." Предоставяме ви оригиналния текст от частния разговор на Учителя във връзка с тези събития. Проучете го добре. И след това решете дали това, което съм говорила, е вярно или е лъжа.
Ние се
определихме
и застанахме зад думите на Учителя зад и Словото Му.
Аз първа се противопоставих на цялата михайловистка мрежа, която бе хвърлена тук на "Изгрева" след заминаването на Учителя. Трябваше някой да се противопостави на измамата, лъжата и опорочаването на Школата. Аз скочих първа, а след мен застанаха и други, които бяха верни по Дух, макар че ми бяха опоненти, противници. Но мога да призная, че те прескочиха личната си неприязън към мене, застанаха зад мене и ние дадохме достоен отпор. Беше време, когато всеки се определи кому да бъде служител.
към текста >>
Беше време, когато всеки се
определи
кому да бъде служител.
Ние се определихме и застанахме зад думите на Учителя зад и Словото Му. Аз първа се противопоставих на цялата михайловистка мрежа, която бе хвърлена тук на "Изгрева" след заминаването на Учителя. Трябваше някой да се противопостави на измамата, лъжата и опорочаването на Школата. Аз скочих първа, а след мен застанаха и други, които бяха верни по Дух, макар че ми бяха опоненти, противници. Но мога да призная, че те прескочиха личната си неприязън към мене, застанаха зад мене и ние дадохме достоен отпор.
Беше време, когато всеки се
определи
кому да бъде служител.
От нашето поколение не остана нито един, който да не се определи. Едни отидоха наляво, други - надясно. Но за следващите поколения аз предоставям този материал за проучване. Защото вие ще се сблъскате със същите проблеми, които ние трябваше да разрешаваме. По този начин вие ще имате нашия опит и ви предоставяме Словото на Учителя, което опазихме и ви го предаваме за съхранение.
към текста >>
От нашето поколение не остана нито един, който да не се
определи
.
Аз първа се противопоставих на цялата михайловистка мрежа, която бе хвърлена тук на "Изгрева" след заминаването на Учителя. Трябваше някой да се противопостави на измамата, лъжата и опорочаването на Школата. Аз скочих първа, а след мен застанаха и други, които бяха верни по Дух, макар че ми бяха опоненти, противници. Но мога да призная, че те прескочиха личната си неприязън към мене, застанаха зад мене и ние дадохме достоен отпор. Беше време, когато всеки се определи кому да бъде служител.
От нашето поколение не остана нито един, който да не се
определи
.
Едни отидоха наляво, други - надясно. Но за следващите поколения аз предоставям този материал за проучване. Защото вие ще се сблъскате със същите проблеми, които ние трябваше да разрешаваме. По този начин вие ще имате нашия опит и ви предоставяме Словото на Учителя, което опазихме и ви го предаваме за съхранение. Вие също ще имате дял в тази борба, защото всеки ще бъде принуден сам да се определи и да провери дали ще устои в онази борба, която ние водихме - борбата за съхранение на Словото на Всемировия Учител на Всемирното Велико Бяло Братство.
към текста >>
Но за следващите поколения аз
предоставям
този материал за проучване.
Аз скочих първа, а след мен застанаха и други, които бяха верни по Дух, макар че ми бяха опоненти, противници. Но мога да призная, че те прескочиха личната си неприязън към мене, застанаха зад мене и ние дадохме достоен отпор. Беше време, когато всеки се определи кому да бъде служител. От нашето поколение не остана нито един, който да не се определи. Едни отидоха наляво, други - надясно.
Но за следващите поколения аз
предоставям
този материал за проучване.
Защото вие ще се сблъскате със същите проблеми, които ние трябваше да разрешаваме. По този начин вие ще имате нашия опит и ви предоставяме Словото на Учителя, което опазихме и ви го предаваме за съхранение. Вие също ще имате дял в тази борба, защото всеки ще бъде принуден сам да се определи и да провери дали ще устои в онази борба, която ние водихме - борбата за съхранение на Словото на Всемировия Учител на Всемирното Велико Бяло Братство. В името на Учителя ще идват мнозина. Но по делата им ще ги различите - кому те служат и на кого се кланят.
към текста >>
По този начин вие ще имате нашия опит и ви
предоставяме
Словото на Учителя, което опазихме и ви го
предаваме
за съхранение.
Беше време, когато всеки се определи кому да бъде служител. От нашето поколение не остана нито един, който да не се определи. Едни отидоха наляво, други - надясно. Но за следващите поколения аз предоставям този материал за проучване. Защото вие ще се сблъскате със същите проблеми, които ние трябваше да разрешаваме.
По този начин вие ще имате нашия опит и ви
предоставяме
Словото на Учителя, което опазихме и ви го
предаваме
за съхранение.
Вие също ще имате дял в тази борба, защото всеки ще бъде принуден сам да се определи и да провери дали ще устои в онази борба, която ние водихме - борбата за съхранение на Словото на Всемировия Учител на Всемирното Велико Бяло Братство. В името на Учителя ще идват мнозина. Но по делата им ще ги различите - кому те служат и на кого се кланят. Ето, това е най-важното - да ги различите! Това е най-важното в живота ви като ученици на тази Школа.
към текста >>
Вие също ще имате дял в тази борба, защото всеки ще бъде принуден сам да се
определи
и да провери дали ще устои в онази борба, която ние водихме - борбата за съхранение на Словото на Всемировия Учител на Всемирното Велико Бяло Братство.
От нашето поколение не остана нито един, който да не се определи. Едни отидоха наляво, други - надясно. Но за следващите поколения аз предоставям този материал за проучване. Защото вие ще се сблъскате със същите проблеми, които ние трябваше да разрешаваме. По този начин вие ще имате нашия опит и ви предоставяме Словото на Учителя, което опазихме и ви го предаваме за съхранение.
Вие също ще имате дял в тази борба, защото всеки ще бъде принуден сам да се
определи
и да провери дали ще устои в онази борба, която ние водихме - борбата за съхранение на Словото на Всемировия Учител на Всемирното Велико Бяло Братство.
В името на Учителя ще идват мнозина. Но по делата им ще ги различите - кому те служат и на кого се кланят. Ето, това е най-важното - да ги различите! Това е най-важното в живота ви като ученици на тази Школа. Ще различите истината от лъжата.
към текста >>
14.
3_71 Последните дни на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"Последните дни на Учителя" Последните три дни аз и Борис Николов бяхме непрекъснато около Учителя, бяхме се завърнали от провинцията - Той беше
наредил
да ни извикат с телеграма.
"Последните дни на Учителя" Последните три дни аз и Борис Николов бяхме непрекъснато около Учителя, бяхме се завърнали от провинцията - Той беше
наредил
да ни извикат с телеграма.
На 26 срещу 27 декември 1944 година, в 2 часа през нощта, Учителят отвори очи и каза: "Да, хубаво. Сега всичко хубаво се разреши." И отново заспива и се унася. Вероятно нещо се бе разрешило - нещо, което ние не разбрахме и над което, тридесет години след това, непрекъснато умуваме. Дали бяха политическите събития, на които Той даде Своя насока за разрешение или беше съдбата на Школата и начинът за нейното просъществуване. Ние не го разрешихме.
към текста >>
Преди
това Учителят се унасяше, заспиваше, отваряше очи и изведнъж с будно съзнание леко се повдигна от леглото, подпря се на лакти и каза: "Втори път по този път не искам да минавам." След това заспа.
Вероятно нещо се бе разрешило - нещо, което ние не разбрахме и над което, тридесет години след това, непрекъснато умуваме. Дали бяха политическите събития, на които Той даде Своя насока за разрешение или беше съдбата на Школата и начинът за нейното просъществуване. Ние не го разрешихме. Но вие ще разрешите тази загадка. По едно време Той отново се събужда, отваря очи и казва, като се обръща към нас двамата: "Благодаря за помощта и нежността, с която се отнасяхте към мене." Аз възприех, че това не се отнася за последните три дни, а изобщо за пребиваването ни в Школата.
Преди
това Учителят се унасяше, заспиваше, отваряше очи и изведнъж с будно съзнание леко се повдигна от леглото, подпря се на лакти и каза: "Втори път по този път не искам да минавам." След това заспа.
Учителят беше много огорчен от отношението на българите към Него при пребиваването Си в този народ. Много пъти, в беседи и разговори, Той споделяше своята мъка, огорчение и учудване, че този народ не Го прие, а властниците и управниците му всячески се стараеха да Му пречат в Неговото Дело. И когато си заминаваше, новата комунистическа власт изпрати българи да Го арестуват. Но когато дойдоха, те Го намериха положен на смъртното ложе и искрено съжаляваха, че се е измъкнал от тяхното възмездие. По такъв начин могат да се обяснят тези думи на Учителя.
към текста >>
Не мога да
предам
разговора.
Руските войски бяха отдавна преминали през България, властта бе сменена, а в страната имаше руско комендантство и бяхме под контрола на руснаците. А една част от българската армия бе отправена да воюва срещу Хитлер и Германия. Бяха усилни години тогава. Усилни дни и усилни мигове. Но по начина на разговора на Учителя с онези горе, виждахме, че нещата и събитията бяха дошли до развръзка.
Не мога да
предам
разговора.
Той бе стенографиран от Борис Николов, който добре знаеше руски език и смятам, че не са пропуснати думи от него. Тези думи бяха вписани в едно тефтерче-тетрадка с черни корици. Нарекохме го черното тефтерче. След това ние го укрихме и Борис не пожела да дешифрира разговора. А тридесет години по-късно, когато един брат настоя да се дешифрира целият разговор, ние не можахме да открием въпросното тефтерче, което бе укрито и се намира при някои от нашите приятели, които го пазят, но едва ли предполагат какво има записано в него.
към текста >>
А тридесет години по-късно, когато един брат настоя да се дешифрира целият разговор, ние не можахме да открием въпросното тефтерче, което бе укрито и се намира при някои от нашите приятели, които го пазят, но едва ли
предполагат
какво има записано в него.
Не мога да предам разговора. Той бе стенографиран от Борис Николов, който добре знаеше руски език и смятам, че не са пропуснати думи от него. Тези думи бяха вписани в едно тефтерче-тетрадка с черни корици. Нарекохме го черното тефтерче. След това ние го укрихме и Борис не пожела да дешифрира разговора.
А тридесет години по-късно, когато един брат настоя да се дешифрира целият разговор, ние не можахме да открием въпросното тефтерче, което бе укрито и се намира при някои от нашите приятели, които го пазят, но едва ли
предполагат
какво има записано в него.
Това го съобщавам, за да го издири едно следващо поколение, да го разчете и изнесе пред света. "Идат и има готови души в света, които ще дойдат да работят за Божието Дело". Това бе един израз на Учителя от последните Му дни. Записах го в моето тефтерче и дълго - десетилетия след това - чаках да дойдат тези готови души. Винаги, когато някой пристъпваше и влизаше през портата в малкия ни дом, аз все се питах дали този, който идва не е някоя от онези готови души, които идват за работа?
към текста >>
Това го съобщавам, за да го издири едно следващо поколение, да го разчете и изнесе
пред
света.
Той бе стенографиран от Борис Николов, който добре знаеше руски език и смятам, че не са пропуснати думи от него. Тези думи бяха вписани в едно тефтерче-тетрадка с черни корици. Нарекохме го черното тефтерче. След това ние го укрихме и Борис не пожела да дешифрира разговора. А тридесет години по-късно, когато един брат настоя да се дешифрира целият разговор, ние не можахме да открием въпросното тефтерче, което бе укрито и се намира при някои от нашите приятели, които го пазят, но едва ли предполагат какво има записано в него.
Това го съобщавам, за да го издири едно следващо поколение, да го разчете и изнесе
пред
света.
"Идат и има готови души в света, които ще дойдат да работят за Божието Дело". Това бе един израз на Учителя от последните Му дни. Записах го в моето тефтерче и дълго - десетилетия след това - чаках да дойдат тези готови души. Винаги, когато някой пристъпваше и влизаше през портата в малкия ни дом, аз все се питах дали този, който идва не е някоя от онези готови души, които идват за работа? Но не бяха от тези.
към текста >>
Преди
да си замине, Учителят изпитваше понякога Жажда - искаше вода и пиеше доста жадно с големи глътки.
"Проучвайте беседите". Беше едно от последните Му завещания към учениците от Школата. С едно четене нищо не става, защото съзнанието на човека е така устроено, че за всеки случай и за всеки ден е различно. Както и блендата на фотоапарата е различна и през този отвор може да влезне толкова светлина върху фотографската лента, в зависимост от това доколко тя е отворена. Човек трябва да отвори по-широко тази бленда, за да може да влезне по-голям сноп от светлината на Словото върху съзнанието му и да се запечата онова Слово, към което е било насочено съзнанието при даден проблем.
Преди
да си замине, Учителят изпитваше понякога Жажда - искаше вода и пиеше доста жадно с големи глътки.
Прибрах се у дома, бях в къщи с Борис и по едно време ми се припи нещо. Влезнах в кухнята, огледах се и видях, че има мляко на печката, но не ми се пиеше мляко. Огледах се, но друго, което да е като течност, не виждах. Изведнъж чух глас: "Марийке, дай да изпия млякото." Това беше гласът на Учителя. И аз изпих на големи глътки млякото така, както Той пиеше в последните часове.
към текста >>
И всяка една опитност
представлява
само една част, само една страница от тази история.
Винаги съм чувствувала, че когато Учителят си заминава, аз ще бъда до Него. И стана така. На сутринта бяхме една група и се застояхме заедно до леглото на Учителя. Бяха мигове на голямо изпитание за всички. Много братя и сестри имаха опитности с Учителя в това време и те може би са описани.
И всяка една опитност
представлява
само една част, само една страница от тази история.
Те трябва да се съберат и подредят хронологически. Савка Керемидчиева беше много учудена, че ние с Борис се появихме на финала, при заминаването на Учителя. Аз останах при Него една нощ, а тя после ми казваше, че искам да се налагам по този начин. А Учителят лично ме помоли. Това трябваше да се изпълни, понеже целия си живот знаех, че ще бъда на смъртния Му одър.
към текста >>
Те трябва да се съберат и
подредят
хронологически.
И стана така. На сутринта бяхме една група и се застояхме заедно до леглото на Учителя. Бяха мигове на голямо изпитание за всички. Много братя и сестри имаха опитности с Учителя в това време и те може би са описани. И всяка една опитност представлява само една част, само една страница от тази история.
Те трябва да се съберат и
подредят
хронологически.
Савка Керемидчиева беше много учудена, че ние с Борис се появихме на финала, при заминаването на Учителя. Аз останах при Него една нощ, а тя после ми казваше, че искам да се налагам по този начин. А Учителят лично ме помоли. Това трябваше да се изпълни, понеже целия си живот знаех, че ще бъда на смъртния Му одър. Това се изпълни.
към текста >>
Беше казал по-рано
пред
приятели в Мърчаево: "Ще си взема Савка!
Учителят каза: "Е-е-ех" и въздъхна. Искаше да каже: "Не я хокайте Савка." Аз също си замълчах. Савка по това време също е била болна от рак на матката, но ние не знаехме това. Учителят след три дни си замина, а след пет месеца си замина и Савка. Учителят си я прибра.
Беше казал по-рано
пред
приятели в Мърчаево: "Ще си взема Савка!
" Онези, които бяха там и чуха това, сметнаха, че Учителят ще я вземе да я води на екскурзия на Витоша. Но екскурзията се оказа на друго място и в друга посока. После всички се изумиха от такава развръзка със Савка. Една нощ Учителят, както говореше, спря, огледа ни - а ние бяхме събрани братя и сестри на различна възраст, млади, стари, с различни професии, с различно образование, представители на различни Школи от миналото, с различна духовна подготовка и духовно развитие - и каза: "В бъдеще ще се групирате и по групички ще работите." Ние го гледаме, слушаме и нищо не разбираме. Като видя това, Учителят добави: "Работете на групи." А ние смятахме, че ще продължим да работим така, както Учителят работеше в Школата.
към текста >>
Една нощ Учителят, както говореше, спря, огледа ни - а ние бяхме събрани братя и сестри на различна възраст, млади, стари, с различни професии, с различно образование,
представители
на различни Школи от миналото, с различна духовна подготовка и духовно развитие - и каза: "В бъдеще ще се групирате и по групички ще работите." Ние го гледаме, слушаме и нищо не разбираме.
Учителят си я прибра. Беше казал по-рано пред приятели в Мърчаево: "Ще си взема Савка! " Онези, които бяха там и чуха това, сметнаха, че Учителят ще я вземе да я води на екскурзия на Витоша. Но екскурзията се оказа на друго място и в друга посока. После всички се изумиха от такава развръзка със Савка.
Една нощ Учителят, както говореше, спря, огледа ни - а ние бяхме събрани братя и сестри на различна възраст, млади, стари, с различни професии, с различно образование,
представители
на различни Школи от миналото, с различна духовна подготовка и духовно развитие - и каза: "В бъдеще ще се групирате и по групички ще работите." Ние го гледаме, слушаме и нищо не разбираме.
Като видя това, Учителят добави: "Работете на групи." А ние смятахме, че ще продължим да работим така, както Учителят работеше в Школата. Ние смятахме, че Той ще ни ръководи отгоре, а ние ще вършим долу това, което трябва. Но нищо не се получи. Защото не изпълнихме Неговото завещание да работим по групи. Това означава, че по степента на своето развитие ще се съберат братята и сестрите и ще работят.
към текста >>
В Школата на Учителя имаше преродени души -
представители
на всички окултни Школи на земята.
Това е най-важното, защото не може да се съберат хора с различни образования на едно място и да работят една и съща работа. Това е изключено. Ние го проверихме на опит тридесет години след заминаването на Учителя. И да има хармония, не могат да се съберат на едно място хора с различна духовна нагласа и духовно развитие. Както не могат да се съберат хора от различни минали Школи на едно място и да работят една и съща работа.
В Школата на Учителя имаше преродени души -
представители
на всички окултни Школи на земята.
Тях ги обединяваше единствено Словото на Учителя, музиката на Учителя. Това трябва да се знае много добре. След заминаването на Учителя изминаха тридесет години и видяхме, че групите се появяваха и всеки опит да се обединят означаваше още по-големи борби за надмощие и ръководство. Онези, които ръководеха групите, за тях беше най- важното да се обединят и то - като ръководители. И всяка една група работеше онова, което й подхождаше, прилягаше и до където беше стигнала, за да може да възприеме Словото и да направи обмен с Него.
към текста >>
В бъдеще, вие трябва така да се групирате, че всяка една група да върши строго
определена
работа и всяка една група да отговаря за свършената работа.
Това трябва да се знае много добре. След заминаването на Учителя изминаха тридесет години и видяхме, че групите се появяваха и всеки опит да се обединят означаваше още по-големи борби за надмощие и ръководство. Онези, които ръководеха групите, за тях беше най- важното да се обединят и то - като ръководители. И всяка една група работеше онова, което й подхождаше, прилягаше и до където беше стигнала, за да може да възприеме Словото и да направи обмен с Него. Това не беше малко и на този етап бе напълно достатъчно.
В бъдеще, вие трябва така да се групирате, че всяка една група да върши строго
определена
работа и всяка една група да отговаря за свършената работа.
И онова, което направи тази група, трябва да го размени с останалите групи. По този начин, при разменяне на материали, всяка една група ще има онова, което са извършили другите групи. Така ще могат да се коригират някои пропуски в работата им. Тяхното обединение може да стане само в името на Словото на Учителя, чрез песните на Учителя и чрез Паневритмията. По друг начин те не могат да се обединят, защото представляват различни етапи от развитието на човечеството, от неговата история, култура и самобитност.
към текста >>
По друг начин те не могат да се обединят, защото
представляват
различни етапи от развитието на човечеството, от неговата история, култура и самобитност.
В бъдеще, вие трябва така да се групирате, че всяка една група да върши строго определена работа и всяка една група да отговаря за свършената работа. И онова, което направи тази група, трябва да го размени с останалите групи. По този начин, при разменяне на материали, всяка една група ще има онова, което са извършили другите групи. Така ще могат да се коригират някои пропуски в работата им. Тяхното обединение може да стане само в името на Словото на Учителя, чрез песните на Учителя и чрез Паневритмията.
По друг начин те не могат да се обединят, защото
представляват
различни етапи от развитието на човечеството, от неговата история, култура и самобитност.
Ние смятахме, че ние сме онези, които ще прокарат Словото към българския народ и останалото човечество. По този повод Учителя каза: "Вие мислите, че вие ще донесете новото. В Небето има готови души, които ще се преродят, а други ще се вселят в човеците, които са готови за това и те ще донесат новото." А ние смятахме, че ние ще донесем Новото в света. Голяма заблуда бе от наша страна. Във връзка с това Учителят ми каза: "В света има готови души и те ще дойдат, за да работят.
към текста >>
Вашата задача е да им
предадете
Словото Ми, което е Слово на Бога." Ето това е разрешението на този въпрос.
Голяма заблуда бе от наша страна. Във връзка с това Учителят ми каза: "В света има готови души и те ще дойдат, за да работят. Мислиш ли, че тези, които са около нас, ще донесат нещо? Може да донесе само онзи, който в себе си има голям съд и го е напълнил със скъпоценно миро от светилището на храма Господен. Затова очаквайте готовите души - те са работниците на Бога.
Вашата задача е да им
предадете
Словото Ми, което е Слово на Бога." Ето това е разрешението на този въпрос.
Десет дни преди да си замине Учителят, Той каза: "За вас идват хубави дни, но за Мене..." и млъкна. След десет дни си замина. Учителят вече си заминаваше, но ние още не знаехме, не можехме да го допуснем. Малцина знаеха това лично от Него. Ние дежурехме край Него, а това бяха последните ми часове с Него.
към текста >>
Десет дни
преди
да си замине Учителят, Той каза: "За вас идват хубави дни, но за Мене..." и млъкна.
Във връзка с това Учителят ми каза: "В света има готови души и те ще дойдат, за да работят. Мислиш ли, че тези, които са около нас, ще донесат нещо? Може да донесе само онзи, който в себе си има голям съд и го е напълнил със скъпоценно миро от светилището на храма Господен. Затова очаквайте готовите души - те са работниците на Бога. Вашата задача е да им предадете Словото Ми, което е Слово на Бога." Ето това е разрешението на този въпрос.
Десет дни
преди
да си замине Учителят, Той каза: "За вас идват хубави дни, но за Мене..." и млъкна.
След десет дни си замина. Учителят вече си заминаваше, но ние още не знаехме, не можехме да го допуснем. Малцина знаеха това лично от Него. Ние дежурехме край Него, а това бяха последните ми часове с Него. Тялото Му се беше отпуснало както при всички хора, които си заминават.
към текста >>
Тук
пред
мен стоеше Учителят в тялото Си, което изживяваше последните си дни.
Гледаше ме онзи Учител, Когото познавах по-рано. Беше влезнал Учителят и Божественият Дух отново в черупката на човешкото Му тяло и след това отново изчезна. Това трая секунди до една минута. Стоях изумена. Това беше реалността на живота.
Тук
пред
мен стоеше Учителят в тялото Си, което изживяваше последните си дни.
Това ние още не го знаехме. Смятахме, че е невъзможно Учителят да си замине. И на никого през ум не му минаваше такава мисъл. А ние бяхме предупредени още на 1 януари 1944 година сутринта от Учителя, когато Го изпращахме за "Изгрева", че тази година Големият брат ще се ожени. Но кой можеше да предположи тогава такова нещо?
към текста >>
А ние бяхме
предупредени
още на 1 януари 1944 година сутринта от Учителя, когато Го изпращахме за "Изгрева", че тази година Големият брат ще се ожени.
Това беше реалността на живота. Тук пред мен стоеше Учителят в тялото Си, което изживяваше последните си дни. Това ние още не го знаехме. Смятахме, че е невъзможно Учителят да си замине. И на никого през ум не му минаваше такава мисъл.
А ние бяхме
предупредени
още на 1 януари 1944 година сутринта от Учителя, когато Го изпращахме за "Изгрева", че тази година Големият брат ще се ожени.
Но кой можеше да предположи тогава такова нещо? Сега аз стоях пред неговия одър без да схвана това. Последните дни на Учителя Му беше много зле. Дишаше тежко. Всички искаха да Му помогнат.
към текста >>
Но кой можеше да
предположи
тогава такова нещо?
Тук пред мен стоеше Учителят в тялото Си, което изживяваше последните си дни. Това ние още не го знаехме. Смятахме, че е невъзможно Учителят да си замине. И на никого през ум не му минаваше такава мисъл. А ние бяхме предупредени още на 1 януари 1944 година сутринта от Учителя, когато Го изпращахме за "Изгрева", че тази година Големият брат ще се ожени.
Но кой можеше да
предположи
тогава такова нещо?
Сега аз стоях пред неговия одър без да схвана това. Последните дни на Учителя Му беше много зле. Дишаше тежко. Всички искаха да Му помогнат. Преди да дойдем ние с Борис, а това бяха последните три дни, на Учителя Му бяха слагали млечни компреси на гърба и бяха го леко поизгорили от тях.
към текста >>
Сега аз стоях
пред
неговия одър без да схвана това.
Това ние още не го знаехме. Смятахме, че е невъзможно Учителят да си замине. И на никого през ум не му минаваше такава мисъл. А ние бяхме предупредени още на 1 януари 1944 година сутринта от Учителя, когато Го изпращахме за "Изгрева", че тази година Големият брат ще се ожени. Но кой можеше да предположи тогава такова нещо?
Сега аз стоях
пред
неговия одър без да схвана това.
Последните дни на Учителя Му беше много зле. Дишаше тежко. Всички искаха да Му помогнат. Преди да дойдем ние с Борис, а това бяха последните три дни, на Учителя Му бяха слагали млечни компреси на гърба и бяха го леко поизгорили от тях. Преди това го бяха лекували по методите на Димков, който също бе взел участие.
към текста >>
Преди
да дойдем ние с Борис, а това бяха последните три дни, на Учителя Му бяха слагали млечни компреси на гърба и бяха го леко поизгорили от тях.
Но кой можеше да предположи тогава такова нещо? Сега аз стоях пред неговия одър без да схвана това. Последните дни на Учителя Му беше много зле. Дишаше тежко. Всички искаха да Му помогнат.
Преди
да дойдем ние с Борис, а това бяха последните три дни, на Учителя Му бяха слагали млечни компреси на гърба и бяха го леко поизгорили от тях.
Преди това го бяха лекували по методите на Димков, който също бе взел участие. Учителят беше позволил на приятелите да направят нещо за Него и не беше се противопоставял. Тогава ние не предполагахме, че Големият брат трябва да се жени, тоест да си замине. И понеже не го знаехме, приятелите искаха да направят нещо и Учителят ги беше допуснал, за да освободи съзнанието им от отговорност, че не са направили нищо за Учителя. А сега бяха направили нещо за Учителя - Той не е оставен, без да Му се окаже някаква помощ.
към текста >>
Преди
това го бяха лекували по методите на Димков, който също бе взел участие.
Сега аз стоях пред неговия одър без да схвана това. Последните дни на Учителя Му беше много зле. Дишаше тежко. Всички искаха да Му помогнат. Преди да дойдем ние с Борис, а това бяха последните три дни, на Учителя Му бяха слагали млечни компреси на гърба и бяха го леко поизгорили от тях.
Преди
това го бяха лекували по методите на Димков, който също бе взел участие.
Учителят беше позволил на приятелите да направят нещо за Него и не беше се противопоставял. Тогава ние не предполагахме, че Големият брат трябва да се жени, тоест да си замине. И понеже не го знаехме, приятелите искаха да направят нещо и Учителят ги беше допуснал, за да освободи съзнанието им от отговорност, че не са направили нищо за Учителя. А сега бяха направили нещо за Учителя - Той не е оставен, без да Му се окаже някаква помощ. Когато с Борис пристигнахме, той отиде и викна най-добрите лекари, които прегледаха Учителя и един от тях бе казал: "Не знам какво мислят другите колеги, но за мен господин Дънов е болен от сърце." А Той беше болен и от бронхопневмония.
към текста >>
Тогава ние не
предполагахме
, че Големият брат трябва да се жени, тоест да си замине.
Дишаше тежко. Всички искаха да Му помогнат. Преди да дойдем ние с Борис, а това бяха последните три дни, на Учителя Му бяха слагали млечни компреси на гърба и бяха го леко поизгорили от тях. Преди това го бяха лекували по методите на Димков, който също бе взел участие. Учителят беше позволил на приятелите да направят нещо за Него и не беше се противопоставял.
Тогава ние не
предполагахме
, че Големият брат трябва да се жени, тоест да си замине.
И понеже не го знаехме, приятелите искаха да направят нещо и Учителят ги беше допуснал, за да освободи съзнанието им от отговорност, че не са направили нищо за Учителя. А сега бяха направили нещо за Учителя - Той не е оставен, без да Му се окаже някаква помощ. Когато с Борис пристигнахме, той отиде и викна най-добрите лекари, които прегледаха Учителя и един от тях бе казал: "Не знам какво мислят другите колеги, но за мен господин Дънов е болен от сърце." А Той беше болен и от бронхопневмония. Та Му слагаха и инжекции. Учителят допусна и това.
към текста >>
А по едно време беше седнал на леглото и като видя, че са Му приготвили
поредния
млечен компрес, махна категорично с ръка и каза: "Махнете тези заблуди!
Та Му слагаха и инжекции. Учителят допусна и това. Тогава се слагаше глюкоза, калций-глюконици и витамин "С" венозно. Учителят допусна и това. Така че Той освободи и лекарите, които бяха около Него и които бяха наши приятели.
А по едно време беше седнал на леглото и като видя, че са Му приготвили
поредния
млечен компрес, махна категорично с ръка и каза: "Махнете тези заблуди!
" Ние не можехме да разберем заблудата. А тя беше тази, че наистина младоженецът се женеше за невестата, тоест Учителят си заминаваше. Беше неделя, 24 декември 1944 година и приятелите непрекъснато се сменяваха около Него и се стараеха да Му бъдат в услуга кой с каквото може. Всички бяхме замаяни от нещо, което витаеше във въздуха. Още не можехме да разберем, че Учителят си заминава.
към текста >>
А ние какво можехме да проучваме с нашето човешко съзнание за неща и събития, които трябваше да се случат именно сега и то от Космически
порядък
.
Още не можехме да разберем, че Учителят си заминава. Нито го допускахме, нито можехме да се ориентираме за онова, което ставаше около нас, в нас и в света. А усещахме, че целият въздух над нас е замрял в едно затишие и като че ли сме под един невидим похлупак. Веднъж, като млада девойка, видях как беше хванал един бръмбар - беше го захлупил с една чаша и го наблюдаваше най-внимателно. Попитах Го какво прави този бръмбар под чашата, а Той ми отговори: "Проучваме се взаимно." Та ние бяхме в тежко положение под невидим стъклен похлупак и някой ни проучваше отгоре.
А ние какво можехме да проучваме с нашето човешко съзнание за неща и събития, които трябваше да се случат именно сега и то от Космически
порядък
.
В неделя Учителят поиска да остана около Него. Каза: "Марийке, ти остани." Но приятелите бяха дошли около Него, видяха, че Той не може да стане и да държи беседа. Беше вече зле, но решиха да не се прекъсва животът на Школата и вместо беседата на Учителя, някой от приятелите да прочете някоя беседа на глас, а ние, другите, да слушаме напечатаното вече Слово. До тогава не беше ни се случвало - Учителят да е жив, а ние да четем напечатано Слово от томче. Бяхме свикнали с живото Му Слово, с живата реч, с Неговото живо присъствие.
към текста >>
Четяха по
ред
определени
беседи в същите дни, когато се даваше от Учителя живото Му Слово.
Каза: "Марийке, ти остани." Но приятелите бяха дошли около Него, видяха, че Той не може да стане и да държи беседа. Беше вече зле, но решиха да не се прекъсва животът на Школата и вместо беседата на Учителя, някой от приятелите да прочете някоя беседа на глас, а ние, другите, да слушаме напечатаното вече Слово. До тогава не беше ни се случвало - Учителят да е жив, а ние да четем напечатано Слово от томче. Бяхме свикнали с живото Му Слово, с живата реч, с Неговото живо присъствие. Братските кръжоци в провинцията още от самото им създаване работеха по този начин.
Четяха по
ред
определени
беседи в същите дни, когато се даваше от Учителя живото Му Слово.
При нас беше живото Слово от Извора, а при тях беше напечатаното Слово. Имаше голяма разлика, но не всички можеха да бъдат на "Изгрева". След като приятелите решиха тази неделя сутринта да се прочете една беседа в салона, на мен кой знае защо ми хрумна да отида в салона и да свиря на пианото. Та нали от основаването на Школата, вече двадесет и две години, аз бях тази, която непрекъснато седеше пред пианото и свиреше. Цели двадесет и две години - това не беше малко време.
към текста >>
Та нали от основаването на Школата, вече двадесет и две години, аз бях тази, която непрекъснато седеше
пред
пианото и свиреше.
Братските кръжоци в провинцията още от самото им създаване работеха по този начин. Четяха по ред определени беседи в същите дни, когато се даваше от Учителя живото Му Слово. При нас беше живото Слово от Извора, а при тях беше напечатаното Слово. Имаше голяма разлика, но не всички можеха да бъдат на "Изгрева". След като приятелите решиха тази неделя сутринта да се прочете една беседа в салона, на мен кой знае защо ми хрумна да отида в салона и да свиря на пианото.
Та нали от основаването на Школата, вече двадесет и две години, аз бях тази, която непрекъснато седеше
пред
пианото и свиреше.
Цели двадесет и две години - това не беше малко време. И аз отидох, свирих на пианото, а приятелите, които бяха в салона, пееха песни, четяха молитви, после се чете беседа. Но аз направих една груба, фатална грешка, която още не мога да си прост я Учителят ми каза да остана при Него, а аз не Го послушах. Той ми каза да остана при Него, защото знаеше, че приятелите ще ме отвлекат от Него в салона с техния мотив, че ще пеят песни за Учителя, ще казват молитви за Учителя и ще четат беседи за Учителя. Та всички, които отиваха в салона, искаха да направят нещо за Учителя по духовен път - с молитви и с песни.
към текста >>
Това за мен бе една от най-големите грешки в живота ми
пред
Учителя.
Та всички, които отиваха в салона, искаха да направят нещо за Учителя по духовен път - с молитви и с песни. Така смятаха всички, така се увлякох и аз. А Учителят ме накара да остана при Него. И аз не Го послушах. Това се казва нещо повече от непослушание и нещо повече от своеволие.
Това за мен бе една от най-големите грешки в живота ми
пред
Учителя.
По-голяма грешка не можеше да се направи. Учителят поиска да остана при Него, Той знаеше, че си заминава и искаше само аз да остана с Него. Защо ли? Да Му помогна ли? Съвсем не.
към текста >>
Учителят искаше да ми каже още много неща
преди
заминаването Си.
По-голяма грешка не можеше да се направи. Учителят поиска да остана при Него, Той знаеше, че си заминава и искаше само аз да остана с Него. Защо ли? Да Му помогна ли? Съвсем не.
Учителят искаше да ми каже още много неща
преди
заминаването Си.
Искаше да каже не неща обикновени, а от исторически и космически мащаби - за развитието на човечеството, за съдбата на България, за съдбата на Братството. Тук щяха да ми станат много неща ясни и много неща щях да запиша и щяха да ни бъдат като ориентири, като светещи фарове в онези бурни времена, които ни очакваха. Те дойдоха и ние не можахме да се ориентираме и да излезем от тях, та чак досега - тридесет години след това. Но грешката бе направена и не можеше да се поправи вече. След като се прочете беседата на приятелите в салона, след като се молихме, пяхме песните на Учителя и след свършването на беседата, се избраха десет души и отидоха при Учителя.
към текста >>
Представете
си, в тези последни дни Учителят каза: "Една малка работа се завърши." Това бе Неговото
определение
за работата, която Той свърши на земята при слизането Си в плът и кръв при сегашното човечество от 1864 до 1944 година, като Беинса Дуно.
И човек почва да работи от себе си, трябва да изгради себе си и тогава може да се прехвърли и към живота на себеподобните си, да премине в Космическия живот на съзнанието и оттам - в Свръхсъзнанието на Вселената. Ами тогава разбрахме ли Го какво ни каза? Съвсем не. Само записахме думите Му. Трябваше да минат много, много години, за да разбера в края на живота си, че сме пропуснали важни неща, само и само защото се опитвахме да работим с големите неща, които се оказаха непосилни за нас.
Представете
си, в тези последни дни Учителят каза: "Една малка работа се завърши." Това бе Неговото
определение
за работата, която Той свърши на земята при слизането Си в плът и кръв при сегашното човечество от 1864 до 1944 година, като Беинса Дуно.
А като проекция на Учителя - от 7 март 1897 година, когато Божественият Дух слезе върху Него? А като Миров Учител - от 1912 година, когато Христовият Дух се всели в Него в Търново? И оттогава Той започна да държи Словото Си на български език в 7 500 беседи, което е един колосален труд. Това е колосално богатство и труд, а Той го определи като една малка работа, която се свърши за Бога. От 1922 година, когато Той откри Школата, Господният Дух на Силите движеше тази Школа.
към текста >>
Това е колосално богатство и труд, а Той го
определи
като една малка работа, която се свърши за Бога.
Трябваше да минат много, много години, за да разбера в края на живота си, че сме пропуснали важни неща, само и само защото се опитвахме да работим с големите неща, които се оказаха непосилни за нас. Представете си, в тези последни дни Учителят каза: "Една малка работа се завърши." Това бе Неговото определение за работата, която Той свърши на земята при слизането Си в плът и кръв при сегашното човечество от 1864 до 1944 година, като Беинса Дуно. А като проекция на Учителя - от 7 март 1897 година, когато Божественият Дух слезе върху Него? А като Миров Учител - от 1912 година, когато Христовият Дух се всели в Него в Търново? И оттогава Той започна да държи Словото Си на български език в 7 500 беседи, което е един колосален труд.
Това е колосално богатство и труд, а Той го
определи
като една малка работа, която се свърши за Бога.
От 1922 година, когато Той откри Школата, Господният Дух на Силите движеше тази Школа. Тук беше всичко - цялата Света Троица на Вселената: Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух, в едно единно Цяло, което се изливаше в Сила и Живот чрез Учителя. Сега виждате ли величините, с които работеше Бог в Него, в сравнение с нашите представи за Неговата дейност и присъствие. Та това са величини на съотношения. Защото тук, на земята, малката величина се оглежда и се проектира в голямото Единствено чрез проекцията на Словото.
към текста >>
Сега виждате ли величините, с които работеше Бог в Него, в сравнение с нашите
представи
за Неговата дейност и присъствие.
А като Миров Учител - от 1912 година, когато Христовият Дух се всели в Него в Търново? И оттогава Той започна да държи Словото Си на български език в 7 500 беседи, което е един колосален труд. Това е колосално богатство и труд, а Той го определи като една малка работа, която се свърши за Бога. От 1922 година, когато Той откри Школата, Господният Дух на Силите движеше тази Школа. Тук беше всичко - цялата Света Троица на Вселената: Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух, в едно единно Цяло, което се изливаше в Сила и Живот чрез Учителя.
Сега виждате ли величините, с които работеше Бог в Него, в сравнение с нашите
представи
за Неговата дейност и присъствие.
Та това са величини на съотношения. Защото тук, на земята, малката величина се оглежда и се проектира в голямото Единствено чрез проекцията на Словото. Защото тази малка величина тук на земята, тя е един лъч от Божествения Дух, а горе, в Духовния свят, е сноп от Светлината на Христа, а в Божествения свят е слънцето на Духа Господен. А представяте ли си нашето невежество, когато след като си замина Учителят, смятахме, че ние можем да работим със същите и с всичките величини, с които бе работил Учителят и със същите методи, с които Той работеше? Ние смятахме, че сме определени да завършим Неговото Дело.
към текста >>
А
представяте
ли си нашето невежество, когато след като си замина Учителят, смятахме, че ние можем да работим със същите и с всичките величини, с които бе работил Учителят и със същите методи, с които Той работеше?
Тук беше всичко - цялата Света Троица на Вселената: Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух, в едно единно Цяло, което се изливаше в Сила и Живот чрез Учителя. Сега виждате ли величините, с които работеше Бог в Него, в сравнение с нашите представи за Неговата дейност и присъствие. Та това са величини на съотношения. Защото тук, на земята, малката величина се оглежда и се проектира в голямото Единствено чрез проекцията на Словото. Защото тази малка величина тук на земята, тя е един лъч от Божествения Дух, а горе, в Духовния свят, е сноп от Светлината на Христа, а в Божествения свят е слънцето на Духа Господен.
А
представяте
ли си нашето невежество, когато след като си замина Учителят, смятахме, че ние можем да работим със същите и с всичките величини, с които бе работил Учителят и със същите методи, с които Той работеше?
Ние смятахме, че сме определени да завършим Неговото Дело. А Той бе го завършил и Школата на земята бе закрита. Ние смятахме да продължим тази Школа по онзи начин, по който Той я движеше и ръководеше. А това се оказа непосилно за нас и ние се саморазрушихме. А Той беше казал: "Моето Дело не е само тук, то ще продължи и горе." И най-голямата грешка бе, че ние не послушахме Неговите съвети да работим малки и микроскопични неща в живота си - чрез тях да проправяме своя път и чрез тях да прилагаме знанието, дадено от Словото на Учителя.
към текста >>
Ние смятахме, че сме
определени
да завършим Неговото Дело.
Сега виждате ли величините, с които работеше Бог в Него, в сравнение с нашите представи за Неговата дейност и присъствие. Та това са величини на съотношения. Защото тук, на земята, малката величина се оглежда и се проектира в голямото Единствено чрез проекцията на Словото. Защото тази малка величина тук на земята, тя е един лъч от Божествения Дух, а горе, в Духовния свят, е сноп от Светлината на Христа, а в Божествения свят е слънцето на Духа Господен. А представяте ли си нашето невежество, когато след като си замина Учителят, смятахме, че ние можем да работим със същите и с всичките величини, с които бе работил Учителят и със същите методи, с които Той работеше?
Ние смятахме, че сме
определени
да завършим Неговото Дело.
А Той бе го завършил и Школата на земята бе закрита. Ние смятахме да продължим тази Школа по онзи начин, по който Той я движеше и ръководеше. А това се оказа непосилно за нас и ние се саморазрушихме. А Той беше казал: "Моето Дело не е само тук, то ще продължи и горе." И най-голямата грешка бе, че ние не послушахме Неговите съвети да работим малки и микроскопични неща в живота си - чрез тях да проправяме своя път и чрез тях да прилагаме знанието, дадено от Словото на Учителя. Това е целта на Школата : Да се проучи , да се усвои и да се приложи в живота на всеки един от на с микроскопична частица от Словото Му !
към текста >>
15.
4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Като станах учителка в Мездра, пишеше ми писма и в тях цитираше мисли от Словото на Учителя -
редовно
, при всяко писмо.
Сутрин ми свиреше с уста да ме събужда за Школата и гимнастиките. В къщи аз се грижех за майка си и сестра си. Те и двете уповаваха на мене. А аз бях слаба. Той ме подпомогна много.
Като станах учителка в Мездра, пишеше ми писма и в тях цитираше мисли от Словото на Учителя -
редовно
, при всяко писмо.
Пращаше ми и колети. За благодарност аз му помагах да учи музика. А той се радваше и напредваше бърже, защото обичаше да пее. Когато през 1937 година отидох да получа благословението на Учителя, Той ми каза: "Хубаво е, когато два коня се впрегнат в колата. Те могат много работа да свършат, стига да не се ритат." Освен това каза: "Когато два потока се съединят - единият бистър, а другият мътен - бистрият не може да измие тази мътилка." Кой от нас бе мътният и кой бе чистият поток - така и не разбрах.
към текста >>
А той се радваше и
напредваше
бърже, защото обичаше да пее.
А аз бях слаба. Той ме подпомогна много. Като станах учителка в Мездра, пишеше ми писма и в тях цитираше мисли от Словото на Учителя - редовно, при всяко писмо. Пращаше ми и колети. За благодарност аз му помагах да учи музика.
А той се радваше и
напредваше
бърже, защото обичаше да пее.
Когато през 1937 година отидох да получа благословението на Учителя, Той ми каза: "Хубаво е, когато два коня се впрегнат в колата. Те могат много работа да свършат, стига да не се ритат." Освен това каза: "Когато два потока се съединят - единият бистър, а другият мътен - бистрият не може да измие тази мътилка." Кой от нас бе мътният и кой бе чистият поток - така и не разбрах. Тези две изказвания имах възможност да ги проверявам цели десет години в съпружество с Митко, а и още десетки години след това. Учителят каза за Митко: "Той има къс живот, няма да живее много." Уплашена от думите Му, аз спонтанно Му възкликнах: "Ами дайте му от моя живот, ако може." Учителят ме погледна и замълча. После добави: "Сега ще работите, ще учите, ще пеете, ще свирите и за друго няма да мислите." Минаха десет години.
към текста >>
Не е искал
предварително
да ме огорчи.
Тези две изказвания имах възможност да ги проверявам цели десет години в съпружество с Митко, а и още десетки години след това. Учителят каза за Митко: "Той има къс живот, няма да живее много." Уплашена от думите Му, аз спонтанно Му възкликнах: "Ами дайте му от моя живот, ако може." Учителят ме погледна и замълча. После добави: "Сега ще работите, ще учите, ще пеете, ще свирите и за друго няма да мислите." Минаха десет години. Любовта на Митко угасна и неговите стъпки ме отминаха. Тогава разбрах смисъла на думите на Учителя, че любовта му няма да живее дълго, но виждайки голямата ми обич към него, Той ми каза само да уча, да чета, да пея, да свиря и да не мисля за друго.
Не е искал
предварително
да ме огорчи.
Моята майка не го харесваше още от самото начало и не го обичаше до края - вероятно тя по интуиция е схващала как ще се развият нещата. Освен това, на "Изгрева" имаше няколко добри астролози. Иван Антонов беше направил моя хороскоп и хороскопа на Митко. Сравняваше ги пред мен и ми доказваше чрез аспектите, че бракът ми с Митко не може повече да продължи. Така че аз имах интуитивното предубеждение на майка ми, думите на Учителя за брака ми и категоричното становище на Иван Антонов, основано на астрологичните ни аспекти.
към текста >>
Сравняваше ги
пред
мен и ми доказваше чрез аспектите, че бракът ми с Митко не може повече да продължи.
Тогава разбрах смисъла на думите на Учителя, че любовта му няма да живее дълго, но виждайки голямата ми обич към него, Той ми каза само да уча, да чета, да пея, да свиря и да не мисля за друго. Не е искал предварително да ме огорчи. Моята майка не го харесваше още от самото начало и не го обичаше до края - вероятно тя по интуиция е схващала как ще се развият нещата. Освен това, на "Изгрева" имаше няколко добри астролози. Иван Антонов беше направил моя хороскоп и хороскопа на Митко.
Сравняваше ги
пред
мен и ми доказваше чрез аспектите, че бракът ми с Митко не може повече да продължи.
Така че аз имах интуитивното предубеждение на майка ми, думите на Учителя за брака ми и категоричното становище на Иван Антонов, основано на астрологичните ни аспекти. Освен Иван Антонов, също и Влад Пашов, и Михаил Иванов ни направиха хороскопи на двамата, но те казаха, че отначало ще имаме силно привличане, а по-късно ще имаме раздяла. И ние тогава двамата с Митко се разплакахме. Имахме съдба кармическа. Въпреки всичко, аз не бях съгласна с това, че той ме отмина и ме остави, защото обичта в мене продължава и до днес да е същата, както в онези години.
към текста >>
Така че аз имах интуитивното
предубеждение
на майка ми, думите на Учителя за брака ми и категоричното становище на Иван Антонов, основано на астрологичните ни аспекти.
Не е искал предварително да ме огорчи. Моята майка не го харесваше още от самото начало и не го обичаше до края - вероятно тя по интуиция е схващала как ще се развият нещата. Освен това, на "Изгрева" имаше няколко добри астролози. Иван Антонов беше направил моя хороскоп и хороскопа на Митко. Сравняваше ги пред мен и ми доказваше чрез аспектите, че бракът ми с Митко не може повече да продължи.
Така че аз имах интуитивното
предубеждение
на майка ми, думите на Учителя за брака ми и категоричното становище на Иван Антонов, основано на астрологичните ни аспекти.
Освен Иван Антонов, също и Влад Пашов, и Михаил Иванов ни направиха хороскопи на двамата, но те казаха, че отначало ще имаме силно привличане, а по-късно ще имаме раздяла. И ние тогава двамата с Митко се разплакахме. Имахме съдба кармическа. Въпреки всичко, аз не бях съгласна с това, че той ме отмина и ме остави, защото обичта в мене продължава и до днес да е същата, както в онези години. Така че ние на "Изгрева" не бяхме беззащитни и Небето се грижеше за нас.
към текста >>
Все пак, аз търсех обяснение
пред
себе си за раздялата ми с Митко.
И ние тогава двамата с Митко се разплакахме. Имахме съдба кармическа. Въпреки всичко, аз не бях съгласна с това, че той ме отмина и ме остави, защото обичта в мене продължава и до днес да е същата, както в онези години. Така че ние на "Изгрева" не бяхме беззащитни и Небето се грижеше за нас. Само онзи, който беше разумен и се съобразяваше с повелята на Небето и думите на Учителя, можеше да се справи със задачите си в личния си живот.
Все пак, аз търсех обяснение
пред
себе си за раздялата ми с Митко.
Спомням си един разговор с Учителя, когато бях приета в стаята Му: "Никой не е господар на сърцето на другия, но когато при семейните се случи някой да обикне друг, той трябва да бъде честен и да каже на другаря си: "Сега ще ме извиниш, става промяна в мен. Ако можеш, изтърпи ме докато се справя със себе си." Това бе отговорът на Учителя, на моите вътрешни въпроси. Аз можех да изтърпя, но другият дали би могъл да се справи със себе си? Времето след това показа, че той не можа да се справи със себе си и премина през още два брака. Съдби човешки... Когато попитах Учителя за рожба, Той ми каза: "Душите отгоре ви помагат.
към текста >>
И за да ми спести тези страдания, Той
определи
по-добре душата да остане горе и да ми помага оттам.
Времето след това показа, че той не можа да се справи със себе си и премина през още два брака. Съдби човешки... Когато попитах Учителя за рожба, Той ми каза: "Душите отгоре ви помагат. Няма защо да слизат. Какъв смисъл има да родиш дете и след пет години то да си замине." Ето, в това отново виждам голямата милост на Учителя. Той е виждал болката и страданието, което ще преживея при раждането и отглеждането на едно дете, което трябва да си замине след пет години.
И за да ми спести тези страдания, Той
определи
по-добре душата да остане горе и да ми помага оттам.
Веднъж за Митко Учителят каза: "Той с тази къдрава коса показва, че е нервен и сприхав. Музиката, пеенето ще го тонират. Планината също. Карайте го много да пее. Като се връща от работа, вие му говорете и отговаряйте оперно - с пеене." Наистина това нещо аз го спазвах и години наред с него пеехме и изнасяхме концерти в салона на "Изгрева", пред Учителя.
към текста >>
Като се връща от работа, вие му говорете и отговаряйте оперно - с пеене." Наистина това нещо аз го спазвах и години
наред
с него пеехме и изнасяхме концерти в салона на "Изгрева",
пред
Учителя.
И за да ми спести тези страдания, Той определи по-добре душата да остане горе и да ми помага оттам. Веднъж за Митко Учителят каза: "Той с тази къдрава коса показва, че е нервен и сприхав. Музиката, пеенето ще го тонират. Планината също. Карайте го много да пее.
Като се връща от работа, вие му говорете и отговаряйте оперно - с пеене." Наистина това нещо аз го спазвах и години
наред
с него пеехме и изнасяхме концерти в салона на "Изгрева",
пред
Учителя.
Обикновено другите музиканти-певци се стесняваха, но ние винаги бяхме готови с песни от Учителя и ги пеехме заедно. Имаше случаи, когато трябваше да се изнесат концерти. Приятелите запитваха кой ще изнесе концерт? Тогава отговаряха: "Митко и Мария." На следващия път отговаряха по малко по-друг начин: "Мария и Митко". Ние с него бяхме едни от най-постоянните участници в тези концерти.
към текста >>
Разбрах, че
порядъкът
у човека е вътрешно качество, то се изработва с много труд и усилие и не се
предава
отвън дори и със съпружески връзки.
Учителят харесваше народната музика, защото има много хубав ритъм, но беше казал, че трябва да се променят думите на тези народни песни, за да събуждат те хубави картини в българското съзнание. Бях се омъжила, бях млада булка и отидох за съвет при Учителя. "Учителю, имам желание да се уча и превъзпитавам." Учителят ме погледна, усмихна се и каза: "Е, той - Митко - ще те научи! " Той започна да се смее, извади кърпичката от джоба на сакото Си, приближи я до устата Си и прихна да се смее в захлас. Аз също започнах да се смея.
Разбрах, че
порядъкът
у човека е вътрешно качество, то се изработва с много труд и усилие и не се
предава
отвън дори и със съпружески връзки.
Но това бяха моите най-хубави години и пеехме с него, и свирехме с него, и всичко това бе предназначено за Учителя, за братята и сестрите. Спечелихме Неговото благословение и, макар че се разведохме, и двамата доживяхме до дълбока старост и със запазени ум и сили. Отношенията ни се запазиха дружески и досега. През време на Школата въпросите за човешката любов, човешката обич и брака, бяха теми, които изискваха много знание, което ние получавахме от Словото на Учителя. При един разговор Учителят ми каза: "Момците трябва да бъдат честни и да не лъжат момите.
към текста >>
Но това бяха моите най-хубави години и пеехме с него, и свирехме с него, и всичко това бе
предназначено
за Учителя, за братята и сестрите.
Бях се омъжила, бях млада булка и отидох за съвет при Учителя. "Учителю, имам желание да се уча и превъзпитавам." Учителят ме погледна, усмихна се и каза: "Е, той - Митко - ще те научи! " Той започна да се смее, извади кърпичката от джоба на сакото Си, приближи я до устата Си и прихна да се смее в захлас. Аз също започнах да се смея. Разбрах, че порядъкът у човека е вътрешно качество, то се изработва с много труд и усилие и не се предава отвън дори и със съпружески връзки.
Но това бяха моите най-хубави години и пеехме с него, и свирехме с него, и всичко това бе
предназначено
за Учителя, за братята и сестрите.
Спечелихме Неговото благословение и, макар че се разведохме, и двамата доживяхме до дълбока старост и със запазени ум и сили. Отношенията ни се запазиха дружески и досега. През време на Школата въпросите за човешката любов, човешката обич и брака, бяха теми, които изискваха много знание, което ние получавахме от Словото на Учителя. При един разговор Учителят ми каза: "Момците трябва да бъдат честни и да не лъжат момите. Сестрите трябва да са внимателни, да не изкушават братята.
към текста >>
Низшите енергии трябва да се препращат горе в главата с постоянно занятие с научна, умствена и духовна работа." При друг разговор каза: "Когато видите двама души да се обичат, не мислете лошо за тях, защото вие сте силни в мислите си, а се помолете Бог да ги благослови и укрепи и да се прояви висшето в тях." Години
наред
с него пеехме песните на Учителя
пред
приятелите в салона и
пред
лицето на Бога.
Спечелихме Неговото благословение и, макар че се разведохме, и двамата доживяхме до дълбока старост и със запазени ум и сили. Отношенията ни се запазиха дружески и досега. През време на Школата въпросите за човешката любов, човешката обич и брака, бяха теми, които изискваха много знание, което ние получавахме от Словото на Учителя. При един разговор Учителят ми каза: "Момците трябва да бъдат честни и да не лъжат момите. Сестрите трябва да са внимателни, да не изкушават братята.
Низшите енергии трябва да се препращат горе в главата с постоянно занятие с научна, умствена и духовна работа." При друг разговор каза: "Когато видите двама души да се обичат, не мислете лошо за тях, защото вие сте силни в мислите си, а се помолете Бог да ги благослови и укрепи и да се прояви висшето в тях." Години
наред
с него пеехме песните на Учителя
пред
приятелите в салона и
пред
лицето на Бога.
Това бяха незабравими изживявания чрез песен и чрез Духа на общението, който ние правихме с песните на Учителя, за да се извисим в онзи свят, който бе сътворен от музика и хармония. За нас любовта ни бе песен, но дойде определеното време, когато аз разбрах, че бракът освен изпитание е и съдба!
към текста >>
За нас любовта ни бе песен, но дойде
определеното
време, когато аз разбрах, че бракът освен изпитание е и съдба!
През време на Школата въпросите за човешката любов, човешката обич и брака, бяха теми, които изискваха много знание, което ние получавахме от Словото на Учителя. При един разговор Учителят ми каза: "Момците трябва да бъдат честни и да не лъжат момите. Сестрите трябва да са внимателни, да не изкушават братята. Низшите енергии трябва да се препращат горе в главата с постоянно занятие с научна, умствена и духовна работа." При друг разговор каза: "Когато видите двама души да се обичат, не мислете лошо за тях, защото вие сте силни в мислите си, а се помолете Бог да ги благослови и укрепи и да се прояви висшето в тях." Години наред с него пеехме песните на Учителя пред приятелите в салона и пред лицето на Бога. Това бяха незабравими изживявания чрез песен и чрез Духа на общението, който ние правихме с песните на Учителя, за да се извисим в онзи свят, който бе сътворен от музика и хармония.
За нас любовта ни бе песен, но дойде
определеното
време, когато аз разбрах, че бракът освен изпитание е и съдба!
към текста >>
16.
4_10 Музикалните опитности на учениците
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
А музикалният живот течеше в своя естествен
порядък
- и индивидуално, и колективно.
"Музикалните опитности на учениците" Животът на Школата течеше естествено чрез Словото на Учителя и чрез Неговите песни. Братският живот естествено се самоорганизира чрез Словото Му. След години, когато се огледахме, видяхме, че Школата има свой облик, свое лице, свой живот - беседите на Учителя, Паневритмията, екскурзиите на Витоша, летуванията на Седемте езера на Рила - съпровождани винаги с песните на Учителя.
А музикалният живот течеше в своя естествен
порядък
- и индивидуално, и колективно.
Веднъж дадохме вокален концерт с Митко Сотиров, тогава мой съпруг. След концерта Учителят каза, че имало присъствие от Невидимия свят. Ние двамата с него го усетихме като необикновено вдъхновение и пяхме така, че бяхме прехласнати в необикновено изживяване. А слушателите в салона го усетиха освен като успешно наше представяне, освен като вдъхновение, но и като общо радостно състояние, което нахлу в салона, създаде радост в сърцата на всички, оживление и подтик в душите им за нещо хубаво и възвишено. Ето така се изрази едно Небесно присъствие чрез Музиката на Учителя.
към текста >>
А слушателите в салона го усетиха освен като успешно наше
представяне
, освен като вдъхновение, но и като общо радостно състояние, което нахлу в салона, създаде радост в сърцата на всички, оживление и подтик в душите им за нещо хубаво и възвишено.
След години, когато се огледахме, видяхме, че Школата има свой облик, свое лице, свой живот - беседите на Учителя, Паневритмията, екскурзиите на Витоша, летуванията на Седемте езера на Рила - съпровождани винаги с песните на Учителя. А музикалният живот течеше в своя естествен порядък - и индивидуално, и колективно. Веднъж дадохме вокален концерт с Митко Сотиров, тогава мой съпруг. След концерта Учителят каза, че имало присъствие от Невидимия свят. Ние двамата с него го усетихме като необикновено вдъхновение и пяхме така, че бяхме прехласнати в необикновено изживяване.
А слушателите в салона го усетиха освен като успешно наше
представяне
, освен като вдъхновение, но и като общо радостно състояние, което нахлу в салона, създаде радост в сърцата на всички, оживление и подтик в душите им за нещо хубаво и възвишено.
Ето така се изрази едно Небесно присъствие чрез Музиката на Учителя. Веднъж беше изпълнена песента "Идилията". Застанах пред Учителя и Го запитах за нея. Той каза: "Идилията още не е снета отгоре". Аз ахнах от почуда - "Как така, Учителю?
към текста >>
Застанах
пред
Учителя и Го запитах за нея.
След концерта Учителят каза, че имало присъствие от Невидимия свят. Ние двамата с него го усетихме като необикновено вдъхновение и пяхме така, че бяхме прехласнати в необикновено изживяване. А слушателите в салона го усетиха освен като успешно наше представяне, освен като вдъхновение, но и като общо радостно състояние, което нахлу в салона, създаде радост в сърцата на всички, оживление и подтик в душите им за нещо хубаво и възвишено. Ето така се изрази едно Небесно присъствие чрез Музиката на Учителя. Веднъж беше изпълнена песента "Идилията".
Застанах
пред
Учителя и Го запитах за нея.
Той каза: "Идилията още не е снета отгоре". Аз ахнах от почуда - "Как така, Учителю? Ами тази, която свирите Вие, тази която свири брат Петър Камбуров, ами разработката на Кирил Икономов, която той свири? " Отначало сметнах, че Учителят има предвид точно и чисто изпълнение по оригинала, който Той бе свалил отгоре и познат като "Идилията". Но Той продължи: "Не, тя още не е снета отгоре!
към текста >>
" Отначало сметнах, че Учителят има
предвид
точно и чисто изпълнение по оригинала, който Той бе свалил отгоре и познат като "Идилията".
Веднъж беше изпълнена песента "Идилията". Застанах пред Учителя и Го запитах за нея. Той каза: "Идилията още не е снета отгоре". Аз ахнах от почуда - "Как така, Учителю? Ами тази, която свирите Вие, тази която свири брат Петър Камбуров, ами разработката на Кирил Икономов, която той свири?
" Отначало сметнах, че Учителят има
предвид
точно и чисто изпълнение по оригинала, който Той бе свалил отгоре и познат като "Идилията".
Но Той продължи: "Не, тя още не е снета отгоре! ". Въпросът за мен бе изяснен. Трябваше да се чака друга епоха, при едно друго човечество, когато щеше да дойде Онзи, Който трябва да свали истинската "Идилия" за онова истинско човечество, което трябва да дойде. Това го разказвам на младите приятели, за да получат подтик и да знаят, че нещата не са крайно ограничени. Затова, който иска и може, нека я снеме отгоре.
към текста >>
Обикновено Учителят изпяваше песента или изсвирваше някоя мелодия в клас или в салона
пред
малка група.
" "Когато се хармонизират окултни песни, - заговори Той - снети от висшите светове, този, който ги хармонизира, трябва да се моли, да се концентрира, да търси да долови такава хармония, която да отговаря на окултната мелодия. Не долови ли такава хармония и сложи ли дисонансни тонове, той спъва развитието си, слиза надолу." Много по-късно разбрах, видях и научих какво означава да се нарушат тези окултни закони и как ученикът заплаща за нарушението им. Сестра Ирина Кисьова бе дъщеря на военния капелмайстор Спауст. Тя свиреше на пиано, пееше и композираше. От всички ни, тя най-много стоеше в салона и присъствуваше при записването на песните.
Обикновено Учителят изпяваше песента или изсвирваше някоя мелодия в клас или в салона
пред
малка група.
Всички се стремяха да я запишат, пееха, повтаряха, докато я научат. Някои музиканти записваха, доколкото можеха. След като се научеше и запишеше песента, Учителят питаше: "Дойде ли Кирил от града? " Когато той дойдеше, Учителят му подаваше нотния лист с песента да я прегледа и казваше: "Кириле, ей тази песен се даде." Кирил преглежда нотния лист и току каже: "Учителю, тука не схожда ударението на текста с ударението на музиката." И тогава той ще раздроби две четвъртинки на осминки, за да схожда. Това му бе корекцията.
към текста >>
След като песента преминеше през малките корекции на Кирил Икономов, тя се преписваше на чисто и се
предаваше
на Учителя.
След като се научеше и запишеше песента, Учителят питаше: "Дойде ли Кирил от града? " Когато той дойдеше, Учителят му подаваше нотния лист с песента да я прегледа и казваше: "Кириле, ей тази песен се даде." Кирил преглежда нотния лист и току каже: "Учителю, тука не схожда ударението на текста с ударението на музиката." И тогава той ще раздроби две четвъртинки на осминки, за да схожда. Това му бе корекцията. Това е малка работа и не пречи на песента. Така често пъти Кирил обръщаше внимание и казваше, че на някои места ударението на музиката не съвпада с текста и правеше малки корекции, които се одобряваха.
След като песента преминеше през малките корекции на Кирил Икономов, тя се преписваше на чисто и се
предаваше
на Учителя.
Той даваше листа на някоя от сестрите да го препишат в един голям албум на чисто, като документ за съхранение. По- късно този албум стана известен под името "Тефтер". В него са вписвали Асен Арнаудов, Ирина Кисьова, Катя Грива и други сестри. Учителят беше наредил на сестра Кисьова Тефтерът да се препише в още един албум, за да се съхрани на две места. Но тя не направи това.
към текста >>
Учителят беше
наредил
на сестра Кисьова Тефтерът да се препише в още един албум, за да се съхрани на две места.
Така често пъти Кирил обръщаше внимание и казваше, че на някои места ударението на музиката не съвпада с текста и правеше малки корекции, които се одобряваха. След като песента преминеше през малките корекции на Кирил Икономов, тя се преписваше на чисто и се предаваше на Учителя. Той даваше листа на някоя от сестрите да го препишат в един голям албум на чисто, като документ за съхранение. По- късно този албум стана известен под името "Тефтер". В него са вписвали Асен Арнаудов, Ирина Кисьова, Катя Грива и други сестри.
Учителят беше
наредил
на сестра Кисьова Тефтерът да се препише в още един албум, за да се съхрани на две места.
Но тя не направи това. После съжаляваше, защото се развиха много събития около този Тефтер. Когато си замина Учителят, той бе предаден на мен и на Митко Сотиров, за да го съхранявам. С него бе предадена и една папка, в която на отделни листове имаше записани от приятелите песни или техни хармонизации, които те бяха подарили на Учителя. Имаше и други песни от приятели, като тяхно творчество, които бяха подарили на Учителя, съответно подвързани.
към текста >>
Когато си замина Учителят, той бе
предаден
на мен и на Митко Сотиров, за да го съхранявам.
По- късно този албум стана известен под името "Тефтер". В него са вписвали Асен Арнаудов, Ирина Кисьова, Катя Грива и други сестри. Учителят беше наредил на сестра Кисьова Тефтерът да се препише в още един албум, за да се съхрани на две места. Но тя не направи това. После съжаляваше, защото се развиха много събития около този Тефтер.
Когато си замина Учителят, той бе
предаден
на мен и на Митко Сотиров, за да го съхранявам.
С него бе предадена и една папка, в която на отделни листове имаше записани от приятелите песни или техни хармонизации, които те бяха подарили на Учителя. Имаше и други песни от приятели, като тяхно творчество, които бяха подарили на Учителя, съответно подвързани. Но дойдоха един ден Борис Николов и Мария Тодорова и взеха Тефтера със записаните оригинални песни на Учителя. Така той остана у тях - Мария след време работи с него и издаде своята песнарка след заминаването на Учителя. Когато излезе песнарката на Мария, станаха много спорове за песните на Учителя.
към текста >>
С него бе
предадена
и една папка, в която на отделни листове имаше записани от приятелите песни или техни хармонизации, които те бяха подарили на Учителя.
В него са вписвали Асен Арнаудов, Ирина Кисьова, Катя Грива и други сестри. Учителят беше наредил на сестра Кисьова Тефтерът да се препише в още един албум, за да се съхрани на две места. Но тя не направи това. После съжаляваше, защото се развиха много събития около този Тефтер. Когато си замина Учителят, той бе предаден на мен и на Митко Сотиров, за да го съхранявам.
С него бе
предадена
и една папка, в която на отделни листове имаше записани от приятелите песни или техни хармонизации, които те бяха подарили на Учителя.
Имаше и други песни от приятели, като тяхно творчество, които бяха подарили на Учителя, съответно подвързани. Но дойдоха един ден Борис Николов и Мария Тодорова и взеха Тефтера със записаните оригинални песни на Учителя. Така той остана у тях - Мария след време работи с него и издаде своята песнарка след заминаването на Учителя. Когато излезе песнарката на Мария, станаха много спорове за песните на Учителя. Според мен тя трябваше да издаде тази песнарка още по времето на Учителя и тогава нямаше да има никакви спорове.
към текста >>
Според
мен тя трябваше да издаде тази песнарка още по времето на Учителя и тогава нямаше да има никакви спорове.
С него бе предадена и една папка, в която на отделни листове имаше записани от приятелите песни или техни хармонизации, които те бяха подарили на Учителя. Имаше и други песни от приятели, като тяхно творчество, които бяха подарили на Учителя, съответно подвързани. Но дойдоха един ден Борис Николов и Мария Тодорова и взеха Тефтера със записаните оригинални песни на Учителя. Така той остана у тях - Мария след време работи с него и издаде своята песнарка след заминаването на Учителя. Когато излезе песнарката на Мария, станаха много спорове за песните на Учителя.
Според
мен тя трябваше да издаде тази песнарка още по времето на Учителя и тогава нямаше да има никакви спорове.
Но след като излезе нейната песнарка, според мен най-умното и най-правилното беше Мария да напише в нея: "Така се дадоха от Учителя песните в началото, а така се пеят днес в клас - с корекция." Така трябваше да се напише, за да няма спорове сега. Тези спорове продължават и днес, четиридесет и пет години след заминаването на Учителя. Опорочаването е в лошото пеене. Учителят веднъж каза: "Ще ускорявате или ще забавяте според текста на песента". При един разговор Той каза: "В бъдеще музиката ще бъде безмензурна".
към текста >>
Но след като излезе нейната песнарка,
според
мен най-умното и най-правилното беше Мария да напише в нея: "Така се дадоха от Учителя песните в началото, а така се пеят днес в клас - с корекция." Така трябваше да се напише, за да няма спорове сега.
Имаше и други песни от приятели, като тяхно творчество, които бяха подарили на Учителя, съответно подвързани. Но дойдоха един ден Борис Николов и Мария Тодорова и взеха Тефтера със записаните оригинални песни на Учителя. Така той остана у тях - Мария след време работи с него и издаде своята песнарка след заминаването на Учителя. Когато излезе песнарката на Мария, станаха много спорове за песните на Учителя. Според мен тя трябваше да издаде тази песнарка още по времето на Учителя и тогава нямаше да има никакви спорове.
Но след като излезе нейната песнарка,
според
мен най-умното и най-правилното беше Мария да напише в нея: "Така се дадоха от Учителя песните в началото, а така се пеят днес в клас - с корекция." Така трябваше да се напише, за да няма спорове сега.
Тези спорове продължават и днес, четиридесет и пет години след заминаването на Учителя. Опорочаването е в лошото пеене. Учителят веднъж каза: "Ще ускорявате или ще забавяте според текста на песента". При един разговор Той каза: "В бъдеще музиката ще бъде безмензурна". Да, в бъдеще, когато музиката бъде безмензурна, тогава няма да има разлика между старите песнарки на Кирил Икономов и новата на Мария Тодорова.
към текста >>
Учителят веднъж каза: "Ще ускорявате или ще забавяте
според
текста на песента".
Когато излезе песнарката на Мария, станаха много спорове за песните на Учителя. Според мен тя трябваше да издаде тази песнарка още по времето на Учителя и тогава нямаше да има никакви спорове. Но след като излезе нейната песнарка, според мен най-умното и най-правилното беше Мария да напише в нея: "Така се дадоха от Учителя песните в началото, а така се пеят днес в клас - с корекция." Така трябваше да се напише, за да няма спорове сега. Тези спорове продължават и днес, четиридесет и пет години след заминаването на Учителя. Опорочаването е в лошото пеене.
Учителят веднъж каза: "Ще ускорявате или ще забавяте
според
текста на песента".
При един разговор Той каза: "В бъдеще музиката ще бъде безмензурна". Да, в бъдеще, когато музиката бъде безмензурна, тогава няма да има разлика между старите песнарки на Кирил Икономов и новата на Мария Тодорова. Когато музиката стане безмензурна ще има пряко съобщение на музикантите с Невидимия свят. Музиката е свят на хармонията. За да стане музиката реален израз на Истината, както казва Учителят, тя трябва да се свали от по- горен свят - от Божествения.
към текста >>
Божественият свят е Свят на Истината, Свят на Свободата, там пространството е
безпределно
и времето безконечно, там музиката е безмензурна.
При един разговор Той каза: "В бъдеще музиката ще бъде безмензурна". Да, в бъдеще, когато музиката бъде безмензурна, тогава няма да има разлика между старите песнарки на Кирил Икономов и новата на Мария Тодорова. Когато музиката стане безмензурна ще има пряко съобщение на музикантите с Невидимия свят. Музиката е свят на хармонията. За да стане музиката реален израз на Истината, както казва Учителят, тя трябва да се свали от по- горен свят - от Божествения.
Божественият свят е Свят на Истината, Свят на Свободата, там пространството е
безпределно
и времето безконечно, там музиката е безмензурна.
Тази музика там вече е безмензурна, защото пространството е безпределно и времето безконечно. Да се свали тази безмензурна музика е във възможностите само на Божествения Дух, Който бе в Учителя. Ето там е разликата между безмензурната музика на висшите светове и на онази музика, която слиза и се облича долу на земята в мелодия, ритъм, текст. Кирил Икономов беше усърден в работата си. Учителят му даваше музикални задачи да разработи, да довърши, да сложи музика на даден текст и прочее.
към текста >>
Тази музика там вече е безмензурна, защото пространството е
безпределно
и времето безконечно.
Да, в бъдеще, когато музиката бъде безмензурна, тогава няма да има разлика между старите песнарки на Кирил Икономов и новата на Мария Тодорова. Когато музиката стане безмензурна ще има пряко съобщение на музикантите с Невидимия свят. Музиката е свят на хармонията. За да стане музиката реален израз на Истината, както казва Учителят, тя трябва да се свали от по- горен свят - от Божествения. Божественият свят е Свят на Истината, Свят на Свободата, там пространството е безпределно и времето безконечно, там музиката е безмензурна.
Тази музика там вече е безмензурна, защото пространството е
безпределно
и времето безконечно.
Да се свали тази безмензурна музика е във възможностите само на Божествения Дух, Който бе в Учителя. Ето там е разликата между безмензурната музика на висшите светове и на онази музика, която слиза и се облича долу на земята в мелодия, ритъм, текст. Кирил Икономов беше усърден в работата си. Учителят му даваше музикални задачи да разработи, да довърши, да сложи музика на даден текст и прочее. Кирил със свещено чувство търсеше да долови и изпълни това, което Учителят искаше, като се вглъбяваше и молеше.
към текста >>
Напротив, ти трябва да им се радваш, да се вдъхновяваш от тях и да им пожелаваш още по-добре да
напредват
.
Свиреше на цигулка, на пиано, а впоследствие - и на арфа. Когато седнеше на пианото даваше акомпи на всяка мелодия. Създаваше приятна атмосфера по време на музициране и беше приятен събеседник. Веднъж Асенчо се оплака на Учителя, че когато отиде на концерти и слуша големи изпълнители, им завижда и след това не може да спи. Учителят го поправи: "Така ти се спъваш.
Напротив, ти трябва да им се радваш, да се вдъхновяваш от тях и да им пожелаваш още по-добре да
напредват
.
Така ти се свързваш и черпиш от тях." Значи човек трябва да има съзнание, което да е полифонично спрямо съзнанията на другите музиканти. А това е много трудно. Това изисква музикална подготовка, музикална култура и висша духовна култура. Във връзка с това ще спомена как веднъж Учителят се обърна към мен и каза: "Око не е видяло и ухо не е чуло какво се готви за тези, които свирят! " Това е един нов закон, изведен от онзи цитат, който казва: "Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Господ е приготвил за ония, които Го любят." За цигуларите Сашо Попов и Недялка Симеонова Той каза, че са дошли с мисия на земята.
към текста >>
Малко
преди
да започнат бомбардировките над София, Недялка Симеонова се върна от Германия, където беше на специализация при професор Хавеман.
" Това е един нов закон, изведен от онзи цитат, който казва: "Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Господ е приготвил за ония, които Го любят." За цигуларите Сашо Попов и Недялка Симеонова Той каза, че са дошли с мисия на земята. При един разговор с Него споменах, че Недялка Симеонова се развежда. Той каза: "Тя обича повече цигулката си, отколкото мъжете." На един концерт тя беше облечена в рокля с бананов цвят. Учителят каза, че тя е избрала хубав цвят за рокля. "Този цвят привлича слънчевата енергия." - допълни Той.
Малко
преди
да започнат бомбардировките над София, Недялка Симеонова се върна от Германия, където беше на специализация при професор Хавеман.
Тя дойде, за да вземе сина си със себе си и да се върне обратно в Германия, тъй като бе научила, че може да бомбардират София и така той можеше да загине. Тъй като се познавахме добре с Недялка Симеонова, тя дойде при мене и след като се поразговорихме за музиката и нейната специализация в Германия, тя сподели, че свири в оперния оркестър, за да може да се издържа. Тя ми каза, че е дошла със специална молба при мен - да я заведа при Учителя. Веднага тръгнахме към салона и за щастие срещнахме Учителя. Представих му я.
към текста >>
Представих
му я.
Малко преди да започнат бомбардировките над София, Недялка Симеонова се върна от Германия, където беше на специализация при професор Хавеман. Тя дойде, за да вземе сина си със себе си и да се върне обратно в Германия, тъй като бе научила, че може да бомбардират София и така той можеше да загине. Тъй като се познавахме добре с Недялка Симеонова, тя дойде при мене и след като се поразговорихме за музиката и нейната специализация в Германия, тя сподели, че свири в оперния оркестър, за да може да се издържа. Тя ми каза, че е дошла със специална молба при мен - да я заведа при Учителя. Веднага тръгнахме към салона и за щастие срещнахме Учителя.
Представих
му я.
Тя почтително Му целуна ръка и Му каза, че отдавна е имала желание да се запознае с Него. Каза Му, че сега е на специализация в Германия и запита дали в тези неспокойни времена може да вземе сина си в Германия. Учителят замълча и каза: "По-добре е да остане тук." Тя благодари и си замина успокоена. Не след дълго започнаха бомбардировките над София. Като чула за това, тя тръгнала веднага от Германия, като оставила цигулката, нотите и дрехите си, за да дойде веднага в София и да го вземе, за да могат заедно да се върнат обратно.
към текста >>
Това било малко
преди
9 септември 1944 година.
Тя почтително Му целуна ръка и Му каза, че отдавна е имала желание да се запознае с Него. Каза Му, че сега е на специализация в Германия и запита дали в тези неспокойни времена може да вземе сина си в Германия. Учителят замълча и каза: "По-добре е да остане тук." Тя благодари и си замина успокоена. Не след дълго започнаха бомбардировките над София. Като чула за това, тя тръгнала веднага от Германия, като оставила цигулката, нотите и дрехите си, за да дойде веднага в София и да го вземе, за да могат заедно да се върнат обратно.
Това било малко
преди
9 септември 1944 година.
Като идва в България, разбира, че е най-добре да се евакуира за известно време с него и така я сварва 9 септември. Тя остава в България заради сина си, който бе тук и избегна затварянето си в концлагер в Германия, измъчването си, ако бе останала там. След като завърши войната и след като беше сключено примирието, тя направи постъпки и й върнаха цигулката, нотите и багажа. След заминаването на Учителя от земята, Недялка Симеонова изнесе специален концерт в салона на "Изгрева" в знак на благодарност към Него заради съвета Му. Но тя прояви и послушание към него, защото остави сина си тук и, връщайки се заради него в България, си спести ужасите от края на войната в Германия, а може би и по такъв начин беше спасила и собствения си живот.
към текста >>
Друг път се събираха двама-трима младежи и те изпяваха песента, а трети - път при пианото - Учителят
пред
нас сваляше мелодията, изпяваше ни я и ни я изсвирваше.
Той свиреше с върха на лъка си тихичко, чисто и ритмично. Веднъж Учителят ме извика и ми подаде да изпитам една цигулка. Той ми подаде цигулката, вероятно искаше да ми я подари, но ръката ми е малка и свирех на дамска цигулка. Затова не я пожелах. Някой път Учителят идваше в клас с някоя мелодия и ни я изсвирваше.
Друг път се събираха двама-трима младежи и те изпяваха песента, а трети - път при пианото - Учителят
пред
нас сваляше мелодията, изпяваше ни я и ни я изсвирваше.
Имаше песни много трудни. Тогава Учителят ни изсвирваше височините на своята цигулка, за да можем по- добре да ги усвоим. Някой път Учителят сваляше някой мотив. Често, когато изпееше една песен за втори път, можеше да я измени. Това бяха творчески моменти.
към текста >>
В неделя беседата започваше сутрин в пет часа, като ние бяхме половин час
преди
това в салона и се разпявахме с песните на Учителя.
Имаше много ясна дикция - ясно произнасяше думите. И даваше израз на съдържанието на песните, нещо естествено, без да има престореност в Него. Учителят имаше желание да се научат хубаво песните Му - да се изпълнят от четиригласен хор и да се изпълнят с умение и вдъхновение, като се даде концерт в зала "България", за да се види въздействието на Неговата музика върху слушателите. Но ние, поколението от Школата, не изпълнихме това. Остава друго поколение да поправи нашия пропуск.
В неделя беседата започваше сутрин в пет часа, като ние бяхме половин час
преди
това в салона и се разпявахме с песните на Учителя.
На пианото обикновено беше Мария Тодорова. Песните създаваха съответна аура и психическа нагласа у нас. Учителят идваше, ние ставахме на крака, започваше молитва, след това изпявахме някоя песен, която Той посочваше и започваше беседа. Беседата завършваше също с молитва и песен. Паневритмията започваше в 7.30 ч. сутринта.
към текста >>
Преди
да се сложат ястията на масата, ние пеехме.
Братята бяха с бели панталони и бели ризи. Тази група бе научила най-добре Паневритмията. Ние гледахме от тях и се учехме. Неделната беседа бе от десет часа. След нея всички присъствувахме на общ обяд.
Преди
да се сложат ястията на масата, ние пеехме.
Учителят идваше, ние ставахме на крака, правеше се молитва и сядахме да обядваме. След обеда имаше концерт. Правеха се концерти и следобед. Сутрин заставахме на поляната и посрещахме изгрева. След това правехме молитва.
към текста >>
После се разпръсквахме
сред
борчетата и правехме гимнастика.
Учителят идваше, ние ставахме на крака, правеше се молитва и сядахме да обядваме. След обеда имаше концерт. Правеха се концерти и следобед. Сутрин заставахме на поляната и посрещахме изгрева. След това правехме молитва.
После се разпръсквахме
сред
борчетата и правехме гимнастика.
Така започваше денят на ученика в Школата.
към текста >>
17.
5_32 Имотите на богатите братя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Възрастните приятели, които бяха сподвижници на Учителя от
преди
войните - 1912-1918 година - имаха приет някакъв в себе си
порядък
,
според
който знаеха кое се позволява и кое е неприлично.
"Имотите на богатите братя" Веднъж Учителят стоеше на полянката и около Него в този момент имаше много възрастни приятели. Обикновено младежите се събирахме около Учителя, ние отивахме при Него много по-непринудено, особено младите сестри, които веднага Го наобикаляха. Казваха: "Учителю..." и всеки задаваше по някой въпрос или търсеха съвет и помощ.
Възрастните приятели, които бяха сподвижници на Учителя от
преди
войните - 1912-1918 година - имаха приет някакъв в себе си
порядък
,
според
който знаеха кое се позволява и кое е неприлично.
Нашето, на младите, присъствие около Учителя за тях бе неприлично. Но сега, тази вечер, около Учителя бяха само възрастни братя и ние като видяхме, почтително се отстранихме - разбрахме, че това не е случайно. Беше вечер с много звезди по небето... Те говореха с Него. Аз стоях встрани, защото знаех, че разговорът е за възрастните, но усещах, че нещо ме държи на такова разстояние, та да мога да слушам. И това, което ме държеше, не смяташе, че е неприлично да стоя точно там, на това място, от което може да гледам и да слушам.
към текста >>
Според
него всеки имаше право на едно жилище.
Минаха много години - повече от десет. На 9 септември 1944 година дойдоха комунистите на власт. Учителят си беше заминал. Излязоха новите закони на новата власт. Един от тях бе законът за едрата градска собственост.
Според
него всеки имаше право на едно жилище.
Властта взе всичко, национализира го и го направи държавно. Възрастните братя изведнъж обедняха. А на онези, които си бяха заминали - техните наследници обедняха. Всички негодуваха и упрекваха комунистическата власт за извършеното от нея беззаконие. А пред мен беше погледът на Учителя в онази звездна вечер на "Изгрева" и думите Му, които разполовиха нощта, както и съдбините на света на две.
към текста >>
А
пред
мен беше погледът на Учителя в онази звездна вечер на "Изгрева" и думите Му, които разполовиха нощта, както и съдбините на света на две.
Според него всеки имаше право на едно жилище. Властта взе всичко, национализира го и го направи държавно. Възрастните братя изведнъж обедняха. А на онези, които си бяха заминали - техните наследници обедняха. Всички негодуваха и упрекваха комунистическата власт за извършеното от нея беззаконие.
А
пред
мен беше погледът на Учителя в онази звездна вечер на "Изгрева" и думите Му, които разполовиха нощта, както и съдбините на света на две.
Понеже възрастните братя доброволно не оставиха имотите си на държавата, държавата си ги взе насила под различни форми, като си изкара съответни закони за това. А защо ли стана това? Ами много просто - за да се изпълнят думите на Учителя. Някой трябваше да изпълни Волята на Учителя. Понеже на възрастните богати братя това не им изнасяше и те не предадоха доброволно имотите си на държавата, то дойдоха други служители, които да изпълнят Волята на Учителя и Волята на Бога.
към текста >>
Понеже на възрастните богати братя това не им изнасяше и те не
предадоха
доброволно имотите си на държавата, то дойдоха други служители, които да изпълнят Волята на Учителя и Волята на Бога.
А пред мен беше погледът на Учителя в онази звездна вечер на "Изгрева" и думите Му, които разполовиха нощта, както и съдбините на света на две. Понеже възрастните братя доброволно не оставиха имотите си на държавата, държавата си ги взе насила под различни форми, като си изкара съответни закони за това. А защо ли стана това? Ами много просто - за да се изпълнят думите на Учителя. Някой трябваше да изпълни Волята на Учителя.
Понеже на възрастните богати братя това не им изнасяше и те не
предадоха
доброволно имотите си на държавата, то дойдоха други служители, които да изпълнят Волята на Учителя и Волята на Бога.
Ама били служители на властта или на държавата? Това няма значение. Има значение само това - да се намери онзи служител, който да изпълни Волята на Учителя. И се намери. Това бе урок за възрастните братя.
към текста >>
А като вземете онзи урок и нашата поука, и като прибавите знанието от Словото на Учителя, ще имате един метод за разрешаване на проблемите от този
порядък
, с които ще се сблъска вашето поколение.
Това няма значение. Има значение само това - да се намери онзи служител, който да изпълни Волята на Учителя. И се намери. Това бе урок за възрастните братя. Това бе поука за нас младите, които преминахме през цялата Школа на Учителя.
А като вземете онзи урок и нашата поука, и като прибавите знанието от Словото на Учителя, ще имате един метод за разрешаване на проблемите от този
порядък
, с които ще се сблъска вашето поколение.
Знайте, че има само един порядък в света - това е Божественият порядък. Него ще намерите в Словото на Учителя. Ученик е само онзи, който чете, изучава и прилага Словото на Учителя в своя живот на земята. Това е Пътят на ученика в Школата.
към текста >>
Знайте, че има само един
порядък
в света - това е Божественият
порядък
.
Има значение само това - да се намери онзи служител, който да изпълни Волята на Учителя. И се намери. Това бе урок за възрастните братя. Това бе поука за нас младите, които преминахме през цялата Школа на Учителя. А като вземете онзи урок и нашата поука, и като прибавите знанието от Словото на Учителя, ще имате един метод за разрешаване на проблемите от този порядък, с които ще се сблъска вашето поколение.
Знайте, че има само един
порядък
в света - това е Божественият
порядък
.
Него ще намерите в Словото на Учителя. Ученик е само онзи, който чете, изучава и прилага Словото на Учителя в своя живот на земята. Това е Пътят на ученика в Школата.
към текста >>
18.
5_42 Британската империя и германския парен котел
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Учителят нарежда на Лулчев да отиде в двореца и да
предаде
лично на цар Борис III, а той да
предаде
на английския крал Едуард VIII следните думи: "Англия да върне колониите на Германия в Африка, за да се отпусне кранът, защото ще се пръсне котелът на парната машина на локомотива." Лулчев
предава
всичко на Борис III, а той го
предава
на Едуард VIII.
Едуард VIII е коронясан на 12 май 1936 година. Не се знае защо и как дойде в София на приятелско посещение бившият английски престолонаследник, а сега крал на Британската империя- Едуард VIII. Той беше първороден син, бе обявен за престолонаследник, а сега бе крал на Англия. Посрещането в София през септември 1936 година бе голямо. Учителят вика Методи Константинов и му нарежда да извика Любомир Лулчев да дойде лично при Него.
Учителят нарежда на Лулчев да отиде в двореца и да
предаде
лично на цар Борис III, а той да
предаде
на английския крал Едуард VIII следните думи: "Англия да върне колониите на Германия в Африка, за да се отпусне кранът, защото ще се пръсне котелът на парната машина на локомотива." Лулчев
предава
всичко на Борис III, а той го
предава
на Едуард VIII.
След Първата световна война англичаните изместиха германците от Африка, взеха техните колонии и заеха тяхното място. След като Хитлер дойде на власт в Германия, той започна да търси жизнено пространство и разширение за Германия. Тук в София Едуард VIII схваща всичко много добре, разбира, че това е много разумно, връща се в Англия и го споделя с правителството на Балдуин, който е министър- председател. Британското правителство е разтревожено, защото изказването на краля ще измести британската политика в друга посока и може да разтърси английската империя. Затова министър-председателят и другите около него смъкнаха Едуард VIII от неговия пост като английски крал само заради това, което им каза.
към текста >>
Тук в София Едуард VIII схваща всичко много добре, разбира, че това е много разумно, връща се в Англия и го споделя с правителството на Балдуин, който е министър-
председател
.
Посрещането в София през септември 1936 година бе голямо. Учителят вика Методи Константинов и му нарежда да извика Любомир Лулчев да дойде лично при Него. Учителят нарежда на Лулчев да отиде в двореца и да предаде лично на цар Борис III, а той да предаде на английския крал Едуард VIII следните думи: "Англия да върне колониите на Германия в Африка, за да се отпусне кранът, защото ще се пръсне котелът на парната машина на локомотива." Лулчев предава всичко на Борис III, а той го предава на Едуард VIII. След Първата световна война англичаните изместиха германците от Африка, взеха техните колонии и заеха тяхното място. След като Хитлер дойде на власт в Германия, той започна да търси жизнено пространство и разширение за Германия.
Тук в София Едуард VIII схваща всичко много добре, разбира, че това е много разумно, връща се в Англия и го споделя с правителството на Балдуин, който е министър-
председател
.
Британското правителство е разтревожено, защото изказването на краля ще измести британската политика в друга посока и може да разтърси английската империя. Затова министър-председателят и другите около него смъкнаха Едуард VIII от неговия пост като английски крал само заради това, което им каза. Те приеха, че кралят е под чуждо влияние - не можеха да знаят, че това са думи на Учителя. Смъкнаха го по един необикновен начин. Намесиха се други сили.
към текста >>
Затова министър-
председателят
и другите около него смъкнаха Едуард VIII от неговия пост като английски крал само заради това, което им каза.
Учителят нарежда на Лулчев да отиде в двореца и да предаде лично на цар Борис III, а той да предаде на английския крал Едуард VIII следните думи: "Англия да върне колониите на Германия в Африка, за да се отпусне кранът, защото ще се пръсне котелът на парната машина на локомотива." Лулчев предава всичко на Борис III, а той го предава на Едуард VIII. След Първата световна война англичаните изместиха германците от Африка, взеха техните колонии и заеха тяхното място. След като Хитлер дойде на власт в Германия, той започна да търси жизнено пространство и разширение за Германия. Тук в София Едуард VIII схваща всичко много добре, разбира, че това е много разумно, връща се в Англия и го споделя с правителството на Балдуин, който е министър- председател. Британското правителство е разтревожено, защото изказването на краля ще измести британската политика в друга посока и може да разтърси английската империя.
Затова министър-
председателят
и другите около него смъкнаха Едуард VIII от неговия пост като английски крал само заради това, което им каза.
Те приеха, че кралят е под чуждо влияние - не можеха да знаят, че това са думи на Учителя. Смъкнаха го по един необикновен начин. Намесиха се други сили. Кралят завърза голяма любов с една обикновена американка и поиска да се ожени за нея. Те използуваха този случай, че не може да се ожени за обикновена жена, а ако иска да се ожени, трябва да се откаже от кралската корона.
към текста >>
Но това е така, защото той защити с живота си думите,
предадени
от Учителя.
Ако я бяха изпълнили, Германия щеше да си вземе бившите колонии и по този начин кранът на парния котел на локомотива щеше да изпусне излишната пара и германският влак щеше да върви в онзи коловоз, в който стрелочникът щеше да го насочи. Но Англия не пожела да изпълни съветите на Учителя. Едуард VIII се ожени за американката. Той бе посрещнат в Америка като герой, че се е отказал от кралството на Британската империя заради една обикновена жена и то американка. Беше пример за рицар в любовта и човек с мъжество и доблест.
Но това е така, защото той защити с живота си думите,
предадени
от Учителя.
И прекара един щастлив живот с тази жена. За крал бе избран брат му и той доживя да види как се пръсна германският котел, а след това как от същата пара на котела се пръсна и Британската империя. Аз лично отидох при Учителя, след като Той изпрати Лулчев до цар Борис и до Едуард VIII. Той ми извади една Библия, изядена от молците, цялата на дупки и каза: "От Англия ще остане същото." След години, след като започна войната, когато английските самолети започнаха да бомбардират София, аз бях пак при Учителя. Той отново извади оная голяма Библия, която през тия години беше вече проядена от кора до кора от молците и ми каза: "С Британската империя ще стане същото!
към текста >>
Заради непослушанието си към Учителя и за изменянето на световния
порядък
от един Божествен План за историята на човечеството, тя трябваше да заплати.
Той ми извади една Библия, изядена от молците, цялата на дупки и каза: "От Англия ще остане същото." След години, след като започна войната, когато английските самолети започнаха да бомбардират София, аз бях пак при Учителя. Той отново извади оная голяма Библия, която през тия години беше вече проядена от кора до кора от молците и ми каза: "С Британската империя ще стане същото! " Доживях да видя изпълнението на думите на Учителя след 1945 година. Така и стана. Британската империя се разруши.
Заради непослушанието си към Учителя и за изменянето на световния
порядък
от един Божествен План за историята на човечеството, тя трябваше да заплати.
Тя трябваше да заплати и за изпращането на своите самолети, които бомбардираха София и се опитваха да бомбардират "Изгрева", където бе Школата на Учителя. Развръзките и драматичните събития на света се определяха тук в София при нозете на Всемировия Учител, защото тук бе Дом Господен и съдбата на света започваше от Дома Господен. "Изгревът" бе Домът Господен. Ние знаехме това, ние проверихме тридесет години след това думите на Учителя и видяхме как светът се промени. Пред мен още стои като жив символ онази Библия, в името на която Британската империя се създаде, за да разпространи и разнесе библията по целия свят.
към текста >>
Развръзките и драматичните събития на света се
определяха
тук в София при нозете на Всемировия Учител, защото тук бе Дом Господен и съдбата на света започваше от Дома Господен.
" Доживях да видя изпълнението на думите на Учителя след 1945 година. Така и стана. Британската империя се разруши. Заради непослушанието си към Учителя и за изменянето на световния порядък от един Божествен План за историята на човечеството, тя трябваше да заплати. Тя трябваше да заплати и за изпращането на своите самолети, които бомбардираха София и се опитваха да бомбардират "Изгрева", където бе Школата на Учителя.
Развръзките и драматичните събития на света се
определяха
тук в София при нозете на Всемировия Учител, защото тук бе Дом Господен и съдбата на света започваше от Дома Господен.
"Изгревът" бе Домът Господен. Ние знаехме това, ние проверихме тридесет години след това думите на Учителя и видяхме как светът се промени. Пред мен още стои като жив символ онази Библия, в името на която Британската империя се създаде, за да разпространи и разнесе библията по целия свят. Тя не изпълни ролята си да разнася библиите по света, а разнесе силата на своето оръжие, предизвика Силите Господни и те предопределиха съдбата й.
към текста >>
Пред
мен още стои като жив символ онази Библия, в името на която Британската империя се създаде, за да разпространи и разнесе библията по целия свят.
Заради непослушанието си към Учителя и за изменянето на световния порядък от един Божествен План за историята на човечеството, тя трябваше да заплати. Тя трябваше да заплати и за изпращането на своите самолети, които бомбардираха София и се опитваха да бомбардират "Изгрева", където бе Школата на Учителя. Развръзките и драматичните събития на света се определяха тук в София при нозете на Всемировия Учител, защото тук бе Дом Господен и съдбата на света започваше от Дома Господен. "Изгревът" бе Домът Господен. Ние знаехме това, ние проверихме тридесет години след това думите на Учителя и видяхме как светът се промени.
Пред
мен още стои като жив символ онази Библия, в името на която Британската империя се създаде, за да разпространи и разнесе библията по целия свят.
Тя не изпълни ролята си да разнася библиите по света, а разнесе силата на своето оръжие, предизвика Силите Господни и те предопределиха съдбата й.
към текста >>
Тя не изпълни ролята си да разнася библиите по света, а разнесе силата на своето оръжие,
предизвика
Силите Господни и те
предопределиха
съдбата й.
Тя трябваше да заплати и за изпращането на своите самолети, които бомбардираха София и се опитваха да бомбардират "Изгрева", където бе Школата на Учителя. Развръзките и драматичните събития на света се определяха тук в София при нозете на Всемировия Учител, защото тук бе Дом Господен и съдбата на света започваше от Дома Господен. "Изгревът" бе Домът Господен. Ние знаехме това, ние проверихме тридесет години след това думите на Учителя и видяхме как светът се промени. Пред мен още стои като жив символ онази Библия, в името на която Британската империя се създаде, за да разпространи и разнесе библията по целия свят.
Тя не изпълни ролята си да разнася библиите по света, а разнесе силата на своето оръжие,
предизвика
Силите Господни и те
предопределиха
съдбата й.
към текста >>
19.
8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Всеки един от тях, като
представител
на онези сили и партии, от които бе дошъл, желаеше да се вмести в Школата на Учителя.
"Как и защо бе дадена песента "Писмото" Когато Учителят отвори Школата през 1922 година и се откриха класовете, в младежкия окултен клас пристигнаха младежи, дошли от всички краища на страната. Освен това, те бяха минали през различни идейни, окултни и политически течения. Някои бяха дошли като комунисти, други - като социалисти, трети - като анархисти, четвърти - като републиканци, пети- като земеделци. И всеки един от тях застъпваше онова, което бе научил там, откъдето бе дошъл. Тези младежи пожелаха да се открият младежки събори и на всеки един от тях излизаха с реферати.
Всеки един от тях, като
представител
на онези сили и партии, от които бе дошъл, желаеше да се вмести в Школата на Учителя.
Имаше такива реферати: "Анархизмът и Новото учение", "Комунизмът и Новото учение". Всички се стремяха да покажат, че техните политически възгледи пасват и влизат в Учението на Учителя. А това бе лъжа. Голяма лъжа. Това можете да го прочетете в беседите от младежките събори и да видите как Учителят решава тези въпроси.
към текста >>
Освен това,
сред
приятелите имаше
представители
на теософите, на толстоистите, на антропософите, розенкройцерите и какви ли не окултисти от Запад и Изток, включително и йогите.
Всички се стремяха да покажат, че техните политически възгледи пасват и влизат в Учението на Учителя. А това бе лъжа. Голяма лъжа. Това можете да го прочетете в беседите от младежките събори и да видите как Учителят решава тези въпроси. По този начин вие ще се обучите в много неща.
Освен това,
сред
приятелите имаше
представители
на теософите, на толстоистите, на антропософите, розенкройцерите и какви ли не окултисти от Запад и Изток, включително и йогите.
И там имаше такива реферати като "Толстоизмът и Новото учение", "Теософията и Новото учение", "Окултизмът и Новото учение". И накрая, Учителят отговаряше на всички. През 1923 година на "Оборище" 14 Братството построи салон и Учителят за пръв път говори там. В този салон ние престояхме пет години, до 1928 година, след което се прехвърлихме в новопостроения салон на "Изгрева". Беше 1926 година, когато, възрастните приятели решиха да се направи от Братството организация, да се въведат организационни форми в живота му.
към текста >>
Понеже съставът беше разнороден, всеки, който бе дошъл отнякъде, носеше в себе си идеи и правила, които искаше да вмъкне тук и да приложи като организация,
ред
и
порядък
.
И там имаше такива реферати като "Толстоизмът и Новото учение", "Теософията и Новото учение", "Окултизмът и Новото учение". И накрая, Учителят отговаряше на всички. През 1923 година на "Оборище" 14 Братството построи салон и Учителят за пръв път говори там. В този салон ние престояхме пет години, до 1928 година, след което се прехвърлихме в новопостроения салон на "Изгрева". Беше 1926 година, когато, възрастните приятели решиха да се направи от Братството организация, да се въведат организационни форми в живота му.
Понеже съставът беше разнороден, всеки, който бе дошъл отнякъде, носеше в себе си идеи и правила, които искаше да вмъкне тук и да приложи като организация,
ред
и
порядък
.
Всички копнееха за такава организация, а освен това бяха психически подготвени за това. Аз не случайно споменах младежките събори и какво се дискутираше на тях. Някои смятаха, че Новото Учение на Учителя може да се вмести в техните идейни течения. Други пък смятаха, че Учението на Учителя е продължение именно на онова, което те застъпваха. Такива им бяха разбиранията.
към текста >>
Всички говореха, че Братството трябва да стане по-организирано, че всеки си прави каквото си иска и че няма никакъв
ред
, че трябва някаква дисциплина да се въведе, че трябва да се направи устав, че трябва да се направят членски карти, в които да се вписва членски внос и изобщо - да бъдем образец на идеална вътрешна и външна организация.
Аз не случайно споменах младежките събори и какво се дискутираше на тях. Някои смятаха, че Новото Учение на Учителя може да се вмести в техните идейни течения. Други пък смятаха, че Учението на Учителя е продължение именно на онова, което те застъпваха. Такива им бяха разбиранията. И което е най- важното, всички така смятаха.
Всички говореха, че Братството трябва да стане по-организирано, че всеки си прави каквото си иска и че няма никакъв
ред
, че трябва някаква дисциплина да се въведе, че трябва да се направи устав, че трябва да се направят членски карти, в които да се вписва членски внос и изобщо - да бъдем образец на идеална вътрешна и външна организация.
Дори смятаха да въвеждат униформи, за сестрите - една униформа, а за братята - друга. Всичко това го бях чувала да се говори доста време. Приятелите бяха решили да поставят този въпрос пред Учителя една сряда след беседа. Въпросната сряда дойде. Ние бяхме в новия салон на "Оборище" 14 и годината бе 1926.
към текста >>
Приятелите бяха решили да поставят този въпрос
пред
Учителя една сряда след беседа.
Такива им бяха разбиранията. И което е най- важното, всички така смятаха. Всички говореха, че Братството трябва да стане по-организирано, че всеки си прави каквото си иска и че няма никакъв ред, че трябва някаква дисциплина да се въведе, че трябва да се направи устав, че трябва да се направят членски карти, в които да се вписва членски внос и изобщо - да бъдем образец на идеална вътрешна и външна организация. Дори смятаха да въвеждат униформи, за сестрите - една униформа, а за братята - друга. Всичко това го бях чувала да се говори доста време.
Приятелите бяха решили да поставят този въпрос
пред
Учителя една сряда след беседа.
Въпросната сряда дойде. Ние бяхме в новия салон на "Оборище" 14 и годината бе 1926. Бяхме се събрали и чакахме Учителя да дойде. През това време пеехме песни. Но Той не дойде.
към текста >>
Вместо да дойде, Учителят изпрати по брат Тодор Стоименов едно писмо в бял плик и той го прочете
пред
целия клас.
Въпросната сряда дойде. Ние бяхме в новия салон на "Оборище" 14 и годината бе 1926. Бяхме се събрали и чакахме Учителя да дойде. През това време пеехме песни. Но Той не дойде.
Вместо да дойде, Учителят изпрати по брат Тодор Стоименов едно писмо в бял плик и той го прочете
пред
целия клас.
Писмото беше в три реда и гласеше: "Когато Любовта царува, смут не става. Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее". Писмото бе прочетено и в салона настъпи тишина. Приятелите са споглеждаха и мълчаха.
към текста >>
Писмото беше в три
реда
и гласеше: "Когато Любовта царува, смут не става.
Ние бяхме в новия салон на "Оборище" 14 и годината бе 1926. Бяхме се събрали и чакахме Учителя да дойде. През това време пеехме песни. Но Той не дойде. Вместо да дойде, Учителят изпрати по брат Тодор Стоименов едно писмо в бял плик и той го прочете пред целия клас.
Писмото беше в три
реда
и гласеше: "Когато Любовта царува, смут не става.
Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее". Писмото бе прочетено и в салона настъпи тишина. Приятелите са споглеждаха и мълчаха. Ако Учителят беше дошъл, щяха да се повдигнат всички въпроси, които бяха в главите им.
към текста >>
Когато Мъдростта управлява,
редът
не се нарушава.
Бяхме се събрали и чакахме Учителя да дойде. През това време пеехме песни. Но Той не дойде. Вместо да дойде, Учителят изпрати по брат Тодор Стоименов едно писмо в бял плик и той го прочете пред целия клас. Писмото беше в три реда и гласеше: "Когато Любовта царува, смут не става.
Когато Мъдростта управлява,
редът
не се нарушава.
Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее". Писмото бе прочетено и в салона настъпи тишина. Приятелите са споглеждаха и мълчаха. Ако Учителят беше дошъл, щяха да се повдигнат всички въпроси, които бяха в главите им. Щеше да се получи неразбория и смут и едва ли щяха да разберат какво щеше да им каже Учителят.
към текста >>
Само Бог ще направи връзка с другите, като измени окръжаващата
среда
!
Оглашеният човек само слуша. Чак когато ученикът направи вътрешна и външна връзка с Бога, тогава Бог ще направи връзка между вас и нас. Запомнете това. Това е закон на Школата. Само за онзи ученик, който е направил вътрешна и външна връзка с Бога, Бог ще направи връзка между него и останалите!
Само Бог ще направи връзка с другите, като измени окръжаващата
среда
!
Ето така е дадено от Учителя през 1926 година, когато се поставяше въпросът за организация и когато" Той изпрати "Писмото" в салона. Затова Той изнесе тази беседа пред младежите. И тогава този, който прочете тази беседа, след като знае и съдържанието на "Писмото", каква организация ще иска тогава и ще търси да организира външно другите, когато никой от тях не е направил вътрешна връзка с Бога? Защото онзи, който има връзка с Бога, на него не му е нужен посредник между него и Бога. не са му нужни устав, членски карти, ръководител, Върховен братски съвет.
към текста >>
Затова Той изнесе тази беседа
пред
младежите.
Запомнете това. Това е закон на Школата. Само за онзи ученик, който е направил вътрешна и външна връзка с Бога, Бог ще направи връзка между него и останалите! Само Бог ще направи връзка с другите, като измени окръжаващата среда! Ето така е дадено от Учителя през 1926 година, когато се поставяше въпросът за организация и когато" Той изпрати "Писмото" в салона.
Затова Той изнесе тази беседа
пред
младежите.
И тогава този, който прочете тази беседа, след като знае и съдържанието на "Писмото", каква организация ще иска тогава и ще търси да организира външно другите, когато никой от тях не е направил вътрешна връзка с Бога? Защото онзи, който има връзка с Бога, на него не му е нужен посредник между него и Бога. не са му нужни устав, членски карти, ръководител, Върховен братски съвет. Защото той има връзка с Бога, знае каква е Волята на Бога и за да бъде ученик в тази Школа трябва да изпълни Волята Божия. Учителят дава метод как да се направи тази връзка с Бога.
към текста >>
Защото онзи, който има връзка с Бога, на него не му е нужен
посредник
между него и Бога.
Само за онзи ученик, който е направил вътрешна и външна връзка с Бога, Бог ще направи връзка между него и останалите! Само Бог ще направи връзка с другите, като измени окръжаващата среда! Ето така е дадено от Учителя през 1926 година, когато се поставяше въпросът за организация и когато" Той изпрати "Писмото" в салона. Затова Той изнесе тази беседа пред младежите. И тогава този, който прочете тази беседа, след като знае и съдържанието на "Писмото", каква организация ще иска тогава и ще търси да организира външно другите, когато никой от тях не е направил вътрешна връзка с Бога?
Защото онзи, който има връзка с Бога, на него не му е нужен
посредник
между него и Бога.
не са му нужни устав, членски карти, ръководител, Върховен братски съвет. Защото той има връзка с Бога, знае каква е Волята на Бога и за да бъде ученик в тази Школа трябва да изпълни Волята Божия. Учителят дава метод как да се направи тази връзка с Бога. Тя може да се направи като се чете Словото и се прилага. А като се прилага, на никого не е необходим посредник между него и Бога, защото ученикът сам разрешава задачата си.
към текста >>
А като се прилага, на никого не е необходим
посредник
между него и Бога, защото ученикът сам разрешава задачата си.
Защото онзи, който има връзка с Бога, на него не му е нужен посредник между него и Бога. не са му нужни устав, членски карти, ръководител, Върховен братски съвет. Защото той има връзка с Бога, знае каква е Волята на Бога и за да бъде ученик в тази Школа трябва да изпълни Волята Божия. Учителят дава метод как да се направи тази връзка с Бога. Тя може да се направи като се чете Словото и се прилага.
А като се прилага, на никого не е необходим
посредник
между него и Бога, защото ученикът сам разрешава задачата си.
Знанието и методите за разрешаване на тази задача са дадени в Словото на Учителя. Всеки сам си е ръководител за изпълнение на своята задача. И когато създаде вътрешна връзка между себе си и Бога, тогава ще се създаде и външната връзка. Тя ще му създаде среда и условия за хармонично отношение и общение на душите в Школата. Само душите в Школата имат общение помежду си чрез общението си по вътрешната връзка с Бога!
към текста >>
Тя ще му създаде
среда
и условия за хармонично отношение и общение на душите в Школата.
Тя може да се направи като се чете Словото и се прилага. А като се прилага, на никого не е необходим посредник между него и Бога, защото ученикът сам разрешава задачата си. Знанието и методите за разрешаване на тази задача са дадени в Словото на Учителя. Всеки сам си е ръководител за изпълнение на своята задача. И когато създаде вътрешна връзка между себе си и Бога, тогава ще се създаде и външната връзка.
Тя ще му създаде
среда
и условия за хармонично отношение и общение на душите в Школата.
Само душите в Школата имат общение помежду си чрез общението си по вътрешната връзка с Бога! Човек на земята има свое място и предназначение, както има и специфична работа за всекиго. Каква е тя ще разберете като направите връзка с Бога. Когато се свържете с Boга, Бог ще се грижи за вас. Проявеният Бог живее в едного, а непроявеният Бог живее във всички!
към текста >>
Човек на земята има свое място и
предназначение
, както има и специфична работа за всекиго.
Знанието и методите за разрешаване на тази задача са дадени в Словото на Учителя. Всеки сам си е ръководител за изпълнение на своята задача. И когато създаде вътрешна връзка между себе си и Бога, тогава ще се създаде и външната връзка. Тя ще му създаде среда и условия за хармонично отношение и общение на душите в Школата. Само душите в Школата имат общение помежду си чрез общението си по вътрешната връзка с Бога!
Човек на земята има свое място и
предназначение
, както има и специфична работа за всекиго.
Каква е тя ще разберете като направите връзка с Бога. Когато се свържете с Boга, Бог ще се грижи за вас. Проявеният Бог живее в едного, а непроявеният Бог живее във всички! Проявеният Бог живее в едного, в ученика, когато той изпълни Волята Му. А непроявеният Бог живее във всички, понеже не са изпълнили Волята Му, защото нямат вътрешна и външна връзка с Него.
към текста >>
Учителят строго бе заявил, че всички, които идват тук и искат да наложат своето разбиране за
порядък
и правила, по-хубаво е за тях да се върнат там, откъдето са дошли и да си живеят своя живот.
Условията на живота на човека са продукт на нашия човешки дух. Имаш ли будност и непреривност на съзнанието, имаш и връзка с живота. Ако имаш Светлина в съзнанието, ще имаш разбиране. А имаш ли разбиране, ще можеш да се ползуваш от Словото на Учителя. На един от младежките събори Учителят каза, че всички, които идват в Школата с цел да докарат онези форми на света като организация и правила, по-добре е за тях да си стоят в света.
Учителят строго бе заявил, че всички, които идват тук и искат да наложат своето разбиране за
порядък
и правила, по-хубаво е за тях да се върнат там, откъдето са дошли и да си живеят своя живот.
По този начин Той отговори на тези приятели както от младото, така и от възрастното поколение в онези години. Учителят искаше да създаде съвсем ново нещо от нас, да създаде нови хора. Онова, което Той ни говореше за ученика, не бе в съгласие с човешките разбирания. Това знание бе от друг порядък, от по-висока идейна инстанция. Веднъж Той каза: "Ние няма да правим от учението църква.
към текста >>
Това знание бе от друг
порядък
, от по-висока идейна инстанция.
На един от младежките събори Учителят каза, че всички, които идват в Школата с цел да докарат онези форми на света като организация и правила, по-добре е за тях да си стоят в света. Учителят строго бе заявил, че всички, които идват тук и искат да наложат своето разбиране за порядък и правила, по-хубаво е за тях да се върнат там, откъдето са дошли и да си живеят своя живот. По този начин Той отговори на тези приятели както от младото, така и от възрастното поколение в онези години. Учителят искаше да създаде съвсем ново нещо от нас, да създаде нови хора. Онова, което Той ни говореше за ученика, не бе в съгласие с човешките разбирания.
Това знание бе от друг
порядък
, от по-висока идейна инстанция.
Веднъж Той каза: "Ние няма да правим от учението църква. Ако някой се опита да направи църква, Аз ще я разруша". Това бе категоричното Му становище за организацията и всички онези организационни форми, с които искат да облекат Учението Му и Неговото Дело. Друг път Той заяви: " Ако от моето учение направите религия, Аз ще я разруша". Даже и това го каза.
към текста >>
"Когато Мъдростта управлява,
редът
не се нарушава." Къде управлява Мъдростта?
Когато свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената и Любовта като Сила действува в съзнанието му, той има вътрешна и външна връзка с Бога. За него смут, неразбория са непознати. На този човек и ученик необходима ли е организация, която да му казва какво трябва да прави и какво да не прави? Необходима му е само връзката с Бога и Любовта царува в душата му. Връзката с Бога е идеалният модел за вътрешна организация у ученика.
"Когато Мъдростта управлява,
редът
не се нарушава." Къде управлява Мъдростта?
Тя управлява в света на Мъдростта. Чрез какво управлява? Чрез Светлината, която там се нарича Виделина. Мъдростта управлява чрез Виделината в Света на Мъдростта. Това е свят на Хармонията, свят, в който се създават всички форми на Духовния свят.
към текста >>
Е, щом Мъдростта чрез Виделината управлява, разбира се, че
редът
на тази Хармония не се нарушава!
Чрез какво управлява? Чрез Светлината, която там се нарича Виделина. Мъдростта управлява чрез Виделината в Света на Мъдростта. Това е свят на Хармонията, свят, в който се създават всички форми на Духовния свят. Там се създава и музиката като движение, хармонично на тези форми.
Е, щом Мъдростта чрез Виделината управлява, разбира се, че
редът
на тази Хармония не се нарушава!
Само в онзи човек и ученик, който има Виделина в съзнанието си, тя ще внесе Светлина в ума му и той ще знае законите, по които управлява Хармонията в света. Знае ли това, на него няма да му е необходим устав, който да му сочи чрез точки и правила какво да прави. За ученика в Школата, който има Виделина, има ред и порядък както вътре в него, така и вън от него. Има в него вътрешна и сътворена външна организация. "Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее." Кога Истината грее?
към текста >>
За ученика в Школата, който има Виделина, има
ред
и
порядък
както вътре в него, така и вън от него.
Това е свят на Хармонията, свят, в който се създават всички форми на Духовния свят. Там се създава и музиката като движение, хармонично на тези форми. Е, щом Мъдростта чрез Виделината управлява, разбира се, че редът на тази Хармония не се нарушава! Само в онзи човек и ученик, който има Виделина в съзнанието си, тя ще внесе Светлина в ума му и той ще знае законите, по които управлява Хармонията в света. Знае ли това, на него няма да му е необходим устав, който да му сочи чрез точки и правила какво да прави.
За ученика в Школата, който има Виделина, има
ред
и
порядък
както вътре в него, така и вън от него.
Има в него вътрешна и сътворена външна организация. "Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее." Кога Истината грее? Истината се осветява от Светлината в Божествения свят. Тази Светлина в Божествения свят се нарича Слава. Тази Слава като Светлина създава Света на Истината.
към текста >>
Там тя цъфти чрез Виделината в Света на Хармонията и
порядъка
.
И когато тази Слава и Божествена Светлина грее, плодът цъфти и зрее. Кой плод цъфти? Всички възвишени идеи от Словото на Учителя са идеи от Божествения свят. Всяка идея като плодова пъпка се намира в Божествения свят. За да разцъфти тази идея, тя трябва да се свали от Божествения свят чрез Славата в Света на Мъдростта.
Там тя цъфти чрез Виделината в Света на Хармонията и
порядъка
.
Когато тази идея трябва да узрее като плод, тя трябва да се свали от Света на Мъдростта чрез Виделината, да дойде в ума на човека като Светлина и да създаде светла мисъл. Този плод зрее в ума на човека. Затова, когато Божествената Слава грее от Света на Истината, тя като Виделина цъфти и като Хармония разцъфтява, а като Светлина зрее като плод в ума на ученика. И този плод като узрее, представлява реализираната идея от Словото на Всемировия Учител чрез живота на ученика. Затова Учителят казва, че първият плод от ученика се дава на Учителя.
към текста >>
И този плод като узрее,
представлява
реализираната идея от Словото на Всемировия Учител чрез живота на ученика.
За да разцъфти тази идея, тя трябва да се свали от Божествения свят чрез Славата в Света на Мъдростта. Там тя цъфти чрез Виделината в Света на Хармонията и порядъка. Когато тази идея трябва да узрее като плод, тя трябва да се свали от Света на Мъдростта чрез Виделината, да дойде в ума на човека като Светлина и да създаде светла мисъл. Този плод зрее в ума на човека. Затова, когато Божествената Слава грее от Света на Истината, тя като Виделина цъфти и като Хармония разцъфтява, а като Светлина зрее като плод в ума на ученика.
И този плод като узрее,
представлява
реализираната идея от Словото на Всемировия Учител чрез живота на ученика.
Затова Учителят казва, че първият плод от ученика се дава на Учителя. Това е метод и начин за приложение от Словото на Учителя в живота на ученика. Това означава да намериш една идея от Словото на Учителя и да я реализираш чрез светъл ум, благородно чувство и праведна постъпка. Ето така се реализират идеите на Учителя от Словото Му чрез живота на ученика. Тогава ученикът се познава по негобия плод.
към текста >>
Второто за Мъдростта: "Когато Мъдростта управлява,
редът
не се нарушава" означава да изработиш у себе си модел на идеална външна организация, която да съответствува на създадената
преди
това от тебе идеална вътрешна организация.
Тогава питам: необходимо ли е ученикът да има членска карта и с нея да доказва, че е член на някакво общество или организация? Отговорете ми сега. Ние с какво ще се доказваме - с членски карти или с плодовете на нашия труд в резултат изпълнение Волята на Бога? И накрая, какво означават трите изречения на Учителя от "Писмото"? Първото за Любовта: "Когато Любовта царува, смут не става" означава да изработиш в себе си модел на идеалната вътрешна организация,по която да протече Любовта, която е връзка на Съвършенство и протича чрез Мировата Любов у човека и Ученика.
Второто за Мъдростта: "Когато Мъдростта управлява,
редът
не се нарушава" означава да изработиш у себе си модел на идеална външна организация, която да съответствува на създадената
преди
това от тебе идеална вътрешна организация.
Защото светът на Мъдростта е сътворен от Виделината и тя създава Света на Хармонията. А да сътвориш хармонични отношения между вътрешната си организация и външната си проекция - това означава правилни отношения към Бога, към ближния си и към себе си. Това се осъществява чрез Космична Обич у човека и ученика. Значи, за да протече в теб Мировата Любов, трябва да имаш идеална вътрешна организация като човек и като ученик. Значи, за да протече в теб Космичната Обич, трябва да имаш идеална външна организация и проекция на тази организация като човек и ученик.
към текста >>
Пътят за реализация на Словото на Учителя чрез живота на ученика
представлява
Пътя на Школата.
Третото за Истината: "Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее" означава, че след изработването на правилни отношения към Бога от ученика, от Света на Истината, която е сътворена от Светлината на Божествения Свят, тоест от Славата, ще слезе Божествената Слава. Правилните отношения на ученика към Бога означават път на Славата към Виделината, означават път на Виделината към Светлината, означават път на една Божествена Идея, преминала чрез Славата, чрез Виделината и чрез Светлината в ума на ученика, откъдето да се реализира чрез светла мисъл, благородно чувство и праведна постъпка. Ето, това е пътят за реализиране на една идея от Света на Истината чрез живота на ученика на земята. Това е смисълът на Вътрешната Школа на Бялото Братство. А Божествените идеи от Света на Истината се намират в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно.
Пътят за реализация на Словото на Учителя чрез живота на ученика
представлява
Пътя на Школата.
Ето, това означават трите изречения на Учителя от "Писмото", превърнали се в Сила и Живот чрез живота на ученика, изпълняващ Волята на Великия Учител Беинса Дуно. Това са три изречения, три окултни формули от три свята: Света на Любовта, Света на Мъдростта и Света на Истината. "Когато Любовта царува, смут не става". Това е Светлината на физическия свят, това е Царството на фактите. "Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава".
към текста >>
"Когато Мъдростта управлява,
редът
не се нарушава".
Пътят за реализация на Словото на Учителя чрез живота на ученика представлява Пътя на Школата. Ето, това означават трите изречения на Учителя от "Писмото", превърнали се в Сила и Живот чрез живота на ученика, изпълняващ Волята на Великия Учител Беинса Дуно. Това са три изречения, три окултни формули от три свята: Света на Любовта, Света на Мъдростта и Света на Истината. "Когато Любовта царува, смут не става". Това е Светлината на физическия свят, това е Царството на фактите.
"Когато Мъдростта управлява,
редът
не се нарушава".
Това е Виделината. Това е Духовният свят, Царството на Духовните Закони. "Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее". Това е Славата на Бога. Това е Божественият свят и Принципът.
към текста >>
Те казваха трите изречения и пееха песента, като така доказваха, че за тях тези три изречения от Учителя означават, че в братския живот и в братските събрания не трябва смут да става, не трябва
редът
да се нарушава, за да може всичко у нас като братски живот да цъфти и зрее.
Търси се ученикът, който да изпълни Волята на Учителя като реализира чрез живота си тези три формули от "Писмото" на Учителя. Минаха години. И което е най-интересното - Учителят създаде песен по тези три изречения. Думите се записаха, мелодията също и стана една хубава песен. Възрастните приятели я пееха, когато се събираха за да да вземат някакви важни решения във връзка с братския живот.
Те казваха трите изречения и пееха песента, като така доказваха, че за тях тези три изречения от Учителя означават, че в братския живот и в братските събрания не трябва смут да става, не трябва
редът
да се нарушава, за да може всичко у нас като братски живот да цъфти и зрее.
Е, какво ще кажете за това? Това не е ли изопачение на нещата? Дори се стигна дотам, че всички ръководители на Братствата от България се събраха през 1949 година в Айтос и там се състави и одобри братският устав на "Общество Бяло Братство". Там се избра пожизнено Върховен братски съвет от седем души, за вечни времена, докато са живи на земята. Преди това, като формула изрекоха трите изречения, които са ви известни.
към текста >>
Преди
това, като формула изрекоха трите изречения, които са ви известни.
Те казваха трите изречения и пееха песента, като така доказваха, че за тях тези три изречения от Учителя означават, че в братския живот и в братските събрания не трябва смут да става, не трябва редът да се нарушава, за да може всичко у нас като братски живот да цъфти и зрее. Е, какво ще кажете за това? Това не е ли изопачение на нещата? Дори се стигна дотам, че всички ръководители на Братствата от България се събраха през 1949 година в Айтос и там се състави и одобри братският устав на "Общество Бяло Братство". Там се избра пожизнено Върховен братски съвет от седем души, за вечни времена, докато са живи на земята.
Преди
това, като формула изрекоха трите изречения, които са ви известни.
После изпяха песента "Писмото". След това се разделиха. Отидоха си. В София пристигнаха, току-що избрани, пожизнените членове на Върховния братски съвет и донесоха Братския устав. Какво стана по- нататък?
към текста >>
Братският устав се
предложи
на Комитета по вероизповеданията, но не се прие от правителството.
После изпяха песента "Писмото". След това се разделиха. Отидоха си. В София пристигнаха, току-що избрани, пожизнените членове на Върховния братски съвет и донесоха Братския устав. Какво стана по- нататък?
Братският устав се
предложи
на Комитета по вероизповеданията, но не се прие от правителството.
Всички упрекваха правителството. Братството, като организация бе предложено да се признае от Министерството на външните работи, към което бе зачислен Комитетът по вероизповеданията. Отначало бе зачислено с официално писмо, но след това, с друго официално писмо бе отменено първото решение. Всички упрекваха правителството. Какво направи Върховният братски съвет?
към текста >>
Братството, като организация бе
предложено
да се признае от Министерството на външните работи, към което бе зачислен Комитетът по вероизповеданията.
Отидоха си. В София пристигнаха, току-що избрани, пожизнените членове на Върховния братски съвет и донесоха Братския устав. Какво стана по- нататък? Братският устав се предложи на Комитета по вероизповеданията, но не се прие от правителството. Всички упрекваха правителството.
Братството, като организация бе
предложено
да се признае от Министерството на външните работи, към което бе зачислен Комитетът по вероизповеданията.
Отначало бе зачислено с официално писмо, но след това, с друго официално писмо бе отменено първото решение. Всички упрекваха правителството. Какво направи Върховният братски съвет? С годините се получиха неразбории, противоречия, разногласия, противодействия и членове от този Братски съвет предизвикаха ревизия, която доведе до процес срещу Братството. Като общество то бе унищожено, "Изгревът" бе разтурен, а някои от Върховния братски съвет отидоха в затвора като един от тях преди това, непосредствено след заминаването на Учителя, бе изпратен в концлагер.
към текста >>
С годините се получиха неразбории, противоречия, разногласия, противодействия и членове от този Братски съвет
предизвикаха
ревизия, която доведе до процес срещу Братството.
Всички упрекваха правителството. Братството, като организация бе предложено да се признае от Министерството на външните работи, към което бе зачислен Комитетът по вероизповеданията. Отначало бе зачислено с официално писмо, но след това, с друго официално писмо бе отменено първото решение. Всички упрекваха правителството. Какво направи Върховният братски съвет?
С годините се получиха неразбории, противоречия, разногласия, противодействия и членове от този Братски съвет
предизвикаха
ревизия, която доведе до процес срещу Братството.
Като общество то бе унищожено, "Изгревът" бе разтурен, а някои от Върховния братски съвет отидоха в затвора като един от тях преди това, непосредствено след заминаването на Учителя, бе изпратен в концлагер. Всички упрекваха правителството. И аз съм го упреквала. Хайде сега да се върнем в 1926 година. И да си спомним как, при какви обстоятелства Учителят изрече тия три изречения.
към текста >>
Като общество то бе унищожено, "Изгревът" бе разтурен, а някои от Върховния братски съвет отидоха в затвора като един от тях
преди
това,
непосредствено
след заминаването на Учителя, бе изпратен в концлагер.
Братството, като организация бе предложено да се признае от Министерството на външните работи, към което бе зачислен Комитетът по вероизповеданията. Отначало бе зачислено с официално писмо, но след това, с друго официално писмо бе отменено първото решение. Всички упрекваха правителството. Какво направи Върховният братски съвет? С годините се получиха неразбории, противоречия, разногласия, противодействия и членове от този Братски съвет предизвикаха ревизия, която доведе до процес срещу Братството.
Като общество то бе унищожено, "Изгревът" бе разтурен, а някои от Върховния братски съвет отидоха в затвора като един от тях
преди
това,
непосредствено
след заминаването на Учителя, бе изпратен в концлагер.
Всички упрекваха правителството. И аз съм го упреквала. Хайде сега да се върнем в 1926 година. И да си спомним как, при какви обстоятелства Учителят изрече тия три изречения. Хайде сега да се върнем в 1926 година, за да видим защо Учителят даде песента "Писмото" с текст въпросните три изречения.
към текста >>
Бележк а на
редактора
.
Трите изречения от "Писмото" не са обикновени изречения, а са магически формули от Словото на Всемировия Учител. Чрез тези три формули Божественият и Духовният свят управляват света и живота на земята чрез Словото на Всемировия Учител. За мен това са висши откровения на Бога чрез Словото на Учителя. Ученикът в Школата на Учителя изучава Словото на Учителя, което е Слово на Бога и го прилага в живота си като създава вътрешни и външни връзки с Бога. А Бог чрез тях създава хармоничните съотношения на човешките души, дошли и родили се като човеци на земята.
Бележк а на
редактора
.
На 28 декември 1991 година, ден събота, в София се събраха ръководителите от Братствата, както и делегати от цялата страна, за да си изберат Върховен братски съвет. На събранието не бяха допуснати техните опоненти и съперници за ръководство в Братството. Влязоха само онези, които носеха специални пропуски, написани от човешка ръка и връчени на подбрани личности. Пропуските бяха подпечатани с печат, на който бе сложен ликът на Пентаграма. Това е грубо нарушение на Словото на Учителя, защото Пентаграмът не е човешки печат, а има строги правила за неговото ползуване от ученика.
към текста >>
Преди
това им разказа цялата история на създаването на тази песен.
Пентаграмът не е човешки печат, а е бъдещото Верую на човечеството от шестата раса. Тогава по челата на синовете Божии Пентаграмът ще блести като звезда. Това е утринната звезда, белегът на Завета на Бога с човечеството. Това е Третият Завет, даден от Бога чрез Всемировия Учител. Един възрастен приятел, който бе целувал десницата на Учителя в знак на общение с Бога, стана и им изпя песента "Писмото".
Преди
това им разказа цялата история на създаването на тази песен.
И вместо, след изслушване на тази история, както и на песента, всички присъствуващи да станат, да се разцелуват по братски и след това да се разотидат по живо и по здраво по домовете си, откъдето са дошли, те взеха, че си избраха Върховен братски съвет. Въпрос: Чия Воля изпълниха те? Отговор: Изпълниха собствената си воля. Въпрос: А Волята на Учителя? Отговор: Търси се ученикът, който да изпълни Волята на Всемировия Учител Беинса Дуно.
към текста >>
А много
преди
това, една инициативна група, с писмо Ц-79-06-1 от 3 октомври 1990 година, се бе зачислила и регистрирала като Духовно общество "Всемирно Бяло Братство" именно при православната българска църква и религиозните секти.
Отговор: Търси се ученикът, който да изпълни Волята на Всемировия Учител Беинса Дуно. Волята Му ще я намерите в Словото Му. Четете и прилагайте! Какво се случи по-нататък? На следващия ден, онази група, която не бе допусната на събранието за избиране на ръководство, подаде документи да се зарегистрира като ново Бяло Братство към Комитета на вероизповеданията, който сега е с ново име: "Комитет по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове" при Министерството на вътрешните работи.
А много
преди
това, една инициативна група, с писмо Ц-79-06-1 от 3 октомври 1990 година, се бе зачислила и регистрирала като Духовно общество "Всемирно Бяло Братство" именно при православната българска църква и религиозните секти.
И сега именно, това така наречено духовно общество, което бе регистрирано и се намираше в редиците на православната църква и религиозните култове, си избираше Върховен братски съвет, за да може да го запише след това там, където се вписват имената на патриарси, митрополити, епископи и ръководители на религиозни култове и секти. Те си избраха единодушно Върховен братски съвет. Какво стана по-нататък? Още на следващия ден след изпяването на песента "Писмото", Братството се разцепи на две. Това предизвика ответна верижна реакция и по Братствата в провинцията.
към текста >>
И сега именно, това така наречено духовно общество, което бе регистрирано и се намираше в
редиците
на православната църква и религиозните култове, си избираше Върховен братски съвет, за да може да го запише след това там, където се вписват имената на патриарси, митрополити, епископи и ръководители на религиозни култове и секти.
Волята Му ще я намерите в Словото Му. Четете и прилагайте! Какво се случи по-нататък? На следващия ден, онази група, която не бе допусната на събранието за избиране на ръководство, подаде документи да се зарегистрира като ново Бяло Братство към Комитета на вероизповеданията, който сега е с ново име: "Комитет по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове" при Министерството на вътрешните работи. А много преди това, една инициативна група, с писмо Ц-79-06-1 от 3 октомври 1990 година, се бе зачислила и регистрирала като Духовно общество "Всемирно Бяло Братство" именно при православната българска църква и религиозните секти.
И сега именно, това така наречено духовно общество, което бе регистрирано и се намираше в
редиците
на православната църква и религиозните култове, си избираше Върховен братски съвет, за да може да го запише след това там, където се вписват имената на патриарси, митрополити, епископи и ръководители на религиозни култове и секти.
Те си избраха единодушно Върховен братски съвет. Какво стана по-нататък? Още на следващия ден след изпяването на песента "Писмото", Братството се разцепи на две. Това предизвика ответна верижна реакция и по Братствата в провинцията. Започнаха да се разделят и да отхвърлят предишните си ръководители и ръководства.
към текста >>
Това
предизвика
ответна верижна реакция и по Братствата в провинцията.
А много преди това, една инициативна група, с писмо Ц-79-06-1 от 3 октомври 1990 година, се бе зачислила и регистрирала като Духовно общество "Всемирно Бяло Братство" именно при православната българска църква и религиозните секти. И сега именно, това така наречено духовно общество, което бе регистрирано и се намираше в редиците на православната църква и религиозните култове, си избираше Върховен братски съвет, за да може да го запише след това там, където се вписват имената на патриарси, митрополити, епископи и ръководители на религиозни култове и секти. Те си избраха единодушно Върховен братски съвет. Какво стана по-нататък? Още на следващия ден след изпяването на песента "Писмото", Братството се разцепи на две.
Това
предизвика
ответна верижна реакция и по Братствата в провинцията.
Започнаха да се разделят и да отхвърлят предишните си ръководители и ръководства. Следващият етап на тази верижна реакция премина направо върху самия комитет, където се бяха зарегистрирали. Първо се разцепи Българската православна църква и се създадоха два синода. Старият синод бе обявен като нелегитимен, а новият бе зарегистриран и обявен за законен. После дори и ръководството на мохамеданската религия в България се разцепи на две мюфтийства с двама мюфтии.
към текста >>
Започнаха да се разделят и да отхвърлят
предишните
си ръководители и ръководства.
И сега именно, това така наречено духовно общество, което бе регистрирано и се намираше в редиците на православната църква и религиозните култове, си избираше Върховен братски съвет, за да може да го запише след това там, където се вписват имената на патриарси, митрополити, епископи и ръководители на религиозни култове и секти. Те си избраха единодушно Върховен братски съвет. Какво стана по-нататък? Още на следващия ден след изпяването на песента "Писмото", Братството се разцепи на две. Това предизвика ответна верижна реакция и по Братствата в провинцията.
Започнаха да се разделят и да отхвърлят
предишните
си ръководители и ръководства.
Следващият етап на тази верижна реакция премина направо върху самия комитет, където се бяха зарегистрирали. Първо се разцепи Българската православна църква и се създадоха два синода. Старият синод бе обявен като нелегитимен, а новият бе зарегистриран и обявен за законен. После дори и ръководството на мохамеданската религия в България се разцепи на две мюфтийства с двама мюфтии. Верижната реакция се прехвърли върху всички духовни общества, религиозни секти и църкви.
към текста >>
20.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Хранехме се на масите
пред
салона през това хубаво слънчево време.
Побоят върху Учителя през 1936 година Беше 4 май 1936 година. Радвахме се на един много хубав слънчев ден. Даже Учителят се беше облякъл в тънко памучно сако. Беше с бяла риза и сиво сако - така, както се обличаше през летните дни. Всички бяхме на обед.
Хранехме се на масите
пред
салона през това хубаво слънчево време.
След обяд всички си отидохме по бараките. Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - си бяхме полегнали след обяд в нашата барака, наричана "парахода". Приятелите бяха се излегнали и почиваха. "Изгревът" беше обзет от едно необикновено затишие. Беше между три и четири часа след обяд.
към текста >>
Сестра Веса Козарева повтаря отново казаното
преди
малко.
"Изгревът" беше обзет от едно необикновено затишие. Беше между три и четири часа след обяд. Както сме си полегнали, изведнъж една сестра - Веса Козарева - нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя? " Ние седим не креватите, мигаме и не разбираме нищо. За нас това е като гръм от ясно небе.
Сестра Веса Козарева повтаря отново казаното
преди
малко.
Ние се стреснахме, опомнихме се веднага, скочихме от леглата и трите побегнахме към салона. Отидохме там и видяхме, че Учителят е излязъл пред салона. Имаше пет-шест човека при Него. Той беше много сериозен. По ризата и по сакото Му имаше петна кръв.
към текста >>
Отидохме там и видяхме, че Учителят е излязъл
пред
салона.
Както сме си полегнали, изведнъж една сестра - Веса Козарева - нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя? " Ние седим не креватите, мигаме и не разбираме нищо. За нас това е като гръм от ясно небе. Сестра Веса Козарева повтаря отново казаното преди малко. Ние се стреснахме, опомнихме се веднага, скочихме от леглата и трите побегнахме към салона.
Отидохме там и видяхме, че Учителят е излязъл
пред
салона.
Имаше пет-шест човека при Него. Той беше много сериозен. По ризата и по сакото Му имаше петна кръв. Никъде по главата или по лицето Си нямаше рана, от която да е текла тази кръв. По-късно разбрахме, че тя е на самия побойник.
към текста >>
Тъй че той имаше хубаво и
предано
чувство към Учителя, но защо е бил пасивен в този момент и не се е намесил да спасява Учителя, не зная.
Аз не съм говорила с Кавалджиев по този въпрос. Познавах го лично. Той ми е разказвал как е боледувал от туберкулоза и че Учителят го оздравил и му спасил живота. Беше ми казал: "Знаеш ли какво значи да миришеш на пръст и земя и после да оживееш? " Той имаше много хубаво чувство към Учителя, защото му бе помогнал с някакви методи за лечение.
Тъй че той имаше хубаво и
предано
чувство към Учителя, но защо е бил пасивен в този момент и не се е намесил да спасява Учителя, не зная.
Това може би е до темперамента. Или така е трябвало да стане и да се случи това събитие. Кавалджиев беше миролюбив човек и през ум не му е минавало, че може да се случи такова нещо и то с Учителя. Ако е бил друг човек, щеше да се нахвърли върху побойника. След побоя много приятели го упрекваха, че не е защитил Учителя.
към текста >>
А може би Учителят бе
подредил
нещата да бъдат точно така.
След побоя много приятели го упрекваха, че не е защитил Учителя. Но това зависи от характера на човека. И накрая - зависи от Учителя. Ако трябваше някой да Го защитава, Той би сложил някой здрав и смелчага до Себе Си, да Го защитава. А по това време целият "Изгрев" се беше прибрал по бараките, почиваше и нямаше жива душа след обед около салона.
А може би Учителят бе
подредил
нещата да бъдат точно така.
Онзи побойник влиза и започва да бие с юмруци Учителя по главата. Учителят не се съпротивлява и не се брани. През това време двама братя са били навън и са пребоядисвали масите пред салона. Единият от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът. И в това време, вместо двамата да влязат вътре и да хванат този побойник, те също са били напълно пасивни.
към текста >>
През това време двама братя са били навън и са пребоядисвали масите
пред
салона.
Ако трябваше някой да Го защитава, Той би сложил някой здрав и смелчага до Себе Си, да Го защитава. А по това време целият "Изгрев" се беше прибрал по бараките, почиваше и нямаше жива душа след обед около салона. А може би Учителят бе подредил нещата да бъдат точно така. Онзи побойник влиза и започва да бие с юмруци Учителя по главата. Учителят не се съпротивлява и не се брани.
През това време двама братя са били навън и са пребоядисвали масите
пред
салона.
Единият от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът. И в това време, вместо двамата да влязат вътре и да хванат този побойник, те също са били напълно пасивни. Стоянчо дърводелецът беше с деликатно здраве, но Йордан шофьорът беше як и здрав и можеше да се справи с побойника, ако някой беше му наредил. А те двамата оставят побойника необезпокояван да напусне салона на "Изгрева", а отиват да викат брат Любомир Лулчев, понеже са от неговата група, от групата на "Упанишадите" и без негово разрешение не биха предприели нищо. Така че те извикват Лулчев от бараката му, той идва и отива при Учителя и започва да говори с Него.
към текста >>
Стоянчо дърводелецът беше с деликатно здраве, но Йордан шофьорът беше як и здрав и можеше да се справи с побойника, ако някой беше му
наредил
.
Онзи побойник влиза и започва да бие с юмруци Учителя по главата. Учителят не се съпротивлява и не се брани. През това време двама братя са били навън и са пребоядисвали масите пред салона. Единият от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът. И в това време, вместо двамата да влязат вътре и да хванат този побойник, те също са били напълно пасивни.
Стоянчо дърводелецът беше с деликатно здраве, но Йордан шофьорът беше як и здрав и можеше да се справи с побойника, ако някой беше му
наредил
.
А те двамата оставят побойника необезпокояван да напусне салона на "Изгрева", а отиват да викат брат Любомир Лулчев, понеже са от неговата група, от групата на "Упанишадите" и без негово разрешение не биха предприели нищо. Така че те извикват Лулчев от бараката му, той идва и отива при Учителя и започва да говори с Него. След това идват и други приятели, които са видели как въпросното лице напуска "Изгрева". След уточняване се разбира кое е лицето. Разбира се, че това лице е рожден брат на ротния командир на Гради Минчев.
към текста >>
А те двамата оставят побойника необезпокояван да напусне салона на "Изгрева", а отиват да викат брат Любомир Лулчев, понеже са от неговата група, от групата на "Упанишадите" и без негово разрешение не биха
предприели
нищо.
Учителят не се съпротивлява и не се брани. През това време двама братя са били навън и са пребоядисвали масите пред салона. Единият от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът. И в това време, вместо двамата да влязат вътре и да хванат този побойник, те също са били напълно пасивни. Стоянчо дърводелецът беше с деликатно здраве, но Йордан шофьорът беше як и здрав и можеше да се справи с побойника, ако някой беше му наредил.
А те двамата оставят побойника необезпокояван да напусне салона на "Изгрева", а отиват да викат брат Любомир Лулчев, понеже са от неговата група, от групата на "Упанишадите" и без негово разрешение не биха
предприели
нищо.
Така че те извикват Лулчев от бараката му, той идва и отива при Учителя и започва да говори с Него. След това идват и други приятели, които са видели как въпросното лице напуска "Изгрева". След уточняване се разбира кое е лицето. Разбира се, че това лице е рожден брат на ротния командир на Гради Минчев. Това лице се казва Райков.
към текста >>
И вместо да
предприемат
официални разследвания за побоя, както законът повелява и вместо да го стегнат този човек и да го питат кой го е изпратил и защо го е изпратил и да разнищят цялата тази история, те направиха най-голямата глупост, която може да се измисли.
Разбира се, че това лице е рожден брат на ротния командир на Гради Минчев. Това лице се казва Райков. Разбра се, че той е цанковист. Лулчев имаше един приятел в полицията, който беше шеф в Държавна сигурност в София и по негово настояване побойникът бе намерен и арестуван. След разпит той си признал всичко - че е извършил побоя върху Учителя.
И вместо да
предприемат
официални разследвания за побоя, както законът повелява и вместо да го стегнат този човек и да го питат кой го е изпратил и защо го е изпратил и да разнищят цялата тази история, те направиха най-голямата глупост, която може да се измисли.
Лулчев и- шефът на полицията изпратиха побойника да отиде сам на "Изгрева" и да иска извинение от Учителя, за да разрешат въпроса по християнски. Така че вместо да разберат и да разнищят целия заговор срещу Учителя, те взеха, че го изпратиха при Учителя да иска извинение и прошка. Според мен, трябваше да се знае кой го е изпратил. Този човек не знаеше кой е Учителят. Той бе един дързък човек, нахален човек, който бе готов да извърши и насилие и да нападне с юмруци Учителя.
към текста >>
Според
мен, трябваше да се знае кой го е изпратил.
Лулчев имаше един приятел в полицията, който беше шеф в Държавна сигурност в София и по негово настояване побойникът бе намерен и арестуван. След разпит той си признал всичко - че е извършил побоя върху Учителя. И вместо да предприемат официални разследвания за побоя, както законът повелява и вместо да го стегнат този човек и да го питат кой го е изпратил и защо го е изпратил и да разнищят цялата тази история, те направиха най-голямата глупост, която може да се измисли. Лулчев и- шефът на полицията изпратиха побойника да отиде сам на "Изгрева" и да иска извинение от Учителя, за да разрешат въпроса по християнски. Така че вместо да разберат и да разнищят целия заговор срещу Учителя, те взеха, че го изпратиха при Учителя да иска извинение и прошка.
Според
мен, трябваше да се знае кой го е изпратил.
Този човек не знаеше кой е Учителят. Той бе един дързък човек, нахален човек, който бе готов да извърши и насилие и да нападне с юмруци Учителя. Та той можеше да Го убие и Учителят да си замине. Та Учителят не беше млад с Неговите човешки години и в това човешко тяло. Той беше роден в 1864 година и през 1936 година е бил на седемдесет и две години.
към текста >>
В същия миг в съзнанието ми като на филмова лента излязоха няколко събития
отпреди
няколко дни.
Това е по-правдоподобно. Така, както познаваме Учителя и така, както съм виждала как Той проявява Своята милост към всички, за мен е по-правдоподобно, че му е подал ръка. Освен това, Той бе Всемировият Учител и не можеше да има в Себе Си злоба срещу някого с желание за мъст или да държи омраза в Себе Си срещу някого. Това е противоречие с Неговото Учение за Всемировата Любов и Космичната Обич, която се съдържа в Словото Му. В същия ден и час на побоя, аз знаех, че тази работа е с политически мотив.
В същия миг в съзнанието ми като на филмова лента излязоха няколко събития
отпреди
няколко дни.
Това го бях чула лично от Любомир Лулчев, който ми разказа подробно следното. Учителят го извикал и му казал, че трябва да предаде на царя следните думи: "Царят може когото иска да сложи за министър-председател, но не и Александър Цанков. В никакъв случай и никога - Александър Цанков". Учителят бе подчертал това. Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски.
към текста >>
Учителят го извикал и му казал, че трябва да
предаде
на царя следните думи: "Царят може когото иска да сложи за министър-
председател
, но не и Александър Цанков.
Освен това, Той бе Всемировият Учител и не можеше да има в Себе Си злоба срещу някого с желание за мъст или да държи омраза в Себе Си срещу някого. Това е противоречие с Неговото Учение за Всемировата Любов и Космичната Обич, която се съдържа в Словото Му. В същия ден и час на побоя, аз знаех, че тази работа е с политически мотив. В същия миг в съзнанието ми като на филмова лента излязоха няколко събития отпреди няколко дни. Това го бях чула лично от Любомир Лулчев, който ми разказа подробно следното.
Учителят го извикал и му казал, че трябва да
предаде
на царя следните думи: "Царят може когото иска да сложи за министър-
председател
, но не и Александър Цанков.
В никакъв случай и никога - Александър Цанков". Учителят бе подчертал това. Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски. С него и чрез него бяха убити хиляди земеделци по време на септемврийските събития през 1923 година. Бяха убити и хиляди комунисти.
към текста >>
Учителят вероятно имаше и други съображения за изхода на тази политическа криза и в никакъв случай не желаеше да се допусне това лице да стане отново министър-
председател
през тези години.
В никакъв случай и никога - Александър Цанков". Учителят бе подчертал това. Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски. С него и чрез него бяха убити хиляди земеделци по време на септемврийските събития през 1923 година. Бяха убити и хиляди комунисти.
Учителят вероятно имаше и други съображения за изхода на тази политическа криза и в никакъв случай не желаеше да се допусне това лице да стане отново министър-
председател
през тези години.
Учителят бе казал на Лулчев тези думи, а Лулчев ги бе предал на царя. Царят се бе вслушал в думите на Лулчев и така Цанков не бе избран за министър-председател. Това ми го разказа Лулчев. Аз на никого не съм го казала, макар че го знаех. Но Лулчев имаше една група приятели от различни политически партии, пред които разказваше много неща, за да задоволи своето честолюбие, че не е случаен човек и че взема дейно участие в разрешаването на политическите събития на държавата.
към текста >>
Учителят бе казал на Лулчев тези думи, а Лулчев ги бе
предал
на царя.
Учителят бе подчертал това. Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски. С него и чрез него бяха убити хиляди земеделци по време на септемврийските събития през 1923 година. Бяха убити и хиляди комунисти. Учителят вероятно имаше и други съображения за изхода на тази политическа криза и в никакъв случай не желаеше да се допусне това лице да стане отново министър- председател през тези години.
Учителят бе казал на Лулчев тези думи, а Лулчев ги бе
предал
на царя.
Царят се бе вслушал в думите на Лулчев и така Цанков не бе избран за министър-председател. Това ми го разказа Лулчев. Аз на никого не съм го казала, макар че го знаех. Но Лулчев имаше една група приятели от различни политически партии, пред които разказваше много неща, за да задоволи своето честолюбие, че не е случаен човек и че взема дейно участие в разрешаването на политическите събития на държавата. Че това беше вярно - вярно беше.
към текста >>
Царят се бе вслушал в думите на Лулчев и така Цанков не бе избран за министър-
председател
.
Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски. С него и чрез него бяха убити хиляди земеделци по време на септемврийските събития през 1923 година. Бяха убити и хиляди комунисти. Учителят вероятно имаше и други съображения за изхода на тази политическа криза и в никакъв случай не желаеше да се допусне това лице да стане отново министър- председател през тези години. Учителят бе казал на Лулчев тези думи, а Лулчев ги бе предал на царя.
Царят се бе вслушал в думите на Лулчев и така Цанков не бе избран за министър-
председател
.
Това ми го разказа Лулчев. Аз на никого не съм го казала, макар че го знаех. Но Лулчев имаше една група приятели от различни политически партии, пред които разказваше много неща, за да задоволи своето честолюбие, че не е случаен човек и че взема дейно участие в разрешаването на политическите събития на държавата. Че това беше вярно - вярно беше. Вярно беше за всички нас, които бяхме на "Изгрева", а особено за мен, която най-добре познавах Лулчев и неговия личен и обществен живот, защото по това време също вземах участие в неговия личен живот, въпреки че Учителят бе ме предупредил да се отделя от него.
към текста >>
Но Лулчев имаше една група приятели от различни политически партии,
пред
които разказваше много неща, за да задоволи своето честолюбие, че не е случаен човек и че взема дейно участие в разрешаването на политическите събития на държавата.
Учителят вероятно имаше и други съображения за изхода на тази политическа криза и в никакъв случай не желаеше да се допусне това лице да стане отново министър- председател през тези години. Учителят бе казал на Лулчев тези думи, а Лулчев ги бе предал на царя. Царят се бе вслушал в думите на Лулчев и така Цанков не бе избран за министър-председател. Това ми го разказа Лулчев. Аз на никого не съм го казала, макар че го знаех.
Но Лулчев имаше една група приятели от различни политически партии,
пред
които разказваше много неща, за да задоволи своето честолюбие, че не е случаен човек и че взема дейно участие в разрешаването на политическите събития на държавата.
Че това беше вярно - вярно беше. Вярно беше за всички нас, които бяхме на "Изгрева", а особено за мен, която най-добре познавах Лулчев и неговия личен и обществен живот, защото по това време също вземах участие в неговия личен живот, въпреки че Учителят бе ме предупредил да се отделя от него. Но това е тема на друга моя изповед. Лулчев имаше слабост да казва такива тайни неща на много хора и с това се хвалеше. Тази негова хвалба докара голяма беля върху Учителя.
към текста >>
Вярно беше за всички нас, които бяхме на "Изгрева", а особено за мен, която най-добре познавах Лулчев и неговия личен и обществен живот, защото по това време също вземах участие в неговия личен живот, въпреки че Учителят бе ме
предупредил
да се отделя от него.
Царят се бе вслушал в думите на Лулчев и така Цанков не бе избран за министър-председател. Това ми го разказа Лулчев. Аз на никого не съм го казала, макар че го знаех. Но Лулчев имаше една група приятели от различни политически партии, пред които разказваше много неща, за да задоволи своето честолюбие, че не е случаен човек и че взема дейно участие в разрешаването на политическите събития на държавата. Че това беше вярно - вярно беше.
Вярно беше за всички нас, които бяхме на "Изгрева", а особено за мен, която най-добре познавах Лулчев и неговия личен и обществен живот, защото по това време също вземах участие в неговия личен живот, въпреки че Учителят бе ме
предупредил
да се отделя от него.
Но това е тема на друга моя изповед. Лулчев имаше слабост да казва такива тайни неща на много хора и с това се хвалеше. Тази негова хвалба докара голяма беля върху Учителя. Тези негови думи бяха дошли до ушите на Цанков. И той изпрати този човек да нанесе побой срещу Учителя.
към текста >>
По-късно ние разбрахме от думите на Учителя, изказани
непосредствено
след побоя
пред
Симеон Арнаудов - Дякона, че първоначалният замисъл на Цанков е бил да сложат адска машина в салона, да я възпламенят с часовников механизъм и така да избият всички ни по време на беседа.
Но това е тема на друга моя изповед. Лулчев имаше слабост да казва такива тайни неща на много хора и с това се хвалеше. Тази негова хвалба докара голяма беля върху Учителя. Тези негови думи бяха дошли до ушите на Цанков. И той изпрати този човек да нанесе побой срещу Учителя.
По-късно ние разбрахме от думите на Учителя, изказани
непосредствено
след побоя
пред
Симеон Арнаудов - Дякона, че първоначалният замисъл на Цанков е бил да сложат адска машина в салона, да я възпламенят с часовников механизъм и така да избият всички ни по време на беседа.
Но Учителят успял да отклони този техен замисъл по неведомите Негови пътища и приел да се извърши побоят върху Него. Затова в този ден и час целият "Изгрев" бе замрял, целият "Изгрев" като че ли бе пометен и нямаше жива душа и човек, който да Го защити. А онези, които бяха около Него, трябваше да бъдат само неми и живи свидетели на побоя. Само свидетели и нищо повече. Александър Цанков много мразеше Учителя.
към текста >>
Мене също ме уволниха като дъновистка от Народното събрание и то по времето, когато Цанков беше
председател
на Народното събрание.
Само свидетели и нищо повече. Александър Цанков много мразеше Учителя. По едно време той бе министър на просветата и не даде възможност на Паша Теодорова да работи като учителка. Тогава я бяха уволнили, понеже била дъновистка и тя лично беше ходила при него, за да бъде върната на работа. Той знаеше, че тя е дъновистка и затова потвърди нейното уволнение.
Мене също ме уволниха като дъновистка от Народното събрание и то по времето, когато Цанков беше
председател
на Народното събрание.
През 1927 година аз положих стенографски изпит в Народното събрание, взеха ме на работа там, но ме уволниха през 1928 година, понеже имало поверително донесение срещу мен, че съм дъновистка. Аз се отнесох към него като председател на Народното събрание, но понеже имаше отрицателно отношение към Учителя и Неговото дело, той лично подписа уволнението ми. През 1936 година Цанков не е в управлението, но при настъпилата правителствена криза, той е един от кандидатите за министър- председател. Така че след като чува какво е казал Учителят, какво е предал Лулчев на царя и че царят не го назначава като министър-председател именно заради тези думи, той решава да даде урок на Учителя, като изпраща онзи побойник. Аз разбрах всичко това.
към текста >>
Аз се отнесох към него като
председател
на Народното събрание, но понеже имаше отрицателно отношение към Учителя и Неговото дело, той лично подписа уволнението ми.
По едно време той бе министър на просветата и не даде възможност на Паша Теодорова да работи като учителка. Тогава я бяха уволнили, понеже била дъновистка и тя лично беше ходила при него, за да бъде върната на работа. Той знаеше, че тя е дъновистка и затова потвърди нейното уволнение. Мене също ме уволниха като дъновистка от Народното събрание и то по времето, когато Цанков беше председател на Народното събрание. През 1927 година аз положих стенографски изпит в Народното събрание, взеха ме на работа там, но ме уволниха през 1928 година, понеже имало поверително донесение срещу мен, че съм дъновистка.
Аз се отнесох към него като
председател
на Народното събрание, но понеже имаше отрицателно отношение към Учителя и Неговото дело, той лично подписа уволнението ми.
През 1936 година Цанков не е в управлението, но при настъпилата правителствена криза, той е един от кандидатите за министър- председател. Така че след като чува какво е казал Учителят, какво е предал Лулчев на царя и че царят не го назначава като министър-председател именно заради тези думи, той решава да даде урок на Учителя, като изпраща онзи побойник. Аз разбрах всичко това. Разбрах, че Лулчев носи цялата вина за побоя срещу Учителя. Отидох при Учителя и Му казах, че според мен, цялата вина носи брат Лулчев.
към текста >>
През 1936 година Цанков не е в управлението, но при настъпилата правителствена криза, той е един от кандидатите за министър-
председател
.
Тогава я бяха уволнили, понеже била дъновистка и тя лично беше ходила при него, за да бъде върната на работа. Той знаеше, че тя е дъновистка и затова потвърди нейното уволнение. Мене също ме уволниха като дъновистка от Народното събрание и то по времето, когато Цанков беше председател на Народното събрание. През 1927 година аз положих стенографски изпит в Народното събрание, взеха ме на работа там, но ме уволниха през 1928 година, понеже имало поверително донесение срещу мен, че съм дъновистка. Аз се отнесох към него като председател на Народното събрание, но понеже имаше отрицателно отношение към Учителя и Неговото дело, той лично подписа уволнението ми.
През 1936 година Цанков не е в управлението, но при настъпилата правителствена криза, той е един от кандидатите за министър-
председател
.
Така че след като чува какво е казал Учителят, какво е предал Лулчев на царя и че царят не го назначава като министър-председател именно заради тези думи, той решава да даде урок на Учителя, като изпраща онзи побойник. Аз разбрах всичко това. Разбрах, че Лулчев носи цялата вина за побоя срещу Учителя. Отидох при Учителя и Му казах, че според мен, цялата вина носи брат Лулчев. Учителят нищо не каза, но ми предаде окървавените дрехи да ги изпера.
към текста >>
Така че след като чува какво е казал Учителят, какво е
предал
Лулчев на царя и че царят не го назначава като министър-
председател
именно заради тези думи, той решава да даде урок на Учителя, като изпраща онзи побойник.
Той знаеше, че тя е дъновистка и затова потвърди нейното уволнение. Мене също ме уволниха като дъновистка от Народното събрание и то по времето, когато Цанков беше председател на Народното събрание. През 1927 година аз положих стенографски изпит в Народното събрание, взеха ме на работа там, но ме уволниха през 1928 година, понеже имало поверително донесение срещу мен, че съм дъновистка. Аз се отнесох към него като председател на Народното събрание, но понеже имаше отрицателно отношение към Учителя и Неговото дело, той лично подписа уволнението ми. През 1936 година Цанков не е в управлението, но при настъпилата правителствена криза, той е един от кандидатите за министър- председател.
Така че след като чува какво е казал Учителят, какво е
предал
Лулчев на царя и че царят не го назначава като министър-
председател
именно заради тези думи, той решава да даде урок на Учителя, като изпраща онзи побойник.
Аз разбрах всичко това. Разбрах, че Лулчев носи цялата вина за побоя срещу Учителя. Отидох при Учителя и Му казах, че според мен, цялата вина носи брат Лулчев. Учителят нищо не каза, но ми предаде окървавените дрехи да ги изпера. Ризата и сакото бяха изцапани с кръвта от порязаната ръка на побойника.
към текста >>
Отидох при Учителя и Му казах, че
според
мен, цялата вина носи брат Лулчев.
Аз се отнесох към него като председател на Народното събрание, но понеже имаше отрицателно отношение към Учителя и Неговото дело, той лично подписа уволнението ми. През 1936 година Цанков не е в управлението, но при настъпилата правителствена криза, той е един от кандидатите за министър- председател. Така че след като чува какво е казал Учителят, какво е предал Лулчев на царя и че царят не го назначава като министър-председател именно заради тези думи, той решава да даде урок на Учителя, като изпраща онзи побойник. Аз разбрах всичко това. Разбрах, че Лулчев носи цялата вина за побоя срещу Учителя.
Отидох при Учителя и Му казах, че
според
мен, цялата вина носи брат Лулчев.
Учителят нищо не каза, но ми предаде окървавените дрехи да ги изпера. Ризата и сакото бяха изцапани с кръвта от порязаната ръка на побойника. Накиснах дрехите в легена, огледах се и видях, че нямам сапун за пране. Да се чудиш и да се маеш защо нямам в този момент сапун. Тогава отидох нарочно при Лулчев да му искам сапун, с който да изпера кървавите дрехи на Учителя.
към текста >>
Учителят нищо не каза, но ми
предаде
окървавените дрехи да ги изпера.
През 1936 година Цанков не е в управлението, но при настъпилата правителствена криза, той е един от кандидатите за министър- председател. Така че след като чува какво е казал Учителят, какво е предал Лулчев на царя и че царят не го назначава като министър-председател именно заради тези думи, той решава да даде урок на Учителя, като изпраща онзи побойник. Аз разбрах всичко това. Разбрах, че Лулчев носи цялата вина за побоя срещу Учителя. Отидох при Учителя и Му казах, че според мен, цялата вина носи брат Лулчев.
Учителят нищо не каза, но ми
предаде
окървавените дрехи да ги изпера.
Ризата и сакото бяха изцапани с кръвта от порязаната ръка на побойника. Накиснах дрехите в легена, огледах се и видях, че нямам сапун за пране. Да се чудиш и да се маеш защо нямам в този момент сапун. Тогава отидох нарочно при Лулчев да му искам сапун, с който да изпера кървавите дрехи на Учителя. Казах му, че той има изключителна вина за този побой върху Учителя.
към текста >>
Но идваше
редовно
на обяд и
редовно
- на Паневритмия.
По тях се явиха синини и кръвоизливи. Едното бе повече посиняло, зачервено и кръвясало. Имаше и синини и подпухване по цялото Му лице. Видяхме, че Той все по-трудно и по-малко може да се движи. Все по-малко може да се храни.
Но идваше
редовно
на обяд и
редовно
- на Паневритмия.
Говореше на беседи- класовете продължаваха. Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената. Последната беседа беше в сряда. На другия ден, четвъртък, всички тръгнахме за Рила. Цялата северна стена беше съборена.
към текста >>
Започна бързо приготовление, което при други случаи се
предхождаше
от продължителна подготовка.
През това време Учителят говореше бавно, затруднено; много бавно и много затруднено идваха думите и Той с мъка ги изговаряше. А когато се качихме на Рила и езикът Му беше вече засегнат. Не можеше да говори, а фъфлеше. Когато приятелите се суетяха около Него, Учителят проговори само две думи: "На Рила". Това беше нареждане, че цялото Братство трябва веднага да тръгне и да се качи на Рила.
Започна бързо приготовление, което при други случаи се
предхождаше
от продължителна подготовка.
За да се изнесе цялото Братство, с толкова много хора, заедно с техния багаж и продукти за едно летуване около месец, бяха необходими, освен организация, но и хора, които да я приложат. Ние имахме опит и знаехме какво да правим и кое след кое следва да се направи. Имахме и опитни братя за това. А всяка една от сестрите знаеше своето си място и задължение. Но в този случай - само за един ден и една нощ приготвихме всичко.
към текста >>
Всички се движехме в пълен
порядък
и съзнание, че трябва да се изнесем на Рила колкото се може по-скоро.
Ние имахме опит и знаехме какво да правим и кое след кое следва да се направи. Имахме и опитни братя за това. А всяка една от сестрите знаеше своето си място и задължение. Но в този случай - само за един ден и една нощ приготвихме всичко. На "Изгрева" никой не ядеше и не спеше.
Всички се движехме в пълен
порядък
и съзнание, че трябва да се изнесем на Рила колкото се може по-скоро.
Всичко бе готово. Трябваше за тръгнем рано сутринта. Багажът е готов, приятелите са готови, а ние чакаме Учителя да излезне от стаята Си. Ние чакаме, чакаме, а Той не излиза. Ние не знаехме, не предполагахме, че Той трудно се облича с парализираната дясна ръка.
към текста >>
Ние не знаехме, не
предполагахме
, че Той трудно се облича с парализираната дясна ръка.
Всички се движехме в пълен порядък и съзнание, че трябва да се изнесем на Рила колкото се може по-скоро. Всичко бе готово. Трябваше за тръгнем рано сутринта. Багажът е готов, приятелите са готови, а ние чакаме Учителя да излезне от стаята Си. Ние чакаме, чакаме, а Той не излиза.
Ние не знаехме, не
предполагахме
, че Той трудно се облича с парализираната дясна ръка.
Ние не знаехме и не предполагахме това. Боже, като си помисля за този момент, направо настръхвам. От деликатност не го питахме от какво има нужда и не знаехме какво е положението. Накрая Савка се качи горе да види защо Учителят не слиза, а се бави. Като влиза Савка горе при Него, какво да види: Учителят прави неуспешни опити с парализираната ръка да се облече.
към текста >>
Ние не знаехме и не
предполагахме
това.
Всичко бе готово. Трябваше за тръгнем рано сутринта. Багажът е готов, приятелите са готови, а ние чакаме Учителя да излезне от стаята Си. Ние чакаме, чакаме, а Той не излиза. Ние не знаехме, не предполагахме, че Той трудно се облича с парализираната дясна ръка.
Ние не знаехме и не
предполагахме
това.
Боже, като си помисля за този момент, направо настръхвам. От деликатност не го питахме от какво има нужда и не знаехме какво е положението. Накрая Савка се качи горе да види защо Учителят не слиза, а се бави. Като влиза Савка горе при Него, какво да види: Учителят прави неуспешни опити с парализираната ръка да се облече. Савка пада на колене пред Него, с плач започва да Му помага и Го облича.
към текста >>
Савка пада на колене
пред
Него, с плач започва да Му помага и Го облича.
Ние не знаехме и не предполагахме това. Боже, като си помисля за този момент, направо настръхвам. От деликатност не го питахме от какво има нужда и не знаехме какво е положението. Накрая Савка се качи горе да види защо Учителят не слиза, а се бави. Като влиза Савка горе при Него, какво да види: Учителят прави неуспешни опити с парализираната ръка да се облече.
Савка пада на колене
пред
Него, с плач започва да Му помага и Го облича.
Извиква и Паша и мен и ние Му помогнахме да слезе по стъпалата и Го качихме в определената за Него кола. Ние със Савка седнахме нарочно на седалката зад Него, та ако има нужда да Му подложим на главата възглавница или дреха или ако иска нещо, да можем да Му услужим. Приятелите тръгнаха с рейса. Като пътувахме с колата, приех една мисъл, която не беше моя. Аз бях напрегната както останалите и виждах в какво състояние беше Учителят.
към текста >>
Извиква и Паша и мен и ние Му помогнахме да слезе по стъпалата и Го качихме в
определената
за Него кола.
Боже, като си помисля за този момент, направо настръхвам. От деликатност не го питахме от какво има нужда и не знаехме какво е положението. Накрая Савка се качи горе да види защо Учителят не слиза, а се бави. Като влиза Савка горе при Него, какво да види: Учителят прави неуспешни опити с парализираната ръка да се облече. Савка пада на колене пред Него, с плач започва да Му помага и Го облича.
Извиква и Паша и мен и ние Му помогнахме да слезе по стъпалата и Го качихме в
определената
за Него кола.
Ние със Савка седнахме нарочно на седалката зад Него, та ако има нужда да Му подложим на главата възглавница или дреха или ако иска нещо, да можем да Му услужим. Приятелите тръгнаха с рейса. Като пътувахме с колата, приех една мисъл, която не беше моя. Аз бях напрегната както останалите и виждах в какво състояние беше Учителят. Ето защо дойде тази мисъл в главата ми.
към текста >>
Предполагам
, че всички приятели видяха това страдание, което носи Учителят.
Аз бях напрегната както останалите и виждах в какво състояние беше Учителят. Ето защо дойде тази мисъл в главата ми. А тя бе следната: "В света има страдание. Някой трябва да го поеме и да го носи". В този кръг се движеха тези мисли.
Предполагам
, че всички приятели видяха това страдание, което носи Учителят.
Това не беше леко изпитание както за нас, така и за Него. Това бе голямо изпитание и голямо изкушение за мнозина. Защото - един Велик Учител да не може да си движи ръцете, да не може да си движи краката, да не може да говори - това не е шега работа. Това е много нещо, което трудно се побира в главите на учениците. Това е много нещо и за Учителя.
към текста >>
Замяташе десния крак, не можеше да го движи и с мъка го преместваше
напред
.
Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас. Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там. След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по пътя, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи. Не падна, но залиташе.
Замяташе десния крак, не можеше да го движи и с мъка го преместваше
напред
.
Славчо Печеников, който беше до Него, непрекъснато Му предлагаше услугите си, но Учителят отказваше. Бяха Му предложили кон - да Го качат на него и така да Го придвижат, но Той отказа. Багажът ни беше натоварен на коне, както обикновено, и цяла върволица от завързани коне потегли нагоре. Но ние се движехме пеша. И когато стигнахме до една поляна, Учителят се отдели от пътеката и от нас, от нашия поглед, за да си смени дрехите, както правеше винаги, понеже беше изпотен.
към текста >>
Славчо Печеников, който беше до Него, непрекъснато Му
предлагаше
услугите си, но Учителят отказваше.
Това бе изпит за всички нас. Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там. След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по пътя, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи. Не падна, но залиташе. Замяташе десния крак, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред.
Славчо Печеников, който беше до Него, непрекъснато Му
предлагаше
услугите си, но Учителят отказваше.
Бяха Му предложили кон - да Го качат на него и така да Го придвижат, но Той отказа. Багажът ни беше натоварен на коне, както обикновено, и цяла върволица от завързани коне потегли нагоре. Но ние се движехме пеша. И когато стигнахме до една поляна, Учителят се отдели от пътеката и от нас, от нашия поглед, за да си смени дрехите, както правеше винаги, понеже беше изпотен. Това го прави цял час, вместо пет минути, както бе друг път.
към текста >>
Бяха Му
предложили
кон - да Го качат на него и така да Го придвижат, но Той отказа.
Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там. След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по пътя, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи. Не падна, но залиташе. Замяташе десния крак, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред. Славчо Печеников, който беше до Него, непрекъснато Му предлагаше услугите си, но Учителят отказваше.
Бяха Му
предложили
кон - да Го качат на него и така да Го придвижат, но Той отказа.
Багажът ни беше натоварен на коне, както обикновено, и цяла върволица от завързани коне потегли нагоре. Но ние се движехме пеша. И когато стигнахме до една поляна, Учителят се отдели от пътеката и от нас, от нашия поглед, за да си смени дрехите, както правеше винаги, понеже беше изпотен. Това го прави цял час, вместо пет минути, както бе друг път. Тогава ние не знаехме, че Той така мъчно се преоблича.
към текста >>
Още сме долу, в широкия път, който сега е шосе, а
преди
беше коларски път - много лош път, прокаран за селски каруци.
Аз не знаех, че Той не може да си движи дясната ръка и да си служи с нея. Савка по-често ходеше при Учителя, но нищо не ми бе казала за това. Може да е видяла, а може би - не. После, след като Савка бе видяла всичко и бе разбрала какво е състоянието на Учителя, тя започна да Му помага, да Го съблича и облича. Вървим по пътя.
Още сме долу, в широкия път, който сега е шосе, а
преди
беше коларски път - много лош път, прокаран за селски каруци.
Вървим и по едно време сядаме за почивка. И ето ти, в този момент идва Крум Няголов и казва: "Учителю, Стефка я ухапа змия". Стефка е жена му, която също се изкачва с двете си деца. Слушам, гледам и не вярвам на ушите си и на очите си. Не стига, че Учителят е на изпитание, а сега излиза и друго премеждие.
към текста >>
При всички излизания на Рила, там винаги ние почивахме,
преди
да тръгнем нагоре.
Той търсеше от Учителя помощ за жена си. Беше ме яд на Крум и затова не чух какво му каза Учителят за съвет. Крум се върна надолу по пътя, за да изпълни съвета и да помогне на жена си. А ние с Учителя продължихме бавно да пъплим нагоре. Пристигнахме на Мечата поляна, през която минаваше вадичка с вода.
При всички излизания на Рила, там винаги ние почивахме,
преди
да тръгнем нагоре.
Там кладяхме огън, пиехме топла вода и обядвахме, преди да тръгнем нагоре към езерата. Стигнахме там след обяд, но беше вече късно. Хапнахме, нахранихме се. Помогнахме на Учителя да се преоблече и поехме пеш нагоре по стръмнината през гората. Тук е мястото да поясня един много важен факт.
към текста >>
Там кладяхме огън, пиехме топла вода и обядвахме,
преди
да тръгнем нагоре към езерата.
Беше ме яд на Крум и затова не чух какво му каза Учителят за съвет. Крум се върна надолу по пътя, за да изпълни съвета и да помогне на жена си. А ние с Учителя продължихме бавно да пъплим нагоре. Пристигнахме на Мечата поляна, през която минаваше вадичка с вода. При всички излизания на Рила, там винаги ние почивахме, преди да тръгнем нагоре.
Там кладяхме огън, пиехме топла вода и обядвахме,
преди
да тръгнем нагоре към езерата.
Стигнахме там след обяд, но беше вече късно. Хапнахме, нахранихме се. Помогнахме на Учителя да се преоблече и поехме пеш нагоре по стръмнината през гората. Тук е мястото да поясня един много важен факт. Когато се качихме на езерата, аз чух Стефка Няголова да разказва, че тя е видяла Учителя, как е профучал като вятър и слязъл самичък отгоре, помогнал й и казал какви съвети да изпълни.
към текста >>
Невена Неделчева избърза
напред
с няколко братя, за да съобщят на Лулчев какво е положението с Учителя и той слезе под Първото езеро.
Ние със Савка видяхме и чухме само това, че Учителят каза нещо на Крум като съвет. Така че опитността на Стефка Няголова е вярна, но тя е от друго измерение. Няма никакво противоречие между това, което разказвам и в онова, което тя има като опитност. Ние се движехме мъчително и бавно през гората. Кретахме с часове нагоре.
Невена Неделчева избърза
напред
с няколко братя, за да съобщят на Лулчев какво е положението с Учителя и той слезе под Първото езеро.
Посрещна ни сам при Първото езеро. Без да пита Учителя, той го хвана прд ръка и Му помогна, за да се движи. А под Първото езеро Го чакаше кон.Приятелите качиха Учителя на коня. Той беше много уморен. Придържаха Го отстрани и така Го качиха горе, на Второто езеро.
към текста >>
Подредихме
я, опънахме походно легло за Учителя.
А под Първото езеро Го чакаше кон.Приятелите качиха Учителя на коня. Той беше много уморен. Придържаха Го отстрани и така Го качиха горе, на Второто езеро. Ние също се качихме горе. Палатката бе опъната.
Подредихме
я, опънахме походно легло за Учителя.
Това беше вече мое задължение. Помогнахме Му със Савка да се преоблече. Донесоха Му топла вода и измихме краката Му. Учителят пожела да си полегне на кушетката, а ние помогнахме с каквото можахме. Приятелите пристигнаха и започна суетня по опъването на палатките.
към текста >>
От следващия ден Учителят пожела и излезе
пред
палатката, където имаше едно столче и една масичка.
Донесоха Му топла вода и измихме краката Му. Учителят пожела да си полегне на кушетката, а ние помогнахме с каквото можахме. Приятелите пристигнаха и започна суетня по опъването на палатките. Накрая, през нощта, лагерът беше устроен. Спахме криво-ляво.
От следващия ден Учителят пожела и излезе
пред
палатката, където имаше едно столче и една масичка.
Палатката беше разположена по средата на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години. По-късно на същото това място бяха поставени казаните на кухнята. Някои от братята бяха направили с цимент специални гнезда за казаните, които стоят и до днес, макар че не се ползуват. Този брат, който бе проявил усърдие и умение за това, бе Петър Филипов. Учителят седеше пред палатката на стол и следеше оттук всичко, което ставаше в лагера.
към текста >>
Палатката беше разположена по
средата
на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше
предишните
години.
Учителят пожела да си полегне на кушетката, а ние помогнахме с каквото можахме. Приятелите пристигнаха и започна суетня по опъването на палатките. Накрая, през нощта, лагерът беше устроен. Спахме криво-ляво. От следващия ден Учителят пожела и излезе пред палатката, където имаше едно столче и една масичка.
Палатката беше разположена по
средата
на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше
предишните
години.
По-късно на същото това място бяха поставени казаните на кухнята. Някои от братята бяха направили с цимент специални гнезда за казаните, които стоят и до днес, макар че не се ползуват. Този брат, който бе проявил усърдие и умение за това, бе Петър Филипов. Учителят седеше пред палатката на стол и следеше оттук всичко, което ставаше в лагера. Когато дойдеше някоя група приятели, запитваше: "Кои дойдоха?
към текста >>
Учителят седеше
пред
палатката на стол и следеше оттук всичко, което ставаше в лагера.
От следващия ден Учителят пожела и излезе пред палатката, където имаше едно столче и една масичка. Палатката беше разположена по средата на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години. По-късно на същото това място бяха поставени казаните на кухнята. Някои от братята бяха направили с цимент специални гнезда за казаните, които стоят и до днес, макар че не се ползуват. Този брат, който бе проявил усърдие и умение за това, бе Петър Филипов.
Учителят седеше
пред
палатката на стол и следеше оттук всичко, което ставаше в лагера.
Когато дойдеше някоя група приятели, запитваше: "Кои дойдоха? " Когато се опъваше някоя палатка, питаше: "Чия е тази палатка? " Ние отговаряхме. Той следеше целия братски живот. Но сега не ходеше на Молитвения връх, не се качваше никъде.
към текста >>
От това време има запазени много снимки как Учителят седи на стол до масата
пред
палатката Си.
Говореше трудно и по-малко. Езикът Му беше засегнат от парализата. Задаваше въпроси устно, като фъфлеше. А не писмено, както чух след време да се говори. Каквото казваше, устно го казваше.
От това време има запазени много снимки как Учителят седи на стол до масата
пред
палатката Си.
А има и една такава снимка, че до Него е забит голям прът, на който е закачено едно бяло знаме. Има такава снимка от това време. На всички снимки се вижда, че лицето на Учителя е скръбно - на него е изписана цялата скръб на човечеството, цялата Мирова скръб на Вселената. Та това беше разпятието на Всемировия Учител. А ние всички бяхме свидетели и очевидци.
към текста >>
Сестринската обич е от
порядъка
на духовната обич.
Но тогава видях и един брат, казваше се Неделчо Попов, каква изключително нежна обхода има той с Учителя. От всички братя, той имаше най-свободно и най-нежно отношение към Учителя. До този момент аз нямах хубаво мнение за Неделчо Попов, поради това, че той контактуваше със сестра Балтова, която с поведението си създаваше много проблеми на Учителя и неприятности на младите сестри, каквито бяхме ние по това време. Но от това, което видях, каква обхода имаше той към Учителя и по какъв начин той я изразяваше, аз промених отношението си към него и го обикнах като сестра. Това не е малко нещо - да обикнеш някого като сестра.
Сестринската обич е от
порядъка
на духовната обич.
Така е според Словото на Учителя. Пристъпи Неделчо към нас, обърне се към Учителя и каже: "Хайде, Учителю, да се поразходиме малко! " Ще Го подхване нежничко. Ще Му каже нещо. Ако е легнал Учителят, ще седне до Него и ще Му подложи възглавничка под главата.
към текста >>
Така е
според
Словото на Учителя.
От всички братя, той имаше най-свободно и най-нежно отношение към Учителя. До този момент аз нямах хубаво мнение за Неделчо Попов, поради това, че той контактуваше със сестра Балтова, която с поведението си създаваше много проблеми на Учителя и неприятности на младите сестри, каквито бяхме ние по това време. Но от това, което видях, каква обхода имаше той към Учителя и по какъв начин той я изразяваше, аз промених отношението си към него и го обикнах като сестра. Това не е малко нещо - да обикнеш някого като сестра. Сестринската обич е от порядъка на духовната обич.
Така е
според
Словото на Учителя.
Пристъпи Неделчо към нас, обърне се към Учителя и каже: "Хайде, Учителю, да се поразходиме малко! " Ще Го подхване нежничко. Ще Му каже нещо. Ако е легнал Учителят, ще седне до Него и ще Му подложи възглавничка под главата. Аз виждах едно синовно отношение, едно нежно отношение към Учителя.
към текста >>
Освен това, зъбите на Учителя не бяха много в
ред
след побоя.
Решихме ние да Му готвим. Аз Му готвех обикновено. И понеже виждах, че с дясната Си ръка не може да си откъсне хляб, аз ще го нарежа хляба на хапчици и ще намажа всяка една хапка с масло. Така Той ги поемаше. Хлябът беше много сух, защото го носехме от София и престояваше повече от десет дни.
Освен това, зъбите на Учителя не бяха много в
ред
след побоя.
Затова правехме пържен хляб на филийки, които предварително топяхме в кашичка от яйце и брашно. Ще нарежа на малки парчета филийката и ще Му я подам. Той приемаше охотно тези пържени филийки, панирани с яйце и брашнена кашичка. Готвехме Му и много други неща, които Той обичаше. Всички бяхме нащрек.
към текста >>
Затова правехме пържен хляб на филийки, които
предварително
топяхме в кашичка от яйце и брашно.
Аз Му готвех обикновено. И понеже виждах, че с дясната Си ръка не може да си откъсне хляб, аз ще го нарежа хляба на хапчици и ще намажа всяка една хапка с масло. Така Той ги поемаше. Хлябът беше много сух, защото го носехме от София и престояваше повече от десет дни. Освен това, зъбите на Учителя не бяха много в ред след побоя.
Затова правехме пържен хляб на филийки, които
предварително
топяхме в кашичка от яйце и брашно.
Ще нарежа на малки парчета филийката и ще Му я подам. Той приемаше охотно тези пържени филийки, панирани с яйце и брашнена кашичка. Готвехме Му и много други неща, които Той обичаше. Всички бяхме нащрек. Всички приятели бяха потресени, като виждаха Учителя в такова безпомощно състояние.
към текста >>
Всеки ден Той излизаше на масата
пред
палатката.
За Него беше далеко и невъзможно да се качи. Най-често излизаше с Неделчо Попов до билото, за да посрещнат двамата изгрева на слънцето. По-късно аз чувах да разправят, че Учителят не е излизал четиридесет дни от палатката. Това не е верно. Та аз бях там със Савка и с другите сестри.
Всеки ден Той излизаше на масата
пред
палатката.
През всички хубави дни Той се хранеше на масата, постлана с бяла покривка. Та има ги тези снимки от тоеа време. И те много добре показват състоянието на Учителя - Неговото скръбно лице и угрижените лица на приятелите около Него. И закуската, и обедът бяха на масата. И това го има на някои снимки.
към текста >>
Изобщо, трябва да се съберат всички снимки, заснети около палатката на Учителя през тази година и да се
наредят
в хронологичен
ред
, за да се види как са всъщност нещата.
Та има ги тези снимки от тоеа време. И те много добре показват състоянието на Учителя - Неговото скръбно лице и угрижените лица на приятелите около Него. И закуската, и обедът бяха на масата. И това го има на някои снимки. А разправят неверни неща.
Изобщо, трябва да се съберат всички снимки, заснети около палатката на Учителя през тази година и да се
наредят
в хронологичен
ред
, за да се види как са всъщност нещата.
Тогава възрастните приятели, а ние бяхме още млади, се усъмниха и приеха, че Учителят си заминава. И даже в София решили да дойдат с една кола и да Го свалят от Рила, за да не станем за смях пред хората, та Учителят да умре на Рила. Младите братя повярваха, че ще мине и премине това премеждие. Те бяха с по-голяма вяра и се възпротивиха. Не позволиха Учителят да бъде свален от Рила.
към текста >>
И даже в София решили да дойдат с една кола и да Го свалят от Рила, за да не станем за смях
пред
хората, та Учителят да умре на Рила.
И закуската, и обедът бяха на масата. И това го има на някои снимки. А разправят неверни неща. Изобщо, трябва да се съберат всички снимки, заснети около палатката на Учителя през тази година и да се наредят в хронологичен ред, за да се види как са всъщност нещата. Тогава възрастните приятели, а ние бяхме още млади, се усъмниха и приеха, че Учителят си заминава.
И даже в София решили да дойдат с една кола и да Го свалят от Рила, за да не станем за смях
пред
хората, та Учителят да умре на Рила.
Младите братя повярваха, че ще мине и премине това премеждие. Те бяха с по-голяма вяра и се възпротивиха. Не позволиха Учителят да бъде свален от Рила. Аз имах една необикновена радост в себе си, че младите братя проявиха нещо ново и нещо повече, на което Учителят се беше надявал. Спомням си, че никога на нашия бивак не е имало такива удобства - за нас, които обслужвахме Учителя и за дежурните по кухня.
към текста >>
Той говореше малко, но приемаше всички отвън
пред
палатката или в нея.
Спомням си, че никога на нашия бивак не е имало такива удобства - за нас, които обслужвахме Учителя и за дежурните по кухня. Тази година вода носеха всички без подканване - както за кухнята, така и за Учителя горе при нас, където Му готвехме. Идваха и ни носеха дърва в изобилие. Дойде брат Борис Николов и насече дърва: че по-дебели, че по-тънки, че всякакви клечици - като за изложба. Всички искаха да услужат и да видят по този начин Учителя.
Той говореше малко, но приемаше всички отвън
пред
палатката или в нея.
Всички, които идваха се изреждаха да Му целуват ръка. Приемаше ги. Не беше затворен към приятелите. Някои после говореха, че Учителят не бил приемал горе приятелите четиридесет дни. Та вие ще видите много снимки на приятелите с Учителя пред палатката Му през тази 1936 година.
към текста >>
Та вие ще видите много снимки на приятелите с Учителя
пред
палатката Му през тази 1936 година.
Той говореше малко, но приемаше всички отвън пред палатката или в нея. Всички, които идваха се изреждаха да Му целуват ръка. Приемаше ги. Не беше затворен към приятелите. Някои после говореха, че Учителят не бил приемал горе приятелите четиридесет дни.
Та вие ще видите много снимки на приятелите с Учителя
пред
палатката Му през тази 1936 година.
Ние бяхме горе един месец. На 12 август след обед Той стана от леглото. Взе си бастуна и преди да тръгне ми каза: "Еленке, можеш ли да стегнеш багажа утре, че вдругиден, на 14 август, да слезем в София? " Първо това ми каза. Отговорих Му: "Ама, разбира се, Учителю.
към текста >>
Взе си бастуна и
преди
да тръгне ми каза: "Еленке, можеш ли да стегнеш багажа утре, че вдругиден, на 14 август, да слезем в София?
Не беше затворен към приятелите. Някои после говореха, че Учителят не бил приемал горе приятелите четиридесет дни. Та вие ще видите много снимки на приятелите с Учителя пред палатката Му през тази 1936 година. Ние бяхме горе един месец. На 12 август след обед Той стана от леглото.
Взе си бастуна и
преди
да тръгне ми каза: "Еленке, можеш ли да стегнеш багажа утре, че вдругиден, на 14 август, да слезем в София?
" Първо това ми каза. Отговорих Му: "Ама, разбира се, Учителю. Утре имам цял ден и мога да го събера! " Аз тогава се грижех за палатката Му и за багажа Му. Той слезе надолу по пътеката и всички видяха, че Той стана, тръгна и започна да върви свободно.
към текста >>
Той не направи нищо - нещо външно или с някакви
средства
да се лекува. Нищо.
С много радост посрещнахме всичко това. Много радост имаше в Учителя. Защото Той ни показа как приема и преминава през страданието. Това беше един голям урок за нас. Ако имаш голяма вяра, ще се справиш със страданието и ще оздравееш.
Той не направи нищо - нещо външно или с някакви
средства
да се лекува. Нищо.
Много скромно ядеше и се хранеше по-малко. Правехме ошав и компот от сливи и плодове. През няколко дни брат Ради изпращаше по приятели една кошница, пълна с плодове от "Изгрева" - за Учителя на Рила. Там тя пристигаше с багажа на приятелите. От храните Учителят много обичаше бамя, зелен грах, който ядеше с удоволствие.
към текста >>
21.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
След завръщането от евакуацията в Мърчаево на 3 декември, Учителят
редовно
държеше лекции и беседи.
Така направих и аз. Когато отивах в дома на Темелков на обед, виждах, че Учителят държи ръка на пулса Си. Мислех си: защо я държи и прави всичко това? Дали има аритмия? Не можех да си отговоря, а и не посмях да Го попитам.
След завръщането от евакуацията в Мърчаево на 3 декември, Учителят
редовно
държеше лекции и беседи.
Само веднъж не дойде на едно Утринно Слово. И забелязахме, че някаква промяна става с Учителя. Не отдавахме голямо внимание на това, като смятахме, че ще премине. Но веднъж се смутих. Един месец преди да напусне земята, Учителят говори в една беседа, че като напусне някой човек земята, минава през една тъмна зона.
към текста >>
Един месец
преди
да напусне земята, Учителят говори в една беседа, че като напусне някой човек земята, минава през една тъмна зона.
След завръщането от евакуацията в Мърчаево на 3 декември, Учителят редовно държеше лекции и беседи. Само веднъж не дойде на едно Утринно Слово. И забелязахме, че някаква промяна става с Учителя. Не отдавахме голямо внимание на това, като смятахме, че ще премине. Но веднъж се смутих.
Един месец
преди
да напусне земята, Учителят говори в една беседа, че като напусне някой човек земята, минава през една тъмна зона.
Там има разбойнически крадливи духове, които гледат да откраднат придобивките на душите, когато заминават за другия свят. След това,Учителят добави: "И Аз търся път! " Запитах се защо Учителят търси път.Какво мисли да прави? Веднага след това отидох при Паша: "Паша, направи ли ти впечатление какво каза Учителят? " Тя не беше го запомнила.
към текста >>
В тях се вкарва клечка с памук,
предварително
натопен в спирт, който е запален, за да може пламъкът в чашата да затопли въздуха и да направи вакуум.
Когато човек напуска земята също трябва да крие мига, когато чрез смъртта напуска земята и тялото си, за да не го открият враговете му, които се намират в Невидимия свят и да го ограбят от онова, което е успял да събере в себе си през този живот на земята. Ето, това бяха мистични тайни, които ние трябваше да разрешаваме покрай заминаването на Учителя. Чувах, че Учителят е неразположен и са Му слагали вендузи. Вендузите са чаши с дебели стени. Те се намазват отвътре със спирт, като се внимава ръбовете да са сухи, за да не се получат изгаряния.
В тях се вкарва клечка с памук,
предварително
натопен в спирт, който е запален, за да може пламъкът в чашата да затопли въздуха и да направи вакуум.
След това чашата бързо се захлупва върху гърба и от вакуума, който съществува в чашата, се получава дразнене върху рецепторите на кожата и по този начин се отвлича част от възпалителната течност в белия дроб към останалата част на тялото. Това бе тогава една често прилагана практика. Тогава в България нямаше антибиотици и други средства за лечение на инфекции. Аз виждах, че стават промени в тялото на Учителя. Имаше някакво понижение на физическите Му сили.
към текста >>
Тогава в България нямаше антибиотици и други
средства
за лечение на инфекции.
Вендузите са чаши с дебели стени. Те се намазват отвътре със спирт, като се внимава ръбовете да са сухи, за да не се получат изгаряния. В тях се вкарва клечка с памук, предварително натопен в спирт, който е запален, за да може пламъкът в чашата да затопли въздуха и да направи вакуум. След това чашата бързо се захлупва върху гърба и от вакуума, който съществува в чашата, се получава дразнене върху рецепторите на кожата и по този начин се отвлича част от възпалителната течност в белия дроб към останалата част на тялото. Това бе тогава една често прилагана практика.
Тогава в България нямаше антибиотици и други
средства
за лечение на инфекции.
Аз виждах, че стават промени в тялото на Учителя. Имаше някакво понижение на физическите Му сили. Виждах Го, като че ли се беше смалил. Но друго бе онова, което ме заблуди. Като дойдеше Учителят в клас да държи Словото Си, Той се оживяваше и сила и бодрост лъхаше от Него.
към текста >>
Тогава Го видях с пелерината, но беше се свил в нея и не беше Онзи, Който ходеше
преди
.
" Казах му: "Брат Жеков, това е временно нещо и всичко ще си отиде и замине, както и друг път се е случвало". Брат Жеков поклати глава, не бе съгласен с мене, не каза нищо и си отмина. След като се върнахме в София от Мърчаево, видяхме някои неща, но съзнанието ни не бе будно и много по-късно ги разбрахме. Приятелите отвориха една вратичка зад салона, за да се свържат с едно място, което ни дадоха да го ползуваме. Видях Учителя, как бе отишъл да гледа това, което приятелите бяха направили.
Тогава Го видях с пелерината, но беше се свил в нея и не беше Онзи, Който ходеше
преди
.
Той ходеше изправен, с особена стойка и особена походка. Учителят говореше така, както по-рано, но само когато идваше в клас. Никога нищо не се забеляза в говора Му или промяна в гласа Му. Ние, стенографите, познавахме гласа Му и не доловихме в него никаква промяна. Учителят чевръсто ще дойде, ще влезне в салона, ще се качи по три-четири стъпала до масичката и ще седне.
към текста >>
Последния четвъртък
преди
да си замине, поиска да Му изчистим кюнците на печката.
Учителят говореше така, както по-рано, но само когато идваше в клас. Никога нищо не се забеляза в говора Му или промяна в гласа Му. Ние, стенографите, познавахме гласа Му и не доловихме в него никаква промяна. Учителят чевръсто ще дойде, ще влезне в салона, ще се качи по три-четири стъпала до масичката и ще седне. Но вън от това, след беседа, съм Го виждала малко отпаднал и отпуснат.
Последния четвъртък
преди
да си замине, поиска да Му изчистим кюнците на печката.
Брат Ради дойде да ме извика - той, като ги чистел, щял да изцапа пода, та аз да го почистя и измета след това. Отидох там. Брат Ради още не бе изчистил, а Учителят ме попита: "Готово ли е горе? " "Не, Учителю, не е готово". След като брат Ради свърши и постави отново кюнците на печката, аз изчистих, изметох и измих пода.
към текста >>
"
Преди
това бяхме почистили стаята Му.
Аз не бях Го виждала досега в това положение. И веднага седна на стола до масичката и до печката. "Ще запалите ли печката? " - запита Той. "Ще запаля, Учителю!
"
Преди
това бяхме почистили стаята Му.
И Савка дойде и каза, че Учителят бил недоволен, задето сме разместили книгите. Търсили един плик, за да намерят документите на радиото и да платят таксата му. Тогава всяка една такса за радио се плащаше в края на годината - предварително за следващата година. Отидох при Учителя и Му казах, че Савка не е намерила въпросния плик с документи. Попитах Го какъв е този плик.
към текста >>
Тогава всяка една такса за радио се плащаше в края на годината -
предварително
за следващата година.
" - запита Той. "Ще запаля, Учителю! " Преди това бяхме почистили стаята Му. И Савка дойде и каза, че Учителят бил недоволен, задето сме разместили книгите. Търсили един плик, за да намерят документите на радиото и да платят таксата му.
Тогава всяка една такса за радио се плащаше в края на годината -
предварително
за следващата година.
Отидох при Учителя и Му казах, че Савка не е намерила въпросния плик с документи. Попитах Го какъв е този плик. Той отговори: "Канцеларски формат". Аз влязох в стаята Му, бръкнах с ръка в библиотеката и първият плик, който хванаха пръстите ми, беше този канцеларски плик. Отворих го и видях, че документите за радиото са там.
към текста >>
Защото Учителят обичаше
реда
и
порядъка
.
Приятелите не бяха го открили, а аз без да искам го намерих. "Занесете плика на брат Дряновски! " - каза Учителят. Тогава Той ми даде една голяма ябълка - сорт Александровски - това бе последният дар от Него, защото другата сряда си замина. Защо разказвам тези неща?
Защото Учителят обичаше
реда
и
порядъка
.
Искаше всичко около Него да се поддържа в порядък. Някой от братята беше дошъл и беше Му казал, че трябва да се плати таксата за радиото. Той знаеше, че трябва да бъдем изрядни и ни даде един пример за това. Защото знаеше, че след една седмица ще си замине. Но ни показваше какви трябва да бъдем в живота си - в ред и порядък.
към текста >>
Искаше всичко около Него да се поддържа в
порядък
.
"Занесете плика на брат Дряновски! " - каза Учителят. Тогава Той ми даде една голяма ябълка - сорт Александровски - това бе последният дар от Него, защото другата сряда си замина. Защо разказвам тези неща? Защото Учителят обичаше реда и порядъка.
Искаше всичко около Него да се поддържа в
порядък
.
Някой от братята беше дошъл и беше Му казал, че трябва да се плати таксата за радиото. Той знаеше, че трябва да бъдем изрядни и ни даде един пример за това. Защото знаеше, че след една седмица ще си замине. Но ни показваше какви трябва да бъдем в живота си - в ред и порядък. Аз не виждах Учителя толкова слаб, колкото ми правеше впечатление, че не е правилна стойката Му и се е свил.
към текста >>
Но ни показваше какви трябва да бъдем в живота си - в
ред
и
порядък
.
Защото Учителят обичаше реда и порядъка. Искаше всичко около Него да се поддържа в порядък. Някой от братята беше дошъл и беше Му казал, че трябва да се плати таксата за радиото. Той знаеше, че трябва да бъдем изрядни и ни даде един пример за това. Защото знаеше, че след една седмица ще си замине.
Но ни показваше какви трябва да бъдем в живота си - в
ред
и
порядък
.
Аз не виждах Учителя толкова слаб, колкото ми правеше впечатление, че не е правилна стойката Му и се е свил. Винаги е имал права стойка, а не се прегърбваше и присвиваше, както в отделни моменти Го виждах сега. Сестрите, които Го обслужваха, ми казаха, че освен вендузи, са Му слагали и хардал на гърба. Хардалът се прави от синапено брашно и обикновено брашно, смесени в еднакви пропорции. Заливат се с вода и се прави кашичка, която се нанася върху тензух или тънко платно, което се слага върху гърба и така се държи няколко минути.
към текста >>
Пред
някои Той бе споменал, че си заминава и то - строго
определено
, но те не смееха да споделят това с никого, а го разказваха едва, когато си замина Учителят.
Това е нашето неразбиране. Учителят не може да посегне върху живота Си, за да ускори заминаването Си. Разбира се, знаел е, че си отива, че трябва да си отиде. И се подготвяше за това. Ние научихме това много по-късно, когато и другите приятели разказваха моменти от последния месец от живота Му на "Изгрева".
Пред
някои Той бе споменал, че си заминава и то - строго
определено
, но те не смееха да споделят това с никого, а го разказваха едва, когато си замина Учителят.
И нещо друго. Савка ми разказа, че Той я извикал и я накарал да събере всички пари, които са в Него, в стаичката Му, да ги преброи и да ги подреди по банкноти. Савка Му помагала в това. Парите дори били предадени и описани лично от Учителя. Това бяха пет милиона и сумата не беше малка.
към текста >>
Савка ми разказа, че Той я извикал и я накарал да събере всички пари, които са в Него, в стаичката Му, да ги преброи и да ги
подреди
по банкноти.
Разбира се, знаел е, че си отива, че трябва да си отиде. И се подготвяше за това. Ние научихме това много по-късно, когато и другите приятели разказваха моменти от последния месец от живота Му на "Изгрева". Пред някои Той бе споменал, че си заминава и то - строго определено, но те не смееха да споделят това с никого, а го разказваха едва, когато си замина Учителят. И нещо друго.
Савка ми разказа, че Той я извикал и я накарал да събере всички пари, които са в Него, в стаичката Му, да ги преброи и да ги
подреди
по банкноти.
Савка Му помагала в това. Парите дори били предадени и описани лично от Учителя. Това бяха пет милиона и сумата не беше малка. С тези пари можеше да се построи цяла десететажна сграда с около двадесет апартамента, ако не и повече. След четиридесет години; след като бяха преминали различни парични обмени, никой не знаеше какво е представлявала тази сума от пет милиона лева, която лично Учителят е опаковал.
към текста >>
Парите дори били
предадени
и описани лично от Учителя.
Ние научихме това много по-късно, когато и другите приятели разказваха моменти от последния месец от живота Му на "Изгрева". Пред някои Той бе споменал, че си заминава и то - строго определено, но те не смееха да споделят това с никого, а го разказваха едва, когато си замина Учителят. И нещо друго. Савка ми разказа, че Той я извикал и я накарал да събере всички пари, които са в Него, в стаичката Му, да ги преброи и да ги подреди по банкноти. Савка Му помагала в това.
Парите дори били
предадени
и описани лично от Учителя.
Това бяха пет милиона и сумата не беше малка. С тези пари можеше да се построи цяла десететажна сграда с около двадесет апартамента, ако не и повече. След четиридесет години; след като бяха преминали различни парични обмени, никой не знаеше какво е представлявала тази сума от пет милиона лева, която лично Учителят е опаковал. Ето, една сестра - Марийка Марашлиева, ми показа осигурителна си карта под Х33368 от 1944 година. Тя е работила като секретарка в немското училище в град Русе и е получавала на месец по 4560 лева.
към текста >>
След четиридесет години; след като бяха преминали различни парични обмени, никой не знаеше какво е
представлявала
тази сума от пет милиона лева, която лично Учителят е опаковал.
Савка ми разказа, че Той я извикал и я накарал да събере всички пари, които са в Него, в стаичката Му, да ги преброи и да ги подреди по банкноти. Савка Му помагала в това. Парите дори били предадени и описани лично от Учителя. Това бяха пет милиона и сумата не беше малка. С тези пари можеше да се построи цяла десететажна сграда с около двадесет апартамента, ако не и повече.
След четиридесет години; след като бяха преминали различни парични обмени, никой не знаеше какво е
представлявала
тази сума от пет милиона лева, която лично Учителят е опаковал.
Ето, една сестра - Марийка Марашлиева, ми показа осигурителна си карта под Х33368 от 1944 година. Тя е работила като секретарка в немското училище в град Русе и е получавала на месец по 4560 лева. За онези години това не е малка заплата и превишава учителската. А сега пресметнете колко нейни заплати се включват в тези пет милиона лева, които лично Учителят, една седмица преди да си замине, е опаковал! Савка също беше болна тогава.
към текста >>
А сега пресметнете колко нейни заплати се включват в тези пет милиона лева, които лично Учителят, една седмица
преди
да си замине, е опаковал!
С тези пари можеше да се построи цяла десететажна сграда с около двадесет апартамента, ако не и повече. След четиридесет години; след като бяха преминали различни парични обмени, никой не знаеше какво е представлявала тази сума от пет милиона лева, която лично Учителят е опаковал. Ето, една сестра - Марийка Марашлиева, ми показа осигурителна си карта под Х33368 от 1944 година. Тя е работила като секретарка в немското училище в град Русе и е получавала на месец по 4560 лева. За онези години това не е малка заплата и превишава учителската.
А сега пресметнете колко нейни заплати се включват в тези пет милиона лева, които лично Учителят, една седмица
преди
да си замине, е опаковал!
Савка също беше болна тогава. Когато бяхме в Мърчаево, тя заболя. Паша не беше в Мърчаево, а в едно друго село. Когато дойде на Великден в Мърчаево, попита Учителя: "Учителю, да остана ли тук? " Учителят каза: "Недей.
към текста >>
И тогава, последния четвъртък, пет дни
преди
27 декември, брат Ради дойде и ме повика да помогна за кюнците и печката.
При Него влизаха и излизаха братя и сестри. Аз не отидох там, защото знаех, че Паша и Савка Го посещават и ако трябваше да отида, те щяха да ми съобщят. Паша ми каза, че Учителят казал за тези непрекъснати посещения на приятелите следното: "Какво го направиха тука? Те го направиха на хан". Затова аз все повече се стеснявах да посещавам Учителя.
И тогава, последния четвъртък, пет дни
преди
27 декември, брат Ради дойде и ме повика да помогна за кюнците и печката.
А това не бе случайно, защото Учителят искаше и аз да присъствувам лично при тези събития, защото те трябваше да бъдат описани след време от някого. Денят беше петък, 22 декември 1944 година. Рано сутринта, в пет часа, отидох в клас в салона. Учителят не дойде на беседа. После ми казаха, че се бил приготвил да дойде в клас и да държи редовната Си лекция, но брат Тодор Стоименов, който бил при Него Му казал: "Учителю, по-добре не отивайте в клас, за да не се уморявате повече".
към текста >>
После ми казаха, че се бил приготвил да дойде в клас и да държи
редовната
Си лекция, но брат Тодор Стоименов, който бил при Него Му казал: "Учителю, по-добре не отивайте в клас, за да не се уморявате повече".
И тогава, последния четвъртък, пет дни преди 27 декември, брат Ради дойде и ме повика да помогна за кюнците и печката. А това не бе случайно, защото Учителят искаше и аз да присъствувам лично при тези събития, защото те трябваше да бъдат описани след време от някого. Денят беше петък, 22 декември 1944 година. Рано сутринта, в пет часа, отидох в клас в салона. Учителят не дойде на беседа.
После ми казаха, че се бил приготвил да дойде в клас и да държи
редовната
Си лекция, но брат Тодор Стоименов, който бил при Него Му казал: "Учителю, по-добре не отивайте в клас, за да не се уморявате повече".
Тогава в салона бе прочетена една от вече напечатаните беседи. След прочитане на беседата, на излизане от салона, аз видях, че долната стая на Учителя е тъмна, а антрето пред стаята Му е осветено. Двете външни лампи на антрето светеха. Учителят се беше облегнал на рамката на врататана приемната и следеше как учениците излизат от салона и отиват на полянката да направят гимнастически упражнения. Обикновено това бяха така наречените "шест упражнения", които редовно се играеха.
към текста >>
След прочитане на беседата, на излизане от салона, аз видях, че долната стая на Учителя е тъмна, а антрето
пред
стаята Му е осветено.
Денят беше петък, 22 декември 1944 година. Рано сутринта, в пет часа, отидох в клас в салона. Учителят не дойде на беседа. После ми казаха, че се бил приготвил да дойде в клас и да държи редовната Си лекция, но брат Тодор Стоименов, който бил при Него Му казал: "Учителю, по-добре не отивайте в клас, за да не се уморявате повече". Тогава в салона бе прочетена една от вече напечатаните беседи.
След прочитане на беседата, на излизане от салона, аз видях, че долната стая на Учителя е тъмна, а антрето
пред
стаята Му е осветено.
Двете външни лампи на антрето светеха. Учителят се беше облегнал на рамката на врататана приемната и следеше как учениците излизат от салона и отиват на полянката да направят гимнастически упражнения. Обикновено това бяха така наречените "шест упражнения", които редовно се играеха. Когато наближих антрето, аз вдигнах дясната си ръка с длан напред към Учителя за поздрав. Учителят ми отговори също с вдигане на ръка.
към текста >>
Обикновено това бяха така наречените "шест упражнения", които
редовно
се играеха.
После ми казаха, че се бил приготвил да дойде в клас и да държи редовната Си лекция, но брат Тодор Стоименов, който бил при Него Му казал: "Учителю, по-добре не отивайте в клас, за да не се уморявате повече". Тогава в салона бе прочетена една от вече напечатаните беседи. След прочитане на беседата, на излизане от салона, аз видях, че долната стая на Учителя е тъмна, а антрето пред стаята Му е осветено. Двете външни лампи на антрето светеха. Учителят се беше облегнал на рамката на врататана приемната и следеше как учениците излизат от салона и отиват на полянката да направят гимнастически упражнения.
Обикновено това бяха така наречените "шест упражнения", които
редовно
се играеха.
Когато наближих антрето, аз вдигнах дясната си ръка с длан напред към Учителя за поздрав. Учителят ми отговори също с вдигане на ръка. Зарадвах се, защото видях, че преди мене никой не поздрави с вдигане на ръка. Може би не са се сетили. Като излизахме от салона, ние минавахме през силно осветената от двете лампи част на антрето и Учителят можеше много добре да ни наблюдава.
към текста >>
Когато наближих антрето, аз вдигнах дясната си ръка с длан
напред
към Учителя за поздрав.
Тогава в салона бе прочетена една от вече напечатаните беседи. След прочитане на беседата, на излизане от салона, аз видях, че долната стая на Учителя е тъмна, а антрето пред стаята Му е осветено. Двете външни лампи на антрето светеха. Учителят се беше облегнал на рамката на врататана приемната и следеше как учениците излизат от салона и отиват на полянката да направят гимнастически упражнения. Обикновено това бяха така наречените "шест упражнения", които редовно се играеха.
Когато наближих антрето, аз вдигнах дясната си ръка с длан
напред
към Учителя за поздрав.
Учителят ми отговори също с вдигане на ръка. Зарадвах се, защото видях, че преди мене никой не поздрави с вдигане на ръка. Може би не са се сетили. Като излизахме от салона, ние минавахме през силно осветената от двете лампи част на антрето и Учителят можеше много добре да ни наблюдава. Само след пет дни, след като Учителят напусна земята, разбрах, че това бе сбогуването Му с учениците от Школата.
към текста >>
Зарадвах се, защото видях, че
преди
мене никой не поздрави с вдигане на ръка.
Двете външни лампи на антрето светеха. Учителят се беше облегнал на рамката на врататана приемната и следеше как учениците излизат от салона и отиват на полянката да направят гимнастически упражнения. Обикновено това бяха така наречените "шест упражнения", които редовно се играеха. Когато наближих антрето, аз вдигнах дясната си ръка с длан напред към Учителя за поздрав. Учителят ми отговори също с вдигане на ръка.
Зарадвах се, защото видях, че
преди
мене никой не поздрави с вдигане на ръка.
Може би не са се сетили. Като излизахме от салона, ние минавахме през силно осветената от двете лампи част на антрето и Учителят можеше много добре да ни наблюдава. Само след пет дни, след като Учителят напусна земята, разбрах, че това бе сбогуването Му с учениците от Школата. В последните дни при Учителя дежуреха братя и сестри. Аз не отидох при Него по-рано, когато Той изкарваше боледуването Си.
към текста >>
Каквото Му
предлагаха
за храна - не вземаше.
Как го почувствувах, не мога да кажа. Но начинът, по който Той се обхождаше, всичко ми говореше за заминаване. Видях нещо ново - Учителят никога не се е държал така. На човешки език, Учителят ту ставаше, ту лягаше- беше неспокоен. Той ставаше от едно място и отиваше да седне на друго място в стаята.
Каквото Му
предлагаха
за храна - не вземаше.
Ако Му предложат чай - ще вземе една две глътки или две-три лъжички и повече нищо не взема. Нямаше никакъв апетит. Беше мълчалив. Полягаше на леглото и пак ставаше. Не се оплакваше от нищо.
към текста >>
Ако Му
предложат
чай - ще вземе една две глътки или две-три лъжички и повече нищо не взема.
Но начинът, по който Той се обхождаше, всичко ми говореше за заминаване. Видях нещо ново - Учителят никога не се е държал така. На човешки език, Учителят ту ставаше, ту лягаше- беше неспокоен. Той ставаше от едно място и отиваше да седне на друго място в стаята. Каквото Му предлагаха за храна - не вземаше.
Ако Му
предложат
чай - ще вземе една две глътки или две-три лъжички и повече нищо не взема.
Нямаше никакъв апетит. Беше мълчалив. Полягаше на леглото и пак ставаше. Не се оплакваше от нищо. По едно време казаха, че ще правят клизма на Учителя.
към текста >>
След излизането от стаята, почувствувах вече
определено
, че Учителят си заминава.
Беше мълчалив. Полягаше на леглото и пак ставаше. Не се оплакваше от нищо. По едно време казаха, че ще правят клизма на Учителя. Аз напуснах стаята.
След излизането от стаята, почувствувах вече
определено
, че Учителят си заминава.
След тази среща при Него, отидох при Паша. Тя беше заедно с рождената си сестра Надя. Казах, че съм била при Учителя и веднага добавих: "Паша, Учителят си отива! " Сестрата на Паша ми се скара, разсърди ми се, че съм могла да кажа такова нещо. За мен беше ясно, че Учителят си отива.
към текста >>
Беше интересно да се слуша как от време на време Учителят казва по някое изречение, което
представлява
отговор за някой друг, който Му задава въпроси от Невидимия свят.
Той го бе напуснал. Имаше само физиологически процеси. В понеделник, когато бях при Него, видях, че има унес - унася се, което показваше, че напуска тялото Си и тогава говори чрез подсъзнанието Си. Понякога чувахме някои думи, изречения, които един брат стенографираше. Този брат бе Борис Николов.
Беше интересно да се слуша как от време на време Учителят казва по някое изречение, което
представлява
отговор за някой друг, който Му задава въпроси от Невидимия свят.
Кой беше този Друг, ние не знаехме, но можехме да съдим по отговорите на Учителя. Беше невероятно преживяване за всички ни, които присъствувахме там. Тялото Му беше спокойно, въпреки своята немощ. Но във вторник състоянието Му се влоши, Той бе напуснал тялото Си и само дишаше тежко. Не проявяваше никакъв друг живот.
към текста >>
И аз, която съм присъствувала всякога в класовете и познавах всички братя и сестри, защото дълги години бях в Братството, останах изненадана от присъствието на много хора, които не познавах и които бяха дошли на поклонение
пред
Учителя и да Го изпратят.
Беше сряда, 27 декември 1944 година, 5 часа и 45 минути сутринта. Погребението беше на 31 декември. Тялото на Учителя беше положено в салона за поклонение. Беше облечено в бял костюм и поставено на бяло ложе.Едно ми направи много силно впечатление. Освен целият салон, но и целият "Изгрев" бе пълен с хора.
И аз, която съм присъствувала всякога в класовете и познавах всички братя и сестри, защото дълги години бях в Братството, останах изненадана от присъствието на много хора, които не познавах и които бяха дошли на поклонение
пред
Учителя и да Го изпратят.
Много хора, много чужди и непознати за мен хора имаше. И аз си казах: "Колко връзки имаше Учителят с хора, за които ние нищо не знаехме". Защото това беше един студен декемврийски ден. И да дойдат толкова хора от града пеша и с часове да стоят на студа - това не бе направено от обикновено любопитство. Това е израз на една почит, на една признателност и обич към Учителя.
към текста >>
Учителят не каза на всеослушание, че си отива, като изключваме само някои намеци или
предупреждения
пред
някои братя и сестри.
Това е израз на една почит, на една признателност и обич към Учителя. Никой нямаше да дойде от града при този студ, ако нямаше защо и за кого да дойде. Те бяха получили нещо от Учителя, което отвътре ги караше да дойдат. Беше тъжен ден за всички ни. След заминаването на Учителя, всички бяха смутени и натъжени.
Учителят не каза на всеослушание, че си отива, като изключваме само някои намеци или
предупреждения
пред
някои братя и сестри.
Мисля, че Той виждаше, колко не сме готови да останем сами при тази политическа промяна и при новото управление, което дойде. То не беше благоприятно за нас. Новата власт беше марксически и комунистически възпитана. Тя беше подготвена с програма и с настроение противорелигиозно. Властта беше наежена срещу всичко, което не излизаше от техните среди.
към текста >>
Властта беше наежена срещу всичко, което не излизаше от техните
среди
.
Учителят не каза на всеослушание, че си отива, като изключваме само някои намеци или предупреждения пред някои братя и сестри. Мисля, че Той виждаше, колко не сме готови да останем сами при тази политическа промяна и при новото управление, което дойде. То не беше благоприятно за нас. Новата власт беше марксически и комунистически възпитана. Тя беше подготвена с програма и с настроение противорелигиозно.
Властта беше наежена срещу всичко, което не излизаше от техните
среди
.
Вярно е, че отначало ни признаха за верска общност и ни възприемаха като религиозна секта. През първите години комунистите бяха заети с по-важни задачи за укрепване на своята власт. Не се занимаваха с нас. Оставиха ни няколко години да провеждаме нашия братски живот без ограничения. Но след създаването на тяхното комунистическо законодателство, някои от законите ни засегнаха.
към текста >>
А третата бомба бе
предизвикана
чрез финансова ревизия на Братството.
Оставиха ни няколко години да провеждаме нашия братски живот без ограничения. Но след създаването на тяхното комунистическо законодателство, някои от законите ни засегнаха. Голяма част от имотите на Братството бяха отчуждиха по закона за едрата градска собственост. Дрязгите в Братството след онези две бомби, за които споменах, подготвиха почвата за избухване на третата бомба на "Изгрева". Първата бомба бе взривена след отпечатването на книгата "Учителят", втората бомба бе взривена след отпечатването на песнарката на Мария Тодорова.
А третата бомба бе
предизвикана
чрез финансова ревизия на Братството.
Дойдоха двама ревизори и ни накараха да направим опис на цялото братско имущество. Инвентаризираха го, направиха финансова ревизия на всички сметки от януари 1945 година до 1957 година - за цели дванадесет години. Понеже Братството не беше признато за юридическа личност, то ревизорите не признаха вноските от десятъка на приятелите за членски внос, а ги приеха като дарение. Всяко дарение се облагаше тогава според закона с 10% данък. Този данък го изчислиха за дванадесет години от заминаването на Учителя.
към текста >>
Всяко дарение се облагаше тогава
според
закона с 10% данък.
Първата бомба бе взривена след отпечатването на книгата "Учителят", втората бомба бе взривена след отпечатването на песнарката на Мария Тодорова. А третата бомба бе предизвикана чрез финансова ревизия на Братството. Дойдоха двама ревизори и ни накараха да направим опис на цялото братско имущество. Инвентаризираха го, направиха финансова ревизия на всички сметки от януари 1945 година до 1957 година - за цели дванадесет години. Понеже Братството не беше признато за юридическа личност, то ревизорите не признаха вноските от десятъка на приятелите за членски внос, а ги приеха като дарение.
Всяко дарение се облагаше тогава
според
закона с 10% данък.
Този данък го изчислиха за дванадесет години от заминаването на Учителя. Получи се голяма сума от 500 000 лева. Братството нямаше такава сума. Затова бе оценено цялото братско имущество, движимо и недвижимо, но и то бе недостатъчно да покрие големия налог. Това го споменавам, защото онези, които се занимават с братски съвети, трябва много добре да познават законите на страната, в която живеят.
към текста >>
Та Учителят пет дни
преди
да си замине търсеше онзи документ за радиото, за да платим данъка!
Получи се голяма сума от 500 000 лева. Братството нямаше такава сума. Затова бе оценено цялото братско имущество, движимо и недвижимо, но и то бе недостатъчно да покрие големия налог. Това го споменавам, защото онези, които се занимават с братски съвети, трябва много добре да познават законите на страната, в която живеят. Не само да ги познават, но и да ги изпълняват.
Та Учителят пет дни
преди
да си замине търсеше онзи документ за радиото, за да платим данъка!
Това е една символика, с която Учителят работеше и която ние знаехме, че е такава, но се намериха хора, които не изпълниха онова, което трябваше да се направи! Ревизорите намериха нарушения в работата на Братския съвет и в неговата финансова отчетност. Бе заведен съдебен процес, при което председателят на Братския съвет Борис Николов и счетоводителят Жечо Панайотов бяха осъдени на затвор. При отчуждаването на едрата градска собственост, властта нищо не плати на Братството, нито взе предвид цената на това имущество, за да се приспадне финансовият иск, който бе предявен от държавата и да се покрият задълженията на Братството. След това инкриминираха цялата ни литература като ненужна и вредна за българския народ.
към текста >>
Бе заведен съдебен процес, при което
председателят
на Братския съвет Борис Николов и счетоводителят Жечо Панайотов бяха осъдени на затвор.
Това го споменавам, защото онези, които се занимават с братски съвети, трябва много добре да познават законите на страната, в която живеят. Не само да ги познават, но и да ги изпълняват. Та Учителят пет дни преди да си замине търсеше онзи документ за радиото, за да платим данъка! Това е една символика, с която Учителят работеше и която ние знаехме, че е такава, но се намериха хора, които не изпълниха онова, което трябваше да се направи! Ревизорите намериха нарушения в работата на Братския съвет и в неговата финансова отчетност.
Бе заведен съдебен процес, при което
председателят
на Братския съвет Борис Николов и счетоводителят Жечо Панайотов бяха осъдени на затвор.
При отчуждаването на едрата градска собственост, властта нищо не плати на Братството, нито взе предвид цената на това имущество, за да се приспадне финансовият иск, който бе предявен от държавата и да се покрият задълженията на Братството. След това инкриминираха цялата ни литература като ненужна и вредна за българския народ. Всичко иззеха и претопиха. И така се подредихме, че бомба след бомба се взривяваше на "Изгрева". Останахме без всякакъв имот, включително и салона.
към текста >>
При отчуждаването на едрата градска собственост, властта нищо не плати на Братството, нито взе
предвид
цената на това имущество, за да се приспадне финансовият иск, който бе
предявен
от държавата и да се покрият задълженията на Братството.
Не само да ги познават, но и да ги изпълняват. Та Учителят пет дни преди да си замине търсеше онзи документ за радиото, за да платим данъка! Това е една символика, с която Учителят работеше и която ние знаехме, че е такава, но се намериха хора, които не изпълниха онова, което трябваше да се направи! Ревизорите намериха нарушения в работата на Братския съвет и в неговата финансова отчетност. Бе заведен съдебен процес, при което председателят на Братския съвет Борис Николов и счетоводителят Жечо Панайотов бяха осъдени на затвор.
При отчуждаването на едрата градска собственост, властта нищо не плати на Братството, нито взе
предвид
цената на това имущество, за да се приспадне финансовият иск, който бе
предявен
от държавата и да се покрият задълженията на Братството.
След това инкриминираха цялата ни литература като ненужна и вредна за българския народ. Всичко иззеха и претопиха. И така се подредихме, че бомба след бомба се взривяваше на "Изгрева". Останахме без всякакъв имот, включително и салона. Като описахме цялото имущество на "Изгрева, искаха да го продадат на търг.
към текста >>
След това инкриминираха цялата ни литература като ненужна и
вредна
за българския народ.
Та Учителят пет дни преди да си замине търсеше онзи документ за радиото, за да платим данъка! Това е една символика, с която Учителят работеше и която ние знаехме, че е такава, но се намериха хора, които не изпълниха онова, което трябваше да се направи! Ревизорите намериха нарушения в работата на Братския съвет и в неговата финансова отчетност. Бе заведен съдебен процес, при което председателят на Братския съвет Борис Николов и счетоводителят Жечо Панайотов бяха осъдени на затвор. При отчуждаването на едрата градска собственост, властта нищо не плати на Братството, нито взе предвид цената на това имущество, за да се приспадне финансовият иск, който бе предявен от държавата и да се покрият задълженията на Братството.
След това инкриминираха цялата ни литература като ненужна и
вредна
за българския народ.
Всичко иззеха и претопиха. И така се подредихме, че бомба след бомба се взривяваше на "Изгрева". Останахме без всякакъв имот, включително и салона. Като описахме цялото имущество на "Изгрева, искаха да го продадат на търг. Приятелите от Братството го откупиха.
към текста >>
И така се
подредихме
, че бомба след бомба се взривяваше на "Изгрева".
Ревизорите намериха нарушения в работата на Братския съвет и в неговата финансова отчетност. Бе заведен съдебен процес, при което председателят на Братския съвет Борис Николов и счетоводителят Жечо Панайотов бяха осъдени на затвор. При отчуждаването на едрата градска собственост, властта нищо не плати на Братството, нито взе предвид цената на това имущество, за да се приспадне финансовият иск, който бе предявен от държавата и да се покрият задълженията на Братството. След това инкриминираха цялата ни литература като ненужна и вредна за българския народ. Всичко иззеха и претопиха.
И така се
подредихме
, че бомба след бомба се взривяваше на "Изгрева".
Останахме без всякакъв имот, включително и салона. Като описахме цялото имущество на "Изгрева, искаха да го продадат на търг. Приятелите от Братството го откупиха. Срещу наложения данък, властта взе всичкия имот, който беше останал след Учителя. След като отчуждиха цялото движимо и недвижимо имущество, започнаха да ни изселват от "Изгрева".
към текста >>
Но след това избухна и четвъртата бомба, а това бе разрушаването на целия "Изгрев" и
предоставянето
му от българското правителство за място за строеж на легации и посолства на чужди държави.
От другата страна живееше семейството на Георги Димитров. При преследването на Георги Димитров от полицията, когато са правили обиски в жилището му, Учителят е приемал тяхната комунистическа книжнина да се прехвърля през двора и да се пази при Него. Освен това, Учителят лично спаси Георги Димитров, както и рождената му сестра Елена. Когато Той си замина, нашите приятели изпратиха телеграма до Георги Димитров, който бе в Москва и оттам той с телеграма разреши тялото на Учителя да бъде погребано на "Изгрева". От негова страна това бе един благодарствен жест, за това, че е бил укриван и спасяван в жилището на Учителя.
Но след това избухна и четвъртата бомба, а това бе разрушаването на целия "Изгрев" и
предоставянето
му от българското правителство за място за строеж на легации и посолства на чужди държави.
Българите сами предадоха свещения "Изгрев" на чуждо посегателство и на чуждоземци. Запомнете това добре. След всичко, което новата власт направи, дойде време, когато поискаха да преместят тялото на Учителя и да осквернят гроба Му. Но се намериха трезви хора, които не допуснаха това последно посегателство и кощунство срещу Учителя. Ако се бе случило това, този народ щеше да бъде впоследствие заличен от земята от чуждоземци - онези, които разрушиха целия "Изгрев".
към текста >>
Българите сами
предадоха
свещения "Изгрев" на чуждо посегателство и на чуждоземци.
При преследването на Георги Димитров от полицията, когато са правили обиски в жилището му, Учителят е приемал тяхната комунистическа книжнина да се прехвърля през двора и да се пази при Него. Освен това, Учителят лично спаси Георги Димитров, както и рождената му сестра Елена. Когато Той си замина, нашите приятели изпратиха телеграма до Георги Димитров, който бе в Москва и оттам той с телеграма разреши тялото на Учителя да бъде погребано на "Изгрева". От негова страна това бе един благодарствен жест, за това, че е бил укриван и спасяван в жилището на Учителя. Но след това избухна и четвъртата бомба, а това бе разрушаването на целия "Изгрев" и предоставянето му от българското правителство за място за строеж на легации и посолства на чужди държави.
Българите сами
предадоха
свещения "Изгрев" на чуждо посегателство и на чуждоземци.
Запомнете това добре. След всичко, което новата власт направи, дойде време, когато поискаха да преместят тялото на Учителя и да осквернят гроба Му. Но се намериха трезви хора, които не допуснаха това последно посегателство и кощунство срещу Учителя. Ако се бе случило това, този народ щеше да бъде впоследствие заличен от земята от чуждоземци - онези, които разрушиха целия "Изгрев". В това съм сигурна.
към текста >>
През целия Си живот на земята Учителят бе клеветен, хулен, калян с всевъзможни лъжи и клевети, идващи от властите и от различни
среди
на обществения живот в държавата.
Запомнете това добре. След всичко, което новата власт направи, дойде време, когато поискаха да преместят тялото на Учителя и да осквернят гроба Му. Но се намериха трезви хора, които не допуснаха това последно посегателство и кощунство срещу Учителя. Ако се бе случило това, този народ щеше да бъде впоследствие заличен от земята от чуждоземци - онези, които разрушиха целия "Изгрев". В това съм сигурна.
През целия Си живот на земята Учителят бе клеветен, хулен, калян с всевъзможни лъжи и клевети, идващи от властите и от различни
среди
на обществения живот в държавата.
Власти, държава, общество - всички препятствуваха Неговото дело съзнателно и целенасочено! Духовенството навремето Го обяви за самоотлъчил се от църквата и Му приписа най- големите престъпления към църква, народ и държава. А отначало Той се е опитвал да работи с църквата - искал е да я реформира. Пращал последователите Си рано сутрин да правят молитвите си в църквата. Трябвало да будят клисарите по тъмно, за да им отварят църквите.
към текста >>
То е
предназначено
за хора с висш интелект.
Всичко, което трябваше да се направи, за да нямаме възможност да се събираме, те го направиха така, както трябва. По план, целенасочено, разрушиха всичко, за да няма помен и следа от Школата на Учителя. Нашето Братство е идейно Учение, с идейна вътрешна организация. Ние сме последователи и ученици на Учението на Учителя Беинса Дуно. Това е Учение за висша духовна култура.
То е
предназначено
за хора с висш интелект.
Ние приемаме, че целият Всемир се управлява от Висша Разумност, която ръководи и обгръща всичко в себе си. Разумни закони управляват целокупната природа. Природата е разумна и разумни закони лежат в основата на цялото Мироздание. Човек е част от тази природа и неговият живот е подчинен на същите закони. Чрез Своето Слово Учителят ни даде методи за възпитание и превъзпитание на човека.
към текста >>
Ние зачитаме законите на страната и мислим, че всички спорни въпроси могат да се
уредят
по мирен път, без насилие.
Човек е част от тази природа и неговият живот е подчинен на същите закони. Чрез Своето Слово Учителят ни даде методи за възпитание и превъзпитание на човека. Човек трябва да развие в себе си всички заложби, вложени от природата. Учението на Учителя поддържа еволюцията на човечеството, а не революцията! То е против насилието, под каквато и форма да се проявява то.
Ние зачитаме законите на страната и мислим, че всички спорни въпроси могат да се
уредят
по мирен път, без насилие.
Смятаме, че сегашната комунистическа власт постъпи несправедливо към нас и към Братството. Отне ни всякаква възможност за изява и премахна всички условия за работа по методите на Учителя. Остана всеки от нас да прилага тези методи от Словото на Учителя в собствения си живот. Тази власт има само едно положително качество. Като видят, че са направили грешка, те са готови да се изправят.
към текста >>
Те не знаят какво
представлява
Всемирното Велико Бяло Братство - че то управлява живота на цялата Вселена.
Това съм го забелязала и съм убедена в него. И аз чакам да го направят. Сега е 1980 година. Аз чакам и се надявам, че скоро ще го направят и ще се коригират. Не може да не се коригират.
Те не знаят какво
представлява
Всемирното Велико Бяло Братство - че то управлява живота на цялата Вселена.
Те не знаят Кой е Учителят. Не знаят, че Той е Всемировият Учител и управляваше и управлява тази Вселена! Амин
към текста >>
22.
8_13 Построяване на Изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Учителят имаше
предвид
, освен овощни дръвчета, в тези места всеки от нас да има зеленчукова градина, където сам да прави опитите, които даваше Той и така да се прехранват.
"Построяване на "Изгрева" Вече бяха закупени с братски пари някои места и бе построена през 1926 година стаята на Учителя. Приятелите, като видяха това, започнаха да си строят бараки. Сестра Динова си направи къща. Започнаха постепенно да си купуват места. Учителят каза нещо, за което ние не Го послушахме: "Всеки от вас да си купи по един декар място, за да не са близки постройките, а да имате място, което да обработвате, с което да посрещате насъщните нужди от прехрана".
Учителят имаше
предвид
, освен овощни дръвчета, в тези места всеки от нас да има зеленчукова градина, където сам да прави опитите, които даваше Той и така да се прехранват.
Братският просветен съвет, състоящ се от интелигентни братя, имаше за задача да организира издаването на Словото на Учителя. На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората. Имаха пари, но не ги закупиха. Непослушание и своеволие! Освен, че не ги закупиха, но направиха и втора фатална грешка.
към текста >>
Учителят беше за
ред
и
порядък
.
Тогава имаше много братски пари и земите можеха да се откупят с тях, а след това всеки, който получаваше по един декар, щеше да си изплати на Братството заема. Но това не бе направено. Те можеха да бъдат и по двама-трима собственика на парцел, но парцелите трябваше да бъдат поне по един декар. Но се получи едно раздробяване, безразборно разкъсване на парчета на парцелите и когато по-късно си направиха къщите,гледката не беше хубава. И когато решиха да правят къщите, пак не Го питаха.
Учителят беше за
ред
и
порядък
.
Спомням си как по време на съборите нареждаше палатките да се построят в редици и под конец. А тук всеки правеше това, което искаше и според възможностите си. Значи и за това не Го питаха. Учителят никога не се бъркаше да каже: "Направи това или онова". И се появи следващото своеволие.
към текста >>
Спомням си как по време на съборите нареждаше палатките да се построят в
редици
и под конец.
Но това не бе направено. Те можеха да бъдат и по двама-трима собственика на парцел, но парцелите трябваше да бъдат поне по един декар. Но се получи едно раздробяване, безразборно разкъсване на парчета на парцелите и когато по-късно си направиха къщите,гледката не беше хубава. И когато решиха да правят къщите, пак не Го питаха. Учителят беше за ред и порядък.
Спомням си как по време на съборите нареждаше палатките да се построят в
редици
и под конец.
А тук всеки правеше това, което искаше и според възможностите си. Значи и за това не Го питаха. Учителят никога не се бъркаше да каже: "Направи това или онова". И се появи следващото своеволие. Като закупи местата и ги раздаде на хората, доктор Жеков дълги години не даваше на приятелите крепостните актове.
към текста >>
А тук всеки правеше това, което искаше и
според
възможностите си.
Те можеха да бъдат и по двама-трима собственика на парцел, но парцелите трябваше да бъдат поне по един декар. Но се получи едно раздробяване, безразборно разкъсване на парчета на парцелите и когато по-късно си направиха къщите,гледката не беше хубава. И когато решиха да правят къщите, пак не Го питаха. Учителят беше за ред и порядък. Спомням си как по време на съборите нареждаше палатките да се построят в редици и под конец.
А тук всеки правеше това, което искаше и
според
възможностите си.
Значи и за това не Го питаха. Учителят никога не се бъркаше да каже: "Направи това или онова". И се появи следващото своеволие. Като закупи местата и ги раздаде на хората, доктор Жеков дълги години не даваше на приятелите крепостните актове. Защо ли?
към текста >>
Излезе един закон,
според
който, ако плащаш десет-двадесет години данък за едно място, това място става твое.
Най-вероятно - за таксите, които трябваше да се плащат. Или пък искаше да държи нещата в свои ръце и да направи другите зависими от себе си. И той сполучи в това. Много време тези хора се смущаваха, че са дали пари, а нямат документ. Може би много от тях си взеха актовете за земята по давност.
Излезе един закон,
според
който, ако плащаш десет-двадесет години данък за едно място, това място става твое.
И приятелите постъпиха така. Ние се оказахме много малки и непослушни за Учителя и за онова, което Той донесе. В приложението си на това Учение в живота, и то в колективното приложение, позволихме да се случат много непозволени неща. Случиха се неразбории между приятелите за оградите. Някои дори се съдиха в града за тях.
към текста >>
А Той бе казал: "Моето учение може да се
предаде
само с една дума.
Случиха се неразбории между приятелите за оградите. Някои дори се съдиха в града за тях. Накрая се оградиха с бодлива тел. В Братството идваха млади попълнения и заварваха малките, неугледни и безразборно построени, но непременно оградени с бодлива тел къщички. И това не им харесваше, защото четяха и слушаха Словото на Учителя за живота.
А Той бе казал: "Моето учение може да се
предаде
само с една дума.
Тази дума е ЧИСТОТА". Та това даде повод на Учителя след това да нареди: "Да се вдигнат телените огради! " Някои ги вдигнаха, а някои не ги вдигнаха. После станаха кавги за педя земя. Съдиха се за квадратен метър земя.
към текста >>
Та това даде повод на Учителя след това да
нареди
: "Да се вдигнат телените огради!
Накрая се оградиха с бодлива тел. В Братството идваха млади попълнения и заварваха малките, неугледни и безразборно построени, но непременно оградени с бодлива тел къщички. И това не им харесваше, защото четяха и слушаха Словото на Учителя за живота. А Той бе казал: "Моето учение може да се предаде само с една дума. Тази дума е ЧИСТОТА".
Та това даде повод на Учителя след това да
нареди
: "Да се вдигнат телените огради!
" Някои ги вдигнаха, а някои не ги вдигнаха. После станаха кавги за педя земя. Съдиха се за квадратен метър земя. Когато след време четете това, братя, трябва да знаете какво значи своеволие и непослушание към Учителя. Имаше случай, когато брат Белев се съди за един квадратен метър.
към текста >>
Аз плаках тогава от срам и жалост, че сме толкова нищожни и малки хорица
пред
Учителя.
Аз плаках дори за тази работа. Какво братско отношение има в това? Така се скараха, че не си говориха с години. Брат Епитропов подаде заявление в съда и след като се съдиха, разрушиха една стая от къщата на доктор Жеков, която бе незаконно построена. Това не е позволено на братя: един да строи незаконно, а друг да търси правдата си чрез съда.
Аз плаках тогава от срам и жалост, че сме толкова нищожни и малки хорица
пред
Учителя.
Когато тази свада приключи, Учителят дойде на "парахода" на стенографките и каза: "Примириха се, Еленке, току-що - на обед". Това бе празник за Учителя, че са се примирили. И стана на връх Ивановден, когато бе именният ден на доктор Жеков. Доктор Жеков отиде при Учителя да Го черпи за именния си ден, а Учителят му каза: "Не си ли готов да се примириш с Петко Епитропов и то днес, на именния си ден? " Доктор Жеков отговори, че е готов.
към текста >>
Срамни истории
пред
Учителя!
Ще ме обвини, че злоупотребявам с братската машина и с братската идея. Не можех да го направя. И ако бях го направила, тежко щях да го понеса. Накрая Учителят лично ни извика, за да отпразнуваме тяхното помирение. А и сестри се съдеха за един метър от местата за неправилно поставена телена ограда.
Срамни истории
пред
Учителя!
А Той е искал, когато се купят всички места, да се парцелират по един декар и да се построи една голяма сграда, в която да живеят сестри и братя, които са самотни. Дори планът беше начертан. Всеки един щеше да има по една стая, кухня и антре. Имаше една сестра, която беше чула за това, беше дала всичките си спестявания на Учителя и бе казала: "Учителю, като правите нещо, една стая да ми направите". Учителят беше оставил нейните пари в купа на братските пари и понеже нищо не се построи, нейните пари останаха там.
към текста >>
Пред
сестра Веска Козарева Учителят дори бе казал: "Казах им да построят едно общежитие за братя и сестри.
Всеки един щеше да има по една стая, кухня и антре. Имаше една сестра, която беше чула за това, беше дала всичките си спестявания на Учителя и бе казала: "Учителю, като правите нещо, една стая да ми направите". Учителят беше оставил нейните пари в купа на братските пари и понеже нищо не се построи, нейните пари останаха там. Накрая, от кумова срама, на сестрата бе скована една барака и тя преживя там живота си. Но стана не по вина на Учителя, а по вина на приятелите.
Пред
сестра Веска Козарева Учителят дори бе казал: "Казах им да построят едно общежитие за братя и сестри.
Дадох им план, давах им пари, но никой не се нае да го построи. А построиха бараки и се оградиха с бодлива тел. Затова аз ще го предам това място на други хора, които да изпълнят Волята на Великия Учител". След този разговор изминаха десетки години и дойде онова време, в което се сбъднаха думите Му. Бараките с телените огради бяха разрушени, а местата бяха раздадени на други хора.
към текста >>
Затова аз ще го
предам
това място на други хора, които да изпълнят Волята на Великия Учител".
Накрая, от кумова срама, на сестрата бе скована една барака и тя преживя там живота си. Но стана не по вина на Учителя, а по вина на приятелите. Пред сестра Веска Козарева Учителят дори бе казал: "Казах им да построят едно общежитие за братя и сестри. Дадох им план, давах им пари, но никой не се нае да го построи. А построиха бараки и се оградиха с бодлива тел.
Затова аз ще го
предам
това място на други хора, които да изпълнят Волята на Великия Учител".
След този разговор изминаха десетки години и дойде онова време, в което се сбъднаха думите Му. Бараките с телените огради бяха разрушени, а местата бяха раздадени на други хора. Тези други хора си построиха легация и ако минете днес, ще видите как там се извисява една седеметажна сграда, дълга към 60-70 метра. Онези, които не изпълниха думите на Учителя, бяхме самите ние, но дойдоха отвън други, чужди, които ги изпълниха, макар и в наша вреда! Окултният закон държи строго да се изпълняват законите в Духовния свят!
към текста >>
Онези, които не изпълниха думите на Учителя, бяхме самите ние, но дойдоха отвън други, чужди, които ги изпълниха, макар и в наша
вреда
!
А построиха бараки и се оградиха с бодлива тел. Затова аз ще го предам това място на други хора, които да изпълнят Волята на Великия Учител". След този разговор изминаха десетки години и дойде онова време, в което се сбъднаха думите Му. Бараките с телените огради бяха разрушени, а местата бяха раздадени на други хора. Тези други хора си построиха легация и ако минете днес, ще видите как там се извисява една седеметажна сграда, дълга към 60-70 метра.
Онези, които не изпълниха думите на Учителя, бяхме самите ние, но дойдоха отвън други, чужди, които ги изпълниха, макар и в наша
вреда
!
Окултният закон държи строго да се изпълняват законите в Духовния свят! Словото на Учителя управлява тези Духовни закони! Ето така думите на Учителя се изпълниха от други! След време питах брат Начо Петров, който беше от интелигентните и образовани братя в Братството: "Брат Начо, когато Учителят ви каза да купите местата от Дървенишкото шосе до линията, защо не ги купихте, защо не направихте така, както каза Учителят? " Брат Начо ме гледа, примигва и мълчи.
към текста >>
Ето пример с Иван Радославов, който бе загубил от онзи мошеник-
предприемач
къщата си, дворното място и след това салонът трябваше да бъде разрушен.
По този повод много приятели платиха скъпо за своето непослушание с личните си имоти. Когато отиваха да питат Учителя как да си разрешат въпросите с тях, след като получаваха съвета Му, правеха точно обратното, понеже смятаха, че Той не разбира от материални въпроси. Те си платиха за непослушанието със своите имоти, като ги загубиха! Но тук се касаеше за Братството, за братски имоти, за построяване на "Изгрева" и те нямаха право да проявят това своеволие. А го направиха.
Ето пример с Иван Радославов, който бе загубил от онзи мошеник-
предприемач
къщата си, дворното място и след това салонът трябваше да бъде разрушен.
Отива той със своя адвокат при Учителя за съвет. След като адвокатът излиза от стаята на Учителя, започва да се кара на брат Иван Радославов: "А бре, Радославов, като имаш такъв умен човек, който да знае по-добре от мен всички закони, защо не си дошъл да Го питаш какво да правиш, а си се оставил в ръцете на онзи мошеник да те изиграе. И сега ме водиш пред Него и аз да се червя, като Го слушам колко много знае и че моето адвокатство нищо не струва пред Него! " Брат Радославов слуша, мълчи, но беше почтен, та после разказва това пред всички. Но беше късно!
към текста >>
И сега ме водиш
пред
Него и аз да се червя, като Го слушам колко много знае и че моето адвокатство нищо не струва
пред
Него!
Но тук се касаеше за Братството, за братски имоти, за построяване на "Изгрева" и те нямаха право да проявят това своеволие. А го направиха. Ето пример с Иван Радославов, който бе загубил от онзи мошеник- предприемач къщата си, дворното място и след това салонът трябваше да бъде разрушен. Отива той със своя адвокат при Учителя за съвет. След като адвокатът излиза от стаята на Учителя, започва да се кара на брат Иван Радославов: "А бре, Радославов, като имаш такъв умен човек, който да знае по-добре от мен всички закони, защо не си дошъл да Го питаш какво да правиш, а си се оставил в ръцете на онзи мошеник да те изиграе.
И сега ме водиш
пред
Него и аз да се червя, като Го слушам колко много знае и че моето адвокатство нищо не струва
пред
Него!
" Брат Радославов слуша, мълчи, но беше почтен, та после разказва това пред всички. Но беше късно! Поради това неразбиране и непослушание раздробиха "Изгрева" на малки парчета и се получи една цигания. Не беше представително селището на "Изгрева". Представителни бяха само салонът и столовата, защото се поддържаше чисто, както и полянката, на която играехме Паневритмия.
към текста >>
" Брат Радославов слуша, мълчи, но беше почтен, та после разказва това
пред
всички.
А го направиха. Ето пример с Иван Радославов, който бе загубил от онзи мошеник- предприемач къщата си, дворното място и след това салонът трябваше да бъде разрушен. Отива той със своя адвокат при Учителя за съвет. След като адвокатът излиза от стаята на Учителя, започва да се кара на брат Иван Радославов: "А бре, Радославов, като имаш такъв умен човек, който да знае по-добре от мен всички закони, защо не си дошъл да Го питаш какво да правиш, а си се оставил в ръцете на онзи мошеник да те изиграе. И сега ме водиш пред Него и аз да се червя, като Го слушам колко много знае и че моето адвокатство нищо не струва пред Него!
" Брат Радославов слуша, мълчи, но беше почтен, та после разказва това
пред
всички.
Но беше късно! Поради това неразбиране и непослушание раздробиха "Изгрева" на малки парчета и се получи една цигания. Не беше представително селището на "Изгрева". Представителни бяха само салонът и столовата, защото се поддържаше чисто, както и полянката, на която играехме Паневритмия. Но частните къщи и бараки не бяха представителни.
към текста >>
Не беше
представително
селището на "Изгрева".
След като адвокатът излиза от стаята на Учителя, започва да се кара на брат Иван Радославов: "А бре, Радославов, като имаш такъв умен човек, който да знае по-добре от мен всички закони, защо не си дошъл да Го питаш какво да правиш, а си се оставил в ръцете на онзи мошеник да те изиграе. И сега ме водиш пред Него и аз да се червя, като Го слушам колко много знае и че моето адвокатство нищо не струва пред Него! " Брат Радославов слуша, мълчи, но беше почтен, та после разказва това пред всички. Но беше късно! Поради това неразбиране и непослушание раздробиха "Изгрева" на малки парчета и се получи една цигания.
Не беше
представително
селището на "Изгрева".
Представителни бяха само салонът и столовата, защото се поддържаше чисто, както и полянката, на която играехме Паневритмия. Но частните къщи и бараки не бяха представителни. Онези, които имаха повече пари и вкус, построиха хубави жилища, но дори и те бяха без архитект и план. А всички, които бяха бедни, си бяха построили без вкус бараки. Те не се поддържаха добре и понякога представляваха срамна картина.
към текста >>
Представителни
бяха само салонът и столовата, защото се поддържаше чисто, както и полянката, на която играехме Паневритмия.
И сега ме водиш пред Него и аз да се червя, като Го слушам колко много знае и че моето адвокатство нищо не струва пред Него! " Брат Радославов слуша, мълчи, но беше почтен, та после разказва това пред всички. Но беше късно! Поради това неразбиране и непослушание раздробиха "Изгрева" на малки парчета и се получи една цигания. Не беше представително селището на "Изгрева".
Представителни
бяха само салонът и столовата, защото се поддържаше чисто, както и полянката, на която играехме Паневритмия.
Но частните къщи и бараки не бяха представителни. Онези, които имаха повече пари и вкус, построиха хубави жилища, но дори и те бяха без архитект и план. А всички, които бяха бедни, си бяха построили без вкус бараки. Те не се поддържаха добре и понякога представляваха срамна картина. През 1926 година, освен приемната на Учителя, бяха построени четири-пет къщички-бараки, широки дв а до три метра.
към текста >>
Но частните къщи и бараки не бяха
представителни
.
" Брат Радославов слуша, мълчи, но беше почтен, та после разказва това пред всички. Но беше късно! Поради това неразбиране и непослушание раздробиха "Изгрева" на малки парчета и се получи една цигания. Не беше представително селището на "Изгрева". Представителни бяха само салонът и столовата, защото се поддържаше чисто, както и полянката, на която играехме Паневритмия.
Но частните къщи и бараки не бяха
представителни
.
Онези, които имаха повече пари и вкус, построиха хубави жилища, но дори и те бяха без архитект и план. А всички, които бяха бедни, си бяха построили без вкус бараки. Те не се поддържаха добре и понякога представляваха срамна картина. През 1926 година, освен приемната на Учителя, бяха построени четири-пет къщички-бараки, широки дв а до три метра. Приятелите идваха от града и преспиваха тук.
към текста >>
Те не се поддържаха добре и понякога
представляваха
срамна картина.
Не беше представително селището на "Изгрева". Представителни бяха само салонът и столовата, защото се поддържаше чисто, както и полянката, на която играехме Паневритмия. Но частните къщи и бараки не бяха представителни. Онези, които имаха повече пари и вкус, построиха хубави жилища, но дори и те бяха без архитект и план. А всички, които бяха бедни, си бяха построили без вкус бараки.
Те не се поддържаха добре и понякога
представляваха
срамна картина.
През 1926 година, освен приемната на Учителя, бяха построени четири-пет къщички-бараки, широки дв а до три метра. Приятелите идваха от града и преспиваха тук. След 1928 година дойде електрическият ток - прекарахме го от "Орион". Когато прекараха тока, сложиха един голям стълб с голяма крушка на поляната. Учителят не е искал на средата да има електрически ток и лампа, защото на тази поляна се играеше Паневритмията и електричеството щеше да пречи със своите силови линии и полета на онези същества, които ни посещаваха при игра на Паневритмия.
към текста >>
Учителят не е искал на
средата
да има електрически ток и лампа, защото на тази поляна се играеше Паневритмията и електричеството щеше да пречи със своите силови линии и полета на онези същества, които ни посещаваха при игра на Паневритмия.
Те не се поддържаха добре и понякога представляваха срамна картина. През 1926 година, освен приемната на Учителя, бяха построени четири-пет къщички-бараки, широки дв а до три метра. Приятелите идваха от града и преспиваха тук. След 1928 година дойде електрическият ток - прекарахме го от "Орион". Когато прекараха тока, сложиха един голям стълб с голяма крушка на поляната.
Учителят не е искал на
средата
да има електрически ток и лампа, защото на тази поляна се играеше Паневритмията и електричеството щеше да пречи със своите силови линии и полета на онези същества, които ни посещаваха при игра на Паневритмия.
Но Лулчев постави този стълб с лампа по свое усмотрение. Учителят искаше стълбът и лампите да бъдат отстрани. Така ставаха нещата - Учителят искаше нещо, а братята си правеха каквото си искат. Кой както си го разбира. Оттам се получаваше нарушаването на външния вид на "Изгрева".
към текста >>
Затова се получи тази
непредставителна
картина.
Трябваше да питаме. Ние правехме общежитие, където щяхме да живеем. Имахме Учител, Който ръководеше тази Школа и това общество и трябваше да се пита. Освен че не се пита, а и онова, което Учителят бе принуден да каже за устройството на "Изгрева" не се изпълни. Всеки се цвъкна и се устрои там, където си искаше.
Затова се получи тази
непредставителна
картина.
Тя бе камък за препъване на мнозина, които идваха от града да чуят и видят за пръв път Учителя. Те не можеха да прескочат бодливите телени огради и схлупените бараки на "Изгрева", въпреки че имаха вътрешен стремеж към Словото на Учителя. Ние ги спряхме с бодливата тел, с която се бяхме оградили. Ние носим вина за мнозина, които не дойдоха на "Изгрева" при Учителя именно заради това. Те се препънаха от тази гледка.
към текста >>
А ние бяхме отговорни заради нея
пред
този народ!
" Така бодливата тел отстраняваше любопитните. Но аз познавам и мнозина, които не можаха да я прескочат и не дойдоха на "Изгрева", макар че контактуваха по различни начини и при различни случаи с Учителя. Бодливата тел ги спря. Тя се яви голяма преграда за мнозина. И изкушение!
А ние бяхме отговорни заради нея
пред
този народ!
През 1927 година властта разреши събора. Преди това един брат, инженер от Стара Загора - Слави Николов - изработи план за новия салон на "Изгрева". И дойдоха братята от Айтоския край с белите ризи, червените пояси и черните потури. Те бяха майстори - зидари. Започнаха да строят сградата.
към текста >>
Преди
това един брат, инженер от Стара Загора - Слави Николов - изработи план за новия салон на "Изгрева".
Бодливата тел ги спря. Тя се яви голяма преграда за мнозина. И изкушение! А ние бяхме отговорни заради нея пред този народ! През 1927 година властта разреши събора.
Преди
това един брат, инженер от Стара Загора - Слави Николов - изработи план за новия салон на "Изгрева".
И дойдоха братята от Айтоския край с белите ризи, червените пояси и черните потури. Те бяха майстори - зидари. Започнаха да строят сградата. Вода на "Изгрева" нямахме и носехме от Танушев, където беше бирарията. Там имаше вода.
към текста >>
И
отпред
имаше малко права част.
И вече през учебната 1928 и 1929 година бяхме на "Изгрева". Всички идваха в салона сутрин рано, в пет часа. Ние, трите стенографки, живеехме в една барака, която се наричаше "парахода". А защо "парахода"? Северната страна на бараката беше права, както и задната, която беше около два метра права.
И
отпред
имаше малко права част.
А останалата част на нашата постройка беше полукръг. Това беше една скована набързо барака. Тя имаше такава форма, защото мястото, на което бе построена там бе такова. От дъски беше скована, а отвътре облепиха дъските с хартия да не ни духа и така живеехме лете и зиме. Отоплявахме се с печка.
към текста >>
По-късно Борис Николов направи нова
редакция
на това, което Боян Боев лично бе записал и лично бе дешифрирал.
Ние бяхме стенографки на Учителя, Той бе поел нашата издръжка и Той лично се грижеше за нас. Стенограф на "Изгрева" бе и брат Боян Боев, който записваше както Словото на Учителя, така и всички частни разговори на приятелите с Него - както на "Изгрева", така и на различни екскурзии, където сме ходили. Обикновено той изчакваше някой брат или сестра да излязат от стаята на Учителя и питаше какви въпроси са задавали и какво е отговорил Учителят. Така приятелите му разказваха много интересни случки, които той записваше. Той дешифрира разговорите на Учителя от село Мърчаево и ги даде в сборник "Изворът на Доброто", който не бе отпечатан.
По-късно Борис Николов направи нова
редакция
на това, което Боян Боев лично бе записал и лично бе дешифрирал.
Аз смятам, че оригиналът на Боян Боев трябва да остане такъв, какъвто е. Борис няма право да пипа труда на Боян Боев! Ако иска да работи, да дешифрира своите бележници, в които стенографираше, а да не посяга на чужд труд! Брат Боев дешифрира от своите стенограми един голям материал, обхващащ 1 000 страници, който бе напечатан в четири екземпляра. Това са разговори на Учителя с приятелите на "Изгрева".
към текста >>
Тези писма трябва да се съберат, да се
подредят
и издадат.
Те са озаглавени "Разговорите ни с Учителя на Ел-Шадай". Така че следващото поколение трябва да издаде тези 1 000 страници от разговорите на Учителя, които лично брат Боян Боев е стенографирал, дешифрирал и диктувал на една сестра, която ги написа на пишеща машина. Той е авторът и на трите книги, които трябва да излязат: "Изворът на Доброто", "Разговорите на Учителя при изгревите на слънцето" и "Разговорите ни с Учителя на Ел-Шадай". Освен това брат Боев дешифрира от своите лични тетрадки един огромен материал и го препращаше до ръководителите в провинцията под заглавието "Писма до приятелите". В тези писма има много ценен материал за братския живот по време на Школата, както и разговори на Учителя.
Тези писма трябва да се съберат, да се
подредят
и издадат.
Автор на този труд е също Боян Боев. Последните години чувам разни приказки, че и Борис Николов бил участвувал в подготовката на тези книги. Това е лъжа! Боян Боев лично стенографира, лично дешифрира и лично диктуваше тези неща на една сестра, за да се напишат. Борис Николов може да си дешифрира неговите записки да излязат от негово име, а не да посяга на чужд труд.
към текста >>
Що се отнася до проблемите по издаването на беседите,
редактирането
им и всичко онова, с което сме се сблъсквали, ще ви го разкажа, но в една следваща глава.
Борис Николов може да си дешифрира неговите записки да излязат от негово име, а не да посяга на чужд труд. Учителят беше казал за Боян Боев така: "Това е най-безкористният човек на "Изгрева". Затова питам аз, защо вие, които се смятате за ученици, посягате върху труда на един ученик, който си е свършил работата? Ако сте ученици, свършете и вие някаква достойна за подражание работа като онази, която свърши Боян Боев. Ха, да ви видим!
Що се отнася до проблемите по издаването на беседите,
редактирането
им и всичко онова, с което сме се сблъсквали, ще ви го разкажа, но в една следваща глава.
Не съм забравила никого. За всекиго съм отделила време и думи, защото други не се сетиха да направят това и да оставят свидетелство за поколенията, които ще дойдат след нас. Бележка на редактора. През пролетта на 1992 година научих, че ще бъде издадена книгата "Изворът на Доброто" като на корицата било отбелязано, че авторът на този труд е Борис Николов. Аз се възмутих от тази лъжа и лично предупредих много лица, че ще бъдат дадени под съд за лъжа, за плагиатство и за кражба.
към текста >>
Бележка на
редактора
.
Ако сте ученици, свършете и вие някаква достойна за подражание работа като онази, която свърши Боян Боев. Ха, да ви видим! Що се отнася до проблемите по издаването на беседите, редактирането им и всичко онова, с което сме се сблъсквали, ще ви го разкажа, но в една следваща глава. Не съм забравила никого. За всекиго съм отделила време и думи, защото други не се сетиха да направят това и да оставят свидетелство за поколенията, които ще дойдат след нас.
Бележка на
редактора
.
През пролетта на 1992 година научих, че ще бъде издадена книгата "Изворът на Доброто" като на корицата било отбелязано, че авторът на този труд е Борис Николов. Аз се възмутих от тази лъжа и лично предупредих много лица, че ще бъдат дадени под съд за лъжа, за плагиатство и за кражба. Тогава написах лично препоръчано писмо до Мария Кисова, в което много точно описах как стоят нещата, които тя знаеше предварително много добре. Но тя и нейните познати искаха да впишат името на Борис Николов като автор, за да го възвеличат, макар че знаеха, че това не е вярно. Още през 1972 година, лично Борис Николов бе ми предал оригиналния труд на Боян Боев за съхранение.
към текста >>
Аз се възмутих от тази лъжа и лично
предупредих
много лица, че ще бъдат дадени под съд за лъжа, за плагиатство и за кражба.
Що се отнася до проблемите по издаването на беседите, редактирането им и всичко онова, с което сме се сблъсквали, ще ви го разкажа, но в една следваща глава. Не съм забравила никого. За всекиго съм отделила време и думи, защото други не се сетиха да направят това и да оставят свидетелство за поколенията, които ще дойдат след нас. Бележка на редактора. През пролетта на 1992 година научих, че ще бъде издадена книгата "Изворът на Доброто" като на корицата било отбелязано, че авторът на този труд е Борис Николов.
Аз се възмутих от тази лъжа и лично
предупредих
много лица, че ще бъдат дадени под съд за лъжа, за плагиатство и за кражба.
Тогава написах лично препоръчано писмо до Мария Кисова, в което много точно описах как стоят нещата, които тя знаеше предварително много добре. Но тя и нейните познати искаха да впишат името на Борис Николов като автор, за да го възвеличат, макар че знаеха, че това не е вярно. Още през 1972 година, лично Борис Николов бе ми предал оригиналния труд на Боян Боев за съхранение. Предаде ми и неговата редакция на труда на Боян Боев, защото той смяташе, че брат Боян пише много обстоятелствено. Аз се възпротивих на това и тогава Борис Николов остави този проблем да бъде решен от мен, след като ми предаде двата оригинала.
към текста >>
Тогава написах лично препоръчано писмо до Мария Кисова, в което много точно описах как стоят нещата, които тя знаеше
предварително
много добре.
Не съм забравила никого. За всекиго съм отделила време и думи, защото други не се сетиха да направят това и да оставят свидетелство за поколенията, които ще дойдат след нас. Бележка на редактора. През пролетта на 1992 година научих, че ще бъде издадена книгата "Изворът на Доброто" като на корицата било отбелязано, че авторът на този труд е Борис Николов. Аз се възмутих от тази лъжа и лично предупредих много лица, че ще бъдат дадени под съд за лъжа, за плагиатство и за кражба.
Тогава написах лично препоръчано писмо до Мария Кисова, в което много точно описах как стоят нещата, които тя знаеше
предварително
много добре.
Но тя и нейните познати искаха да впишат името на Борис Николов като автор, за да го възвеличат, макар че знаеха, че това не е вярно. Още през 1972 година, лично Борис Николов бе ми предал оригиналния труд на Боян Боев за съхранение. Предаде ми и неговата редакция на труда на Боян Боев, защото той смяташе, че брат Боян пише много обстоятелствено. Аз се възпротивих на това и тогава Борис Николов остави този проблем да бъде решен от мен, след като ми предаде двата оригинала. Издателите на "Изворът на Доброто" бяха предупредени и те промениха, и добавиха, че Словото на Учителя е записано от Боян Боев, а съставителството е от Борис Николов.
към текста >>
Още през 1972 година, лично Борис Николов бе ми
предал
оригиналния труд на Боян Боев за съхранение.
Бележка на редактора. През пролетта на 1992 година научих, че ще бъде издадена книгата "Изворът на Доброто" като на корицата било отбелязано, че авторът на този труд е Борис Николов. Аз се възмутих от тази лъжа и лично предупредих много лица, че ще бъдат дадени под съд за лъжа, за плагиатство и за кражба. Тогава написах лично препоръчано писмо до Мария Кисова, в което много точно описах как стоят нещата, които тя знаеше предварително много добре. Но тя и нейните познати искаха да впишат името на Борис Николов като автор, за да го възвеличат, макар че знаеха, че това не е вярно.
Още през 1972 година, лично Борис Николов бе ми
предал
оригиналния труд на Боян Боев за съхранение.
Предаде ми и неговата редакция на труда на Боян Боев, защото той смяташе, че брат Боян пише много обстоятелствено. Аз се възпротивих на това и тогава Борис Николов остави този проблем да бъде решен от мен, след като ми предаде двата оригинала. Издателите на "Изворът на Доброто" бяха предупредени и те промениха, и добавиха, че Словото на Учителя е записано от Боян Боев, а съставителството е от Борис Николов. Така те решиха да излязат от това неудобно положение, в което бяха поставени поради незнание и поради лъжата на другите. Дойде време - и тази книга излезе.
към текста >>
Предаде
ми и неговата
редакция
на труда на Боян Боев, защото той смяташе, че брат Боян пише много обстоятелствено.
През пролетта на 1992 година научих, че ще бъде издадена книгата "Изворът на Доброто" като на корицата било отбелязано, че авторът на този труд е Борис Николов. Аз се възмутих от тази лъжа и лично предупредих много лица, че ще бъдат дадени под съд за лъжа, за плагиатство и за кражба. Тогава написах лично препоръчано писмо до Мария Кисова, в което много точно описах как стоят нещата, които тя знаеше предварително много добре. Но тя и нейните познати искаха да впишат името на Борис Николов като автор, за да го възвеличат, макар че знаеха, че това не е вярно. Още през 1972 година, лично Борис Николов бе ми предал оригиналния труд на Боян Боев за съхранение.
Предаде
ми и неговата
редакция
на труда на Боян Боев, защото той смяташе, че брат Боян пише много обстоятелствено.
Аз се възпротивих на това и тогава Борис Николов остави този проблем да бъде решен от мен, след като ми предаде двата оригинала. Издателите на "Изворът на Доброто" бяха предупредени и те промениха, и добавиха, че Словото на Учителя е записано от Боян Боев, а съставителството е от Борис Николов. Така те решиха да излязат от това неудобно положение, в което бяха поставени поради незнание и поради лъжата на другите. Дойде време - и тази книга излезе. Не беше отпечатан оригиналът на Боян Боев, а преработеният оригинал на Борис Николов.
към текста >>
Аз се възпротивих на това и тогава Борис Николов остави този проблем да бъде решен от мен, след като ми
предаде
двата оригинала.
Аз се възмутих от тази лъжа и лично предупредих много лица, че ще бъдат дадени под съд за лъжа, за плагиатство и за кражба. Тогава написах лично препоръчано писмо до Мария Кисова, в което много точно описах как стоят нещата, които тя знаеше предварително много добре. Но тя и нейните познати искаха да впишат името на Борис Николов като автор, за да го възвеличат, макар че знаеха, че това не е вярно. Още през 1972 година, лично Борис Николов бе ми предал оригиналния труд на Боян Боев за съхранение. Предаде ми и неговата редакция на труда на Боян Боев, защото той смяташе, че брат Боян пише много обстоятелствено.
Аз се възпротивих на това и тогава Борис Николов остави този проблем да бъде решен от мен, след като ми
предаде
двата оригинала.
Издателите на "Изворът на Доброто" бяха предупредени и те промениха, и добавиха, че Словото на Учителя е записано от Боян Боев, а съставителството е от Борис Николов. Така те решиха да излязат от това неудобно положение, в което бяха поставени поради незнание и поради лъжата на другите. Дойде време - и тази книга излезе. Не беше отпечатан оригиналът на Боян Боев, а преработеният оригинал на Борис Николов. При сравнение на това издание дори и с оригиналната редакция на Борис Николов, има голяма разлика.
към текста >>
Издателите на "Изворът на Доброто" бяха
предупредени
и те промениха, и добавиха, че Словото на Учителя е записано от Боян Боев, а съставителството е от Борис Николов.
Тогава написах лично препоръчано писмо до Мария Кисова, в което много точно описах как стоят нещата, които тя знаеше предварително много добре. Но тя и нейните познати искаха да впишат името на Борис Николов като автор, за да го възвеличат, макар че знаеха, че това не е вярно. Още през 1972 година, лично Борис Николов бе ми предал оригиналния труд на Боян Боев за съхранение. Предаде ми и неговата редакция на труда на Боян Боев, защото той смяташе, че брат Боян пише много обстоятелствено. Аз се възпротивих на това и тогава Борис Николов остави този проблем да бъде решен от мен, след като ми предаде двата оригинала.
Издателите на "Изворът на Доброто" бяха
предупредени
и те промениха, и добавиха, че Словото на Учителя е записано от Боян Боев, а съставителството е от Борис Николов.
Така те решиха да излязат от това неудобно положение, в което бяха поставени поради незнание и поради лъжата на другите. Дойде време - и тази книга излезе. Не беше отпечатан оригиналът на Боян Боев, а преработеният оригинал на Борис Николов. При сравнение на това издание дори и с оригиналната редакция на Борис Николов, има голяма разлика. Материалът е разбит на части, а голяма част от материала е изхвърлен.
към текста >>
При сравнение на това издание дори и с оригиналната
редакция
на Борис Николов, има голяма разлика.
Аз се възпротивих на това и тогава Борис Николов остави този проблем да бъде решен от мен, след като ми предаде двата оригинала. Издателите на "Изворът на Доброто" бяха предупредени и те промениха, и добавиха, че Словото на Учителя е записано от Боян Боев, а съставителството е от Борис Николов. Така те решиха да излязат от това неудобно положение, в което бяха поставени поради незнание и поради лъжата на другите. Дойде време - и тази книга излезе. Не беше отпечатан оригиналът на Боян Боев, а преработеният оригинал на Борис Николов.
При сравнение на това издание дори и с оригиналната
редакция
на Борис Николов, има голяма разлика.
Материалът е разбит на части, а голяма част от материала е изхвърлен. Има някои цели пасажи изменени и променени. Най-обидното е, че на няколко места думата "Господ" от оригинала е заменена с думата "Бог". Това означава, че онези, които са работили върху материала, нямат елементарни познания, че Господ е едно, а Бог - друго. Хора без познание нямат право да се добират до Словото на Учителя, защото то е наказуемо според Духовните закони, чрез които е свалено Словото на Учителя.
към текста >>
Хора без познание нямат право да се добират до Словото на Учителя, защото то е наказуемо
според
Духовните закони, чрез които е свалено Словото на Учителя.
При сравнение на това издание дори и с оригиналната редакция на Борис Николов, има голяма разлика. Материалът е разбит на части, а голяма част от материала е изхвърлен. Има някои цели пасажи изменени и променени. Най-обидното е, че на няколко места думата "Господ" от оригинала е заменена с думата "Бог". Това означава, че онези, които са работили върху материала, нямат елементарни познания, че Господ е едно, а Бог - друго.
Хора без познание нямат право да се добират до Словото на Учителя, защото то е наказуемо
според
Духовните закони, чрез които е свалено Словото на Учителя.
Написан е предговор от издателите, от което се вижда, че те не познават нито историческите събития, нито историята на Школата, нито личностите Боян Боев и Борис Николов. Те също не познават както биографичните данни от живота на Учителя, така и не познават езика на Учителя и Словото на Учителя. Школата на Учителя има своя терминология, свой език и всяка дума на Учителя не е само символика, а са закони и истини, свалени от Божествения свят. Затова не може да се пише с други понятия и с други стилови похвати, и с терминология, чужди на Школата на Учителя. Така че уводът на тази книга е атака срещу Школата на Учителя, който предговор дори не е подписан от авторите.
към текста >>
Написан е
предговор
от издателите, от което се вижда, че те не познават нито историческите събития, нито историята на Школата, нито личностите Боян Боев и Борис Николов.
Материалът е разбит на части, а голяма част от материала е изхвърлен. Има някои цели пасажи изменени и променени. Най-обидното е, че на няколко места думата "Господ" от оригинала е заменена с думата "Бог". Това означава, че онези, които са работили върху материала, нямат елементарни познания, че Господ е едно, а Бог - друго. Хора без познание нямат право да се добират до Словото на Учителя, защото то е наказуемо според Духовните закони, чрез които е свалено Словото на Учителя.
Написан е
предговор
от издателите, от което се вижда, че те не познават нито историческите събития, нито историята на Школата, нито личностите Боян Боев и Борис Николов.
Те също не познават както биографичните данни от живота на Учителя, така и не познават езика на Учителя и Словото на Учителя. Школата на Учителя има своя терминология, свой език и всяка дума на Учителя не е само символика, а са закони и истини, свалени от Божествения свят. Затова не може да се пише с други понятия и с други стилови похвати, и с терминология, чужди на Школата на Учителя. Така че уводът на тази книга е атака срещу Школата на Учителя, който предговор дори не е подписан от авторите. На корицата на книгата е поставена цветна снимка от фотографа, който не е обозначен и не е искано разрешение за отпечатването от съпругата му, Надежда Кьосева.
към текста >>
Така че уводът на тази книга е атака срещу Школата на Учителя, който
предговор
дори не е подписан от авторите.
Хора без познание нямат право да се добират до Словото на Учителя, защото то е наказуемо според Духовните закони, чрез които е свалено Словото на Учителя. Написан е предговор от издателите, от което се вижда, че те не познават нито историческите събития, нито историята на Школата, нито личностите Боян Боев и Борис Николов. Те също не познават както биографичните данни от живота на Учителя, така и не познават езика на Учителя и Словото на Учителя. Школата на Учителя има своя терминология, свой език и всяка дума на Учителя не е само символика, а са закони и истини, свалени от Божествения свят. Затова не може да се пише с други понятия и с други стилови похвати, и с терминология, чужди на Школата на Учителя.
Така че уводът на тази книга е атака срещу Школата на Учителя, който
предговор
дори не е подписан от авторите.
На корицата на книгата е поставена цветна снимка от фотографа, който не е обозначен и не е искано разрешение за отпечатването от съпругата му, Надежда Кьосева. Тази снимка има история, която не се познава и не е отбелязано. Тази снимка е от Молитвения връх на Рила, а не от Мърчаево. Онези, които стоят зад Учителя, имат свои имена и са личности, взели дейно участие в братския живот. Тя е поместена, за да се види, че Борис Николов, застанал прав, стенографира на тефтерче.
към текста >>
23.
8_14 Дни и години на драматични развръзки
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
На следващия ден, 1 януари 1945 година, в дома на Жечо Панайотов, се събраха двадесет и четири човека,
сред
които бяха ръководители от провинцията, както и по-активни в братския живот братя и сестри.
"Дни и години на драматични развръзки" На 27 декември 1944 година, в 5 часа и 45 минути Учителят си замина. На 31 декември Той бе погребан на "Изгрева" с разрешение на властите, което бе изпратено лично от Георги Димитров от Москва по молба на наши приятели. Почти всички ръководители на Братствата от провинцията бяха дошли за погребението.
На следващия ден, 1 януари 1945 година, в дома на Жечо Панайотов, се събраха двадесет и четири човека,
сред
които бяха ръководители от провинцията, както и по-активни в братския живот братя и сестри.
В този ден бе избран временен Братски съвет от седем души от "Изгрева" в София, които трябваше да поемат ръководството на Братството след заминаването на Учителя до избирането на редовно ръководство. Бяха избрани: Тодор Стоименов, който бе един от първите ученици на Учителя, Боян Боев, Симеон Симеонов, Паша Теодорова, Борис Николов, Никола Антов и Жечо Панайотов. Освен този ръководен седемчленен братски съвет, бяха избрани още три съвета: 1. финансов съвет: Манол Иванов, Жечо Панайотов, Никола Антов. 2. Просветен съвет: Боян Боев, Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Елена Андреева, Борис Николов, Георги Томалевски, Славчо Печеников, Елиезер Коен, Влад Пашов, Аня Теодорова, Гаврил (Галилей) Величков, Тодор Стоименов. 3.
към текста >>
В този ден бе избран временен Братски съвет от седем души от "Изгрева" в София, които трябваше да поемат ръководството на Братството след заминаването на Учителя до избирането на
редовно
ръководство.
"Дни и години на драматични развръзки" На 27 декември 1944 година, в 5 часа и 45 минути Учителят си замина. На 31 декември Той бе погребан на "Изгрева" с разрешение на властите, което бе изпратено лично от Георги Димитров от Москва по молба на наши приятели. Почти всички ръководители на Братствата от провинцията бяха дошли за погребението. На следващия ден, 1 януари 1945 година, в дома на Жечо Панайотов, се събраха двадесет и четири човека, сред които бяха ръководители от провинцията, както и по-активни в братския живот братя и сестри.
В този ден бе избран временен Братски съвет от седем души от "Изгрева" в София, които трябваше да поемат ръководството на Братството след заминаването на Учителя до избирането на
редовно
ръководство.
Бяха избрани: Тодор Стоименов, който бе един от първите ученици на Учителя, Боян Боев, Симеон Симеонов, Паша Теодорова, Борис Николов, Никола Антов и Жечо Панайотов. Освен този ръководен седемчленен братски съвет, бяха избрани още три съвета: 1. финансов съвет: Манол Иванов, Жечо Панайотов, Никола Антов. 2. Просветен съвет: Боян Боев, Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Елена Андреева, Борис Николов, Георги Томалевски, Славчо Печеников, Елиезер Коен, Влад Пашов, Аня Теодорова, Гаврил (Галилей) Величков, Тодор Стоименов. 3. Домакински съвет: Манол Иванов, Елена Андреева, Георги Йорданов, Борис Николов и Алфиери Бертоли.
към текста >>
313, четем следното: "Изберете сега една комисия по вдъхновение от Братството от седем души да следи за общия
ред
.
Но желанието за ръководство се оказа по-голямо. Първият въпрос, който се задаваше, е този - за колко време трябва да бъде избрано едно ръководство? През време на Школата Учителят е давал различни указания за това. Днес можете да прочетете беседата в томчето "Трите живота" на общия окултен клас, 13 школна лекция от 26 май, четвъртък, 1922 година, държана на Витоша от 11 до 12 часа и озаглавена "По пътя". В тази беседа, на стр.
313, четем следното: "Изберете сега една комисия по вдъхновение от Братството от седем души да следи за общия
ред
.
За една година да бъдат избрани, а след една година - други. (Приятелите се обаждат: първият да бъде избран от Учителя, вторият - от първия, третият - от втория и така нататък.) Добре, аз избирам Начо Петров. (Последният посочва Стоян Русев, той - Елена Иванова, тя - Коен, той - Илия Стойчев, Здравка Попова и Тереза Керемидчиева)". Това нещо ще го намерите в първото издание на това томче. През 1942 година бе направено второ издание на този том, но тази лекция от 26 май 1922 година е озаглавена "Правият Път" и всичко, което цитирах, е изхвърлено.
към текста >>
Може ли да се избере една комисия, която да следи за
реда
?
Как може да се приложи тоя закон? Вие още не можете да разберете. Не огорчавайте Божия Дух. Това, което се върши, не е против мен, а против Бога. Кой ще ви говори тогава?
Може ли да се избере една комисия, която да следи за
реда
?
Може да отредите седем души, вие сте в състояние да го направите това. Ще се подчинявате, ще турите великия закон на Любовта в основата? Разбирате ли? Туй правило ще го турите! Ако не турите това правило, законът не може да работи и вие ще имате същите закони, каквито светът, държавата и църквата ги имат и тогава нищо не става." Оттук следва, че ако се създаде една организация, великият закон на Любовта не може да се приложи при сегашното състояние на човечеството и на ученическото съзнание.
към текста >>
Може да
отредите
седем души, вие сте в състояние да го направите това.
Вие още не можете да разберете. Не огорчавайте Божия Дух. Това, което се върши, не е против мен, а против Бога. Кой ще ви говори тогава? Може ли да се избере една комисия, която да следи за реда?
Може да
отредите
седем души, вие сте в състояние да го направите това.
Ще се подчинявате, ще турите великия закон на Любовта в основата? Разбирате ли? Туй правило ще го турите! Ако не турите това правило, законът не може да работи и вие ще имате същите закони, каквито светът, държавата и църквата ги имат и тогава нищо не става." Оттук следва, че ако се създаде една организация, великият закон на Любовта не може да се приложи при сегашното състояние на човечеството и на ученическото съзнание. По този начин се огорчава Божият Дух и това е действие, насочено срещу Бога, Словото на Учителя и Школата.
към текста >>
Изберете един комитет, който
според
сегашните традиции да има
председател
,
подпредседател
, касиер, съветници и членове.
Значи, хора, които живеят по закона на Любовта и които са свързани в тази вътрешна верига чрез Словото на Учителя, могат да живеят и да работят в съгласие. А сега ще цитирам томчето "Разумен живот" от III година на младежкия окултен клас, 30 лекция, държана от Учителя на 11 май 1924 година в София, озаглавена "Млади и стари", стр. 237: "Най-важното нещо: у вас трябва да има широта в идеите, а не дребнавост. Ако някога се зароди у вас чувство на завист, трябва да правите опити да трансформирате това чувство. Направете следното нещо.
Изберете един комитет, който
според
сегашните традиции да има
председател
,
подпредседател
, касиер, съветници и членове.
След избора, някои от вас ще останат на особено мнение, ще кажат: председателят не е на мястото си. Друг трябваше да бъде на негово място. За подпредседателя някои ще кажат: и на този човек му липсва нещо. За касиера пък ще кажат, че не е честен човек. За да се избегнат тези недоволства, тази завист между вас, направете нещо друго.
към текста >>
След избора, някои от вас ще останат на особено мнение, ще кажат:
председателят
не е на мястото си.
А сега ще цитирам томчето "Разумен живот" от III година на младежкия окултен клас, 30 лекция, държана от Учителя на 11 май 1924 година в София, озаглавена "Млади и стари", стр. 237: "Най-важното нещо: у вас трябва да има широта в идеите, а не дребнавост. Ако някога се зароди у вас чувство на завист, трябва да правите опити да трансформирате това чувство. Направете следното нещо. Изберете един комитет, който според сегашните традиции да има председател, подпредседател, касиер, съветници и членове.
След избора, някои от вас ще останат на особено мнение, ще кажат:
председателят
не е на мястото си.
Друг трябваше да бъде на негово място. За подпредседателя някои ще кажат: и на този човек му липсва нещо. За касиера пък ще кажат, че не е честен човек. За да се избегнат тези недоволства, тази завист между вас, направете нещо друго. Вие сте осемдесет души, нали?
към текста >>
За
подпредседателя
някои ще кажат: и на този човек му липсва нещо.
Ако някога се зароди у вас чувство на завист, трябва да правите опити да трансформирате това чувство. Направете следното нещо. Изберете един комитет, който според сегашните традиции да има председател, подпредседател, касиер, съветници и членове. След избора, някои от вас ще останат на особено мнение, ще кажат: председателят не е на мястото си. Друг трябваше да бъде на негово място.
За
подпредседателя
някои ще кажат: и на този човек му липсва нещо.
За касиера пък ще кажат, че не е честен човек. За да се избегнат тези недоволства, тази завист между вас, направете нещо друго. Вие сте осемдесет души, нали? Всяка седмица правете нов избор на комитета, за да опитате много начини. След изтичането на седмицата, старото настоятелство ще падне, ще се избере ново настоятелство.
към текста >>
Този срок е крайният
предел
.
За да се избегнат тези недоволства, тази завист между вас, направете нещо друго. Вие сте осемдесет души, нали? Всяка седмица правете нов избор на комитета, за да опитате много начини. След изтичането на седмицата, старото настоятелство ще падне, ще се избере ново настоятелство. Ако се яви голям спор, ще постъпите по този начин, но ако всички сте на едно мнение, може да избирате настоятелството за един месец или за една година.
Този срок е крайният
предел
.
Според мен, най-добрата система е да бъдеш председател само един ден! Тази система работи отлично. По този начин ще се роди у вас частната инициатива." Оттук следва, че идеалната система е да бъдеш председател само един ден! А какво означава това? Това означава, че ако хванеш една Божествена мисъл и в този ден я изпълниш и реализираш, в този ден ти си изпълнил Волята на Бога.
към текста >>
Според
мен, най-добрата система е да бъдеш
председател
само един ден!
Вие сте осемдесет души, нали? Всяка седмица правете нов избор на комитета, за да опитате много начини. След изтичането на седмицата, старото настоятелство ще падне, ще се избере ново настоятелство. Ако се яви голям спор, ще постъпите по този начин, но ако всички сте на едно мнение, може да избирате настоятелството за един месец или за една година. Този срок е крайният предел.
Според
мен, най-добрата система е да бъдеш
председател
само един ден!
Тази система работи отлично. По този начин ще се роди у вас частната инициатива." Оттук следва, че идеалната система е да бъдеш председател само един ден! А какво означава това? Това означава, че ако хванеш една Божествена мисъл и в този ден я изпълниш и реализираш, в този ден ти си изпълнил Волята на Бога. В този ден ти сам си председател на себе си.
към текста >>
По този начин ще се роди у вас частната инициатива." Оттук следва, че идеалната система е да бъдеш
председател
само един ден!
След изтичането на седмицата, старото настоятелство ще падне, ще се избере ново настоятелство. Ако се яви голям спор, ще постъпите по този начин, но ако всички сте на едно мнение, може да избирате настоятелството за един месец или за една година. Този срок е крайният предел. Според мен, най-добрата система е да бъдеш председател само един ден! Тази система работи отлично.
По този начин ще се роди у вас частната инициатива." Оттук следва, че идеалната система е да бъдеш
председател
само един ден!
А какво означава това? Това означава, че ако хванеш една Божествена мисъл и в този ден я изпълниш и реализираш, в този ден ти си изпълнил Волята на Бога. В този ден ти сам си председател на себе си. Чрез своята жертва ти си използувал условията, които са ти дадени, в този ден и Духът е работил в теб, за да реализираш тази мисъл. Е, тогава трябва ли ти настоятелство и Братски съвет от седем члена, избрани пожизнено, за да те командуват и да ти казват какво да вършиш?
към текста >>
В този ден ти сам си
председател
на себе си.
Според мен, най-добрата система е да бъдеш председател само един ден! Тази система работи отлично. По този начин ще се роди у вас частната инициатива." Оттук следва, че идеалната система е да бъдеш председател само един ден! А какво означава това? Това означава, че ако хванеш една Божествена мисъл и в този ден я изпълниш и реализираш, в този ден ти си изпълнил Волята на Бога.
В този ден ти сам си
председател
на себе си.
Чрез своята жертва ти си използувал условията, които са ти дадени, в този ден и Духът е работил в теб, за да реализираш тази мисъл. Е, тогава трябва ли ти настоятелство и Братски съвет от седем члена, избрани пожизнено, за да те командуват и да ти казват какво да вършиш? Ами ако те те карат да вършиш неща, които един човешки ум може да измисли? Ако през него преминават онези мисли, които са човешки, а не Божествени? Е, тогава?
към текста >>
Вие какво ще
предпочетете
- да реализирате една Божествена Мисъл, която е дошла във вашия ум или да реализирате човешки мисли, минали през главите на седемчленен Братски съвет, избран пожизнено?
Чрез своята жертва ти си използувал условията, които са ти дадени, в този ден и Духът е работил в теб, за да реализираш тази мисъл. Е, тогава трябва ли ти настоятелство и Братски съвет от седем члена, избрани пожизнено, за да те командуват и да ти казват какво да вършиш? Ами ако те те карат да вършиш неща, които един човешки ум може да измисли? Ако през него преминават онези мисли, които са човешки, а не Божествени? Е, тогава?
Вие какво ще
предпочетете
- да реализирате една Божествена Мисъл, която е дошла във вашия ум или да реализирате човешки мисли, минали през главите на седемчленен Братски съвет, избран пожизнено?
Помислете върху това и си отговорете сами. Как ги решава тези неща Учителят, ще научите, когато прочетете посочените беседи. А Той завършва въпросната беседа така: "Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите! " През 1948 година Братския съвет направи постъпки за юридическо признаване на общество "Бяло Братство". Тогава беше направена една фатална грешка.
към текста >>
Но нашите се
представиха
като верска общност "Бяло Братство" и сами се отклониха от думите на Учителя, които ще ги намерите в Словото Му.
А Той завършва въпросната беседа така: "Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите! " През 1948 година Братския съвет направи постъпки за юридическо признаване на общество "Бяло Братство". Тогава беше направена една фатална грешка. Този Братски съвет сам влезе в клопката, като подаде молба да бъде зарегистриран към Комитета по вероизповеданията, в който влизат православната църква, католическата църква и всички видове религии и секти, които съществуват в България. Ние не сме религия, нито религиозна секта, а сме Школа!
Но нашите се
представиха
като верска общност "Бяло Братство" и сами се отклониха от думите на Учителя, които ще ги намерите в Словото Му.
Така отделът за вероизповеданията при Министерството на вътрешните работи удостовери, въз основа на молба на Братския съвет от 5 юни 1948 година, под входящ X 27526-40-V, че общество "Бяло Братство" е признато за верска общност и се ползува с правата на свободна дейност на основание на чл. 78 от Конституцията. Писмото беше подписано от пълномощен министър Димитър Илиев. По-късно, с входящ X 6786/13 септември 1950 година, брат Ганчо Ганчев от София завери при Софийския нотариус, че това удостоверение наистина е валидно за страната, съгласно законите. Но по-късно то бе отменено и анулирано с писмо X 346-20 от 20 октомври 1956 година.
към текста >>
Братският съвет ли, който сам подаде молба при Комитета на вероизповеданията и се
нареди
в един
ред
с останалите църкви и секти и се обяви за верска общност?
А защо стана всичко това? Ами ще намерите отговор в беседите на Учителя. Аз лично присъствувах, когато Той каза: "Ако от Моето учение направите религия, то Аз ще я разруша". Друг път каза - и аз присъствувах лично: "Ако от Моето учение направите църква, то Аз ще я разруша". А сега помислете кой изпълни Волята на Учителя?
Братският съвет ли, който сам подаде молба при Комитета на вероизповеданията и се
нареди
в един
ред
с останалите църкви и секти и се обяви за верска общност?
Или онзи държавен служител, който с един подпис нареди да се отмени и анулира онова решение, че ние сме верска общност. Много държа всеки от вас да си отговори на този въпрос! А той е следният: Братството какво е? Школа ли е? Религия ли е?
към текста >>
Или онзи държавен служител, който с един подпис
нареди
да се отмени и анулира онова решение, че ние сме верска общност.
Ами ще намерите отговор в беседите на Учителя. Аз лично присъствувах, когато Той каза: "Ако от Моето учение направите религия, то Аз ще я разруша". Друг път каза - и аз присъствувах лично: "Ако от Моето учение направите църква, то Аз ще я разруша". А сега помислете кой изпълни Волята на Учителя? Братският съвет ли, който сам подаде молба при Комитета на вероизповеданията и се нареди в един ред с останалите църкви и секти и се обяви за верска общност?
Или онзи държавен служител, който с един подпис
нареди
да се отмени и анулира онова решение, че ние сме верска общност.
Много държа всеки от вас да си отговори на този въпрос! А той е следният: Братството какво е? Школа ли е? Религия ли е? Верска общност, религиозна секта или църква?
към текста >>
През месец март 1949 година излезна Закон за вероизповеданията и нашата "Верска общност" направи постъпки в
предвидения
от закона срок от три месеца, за да бъде признато Братството за "религиозен култ".
Така се свързва по вътрешен път с членовете на тази верига. Така той работи за останалите и останалите работят за него, за да изпълнят Волята на Всемировия Учител. Тази Воля ще я намерите в Словото Му. Така се разрешава въпросът за вътрешната организация, за братските съвети и за различните религиозни форми на човешкото съзнание. Този, който е в Школата чрез Словото на Учителя, преминава през религиозното съзнание и влиза в духовното съзнание, а оттам трябва да премине в Свръхсъзнанието, което е състояние на съзнанието на истинския Ученик.
През месец март 1949 година излезна Закон за вероизповеданията и нашата "Верска общност" направи постъпки в
предвидения
от закона срок от три месеца, за да бъде признато Братството за "религиозен култ".
А за да се признае за "религиозен култ и секта", ние трябваше да изработим устав на "Верска общност Бяло Братство". Ето защо, през месец април, в братската градина в Айтос се събраха всички ръководители на братските кръжоци от провинцията, заедно с Братския съвет от София и след няколкодневна работа беше изработен устав на Бялото Братство. Той беше представен в Комитета по вероизповеданията, за да ни признаят за верска религиозна общност. Съгласно този закон, чл. 30, трябваше да се представи устав и Братският съвет го изработи.
към текста >>
Той беше
представен
в Комитета по вероизповеданията, за да ни признаят за верска религиозна общност.
Така се разрешава въпросът за вътрешната организация, за братските съвети и за различните религиозни форми на човешкото съзнание. Този, който е в Школата чрез Словото на Учителя, преминава през религиозното съзнание и влиза в духовното съзнание, а оттам трябва да премине в Свръхсъзнанието, което е състояние на съзнанието на истинския Ученик. През месец март 1949 година излезна Закон за вероизповеданията и нашата "Верска общност" направи постъпки в предвидения от закона срок от три месеца, за да бъде признато Братството за "религиозен култ". А за да се признае за "религиозен култ и секта", ние трябваше да изработим устав на "Верска общност Бяло Братство". Ето защо, през месец април, в братската градина в Айтос се събраха всички ръководители на братските кръжоци от провинцията, заедно с Братския съвет от София и след няколкодневна работа беше изработен устав на Бялото Братство.
Той беше
представен
в Комитета по вероизповеданията, за да ни признаят за верска религиозна общност.
Съгласно този закон, чл. 30, трябваше да се представи устав и Братският съвет го изработи. Там, в Айтос, бе избран Върховен съвет. Той се състоеше от всички ръководители на Братствата в страната плюс Братския съвет от София. Значи, братските въпроси щяха да бъдат решавани от Върховен Братски съвет, който се събираше по време на съборите.
към текста >>
30, трябваше да се
представи
устав и Братският съвет го изработи.
През месец март 1949 година излезна Закон за вероизповеданията и нашата "Верска общност" направи постъпки в предвидения от закона срок от три месеца, за да бъде признато Братството за "религиозен култ". А за да се признае за "религиозен култ и секта", ние трябваше да изработим устав на "Верска общност Бяло Братство". Ето защо, през месец април, в братската градина в Айтос се събраха всички ръководители на братските кръжоци от провинцията, заедно с Братския съвет от София и след няколкодневна работа беше изработен устав на Бялото Братство. Той беше представен в Комитета по вероизповеданията, за да ни признаят за верска религиозна общност. Съгласно този закон, чл.
30, трябваше да се
представи
устав и Братският съвет го изработи.
Там, в Айтос, бе избран Върховен съвет. Той се състоеше от всички ръководители на Братствата в страната плюс Братския съвет от София. Значи, братските въпроси щяха да бъдат решавани от Върховен Братски съвет, който се събираше по време на съборите. Идеята за пожизнено избиране на ръководството беше продиктувана от това да няма съревнование и лични амбиции за избор на ръководство. Но това не беше в духа на времето и на Словото на Учителя.
към текста >>
Уставът бе
предложен
на Комитета по вероизповеданията, където, съгласно закона бяха одобрени уставите на всички религиозни секти и църкви.
Идеята за пожизнено избиране на ръководството беше продиктувана от това да няма съревнование и лични амбиции за избор на ръководство. Но това не беше в духа на времето и на Словото на Учителя. Идеите на Учителя за Братството бяха идеи за вътрешната свобода на човешкия дух и човешката душа. Тези идеи се ограничаваха от избирането на всякакви Братски съвети. Какво стана по-нататък?
Уставът бе
предложен
на Комитета по вероизповеданията, където, съгласно закона бяха одобрени уставите на всички религиозни секти и църкви.
Само нашият устав не бе одобрен! Това беззаконие ли беше от страна на властите? За да си отговорим на този въпрос, ще се обърнем към Словото на Учителя. В 27 школна лекция, II година на общия окултен клас, държана от Учителя на 29 април 1923 година в Стара София и озаглавена "Работата на Окултните сили", на стр. 10 четем следното: "Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне.
към текста >>
Вие искате да турите
ред
и
порядък
.
Само нашият устав не бе одобрен! Това беззаконие ли беше от страна на властите? За да си отговорим на този въпрос, ще се обърнем към Словото на Учителя. В 27 школна лекция, II година на общия окултен клас, държана от Учителя на 29 април 1923 година в Стара София и озаглавена "Работата на Окултните сили", на стр. 10 четем следното: "Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне.
Вие искате да турите
ред
и
порядък
.
Това Общество си има свой ред и порядък, то си има ръководство от друго място. Сега, вземете запример, защо вие не харесвате туй Общество? Вие казвате: "Какво ще кажат хората, какъв е Уставът на това общество? " Я вижте как е нагласен светът! Ами че какво се нуждае това общество от устави!
към текста >>
Това Общество си има свой
ред
и
порядък
, то си има ръководство от друго място.
Това беззаконие ли беше от страна на властите? За да си отговорим на този въпрос, ще се обърнем към Словото на Учителя. В 27 школна лекция, II година на общия окултен клас, държана от Учителя на 29 април 1923 година в Стара София и озаглавена "Работата на Окултните сили", на стр. 10 четем следното: "Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне. Вие искате да турите ред и порядък.
Това Общество си има свой
ред
и
порядък
, то си има ръководство от друго място.
Сега, вземете запример, защо вие не харесвате туй Общество? Вие казвате: "Какво ще кажат хората, какъв е Уставът на това общество? " Я вижте как е нагласен светът! Ами че какво се нуждае това общество от устави! Като имат другите общества устави, защо не седите при тях?
към текста >>
Да бъдем свободни." И така, уставът бе
предложен
, а някой неизвестен служител, облечен в светска власт, не разреши да се подпише Уставът на верска общност "Бяло Братство".
В Писанието се казва: не естествени, но свободни да бъдете. Свободни да бъдете в своите вътрешни проявления. Под проявления разбирам проявления на вашето сърце, проявления на вашата душа, тъй, както в природата може да се проявят. Та тази свобода е потребна на всинца ни. Не говоря за свобода, която да пречи на другите, но в свободата си да мога да изразя своята мисъл." По-нататък, Учителят разрешава този въпрос така: "Е, разбира се, онези, които ще говорят на някое общество, трябва да бъдат много внимателни, та ако то не иска да ги слуша, да намерят друго общество, което иска да ги слуша, та нему да се изкажат.
Да бъдем свободни." И така, уставът бе
предложен
, а някой неизвестен служител, облечен в светска власт, не разреши да се подпише Уставът на верска общност "Бяло Братство".
Всички бяха недоволни от това своеволие. Питам аз, кой изпълни Волята на Учителя и на Бога, след като Учителят е срещу всякакъв вид устави, които ограничават дадено общество и особено учениците от Школата? Отговорете на този въпрос! В същата беседа, на стр. 19, Учителят казва следното: "Първото нещо: от ученика се изисква точност, съобразителност, подчинение на Божествените закони, да ги изпълнява, да прави опити, и след като придобие знание, тогава да се произнася за тия работи." А сега ми отговорете: учениците от тази Школа и Братският съвет изпълниха ли точно тези закони от Словото, че не трябва да има устав и че който иска устав - да си отиде в онова общество, където има устави, ограничения и правила.
към текста >>
Това е, което
предизвика
в Братството финансовата ревизия от 1 януари 1945 година до 16 октомври 1957 година.
65 от 1950 година на Държавен вестник, с Постановление 620 на Министерския съвет от 13 март 1950 година, печатницата "Житно зърно" на "Изгрева" бе отчуждена. С това се спря отпечатването на Словото на Учителя. На 30 ноември 1950 година, от "Изгрева" бяха иззети пет пишещи машини, с които работехме. А след големите противоречия и неразбории в Братския съвет и в Братството и след едно събиране от 9 юни 1957 година, от събранието бяха изгонени членовете на финансовия съвет Никола Антов и Коста Стефанов, като не им бе позволено да прочетат своя отчетен доклад за финансовото състояние на Братството. Те напуснаха събранието и изпратиха доклада си на онова място, където го прочетоха -други, понеже това им бе работата.
Това е, което
предизвика
в Братството финансовата ревизия от 1 януари 1945 година до 16 октомври 1957 година.
Трима финансови ревизори представиха своя ревизионен акт на властите и след това започна съдебен процес срещу Братството. В този период се инвентаризира цялата братска литература. В следните девет помещения бяха описани следните количества издадени беседи на Учителя. Ето този протокол: Протокол от 28 ноември 1957 година 1. Книговезница 5 531 кн.
към текста >>
Трима финансови ревизори
представиха
своя ревизионен акт на властите и след това започна съдебен процес срещу Братството.
С това се спря отпечатването на Словото на Учителя. На 30 ноември 1950 година, от "Изгрева" бяха иззети пет пишещи машини, с които работехме. А след големите противоречия и неразбории в Братския съвет и в Братството и след едно събиране от 9 юни 1957 година, от събранието бяха изгонени членовете на финансовия съвет Никола Антов и Коста Стефанов, като не им бе позволено да прочетат своя отчетен доклад за финансовото състояние на Братството. Те напуснаха събранието и изпратиха доклада си на онова място, където го прочетоха -други, понеже това им бе работата. Това е, което предизвика в Братството финансовата ревизия от 1 януари 1945 година до 16 октомври 1957 година.
Трима финансови ревизори
представиха
своя ревизионен акт на властите и след това започна съдебен процес срещу Братството.
В този период се инвентаризира цялата братска литература. В следните девет помещения бяха описани следните количества издадени беседи на Учителя. Ето този протокол: Протокол от 28 ноември 1957 година 1. Книговезница 5 531 кн. 95 390 лв. 2.
към текста >>
Сравнете колко беседи бяха неизкупени от учениците на Школата и колко струваха те, като се има
предвид
, че всяко томче излизаше в тираж от 3 000 до 3 500 броя.
Склад на тавана на Молитвения дом ' 3 485 кн. 8 120 лв. 9. Склад в антрето и стаята на Учителя 1 384 кн. 75 238 лв. Общо 163 004 книги за 779 017 лева Тогава заплатата на един учител беше 585 лева.
Сравнете колко беседи бяха неизкупени от учениците на Школата и колко струваха те, като се има
предвид
, че всяко томче излизаше в тираж от 3 000 до 3 500 броя.
След инвентаризацията складовете бяха запечатани и се дойде до черния ден 6 декември 1957 година, когато, чрез решение на прокурора и властите, всички тези беседи на Учителя бяха инкриминирани, бяха обявени за ненужни и вредни за обществото. Цялата тази литература беше натоварена на 19 камиона и бе откарана за претопяване. На "Изгрева", по домовете на братята и сестрите бяха извършени много обиски и всичката им литература беше иззета. От моята барака бяха изнесени три чувала с книги. От един протокол от 8 януари 1958 година се вижда, че заплатите на стенографките Паша и Елена са 325 лева, на Ганка Бончева, като градинар- специалист, е 500 лева, а на домакина Влад Пашов е 485 лева.
към текста >>
След инвентаризацията складовете бяха запечатани и се дойде до черния ден 6 декември 1957 година, когато, чрез решение на прокурора и властите, всички тези беседи на Учителя бяха инкриминирани, бяха обявени за ненужни и
вредни
за обществото.
8 120 лв. 9. Склад в антрето и стаята на Учителя 1 384 кн. 75 238 лв. Общо 163 004 книги за 779 017 лева Тогава заплатата на един учител беше 585 лева. Сравнете колко беседи бяха неизкупени от учениците на Школата и колко струваха те, като се има предвид, че всяко томче излизаше в тираж от 3 000 до 3 500 броя.
След инвентаризацията складовете бяха запечатани и се дойде до черния ден 6 декември 1957 година, когато, чрез решение на прокурора и властите, всички тези беседи на Учителя бяха инкриминирани, бяха обявени за ненужни и
вредни
за обществото.
Цялата тази литература беше натоварена на 19 камиона и бе откарана за претопяване. На "Изгрева", по домовете на братята и сестрите бяха извършени много обиски и всичката им литература беше иззета. От моята барака бяха изнесени три чувала с книги. От един протокол от 8 януари 1958 година се вижда, че заплатите на стенографките Паша и Елена са 325 лева, на Ганка Бончева, като градинар- специалист, е 500 лева, а на домакина Влад Пашов е 485 лева. За всеки клас, тоест прослужена година, се дават по 20 лева.. Тези пари се даваха от братската каса.
към текста >>
По това време - девет години
преди
това - братският салон бе отчужден по закона на едрата градска собственост и ние плащахме наем, за да го ползуваме.
Братята Борис Николов и Жечо Панайотов бяха осъдени по на дванадесет години затвор и Братството трябваше да плати голяма сума за финансови нарушения. За самия съдебен процес - това е тема на друго изложение. Тогава прокурорът Руменов заяви следното: "Аз не съдя Петър Дънов, не съдя и неговото учение, не съдя и Бялото Братство. Аз съдя отделни лица, които са нарушили финансовите закони на Републиката". Това бе много интересно за нашите уши и бе много скоро забравено от ония, на които не им изнасяше.
По това време - девет години
преди
това - братският салон бе отчужден по закона на едрата градска собственост и ние плащахме наем, за да го ползуваме.
Когато на процеса стана въпрос, че си искаме салона, прокурорът Руменов заяви: "Аз имам лична кореспонденция с господин Дънов. И аз знам как са нещата, и какво да върша и правя. И за вас салон в бъдеще ще бъде цялото небе, а земята ще бъде негово подножие! " Това изказване смути мнозина. Мнозина след това го разказваха при различни случаи като мистична неразгадана тайна.
към текста >>
В една от миналите Си беседи Аз
определих
: брат е онзи, който от излизането си от Бога до връщането си при Бога, през всичките съществувания, ти е бил брат.
Няма народ, с който те да не могат да се разправят. Нека запомнят това нещо всички! Това трябва да се отпечати в умовете ви. Бялото Братство не е нещо видимо, то не е секта, не е църква, то е нещо живо извън тези покварени условия, в които живеят хората. Тъй, както живеят хората сега, това, което имаме не е Братство.
В една от миналите Си беседи Аз
определих
: брат е онзи, който от излизането си от Бога до връщането си при Бога, през всичките съществувания, ти е бил брат.
Брат ти е този, който при всичките условия на живота си е бил готов да се жертвува за тебе. Брат е този, който те е обичал като себе си. И всичко това го прави не по насилие, но с великото съзнание на онзи Божествен Дух, който живее в душата му. И ако всинца имат такъв идеал, вие само тогава ще бъдете ученици и служители на това Велико Всемирно Бяло Братство." След като прочетохте пасажа, изваден от Словото на Учителя, аз търся онзи ученик, онзи брат, който да изпълни Волята Му. Бялото Братство, Школата на Учителя, не е нито секта, нито църква или по-точно казано на съвременен език, то не е нито религия, нито организация.
към текста >>
В
предишните
страници аз ви цитирах Словото на Учителя - Той е против всякакви устави и регистрации на Школата и Братството като религиозна секта, като верска общност, като религия или организация.
Брат ти е този, който при всичките условия на живота си е бил готов да се жертвува за тебе. Брат е този, който те е обичал като себе си. И всичко това го прави не по насилие, но с великото съзнание на онзи Божествен Дух, който живее в душата му. И ако всинца имат такъв идеал, вие само тогава ще бъдете ученици и служители на това Велико Всемирно Бяло Братство." След като прочетохте пасажа, изваден от Словото на Учителя, аз търся онзи ученик, онзи брат, който да изпълни Волята Му. Бялото Братство, Школата на Учителя, не е нито секта, нито църква или по-точно казано на съвременен език, то не е нито религия, нито организация.
В
предишните
страници аз ви цитирах Словото на Учителя - Той е против всякакви устави и регистрации на Школата и Братството като религиозна секта, като верска общност, като религия или организация.
Питам, има ли някой ученик, който да изпълни Волята Му? И понеже учениците се подведоха да устройват Школата по светски образец, Кесарят със своята светска и държавна власт реши да изпълни Волята на Учителя и спря всичко! Разбрахте ли сега кой изпълни Волята на Учителя? Ако не сте разбрали, ще ви се уясни по друг начин - чрез методите на Страданието. То е най-добрият Учител на земята.
към текста >>
24.
8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Комунистите дойдоха на власт, а за да оформят властта си, те бяха създали
преди
това Отечествен Фронт, в който влизаха и някои други политически групировки, за да може
пред
съюзниците от антигерманската коалиция, Съединените Щати, Англия и Франция, да имат едно прилично правителство от коалиция.
"Кои изпълниха Волята на Учителя? " Дойде 9 септември 1944 година.
Комунистите дойдоха на власт, а за да оформят властта си, те бяха създали
преди
това Отечествен Фронт, в който влизаха и някои други политически групировки, за да може
пред
съюзниците от антигерманската коалиция, Съединените Щати, Англия и Франция, да имат едно прилично правителство от коалиция.
Още в първите дни комунистите започнаха да осъществяват смяната на властта и системата. При нас на "Изгрева" също имаше братя и сестри, преминали през комунистическата идеология. Ние смятахме, че след като са дошли в Братството и при Учителя, то вече са се отказали от своите комунистически идеи и увлечения. Но се случи друго. Образува се партийна група, в която участвуваха много братя и сестри.
към текста >>
Тогава решиха да отидат при Учителя в Мърчаево и да попитат кой от
представените
братя от тяхната група ще бъде одобрен от Учителя за
представител
пред
новата власт.
При нас на "Изгрева" също имаше братя и сестри, преминали през комунистическата идеология. Ние смятахме, че след като са дошли в Братството и при Учителя, то вече са се отказали от своите комунистически идеи и увлечения. Но се случи друго. Образува се партийна група, в която участвуваха много братя и сестри. Тя бе в състава на Работническата партия (комунисти).
Тогава решиха да отидат при Учителя в Мърчаево и да попитат кой от
представените
братя от тяхната група ще бъде одобрен от Учителя за
представител
пред
новата власт.
Един брат отива при Учителя и Го пита: "Учителю, кого да направим представител на Братството пред властта? " Учителят го запитва: "Ами вие кого предлагате? " Братът изброява имената на трима, които са избрани от партийната група и очаква Учителят да избере един от тримата или по-точно, да се подчини на партийната група на "Изгрева". Учителят отговаря: "Тези братя не са подходящи". "А кой е подходящ?
към текста >>
Един брат отива при Учителя и Го пита: "Учителю, кого да направим
представител
на Братството
пред
властта?
Ние смятахме, че след като са дошли в Братството и при Учителя, то вече са се отказали от своите комунистически идеи и увлечения. Но се случи друго. Образува се партийна група, в която участвуваха много братя и сестри. Тя бе в състава на Работническата партия (комунисти). Тогава решиха да отидат при Учителя в Мърчаево и да попитат кой от представените братя от тяхната група ще бъде одобрен от Учителя за представител пред новата власт.
Един брат отива при Учителя и Го пита: "Учителю, кого да направим
представител
на Братството
пред
властта?
" Учителят го запитва: "Ами вие кого предлагате? " Братът изброява имената на трима, които са избрани от партийната група и очаква Учителят да избере един от тримата или по-точно, да се подчини на партийната група на "Изгрева". Учителят отговаря: "Тези братя не са подходящи". "А кой е подходящ? " - пита братът.
към текста >>
" Учителят го запитва: "Ами вие кого
предлагате
?
Но се случи друго. Образува се партийна група, в която участвуваха много братя и сестри. Тя бе в състава на Работническата партия (комунисти). Тогава решиха да отидат при Учителя в Мърчаево и да попитат кой от представените братя от тяхната група ще бъде одобрен от Учителя за представител пред новата власт. Един брат отива при Учителя и Го пита: "Учителю, кого да направим представител на Братството пред властта?
" Учителят го запитва: "Ами вие кого
предлагате
?
" Братът изброява имената на трима, които са избрани от партийната група и очаква Учителят да избере един от тримата или по-точно, да се подчини на партийната група на "Изгрева". Учителят отговаря: "Тези братя не са подходящи". "А кой е подходящ? " - пита братът. "Най-подходящи са брат Начо Петров и Димитър Грива".
към текста >>
Отива на "Изгрева" и
предава
на партийната група думите на Учителя.
Учителят отговаря: "Тези братя не са подходящи". "А кой е подходящ? " - пита братът. "Най-подходящи са брат Начо Петров и Димитър Грива". Братът си тръгнал изненадан от отговора на Учителя.
Отива на "Изгрева" и
предава
на партийната група думите на Учителя.
Събрали се и умуват така: "Тези хора в никакъв случай не могат да бъдат представители пред властта." Започват да умуват върху биографията на Начо Петров, че е военен, че е еди-какъв си и че е най-малко подходящ за тази работа. Той имаше син, който участвува в Отечествената война и бе убит при Страцин. През младите си години е бил по убеждение член на Демократическата партия . Работил е дълги години в Орхание и там се запознава с Учителя, след което в живота му става поврат и промяна в характера му. Той беше много прям - говореше направо и понякога беше остър в думите си.
към текста >>
Събрали се и умуват така: "Тези хора в никакъв случай не могат да бъдат
представители
пред
властта." Започват да умуват върху биографията на Начо Петров, че е военен, че е еди-какъв си и че е най-малко подходящ за тази работа.
"А кой е подходящ? " - пита братът. "Най-подходящи са брат Начо Петров и Димитър Грива". Братът си тръгнал изненадан от отговора на Учителя. Отива на "Изгрева" и предава на партийната група думите на Учителя.
Събрали се и умуват така: "Тези хора в никакъв случай не могат да бъдат
представители
пред
властта." Започват да умуват върху биографията на Начо Петров, че е военен, че е еди-какъв си и че е най-малко подходящ за тази работа.
Той имаше син, който участвува в Отечествената война и бе убит при Страцин. През младите си години е бил по убеждение член на Демократическата партия . Работил е дълги години в Орхание и там се запознава с Учителя, след което в живота му става поврат и промяна в характера му. Той беше много прям - говореше направо и понякога беше остър в думите си. Беше честен, прям, остър - езикът му сечеше, без да се съобразява с никого.
към текста >>
Начо Петров искаше да изпълни поръчението на Учителя и да бъде
представител
, но Димитър Грива не се съгласи.
Това не се харесваше на мнозина, които се опитваха да хитруват на дребно в Школата. Учителят имаше много хубаво отношение и доверие към него. Димитър Грива бе музикант. Той беше прям и много независим. Но всичко това не се хареса на приятелите от комунистическата партийна група.
Начо Петров искаше да изпълни поръчението на Учителя и да бъде
представител
, но Димитър Грива не се съгласи.
Начо Петров непрекъснато упрекваше Димитър Грива, че му е попречил с отказа си да изпълни поръчението на Учителя. А защо Димитър Грива не се съгласи, за това трябва де питате него. Той имаше някакво обяснение за случая. Но аз смятам, че щом Учителят е казал нещо, значи това трябва да бъде. Значи ние, учениците от Школата, бяхме при нозете на Великия Учител и слушахме, и нищо не изпълнявахме!
към текста >>
Мина известно време и след като тези двама приятели не изпълниха поръчението на Учителя, партийната група продължи да умува кой де бъде излъчен от нейните
редици
като
представител
пред
властта.
Но аз смятам, че щом Учителят е казал нещо, значи това трябва да бъде. Значи ние, учениците от Школата, бяхме при нозете на Великия Учител и слушахме, и нищо не изпълнявахме! Велико беше нашето непослушание! И всеки правеше това, което му изнасяше. Учителят много добре знаеше как стоят нещата, макар че видимо не се намесваше в политиката на страната.
Мина известно време и след като тези двама приятели не изпълниха поръчението на Учителя, партийната група продължи да умува кой де бъде излъчен от нейните
редици
като
представител
пред
властта.
Тогава, в един разговор между приятели, вероятно след като видя, че Начо Петров и Димитър Грива не изпълниха нищо, Учителят каза следното: "За представител пред властта трябва да бъде избран брат, който да познава комунистическото учение и да бъде мост между Братството и властта. Най-подходящ е брат Никола Антов". Тези думи бяха донесени и разнесени на "Изгрева". Тогава Никола Антов отиде в Мърчаево и има среща с Учителя. Учителят го беше запитал какви са неговите намерения, а той му бе отговорил, че има намерение да купи братска машина за отпечатване на беседите и да се направи печатница.
към текста >>
Тогава, в един разговор между приятели, вероятно след като видя, че Начо Петров и Димитър Грива не изпълниха нищо, Учителят каза следното: "За
представител
пред
властта трябва да бъде избран брат, който да познава комунистическото учение и да бъде мост между Братството и властта.
Значи ние, учениците от Школата, бяхме при нозете на Великия Учител и слушахме, и нищо не изпълнявахме! Велико беше нашето непослушание! И всеки правеше това, което му изнасяше. Учителят много добре знаеше как стоят нещата, макар че видимо не се намесваше в политиката на страната. Мина известно време и след като тези двама приятели не изпълниха поръчението на Учителя, партийната група продължи да умува кой де бъде излъчен от нейните редици като представител пред властта.
Тогава, в един разговор между приятели, вероятно след като видя, че Начо Петров и Димитър Грива не изпълниха нищо, Учителят каза следното: "За
представител
пред
властта трябва да бъде избран брат, който да познава комунистическото учение и да бъде мост между Братството и властта.
Най-подходящ е брат Никола Антов". Тези думи бяха донесени и разнесени на "Изгрева". Тогава Никола Антов отиде в Мърчаево и има среща с Учителя. Учителят го беше запитал какви са неговите намерения, а той му бе отговорил, че има намерение да купи братска машина за отпечатване на беседите и да се направи печатница. Учителят му бе отговорил, че има пари за тази работа и бе го поставил да изпълнява длъжността посредник и представител на Братството пред властта.
към текста >>
Учителят му бе отговорил, че има пари за тази работа и бе го поставил да изпълнява длъжността
посредник
и
представител
на Братството
пред
властта.
Тогава, в един разговор между приятели, вероятно след като видя, че Начо Петров и Димитър Грива не изпълниха нищо, Учителят каза следното: "За представител пред властта трябва да бъде избран брат, който да познава комунистическото учение и да бъде мост между Братството и властта. Най-подходящ е брат Никола Антов". Тези думи бяха донесени и разнесени на "Изгрева". Тогава Никола Антов отиде в Мърчаево и има среща с Учителя. Учителят го беше запитал какви са неговите намерения, а той му бе отговорил, че има намерение да купи братска машина за отпечатване на беседите и да се направи печатница.
Учителят му бе отговорил, че има пари за тази работа и бе го поставил да изпълнява длъжността
посредник
и
представител
на Братството
пред
властта.
Така седят нещата. След това, когато се прибрахме в София, Антов започва да взема участие в политическия живот на града и стана представител на Отечествения Фронт за VI район. Всички апели и обяви на властта се подписваха от негово име. Постепенно той започна да се опитва да поставя порядък и на "Изгрева", същия порядък, който комунистите искаха да въведат в страната. На 1 януари 1945 година той се яви в дома на Жечо Панайотов на заседанието за избиране на Братски съвет с пистолет на колана си и заяви, че ако не бъде избран в Братския съвет, той ще разтури събранието.
към текста >>
След това, когато се прибрахме в София, Антов започва да взема участие в политическия живот на града и стана
представител
на Отечествения Фронт за VI район.
Тези думи бяха донесени и разнесени на "Изгрева". Тогава Никола Антов отиде в Мърчаево и има среща с Учителя. Учителят го беше запитал какви са неговите намерения, а той му бе отговорил, че има намерение да купи братска машина за отпечатване на беседите и да се направи печатница. Учителят му бе отговорил, че има пари за тази работа и бе го поставил да изпълнява длъжността посредник и представител на Братството пред властта. Така седят нещата.
След това, когато се прибрахме в София, Антов започва да взема участие в политическия живот на града и стана
представител
на Отечествения Фронт за VI район.
Всички апели и обяви на властта се подписваха от негово име. Постепенно той започна да се опитва да поставя порядък и на "Изгрева", същия порядък, който комунистите искаха да въведат в страната. На 1 януари 1945 година той се яви в дома на Жечо Панайотов на заседанието за избиране на Братски съвет с пистолет на колана си и заяви, че ако не бъде избран в Братския съвет, той ще разтури събранието. А той имаше власт да стори това, защото беше председател на Отечествения Фронт в VI район. Тогава тези сили управляваха различните общини на града.
към текста >>
Постепенно той започна да се опитва да поставя
порядък
и на "Изгрева", същия
порядък
, който комунистите искаха да въведат в страната.
Учителят го беше запитал какви са неговите намерения, а той му бе отговорил, че има намерение да купи братска машина за отпечатване на беседите и да се направи печатница. Учителят му бе отговорил, че има пари за тази работа и бе го поставил да изпълнява длъжността посредник и представител на Братството пред властта. Така седят нещата. След това, когато се прибрахме в София, Антов започва да взема участие в политическия живот на града и стана представител на Отечествения Фронт за VI район. Всички апели и обяви на властта се подписваха от негово име.
Постепенно той започна да се опитва да поставя
порядък
и на "Изгрева", същия
порядък
, който комунистите искаха да въведат в страната.
На 1 януари 1945 година той се яви в дома на Жечо Панайотов на заседанието за избиране на Братски съвет с пистолет на колана си и заяви, че ако не бъде избран в Братския съвет, той ще разтури събранието. А той имаше власт да стори това, защото беше председател на Отечествения Фронт в VI район. Тогава тези сили управляваха различните общини на града. По този начин и той бе избран в този братски съвет. По-късно, през 1952 година, понеже той участвуваше във финансовия съвет, заедно с Коста Стефанов, изискаха да се сложи ред в цялата финансова отчетност на Братството.
към текста >>
А той имаше власт да стори това, защото беше
председател
на Отечествения Фронт в VI район.
Така седят нещата. След това, когато се прибрахме в София, Антов започва да взема участие в политическия живот на града и стана представител на Отечествения Фронт за VI район. Всички апели и обяви на властта се подписваха от негово име. Постепенно той започна да се опитва да поставя порядък и на "Изгрева", същия порядък, който комунистите искаха да въведат в страната. На 1 януари 1945 година той се яви в дома на Жечо Панайотов на заседанието за избиране на Братски съвет с пистолет на колана си и заяви, че ако не бъде избран в Братския съвет, той ще разтури събранието.
А той имаше власт да стори това, защото беше
председател
на Отечествения Фронт в VI район.
Тогава тези сили управляваха различните общини на града. По този начин и той бе избран в този братски съвет. По-късно, през 1952 година, понеже той участвуваше във финансовия съвет, заедно с Коста Стефанов, изискаха да се сложи ред в цялата финансова отчетност на Братството. Но това не бе направено. Мнозина се противопоставяха на това, че той иска да въвежда отчети, организации, както е в града.
към текста >>
По-късно, през 1952 година, понеже той участвуваше във финансовия съвет, заедно с Коста Стефанов, изискаха да се сложи
ред
в цялата финансова отчетност на Братството.
Постепенно той започна да се опитва да поставя порядък и на "Изгрева", същия порядък, който комунистите искаха да въведат в страната. На 1 януари 1945 година той се яви в дома на Жечо Панайотов на заседанието за избиране на Братски съвет с пистолет на колана си и заяви, че ако не бъде избран в Братския съвет, той ще разтури събранието. А той имаше власт да стори това, защото беше председател на Отечествения Фронт в VI район. Тогава тези сили управляваха различните общини на града. По този начин и той бе избран в този братски съвет.
По-късно, през 1952 година, понеже той участвуваше във финансовия съвет, заедно с Коста Стефанов, изискаха да се сложи
ред
в цялата финансова отчетност на Братството.
Но това не бе направено. Мнозина се противопоставяха на това, че той иска да въвежда отчети, организации, както е в града. През 1956 година излезе решение на Министерството на финансите, което бе наредило да се направят финансови ревизии на всички религиозни секти. А ние бяхме регистрирани като религиозна секта за най-голям ужас и позор пред Словото на Учителя. Защо позор?
към текста >>
През 1956 година излезе решение на Министерството на финансите, което бе
наредило
да се направят финансови ревизии на всички религиозни секти.
Тогава тези сили управляваха различните общини на града. По този начин и той бе избран в този братски съвет. По-късно, през 1952 година, понеже той участвуваше във финансовия съвет, заедно с Коста Стефанов, изискаха да се сложи ред в цялата финансова отчетност на Братството. Но това не бе направено. Мнозина се противопоставяха на това, че той иска да въвежда отчети, организации, както е в града.
През 1956 година излезе решение на Министерството на финансите, което бе
наредило
да се направят финансови ревизии на всички религиозни секти.
А ние бяхме регистрирани като религиозна секта за най-голям ужас и позор пред Словото на Учителя. Защо позор? Ами защото ние знаем мнението на Учителя от Словото Му. Всичко онова, което се случи впоследствие, бе последица именно на тази груба грешка. На 9 юни 1957 година Никола Антов и Коста Стефанов бяха приготвили да се изнесе доклад по финансовите въпроси на Братството от времето на заминаването на Учителя до сега.
към текста >>
А ние бяхме регистрирани като религиозна секта за най-голям ужас и позор
пред
Словото на Учителя.
По този начин и той бе избран в този братски съвет. По-късно, през 1952 година, понеже той участвуваше във финансовия съвет, заедно с Коста Стефанов, изискаха да се сложи ред в цялата финансова отчетност на Братството. Но това не бе направено. Мнозина се противопоставяха на това, че той иска да въвежда отчети, организации, както е в града. През 1956 година излезе решение на Министерството на финансите, което бе наредило да се направят финансови ревизии на всички религиозни секти.
А ние бяхме регистрирани като религиозна секта за най-голям ужас и позор
пред
Словото на Учителя.
Защо позор? Ами защото ние знаем мнението на Учителя от Словото Му. Всичко онова, което се случи впоследствие, бе последица именно на тази груба грешка. На 9 юни 1957 година Никола Антов и Коста Стефанов бяха приготвили да се изнесе доклад по финансовите въпроси на Братството от времето на заминаването на Учителя до сега. Той бе получил разрешение от властите и искаше да ръководи събранието.
към текста >>
Но Борис Николов, който бе
председател
на Братския съвет от 1953 година, след заминаването на Тодор Стоименов,
предложи
за
председател
на събранието да се избере за Илия Узунов и за протоколчик - Елена Андреева.
Защо позор? Ами защото ние знаем мнението на Учителя от Словото Му. Всичко онова, което се случи впоследствие, бе последица именно на тази груба грешка. На 9 юни 1957 година Никола Антов и Коста Стефанов бяха приготвили да се изнесе доклад по финансовите въпроси на Братството от времето на заминаването на Учителя до сега. Той бе получил разрешение от властите и искаше да ръководи събранието.
Но Борис Николов, който бе
председател
на Братския съвет от 1953 година, след заминаването на Тодор Стоименов,
предложи
за
председател
на събранието да се избере за Илия Узунов и за протоколчик - Елена Андреева.
Но на двамата представители на финансовия съвет при Братството, които бяха избрани за такива още на 1 януари 1945 година, не беше разрешено да изнесат своя доклад и те напуснаха събранието. Тогава събранието гласува резолюция да се освободят Никола Антов и Коста Стефанов от финансовия съвет. А на Никола Антов, който бе един от седмината, избрани пожизнено, му отнеха пълномощията на представител на Братството пред всички органи и власти в страната. Значи събранието и всички ние на "Изгрева" отстранихме този, когото Учителят беше поставил на този пост! Какво последва?
към текста >>
Но на двамата
представители
на финансовия съвет при Братството, които бяха избрани за такива още на 1 януари 1945 година, не беше разрешено да изнесат своя доклад и те напуснаха събранието.
Ами защото ние знаем мнението на Учителя от Словото Му. Всичко онова, което се случи впоследствие, бе последица именно на тази груба грешка. На 9 юни 1957 година Никола Антов и Коста Стефанов бяха приготвили да се изнесе доклад по финансовите въпроси на Братството от времето на заминаването на Учителя до сега. Той бе получил разрешение от властите и искаше да ръководи събранието. Но Борис Николов, който бе председател на Братския съвет от 1953 година, след заминаването на Тодор Стоименов, предложи за председател на събранието да се избере за Илия Узунов и за протоколчик - Елена Андреева.
Но на двамата
представители
на финансовия съвет при Братството, които бяха избрани за такива още на 1 януари 1945 година, не беше разрешено да изнесат своя доклад и те напуснаха събранието.
Тогава събранието гласува резолюция да се освободят Никола Антов и Коста Стефанов от финансовия съвет. А на Никола Антов, който бе един от седмината, избрани пожизнено, му отнеха пълномощията на представител на Братството пред всички органи и власти в страната. Значи събранието и всички ние на "Изгрева" отстранихме този, когото Учителят беше поставил на този пост! Какво последва? Ние плащахме по 3 000 лева годишно в общината наем за салона на "Изгрева", след отчуждаването му през 1949 година.
към текста >>
А на Никола Антов, който бе един от седмината, избрани пожизнено, му отнеха пълномощията на
представител
на Братството
пред
всички органи и власти в страната.
На 9 юни 1957 година Никола Антов и Коста Стефанов бяха приготвили да се изнесе доклад по финансовите въпроси на Братството от времето на заминаването на Учителя до сега. Той бе получил разрешение от властите и искаше да ръководи събранието. Но Борис Николов, който бе председател на Братския съвет от 1953 година, след заминаването на Тодор Стоименов, предложи за председател на събранието да се избере за Илия Узунов и за протоколчик - Елена Андреева. Но на двамата представители на финансовия съвет при Братството, които бяха избрани за такива още на 1 януари 1945 година, не беше разрешено да изнесат своя доклад и те напуснаха събранието. Тогава събранието гласува резолюция да се освободят Никола Антов и Коста Стефанов от финансовия съвет.
А на Никола Антов, който бе един от седмината, избрани пожизнено, му отнеха пълномощията на
представител
на Братството
пред
всички органи и власти в страната.
Значи събранието и всички ние на "Изгрева" отстранихме този, когото Учителят беше поставил на този пост! Какво последва? Ние плащахме по 3 000 лева годишно в общината наем за салона на "Изгрева", след отчуждаването му през 1949 година. И продължавахме да се събираме в него. Но на следващото братско събрание в салона, когато се четяха беседи от Учителя, някои приятели решиха, че Никола Антов не трябва вече да стъпва в братския салон.
към текста >>
Тогава Борис Николов имаше една теория,
според
която Никола Антов
представлява
едно куче, което пази Братството на "Изгрева".
Никола Антов иска да влезе в салона, а те му отговарят: "За такова побесняло куче като тебе няма място в братския салон! " Антов ги поглежда и им казва: "Така ли? Аз на този салон ще му сложа катинар". Обръща гръб и си тръгва. До това време, Никола Антов беше директор на братската печатница и завеждаше книговезницата, където работеше и жена му.
Тогава Борис Николов имаше една теория,
според
която Никола Антов
представлява
едно куче, което пази Братството на "Изгрева".
И като всяко добро куче, освен че трябва да пази "Изгрева", трябва да върти опашка и да скимти пред този, който му дава хляба. Така смятаха и другите. Но те бяха забравили, че това куче не беше поставено от тях, а от Учителя. А щом е от Учителя, правилата са вече други и те се намират в Словото на Учителя. Те го обявиха за побесняло куче.
към текста >>
И като всяко добро куче, освен че трябва да пази "Изгрева", трябва да върти опашка и да скимти
пред
този, който му дава хляба.
" Антов ги поглежда и им казва: "Така ли? Аз на този салон ще му сложа катинар". Обръща гръб и си тръгва. До това време, Никола Антов беше директор на братската печатница и завеждаше книговезницата, където работеше и жена му. Тогава Борис Николов имаше една теория, според която Никола Антов представлява едно куче, което пази Братството на "Изгрева".
И като всяко добро куче, освен че трябва да пази "Изгрева", трябва да върти опашка и да скимти
пред
този, който му дава хляба.
Така смятаха и другите. Но те бяха забравили, че това куче не беше поставено от тях, а от Учителя. А щом е от Учителя, правилата са вече други и те се намират в Словото на Учителя. Те го обявиха за побесняло куче. Никола Антов и Коста Стефанов направиха съответни постъпки в Министерството на финансите със своя доклад, който не им бе позволено да го четат в салона на "Изгрева".
към текста >>
И понеже Министерството беше
наредило
да се направи ревизия още в 1956 година, на 16 октомври 1957 година дойдоха трима ревизори от Държавния контрол и започнаха ревизия и инвентаризация, която не беше направена дванадесет години!
Така смятаха и другите. Но те бяха забравили, че това куче не беше поставено от тях, а от Учителя. А щом е от Учителя, правилата са вече други и те се намират в Словото на Учителя. Те го обявиха за побесняло куче. Никола Антов и Коста Стефанов направиха съответни постъпки в Министерството на финансите със своя доклад, който не им бе позволено да го четат в салона на "Изгрева".
И понеже Министерството беше
наредило
да се направи ревизия още в 1956 година, на 16 октомври 1957 година дойдоха трима ревизори от Държавния контрол и започнаха ревизия и инвентаризация, която не беше направена дванадесет години!
И избухна една от поредните бомби на "Изгрева". Така се дойде до процеса. В своето поведение Никола Антов не беше цвете за мирисане. Отношението му към братята и сестрите беше повече от грозно и обидно. Дори на самата мен той нанесе ужасен побой с бастуна си и аз едвам оживях!
към текста >>
И избухна една от
поредните
бомби на "Изгрева".
Но те бяха забравили, че това куче не беше поставено от тях, а от Учителя. А щом е от Учителя, правилата са вече други и те се намират в Словото на Учителя. Те го обявиха за побесняло куче. Никола Антов и Коста Стефанов направиха съответни постъпки в Министерството на финансите със своя доклад, който не им бе позволено да го четат в салона на "Изгрева". И понеже Министерството беше наредило да се направи ревизия още в 1956 година, на 16 октомври 1957 година дойдоха трима ревизори от Държавния контрол и започнаха ревизия и инвентаризация, която не беше направена дванадесет години!
И избухна една от
поредните
бомби на "Изгрева".
Така се дойде до процеса. В своето поведение Никола Антов не беше цвете за мирисане. Отношението му към братята и сестрите беше повече от грозно и обидно. Дори на самата мен той нанесе ужасен побой с бастуна си и аз едвам оживях! Казвам това, за да не смятате, че съм на негова страна.
към текста >>
След това, Николай Дойнов бе арестуван и замина за концлагер в Белене да научи също друг закон, че никой няма право да застава
пред
вратата на салона и да не пуска онзи, който желае да слуша Словото на Учителя.
Казвам това, за да не смятате, че съм на негова страна. Но това е друга тема за разказване. Борис Николов и Жечо Панайотов заминаха за затвора, братският салон се разтури, тури му се катинар и той бе взет за други нужди. В затвора трябваше да бъде научен ненаученият урок, даден чрез закона на Христа: "Кесаревото - Кесарю, а Божието - Богу". А ние бяхме Школа и всички бяха изумени, че не знаем този закон.
След това, Николай Дойнов бе арестуван и замина за концлагер в Белене да научи също друг закон, че никой няма право да застава
пред
вратата на салона и да не пуска онзи, който желае да слуша Словото на Учителя.
"Изгревът" се разтури и започна неговата ликвидация. На 13 ноември 1960 година, Паша Теодорова беше изгонена от "Изгрева". Елена Андреева - на 7 април 1961 година. И отидох да живея в дома на Гена Папазова на улица "Клемент Готвалд" 31 в София. Още по времето на Учителя, приятелите-комунисти имаха две теории и според тези теории се бяха оформили две групи.
към текста >>
Още по времето на Учителя, приятелите-комунисти имаха две теории и
според
тези теории се бяха оформили две групи.
След това, Николай Дойнов бе арестуван и замина за концлагер в Белене да научи също друг закон, че никой няма право да застава пред вратата на салона и да не пуска онзи, който желае да слуша Словото на Учителя. "Изгревът" се разтури и започна неговата ликвидация. На 13 ноември 1960 година, Паша Теодорова беше изгонена от "Изгрева". Елена Андреева - на 7 април 1961 година. И отидох да живея в дома на Гена Папазова на улица "Клемент Готвалд" 31 в София.
Още по времето на Учителя, приятелите-комунисти имаха две теории и
според
тези теории се бяха оформили две групи.
Едната смяташе, че човек може да бъде комунист и да членува в Братството. Тази група бе представена от Никола Антов. Другата група смяташе, че Учението на Учителя, "дъновизмът" е опиум и религия за народа и е фашистко учение. Представител на тази група беше Елиезер Коен. Той бе евреин и бе много деен в братските среди.
към текста >>
Тази група бе
представена
от Никола Антов.
На 13 ноември 1960 година, Паша Теодорова беше изгонена от "Изгрева". Елена Андреева - на 7 април 1961 година. И отидох да живея в дома на Гена Папазова на улица "Клемент Готвалд" 31 в София. Още по времето на Учителя, приятелите-комунисти имаха две теории и според тези теории се бяха оформили две групи. Едната смяташе, че човек може да бъде комунист и да членува в Братството.
Тази група бе
представена
от Никола Антов.
Другата група смяташе, че Учението на Учителя, "дъновизмът" е опиум и религия за народа и е фашистко учение. Представител на тази група беше Елиезер Коен. Той бе евреин и бе много деен в братските среди. Ще намерите неговото име както в списание "Житно зърно", така и във вестник "Братство". Но накрая той се отказа от Учителя и от Учението.
към текста >>
Представител
на тази група беше Елиезер Коен.
И отидох да живея в дома на Гена Папазова на улица "Клемент Готвалд" 31 в София. Още по времето на Учителя, приятелите-комунисти имаха две теории и според тези теории се бяха оформили две групи. Едната смяташе, че човек може да бъде комунист и да членува в Братството. Тази група бе представена от Никола Антов. Другата група смяташе, че Учението на Учителя, "дъновизмът" е опиум и религия за народа и е фашистко учение.
Представител
на тази група беше Елиезер Коен.
Той бе евреин и бе много деен в братските среди. Ще намерите неговото име както в списание "Житно зърно", така и във вестник "Братство". Но накрая той се отказа от Учителя и от Учението. След няколко години си замина скоропостижно. Тази комунистическа група бе разпусната от представител на Градския комитет на партията, който заяви, че двете идеологии - "дъновизъм" и комунизъм - са несъвместими.
към текста >>
Той бе евреин и бе много деен в братските
среди
.
Още по времето на Учителя, приятелите-комунисти имаха две теории и според тези теории се бяха оформили две групи. Едната смяташе, че човек може да бъде комунист и да членува в Братството. Тази група бе представена от Никола Антов. Другата група смяташе, че Учението на Учителя, "дъновизмът" е опиум и религия за народа и е фашистко учение. Представител на тази група беше Елиезер Коен.
Той бе евреин и бе много деен в братските
среди
.
Ще намерите неговото име както в списание "Житно зърно", така и във вестник "Братство". Но накрая той се отказа от Учителя и от Учението. След няколко години си замина скоропостижно. Тази комунистическа група бе разпусната от представител на Градския комитет на партията, който заяви, че двете идеологии - "дъновизъм" и комунизъм - са несъвместими. Това бе направено на 13 септември 1945 година.
към текста >>
Тази комунистическа група бе разпусната от
представител
на Градския комитет на партията, който заяви, че двете идеологии - "дъновизъм" и комунизъм - са несъвместими.
Представител на тази група беше Елиезер Коен. Той бе евреин и бе много деен в братските среди. Ще намерите неговото име както в списание "Житно зърно", така и във вестник "Братство". Но накрая той се отказа от Учителя и от Учението. След няколко години си замина скоропостижно.
Тази комунистическа група бе разпусната от
представител
на Градския комитет на партията, който заяви, че двете идеологии - "дъновизъм" и комунизъм - са несъвместими.
Това бе направено на 13 септември 1945 година. А дали този служител постъпи правилно? Ще сравним със Словото на Учителя, където се казва: "На окултния ученик не му е позволено да участвува в никоя политическа партия". Е, питам сега - кой изпълни Волята на Учителя? Изпълниха я онези представители на властта, които дойдоха от града и разтуриха комунистическата партийна група на "Изгрева".
към текста >>
Изпълниха я онези
представители
на властта, които дойдоха от града и разтуриха комунистическата партийна група на "Изгрева".
Тази комунистическа група бе разпусната от представител на Градския комитет на партията, който заяви, че двете идеологии - "дъновизъм" и комунизъм - са несъвместими. Това бе направено на 13 септември 1945 година. А дали този служител постъпи правилно? Ще сравним със Словото на Учителя, където се казва: "На окултния ученик не му е позволено да участвува в никоя политическа партия". Е, питам сега - кой изпълни Волята на Учителя?
Изпълниха я онези
представители
на властта, които дойдоха от града и разтуриха комунистическата партийна група на "Изгрева".
А за да проверите как стоят нещата, ще ви представим този протокол, който е бисер от изненади и поука за останалите поколения, които ще дойдат след нас. Там ще видите и голямото предателство, и голямата саможертва в името на една Идея, независимо каква е тя. Едни застанаха зад Учителя, други Му станаха противници. А какво стана след разтурянето на тази партийна група? Едни от членовете й останаха комунисти, други се отказаха, трети се отдалечиха в света като активни комунисти във властта.
към текста >>
А за да проверите как стоят нещата, ще ви
представим
този протокол, който е бисер от изненади и поука за останалите поколения, които ще дойдат след нас.
Това бе направено на 13 септември 1945 година. А дали този служител постъпи правилно? Ще сравним със Словото на Учителя, където се казва: "На окултния ученик не му е позволено да участвува в никоя политическа партия". Е, питам сега - кой изпълни Волята на Учителя? Изпълниха я онези представители на властта, които дойдоха от града и разтуриха комунистическата партийна група на "Изгрева".
А за да проверите как стоят нещата, ще ви
представим
този протокол, който е бисер от изненади и поука за останалите поколения, които ще дойдат след нас.
Там ще видите и голямото предателство, и голямата саможертва в името на една Идея, независимо каква е тя. Едни застанаха зад Учителя, други Му станаха противници. А какво стана след разтурянето на тази партийна група? Едни от членовете й останаха комунисти, други се отказаха, трети се отдалечиха в света като активни комунисти във властта. Цитираме декларацията на Елиезер Коен от този протокол: "Аз, Елиезер Коен, заявявам, че разбрах, че съм се заблудил в учението на Петър Дънов и се отказвам публично от него, защото Дънов е фашист, учението му е фашистко, то рекрутира фашисти, вие сте всички гнездо фашистко, трябва да ви избесим и изгорим".
към текста >>
Там ще видите и голямото
предателство
, и голямата саможертва в името на една Идея, независимо каква е тя.
А дали този служител постъпи правилно? Ще сравним със Словото на Учителя, където се казва: "На окултния ученик не му е позволено да участвува в никоя политическа партия". Е, питам сега - кой изпълни Волята на Учителя? Изпълниха я онези представители на властта, които дойдоха от града и разтуриха комунистическата партийна група на "Изгрева". А за да проверите как стоят нещата, ще ви представим този протокол, който е бисер от изненади и поука за останалите поколения, които ще дойдат след нас.
Там ще видите и голямото
предателство
, и голямата саможертва в името на една Идея, независимо каква е тя.
Едни застанаха зад Учителя, други Му станаха противници. А какво стана след разтурянето на тази партийна група? Едни от членовете й останаха комунисти, други се отказаха, трети се отдалечиха в света като активни комунисти във властта. Цитираме декларацията на Елиезер Коен от този протокол: "Аз, Елиезер Коен, заявявам, че разбрах, че съм се заблудил в учението на Петър Дънов и се отказвам публично от него, защото Дънов е фашист, учението му е фашистко, то рекрутира фашисти, вие сте всички гнездо фашистко, трябва да ви избесим и изгорим". Това бе същият Елиезер Коен, който написа рецензията на книгите на германския окултист Бо Ин Ра, вдъхновител на Хитлер, единственият окултист, останал в Германия жив.
към текста >>
Той
предложи
и бе преведена на български книгата "Агни Йога" от Мория.
Това бе същият Елиезер Коен, който написа рецензията на книгите на германския окултист Бо Ин Ра, вдъхновител на Хитлер, единственият окултист, останал в Германия жив. Елиезер Коен се наложи да се издадат книгите му на български език, въпреки че Учителят не даваше. За Учителя Бо Ин Ра е окултист от Черната ложа. Книгите бяха преведени от Георги Радев. И друго прегрешение имаше Елиезер Коен.
Той
предложи
и бе преведена на български книгата "Агни Йога" от Мория.
Тя бе отпечатана. Мория е Учител на Черното Братство. Учителят не разреши издаването на тая книга, но той го направи на своя глава, като подведе брат Сава Калименов от Севлиево, който имаше печатница. Там се издаде тази книга. Когато запитах Сава Калименов защо я е издал, той отговори: "Абе сестра, тези преводи ми се изпращат от чужбина, а братята от "Изгрева" настояваха да се издадат.
към текста >>
Предателството
си е
предателство
и всеки си плаща за него.
Това ни е грешката". Ето ви едно обяснение на един издател. Така че Елиезер Коен стана проводник на другата ложа и накрая премина в другия лагер и се обяви срещу Учителя. А да знаете колко хляб е изял на "Изгрева", колко пъти е целувал ръката на Учителя, на колко братски снимки го има с Учителя и колко пъти му има името, записано в братски издания! То всичко това човек не може да го проумее така лесно.
Предателството
си е
предателство
и всеки си плаща за него.
Това го споменавам за поука. Сега ще ви цитирам декларацията на Никола Антов: "Аз, Никола Антов, не се отказвам от Великото Бяло Братство. Не се отказвам от окултно-философското Учение на Учителя Петър Дънов и ще Го следвам във вековете. Също не се отказвам от комунизма, защото тези две идеологии се допълват, нищо не ми пречи да бъда дъновист-комунист, затова ще продължавам да работя и им помагам, респективно за прокарването на ОФ- правителствената програма". А каква бе дейността на партийната група на "Изгрева"?
към текста >>
25.
10_15 Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Школата на Бялото Братство в България не е секта религиозна, не е култ, нито
средище
за съвременно тълкуване на Библията.
Школата на Великия Учител е реализираното Учение на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Школата се управлява от вътрешни закони и принципи, намиращи се в Словото на Великия Учител, което е Слово на Бога. Школата на Бялото Братство в България е създадена от Великия Учител и тя се управлява чрез Неговото Слово. Бялото Братство като Школа, не е църква, нито външна институция, нито универсално учреждение на обществото и държавата. Школата не се числи, нито зачислява към църквите, нито към обществените институции и организации, защото Школата на Великия Учител е плод на Неговото Слово, което е Глава на Истината, а Истината е Глава на Божествения Дух, който не се ограничава и управлява чрез външни човешки институции.
Школата на Бялото Братство в България не е секта религиозна, не е култ, нито
средище
за съвременно тълкуване на Библията.
В Школата се проучава Словото на Великия Учител, което Слово е Славата на Бога от Третия Завет на човечеството, затова Школата на Бялото Братство е над всички. Тя обединява всичко чрез Божествената Слава на Великия Учител. Школата не е религия и идолопоклонство. Религията, това са човешки форми, през които е минало човечеството, за да представи в достъпна форма някои Божествени истини и по този начин ги е ограничило, а човешкото несъвършенство ги е опорочило в този исторически етап. Затова Школата на Бялото Братство седи над религиозните форми и методи и над религията.
към текста >>
Религията, това са човешки форми, през които е минало човечеството, за да
представи
в достъпна форма някои Божествени истини и по този начин ги е ограничило, а човешкото несъвършенство ги е опорочило в този исторически етап.
Школата не се числи, нито зачислява към църквите, нито към обществените институции и организации, защото Школата на Великия Учител е плод на Неговото Слово, което е Глава на Истината, а Истината е Глава на Божествения Дух, който не се ограничава и управлява чрез външни човешки институции. Школата на Бялото Братство в България не е секта религиозна, не е култ, нито средище за съвременно тълкуване на Библията. В Школата се проучава Словото на Великия Учител, което Слово е Славата на Бога от Третия Завет на човечеството, затова Школата на Бялото Братство е над всички. Тя обединява всичко чрез Божествената Слава на Великия Учител. Школата не е религия и идолопоклонство.
Религията, това са човешки форми, през които е минало човечеството, за да
представи
в достъпна форма някои Божествени истини и по този начин ги е ограничило, а човешкото несъвършенство ги е опорочило в този исторически етап.
Затова Школата на Бялото Братство седи над религиозните форми и методи и над религията. Защото Словото на Великия Учител показва пътя на човешката душа към Бога. Още на събора през 1921 година, Учителят каза: "Ние няма да работим за никоя черква, нито за православна, нито за протестантска, нито за католическа. Ние ще работим за Царството Божие." ("Съборни беседи", Търново, 1921 год., стр.122.) Учителят добавя: "Нашата идея не е църквата, а Царството Божие." ("Съборни беседи", Търново, 1920 год., стр.47.) Днес, човешката душа може да направи връзка с Бога единствено чрез Словото на Великия Учител - Беинса Дуно. Школата на Бялото Братство в България не е външна организация, нито партия, нито общество на съмишленици и последователи на Петър Дънов.
към текста >>
Членовете- люде, приобщени към тази Школа, не се
определят
от членски карти, а от Словото на Великия Учител, което те трябва да прилагат в живота си.
"В изпълнение Волята на Бога е Силата на човешката душа" - е емблемата на Пентаграмата на Великия Учител, която емблема е печатът на Третия Завет на Бога за днешното и идното човечество. Школата на Бялото Братство в България се ръководи от Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Словото е дадено на българска реч за чедата български от племето славянско. Школата не се ръководи от устав, написан от човешки умове, съгласно човешките форми на организация във времето, когато е написан този устав. Школата не е организация по подобие на човешките организации във времето, когато тя съществува.
Членовете- люде, приобщени към тази Школа, не се
определят
от членски карти, а от Словото на Великия Учител, което те трябва да прилагат в живота си.
Школата на Бялото Братство се ръководи от Словото на Великия Учител. Тя не се ръководи от човешки ръководители, от избрани човешки съвети, наречени Братски Съвети или Братски Ръководства, защото тази Школа е плод на Всемировия Учител и тя е обект за проучване от човешките умове на сегашното и идното човечество. Школата не е обект за управление от човешки умове, защото се управлява от Словото на Великия Учител. Школата се управлява оттам, откъдето слиза Словото на Бога. А това е мястото, откъдето слиза Божественият Дух, Господният Дух на Силите и Христовият Дух, защото Словото на Учителя е плод на тази Божествена Троица.
към текста >>
"Ако в България имаше само един човек, който е свързан с Бога и живее
според
Неговите закони, той ще повдигне не само България, но и целия свят." (Из "Който дойде при мене", 13 стр.) Затова само чрез Словото на Всемировия Учител учениците могат да се обединят и създадат Общество "Бяло Братство".
Така, чрез Словото Му, учениците се обединяват вътрешно, чрез идеите на това Слово се свързват вътрешно в една духовна верига, а с приложението в живота си на тези идеи те създават началата на Общество "Бяло Братство". Така духовната верига се реализира и проектира чрез живота им. Общество "Бяло Братство" е Общество на вътрешни духовни връзки, на вътрешно обединение и вътрешна проекция на идеите от Словото на Учителя чрез живота на учениците. Така се образува Синархическата верига на духовните ученици от вътрешната Школа на Бялото Братство. Това ще го намерите в Словото на Учителя.
"Ако в България имаше само един човек, който е свързан с Бога и живее
според
Неговите закони, той ще повдигне не само България, но и целия свят." (Из "Който дойде при мене", 13 стр.) Затова само чрез Словото на Всемировия Учител учениците могат да се обединят и създадат Общество "Бяло Братство".
Всички начала са в Словото Му - то управлява Вселената, Битието и Небитието и нашата слънчева система. Който Го приеме и приложи чрез своя живот, той влиза в това Общество. Затова Общество "Бяло Братство" не е организация, нито юридическа личност, нито обществена, политическа или друга организация. Общество "Бяло Братство" не е верска общност, нито религия, нито църква, нито религиозна секта, нито култово средище. Общество "Бяло Братство" е Общество на ученици, което се управлява от Словото на Всемировия Учител.
към текста >>
Общество "Бяло Братство" не е верска общност, нито религия, нито църква, нито религиозна секта, нито култово
средище
.
Това ще го намерите в Словото на Учителя. "Ако в България имаше само един човек, който е свързан с Бога и живее според Неговите закони, той ще повдигне не само България, но и целия свят." (Из "Който дойде при мене", 13 стр.) Затова само чрез Словото на Всемировия Учител учениците могат да се обединят и създадат Общество "Бяло Братство". Всички начала са в Словото Му - то управлява Вселената, Битието и Небитието и нашата слънчева система. Който Го приеме и приложи чрез своя живот, той влиза в това Общество. Затова Общество "Бяло Братство" не е организация, нито юридическа личност, нито обществена, политическа или друга организация.
Общество "Бяло Братство" не е верска общност, нито религия, нито църква, нито религиозна секта, нито култово
средище
.
Общество "Бяло Братство" е Общество на ученици, което се управлява от Словото на Всемировия Учител. Учениците се обучават чрез Словото в разстояние на двадесет и две години, толкова, колкото е траяла Школата на Учителя на земята. Знанията, получени от Словото и приложени в живота им в разстояние на двадесет и две години, съставляват онзи етап, през който всеки ученик трябва да мине. И тогава тези ученици могат да се обединят чрез Словото и идеите на това Учение. Проекциите на учениците и тяхната реализация в обществения живот и в света става чрез собствения им живот, като тяхно ръководно начало е Високият Идеал от Словото на Учителя.
към текста >>
Божественият
кредит
на Великия Учител е един, а човешкият
кредит
на ученика е нещо съвсем друго и е микроскопичен в сравнение с Вселената на Всемировия Учител, която Вселена Той управлява.
Всяка една душа носи възможностите на човешкия дух. Той създава условията на земята, за да се изяви и прояви. Затова всяко едно поколение родени души на земята имат различни възможности, които създават различни условия за тяхната работа. Оттук излиза един много важен закон за Школата: Възможностите на Великия Учител не са възможности на ученика. Условията, които създава Великият Учител за Школата Си, не са същите за учениците от следващите поколения.
Божественият
кредит
на Великия Учител е един, а човешкият
кредит
на ученика е нещо съвсем друго и е микроскопичен в сравнение с Вселената на Всемировия Учител, която Вселена Той управлява.
През времето на Великия Учител имаше Школа, имаше Класове, имаше Общество, имаше "Изгрев", имаше ученици. След заминаването на Всемировия Учител от земята, си замина и Божественият Кредит на Учителя. Човешкият кредит на учениците е друг. Затова те изгубиха условията, изгубиха салона, изгубиха "Изгрева". Те имаха за задача само да запазят Словото Му.
към текста >>
След заминаването на Всемировия Учител от земята, си замина и Божественият
Кредит
на Учителя.
Затова всяко едно поколение родени души на земята имат различни възможности, които създават различни условия за тяхната работа. Оттук излиза един много важен закон за Школата: Възможностите на Великия Учител не са възможности на ученика. Условията, които създава Великият Учител за Школата Си, не са същите за учениците от следващите поколения. Божественият кредит на Великия Учител е един, а човешкият кредит на ученика е нещо съвсем друго и е микроскопичен в сравнение с Вселената на Всемировия Учител, която Вселена Той управлява. През времето на Великия Учител имаше Школа, имаше Класове, имаше Общество, имаше "Изгрев", имаше ученици.
След заминаването на Всемировия Учител от земята, си замина и Божественият
Кредит
на Учителя.
Човешкият кредит на учениците е друг. Затова те изгубиха условията, изгубиха салона, изгубиха "Изгрева". Те имаха за задача само да запазят Словото Му. И те Го запазиха. Затова поклон пред тях!
към текста >>
Човешкият
кредит
на учениците е друг.
Оттук излиза един много важен закон за Школата: Възможностите на Великия Учител не са възможности на ученика. Условията, които създава Великият Учител за Школата Си, не са същите за учениците от следващите поколения. Божественият кредит на Великия Учител е един, а човешкият кредит на ученика е нещо съвсем друго и е микроскопичен в сравнение с Вселената на Всемировия Учител, която Вселена Той управлява. През времето на Великия Учител имаше Школа, имаше Класове, имаше Общество, имаше "Изгрев", имаше ученици. След заминаването на Всемировия Учител от земята, си замина и Божественият Кредит на Учителя.
Човешкият
кредит
на учениците е друг.
Затова те изгубиха условията, изгубиха салона, изгубиха "Изгрева". Те имаха за задача само да запазят Словото Му. И те Го запазиха. Затова поклон пред тях! На колене пред тях!
към текста >>
Затова поклон
пред
тях!
След заминаването на Всемировия Учител от земята, си замина и Божественият Кредит на Учителя. Човешкият кредит на учениците е друг. Затова те изгубиха условията, изгубиха салона, изгубиха "Изгрева". Те имаха за задача само да запазят Словото Му. И те Го запазиха.
Затова поклон
пред
тях!
На колене пред тях! Всяко едно поколение има свои възможности и свои условия. Условията на едно поколение не са условия на следващото. Това трябва да се знае много добре. Затова Школата премина през различни етапи, които ще споменем.
към текста >>
На колене
пред
тях!
Човешкият кредит на учениците е друг. Затова те изгубиха условията, изгубиха салона, изгубиха "Изгрева". Те имаха за задача само да запазят Словото Му. И те Го запазиха. Затова поклон пред тях!
На колене
пред
тях!
Всяко едно поколение има свои възможности и свои условия. Условията на едно поколение не са условия на следващото. Това трябва да се знае много добре. Затова Школата премина през различни етапи, които ще споменем. Когато в едно поколение се родят души, които по професия са учители - то възражда се просветното дело и просветата чрез Словото на Учителя.
към текста >>
Когато в едно поколение се родят като души писатели, поети, те създават
среда
, чрез която се проявява творческата им изява чрез идеите на Учителя.
Затова Школата премина през различни етапи, които ще споменем. Когато в едно поколение се родят души, които по професия са учители - то възражда се просветното дело и просветата чрез Словото на Учителя. Такива бяха първите ученици на Учителя. Когато в едно поколение се родят души и по професия са лекари - засилва се здравната просвета чрез идеите на Учителя. Тези ученици работеха през времето на цялата Школа, както и след това.
Когато в едно поколение се родят като души писатели, поети, те създават
среда
, чрез която се проявява творческата им изява чрез идеите на Учителя.
Създаденото литературно творчество през време на Школата говори за това. Част от това творчество е напечатано. Останалото чака своето време, да се отпечата. Когато в едно поколение се родят политици и общественици, те започват да се занимават с обществени дела, с политика и навлизат в различни политически течения. В Школата имаше такива лица.
към текста >>
Когато в едно поколение се родят и дойдат занаятчии и
представители
на разни занаяти, то те си създават занаятчийски задруги.
Останалото чака своето време, да се отпечата. Когато в едно поколение се родят политици и общественици, те започват да се занимават с обществени дела, с политика и навлизат в различни политически течения. В Школата имаше такива лица. Учителят казва: "На ученика в Окултната Школа на Бялото Братство му е строго забранено да членува в някаква партия". Тези съвети на Учителя не бяха изпълнени от това поколение и ние знаем чрез техните опитности как протече техният живот.
Когато в едно поколение се родят и дойдат занаятчии и
представители
на разни занаяти, то те си създават занаятчийски задруги.
Ако са мозайкаджии, то те си създават мозайкаджийска бригада. Това го имаше по времето на Учителя, както и след Неговото заминаване. Като най- компактна група, те завладяха Братството отвътре и провалиха всичко, което бе оставил Учителят, защото не бе спазено основното правило, което бе дал Учителят на ученика. А то е: Окултният ученик трябва да има ценз! Първо - ценз за завършено висше светско образование.
към текста >>
Този ценз се изгражда чрез изучаване Словото на Учителя, където идеите на Словото Му са
предназначени
за всички начала в обществения, човешкия, социалния и държавния
порядък
.
Като най- компактна група, те завладяха Братството отвътре и провалиха всичко, което бе оставил Учителят, защото не бе спазено основното правило, което бе дал Учителят на ученика. А то е: Окултният ученик трябва да има ценз! Първо - ценз за завършено висше светско образование. Второ - обществен ценз, чрез който да приложи чрез идеите на Словото на Учителя своя ценз на образование. Трето - духовен ценз.
Този ценз се изгражда чрез изучаване Словото на Учителя, където идеите на Словото Му са
предназначени
за всички начала в обществения, човешкия, социалния и държавния
порядък
.
Затова невежеството, след заминаването на Учителя, провали всичко като не се съобрази с постановките, дадени в Словото на Учителя. Те посегнаха върху десятъка на учениците и банкнотите бяха изгорени при обмяната на парите през 1947 година. Те си избраха пожизнен седемчленен Братски съвет, който е тяхна измислица и е в противоречие със Словото на Учителя, където е казано, че най-идеалното ръководство е за един месец, за една седмица и за един ден. Това означава, че всеки, който иска да приложи една идея от Словото на Учителя, може сам да си бъде ръководител при реализирането на тази идея. А когато се съберат единомишленици, които искат да реализират една и съща идея в едно и също време, при едни и същи условия, всеки реализира онази част от идеята, която той сам може да реализира.
към текста >>
И понеже музиката на Учителя е творчески акт на Божествения Дух, то единствено чрез музикантите, работейки върху музиката на Учителя, може да се създаде хармонична
среда
за работа върху идеите на Словото.
Търси се и трябва да се открие, намери и доведе, за да я изпълни! Същото невежество регистрира Бялото Братство като верска общност в "Комитета на вероизповеданията", в който членуват всички църкви и секти. Ако утре, от следващите поколения някой направи опит да регистрира Бялото Братство към "Комитета на вероизповеданията", където членуват всички църкви, това означава, че тези лица работят срещу Школата на Учителя и Словото Му. А становището на Учителя по този въпрос ще го намерите в Словото Му. Когато в едно поколение се родят музиканти, то се засилва музикалният живот на Школата.
И понеже музиката на Учителя е творчески акт на Божествения Дух, то единствено чрез музикантите, работейки върху музиката на Учителя, може да се създаде хармонична
среда
за работа върху идеите на Словото.
Това е най-идеалното положение и когато се родят музиканти, то трябва да им се съдействува и да се подпомагат на всяка една цена. В настоящия период между последователите на Учителя има родени много .талантливи музиканти. Затова е необходимо да бъдат подпомогнати, подкрепени и да им се даде условие и възможност за творческа изява. Те трябва да бъдат качени на концертния подиум и да изпълняват музиката на Учителя. Но те трябва да бъдат качени на онзи концертен подиум, който е предназначен изключително за музиката на Учителя, за Словото на Учителя и за идеите на Учителя.
към текста >>
Но те трябва да бъдат качени на онзи концертен подиум, който е
предназначен
изключително за музиката на Учителя, за Словото на Учителя и за идеите на Учителя.
И понеже музиката на Учителя е творчески акт на Божествения Дух, то единствено чрез музикантите, работейки върху музиката на Учителя, може да се създаде хармонична среда за работа върху идеите на Словото. Това е най-идеалното положение и когато се родят музиканти, то трябва да им се съдействува и да се подпомагат на всяка една цена. В настоящия период между последователите на Учителя има родени много .талантливи музиканти. Затова е необходимо да бъдат подпомогнати, подкрепени и да им се даде условие и възможност за творческа изява. Те трябва да бъдат качени на концертния подиум и да изпълняват музиката на Учителя.
Но те трябва да бъдат качени на онзи концертен подиум, който е
предназначен
изключително за музиката на Учителя, за Словото на Учителя и за идеите на Учителя.
Те нямат право да участвуват в начинанията на други окултни, религиозни и обществени организации, заедно с програмите на други участници, защото по този начин те наливат вода от живото Слово на Учителя в чужди воденици, които след това работят срещу делото на Учителя и Неговата Школа. Това трябва да се знае много добре. Те могат да изнасят музикални програми навсякъде по света и пред всички хора, но концертът да е подчинен изключително на Високия Идеал от Словото на Учителя. Това е златно правило на Школата на Великия Учител. В духовното Общество "Бяло Братство", което е вътрешно общество в духа на Учението на Учителя, няма място за други учения, за други идеи, за други идоли, за други окултни школи и за техните книги, за чужди песни, за чуждо Слово и чужди традиции.
към текста >>
Те могат да изнасят музикални програми навсякъде по света и
пред
всички хора, но концертът да е подчинен изключително на Високия Идеал от Словото на Учителя.
Затова е необходимо да бъдат подпомогнати, подкрепени и да им се даде условие и възможност за творческа изява. Те трябва да бъдат качени на концертния подиум и да изпълняват музиката на Учителя. Но те трябва да бъдат качени на онзи концертен подиум, който е предназначен изключително за музиката на Учителя, за Словото на Учителя и за идеите на Учителя. Те нямат право да участвуват в начинанията на други окултни, религиозни и обществени организации, заедно с програмите на други участници, защото по този начин те наливат вода от живото Слово на Учителя в чужди воденици, които след това работят срещу делото на Учителя и Неговата Школа. Това трябва да се знае много добре.
Те могат да изнасят музикални програми навсякъде по света и
пред
всички хора, но концертът да е подчинен изключително на Високия Идеал от Словото на Учителя.
Това е златно правило на Школата на Великия Учител. В духовното Общество "Бяло Братство", което е вътрешно общество в духа на Учението на Учителя, няма място за други учения, за други идеи, за други идоли, за други окултни школи и за техните книги, за чужди песни, за чуждо Слово и чужди традиции. Общество "Бяло Братство" е духовно общество, което изучава и прилага Словото на Учителя, на Великия Учител - Беинса Дуно! Учението на Школата на Великия Учител е единствено по рода си във Вселената, в Космоса, в Духовния свят и в Слънчевата система. Учението на Школата на Великия Учител е на върха на човешката цивилизация от знания, познания и човешки опит.
към текста >>
Защото българският народ е най-старият окултен народ на земята и българският език е най-старият окултен език на земята и защото българският език е най- точният език, чрез който могат да се
предадат
Божествените скрижали на Бога като символи, закони, принципи на Божието Слово.
Тя е за българския народ и е дадена чрез българско Слово, чрез Великия Учител - Беинса Дуно. Словото на Учителя, музиката на Учителя и Паневритмията не могат да се обсебват и крадат от самозвани учители, родени в България или извън българската земя, които да си присвояват званието на учители и да присвояват съкровищницата на Бога, дадена за българския народ и за племето Славянско. Следващият етап от пътя на Словото на Учителя и Школата на Учителя е Русия. А чрез нея пътят е към славянството. Но това ще стане само с ясното съзнание, че тази Школа идва от България и това Слово идва от България чрез българския език, защото Всемировият Учител - Беинса Дуно - се роди именно в България, за да даде чрез български език Словото на Бога!
Защото българският народ е най-старият окултен народ на земята и българският език е най-старият окултен език на земята и защото българският език е най- точният език, чрез който могат да се
предадат
Божествените скрижали на Бога като символи, закони, принципи на Божието Слово.
Затова чрез Българския народ това Слово ще се предаде на Русия и Славянството, а оттам пътят върви към цялото човечество. Това е пътят на Школата, определен от Всемировия Учител. А пътят на ученика е определен от Словото Му! Пътят на Школата е един и това е пътят на Словото на Всемировия Учител. Пътят на ученика е един и той е обозначен и показан от Словото на Всемировия Учител.
към текста >>
Затова чрез Българския народ това Слово ще се
предаде
на Русия и Славянството, а оттам пътят върви към цялото човечество.
Словото на Учителя, музиката на Учителя и Паневритмията не могат да се обсебват и крадат от самозвани учители, родени в България или извън българската земя, които да си присвояват званието на учители и да присвояват съкровищницата на Бога, дадена за българския народ и за племето Славянско. Следващият етап от пътя на Словото на Учителя и Школата на Учителя е Русия. А чрез нея пътят е към славянството. Но това ще стане само с ясното съзнание, че тази Школа идва от България и това Слово идва от България чрез българския език, защото Всемировият Учител - Беинса Дуно - се роди именно в България, за да даде чрез български език Словото на Бога! Защото българският народ е най-старият окултен народ на земята и българският език е най-старият окултен език на земята и защото българският език е най- точният език, чрез който могат да се предадат Божествените скрижали на Бога като символи, закони, принципи на Божието Слово.
Затова чрез Българския народ това Слово ще се
предаде
на Русия и Славянството, а оттам пътят върви към цялото човечество.
Това е пътят на Школата, определен от Всемировия Учител. А пътят на ученика е определен от Словото Му! Пътят на Школата е един и това е пътят на Словото на Всемировия Учител. Пътят на ученика е един и той е обозначен и показан от Словото на Всемировия Учител. Учениците, които изповядват Словото на Всемировия Учител и го прилагат в живота си чертаят пътя на Общество "Бяло Братство"!
към текста >>
Това е пътят на Школата,
определен
от Всемировия Учител.
Следващият етап от пътя на Словото на Учителя и Школата на Учителя е Русия. А чрез нея пътят е към славянството. Но това ще стане само с ясното съзнание, че тази Школа идва от България и това Слово идва от България чрез българския език, защото Всемировият Учител - Беинса Дуно - се роди именно в България, за да даде чрез български език Словото на Бога! Защото българският народ е най-старият окултен народ на земята и българският език е най-старият окултен език на земята и защото българският език е най- точният език, чрез който могат да се предадат Божествените скрижали на Бога като символи, закони, принципи на Божието Слово. Затова чрез Българския народ това Слово ще се предаде на Русия и Славянството, а оттам пътят върви към цялото човечество.
Това е пътят на Школата,
определен
от Всемировия Учител.
А пътят на ученика е определен от Словото Му! Пътят на Школата е един и това е пътят на Словото на Всемировия Учител. Пътят на ученика е един и той е обозначен и показан от Словото на Всемировия Учител. Учениците, които изповядват Словото на Всемировия Учител и го прилагат в живота си чертаят пътя на Общество "Бяло Братство"! Общество "Бяло Братство" се ръководи от Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Амин.
към текста >>
А пътят на ученика е
определен
от Словото Му!
А чрез нея пътят е към славянството. Но това ще стане само с ясното съзнание, че тази Школа идва от България и това Слово идва от България чрез българския език, защото Всемировият Учител - Беинса Дуно - се роди именно в България, за да даде чрез български език Словото на Бога! Защото българският народ е най-старият окултен народ на земята и българският език е най-старият окултен език на земята и защото българският език е най- точният език, чрез който могат да се предадат Божествените скрижали на Бога като символи, закони, принципи на Божието Слово. Затова чрез Българския народ това Слово ще се предаде на Русия и Славянството, а оттам пътят върви към цялото човечество. Това е пътят на Школата, определен от Всемировия Учител.
А пътят на ученика е
определен
от Словото Му!
Пътят на Школата е един и това е пътят на Словото на Всемировия Учител. Пътят на ученика е един и той е обозначен и показан от Словото на Всемировия Учител. Учениците, които изповядват Словото на Всемировия Учител и го прилагат в живота си чертаят пътя на Общество "Бяло Братство"! Общество "Бяло Братство" се ръководи от Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Амин. Настоящият обзор е предназначен за учениците от Общество "Бяло Братство" в България, чийто Учител е Великият Учител - Беинса Дуно. Амин!
към текста >>
Настоящият обзор е
предназначен
за учениците от Общество "Бяло Братство" в България, чийто Учител е Великият Учител - Беинса Дуно. Амин!
А пътят на ученика е определен от Словото Му! Пътят на Школата е един и това е пътят на Словото на Всемировия Учител. Пътят на ученика е един и той е обозначен и показан от Словото на Всемировия Учител. Учениците, които изповядват Словото на Всемировия Учител и го прилагат в живота си чертаят пътя на Общество "Бяло Братство"! Общество "Бяло Братство" се ръководи от Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Амин.
Настоящият обзор е
предназначен
за учениците от Общество "Бяло Братство" в България, чийто Учител е Великият Учител - Беинса Дуно. Амин!
Настоящият обзор бе направен след 22-годишен труд върху проучване Словото на Великия Учител - Беинса Дуно - и бе написан в дните 15, 16,1 7 декември 1991 година в град София. Д- р Вергилий Кръстев
към текста >>
26.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
,
,
ТОМ 2
Каква промяна днес виждаш в живота си, отколкото по-
преди
?
Ти си желал много неща, но не и нещо особено. Желал си всичко, а всъщност излиза нищо. Где са твоите мисли и желания? Къде са отлетели сега? Какво е станало с тях?
Каква промяна днес виждаш в живота си, отколкото по-
преди
?
Не е ли това цяла измама на самого тебе? Да, без всяко съмнение. Но бъди благодарен и признателен на Бога, че не е допуснал да изгубиш душата си. И това е най-голямото добро, което ти е сторил. Когато един човек в тоя свят изгуби всичкото си богатство, а спасява живота си, може да се каже, че той нищо не е загубил, но напротив, е спечелил.
към текста >>
Бъди благодарен, че Бог сам те е
предопределил
за спасение и затова работи и действува, за да извърши своето възнамерение.
Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против себе си? Не показва ли това върхът на едно разтление, на едно върховно беззаконие против Бога и самия си дух, да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си. Не е ли такова едно поведение за осъждение, не е ли такава една постъпка достойна за пъкала? Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори. Никой не може да погуби живота на една душа, освен человек сам.
Бъди благодарен, че Бог сам те е
предопределил
за спасение и затова работи и действува, за да извърши своето възнамерение.
Определил те е, това е тайна съкровена, която сам един Господ знае защо именно върши това. Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите му и в това слушание се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата. Както пролетното слънце и както пролетния дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговия глас. И колко добре обяснява Духът Господен, като казва: „Които чуят гласът Му, ще оживеят“. И ти сега сам, който слушаш Моя глас и Го възприемаш, си жив и живееш живот, който не знаеш откъде иде.
към текста >>
Определил
те е, това е тайна съкровена, която сам един Господ знае защо именно върши това.
Не показва ли това върхът на едно разтление, на едно върховно беззаконие против Бога и самия си дух, да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си. Не е ли такова едно поведение за осъждение, не е ли такава една постъпка достойна за пъкала? Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори. Никой не може да погуби живота на една душа, освен человек сам. Бъди благодарен, че Бог сам те е предопределил за спасение и затова работи и действува, за да извърши своето възнамерение.
Определил
те е, това е тайна съкровена, която сам един Господ знае защо именно върши това.
Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите му и в това слушание се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата. Както пролетното слънце и както пролетния дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговия глас. И колко добре обяснява Духът Господен, като казва: „Които чуят гласът Му, ще оживеят“. И ти сега сам, който слушаш Моя глас и Го възприемаш, си жив и живееш живот, който не знаеш откъде иде. Но този живот е сам Господ на живота.
към текста >>
Знанието и Мъдростта идват в душата му
непосредствено
, както виделината.
Но този живот е сам Господ на живота. Неговият свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема духът му. Ето това е една велика и съкровена тайна на Царството Божие, която се съзнава и възприема. Духът е животът, това Господ казва и трябва Неговите думи да вярваш. Който слуша думите Божии и обръща лицето си към Него в молитва, всичко му става ясно.
Знанието и Мъдростта идват в душата му
непосредствено
, както виделината.
И Господ се възцарява и животът придобива значение. Какво е това, възцаряване на Господа? То е подобно, както възцаряването на слънцето над деня. Не е ли такова възцаряване приятно? Нели сърцето, което очаква деня, като види пукването на зората и приближаването на слънцето на деня, че радост изпълня цялата вътрешност на човека?
към текста >>
Редът
,
порядъкът
са заети отгоре.
Такова подобно и сходно състояние придобива духовно всяка душа, когато Господ се възцарява. Това, което ти казвам, ти е понятно. Истинска виделина е Господ. Тия природни неща, които виждаш, са само знаци, емблеми и изяснения на духовните. Защото видимият свят в главните си черти, е създаден по прилика на духовния.
Редът
,
порядъкът
са заети отгоре.
Естеството в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир. Природата изразява живота и действията на всички твари и създания, които Бог е създал. Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение. Които сте определени да наследите Небето, за вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при себе си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното.
към текста >>
Тия
наредби
, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение.
Тия природни неща, които виждаш, са само знаци, емблеми и изяснения на духовните. Защото видимият свят в главните си черти, е създаден по прилика на духовния. Редът, порядъкът са заети отгоре. Естеството в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир. Природата изразява живота и действията на всички твари и създания, които Бог е създал.
Тия
наредби
, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение.
Които сте определени да наследите Небето, за вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при себе си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов.
към текста >>
Които сте
определени
да наследите Небето, за вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при себе си.
Защото видимият свят в главните си черти, е създаден по прилика на духовния. Редът, порядъкът са заети отгоре. Естеството в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир. Природата изразява живота и действията на всички твари и създания, които Бог е създал. Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение.
Които сте
определени
да наследите Небето, за вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при себе си.
И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов. И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелствуване, че Неговата милост, Неговата благост, за вас не се е съкратила.
към текста >>
Всички други неща са
средства
, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази.
Природата изразява живота и действията на всички твари и създания, които Бог е създал. Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение. Които сте определени да наследите Небето, за вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при себе си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее.
Всички други неща са
средства
, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази.
И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов. И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелствуване, че Неговата милост, Неговата благост, за вас не се е съкратила. Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето си против теб като неприятел. Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро. Счупеният клон, казва Той, ще пресади с много по-добро клонче; оголените корени, Той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази.
към текста >>
И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и
предаде
своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов.
Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение. Които сте определени да наследите Небето, за вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при себе си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази.
И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и
предаде
своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов.
И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелствуване, че Неговата милост, Неговата благост, за вас не се е съкратила. Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето си против теб като неприятел. Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро. Счупеният клон, казва Той, ще пресади с много по-добро клонче; оголените корени, Той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази. А на мястото на повехналите листа, Той ще произрасте нови много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки.
към текста >>
Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и
предсказания
, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето си против теб като неприятел.
И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов. И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелствуване, че Неговата милост, Неговата благост, за вас не се е съкратила.
Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и
предсказания
, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето си против теб като неприятел.
Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро. Счупеният клон, казва Той, ще пресади с много по-добро клонче; оголените корени, Той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази. А на мястото на повехналите листа, Той ще произрасте нови много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки. И сега, когато сам този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава своето съдействие и своето благословение, питам, има ли място за съмнение? Не. Това е тъй вярно, както че земята стои на своите основания и Небето я покрива като дреха със своите благословения.
към текста >>
А на мястото на повехналите листа, Той ще произрасте нови много по-хубави от
предишните
, които ще са за изцелението на всички твои болки.
И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов. И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелствуване, че Неговата милост, Неговата благост, за вас не се е съкратила. Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето си против теб като неприятел. Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро. Счупеният клон, казва Той, ще пресади с много по-добро клонче; оголените корени, Той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази.
А на мястото на повехналите листа, Той ще произрасте нови много по-хубави от
предишните
, които ще са за изцелението на всички твои болки.
И сега, когато сам този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава своето съдействие и своето благословение, питам, има ли място за съмнение? Не. Това е тъй вярно, както че земята стои на своите основания и Небето я покрива като дреха със своите благословения. В какво има ти или друг да се съмнявате в Божията благодат? В нищо. Не е ли самият ти живот едно постоянно свидетелство, че Господ е милостив и добър винаги?
към текста >>
Ако за земните работи, като раждането, се изисква
определено
число дни и месеци, за да се напълни числото на времето, което зачатието изисква, колко повече Божиите работи изискват това пълно съблюдение.
Той е сам Господ, Който е сторил това, който е навсякъде, на когото окото е всевидящо, който претегля и оценява всички постъпки. Но вие се бъркате, като се трудите да ускорите Божиите работи. Може ли една жена да роди своето дете преждевременно? Или може ли да роди няколко деца изведнаж? Не, това е невъзможно.
Ако за земните работи, като раждането, се изисква
определено
число дни и месеци, за да се напълни числото на времето, което зачатието изисква, колко повече Божиите работи изискват това пълно съблюдение.
Но, казвам, една жена може да роди преди време и после време, но и двата случая са гибелни за детето. В първият, смъртта очаква детето; във вторият, смъртта поглъща детето още вътре. Ето защо, трябва да се пазят съблюдения. Ако сега разбираш съдържанието на моите думи, мислите на моя Дух, ще съумееш да се съобразиш с Волята ми – така казва Господ. Ако познаваше всичките знаци на тая книга, която е написана и разгъната пред теб, която съдържа цялото Небе и цялата земя, ти щеше доста отчетливо да четеш и прочиташ всичкото минало и всичкото бъдеще, което е отпечатано и написано на нея за този свят и за оня.
към текста >>
Но, казвам, една жена може да роди
преди
време и после време, но и двата случая са гибелни за детето.
Но вие се бъркате, като се трудите да ускорите Божиите работи. Може ли една жена да роди своето дете преждевременно? Или може ли да роди няколко деца изведнаж? Не, това е невъзможно. Ако за земните работи, като раждането, се изисква определено число дни и месеци, за да се напълни числото на времето, което зачатието изисква, колко повече Божиите работи изискват това пълно съблюдение.
Но, казвам, една жена може да роди
преди
време и после време, но и двата случая са гибелни за детето.
В първият, смъртта очаква детето; във вторият, смъртта поглъща детето още вътре. Ето защо, трябва да се пазят съблюдения. Ако сега разбираш съдържанието на моите думи, мислите на моя Дух, ще съумееш да се съобразиш с Волята ми – така казва Господ. Ако познаваше всичките знаци на тая книга, която е написана и разгъната пред теб, която съдържа цялото Небе и цялата земя, ти щеше доста отчетливо да четеш и прочиташ всичкото минало и всичкото бъдеще, което е отпечатано и написано на нея за този свят и за оня. Ти щеше да разбираш езика на нещата, които говорят и свидетелствуват сами за себе си и за Истината.
към текста >>
Ако познаваше всичките знаци на тая книга, която е написана и разгъната
пред
теб, която съдържа цялото Небе и цялата земя, ти щеше доста отчетливо да четеш и прочиташ всичкото минало и всичкото бъдеще, което е отпечатано и написано на нея за този свят и за оня.
Ако за земните работи, като раждането, се изисква определено число дни и месеци, за да се напълни числото на времето, което зачатието изисква, колко повече Божиите работи изискват това пълно съблюдение. Но, казвам, една жена може да роди преди време и после време, но и двата случая са гибелни за детето. В първият, смъртта очаква детето; във вторият, смъртта поглъща детето още вътре. Ето защо, трябва да се пазят съблюдения. Ако сега разбираш съдържанието на моите думи, мислите на моя Дух, ще съумееш да се съобразиш с Волята ми – така казва Господ.
Ако познаваше всичките знаци на тая книга, която е написана и разгъната
пред
теб, която съдържа цялото Небе и цялата земя, ти щеше доста отчетливо да четеш и прочиташ всичкото минало и всичкото бъдеще, което е отпечатано и написано на нея за този свят и за оня.
Ти щеше да разбираш езика на нещата, които говорят и свидетелствуват сами за себе си и за Истината. Попитай оня червей защо се влече? И той ще ти отговори защо. Но ще ли разбереш тая загадка, защо пълзи и се влече непрестанно и каква облага той намира в това? Не, но теб ти се вижда неговото влечене и пълзене безсъдържателно, безсмислено.
към текста >>
Пред
теб може би, че съм престъпник, но не и
пред
своя създател.
Той може по някой път да ти прегризе по някой и друг лист от някое дърво, или да прохапе някой и друг корен от някое твое дърво, но за това ти трябва да го извиниш, защото това му е работата. И благодари се, че той със своето видимо нехайство те е научил много уроци. И виж, той никога не роптае, той винаги е благодарен. Ако го смажеш и стриеш, той с търпение приема своята участ и не носи никаква омраза за стореното му зло. Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с благодарност отива на друго, като ти казва: Человече, не съм ти сторил зло; земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар и да е неприятен.
Пред
теб може би, че съм престъпник, но не и
пред
своя създател.
Искам да ти кажа, моята храна е пръстта ѝ, както виждаш, не е твърде богата, но съм благодарен. Но искам да ти напомня, че ако служиш на света, ще те изям и помни да ми се не сърдиш, ако един ден се озова и почна да човъркам твоята мазнина. Знай от сега, че това е моята длъжност от Бога, да постъпям тъй с всички, които се крият в тази земя. Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата на нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш като мислиш, от сега ти казвам человече Божий, ако и да ме считаш като враг, вземи крилата на твоя свят Дух, който Бог ти дава, и лети към домът на Небето, защото там е най-доброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.
към текста >>
27.
121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА-ЦВЕТАНА ТАБАКОВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Беше решил да
предаде
някои свои песни, които ги е пазил десетки години.
121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА - ЦВЕТАНА ТАБАКОВА Лиляна Табакова беше оперна певица следвала във Франция, върнала се в България и с помощта на Учителя тя бе ангажирана в операта. Имаше изключителен глас, още по-добра подготовка, музикален талант и музикална памет. Нейното име е Цветана Табакова, но понеже в операта е имало и друга певица със същото име, то тя се принуждава да промени първото си име от Цветана на Лиляна. И като оперна артистка бе известна с името Лиляна Табакова. Когато Учителят беше в Мърчаево Той знаеше и виждаше, че си заминава.
Беше решил да
предаде
някои свои песни, които ги е пазил десетки години.
Той решава да ги запише. Но в Мърчаево е едно село, в което няма нито пиано, нито музиканти. Тогава Той извиква Лиляна Табакова, която е оперна певица и един музикант, който е посветил живота си на това изкуство. Учителят е работил с нея и на Изгрева. Тя пристига в Мърчаево и Той я извиква и работи с нея всяка сутрин от 8-10 часа.
към текста >>
Кръстю стои на стол и слуша, а Учителят
предава
песните на Цветана Табакова.
С нея е един неин близък Кръстю Христов. Той е онзи Кръстю Христов, който заедно с Михаил Иванов непрекъснато правеха 'бели на Братството. По това време Михаил беше във Франция, а Кръстю остана на Изгрева. Дойде време и той да се намеси и да създаде куп проблеми с издаването песните на Учителя, за които ще споменем по-късно. Така те идваха двамата при Учителя в Неговата стаичка в Мърчаево, обикновено към 9 часа сутринта и Той работеше с тях по един-два-три часа дневно.
Кръстю стои на стол и слуша, а Учителят
предава
песните на Цветана Табакова.
Как ставаше това? Учителят изсвирваше на цигулка своята песен, след това я изпее с подходящ текст и тя ги заучаваше. Като оперна певица с изключителна памет и с невероятен глас тя лесно заучаваше песните. След като я научи хубаво и след като я изпълни няколко пъти пред Учителя, песента е вече предадена. През това време приятелите, които са непрекъснато около Учителя, слушат цигулката на Учителя и гласът на Цветана Табакова, която заучава песента от Учителя.
към текста >>
След като я научи хубаво и след като я изпълни няколко пъти
пред
Учителя, песента е вече
предадена
.
Така те идваха двамата при Учителя в Неговата стаичка в Мърчаево, обикновено към 9 часа сутринта и Той работеше с тях по един-два-три часа дневно. Кръстю стои на стол и слуша, а Учителят предава песните на Цветана Табакова. Как ставаше това? Учителят изсвирваше на цигулка своята песен, след това я изпее с подходящ текст и тя ги заучаваше. Като оперна певица с изключителна памет и с невероятен глас тя лесно заучаваше песните.
След като я научи хубаво и след като я изпълни няколко пъти
пред
Учителя, песента е вече
предадена
.
През това време приятелите, които са непрекъснато около Учителя, слушат цигулката на Учителя и гласът на Цветана Табакова, която заучава песента от Учителя. Така че имаше много човеци при този творчески процес. Накрая, след като си отиде вкъщи заедно със свой близък музикант имаше грижата да се нотира песента. Табакова го правеше с един диригент на симфоничен оркестър Асен Найденов. По този начин Учителят даде много песни, а Цветана ги записа, те бяха нотирани, но тя не ги даваше никому.
към текста >>
Когато Учителят дадеше една песен и нашите музиканти я нотираха, първият запис даваха на Учителя, а Той след като го провери с други музиканти го
предаваше
да се запише в тефтера.
Накрая, след като си отиде вкъщи заедно със свой близък музикант имаше грижата да се нотира песента. Табакова го правеше с един диригент на симфоничен оркестър Асен Найденов. По този начин Учителят даде много песни, а Цветана ги записа, те бяха нотирани, но тя не ги даваше никому. При своите посещения в стаичката на Учителя тя Му бе показала как са нотирани някои песни, Той ги беше оставил при себе си и така ние имахме записани някои от тези песни. Но по свои съображения тя пазеше нотираните песни и не ги даваше никому.
Когато Учителят дадеше една песен и нашите музиканти я нотираха, първият запис даваха на Учителя, а Той след като го провери с други музиканти го
предаваше
да се запише в тефтера.
Но тук това не стана. Цветана задържа тези записани песни и ги пазеше. Беше ревнива към тях. Вероятно имаше идеята да издаде тези песни някой ден от свое име, като песни на Учителя, но дадени лично на нея. И тук се намеси Кръстю Христов, който я подведе в съвсем друга посока, като й внуши, че те трябва двамата да ги издадат като единствено заслужили и че привилегията принадлежи само на тях.
към текста >>
А това бе недопустимо в една Окултна Школа и нарушаваше възприетия
порядък
.
Но тук това не стана. Цветана задържа тези записани песни и ги пазеше. Беше ревнива към тях. Вероятно имаше идеята да издаде тези песни някой ден от свое име, като песни на Учителя, но дадени лично на нея. И тук се намеси Кръстю Христов, който я подведе в съвсем друга посока, като й внуши, че те трябва двамата да ги издадат като единствено заслужили и че привилегията принадлежи само на тях.
А това бе недопустимо в една Окултна Школа и нарушаваше възприетия
порядък
.
Когато почнахме да издаваме песнопойката след заминаването на Учителя отидохме с Мария при Табакова и й казахме: „Да включим песните, които научихте от Учителя в Мърчаево към песнарката." Тя мисли дълго време и не даде отговор. Сестра Мария много пъти ходи при нея и след бурни разправии тя накрая реши да ги даде, за да се включат. Мария я упрекна, че тя няма право да задържа песните, че те не са дадени лично за нея, а са дадени за Братството и за човечеството, но чрез нея. Все пак това задоволи самолюбието й на оперна певица и реши да даде песните. Но тя даде няколко условия, които ние трябваше да изпълним.
към текста >>
В последствие, когато аз получих записките на стенографката Савка Керемидчиева, която е водила записки от онази
поредица
на свещените думи на Учителя към ученика, то аз на-мерих-в нейните стенограми и дешифрирах онези моменти, когато Учителят е изпълнявал тези песни на Савка с цигулката си или ги е пеел с текст.
Тя искаше на всяка песен, която тя е дала да се спомене, че песента е дадена на Цветана Табакова и Кръстю Христов и че тя ги е записала. Дори беше накарала тези, които пишеха нотите на песните да турят под всяка песен текст „Песен, дадена от Учителя на Лиляна Табакова и Кръстю Христов". Ние не искахме да се подчертават личности в изданието, отстранихме тези текстове и остана песента нотирана като чиста песен на Учителя без да се говори кой е записал и какви заслуги има за това. Когато издавахме песните ние не искахме да лансираме никакви ученици, защото авторът е Учителят. Така тези песни влязоха в песнопойката.
В последствие, когато аз получих записките на стенографката Савка Керемидчиева, която е водила записки от онази
поредица
на свещените думи на Учителя към ученика, то аз на-мерих-в нейните стенограми и дешифрирах онези моменти, когато Учителят е изпълнявал тези песни на Савка с цигулката си или ги е пеел с текст.
Савка беше записала думите на песните. Но понеже не е музикант, мелодията не можеше да запише. В стенограмата тя само изказваше своето възхищение от тези хубави мелодии. А в последствие ние ги получихме чрез Цветана Табакова. Някои братя и сестри, които бяха засегнати от това, че не беше възприето тяхното становище да се дадат песните на Учителя в новата песнарка така както ги пеят приятелите, а не по оригинала на тефтера, започнаха да интригуват срещу песните на Цветана Табакова, че не били песни на Учителя и че не били правилно заучени и записани от нея.
към текста >>
Те бяха запазени и Боян Боев ни ги
предаде
. 3.
1. Тези, които бяха в село Мърчаево знаеха и виждаха, че Учителят работи с нея. Нали Той свиреше с цигулка и тя пееше по няколко часа на ден при Него в стаичката Му. А в часовете когато Цветана пееше те седяха долу на пейките и слушаха. Тези очевидци са още живи и могат да потвърдят това. 2. В стаята на Учителя в село Мърчаево все пак се намериха няколко листове от нотните записи на песните на Учителя, които Цветана Табакова все пак бе оставила на Учителя, макар че ревниво ги пазеше.
Те бяха запазени и Боян Боев ни ги
предаде
. 3.
Текстът на песните го имах от стенограмите на Савка Керемидчиева, които аз лично дешифрирах. Освен мен друг не знаеше това, както и нейното описание как Учителят е свирил пред нея някои от песните, които тя не е могла да запише понеже не е музикант. 4. Тези няколко нотни листа оставени в стаята на Учителя в Мърчаево ние записахме в тефтера. Например това беше „Новото Битие" - Първи Божествен ден. Учителят беше пазил тези песни и към края на живота си ги даде, като бе избрал този простичък, но сигурен начин.
към текста >>
Освен мен друг не знаеше това, както и нейното описание как Учителят е свирил
пред
нея някои от песните, които тя не е могла да запише понеже не е музикант. 4.
А в часовете когато Цветана пееше те седяха долу на пейките и слушаха. Тези очевидци са още живи и могат да потвърдят това. 2. В стаята на Учителя в село Мърчаево все пак се намериха няколко листове от нотните записи на песните на Учителя, които Цветана Табакова все пак бе оставила на Учителя, макар че ревниво ги пазеше. Те бяха запазени и Боян Боев ни ги предаде. 3. Текстът на песните го имах от стенограмите на Савка Керемидчиева, които аз лично дешифрирах.
Освен мен друг не знаеше това, както и нейното описание как Учителят е свирил
пред
нея някои от песните, които тя не е могла да запише понеже не е музикант. 4.
Тези няколко нотни листа оставени в стаята на Учителя в Мърчаево ние записахме в тефтера. Например това беше „Новото Битие" - Първи Божествен ден. Учителят беше пазил тези песни и към края на живота си ги даде, като бе избрал този простичък, но сигурен начин. Извика една добра оперна певица, накара я да заучи песните под лично Негово ръководство и така заучените песни бяха записани от опитни музиканти професионалисти. Записаните песни влязоха в песнарката.
към текста >>
Ето един естествен и прост начин, който Учителят намери, за да
предаде
последните свои песни на учениците си. 5.
Тези няколко нотни листа оставени в стаята на Учителя в Мърчаево ние записахме в тефтера. Например това беше „Новото Битие" - Първи Божествен ден. Учителят беше пазил тези песни и към края на живота си ги даде, като бе избрал този простичък, но сигурен начин. Извика една добра оперна певица, накара я да заучи песните под лично Негово ръководство и така заучените песни бяха записани от опитни музиканти професионалисти. Записаните песни влязоха в песнарката.
Ето един естествен и прост начин, който Учителят намери, за да
предаде
последните свои песни на учениците си. 5.
Тези песни имаха музика и текст. Някои песни имаха старинен език. Аз ги намерих в стенограмите на Савка. Те съвпадат напълно. Нямаше съмнение, че това ги е дал Учителят.
към текста >>
Насядалите в двора на пейките слушаха все едно, че се намират на първия
ред
на концертна зала.
Тя беше школувана оперна певица от кариерата, която заучаваше толкова много арии от оперите и то точно, че да ги изпълнява също точно под палката на диригента и оркестъра. Там не се позволява никакво изменение, а се иска точно изпълнение. А да ги научи от Учителя не беше трудно за Цветана и всички знаеха и виждаха в Мърчаево, където мнозина от Братството бяха отседнали там, а други бяха евакуирани. Виждаха как всяка сутрин Цветана заедно с Кръстю отиваха при Учителя и всички отстрани слушаха цигулката на Учителя и нейния глас как тя ги заучава. А нейния глас беше мощен и се чуваше на сто метра, а Учителят нарочно държеше отворен прозореца.
Насядалите в двора на пейките слушаха все едно, че се намират на първия
ред
на концертна зала.
Някои от приятелите живееха в съседните къщи и беше достатъчно да си отворят прозорците и да я слушат. 8. Цветана Табакова беше много акуратен човек в работата си. Тя си водеше бележки, записки, както за нейната артистична кариера, така също водеше дневник и записваше разговорите си с Учителя. Така че тя има точен архив, който пази ревниво и никому не го дава. 9. Аз също съм чул лично от Цветана, че тя има още няколко песни с Учителя и че те са били толкова свещени и лични за нея, че тя не иска да ги даде на други и си ги пази като талисман.
към текста >>
Тя беше талантлива артистка и й
предстоеше
бляскава кариера.
Но при корекцията на нотния текст правото си запази лично Цветана и това условие ние приехме, но при печата осъществен на скрито място нямахме възможност да прегледаме коректурите/ Някои малки грешки се допуснаха, които при следващото издание могат да се поправят. След излизането на песнарката Цветана не бе доволна, че сме махнали онези заглавия, в които бе отбелязано, че.всяка песен от Учителя е дадена чрез нея и Кръстю Христов. Тя използва случая, че бяха допуснати малки грешки и надигна вой срещу Мария. А зад нея стоеше Кръстю Христов и дърпаше конците. Той изигра една много лоша роля и понеже беше пакостлив дух се намеси и отклони Цветана в съвсем друга посока.
Тя беше талантлива артистка и й
предстоеше
бляскава кариера.
Когато комунистите дойдоха на власт и Тодор Павлов като идеолог на комунистите в България заемаше голям пост и понеже бяха близки с Цветана, бе й предложил тя да оглави Народната опера, да завежда репертоарния план и да отговаря за професионалната програма на Операта. Но под влиянието на Кръстю Христо тя отказа, дори при една нейна прищявка тя напусна операта и не се яви вече в нея, макар че шест месеца я водеха на заплата. Тя скъса с операта и скъса със своята кариера. Остана на Изгрева без заплата и без препитание. Накрая остана и без пенсия.
към текста >>
Когато комунистите дойдоха на власт и Тодор Павлов като идеолог на комунистите в България заемаше голям пост и понеже бяха близки с Цветана, бе й
предложил
тя да оглави Народната опера, да завежда репертоарния план и да отговаря за професионалната програма на Операта.
След излизането на песнарката Цветана не бе доволна, че сме махнали онези заглавия, в които бе отбелязано, че.всяка песен от Учителя е дадена чрез нея и Кръстю Христов. Тя използва случая, че бяха допуснати малки грешки и надигна вой срещу Мария. А зад нея стоеше Кръстю Христов и дърпаше конците. Той изигра една много лоша роля и понеже беше пакостлив дух се намеси и отклони Цветана в съвсем друга посока. Тя беше талантлива артистка и й предстоеше бляскава кариера.
Когато комунистите дойдоха на власт и Тодор Павлов като идеолог на комунистите в България заемаше голям пост и понеже бяха близки с Цветана, бе й
предложил
тя да оглави Народната опера, да завежда репертоарния план и да отговаря за професионалната програма на Операта.
Но под влиянието на Кръстю Христо тя отказа, дори при една нейна прищявка тя напусна операта и не се яви вече в нея, макар че шест месеца я водеха на заплата. Тя скъса с операта и скъса със своята кариера. Остана на Изгрева без заплата и без препитание. Накрая остана и без пенсия. А Кръстю Христов по това време не работеше, ходеше и просеше пари от тук и там, за да се препитава.
към текста >>
Според
Учителя в Школата има един закон, а той е следния: „Нито едно престъпление извършено на Изгрева няма да остане ненаказано." Ние проверихме това.
Тя скъса с операта и скъса със своята кариера. Остана на Изгрева без заплата и без препитание. Накрая остана и без пенсия. А Кръстю Христов по това време не работеше, ходеше и просеше пари от тук и там, за да се препитава. Недостойна история за описване, но трябва да се каже, за да се знае кой провали Цветана Табакова и кой внуши да не даде и другите песни на Учителя.
Според
Учителя в Школата има един закон, а той е следния: „Нито едно престъпление извършено на Изгрева няма да остане ненаказано." Ние проверихме това.
А останалото вие ще проверите. А Тодор Павлов бе председател на БАН десетки години. Накрая искам да кажа, че другите песни в песнарката бяха прегледани много старателно и грижливо и може някоя незначителна грешка да е допусната било в темпото, било в тактовото разпределение. При едно ново издание трябва да се включат и онези песни на Цветана Табакова, които не ги даде на времето. Освен това има мотиви на Учителя, които бяха дадени в класовете.
към текста >>
А Тодор Павлов бе
председател
на БАН десетки години.
Накрая остана и без пенсия. А Кръстю Христов по това време не работеше, ходеше и просеше пари от тук и там, за да се препитава. Недостойна история за описване, но трябва да се каже, за да се знае кой провали Цветана Табакова и кой внуши да не даде и другите песни на Учителя. Според Учителя в Школата има един закон, а той е следния: „Нито едно престъпление извършено на Изгрева няма да остане ненаказано." Ние проверихме това. А останалото вие ще проверите.
А Тодор Павлов бе
председател
на БАН десетки години.
Накрая искам да кажа, че другите песни в песнарката бяха прегледани много старателно и грижливо и може някоя незначителна грешка да е допусната било в темпото, било в тактовото разпределение. При едно ново издание трябва да се включат и онези песни на Цветана Табакова, които не ги даде на времето. Освен това има мотиви на Учителя, които бяха дадени в класовете. Учителят изсвири един мотив, той се запише и после те бяха събрани в голямата песнарка. Но се оказа, че има и други мотиви дадени при частни случаи от Учителя.
към текста >>
Накрая искам да кажа, че другите песни в песнарката бяха прегледани много старателно и грижливо и може някоя незначителна грешка да е допусната било в темпото, било в тактовото
разпределение
.
А Кръстю Христов по това време не работеше, ходеше и просеше пари от тук и там, за да се препитава. Недостойна история за описване, но трябва да се каже, за да се знае кой провали Цветана Табакова и кой внуши да не даде и другите песни на Учителя. Според Учителя в Школата има един закон, а той е следния: „Нито едно престъпление извършено на Изгрева няма да остане ненаказано." Ние проверихме това. А останалото вие ще проверите. А Тодор Павлов бе председател на БАН десетки години.
Накрая искам да кажа, че другите песни в песнарката бяха прегледани много старателно и грижливо и може някоя незначителна грешка да е допусната било в темпото, било в тактовото
разпределение
.
При едно ново издание трябва да се включат и онези песни на Цветана Табакова, които не ги даде на времето. Освен това има мотиви на Учителя, които бяха дадени в класовете. Учителят изсвири един мотив, той се запише и после те бяха събрани в голямата песнарка. Но се оказа, че има и други мотиви дадени при частни случаи от Учителя. Мария ги събра, включи и тях в новата песнарка.
към текста >>
След това се разбра, че има и някои и други мотиви-песни дадени при частни случаи, които бяха записани от музикантите, но си ги държаха у тях като талисман и не бяха ги
предали
на времето когато издавахме песнарката.
При едно ново издание трябва да се включат и онези песни на Цветана Табакова, които не ги даде на времето. Освен това има мотиви на Учителя, които бяха дадени в класовете. Учителят изсвири един мотив, той се запише и после те бяха събрани в голямата песнарка. Но се оказа, че има и други мотиви дадени при частни случаи от Учителя. Мария ги събра, включи и тях в новата песнарка.
След това се разбра, че има и някои и други мотиви-песни дадени при частни случаи, които бяха записани от музикантите, но си ги държаха у тях като талисман и не бяха ги
предали
на времето когато издавахме песнарката.
А когато тя излезе тези приятели размахваха тези нотни листове и доказваха, че има още песни от Учителя. Ние ги запитахме защо тези песни не са предадени на Учителя така както бе прието, за да бъдат записани в тефтера и тясното място бе в двете големи папки. Те не отговориха нищо, но ходеха насам-натам и доказваха, че новата песнарка не е издадена както трябва. Но те не предадоха тези нотни записи от песните на Учителя, за да бъдат включени в едно следващо издание. Останаха при тях, а защо, вие ще си отговорите сами.
към текста >>
Ние ги запитахме защо тези песни не са
предадени
на Учителя така както бе прието, за да бъдат записани в тефтера и тясното място бе в двете големи папки.
Учителят изсвири един мотив, той се запише и после те бяха събрани в голямата песнарка. Но се оказа, че има и други мотиви дадени при частни случаи от Учителя. Мария ги събра, включи и тях в новата песнарка. След това се разбра, че има и някои и други мотиви-песни дадени при частни случаи, които бяха записани от музикантите, но си ги държаха у тях като талисман и не бяха ги предали на времето когато издавахме песнарката. А когато тя излезе тези приятели размахваха тези нотни листове и доказваха, че има още песни от Учителя.
Ние ги запитахме защо тези песни не са
предадени
на Учителя така както бе прието, за да бъдат записани в тефтера и тясното място бе в двете големи папки.
Те не отговориха нищо, но ходеха насам-натам и доказваха, че новата песнарка не е издадена както трябва. Но те не предадоха тези нотни записи от песните на Учителя, за да бъдат включени в едно следващо издание. Останаха при тях, а защо, вие ще си отговорите сами. След време, след като си замина Мария Тодорова през 1976 г. аз предадох нейната песнарка с корекциите, които тя направи, както и двете папки и тефтера на един от младите музиканти за съхранение.
към текста >>
Но те не
предадоха
тези нотни записи от песните на Учителя, за да бъдат включени в едно следващо издание.
Мария ги събра, включи и тях в новата песнарка. След това се разбра, че има и някои и други мотиви-песни дадени при частни случаи, които бяха записани от музикантите, но си ги държаха у тях като талисман и не бяха ги предали на времето когато издавахме песнарката. А когато тя излезе тези приятели размахваха тези нотни листове и доказваха, че има още песни от Учителя. Ние ги запитахме защо тези песни не са предадени на Учителя така както бе прието, за да бъдат записани в тефтера и тясното място бе в двете големи папки. Те не отговориха нищо, но ходеха насам-натам и доказваха, че новата песнарка не е издадена както трябва.
Но те не
предадоха
тези нотни записи от песните на Учителя, за да бъдат включени в едно следващо издание.
Останаха при тях, а защо, вие ще си отговорите сами. След време, след като си замина Мария Тодорова през 1976 г. аз предадох нейната песнарка с корекциите, които тя направи, както и двете папки и тефтера на един от младите музиканти за съхранение. Къде е укрит не мога да ви кажа, но съм убеден, когато той след време прочете цялата тази история, то той ще предаде материалите на онзи, който може да подготви едно ново издание на песните на Учителя. А това може да стори само онзи, който е свършил работата на всички музиканти.
към текста >>
аз
предадох
нейната песнарка с корекциите, които тя направи, както и двете папки и тефтера на един от младите музиканти за съхранение.
Ние ги запитахме защо тези песни не са предадени на Учителя така както бе прието, за да бъдат записани в тефтера и тясното място бе в двете големи папки. Те не отговориха нищо, но ходеха насам-натам и доказваха, че новата песнарка не е издадена както трябва. Но те не предадоха тези нотни записи от песните на Учителя, за да бъдат включени в едно следващо издание. Останаха при тях, а защо, вие ще си отговорите сами. След време, след като си замина Мария Тодорова през 1976 г.
аз
предадох
нейната песнарка с корекциите, които тя направи, както и двете папки и тефтера на един от младите музиканти за съхранение.
Къде е укрит не мога да ви кажа, но съм убеден, когато той след време прочете цялата тази история, то той ще предаде материалите на онзи, който може да подготви едно ново издание на песните на Учителя. А това може да стори само онзи, който е свършил работата на всички музиканти. Такъв е окултния закон.
към текста >>
Къде е укрит не мога да ви кажа, но съм убеден, когато той след време прочете цялата тази история, то той ще
предаде
материалите на онзи, който може да подготви едно ново издание на песните на Учителя.
Те не отговориха нищо, но ходеха насам-натам и доказваха, че новата песнарка не е издадена както трябва. Но те не предадоха тези нотни записи от песните на Учителя, за да бъдат включени в едно следващо издание. Останаха при тях, а защо, вие ще си отговорите сами. След време, след като си замина Мария Тодорова през 1976 г. аз предадох нейната песнарка с корекциите, които тя направи, както и двете папки и тефтера на един от младите музиканти за съхранение.
Къде е укрит не мога да ви кажа, но съм убеден, когато той след време прочете цялата тази история, то той ще
предаде
материалите на онзи, който може да подготви едно ново издание на песните на Учителя.
А това може да стори само онзи, който е свършил работата на всички музиканти. Такъв е окултния закон.
към текста >>
28.
11. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ (1854-1916)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И така един ден бяхме с Жорж на Изгрева, занимавахме се с разни неща когато дойде една сестра и ни
предаде
, че Учителят ни вика.
11. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ (1854-1916) Младежката група на Изгрева бе много пъстра и така се нареждаше, че всеки дружеше с някого си. Аз„и Георги Радев бяхме първи приятели.
И така един ден бяхме с Жорж на Изгрева, занимавахме се с разни неща когато дойде една сестра и ни
предаде
, че Учителят ни вика.
Отидохме веднага при Него. Аз бях така устроен, че много не се въртях около Учителя, докато другите непрекъснато се чудеха как да се завъртят при Него, да се намерят за нещо да Го питат, да разговарят, като търсеха най-малкия повод, за да се срещнат с Него. Аз и Жорж стояхме малко настрана и смятахме, че не е разумно да се смущава Учителят и да Му се губи времето. Но другите така не смятаха. Пристигаме при Учителя и Му целуваме ръка.
към текста >>
На една среща Михалаки Георгиев се обръща към Учителя: „Кажете ни г-н Дънов
според
Вас на какво се дължи, че Иван Вазов може да пише поезия, разкази и романи?
Не случайно Гогол изгаря втората част на тази книга. Учителят имаше едно съчувствие към Гогол за големите страдания, които той преминава през този път. Това ще го прочетете в неговата биография. Причината се дължи на неговата книга, че се свързва чрез нея с образите, в които бушуваха отрицателните сили в руския народ. Ето това е една поука за българските писатели.
На една среща Михалаки Георгиев се обръща към Учителя: „Кажете ни г-н Дънов
според
Вас на какво се дължи, че Иван Вазов може да пише поезия, разкази и романи?
Аз искам, но не мога да напиша нещо подобно като „Епопея на забравените". Учителят отговорил така: „Първо, Иван Вазов е съвременник на онези събития. Второ - всички онези, които той описва са негови познати, приятели, а те сега отдавна са умрели и като заминали души идват и му диктуват какво да пише. Трето - Иван Вазов е своеобразен медиум от най-висша категория и порядък. Той може да пише така, защото идват и му диктуват не само заминалите му приятели, но идват и му диктуват духовните ръководители на такива личности като Левски, Раковски и т. н.
към текста >>
Трето - Иван Вазов е своеобразен медиум от най-висша категория и
порядък
.
Ето това е една поука за българските писатели. На една среща Михалаки Георгиев се обръща към Учителя: „Кажете ни г-н Дънов според Вас на какво се дължи, че Иван Вазов може да пише поезия, разкази и романи? Аз искам, но не мога да напиша нещо подобно като „Епопея на забравените". Учителят отговорил така: „Първо, Иван Вазов е съвременник на онези събития. Второ - всички онези, които той описва са негови познати, приятели, а те сега отдавна са умрели и като заминали души идват и му диктуват какво да пише.
Трето - Иван Вазов е своеобразен медиум от най-висша категория и
порядък
.
Той може да пише така, защото идват и му диктуват не само заминалите му приятели, но идват и му диктуват духовните ръководители на такива личности като Левски, Раковски и т. н. А ти не си техен съвременик. Те не те познават, няма кой да ти диктува, а и да ти диктуват не можеш да чуеш, да слушаш и да запишеш". Накрая Учителят му казва: „Е-ех, остани си с „Митар-пророкът". Това ще бъде най-четеният разказ на идното човечество.
към текста >>
29.
33. ГЕОРГИ КУРТЕВ, ЧОВЕКЪТ КОЙТО ЖИВЕЕШЕ С БОГА (1870-1961 г.)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И тъй,
пред
нас се разкриваше един сложен и необикновено богат живот.
33. ГЕОРГИ КУРТЕВ, ЧОВЕКЪТ КОЙТО ЖИВЕЕШЕ С БОГА (1870-1961 г.) „Да се весели Твоя Дух в моята душа". Между многото неща, за които има да благодарим на Учителя, трябва особено да сме благодарни за онези незабравими срещи, които имахме при Него. Каква галерия от образи, характери и то необикновени. При Учителя идваха хора със стремеж, които търсеха път, които се подвизаваха, готови на служене и жертва. Хора с изработени характери, минали през огъня на страданието, учили в школите на древността, те продължаваха и сега своето учение.
И тъй,
пред
нас се разкриваше един сложен и необикновено богат живот.
Как осветляваше Учителят този живот, какви примери, поучения и правила извличаше от него, това е отразено в Неговите беседи, лекции и разговори. Това беше живата среда, която резонираше на Словото на Учителя и го предизвикваше да говори. Пред нас е човекът, който иска и Учителят - който дава. Между многото образи от първите ученици на Учителя, изпъква образът на брат Георги Куртев: Външно той имаше строг аскетичен вид, но в очите му имаше една приветлива насърчителна усмивка, която като че казваше: „Нашето щастие се държи на здрава основа, от какво има да се боите? " Той даваше кураж на всички, и сам намираше сили да се справи с всички мъчнотии.
към текста >>
Това беше живата
среда
, която резонираше на Словото на Учителя и го
предизвикваше
да говори.
Каква галерия от образи, характери и то необикновени. При Учителя идваха хора със стремеж, които търсеха път, които се подвизаваха, готови на служене и жертва. Хора с изработени характери, минали през огъня на страданието, учили в школите на древността, те продължаваха и сега своето учение. И тъй, пред нас се разкриваше един сложен и необикновено богат живот. Как осветляваше Учителят този живот, какви примери, поучения и правила извличаше от него, това е отразено в Неговите беседи, лекции и разговори.
Това беше живата
среда
, която резонираше на Словото на Учителя и го
предизвикваше
да говори.
Пред нас е човекът, който иска и Учителят - който дава. Между многото образи от първите ученици на Учителя, изпъква образът на брат Георги Куртев: Външно той имаше строг аскетичен вид, но в очите му имаше една приветлива насърчителна усмивка, която като че казваше: „Нашето щастие се държи на здрава основа, от какво има да се боите? " Той даваше кураж на всички, и сам намираше сили да се справи с всички мъчнотии. Но едно нещо имаше в него неотменимо - той пазеше свята връзката си с Бога. Той я поддържаше с непрестанна вътрешна и външна работа.
към текста >>
Пред
нас е човекът, който иска и Учителят - който дава.
При Учителя идваха хора със стремеж, които търсеха път, които се подвизаваха, готови на служене и жертва. Хора с изработени характери, минали през огъня на страданието, учили в школите на древността, те продължаваха и сега своето учение. И тъй, пред нас се разкриваше един сложен и необикновено богат живот. Как осветляваше Учителят този живот, какви примери, поучения и правила извличаше от него, това е отразено в Неговите беседи, лекции и разговори. Това беше живата среда, която резонираше на Словото на Учителя и го предизвикваше да говори.
Пред
нас е човекът, който иска и Учителят - който дава.
Между многото образи от първите ученици на Учителя, изпъква образът на брат Георги Куртев: Външно той имаше строг аскетичен вид, но в очите му имаше една приветлива насърчителна усмивка, която като че казваше: „Нашето щастие се държи на здрава основа, от какво има да се боите? " Той даваше кураж на всички, и сам намираше сили да се справи с всички мъчнотии. Но едно нещо имаше в него неотменимо - той пазеше свята връзката си с Бога. Той я поддържаше с непрестанна вътрешна и външна работа. Тази сила в него привличаше хората.
към текста >>
Брат Георги имаше толкова естествено държание и простичка обхода, че неговия вътрешен живот оставаше скрит, но силата се чувстваше от всички - тя респектираше и туряше
ред
и
порядък
около него.
Той не задължаваше и не заповядваше, но даваше пример. И когато човек изпълняваше едно негово поръчение, чувстваше сила и подкрепа и работата преуспяваше. При него човек се чувстваше включен в един голям и добър живот, и беше щастлив от това. Да, тези невидими връзки между човеците са особено ценни и плодотворни. По тях текат токовете на Всемирния живот, по тях ние ги изучаваме.
Брат Георги имаше толкова естествено държание и простичка обхода, че неговия вътрешен живот оставаше скрит, но силата се чувстваше от всички - тя респектираше и туряше
ред
и
порядък
около него.
За него беше естествено да ръководи и организира. Нямаше нужда да го назначават и избират. Това му беше дадено от „Горе", „Свише" - никой не можеше да му го оспори, и той сам не го изискваше или налагаше, но то идваше естествено. Такива хора изпраща Бог, когато полага основание - хора силни, устойчиви. Те са живото основание.
към текста >>
След това го изправят
пред
военен съд.
Някак естествено той беше поел всичката вътрешна работа и умело ръководеше малкия персонал, погълнат в работа от сутрин до вечер. Но идва отстъплението. Войските се изтеглят, а от началствата няма никой, който да даде заповед за евакуиране на болните - а те са 600 души. Тур-ците настъпват ожесточени и избиват всички, които хванат. Тогава, брат Георги на своя глава евакуира болните за България и то с последните влакове.
След това го изправят
пред
военен съд.
- Защо ти на своя глава, без да имаш заповед, евакуираш болните? Брат Георги туря ръка на врата си и казва: „Аз реших тъй - по-добре една глава да падне, отколкото 600". Не можаха да го осъдят, явно е - той спаси 600 души. Брат Георги имаше вяра и упование в Бога и беше готов заради него на всички жертви. Рядко съм срещал човек с такъв богат вътрешен живот и с толкова много духовни опитности.
към текста >>
Те са
сред
всички народи и вери по земята.
Рядко съм срещал човек с такъв богат вътрешен живот и с толкова много духовни опитности. При това в него имаше скромност, но и достойнство. Когато извиквам неговия образ, винаги си казвам: - Човекът, който живееше с Бога. Ето и днес Божиите работници идат. Те ще подемат Делото му, ще продължат работата по-нататък.
Те са
сред
всички народи и вери по земята.
Те образуват онази мощна духовна верига, чрез която Великият Разумен Свят работи. Те са изпратени вече. Те идат със светлина и сила голяма, като мощна огнена вълна. В нея светът няма да изгори, но ще се обнови и възроди. И всички вие, добри и скромни работници на Учителя, устоявайте за Неговото Дело - пазете свято неговата чистота и достойнство.
към текста >>
30.
69. ГЕОРГИ РАДЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
на събора в Търново видях един младеж със
среден
ръст, строен, с къдрава коса, който говореше само за астрология.
69. ГЕОРГИ РАДЕВ Душа на девойка и дух на войн Наричахме го Жорж. С него се запознах още от първите събори. През 1921 г.
на събора в Търново видях един младеж със
среден
ръст, строен, с къдрава коса, който говореше само за астрология.
Сприятелихме се и през следващата 1922 г. той участвува в Младежката група, която създаде комуната в с. Ачларе. За нея ще разкажа при друг случай. За нея има какво да се разкаже, защото тя протече драматично и с много поуки за нас в Школата и оттам поуки за българския народ. С една дума ние не бяхме готови за комунален живот и после десетилетия наред българския народ също проверяваше, че не е дошло времето да се ползва от комунален труд.
към текста >>
С една дума ние не бяхме готови за комунален живот и после десетилетия
наред
българския народ също проверяваше, че не е дошло времето да се ползва от комунален труд.
на събора в Търново видях един младеж със среден ръст, строен, с къдрава коса, който говореше само за астрология. Сприятелихме се и през следващата 1922 г. той участвува в Младежката група, която създаде комуната в с. Ачларе. За нея ще разкажа при друг случай. За нея има какво да се разкаже, защото тя протече драматично и с много поуки за нас в Школата и оттам поуки за българския народ.
С една дума ние не бяхме готови за комунален живот и после десетилетия
наред
българския народ също проверяваше, че не е дошло времето да се ползва от комунален труд.
Една зимна вечер бяхме насядали ние младежите около топлата печка, пиехме чай, а чайникът вреше и умувахме как да се нарече новото списание, което искахме да издаваме. Георги Марков подскочи и каза: „Ще го наречем „ЖИТНО ЗЪРНО", така че той даде идея-ха за името. А Георги Радев беше основател и редактор на това списание до края на живота си, цели 17 години. Той завършва гимназия в Пловдив само с една тетрадка. А това е нещо необикновено за ония години, когато гимназистите носеха пълни чанти с учебници и тетрадки.
към текста >>
А Георги Радев беше основател и
редактор
на това списание до края на живота си, цели 17 години.
За нея ще разкажа при друг случай. За нея има какво да се разкаже, защото тя протече драматично и с много поуки за нас в Школата и оттам поуки за българския народ. С една дума ние не бяхме готови за комунален живот и после десетилетия наред българския народ също проверяваше, че не е дошло времето да се ползва от комунален труд. Една зимна вечер бяхме насядали ние младежите около топлата печка, пиехме чай, а чайникът вреше и умувахме как да се нарече новото списание, което искахме да издаваме. Георги Марков подскочи и каза: „Ще го наречем „ЖИТНО ЗЪРНО", така че той даде идея-ха за името.
А Георги Радев беше основател и
редактор
на това списание до края на живота си, цели 17 години.
Той завършва гимназия в Пловдив само с една тетрадка. А това е нещо необикновено за ония години, когато гимназистите носеха пълни чанти с учебници и тетрадки. Тогава учениците пишеха в тетрадките си какво говори учителят, после учеха уроците по учебниците си вкъщи и пишеха домашни упражнения задавани лично от учителите. На следващият ден се проверяваха домашните и учениците се изпитваха. Изключение не се правеше никому.
към текста >>
Но Жорж не се подчини на тоя
порядък
, защото имаше отлична памет и просто издекламирваше онова, което са преподавали учителите.
Той завършва гимназия в Пловдив само с една тетрадка. А това е нещо необикновено за ония години, когато гимназистите носеха пълни чанти с учебници и тетрадки. Тогава учениците пишеха в тетрадките си какво говори учителят, после учеха уроците по учебниците си вкъщи и пишеха домашни упражнения задавани лично от учителите. На следващият ден се проверяваха домашните и учениците се изпитваха. Изключение не се правеше никому.
Но Жорж не се подчини на тоя
порядък
, защото имаше отлична памет и просто издекламирваше онова, което са преподавали учителите.
Имаше дарба за модерните западни езици. Когато дойде на Изгрева владееше няколко езика. Завърши университета по математика през 1924/25 г. Но не пожела да си вземе дипломата. И сега тя е още там ако има архив.
към текста >>
Предаваше
и уроци, и то на мнозина безплатно по математика, френски и латински езици.
Можеше да работи навсякъде с неговата дарба, но не пожела. Дори и учител по математика можеше да стане в някоя гимназия, но и това не пожела. Започна да се занимава с преводаческа работа. Това бе един непосилен труд, който се заплащаше много малко от издателството. Парите не му достигаха.
Предаваше
и уроци, и то на мнозина безплатно по математика, френски и латински езици.
От неговите преводи трябва да споменем: „Хирология от Вреде", „физиогномика" от Дюрвил и „Астрология" от Сефариал, издания на библиотека „Водолей", която се ръководеше от Никола Нанков. Преведе „Биография на Ганди" и биография на „Жан Жак Русо" от Ромен Ролан. Преведе големият окултен роман на английския писател Булвер Литон - „Занони". Друг превод е „Лекуване чрез цветните лъчи" от А. Осборн-Иивс. Като негов собствен труд е книгата „Лица и души" - това са характеристики на големи световни личности.
към текста >>
От неговите преводи трябва да споменем: „Хирология от
Вреде
", „физиогномика" от Дюрвил и „Астрология" от Сефариал, издания на библиотека „Водолей", която се ръководеше от Никола Нанков.
Дори и учител по математика можеше да стане в някоя гимназия, но и това не пожела. Започна да се занимава с преводаческа работа. Това бе един непосилен труд, който се заплащаше много малко от издателството. Парите не му достигаха. Предаваше и уроци, и то на мнозина безплатно по математика, френски и латински езици.
От неговите преводи трябва да споменем: „Хирология от
Вреде
", „физиогномика" от Дюрвил и „Астрология" от Сефариал, издания на библиотека „Водолей", която се ръководеше от Никола Нанков.
Преведе „Биография на Ганди" и биография на „Жан Жак Русо" от Ромен Ролан. Преведе големият окултен роман на английския писател Булвер Литон - „Занони". Друг превод е „Лекуване чрез цветните лъчи" от А. Осборн-Иивс. Като негов собствен труд е книгата „Лица и души" - това са характеристики на големи световни личности. Една малка книжка ,Живите сили на слънцето".
към текста >>
Поместваше
редовно
статии по астрология.
В списание „Житно зърно" написа статии върху тема „Жената в Евангелието". По-късно той издаде книга „Живот за Цялото". Това са мисли и изказвания на Учителя свързани по дадени въпроси, но взети от близки беседи по дати и сглобени в едно цяло. Голяма част от статиите, които той помества в „Житно зърно" после бяха издадени през 1939 г. под едно общо заглавие „Пътят на звездата".
Поместваше
редовно
статии по астрология.
Многото статии той ги подписваше с една малка ръкописна буква „г". Неговият почерк беше необикновен и всеки можеше да познае, че това е почерк на Жорж. Обикновено своите преводи той ги пускаше без всякакъв подпис. Имаше добър слух и свиреше на виолончело. В братския живот вземаше дейно участие.
към текста >>
В нея се вижда проекцията на човека и неговата философска мисъл
пред
лицето на Всемировия Учител слезнал на земята в човешко тяло.
Обикновено своите преводи той ги пускаше без всякакъв подпис. Имаше добър слух и свиреше на виолончело. В братския живот вземаше дейно участие. Колко екскурзии сме правили в планината! Има една необикновена снимка на Георги Радев с Учителя, заснети до един камък.
В нея се вижда проекцията на човека и неговата философска мисъл
пред
лицето на Всемировия Учител слезнал на земята в човешко тяло.
Тази снимка е достойна за паралели и сравнения от космически порядък. А сега ще ви разкажа най-драматичното, което се случи с него. Защо и как се случи не мога да кажа, но Георги Радев сам, без да пита Учителя преведе един окултист на име „Бо-Ин-Ра". Освен че го преведе, но започна и да публикува от тези преводи в сп. „Житно зърно" от 1924 г.
към текста >>
Тази снимка е достойна за паралели и сравнения от космически
порядък
.
Имаше добър слух и свиреше на виолончело. В братския живот вземаше дейно участие. Колко екскурзии сме правили в планината! Има една необикновена снимка на Георги Радев с Учителя, заснети до един камък. В нея се вижда проекцията на човека и неговата философска мисъл пред лицето на Всемировия Учител слезнал на земята в човешко тяло.
Тази снимка е достойна за паралели и сравнения от космически
порядък
.
А сега ще ви разкажа най-драматичното, което се случи с него. Защо и как се случи не мога да кажа, но Георги Радев сам, без да пита Учителя преведе един окултист на име „Бо-Ин-Ра". Освен че го преведе, но започна и да публикува от тези преводи в сп. „Житно зърно" от 1924 г. до 1926 г., че дори и по-късно.
към текста >>
като
предговора
в тези книги беше от него.
брой 3-ти, От 1926, г. брой 1, от 1929 г. в брой 5,брой 6.По-късно тези статии бяха издадени в три отделни книги: 1.Книга за Живия Бог. 2.Книга за човека и 3.Книга за отвъдния свят. Той ги издаде на собствени разноски през 1931-1932 г.
като
предговора
в тези книги беше от него.
Всичко, което той направи, го направи без да пита Учителя, макар че беше от Младежкия Окултен клас и живееше на Изгрева. Когато питаха след това Учителя за този автор, Учителят каза: „Бо-Ин-Ра" е от Черната Ложа. Мен никой не ме е питал, дали трябва да се превежда този автор и да се печати на български език. Направиха го онези, които работят срещу Школата". Чак тогава разбрахме какво е станало.
към текста >>
Жорж реши да се коригира и издаде една книга „Учителят Говори", като за издаването на тази книга материал му
предоставиха
стенографките Паша Тео-дорова и Савка Керемидчиева.
Всичко, което той направи, го направи без да пита Учителя, макар че беше от Младежкия Окултен клас и живееше на Изгрева. Когато питаха след това Учителя за този автор, Учителят каза: „Бо-Ин-Ра" е от Черната Ложа. Мен никой не ме е питал, дали трябва да се превежда този автор и да се печати на български език. Направиха го онези, които работят срещу Школата". Чак тогава разбрахме какво е станало.
Жорж реши да се коригира и издаде една книга „Учителят Говори", като за издаването на тази книга материал му
предоставиха
стенографките Паша Тео-дорова и Савка Керемидчиева.
Учителят хареса тази книга и тя е образец на събрани бисери от Словото на Учителя и стъкмени по различни теми. По-късно Учителят заяви: „Заради написването на тази книга, аз откупих Георги Радев от Черната Ложа. За него съм заплатил с голяма цена." Но случи се така, че той заболя от туберкулоза. Когато запитаха Учителя защо стана това Той добави само едно изречение: „Когато умът създаде противоречие и иска да го наложи на своето сърце, то човек се разрушава отвътре и заболява от туберкулоза". На други места бе казал, че когато в чувствения свят на човека се развие ураган от страсти, то този ураган помита белия дроб у човека понеже той е проекция на чувствения свят.
към текста >>
Плаче
пред
Учителя.
Жорж мълчи, после изважда хороскопа си и почва да показва и да доказва на Учителя, че има еди какъв си фатален астрологически аспект и доказва, че трябвало десет години по-рано да си замине, по понеже е влезнал в Школата, то затова живота му е продължен. Ние останалите се споглеждаме, защото знаем думите на Учителя, че Жорж е откупен с голяма цена. Ние знаем това, но това Жорж не го знае. Не сме му го казали, за да не го обидим и за да не попадне в по-голямо противоречие. А сега обяснява на Учителя, че се задава зловещ аспект и че трябва да си замине.
Плаче
пред
Учителя.
Учителят му казва: „Над всеки хороскоп и над всяка астрология стои Бог. Бог е този, който ръкополага съдби на хора, народи и човечество. Аз мога да ти помогна и да ти покажа един много тънък конец, по който трябва да минеш. Този конец само ти ще го знаеш и само ти ще го видиш." А Жорж продължава да се вайка: „Аз имам много тежка родова карма, имам много тежка лична карма, имах много хаплив език, който хапеше хората около мене и сега не мога да се справя. Целият ми род живееше много разпуснато".
към текста >>
Единият от тях Константин Константинов се беше влюбил в Дафинка и въпреки съвета на Учителя да се откаже от нея той
предпочете
да държи Дафинка в чувствата си и това го разруши.
Целият ми род живееше много разпуснато". Жорж обяснява на Учителя, а Учителят добави накрая само едно: „Рекох над астрологията стои Бог". Съветите на Учителя не бяха спазени. А те бяха много. Освен Жорж и още двама братя се разболяха от туберкулоза.
Единият от тях Константин Константинов се беше влюбил в Дафинка и въпреки съвета на Учителя да се откаже от нея той
предпочете
да държи Дафинка в чувствата си и това го разруши.
Другият брат бе Христо Дързев- цигулар и музикант. Не го приеха в музикалната академия, понеже беше две години по-възрастен. Това го поболя. Много тежко го понесе. А беше музикант по дух.
към текста >>
Седмици
наред
прекарвах при този режим.
А всяка събота с пълна раница с хранителни продукти тръгвах с влака за Белово и от там 18 км до Юндола с тежка раница на гърба. А от Юндола до Куртово още два часа. Отивам при Жорж, оставям продукти и се връщам. От Куртово се спускам до Юндола, до света Петка с теснолинейката като се прибирам до Пловдив и оттам с влака до София. А в понеделник съм на работа.
Седмици
наред
прекарвах при този режим.
Споделям състоянието му с Мария Тодорова. Отива тя при Учителя и споделя болката си с Него: „Учителю, брат Жорж не е добре от зле става по-зле". Учителят я поглежда: „Е, и тук на земята се работи и там горе в Невидимия свят се работи". Така приключва разговора. Мария ми го разказва и аз следващата седмица съм отново при Жорж.
към текста >>
На следващата седмица Учителят
нареди
една групова екскурзия до връх Мусала.
Така приключва разговора. Мария ми го разказва и аз следващата седмица съм отново при Жорж. Но тогава Жорж усети, че това е последната ни среща. Наведе глава и заплака. Изпроводи ме докъдето силите му позволяваха и се разделихме по братски.
На следващата седмица Учителят
нареди
една групова екскурзия до връх Мусала.
Беше 23.УИ.1940 г. тъкмо бяхме слезнали от Мусала, седнахме при езерото до хижата и дойде някой и каза, че по телефона е съобщено, че един наш приятел се е поминал в Куртово. Разбрахме, че това е Георги Радев. Със Славчо Печени-ков, аз и Верка Куртева заминахме с кола до Велинград. Желаехме да го погребем в Куртово.
към текста >>
Бяхме първи приятели и с него живеехме в една барака години
наред
.
и беше точно на 40 години. Когато приятелите му прибраха багажа, аз мислено си пожелах да имам от него една снимка. По едно време чух гласът на Жорж: „Вземи я! " Но аз не я взех. После Верка Куртева ми я даде и вече 30 години тя виси на моята стена.
Бяхме първи приятели и с него живеехме в една барака години
наред
.
Спомням си, той изневиделица попита веднъж Учителя: „Учителю, кога ще дойде време, че да не спим? " Много му тежеше, че трябва да си губи времето в прекарване на сън. Смяташе, че човек трябва да използва денонощно времето си за духовна работа. Това бяха наши залитания тогава на младостта ни, както и това какво представлява съня. Вече знаем от Учителя какво представлява съня и че той е необходим на човека и че без него човек не може да живее на земята.
към текста >>
Това бяха наши залитания тогава на младостта ни, както и това какво
представлява
съня.
После Верка Куртева ми я даде и вече 30 години тя виси на моята стена. Бяхме първи приятели и с него живеехме в една барака години наред. Спомням си, той изневиделица попита веднъж Учителя: „Учителю, кога ще дойде време, че да не спим? " Много му тежеше, че трябва да си губи времето в прекарване на сън. Смяташе, че човек трябва да използва денонощно времето си за духовна работа.
Това бяха наши залитания тогава на младостта ни, както и това какво
представлява
съня.
Вече знаем от Учителя какво представлява съня и че той е необходим на човека и че без него човек не може да живее на земята. Сънят, това е физическа-астрална-етерна сфера, в която пребивава двойника на човека и в този и в друг свят той се обучава, обменя енергиите си и се зарежда с нов потенциал. Но тогава Учителят му отговаря така: „Ти благодари, че е сънят! " По точен отговор едва ли има. А какво се крие в това изречение можете да разберете когато прочетете всичко, което е казал Учителя за съня.
към текста >>
Вече знаем от Учителя какво
представлява
съня и че той е необходим на човека и че без него човек не може да живее на земята.
Бяхме първи приятели и с него живеехме в една барака години наред. Спомням си, той изневиделица попита веднъж Учителя: „Учителю, кога ще дойде време, че да не спим? " Много му тежеше, че трябва да си губи времето в прекарване на сън. Смяташе, че човек трябва да използва денонощно времето си за духовна работа. Това бяха наши залитания тогава на младостта ни, както и това какво представлява съня.
Вече знаем от Учителя какво
представлява
съня и че той е необходим на човека и че без него човек не може да живее на земята.
Сънят, това е физическа-астрална-етерна сфера, в която пребивава двойника на човека и в този и в друг свят той се обучава, обменя енергиите си и се зарежда с нов потенциал. Но тогава Учителят му отговаря така: „Ти благодари, че е сънят! " По точен отговор едва ли има. А какво се крие в това изречение можете да разберете когато прочетете всичко, което е казал Учителя за съня. И накрая ще завърша с една характеристика, която направи Учителят за Георги Радев: „Георги Радев има душа на девойка и дух на войн!
към текста >>
31.
4. КОЙ СЪХРАНИ И ОПАЗИ НЕПЕЧАТАНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ? ТРИТЕ КРАЖБИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Получи се един
безпорядък
.
4. КОЙ СЪХРАНИ И ОПАЗИ НЕПЕЧАТАНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ? ТРИТЕ КРАЖБИ Учителят много държеше да не се дават насам и натам дешифрираните беседи. Стенограмите не всеки можеше да ги чете. Но за дешифрираните беседи всеки идваше и искаше, че му трябвали за прочит и да си препишат някои неща.
Получи се един
безпорядък
.
Раздаваха се дешифрирани беседи и ги пилееха. Накрая Учителят извика Паша и й забрани да ги раздава на този или онзи. Имаше едно копие, което никой не трябваше да пипа. Това бе една голяма работа на трите стенографки и особено на Паша, която редактираше дешифрираната беседа и я подготвяше за печат. Учителят извиква към 1943 г.
към текста >>
Това бе една голяма работа на трите стенографки и особено на Паша, която
редактираше
дешифрираната беседа и я подготвяше за печат.
Но за дешифрираните беседи всеки идваше и искаше, че му трябвали за прочит и да си препишат някои неща. Получи се един безпорядък. Раздаваха се дешифрирани беседи и ги пилееха. Накрая Учителят извика Паша и й забрани да ги раздава на този или онзи. Имаше едно копие, което никой не трябваше да пипа.
Това бе една голяма работа на трите стенографки и особено на Паша, която
редактираше
дешифрираната беседа и я подготвяше за печат.
Учителят извиква към 1943 г. трите стенографки - Паша, Елена и Савка и им нарежда: „Неиздадените беседи, които не са печатани да се предадат на брат Борис". След като си замина Учителят те ме извикаха и ми предадоха непечатаните беседи като изпълниха нареждането на Учителя. Ако не беше им наредил това Учителят, те в никакъв случай нямаше да ми ги предадат, защото те тогава смятаха, че те са тези, които движат нещата на Братството. Аз ги приех и ги скрих тези стенограми на неиздадените беседи много години в една стая, която бе дадена по наследство на Мария Тодорова при нейния племенник Михаил Тодоров на ул.
към текста >>
трите стенографки - Паша, Елена и Савка и им нарежда: „Неиздадените беседи, които не са печатани да се
предадат
на брат Борис".
Раздаваха се дешифрирани беседи и ги пилееха. Накрая Учителят извика Паша и й забрани да ги раздава на този или онзи. Имаше едно копие, което никой не трябваше да пипа. Това бе една голяма работа на трите стенографки и особено на Паша, която редактираше дешифрираната беседа и я подготвяше за печат. Учителят извиква към 1943 г.
трите стенографки - Паша, Елена и Савка и им нарежда: „Неиздадените беседи, които не са печатани да се
предадат
на брат Борис".
След като си замина Учителят те ме извикаха и ми предадоха непечатаните беседи като изпълниха нареждането на Учителя. Ако не беше им наредил това Учителят, те в никакъв случай нямаше да ми ги предадат, защото те тогава смятаха, че те са тези, които движат нещата на Братството. Аз ги приех и ги скрих тези стенограми на неиздадените беседи много години в една стая, която бе дадена по наследство на Мария Тодорова при нейния племенник Михаил Тодоров на ул. „Велико Търново" 17. После дойде време, когато ни бе отнето правото за печат и аз сложих Елена Андреева на една отговорна работа.
към текста >>
След като си замина Учителят те ме извикаха и ми
предадоха
непечатаните беседи като изпълниха нареждането на Учителя.
Накрая Учителят извика Паша и й забрани да ги раздава на този или онзи. Имаше едно копие, което никой не трябваше да пипа. Това бе една голяма работа на трите стенографки и особено на Паша, която редактираше дешифрираната беседа и я подготвяше за печат. Учителят извиква към 1943 г. трите стенографки - Паша, Елена и Савка и им нарежда: „Неиздадените беседи, които не са печатани да се предадат на брат Борис".
След като си замина Учителят те ме извикаха и ми
предадоха
непечатаните беседи като изпълниха нареждането на Учителя.
Ако не беше им наредил това Учителят, те в никакъв случай нямаше да ми ги предадат, защото те тогава смятаха, че те са тези, които движат нещата на Братството. Аз ги приех и ги скрих тези стенограми на неиздадените беседи много години в една стая, която бе дадена по наследство на Мария Тодорова при нейния племенник Михаил Тодоров на ул. „Велико Търново" 17. После дойде време, когато ни бе отнето правото за печат и аз сложих Елена Андреева на една отговорна работа. Да дешифрира стенограмите.
към текста >>
Ако не беше им
наредил
това Учителят, те в никакъв случай нямаше да ми ги
предадат
, защото те тогава смятаха, че те са тези, които движат нещата на Братството.
Имаше едно копие, което никой не трябваше да пипа. Това бе една голяма работа на трите стенографки и особено на Паша, която редактираше дешифрираната беседа и я подготвяше за печат. Учителят извиква към 1943 г. трите стенографки - Паша, Елена и Савка и им нарежда: „Неиздадените беседи, които не са печатани да се предадат на брат Борис". След като си замина Учителят те ме извикаха и ми предадоха непечатаните беседи като изпълниха нареждането на Учителя.
Ако не беше им
наредил
това Учителят, те в никакъв случай нямаше да ми ги
предадат
, защото те тогава смятаха, че те са тези, които движат нещата на Братството.
Аз ги приех и ги скрих тези стенограми на неиздадените беседи много години в една стая, която бе дадена по наследство на Мария Тодорова при нейния племенник Михаил Тодоров на ул. „Велико Търново" 17. После дойде време, когато ни бе отнето правото за печат и аз сложих Елена Андреева на една отговорна работа. Да дешифрира стенограмите. И тя работи десет години докато разчете и дешифрира стенограмите и да ги напише на пишеща машина в четири екземпляра.
към текста >>
Третия екземпляр го
предадох
на Анина Бертоли, която го изнесе в Италия при свои роднини, за да се съхранява.
Да дешифрира стенограмите. И тя работи десет години докато разчете и дешифрира стенограмите и да ги напише на пишеща машина в четири екземпляра. След това аз приех от нея тези четири екземпляра и аз ги раздадох на верни на мен и на Учителя приятели и те бяха сложени на четири места. Единият екземпляр бе занесен да се съхранява от Георги Куртев в Айтос. Вторият екземпляр бе занесен в Габрово при рождената ми сестра Цанка Екимова, която от своя страна ги бе укрила при свои приятели от тамошното Братство.
Третия екземпляр го
предадох
на Анина Бертоли, която го изнесе в Италия при свои роднини, за да се съхранява.
Четвъртият екземпляр го укрих на няколко места. Два куфара напълнени с непечатани беседи бе предаден на Георги Йорданов. Други два куфара бяха предадени на Драган Петков за съхранение. Трети два куфара бяха предадени на Павлина Даскалова от Велико Търново. Част от непечатани-те беседи сложих в големи буркани затворени херметически и бяха занесени и укрити на Витоша в местността „Резньовете" между скалите.
към текста >>
Два куфара напълнени с непечатани беседи бе
предаден
на Георги Йорданов.
След това аз приех от нея тези четири екземпляра и аз ги раздадох на верни на мен и на Учителя приятели и те бяха сложени на четири места. Единият екземпляр бе занесен да се съхранява от Георги Куртев в Айтос. Вторият екземпляр бе занесен в Габрово при рождената ми сестра Цанка Екимова, която от своя страна ги бе укрила при свои приятели от тамошното Братство. Третия екземпляр го предадох на Анина Бертоли, която го изнесе в Италия при свои роднини, за да се съхранява. Четвъртият екземпляр го укрих на няколко места.
Два куфара напълнени с непечатани беседи бе
предаден
на Георги Йорданов.
Други два куфара бяха предадени на Драган Петков за съхранение. Трети два куфара бяха предадени на Павлина Даскалова от Велико Търново. Част от непечатани-те беседи сложих в големи буркани затворени херметически и бяха занесени и укрити на Витоша в местността „Резньовете" между скалите. Помогна ми Боян Златарев. Така взех мерки да се разположат и укрият на четири сигурни места непечатаните беседи.
към текста >>
Други два куфара бяха
предадени
на Драган Петков за съхранение.
Единият екземпляр бе занесен да се съхранява от Георги Куртев в Айтос. Вторият екземпляр бе занесен в Габрово при рождената ми сестра Цанка Екимова, която от своя страна ги бе укрила при свои приятели от тамошното Братство. Третия екземпляр го предадох на Анина Бертоли, която го изнесе в Италия при свои роднини, за да се съхранява. Четвъртият екземпляр го укрих на няколко места. Два куфара напълнени с непечатани беседи бе предаден на Георги Йорданов.
Други два куфара бяха
предадени
на Драган Петков за съхранение.
Трети два куфара бяха предадени на Павлина Даскалова от Велико Търново. Част от непечатани-те беседи сложих в големи буркани затворени херметически и бяха занесени и укрити на Витоша в местността „Резньовете" между скалите. Помогна ми Боян Златарев. Така взех мерки да се разположат и укрият на четири сигурни места непечатаните беседи. Към 1975 г.
към текста >>
Трети два куфара бяха
предадени
на Павлина Даскалова от Велико Търново.
Вторият екземпляр бе занесен в Габрово при рождената ми сестра Цанка Екимова, която от своя страна ги бе укрила при свои приятели от тамошното Братство. Третия екземпляр го предадох на Анина Бертоли, която го изнесе в Италия при свои роднини, за да се съхранява. Четвъртият екземпляр го укрих на няколко места. Два куфара напълнени с непечатани беседи бе предаден на Георги Йорданов. Други два куфара бяха предадени на Драган Петков за съхранение.
Трети два куфара бяха
предадени
на Павлина Даскалова от Велико Търново.
Част от непечатани-те беседи сложих в големи буркани затворени херметически и бяха занесени и укрити на Витоша в местността „Резньовете" между скалите. Помогна ми Боян Златарев. Така взех мерки да се разположат и укрият на четири сигурни места непечатаните беседи. Към 1975 г. видях, че тези беседи написани на пишеща машина и с индиго бяха започнали да избледняват.
към текста >>
Тряваше да взема мерки, да се съхранят и
предадат
на следващото поколение.
Помогна ми Боян Златарев. Така взех мерки да се разположат и укрият на четири сигурни места непечатаните беседи. Към 1975 г. видях, че тези беседи написани на пишеща машина и с индиго бяха започнали да избледняват. Имаше опасност да ги загубим след като избледнее мастилото.
Тряваше да взема мерки, да се съхранят и
предадат
на следващото поколение.
По настояване на един млад брат с когото работех този въпрос го раздвижих. Предадох да се препишат оригиналите в четири нови екземлпяра на Лалка Кръстева. Тя организира преписването на оригинала и после ми го връщаше заедно с копие на преписаните беседи. При направената проверка се оказа, че тя преди преписването беше започнала да прави редакция върху текста на оригиналния материал, с която се променяше оригинала на Словото. Аз не бях съгласен с такава постановка.
към текста >>
Предадох
да се препишат оригиналите в четири нови екземлпяра на Лалка Кръстева.
Към 1975 г. видях, че тези беседи написани на пишеща машина и с индиго бяха започнали да избледняват. Имаше опасност да ги загубим след като избледнее мастилото. Тряваше да взема мерки, да се съхранят и предадат на следващото поколение. По настояване на един млад брат с когото работех този въпрос го раздвижих.
Предадох
да се препишат оригиналите в четири нови екземлпяра на Лалка Кръстева.
Тя организира преписването на оригинала и после ми го връщаше заедно с копие на преписаните беседи. При направената проверка се оказа, че тя преди преписването беше започнала да прави редакция върху текста на оригиналния материал, с която се променяше оригинала на Словото. Аз не бях съгласен с такава постановка. Младия брат с когото работех непрекъснато ми показваше оригинала и редактираните беседи от Лалка. От редакторската намеса имаше вече промяна на Словото на Учителя.
към текста >>
При направената проверка се оказа, че тя
преди
преписването беше започнала да прави
редакция
върху текста на оригиналния материал, с която се променяше оригинала на Словото.
Имаше опасност да ги загубим след като избледнее мастилото. Тряваше да взема мерки, да се съхранят и предадат на следващото поколение. По настояване на един млад брат с когото работех този въпрос го раздвижих. Предадох да се препишат оригиналите в четири нови екземлпяра на Лалка Кръстева. Тя организира преписването на оригинала и после ми го връщаше заедно с копие на преписаните беседи.
При направената проверка се оказа, че тя
преди
преписването беше започнала да прави
редакция
върху текста на оригиналния материал, с която се променяше оригинала на Словото.
Аз не бях съгласен с такава постановка. Младия брат с когото работех непрекъснато ми показваше оригинала и редактираните беседи от Лалка. От редакторската намеса имаше вече промяна на Словото на Учителя. Аз не бях съгласен с това, но бях вече задвижил този въпрос и трудно можеше да се спре. Освен това бяха години, когато неприятелите ми вървяха по петите ми, но не можеха да ме уловят и да се доберат до неиздадените беседи, за да ги намерят и унищожат.
към текста >>
Младия брат с когото работех непрекъснато ми показваше оригинала и
редактираните
беседи от Лалка.
По настояване на един млад брат с когото работех този въпрос го раздвижих. Предадох да се препишат оригиналите в четири нови екземлпяра на Лалка Кръстева. Тя организира преписването на оригинала и после ми го връщаше заедно с копие на преписаните беседи. При направената проверка се оказа, че тя преди преписването беше започнала да прави редакция върху текста на оригиналния материал, с която се променяше оригинала на Словото. Аз не бях съгласен с такава постановка.
Младия брат с когото работех непрекъснато ми показваше оригинала и
редактираните
беседи от Лалка.
От редакторската намеса имаше вече промяна на Словото на Учителя. Аз не бях съгласен с това, но бях вече задвижил този въпрос и трудно можеше да се спре. Освен това бяха години, когато неприятелите ми вървяха по петите ми, но не можеха да ме уловят и да се доберат до неиздадените беседи, за да ги намерят и унищожат. Тогава всяка година се правеха обиски, изземваха се беседи от властта и се горяха. В нашите среди имаше техни съгледвачи и доносници и всичко им занасяха и всички обиски, които се правеха бяха сполучливи, защото информацията бе точна.
към текста >>
От
редакторската
намеса имаше вече промяна на Словото на Учителя.
Предадох да се препишат оригиналите в четири нови екземлпяра на Лалка Кръстева. Тя организира преписването на оригинала и после ми го връщаше заедно с копие на преписаните беседи. При направената проверка се оказа, че тя преди преписването беше започнала да прави редакция върху текста на оригиналния материал, с която се променяше оригинала на Словото. Аз не бях съгласен с такава постановка. Младия брат с когото работех непрекъснато ми показваше оригинала и редактираните беседи от Лалка.
От
редакторската
намеса имаше вече промяна на Словото на Учителя.
Аз не бях съгласен с това, но бях вече задвижил този въпрос и трудно можеше да се спре. Освен това бяха години, когато неприятелите ми вървяха по петите ми, но не можеха да ме уловят и да се доберат до неиздадените беседи, за да ги намерят и унищожат. Тогава всяка година се правеха обиски, изземваха се беседи от властта и се горяха. В нашите среди имаше техни съгледвачи и доносници и всичко им занасяха и всички обиски, които се правеха бяха сполучливи, защото информацията бе точна. По тези съображения аз не спрях тази задача с преписването на беседите.
към текста >>
В нашите
среди
имаше техни съгледвачи и доносници и всичко им занасяха и всички обиски, които се правеха бяха сполучливи, защото информацията бе точна.
Младия брат с когото работех непрекъснато ми показваше оригинала и редактираните беседи от Лалка. От редакторската намеса имаше вече промяна на Словото на Учителя. Аз не бях съгласен с това, но бях вече задвижил този въпрос и трудно можеше да се спре. Освен това бяха години, когато неприятелите ми вървяха по петите ми, но не можеха да ме уловят и да се доберат до неиздадените беседи, за да ги намерят и унищожат. Тогава всяка година се правеха обиски, изземваха се беседи от властта и се горяха.
В нашите
среди
имаше техни съгледвачи и доносници и всичко им занасяха и всички обиски, които се правеха бяха сполучливи, защото информацията бе точна.
По тези съображения аз не спрях тази задача с преписването на беседите. Но тя се спря по друг начин. По тия времена верни сътрудници ми бяха Боян Златарев, който със своята раница на гърба пренасяше от едно място на друго оригиналите както и напечатаните екземпляри. Петър Филипов също ми съ-действуваше. Години преди кражбата на архива от „Резньовете" на Витоша, аз заведох един млад брат с когото работих и го посветих и му показах точното място къде се намира архива.
към текста >>
Години
преди
кражбата на архива от „Резньовете" на Витоша, аз заведох един млад брат с когото работих и го посветих и му показах точното място къде се намира архива.
В нашите среди имаше техни съгледвачи и доносници и всичко им занасяха и всички обиски, които се правеха бяха сполучливи, защото информацията бе точна. По тези съображения аз не спрях тази задача с преписването на беседите. Но тя се спря по друг начин. По тия времена верни сътрудници ми бяха Боян Златарев, който със своята раница на гърба пренасяше от едно място на друго оригиналите както и напечатаните екземпляри. Петър Филипов също ми съ-действуваше.
Години
преди
кражбата на архива от „Резньовете" на Витоша, аз заведох един млад брат с когото работих и го посветих и му показах точното място къде се намира архива.
Той направи, скица, засне всичко с фотоапарат и документира мен с архива, както бе укрит. Боян Златарев също бе уведомен, че архива ще се предаде на този млад брат и никой няма право да го сваля от горе без знанието на тримата. Аз отговарях пред Учителя за него. И никой друг! Дойде време и го откраднаха от мене и от този млад брат.
към текста >>
Боян Златарев също бе уведомен, че архива ще се
предаде
на този млад брат и никой няма право да го сваля от горе без знанието на тримата.
Но тя се спря по друг начин. По тия времена верни сътрудници ми бяха Боян Златарев, който със своята раница на гърба пренасяше от едно място на друго оригиналите както и напечатаните екземпляри. Петър Филипов също ми съ-действуваше. Години преди кражбата на архива от „Резньовете" на Витоша, аз заведох един млад брат с когото работих и го посветих и му показах точното място къде се намира архива. Той направи, скица, засне всичко с фотоапарат и документира мен с архива, както бе укрит.
Боян Златарев също бе уведомен, че архива ще се
предаде
на този млад брат и никой няма право да го сваля от горе без знанието на тримата.
Аз отговарях пред Учителя за него. И никой друг! Дойде време и го откраднаха от мене и от този млад брат. Така са нещата към днешна дата - 1982 г. Но настъпи драматична развръзка.
към текста >>
Аз отговарях
пред
Учителя за него.
По тия времена верни сътрудници ми бяха Боян Златарев, който със своята раница на гърба пренасяше от едно място на друго оригиналите както и напечатаните екземпляри. Петър Филипов също ми съ-действуваше. Години преди кражбата на архива от „Резньовете" на Витоша, аз заведох един млад брат с когото работих и го посветих и му показах точното място къде се намира архива. Той направи, скица, засне всичко с фотоапарат и документира мен с архива, както бе укрит. Боян Златарев също бе уведомен, че архива ще се предаде на този млад брат и никой няма право да го сваля от горе без знанието на тримата.
Аз отговарях
пред
Учителя за него.
И никой друг! Дойде време и го откраднаха от мене и от този млад брат. Така са нещата към днешна дата - 1982 г. Но настъпи драматична развръзка. Боян Златарев бе подведен от Петър Филипов и Лалка Кръстева и те без мое разрешение свалиха от Витоша архива на Савка Керемидчиева, който бе укрит в едни морени в големи стъклени буркани запоени с асфалт.
към текста >>
Аз реагирах много остро, защото те
предприеха
една пагубна постъпка.
Следващият ход, който направиха тримата, бе че отново подведоха Боян Златарев и той без мое разрешение, но под тяхно давление свали от „Резньовете" непечатаните беседи, които бяха поставени в буркани. Само един буркан беше счупен от снеговете. Копието бе с пожълтели и загнили листа. Само това копие от този буркан бе унищожено. Но всичко беше съхранено и запазено от посегателство.
Аз реагирах много остро, защото те
предприеха
една пагубна постъпка.
Те отстраниха човека, който Учителят бе поставил да съхрани Словото Му и аз го съхраних, макар че минах през съдебен процес и бях четири години в затвора, като от там излезнах на 1.И963 г. А през 1981 г. тези приятели извършиха кражбата на поверените ми материали от Учителя, които аз съхранявах и пазех от 1945 г. За доказателство, че аз съм се провалил показваха, че е имало два повредени и счупени буркана. Петър Филипов слага счупения буркан в една чанта и тръгва, за да ми донесе и покаже, че има повредени беседи и с това да ми докаже, че аз не съм прав, а те с тази постъпка са спасили беседите.
към текста >>
За доказателство, че аз съм се провалил показваха, че е имало два
повредени
и счупени буркана.
Но всичко беше съхранено и запазено от посегателство. Аз реагирах много остро, защото те предприеха една пагубна постъпка. Те отстраниха човека, който Учителят бе поставил да съхрани Словото Му и аз го съхраних, макар че минах през съдебен процес и бях четири години в затвора, като от там излезнах на 1.И963 г. А през 1981 г. тези приятели извършиха кражбата на поверените ми материали от Учителя, които аз съхранявах и пазех от 1945 г.
За доказателство, че аз съм се провалил показваха, че е имало два
повредени
и счупени буркана.
Петър Филипов слага счупения буркан в една чанта и тръгва, за да ми донесе и покаже, че има повредени беседи и с това да ми докаже, че аз не съм прав, а те с тази постъпка са спасили беседите. И като вървял Петър го среща един милиционер и го накарал да му отвори голямата чанта, за да види какво носи. Видял счупения буркан и пожълтели страници и го оставил на мира. Значи милицията се докопа до счупения буркан, до онзи буркан и до онези пожълтели и повредени листове хартия с които моите, вече опоненти, искаха да докажат своята правда. Но правдата е на друго място и тя се движи от Божественият Дух.
към текста >>
Петър Филипов слага счупения буркан в една чанта и тръгва, за да ми донесе и покаже, че има
повредени
беседи и с това да ми докаже, че аз не съм прав, а те с тази постъпка са спасили беседите.
Аз реагирах много остро, защото те предприеха една пагубна постъпка. Те отстраниха човека, който Учителят бе поставил да съхрани Словото Му и аз го съхраних, макар че минах през съдебен процес и бях четири години в затвора, като от там излезнах на 1.И963 г. А през 1981 г. тези приятели извършиха кражбата на поверените ми материали от Учителя, които аз съхранявах и пазех от 1945 г. За доказателство, че аз съм се провалил показваха, че е имало два повредени и счупени буркана.
Петър Филипов слага счупения буркан в една чанта и тръгва, за да ми донесе и покаже, че има
повредени
беседи и с това да ми докаже, че аз не съм прав, а те с тази постъпка са спасили беседите.
И като вървял Петър го среща един милиционер и го накарал да му отвори голямата чанта, за да види какво носи. Видял счупения буркан и пожълтели страници и го оставил на мира. Значи милицията се докопа до счупения буркан, до онзи буркан и до онези пожълтели и повредени листове хартия с които моите, вече опоненти, искаха да докажат своята правда. Но правдата е на друго място и тя се движи от Божественият Дух. Отношенията ни се разкъсаха по най-драматичен начин и те никога вече не дойдоха при мен, нито аз отидох при тях.
към текста >>
Значи милицията се докопа до счупения буркан, до онзи буркан и до онези пожълтели и
повредени
листове хартия с които моите, вече опоненти, искаха да докажат своята правда.
тези приятели извършиха кражбата на поверените ми материали от Учителя, които аз съхранявах и пазех от 1945 г. За доказателство, че аз съм се провалил показваха, че е имало два повредени и счупени буркана. Петър Филипов слага счупения буркан в една чанта и тръгва, за да ми донесе и покаже, че има повредени беседи и с това да ми докаже, че аз не съм прав, а те с тази постъпка са спасили беседите. И като вървял Петър го среща един милиционер и го накарал да му отвори голямата чанта, за да види какво носи. Видял счупения буркан и пожълтели страници и го оставил на мира.
Значи милицията се докопа до счупения буркан, до онзи буркан и до онези пожълтели и
повредени
листове хартия с които моите, вече опоненти, искаха да докажат своята правда.
Но правдата е на друго място и тя се движи от Божественият Дух. Отношенията ни се разкъсаха по най-драматичен начин и те никога вече не дойдоха при мен, нито аз отидох при тях. Петър Филипов си замина на 20.М.1984 г., а Боян Златарев на 22 май 1986 г. Така беше спряна тази задача с преписването на оригиналите. А тя беше спряна поради нарушение на окултните закони от Словото на Учителя.
към текста >>
Беше започнато да се прави
редакция
на Словото и Учителя спря тази дейност.
Но правдата е на друго място и тя се движи от Божественият Дух. Отношенията ни се разкъсаха по най-драматичен начин и те никога вече не дойдоха при мен, нито аз отидох при тях. Петър Филипов си замина на 20.М.1984 г., а Боян Златарев на 22 май 1986 г. Така беше спряна тази задача с преписването на оригиналите. А тя беше спряна поради нарушение на окултните закони от Словото на Учителя.
Беше започнато да се прави
редакция
на Словото и Учителя спря тази дейност.
Опитаха се да откраднат материалите от мен, за които аз отговарях. Небето взе мерки и задигна онези, които извършиха нарушението. Те са причина да се разбие това копие. След време проверете оригинала и редакцията на Лалка Кръстева. Аз съм проверил и имам извод за това.
към текста >>
След време проверете оригинала и
редакцията
на Лалка Кръстева.
А тя беше спряна поради нарушение на окултните закони от Словото на Учителя. Беше започнато да се прави редакция на Словото и Учителя спря тази дейност. Опитаха се да откраднат материалите от мен, за които аз отговарях. Небето взе мерки и задигна онези, които извършиха нарушението. Те са причина да се разбие това копие.
След време проверете оригинала и
редакцията
на Лалка Кръстева.
Аз съм проверил и имам извод за това. Вие също ще си направите извод и тогава ще разберете какво представлява окултния закон за неприкосновеността на Словото на Учителя. А онези, които нарушават закона ще отговарят. Какво стана по-нататък? Георги Йорданов, комуто дадох два куфара да съхранява не пожела да върне материалите, но ми донесе двата куфара празни.
към текста >>
Вие също ще си направите извод и тогава ще разберете какво
представлява
окултния закон за неприкосновеността на Словото на Учителя.
Опитаха се да откраднат материалите от мен, за които аз отговарях. Небето взе мерки и задигна онези, които извършиха нарушението. Те са причина да се разбие това копие. След време проверете оригинала и редакцията на Лалка Кръстева. Аз съм проверил и имам извод за това.
Вие също ще си направите извод и тогава ще разберете какво
представлява
окултния закон за неприкосновеността на Словото на Учителя.
А онези, които нарушават закона ще отговарят. Какво стана по-нататък? Георги Йорданов, комуто дадох два куфара да съхранява не пожела да върне материалите, но ми донесе двата куфара празни. Представете си: вие давате някому два пълни куфара и след това ви връщат тези два куфара празни и ви казват: „Ето, брат Борис, ние ти връщаме куфарите! " Драган Петков също не върна куфарите.
към текста >>
Представете
си: вие давате някому два пълни куфара и след това ви връщат тези два куфара празни и ви казват: „Ето, брат Борис, ние ти връщаме куфарите!
Аз съм проверил и имам извод за това. Вие също ще си направите извод и тогава ще разберете какво представлява окултния закон за неприкосновеността на Словото на Учителя. А онези, които нарушават закона ще отговарят. Какво стана по-нататък? Георги Йорданов, комуто дадох два куфара да съхранява не пожела да върне материалите, но ми донесе двата куфара празни.
Представете
си: вие давате някому два пълни куфара и след това ви връщат тези два куфара празни и ви казват: „Ето, брат Борис, ние ти връщаме куфарите!
" Драган Петков също не върна куфарите. Нито пълни, нито празни. Павлина Дакелова стори същото. Това беше един фронт срещу мен. Проверете след това как се развиха нещата с тези хора и какво направиха с тези материали.
към текста >>
Трябваше това копие да го
предам
на един брат от младото поколение и трябваше да се осигури приемственост.
Това беше един фронт срещу мен. Проверете след това как се развиха нещата с тези хора и какво направиха с тези материали. Да са отпечатали някоя беседа от Учителя? И да имат условие няма да могат да го сторят, защото те си послужиха са кражба и се опитаха да отстранят онзи, който бе поставен на този пост да съхранява Словото на Учителя. По настояване на един млад брат аз трябваше да прехвърля едното копие от Габрово, което се съхраняваше чрез рождената ми сестра Цанка Еки-мова при наши приятели.
Трябваше това копие да го
предам
на един брат от младото поколение и трябваше да се осигури приемственост.
Моят рожден брат Стефан Дойнов пътува няколко пъти до Габрово и донесе осем куфара, които бяха сложени на съхранение в неговия апартамент. Трябваше да ги предам на този млад брат. Но аз трябваше да направя опис на материалите. Братът се разсърди, че аз се бавя с описите и ме упрекваше, че накрая материалите няма да дойдат при него, а ще отидат на други места. Аз го уверявах, че това не може да стане, защото бяха при брат ми и аз там командвах.
към текста >>
Трябваше да ги
предам
на този млад брат.
Да са отпечатали някоя беседа от Учителя? И да имат условие няма да могат да го сторят, защото те си послужиха са кражба и се опитаха да отстранят онзи, който бе поставен на този пост да съхранява Словото на Учителя. По настояване на един млад брат аз трябваше да прехвърля едното копие от Габрово, което се съхраняваше чрез рождената ми сестра Цанка Еки-мова при наши приятели. Трябваше това копие да го предам на един брат от младото поколение и трябваше да се осигури приемственост. Моят рожден брат Стефан Дойнов пътува няколко пъти до Габрово и донесе осем куфара, които бяха сложени на съхранение в неговия апартамент.
Трябваше да ги
предам
на този млад брат.
Но аз трябваше да направя опис на материалите. Братът се разсърди, че аз се бавя с описите и ме упрекваше, че накрая материалите няма да дойдат при него, а ще отидат на други места. Аз го уверявах, че това не може да стане, защото бяха при брат ми и аз там командвах. Направих опис на два куфара, дойде този брат и ги прибра. Останаха шест куфара.
към текста >>
Наредих
на Боян Златерев да ги занесе при едни свои познати временно, които живееха около Руски паметник.
Направих опис на два куфара, дойде този брат и ги прибра. Останаха шест куфара. И точно в този момент стана обиск на едно място и бе прибрана много литература на Учителя от властите. Ние се уплашихме да не би да дойдат и да вземат куфарите чрез обиска. Този млад брат работеше и живееше в провинцията и не можехме да се свържем с него, за да дойде и прибере куфарите.
Наредих
на Боян Златерев да ги занесе при едни свои познати временно, които живееха около Руски паметник.
Младият брат, когато дойде при мене и научи какво е станало ме упрекна, че аз съм виновен за всичко. И ми доказа, че той е бил прав. Аз го успокоих, че материалите отново ще дойдат при него, но той не вярваше в това. По-късно Боян Златарев изпадна под влияние на чужди хора и той не пожела да донесе онези шест куфара, за да ги предам на този млад брат. Там вече имаше думата Петър Филипов, че Лалка Кръстева и Драган Петков.
към текста >>
По-късно Боян Златарев изпадна под влияние на чужди хора и той не пожела да донесе онези шест куфара, за да ги
предам
на този млад брат.
Този млад брат работеше и живееше в провинцията и не можехме да се свържем с него, за да дойде и прибере куфарите. Наредих на Боян Златерев да ги занесе при едни свои познати временно, които живееха около Руски паметник. Младият брат, когато дойде при мене и научи какво е станало ме упрекна, че аз съм виновен за всичко. И ми доказа, че той е бил прав. Аз го успокоих, че материалите отново ще дойдат при него, но той не вярваше в това.
По-късно Боян Златарев изпадна под влияние на чужди хора и той не пожела да донесе онези шест куфара, за да ги
предам
на този млад брат.
Там вече имаше думата Петър Филипов, че Лалка Кръстева и Драган Петков. Ето вече десет години аз искам да ми се върнат куфарите. А те ги откраднаха и укриха там където само Боян Златарев им знае мястото. Боян си замина през 1986 г. и вече няколко години след заминаването му те още не могат да се открият.
към текста >>
С тези материали може да работи само онзи, комуто аз съм ги
предал
в името на Учителя, да ги съхранява и ги пази за следващото човечество.
и вече няколко години след заминаването му те още не могат да се открият. Ето това е една грозна история. Аз ги съхраних и запазих и дойде време, когато моите сътрудници се подадоха на други сили, които разпръснаха материалите. А това са тези сили, които разрушиха Братството и които унищожаваха Словото на Учителя. Проверете след време онези, които откраднаха материалите дали са направили нещо за Учителя.
С тези материали може да работи само онзи, комуто аз съм ги
предал
в името на Учителя, да ги съхранява и ги пази за следващото човечество.
Приемствеността се осъществява по други духовни закони. Приемникът се определя от Духа. А за потвърждение на това ще ви разкажа какво говореха онези, които откраднаха материалите по онова време: „Материалите са при нас и ние сега командваме Братството". И това го разказваше на длъж и на шир Боянчо. А той това не можеше да го измисли, а го повтаряше защото го бе чул от онзи, който му внуши да открадне материалите.
към текста >>
Приемникът се
определя
от Духа.
Аз ги съхраних и запазих и дойде време, когато моите сътрудници се подадоха на други сили, които разпръснаха материалите. А това са тези сили, които разрушиха Братството и които унищожаваха Словото на Учителя. Проверете след време онези, които откраднаха материалите дали са направили нещо за Учителя. С тези материали може да работи само онзи, комуто аз съм ги предал в името на Учителя, да ги съхранява и ги пази за следващото човечество. Приемствеността се осъществява по други духовни закони.
Приемникът се
определя
от Духа.
А за потвърждение на това ще ви разкажа какво говореха онези, които откраднаха материалите по онова време: „Материалите са при нас и ние сега командваме Братството". И това го разказваше на длъж и на шир Боянчо. А той това не можеше да го измисли, а го повтаряше защото го бе чул от онзи, който му внуши да открадне материалите. Той извърши три кражби: едната е кражбата на архива на Савка Керемидчиева, другата е кражбата на материалите от „Резньовете" и третата кражба е присвояването на онези шест куфара. Отговорност ще носят всички онези, които бяха около него и му внушиха да стори всичко това.
към текста >>
Това е
предателство
.
А за потвърждение на това ще ви разкажа какво говореха онези, които откраднаха материалите по онова време: „Материалите са при нас и ние сега командваме Братството". И това го разказваше на длъж и на шир Боянчо. А той това не можеше да го измисли, а го повтаряше защото го бе чул от онзи, който му внуши да открадне материалите. Той извърши три кражби: едната е кражбата на архива на Савка Керемидчиева, другата е кражбата на материалите от „Резньовете" и третата кражба е присвояването на онези шест куфара. Отговорност ще носят всички онези, които бяха около него и му внушиха да стори всичко това.
Това е
предателство
.
Накрая всеки се изпитва и отговаря пред Учителя. След като закупихме печатарска машина аз организирах веднага отпечатването на непечатаните беседи. От 1945 г. до 1951 г. издадохме петдесет и едно томче по 3500 екземпляра.
към текста >>
Накрая всеки се изпитва и отговаря
пред
Учителя.
И това го разказваше на длъж и на шир Боянчо. А той това не можеше да го измисли, а го повтаряше защото го бе чул от онзи, който му внуши да открадне материалите. Той извърши три кражби: едната е кражбата на архива на Савка Керемидчиева, другата е кражбата на материалите от „Резньовете" и третата кражба е присвояването на онези шест куфара. Отговорност ще носят всички онези, които бяха около него и му внушиха да стори всичко това. Това е предателство.
Накрая всеки се изпитва и отговаря
пред
Учителя.
След като закупихме печатарска машина аз организирах веднага отпечатването на непечатаните беседи. От 1945 г. до 1951 г. издадохме петдесет и едно томче по 3500 екземпляра. Ние си намирахме сами хартия.
към текста >>
Определеното
време за печат от нашето поколение бе изтекло.
Трябваше да се чакат други времена за печат. От 1951 до 1981 г. изминаха тридесет години. Комунистическата власт не разрешаваше печат на Словото на Учителя. Времето още не бе дошло за печат.
Определеното
време за печат от нашето поколение бе изтекло.
Спомням си как Никола Антов, за да ни попречи занесе две раници беседи, за да ги покаже и да ни издаде на властите, че въпреки забраната да ни се дава хартия, то ние печатахме. Но това стана накрая, когато бе дошло времето за драматичната развръзка и да извърши предателство спрямо Братството. Но беседите бяха вече напечатани. А след това ни забраниха да печатим на хартия дори и от изрезки, които получавахме от печатниците, които им бяха ненужни. А по-късно дойде времето, когато всички печатници в България бяха национализирани.
към текста >>
Но това стана накрая, когато бе дошло времето за драматичната развръзка и да извърши
предателство
спрямо Братството.
изминаха тридесет години. Комунистическата власт не разрешаваше печат на Словото на Учителя. Времето още не бе дошло за печат. Определеното време за печат от нашето поколение бе изтекло. Спомням си как Никола Антов, за да ни попречи занесе две раници беседи, за да ги покаже и да ни издаде на властите, че въпреки забраната да ни се дава хартия, то ние печатахме.
Но това стана накрая, когато бе дошло времето за драматичната развръзка и да извърши
предателство
спрямо Братството.
Но беседите бяха вече напечатани. А след това ни забраниха да печатим на хартия дори и от изрезки, които получавахме от печатниците, които им бяха ненужни. А по-късно дойде времето, когато всички печатници в България бяха национализирани. Дочакахме и друго време, когато се унищожаваха томчетата, беседи, които ние бяхме отпечатвали. Трябваше да премине и това време, а с него да изтече стихията, която бушуваше в тия времена.
към текста >>
И за стихията е
определено
време.
Но беседите бяха вече напечатани. А след това ни забраниха да печатим на хартия дори и от изрезки, които получавахме от печатниците, които им бяха ненужни. А по-късно дойде времето, когато всички печатници в България бяха национализирани. Дочакахме и друго време, когато се унищожаваха томчетата, беседи, които ние бяхме отпечатвали. Трябваше да премине и това време, а с него да изтече стихията, която бушуваше в тия времена.
И за стихията е
определено
време.
Аз опазих Словото-на Учителя. Аз съхраних Словото на Учителя. Онези, които посегнаха през 1980 г. да окрадат съхраняваното от мене Слово ще получат заслуженото. Онези, които разбиха и разнесоха материалите и ги пръснаха насам и натам не могат да имат съдействието на Небето в никакъв случай.
към текста >>
Благословението се изписва върху онзи когото Духът
определя
да съхранява Словото.
Аз съхраних Словото на Учителя. Онези, които посегнаха през 1980 г. да окрадат съхраняваното от мене Слово ще получат заслуженото. Онези, които разбиха и разнесоха материалите и ги пръснаха насам и натам не могат да имат съдействието на Небето в никакъв случай. Това ще го проверите.
Благословението се изписва върху онзи когото Духът
определя
да съхранява Словото.
Духът на Словото е Глава на Истината. А Глава на Истината е Божествения Дух. А Глава на Божествения Дух е Абсолютния Дух на Битието. А Абсолютния Дух на Битието е Духът на Всемировия Учител - БЕИНСА ДУНО. А неговото Слово е Слово на Бога и е Слово на Третия Завет на Бога към човечеството.
към текста >>
32.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Днес на
преден
план изпъква въпроса за колектива, а не за индивида.
" Той ме погледне със своите очи, грейне красивата печална усмивка и каже: „Има време още". Ние сме добри приятели с него. Бог, това е разумното творческо начало, което грее във всеки човек и го прави човек. „И Словото бе Бог". (21.IV. 1959 г.) 2.
Днес на
преден
план изпъква въпроса за колектива, а не за индивида.
Ние работим за колектива - за Братството. Защо трябва да ни гонят комунистите? Книжните доктрини са временни. Животът пак ще се наложи със своите закони и водите пак ще потекат в своите естествени корита. 3. Сънувам сън.
към текста >>
Бог е
средата
, в която живеем, дишаме, храним се, растем, мислим, чувстваме.
След време срещнах единият от тях - той беше развалина, куц, смазан, с избити зъби, едва имаше глас да говори, скимтеше и хленчеше. А от другият присмехулник не беше останало и следа. В какъв момент се бяха те присмели на Братството? Хора, има в света свещени неща, не е! позволено на всичко да се присмиваш.
Бог е
средата
, в която живеем, дишаме, храним се, растем, мислим, чувстваме.
Бог е великата реалност. Не Го ли опитваме всеки миг? 9. Онези, които гонеха Братството в миналото и тези, които го гонят сега, са едни и същи. В миналото гонението беше в името на църквата, на вяра-та.Сега - в името на безверието. Костюмите се менят само.
към текста >>
Давам в ръцете им
средства
да се борят в живота, да не бъдат в нужда, да не бъдат унижавани, да пазят достойнството си, да бъдат свободни.
Бялото Братство работи да освободи човека от тяхното влияние. Работа трябва, за да се създадат благоприятни условия вън и вътре в човека, за да бъде той свободен от тях. Школата на Учителя е път на Освобождение. Това е святата наша работа. 14. Сега уча затворниците на занаят.
Давам в ръцете им
средства
да се борят в живота, да не бъдат в нужда, да не бъдат унижавани, да пазят достойнството си, да бъдат свободни.
Тук ме е пратил Учителят на работа, всред унижените и оскърбените. Аз съм благодарен. Сега тъй проповядвам учението. Мъчениците, които устояват на всички мъчения и изпитания, те са безсмъртни, те проповядват Вечния живот. 15. Не е въпросът мен да освободят, комунистите трябва да изправят погрешката си към Бялото братство.
към текста >>
Тук ме е пратил Учителят на работа,
всред
унижените и оскърбените.
Работа трябва, за да се създадат благоприятни условия вън и вътре в човека, за да бъде той свободен от тях. Школата на Учителя е път на Освобождение. Това е святата наша работа. 14. Сега уча затворниците на занаят. Давам в ръцете им средства да се борят в живота, да не бъдат в нужда, да не бъдат унижавани, да пазят достойнството си, да бъдат свободни.
Тук ме е пратил Учителят на работа,
всред
унижените и оскърбените.
Аз съм благодарен. Сега тъй проповядвам учението. Мъчениците, които устояват на всички мъчения и изпитания, те са безсмъртни, те проповядват Вечния живот. 15. Не е въпросът мен да освободят, комунистите трябва да изправят погрешката си към Бялото братство. Трябва да изправят отношенията си. 16.
към текста >>
Те са
определени
още от Невидимия Свят.
Сега тъй проповядвам учението. Мъчениците, които устояват на всички мъчения и изпитания, те са безсмъртни, те проповядват Вечния живот. 15. Не е въпросът мен да освободят, комунистите трябва да изправят погрешката си към Бялото братство. Трябва да изправят отношенията си. 16. Героите и мъчениците се раждат.
Те са
определени
още от Невидимия Свят.
Те имат свой път и своя мисия. Ако някой си тури маската на такъв, като дойдат мъчнотиите, не устоява. От мъчениците, светиите, героите на вярата - смирени и велики в страданията, ние черпим сила. Нашия живот е живот на Братството. Безсмъртната Любов черпи сила от Вечния източник.
към текста >>
Само че днешното правосъдие не търси правото, то само оформява едно
предварително
решение.
Той е вечната Сила, която повдига и спасява. Той е важен, а не формите, през които се изявява. Той е Вечен, Чист и Свят. 22. Д-р Цонев ми прочете възражението на адвокатите по делото. Добре е направено, ясно и обосновано.
Само че днешното правосъдие не търси правото, то само оформява едно
предварително
решение.
Целта е да ме отстранят от Братството и като лишат Братството от материалната основа, да Му нанесат удар. Но те не знаят, че Братството е неуязвимо, то е идея, то е живот, който всякога може да създаде своите форми нови и по-съвършени. Борбата отвън е проекция на борбата вътре в човека. Както се разреши борбата в човека, тъй ще се разреши и отвън. В тази борба ние не сме неутрални, защото същите сили се борят и в нас.
към текста >>
От всички видове мъчения, на които човек може да бъде подложен: глад, студ, непосилна работа, всевъзможни измъчвания и с
уреди
, най-тежко е измъчването с хора.
Ние сме за Доброто, за Правдата, за Божията Любов, Мъдрост и Истина, за Братството и Свободата между человеци-те. (26.II.1960 г.) 23. Онези, които гонят Братството не го познават. И тук като сме, ние работим за Братството. Никой не може да ни попречи да покажем Новият Човек и тук в затвора. 24.
От всички видове мъчения, на които човек може да бъде подложен: глад, студ, непосилна работа, всевъзможни измъчвания и с
уреди
, най-тежко е измъчването с хора.
Има хора, присъствието на които е по-мъчително от всичко. Божието присъствие превръща бедствието в благословение. 25. Понякога в слабите на глед същества има по-голяма съпротивителна сила и те са по-издръжливи поради своята пасивност и примиримост. Силните индивиди са в борба помежду си и със средата, те по-скоро се изтощават и взаимно унищожават. Затова е казано: кротките ще наследят земята. 26.
към текста >>
Силните индивиди са в борба помежду си и със
средата
, те по-скоро се изтощават и взаимно унищожават.
Никой не може да ни попречи да покажем Новият Човек и тук в затвора. 24. От всички видове мъчения, на които човек може да бъде подложен: глад, студ, непосилна работа, всевъзможни измъчвания и с уреди, най-тежко е измъчването с хора. Има хора, присъствието на които е по-мъчително от всичко. Божието присъствие превръща бедствието в благословение. 25. Понякога в слабите на глед същества има по-голяма съпротивителна сила и те са по-издръжливи поради своята пасивност и примиримост.
Силните индивиди са в борба помежду си и със
средата
, те по-скоро се изтощават и взаимно унищожават.
Затова е казано: кротките ще наследят земята. 26. Светът е разделен на два враждебни лагера. Но и в двата неразбирането на Божия закон е едно и също. Ние държим за Божественият ред и порядък и Него подържаме. Помни думите на Учителя на планината Витоша, над Рударци, при хижа „Еделвайс", при последната ни екскурзия: „България - пълен неутралитет!
към текста >>
Ние държим за Божественият
ред
и
порядък
и Него подържаме.
Понякога в слабите на глед същества има по-голяма съпротивителна сила и те са по-издръжливи поради своята пасивност и примиримост. Силните индивиди са в борба помежду си и със средата, те по-скоро се изтощават и взаимно унищожават. Затова е казано: кротките ще наследят земята. 26. Светът е разделен на два враждебни лагера. Но и в двата неразбирането на Божия закон е едно и също.
Ние държим за Божественият
ред
и
порядък
и Него подържаме.
Помни думите на Учителя на планината Витоша, над Рударци, при хижа „Еделвайс", при последната ни екскурзия: „България - пълен неутралитет! " Тези думи означават: „България, с Бога! " Ние следваме завета Му! Не сме безучастни зрители, но работници за Божествения ред и порядък. Ученикът се моли тъй: „Да се изпълни Твоят Божествен план за делото Ти и ние да бъдем Твои работници всякога!
към текста >>
Не сме безучастни зрители, но работници за Божествения
ред
и
порядък
.
Но и в двата неразбирането на Божия закон е едно и също. Ние държим за Божественият ред и порядък и Него подържаме. Помни думите на Учителя на планината Витоша, над Рударци, при хижа „Еделвайс", при последната ни екскурзия: „България - пълен неутралитет! " Тези думи означават: „България, с Бога! " Ние следваме завета Му!
Не сме безучастни зрители, но работници за Божествения
ред
и
порядък
.
Ученикът се моли тъй: „Да се изпълни Твоят Божествен план за делото Ти и ние да бъдем Твои работници всякога! " 27. Ние сме Братство. Ние сме Идея - вечна, безгранична, свободна. Можем да създадем организации, но те не са най-същественото.
към текста >>
Станаха противници на Божието дело, отстъпиха,
предадоха
Делото. 33.
Следователно те имат власт само над една малка отсечка от живота. Защото Животът е и отвъд смъртта. „Смърт" - човек трябва да е готов да прекрачи този праг с вяра и упование в Бога. 32. Комунистите бяха призовани да бъдат работници за Божието дело. Но когато дойде „Изкусителят", те приеха даровете му.
Станаха противници на Божието дело, отстъпиха,
предадоха
Делото. 33.
Комунистите ни гонят и то нас, които се наричахме техни братя. Обзе ги духът на Отрицанието, древния изкусител и враг на човечеството. Няма по-голямо нещастие от това. 34. Необикновена среща с Георги Радев, който си бе заминал през 1940 г. и който погребахме в Родопите.
към текста >>
Силите на Злото са обсебили човека
преди
хиляди години, оттогава е започнала тази тъмна епоха.
Тъй човек ще го познае, че е Зло и ще се отврати от него. Няма значение какво име носи Злото и каква униформа носи. То е все същото Зло през всички времена. Това е Древното Зло при всички времена, Древното Зло, вътре в човека. Бялото Братство работи, за да освободи човека от властта на Злото.
Силите на Злото са обсебили човека
преди
хиляди години, оттогава е започнала тази тъмна епоха.
Учителят казва: „Тя е към своят край". Учителят е пътя за излизане от епохата на нощта. Затова Неговото Учение започва с „Изгрева на Слънцето". Изгрева на Слънцето е емблема на Новото Учение. 36. Получих съобщение, че държавата ще опише и конфискува къщичката ми на Изгрева.
към текста >>
Мисля и за нашите
предатели
и лъжесвидетели, които на времето аз
предупредих
за това, което искат да извършат.
Ние принадлежим на този свят и имаме в душите си Неговия мир. Едно трябва да знаете: не бързайте. Човек от всичко най-много има време. 43. Гледам хората тук, в затвора. Какви ли не престъпления лежат върху тях.
Мисля и за нашите
предатели
и лъжесвидетели, които на времето аз
предупредих
за това, което искат да извършат.
И те не устояха. Виждам за човека, че грехът е тъй привлекателен както и добродетелта, Злото, както и Доброто. 44. Молете се за онези, които са обсебени от Злото, да ги освободи Господ! Не желайте тяхната гибел, а желайте Господ да ги спаси. „Господи, научи ни да правим Твоята Воля, да осветяваме Твоето Име и да те славословим винаги!
към текста >>
Учителят е държал повече от 7500 беседи, неповторими, оригинални, като се има
предвид
, че беседата е най-трудния от словесните видове творчество.
Като ги турила в плът, то природата е затворила някои духове, които инак са опасни. 48. Учителят приемаше посетители от сутрин до вечер, изслушваше, даваше съвети, упътвания, помагаше. Целият Му живот беше служение. Около Него имаше едно естествено изобилие, защото мнозина, на които Той помагаше и които слушаха Неговите беседи се радваха да Му поднесат нещо хубаво. От това изобилие Той взимаше колкото Му е необходимо, другото раздаваше.
Учителят е държал повече от 7500 беседи, неповторими, оригинални, като се има
предвид
, че беседата е най-трудния от словесните видове творчество.
Това е огромна творческа работа. А прокурорът на два пъти ме запита: „С какъв полезен труд се е занимавал Петър Дънов? " Неуместен въпрос. 49. Словото опазихме. Знанието, което Учителят ни предаде не може да се загуби.
към текста >>
Знанието, което Учителят ни
предаде
не може да се загуби.
Учителят е държал повече от 7500 беседи, неповторими, оригинални, като се има предвид, че беседата е най-трудния от словесните видове творчество. Това е огромна творческа работа. А прокурорът на два пъти ме запита: „С какъв полезен труд се е занимавал Петър Дънов? " Неуместен въпрос. 49. Словото опазихме.
Знанието, което Учителят ни
предаде
не може да се загуби.
Словото не може да бъде уязвено. Глупави са хората, които мислят, че могат да Го унищожат. Словото устройва Всемира. Всичко е живот на Словото. На езика на един народ Учителят прави превод на Словото.
към текста >>
Във великата борба за Истината, за освобождение на човека от греха, робството и лъжата, ние достойно вземаме своето място,
наред
със всички борци и мъченици през вековете.
" Защото Бог е Любов. „Бог не съизволява в смъртта на грешния." „Не дойдох да погубя, но да спася! " Това хората трудно възприемат. Те смятат, че трябва да унищожат враговете си. Ето кое не е възможно. 52.
Във великата борба за Истината, за освобождение на човека от греха, робството и лъжата, ние достойно вземаме своето място,
наред
със всички борци и мъченици през вековете.
Велика и славна е тази борба, какви подвизи, какви святи жертви са дадени за нея. Да бъде благословен Господ, че ни е призовал, да бъде благословен Учителят, че ни е избрал да бъдем Негови работници. Христос казва: „Дерзайте, аз победих света! " 53. Моите братя комунисти не търпят нито най-малко огнище на свободен живот.
към текста >>
Които Бог изпрати, те са
определени
, те ще дойдат в Братството.
От комунистите очаквахме съчувствие, разбиране, даже приятелство. А те неочаквано ни нападнаха из отзад. От неразбиране ли е това? Не е. Христос и Великият Инквизитор и днес седят лице срещу лице.
Които Бог изпрати, те са
определени
, те ще дойдат в Братството.
Ние не сме нито за социализма, нито за капитализма. Ние сме за Царството Божие. Това е нашият дълг. 61. Че гонят Братството сега, докато не е укрепнало още - това е добре. Така то се запазва чисто.
към текста >>
Гонението срещу Братството, това е
предпазна
мярка.
Че гонят Братството сега, докато не е укрепнало още - това е добре. Така то се запазва чисто. Тъй то ще укрепне, ще израстне здраво и силно. Всичко е за добро. А ние ще издържим на всичко.
Гонението срещу Братството, това е
предпазна
мярка.
Бог може да вземе какъвто образ поиска и да се яви където и когато пожелае. 62. Това, че ни гонят комунистите не може да бъде за лична неприязън към тях. И те и ние сме сили на Великия Живот и вършим своята работа. Когато дойде нашето време, ще донесе добрите условия за работа. А то иде по неизменни закони на Живота за Цялото.
към текста >>
В Божественият план всичко е
предвидено
.
Бог може да вземе какъвто образ поиска и да се яви където и когато пожелае. 62. Това, че ни гонят комунистите не може да бъде за лична неприязън към тях. И те и ние сме сили на Великия Живот и вършим своята работа. Когато дойде нашето време, ще донесе добрите условия за работа. А то иде по неизменни закони на Живота за Цялото.
В Божественият план всичко е
предвидено
.
Затова ученикът се моли така: „Господи, да се изпълни Твоят Божествен План за делото Ти." 63. Силите, които поробват човека, ако не дойдат отвън като завоеватели, надигат се в самия народ. Откъдето идат обаче, те идат върху човека поради това, че той ги носи в себе си. 64. Срещнах човек скромен, простичък, искрен. С какво достойнство устояваше той правото си да живее и мисли както разбира.
към текста >>
Тук конфликта е най-драматичен и най-трагичен, защото тук е
определено
да стане развръзката. 66.
Каквото и да приказват, те не са свободни, а и на другите не дават свобода. Който може да живее при мъчните условия, може да живее и при добрите условия. Много хора, като имат добрите условия, не умеят да живеят. 65. Открай време в душата на човека се борят Доброто и Злото. Днес тази борба достига своят апогей в душата на славяните.
Тук конфликта е най-драматичен и най-трагичен, защото тук е
определено
да стане развръзката. 66.
Братството не е обикновена човешка организация. То почива на вътрешни закони - вечни. Тук има един закон - служение. Работа за Царството Божие. Гледай спокойно във вечността с вяра, с упование, с търпение, с очите на Любовта. 67.
към текста >>
В страданията бъди
съсредоточен
, да разбереш какво Бог иска да ти каже.
В страданията страдай дълбоко и пълно. Това са свещени мигове. Не ги пропускай, не убивай времето, нито го запълвай със забавления. Страданията са път към Бога. Учителят казва: „Един ден човек ще благославя страданията".
В страданията бъди
съсредоточен
, да разбереш какво Бог иска да ти каже.
Да доловиш и най-малкият отенък на Неговата мисъл и чувство. Животът има глъбини, които са достъпни за човека само в страданията. Ученикът благодари за страданията. 69. Ученикът живее в своя свят при каквито условия и да се намира. Той работи и мисли.
към текста >>
Като ме видя Учителят
пререди
няколко души
пред
мен и ми подаде ръка.
На всичко те искат да турят своят печат. Оправдават се думите на Писанието: „Които приеха печата на звяра на челото и на ръката си". 76. Сънувам сън. Събрани сме в Салона, очакваме Учителя. Учителят дойде, всички се струпват около Него да Му целуват ръка.
Като ме видя Учителят
пререди
няколко души
пред
мен и ми подаде ръка.
Хванах я с двете си ръце и я целунах. Като се ръкува с всички, Учителят дойде при мен, един миг ме погледна, после ме прегърна и целуна. (25. VII. 1960 г.) 77. Сънувам сън.
към текста >>
Две вълни се надигнаха от морето, най-
напред
минаха където бяхме ние, но не ни засегнаха.
Като се ръкува с всички, Учителят дойде при мен, един миг ме погледна, после ме прегърна и целуна. (25. VII. 1960 г.) 77. Сънувам сън. Плаж край морето, по пясъка и скалите много хора, ние наблюдаваме от далеч.
Две вълни се надигнаха от морето, най-
напред
минаха където бяхме ние, но не ни засегнаха.
Ние извикахме да предупредим хората, но не ни чуха. Първата вълна достигна плажа и помете всички хора. Втората вълна още по-голяма достигна, омете и разбърка всичко. Телата на хората се премятаха, водната стихия ги въртеше, всички се издавиха и никой не можа да се спаси (VII. 1960 г.) 78.
към текста >>
Ние извикахме да
предупредим
хората, но не ни чуха.
(25. VII. 1960 г.) 77. Сънувам сън. Плаж край морето, по пясъка и скалите много хора, ние наблюдаваме от далеч. Две вълни се надигнаха от морето, най-напред минаха където бяхме ние, но не ни засегнаха.
Ние извикахме да
предупредим
хората, но не ни чуха.
Първата вълна достигна плажа и помете всички хора. Втората вълна още по-голяма достигна, омете и разбърка всичко. Телата на хората се премятаха, водната стихия ги въртеше, всички се издавиха и никой не можа да се спаси (VII. 1960 г.) 78. Сънувам сън.
към текста >>
Почнахме да сечем
греди
, да събаряме къщи, за да пресечем пътя на огъня.
Градът гори. Хората бягат. Вятърът гони огъня от къща на къща. Целият град ще изгори. Аз с няколко души се хвърлих да пресечем пътя на огъня.
Почнахме да сечем
греди
, да събаряме къщи, за да пресечем пътя на огъня.
Тези три сънища се сбъднаха. Първата вълна посегна на братските имоти през 1947 г., втората вълна доведе процеса 1957/58 г., плениха и претопиха беседите на Учителя. Дойде време огънят се прехвърли на Изгрева, 1972 г. и помете целият Изгрев. Днес Изгревът го няма от времето на Школата.
към текста >>
Ала има и трета категория хора, покварени, за тях няма закон, няма
ред
, няма отговорност, няма задължения.
Ето ви пример как Невидимият свят е Господар на видимия свят. Ти да живееш в Небето и Небето да живее в теб. 79. Добрите хора вършат своята работа. И злите хора вършат своята работа. Разумният свят използва работата на едните и на другите.
Ала има и трета категория хора, покварени, за тях няма закон, няма
ред
, няма отговорност, няма задължения.
Те развалят всичко. Сянката на типа „хулиган" пада върху съвременното човечество. Този тип е явен и скрит. По-опасен е вторият. Тези три типа се срещат и в социалистическия и в капиталистическия свят.
към текста >>
Христос не създаде черкви, обряди, догми, не
учреди
епархии -хората ги създадоха.
Всички организации създадени от човеците са окови. И всички те ще паднат. „Като ги докосна ангелът Господен". 81. „Отец ми работи и аз работя". Това е най-краткият израз на Христовото Учение.
Христос не създаде черкви, обряди, догми, не
учреди
епархии -хората ги създадоха.
Целият този мъртъв баласт няма нищо общо с живото Христово Учение. Ние отхвърляме тези форми на лъжата. И затова бяхме гонени в миналото и днес сме гонени от същите сили. 82. Злото се е опитвало и се опитва да окове Учението на Христа във форми, да го затвори в черупки, да го вгнети в калъпи, да го изопачи. Напразно, то остава път за онези, които Бог е повикал.
към текста >>
Те не искат да
отредят
място на Бялото Братство в българската общественост.
Вселената е Негов дом. Най-важното е човек да подържа връзката си с Бога. А Бог ще устройва пътя му. Вяра и упование. 84. Комунистите отнеха материалната основа, която българите бяха отпуснали на Бялото Братство.
Те не искат да
отредят
място на Бялото Братство в българската общественост.
А ето, ние сме работници на Братството и сега работим безвъзмездно, по този начин изплащаме наема за онази малка материална част, която Братството ползваше. Така сметката се ликвидира. Това е голяма загуба за българския народ. Той губи най-хубавото, което имаше - благословението на Бялото Братство. 85. Дали на религиозна или на класова основа, все едни и същи Сили се борят в света.
към текста >>
Управниците искат да отнемат на Братството всичко: и
средства
, и условия, и книжнина, и Изгрева.
Комунистите възприеха много работи от Учителя, от Братството. А ето, гонят Братството. Ако комунистите бяха умни те щяха да пазят фиданката, която Учителят посади, като зеница на окото си. 92. Ние работим тук безвъзмездно. Бялото Братството изплаща наема на българите за условията, които дадоха на Учителя.
Управниците искат да отнемат на Братството всичко: и
средства
, и условия, и книжнина, и Изгрева.
Те не искат Бялото Братство в България. Това не е хубаво за българите. Бялото Братство е Идея Въздесъща. Тя може да се проектира навсякъде по земята, да вземе форма, образ. Ако тук не ни искат - ще се преместим другаде, в друга страна, всред други народи.
към текста >>
Ако тук не ни искат - ще се преместим другаде, в друга страна,
всред
други народи.
Управниците искат да отнемат на Братството всичко: и средства, и условия, и книжнина, и Изгрева. Те не искат Бялото Братство в България. Това не е хубаво за българите. Бялото Братство е Идея Въздесъща. Тя може да се проектира навсякъде по земята, да вземе форма, образ.
Ако тук не ни искат - ще се преместим другаде, в друга страна,
всред
други народи.
Божествените идеи, Божественият живот ще се проектира в техните умове, сърца, души и воля, там ще почне подем и творчество. Но българите ще загубят всичко. Кой може да спре това? Бялото Братство пътува по етера със светлината. „Строителите отхвърлиха камъка, но камъка, който зидарите отхвърлиха, стана глава на ъгъла." Господ допусна да ме турят в затвора, лишиха ни от едни условия, но той ни даде други.
към текста >>
Колко хубаво направихме, че употребихме братските
средства
за отпечатване беседите на Учителя.
Но българите ще загубят всичко. Кой може да спре това? Бялото Братство пътува по етера със светлината. „Строителите отхвърлиха камъка, но камъка, който зидарите отхвърлиха, стана глава на ъгъла." Господ допусна да ме турят в затвора, лишиха ни от едни условия, но той ни даде други. Всичко е за добро. 93.
Колко хубаво направихме, че употребихме братските
средства
за отпечатване беседите на Учителя.
Това беше тяхното предназначение. Ако бяхме ги събирали, щяха да ги вземат. Добре направихме. Всъщност за това ни и съдиха. „За книжнина и пропаганда".
към текста >>
Това беше тяхното
предназначение
.
Кой може да спре това? Бялото Братство пътува по етера със светлината. „Строителите отхвърлиха камъка, но камъка, който зидарите отхвърлиха, стана глава на ъгъла." Господ допусна да ме турят в затвора, лишиха ни от едни условия, но той ни даде други. Всичко е за добро. 93. Колко хубаво направихме, че употребихме братските средства за отпечатване беседите на Учителя.
Това беше тяхното
предназначение
.
Ако бяхме ги събирали, щяха да ги вземат. Добре направихме. Всъщност за това ни и съдиха. „За книжнина и пропаганда". Те не можеха да ни простят това, че ние успяхме, въпреки всичкия контрол да отпечатаме беседите.
към текста >>
Това е течение на Злото, което се противи на Божествения
ред
и
порядък
и иска да създаде свой такъв.
Дни благословени от Господа. Дни осветени от Неговото присъствие. Когато иска, Невидимият свят може да използва всяка форма, за да се изяви. Бог заповядва и на злите и на добрите. 96. Явлението „Антихрист" се повтаря в историята многократно, периодически лично или колективно.
Това е течение на Злото, което се противи на Божествения
ред
и
порядък
и иска да създаде свой такъв.
Но то може да се разпростре само до известен предел. В живота действуват законни сили, които го неутрализират. В самият него се разбиват сили, които го разрушават. Такава е съдбата му. В древността неговият поетичен образ е „Вавилонската кула".
към текста >>
Но то може да се разпростре само до известен
предел
.
Дни осветени от Неговото присъствие. Когато иска, Невидимият свят може да използва всяка форма, за да се изяви. Бог заповядва и на злите и на добрите. 96. Явлението „Антихрист" се повтаря в историята многократно, периодически лично или колективно. Това е течение на Злото, което се противи на Божествения ред и порядък и иска да създаде свой такъв.
Но то може да се разпростре само до известен
предел
.
В живота действуват законни сили, които го неутрализират. В самият него се разбиват сили, които го разрушават. Такава е съдбата му. В древността неговият поетичен образ е „Вавилонската кула". В притчата за плевелите е казано: „Оставете ги до деня на жътвата." Злото служи на себе си.
към текста >>
Тук, в затвора, в Школата на Черното Братство изучават се
предмети
, държат се изпити, развиват се качества, събуждат се сили.
Благодари, че е отвън, а не вътре в тебе. Отвън по-лесно ще се пазиш от Него. И когато страдаш от Него, пак благодари, че не е в тебе. Учи се от Него какво не трябва да бъдеш. То ти показва какъв не трябва да бъдеш. 99.
Тук, в затвора, в Школата на Черното Братство изучават се
предмети
, държат се изпити, развиват се качества, събуждат се сили.
Сериозна Школа е тя. Това което се изучава тук е необходимо, за да се направи сравнение. Комунистите са опитани дали са справедливи, обичат ли Истината. Премерени са на везните и са намерени „леки". Такива нямат бъдеще. (12.ХИ.
към текста >>
ГОЛЕМИТЕ И ШУМНИ ОРГАНИЗАЦИИ СА ОТКЛОНЕНИЕ ОТ БОЖЕСТВЕНИЯ
ПОРЯДЪК
.
Аз съм тук в затвор, но моят свят сияй в светлина. Моите братя са свободни и радостни. Където и да сме, ние имаме Мира, Който нашият любим Учител ни остави. 101. НЕ СЪЗДАВАЙТЕ ГОЛЕМИ ОРГАНИЗАЦИИ. А РАБОТЕТЕ НА МАЛКИ ГРУПИ БЕЗ ШУМ.
ГОЛЕМИТЕ И ШУМНИ ОРГАНИЗАЦИИ СА ОТКЛОНЕНИЕ ОТ БОЖЕСТВЕНИЯ
ПОРЯДЪК
.
В тях други неща заемат централно място, а не идеята за Бога. Хората са създавали такива организации в миналото, създават ги и днес, обаче те винаги са в борба с Божествения ред и порядък. 102. От край време ние сме гонени. Такъв е нашия път. Такива условия ни са нужни, за да работим и укрепваме, за да вършим нашата работа.
към текста >>
Хората са създавали такива организации в миналото, създават ги и днес, обаче те винаги са в борба с Божествения
ред
и
порядък
. 102.
Където и да сме, ние имаме Мира, Който нашият любим Учител ни остави. 101. НЕ СЪЗДАВАЙТЕ ГОЛЕМИ ОРГАНИЗАЦИИ. А РАБОТЕТЕ НА МАЛКИ ГРУПИ БЕЗ ШУМ. ГОЛЕМИТЕ И ШУМНИ ОРГАНИЗАЦИИ СА ОТКЛОНЕНИЕ ОТ БОЖЕСТВЕНИЯ ПОРЯДЪК. В тях други неща заемат централно място, а не идеята за Бога.
Хората са създавали такива организации в миналото, създават ги и днес, обаче те винаги са в борба с Божествения
ред
и
порядък
. 102.
От край време ние сме гонени. Такъв е нашия път. Такива условия ни са нужни, за да работим и укрепваме, за да вършим нашата работа. Само тъй ще издирим и привлечем онези, които Господ иска да спаси. И при тези условия ние вършим Божията воля.
към текста >>
Ще дойде и моето освобождение,
предвестник
на освобождението на Братството.
Днес Братството е в затвора. Мога ли да бъда аз свободен? Беседите на Учителя се изземват и унищожават, материалната основа на Братството отнеха, събранията преустановиха, Паневритмията забраниха, нанесоха удар на Братството. Но трябва да знаят тези хора, че Братството ще бъде свободно. Какво искат от нас?
Ще дойде и моето освобождение,
предвестник
на освобождението на Братството.
Такова освобождение искаме ние. 105. Безсмъртието е качество на Духа. Защо ще искаме материята да бъде безсмъртна? Божият Дух изпълва Всемира. Божията Мисъл изпълва Всемира.
към текста >>
Искат да направят от Братството карикатура, посмешище, като избутват тези шутове
напред
, за да
представят
уродливо всичко, което е свято за нас.
Работата, за която ни е изпратил, ще вършим. Нашите приятели трябва да знаят, че Бялото Братство не може да бъде ратай на комунистите. Ако е война ще воюваме като ангелите Божии със Истина, със Светлина, с Правда. Няма да отстъпим нито на косъм. Можем да влезнем в „Огнената пещ", но на идоли не се кланяме.
Искат да направят от Братството карикатура, посмешище, като избутват тези шутове
напред
, за да
представят
уродливо всичко, което е свято за нас.
Прилагат старият си изпитан похват, като турят свое управление, да обсебят Братството, за да развалят онова, което Учителят създаде. Това няма да се допусне. А вие стойте настрана от предателите на Делото. Като искат те могат да си направят и черква, да си изградят капища, да си поставят идоли в тях, това си е тяхна работа, но ние нямаме нищо с тях, никакво участие. Може да се опитат като примамка да дадат някои подаяния, да подхвърлят някоя троха от това, което заграбиха.
към текста >>
А вие стойте настрана от
предателите
на Делото.
Няма да отстъпим нито на косъм. Можем да влезнем в „Огнената пещ", но на идоли не се кланяме. Искат да направят от Братството карикатура, посмешище, като избутват тези шутове напред, за да представят уродливо всичко, което е свято за нас. Прилагат старият си изпитан похват, като турят свое управление, да обсебят Братството, за да развалят онова, което Учителят създаде. Това няма да се допусне.
А вие стойте настрана от
предателите
на Делото.
Като искат те могат да си направят и черква, да си изградят капища, да си поставят идоли в тях, това си е тяхна работа, но ние нямаме нищо с тях, никакво участие. Може да се опитат като примамка да дадат някои подаяния, да подхвърлят някоя троха от това, което заграбиха. Календарче да разрешат, някоя книжка или да допуснат някоя слабичка, анемична дейност, колкото да се представят, че и те дават свобода, тъй да украсят венеца си с Братството: „един вид толерираме, съвместно живеем." Бялото Братство не може да служи за украса и забавление на никого. И всеки, който се е опитал да преследва и угнетява Братството, не е видял добро. Великият морален закон, който живее във всички ни ще го съди.
към текста >>
Календарче да разрешат, някоя книжка или да допуснат някоя слабичка, анемична дейност, колкото да се
представят
, че и те дават свобода, тъй да украсят венеца си с Братството: „един вид толерираме, съвместно живеем." Бялото Братство не може да служи за украса и забавление на никого.
Прилагат старият си изпитан похват, като турят свое управление, да обсебят Братството, за да развалят онова, което Учителят създаде. Това няма да се допусне. А вие стойте настрана от предателите на Делото. Като искат те могат да си направят и черква, да си изградят капища, да си поставят идоли в тях, това си е тяхна работа, но ние нямаме нищо с тях, никакво участие. Може да се опитат като примамка да дадат някои подаяния, да подхвърлят някоя троха от това, което заграбиха.
Календарче да разрешат, някоя книжка или да допуснат някоя слабичка, анемична дейност, колкото да се
представят
, че и те дават свобода, тъй да украсят венеца си с Братството: „един вид толерираме, съвместно живеем." Бялото Братство не може да служи за украса и забавление на никого.
И всеки, който се е опитал да преследва и угнетява Братството, не е видял добро. Великият морален закон, който живее във всички ни ще го съди. Такъв е урокът на историята. А вие вършете своята работа където сте. Никакво сътрудничество с предателите, оставете ги сами.
към текста >>
Никакво сътрудничество с
предателите
, оставете ги сами.
Календарче да разрешат, някоя книжка или да допуснат някоя слабичка, анемична дейност, колкото да се представят, че и те дават свобода, тъй да украсят венеца си с Братството: „един вид толерираме, съвместно живеем." Бялото Братство не може да служи за украса и забавление на никого. И всеки, който се е опитал да преследва и угнетява Братството, не е видял добро. Великият морален закон, който живее във всички ни ще го съди. Такъв е урокът на историята. А вие вършете своята работа където сте.
Никакво сътрудничество с
предателите
, оставете ги сами.
Мълчете и работете, никакви спорове, никакви разисквания, никакво съвещание с тях. Мълчанието е достойният отговор на ученика в такива случаи. Ако е за условия, Учителят е, който държи в ръката си всички условия. И когато дойде време, Той ще ги даде. Днес разумният, свят работи и ние работим с него.
към текста >>
Той е в човешката душа и никой не може да го докосне и
увреди
.
Само Истината освобождава. Сега е време за служение и жертва. 109. Видях величественият Храм създаден от Учителя. ИЗГРЕВЪТ. Той е неръкотворен и нерушим. Той е извън времето и пространството.
Той е в човешката душа и никой не може да го докосне и
увреди
.
Той е Светилище на човеците. Душите определени от Бога, работят върху него от зората на времената. Вдъхновените поети са го нарекли „Многоценният бисер", „Новият Йерусалим". Йоан го е видял и описал. Мнозина от строителите Му са го съзерцавали - „Храмът на Славата Божия", „И Дух Божий Го изпълваше ".
към текста >>
Душите
определени
от Бога, работят върху него от зората на времената.
Видях величественият Храм създаден от Учителя. ИЗГРЕВЪТ. Той е неръкотворен и нерушим. Той е извън времето и пространството. Той е в човешката душа и никой не може да го докосне и увреди. Той е Светилище на човеците.
Душите
определени
от Бога, работят върху него от зората на времената.
Вдъхновените поети са го нарекли „Многоценният бисер", „Новият Йерусалим". Йоан го е видял и описал. Мнозина от строителите Му са го съзерцавали - „Храмът на Славата Божия", „И Дух Божий Го изпълваше ".
към текста >>
33.
XIV. БЕСЕДА ВЪРХУ 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Небето пък означава сегашния
ред
установен от Христа.
В тази глава се говори за злините, които са символ на светската мъдрост, които сега ще изчезнат. Приелите белега на челото означава: Онези, които са съгрешили с умът си. Приелите белега на ръката си, са ония, които са съгрешили с волята си." (гл. 20,стих 4.) В глава 20,стих 11 се казва за земята. Под думата „земя" се разбира сегашния строй, който ще се разруши.
Небето пък означава сегашния
ред
установен от Христа.
Сегашната война е велико събитие. Всеки човек трябва да даде отчет за делата си. (глава 20,стих 12). „Морето", за което се говори в тази глава (гл. 20,стих 13)означава астралния свят от гдето всички ще бъдат преродени на земята, за да бъдат съдени.
към текста >>
Сега сме в ония времена, които
представят
краката на видената фигура.
Вие сами ще видите всичко това. ТоЗи век съответства на онези времена, за които се говори в притчата, че са били поканени на сватбата, но те не са отишли. Значи в този век ще се даде достъп до управлението на ония, които досега са били вън от него, ще се даде на социалисти, нихелисти и др., но не и на ония, които са се борили уж за християнството, но само по форма са го изпълнявали. Спомнете си за видението на Навуходоносор, тълкуванията, които даде Данаил на този образ, който той видя (Данаил, гл. 2,стих 31-36).
Сега сме в ония времена, които
представят
краката на видената фигура.
(Нозете му една част от желязо, една част от кал), (стих 33) Времето на десетте царства: седем в Европа, едно в Америка и две в Азия. През тези времена ще се установи Царството Божие. Ето виждате как тези държави се стремят към обединение, към обща конфедерация. Тези царства постепенно ще отслабнат и ще бъдат заменени с Царството Божие на Господа. Неговото Царство ще бъде духовно и разумно във всяко отношение, т. е.
към текста >>
Царство на Правдата, на
реда
и
порядъка
, които ще бъдат в душите на хората.
(Нозете му една част от желязо, една част от кал), (стих 33) Времето на десетте царства: седем в Европа, едно в Америка и две в Азия. През тези времена ще се установи Царството Божие. Ето виждате как тези държави се стремят към обединение, към обща конфедерация. Тези царства постепенно ще отслабнат и ще бъдат заменени с Царството Божие на Господа. Неговото Царство ще бъде духовно и разумно във всяко отношение, т. е.
Царство на Правдата, на
реда
и
порядъка
, които ще бъдат в душите на хората.
То ще бъде царство на Мир, Правда и Святост. Тогава от невидимия свят ще дойдат ония, които са направени по образ и по подобие Божие, т. е. светиите. (Послание Юдино стих 14-15). Те ще завладеят сегашния свят и ще турят ред и порядък.
към текста >>
Те ще завладеят сегашния свят и ще турят
ред
и
порядък
.
Царство на Правдата, на реда и порядъка, които ще бъдат в душите на хората. То ще бъде царство на Мир, Правда и Святост. Тогава от невидимия свят ще дойдат ония, които са направени по образ и по подобие Божие, т. е. светиите. (Послание Юдино стих 14-15).
Те ще завладеят сегашния свят и ще турят
ред
и
порядък
.
Преди осем хиляди години в рая е имало големи борби между Адама и Злото, т. е. между Бялото и Черното Братства. Тогава Адам е бил победен и Ева е станала наложница. Сега първият Адам ще победи (Дух животворящ). Сега старата „жена" прави договор с всички държави и хора.
към текста >>
Преди
осем хиляди години в рая е имало големи борби между Адама и Злото, т. е.
То ще бъде царство на Мир, Правда и Святост. Тогава от невидимия свят ще дойдат ония, които са направени по образ и по подобие Божие, т. е. светиите. (Послание Юдино стих 14-15). Те ще завладеят сегашния свят и ще турят ред и порядък.
Преди
осем хиляди години в рая е имало големи борби между Адама и Злото, т. е.
между Бялото и Черното Братства. Тогава Адам е бил победен и Ева е станала наложница. Сега първият Адам ще победи (Дух животворящ). Сега старата „жена" прави договор с всички държави и хора. Сега и жените и мъжете се продават също.
към текста >>
Пред
двадесет и първи век ще стане връщането при Баща си, както блудния син.
Ако не възкръснете Той ще ви постави от лявата си страна и ще ви прати пак на земята да се усъвършенствувате. Вникнете дълбоко във всичко това, вникнете дълбоко в себе си и ще почувствате дали ще възкръснете. Никой да не съди другиго. Аз вярвам, че и на вас ще се даде поне последното място. През целия този двадесети век ще бъде съдба на света.
Пред
двадесет и първи век ще стане връщането при Баща си, както блудния син.
Той е век за възстановяване навред на нов ред и порядък в света, съгласно изискването на Божието Царство и силния духовен подем. В двадесет и втория век ще се въдвори, възстанови Царството Божие, Царството Христово на земята.
към текста >>
Той е век за възстановяване
навред
на нов
ред
и
порядък
в света, съгласно изискването на Божието Царство и силния духовен подем.
Вникнете дълбоко във всичко това, вникнете дълбоко в себе си и ще почувствате дали ще възкръснете. Никой да не съди другиго. Аз вярвам, че и на вас ще се даде поне последното място. През целия този двадесети век ще бъде съдба на света. Пред двадесет и първи век ще стане връщането при Баща си, както блудния син.
Той е век за възстановяване
навред
на нов
ред
и
порядък
в света, съгласно изискването на Божието Царство и силния духовен подем.
В двадесет и втория век ще се въдвори, възстанови Царството Божие, Царството Христово на земята.
към текста >>
34.
XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Човек
предполага
, а Бог разполага със съдбините на света.
XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО Обзор от Словото на Учителя I. Призвание към народа ми Български Синове-на Семейството Славянско II. Учителят за българите и славянството. Учителят за България и Русия. III. Учителят за Мисията на Славянството. IV.
Човек
предполага
, а Бог разполага със съдбините на света.
Настоящият обзор „Мисията на Славянството" бе направен по Слово на Учителя Дънов - Беинса Дуно по случай изнесения рецитал-концерт състоял се на 29 януари 1995 г. в неделя в 11 ч. в зала 4 на „Дом на техниката" ул. „Раковски" 108 I. ПРИЗВАНИЕ към народа ми Български Синове на Семейството Славянско Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дома Славянски, род на страдания, племе на раздори душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, Синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето Ви отрежда една свята длъжност в Царството на мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят.
към текста >>
Аз ида от горе, по висше разпореждание на Бога - Вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да Ви
предупредя
от лошия път и Ви благоветствувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чеда на Истината
предназначени
да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино ще стане огнище.
ПРИЗВАНИЕ към народа ми Български Синове на Семейството Славянско Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дома Славянски, род на страдания, племе на раздори душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, Синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето Ви отрежда една свята длъжност в Царството на мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят. И ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което Ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще Ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената Ви във Върховните книги на Висшите светове, които спомагат в полза на Висшето и свято дело на великото избавление. Вас Ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани людие и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, Вашият изпит се завършва, часът на Вашето призвание удря и минутата на живота настъпва: Да се пробудите и влезете в този благ живот, който встъпва в тая многострадална земя.
Аз ида от горе, по висше разпореждание на Бога - Вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да Ви
предупредя
от лошия път и Ви благоветствувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чеда на Истината
предназначени
да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино ще стане огнище.
Слабата черта на душата Ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна. И все що е рекъл, ще бъде, но не във Вашите дни, ако се повърнете назад, както израелския народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за Вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения предупределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на Вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот, на покварените народи и това ме прави повече да бодърствувам за Вази, да не би изново да се повърните и паднете в примката на лукавия, което падение ще Ви коствува живота.
към текста >>
Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения
предупределени
да се изпълнят.
Вашето време наближава, Вашият изпит се завършва, часът на Вашето призвание удря и минутата на живота настъпва: Да се пробудите и влезете в този благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждание на Бога - Вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да Ви предупредя от лошия път и Ви благоветствувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чеда на Истината предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино ще стане огнище. Слабата черта на душата Ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна. И все що е рекъл, ще бъде, но не във Вашите дни, ако се повърнете назад, както израелския народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за Вашето малодушие и общо неверие.
Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения
предупределени
да се изпълнят.
Можете да ускорите и затрудните вървежа на Вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот, на покварените народи и това ме прави повече да бодърствувам за Вази, да не би изново да се повърните и паднете в примката на лукавия, което падение ще Ви коствува живота. Това ме принуди да сляза отгоре помежду Ви, да ви застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския Вам род, който е положил за Вази безброй человечески жертви. Той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще да изпълни волята Му за Ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан, както Мелхиседек от Аврама, когото и благослови. Днешната й сила и слава я Вам дължи.
към текста >>
Той е свята Русия, на която Бог е
отредил
велико бъдеще да изпълни волята Му за Ваша слава и славата на Неговото Царство.
За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна. И все що е рекъл, ще бъде, но не във Вашите дни, ако се повърнете назад, както израелския народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за Вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения предупределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на Вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот, на покварените народи и това ме прави повече да бодърствувам за Вази, да не би изново да се повърните и паднете в примката на лукавия, което падение ще Ви коствува живота. Това ме принуди да сляза отгоре помежду Ви, да ви застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския Вам род, който е положил за Вази безброй человечески жертви.
Той е свята Русия, на която Бог е
отредил
велико бъдеще да изпълни волята Му за Ваша слава и славата на Неговото Царство.
Ще приемете от нея дан, както Мелхиседек от Аврама, когото и благослови. Днешната й сила и слава я Вам дължи. Такива са Божествените наредби: един сее - друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието благо. Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри изнасилени и ограбени от самите Вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир всякой с ближния си.
към текста >>
Такива са Божествените
наредби
: един сее - друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието благо.
Можете да ускорите и затрудните вървежа на Вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот, на покварените народи и това ме прави повече да бодърствувам за Вази, да не би изново да се повърните и паднете в примката на лукавия, което падение ще Ви коствува живота. Това ме принуди да сляза отгоре помежду Ви, да ви застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския Вам род, който е положил за Вази безброй человечески жертви. Той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще да изпълни волята Му за Ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан, както Мелхиседек от Аврама, когото и благослови. Днешната й сила и слава я Вам дължи.
Такива са Божествените
наредби
: един сее - друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието благо.
Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри изнасилени и ограбени от самите Вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир всякой с ближния си. Този ден, който иде да Ви се открия в моята пълна Слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден посветен Богу Моему. А3 СЪМ ЕЛОХИЛ, АНГЕЛ НА ЗАВЕТА ГОСПОДЕН! Съобщено на 8 октомври 1898 г., гр.
към текста >>
Пред
лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри изнасилени и ограбени от самите Вас.
Това ме принуди да сляза отгоре помежду Ви, да ви застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския Вам род, който е положил за Вази безброй человечески жертви. Той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще да изпълни волята Му за Ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан, както Мелхиседек от Аврама, когото и благослови. Днешната й сила и слава я Вам дължи. Такива са Божествените наредби: един сее - друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието благо.
Пред
лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри изнасилени и ограбени от самите Вас.
Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир всякой с ближния си. Този ден, който иде да Ви се открия в моята пълна Слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден посветен Богу Моему. А3 СЪМ ЕЛОХИЛ, АНГЕЛ НА ЗАВЕТА ГОСПОДЕН! Съобщено на 8 октомври 1898 г., гр. Варна, България.
към текста >>
Понеже цикълът е много
напреднал
, то време за отлагане няма.
Българите бяха 500 години под турско робство за наказание за гонението против богомилите. Какво направи българската църква за своя народ. Тя допринесе за падането на българския народ под турско робство. Българският народ се освободи от турското робство, именно заради делото на Бялото Братство. Христос се явява сега в Славянството с център българския народ.
Понеже цикълът е много
напреднал
, то време за отлагане няма.
А за отменение и дума да не става. Българският народ ще не ще, ще изпълни своята задача. Могат да станат и 300 000 българи, но възложената им от Небето мисия ще изпълнят. Българите духовно трябва да се повдигнат. България сега е в златния век на своята история.
към текста >>
България сега
кредитира
всички европейски народи и в бъдеще те ще й се отплащат, в бъдещите епохи те ще я
кредитират
.
Могат да станат и 300 000 българи, но възложената им от Небето мисия ще изпълнят. Българите духовно трябва да се повдигнат. България сега е в златния век на своята история. Тя е още в началото на златния си век. Не е достигнала още кулминационната си точка.
България сега
кредитира
всички европейски народи и в бъдеще те ще й се отплащат, в бъдещите епохи те ще я
кредитират
.
Понеже България е в златния си век ще бъде пазена и закриляна от Провидението. Никой няма да стори зло на тази страна, която кредитира цяла Европа. Само малко може да бъде засегната, но и то може да бъде избегнато. Някои казват: Какво ще стане с България? Щом България приеме Божественото Учение, добре ще бъде с нея.
към текста >>
Никой няма да стори зло на тази страна, която
кредитира
цяла Европа.
България сега е в златния век на своята история. Тя е още в началото на златния си век. Не е достигнала още кулминационната си точка. България сега кредитира всички европейски народи и в бъдеще те ще й се отплащат, в бъдещите епохи те ще я кредитират. Понеже България е в златния си век ще бъде пазена и закриляна от Провидението.
Никой няма да стори зло на тази страна, която
кредитира
цяла Европа.
Само малко може да бъде засегната, но и то може да бъде избегнато. Някои казват: Какво ще стане с България? Щом България приеме Божественото Учение, добре ще бъде с нея. Но ако не Го приеме, зле ще й бъде. Колкото евреите прокопсаха, толкова и българите, ако попречат на Бялото Братство.
към текста >>
Ще дойде, но ние искаме да го
предотвратим
.
Чрез страдания ли трябва да разбере Истината? Защо българите не вземат поука от Русия? Ако българските управници и духовенството не вземат поука от страданията на руския народ, и тук ще дойде същият закон. Те сами тласкат народа към бедствие. Мислите ли, че и в България няма да дойде същия закон?
Ще дойде, но ние искаме да го
предотвратим
.
В общославянския организъм България представлява волята, тя се явява като средоточие, дето тези две сили - умът и любовта трябва да се уравновесят. Бъдещето е на Славяните, бъдещето е на българите. Те ще оправят всички народи. България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник за целия свят. Славянин е този, който слага великият закон на Любовта като основа на живота си и познава своят баща.
към текста >>
В общославянския организъм България
представлява
волята, тя се явява като
средоточие
, дето тези две сили - умът и любовта трябва да се уравновесят.
Защо българите не вземат поука от Русия? Ако българските управници и духовенството не вземат поука от страданията на руския народ, и тук ще дойде същият закон. Те сами тласкат народа към бедствие. Мислите ли, че и в България няма да дойде същия закон? Ще дойде, но ние искаме да го предотвратим.
В общославянския организъм България
представлява
волята, тя се явява като
средоточие
, дето тези две сили - умът и любовта трябва да се уравновесят.
Бъдещето е на Славяните, бъдещето е на българите. Те ще оправят всички народи. България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник за целия свят. Славянин е този, който слага великият закон на Любовта като основа на живота си и познава своят баща. Славянин е този, който познава своя Баща и върши Неговата воля.
към текста >>
България ще бъде духовен
кредитор
, духовен разсадник за целия свят.
Мислите ли, че и в България няма да дойде същия закон? Ще дойде, но ние искаме да го предотвратим. В общославянския организъм България представлява волята, тя се явява като средоточие, дето тези две сили - умът и любовта трябва да се уравновесят. Бъдещето е на Славяните, бъдещето е на българите. Те ще оправят всички народи.
България ще бъде духовен
кредитор
, духовен разсадник за целия свят.
Славянин е този, който слага великият закон на Любовта като основа на живота си и познава своят баща. Славянин е този, който познава своя Баща и върши Неговата воля. Христос казва: „Аз и Отец едно сме." Днес Славянството представлява Юдино коляно, чрез което Христос се проявява. От стотици години българите викаха към Бога да ги освободи от турско иго. Господ ги освободи чрез Русия, но те попаднаха под друго робство.
към текста >>
Христос казва: „Аз и Отец едно сме." Днес Славянството
представлява
Юдино коляно, чрез което Христос се проявява.
Бъдещето е на Славяните, бъдещето е на българите. Те ще оправят всички народи. България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник за целия свят. Славянин е този, който слага великият закон на Любовта като основа на живота си и познава своят баща. Славянин е този, който познава своя Баща и върши Неговата воля.
Христос казва: „Аз и Отец едно сме." Днес Славянството
представлява
Юдино коляно, чрез което Христос се проявява.
От стотици години българите викаха към Бога да ги освободи от турско иго. Господ ги освободи чрез Русия, но те попаднаха под друго робство. Преди години русите освободиха българите от турците. Е, освободиха ли се днес българите? Всички българи са отговорни пред Бога.
към текста >>
Преди
години русите освободиха българите от турците.
Славянин е този, който слага великият закон на Любовта като основа на живота си и познава своят баща. Славянин е този, който познава своя Баща и върши Неговата воля. Христос казва: „Аз и Отец едно сме." Днес Славянството представлява Юдино коляно, чрез което Христос се проявява. От стотици години българите викаха към Бога да ги освободи от турско иго. Господ ги освободи чрез Русия, но те попаднаха под друго робство.
Преди
години русите освободиха българите от турците.
Е, освободиха ли се днес българите? Всички българи са отговорни пред Бога. Няма същество, което да не е отговорно пред Бога. В света има обща власт, правова държава, която казва: всяка власт от Бога е дадена. Бог е внимателен към тази власт.
към текста >>
Всички българи са отговорни
пред
Бога.
Христос казва: „Аз и Отец едно сме." Днес Славянството представлява Юдино коляно, чрез което Христос се проявява. От стотици години българите викаха към Бога да ги освободи от турско иго. Господ ги освободи чрез Русия, но те попаднаха под друго робство. Преди години русите освободиха българите от турците. Е, освободиха ли се днес българите?
Всички българи са отговорни
пред
Бога.
Няма същество, което да не е отговорно пред Бога. В света има обща власт, правова държава, която казва: всяка власт от Бога е дадена. Бог е внимателен към тази власт. И ако тази власт е от Бога дадена, трябва да е право дадена. Всички онези, които служат на тази власт, Той ги държи отговорни.
към текста >>
Няма същество, което да не е отговорно
пред
Бога.
От стотици години българите викаха към Бога да ги освободи от турско иго. Господ ги освободи чрез Русия, но те попаднаха под друго робство. Преди години русите освободиха българите от турците. Е, освободиха ли се днес българите? Всички българи са отговорни пред Бога.
Няма същество, което да не е отговорно
пред
Бога.
В света има обща власт, правова държава, която казва: всяка власт от Бога е дадена. Бог е внимателен към тази власт. И ако тази власт е от Бога дадена, трябва да е право дадена. Всички онези, които служат на тази власт, Той ги държи отговорни. Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него.
към текста >>
Славяните са
определени
от Бога да бъдат носители на една нова идея.
От трънения венец на България ще се изплете великото благо на балканските народи и Славянството и само по този път ще се дойде до обединението. Българинът е взел от Славянина самопожертвуванието. От Аспаруховата чета е дошла храбростта на българина. Духът на самопожертвованието го има у славяните. Бог извика Славяните, за да съдействуват за Божието Царство на земята.
Славяните са
определени
от Бога да бъдат носители на една нова идея.
Българите са изпратени на Балканския полуостров между Славяните, за да развият религиозното си чувство и Любов към Бога. И тия, които се запишат, ще се нарекат Божий народ. Те ще бъдат избран народ. Ще бъдат царе и свещеници на живия Господ. III. УЧИТЕЛЯТ ЗА МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО „Славянството е девствената почва на бялата раса.
към текста >>
Петата раса ще
предаде
управлението на Шестата раса.
Ще бъдат царе и свещеници на живия Господ. III. УЧИТЕЛЯТ ЗА МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО „Славянството е девствената почва на бялата раса. Това, което евреите не можаха да разрешат, славяните ще го разрешат. Бъдещето е на славяните. Славяните не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото досегашната култура на бялата раса са култури на насилието.
Петата раса ще
предаде
управлението на Шестата раса.
Шестата раса още не е слязла, сега почва да слиза. Тя подготвя формите, с които ще слезе на земята. Най-старите раси ще бъдат корените на дървото, бялата раса ще бъде стеблото и клоните, а Шестата раса ще бъде плода на дървото. Плодовете на Шестата раса са свобода, разбирателство между народите, ще има едно стадо и един пастир и това няма да бъде по закон, а Любовта ще обединява всички народи. Духът на самопожертвование го има у славяните.
към текста >>
Славяните са
определени
от Бога да бъдат носители на една нова идея.
Най-старите раси ще бъдат корените на дървото, бялата раса ще бъде стеблото и клоните, а Шестата раса ще бъде плода на дървото. Плодовете на Шестата раса са свобода, разбирателство между народите, ще има едно стадо и един пастир и това няма да бъде по закон, а Любовта ще обединява всички народи. Духът на самопожертвование го има у славяните. В Славянството има проявление на Бога. Бог извика Славяните, за да съдействуват за Царството Божие на земята.
Славяните са
определени
от Бога да бъдат носители на една нова идея.
Германците, англичаните, французите са назначени като учители на Славяните. В Славянството ще се въплотят 8000 посветени в 20-тия век. В Славянството има условия да се въплотят тези, които идат от горе - адептите. Дали те ще дойдат чрез вселяване или чрез прераждане, зависи от тяхната степен на развитие. Славянството е Олтарят на Новата Култура.
към текста >>
За да се развият силите заложени у Славяните, изисква се една мощна, духовна
среда
, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа.
Лошото, което съществува в славянските народи днес излиза. Злото, което днес виждаме в света, е било скрито в човека и сега излиза навън. Нечистотиите, които се крият в кръвта на човека трябва да излезат навън във вид на циреи. Само по този начин злото ще се изчисти, ще излезе вън от човека. Най-хубавото у Славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко.
За да се развият силите заложени у Славяните, изисква се една мощна, духовна
среда
, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа.
На Славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване между народите. Също така и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действува не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбив. Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си. Защото насилието прилича на остър нож, който не признава никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. С този нож, с който отрязваш главата на другите, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка.
към текста >>
На Славяните
предстои
да внесат чувството на съзнателно побратимяване между народите.
Злото, което днес виждаме в света, е било скрито в човека и сега излиза навън. Нечистотиите, които се крият в кръвта на човека трябва да излезат навън във вид на циреи. Само по този начин злото ще се изчисти, ще излезе вън от човека. Най-хубавото у Славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. За да се развият силите заложени у Славяните, изисква се една мощна, духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа.
На Славяните
предстои
да внесат чувството на съзнателно побратимяване между народите.
Също така и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действува не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбив. Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си. Защото насилието прилича на остър нож, който не признава никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. С този нож, с който отрязваш главата на другите, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка. Славяните не трябва да подържат политиката на точилото и ножа.
към текста >>
У всички славянски народи ще се въплотят
напреднали
души.
Там вече работят силите. Там се натрупва материала и ще дойдат онези, които ще използват натрупаните материали и ще изградят новото. Славянската раса ще бъде жизнения център на Новата култура. Това ще бъде на първо време. А след това ще дойде Шестата раса.
У всички славянски народи ще се въплотят
напреднали
души.
И това е вече почнало. До края на двадесетия век слизат да работят чрез Славянството 8000 адепти. Бъдещето е на Славянството, то ще се обедини. Русия ще бъде дървото, под което ще се подслонят славянските родове, племена и народи. Сега Христос идва при Славяните и ще ги прати да работят.
към текста >>
В
реда
на нещата е, всички южни Славяни да се обединят доброволно.
Той ще трае до края на двадесетия век, до 2000 година. Русите са сега в железния си век. За следващия век русите ще бъдат в златния си век, а българите ще преминат в сребърния век. Ако Славянството не използва благоприятните условия, вместо него ще дойдат други, но Божият план ще се реализира. Всеки народ като един човек трябва да изпълни своята мисия.
В
реда
на нещата е, всички южни Славяни да се обединят доброволно.
Ако не го направят тогава ще ги заставят. Днес Бог благоволи към Славянството. Иска да го тури на работа, да свърши една велика мисия за човечеството. Големи блага, велики условия се предвиждат за Славянството. Но за това се изискват разумни, просветени хора, които да използват тия условия правилно.
към текста >>
Големи блага, велики условия се
предвиждат
за Славянството.
Всеки народ като един човек трябва да изпълни своята мисия. В реда на нещата е, всички южни Славяни да се обединят доброволно. Ако не го направят тогава ще ги заставят. Днес Бог благоволи към Славянството. Иска да го тури на работа, да свърши една велика мисия за човечеството.
Големи блага, велики условия се
предвиждат
за Славянството.
Но за това се изискват разумни, просветени хора, които да използват тия условия правилно. Които не приемат Божественото Учение, те са изменици не само на своят народ, но и на цялото човечество. Защо? Защото Божествената енергия открива нов път, нови условия за човечеството. Това трябва всички да знаят. Ние не казваме на хората да вярват, но им казваме да опитат нещата.
към текста >>
Славянството е
представител
на идеята за Бога.
Ето защо бъдещето е в Славянството. Новата култура ще излезе от Славянството. Досега не е имало такава компактна маса като Славянството готова за Новата култура. Хубавата черта на Славяните е алтруизмът. То е Божественото начало в тях.
Славянството е
представител
на идеята за Бога.
В съзнанието на Славяните има нещо възвишено - Любов към Бога. Бог прекарва Славяните през огъня. Няма друг народ в света, който да е преминал през толкова страдания като славянския. Бог казва: „От вас трябва да излезе нещо добро." Определено е Славяните, като едно голямо семейство да извършат Волята Божия. В това е величието на тяхната мисия.
към текста >>
Бог казва: „От вас трябва да излезе нещо добро."
Определено
е Славяните, като едно голямо семейство да извършат Волята Божия.
То е Божественото начало в тях. Славянството е представител на идеята за Бога. В съзнанието на Славяните има нещо възвишено - Любов към Бога. Бог прекарва Славяните през огъня. Няма друг народ в света, който да е преминал през толкова страдания като славянския.
Бог казва: „От вас трябва да излезе нещо добро."
Определено
е Славяните, като едно голямо семейство да извършат Волята Божия.
В това е величието на тяхната мисия. Тази промяна, която става сега в Русия се дължи на действието на много напреднали същества - братя на Любовта, предци на човечеството, които ще се вселят в славянските народи. Те ще докарат велик духовен подем. Тези Същества, които слизат сега в Славянството, те именно докарват тяхното обединение и работят за мисията им. В Русия има пръснати на разни места хора, които работят за духовната наука.
към текста >>
Тази промяна, която става сега в Русия се дължи на действието на много
напреднали
същества - братя на Любовта,
предци
на човечеството, които ще се вселят в славянските народи.
В съзнанието на Славяните има нещо възвишено - Любов към Бога. Бог прекарва Славяните през огъня. Няма друг народ в света, който да е преминал през толкова страдания като славянския. Бог казва: „От вас трябва да излезе нещо добро." Определено е Славяните, като едно голямо семейство да извършат Волята Божия. В това е величието на тяхната мисия.
Тази промяна, която става сега в Русия се дължи на действието на много
напреднали
същества - братя на Любовта,
предци
на човечеството, които ще се вселят в славянските народи.
Те ще докарат велик духовен подем. Тези Същества, които слизат сега в Славянството, те именно докарват тяхното обединение и работят за мисията им. В Русия има пръснати на разни места хора, които работят за духовната наука. Те са адепти, Божествени пратеници. В Русия се изработват нови форми на живота за бъдещето.
към текста >>
Славяните преминаха вече своя страшен студ и сега са
пред
възход.
Тези Същества, които слизат сега в Славянството, те именно докарват тяхното обединение и работят за мисията им. В Русия има пръснати на разни места хора, които работят за духовната наука. Те са адепти, Божествени пратеници. В Русия се изработват нови форми на живота за бъдещето. Тя е творческото поле на тези нови форми.
Славяните преминаха вече своя страшен студ и сега са
пред
възход.
Русия и Славянството сега са излезли от черната зона, от тъмния век. Сега се дава възможност на Славянството да заеме своето място в света. Българите са пионери между Славяните. Славяните ще бъдат обединени. Те ще бъдат като мост между Европа и Азия.
към текста >>
Идва
порядък
, в който ще царува Любовта в света.
Идеята за Братството иде. Земята ще стане място на благословение. Това ще стане скоро. Но докато дойде то, хората ще минат през големи страдания, които ще пробудят съзнанието им. Идва ново Небе и нова земя.
Идва
порядък
, в който ще царува Любовта в света.
Общо Братство ще се създаде по целия свят. В Шестата раса ще живеят безсмъртните - хората на идеала. Сегашното проявление на Христа ще бъде проявление на Синовете Божии на земята, или на съвременен език казано: побратимяване на хората - Братство и Единство. Идеите на Шестата раса са като въздуха, като светлината. Те сега проникват навсякъде.
към текста >>
Представители
на Шестата раса сега има навсякъде.
Повдигане на жената. 2. Повдигане на бедните, на слабите в света. 3. Застъпване за правата на човека - човещина, свобода и никакво насилие. На Шестата раса й трябват 300 000 години да се развива. Шестата раса е започнала в своето най-слабо начало.
Представители
на Шестата раса сега има навсякъде.
Те вече постепенно ще вземат ръководството в свои ръце. И Толстой ще дойде в Шестата раса. Ангелът на Благовестието е, който носи Новото Учение. От 1914 г. е започнало съденето на света и ще продължава до 21 век.
към текста >>
IV. ЧОВЕК
ПРЕДПОЛАГА
, А БОГ РАЗПОЛАГА СЪС СЪДБИНИТЕ НА СВЕТА По време на цялата Школа от 1922 до 1944 г.
Този Завет днес се дава чрез Словото на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО. Ангел ЕЛОХИЛ е върховен Покровител и Ръководител на българския народ и на целокупното Славянство. Иде Новата култура! Иде Шестата раса! Иде Божественото в света!
IV. ЧОВЕК
ПРЕДПОЛАГА
, А БОГ РАЗПОЛАГА СЪС СЪДБИНИТЕ НА СВЕТА По време на цялата Школа от 1922 до 1944 г.
на Бялото Братство, която бе открита на Изгрева от Всемировия Учител Беинса Дуно, както и десетки години преди това, българското духовенство, политически власти и общество хулеха непрекъснато Учителя, бълваха огън и жупел срещу Него, спираха съборите на Бялото Братство и воюваха срещу Него с всички непозволени средства. Тогава Учителят бе казал: „Вие искате Аз да сляза от тази катедра и да не проповядвам Божието Слово. В момента когато Аз сляза, в България ще дойдат болшевиките". Точно така и стана. Учителят пусна руснаците в България, когато бе в Мърчаево и комунистите дойдоха на власт.
към текста >>
на Бялото Братство, която бе открита на Изгрева от Всемировия Учител Беинса Дуно, както и десетки години
преди
това, българското духовенство, политически власти и общество хулеха непрекъснато Учителя, бълваха огън и жупел срещу Него, спираха съборите на Бялото Братство и воюваха срещу Него с всички непозволени
средства
.
Ангел ЕЛОХИЛ е върховен Покровител и Ръководител на българския народ и на целокупното Славянство. Иде Новата култура! Иде Шестата раса! Иде Божественото в света! IV. ЧОВЕК ПРЕДПОЛАГА, А БОГ РАЗПОЛАГА СЪС СЪДБИНИТЕ НА СВЕТА По време на цялата Школа от 1922 до 1944 г.
на Бялото Братство, която бе открита на Изгрева от Всемировия Учител Беинса Дуно, както и десетки години
преди
това, българското духовенство, политически власти и общество хулеха непрекъснато Учителя, бълваха огън и жупел срещу Него, спираха съборите на Бялото Братство и воюваха срещу Него с всички непозволени
средства
.
Тогава Учителят бе казал: „Вие искате Аз да сляза от тази катедра и да не проповядвам Божието Слово. В момента когато Аз сляза, в България ще дойдат болшевиките". Точно така и стана. Учителят пусна руснаците в България, когато бе в Мърчаево и комунистите дойдоха на власт. Започна една нова епоха.
към текста >>
Германците настъпват и са
пред
Москва.
Учителят пусна руснаците в България, когато бе в Мърчаево и комунистите дойдоха на власт. Започна една нова епоха. Словото на Бога бе дадено чрез Великият Учител и Школата бе закрита. На 22 юни 1941 г. Германия напада Съветска Русия, СССР.
Германците настъпват и са
пред
Москва.
Москва е обкръжена и се очаква всеки миг да падне. Всички в България са разтревожени. Има много русофили, които помнят как Русия ни е освободила от турците. Има още живи опълченци и всичко това се помни. Има и много комунисти, които направо са объркани и се питат какво ли ще стане.
към текста >>
Руси Караиванов се връща у дома на село и поисква с телеграма от
редактора
на в-ка Сава Калименов 200 броя.
А сега какво ще стане? Ето германските войски са разгромили руската армия и наближават Москва. Очаква се Москва да падне и германците да завладеят Русия. Как тогава Славянството ще изпълни своята мисия след като я няма Русия? " Учителят го изглежда от глава до пети и му казва: „Отговорът на този въпрос ще намериш в следващия брой на в-к „БРАТСТВО".
Руси Караиванов се връща у дома на село и поисква с телеграма от
редактора
на в-ка Сава Калименов 200 броя.
Получава поредният брой и какво да види. Уводната статия е озаглавена „Славянството". Тази редакторска статия е подписана от Сава Ка-лименов с неговия псевдоним Пламен. С едър щрих е написано следното: „Славянството трябва да осъзнае своята сила! Тази сила не е човешка, а Божествена.
към текста >>
Получава
поредният
брой и какво да види.
Ето германските войски са разгромили руската армия и наближават Москва. Очаква се Москва да падне и германците да завладеят Русия. Как тогава Славянството ще изпълни своята мисия след като я няма Русия? " Учителят го изглежда от глава до пети и му казва: „Отговорът на този въпрос ще намериш в следващия брой на в-к „БРАТСТВО". Руси Караиванов се връща у дома на село и поисква с телеграма от редактора на в-ка Сава Калименов 200 броя.
Получава
поредният
брой и какво да види.
Уводната статия е озаглавена „Славянството". Тази редакторска статия е подписана от Сава Ка-лименов с неговия псевдоним Пламен. С едър щрих е написано следното: „Славянството трябва да осъзнае своята сила! Тази сила не е човешка, а Божествена. Тя не е външна, а вътрешна.
към текста >>
Тази
редакторска
статия е подписана от Сава Ка-лименов с неговия псевдоним Пламен.
Как тогава Славянството ще изпълни своята мисия след като я няма Русия? " Учителят го изглежда от глава до пети и му казва: „Отговорът на този въпрос ще намериш в следващия брой на в-к „БРАТСТВО". Руси Караиванов се връща у дома на село и поисква с телеграма от редактора на в-ка Сава Калименов 200 броя. Получава поредният брой и какво да види. Уводната статия е озаглавена „Славянството".
Тази
редакторска
статия е подписана от Сава Ка-лименов с неговия псевдоним Пламен.
С едър щрих е написано следното: „Славянството трябва да осъзнае своята сила! Тази сила не е човешка, а Божествена. Тя не е външна, а вътрешна. Следователно тя не може да се унищожи." А финала на статията гласи: „Славянството е определено от Бога да внесе елемента на Новото в живота на цялото човечество. Това иска Бог, а не хората.
към текста >>
Следователно тя не може да се унищожи." А финала на статията гласи: „Славянството е
определено
от Бога да внесе елемента на Новото в живота на цялото човечество.
Уводната статия е озаглавена „Славянството". Тази редакторска статия е подписана от Сава Ка-лименов с неговия псевдоним Пламен. С едър щрих е написано следното: „Славянството трябва да осъзнае своята сила! Тази сила не е човешка, а Божествена. Тя не е външна, а вътрешна.
Следователно тя не може да се унищожи." А финала на статията гласи: „Славянството е
определено
от Бога да внесе елемента на Новото в живота на цялото човечество.
Това иска Бог, а не хората. Нека знаем това. Нека го вярваме без да се съмняваме. Нека го помним и никога да не го забравяме." (В-к „Братство", бр. 281 от 1.VIII.1941 г.) Учителят е в Мърчаево и Го посещават различни приятели.
към текста >>
Германците са
пред
Москва и всички военни очакват, че тя ще падне всеки момент.
281 от 1.VIII.1941 г.) Учителят е в Мърчаево и Го посещават различни приятели. Веднъж Го посещава съпругът на една наша сестра Мария Младенова заедно с дъщеря й Лиляна, ученичка в гимназията. Съпругът е офицер с чин подполковник, дошъл с военната си униформа и Се казва Илия Младенов. Той е боеви офицер още от Балканската и Европейската война. Запитва Учителя: „Учителю, аз съм чувал и съм чел от Вас за бъдещето на Славянството и на Русия и че Вашето Учение ще намери най-добър прием в Русия.
Германците са
пред
Москва и всички военни очакват, че тя ще падне всеки момент.
Тогава какво ще стане с Русия и с бъдещето на Вашето Учение? " Учителят го изглежда, после поглежда и дъщеря му Лиляна, обръща се към него, посочва му с пръст и казва: „Рекох, пиши: РУСНАЦИТЕ ЩЕ ЗАБИЯТ ЧЕРВЕНОТО ЗНАМЕ НАД РАЙХСТАГА." Подполковник Илия Младенов е стреснат. Учителят повтаря същото изречение три пъти. Накрая Илия записва съдбоносното решение на Учителя за войната. Там пред един висш български офицер и в присъствието на дъщеря му; Учителят предрешава и дава изхода на войната.
към текста >>
Там
пред
един висш български офицер и в присъствието на дъщеря му; Учителят
предрешава
и дава изхода на войната.
Германците са пред Москва и всички военни очакват, че тя ще падне всеки момент. Тогава какво ще стане с Русия и с бъдещето на Вашето Учение? " Учителят го изглежда, после поглежда и дъщеря му Лиляна, обръща се към него, посочва му с пръст и казва: „Рекох, пиши: РУСНАЦИТЕ ЩЕ ЗАБИЯТ ЧЕРВЕНОТО ЗНАМЕ НАД РАЙХСТАГА." Подполковник Илия Младенов е стреснат. Учителят повтаря същото изречение три пъти. Накрая Илия записва съдбоносното решение на Учителя за войната.
Там
пред
един висш български офицер и в присъствието на дъщеря му; Учителят
предрешава
и дава изхода на войната.
Войната така завършва. Двама воини от руската, съветска армия забиват червеното комунистическо знаме над Райхстага и Германия бива разделена на две. Там бе мястото където на времето през 1888 година България бе разделена на две чрез Берлинския конгрес след освобождението на България от турско робство чрез Русия. Дойде това време -1945 г. когато Русия заби червеното знаме и раздели Германия на две, за да се провери как се изменят Божиите решения, защото освобождението и обединението на България бе решение на Бога.
към текста >>
Ето, изведнъж и неочаквано за всички Учителят излиза на терасата с наметнато палто и бял шал около врата, разчорлен и казва
пред
всички: „Ние решихме да пуснем руснаците и комунистите в България".
Започва освобождаването на Франция и Европа от германците. Чак тогава Владо-руснака и Весела Несторова разбират, че са присъствували на един исторически момент в разрешаване на съдбините на света от Учителя. Беше студен пролетен ден и прехвръкваше сняг в село Мърчаево през 1944 г. В двора на Темелко Темелков имаше много братя и сестри насядали по пейките. Три дни Учителят не приемаше никого и беше затворен в Неговата стаичка.
Ето, изведнъж и неочаквано за всички Учителят излиза на терасата с наметнато палто и бял шал около врата, разчорлен и казва
пред
всички: „Ние решихме да пуснем руснаците и комунистите в България".
Каза това и отново се прибра в стаята си. Онези, които бяха долу на пейките бяха свидетели, че думите на Учителя се сбъднаха и на 8 септември 1944 г. руските войски влезнаха в България. Руските войски са навлезли в България. Посрещнаха ги с хляб и сол и с цветя.
към текста >>
Предоставя
му гостната си стая и му дава една беседа преведена на руски, беседа на Учителя.
Срещу тях не гръмна нито една пушка. Руските ешелони преминаваха през България. Руси Караиванов, който е железничар по професия е дежурен на гара Ветрен. По това време спира един влак пълен с руски войници. Руси отива и поканва един руски офицер да му гостува.
Предоставя
му гостната си стая и му дава една беседа преведена на руски, беседа на Учителя.
По едно време в стаята му нахлува руския офицер. Пита го: „Какво е това? Кой го е писал? Жив ли е този човек? Такова нещо аз никога не съм срещал и няма никъде по света.
към текста >>
Руският офицер пожелал още утре да го заведе в София и да го
представи
на Учителя.
Пита го: „Какво е това? Кой го е писал? Жив ли е този човек? Такова нещо аз никога не съм срещал и няма никъде по света. Аз съм професор по литература и обществени науки и досега никога не съм чел такова нещо." Руси Караиванов му обяснява, че това са беседи от Учителя и че Той живее в София на Изгрева.
Руският офицер пожелал още утре да го заведе в София и да го
представи
на Учителя.
На следващият ден те се качват на влака, пристигат в София и го въвеждат при Учителя. В момента, когато руският офицер вижда Учителя, пада на колене пред Него и извиква: „Отец мой и Бог мой! " И започва да целува краката и обувките на Учителя. Учителят го повдига и го въвежда в стаята си. Цели два часа се води разговор между руския офицер и Учителя в присъствието на Боян Боев.
към текста >>
В момента, когато руският офицер вижда Учителя, пада на колене
пред
Него и извиква: „Отец мой и Бог мой!
Жив ли е този човек? Такова нещо аз никога не съм срещал и няма никъде по света. Аз съм професор по литература и обществени науки и досега никога не съм чел такова нещо." Руси Караиванов му обяснява, че това са беседи от Учителя и че Той живее в София на Изгрева. Руският офицер пожелал още утре да го заведе в София и да го представи на Учителя. На следващият ден те се качват на влака, пристигат в София и го въвеждат при Учителя.
В момента, когато руският офицер вижда Учителя, пада на колене
пред
Него и извиква: „Отец мой и Бог мой!
" И започва да целува краката и обувките на Учителя. Учителят го повдига и го въвежда в стаята си. Цели два часа се води разговор между руския офицер и Учителя в присъствието на Боян Боев. Така руският национален дух изпрати своя представител, за да падне на колене пред нозете на Учителя. Руското войнство, неговият представител, паднаха на колене и благодариха пред Великия УЧИТЕЛ, защото Той изрече и даде Божието решение за съдбините на света.
към текста >>
Така руският национален дух изпрати своя
представител
, за да падне на колене
пред
нозете на Учителя.
На следващият ден те се качват на влака, пристигат в София и го въвеждат при Учителя. В момента, когато руският офицер вижда Учителя, пада на колене пред Него и извиква: „Отец мой и Бог мой! " И започва да целува краката и обувките на Учителя. Учителят го повдига и го въвежда в стаята си. Цели два часа се води разговор между руския офицер и Учителя в присъствието на Боян Боев.
Така руският национален дух изпрати своя
представител
, за да падне на колене
пред
нозете на Учителя.
Руското войнство, неговият представител, паднаха на колене и благодариха пред Великия УЧИТЕЛ, защото Той изрече и даде Божието решение за съдбините на света. Руският народ заплати с милиони жертви над 20 милиона убити. Руското оръжие спечели войната, защото ги водеше Учителят в Невидимия свят, за да изпълнят Божието решение и да бъдат съвременния бич в ръцете на Бога. В дома на Темелко Темелков в село Мърчаево братята бяха донесли едно радио и по него слушаха новините. Тогава всички радиоапарати бяха запечатани така, че стрелката трябваше да стои само на онази вълна, на която предаваше радио София.
към текста >>
Руското войнство, неговият
представител
, паднаха на колене и благодариха
пред
Великия УЧИТЕЛ, защото Той изрече и даде Божието решение за съдбините на света.
В момента, когато руският офицер вижда Учителя, пада на колене пред Него и извиква: „Отец мой и Бог мой! " И започва да целува краката и обувките на Учителя. Учителят го повдига и го въвежда в стаята си. Цели два часа се води разговор между руския офицер и Учителя в присъствието на Боян Боев. Така руският национален дух изпрати своя представител, за да падне на колене пред нозете на Учителя.
Руското войнство, неговият
представител
, паднаха на колене и благодариха
пред
Великия УЧИТЕЛ, защото Той изрече и даде Божието решение за съдбините на света.
Руският народ заплати с милиони жертви над 20 милиона убити. Руското оръжие спечели войната, защото ги водеше Учителят в Невидимия свят, за да изпълнят Божието решение и да бъдат съвременния бич в ръцете на Бога. В дома на Темелко Темелков в село Мърчаево братята бяха донесли едно радио и по него слушаха новините. Тогава всички радиоапарати бяха запечатани така, че стрелката трябваше да стои само на онази вълна, на която предаваше радио София. Това бе цензура и имаше за цел да не могат да се слушат новини по други радиостанции.
към текста >>
Тогава всички радиоапарати бяха запечатани така, че стрелката трябваше да стои само на онази вълна, на която
предаваше
радио София.
Така руският национален дух изпрати своя представител, за да падне на колене пред нозете на Учителя. Руското войнство, неговият представител, паднаха на колене и благодариха пред Великия УЧИТЕЛ, защото Той изрече и даде Божието решение за съдбините на света. Руският народ заплати с милиони жертви над 20 милиона убити. Руското оръжие спечели войната, защото ги водеше Учителят в Невидимия свят, за да изпълнят Божието решение и да бъдат съвременния бич в ръцете на Бога. В дома на Темелко Темелков в село Мърчаево братята бяха донесли едно радио и по него слушаха новините.
Тогава всички радиоапарати бяха запечатани така, че стрелката трябваше да стои само на онази вълна, на която
предаваше
радио София.
Това бе цензура и имаше за цел да не могат да се слушат новини по други радиостанции. Така веднъж Учителят отива да пуска радиото, за да чуе някаква новина. Точно по това време пред радиото е Крум Въжаров и Учителят му нарежда да включи радиото, за да чуят новините. Разнася се новината, че руските войски са навлезли в България. Крум се обръща към Учителя и Го пита какво означава това?
към текста >>
Точно по това време
пред
радиото е Крум Въжаров и Учителят му нарежда да включи радиото, за да чуят новините.
Руското оръжие спечели войната, защото ги водеше Учителят в Невидимия свят, за да изпълнят Божието решение и да бъдат съвременния бич в ръцете на Бога. В дома на Темелко Темелков в село Мърчаево братята бяха донесли едно радио и по него слушаха новините. Тогава всички радиоапарати бяха запечатани така, че стрелката трябваше да стои само на онази вълна, на която предаваше радио София. Това бе цензура и имаше за цел да не могат да се слушат новини по други радиостанции. Така веднъж Учителят отива да пуска радиото, за да чуе някаква новина.
Точно по това време
пред
радиото е Крум Въжаров и Учителят му нарежда да включи радиото, за да чуят новините.
Разнася се новината, че руските войски са навлезли в България. Крум се обръща към Учителя и Го пита какво означава това? Учителят отговаря: „По-добре така стана, че влезнаха руснаците отколкото турците". Значи ако беше открит вторият фронт на Балканите, тук в България щяха да влезнат турските войски и България щеше отново да бъде окупирана и завладяна от турците. Това бе целта на онези сили, които искаха да се открие втори фронт на Балканите, чийто представител бе Чърчил.
към текста >>
Това бе целта на онези сили, които искаха да се открие втори фронт на Балканите, чийто
представител
бе Чърчил.
Точно по това време пред радиото е Крум Въжаров и Учителят му нарежда да включи радиото, за да чуят новините. Разнася се новината, че руските войски са навлезли в България. Крум се обръща към Учителя и Го пита какво означава това? Учителят отговаря: „По-добре така стана, че влезнаха руснаците отколкото турците". Значи ако беше открит вторият фронт на Балканите, тук в България щяха да влезнат турските войски и България щеше отново да бъде окупирана и завладяна от турците.
Това бе целта на онези сили, които искаха да се открие втори фронт на Балканите, чийто
представител
бе Чърчил.
Но Учителя промени нещата, защото Божият план трябваше да се изпълни. А той бе от ясен по-ясен. Методи Константинов е при Учителя в село Мърчаево. Учителят му чете 20 глава от Откровението на Йоанна и му обяснява, че то съответствува на сегашните времена. След това му изважда едно малко подвързано тефтерче и му го показва, че то е писано преди 40 години, някъде около 1903 г.
към текста >>
След това му изважда едно малко подвързано тефтерче и му го показва, че то е писано
преди
40 години, някъде около 1903 г.
Това бе целта на онези сили, които искаха да се открие втори фронт на Балканите, чийто представител бе Чърчил. Но Учителя промени нещата, защото Божият план трябваше да се изпълни. А той бе от ясен по-ясен. Методи Константинов е при Учителя в село Мърчаево. Учителят му чете 20 глава от Откровението на Йоанна и му обяснява, че то съответствува на сегашните времена.
След това му изважда едно малко подвързано тефтерче и му го показва, че то е писано
преди
40 години, някъде около 1903 г.
Учителят го разгръща и от избледнелите страници му прочита следните думи, които са написани в тефтерчето: „От север 1944 г. ще дойдат руските войски. В България ще се смени строя." След това Учителят му показва и една страница и Методи вижда, че там има някакви цифри и чертежи и с това разбира, че втората Световна война е астрологически и исторически предопределена. Методи пожелал Учителят да Му прочете по-нататък и нещо от следващата страница. Но Той затваря тефтерчето и казва: „Не, ти ще го видиш".
към текста >>
В България ще се смени строя." След това Учителят му показва и една страница и Методи вижда, че там има някакви цифри и чертежи и с това разбира, че втората Световна война е астрологически и исторически
предопределена
.
Методи Константинов е при Учителя в село Мърчаево. Учителят му чете 20 глава от Откровението на Йоанна и му обяснява, че то съответствува на сегашните времена. След това му изважда едно малко подвързано тефтерче и му го показва, че то е писано преди 40 години, някъде около 1903 г. Учителят го разгръща и от избледнелите страници му прочита следните думи, които са написани в тефтерчето: „От север 1944 г. ще дойдат руските войски.
В България ще се смени строя." След това Учителят му показва и една страница и Методи вижда, че там има някакви цифри и чертежи и с това разбира, че втората Световна война е астрологически и исторически
предопределена
.
Методи пожелал Учителят да Му прочете по-нататък и нещо от следващата страница. Но Той затваря тефтерчето и казва: „Не, ти ще го видиш". Както Методи, така и ние бяхме свидетели на всичко това и го записахме, за да се знае, че това е било и е станало когато Великият Учител бе на земята между българите и Славянството. А за человеците от Шестата раса оставяме Словото на Великия Учител. Това Слово е на Бога.
към текста >>
Концертът се състоя
пред
300 зрители в „Дом на техниката", ул.
Славянството ще бъде обединено. Ще бъде. Амин. С този химн закриваме днешното тържество за мисията на славянството по слово и музика на Учителя Дънов - Беинса Дуно. Ще я изпеем всички. Всички станали на крака я изпяха.
Концертът се състоя
пред
300 зрители в „Дом на техниката", ул.
„Раковски" 108,11 етаж, зала 4 на 29 януари, неделя от 11 часа в град София - България.
към текста >>
35.
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ПОСЛЕСЛОВИЯ ХРОНИКА НА СЪБИТИЯТА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
А след това всеки може свободно да се
определи
кому да служи: На Духът на Заблуждението, който сега властвува и шествува по земята българска или да служи на Духът на Истината, който се намира в Словото на Всемировият Учител Беинса Дуно.
летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1, ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО И УСТАВИТЕ В том I на книгата „ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ, УЧИ И ЖИВЕЕ" е дадена Космогонията на Словото на Учителя Беинса Дуно и на Бялото Братство от стр. 632 до 672.След нейното отпечатване е вече престъпление някой след това да говори за устави и регистрации на Духовно общество Бяло Братство в някакви държавни структури и институции. По-подробно е разгледан този въпрос на стр. 667 до 672 под заглавието: „Школата на Всемирното Велико Бяло Братство". Но това трябва не само да се прочете, но и да се проучи от Словото на Учителя и да се проследи историята на Школата създадена от Учителя от 1922-1944 г., както и всички етапи, през които тя мина от 1945-1990 г.
А след това всеки може свободно да се
определи
кому да служи: На Духът на Заблуждението, който сега властвува и шествува по земята българска или да служи на Духът на Истината, който се намира в Словото на Всемировият Учител Беинса Дуно.
За изясняване на този проблем създаден от невежеството и забравата на предишните поколения, ще приведем някои факти последователно. 1. През 1921 г. русенският кръжок под ръководството на Никола Ватев и петте рождени братя Маркови съчиняват устав, чрез който се регистрират в Русенския съд като юридическа личност. Техният устав преди това е бил утвърден от Министъра на Вътрешните работи с N 1617 от 13 юли 1921 г., както е и утвърден от Министерството на земеделието с N 7808 от 22 юни 1922 г. Уставът го издават в отделна книжка, поради което е запазен и досега.
към текста >>
За изясняване на този проблем създаден от невежеството и забравата на
предишните
поколения, ще приведем някои факти последователно. 1.
632 до 672.След нейното отпечатване е вече престъпление някой след това да говори за устави и регистрации на Духовно общество Бяло Братство в някакви държавни структури и институции. По-подробно е разгледан този въпрос на стр. 667 до 672 под заглавието: „Школата на Всемирното Велико Бяло Братство". Но това трябва не само да се прочете, но и да се проучи от Словото на Учителя и да се проследи историята на Школата създадена от Учителя от 1922-1944 г., както и всички етапи, през които тя мина от 1945-1990 г. А след това всеки може свободно да се определи кому да служи: На Духът на Заблуждението, който сега властвува и шествува по земята българска или да служи на Духът на Истината, който се намира в Словото на Всемировият Учител Беинса Дуно.
За изясняване на този проблем създаден от невежеството и забравата на
предишните
поколения, ще приведем някои факти последователно. 1.
През 1921 г. русенският кръжок под ръководството на Никола Ватев и петте рождени братя Маркови съчиняват устав, чрез който се регистрират в Русенския съд като юридическа личност. Техният устав преди това е бил утвърден от Министъра на Вътрешните работи с N 1617 от 13 юли 1921 г., както е и утвърден от Министерството на земеделието с N 7808 от 22 юни 1922 г. Уставът го издават в отделна книжка, поради което е запазен и досега. Създават си Управителен съвет с мандат три години, правят си печат, издават си членски карти със снимки на всеки член.
към текста >>
Техният устав
преди
това е бил утвърден от Министъра на Вътрешните работи с N 1617 от 13 юли 1921 г., както е и утвърден от Министерството на земеделието с N 7808 от 22 юни 1922 г.
Но това трябва не само да се прочете, но и да се проучи от Словото на Учителя и да се проследи историята на Школата създадена от Учителя от 1922-1944 г., както и всички етапи, през които тя мина от 1945-1990 г. А след това всеки може свободно да се определи кому да служи: На Духът на Заблуждението, който сега властвува и шествува по земята българска или да служи на Духът на Истината, който се намира в Словото на Всемировият Учител Беинса Дуно. За изясняване на този проблем създаден от невежеството и забравата на предишните поколения, ще приведем някои факти последователно. 1. През 1921 г. русенският кръжок под ръководството на Никола Ватев и петте рождени братя Маркови съчиняват устав, чрез който се регистрират в Русенския съд като юридическа личност.
Техният устав
преди
това е бил утвърден от Министъра на Вътрешните работи с N 1617 от 13 юли 1921 г., както е и утвърден от Министерството на земеделието с N 7808 от 22 юни 1922 г.
Уставът го издават в отделна книжка, поради което е запазен и досега. Създават си Управителен съвет с мандат три години, правят си печат, издават си членски карти със снимки на всеки член. Зарегистрирани са като „Общество Бяло Братство". 2. Всеки, който днес се запознае с устава им ще види, че той няма нищо общо с Школата на Бялото Братство и със Словото на Учителя. Днес някои поддръжници на тезата за уставите твърдят, че уж Учителят лично е дал тази идея и е дал подтик да си създадат устав на времето Русенския кръжок.
към текста >>
10,11
ред
отдолу.
Това е една голословна лъжа. А защо ли? Ето защо: На този въпрос Учителят се спира и го разглежда като отговор на устава на русенци и на тяхната регистрация в 27 школна лекция на Общият Окултен Клас, II година от 29 април 1923 г. в гр. София и е отпечатано в съответното томче на стр.
10,11
ред
отдолу.
„Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне. Вие искате да турите ред и порядък на туй общество, когато не се нуждае от ред и порядък Това общество си има свой ред и порядък, то си има ръководство от друго място. Сега, вземете за пример защо вие не харесвате туй общество? Вие казвате: какво ще кажат хората, какъв е уставът на това общество? Я вижте как е нагласен светът!
към текста >>
Вие искате да турите
ред
и
порядък
на туй общество, когато не се нуждае от
ред
и
порядък
Това общество си има свой
ред
и
порядък
, то си има ръководство от друго място.
Ето защо: На този въпрос Учителят се спира и го разглежда като отговор на устава на русенци и на тяхната регистрация в 27 школна лекция на Общият Окултен Клас, II година от 29 април 1923 г. в гр. София и е отпечатано в съответното томче на стр. 10,11 ред отдолу. „Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне.
Вие искате да турите
ред
и
порядък
на туй общество, когато не се нуждае от
ред
и
порядък
Това общество си има свой
ред
и
порядък
, то си има ръководство от друго място.
Сега, вземете за пример защо вие не харесвате туй общество? Вие казвате: какво ще кажат хората, какъв е уставът на това общество? Я вижте как е нагласен светът! Ами че какво се нуждае това общество от устави? Като имат другите общества устави защо не седите при тях?
към текста >>
Това изказване на Учителя е също и във връзка с желанието и плана на възрастните приятели от Школата в София, да създадат устав и от Школата да направят организация и да се регистрират
пред
съда.
Като имат другите общества устави защо не седите при тях? Всичката ви грешка седи в това, че вие искате като дойдете тук да се проявите като в света. Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено." Ето, това е категоричното мнение на Учителя за уставите. Който иска устав да си ходи там, гдето има устави и чрез които устави се управляват общества, организации, партии, сдружения, фондации и т. н. 3.
Това изказване на Учителя е също и във връзка с желанието и плана на възрастните приятели от Школата в София, да създадат устав и от Школата да направят организация и да се регистрират
пред
съда.
Една сряда след предварително договаряне те решават след редовната беседа на Учителя, да поставят въпроса пред Него за създаване на устав и организация и съответна регистрация пред съда. Но точно в този определен от тях ден, Учителят не идва на редовната беседа, която изнася в този ден, а изпраща едно писмо в плик чрез Тодор Стоименов, който го прочита в салона на всички. Този текст е познат с името „ПИСМОТО". Целият този случай е описан в книгата „Изгревът...", том I от Нестор Илиев под надслов „Защо Учителят даде песента „Писмото" на стр. 513. Освен това и стенографката на Учителя Елена Андреева описва подробно този случай, „Как и за какво бе дадена песента „Писмото", от стр.
към текста >>
Една сряда след
предварително
договаряне те решават след
редовната
беседа на Учителя, да поставят въпроса
пред
Него за създаване на устав и организация и съответна регистрация
пред
съда.
Всичката ви грешка седи в това, че вие искате като дойдете тук да се проявите като в света. Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено." Ето, това е категоричното мнение на Учителя за уставите. Който иска устав да си ходи там, гдето има устави и чрез които устави се управляват общества, организации, партии, сдружения, фондации и т. н. 3. Това изказване на Учителя е също и във връзка с желанието и плана на възрастните приятели от Школата в София, да създадат устав и от Школата да направят организация и да се регистрират пред съда.
Една сряда след
предварително
договаряне те решават след
редовната
беседа на Учителя, да поставят въпроса
пред
Него за създаване на устав и организация и съответна регистрация
пред
съда.
Но точно в този определен от тях ден, Учителят не идва на редовната беседа, която изнася в този ден, а изпраща едно писмо в плик чрез Тодор Стоименов, който го прочита в салона на всички. Този текст е познат с името „ПИСМОТО". Целият този случай е описан в книгата „Изгревът...", том I от Нестор Илиев под надслов „Защо Учителят даде песента „Писмото" на стр. 513. Освен това и стенографката на Учителя Елена Андреева описва подробно този случай, „Как и за какво бе дадена песента „Писмото", от стр. 541-550... Накрая на книгата бе публикуван за първи път нотния текст на песента „Писмото".
към текста >>
Но точно в този
определен
от тях ден, Учителят не идва на
редовната
беседа, която изнася в този ден, а изпраща едно писмо в плик чрез Тодор Стоименов, който го прочита в салона на всички.
Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено." Ето, това е категоричното мнение на Учителя за уставите. Който иска устав да си ходи там, гдето има устави и чрез които устави се управляват общества, организации, партии, сдружения, фондации и т. н. 3. Това изказване на Учителя е също и във връзка с желанието и плана на възрастните приятели от Школата в София, да създадат устав и от Школата да направят организация и да се регистрират пред съда. Една сряда след предварително договаряне те решават след редовната беседа на Учителя, да поставят въпроса пред Него за създаване на устав и организация и съответна регистрация пред съда.
Но точно в този
определен
от тях ден, Учителят не идва на
редовната
беседа, която изнася в този ден, а изпраща едно писмо в плик чрез Тодор Стоименов, който го прочита в салона на всички.
Този текст е познат с името „ПИСМОТО". Целият този случай е описан в книгата „Изгревът...", том I от Нестор Илиев под надслов „Защо Учителят даде песента „Писмото" на стр. 513. Освен това и стенографката на Учителя Елена Андреева описва подробно този случай, „Как и за какво бе дадена песента „Писмото", от стр. 541-550... Накрая на книгата бе публикуван за първи път нотния текст на песента „Писмото". Според спомените на Елена Андреева, тази случка се отнася за 1926 г., но днес ние се сдобихме със самият оригинал на „Писмото", което ще публикуваме с почерка и подписа на Учителя.
към текста >>
Според
спомените на Елена Андреева, тази случка се отнася за 1926 г., но днес ние се сдобихме със самият оригинал на „Писмото", което ще публикуваме с почерка и подписа на Учителя.
Но точно в този определен от тях ден, Учителят не идва на редовната беседа, която изнася в този ден, а изпраща едно писмо в плик чрез Тодор Стоименов, който го прочита в салона на всички. Този текст е познат с името „ПИСМОТО". Целият този случай е описан в книгата „Изгревът...", том I от Нестор Илиев под надслов „Защо Учителят даде песента „Писмото" на стр. 513. Освен това и стенографката на Учителя Елена Андреева описва подробно този случай, „Как и за какво бе дадена песента „Писмото", от стр. 541-550... Накрая на книгата бе публикуван за първи път нотния текст на песента „Писмото".
Според
спомените на Елена Андреева, тази случка се отнася за 1926 г., но днес ние се сдобихме със самият оригинал на „Писмото", което ще публикуваме с почерка и подписа на Учителя.
Там е записана датата 14 януари 1923 г., София. От тук следва, че грешката на Елена Андреева се състои в погрешна дата, защото когато бе разказвана тази история е записана през 1975 г., дотогава бяха се изминали 50 години от историята на „Писмото". Нейният ум и разсъдък бяха на изключителна висота и никой не може да постави под съмнение истинността на нейният разказ. 4. Забележете, че датата на „Писмото" е 14.1.1923 г., когато Учителят дава отпор на онези, които искат устав и организация. И понеже някои не мирясват и отново човъркат този въпрос, то няколко месеца по-късно Учителят повдига отново този въпрос и говори в беседата си на 29 април 1923 г., чийто текст бе публикуван в точка втора.
към текста >>
Дава след време мелодията на този текст и така
ред
поколения ученици пееха песента „Писмото". 4.
От тук какво следва? Учителят е срещу уставите. Той дава три урока на учениците от Школата: 1. Не се явява на беседа, когато те искат да създават устав и организация. 2. Изпраща „Писмото" по Тодор Стоименов, като отговор на въпросите, които са решили да Му зададат. З.
Дава след време мелодията на този текст и така
ред
поколения ученици пееха песента „Писмото". 4.
Тази песен става „Бяла Магия" срещу устави, организация и тем подобни. Едновременно тя представлява Скрижалите на Бялото Братство, чрез които човеците на земята трябва да работят. Ето текста на „Писмото": „До учениците на Всемирното Бяло Братство. Когато Любовта царува смут не става; Когато Мъдростта управлява реда не се нарушава; Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее. Иаве, Ива.
към текста >>
Едновременно тя
представлява
Скрижалите на Бялото Братство, чрез които човеците на земята трябва да работят.
Той дава три урока на учениците от Школата: 1. Не се явява на беседа, когато те искат да създават устав и организация. 2. Изпраща „Писмото" по Тодор Стоименов, като отговор на въпросите, които са решили да Му зададат. З. Дава след време мелодията на този текст и така ред поколения ученици пееха песента „Писмото". 4. Тази песен става „Бяла Магия" срещу устави, организация и тем подобни.
Едновременно тя
представлява
Скрижалите на Бялото Братство, чрез които човеците на земята трябва да работят.
Ето текста на „Писмото": „До учениците на Всемирното Бяло Братство. Когато Любовта царува смут не става; Когато Мъдростта управлява реда не се нарушава; Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее. Иаве, Ива. Шела шалу." 14.1.1923 г. Свещеният подпис на Духа Беинса Дуно 5.
към текста >>
Когато Любовта царува смут не става; Когато Мъдростта управлява
реда
не се нарушава; Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее.
Изпраща „Писмото" по Тодор Стоименов, като отговор на въпросите, които са решили да Му зададат. З. Дава след време мелодията на този текст и така ред поколения ученици пееха песента „Писмото". 4. Тази песен става „Бяла Магия" срещу устави, организация и тем подобни. Едновременно тя представлява Скрижалите на Бялото Братство, чрез които човеците на земята трябва да работят. Ето текста на „Писмото": „До учениците на Всемирното Бяло Братство.
Когато Любовта царува смут не става; Когато Мъдростта управлява
реда
не се нарушава; Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее.
Иаве, Ива. Шела шалу." 14.1.1923 г. Свещеният подпис на Духа Беинса Дуно 5. Учителят е дал думите на „Писмото" в три изречения. Това са Скри-жалите за три свята: на Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>
„Оборище" 14,София е
предаден
един от уроците на Школата те вече щат не щат трябва да се съобразяват с Учителя, да мируват и да не поставят вече въпроса за устави и организации.
Какво означават ли? Означават Онзи, Който управлява трите свята на Любовта, Мъдростта и Истината. Означава също, че Школата на Бялото Братство се управлява от тези три скрижала и от думите: „Иаве, Ива. Шела шалу." Така въпросът е приключен за нас и за онези, които искат устави и организации. 6. След като на учениците в Школата и в салона на ул.
„Оборище" 14,София е
предаден
един от уроците на Школата те вече щат не щат трябва да се съобразяват с Учителя, да мируват и да не поставят вече въпроса за устави и организации.
Но в гр. Русе, тамошното Братство е завладяно не само от идеята за устава, но и от идеята за общо стопанство и за комунален живот. Там през 1923 г. се прави опит за втора комуна от, младежите. Всички смятат, че това е пътят на Школата.
към текста >>
Аз ще
уредя
всичко.
Животът има друг един смисъл. Избягвайте изкуствеността. Нека всичко да почива върху закона на разумността. Бог е Бог на живите, на любящите души. От всичко трябва да се вади поука.
Аз ще
уредя
всичко.
Пазете доброто от миналото, което Бог е вложил във вас. Мир имайте в себе си. Гледайте с вяра на бъдещето. Не се уповавайте на човешките разпореждания и уредби. Доброто, Любовта с устави не върви, тя е свободна.
към текста >>
Не се уповавайте на човешките разпореждания и
уредби
.
От всичко трябва да се вади поука. Аз ще уредя всичко. Пазете доброто от миналото, което Бог е вложил във вас. Мир имайте в себе си. Гледайте с вяра на бъдещето.
Не се уповавайте на човешките разпореждания и
уредби
.
Доброто, Любовта с устави не върви, тя е свободна. Живейте по Бога, Само Божията Любов. Ваш верен: Подписът на Учителя." Никола Ватев получава писмото и знае мнението на Учителя. Но едно е да се знае мнението на Учителя, а съвсем друго нещо е да се изпълни. Това зависи от послушанието на ученика към Учителя.
към текста >>
Според
него всички сдружения и фондации със нестопанска и идеална цел, трябва да си
представят
устав с молба от управителния съвет и решение на
учредителното
събрание с подписите на всички, както и да е подписан устава.
Учениците от Школата в София знаят мнението на Учителя за уставите. Но едновременно с това русенци имат устав, имат стопанство и продължават да правят своят опит. Всички очакват какво ще излезе накрая от този опит. На 20 април 1933 г. в брой 13 на „Държавен вестник" излиза законът за юридическите лица.
Според
него всички сдружения и фондации със нестопанска и идеална цел, трябва да си
представят
устав с молба от управителния съвет и решение на
учредителното
събрание с подписите на всички, както и да е подписан устава.
След това се разглежда в съдебно заседание и се изпраща преписа до Министерството на Вътрешните работи. Това е редът, който трябва да се спазва по глава 2 на чл. 10 и чл. 11. Това е законът за юридическите лица в общи линии. Знаем мнението на Учителя за уставите.
към текста >>
Това е
редът
, който трябва да се спазва по глава 2 на чл.
Всички очакват какво ще излезе накрая от този опит. На 20 април 1933 г. в брой 13 на „Държавен вестник" излиза законът за юридическите лица. Според него всички сдружения и фондации със нестопанска и идеална цел, трябва да си представят устав с молба от управителния съвет и решение на учредителното събрание с подписите на всички, както и да е подписан устава. След това се разглежда в съдебно заседание и се изпраща преписа до Министерството на Вътрешните работи.
Това е
редът
, който трябва да се спазва по глава 2 на чл.
10 и чл. 11. Това е законът за юридическите лица в общи линии. Знаем мнението на Учителя за уставите. Ето защо Учителят не разрешава да се прави устав в София и да се минава през съда, и особено да се иска мнението на Министъра на вътрешните работи. През времето на Школата Учителят е викан седем пъти в полицията и Държавна сигурност, за да отговаря на въпроси по донесение на частни лица.
към текста >>
Поради това Учителят не позволява да се повдигат въпроси за положението на Бялото Братство
пред
онези институции на държавата, които преследват Учителя и разтурят съборите на Бялото Братство.
Знаем мнението на Учителя за уставите. Ето защо Учителят не разрешава да се прави устав в София и да се минава през съда, и особено да се иска мнението на Министъра на вътрешните работи. През времето на Школата Учителят е викан седем пъти в полицията и Държавна сигурност, за да отговаря на въпроси по донесение на частни лица. Завеждат се и две дела срещу Учителя. И всичко това преминава през полицията и Министерството на Вътрешните работи.
Поради това Учителят не позволява да се повдигат въпроси за положението на Бялото Братство
пред
онези институции на държавата, които преследват Учителя и разтурят съборите на Бялото Братство.
Това трябва да бъде ясно на всички. Школата има свой път и той е определен от Словото на Учителя. А опитностите на учениците от Школата са много важни и те представляват етапи, през които е минала Школата. Следващите поколения не могат да разрешат нито един въпрос, ако не са запознати с опитностите на предишните поколения, защото има един закон в Школата: „Опитността на един ученик е опитност за цялата Школа". Смятаме, че днешното поколение, както и утрешното такова ще се запознае с въпроса за уставите.
към текста >>
Школата има свой път и той е
определен
от Словото на Учителя.
През времето на Школата Учителят е викан седем пъти в полицията и Държавна сигурност, за да отговаря на въпроси по донесение на частни лица. Завеждат се и две дела срещу Учителя. И всичко това преминава през полицията и Министерството на Вътрешните работи. Поради това Учителят не позволява да се повдигат въпроси за положението на Бялото Братство пред онези институции на държавата, които преследват Учителя и разтурят съборите на Бялото Братство. Това трябва да бъде ясно на всички.
Школата има свой път и той е
определен
от Словото на Учителя.
А опитностите на учениците от Школата са много важни и те представляват етапи, през които е минала Школата. Следващите поколения не могат да разрешат нито един въпрос, ако не са запознати с опитностите на предишните поколения, защото има един закон в Школата: „Опитността на един ученик е опитност за цялата Школа". Смятаме, че днешното поколение, както и утрешното такова ще се запознае с въпроса за уставите. Те имат два пътя: единият е да се съобразят с мнението на Учителя за уставите и да проследят патилата на учениците от Школата в резултат на тяхното непослушание към Учителя. Другият път е сами да си направят опита и да проверят колко струва цената на непослушанието им към думите на Учителя.
към текста >>
А опитностите на учениците от Школата са много важни и те
представляват
етапи, през които е минала Школата.
Завеждат се и две дела срещу Учителя. И всичко това преминава през полицията и Министерството на Вътрешните работи. Поради това Учителят не позволява да се повдигат въпроси за положението на Бялото Братство пред онези институции на държавата, които преследват Учителя и разтурят съборите на Бялото Братство. Това трябва да бъде ясно на всички. Школата има свой път и той е определен от Словото на Учителя.
А опитностите на учениците от Школата са много важни и те
представляват
етапи, през които е минала Школата.
Следващите поколения не могат да разрешат нито един въпрос, ако не са запознати с опитностите на предишните поколения, защото има един закон в Школата: „Опитността на един ученик е опитност за цялата Школа". Смятаме, че днешното поколение, както и утрешното такова ще се запознае с въпроса за уставите. Те имат два пътя: единият е да се съобразят с мнението на Учителя за уставите и да проследят патилата на учениците от Школата в резултат на тяхното непослушание към Учителя. Другият път е сами да си направят опита и да проверят колко струва цената на непослушанието им към думите на Учителя. Можем да ви уверим, че тази цена е много голяма и се заплаща понякога не само с време и години, а и с изразходване на сили и на пропилян човешки живот.
към текста >>
Следващите поколения не могат да разрешат нито един въпрос, ако не са запознати с опитностите на
предишните
поколения, защото има един закон в Школата: „Опитността на един ученик е опитност за цялата Школа".
И всичко това преминава през полицията и Министерството на Вътрешните работи. Поради това Учителят не позволява да се повдигат въпроси за положението на Бялото Братство пред онези институции на държавата, които преследват Учителя и разтурят съборите на Бялото Братство. Това трябва да бъде ясно на всички. Школата има свой път и той е определен от Словото на Учителя. А опитностите на учениците от Школата са много важни и те представляват етапи, през които е минала Школата.
Следващите поколения не могат да разрешат нито един въпрос, ако не са запознати с опитностите на
предишните
поколения, защото има един закон в Школата: „Опитността на един ученик е опитност за цялата Школа".
Смятаме, че днешното поколение, както и утрешното такова ще се запознае с въпроса за уставите. Те имат два пътя: единият е да се съобразят с мнението на Учителя за уставите и да проследят патилата на учениците от Школата в резултат на тяхното непослушание към Учителя. Другият път е сами да си направят опита и да проверят колко струва цената на непослушанието им към думите на Учителя. Можем да ви уверим, че тази цена е много голяма и се заплаща понякога не само с време и години, а и с изразходване на сили и на пропилян човешки живот.
към текста >>
36.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Просветният съвет изработва план за работа и изнася доклад на Братската среща в София на
редовния
Братски събор през месец август.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ След заминаването на Учителя на 1.I.1945 г. се избира Братски съвет от 7 души. Едновременно се избират три помощни съвета - финансов, домакински и просветен. Просветният съвет има за задача да се грижи за просветната дейност и за братските издания. В него влизат: Боян Боев, Паша Теодорова, Сашка Керемидчиева, Елена Андреева, Борис Николов, Георги Томалевски, Славчо Печеников (Славянски), Елиезер Коен, Тодор Стоименов.
Просветният съвет изработва план за работа и изнася доклад на Братската среща в София на
редовния
Братски събор през месец август.
Изведнъж се издига една нова идея в Братството. Това е идеята за създаване на Академия по начина, по който е създадено Висшето университетско образование в България. До това време в София има Свободен университет и Софийски университет със своя структура, организация, със асистенти, доценти и професори към всяка катедра. Ето тази идея се прок радва и някои сили искат да я наложат. А защо?
към текста >>
Да се създаде Академия, в която да се
представят
лектори по
предварително
разработен план за изнасяне на лекции по различни теми.
Нали на Изгрева има Школа, която е основана от Учителя от 1922-1944 г.? Защо се загърбва Школата и се дава път на Академията? По това време Георги Томалевски, който е писател-есеист, завършил факултет, учител по физика в една от софийските гимназии, е назначен за инспектор по училищното образование в Министерството на просветата. Той се занимава с организацията и преструктурирането на гимназиите в София. Като е запознат с организацията в Министерството на просветата, споделя с други приятели и решават да се приложи тази форма и на Изгрева.
Да се създаде Академия, в която да се
представят
лектори по
предварително
разработен план за изнасяне на лекции по различни теми.
А за да има лектори трябва да има ученици, на които да се четат лекции. Учениците на Учителя по време на Школата от 1922-1944 г. сега са израснали по години, по знания и опит и са на възраст от 50-70 години. Точно сега е времето им да станат преподаватели, обучаващи в знания една младежка аудитория. Но от къде да се вземат за тях ученици, когато Учителят си е заминал и с Него е закрита и Школата Му.
към текста >>
Тогава се решава да се запишат желаещи и да се създаде нов Младежки окултен клас на Изгрева, който да се събира в
определен
ден, а лектори на този клас да бъдат
предишните
ученици от Школата на Учителя.
Но се забравя едно, че за да има Школа трябва да има Учител. Учителят си е заминал, значи Школата е закрита. Останало е само Словото Му. И вместо да се чете само Словото Му някои Сили намират проводници и издигат една друга форма, чужда на Школата и се прокарва идеята за Академия. А това няма нищо общо с Школата на Учителя и на Бялото Братство.
Тогава се решава да се запишат желаещи и да се създаде нов Младежки окултен клас на Изгрева, който да се събира в
определен
ден, а лектори на този клас да бъдат
предишните
ученици от Школата на Учителя.
Но забележете, те ще бъдат лектори, а не четци на беседите на Учителя и Словото му, което Той е изнасял на времето пред Младежкия Окултен Клас от 1922-1944 г. Започват да се разработват теми, като се използват и някои идеи от Словото на Учителя. Всеки един от лекторите си написва темата, след което се отпечатва на циклостил от печатницата на Изгрева, които теми трябва да служат като помагала и учебници на младежите от Новия Младежки клас. Днес такива теми има запазени около 20 на брой. Тези циклостилни напечатани теми трябва да представляват ръководства, от които да се ползват новите ученици.
към текста >>
Но забележете, те ще бъдат лектори, а не четци на беседите на Учителя и Словото му, което Той е изнасял на времето
пред
Младежкия Окултен Клас от 1922-1944 г.
Учителят си е заминал, значи Школата е закрита. Останало е само Словото Му. И вместо да се чете само Словото Му някои Сили намират проводници и издигат една друга форма, чужда на Школата и се прокарва идеята за Академия. А това няма нищо общо с Школата на Учителя и на Бялото Братство. Тогава се решава да се запишат желаещи и да се създаде нов Младежки окултен клас на Изгрева, който да се събира в определен ден, а лектори на този клас да бъдат предишните ученици от Школата на Учителя.
Но забележете, те ще бъдат лектори, а не четци на беседите на Учителя и Словото му, което Той е изнасял на времето
пред
Младежкия Окултен Клас от 1922-1944 г.
Започват да се разработват теми, като се използват и някои идеи от Словото на Учителя. Всеки един от лекторите си написва темата, след което се отпечатва на циклостил от печатницата на Изгрева, които теми трябва да служат като помагала и учебници на младежите от Новия Младежки клас. Днес такива теми има запазени около 20 на брой. Тези циклостилни напечатани теми трябва да представляват ръководства, от които да се ползват новите ученици. Новият Младежки клас започва да се събира по план и новите лектори започват да четат своите предварително подготвени теми.
към текста >>
Тези циклостилни напечатани теми трябва да
представляват
ръководства, от които да се ползват новите ученици.
Тогава се решава да се запишат желаещи и да се създаде нов Младежки окултен клас на Изгрева, който да се събира в определен ден, а лектори на този клас да бъдат предишните ученици от Школата на Учителя. Но забележете, те ще бъдат лектори, а не четци на беседите на Учителя и Словото му, което Той е изнасял на времето пред Младежкия Окултен Клас от 1922-1944 г. Започват да се разработват теми, като се използват и някои идеи от Словото на Учителя. Всеки един от лекторите си написва темата, след което се отпечатва на циклостил от печатницата на Изгрева, които теми трябва да служат като помагала и учебници на младежите от Новия Младежки клас. Днес такива теми има запазени около 20 на брой.
Тези циклостилни напечатани теми трябва да
представляват
ръководства, от които да се ползват новите ученици.
Новият Младежки клас започва да се събира по план и новите лектори започват да четат своите предварително подготвени теми. Всички смятат, че точно така трябва да се работи. Преди това просветния съвет изпраща един бюлетин до всички ръководители в страната с надслов „Из живота на Братството". Отбелязана е датата 31 .XII. 1945 г.
към текста >>
Новият Младежки клас започва да се събира по план и новите лектори започват да четат своите
предварително
подготвени теми.
Но забележете, те ще бъдат лектори, а не четци на беседите на Учителя и Словото му, което Той е изнасял на времето пред Младежкия Окултен Клас от 1922-1944 г. Започват да се разработват теми, като се използват и някои идеи от Словото на Учителя. Всеки един от лекторите си написва темата, след което се отпечатва на циклостил от печатницата на Изгрева, които теми трябва да служат като помагала и учебници на младежите от Новия Младежки клас. Днес такива теми има запазени около 20 на брой. Тези циклостилни напечатани теми трябва да представляват ръководства, от които да се ползват новите ученици.
Новият Младежки клас започва да се събира по план и новите лектори започват да четат своите
предварително
подготвени теми.
Всички смятат, че точно така трябва да се работи. Преди това просветния съвет изпраща един бюлетин до всички ръководители в страната с надслов „Из живота на Братството". Отбелязана е датата 31 .XII. 1945 г. и точно това е една година от полагане тялото на Учителя на Изгрева.
към текста >>
Преди
това просветния съвет изпраща един бюлетин до всички ръководители в страната с надслов „Из живота на Братството".
Всеки един от лекторите си написва темата, след което се отпечатва на циклостил от печатницата на Изгрева, които теми трябва да служат като помагала и учебници на младежите от Новия Младежки клас. Днес такива теми има запазени около 20 на брой. Тези циклостилни напечатани теми трябва да представляват ръководства, от които да се ползват новите ученици. Новият Младежки клас започва да се събира по план и новите лектори започват да четат своите предварително подготвени теми. Всички смятат, че точно така трябва да се работи.
Преди
това просветния съвет изпраща един бюлетин до всички ръководители в страната с надслов „Из живота на Братството".
Отбелязана е датата 31 .XII. 1945 г. и точно това е една година от полагане тялото на Учителя на Изгрева. Този бюлетин е подписан от всички членове на Братския съвет и се съобщава за решението за образуване на Академия. Какво става по-нататък?
към текста >>
Значи всичко е
наред
и Школата си продължава, а
наред
с нея Академията набира сили и скорост.
Залогът е голям. Амбицията също. Лекторите са въодушевени. Но започват да се чуват протести от верни по дух на Учението братя и сестри, че се загърбва Словото на Учителя и то остава на заден план. За доказателство, че това не е така се доказва и посочва, че четенето на беседи от Словото на Учителя продължава четири пъти в седмицата, така както е било по време на Учителя.
Значи всичко е
наред
и Школата си продължава, а
наред
с нея Академията набира сили и скорост.
Има верни по дух ученици на Учителя, които протестират. Другите ги обвиняват, че това са протести на невежи и че Учението на Учителя трябва да се разпространява сред младежта. На някои от протестиращите им се предлага също да бъдат включени като лектори. Някои скланят, а други не. Онези които са против издигат следния довод: Може ли един човек в един човешки живот да прочете всичките изказани от Учителя 7500 беседи, да ги проучи и от всяка една беседа да вземе един закон и да го приложи в живота си?
към текста >>
Другите ги обвиняват, че това са протести на невежи и че Учението на Учителя трябва да се разпространява
сред
младежта.
Лекторите са въодушевени. Но започват да се чуват протести от верни по дух на Учението братя и сестри, че се загърбва Словото на Учителя и то остава на заден план. За доказателство, че това не е така се доказва и посочва, че четенето на беседи от Словото на Учителя продължава четири пъти в седмицата, така както е било по време на Учителя. Значи всичко е наред и Школата си продължава, а наред с нея Академията набира сили и скорост. Има верни по дух ученици на Учителя, които протестират.
Другите ги обвиняват, че това са протести на невежи и че Учението на Учителя трябва да се разпространява
сред
младежта.
На някои от протестиращите им се предлага също да бъдат включени като лектори. Някои скланят, а други не. Онези които са против издигат следния довод: Може ли един човек в един човешки живот да прочете всичките изказани от Учителя 7500 беседи, да ги проучи и от всяка една беседа да вземе един закон и да го приложи в живота си? Те питат възможно ли е това? Всички отговарят, че това не е възможно.
към текста >>
На някои от протестиращите им се
предлага
също да бъдат включени като лектори.
Но започват да се чуват протести от верни по дух на Учението братя и сестри, че се загърбва Словото на Учителя и то остава на заден план. За доказателство, че това не е така се доказва и посочва, че четенето на беседи от Словото на Учителя продължава четири пъти в седмицата, така както е било по време на Учителя. Значи всичко е наред и Школата си продължава, а наред с нея Академията набира сили и скорост. Има верни по дух ученици на Учителя, които протестират. Другите ги обвиняват, че това са протести на невежи и че Учението на Учителя трябва да се разпространява сред младежта.
На някои от протестиращите им се
предлага
също да бъдат включени като лектори.
Някои скланят, а други не. Онези които са против издигат следния довод: Може ли един човек в един човешки живот да прочете всичките изказани от Учителя 7500 беседи, да ги проучи и от всяка една беседа да вземе един закон и да го приложи в живота си? Те питат възможно ли е това? Всички отговарят, че това не е възможно. Но никой не може да спре устрема на лекторите и разрастването на Академията.
към текста >>
Според
този закон се разтурят всички младежки организации на различни партии, сдружения и фондации.
Протяга Невидимата си ръка, натиска невидимият бутон и чрез него се задействуват служителите Му, които трябва да изпълнят Волята Му. Тутакси Академията се спира. Как ли? Ето така: През 1949 г. излиза и се публикува Закона за младежта.
Според
този закон се разтурят всички младежки организации на различни партии, сдружения и фондации.
Единствен правоприемник е новоучреденият Димитровски съюз на народната младеж (ДСНМ), като след години е преименуван в Димитровски комунистически младежки съюз (ДКМС), който се управлява от Комунистическата партия, която е дошла на власт на 9.1Х. 1944 г. С този закон се разтурят организираните младежки сдружения на всякакъв род секти, организации и така на Изгрева се закрива Младежкият клас. А лекторите остават без работа и няма кому да преподават. Тяхната кариера приключва.
към текста >>
Единствен правоприемник е
новоучреденият
Димитровски съюз на народната младеж (ДСНМ), като след години е преименуван в Димитровски комунистически младежки съюз (ДКМС), който се управлява от Комунистическата партия, която е дошла на власт на 9.1Х.
Тутакси Академията се спира. Как ли? Ето така: През 1949 г. излиза и се публикува Закона за младежта. Според този закон се разтурят всички младежки организации на различни партии, сдружения и фондации.
Единствен правоприемник е
новоучреденият
Димитровски съюз на народната младеж (ДСНМ), като след години е преименуван в Димитровски комунистически младежки съюз (ДКМС), който се управлява от Комунистическата партия, която е дошла на власт на 9.1Х.
1944 г. С този закон се разтурят организираните младежки сдружения на всякакъв род секти, организации и така на Изгрева се закрива Младежкият клас. А лекторите остават без работа и няма кому да преподават. Тяхната кариера приключва. Всички упрекват новата власт.
към текста >>
Те още не бяха разбрали, че пътят на Школата се
определя
от Словото на Учителя.
А е известно на всички от Изгрева, че Учителят бе този който първо пусна болшевиките на земята от Невидимия свят и второто, което знаят е, че Учителят пусна руснаците и комунистите в България, за да поемат управлението на страната. Това е една истина, която всички знаят, но на някои не им изнася. Затова следващото поколение трябва да знае как стоят нещата. Тридесет години след това Георги Томалевски и другите лектори около него разказваха с усмивки за техните начинания и за усърдната им наивност да създадат Академия. Разказите им бяха повече огорчения от несбъднати мечти, а не бяха разкази за поучение на следващите поколения.
Те още не бяха разбрали, че пътят на Школата се
определя
от Словото на Учителя.
Предоставяме няколко бюлетина на Братския съвет от 1945 г., за да се види през какви етапи преминават учениците след заминаването на Учителя, за да дойдат до отклонението. Тяхното отклонение започва от създаването на Академия. Следващите поколения могат също да направят такъв опит и да решат да създадат Академия или Университет. Това е опит срещу Школата на Учителя и срещу Неговото Слово. Има едно изказване на Учителя срещу такива инициативи.
към текста >>
Предоставяме
няколко бюлетина на Братския съвет от 1945 г., за да се види през какви етапи преминават учениците след заминаването на Учителя, за да дойдат до отклонението.
Това е една истина, която всички знаят, но на някои не им изнася. Затова следващото поколение трябва да знае как стоят нещата. Тридесет години след това Георги Томалевски и другите лектори около него разказваха с усмивки за техните начинания и за усърдната им наивност да създадат Академия. Разказите им бяха повече огорчения от несбъднати мечти, а не бяха разкази за поучение на следващите поколения. Те още не бяха разбрали, че пътят на Школата се определя от Словото на Учителя.
Предоставяме
няколко бюлетина на Братския съвет от 1945 г., за да се види през какви етапи преминават учениците след заминаването на Учителя, за да дойдат до отклонението.
Тяхното отклонение започва от създаването на Академия. Следващите поколения могат също да направят такъв опит и да решат да създадат Академия или Университет. Това е опит срещу Школата на Учителя и срещу Неговото Слово. Има едно изказване на Учителя срещу такива инициативи. То гласи: „ Този път Небето и Невидимия свят е взело всички мерки Словото и Школата да не бъдат опорочени".
към текста >>
ОБИЧНИ БРАТЯ, Учителят каза
преди
няколко месеца: „Иде пролетта.
Има едно изказване на Учителя срещу такива инициативи. То гласи: „ Този път Небето и Невидимия свят е взело всички мерки Словото и Школата да не бъдат опорочени". Да, Небето няма да позволи отклонението и опорочението. То ще намери своите служители, които ще изпълнят Волята Му. Тези служители ще бъдат облечени с Власт и Сила и ще действуват в името на закона, чрез който се управлява държавата, наречена България.
ОБИЧНИ БРАТЯ, Учителят каза
преди
няколко месеца: „Иде пролетта.
Божесвеното Слънце ще изгрее, снеговете и ледовете ще се стопят, цветята ще цъфнат и дърветата ще дадат своите плодове." Иде един светъл ден, иде шестата раса, която ще бъде осъществяване на вечния блян на човечеството за една красива култура на земята. Небето ще слезе на земята. Учителят дойде, за да подготви това светло утро, за което копнее човешката душа. Учителят каза в беседата от 10 декември 1944 г.: „Ние сме вече в демар-кационната линия между две епохи - старата и новата. От 1945 г.
към текста >>
Предстои
ни грамадна работа.
От 1945 г. встъпваме в една нова епоха. Всички народи са призвани да бъдат служители на Бога, на Великото." Нека ние, окрилени и радостни, да продължим красивото дело на Учителя, за да се увенчае с успех Неговата мисия. Делото на Учителя надхвърля границите на България. То надхвърля и днешнатаепоха.
Предстои
ни грамадна работа.
Тая работа можем да извършим, само когато винаги сме в досег с вечните Божествени извори на живота и когато погледът ни е устремен към светлите Божествени върхове, от гдето общочовешката култура черпи своите животворни сокове. Нека с отворени души, пълни с любов към обичния ни Учител, да станем възприемчиви към възвишената струя на новото, което иде от горе. Всички чувствуваме Неговото присъствие в нас. Неговата мощна подкрепа. Той сега вдъхновява цялата ни дейност.
към текста >>
Важната работа, която ни
предстои
, можем да вършим, само когато сме споени в едно цяло чрез хармонията, чрез любовта.
То се гърчи в страдания, мъчения, в тъмнина. Светлината на новите идеи на Учителя трябва да озари умовете на всички народи. Чрез нея те ще получат отново надежда и вяра в светлото бъдеще, което ги очаква. Чрез нея те ще строшат оковите, които са свързали техните нозе и ръце. Чрез нея те ще намерят пътя към свободата и радостта.
Важната работа, която ни
предстои
, можем да вършим, само когато сме споени в едно цяло чрез хармонията, чрез любовта.
Всички трябва да бъдем годен оркестър, на който Великият Диригент ще свири. За тая цел всички инструменти трябва да са хармонично нагласени. Нека оставим настрана всичко, което противоречи на любовта, на хармонията. Нека всички да почувстваме вечните връзки, които ни свързват с всички същества. Нека една велика любов, един дух на преданост да минат през нас.
към текста >>
Нека една велика любов, един дух на
преданост
да минат през нас.
Важната работа, която ни предстои, можем да вършим, само когато сме споени в едно цяло чрез хармонията, чрез любовта. Всички трябва да бъдем годен оркестър, на който Великият Диригент ще свири. За тая цел всички инструменти трябва да са хармонично нагласени. Нека оставим настрана всичко, което противоречи на любовта, на хармонията. Нека всички да почувстваме вечните връзки, които ни свързват с всички същества.
Нека една велика любов, един дух на
преданост
да минат през нас.
В нашата дейност няма да сме сами; ще имаме подкрепата на Небето. Учителят казва, че Светли Същества от възвишени светове са слезли на земята, за да подкрепят човечеството в днешната тъмна епоха и да го изведат към светли простори. Всеки, който работи за новото човечество, ще има подкрепата на невидимия свят, на всички напреднали същества. В лекцията от 6 декември 1944 г. Учителят казва: „Сега искам да се върнете 25 години назад и да станете такива, каквито бяхте преди 25 години.
към текста >>
Всеки, който работи за новото човечество, ще има подкрепата на невидимия свят, на всички
напреднали
същества.
Нека оставим настрана всичко, което противоречи на любовта, на хармонията. Нека всички да почувстваме вечните връзки, които ни свързват с всички същества. Нека една велика любов, един дух на преданост да минат през нас. В нашата дейност няма да сме сами; ще имаме подкрепата на Небето. Учителят казва, че Светли Същества от възвишени светове са слезли на земята, за да подкрепят човечеството в днешната тъмна епоха и да го изведат към светли простори.
Всеки, който работи за новото човечество, ще има подкрепата на невидимия свят, на всички
напреднали
същества.
В лекцията от 6 декември 1944 г. Учителят казва: „Сега искам да се върнете 25 години назад и да станете такива, каквито бяхте преди 25 години. Трябва да се върнете 25 години назад." Т. е всеки да има онзи младежки огън, възторг и ентусиазъм, който е имал преди 25 години! Нека всеки да почне да работи с велика вяра в светостта на делото, за което работи.
към текста >>
Учителят казва: „Сега искам да се върнете 25 години назад и да станете такива, каквито бяхте
преди
25 години.
Нека една велика любов, един дух на преданост да минат през нас. В нашата дейност няма да сме сами; ще имаме подкрепата на Небето. Учителят казва, че Светли Същества от възвишени светове са слезли на земята, за да подкрепят човечеството в днешната тъмна епоха и да го изведат към светли простори. Всеки, който работи за новото човечество, ще има подкрепата на невидимия свят, на всички напреднали същества. В лекцията от 6 декември 1944 г.
Учителят казва: „Сега искам да се върнете 25 години назад и да станете такива, каквито бяхте
преди
25 години.
Трябва да се върнете 25 години назад." Т. е всеки да има онзи младежки огън, възторг и ентусиазъм, който е имал преди 25 години! Нека всеки да почне да работи с велика вяра в светостта на делото, за което работи. Учителят е оставил грамаден материал. Това са 600 тома беседи и лекции, в които са изложени принципите, законите и методите на новата култура.
към текста >>
е всеки да има онзи младежки огън, възторг и ентусиазъм, който е имал
преди
25 години!
Учителят казва, че Светли Същества от възвишени светове са слезли на земята, за да подкрепят човечеството в днешната тъмна епоха и да го изведат към светли простори. Всеки, който работи за новото човечество, ще има подкрепата на невидимия свят, на всички напреднали същества. В лекцията от 6 декември 1944 г. Учителят казва: „Сега искам да се върнете 25 години назад и да станете такива, каквито бяхте преди 25 години. Трябва да се върнете 25 години назад." Т.
е всеки да има онзи младежки огън, възторг и ентусиазъм, който е имал
преди
25 години!
Нека всеки да почне да работи с велика вяра в светостта на делото, за което работи. Учителят е оставил грамаден материал. Това са 600 тома беседи и лекции, в които са изложени принципите, законите и методите на новата култура. В тия беседи и лек ции са посочени методите за разумно разрешение на всички противоречия на днешната култура. Всеки ученик, който иска да бъде полезен за човечеството, за божественото дело, трябва да проучи материала, който се съдържа в тези беседи и лекции.
към текста >>
В сряда е почнато основно проучване на лекциите на общия окултен клас по
ред
.
Това са 600 тома беседи и лекции, в които са изложени принципите, законите и методите на новата култура. В тия беседи и лек ции са посочени методите за разумно разрешение на всички противоречия на днешната култура. Всеки ученик, който иска да бъде полезен за човечеството, за божественото дело, трябва да проучи материала, който се съдържа в тези беседи и лекции. Те се нуждаят от планомерно и систематично проучване. Това е вече почнало на Изгрева.
В сряда е почнато основно проучване на лекциите на общия окултен клас по
ред
.
Например, в сряда на 3 януари т. г. се прочете първата лекция на първата школна година (в тома „Трите живота"). В младежкия клас в петък е почната подобна работа с младежките лекции. На 5 януари се почва с първата лекция от първата година на младежкия клас (в тома „Двата пътя"). След прочитането на лекцията в сряда или петък се избират няколко души, които да приготвят за следния път резюме на прочетената лекция.
към текста >>
Нека влезем в народа, нека работим
всред
него, да проникнем в широките народни маси и нека светлината, която излиза от идеите на Учителя, да освети света!
Взети са мерки за постепенното им отпечатване. Жетвата е готова. След днешните страдания умовете на много хора са отворени за новото, което иде. Има нужда от много работници. Нивата се нуждае от жетвари - борци за великата култура на братството и сестринството.
Нека влезем в народа, нека работим
всред
него, да проникнем в широките народни маси и нека светлината, която излиза от идеите на Учителя, да освети света!
На работа! Мото, дадено от Учителя на 20 декември 1944 г.: „Да се прослави Бога в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов." Настоящето се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравяват и ви пожелават радостна плодотворна дейност. Със сърдечен братски поздрав. Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, Паша Теодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев.
към текста >>
Мото, дадено от Учителя на 20 декември 1944 г.: „Да се прослави Бога в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов." Настоящето се прочете
пред
братята и сестрите на Изгрева.
След днешните страдания умовете на много хора са отворени за новото, което иде. Има нужда от много работници. Нивата се нуждае от жетвари - борци за великата култура на братството и сестринството. Нека влезем в народа, нека работим всред него, да проникнем в широките народни маси и нека светлината, която излиза от идеите на Учителя, да освети света! На работа!
Мото, дадено от Учителя на 20 декември 1944 г.: „Да се прослави Бога в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов." Настоящето се прочете
пред
братята и сестрите на Изгрева.
Всички те горещо ви поздравяват и ви пожелават радостна плодотворна дейност. Със сърдечен братски поздрав. Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, Паша Теодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев. София - Изгрев, 21.I.1945 г. ОБИЧНИ БРАТЯ, Както днес пролетта пристъпва с тихи стъпки към нас, така иде една друга пролет в душите и в живота.
към текста >>
Сега иде един нов
порядък
в света, който ще се ръководи от любовта.
Днес властта на тъмнината си отива. Сега светлината ще управлява. За характера на новото, което иде, Учителят казва: „Сега доброто иде да управлява. Новото учение иде в света да внесе идеята за братство и сест-ринство между хората, да работят един за друг. Дето съществува братство и сестринство, там любовта царува.
Сега иде един нов
порядък
в света, който ще се ръководи от любовта.
За него всички трябва да бъдете готови. Нови светли дни идат в света. Те изискват нови чисти дрехи, нова светла премяна". Слънчевата система, казва Учителят, излиза от тринадесетата сфера. Слънчевата система в миналото е слизала, т. е.
към текста >>
е отивала в по-гъста
среда
, а сега отива към по-възвишени области.
За него всички трябва да бъдете готови. Нови светли дни идат в света. Те изискват нови чисти дрехи, нова светла премяна". Слънчевата система, казва Учителят, излиза от тринадесетата сфера. Слънчевата система в миналото е слизала, т. е.
е отивала в по-гъста
среда
, а сега отива към по-възвишени области.
Това ще улесни идването на новата култура. Новият ден се гради. Хиляди работници от всички краища на земята с радостни сърца и с поглед, устремен в далечината, градят новия ден. Той е тъй близо до нас! Въздухът е напоен вече с лъха му, въпреки вихъра на днешните събития, въпреки водовъртежа, през който минава сега човечеството.
към текста >>
Представители
на шестата раса има вече между всички народи, Цялата природа е затаила дъх, за да присъствува при раждането на новия човек на земята.
Днес сме свидетели на едно небивало раздрусване на света. От всички тия страдания, през които минава светът, ще излезе едно възродено човечество, което ще тръгне по съвсем нови пътища. Новото е по-близо до земята, отколкото всеки друг път. В тая красива градежна работа участвуват не само всички решителни и искрени борци на земята, но и цялото небе. Днес, казва Учителят, се създава един нов тип човек на земята.
Представители
на шестата раса има вече между всички народи, Цялата природа е затаила дъх, за да присъствува при раждането на новия човек на земята.
От сърцето му ще блика бистър кристален извор, който ще напоява всички тревички, цветя и дървета, които ще срещне по пътя си. Над главата му ще блести светла звезда, която ще показва пътя на всички, които са се залутали в пътя на живота. В очите му ще се чете светлината на възвишения свят, отдето иде. В новата епоха за всички народи се открива велико бъдеще. Учителят казва: „Великото бъдеще на човечеството е поради любовта, която ще се изяви.
към текста >>
Продължава се четенето по
ред
на беседите и лекциите от книгите, които посочихме миналия път.
" За любовта Учителят казва: „Любовта изглежда най-малката сила, но тя е най-великата сила. Тя започва със слабите работи и свършва с най-силните. Придобиете ли лобювта, вие придобивате помощта на хиляди, милиарди любещи души". Тук на Изгрева кипи интензивен живот. Работите в общия клас в сряда в 5 ч., в младежкия клас в петък в 5 ч., в неделя в 5 часа и 10 часа сутринта продължават радостно и енергично.
Продължава се четенето по
ред
на беседите и лекциите от книгите, които посочихме миналия път.
Само в неделя в 10 часа се започна четенето на беседи от тома „Все що е писано", понеже се завърши томът „Великите условия на живота". В школите в сряда и петък всички братя и сестри на Изгрева изучават старателно словото на Учителя. Всички теми и резюмета се правят редовно. И всички упражнения, давани в школни-те лекции, се изпълняват съвестно. Сестра Цветана Симеонова разяснява някои от лекциите в сряда чрез художествени цветни картини, които илюстрират някои основни идеи на четената лекция.
към текста >>
Всички теми и резюмета се правят
редовно
.
Тук на Изгрева кипи интензивен живот. Работите в общия клас в сряда в 5 ч., в младежкия клас в петък в 5 ч., в неделя в 5 часа и 10 часа сутринта продължават радостно и енергично. Продължава се четенето по ред на беседите и лекциите от книгите, които посочихме миналия път. Само в неделя в 10 часа се започна четенето на беседи от тома „Все що е писано", понеже се завърши томът „Великите условия на живота". В школите в сряда и петък всички братя и сестри на Изгрева изучават старателно словото на Учителя.
Всички теми и резюмета се правят
редовно
.
И всички упражнения, давани в школни-те лекции, се изпълняват съвестно. Сестра Цветана Симеонова разяснява някои от лекциите в сряда чрез художествени цветни картини, които илюстрират някои основни идеи на четената лекция. Учителят казва: „Сега сме в една от най-великите епохи в човешката история! " Нека ние, вдъхновени от величието на епохата, в която живеем, да работим за красивия ден, който иде. Има какво да се работи.
към текста >>
И нека това съзнание да ни даде нов потик да вложим всичките си сили за проникване на идеите Му
всред
народните маса!
Има какво да се работи. И нека тази работа да ни изпълва с радост. Всички живо чувстваме присъствието на Учителя, Неговото непрекъснато съдействие и благословение! Това, за което гладуват днес душите на всички народи, това, което те търсят съзнателно или несъзнателно, това е животът, който излиза от Словото на Учителя! Нека бъдем благодарни на небето за тази привилегия, която сме имали, че в този живот бяхме в досег със Светлото Същество на Учителя и с Неговите идеи.
И нека това съзнание да ни даде нов потик да вложим всичките си сили за проникване на идеите Му
всред
народните маса!
Нека във всички градове, паланки и села, нека до всички души да занесем новата, блага и радостна вест за красивия живот, който иде на земята! Настоящето се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравяват и ви пожелават радостна плодотворна дейност. Със сърдечен братски поздрав Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, Паша Теодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев. София-Изгрев, 20.III.1945 г.
към текста >>
Настоящето се прочете
пред
братята и сестрите на Изгрева.
Всички живо чувстваме присъствието на Учителя, Неговото непрекъснато съдействие и благословение! Това, за което гладуват днес душите на всички народи, това, което те търсят съзнателно или несъзнателно, това е животът, който излиза от Словото на Учителя! Нека бъдем благодарни на небето за тази привилегия, която сме имали, че в този живот бяхме в досег със Светлото Същество на Учителя и с Неговите идеи. И нека това съзнание да ни даде нов потик да вложим всичките си сили за проникване на идеите Му всред народните маса! Нека във всички градове, паланки и села, нека до всички души да занесем новата, блага и радостна вест за красивия живот, който иде на земята!
Настоящето се прочете
пред
братята и сестрите на Изгрева.
Всички те горещо ви поздравяват и ви пожелават радостна плодотворна дейност. Със сърдечен братски поздрав Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, Паша Теодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев. София-Изгрев, 20.III.1945 г. ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, „Ако ме любите, ще упазите моите заповеди. И аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас във века.
към текста >>
Предстои
ни грамадна работа.
Ние сме живи свидетели на един велик живот, на едно мощно творчество в България и в света. Това е делото на Учителя. Творчеството му е разнообразно. Той е държал 7000 беседи, дал ни е оригинална нова музика, дал ни е методи, извлечени от разумната природа, методи за разрешение на всички индивидуални, обществени, народни и международни проблеми. Безкрайно сме признателни всички, че сме били в досег с Учителя през време на земния Му живот.
Предстои
ни грамадна работа.
Тзи работа е вътрешна и външна. Учениците на Великото Божествено учение от най-малките до най-големите знаят закона, чрез който се подържа връзката с Учителя, независимо от това, дали Той е в този или онзи свят. Това правило гласи така: Пригответе умовете, сърцата и душите си, за да чуете гласа на вашия Учител. Божият Дух работи в чистота, светлина, мир и доброта. Още когато нашият Учител беше между нас, това правило беше необходимо, за да приемем Словото Му.
към текста >>
Сега
предстои
те да се проучат иприлагат.
Ние сме поставени в този свят да се учим. И ако този, външният свят е достапен за нас чрез петте ни сетива, които трябва да подържаме в изправност, за да го познаваме, то в духовния свят ние познаваме чрез ума, сърцето и душата си. Как да обновим живота си, как да развием ума си, как да очистим сърцето си, как да развием душивните си сили, знанието за това нашият обичен Учител ни е дал в лекциите на класовете. И методите за работа ни е дал пак там. Мнозина от вас сте слушали лекциите.
Сега
предстои
те да се проучат иприлагат.
- Запознах се с вашето учение. - Как? - Прочетох всичко, коетто сте говорили. - Приложихте ли го? - Не.
към текста >>
За да ходим в пътя, който Бог ни е
отредил
, това знание, трябва да придобием тук на земята.
- Тогава не сте разбрали учението. -Какво ползва хлябът, ако не се вкуси? - Знанието трябва да се приложи и опита. Правилото на Божествената школа гласи: Знанието се.придобива по закона на Любовта. Ако придобиеш знание без Любов, няма да те ползва.
За да ходим в пътя, който Бог ни е
отредил
, това знание, трябва да придобием тук на земята.
Това азнание е и за трите свята: физически, духовен и Божествен. Чрез добрите постъпки ученикът работи във физическия свят; чрез добрите чувства - работи в духовния свят; чрез молитва, съзерцание и уединение - в Божественият свят. За молитвата препоръчваме беседата от Учителя „Общение с Бога" (тя е изчерпана, но скоро ще излезе във второ издание). Учителят казва: „Като мислите, чувствате и постъпвате правилно, вие изправяте погрешките си." Има идеи човешки, има и идеи Божествени, които стоят по-горе от човешките. Ученикът трябва да ги познава и да знае, на кои да служи.
към текста >>
За да бъде проучването на беседите и лекциите систематично, планомерно и плодотворно, най-добре е човек да изважда в тетрадки при четенето им по-важните закони, правила и методи,
наредени
по отдели.
Учителят казва: „Като мислите, чувствате и постъпвате правилно, вие изправяте погрешките си." Има идеи човешки, има и идеи Божествени, които стоят по-горе от човешките. Ученикът трябва да ги познава и да знае, на кои да служи. Учителят казва: „Вън от Истината животът няма смисъл." Тя дава протик на човека за работа и внася в сърцето и душата му радост и веселие, в ума светлина и знание. Който има тези неща, той се чувствува свободен. Затова е казано в Писанието: „Истината ще ви направи свободни".
За да бъде проучването на беседите и лекциите систематично, планомерно и плодотворно, най-добре е човек да изважда в тетрадки при четенето им по-важните закони, правила и методи,
наредени
по отдели.
Вътрешната работа на ученика да върви паралелно с външната му работа. Външната работа е разнообразна, и в каква форма ще се изрази, това зависи между другото и от местните условия. Трябва да се направи възможното за проникване идеите на Учителя всред народа. Ще завършим със следните думи от Учителя: „Съвременните хора се намират пред светло бъдеще. Всичко лошо ще изчезне.
към текста >>
Трябва да се направи възможното за проникване идеите на Учителя
всред
народа.
Който има тези неща, той се чувствува свободен. Затова е казано в Писанието: „Истината ще ви направи свободни". За да бъде проучването на беседите и лекциите систематично, планомерно и плодотворно, най-добре е човек да изважда в тетрадки при четенето им по-важните закони, правила и методи, наредени по отдели. Вътрешната работа на ученика да върви паралелно с външната му работа. Външната работа е разнообразна, и в каква форма ще се изрази, това зависи между другото и от местните условия.
Трябва да се направи възможното за проникване идеите на Учителя
всред
народа.
Ще завършим със следните думи от Учителя: „Съвременните хора се намират пред светло бъдеще. Всичко лошо ще изчезне. Бог ще сътвори нов свят, нови условия. Нови, светли дни пристигат. Иде нов порядък в света, за който всички трябва да бъдете готови.
към текста >>
Ще завършим със следните думи от Учителя: „Съвременните хора се намират
пред
светло бъдеще.
Затова е казано в Писанието: „Истината ще ви направи свободни". За да бъде проучването на беседите и лекциите систематично, планомерно и плодотворно, най-добре е човек да изважда в тетрадки при четенето им по-важните закони, правила и методи, наредени по отдели. Вътрешната работа на ученика да върви паралелно с външната му работа. Външната работа е разнообразна, и в каква форма ще се изрази, това зависи между другото и от местните условия. Трябва да се направи възможното за проникване идеите на Учителя всред народа.
Ще завършим със следните думи от Учителя: „Съвременните хора се намират
пред
светло бъдеще.
Всичко лошо ще изчезне. Бог ще сътвори нов свят, нови условия. Нови, светли дни пристигат. Иде нов порядък в света, за който всички трябва да бъдете готови. Новото изисква приложение на всичко добро, което човек носи в себе си.
към текста >>
Иде нов
порядък
в света, за който всички трябва да бъдете готови.
Трябва да се направи възможното за проникване идеите на Учителя всред народа. Ще завършим със следните думи от Учителя: „Съвременните хора се намират пред светло бъдеще. Всичко лошо ще изчезне. Бог ще сътвори нов свят, нови условия. Нови, светли дни пристигат.
Иде нов
порядък
в света, за който всички трябва да бъдете готови.
Новото изисква приложение на всичко добро, което човек носи в себе си. Пред вас, пред всички народи се открива велико бъдеще. Велико е бъдещето на човечеството, поради любовта, която ще се изяви. Вие живеете в един свят на щастие и сте нещастни поради вашето неразбиране. Любовта е един огън с 35 милиона градуса и когато този огън влезе, той внася живот; и тогава твоята душа ще трепне, както душата на един ангел.
към текста >>
Пред
вас,
пред
всички народи се открива велико бъдеще.
Всичко лошо ще изчезне. Бог ще сътвори нов свят, нови условия. Нови, светли дни пристигат. Иде нов порядък в света, за който всички трябва да бъдете готови. Новото изисква приложение на всичко добро, което човек носи в себе си.
Пред
вас,
пред
всички народи се открива велико бъдеще.
Велико е бъдещето на човечеството, поради любовта, която ще се изяви. Вие живеете в един свят на щастие и сте нещастни поради вашето неразбиране. Любовта е един огън с 35 милиона градуса и когато този огън влезе, той внася живот; и тогава твоята душа ще трепне, както душата на един ангел. Този огън всичко старо събаря. Този огън иде в света!
към текста >>
Изгрев-София ИЗ ЖИВОТА НА БРАТСТВОТО През време на Братската среща тази година, в доклада на Просветния съвет се разгледа в подробности нашето организиране и
разпределяне
на работата в Братството.
- Ако можеш да любиш всички хора, всичко е възможно. Когато дойде в душата ти това чувство - аз го наричам прозрение - такава сила ще получаваш, че всичко ще превръщаш в добро. Окултната наука казва за такъв човек, че е станал маг. Истинската Любов прилича на вадичка, която ще внесе нещо ново в живота ти: умът ти ще стане светъл, душата ти свежа и волята ще стане мощна." Всички братя и сестри ви поздравяват и ви пожелават радостна ползотворна дейност за Великото дело. Със сърдечен братски поздрав: Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев 12.ХII.1945 г.
Изгрев-София ИЗ ЖИВОТА НА БРАТСТВОТО През време на Братската среща тази година, в доклада на Просветния съвет се разгледа в подробности нашето организиране и
разпределяне
на работата в Братството.
Нашата дейност може да се сведе засега в следните точки: 1. Изработване беседите. 2. Книгоиздателство и печат. 3. Домакинство. 4. Музика и паневритмия.
към текста >>
Засега, това са
редица
сказки на окултни и научни теми, изнесени в братския салон на Изгрева от наши братя.
6. Литература. 7. Изобразителни изкуства. 8. Връзка с чужбина. 9. Академия. Всички тия отдели, малко или повече, действуват в своя обикновен ход, но ще се спрем повече върху последния споменат отдел - Академия, като нещо ново в живота на Братството.
Засега, това са
редица
сказки на окултни и научни теми, изнесени в братския салон на Изгрева от наши братя.
Сказките се предшествуват от малко музика - изпълнение братски песни от наши цигулари, пианисти или певци. С течение на времето, тия сказки добиха интерес не само от нашите братя и сестри от Изгрева, на живущите в града, но също така са посещавани и от множество граждани, наши съидейници от по-рано и въобще интересуващите се от идеен живот. Затова виждаме салона пълен с посетители, които жадно слушат новите съвременни идеи - насъщния хляб за всяка душа. Сказките започнаха към края на м. септември. По-долу изброяваме имената на сказчиците, темите и някоя основна мисъл от всяка сказка.
към текста >>
Сказките се
предшествуват
от малко музика - изпълнение братски песни от наши цигулари, пианисти или певци.
Изобразителни изкуства. 8. Връзка с чужбина. 9. Академия. Всички тия отдели, малко или повече, действуват в своя обикновен ход, но ще се спрем повече върху последния споменат отдел - Академия, като нещо ново в живота на Братството. Засега, това са редица сказки на окултни и научни теми, изнесени в братския салон на Изгрева от наши братя.
Сказките се
предшествуват
от малко музика - изпълнение братски песни от наши цигулари, пианисти или певци.
С течение на времето, тия сказки добиха интерес не само от нашите братя и сестри от Изгрева, на живущите в града, но също така са посещавани и от множество граждани, наши съидейници от по-рано и въобще интересуващите се от идеен живот. Затова виждаме салона пълен с посетители, които жадно слушат новите съвременни идеи - насъщния хляб за всяка душа. Сказките започнаха към края на м. септември. По-долу изброяваме имената на сказчиците, темите и някоя основна мисъл от всяка сказка. 1. Г.
към текста >>
Между хората съществува голямо ротиворечие, когато дойдат до въпроса, какво е
предназначението
на човека.
Това са смирените дховни, съзнателни люде в света. Като изучаваме явленията на живота, ние изключваме суеверието, което е голям враг на вярата. Признаваме същевременно, че науката е един непрестанен прогрес. Ние твърдим, че както науката, така и човешкият усет са продукт на Божествения замисъл и продължение на развитието. При наличността на всички днешни изнамирания, привидно нищо не ни липсва; изглежда, че ние живеем много щастливо; ние сме близо до щастието, но трябва да открием и още нещо, което ни липсва, за да бъдем наистина щастливи.
Между хората съществува голямо ротиворечие, когато дойдат до въпроса, какво е
предназначението
на човека.
Всички Учители на човечеството са вярвали в безсмъртието на живота; същото може да се каже и за хората на науката. Човек, отвреме навреме е хващан за ръка и повеждан напред. Отделните религии не са нищо друго, освен опит за извеждане човека на пътя на неговото издигане. Човек не се ражда на земята, за да прекара един безмислен живот, а съзнателно да преживее известно време на земята. Ние искаме да осъществим идеите на Великите Бели Братя, които представят всички добри и съзнателни светли люде.
към текста >>
Човек, отвреме навреме е хващан за ръка и повеждан
напред
.
Признаваме същевременно, че науката е един непрестанен прогрес. Ние твърдим, че както науката, така и човешкият усет са продукт на Божествения замисъл и продължение на развитието. При наличността на всички днешни изнамирания, привидно нищо не ни липсва; изглежда, че ние живеем много щастливо; ние сме близо до щастието, но трябва да открием и още нещо, което ни липсва, за да бъдем наистина щастливи. Между хората съществува голямо ротиворечие, когато дойдат до въпроса, какво е предназначението на човека. Всички Учители на човечеството са вярвали в безсмъртието на живота; същото може да се каже и за хората на науката.
Човек, отвреме навреме е хващан за ръка и повеждан
напред
.
Отделните религии не са нищо друго, освен опит за извеждане човека на пътя на неговото издигане. Човек не се ражда на земята, за да прекара един безмислен живот, а съзнателно да преживее известно време на земята. Ние искаме да осъществим идеите на Великите Бели Братя, които представят всички добри и съзнателни светли люде. Един ден техническият човек, който създаде днешната култура, ще дойде да се покори на духовния човек. Носителят на ношия живот ще дойде, както идва пролетта.
към текста >>
Ние искаме да осъществим идеите на Великите Бели Братя, които
представят
всички добри и съзнателни светли люде.
Между хората съществува голямо ротиворечие, когато дойдат до въпроса, какво е предназначението на човека. Всички Учители на човечеството са вярвали в безсмъртието на живота; същото може да се каже и за хората на науката. Човек, отвреме навреме е хващан за ръка и повеждан напред. Отделните религии не са нищо друго, освен опит за извеждане човека на пътя на неговото издигане. Човек не се ражда на земята, за да прекара един безмислен живот, а съзнателно да преживее известно време на земята.
Ние искаме да осъществим идеите на Великите Бели Братя, които
представят
всички добри и съзнателни светли люде.
Един ден техническият човек, който създаде днешната култура, ще дойде да се покори на духовния човек. Носителят на ношия живот ще дойде, както идва пролетта. Сред разочарованието на епохата, в която живеем, ще се надигне новият божествен човек, който ще има волята да не върши насилие и да впрегне всичко, за да осъществи Царството Божие на земята! 2. Боян Боев - „Инволюция и еволюция". Инволюцията е слизане на човешката душа от Бога към материалния свят, а еволюцията е изкачване от материалния свят към Бога.
към текста >>
Сред
разочарованието на епохата, в която живеем, ще се надигне новият божествен човек, който ще има волята да не върши насилие и да впрегне всичко, за да осъществи Царството Божие на земята!
Отделните религии не са нищо друго, освен опит за извеждане човека на пътя на неговото издигане. Човек не се ражда на земята, за да прекара един безмислен живот, а съзнателно да преживее известно време на земята. Ние искаме да осъществим идеите на Великите Бели Братя, които представят всички добри и съзнателни светли люде. Един ден техническият човек, който създаде днешната култура, ще дойде да се покори на духовния човек. Носителят на ношия живот ще дойде, както идва пролетта.
Сред
разочарованието на епохата, в която живеем, ще се надигне новият божествен човек, който ще има волята да не върши насилие и да впрегне всичко, за да осъществи Царството Божие на земята!
2. Боян Боев - „Инволюция и еволюция". Инволюцията е слизане на човешката душа от Бога към материалния свят, а еволюцията е изкачване от материалния свят към Бога. В XIX век човечеството беше слязло най-ниско в материалния свят. Потик за издигане към Бога даде Христос. От днес нататък, човек, при своето издигане ще развие най-първо колективното съзнание, после космическото и най-после Божественото.
към текста >>
Истинският музикант, чрез вдъхновението сваля музиката от Божествения свят и я
предава
на човечеството.
Учителят казва, че човек е още в началото на своето музикално развитие. Въз основа на устройството на вътрешното ухо и на музикалния център в мозъка. Учителят твърди, че човек в бъдеще ще може да възприема 3000 октави - около 25000 тона. Особено в славянската раса, музиката в бъдеще ще дойде до висок разцвет. Музиката прониква цялата природа.
Истинският музикант, чрез вдъхновението сваля музиката от Божествения свят и я
предава
на човечеството.
Не може да дойде новата култура без музиката. Тази музика, която Учителят ни дава, има магическото свойство да организира силите на ума, сърцето, волята, душата и духа и да ги насочи към възходящо направление. Един ден музиката ще бъде молитвата на душата. 4. Влад Пашов - „Идеите на Бялото Братство през вековете". Културата в света е плод от дейността на Бялото Братство.
към текста >>
Иван Антонов - „Майката и съдбата на човека,
според
Учителя".
Новото, което Учителят внася в света, е пътят на ученика и учението на Любовта, като прави Божествената светлина достояние на цялото човечество. Учениците приели вече тази светлина, сме квасът, от който ще се закваси цялото човечество. Ние сме на пост, от който зависи съдбата на България, славянството и цялото човечество. Животът на света е отражение на нашия живот. Затова ние трябва да реализираме братството помежду си и да въззстановим хармонията в себе си, за да послужим като образец и стимул на света, както Учителят, който е живо въплъщение на Божествения живот на земята, е образец и стимул за нас. 5.
Иван Антонов - „Майката и съдбата на човека,
според
Учителя".
Животът и идеите на майката, особено през време на бременността, определят съдбата на човека. Сказката бе подкрепена с множество мисли примери от Учителя. Имаме и един пример от Библията - Яков, който роди много синове, но Йосиф бе роден от любимата Ревека, затова неговите качества бяха съвършени. 6. Д-р Илиян Стратев - „Хармония и дисхармония на организма". Човешкото тяло е един нежен инструмент, необходим за душата.
към текста >>
Животът и идеите на майката, особено през време на бременността,
определят
съдбата на човека.
Учениците приели вече тази светлина, сме квасът, от който ще се закваси цялото човечество. Ние сме на пост, от който зависи съдбата на България, славянството и цялото човечество. Животът на света е отражение на нашия живот. Затова ние трябва да реализираме братството помежду си и да въззстановим хармонията в себе си, за да послужим като образец и стимул на света, както Учителят, който е живо въплъщение на Божествения живот на земята, е образец и стимул за нас. 5. Иван Антонов - „Майката и съдбата на човека, според Учителя".
Животът и идеите на майката, особено през време на бременността,
определят
съдбата на човека.
Сказката бе подкрепена с множество мисли примери от Учителя. Имаме и един пример от Библията - Яков, който роди много синове, но Йосиф бе роден от любимата Ревека, затова неговите качества бяха съвършени. 6. Д-р Илиян Стратев - „Хармония и дисхармония на организма". Човешкото тяло е един нежен инструмент, необходим за душата. Голяма част от болестите се дължат на тревогите и безпокойствата, с които обременяваме нашия живот.
към текста >>
Още тогава Той е
предвидил
, че науката ще стигне до днешното
напредничаво
разбиране и ще признае твърденията на окултизма. 8.
Това доведе до заключението, че атомът е един микрокосмос, подобен на макрокосмоса, че няма материя, а само движение на енергия. Колкото по-силни трептения на енергия имаме, толкова тя е по-възвишена. Тук е допирната точка на науката с окултизма, който твърди, че освен материалния свят има етерен, астрален, ментален и пр. - светове, различаващи се по своите трептения. Тия въпроси за материята, разпадането на атомната енергия са разгледани от Учителя в беседите му през 1925-26 г.
Още тогава Той е
предвидил
, че науката ще стигне до днешното
напредничаво
разбиране и ще признае твърденията на окултизма. 8.
Тодор Симеонов - „Идея и число". В творчеството на природата съотношенията на числата взема голяма участие. В неорганическата природа преобладава числото 6 (снежинки, минерали, раковини и др.), а в органическия цвят - числото 5 (цветовете на растенията и др.). Красотата на античното изкуство, изразено в постройки, статуи, вази и пр., както и всички възвишени форми в изкуството на всички времена, носят отражение на тия съотношения на числата. Числото 5 е изразител на развитието на новата култура, която иде.
към текста >>
Това е „Пантаграмата" на окултизма,
предадена
на Братството ни от Учителя. 9.
Тодор Симеонов - „Идея и число". В творчеството на природата съотношенията на числата взема голяма участие. В неорганическата природа преобладава числото 6 (снежинки, минерали, раковини и др.), а в органическия цвят - числото 5 (цветовете на растенията и др.). Красотата на античното изкуство, изразено в постройки, статуи, вази и пр., както и всички възвишени форми в изкуството на всички времена, носят отражение на тия съотношения на числата. Числото 5 е изразител на развитието на новата култура, която иде.
Това е „Пантаграмата" на окултизма,
предадена
на Братството ни от Учителя. 9.
Антон Петков - „Педагогическите идеи на Учителя, приложени в моята учителска практика". От приложение на педагогическите идеи на Учителя в училището, добих чудесни резултати. Това показва, че новото училище трябва да бъде съградено върху идеите на Учителя. Приложих Любовта, като най-важен възпитателен фактор, и с нея преобразявах най-развалените и покварени деца. Приложих идеите на Учителя за трудовото училище - трудът на децата сред природата.
към текста >>
Приложих идеите на Учителя за трудовото училище - трудът на децата
сред
природата.
Това е „Пантаграмата" на окултизма, предадена на Братството ни от Учителя. 9. Антон Петков - „Педагогическите идеи на Учителя, приложени в моята учителска практика". От приложение на педагогическите идеи на Учителя в училището, добих чудесни резултати. Това показва, че новото училище трябва да бъде съградено върху идеите на Учителя. Приложих Любовта, като най-важен възпитателен фактор, и с нея преобразявах най-развалените и покварени деца.
Приложих идеите на Учителя за трудовото училище - трудът на децата
сред
природата.
Посаждане и обработване на зеленчукови, овощни и цветни градини. При тази идейна работа, детето събира много знания и опитности, които после ще служат за изходна точка при обучение по геометрия, смятане, роден език, рисуване, пеене и пр. Приложих и Паневритмията в гимназията. Цялата гимназия се промени чрез нея. Немирства, буйства и пр. престанаха.
към текста >>
Музикалният гений слуша музиката в небесните сфери и я
предава
в нейната красота.
Изкуството е една деятелност, която ни посочва величието на вековете. То е създадено за преобразяване на човека. Творческите импулси идват извън човешкото, извън тоя свят. Истинският творец вижда бъдещето. Изкуството е общочовешко.
Музикалният гений слуша музиката в небесните сфери и я
предава
в нейната красота.
Човек трябва да се научи да живее музикално, както казваше нашият Учител. Музиката трябва да се счита за най-първия закон на възпитанието. Бялото Братство е построено на музиката. Като Изброи всички видове изкуства, сказчикът заключи: Изкуството е път към Мъдростта и Истината, която ще освободи заробения човек. Непобедимият човешки дух намира своя път.
към текста >>
Според
съобщената по-рано програма, четенето на беседите в братския салон продължава четири пъти в седмицата.
Музиката трябва да се счита за най-първия закон на възпитанието. Бялото Братство е построено на музиката. Като Изброи всички видове изкуства, сказчикът заключи: Изкуството е път към Мъдростта и Истината, която ще освободи заробения човек. Непобедимият човешки дух намира своя път. Майките, които родиха децата на красотата, пак ще ги родят и ще донесат на човечеството оная радост, която му е обещана.
Според
съобщената по-рано програма, четенето на беседите в братския салон продължава четири пъти в седмицата.
Всички братя и сестри тук се подвизават добре, посещават редовно тия беседи, а в неделен ден имаме посетители и външни хора, съмишленици на Братството. Съобщава Ви се за сведение, че на 2.ХII. т.г. сутринта се прочете от тома „Учение и работа", беседата „Причинния свят", а на 10 часа - от тома „Дали може", беседата „Дух Господен"; в сряда - 5.ХII. т.г. се прочете от лекциите II година на Общия окултен клас, беседата „Съмнение и воля", а на 7.ХII. -петък, се прочете „Педагогическата лекция" от тома „Добри навици".
към текста >>
Всички братя и сестри тук се подвизават добре, посещават
редовно
тия беседи, а в неделен ден имаме посетители и външни хора, съмишленици на Братството.
Бялото Братство е построено на музиката. Като Изброи всички видове изкуства, сказчикът заключи: Изкуството е път към Мъдростта и Истината, която ще освободи заробения човек. Непобедимият човешки дух намира своя път. Майките, които родиха децата на красотата, пак ще ги родят и ще донесат на човечеството оная радост, която му е обещана. Според съобщената по-рано програма, четенето на беседите в братския салон продължава четири пъти в седмицата.
Всички братя и сестри тук се подвизават добре, посещават
редовно
тия беседи, а в неделен ден имаме посетители и външни хора, съмишленици на Братството.
Съобщава Ви се за сведение, че на 2.ХII. т.г. сутринта се прочете от тома „Учение и работа", беседата „Причинния свят", а на 10 часа - от тома „Дали може", беседата „Дух Господен"; в сряда - 5.ХII. т.г. се прочете от лекциите II година на Общия окултен клас, беседата „Съмнение и воля", а на 7.ХII. -петък, се прочете „Педагогическата лекция" от тома „Добри навици". Всекидневните молитвени събрания на Изгрева продължават редовно в 7 часа вечер.
към текста >>
Всекидневните молитвени събрания на Изгрева продължават
редовно
в 7 часа вечер.
Всички братя и сестри тук се подвизават добре, посещават редовно тия беседи, а в неделен ден имаме посетители и външни хора, съмишленици на Братството. Съобщава Ви се за сведение, че на 2.ХII. т.г. сутринта се прочете от тома „Учение и работа", беседата „Причинния свят", а на 10 часа - от тома „Дали може", беседата „Дух Господен"; в сряда - 5.ХII. т.г. се прочете от лекциите II година на Общия окултен клас, беседата „Съмнение и воля", а на 7.ХII. -петък, се прочете „Педагогическата лекция" от тома „Добри навици".
Всекидневните молитвени събрания на Изгрева продължават
редовно
в 7 часа вечер.
Освен тия сказки, братският салон се указа удобен и на неколцина видни музиканти от града,които дадоха безплатни концерти пред наши братя и сестри и поканени гости. Такива бяха концертите на братя Янкови (цигулка и пияно), съпровождани с флейта от тяхния баща; същата вечер взе участие и певицата - сестра Л. Табакова. По-късно слушахме твърде хубавия концерт на квартета Владимир Аврамов, който изпълни музикални творби от Бетовен, Чайковски и други композитори. Третият концерт, който ни се даде, бе от г-жа Недялка Сименонова, известна наша цигуларка, прекарала последните 6 години в странство. С чистотата на своите тонове и извънредно добро изпълнение, тя затрогна всички присътвуващи на концерта, а особено с изпълнението на Учителевата песен „Вехади"... На 9.Х11.
към текста >>
Освен тия сказки, братският салон се указа удобен и на неколцина видни музиканти от града,които дадоха безплатни концерти
пред
наши братя и сестри и поканени гости.
Съобщава Ви се за сведение, че на 2.ХII. т.г. сутринта се прочете от тома „Учение и работа", беседата „Причинния свят", а на 10 часа - от тома „Дали може", беседата „Дух Господен"; в сряда - 5.ХII. т.г. се прочете от лекциите II година на Общия окултен клас, беседата „Съмнение и воля", а на 7.ХII. -петък, се прочете „Педагогическата лекция" от тома „Добри навици". Всекидневните молитвени събрания на Изгрева продължават редовно в 7 часа вечер.
Освен тия сказки, братският салон се указа удобен и на неколцина видни музиканти от града,които дадоха безплатни концерти
пред
наши братя и сестри и поканени гости.
Такива бяха концертите на братя Янкови (цигулка и пияно), съпровождани с флейта от тяхния баща; същата вечер взе участие и певицата - сестра Л. Табакова. По-късно слушахме твърде хубавия концерт на квартета Владимир Аврамов, който изпълни музикални творби от Бетовен, Чайковски и други композитори. Третият концерт, който ни се даде, бе от г-жа Недялка Сименонова, известна наша цигуларка, прекарала последните 6 години в странство. С чистотата на своите тонове и извънредно добро изпълнение, тя затрогна всички присътвуващи на концерта, а особено с изпълнението на Учителевата песен „Вехади"... На 9.Х11. нашата млада сестра Ветка Жечкова - виртуозка цигуларка и пианистка даде последния концерт за тази година, изпълнен с вещина и разбиране.
към текста >>
С чистотата на своите тонове и
извънредно
добро изпълнение, тя затрогна всички присътвуващи на концерта, а особено с изпълнението на Учителевата песен „Вехади"... На 9.Х11.
Всекидневните молитвени събрания на Изгрева продължават редовно в 7 часа вечер. Освен тия сказки, братският салон се указа удобен и на неколцина видни музиканти от града,които дадоха безплатни концерти пред наши братя и сестри и поканени гости. Такива бяха концертите на братя Янкови (цигулка и пияно), съпровождани с флейта от тяхния баща; същата вечер взе участие и певицата - сестра Л. Табакова. По-късно слушахме твърде хубавия концерт на квартета Владимир Аврамов, който изпълни музикални творби от Бетовен, Чайковски и други композитори. Третият концерт, който ни се даде, бе от г-жа Недялка Сименонова, известна наша цигуларка, прекарала последните 6 години в странство.
С чистотата на своите тонове и
извънредно
добро изпълнение, тя затрогна всички присътвуващи на концерта, а особено с изпълнението на Учителевата песен „Вехади"... На 9.Х11.
нашата млада сестра Ветка Жечкова - виртуозка цигуларка и пианистка даде последния концерт за тази година, изпълнен с вещина и разбиране. Тя изпълни няколко композици от Шопен и „Жоконата" от Бах. Като съобщаваме всичко това на любезните ни братя и сестри, живущи навсякъде в страната, ние им пожелаваме добро здраве и усърдно подвизаване в духа на това, което Учителят ни научи. Изгревът продължава да бъде духовен център, и всеки брат или сестра, които биха пожелали да вкусят от настоящия наш братски живот, се считат добре дошли между нас. Ще ни бъде особено приятно, ако братята ръководители из цялата страна се отзоват на молбата ни (повтаряме тази молба и сега), отвреме на време да ни пишат подробно за живота на кръжока им.
към текста >>
Знаем, че се устройват братски срещи, посещават ги братя и сестри от съседни градове; има братски вечери и вечеринки - всичко това е интересно да ни се описва, за да го прочитаме и
пред
софийското братсство.
нашата млада сестра Ветка Жечкова - виртуозка цигуларка и пианистка даде последния концерт за тази година, изпълнен с вещина и разбиране. Тя изпълни няколко композици от Шопен и „Жоконата" от Бах. Като съобщаваме всичко това на любезните ни братя и сестри, живущи навсякъде в страната, ние им пожелаваме добро здраве и усърдно подвизаване в духа на това, което Учителят ни научи. Изгревът продължава да бъде духовен център, и всеки брат или сестра, които биха пожелали да вкусят от настоящия наш братски живот, се считат добре дошли между нас. Ще ни бъде особено приятно, ако братята ръководители из цялата страна се отзоват на молбата ни (повтаряме тази молба и сега), отвреме на време да ни пишат подробно за живота на кръжока им.
Знаем, че се устройват братски срещи, посещават ги братя и сестри от съседни градове; има братски вечери и вечеринки - всичко това е интересно да ни се описва, за да го прочитаме и
пред
софийското братсство.
Ще очакваме да ни пишете по-често. Братският съвет, по случай Новата 1946 г. благопожелава най-сърдечно на всички предани приятели, братя и сестри всичко най-хубаво в живота! София - Изгрев 31 декември 1945 г. С сърдечен братски поздрав: Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайтов, Борис Николов, Боян Боев.
към текста >>
благопожелава най-сърдечно на всички
предани
приятели, братя и сестри всичко най-хубаво в живота!
Изгревът продължава да бъде духовен център, и всеки брат или сестра, които биха пожелали да вкусят от настоящия наш братски живот, се считат добре дошли между нас. Ще ни бъде особено приятно, ако братята ръководители из цялата страна се отзоват на молбата ни (повтаряме тази молба и сега), отвреме на време да ни пишат подробно за живота на кръжока им. Знаем, че се устройват братски срещи, посещават ги братя и сестри от съседни градове; има братски вечери и вечеринки - всичко това е интересно да ни се описва, за да го прочитаме и пред софийското братсство. Ще очакваме да ни пишете по-често. Братският съвет, по случай Новата 1946 г.
благопожелава най-сърдечно на всички
предани
приятели, братя и сестри всичко най-хубаво в живота!
София - Изгрев 31 декември 1945 г. С сърдечен братски поздрав: Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайтов, Борис Николов, Боян Боев.
към текста >>
37.
01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО
,
Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.
,
ТОМ 4
Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога - вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви
предупредя
от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на истината,
предназначени
да съставят зародиша на Новото човечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище (2).
СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА БЕИНСА ДУНО ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО (1) Дадено чрез Учителя Дънов 8 октомври 1898 г. Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят; и ако се покажете верни отсега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде, не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва - да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя.
Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога - вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви
предупредя
от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на истината,
предназначени
да съставят зародиша на Новото човечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище (2).
Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат, един след друг, в една нова област на горните върховни светове.В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко (3). Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов.
към текста >>
Вие скоро наближава да заемете едно високо място в
реда
на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат, един след друг, в една нова област на горните върховни светове.В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи
напред
една стъпка да заеме своето място,
отредено
му от Върховния Владика помежду другите.
Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде, не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва - да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога - вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище (2). Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят.
Вие скоро наближава да заемете едно високо място в
реда
на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат, един след друг, в една нова област на горните върховни светове.В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи
напред
една стъпка да заеме своето място,
отредено
му от Върховния Владика помежду другите.
Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко (3). Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота. Този, който ви е родил, бодърства над вас.
към текста >>
Вашето встъпване в тия нови
безпределни
граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко (3).
В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва - да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога - вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище (2). Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат, един след друг, в една нова област на горните върховни светове.В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите.
Вашето встъпване в тия нови
безпределни
граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко (3).
Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота. Този, който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете.
към текста >>
Пред
Него: домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат от този същ Вечен Дух, Който привежда в
порядък
всичко в тоя обширен Божествен свят.
Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота. Този, който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието. Не се заблуждавайте, но дайте място на Този, Който ви оживява.
Пред
Него: домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат от този същ Вечен Дух, Който привежда в
порядък
всичко в тоя обширен Божествен свят.
Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощния вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом. Тя е пътят на Спасението, по който влиза злощастният человечески род, призоваван от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено. Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път, пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и пътя Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство.
към текста >>
Тя е пътят на Спасението, по който влиза злощастният человечески род, призоваван от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е
отредено
.
Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието. Не се заблуждавайте, но дайте място на Този, Който ви оживява. Пред Него: домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат от този същ Вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен свят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощния вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом.
Тя е пътят на Спасението, по който влиза злощастният человечески род, призоваван от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е
отредено
.
Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път, пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и пътя Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е любовта на Вечния невидим Бог - Извора на живота. Тая непреодолима любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят. Пред вази стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща.
към текста >>
Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път, пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни
преди
зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край.
Не се заблуждавайте, но дайте място на Този, Който ви оживява. Пред Него: домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат от този същ Вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен свят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощния вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом. Тя е пътят на Спасението, по който влиза злощастният человечески род, призоваван от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено.
Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път, пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни
преди
зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край.
И помежду вас и пътя Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е любовта на Вечния невидим Бог - Извора на живота. Тая непреодолима любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят. Пред вази стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят дошел, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота.
към текста >>
Пред
вази стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща.
Тя е пътят на Спасението, по който влиза злощастният человечески род, призоваван от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено. Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път, пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и пътя Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е любовта на Вечния невидим Бог - Извора на живота. Тая непреодолима любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят.
Пред
вази стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща.
Затова съм в тоя свят дошел, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всеки потребните самопожертвания да възтържествува истината; сега е случай благоприятен да се покажете род избран, семе Царско, народ, на който Господ на Силите е вожд (4). Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението. Времето е близо и при вратата на тоя свят.
към текста >>
Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е
отредено
от Върховния Промисъл на Провидението.
Тая непреодолима любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят. Пред вази стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят дошел, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всеки потребните самопожертвания да възтържествува истината; сега е случай благоприятен да се покажете род избран, семе Царско, народ, на който Господ на Силите е вожд (4).
Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е
отредено
от Върховния Промисъл на Провидението.
Времето е близо и при вратата на тоя свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно. Ето деня на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде от горе, повдигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любов, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар.
към текста >>
Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любов, който има да поднесете
пред
Огнището на Отеческий олтар.
Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението. Времето е близо и при вратата на тоя свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно. Ето деня на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде от горе, повдигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден.
Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любов, който има да поднесете
пред
Огнището на Отеческий олтар.
Не остава време да се впускате в празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждание има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват. Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа.
към текста >>
Тия начала ги е
определил
отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа.
Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любов, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар. Не остава време да се впускате в празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждание има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват. Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богоугодни начала, нужни за неговото успевание.
Тия начала ги е
определил
отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа.
Във възражданието на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тия условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви. Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди.
към текста >>
Във възражданието на народите умът и сърцето трябва да вървят
успоредно
, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления.
Не остава време да се впускате в празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждание има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват. Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа.
Във възражданието на народите умът и сърцето трябва да вървят
успоредно
, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления.
Вън от тия условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви. Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в словото на Истината (5).
към текста >>
Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз
предвиждах
всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място.
Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви. Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в словото на Истината (5). Аз съм ваш хранител и Върховен водител в Небесните ликове.
Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз
предвиждах
всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място.
Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под моята върховна охрана. В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни на глед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облъчена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат Вечната Му и Свята Воля.
към текста >>
Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих
напред
да ви взема под моята върховна охрана.
Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в словото на Истината (5). Аз съм ваш хранител и Върховен водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място. Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят дух не отстъпи своето намерение.
Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих
напред
да ви взема под моята върховна охрана.
В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни на глед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облъчена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат Вечната Му и Свята Воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете, догде се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му.
към текста >>
В това - Аз, Вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е
отредено
.
За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облъчена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат Вечната Му и Свята Воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете, догде се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят.
В това - Аз, Вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е
отредено
.
За това благоволих да извикам отдалеч, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми (6), по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел (7). За това ви пратих двамата Мои служители (8) да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове.
към текста >>
За това благоволих да извикам отдалеч, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми (6), по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и
предаде
помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави.
Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете, догде се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят. В това - Аз, Вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено.
За това благоволих да извикам отдалеч, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми (6), по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и
предаде
помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави.
Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел (7). За това ви пратих двамата Мои служители (8) да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен.
към текста >>
И явих се на тогавашния ви Царствуващ Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет (9) и той ми послуша гласа и се удостои
пред
Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждание.
Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел (7). За това ви пратих двамата Мои служители (8) да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен.
И явих се на тогавашния ви Царствуващ Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет (9) и той ми послуша гласа и се удостои
пред
Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждание.
И казвам ви, че не се е раждал в дома Славянски от Него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему (10). И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силите, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото Славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят. Разберете неизменяемата истина, че въздиганието на славянския род е въздигание необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви по между ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята (11). И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето, комуто искам, и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша? Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види.
към текста >>
Ето затова ида от
предвечните
обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви
предохраня
да не съгрешите изново против Върховната Воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия над вази (12).
Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види. Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неоспоримо. Господ ви е ръководител. Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над Царете и Господар над Господарите.
Ето затова ида от
предвечните
обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви
предохраня
да не съгрешите изново против Върховната Воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия над вази (12).
Но в тогавашно то ваше падание Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководих в пътя на търпение и смирение, и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя (13), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.
към текста >>
И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя (13), като
предполагах
, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.
Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против Върховната Воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия над вази (12). Но в тогавашно то ваше падание Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководих в пътя на търпение и смирение, и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено.
И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя (13), като
предполагах
, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.
Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят навсякъде за постигание и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед; но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и огласие(?), което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил.
към текста >>
Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения,
предопределени
да се изпълнят.
През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и огласие(?), което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израилският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие.
Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения,
предопределени
да се изпълнят.
Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падание ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство (14). Ще приемете от нея дан като Мелхисадек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава я вам дължи, такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието благо (15). Днес адската злоба се отстранява, ходът на работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята.
към текста >>
Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е
отредил
велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство (14).
Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и огласие(?), което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израилският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падание ще ви коства живота.
Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е
отредил
велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство (14).
Ще приемете от нея дан като Мелхисадек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава я вам дължи, такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието благо (15). Днес адската злоба се отстранява, ходът на работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва. В скоро време ще заверя верността на моите Божествени думи.
към текста >>
Днешната сила и слава я вам дължи, такива са Божествените
наредби
: един сее, друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието благо (15).
За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израилският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падание ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство (14). Ще приемете от нея дан като Мелхисадек от Авраама, когото и благослови.
Днешната сила и слава я вам дължи, такива са Божествените
наредби
: един сее, друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието благо (15).
Днес адската злоба се отстранява, ходът на работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва. В скоро време ще заверя верността на моите Божествени думи. Още един велик подвиг и всички сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж за всякога. Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговор, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил.
към текста >>
Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговор, започва вашето изкупление и ви
предупреждавам
да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил.
Днешната сила и слава я вам дължи, такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието благо (15). Днес адската злоба се отстранява, ходът на работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва. В скоро време ще заверя верността на моите Божествени думи. Още един велик подвиг и всички сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж за всякога.
Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговор, започва вашето изкупление и ви
предупреждавам
да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил.
Пазете думите Ми. В тоя Залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушай Ме, доме Славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил. Обръщам се към вас сега, мои служители, водители, учители и към вас книжници, фарисеи и лицемери, и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който съм ви поверил. Престанете от лошите си пътища, време е за вази да поразмислите, водете народа ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в теготите им и не оскърбявайте бедните.
към текста >>
Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши
пред
Него навсякъде.
Пазете думите Ми. В тоя Залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушай Ме, доме Славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил. Обръщам се към вас сега, мои служители, водители, учители и към вас книжници, фарисеи и лицемери, и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който съм ви поверил. Престанете от лошите си пътища, време е за вази да поразмислите, водете народа ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в теготите им и не оскърбявайте бедните.
Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши
пред
Него навсякъде.
Търпението Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на неизцелимо зло. Поразмислете догде е време, иде час и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите, мислете, неверието, което ви е обхванало, самоволно не ще ви принесе никое добро. Ето, вторий път ида от как сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте наглед, как живеете и духът Ми е трогнат от печалната картина. За оплаквание сте вие, над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест, сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов. Пред лицето Ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас.
към текста >>
Пред
лицето Ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас.
Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него навсякъде. Търпението Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на неизцелимо зло. Поразмислете догде е време, иде час и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите, мислете, неверието, което ви е обхванало, самоволно не ще ви принесе никое добро. Ето, вторий път ида от как сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте наглед, как живеете и духът Ми е трогнат от печалната картина. За оплаквание сте вие, над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест, сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов.
Пред
лицето Ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас.
Идете при тях и им изповядвайте прегрешенията си, и направете мир всякой с ближния си. Този ден, който ида да ви се открия в Моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден, посветен Богу Моему. Аз СЪМ ЕЛОХИЛ, Ангел на завета Господен. Съобщено на 8 октомври 1898 година Варна - България Дадено чрез Учителя Петър Дънов (16). Преписано от печатни за корекция коли (страници 5) на брата П.
към текста >>
38.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
2. ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА Няколко дни
преди
9 юли с.г., УЧИТЕЛЯТ повика двама ни с Неделчо Попов и пожела да организираме екскурзия до връх Мусала за няколко дни.
2. ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА Няколко дни
преди
9 юли с.г., УЧИТЕЛЯТ повика двама ни с Неделчо Попов и пожела да организираме екскурзия до връх Мусала за няколко дни.
Разговорът бе проведен в приемната. УЧИТЕЛЯТ бе кратък, делови и твърде сериозен. Най-определено Той отбеляза: „Това посещение на планината трябва да бъде образцово и хармонично. Ние отиваме на връх Мусала за работа и то твърде важна. Ще имаме среща с невидими същества - наши гости от ангелските йерархии и ще бъдат изяснени някои въпроси за воюващите европейски народи и поведението на нашата страна.
към текста >>
Най-
определено
Той отбеляза: „Това посещение на планината трябва да бъде образцово и хармонично.
2. ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА Няколко дни преди 9 юли с.г., УЧИТЕЛЯТ повика двама ни с Неделчо Попов и пожела да организираме екскурзия до връх Мусала за няколко дни. Разговорът бе проведен в приемната. УЧИТЕЛЯТ бе кратък, делови и твърде сериозен.
Най-
определено
Той отбеляза: „Това посещение на планината трябва да бъде образцово и хармонично.
Ние отиваме на връх Мусала за работа и то твърде важна. Ще имаме среща с невидими същества - наши гости от ангелските йерархии и ще бъдат изяснени някои въпроси за воюващите европейски народи и поведението на нашата страна. Ето защо, това посещение на върха трябва да бъде твърде различно от обикновените разходки! " Последва дълго мълчание. Ние, двамата с Неделчо Попов, бяхме изненадани от много важната и отговорна задача.
към текста >>
Въобще, както ние, така и голямото мнозинство в нашата страна малко бяха запознати с
предстоящия
международен трагизъм и затова много внимателно се вслушвахме в думите на УЧИТЕЛЯ.
Ние отиваме на връх Мусала за работа и то твърде важна. Ще имаме среща с невидими същества - наши гости от ангелските йерархии и ще бъдат изяснени някои въпроси за воюващите европейски народи и поведението на нашата страна. Ето защо, това посещение на върха трябва да бъде твърде различно от обикновените разходки! " Последва дълго мълчание. Ние, двамата с Неделчо Попов, бяхме изненадани от много важната и отговорна задача.
Въобще, както ние, така и голямото мнозинство в нашата страна малко бяха запознати с
предстоящия
международен трагизъм и затова много внимателно се вслушвахме в думите на УЧИТЕЛЯ.
Без колебание и двоумение ние потвърдихме, че е по силите ни да организираме подобна задача и ще можем да се справим с възникналите трудности. Ами нали ние, неколцина приятели, години наред изнасяхме на свои плещи огромните Рилски лагери! Даже, в момента се почувствахме поласкани от привилегията и изразеното доверие на УЧИТЕЛЯ да организираме подобна важна екскурзия. УЧИТЕЛЯТ побърза да прекъсне хода на подобни мисли и делово добави: - Желателно е групата да не е голяма, защото ще се нощува на открито, на лагерен огън, без палатки. Първата вечер групата ще нощува на малката терасовидна полянка, над така нареченото „Велчово мостче".
към текста >>
Ами нали ние, неколцина приятели, години
наред
изнасяхме на свои плещи огромните Рилски лагери!
Ето защо, това посещение на върха трябва да бъде твърде различно от обикновените разходки! " Последва дълго мълчание. Ние, двамата с Неделчо Попов, бяхме изненадани от много важната и отговорна задача. Въобще, както ние, така и голямото мнозинство в нашата страна малко бяха запознати с предстоящия международен трагизъм и затова много внимателно се вслушвахме в думите на УЧИТЕЛЯ. Без колебание и двоумение ние потвърдихме, че е по силите ни да организираме подобна задача и ще можем да се справим с възникналите трудности.
Ами нали ние, неколцина приятели, години
наред
изнасяхме на свои плещи огромните Рилски лагери!
Даже, в момента се почувствахме поласкани от привилегията и изразеното доверие на УЧИТЕЛЯ да организираме подобна важна екскурзия. УЧИТЕЛЯТ побърза да прекъсне хода на подобни мисли и делово добави: - Желателно е групата да не е голяма, защото ще се нощува на открито, на лагерен огън, без палатки. Първата вечер групата ще нощува на малката терасовидна полянка, над така нареченото „Велчово мостче". Тя е на половината път до хижа Мусала. Там ще ни чакате да дойдем ние - втората група с брат Боян Боев и Неделчо.
към текста >>
А после ще сторим това, което се
нареди
... Както изложи плана на екскурзията, УЧИТЕЛЯТ спря погледа си на мен и каза: - Ще можеш ли сам да се справиш с Паневритмията и с другите песни?
Първата вечер групата ще нощува на малката терасовидна полянка, над така нареченото „Велчово мостче". Тя е на половината път до хижа Мусала. Там ще ни чакате да дойдем ние - втората група с брат Боян Боев и Неделчо. След това всички заедно ще отидем до хижа Мусала. Там ще нощуваме и към полунощ ще тръгнем за върха.
А после ще сторим това, което се
нареди
... Както изложи плана на екскурзията, УЧИТЕЛЯТ спря погледа си на мен и каза: - Ще можеш ли сам да се справиш с Паневритмията и с другите песни?
Ти ще бъдеш сам. Други музиканти няма да дойдат. На върха ще изиграем Паневритмията с единствена цигулка! Отговорих утвърдително, макар че за момент се посмутих. Приличах на студент, повикан на бърза извънредна сесия.
към текста >>
Приличах на студент, повикан на бърза
извънредна
сесия.
А после ще сторим това, което се нареди... Както изложи плана на екскурзията, УЧИТЕЛЯТ спря погледа си на мен и каза: - Ще можеш ли сам да се справиш с Паневритмията и с другите песни? Ти ще бъдеш сам. Други музиканти няма да дойдат. На върха ще изиграем Паневритмията с единствена цигулка! Отговорих утвърдително, макар че за момент се посмутих.
Приличах на студент, повикан на бърза
извънредна
сесия.
Избор нямах. Приех. А УЧИТЕЛЯТ много добре знаеше, че владея музикалния репертоар, но при изпълнение обичам да се „опирам" на водещия цигулар, или пианиста, или да следвам общото пеене. А сега... на върха трябва да бъда солист!... Освен това имаше една трудност - не познавах акустиката на върха. Разбира се, подобни мисли ме сполетяха и впоследствие.
към текста >>
Последва
разпределение
на задачите.
А УЧИТЕЛЯТ много добре знаеше, че владея музикалния репертоар, но при изпълнение обичам да се „опирам" на водещия цигулар, или пианиста, или да следвам общото пеене. А сега... на върха трябва да бъда солист!... Освен това имаше една трудност - не познавах акустиката на върха. Разбира се, подобни мисли ме сполетяха и впоследствие. Краткият и делови разговор с УЧИТЕЛЯ бе прекратен и ние с Неделчо излязохме от приемната твърде замислени, но уверени в себе си.
Последва
разпределение
на задачите.
Той - Неделчо, трябваше да подбере и покани приятелите, които ще бъдат ядрото на тази група и след това да организира пътуването на УЧИТЕЛЯ през следващия ден. В това отношение действително Неделчо бе най-подходящ. Неведнъж е придружавал УЧИТЕЛЯ и не веднъж Го е водил и на Мусала. Хижарят му е познат, а това улеснява задачата с настаняването - да се ползва стая, както за УЧИТЕЛЯ, така и за приятелите. На мен се възложи задачата да осигуря автобуса за отиване и връщане, да поддържам музикалния тонус на групата и да изпълня Паневритмията на върха.
към текста >>
Групата не зачака втора покана и запя с пълен глас: „Време е да вървим..." Така, почти в музикално настроение, неусетно автобуса навлезе в
пределите
на Боровец и мотора замлъкна
пред
пътеката за връх Мусала, започваща от летовището Царска Бистрица.
А за случая, УЧИТЕЛЯТ настояваше подбраната група да бъде в хармонична върза. Тук Неделчо бе добрият психолог и той постигна своята цел. На двадесети юли, сутринта, автобуса вече очакваше пътниците. Едни заемаха местата си, а други се сбогуваха с УЧИТЕЛЯ и брат Боян Боев, те бяха изпращачите. Когато шофьорът потегли, забелязал радостното настроение, запитва: - А можете ли да запеете някои песни?
Групата не зачака втора покана и запя с пълен глас: „Време е да вървим..." Така, почти в музикално настроение, неусетно автобуса навлезе в
пределите
на Боровец и мотора замлъкна
пред
пътеката за връх Мусала, започваща от летовището Царска Бистрица.
На всички, посетили не веднъж Рилския първенец, е познат пътя до върха. Врязъл се дълбоко в долината, пътят дружи с буйните Мусаленски води. От край време пътеката е една и съща. Особено са примамливи онези места, където бистро струйните талази обилно заливат огромни камъни, заоблени от „меката" ръка на реката. От векове, тя по един и същ начин сигурно милва ръбатите камъни и притъпява тяхната острота.
към текста >>
Групата навреме спря
пред
тераската и се разположи на стан в обичайния стил.
От край време пътеката е една и съща. Особено са примамливи онези места, където бистро струйните талази обилно заливат огромни камъни, заоблени от „меката" ръка на реката. От векове, тя по един и същ начин сигурно милва ръбатите камъни и притъпява тяхната острота. Но красотата си е красота и пътят си е път. А ние трябваше крачка след крачка да възлизаме все по-нагоре, към „Велчово мостче".
Групата навреме спря
пред
тераската и се разположи на стан в обичайния стил.
Млади, яки и силни братя подредиха огнище, сложиха малки чайници и всеки търсеше място за отмора и почивка. Тук слънцето по-бързо се скрива, а когато настъпи нощният здрач, по-дълго се изчаква появата на големите и блестящи звезди. Долината е твърде дълбока, облесена много добре с борови и клекови гори. Картината на лагерния огън е също така добре позната. Сухите клекови клони искрят в буйни пламъци и рисуват причудливи фигури на всички, които търсят нежната топлина в прохладната нощ.
към текста >>
Млади, яки и силни братя
подредиха
огнище, сложиха малки чайници и всеки търсеше място за отмора и почивка.
Особено са примамливи онези места, където бистро струйните талази обилно заливат огромни камъни, заоблени от „меката" ръка на реката. От векове, тя по един и същ начин сигурно милва ръбатите камъни и притъпява тяхната острота. Но красотата си е красота и пътят си е път. А ние трябваше крачка след крачка да възлизаме все по-нагоре, към „Велчово мостче". Групата навреме спря пред тераската и се разположи на стан в обичайния стил.
Млади, яки и силни братя
подредиха
огнище, сложиха малки чайници и всеки търсеше място за отмора и почивка.
Тук слънцето по-бързо се скрива, а когато настъпи нощният здрач, по-дълго се изчаква появата на големите и блестящи звезди. Долината е твърде дълбока, облесена много добре с борови и клекови гори. Картината на лагерния огън е също така добре позната. Сухите клекови клони искрят в буйни пламъци и рисуват причудливи фигури на всички, които търсят нежната топлина в прохладната нощ. Летят искри.
към текста >>
Играят светли отблясъци, носи се аромата на дим от клекова смола и така се
редуват
светлосенките, чак до утринните зари.
Тук слънцето по-бързо се скрива, а когато настъпи нощният здрач, по-дълго се изчаква появата на големите и блестящи звезди. Долината е твърде дълбока, облесена много добре с борови и клекови гори. Картината на лагерния огън е също така добре позната. Сухите клекови клони искрят в буйни пламъци и рисуват причудливи фигури на всички, които търсят нежната топлина в прохладната нощ. Летят искри.
Играят светли отблясъци, носи се аромата на дим от клекова смола и така се
редуват
светлосенките, чак до утринните зари.
Позаспалите се пробуждат, а тяхното място до огъня се заема от будуващите. Разговорите са тихи. А те се прекъсват само от натежалите клепки и нуждата от сън. През летните дни зората настъпва твърде рано. Но тук утрото позакъснява.
към текста >>
За нас двамата най-голямата изненада бе момента, когато правихме последните крачки по пътеката, чухме сигнала на колата и за секунди автомобилчето спря
пред
нас.
Виждаме как съседните била са обагрени от първите слънчеви лъчи, а при нас все още е нощен хлад и продължаваме да се огряваме на тлеещата жар на топлото огнище. Двамата с Борис Николов побързахме да се подготвим за слизане до Царска Бистрица. Ще посрещаме УЧИТЕЛЯ, брат Боев и Неделчо! Освежителната почивка на тихата и ясна Рилска нощ подейства ободрително и на слизане ни позволи да се радваме на красивата долина, която бе вече позлатена от нюансите на слънчевите лъчи. Всякога на слизане окото по-добре обхваща природната красота, защото крачката е спокойна и съзнанието е облекчено от напрежението на изкачването.
За нас двамата най-голямата изненада бе момента, когато правихме последните крачки по пътеката, чухме сигнала на колата и за секунди автомобилчето спря
пред
нас.
Чудесно съвпадение! Измерено и изчислено като на музикална партитура. Това не е ли хармония на съзнанията? Подадохме ръка на пристигащите, целунахме десницата на УЧИТЕЛЯ и продължавахме да се възхищаваме на чудния миг - великолепно единение на „слизащи" и „възлизащи". Считам, че това е добре издържан изпит на точност и будност на съзнанията.
към текста >>
Тя е очертала станалите явления, но продължава да очертава и не е трудно да се
предвиди
, как водите и други геологични явления ще снижат едни планини, а други ще извисят, така както нашият Мусаленски масив е издържал на тези силови промени и продължава да бъде център на възлови процеси.
Считам, че това е добре издържан изпит на точност и будност на съзнанията. Добро начало, за още по-добра и отговорна работа, за която бяхме тръгнали към върха. УЧИТЕЛЯ запита за живота ни на тераската и каза: „Днес по обед ще сме там, а след това ще тръгнем за хижата." Походката на УЧИТЕЛЯ бе отмерена и само от време на време се поспирваше, за да поведе разговор на геологическа тема, за огромните геологични промени на природата, още повече, че двамата братя Боев и Борис Николов бяха специалисти естественици. Вглеждайки се в това каменно писмо, Той подчерта: „Природата и сега продължава да изписва своите летописи. Тя описва не само своите дела, но изписва бъднини.
Тя е очертала станалите явления, но продължава да очертава и не е трудно да се
предвиди
, как водите и други геологични явления ще снижат едни планини, а други ще извисят, така както нашият Мусаленски масив е издържал на тези силови промени и продължава да бъде център на възлови процеси.
От ледниците и ледопадите по тези места няма помен, но тяхната обновителна сила е издълбала циркусите на Рилските върхове, където се синеят водите на днешните езера. В това отношение Рила е история, но Рила е и бъднина, но всичко това знание е изписано от писмото на каменопадите и бистро струйните води! " Старателният при подобни разговори брат Боев успя да стенографира тези мисли, преди да продължим възлизането на стръмнините на прочутите „серпантини" на пътеката. Неусетно, в приятен разговор, по време на кратък отдих, боровите гори останаха зад нас и навлязохме в сектора на клека, където е нашият „оазис", малката терасовидна полянка над „Велчовото мосте". По-чутките и находчиви приятели дойдоха да посрещнат УЧИТЕЛЯ и най-дружелюбно Го поканиха в набързо подготвения планински стан.
към текста >>
" Старателният при подобни разговори брат Боев успя да стенографира тези мисли,
преди
да продължим възлизането на стръмнините на прочутите „серпантини" на пътеката.
Вглеждайки се в това каменно писмо, Той подчерта: „Природата и сега продължава да изписва своите летописи. Тя описва не само своите дела, но изписва бъднини. Тя е очертала станалите явления, но продължава да очертава и не е трудно да се предвиди, как водите и други геологични явления ще снижат едни планини, а други ще извисят, така както нашият Мусаленски масив е издържал на тези силови промени и продължава да бъде център на възлови процеси. От ледниците и ледопадите по тези места няма помен, но тяхната обновителна сила е издълбала циркусите на Рилските върхове, където се синеят водите на днешните езера. В това отношение Рила е история, но Рила е и бъднина, но всичко това знание е изписано от писмото на каменопадите и бистро струйните води!
" Старателният при подобни разговори брат Боев успя да стенографира тези мисли,
преди
да продължим възлизането на стръмнините на прочутите „серпантини" на пътеката.
Неусетно, в приятен разговор, по време на кратък отдих, боровите гори останаха зад нас и навлязохме в сектора на клека, където е нашият „оазис", малката терасовидна полянка над „Велчовото мосте". По-чутките и находчиви приятели дойдоха да посрещнат УЧИТЕЛЯ и най-дружелюбно Го поканиха в набързо подготвения планински стан. Разбира се, всичко бе готово - и свареният ароматен чай, и топлата картофена чорбица. След отдих и добра почивка - големият кръг около огнището се подготви за обяд, в дух и стил на нашите общи Рилски обеди. Не след дълго, раниците са наново на раменете и групата пое пътя към хижата.
към текста >>
Предвидливият
и разумен Неделчо побърза
напред
, да
уреди
нощуването на УЧИТЕЛЯ в
определената
стая на хижата и ни посрещна, за да сподели радостната вест,
преди
още групата да почне изкачването на последната стръмнина, наречена от туристите „Голгота".
Неусетно, в приятен разговор, по време на кратък отдих, боровите гори останаха зад нас и навлязохме в сектора на клека, където е нашият „оазис", малката терасовидна полянка над „Велчовото мосте". По-чутките и находчиви приятели дойдоха да посрещнат УЧИТЕЛЯ и най-дружелюбно Го поканиха в набързо подготвения планински стан. Разбира се, всичко бе готово - и свареният ароматен чай, и топлата картофена чорбица. След отдих и добра почивка - големият кръг около огнището се подготви за обяд, в дух и стил на нашите общи Рилски обеди. Не след дълго, раниците са наново на раменете и групата пое пътя към хижата.
Предвидливият
и разумен Неделчо побърза
напред
, да
уреди
нощуването на УЧИТЕЛЯ в
определената
стая на хижата и ни посрещна, за да сподели радостната вест,
преди
още групата да почне изкачването на последната стръмнина, наречена от туристите „Голгота".
Разбира се - хижарят - добър и гостоприемен, разпореди нощуването на приятелите по стаите, а те, успокоени от добрия прием, използваха най-свободно часовете и за отмора, и за разходка из езерния циркус. А тази хижа, по-скоро местността, преди още да бъде застроена, този каменен планински дом, в годините между 1920 и 1930 е била повод за редица екскурзии, станали исторически в живота на братството. Голямо мнозинство от последователи на УЧИТЕЛЯ, дни и нощи, в мъгли и студени дъждовни превалявания, без подслон, на открито, около горящи и димящи мокри клекове, загърнати само с платнище, или накъсано одеало, най-търпеливо е изучавало първите и начални връзки с планината. Това бяха годините, когато УЧИТЕЛЯ повеждаше братството по стръмните пътеки към физическата и духовна страна на този именит връх. Подобна програма на школата ще остане завинаги като най-доброто предметно учение.
към текста >>
Разбира се - хижарят - добър и гостоприемен,
разпореди
нощуването на приятелите по стаите, а те, успокоени от добрия прием, използваха най-свободно часовете и за отмора, и за разходка из езерния циркус.
По-чутките и находчиви приятели дойдоха да посрещнат УЧИТЕЛЯ и най-дружелюбно Го поканиха в набързо подготвения планински стан. Разбира се, всичко бе готово - и свареният ароматен чай, и топлата картофена чорбица. След отдих и добра почивка - големият кръг около огнището се подготви за обяд, в дух и стил на нашите общи Рилски обеди. Не след дълго, раниците са наново на раменете и групата пое пътя към хижата. Предвидливият и разумен Неделчо побърза напред, да уреди нощуването на УЧИТЕЛЯ в определената стая на хижата и ни посрещна, за да сподели радостната вест, преди още групата да почне изкачването на последната стръмнина, наречена от туристите „Голгота".
Разбира се - хижарят - добър и гостоприемен,
разпореди
нощуването на приятелите по стаите, а те, успокоени от добрия прием, използваха най-свободно часовете и за отмора, и за разходка из езерния циркус.
А тази хижа, по-скоро местността, преди още да бъде застроена, този каменен планински дом, в годините между 1920 и 1930 е била повод за редица екскурзии, станали исторически в живота на братството. Голямо мнозинство от последователи на УЧИТЕЛЯ, дни и нощи, в мъгли и студени дъждовни превалявания, без подслон, на открито, около горящи и димящи мокри клекове, загърнати само с платнище, или накъсано одеало, най-търпеливо е изучавало първите и начални връзки с планината. Това бяха годините, когато УЧИТЕЛЯ повеждаше братството по стръмните пътеки към физическата и духовна страна на този именит връх. Подобна програма на школата ще остане завинаги като най-доброто предметно учение. От тези години е началото с вечната и нетленна зала на школата - Рилската природа.
към текста >>
А тази хижа, по-скоро местността,
преди
още да бъде застроена, този каменен планински дом, в годините между 1920 и 1930 е била повод за
редица
екскурзии, станали исторически в живота на братството.
Разбира се, всичко бе готово - и свареният ароматен чай, и топлата картофена чорбица. След отдих и добра почивка - големият кръг около огнището се подготви за обяд, в дух и стил на нашите общи Рилски обеди. Не след дълго, раниците са наново на раменете и групата пое пътя към хижата. Предвидливият и разумен Неделчо побърза напред, да уреди нощуването на УЧИТЕЛЯ в определената стая на хижата и ни посрещна, за да сподели радостната вест, преди още групата да почне изкачването на последната стръмнина, наречена от туристите „Голгота". Разбира се - хижарят - добър и гостоприемен, разпореди нощуването на приятелите по стаите, а те, успокоени от добрия прием, използваха най-свободно часовете и за отмора, и за разходка из езерния циркус.
А тази хижа, по-скоро местността,
преди
още да бъде застроена, този каменен планински дом, в годините между 1920 и 1930 е била повод за
редица
екскурзии, станали исторически в живота на братството.
Голямо мнозинство от последователи на УЧИТЕЛЯ, дни и нощи, в мъгли и студени дъждовни превалявания, без подслон, на открито, около горящи и димящи мокри клекове, загърнати само с платнище, или накъсано одеало, най-търпеливо е изучавало първите и начални връзки с планината. Това бяха годините, когато УЧИТЕЛЯ повеждаше братството по стръмните пътеки към физическата и духовна страна на този именит връх. Подобна програма на школата ще остане завинаги като най-доброто предметно учение. От тези години е началото с вечната и нетленна зала на школата - Рилската природа. Още в София, УЧИТЕЛЯ беше ни предупредил, че времето за почивка трябва да се използва разумно, защото към 3 часа ще се подготвим за възлизане към върха.
към текста >>
Подобна програма на школата ще остане завинаги като най-доброто
предметно
учение.
Предвидливият и разумен Неделчо побърза напред, да уреди нощуването на УЧИТЕЛЯ в определената стая на хижата и ни посрещна, за да сподели радостната вест, преди още групата да почне изкачването на последната стръмнина, наречена от туристите „Голгота". Разбира се - хижарят - добър и гостоприемен, разпореди нощуването на приятелите по стаите, а те, успокоени от добрия прием, използваха най-свободно часовете и за отмора, и за разходка из езерния циркус. А тази хижа, по-скоро местността, преди още да бъде застроена, този каменен планински дом, в годините между 1920 и 1930 е била повод за редица екскурзии, станали исторически в живота на братството. Голямо мнозинство от последователи на УЧИТЕЛЯ, дни и нощи, в мъгли и студени дъждовни превалявания, без подслон, на открито, около горящи и димящи мокри клекове, загърнати само с платнище, или накъсано одеало, най-търпеливо е изучавало първите и начални връзки с планината. Това бяха годините, когато УЧИТЕЛЯ повеждаше братството по стръмните пътеки към физическата и духовна страна на този именит връх.
Подобна програма на школата ще остане завинаги като най-доброто
предметно
учение.
От тези години е началото с вечната и нетленна зала на школата - Рилската природа. Още в София, УЧИТЕЛЯ беше ни предупредил, че времето за почивка трябва да се използва разумно, защото към 3 часа ще се подготвим за възлизане към върха. Всички приятели, съобразени с общия план, настанени сравнително добре в хижата, заеха своите спални места. Бях в стаята с няколко легла, между които едното до прозореца, с изглед към върха, бе за УЧИТЕЛЯ. Още при настаняването в стаята, Той бе необичайно мълчалив.
към текста >>
Още в София, УЧИТЕЛЯ беше ни
предупредил
, че времето за почивка трябва да се използва разумно, защото към 3 часа ще се подготвим за възлизане към върха.
А тази хижа, по-скоро местността, преди още да бъде застроена, този каменен планински дом, в годините между 1920 и 1930 е била повод за редица екскурзии, станали исторически в живота на братството. Голямо мнозинство от последователи на УЧИТЕЛЯ, дни и нощи, в мъгли и студени дъждовни превалявания, без подслон, на открито, около горящи и димящи мокри клекове, загърнати само с платнище, или накъсано одеало, най-търпеливо е изучавало първите и начални връзки с планината. Това бяха годините, когато УЧИТЕЛЯ повеждаше братството по стръмните пътеки към физическата и духовна страна на този именит връх. Подобна програма на школата ще остане завинаги като най-доброто предметно учение. От тези години е началото с вечната и нетленна зала на школата - Рилската природа.
Още в София, УЧИТЕЛЯ беше ни
предупредил
, че времето за почивка трябва да се използва разумно, защото към 3 часа ще се подготвим за възлизане към върха.
Всички приятели, съобразени с общия план, настанени сравнително добре в хижата, заеха своите спални места. Бях в стаята с няколко легла, между които едното до прозореца, с изглед към върха, бе за УЧИТЕЛЯ. Още при настаняването в стаята, Той бе необичайно мълчалив. А при други случаи разговорите с Него продължаваха до сред нощ. Тогава брат Боев изписваше бисери на мъдрост и мистика.
към текста >>
А при други случаи разговорите с Него продължаваха до
сред
нощ.
От тези години е началото с вечната и нетленна зала на школата - Рилската природа. Още в София, УЧИТЕЛЯ беше ни предупредил, че времето за почивка трябва да се използва разумно, защото към 3 часа ще се подготвим за възлизане към върха. Всички приятели, съобразени с общия план, настанени сравнително добре в хижата, заеха своите спални места. Бях в стаята с няколко легла, между които едното до прозореца, с изглед към върха, бе за УЧИТЕЛЯ. Още при настаняването в стаята, Той бе необичайно мълчалив.
А при други случаи разговорите с Него продължаваха до
сред
нощ.
Тогава брат Боев изписваше бисери на мъдрост и мистика. Но тази вечер и ние бяхме тихи и внимателни. Всеки се подготви за уречения среднощен час. Дрямката ни споходи, а понякога напущаше клепачите ни. Обаче, погледът на будните долови безпокойството на УЧИТЕЛЯ.
към текста >>
Всеки се подготви за уречения
среднощен
час.
Бях в стаята с няколко легла, между които едното до прозореца, с изглед към върха, бе за УЧИТЕЛЯ. Още при настаняването в стаята, Той бе необичайно мълчалив. А при други случаи разговорите с Него продължаваха до сред нощ. Тогава брат Боев изписваше бисери на мъдрост и мистика. Но тази вечер и ние бяхме тихи и внимателни.
Всеки се подготви за уречения
среднощен
час.
Дрямката ни споходи, а понякога напущаше клепачите ни. Обаче, погледът на будните долови безпокойството на УЧИТЕЛЯ. Той често припалваше електрическото фенерче, за да провери хода на часовите стрелки. Нощта навън бе тиха и спокойна. Но ето, че към 1 часа Той запали фенерчето и запита в полуглас будния до Него Неделчо: „Колко е часът?
към текста >>
Преди
бе 12, а сега пак 12?!
Дрямката ни споходи, а понякога напущаше клепачите ни. Обаче, погледът на будните долови безпокойството на УЧИТЕЛЯ. Той често припалваше електрическото фенерче, за да провери хода на часовите стрелки. Нощта навън бе тиха и спокойна. Но ето, че към 1 часа Той запали фенерчето и запита в полуглас будния до Него Неделчо: „Колко е часът?
Преди
бе 12, а сега пак 12?!
" Неделчо проверява своя часовник и Му нашепва: „Часът е 1, спрял е Вашият часовник"! Успокоен от отговорът, Неделчо наново заспива, а УЧИТЕЛЯ се изправи и погледна звездната нощ, направи едно движение за поздрав и проговори шепнешком на непознат и неизвестен език. Дочувах отделни фрази с интересно звукосъчетание на гласни и съгласни - за мен неразбираеми, но вероятно разбираеми за Този, с Когото УЧИТЕЛЯТ разговаряше. Подобно на неверния Тома от Христовите дни, вгледах се в стаята за нечие посещение, обаче нямаше никой. Всички спяха, а разговорът продължаваше не повече от 15-20 минути, след което само вдигнатата ръка за поздрав бе неоспоримо доказателство, че „срещата" е приключена.
към текста >>
Напред
с УЧИТЕЛЯ бе Неделчо.
А ти, Неделчо, пробуди приятелите в другите стаи и кажи им, че към 3.30 часа тръгваме за върха! " Пъргаво, безшумно, без ненужен брътвеж, приятелите напускаха хижата и мълчаливи заизкачваха пътеката към върха. Мистично, нощно шествие от играещите светлини на електрическите фенерчета наподобяваше по-скоро видение, отколкото реалност. Сегиз-тогиз тишината бе нарушавана от някое търкулнало се камъче, бутнато от нестабилна стъпка. Видение на Богомилски времена!
Напред
с УЧИТЕЛЯ бе Неделчо.
Той носеше и Неговата раница, грижливо подготвена още от София от Савка Керемидчиева - стенографката на Изгрева. По средата на проточилата се верига бе нейде Борис Николов и брат Боев, а най-подире останах аз, да придружавам тези, които се движеха по-бавно. От край време, при общи екскурзии, винаги си разделяхме задачата за съпровода на приятелите. Това бе едно от поръченията на УЧИТЕЛЯ! На зазоряване групите преминаваха през поточето от последното езеро, наречено „Окото", поизплакваха си още просънените очи и поемаха последните стръмни серпантини към върха.
към текста >>
По
средата
на проточилата се верига бе нейде Борис Николов и брат Боев, а най-подире останах аз, да придружавам тези, които се движеха по-бавно.
Мистично, нощно шествие от играещите светлини на електрическите фенерчета наподобяваше по-скоро видение, отколкото реалност. Сегиз-тогиз тишината бе нарушавана от някое търкулнало се камъче, бутнато от нестабилна стъпка. Видение на Богомилски времена! Напред с УЧИТЕЛЯ бе Неделчо. Той носеше и Неговата раница, грижливо подготвена още от София от Савка Керемидчиева - стенографката на Изгрева.
По
средата
на проточилата се верига бе нейде Борис Николов и брат Боев, а най-подире останах аз, да придружавам тези, които се движеха по-бавно.
От край време, при общи екскурзии, винаги си разделяхме задачата за съпровода на приятелите. Това бе едно от поръченията на УЧИТЕЛЯ! На зазоряване групите преминаваха през поточето от последното езеро, наречено „Окото", поизплакваха си още просънените очи и поемаха последните стръмни серпантини към върха. Утрото завари почти всички готови да посрещнат първия слънчев лъч, който трябваше да се появи на съвършено ясния хоризонт. Красотата на зазоряването е мистична, а присъствието на УЧИТЕЛЯ на върха е Божествено явление.
към текста >>
Запя се в полуглас песента „Духът Божий", произнесе се „Добрата молитва", прозвуча и песента „фир-фюр-фен" и наново всички произнесоха молитвата „Пътят на Живота", след която като хармоничен акорд бе подет мотива „АУМ" -
заредуваха
се и други свещени формули, произнесени за първи път от УЧИТЕЛЯ, след което чухме кратко слово.
Това бе едно от поръченията на УЧИТЕЛЯ! На зазоряване групите преминаваха през поточето от последното езеро, наречено „Окото", поизплакваха си още просънените очи и поемаха последните стръмни серпантини към върха. Утрото завари почти всички готови да посрещнат първия слънчев лъч, който трябваше да се появи на съвършено ясния хоризонт. Красотата на зазоряването е мистична, а присъствието на УЧИТЕЛЯ на върха е Божествено явление. Лумна първият слънчев лъч.
Запя се в полуглас песента „Духът Божий", произнесе се „Добрата молитва", прозвуча и песента „фир-фюр-фен" и наново всички произнесоха молитвата „Пътят на Живота", след която като хармоничен акорд бе подет мотива „АУМ" -
заредуваха
се и други свещени формули, произнесени за първи път от УЧИТЕЛЯ, след което чухме кратко слово.
Слънцето бе изкачило небосвода, когато заиграхме първите шест упражнения. И ето, че настъпи и момента за Паневритмията - моят концертен изпит! Въпреки прохладата на върха, настройката на цигулката ми бе добра. Кръгът се оформи на немалката тераска на върха и УЧИТЕЛЯТ бе готов за първите стъпки на Паневритмията. Изненадата от изпълнението за мен бе голяма - непознатата акустика на върха.
към текста >>
Малко се поотпуснах
преди
дихателното упражнение с гамата, след като се убедихме, че инструмента не ми е изневерил т.е.
Оказа се, че тя бе в известен смисъл звукова бариера само лично за мен. Цигулката ми звучеше добре и тоновете достигаха до играещите, без аз да мога да ги слушам чисто и ясно, както това е навсякъде другаде. Със сплашен трепет изпълнявах упражнение след упражнение, като повече се вглеждах в лъковата и пръстовата техника, отколкото в звучността на инструмента! След упражнението „Мисли, право мисли..." попривикнах с този акустичен феномен и продължавах да свиря с голямо внимание. Все пак успях да завърша Паневритмията, без да направя други грешки.
Малко се поотпуснах
преди
дихателното упражнение с гамата, след като се убедихме, че инструмента не ми е изневерил т.е.
струните не са спаднали!... Заключителното обливане със свещената формула извърших с дълбока въздишка и нескрита радост, че издържах концертния изпит на върха. Когато протегнах ръка, за да целуна десницата на УЧИТЕЛЯ, Той ми каза: „Защо бе притеснен по време на свиренето? " - „Ами не чувах добре звука на цигулката! " - отговорих.
към текста >>
Насядали на удобни и закътани между скалите места, те
предпочитаха
да си отдъхнат и с присвити очи да наблюдават ширналата се панорама.
" - отговорих. „Ех, акустиката на върха днес бе особена - обратна. Ние слушахме добре, защото над нас имаше въздушен магнетичен похлупак, който направляваше звука към играещите, поради това ти не чуваше добре инструмента си! Но изпита мина добре! " Финалът на Паневритмията се посрещна с облекчение от по-изморени-те приятели, на които все пак възлизането към върха, след кратка нощна дрямка, оказа своето влияние.
Насядали на удобни и закътани между скалите места, те
предпочитаха
да си отдъхнат и с присвити очи да наблюдават ширналата се панорама.
Но групата бе освежена и от млади и силни приятели. Вместо почивка, те предпочитаха да проверят много от интересните изказвания на УЧИТЕЛЯ за онова, което се вижда и за онова, което не се вижда от обикновеното око. Подобна група се зае да търси „Олтарят на Орфей" - една монолитна скална група, разположена на терасата, по-високо от второто Маричино езеро. Други се отделиха встрани, малко на югозапад от върха, по посока на забранената вододайна зона в поречието на Лев - Искър, в лабиринта от скромни върхове, наречени „Скакавиците", да търсят новото убежище на невидимите същества - проводници на разумни сили и бъднини, за по-спокойна работа, след като Мусаленският циркус бе вече оживено обитаем като туристически обект. УЧИТЕЛЯ някога бе казал, че тези същества не могат да понасят безотговорното отношение на пришълците на върха и затова предпочитат да се оттеглят там, където сега е забранената вододайна зона!
към текста >>
Вместо почивка, те
предпочитаха
да проверят много от интересните изказвания на УЧИТЕЛЯ за онова, което се вижда и за онова, което не се вижда от обикновеното око.
Ние слушахме добре, защото над нас имаше въздушен магнетичен похлупак, който направляваше звука към играещите, поради това ти не чуваше добре инструмента си! Но изпита мина добре! " Финалът на Паневритмията се посрещна с облекчение от по-изморени-те приятели, на които все пак възлизането към върха, след кратка нощна дрямка, оказа своето влияние. Насядали на удобни и закътани между скалите места, те предпочитаха да си отдъхнат и с присвити очи да наблюдават ширналата се панорама. Но групата бе освежена и от млади и силни приятели.
Вместо почивка, те
предпочитаха
да проверят много от интересните изказвания на УЧИТЕЛЯ за онова, което се вижда и за онова, което не се вижда от обикновеното око.
Подобна група се зае да търси „Олтарят на Орфей" - една монолитна скална група, разположена на терасата, по-високо от второто Маричино езеро. Други се отделиха встрани, малко на югозапад от върха, по посока на забранената вододайна зона в поречието на Лев - Искър, в лабиринта от скромни върхове, наречени „Скакавиците", да търсят новото убежище на невидимите същества - проводници на разумни сили и бъднини, за по-спокойна работа, след като Мусаленският циркус бе вече оживено обитаем като туристически обект. УЧИТЕЛЯ някога бе казал, че тези същества не могат да понасят безотговорното отношение на пришълците на върха и затова предпочитат да се оттеглят там, където сега е забранената вододайна зона! Едни приятели, снабдени с добър бинокъл, търсеха в далечните вериги от планински върхове нашия любим Молитвен връх, откъдето много често сме се възхищавали на могъщия купол на връх Мусала. Между нас имаше и неколцина завършили в чужбина медицинските науки.
към текста >>
УЧИТЕЛЯ някога бе казал, че тези същества не могат да понасят безотговорното отношение на пришълците на върха и затова
предпочитат
да се оттеглят там, където сега е забранената вододайна зона!
Насядали на удобни и закътани между скалите места, те предпочитаха да си отдъхнат и с присвити очи да наблюдават ширналата се панорама. Но групата бе освежена и от млади и силни приятели. Вместо почивка, те предпочитаха да проверят много от интересните изказвания на УЧИТЕЛЯ за онова, което се вижда и за онова, което не се вижда от обикновеното око. Подобна група се зае да търси „Олтарят на Орфей" - една монолитна скална група, разположена на терасата, по-високо от второто Маричино езеро. Други се отделиха встрани, малко на югозапад от върха, по посока на забранената вододайна зона в поречието на Лев - Искър, в лабиринта от скромни върхове, наречени „Скакавиците", да търсят новото убежище на невидимите същества - проводници на разумни сили и бъднини, за по-спокойна работа, след като Мусаленският циркус бе вече оживено обитаем като туристически обект.
УЧИТЕЛЯ някога бе казал, че тези същества не могат да понасят безотговорното отношение на пришълците на върха и затова
предпочитат
да се оттеглят там, където сега е забранената вододайна зона!
Едни приятели, снабдени с добър бинокъл, търсеха в далечните вериги от планински върхове нашия любим Молитвен връх, откъдето много често сме се възхищавали на могъщия купол на връх Мусала. Между нас имаше и неколцина завършили в чужбина медицинските науки. Снабдени с портативен барометър анероид, джобен формат, те проверяваха атмосферното налягане и се опитваха да преизчислят височината на върха. В нашите среди бе известно изказването на УЧИТЕЛЯ за пременяващата се височина на върха, която често пъти достига невероятни размери -7000, 9000 и повече метри и затова направо поставиха въпроса, коя е базата за подобно изказване. УЧИТЕЛЯ им отговори: „Височините се измерват по барометричен път, по триангулачните методи на земемерите, но и по състоянието на електромагнитните вълни, носители на мисли, идеи, принципи и най-вече, от присъствието на същества от висшите ангелски йерархии.
към текста >>
В нашите
среди
бе известно изказването на УЧИТЕЛЯ за пременяващата се височина на върха, която често пъти достига невероятни размери -7000, 9000 и повече метри и затова направо поставиха въпроса, коя е базата за подобно изказване.
Други се отделиха встрани, малко на югозапад от върха, по посока на забранената вододайна зона в поречието на Лев - Искър, в лабиринта от скромни върхове, наречени „Скакавиците", да търсят новото убежище на невидимите същества - проводници на разумни сили и бъднини, за по-спокойна работа, след като Мусаленският циркус бе вече оживено обитаем като туристически обект. УЧИТЕЛЯ някога бе казал, че тези същества не могат да понасят безотговорното отношение на пришълците на върха и затова предпочитат да се оттеглят там, където сега е забранената вододайна зона! Едни приятели, снабдени с добър бинокъл, търсеха в далечните вериги от планински върхове нашия любим Молитвен връх, откъдето много често сме се възхищавали на могъщия купол на връх Мусала. Между нас имаше и неколцина завършили в чужбина медицинските науки. Снабдени с портативен барометър анероид, джобен формат, те проверяваха атмосферното налягане и се опитваха да преизчислят височината на върха.
В нашите
среди
бе известно изказването на УЧИТЕЛЯ за пременяващата се височина на върха, която често пъти достига невероятни размери -7000, 9000 и повече метри и затова направо поставиха въпроса, коя е базата за подобно изказване.
УЧИТЕЛЯ им отговори: „Височините се измерват по барометричен път, по триангулачните методи на земемерите, но и по състоянието на електромагнитните вълни, носители на мисли, идеи, принципи и най-вече, от присъствието на същества от висшите ангелски йерархии. А последните обитават в сфери, разположени на дадени височини. Това присъствие определя втората, също така реална височина на върха." Доволни от полученото обяснение, студентите влязоха при наблюдателя на върха, за да сверят данните на своя анероид с барометъра на метерео-логичната станция. УЧИТЕЛЯТ, след този разговор, предпочете една тераска по-надолу, около 50-60 метра и оглеждаше далечните била на големия язовир „Искър", там където се намираха изворите около Канарското езеро, в подножието на върха „Канарата". Повод за подетия разговор бе неговият необикновен въпрос: „Кому е каменната пирамида и забития железен кръст там долу, под очерталата се пътека от върхът Мусела към хижа Грънчар?
към текста >>
Това присъствие
определя
втората, също така реална височина на върха." Доволни от полученото обяснение, студентите влязоха при наблюдателя на върха, за да сверят данните на своя анероид с барометъра на метерео-логичната станция.
Между нас имаше и неколцина завършили в чужбина медицинските науки. Снабдени с портативен барометър анероид, джобен формат, те проверяваха атмосферното налягане и се опитваха да преизчислят височината на върха. В нашите среди бе известно изказването на УЧИТЕЛЯ за пременяващата се височина на върха, която често пъти достига невероятни размери -7000, 9000 и повече метри и затова направо поставиха въпроса, коя е базата за подобно изказване. УЧИТЕЛЯ им отговори: „Височините се измерват по барометричен път, по триангулачните методи на земемерите, но и по състоянието на електромагнитните вълни, носители на мисли, идеи, принципи и най-вече, от присъствието на същества от висшите ангелски йерархии. А последните обитават в сфери, разположени на дадени височини.
Това присъствие
определя
втората, също така реална височина на върха." Доволни от полученото обяснение, студентите влязоха при наблюдателя на върха, за да сверят данните на своя анероид с барометъра на метерео-логичната станция.
УЧИТЕЛЯТ, след този разговор, предпочете една тераска по-надолу, около 50-60 метра и оглеждаше далечните била на големия язовир „Искър", там където се намираха изворите около Канарското езеро, в подножието на върха „Канарата". Повод за подетия разговор бе неговият необикновен въпрос: „Кому е каменната пирамида и забития железен кръст там долу, под очерталата се пътека от върхът Мусела към хижа Грънчар? " Бях запознат с тази зимна трагедия и отговорих: „Злополучно нещастие. Лавина затрупа известен скиор и турист - алпинист през тази зима! " „Да, каза УЧИТЕЛЯТ - „бялата смърт" е една много тежка и мъчителна смърт!
към текста >>
УЧИТЕЛЯТ, след този разговор,
предпочете
една тераска по-надолу, около 50-60 метра и оглеждаше далечните била на големия язовир „Искър", там където се намираха изворите около Канарското езеро, в подножието на върха „Канарата".
Снабдени с портативен барометър анероид, джобен формат, те проверяваха атмосферното налягане и се опитваха да преизчислят височината на върха. В нашите среди бе известно изказването на УЧИТЕЛЯ за пременяващата се височина на върха, която често пъти достига невероятни размери -7000, 9000 и повече метри и затова направо поставиха въпроса, коя е базата за подобно изказване. УЧИТЕЛЯ им отговори: „Височините се измерват по барометричен път, по триангулачните методи на земемерите, но и по състоянието на електромагнитните вълни, носители на мисли, идеи, принципи и най-вече, от присъствието на същества от висшите ангелски йерархии. А последните обитават в сфери, разположени на дадени височини. Това присъствие определя втората, също така реална височина на върха." Доволни от полученото обяснение, студентите влязоха при наблюдателя на върха, за да сверят данните на своя анероид с барометъра на метерео-логичната станция.
УЧИТЕЛЯТ, след този разговор,
предпочете
една тераска по-надолу, около 50-60 метра и оглеждаше далечните била на големия язовир „Искър", там където се намираха изворите около Канарското езеро, в подножието на върха „Канарата".
Повод за подетия разговор бе неговият необикновен въпрос: „Кому е каменната пирамида и забития железен кръст там долу, под очерталата се пътека от върхът Мусела към хижа Грънчар? " Бях запознат с тази зимна трагедия и отговорих: „Злополучно нещастие. Лавина затрупа известен скиор и турист - алпинист през тази зима! " „Да, каза УЧИТЕЛЯТ - „бялата смърт" е една много тежка и мъчителна смърт! Фактически, пострадалият не е нито в невидимия свят, нито във физическия.
към текста >>
Телефонният разговор бе
предаден
на нашата група.
От тук произтича цялото мъчително състояние. Голямо страдание! " Мълчание! След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите за Бялата смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни на науката като факти, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки на живота! За обща изненада на всички гостуващи този ден на върха, долетя до нас крайно печална новина, съобщена по телефона от Юндола до наблюдателницата, за смъртта на нашия любим приятел и ученик на УЧИТЕЛЯ Георги Радев.
Телефонният разговор бе
предаден
на нашата група.
УЧИТЕЛЯТ, изправен, с просълзени очи, ни покани за обща молитва, известна в школата ни като тайна молитва, след което произнесохме гласно формулата: „Мир и светлина на душата на Георги Радев! " Това бе последната молитва и последната свещена формула, произнесена на връх Мусала на тази дата. УЧИТЕЛЯТ разпореди да прекъснем престоя на върха и да слезем по-долу, на брега на най-високото езеро „Окото", за да прекараме останалата част от деня. Тревожната новина се отрази на пребиваването ни на върха. Събрани около Учителя, Борис Николов и Неделчо Попов обсъждаха въпроса с погребението на Георги Радев и се реши двамата да заминат за Юндола, като тази нощ останат да бивакуват с нас на малката тераска над „Велчовото мосте", а на мен се възложи задачата да организирам завръщането в София, макар че лично бях уговорил със собственика на автобуса да ни отведе на 24, а не на 23-та дата, т.е.
към текста >>
УЧИТЕЛЯТ
разпореди
да прекъснем престоя на върха и да слезем по-долу, на брега на най-високото езеро „Окото", за да прекараме останалата част от деня.
След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите за Бялата смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни на науката като факти, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки на живота! За обща изненада на всички гостуващи този ден на върха, долетя до нас крайно печална новина, съобщена по телефона от Юндола до наблюдателницата, за смъртта на нашия любим приятел и ученик на УЧИТЕЛЯ Георги Радев. Телефонният разговор бе предаден на нашата група. УЧИТЕЛЯТ, изправен, с просълзени очи, ни покани за обща молитва, известна в школата ни като тайна молитва, след което произнесохме гласно формулата: „Мир и светлина на душата на Георги Радев! " Това бе последната молитва и последната свещена формула, произнесена на връх Мусала на тази дата.
УЧИТЕЛЯТ
разпореди
да прекъснем престоя на върха и да слезем по-долу, на брега на най-високото езеро „Окото", за да прекараме останалата част от деня.
Тревожната новина се отрази на пребиваването ни на върха. Събрани около Учителя, Борис Николов и Неделчо Попов обсъждаха въпроса с погребението на Георги Радев и се реши двамата да заминат за Юндола, като тази нощ останат да бивакуват с нас на малката тераска над „Велчовото мосте", а на мен се възложи задачата да организирам завръщането в София, макар че лично бях уговорил със собственика на автобуса да ни отведе на 24, а не на 23-та дата, т.е. един ден по-рано. Затруднението ми не бе малко, защото вслучай, че на 23 няма автобуса, трябва да се обмисли пренощуването в Боровец на значително голямата група приятели, които бяха вече пристигнали още на 21 вечерта. В духа на единството - старателно поддържано в нашия общ братски живот, задачата за евентуалното пренощуване в Боровец, а и завръщането, трябваше да се реши благоприятно за всички.
към текста >>
Той по специалност бе естественик - педагог, а освен това, навлизайки в
редиците
на Братството, години
наред
най-старателно изписваше страници след страници със стенографира-ни разговори на най-различни теми, разгледани от височината на Божествената Реалност.
Трябваше да се закусва. Студентите бяха в една от последните групи, бавно слизаща от върха. С брат Боев те продължаваха разговора на темата за височината на връх Мусела, измерена по метода на УЧИТЕЛЯ и проявиха особен интерес към езерото „Окото". Занимаваше ги мисълта за това странно, поетично и символично име на езерото. Брат Боев се оказа пак неуморим лектор.
Той по специалност бе естественик - педагог, а освен това, навлизайки в
редиците
на Братството, години
наред
най-старателно изписваше страници след страници със стенографира-ни разговори на най-различни теми, разгледани от височината на Божествената Реалност.
В това отношение УЧИТЕЛЯ бе неизчерпаем източник на знание за проблемите и явленията на живота - несъизмерим за обикновените люде. Студентите тъкмо от това се интересуваха - те търсеха скрития смисъл на видимия порядък и отговорите на брат Боев бяха рядка лекция. С особено разположение той разказваше какво представлява за нас „Окото" и като езеро, и като олтар на неръкотворния храм - невидим и незрим на нашите очи. Ето отговорите на брат Боев: „Окото" е най-сполучливото име, дадено на едно от Мусаленските езера. То е най-дълго обледявано и снежавано и има най-чистата вода.
към текста >>
Студентите тъкмо от това се интересуваха - те търсеха скрития смисъл на видимия
порядък
и отговорите на брат Боев бяха рядка лекция.
С брат Боев те продължаваха разговора на темата за височината на връх Мусела, измерена по метода на УЧИТЕЛЯ и проявиха особен интерес към езерото „Окото". Занимаваше ги мисълта за това странно, поетично и символично име на езерото. Брат Боев се оказа пак неуморим лектор. Той по специалност бе естественик - педагог, а освен това, навлизайки в редиците на Братството, години наред най-старателно изписваше страници след страници със стенографира-ни разговори на най-различни теми, разгледани от височината на Божествената Реалност. В това отношение УЧИТЕЛЯ бе неизчерпаем източник на знание за проблемите и явленията на живота - несъизмерим за обикновените люде.
Студентите тъкмо от това се интересуваха - те търсеха скрития смисъл на видимия
порядък
и отговорите на брат Боев бяха рядка лекция.
С особено разположение той разказваше какво представлява за нас „Окото" и като езеро, и като олтар на неръкотворния храм - невидим и незрим на нашите очи. Ето отговорите на брат Боев: „Окото" е най-сполучливото име, дадено на едно от Мусаленските езера. То е най-дълго обледявано и снежавано и има най-чистата вода. В „Окото" се оглеждат гигантски върхове - застанали като непреодолима преграда и бдят бащински за неговата чистота и святост. Но езерото не е само огледало, но и рефлектор на слънчевата светлина и космичните лъчи.
към текста >>
С особено разположение той разказваше какво
представлява
за нас „Окото" и като езеро, и като олтар на неръкотворния храм - невидим и незрим на нашите очи.
Занимаваше ги мисълта за това странно, поетично и символично име на езерото. Брат Боев се оказа пак неуморим лектор. Той по специалност бе естественик - педагог, а освен това, навлизайки в редиците на Братството, години наред най-старателно изписваше страници след страници със стенографира-ни разговори на най-различни теми, разгледани от височината на Божествената Реалност. В това отношение УЧИТЕЛЯ бе неизчерпаем източник на знание за проблемите и явленията на живота - несъизмерим за обикновените люде. Студентите тъкмо от това се интересуваха - те търсеха скрития смисъл на видимия порядък и отговорите на брат Боев бяха рядка лекция.
С особено разположение той разказваше какво
представлява
за нас „Окото" и като езеро, и като олтар на неръкотворния храм - невидим и незрим на нашите очи.
Ето отговорите на брат Боев: „Окото" е най-сполучливото име, дадено на едно от Мусаленските езера. То е най-дълго обледявано и снежавано и има най-чистата вода. В „Окото" се оглеждат гигантски върхове - застанали като непреодолима преграда и бдят бащински за неговата чистота и святост. Но езерото не е само огледало, но и рефлектор на слънчевата светлина и космичните лъчи. Тук слънцето късно изгрява, но и много рано залязва, но космичните лъчи без прекъсване, непрестанно „слизат", „проникват" и се „отразяват".
към текста >>
През време на тази знаменита беседа, моето съзнание често се отклоняваше по
предварителна
размисъл за разрешаването на задачата ми със завръщането.
УЧИТЕЛЯТ особено цени „Окото" като Божествен център и всякога е давал препоръки да се поддържа чистотата на неговите води и да го пазят така, както се пази човешката зеница! „Окото" „вижда", „чува", „говори" с мълчаливия език на бистро струйни-те води. А те са страниците на Великата книга, изписана с благословенията за българския народ. И в името на Божествената Благодат, учениците на Школата, а и всички посетители на върха трябва да пазят чисти и неопетнени водите и обстановката на това дивно Мусаленско езеро..." Когато и последната група слезе от върха, УЧИТЕЛЯТ изнесе беседа на вечната тема за връзката с БОГА - като смисъл и цел на всяко дихание тук, на земята и „там", в света на невидимите обитатели. Другата основна мисъл в беседата бе за отношението ни към Божиите работници, слезли между нас, които са носители на всяко малко и голямо добро за човешките души.
През време на тази знаменита беседа, моето съзнание често се отклоняваше по
предварителна
размисъл за разрешаването на задачата ми със завръщането.
А двамата - Борис и Неделчо, обсъждаха някои подробности по погребението на Георги Радев. Рано след обяд, УЧИТЕЛЯТ покани приятелите да напуснат „Окото", като внимателно почистят местата на временното бивакуване. Той добави: „Нека „Окото" да е чисто като Божествената зеница! " Групите пак безшумно и мълчаливо, замислени върху проблемите, поставени от този паметен летен ден, заслизаха към уговорения вечерен бивак -малката полянка над "Велчовото мосте". Късно през деня, светлините на запалените огньове пак заиграха по зелената ограда на клековете и бивакуването премина в необичайно мълчание.
към текста >>
Бивакуващите се раздвижиха за утринния наряд и всеки пое задачите,
предварително
разпределени
помежду ни.
Ние - по-младото поколение, не сме наблюдавали тъгата на УЧИТЕЛЯ, освен през лятото на 1936 година, когато Той бе преживял жесток побой от подведени младежи. Днес УЧИТЕЛЯТ знаеше за какво тъжи и за какво страда. Ние не знаехме. Но старателно се опитвахме да се вживеем в Неговата мъка и да дочакаме раждането на деня. Утрото дойде ведро, слънчево, тихо и спокойно.
Бивакуващите се раздвижиха за утринния наряд и всеки пое задачите,
предварително
разпределени
помежду ни.
УЧИТЕЛЯТ изпроводи двамата братя - Борис и Неделчо. А всички останали обмисляха начина на завръщането, за което бяха известени по време на лагерния огън. Малко преди обед, не без тъга, напущахме почти домашната обстановка на нощния бивак, замислени върху необичайните преживявания на тези паметни дни. Все още неспокоен от мислите за завръщането, позволих си да избързам пред групите и да търся решението на задачата с автомобилния транспорт. А ето че пак изненада, и то голяма, радостна изненада!
към текста >>
Малко
преди
обед, не без тъга, напущахме почти домашната обстановка на нощния бивак, замислени върху необичайните преживявания на тези паметни дни.
Но старателно се опитвахме да се вживеем в Неговата мъка и да дочакаме раждането на деня. Утрото дойде ведро, слънчево, тихо и спокойно. Бивакуващите се раздвижиха за утринния наряд и всеки пое задачите, предварително разпределени помежду ни. УЧИТЕЛЯТ изпроводи двамата братя - Борис и Неделчо. А всички останали обмисляха начина на завръщането, за което бяха известени по време на лагерния огън.
Малко
преди
обед, не без тъга, напущахме почти домашната обстановка на нощния бивак, замислени върху необичайните преживявания на тези паметни дни.
Все още неспокоен от мислите за завръщането, позволих си да избързам пред групите и да търся решението на задачата с автомобилния транспорт. А ето че пак изненада, и то голяма, радостна изненада! На площада на Боровец забелязах автобус, и то нашият. Изприпках за разговор с шофьора и го запитах: - „Как така, днес е 23, и ти си тук, нали се бяхме уговорили на 24 да бъдеш за нашия курс? " „Доведох летовници - отговори той - хрумна ми да почакам за пътници, които да отведа или до Самоков, или до София." Доволен от щастливото съчетание и хармонична връзка, „наредена" чудновато, стиснах крепко добрата ръка на шофьора и се върнах да посрещна УЧИТЕЛЯ с радостната новина.
към текста >>
Все още неспокоен от мислите за завръщането, позволих си да избързам
пред
групите и да търся решението на задачата с автомобилния транспорт.
Утрото дойде ведро, слънчево, тихо и спокойно. Бивакуващите се раздвижиха за утринния наряд и всеки пое задачите, предварително разпределени помежду ни. УЧИТЕЛЯТ изпроводи двамата братя - Борис и Неделчо. А всички останали обмисляха начина на завръщането, за което бяха известени по време на лагерния огън. Малко преди обед, не без тъга, напущахме почти домашната обстановка на нощния бивак, замислени върху необичайните преживявания на тези паметни дни.
Все още неспокоен от мислите за завръщането, позволих си да избързам
пред
групите и да търся решението на задачата с автомобилния транспорт.
А ето че пак изненада, и то голяма, радостна изненада! На площада на Боровец забелязах автобус, и то нашият. Изприпках за разговор с шофьора и го запитах: - „Как така, днес е 23, и ти си тук, нали се бяхме уговорили на 24 да бъдеш за нашия курс? " „Доведох летовници - отговори той - хрумна ми да почакам за пътници, които да отведа или до Самоков, или до София." Доволен от щастливото съчетание и хармонична връзка, „наредена" чудновато, стиснах крепко добрата ръка на шофьора и се върнах да посрещна УЧИТЕЛЯ с радостната новина. Когато споделих с Него и с групата за чакащия автобус на площада, за първи път по време на тази екскурзия заигра лека усмивка на лицето Му.
към текста >>
" „Доведох летовници - отговори той - хрумна ми да почакам за пътници, които да отведа или до Самоков, или до София." Доволен от щастливото съчетание и хармонична връзка, „
наредена
" чудновато, стиснах крепко добрата ръка на шофьора и се върнах да посрещна УЧИТЕЛЯ с радостната новина.
Малко преди обед, не без тъга, напущахме почти домашната обстановка на нощния бивак, замислени върху необичайните преживявания на тези паметни дни. Все още неспокоен от мислите за завръщането, позволих си да избързам пред групите и да търся решението на задачата с автомобилния транспорт. А ето че пак изненада, и то голяма, радостна изненада! На площада на Боровец забелязах автобус, и то нашият. Изприпках за разговор с шофьора и го запитах: - „Как така, днес е 23, и ти си тук, нали се бяхме уговорили на 24 да бъдеш за нашия курс?
" „Доведох летовници - отговори той - хрумна ми да почакам за пътници, които да отведа или до Самоков, или до София." Доволен от щастливото съчетание и хармонична връзка, „
наредена
" чудновато, стиснах крепко добрата ръка на шофьора и се върнах да посрещна УЧИТЕЛЯ с радостната новина.
Когато споделих с Него и с групата за чакащия автобус на площада, за първи път по време на тази екскурзия заигра лека усмивка на лицето Му. УЧИТЕЛЯТ каза: „Добър е шофьора! Може да „слуша"! Нарочно му благодари за вниманието му към нас! "
към текста >>
39.
ІІІ.60. ДЪЩЕРЯТА САВКА И МАЙКАТА ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
60. ДЪЩЕРЯТА САВКА И МАЙКАТА ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА Бялото Братство в България бе едно изключително събитие от Миров
порядък
.
60. ДЪЩЕРЯТА САВКА И МАЙКАТА ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА Бялото Братство в България бе едно изключително събитие от Миров
порядък
.
В разговорите ни с Учителя, Той няколко пъти бе казал, че Бялото Братство прилича на ято птици, които са прелетели и кацнали на българска земя. Като си свършат работата, ще отлетят. Тази картина бе винаги в главата ми, когато наблюдавах възрастните приятели, които бяха дошли млади, още от самото начало на века. А ние, младите, дойдохме по време на Школата, дори доживяхме до такава възраст, щото да ни наричат възрастни братя. От своя страна заварихме да идват младите.
към текста >>
Този път бе
предначертан
десетки години,
преди
ние да слезнем на земята и да се родим от Учителя при Неговите разговори с моя дядо.
Дядо ми е разговарял често с Учителя по въпроси от Библията. Родителите ми бяха бежанци от град Одрин. Бяха протестанти и чак аз, техният син и внук на дядо ми, при когото е идвал Учителя, трябваше да поема своят път в Братството и с Учителя. С мен бе слезнала от Небото и моята рождена сестра. Нашият път бе път в Школата.
Този път бе
предначертан
десетки години,
преди
ние да слезнем на земята и да се родим от Учителя при Неговите разговори с моя дядо.
Дядо ми и родителите ми станаха протестанти, а ние със сестра ми бяхме в Братството. Ето така се разреши въпроса с моя дядо. За един друг път на един друг ученик искам да спомена някои важни неща. Това е Савка Керемидчиева. Родена от баща българин от Македония и майка германка.
към текста >>
Това е било в Цариброд, като гостуването е било
предварително
уговорено.
Ето така се разреши въпроса с моя дядо. За един друг път на един друг ученик искам да спомена някои важни неща. Това е Савка Керемидчиева. Родена от баща българин от Македония и майка германка. Когато Савка е била 5-6-годишно момиче, отишла с майка си и баща си да посрещнат Учителя, който им пристигнал на гости.
Това е било в Цариброд, като гостуването е било
предварително
уговорено.
На гарата слиза Учителят, пристъпва на перона с чанта в ръка. Поздравяват се с родителите и Той обръща поглед към малкото 6-годишно момиче. Тя разперва ръце и се хвърля върху Му и казва: „Откога Те чакам! " Учителят я прегръща и продумва: „Мой верен Аверуни! " Минават години, десетки години.
към текста >>
Казва Му какво е чула на беседата и какво е нейното решение: „Учителю, тя е
определена
да служи на Бога.
Но майка й Тереза помни всичко. И накрая я завежда при Учителя, когато става голяма. Как става това ли? Тереза присъства на една беседа, на която Учителят казва: „Толкова време ви говоря Думите Господни, как никой не каза: „Чакай да заведа едно от децата си при Бога и да каже: Ето, Господи, подарявам детето си, да ти служи в Дух и Истина! " Като чула това Тереза, спомня си случката на гарата в Цариброд и още на следващия ден завежда Савка, която е вече гимназистка, при Учителя.
Казва Му какво е чула на беседата и какво е нейното решение: „Учителю, тя е
определена
да служи на Бога.
Предавам Ви я и Вие се грижете за нея." Учителят се усмихва и казва: „Хубаво. Но нека сега да седи при Вас, а когато дойде време, тя сама ще дойде да служи." Така и става. Когато Учителят се прехвърля да живее на Изгрева и Савка се пренесе горе. Отначало живееха трите стенографки в една барака години наред. По-късно им построиха отделни бараки.
към текста >>
Предавам
Ви я и Вие се грижете за нея." Учителят се усмихва и казва: „Хубаво.
И накрая я завежда при Учителя, когато става голяма. Как става това ли? Тереза присъства на една беседа, на която Учителят казва: „Толкова време ви говоря Думите Господни, как никой не каза: „Чакай да заведа едно от децата си при Бога и да каже: Ето, Господи, подарявам детето си, да ти служи в Дух и Истина! " Като чула това Тереза, спомня си случката на гарата в Цариброд и още на следващия ден завежда Савка, която е вече гимназистка, при Учителя. Казва Му какво е чула на беседата и какво е нейното решение: „Учителю, тя е определена да служи на Бога.
Предавам
Ви я и Вие се грижете за нея." Учителят се усмихва и казва: „Хубаво.
Но нека сега да седи при Вас, а когато дойде време, тя сама ще дойде да служи." Така и става. Когато Учителят се прехвърля да живее на Изгрева и Савка се пренесе горе. Отначало живееха трите стенографки в една барака години наред. По-късно им построиха отделни бараки. Минаха през големи изпитания и изпити.
към текста >>
Отначало живееха трите стенографки в една барака години
наред
.
" Като чула това Тереза, спомня си случката на гарата в Цариброд и още на следващия ден завежда Савка, която е вече гимназистка, при Учителя. Казва Му какво е чула на беседата и какво е нейното решение: „Учителю, тя е определена да служи на Бога. Предавам Ви я и Вие се грижете за нея." Учителят се усмихва и казва: „Хубаво. Но нека сега да седи при Вас, а когато дойде време, тя сама ще дойде да служи." Така и става. Когато Учителят се прехвърля да живее на Изгрева и Савка се пренесе горе.
Отначало живееха трите стенографки в една барака години
наред
.
По-късно им построиха отделни бараки. Минаха през големи изпитания и изпити. Всяка година се минаваше от клас в клас. А това бяха 22 години. Времето не бе малко за един човешки живот на земята.
към текста >>
40.
ІІІ.68. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЛЕЧИТЕЛ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Предаваха
ги от ръка на ръка.
68. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЛЕЧИТЕЛ В беседите на Учителя ще намерите много съвети за лечение. Имаше приятели, които направиха извадки от беседите на Учителя.
Предаваха
ги от ръка на ръка.
Аз също имах възможност да се запозная с тях. Те ще бъдат обект на изучаване. Но мога да кажа, че съветите на Учителя са понякога строго лични и индивидуални. За всяко заболяване съветите Му са различни, защото са различни хората, които носят това страдание. Те имат лични съдби, имат карма, която трябва да изплатят и съвета на Учителя е строго насочен към разрешаването на тяхната карма.
към текста >>
За всеки ученик има строго
определено
време да изплати своята карма.
Аз също имах възможност да се запозная с тях. Те ще бъдат обект на изучаване. Но мога да кажа, че съветите на Учителя са понякога строго лични и индивидуални. За всяко заболяване съветите Му са различни, защото са различни хората, които носят това страдание. Те имат лични съдби, имат карма, която трябва да изплатят и съвета на Учителя е строго насочен към разрешаването на тяхната карма.
За всеки ученик има строго
определено
време да изплати своята карма.
За някои е пет години, за други десет години, за трети - цял живот. Изплащането става чрез страданието. Болестите и заболяванията на отделни системи у човека са врати, чрез които е станало нарушението на закона от човека. Чрез тях той може да изплати кармата си, като за нея плаща жизнен кредит. Аз имах три тръна в плътта, имах три заболявания.
към текста >>
Чрез тях той може да изплати кармата си, като за нея плаща жизнен
кредит
.
Те имат лични съдби, имат карма, която трябва да изплатят и съвета на Учителя е строго насочен към разрешаването на тяхната карма. За всеки ученик има строго определено време да изплати своята карма. За някои е пет години, за други десет години, за трети - цял живот. Изплащането става чрез страданието. Болестите и заболяванията на отделни системи у човека са врати, чрез които е станало нарушението на закона от човека.
Чрез тях той може да изплати кармата си, като за нея плаща жизнен
кредит
.
Аз имах три тръна в плътта, имах три заболявания. Чрез тях аз трябваше да изплащам своята карма. Това бяха три каси, зад които стояха касиери, искаха да им бъде заплатено, за да погася своите полици от миналото. Плащаше се не с пари, а с жизнен капитал. Ето това е развръзката.
към текста >>
И когато Учителят се намесваше със своите съвети и своята помощ, то Учителят заплащаше за нашите полици
пред
нашите невидими
кредитори
.
Аз имах три тръна в плътта, имах три заболявания. Чрез тях аз трябваше да изплащам своята карма. Това бяха три каси, зад които стояха касиери, искаха да им бъде заплатено, за да погася своите полици от миналото. Плащаше се не с пари, а с жизнен капитал. Ето това е развръзката.
И когато Учителят се намесваше със своите съвети и своята помощ, то Учителят заплащаше за нашите полици
пред
нашите невидими
кредитори
.
Заплащаше със своят Божествен кредит. Ученикът се освобождаваше от кредитора и от полицата и имаше свободно време, за да го посвети за делото на Учителя. Онези, които сполучваха в това, разрешаваха един много голям въпрос за себе си. Пред тях се откриваха благоприятни външни и вътрешни условия за работа. Онези, които се отклоняваха, отново бърже изчерпваха и изяждаха своят жизнен кредит, даден чрез Учителя.
към текста >>
Заплащаше със своят Божествен
кредит
.
Чрез тях аз трябваше да изплащам своята карма. Това бяха три каси, зад които стояха касиери, искаха да им бъде заплатено, за да погася своите полици от миналото. Плащаше се не с пари, а с жизнен капитал. Ето това е развръзката. И когато Учителят се намесваше със своите съвети и своята помощ, то Учителят заплащаше за нашите полици пред нашите невидими кредитори.
Заплащаше със своят Божествен
кредит
.
Ученикът се освобождаваше от кредитора и от полицата и имаше свободно време, за да го посвети за делото на Учителя. Онези, които сполучваха в това, разрешаваха един много голям въпрос за себе си. Пред тях се откриваха благоприятни външни и вътрешни условия за работа. Онези, които се отклоняваха, отново бърже изчерпваха и изяждаха своят жизнен кредит, даден чрез Учителя. Явяваха се отново кредиторите и търсеха погасяване полицата от миналото.
към текста >>
Ученикът се освобождаваше от
кредитора
и от полицата и имаше свободно време, за да го посвети за делото на Учителя.
Това бяха три каси, зад които стояха касиери, искаха да им бъде заплатено, за да погася своите полици от миналото. Плащаше се не с пари, а с жизнен капитал. Ето това е развръзката. И когато Учителят се намесваше със своите съвети и своята помощ, то Учителят заплащаше за нашите полици пред нашите невидими кредитори. Заплащаше със своят Божествен кредит.
Ученикът се освобождаваше от
кредитора
и от полицата и имаше свободно време, за да го посвети за делото на Учителя.
Онези, които сполучваха в това, разрешаваха един много голям въпрос за себе си. Пред тях се откриваха благоприятни външни и вътрешни условия за работа. Онези, които се отклоняваха, отново бърже изчерпваха и изяждаха своят жизнен кредит, даден чрез Учителя. Явяваха се отново кредиторите и търсеха погасяване полицата от миналото. Болестта се явяваше отново и страданията продължаваха.
към текста >>
Пред
тях се откриваха благоприятни външни и вътрешни условия за работа.
Ето това е развръзката. И когато Учителят се намесваше със своите съвети и своята помощ, то Учителят заплащаше за нашите полици пред нашите невидими кредитори. Заплащаше със своят Божествен кредит. Ученикът се освобождаваше от кредитора и от полицата и имаше свободно време, за да го посвети за делото на Учителя. Онези, които сполучваха в това, разрешаваха един много голям въпрос за себе си.
Пред
тях се откриваха благоприятни външни и вътрешни условия за работа.
Онези, които се отклоняваха, отново бърже изчерпваха и изяждаха своят жизнен кредит, даден чрез Учителя. Явяваха се отново кредиторите и търсеха погасяване полицата от миналото. Болестта се явяваше отново и страданията продължаваха. Така че за всеки един ученик от Школата бе скъпо и прескъпо платено от Учителя. Аз заварих много от приятелите, които имаха опитности с Учителя във връзка с тяхното здраве.
към текста >>
Онези, които се отклоняваха, отново бърже изчерпваха и изяждаха своят жизнен
кредит
, даден чрез Учителя.
И когато Учителят се намесваше със своите съвети и своята помощ, то Учителят заплащаше за нашите полици пред нашите невидими кредитори. Заплащаше със своят Божествен кредит. Ученикът се освобождаваше от кредитора и от полицата и имаше свободно време, за да го посвети за делото на Учителя. Онези, които сполучваха в това, разрешаваха един много голям въпрос за себе си. Пред тях се откриваха благоприятни външни и вътрешни условия за работа.
Онези, които се отклоняваха, отново бърже изчерпваха и изяждаха своят жизнен
кредит
, даден чрез Учителя.
Явяваха се отново кредиторите и търсеха погасяване полицата от миналото. Болестта се явяваше отново и страданията продължаваха. Така че за всеки един ученик от Школата бе скъпо и прескъпо платено от Учителя. Аз заварих много от приятелите, които имаха опитности с Учителя във връзка с тяхното здраве. Той ги лекуваше по различен начин.
към текста >>
Явяваха се отново
кредиторите
и търсеха погасяване полицата от миналото.
Заплащаше със своят Божествен кредит. Ученикът се освобождаваше от кредитора и от полицата и имаше свободно време, за да го посвети за делото на Учителя. Онези, които сполучваха в това, разрешаваха един много голям въпрос за себе си. Пред тях се откриваха благоприятни външни и вътрешни условия за работа. Онези, които се отклоняваха, отново бърже изчерпваха и изяждаха своят жизнен кредит, даден чрез Учителя.
Явяваха се отново
кредиторите
и търсеха погасяване полицата от миналото.
Болестта се явяваше отново и страданията продължаваха. Така че за всеки един ученик от Школата бе скъпо и прескъпо платено от Учителя. Аз заварих много от приятелите, които имаха опитности с Учителя във връзка с тяхното здраве. Той ги лекуваше по различен начин. Не може да се направи систематика от тези случаи и да се каже, че еди - какво си заболяване според Учителя се лекува с еди - какво си.
към текста >>
Не може да се направи систематика от тези случаи и да се каже, че еди - какво си заболяване
според
Учителя се лекува с еди - какво си.
Явяваха се отново кредиторите и търсеха погасяване полицата от миналото. Болестта се явяваше отново и страданията продължаваха. Така че за всеки един ученик от Школата бе скъпо и прескъпо платено от Учителя. Аз заварих много от приятелите, които имаха опитности с Учителя във връзка с тяхното здраве. Той ги лекуваше по различен начин.
Не може да се направи систематика от тези случаи и да се каже, че еди - какво си заболяване
според
Учителя се лекува с еди - какво си.
Това е невъзможно. Ето, аз ще ви разкажа няколко случая: Една сестра е болна. Получила е жлъчна криза. Повръща няколко дни, вие се от болки и вече е от зле, по-зле. Съобщават на Учителя и Той отива при нея и сяда на стола до кревата й.
към текста >>
Така Той, масажирайки своят крак, чрез своят етерен двойник оправя и слага в
ред
и
порядък
етерния двойник на сестрата.
Повръща няколко дни, вие се от болки и вече е от зле, по-зле. Съобщават на Учителя и Той отива при нея и сяда на стола до кревата й. Тя лежи на леглото и Учителят разговаря с нея за разни обикновени неща. Едновременно Той с дясната си ръка непрекъснато си разтрива прасеца на крака, т.е. на дясната подбедрица през панталона.
Така Той, масажирайки своят крак, чрез своят етерен двойник оправя и слага в
ред
и
порядък
етерния двойник на сестрата.
Жлъчната криза преминава, жлъчният камък се пропуска в червата и сестрата спира да повръща и болките намаляват. Този метод Той го прилага и на други, включително и на мен при моята бъбречна криза, която описах подробно. Друга сестра е болна и съобщават на Учителя. Той дава съвет: „Кажете й да се храни с месо." Отиват и предават думите на Учителя. Тя не може да повярва.
към текста >>
Той дава съвет: „Кажете й да се храни с месо." Отиват и
предават
думите на Учителя.
на дясната подбедрица през панталона. Така Той, масажирайки своят крак, чрез своят етерен двойник оправя и слага в ред и порядък етерния двойник на сестрата. Жлъчната криза преминава, жлъчният камък се пропуска в червата и сестрата спира да повръща и болките намаляват. Този метод Той го прилага и на други, включително и на мен при моята бъбречна криза, която описах подробно. Друга сестра е болна и съобщават на Учителя.
Той дава съвет: „Кажете й да се храни с месо." Отиват и
предават
думите на Учителя.
Тя не може да повярва. Тя е от 40 години вегетарианка и не желае да бъде подведена сега, в края на живота си. Освен това тя не вярва, че такова нещо може да каже Учителя. Тя изпраща друга сестра при Учителя за съвет и съвета е същият - трябва да яде месо. Но сестрата добавя: „Учителю, но тя е вегетарианка цял живот?
към текста >>
А те могат да дойдат единствено чрез месото на животните." Отива си сестрата и
предава
думите на Учителя.
Тя е от 40 години вегетарианка и не желае да бъде подведена сега, в края на живота си. Освен това тя не вярва, че такова нещо може да каже Учителя. Тя изпраща друга сестра при Учителя за съвет и съвета е същият - трябва да яде месо. Но сестрата добавя: „Учителю, но тя е вегетарианка цял живот? " „Знам, но на нея й липсват жизнени сили.
А те могат да дойдат единствено чрез месото на животните." Отива си сестрата и
предава
думите на Учителя.
Болната сестра разбира, че Учителят не се шегува, но не желае да поеме месо, защото смята, че ще се върне назад в своята еволюция. Отказа се от съвета на Учителя. Не прие съвета на Учителя и си замина. Отидоха и Му предадоха за настъпилата развръзка. Той каза: „Човешкият живот е по-ценен от буквата на нещата.
към текста >>
Отидоха и Му
предадоха
за настъпилата развръзка.
" „Знам, но на нея й липсват жизнени сили. А те могат да дойдат единствено чрез месото на животните." Отива си сестрата и предава думите на Учителя. Болната сестра разбира, че Учителят не се шегува, но не желае да поеме месо, защото смята, че ще се върне назад в своята еволюция. Отказа се от съвета на Учителя. Не прие съвета на Учителя и си замина.
Отидоха и Му
предадоха
за настъпилата развръзка.
Той каза: „Човешкият живот е по-ценен от буквата на нещата. Дори най-неинтензивен живот на земята е за предпочитане, отколкото преждевременно заминаване. А тази сестра си замина преждевременно." Сега къде отидоха вашите познания по окултизма - за вегетарианството и за онова, което ние съграждаме в себе си през време на цялата Школа? Няма го. А защо го няма?
към текста >>
Дори най-неинтензивен живот на земята е за
предпочитане
, отколкото преждевременно заминаване.
Болната сестра разбира, че Учителят не се шегува, но не желае да поеме месо, защото смята, че ще се върне назад в своята еволюция. Отказа се от съвета на Учителя. Не прие съвета на Учителя и си замина. Отидоха и Му предадоха за настъпилата развръзка. Той каза: „Човешкият живот е по-ценен от буквата на нещата.
Дори най-неинтензивен живот на земята е за
предпочитане
, отколкото преждевременно заминаване.
А тази сестра си замина преждевременно." Сега къде отидоха вашите познания по окултизма - за вегетарианството и за онова, което ние съграждаме в себе си през време на цялата Школа? Няма го. А защо го няма? Защото се движихме по буквата на нещата. Когато се доберем до Истината, ще разберем живота на земята в неговата цялост и пълнота.
към текста >>
Като си попълни недоимъка, после пак ще бъде вегетарианка." Сестрата занесе и
предаде
точно думите на Учителя.
Много просто. На сестрата й липсва фосфор в кръвта. А мозъкът й има нужда от него като елемент. Единствено в рибата има фосфор. И тя може да си попълни недостига на фосфор в кръвта като яде риба.
Като си попълни недоимъка, после пак ще бъде вегетарианка." Сестрата занесе и
предаде
точно думите на Учителя.
Болната сестра имаше сили толкова, колкото да поклати с клепачите на очите, че е съгласна. Купиха консерва от риба, отвориха я и започнаха да й дават от рибата на малки хапки. Малко по малко, за една седмица, състоянието на сестрата се подобри. На втората седмица тя вече играеше Паневритмия. Приближавам се до нея и казвам: „Сестра, вие много хубаво и с вдъхновение играехте днес Панеритмията." Тя се обръща засмяна: „Днес аз не играех, а плувах в Небесния простор като риба, защото в кръвта ми тече рибешка сила и флуида на рибите от океана.
към текста >>
А аз
пред
теб не съм сестра, а една златна рибка от приказките." Аз занемявам.
Купиха консерва от риба, отвориха я и започнаха да й дават от рибата на малки хапки. Малко по малко, за една седмица, състоянието на сестрата се подобри. На втората седмица тя вече играеше Паневритмия. Приближавам се до нея и казвам: „Сестра, вие много хубаво и с вдъхновение играехте днес Панеритмията." Тя се обръща засмяна: „Днес аз не играех, а плувах в Небесния простор като риба, защото в кръвта ми тече рибешка сила и флуида на рибите от океана. За мен това е Небесен океан от слънце, въздух и вода.
А аз
пред
теб не съм сестра, а една златна рибка от приказките." Аз занемявам.
Не очаквах такъв отговор и такова обяснение. Приказката за златната рибка от морето се бе пренесла на Изгрева и се бе реализирала в своята пълнота. Имаше много случаи, когато хора от града идваха и търсеха помощ от Учителя. На много от тях Учителят им препоръча да станат вегетарианци и да се откажат от месото. Мнозина от тях послушаха съвета Му и след като оздравяха, идваха да благодарят.
към текста >>
И те не могат да се
подредят
в една система, както прави съвременната медицина.
Мнозина от тях послушаха съвета Му и след като оздравяха, идваха да благодарят. Тогава ние научавахме тези случаи. Имаше и още по-заплетени случаи. На някои казваше да не обличат кожуси, кожни изделия, защото са били чувствителни от влиянията на убитите животни. Случаите бяха най-различни.
И те не могат да се
подредят
в една система, както прави съвременната медицина.
Как можете да подредите тези случаи, които ви разказах? Трябва да имате голямо познание и знание от Словото на Учителя, както и професионална подготовка на лекар. А тези неща са дълъг период за проучване и усвояване. Това ще направи едно друго поколение.
към текста >>
Как можете да
подредите
тези случаи, които ви разказах?
Тогава ние научавахме тези случаи. Имаше и още по-заплетени случаи. На някои казваше да не обличат кожуси, кожни изделия, защото са били чувствителни от влиянията на убитите животни. Случаите бяха най-различни. И те не могат да се подредят в една система, както прави съвременната медицина.
Как можете да
подредите
тези случаи, които ви разказах?
Трябва да имате голямо познание и знание от Словото на Учителя, както и професионална подготовка на лекар. А тези неща са дълъг период за проучване и усвояване. Това ще направи едно друго поколение.
към текста >>
41.
ІІІ.83. БЕСЕДИТЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
83. БЕСЕДИТЕ При разговор
пред
разширен кръг от приятели, през време на училищна ваканция, Учителят сподели как е бил затрупан от много въпроси във връзка с публичните беседи и школните лекции, които той изнася.
83. БЕСЕДИТЕ При разговор
пред
разширен кръг от приятели, през време на училищна ваканция, Учителят сподели как е бил затрупан от много въпроси във връзка с публичните беседи и школните лекции, които той изнася.
Поставените Му въпроси Той подреди така: 1. Защо сте подбрали беседата като форма на Словото? 2. Не смятате ли, че Словото би звучало по-убедително в динамичната форма на прозата, или поезията. 3. Защо лекциите на окултните класове не изграждате по правилата на професорите и учителите, в които да има динамичен заряд с определени педагогични изводи? 4. Защо в лекциите много често застъпвате тези, отдалечени от съвременното човечество?
към текста >>
Поставените Му въпроси Той
подреди
така: 1.
83. БЕСЕДИТЕ При разговор пред разширен кръг от приятели, през време на училищна ваканция, Учителят сподели как е бил затрупан от много въпроси във връзка с публичните беседи и школните лекции, които той изнася.
Поставените Му въпроси Той
подреди
така: 1.
Защо сте подбрали беседата като форма на Словото? 2. Не смятате ли, че Словото би звучало по-убедително в динамичната форма на прозата, или поезията. 3. Защо лекциите на окултните класове не изграждате по правилата на професорите и учителите, в които да има динамичен заряд с определени педагогични изводи? 4. Защо в лекциите много често застъпвате тези, отдалечени от съвременното човечество? 5. Защо си служите с понятия от древни и неизвестни за историята езици?
към текста >>
Защо лекциите на окултните класове не изграждате по правилата на професорите и учителите, в които да има динамичен заряд с
определени
педагогични изводи?
83. БЕСЕДИТЕ При разговор пред разширен кръг от приятели, през време на училищна ваканция, Учителят сподели как е бил затрупан от много въпроси във връзка с публичните беседи и школните лекции, които той изнася. Поставените Му въпроси Той подреди така: 1. Защо сте подбрали беседата като форма на Словото? 2. Не смятате ли, че Словото би звучало по-убедително в динамичната форма на прозата, или поезията. 3.
Защо лекциите на окултните класове не изграждате по правилата на професорите и учителите, в които да има динамичен заряд с
определени
педагогични изводи?
4. Защо в лекциите много често застъпвате тези, отдалечени от съвременното човечество? 5. Защо си служите с понятия от древни и неизвестни за историята езици? 6. Защо така уверено изграждате беседите си въз основа на текстове от Свещените книги - Библията и Евангелията, изписани преди векове от израелските пророци и Христовите ученици? 7. Къде е изворът на неизброимите примери, разкази, повести, легенди, митове, намерили място в беседите? Учителят продължи: „Въпросите от подобен характер са ми задавани не само от вас, които ме слушате, или от тези, които заемат дружелюбно отношение към Учението, но и от другите, които не скриват отрицателно становище и направо ни отричат, като застават срещу нас." „Всички, които ме слушат с внимание, или заемат позата на опоненти, не знаят най-важното условие - не познават моята аудитория, не виждат нейния многолик състав, не долавят диалога ми присъстващите.
към текста >>
6. Защо така уверено изграждате беседите си въз основа на текстове от Свещените книги - Библията и Евангелията, изписани
преди
векове от израелските пророци и Христовите ученици?
Защо сте подбрали беседата като форма на Словото? 2. Не смятате ли, че Словото би звучало по-убедително в динамичната форма на прозата, или поезията. 3. Защо лекциите на окултните класове не изграждате по правилата на професорите и учителите, в които да има динамичен заряд с определени педагогични изводи? 4. Защо в лекциите много често застъпвате тези, отдалечени от съвременното човечество? 5. Защо си служите с понятия от древни и неизвестни за историята езици?
6. Защо така уверено изграждате беседите си въз основа на текстове от Свещените книги - Библията и Евангелията, изписани
преди
векове от израелските пророци и Христовите ученици?
7. Къде е изворът на неизброимите примери, разкази, повести, легенди, митове, намерили място в беседите? Учителят продължи: „Въпросите от подобен характер са ми задавани не само от вас, които ме слушате, или от тези, които заемат дружелюбно отношение към Учението, но и от другите, които не скриват отрицателно становище и направо ни отричат, като застават срещу нас." „Всички, които ме слушат с внимание, или заемат позата на опоненти, не знаят най-важното условие - не познават моята аудитория, не виждат нейния многолик състав, не долавят диалога ми присъстващите. Аз съм изправен пред най-чудната лектория, непозната и необхватна както по състава, така и по състояние на съзнанието, което е степенувано и то твърде различно по степени. Пред Мен не сте само вие, които ме слушате. Пред мен са вашите души, които са прекъснали директния контакт с Мен от дълго време, от векове.
към текста >>
Аз съм изправен
пред
най-чудната лектория, непозната и необхватна както по състава, така и по състояние на съзнанието, което е степенувано и то твърде различно по степени.
4. Защо в лекциите много често застъпвате тези, отдалечени от съвременното човечество? 5. Защо си служите с понятия от древни и неизвестни за историята езици? 6. Защо така уверено изграждате беседите си въз основа на текстове от Свещените книги - Библията и Евангелията, изписани преди векове от израелските пророци и Христовите ученици? 7. Къде е изворът на неизброимите примери, разкази, повести, легенди, митове, намерили място в беседите? Учителят продължи: „Въпросите от подобен характер са ми задавани не само от вас, които ме слушате, или от тези, които заемат дружелюбно отношение към Учението, но и от другите, които не скриват отрицателно становище и направо ни отричат, като застават срещу нас." „Всички, които ме слушат с внимание, или заемат позата на опоненти, не знаят най-важното условие - не познават моята аудитория, не виждат нейния многолик състав, не долавят диалога ми присъстващите.
Аз съм изправен
пред
най-чудната лектория, непозната и необхватна както по състава, така и по състояние на съзнанието, което е степенувано и то твърде различно по степени.
Пред Мен не сте само вие, които ме слушате. Пред мен са вашите души, които са прекъснали директния контакт с Мен от дълго време, от векове. А душите ви жадуват за нови мисли и идеи, съответни на настоящото развитие. Пред Мен са много често и вашите родови духове, които имат много неразрешени проблеми. Техният живот е също така динамичен и те се нуждаят от знание - да превъзмогнат много неразрешени проблеми, натрупани през живота им, когато са били на земята.
към текста >>
Пред
Мен не сте само вие, които ме слушате.
5. Защо си служите с понятия от древни и неизвестни за историята езици? 6. Защо така уверено изграждате беседите си въз основа на текстове от Свещените книги - Библията и Евангелията, изписани преди векове от израелските пророци и Христовите ученици? 7. Къде е изворът на неизброимите примери, разкази, повести, легенди, митове, намерили място в беседите? Учителят продължи: „Въпросите от подобен характер са ми задавани не само от вас, които ме слушате, или от тези, които заемат дружелюбно отношение към Учението, но и от другите, които не скриват отрицателно становище и направо ни отричат, като застават срещу нас." „Всички, които ме слушат с внимание, или заемат позата на опоненти, не знаят най-важното условие - не познават моята аудитория, не виждат нейния многолик състав, не долавят диалога ми присъстващите. Аз съм изправен пред най-чудната лектория, непозната и необхватна както по състава, така и по състояние на съзнанието, което е степенувано и то твърде различно по степени.
Пред
Мен не сте само вие, които ме слушате.
Пред мен са вашите души, които са прекъснали директния контакт с Мен от дълго време, от векове. А душите ви жадуват за нови мисли и идеи, съответни на настоящото развитие. Пред Мен са много често и вашите родови духове, които имат много неразрешени проблеми. Техният живот е също така динамичен и те се нуждаят от знание - да превъзмогнат много неразрешени проблеми, натрупани през живота им, когато са били на земята. А наред с голям брой заминали души, пред Мен са застанали проповедници, адепти и светии, посветили се векове наред за търсене на Истината.
към текста >>
Пред
мен са вашите души, които са прекъснали директния контакт с Мен от дълго време, от векове.
6. Защо така уверено изграждате беседите си въз основа на текстове от Свещените книги - Библията и Евангелията, изписани преди векове от израелските пророци и Христовите ученици? 7. Къде е изворът на неизброимите примери, разкази, повести, легенди, митове, намерили място в беседите? Учителят продължи: „Въпросите от подобен характер са ми задавани не само от вас, които ме слушате, или от тези, които заемат дружелюбно отношение към Учението, но и от другите, които не скриват отрицателно становище и направо ни отричат, като застават срещу нас." „Всички, които ме слушат с внимание, или заемат позата на опоненти, не знаят най-важното условие - не познават моята аудитория, не виждат нейния многолик състав, не долавят диалога ми присъстващите. Аз съм изправен пред най-чудната лектория, непозната и необхватна както по състава, така и по състояние на съзнанието, което е степенувано и то твърде различно по степени. Пред Мен не сте само вие, които ме слушате.
Пред
мен са вашите души, които са прекъснали директния контакт с Мен от дълго време, от векове.
А душите ви жадуват за нови мисли и идеи, съответни на настоящото развитие. Пред Мен са много често и вашите родови духове, които имат много неразрешени проблеми. Техният живот е също така динамичен и те се нуждаят от знание - да превъзмогнат много неразрешени проблеми, натрупани през живота им, когато са били на земята. А наред с голям брой заминали души, пред Мен са застанали проповедници, адепти и светии, посветили се векове наред за търсене на Истината. И те сега искат изясняване на много идеи, погрешно разбрани и станали причина за спъване на човечеството в неговия път.
към текста >>
Пред
Мен са много често и вашите родови духове, които имат много неразрешени проблеми.
Учителят продължи: „Въпросите от подобен характер са ми задавани не само от вас, които ме слушате, или от тези, които заемат дружелюбно отношение към Учението, но и от другите, които не скриват отрицателно становище и направо ни отричат, като застават срещу нас." „Всички, които ме слушат с внимание, или заемат позата на опоненти, не знаят най-важното условие - не познават моята аудитория, не виждат нейния многолик състав, не долавят диалога ми присъстващите. Аз съм изправен пред най-чудната лектория, непозната и необхватна както по състава, така и по състояние на съзнанието, което е степенувано и то твърде различно по степени. Пред Мен не сте само вие, които ме слушате. Пред мен са вашите души, които са прекъснали директния контакт с Мен от дълго време, от векове. А душите ви жадуват за нови мисли и идеи, съответни на настоящото развитие.
Пред
Мен са много често и вашите родови духове, които имат много неразрешени проблеми.
Техният живот е също така динамичен и те се нуждаят от знание - да превъзмогнат много неразрешени проблеми, натрупани през живота им, когато са били на земята. А наред с голям брой заминали души, пред Мен са застанали проповедници, адепти и светии, посветили се векове наред за търсене на Истината. И те сега искат изясняване на много идеи, погрешно разбрани и станали причина за спъване на човечеството в неговия път. Тези духове искат ново разбиране, търсят път, за да изправят своите грешки, защото и на тях се държи сметка и те трябва да платят за проведените и прекарани заблуждения на човечеството. Пред Мен не сте само вие, а са всички онези заминали души на цялото човечество, което търси път към Истината.
към текста >>
А
наред
с голям брой заминали души,
пред
Мен са застанали проповедници, адепти и светии, посветили се векове
наред
за търсене на Истината.
Пред Мен не сте само вие, които ме слушате. Пред мен са вашите души, които са прекъснали директния контакт с Мен от дълго време, от векове. А душите ви жадуват за нови мисли и идеи, съответни на настоящото развитие. Пред Мен са много често и вашите родови духове, които имат много неразрешени проблеми. Техният живот е също така динамичен и те се нуждаят от знание - да превъзмогнат много неразрешени проблеми, натрупани през живота им, когато са били на земята.
А
наред
с голям брой заминали души,
пред
Мен са застанали проповедници, адепти и светии, посветили се векове
наред
за търсене на Истината.
И те сега искат изясняване на много идеи, погрешно разбрани и станали причина за спъване на човечеството в неговия път. Тези духове искат ново разбиране, търсят път, за да изправят своите грешки, защото и на тях се държи сметка и те трябва да платят за проведените и прекарани заблуждения на човечеството. Пред Мен не сте само вие, а са всички онези заминали души на цялото човечество, което търси път към Истината. Не е лесно да се предадат Истините с човешки думи. Не случайно съм избрал българския език и чрез него да се предадат.
към текста >>
Пред
Мен не сте само вие, а са всички онези заминали души на цялото човечество, което търси път към Истината.
Пред Мен са много често и вашите родови духове, които имат много неразрешени проблеми. Техният живот е също така динамичен и те се нуждаят от знание - да превъзмогнат много неразрешени проблеми, натрупани през живота им, когато са били на земята. А наред с голям брой заминали души, пред Мен са застанали проповедници, адепти и светии, посветили се векове наред за търсене на Истината. И те сега искат изясняване на много идеи, погрешно разбрани и станали причина за спъване на човечеството в неговия път. Тези духове искат ново разбиране, търсят път, за да изправят своите грешки, защото и на тях се държи сметка и те трябва да платят за проведените и прекарани заблуждения на човечеството.
Пред
Мен не сте само вие, а са всички онези заминали души на цялото човечество, което търси път към Истината.
Не е лесно да се предадат Истините с човешки думи. Не случайно съм избрал българския език и чрез него да се предадат. Както вие сте седнали на столовете в салона с тетрадки и бележници и записвате, така над вас имам невидима аудитория, наредена по етажи, съобразно своето развитие. Те са по-добри слушатели от вас. Ето къде е отговорът на въпроса, защо съм избрал беседата, като форма на Словото Ми.
към текста >>
Не е лесно да се
предадат
Истините с човешки думи.
Техният живот е също така динамичен и те се нуждаят от знание - да превъзмогнат много неразрешени проблеми, натрупани през живота им, когато са били на земята. А наред с голям брой заминали души, пред Мен са застанали проповедници, адепти и светии, посветили се векове наред за търсене на Истината. И те сега искат изясняване на много идеи, погрешно разбрани и станали причина за спъване на човечеството в неговия път. Тези духове искат ново разбиране, търсят път, за да изправят своите грешки, защото и на тях се държи сметка и те трябва да платят за проведените и прекарани заблуждения на човечеството. Пред Мен не сте само вие, а са всички онези заминали души на цялото човечество, което търси път към Истината.
Не е лесно да се
предадат
Истините с човешки думи.
Не случайно съм избрал българския език и чрез него да се предадат. Както вие сте седнали на столовете в салона с тетрадки и бележници и записвате, така над вас имам невидима аудитория, наредена по етажи, съобразно своето развитие. Те са по-добри слушатели от вас. Ето къде е отговорът на въпроса, защо съм избрал беседата, като форма на Словото Ми. Аз водя разговор с вас, с вашите души, Аз отговарям на вашите въпроси, които ми задавате мълчаливо.
към текста >>
Не случайно съм избрал българския език и чрез него да се
предадат
.
А наред с голям брой заминали души, пред Мен са застанали проповедници, адепти и светии, посветили се векове наред за търсене на Истината. И те сега искат изясняване на много идеи, погрешно разбрани и станали причина за спъване на човечеството в неговия път. Тези духове искат ново разбиране, търсят път, за да изправят своите грешки, защото и на тях се държи сметка и те трябва да платят за проведените и прекарани заблуждения на човечеството. Пред Мен не сте само вие, а са всички онези заминали души на цялото човечество, което търси път към Истината. Не е лесно да се предадат Истините с човешки думи.
Не случайно съм избрал българския език и чрез него да се
предадат
.
Както вие сте седнали на столовете в салона с тетрадки и бележници и записвате, така над вас имам невидима аудитория, наредена по етажи, съобразно своето развитие. Те са по-добри слушатели от вас. Ето къде е отговорът на въпроса, защо съм избрал беседата, като форма на Словото Ми. Аз водя разговор с вас, с вашите души, Аз отговарям на вашите въпроси, които ми задавате мълчаливо. Аз водя разговор с всички представители на невидимата Школа и с нейните наредени безброй десетки етажи, които са над вас.
към текста >>
Както вие сте седнали на столовете в салона с тетрадки и бележници и записвате, така над вас имам невидима аудитория,
наредена
по етажи, съобразно своето развитие.
И те сега искат изясняване на много идеи, погрешно разбрани и станали причина за спъване на човечеството в неговия път. Тези духове искат ново разбиране, търсят път, за да изправят своите грешки, защото и на тях се държи сметка и те трябва да платят за проведените и прекарани заблуждения на човечеството. Пред Мен не сте само вие, а са всички онези заминали души на цялото човечество, което търси път към Истината. Не е лесно да се предадат Истините с човешки думи. Не случайно съм избрал българския език и чрез него да се предадат.
Както вие сте седнали на столовете в салона с тетрадки и бележници и записвате, така над вас имам невидима аудитория,
наредена
по етажи, съобразно своето развитие.
Те са по-добри слушатели от вас. Ето къде е отговорът на въпроса, защо съм избрал беседата, като форма на Словото Ми. Аз водя разговор с вас, с вашите души, Аз отговарям на вашите въпроси, които ми задавате мълчаливо. Аз водя разговор с всички представители на невидимата Школа и с нейните наредени безброй десетки етажи, които са над вас. Аз разговарям с обитателите на Невидимия свят чрез тази беседа и с техните представители на ангелски йерархии и на тях трябва да се предаде Божествената Мъдрост.
към текста >>
Аз водя разговор с всички
представители
на невидимата Школа и с нейните
наредени
безброй десетки етажи, които са над вас.
Не случайно съм избрал българския език и чрез него да се предадат. Както вие сте седнали на столовете в салона с тетрадки и бележници и записвате, така над вас имам невидима аудитория, наредена по етажи, съобразно своето развитие. Те са по-добри слушатели от вас. Ето къде е отговорът на въпроса, защо съм избрал беседата, като форма на Словото Ми. Аз водя разговор с вас, с вашите души, Аз отговарям на вашите въпроси, които ми задавате мълчаливо.
Аз водя разговор с всички
представители
на невидимата Школа и с нейните
наредени
безброй десетки етажи, които са над вас.
Аз разговарям с обитателите на Невидимия свят чрез тази беседа и с техните представители на ангелски йерархии и на тях трябва да се предаде Божествената Мъдрост. Вие слушате и се учудвате на Словото Ми, което е от такъв висш порядък, непознат за човечеството, а се предава чрез символи, също непонятни за вас. Това Слово е предназначено за тях, обитателите на ангелските светове. Аз говоря на всички. Разговарям с всички.
към текста >>
Аз разговарям с обитателите на Невидимия свят чрез тази беседа и с техните
представители
на ангелски йерархии и на тях трябва да се
предаде
Божествената Мъдрост.
Както вие сте седнали на столовете в салона с тетрадки и бележници и записвате, така над вас имам невидима аудитория, наредена по етажи, съобразно своето развитие. Те са по-добри слушатели от вас. Ето къде е отговорът на въпроса, защо съм избрал беседата, като форма на Словото Ми. Аз водя разговор с вас, с вашите души, Аз отговарям на вашите въпроси, които ми задавате мълчаливо. Аз водя разговор с всички представители на невидимата Школа и с нейните наредени безброй десетки етажи, които са над вас.
Аз разговарям с обитателите на Невидимия свят чрез тази беседа и с техните
представители
на ангелски йерархии и на тях трябва да се
предаде
Божествената Мъдрост.
Вие слушате и се учудвате на Словото Ми, което е от такъв висш порядък, непознат за човечеството, а се предава чрез символи, също непонятни за вас. Това Слово е предназначено за тях, обитателите на ангелските светове. Аз говоря на всички. Разговарям с всички. Божественият Дух, Който сега се изявява, поднася Слово, Което разкрива нови страници от живота на Битието.
към текста >>
Вие слушате и се учудвате на Словото Ми, което е от такъв висш
порядък
, непознат за човечеството, а се
предава
чрез символи, също непонятни за вас.
Те са по-добри слушатели от вас. Ето къде е отговорът на въпроса, защо съм избрал беседата, като форма на Словото Ми. Аз водя разговор с вас, с вашите души, Аз отговарям на вашите въпроси, които ми задавате мълчаливо. Аз водя разговор с всички представители на невидимата Школа и с нейните наредени безброй десетки етажи, които са над вас. Аз разговарям с обитателите на Невидимия свят чрез тази беседа и с техните представители на ангелски йерархии и на тях трябва да се предаде Божествената Мъдрост.
Вие слушате и се учудвате на Словото Ми, което е от такъв висш
порядък
, непознат за човечеството, а се
предава
чрез символи, също непонятни за вас.
Това Слово е предназначено за тях, обитателите на ангелските светове. Аз говоря на всички. Разговарям с всички. Божественият Дух, Който сега се изявява, поднася Слово, Което разкрива нови страници от живота на Битието. Когато изкажа една дума чрез символи, тя обема еволюцията на всички души, обхваща и посочва възхода на всички духове.
към текста >>
Това Слово е
предназначено
за тях, обитателите на ангелските светове.
Ето къде е отговорът на въпроса, защо съм избрал беседата, като форма на Словото Ми. Аз водя разговор с вас, с вашите души, Аз отговарям на вашите въпроси, които ми задавате мълчаливо. Аз водя разговор с всички представители на невидимата Школа и с нейните наредени безброй десетки етажи, които са над вас. Аз разговарям с обитателите на Невидимия свят чрез тази беседа и с техните представители на ангелски йерархии и на тях трябва да се предаде Божествената Мъдрост. Вие слушате и се учудвате на Словото Ми, което е от такъв висш порядък, непознат за човечеството, а се предава чрез символи, също непонятни за вас.
Това Слово е
предназначено
за тях, обитателите на ангелските светове.
Аз говоря на всички. Разговарям с всички. Божественият Дух, Който сега се изявява, поднася Слово, Което разкрива нови страници от живота на Битието. Когато изкажа една дума чрез символи, тя обема еволюцията на всички души, обхваща и посочва възхода на всички духове. Това Слово създава Новото Човечество, което трябва да дойде.
към текста >>
Тогава щеше да се разбере, че Словото Ми е съградено от Божествената Троица - Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух." Ние сме малцината
пред
Учителя и слушаме това Откровение за същността на Словото Му.
И Аз сега, когато разговарям с вас и когато трябва да изкажа Словото на Господа, казвам така: „Рекох, и след това казвам това, което трябва да се каже. Така започвам и беседата. Но стенографите решиха, че това не е литературен израз и го махнаха. А това бе тяхна грешка. Ако беше запазено, тогава по-ясно щеше да се разбере, че това не е Мое Слово, а е Слово на Духът, който обитава в Мен и който се изявява чрез Христовия Дух, и проявява чрез Господния Дух.
Тогава щеше да се разбере, че Словото Ми е съградено от Божествената Троица - Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух." Ние сме малцината
пред
Учителя и слушаме това Откровение за същността на Словото Му.
Тогава разбрах, какво представлява беседата на Учителя като форма на общуване. А чрез моя живот и чрез опитностите на учениците от Школата добих нагледна представа какво представлява беседата на Учителя, когато Словото му се изявява като Светлина и Виделина, а се проявява като Сила и Живот.
към текста >>
Тогава разбрах, какво
представлява
беседата на Учителя като форма на общуване.
Така започвам и беседата. Но стенографите решиха, че това не е литературен израз и го махнаха. А това бе тяхна грешка. Ако беше запазено, тогава по-ясно щеше да се разбере, че това не е Мое Слово, а е Слово на Духът, който обитава в Мен и който се изявява чрез Христовия Дух, и проявява чрез Господния Дух. Тогава щеше да се разбере, че Словото Ми е съградено от Божествената Троица - Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух." Ние сме малцината пред Учителя и слушаме това Откровение за същността на Словото Му.
Тогава разбрах, какво
представлява
беседата на Учителя като форма на общуване.
А чрез моя живот и чрез опитностите на учениците от Школата добих нагледна представа какво представлява беседата на Учителя, когато Словото му се изявява като Светлина и Виделина, а се проявява като Сила и Живот.
към текста >>
А чрез моя живот и чрез опитностите на учениците от Школата добих нагледна
представа
какво
представлява
беседата на Учителя, когато Словото му се изявява като Светлина и Виделина, а се проявява като Сила и Живот.
Но стенографите решиха, че това не е литературен израз и го махнаха. А това бе тяхна грешка. Ако беше запазено, тогава по-ясно щеше да се разбере, че това не е Мое Слово, а е Слово на Духът, който обитава в Мен и който се изявява чрез Христовия Дух, и проявява чрез Господния Дух. Тогава щеше да се разбере, че Словото Ми е съградено от Божествената Троица - Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух." Ние сме малцината пред Учителя и слушаме това Откровение за същността на Словото Му. Тогава разбрах, какво представлява беседата на Учителя като форма на общуване.
А чрез моя живот и чрез опитностите на учениците от Школата добих нагледна
представа
какво
представлява
беседата на Учителя, когато Словото му се изявява като Светлина и Виделина, а се проявява като Сила и Живот.
към текста >>
42.
4.26. Защо не се приложи Паневритмията в българските училища
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
26. Защо не се приложи Паневритмията в българските училища Аз имах отношение към Паневритмията още от самото начало, когато тя се
предаваше
от Учителя.
26. Защо не се приложи Паневритмията в българските училища Аз имах отношение към Паневритмията още от самото начало, когато тя се
предаваше
от Учителя.
Наблюдавах как се разучаваше. Задълбочих се в смисъла на много упражнения. Работих с години по нея, дори и след заминаването на Учителя. Във второто упражнение на Паневритмията, което се нарича „Примирение" и което означава примиряване с противоречията в живота. А това означава - мир.
към текста >>
Сваля се една Божествена идея, започва да се реализира със съгласието на Учителя, след това се намесват сили, противни на Делото на Учителя, накрая намират свои проводници и служители, и всичко се проваля по
средата
.
Последните години от Школата се правиха опити да се приложи Паневримтията в българските училища. Бяха организирани учителски курсове на учителите по физкултура, ръководени от Милка Периклиева и Весела Несторова, но накрая всичко се провали. Пълен провал по всички линии. Така, както може да се случи само в България. Тук винаги нещата протичат по един и същ начин.
Сваля се една Божествена идея, започва да се реализира със съгласието на Учителя, след това се намесват сили, противни на Делото на Учителя, накрая намират свои проводници и служители, и всичко се проваля по
средата
.
И накрая остава едно голямо нищо. Като разбрах всичко това, аз отивам при Учителя и Му съобщавам за провала. А Той огорчен каза: „Една Паневритмия не искаха да приложат." И махна с ръка с такова голямо огорчение и в жеста Му имаше решимост, че се сбогува с нещо, и че се отърсва от нещо. Какво беше това нещо, вие можете да го проучите от разказите на онези, които взеха участие в несполучливият опит, да се приложи Паневритмията. Онези, които попречиха, макар че бяха служители на други сили, те произлизаха от този народ и затова този народ ще носи последствията си за това, че се противопостави за прилагане на Паневритмията в българските училища.
към текста >>
Той бе в списъка на първите сто човека, които бяха убити, макар че имаше и други
представители
на властта, които бяха и имаха по-голяма вина от него, като дори някои от тях не влезнаха в този списък и отърваха кожата си.
Един от тези, които не приложи и попречи да се приложи в училищата Паневритмията, бе Борис Цолов. Той имаше голям пост и имаше власт и беше обещал да я приложи. Но не удържа на обещанието си. Дойде 9.IX.1944 г., дойдоха комунистите на власт и арестуваха всички правителствени лица. Арестуваха и него.
Той бе в списъка на първите сто човека, които бяха убити, макар че имаше и други
представители
на властта, които бяха и имаха по-голяма вина от него, като дори някои от тях не влезнаха в този списък и отърваха кожата си.
Така че Провидението действаше в пълна сила и порядък. Ако се проучи съдбата на всички онези, които попречиха и не удържаха на думата си, да се приложи Паневритмията, то ще се получат такива изводи и поуки за следващото поколение и за всички онези, които в бъдеще ще проучват и ще се занимават с въпроса за Паневритмията. Защо не се приложи? Попречиха всички подред, отгоре - надолу. Всеки един, който стоеше по стъпалата на властта, не съдейства, или, ако беше обещал да съдейства, не удържа на думата си, поради лични съображения или страх от общественото мнение.
към текста >>
Така че Провидението действаше в пълна сила и
порядък
.
Той имаше голям пост и имаше власт и беше обещал да я приложи. Но не удържа на обещанието си. Дойде 9.IX.1944 г., дойдоха комунистите на власт и арестуваха всички правителствени лица. Арестуваха и него. Той бе в списъка на първите сто човека, които бяха убити, макар че имаше и други представители на властта, които бяха и имаха по-голяма вина от него, като дори някои от тях не влезнаха в този списък и отърваха кожата си.
Така че Провидението действаше в пълна сила и
порядък
.
Ако се проучи съдбата на всички онези, които попречиха и не удържаха на думата си, да се приложи Паневритмията, то ще се получат такива изводи и поуки за следващото поколение и за всички онези, които в бъдеще ще проучват и ще се занимават с въпроса за Паневритмията. Защо не се приложи? Попречиха всички подред, отгоре - надолу. Всеки един, който стоеше по стъпалата на властта, не съдейства, или, ако беше обещал да съдейства, не удържа на думата си, поради лични съображения или страх от общественото мнение. Тези лица имаха власт.
към текста >>
Попречиха всички
подред
, отгоре - надолу.
Арестуваха и него. Той бе в списъка на първите сто човека, които бяха убити, макар че имаше и други представители на властта, които бяха и имаха по-голяма вина от него, като дори някои от тях не влезнаха в този списък и отърваха кожата си. Така че Провидението действаше в пълна сила и порядък. Ако се проучи съдбата на всички онези, които попречиха и не удържаха на думата си, да се приложи Паневритмията, то ще се получат такива изводи и поуки за следващото поколение и за всички онези, които в бъдеще ще проучват и ще се занимават с въпроса за Паневритмията. Защо не се приложи?
Попречиха всички
подред
, отгоре - надолу.
Всеки един, който стоеше по стъпалата на властта, не съдейства, или, ако беше обещал да съдейства, не удържа на думата си, поради лични съображения или страх от общественото мнение. Тези лица имаха власт. Те не се страхуваха от никого. Единствено се страхуваха от общественото мнение, което бе насаждано от свещениците в разстояние на десетилетия срещу Учителя. Обещаха, но не изпълниха.
към текста >>
43.
6.10. Младежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Те обикновено биваха
преди
рождената дата на Учителя -12 юли - Петровден.
10. Младежките събори По инициатива на младежите и със съгласието на Учителя се свикаха Младежки събори от 1923 до 1930 г.
Те обикновено биваха
преди
рождената дата на Учителя -12 юли - Петровден.
Между младежите имаше представители на различни политически и духовни движения. Всеки представител поднасяше своя реферат и застъпваше онова течение, за което беше подготвен и правеше съпоставки с Новото Учение на Учителя. Или, по-точно, искаха да сложат и да вместят Новото Учение на Учителя съобразно обществените течения. Бяха изнесени реферати: Теофосията и Новото Учение, Толстоизмът и Новото Учение, Анархизмът и Новото Учение, Окултизмът и Новото Учение и т.н. Учителят след всеки реферат взимаше думата и казваше своето мнение по повдигнатите въпроси.
към текста >>
Между младежите имаше
представители
на различни политически и духовни движения.
10. Младежките събори По инициатива на младежите и със съгласието на Учителя се свикаха Младежки събори от 1923 до 1930 г. Те обикновено биваха преди рождената дата на Учителя -12 юли - Петровден.
Между младежите имаше
представители
на различни политически и духовни движения.
Всеки представител поднасяше своя реферат и застъпваше онова течение, за което беше подготвен и правеше съпоставки с Новото Учение на Учителя. Или, по-точно, искаха да сложат и да вместят Новото Учение на Учителя съобразно обществените течения. Бяха изнесени реферати: Теофосията и Новото Учение, Толстоизмът и Новото Учение, Анархизмът и Новото Учение, Окултизмът и Новото Учение и т.н. Учителят след всеки реферат взимаше думата и казваше своето мнение по повдигнатите въпроси. Когато идва един Учител и носи нещо ново на човечеството, той трябва да има подпорни точки.
към текста >>
Всеки
представител
поднасяше своя реферат и застъпваше онова течение, за което беше подготвен и правеше съпоставки с Новото Учение на Учителя.
10. Младежките събори По инициатива на младежите и със съгласието на Учителя се свикаха Младежки събори от 1923 до 1930 г. Те обикновено биваха преди рождената дата на Учителя -12 юли - Петровден. Между младежите имаше представители на различни политически и духовни движения.
Всеки
представител
поднасяше своя реферат и застъпваше онова течение, за което беше подготвен и правеше съпоставки с Новото Учение на Учителя.
Или, по-точно, искаха да сложат и да вместят Новото Учение на Учителя съобразно обществените течения. Бяха изнесени реферати: Теофосията и Новото Учение, Толстоизмът и Новото Учение, Анархизмът и Новото Учение, Окултизмът и Новото Учение и т.н. Учителят след всеки реферат взимаше думата и казваше своето мнение по повдигнатите въпроси. Когато идва един Учител и носи нещо ново на човечеството, той трябва да има подпорни точки. А тези подпорни точки са в по-прогресивни течения, които изброихме.
към текста >>
За Учителя това
представляваха
опорни точки, върху които да се опре и да изрази и изгради големият идеал, който Той носеше.
Бяха изнесени реферати: Теофосията и Новото Учение, Толстоизмът и Новото Учение, Анархизмът и Новото Учение, Окултизмът и Новото Учение и т.н. Учителят след всеки реферат взимаше думата и казваше своето мнение по повдигнатите въпроси. Когато идва един Учител и носи нещо ново на човечеството, той трябва да има подпорни точки. А тези подпорни точки са в по-прогресивни течения, които изброихме. В България, за разлика от другите страни, силен израз получи вегетарианството чрез толстоизма, даде се подтик за въздържание от алкохол и тютюнопушене, както и се насърчи туризма.
За Учителя това
представляваха
опорни точки, върху които да се опре и да изрази и изгради големият идеал, който Той носеше.
Затуй той оставяше младежите да се изкажат свободно, като носители на различни идейни течения. Той казваше, че пълното шише с вода, докато не се изпразни, не може да се напълни с нова, жива вода. Докато човек не се освободи от старите възгледи и учения на света, не може да се добере до Учението на Учителя. Тези реферати се явиха не случайно. Някои от тях бяха представени демонстративно, но те станаха спомагателни средства, за да стъпи Учителят, да развие своите възгледи и да даде новите идеи.
към текста >>
Някои от тях бяха
представени
демонстративно, но те станаха спомагателни
средства
, за да стъпи Учителят, да развие своите възгледи и да даде новите идеи.
За Учителя това представляваха опорни точки, върху които да се опре и да изрази и изгради големият идеал, който Той носеше. Затуй той оставяше младежите да се изкажат свободно, като носители на различни идейни течения. Той казваше, че пълното шише с вода, докато не се изпразни, не може да се напълни с нова, жива вода. Докато човек не се освободи от старите възгледи и учения на света, не може да се добере до Учението на Учителя. Тези реферати се явиха не случайно.
Някои от тях бяха
представени
демонстративно, но те станаха спомагателни
средства
, за да стъпи Учителят, да развие своите възгледи и да даде новите идеи.
Техните идеи не можеха да доминират нито в наука, нито в културата, нито в идеологическия живот. Те бяха повторение на старото. Младежките събори бяха идеалната среда. В тези събори Учителят оставяше Неговите ученици да изнесат онези неща, защото те идваха от различни течения. И когато изнесат старите идеи, Учителят взимаше думата, разнищваше нещата, разглеждаше причините и посочваше пътя и ги направляваше в общия път на Школата.
към текста >>
Младежките събори бяха идеалната
среда
.
Докато човек не се освободи от старите възгледи и учения на света, не може да се добере до Учението на Учителя. Тези реферати се явиха не случайно. Някои от тях бяха представени демонстративно, но те станаха спомагателни средства, за да стъпи Учителят, да развие своите възгледи и да даде новите идеи. Техните идеи не можеха да доминират нито в наука, нито в културата, нито в идеологическия живот. Те бяха повторение на старото.
Младежките събори бяха идеалната
среда
.
В тези събори Учителят оставяше Неговите ученици да изнесат онези неща, защото те идваха от различни течения. И когато изнесат старите идеи, Учителят взимаше думата, разнищваше нещата, разглеждаше причините и посочваше пътя и ги направляваше в общия път на Школата. А това, което те изнасяха, Той го вземаше като един градивен материал и от него тръгваше да отговори на всички представители на обществените течения, които искаха да вместят Учението на Учителя към техните течения. Учителят показа, че в Школата има друг порядък и се управлява от друго място. Пред могъщите сили на Словото на Учителя всички опасения за вмъкване на разни течения в Школата нямат място.
към текста >>
А това, което те изнасяха, Той го вземаше като един градивен материал и от него тръгваше да отговори на всички
представители
на обществените течения, които искаха да вместят Учението на Учителя към техните течения.
Техните идеи не можеха да доминират нито в наука, нито в културата, нито в идеологическия живот. Те бяха повторение на старото. Младежките събори бяха идеалната среда. В тези събори Учителят оставяше Неговите ученици да изнесат онези неща, защото те идваха от различни течения. И когато изнесат старите идеи, Учителят взимаше думата, разнищваше нещата, разглеждаше причините и посочваше пътя и ги направляваше в общия път на Школата.
А това, което те изнасяха, Той го вземаше като един градивен материал и от него тръгваше да отговори на всички
представители
на обществените течения, които искаха да вместят Учението на Учителя към техните течения.
Учителят показа, че в Школата има друг порядък и се управлява от друго място. Пред могъщите сили на Словото на Учителя всички опасения за вмъкване на разни течения в Школата нямат място. Той говори и разкрива живота в хоризонтално и вертикално направление, за да може да се даде общия тон на Учението. Тези други течения, те са малки потоци, които се вливат в голямата обширна река от Словото на Учителя. Голямото поглъща малкото.
към текста >>
Учителят показа, че в Школата има друг
порядък
и се управлява от друго място.
Те бяха повторение на старото. Младежките събори бяха идеалната среда. В тези събори Учителят оставяше Неговите ученици да изнесат онези неща, защото те идваха от различни течения. И когато изнесат старите идеи, Учителят взимаше думата, разнищваше нещата, разглеждаше причините и посочваше пътя и ги направляваше в общия път на Школата. А това, което те изнасяха, Той го вземаше като един градивен материал и от него тръгваше да отговори на всички представители на обществените течения, които искаха да вместят Учението на Учителя към техните течения.
Учителят показа, че в Школата има друг
порядък
и се управлява от друго място.
Пред могъщите сили на Словото на Учителя всички опасения за вмъкване на разни течения в Школата нямат място. Той говори и разкрива живота в хоризонтално и вертикално направление, за да може да се даде общия тон на Учението. Тези други течения, те са малки потоци, които се вливат в голямата обширна река от Словото на Учителя. Голямото поглъща малкото. Първият Младежки събор се състоя от 1 до 5 юли 1923 г.
към текста >>
Пред
могъщите сили на Словото на Учителя всички опасения за вмъкване на разни течения в Школата нямат място.
Младежките събори бяха идеалната среда. В тези събори Учителят оставяше Неговите ученици да изнесат онези неща, защото те идваха от различни течения. И когато изнесат старите идеи, Учителят взимаше думата, разнищваше нещата, разглеждаше причините и посочваше пътя и ги направляваше в общия път на Школата. А това, което те изнасяха, Той го вземаше като един градивен материал и от него тръгваше да отговори на всички представители на обществените течения, които искаха да вместят Учението на Учителя към техните течения. Учителят показа, че в Школата има друг порядък и се управлява от друго място.
Пред
могъщите сили на Словото на Учителя всички опасения за вмъкване на разни течения в Школата нямат място.
Той говори и разкрива живота в хоризонтално и вертикално направление, за да може да се даде общия тон на Учението. Тези други течения, те са малки потоци, които се вливат в голямата обширна река от Словото на Учителя. Голямото поглъща малкото. Първият Младежки събор се състоя от 1 до 5 юли 1923 г. на ул.
към текста >>
Неделните беседи в 10 часа бяха за
представителите
на старозаветните.
„Оборище" 14. Учителят говори за един капитален въпрос. Първата беседа бе: „Разцъфтяване на човешката душа." Говори за зазоряване на живота от момента, когато човешката душа се отделя от Бога. Тези събори бяха под знака на окултния мистичен свят. За всяка аудитория Учителят изнасяше различни беседи.
Неделните беседи в 10 часа бяха за
представителите
на старозаветните.
Утринните Слова бяха за учениците. Общият клас бе за новозаветните - там се даваха методи за изправление на света на съблазните. От 1921 г. присъствам на общите събори в гр. Търново. Там, в читалище „Надежда", чух Учителят да говори за „Пробуждане на колективното съзнание".
към текста >>
Но те
представляват
отсечка, отстрани погледнато, която води до космичното начало.
И понеже планетите се движат в елипса, то винаги в единия полюс стои слънцето, т.е. Висшето съзнание, а в другия полюс е планетата, т.е. нисшето съзнание. Затуй Учителят нарича новозаветния свят - свят на съблазните, където се борят две сили - Божественото и Човешкото. Понеже няма затворени линии, то планетите вървят по елипси.
Но те
представляват
отсечка, отстрани погледнато, която води до космичното начало.
Тези категории съзнания са във всеки човек, но са застъпени различно. Дори и най-великите Учители, които се въплъщават на земята, и през тях протичат тези четири живота. Протичат чрез самото човешко тяло: чрез стомаха се свързват със старозаветните, чрез белите дробове - с новозаветните, през долната част на главата - с праведните, през горната част на главата - с учениците. Само в дадени моменти доминират някои от тези четири живота. Не можем статично да ги разглеждаме.
към текста >>
Няма по хората обрисувана такава фигура на кръга, която да
представя
вечността, където да няма начало и край.
Те преминават непрекъснато, а някои се спират и застояват повече. Това са различни състояния в човешкото съзнание. Кръгът се явява като фигура, в която праведните учат тайната на кръга. Той се явява като символ на вечността. Защото в центъра на кръга се вижда миналото, настоящето и бъдещето.
Няма по хората обрисувана такава фигура на кръга, която да
представя
вечността, където да няма начало и край.
Квадратът е символ на миналото, елипсата е настоящето, кръгът е вечност, а новата фигура, която идва, това е спиралата. Спиралата е емблема на бъдещето. Нейното начало и нейният край са неизвестни и се крият в космичното Братство. Всички слънца, които според Учителя са 200 милиарда, кръжат около един център, наречен АЛФИОЛА. Учените днес не го знаят къде е.
към текста >>
Всички слънца, които
според
Учителя са 200 милиарда, кръжат около един център, наречен АЛФИОЛА.
Защото в центъра на кръга се вижда миналото, настоящето и бъдещето. Няма по хората обрисувана такава фигура на кръга, която да представя вечността, където да няма начало и край. Квадратът е символ на миналото, елипсата е настоящето, кръгът е вечност, а новата фигура, която идва, това е спиралата. Спиралата е емблема на бъдещето. Нейното начало и нейният край са неизвестни и се крият в космичното Братство.
Всички слънца, които
според
Учителя са 200 милиарда, кръжат около един център, наречен АЛФИОЛА.
Учените днес не го знаят къде е. Някои предполагат, че е в Херкулес. Други, че е в Плеадите. Астролозите също не го знаят къде е. На едно място в Писанието се говори за 24 старци.
към текста >>
Някои
предполагат
, че е в Херкулес.
Квадратът е символ на миналото, елипсата е настоящето, кръгът е вечност, а новата фигура, която идва, това е спиралата. Спиралата е емблема на бъдещето. Нейното начало и нейният край са неизвестни и се крият в космичното Братство. Всички слънца, които според Учителя са 200 милиарда, кръжат около един център, наречен АЛФИОЛА. Учените днес не го знаят къде е.
Някои
предполагат
, че е в Херкулес.
Други, че е в Плеадите. Астролозите също не го знаят къде е. На едно място в Писанието се говори за 24 старци. Това са 24 епохи, през които е минала слънчевата система около този център и нейната трайност е 250 милиона години. Тя е периферията на нашия космос.
към текста >>
44.
6.15. Космичната вълна на любовта
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
В малкия триъгълник страната, която
представлява
емоционалното съзнание, е във връзка със страната от същото естество на големия триъгълник.
15. Космичната вълна на любовта Съществува един дълбок паралелизъм и една тясна функционалност между страните на двата горепосочени триъгълници. За по-голяма прегледност кармичният триъгълник на българския народ ще наричаме „малкият триъгълник", а този, на човечеството - „големият триъгълник".
В малкия триъгълник страната, която
представлява
емоционалното съзнание, е във връзка със страната от същото естество на големия триъгълник.
Тази страна - емоционалната - на двата триъгълника - има отношение към вълната на Любовта. Интересно е да отбележим как Великият Мъдрец подготвяше своите актьори във великата драма, която се играеше в Неговата школа. Въпросната сестра - Магдалена Попова, преди да започне да играе своята роля - започна да ми предава уроци по френски език. Тя представляваше интересен екземпляр от голямата колекция на веригата души около Учителя. По възпитание и образование тя се е школувала в един католически пансион.
към текста >>
Въпросната сестра - Магдалена Попова,
преди
да започне да играе своята роля - започна да ми
предава
уроци по френски език.
15. Космичната вълна на любовта Съществува един дълбок паралелизъм и една тясна функционалност между страните на двата горепосочени триъгълници. За по-голяма прегледност кармичният триъгълник на българския народ ще наричаме „малкият триъгълник", а този, на човечеството - „големият триъгълник". В малкия триъгълник страната, която представлява емоционалното съзнание, е във връзка със страната от същото естество на големия триъгълник. Тази страна - емоционалната - на двата триъгълника - има отношение към вълната на Любовта. Интересно е да отбележим как Великият Мъдрец подготвяше своите актьори във великата драма, която се играеше в Неговата школа.
Въпросната сестра - Магдалена Попова,
преди
да започне да играе своята роля - започна да ми
предава
уроци по френски език.
Тя представляваше интересен екземпляр от голямата колекция на веригата души около Учителя. По възпитание и образование тя се е школувала в един католически пансион. Езиците й се поддаваха много и знаеше няколко модерни европейски езици. По характер беше много чувствителна, крайно самостоятелна, упорита, с изискана интелигентност. Тя имаше много голям интерес към идеите на Учителя, към новите начала, които влизаха в живота, които Учителят постепенно разкриваше в Своите беседи.
към текста >>
Тя
представляваше
интересен екземпляр от голямата колекция на веригата души около Учителя.
За по-голяма прегледност кармичният триъгълник на българския народ ще наричаме „малкият триъгълник", а този, на човечеството - „големият триъгълник". В малкия триъгълник страната, която представлява емоционалното съзнание, е във връзка със страната от същото естество на големия триъгълник. Тази страна - емоционалната - на двата триъгълника - има отношение към вълната на Любовта. Интересно е да отбележим как Великият Мъдрец подготвяше своите актьори във великата драма, която се играеше в Неговата школа. Въпросната сестра - Магдалена Попова, преди да започне да играе своята роля - започна да ми предава уроци по френски език.
Тя
представляваше
интересен екземпляр от голямата колекция на веригата души около Учителя.
По възпитание и образование тя се е школувала в един католически пансион. Езиците й се поддаваха много и знаеше няколко модерни европейски езици. По характер беше много чувствителна, крайно самостоятелна, упорита, с изискана интелигентност. Тя имаше много голям интерес към идеите на Учителя, към новите начала, които влизаха в живота, които Учителят постепенно разкриваше в Своите беседи. Величието на Учителя се изразяваше в онази могъща духовна природа на Неговия характер, където се чувстваше ритъма на космичния пулс.
към текста >>
Мъчно човек може да направи вътрешен контакт с Него, ако няма онази голяма
преданост
и мистичен копнеж към тази чистота, която беше най-реалната връзка с мистичния свят, в който Той живееше.
Езиците й се поддаваха много и знаеше няколко модерни европейски езици. По характер беше много чувствителна, крайно самостоятелна, упорита, с изискана интелигентност. Тя имаше много голям интерес към идеите на Учителя, към новите начала, които влизаха в живота, които Учителят постепенно разкриваше в Своите беседи. Величието на Учителя се изразяваше в онази могъща духовна природа на Неговия характер, където се чувстваше ритъма на космичния пулс. Неговото кристално чисто сърце, където липсваха всякакви примеси от религиозни суеверия, догми и заблуждения, привличаше магически душите към Себе си.
Мъчно човек може да направи вътрешен контакт с Него, ако няма онази голяма
преданост
и мистичен копнеж към тази чистота, която беше най-реалната връзка с мистичния свят, в който Той живееше.
Магдалена често започна да прави посещение на Учителя заедно с мен. Тя в Неговото присъствие усещаше дълбоко кристалните извори на мистичната чистота. Тя изпита трепетите на онова Висше Целомъдрие към Първата причина, към Космичното начало, чийто представител реално се изрази чрез присъствието на Учителя. Той владееше всички тези вътрешни Космични сили и по пътя на въздействието упражняваше колосално влияние не само върху нейното съзнание, но и върху мен. Неговото присъствие даже и физически, както за нея, така и за мен - представляваше не само необходимост, но и една велика загадка.
към текста >>
Тя изпита трепетите на онова Висше Целомъдрие към Първата причина, към Космичното начало, чийто
представител
реално се изрази чрез присъствието на Учителя.
Величието на Учителя се изразяваше в онази могъща духовна природа на Неговия характер, където се чувстваше ритъма на космичния пулс. Неговото кристално чисто сърце, където липсваха всякакви примеси от религиозни суеверия, догми и заблуждения, привличаше магически душите към Себе си. Мъчно човек може да направи вътрешен контакт с Него, ако няма онази голяма преданост и мистичен копнеж към тази чистота, която беше най-реалната връзка с мистичния свят, в който Той живееше. Магдалена често започна да прави посещение на Учителя заедно с мен. Тя в Неговото присъствие усещаше дълбоко кристалните извори на мистичната чистота.
Тя изпита трепетите на онова Висше Целомъдрие към Първата причина, към Космичното начало, чийто
представител
реално се изрази чрез присъствието на Учителя.
Той владееше всички тези вътрешни Космични сили и по пътя на въздействието упражняваше колосално влияние не само върху нейното съзнание, но и върху мен. Неговото присъствие даже и физически, както за нея, така и за мен - представляваше не само необходимост, но и една велика загадка. Ние, двамата с нея, непрекъснато го следвахме. Той беше оказал едно голямо внимание и доверие към нея и към мен, което с никакви отношения не можеше да бъде заменено. Това бе същата Магдалена Попова, която обиколи 19 държави и която Учителят нарочно изпрати в Европа.
към текста >>
Неговото присъствие даже и физически, както за нея, така и за мен -
представляваше
не само необходимост, но и една велика загадка.
Мъчно човек може да направи вътрешен контакт с Него, ако няма онази голяма преданост и мистичен копнеж към тази чистота, която беше най-реалната връзка с мистичния свят, в който Той живееше. Магдалена често започна да прави посещение на Учителя заедно с мен. Тя в Неговото присъствие усещаше дълбоко кристалните извори на мистичната чистота. Тя изпита трепетите на онова Висше Целомъдрие към Първата причина, към Космичното начало, чийто представител реално се изрази чрез присъствието на Учителя. Той владееше всички тези вътрешни Космични сили и по пътя на въздействието упражняваше колосално влияние не само върху нейното съзнание, но и върху мен.
Неговото присъствие даже и физически, както за нея, така и за мен -
представляваше
не само необходимост, но и една велика загадка.
Ние, двамата с нея, непрекъснато го следвахме. Той беше оказал едно голямо внимание и доверие към нея и към мен, което с никакви отношения не можеше да бъде заменено. Това бе същата Магдалена Попова, която обиколи 19 държави и която Учителят нарочно изпрати в Европа. Винаги Учителят пред мене я наричаше "пощальона", която разнася пощата на Учителя по чужбина. Тя отиде в Холандия с една много голяма задача, с едно поръчение от Учителя и носеше писмо от Него.
към текста >>
Винаги Учителят
пред
мене я наричаше "пощальона", която разнася пощата на Учителя по чужбина.
Той владееше всички тези вътрешни Космични сили и по пътя на въздействието упражняваше колосално влияние не само върху нейното съзнание, но и върху мен. Неговото присъствие даже и физически, както за нея, така и за мен - представляваше не само необходимост, но и една велика загадка. Ние, двамата с нея, непрекъснато го следвахме. Той беше оказал едно голямо внимание и доверие към нея и към мен, което с никакви отношения не можеше да бъде заменено. Това бе същата Магдалена Попова, която обиколи 19 държави и която Учителят нарочно изпрати в Европа.
Винаги Учителят
пред
мене я наричаше "пощальона", която разнася пощата на Учителя по чужбина.
Тя отиде в Холандия с една много голяма задача, с едно поръчение от Учителя и носеше писмо от Него. Тя отиде там на Конгреса на теософите и намира Кришна Мурти, че обядва някъде. Но той, като я видял, поискал да избегне срещата. Тя като видяла това, извикала: „Не, стойте! Вие ще ме изслушате, защото Вие не сте разрешили въпроса с жената!
към текста >>
Магдалена играеше едни медиумични роли, които за мен
представляваха
не само интерес, но ме караха да мисля задълбочено, да видя как един Учител може да изпрати един посланик и този посланик действително да донесе от флуидите на този народ.
Това е една голяма мистерия с него. Магдалена действително заинтересува доста хора в Италия. Там имаше някаква любов и може би се е омъжила. Бе интересно, че в който народ отиде и се върне след това на Изгрева, тя донасяше част от аурата на този народ. Като се върна от Испания, дойде с една цигулка и като трубадур облечена.
Магдалена играеше едни медиумични роли, които за мен
представляваха
не само интерес, но ме караха да мисля задълбочено, да видя как един Учител може да изпрати един посланик и този посланик действително да донесе от флуидите на този народ.
И след това Учителят работеше с флуидите на този народ. Магдалена беше като една антена. Конкретни задачи бяха й поставяни от такова естество, че тя повечето трябваше да говори за беседите на Учителя и да се търсят начини, дали могат да излязат на чужди езици. Тя посещаваше разни духовни общества. Нейната роля беше повече медиомична, отколкото напълно съзнателна.
към текста >>
Нейната медиумична природа донесе много
непредвидени
неща в Школата.
Тя посещаваше разни духовни общества. Нейната роля беше повече медиомична, отколкото напълно съзнателна. Тя беше инструмент в ръцете на Мъдреца от Изгрева. Учителят я зареждаше като акумулатор, тя отиваше там, свършваше си работата и се връщаше. Тези мистерии са в обсега на възможностите на Учителя.
Нейната медиумична природа донесе много
непредвидени
неща в Школата.
В Нея влизаха пакостливи духове и се противопоставяха срещу Учителя в някои моменти. Ставаше като един медиумичен канал, чрез който се изливаха изверженията на българското обществено съзнание, което се противопоставяше и пречеше на Учителя по това време. Действително Магдалена в самото начало влизаше като представител на една от страните на българския триъгълник. Това се вижда ясно от нейните задачи. Тук има да се изживяват кармичните положения на един народ от миналото, както и на другите народи, защото българският народ е свързан с целия свят.
към текста >>
Действително Магдалена в самото начало влизаше като
представител
на една от страните на българския триъгълник.
Учителят я зареждаше като акумулатор, тя отиваше там, свършваше си работата и се връщаше. Тези мистерии са в обсега на възможностите на Учителя. Нейната медиумична природа донесе много непредвидени неща в Школата. В Нея влизаха пакостливи духове и се противопоставяха срещу Учителя в някои моменти. Ставаше като един медиумичен канал, чрез който се изливаха изверженията на българското обществено съзнание, което се противопоставяше и пречеше на Учителя по това време.
Действително Магдалена в самото начало влизаше като
представител
на една от страните на българския триъгълник.
Това се вижда ясно от нейните задачи. Тук има да се изживяват кармичните положения на един народ от миналото, както и на другите народи, защото българският народ е свързан с целия свят. Според Учителят България представлява черния дроб на общочовешкият организъм. А черният дроб е най-важният орган в един човешки организъм. Той обработва всичко и предава на човешкия организъм това, което му е необходимо.
към текста >>
Според
Учителят България
представлява
черния дроб на общочовешкият организъм.
В Нея влизаха пакостливи духове и се противопоставяха срещу Учителя в някои моменти. Ставаше като един медиумичен канал, чрез който се изливаха изверженията на българското обществено съзнание, което се противопоставяше и пречеше на Учителя по това време. Действително Магдалена в самото начало влизаше като представител на една от страните на българския триъгълник. Това се вижда ясно от нейните задачи. Тук има да се изживяват кармичните положения на един народ от миналото, както и на другите народи, защото българският народ е свързан с целия свят.
Според
Учителят България
представлява
черния дроб на общочовешкият организъм.
А черният дроб е най-важният орган в един човешки организъм. Той обработва всичко и предава на човешкия организъм това, което му е необходимо. Ролята на Магдалена не може да се нарече мисиянска. Тя е чисто и просто необходима за трансформиране на тази карма. То е много ясно, ако се вгледаме в нейната фигура.
към текста >>
Той обработва всичко и
предава
на човешкия организъм това, което му е необходимо.
Действително Магдалена в самото начало влизаше като представител на една от страните на българския триъгълник. Това се вижда ясно от нейните задачи. Тук има да се изживяват кармичните положения на един народ от миналото, както и на другите народи, защото българският народ е свързан с целия свят. Според Учителят България представлява черния дроб на общочовешкият организъм. А черният дроб е най-важният орган в един човешки организъм.
Той обработва всичко и
предава
на човешкия организъм това, което му е необходимо.
Ролята на Магдалена не може да се нарече мисиянска. Тя е чисто и просто необходима за трансформиране на тази карма. То е много ясно, ако се вгледаме в нейната фигура. С единия крак тя куцаше. А краката на човека според Учителя представляват неговите добродетели.
към текста >>
А краката на човека
според
Учителя
представляват
неговите добродетели.
Той обработва всичко и предава на човешкия организъм това, което му е необходимо. Ролята на Магдалена не може да се нарече мисиянска. Тя е чисто и просто необходима за трансформиране на тази карма. То е много ясно, ако се вгледаме в нейната фигура. С единия крак тя куцаше.
А краката на човека
според
Учителя
представляват
неговите добродетели.
Когато човек стъпва на краката си и ходи показва, че той работи с добродетелите си. А тя куцаше. И това показваше, че при нея добродетелите липсват. Затуй вършеше тази задача, дадена от Учителя, за да може индивидуалното да се повдигне. А едновременно с това бе и инструмент в ръцете на Мъдреца, за да тушира и трансформира кармата си.
към текста >>
" Магдалена отговаря: „Той беше в София, но се излъчи от тялото си и дойде при мене." Тези неща за юридическото съзнание бяха бълнуваници на едно болно съзнание и това изказване за тях не
представляваше
нищо.
Дори имаше съдебен процес срещу Учителя. Тя беше извикана да свидетелства срещу Учителя. На съда я питат: „Ти къде беше? " „Бях в един кой си град? " А Петър Дънов къде беше?
" Магдалена отговаря: „Той беше в София, но се излъчи от тялото си и дойде при мене." Тези неща за юридическото съзнание бяха бълнуваници на едно болно съзнание и това изказване за тях не
представляваше
нищо.
Но всъщност това е било вярно, че Учителят е могъл да се излъчи и да отиде при нея и тя да Го е видяла. За нас това е знание от Словото на Учителя и една реалност, на която не веднъж сме присъствали. За съда това бе измислица. Накрая тя беше жертва на тази карма между този народ. Като се иждиви тази карма, като се изразходва, ще бъде добре и за народа, в който живее, и за самата нея.
към текста >>
Едно такова действие
преднамерено
от нея не е съзнателно, а на тъмни сили.
Но всъщност това е било вярно, че Учителят е могъл да се излъчи и да отиде при нея и тя да Го е видяла. За нас това е знание от Словото на Учителя и една реалност, на която не веднъж сме присъствали. За съда това бе измислица. Накрая тя беше жертва на тази карма между този народ. Като се иждиви тази карма, като се изразходва, ще бъде добре и за народа, в който живее, и за самата нея.
Едно такова действие
преднамерено
от нея не е съзнателно, а на тъмни сили.
Много мъчно може да им се даде обяснение. Знанието го има в Словото на Учителя. От една страна имаше личността Магдалена и нейния живот, нейната меродавност и нейните възможности, а от друга страна онова, което тя изпълняваше като страна на този български триъгълник. Когато тя стоеше пред Учителя и пред мене, тя имаше съвсем друг образ. Тя имаше една преданост, една любов към това Висше същество - Мъдрецът, който й разкриваше Истината.
към текста >>
Когато тя стоеше
пред
Учителя и
пред
мене, тя имаше съвсем друг образ.
Като се иждиви тази карма, като се изразходва, ще бъде добре и за народа, в който живее, и за самата нея. Едно такова действие преднамерено от нея не е съзнателно, а на тъмни сили. Много мъчно може да им се даде обяснение. Знанието го има в Словото на Учителя. От една страна имаше личността Магдалена и нейния живот, нейната меродавност и нейните възможности, а от друга страна онова, което тя изпълняваше като страна на този български триъгълник.
Когато тя стоеше
пред
Учителя и
пред
мене, тя имаше съвсем друг образ.
Тя имаше една преданост, една любов към това Висше същество - Мъдрецът, който й разкриваше Истината. Но когато влезе в обществото на този народ, тя възприемаше всичките нечистотии на това общество. Затова Учителят казваше, че тя е един канал, през който трябва да минат тези нечистотии. Противоречията не бяха само в нея, но и в цялото общество като израз на човечеството. Това е много сложен въпрос, изисква много голямо знание.
към текста >>
Тя имаше една
преданост
, една любов към това Висше същество - Мъдрецът, който й разкриваше Истината.
Едно такова действие преднамерено от нея не е съзнателно, а на тъмни сили. Много мъчно може да им се даде обяснение. Знанието го има в Словото на Учителя. От една страна имаше личността Магдалена и нейния живот, нейната меродавност и нейните възможности, а от друга страна онова, което тя изпълняваше като страна на този български триъгълник. Когато тя стоеше пред Учителя и пред мене, тя имаше съвсем друг образ.
Тя имаше една
преданост
, една любов към това Висше същество - Мъдрецът, който й разкриваше Истината.
Но когато влезе в обществото на този народ, тя възприемаше всичките нечистотии на това общество. Затова Учителят казваше, че тя е един канал, през който трябва да минат тези нечистотии. Противоречията не бяха само в нея, но и в цялото общество като израз на човечеството. Това е много сложен въпрос, изисква много голямо знание. Да познаваш Словото на Учителя и да си присъствал тук на Изгрева, и да си видял как всеки един човек тук играе някаква роля и изпълнява някаква задача, поставена му от Учителя в повечето случаи несъзнателно.
към текста >>
Това е в
реда
на нещата при нейната роля.
Магдалена беше от гр. Пловдив. Била е много добра ученичка, с религиозно съзнание и църковно възпитание. Като човек, отначало тя беше много възпитана, с обноски и много етична. Но като започна да играе тази роля, понеже влезе в тези кармични възли, то в поведението й стана промяна. Тя вече имаше ексцентричности и отклонения на съзнанието.
Това е в
реда
на нещата при нейната роля.
Аз се чудех как това същество можеше да издържи туй голямо напрежение, което се създаваше в Школата. Чудя се, как нейната нервна система, нейният мозък, нейният двойник можа да издържи. Да издържи тази концентрация на отрицателни мисли и форми на цялото братство срещу нея. Това отрицателно отношение към нея от братството, като водопад падаше надолу от стотина метра върху нея. Как можа да издържи, не мога да проумея.
към текста >>
Ето как от различните страни на общественото съзнание се отразяваха по съвсем различен начин в техните
представители
, които присъстваха като посланици на Изгрева.
Как издържа на цялото това напрежение. Но понеже зад нея стоеше Мъдрецът и знаеше докъде тя можеше да издържи. Това са въпроси от скритата Школа, от вътрешната Школа. За да се говори за тези големи проблеми трябва човек да има знание. И то знание от Словото на Учителя.
Ето как от различните страни на общественото съзнание се отразяваха по съвсем различен начин в техните
представители
, които присъстваха като посланици на Изгрева.
Така че всяка страна на общественото съзнание на този народ имаше свой представител и посланик на Изгрева. А Мъдрецът с тях работеше и чрез тях работеше върху съзнание на този народ и върху останалото човечество. Трябва да отбележа, че в същия период аз направих една връзка и с един от моите съученици, под давлението на Учителя. Този именно ученик представляваше съответната страна на големия общочовешки триъгълник -емоционалната страна и интуицията. Интересна индивидуалност представляваше този ученик - Георги Марков.
към текста >>
Така че всяка страна на общественото съзнание на този народ имаше свой
представител
и посланик на Изгрева.
Но понеже зад нея стоеше Мъдрецът и знаеше докъде тя можеше да издържи. Това са въпроси от скритата Школа, от вътрешната Школа. За да се говори за тези големи проблеми трябва човек да има знание. И то знание от Словото на Учителя. Ето как от различните страни на общественото съзнание се отразяваха по съвсем различен начин в техните представители, които присъстваха като посланици на Изгрева.
Така че всяка страна на общественото съзнание на този народ имаше свой
представител
и посланик на Изгрева.
А Мъдрецът с тях работеше и чрез тях работеше върху съзнание на този народ и върху останалото човечество. Трябва да отбележа, че в същия период аз направих една връзка и с един от моите съученици, под давлението на Учителя. Този именно ученик представляваше съответната страна на големия общочовешки триъгълник -емоционалната страна и интуицията. Интересна индивидуалност представляваше този ученик - Георги Марков. Той беше студент по математика, с висок ръст, едър, мастит.
към текста >>
Този именно ученик
представляваше
съответната страна на големия общочовешки триъгълник -емоционалната страна и интуицията.
И то знание от Словото на Учителя. Ето как от различните страни на общественото съзнание се отразяваха по съвсем различен начин в техните представители, които присъстваха като посланици на Изгрева. Така че всяка страна на общественото съзнание на този народ имаше свой представител и посланик на Изгрева. А Мъдрецът с тях работеше и чрез тях работеше върху съзнание на този народ и върху останалото човечество. Трябва да отбележа, че в същия период аз направих една връзка и с един от моите съученици, под давлението на Учителя.
Този именно ученик
представляваше
съответната страна на големия общочовешки триъгълник -емоционалната страна и интуицията.
Интересна индивидуалност представляваше този ученик - Георги Марков. Той беше студент по математика, с висок ръст, едър, мастит. Най-силно впечатление в главата му представляваше челото, в което липсваха данни на развит конкретен ум, но за сметка на това творческите поетически способности бяха развити и същевременно той беше надарен с висока интуиция. За него най-трудният предмет представляваше аналитичната геометрия в университета, понеже както и по-горе подчертахме, липсваше му добре развит конкретен ум. По това време Учителят беше недостъпен.
към текста >>
Интересна индивидуалност
представляваше
този ученик - Георги Марков.
Ето как от различните страни на общественото съзнание се отразяваха по съвсем различен начин в техните представители, които присъстваха като посланици на Изгрева. Така че всяка страна на общественото съзнание на този народ имаше свой представител и посланик на Изгрева. А Мъдрецът с тях работеше и чрез тях работеше върху съзнание на този народ и върху останалото човечество. Трябва да отбележа, че в същия период аз направих една връзка и с един от моите съученици, под давлението на Учителя. Този именно ученик представляваше съответната страна на големия общочовешки триъгълник -емоционалната страна и интуицията.
Интересна индивидуалност
представляваше
този ученик - Георги Марков.
Той беше студент по математика, с висок ръст, едър, мастит. Най-силно впечатление в главата му представляваше челото, в което липсваха данни на развит конкретен ум, но за сметка на това творческите поетически способности бяха развити и същевременно той беше надарен с висока интуиция. За него най-трудният предмет представляваше аналитичната геометрия в университета, понеже както и по-горе подчертахме, липсваше му добре развит конкретен ум. По това време Учителят беше недостъпен. Той приемаше непрекъснато посетители, но тези посещения се развиваха под знака на една голяма резервираност, тъй като посетителите нямаха онази голяма подготовка да направят една реална връзка с духовния свят на Учителя.
към текста >>
Най-силно впечатление в главата му
представляваше
челото, в което липсваха данни на развит конкретен ум, но за сметка на това творческите поетически способности бяха развити и същевременно той беше надарен с висока интуиция.
А Мъдрецът с тях работеше и чрез тях работеше върху съзнание на този народ и върху останалото човечество. Трябва да отбележа, че в същия период аз направих една връзка и с един от моите съученици, под давлението на Учителя. Този именно ученик представляваше съответната страна на големия общочовешки триъгълник -емоционалната страна и интуицията. Интересна индивидуалност представляваше този ученик - Георги Марков. Той беше студент по математика, с висок ръст, едър, мастит.
Най-силно впечатление в главата му
представляваше
челото, в което липсваха данни на развит конкретен ум, но за сметка на това творческите поетически способности бяха развити и същевременно той беше надарен с висока интуиция.
За него най-трудният предмет представляваше аналитичната геометрия в университета, понеже както и по-горе подчертахме, липсваше му добре развит конкретен ум. По това време Учителят беше недостъпен. Той приемаше непрекъснато посетители, но тези посещения се развиваха под знака на една голяма резервираност, тъй като посетителите нямаха онази голяма подготовка да направят една реална връзка с духовния свят на Учителя. Полето, в което се развиваше активната духовна деятелност, беше центрирана около Георги Марков, Магдалена Попова, Любомир Лулчев и мен. Много често на Изгрева Учителят, Георги Марков и аз имахме дълги, дълги разговори.
към текста >>
За него най-трудният
предмет
представляваше
аналитичната геометрия в университета, понеже както и по-горе подчертахме, липсваше му добре развит конкретен ум.
Трябва да отбележа, че в същия период аз направих една връзка и с един от моите съученици, под давлението на Учителя. Този именно ученик представляваше съответната страна на големия общочовешки триъгълник -емоционалната страна и интуицията. Интересна индивидуалност представляваше този ученик - Георги Марков. Той беше студент по математика, с висок ръст, едър, мастит. Най-силно впечатление в главата му представляваше челото, в което липсваха данни на развит конкретен ум, но за сметка на това творческите поетически способности бяха развити и същевременно той беше надарен с висока интуиция.
За него най-трудният
предмет
представляваше
аналитичната геометрия в университета, понеже както и по-горе подчертахме, липсваше му добре развит конкретен ум.
По това време Учителят беше недостъпен. Той приемаше непрекъснато посетители, но тези посещения се развиваха под знака на една голяма резервираност, тъй като посетителите нямаха онази голяма подготовка да направят една реална връзка с духовния свят на Учителя. Полето, в което се развиваше активната духовна деятелност, беше центрирана около Георги Марков, Магдалена Попова, Любомир Лулчев и мен. Много често на Изгрева Учителят, Георги Марков и аз имахме дълги, дълги разговори. При тези разговори се чувстваха притоците на онези мощни духовни енергии, които създадоха условия, онази топла мистична привързаност между двамата ни и Учителя.
към текста >>
Към
редактирането
на това списание привлякохме и един от другите наши съученици - Петър Пампоров, който излизаше от
средите
на въздържателите и толстоистите!
Той приемаше непрекъснато посетители, но тези посещения се развиваха под знака на една голяма резервираност, тъй като посетителите нямаха онази голяма подготовка да направят една реална връзка с духовния свят на Учителя. Полето, в което се развиваше активната духовна деятелност, беше центрирана около Георги Марков, Магдалена Попова, Любомир Лулчев и мен. Много често на Изгрева Учителят, Георги Марков и аз имахме дълги, дълги разговори. При тези разговори се чувстваха притоците на онези мощни духовни енергии, които създадоха условия, онази топла мистична привързаност между двамата ни и Учителя. Тези отношения се изразиха в един голям импулс да издаваме двамата едно списание „Нов живот".
Към
редактирането
на това списание привлякохме и един от другите наши съученици - Петър Пампоров, който излизаше от
средите
на въздържателите и толстоистите!
При тези разговори на Георги Марков и мен с Учителя непрекъснато настояваше да присъства и Магдалена, която излизаше от рамките на ежедневния живот и навлезе в областта, както я наричат на научен език - хиперестезия. Силният флуид на мистичност бе изразен в един копнеж към Незнайното, Великото, Космичното, явяващ се като следствие от духовно - интимния досег с Учителя. В Братството това въздействие върху Магдалена се тълкуваше като една екзалтираност, която събуждаше в самото общество една ревност. Така Великият Мъдрец фокусира съзнанието на Магдалена към онзи копнеж на чистота и целомъдрие, който впоследствие трябваше да стане достояние на цялото общество. Така беше силно въздействието върху мен, че тези грамадни Космични сили, които придоби от връзката си с Учителя я заставиха да пласира тези сили почти в страните на цяла Европа.
към текста >>
Веднъж аз зададох въпрос на Учителя: „Какво
представлява
нейната роля в чужбина?
Силният флуид на мистичност бе изразен в един копнеж към Незнайното, Великото, Космичното, явяващ се като следствие от духовно - интимния досег с Учителя. В Братството това въздействие върху Магдалена се тълкуваше като една екзалтираност, която събуждаше в самото общество една ревност. Така Великият Мъдрец фокусира съзнанието на Магдалена към онзи копнеж на чистота и целомъдрие, който впоследствие трябваше да стане достояние на цялото общество. Така беше силно въздействието върху мен, че тези грамадни Космични сили, които придоби от връзката си с Учителя я заставиха да пласира тези сили почти в страните на цяла Европа. Тя пропътува около 19 държави.
Веднъж аз зададох въпрос на Учителя: „Какво
представлява
нейната роля в чужбина?
" Той ми отговори: „Това е пощальонът, който ще разнесе кореспонденцията Ми в чужбина." Тази Негова мисъл ми стана ясна при следния интересен случай. През нейните непрестанни излизания в чужбина един път отиде в Холандия. Тя носеше някакво важно съобщение до водачът на теософското общество Кришна Мурти. По това време мисис Ани Безан - една от водачките на теософския орден - подготвяше условията да провъзгласи Кришна Мурти, или както го наричаха Алциони, за Миров Учител. Точно в тези интересни моменти Магдалена трябваше да отиде да занесе известието, което й беше дал Учителя.
към текста >>
В случая, относно Кришна Мурти тя ми разказа как той неохотно отначало я приел да я изслуша, даже тя му казала следната мисъл: „Вие не ме приемате, понеже не сте решили въпроса с жената." Интересно, че след нейния разговор с него, след като му
предала
съобщението от Учителя, този индус не след дълго време трябваше да се откаже от тази мисия - да бъде проводник на Мировия Учител и върховен водач на теософското общество.
През нейните непрестанни излизания в чужбина един път отиде в Холандия. Тя носеше някакво важно съобщение до водачът на теософското общество Кришна Мурти. По това време мисис Ани Безан - една от водачките на теософския орден - подготвяше условията да провъзгласи Кришна Мурти, или както го наричаха Алциони, за Миров Учител. Точно в тези интересни моменти Магдалена трябваше да отиде да занесе известието, което й беше дал Учителя. Понеже аз бях връзката между Учителя и нея - при излизането й в странство, тя ми разказваше всички свои преживявания в чужбина.
В случая, относно Кришна Мурти тя ми разказа как той неохотно отначало я приел да я изслуша, даже тя му казала следната мисъл: „Вие не ме приемате, понеже не сте решили въпроса с жената." Интересно, че след нейния разговор с него, след като му
предала
съобщението от Учителя, този индус не след дълго време трябваше да се откаже от тази мисия - да бъде проводник на Мировия Учител и върховен водач на теософското общество.
Този случай споменаваме мимоходом, а на друго място ще го анализираме по-подробно. Списанието „Новият живот" стана един важен център за разговори между Учителя, Георги Марков и мен. Ние двамата бяхме много самонадеяни, мислехме, че чрез него популяризираме Великите идеи на Учителя. Смятахме, че тази космична вълна на Любовта, изразена в методите на новия живот, ще се разлее магически по всички народи. Спомням си, че първата статия на списанието, която аз бях писал под заглавие „Космичното Съзнание", под голямото вдъхновение, че ще стана един проповедник за мистичната чистота в целия свят.
към текста >>
Учителят даде пълен простор за проявление на младите академични сили, които изнесоха
редица
реферати из областта на науката, мистицизма, окултизма и обществения живот.
Небето беше кристално ясно и синьо като сапфир, без всякакъв облак. Учителят бе вдъхновен и целият светеше. Учителят откри събора с беседата „Разцъфтяване на човешката душа". Беседата беше изпълнена с най-великия копнеж на човешката душа и върховната връзка с Космичното начало по пътя на чистотата. На този I-ви младежки събор през 1923 г.
Учителят даде пълен простор за проявление на младите академични сили, които изнесоха
редица
реферати из областта на науката, мистицизма, окултизма и обществения живот.
Рефератите бяха изнесени от по-крупните индивидуалности - Добран Гарвалов, Кузман Кузманов, Георги Радев, Георги Марков, Георги Томалевски, Боян Боев, Петър Пампоров. Също и аз изнесох реферата „Анархизмът и новото учение". Учителят ни изслуша, наблюдаваше ни и после говори на всички и ни даде пътя на Школата. Учителят каза: „Сега Аз мисля, че списанието „Новият живот" ще умре, понеже баща му и майка му не бяха напълно духовни. Вие казвате: „Да започнем нещо самобитно!
към текста >>
Като важна
предпоставка
за този нов живот се явяваше въздържанието, което беше само подготовка, но центърът
представляваше
пробуждането на мистичното съзнание.
По указание на Учителя беше заменено с ново списание - „Житно зърно". Списанието „Житно зърно" стана център за проява на академичната младеж. На този Младежки събор Учителят даде разрешение да се издава едно младежко списание, но в него трябваше да залегне една Божествена идея. В това младежко списание трябваше да има единство в основата и разклонение в изпълнението на това списание, защото окултният закон не търпи разединение, но разрешава разклонение. Наистина този събор се яви като пълна реализация на тази мощна Космична вълна на Любовта, която разкриваше перспективите на един нов живот.
Като важна
предпоставка
за този нов живот се явяваше въздържанието, което беше само подготовка, но центърът
представляваше
пробуждането на мистичното съзнание.
Едно от важните действия във великата драма, която се играеше в школата на Учителя, трябваше да бъде приключена. Това се изрази в заминаването на отвъдния свят на един от важните актьори в това действие - Георги Марков. Това широко сърце, изпълнено от копнежи на голямата любов, си замина по един много странен начин. Спомням си, че през тази година бяхме на летуване на Рила. Георги беше останал в София като болен.
към текста >>
Той беше един от най-
преданите
ученици на Учителя, пълен с идеи и с младенчески възторг за осъществяване на един нов живот на земята.
С моя добър приятел Борис Николов употребихме големи старания да облекчим болестта на Георги Марков. Учителят се завърна от Рила и прие Георги Марков на дълъг разговор. След разговора, излизайки от приемната стая на Учителя, Георги ми подари своя часовник, като ми каза, че неговият земен път е вече към своя край. Учителят му казал да остави физическото си тяло при родителите си - в своя роден град - Лом. Раздялата ми с Георги беше наистина твърде трагична.
Той беше един от най-
преданите
ученици на Учителя, пълен с идеи и с младенчески възторг за осъществяване на един нов живот на земята.
Георги Марков беше много популярен в братството. Същото бе и в университетските среди. Ходеше с брада, дълги коси и беше интересен образ. Той имаше големи планове, бе с широко сърце, не беше скъперник и раздаваше парите на нуждаещите се. Имаше пари, понеже беше богатски син.
към текста >>
Същото бе и в университетските
среди
.
След разговора, излизайки от приемната стая на Учителя, Георги ми подари своя часовник, като ми каза, че неговият земен път е вече към своя край. Учителят му казал да остави физическото си тяло при родителите си - в своя роден град - Лом. Раздялата ми с Георги беше наистина твърде трагична. Той беше един от най-преданите ученици на Учителя, пълен с идеи и с младенчески възторг за осъществяване на един нов живот на земята. Георги Марков беше много популярен в братството.
Същото бе и в университетските
среди
.
Ходеше с брада, дълги коси и беше интересен образ. Той имаше големи планове, бе с широко сърце, не беше скъперник и раздаваше парите на нуждаещите се. Имаше пари, понеже беше богатски син. Винаги беше отзивчив към всички, да помага било с парични средства, било със съвети. Раздаваше се, разтваряше се към всички.
към текста >>
Винаги беше отзивчив към всички, да помага било с парични
средства
, било със съвети.
Георги Марков беше много популярен в братството. Същото бе и в университетските среди. Ходеше с брада, дълги коси и беше интересен образ. Той имаше големи планове, бе с широко сърце, не беше скъперник и раздаваше парите на нуждаещите се. Имаше пари, понеже беше богатски син.
Винаги беше отзивчив към всички, да помага било с парични
средства
, било със съвети.
Раздаваше се, разтваряше се към всички. Един човек, който беше символ на алтруизъм, на една широта без всякакви външни постановки на религиозност. Напротив, в него преобладаваха социалните чувства, братските чувства. Той беше непрекъснато като изразител на този живот. Понякога като раздаваше списанието „Новия живот" в университета, напълнеше кошницата с гевреци.
към текста >>
Той беше болен от туберкулоза и болестта беше
напреднала
.
От неговата поезия има само в списание „Новия живот". Георги Марков си замина към 1930 г. Последният му разговор с Учителя беше много интересен. Аз стоях вън. Той влезна при Учителя много натъжен, угрижен и потиснат.
Той беше болен от туберкулоза и болестта беше
напреднала
.
Той продължи да разговаря с Учителя няколко часа, а през това време аз го чаках. Когато излезна от стаята на Учителя, лицето му сияеше. Само туй можа да ми каже, когато ми даде часовника си за спомен: „Учителят ми каза да отида в Лом. Моят живот вече е в своят край. Затуй аз си заминавам." Тръгна си внезапно.
към текста >>
Той ми каза, че това е шести случай в България, че при
предишните
случаи петте човека са починали и че тук само Господ може да помогне.
Аз имах следният случай: Имаше едно същество, много надарено, беше певица. Беше пристигнала от САЩ, където нейният баща го бяха убили гангстерите. Учи в Американския колеж и в университета. В един момент се разболява от едно заболяване, казва се ендокардитис лента, заболяване на сърцето. Аз отидох да питам професора, какво ще стане с нея.
Той ми каза, че това е шести случай в България, че при
предишните
случаи петте човека са починали и че тук само Господ може да помогне.
Когато отидох при Учителя да Го помоля да й помогне, Той ми каза, направо и ясно на поляната: „Рекох, природата е крайно икономична. За да закърпи това тяло, ще изразходва повече енергия, отколкото да създаде ново тяло и да се роди отново." След няколко дни тя си замина. Ето, имате и вътрешната страна за смисъла и цената на един човешки живот. Тук е мястото да направим един анализ върху двете сходни страни на двата кармични триъгълника, на българския народ и на човечеството. Докато Магдалена Попова играеше ролята на религиозното съзнание, импулсирано от онова фанатично тщеславие, то Георги Марков изразяваше онова велико подсъзнание, където работеха съществата извън човешката еволюция.
към текста >>
Така че както Учителят многократно го подчертаваше в частни разговори, или в беседите Си, кармичният свят на тяхното и фанатичното религиозно съзнание ще
представлява
условие за проява, или по-конкретно казано - тор за семената на идеите, произтичащи от света на подсъзнанието.
Докато Магдалена Попова играеше ролята на религиозното съзнание, импулсирано от онова фанатично тщеславие, то Георги Марков изразяваше онова велико подсъзнание, където работеха съществата извън човешката еволюция. Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота. Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество. То търсеше онази функционална зависимост между всички явления в природата, онази дълбока разумна връзка между всички природни царства, които по пътя на взаимопомощта и жертвата самоизграждат живота. Докато съзнанието на Магдалена излизаше от областта на историческия Христос, на едно религиозно съзнание, тясно, ограничено и фанатично -то съзнанието на Георги Марков навлизаше в една нова област, където личността изчезваше, душата излизаше от феномените на физическия свят, които изразяваха само формите на живота и оттам отиваше към света на законите, които изграждат формите, и най-сетне се въздига в света на принципите, които разкриват дълбокия смисъл на живота.
Така че както Учителят многократно го подчертаваше в частни разговори, или в беседите Си, кармичният свят на тяхното и фанатичното религиозно съзнание ще
представлява
условие за проява, или по-конкретно казано - тор за семената на идеите, произтичащи от света на подсъзнанието.
Светът на съзнанието търсеше Божественото извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна точка, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество. Това са новите елементи, които ще легнат в културата на шестата раса, в културата на синовете Божии. С тези велики идеи си замина за отвъдния свят Георги Марков, който беше и един добър проводник за идеите на Учителя. През този период на това важно посвещение, което минаваше цялото братство, Учителят чрез своите беседи изпрати своите мощни мисли в етера, за да разчисти пространството от всички религиозни заблуди, форми и ритуали, които старо-езичният свят създаде чрез различните черкви в човечеството. Учителят смело рушеше всички религиозни догми и целия йерархически порядък, създаден от религиозното съзнание.
към текста >>
Учителят смело рушеше всички религиозни догми и целия йерархически
порядък
, създаден от религиозното съзнание.
Така че както Учителят многократно го подчертаваше в частни разговори, или в беседите Си, кармичният свят на тяхното и фанатичното религиозно съзнание ще представлява условие за проява, или по-конкретно казано - тор за семената на идеите, произтичащи от света на подсъзнанието. Светът на съзнанието търсеше Божественото извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна точка, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество. Това са новите елементи, които ще легнат в културата на шестата раса, в културата на синовете Божии. С тези велики идеи си замина за отвъдния свят Георги Марков, който беше и един добър проводник за идеите на Учителя. През този период на това важно посвещение, което минаваше цялото братство, Учителят чрез своите беседи изпрати своите мощни мисли в етера, за да разчисти пространството от всички религиозни заблуди, форми и ритуали, които старо-езичният свят създаде чрез различните черкви в човечеството.
Учителят смело рушеше всички религиозни догми и целия йерархически
порядък
, създаден от религиозното съзнание.
Този свят трябваше да рухне, за да избликнат струите на мистичното подсъзнание, което внасяше онази чистота, онова непосредствено влизане на човешката душа в космичния свят без всякакви посредници, изразени в черкви, личности, секти и всевъзможни религии. През тази вълна на любовта Учителят даде едно ново понятие на идеята за мистиката - според Него мистиката, това е онзи непреривен копнеж на човешката душа към чистота. Чрез тази формула Учителят събори всичките теологични, лъжливи схващания, създадени през вековете от разните църкви, тури край на всички безконечни религиозни спорове. Той издигна онзи жив храм на чистота, в който се служи на живия Бог, проявен като множество в творението и като абсолютно единство в своята същност. Наистина тази дълбока мистична вълна се почувства в обществото около Учителя.
към текста >>
Този свят трябваше да рухне, за да избликнат струите на мистичното подсъзнание, което внасяше онази чистота, онова
непосредствено
влизане на човешката душа в космичния свят без всякакви
посредници
, изразени в черкви, личности, секти и всевъзможни религии.
Светът на съзнанието търсеше Божественото извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна точка, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество. Това са новите елементи, които ще легнат в културата на шестата раса, в културата на синовете Божии. С тези велики идеи си замина за отвъдния свят Георги Марков, който беше и един добър проводник за идеите на Учителя. През този период на това важно посвещение, което минаваше цялото братство, Учителят чрез своите беседи изпрати своите мощни мисли в етера, за да разчисти пространството от всички религиозни заблуди, форми и ритуали, които старо-езичният свят създаде чрез различните черкви в човечеството. Учителят смело рушеше всички религиозни догми и целия йерархически порядък, създаден от религиозното съзнание.
Този свят трябваше да рухне, за да избликнат струите на мистичното подсъзнание, което внасяше онази чистота, онова
непосредствено
влизане на човешката душа в космичния свят без всякакви
посредници
, изразени в черкви, личности, секти и всевъзможни религии.
През тази вълна на любовта Учителят даде едно ново понятие на идеята за мистиката - според Него мистиката, това е онзи непреривен копнеж на човешката душа към чистота. Чрез тази формула Учителят събори всичките теологични, лъжливи схващания, създадени през вековете от разните църкви, тури край на всички безконечни религиозни спорове. Той издигна онзи жив храм на чистота, в който се служи на живия Бог, проявен като множество в творението и като абсолютно единство в своята същност. Наистина тази дълбока мистична вълна се почувства в обществото около Учителя. Тя най-първо се прояви между актьорите на малкия и големия триъгълници, за да се прояви после в обществото, в народа и в цялото човечество.
към текста >>
През тази вълна на любовта Учителят даде едно ново понятие на идеята за мистиката -
според
Него мистиката, това е онзи непреривен копнеж на човешката душа към чистота.
Това са новите елементи, които ще легнат в културата на шестата раса, в културата на синовете Божии. С тези велики идеи си замина за отвъдния свят Георги Марков, който беше и един добър проводник за идеите на Учителя. През този период на това важно посвещение, което минаваше цялото братство, Учителят чрез своите беседи изпрати своите мощни мисли в етера, за да разчисти пространството от всички религиозни заблуди, форми и ритуали, които старо-езичният свят създаде чрез различните черкви в човечеството. Учителят смело рушеше всички религиозни догми и целия йерархически порядък, създаден от религиозното съзнание. Този свят трябваше да рухне, за да избликнат струите на мистичното подсъзнание, което внасяше онази чистота, онова непосредствено влизане на човешката душа в космичния свят без всякакви посредници, изразени в черкви, личности, секти и всевъзможни религии.
През тази вълна на любовта Учителят даде едно ново понятие на идеята за мистиката -
според
Него мистиката, това е онзи непреривен копнеж на човешката душа към чистота.
Чрез тази формула Учителят събори всичките теологични, лъжливи схващания, създадени през вековете от разните църкви, тури край на всички безконечни религиозни спорове. Той издигна онзи жив храм на чистота, в който се служи на живия Бог, проявен като множество в творението и като абсолютно единство в своята същност. Наистина тази дълбока мистична вълна се почувства в обществото около Учителя. Тя най-първо се прояви между актьорите на малкия и големия триъгълници, за да се прояви после в обществото, в народа и в цялото човечество. Мощните мисловни вибрации на Учителя, изразени чрез Неговото Слово, влязоха в аурата на земята, за да я прочистят и подготвят за новия живот, който постепенно започна да се проявява.
към текста >>
Стоейки на Изгрева, който се намираше при най-благоприятни климатически и атмосферни влияния
всред
боровата гора, това спомогна, както Учителят ми беше казал в онзи важен разговор, че най-първо ще бъде прочистено физическото ми тяло, после моето емоционално, или астрално тяло.
Духовенството реагираше усилено чрез пресата и по всички други възможни начини, даже прибягна към отлъчване на Учителя и последователите му от църквата. Никой до сега на земята не е хвърлял такава обилна светлина върху религиите и техните отклонения от великия космичен живот, както това направи Учителят. При тази вълна на Любовта, която Учителят отправи към цялото човечество, в непрестанното ми общение на физическия свят с Него, в мен се разви центъра на слънчевия възел. Неговите мощни вибрации се разляха по целия организъм. Аз станах толкова чувствителен, може би това се дължеше и на обстоятелствата, че живеех съвършено чист живот и започнах да виждам и чувствам Учителя, къде е Неговото физическо присъствие.
Стоейки на Изгрева, който се намираше при най-благоприятни климатически и атмосферни влияния
всред
боровата гора, това спомогна, както Учителят ми беше казал в онзи важен разговор, че най-първо ще бъде прочистено физическото ми тяло, после моето емоционално, или астрално тяло.
Това пречистване наистина ми упражни огромно влияние, аз започнах да виждам всички болезнени състояния на хората и в тяхното присъствие бях в състояние да определям диагнозите им, да предвиждам заминаванията на много хора, да чувствам електромагнитните полета на различните съзнания. Изобщо в мен се събудиха мощни окултни сили - положение, което споделях с моя голям приятел Георги Марков и отчасти с Любомир Лулчев, който се сближи с мен. Даже последният понякога изпитваше едно смущение при проявленията на тези окултни сили в мен. За мен това беше от голямо значение, защото по природа бях голям реалист и докато аз сам лично не дойдох в контакт с тези мощни окултни сили, все се отнасях скептично към цялата литература, която третираше тези въпроси. Понеже по природа нямах това религиозно съзнание, нито пък това свещено отношение към преживяванията на апостолите, пророците и различните мистици и окултисти, за мен най-голямата космична реалност на тези окултно - мистични сили представляваше Учителят.
към текста >>
Това пречистване наистина ми упражни огромно влияние, аз започнах да виждам всички болезнени състояния на хората и в тяхното присъствие бях в състояние да
определям
диагнозите им, да
предвиждам
заминаванията на много хора, да чувствам електромагнитните полета на различните съзнания.
Никой до сега на земята не е хвърлял такава обилна светлина върху религиите и техните отклонения от великия космичен живот, както това направи Учителят. При тази вълна на Любовта, която Учителят отправи към цялото човечество, в непрестанното ми общение на физическия свят с Него, в мен се разви центъра на слънчевия възел. Неговите мощни вибрации се разляха по целия организъм. Аз станах толкова чувствителен, може би това се дължеше и на обстоятелствата, че живеех съвършено чист живот и започнах да виждам и чувствам Учителя, къде е Неговото физическо присъствие. Стоейки на Изгрева, който се намираше при най-благоприятни климатически и атмосферни влияния всред боровата гора, това спомогна, както Учителят ми беше казал в онзи важен разговор, че най-първо ще бъде прочистено физическото ми тяло, после моето емоционално, или астрално тяло.
Това пречистване наистина ми упражни огромно влияние, аз започнах да виждам всички болезнени състояния на хората и в тяхното присъствие бях в състояние да
определям
диагнозите им, да
предвиждам
заминаванията на много хора, да чувствам електромагнитните полета на различните съзнания.
Изобщо в мен се събудиха мощни окултни сили - положение, което споделях с моя голям приятел Георги Марков и отчасти с Любомир Лулчев, който се сближи с мен. Даже последният понякога изпитваше едно смущение при проявленията на тези окултни сили в мен. За мен това беше от голямо значение, защото по природа бях голям реалист и докато аз сам лично не дойдох в контакт с тези мощни окултни сили, все се отнасях скептично към цялата литература, която третираше тези въпроси. Понеже по природа нямах това религиозно съзнание, нито пък това свещено отношение към преживяванията на апостолите, пророците и различните мистици и окултисти, за мен най-голямата космична реалност на тези окултно - мистични сили представляваше Учителят. За мен Той представляваше най-големият авторитет на земята.
към текста >>
Понеже по природа нямах това религиозно съзнание, нито пък това свещено отношение към преживяванията на апостолите, пророците и различните мистици и окултисти, за мен най-голямата космична реалност на тези окултно - мистични сили
представляваше
Учителят.
Стоейки на Изгрева, който се намираше при най-благоприятни климатически и атмосферни влияния всред боровата гора, това спомогна, както Учителят ми беше казал в онзи важен разговор, че най-първо ще бъде прочистено физическото ми тяло, после моето емоционално, или астрално тяло. Това пречистване наистина ми упражни огромно влияние, аз започнах да виждам всички болезнени състояния на хората и в тяхното присъствие бях в състояние да определям диагнозите им, да предвиждам заминаванията на много хора, да чувствам електромагнитните полета на различните съзнания. Изобщо в мен се събудиха мощни окултни сили - положение, което споделях с моя голям приятел Георги Марков и отчасти с Любомир Лулчев, който се сближи с мен. Даже последният понякога изпитваше едно смущение при проявленията на тези окултни сили в мен. За мен това беше от голямо значение, защото по природа бях голям реалист и докато аз сам лично не дойдох в контакт с тези мощни окултни сили, все се отнасях скептично към цялата литература, която третираше тези въпроси.
Понеже по природа нямах това религиозно съзнание, нито пък това свещено отношение към преживяванията на апостолите, пророците и различните мистици и окултисти, за мен най-голямата космична реалност на тези окултно - мистични сили
представляваше
Учителят.
За мен Той представляваше най-големият авторитет на земята. Неговата чистота ме обгръщаше все повече и повече. До каква голяма степен се отнасях критично към окултните науки се вижда от следното обстоятелство. За мен окултните науки, например хиромантия и хирогномия - представляваха нещо неясно, неточно, смътно, и за да се убедя в тяхната истинност, като студент по философия, трябваше да обикалям всички факултети, да разглеждам стотици и хиляди ръце - докато най-сетне се убедих в някои техни твърдения. За тази наука най-силно ми повлия Учителят.
към текста >>
За мен Той
представляваше
най-големият авторитет на земята.
Това пречистване наистина ми упражни огромно влияние, аз започнах да виждам всички болезнени състояния на хората и в тяхното присъствие бях в състояние да определям диагнозите им, да предвиждам заминаванията на много хора, да чувствам електромагнитните полета на различните съзнания. Изобщо в мен се събудиха мощни окултни сили - положение, което споделях с моя голям приятел Георги Марков и отчасти с Любомир Лулчев, който се сближи с мен. Даже последният понякога изпитваше едно смущение при проявленията на тези окултни сили в мен. За мен това беше от голямо значение, защото по природа бях голям реалист и докато аз сам лично не дойдох в контакт с тези мощни окултни сили, все се отнасях скептично към цялата литература, която третираше тези въпроси. Понеже по природа нямах това религиозно съзнание, нито пък това свещено отношение към преживяванията на апостолите, пророците и различните мистици и окултисти, за мен най-голямата космична реалност на тези окултно - мистични сили представляваше Учителят.
За мен Той
представляваше
най-големият авторитет на земята.
Неговата чистота ме обгръщаше все повече и повече. До каква голяма степен се отнасях критично към окултните науки се вижда от следното обстоятелство. За мен окултните науки, например хиромантия и хирогномия - представляваха нещо неясно, неточно, смътно, и за да се убедя в тяхната истинност, като студент по философия, трябваше да обикалям всички факултети, да разглеждам стотици и хиляди ръце - докато най-сетне се убедих в някои техни твърдения. За тази наука най-силно ми повлия Учителят. По цели часове ми предоставяше своите ръце да разглеждам линиите, на които той лично ми изразяваше тяхната история на създаване през различните култури и раси, и когато в Неговата ръка видях линията на шестата раса, която ще се появи впоследствие в ръцете на хората, изпитах наистина грандиозното величие на живата разумна природа, която непрестанно пише върху нашия организъм.
към текста >>
За мен окултните науки, например хиромантия и хирогномия -
представляваха
нещо неясно, неточно, смътно, и за да се убедя в тяхната истинност, като студент по философия, трябваше да обикалям всички факултети, да разглеждам стотици и хиляди ръце - докато най-сетне се убедих в някои техни твърдения.
За мен това беше от голямо значение, защото по природа бях голям реалист и докато аз сам лично не дойдох в контакт с тези мощни окултни сили, все се отнасях скептично към цялата литература, която третираше тези въпроси. Понеже по природа нямах това религиозно съзнание, нито пък това свещено отношение към преживяванията на апостолите, пророците и различните мистици и окултисти, за мен най-голямата космична реалност на тези окултно - мистични сили представляваше Учителят. За мен Той представляваше най-големият авторитет на земята. Неговата чистота ме обгръщаше все повече и повече. До каква голяма степен се отнасях критично към окултните науки се вижда от следното обстоятелство.
За мен окултните науки, например хиромантия и хирогномия -
представляваха
нещо неясно, неточно, смътно, и за да се убедя в тяхната истинност, като студент по философия, трябваше да обикалям всички факултети, да разглеждам стотици и хиляди ръце - докато най-сетне се убедих в някои техни твърдения.
За тази наука най-силно ми повлия Учителят. По цели часове ми предоставяше своите ръце да разглеждам линиите, на които той лично ми изразяваше тяхната история на създаване през различните култури и раси, и когато в Неговата ръка видях линията на шестата раса, която ще се появи впоследствие в ръцете на хората, изпитах наистина грандиозното величие на живата разумна природа, която непрестанно пише върху нашия организъм. Тогава ми стана ясно и чрез другите окултни науки - как човешкото тяло е израз и синтеза на историята на човечеството. Тогава разбрах, че всичко в природата е живо, разумно, подчинено на едни велики закони, които създават и творят хармонията в Битието. Разбира се тези окултни сили могат да се развият в човека само по пътя на любовта, която изпитваме в мощната аура на това космично същество, което е призвано да завърти колелото на историята на човечеството.
към текста >>
По цели часове ми
предоставяше
своите ръце да разглеждам линиите, на които той лично ми изразяваше тяхната история на създаване през различните култури и раси, и когато в Неговата ръка видях линията на шестата раса, която ще се появи впоследствие в ръцете на хората, изпитах наистина грандиозното величие на живата разумна природа, която непрестанно пише върху нашия организъм.
За мен Той представляваше най-големият авторитет на земята. Неговата чистота ме обгръщаше все повече и повече. До каква голяма степен се отнасях критично към окултните науки се вижда от следното обстоятелство. За мен окултните науки, например хиромантия и хирогномия - представляваха нещо неясно, неточно, смътно, и за да се убедя в тяхната истинност, като студент по философия, трябваше да обикалям всички факултети, да разглеждам стотици и хиляди ръце - докато най-сетне се убедих в някои техни твърдения. За тази наука най-силно ми повлия Учителят.
По цели часове ми
предоставяше
своите ръце да разглеждам линиите, на които той лично ми изразяваше тяхната история на създаване през различните култури и раси, и когато в Неговата ръка видях линията на шестата раса, която ще се появи впоследствие в ръцете на хората, изпитах наистина грандиозното величие на живата разумна природа, която непрестанно пише върху нашия организъм.
Тогава ми стана ясно и чрез другите окултни науки - как човешкото тяло е израз и синтеза на историята на човечеството. Тогава разбрах, че всичко в природата е живо, разумно, подчинено на едни велики закони, които създават и творят хармонията в Битието. Разбира се тези окултни сили могат да се развият в човека само по пътя на любовта, която изпитваме в мощната аура на това космично същество, което е призвано да завърти колелото на историята на човечеството. Това същество като мощен магнит упражнява мощно влияние за развиване на тези скрити, окултни сили, които ще се пробудят във всички човеци през новата култура. Любовта е най-голямата магия в Битието.
към текста >>
45.
7.10. ДИМИТЪР ГРИВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Разглеждаше Школата на Учителя в един съвсем друг
порядък
и мащаб, където Словото на Учителя е Създателят на Вселената в нас и около нас.
Аз бях свидетел и на едното, и на другото. Но успях да запечатам в съзнанието си онези часове на разговори с него, когато човек разбира какво значи оня Пса-лом от Давида № 133: „Ето, колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единомислие". И именно в тези възвишени негови моменти успях да работя с Димитър Грива и да запиша неговите спомени от времето на Учителя. Ах, какъв добър разказвач беше той в тези изключителни мигове. Правеше невероятни съпоставки и паралели с хора и събития.
Разглеждаше Школата на Учителя в един съвсем друг
порядък
и мащаб, където Словото на Учителя е Създателят на Вселената в нас и около нас.
Бях поканен от него в дома на Мария Славова, където живееше като заврян зет. Там успях да запиша неговите опитности. Домът беше много уютен, с широки помещения и много светлина, а това предразполагаше за една творческа работа. Съпругата му Мария бе отлична домакиня, гостоприемна и през време на почивката ни поднасяше кафе и вкусен кекс. На друго място такъв кекс не съм вкусвал.
към текста >>
Домът беше много уютен, с широки помещения и много светлина, а това
предразполагаше
за една творческа работа.
Ах, какъв добър разказвач беше той в тези изключителни мигове. Правеше невероятни съпоставки и паралели с хора и събития. Разглеждаше Школата на Учителя в един съвсем друг порядък и мащаб, където Словото на Учителя е Създателят на Вселената в нас и около нас. Бях поканен от него в дома на Мария Славова, където живееше като заврян зет. Там успях да запиша неговите опитности.
Домът беше много уютен, с широки помещения и много светлина, а това
предразполагаше
за една творческа работа.
Съпругата му Мария бе отлична домакиня, гостоприемна и през време на почивката ни поднасяше кафе и вкусен кекс. На друго място такъв кекс не съм вкусвал. Пианото бе поставено на лично място и Грива имаше условия за творческа работа като композитор. И може би най-хубавите неща той в този дом бе сътворил. Това беше около 1974 г.
към текста >>
Дълги години поставяше тази идея за реализация
пред
Борис Николов.
Димитър Грива, като композитор и музикант, е имал за задача от Учителя да работи върху Паневритмията и да я подготви да се изпълнява от симфоничен оркестър. Бе работил дълги години и беше направил един опит, при едно излизане във Франция, да я запише в Монте Карло. Опитът бе излязъл несполучлив, понеже е изсвирена на „прима виста" и френските музиканти не са могли да запишат онези български ритми, характерни за българите. Били са похарчени много пари, но Грива не посмя да я покаже никому. Страхуваше се да не се изложи като провал.
Дълги години поставяше тази идея за реализация
пред
Борис Николов.
Накрая той склони и помоли много приятели от Братството да съдействат на тази идея и да дадат своите приноси в пари. Най-бързо се отзова Павлина Даскалова от Търново. Тя внесе 2000 лв., а това тогава правеха около 17 лекарски заплати. Павлина работеше като учителка в турски села, за да взема по-голяма заплата, която да жертва в името на същата идея. Тя внесе половината от цялата сума, необходима за реализацията на тази идея.
към текста >>
Грива уговори с диригента на Софийската филхармония и
представи
случая, че това е една негова разработка, която трябва да се изпълни от оркестъра с диригент, като се запише на магнетофонен запис и ще се заплати на всички оркестранти, както се полага в случая.
Тя внесе 2000 лв., а това тогава правеха около 17 лекарски заплати. Павлина работеше като учителка в турски села, за да взема по-голяма заплата, която да жертва в името на същата идея. Тя внесе половината от цялата сума, необходима за реализацията на тази идея. Останалите пари се прибавиха от други приятели. Беше необходимо около четири хиляди лева.
Грива уговори с диригента на Софийската филхармония и
представи
случая, че това е една негова разработка, която трябва да се изпълни от оркестъра с диригент, като се запише на магнетофонен запис и ще се заплати на всички оркестранти, както се полага в случая.
При една от репетициите на симфоничния оркестър биват уведомени, че ще запишат една музикална разработка от 45 минути и всички ще получат своето възнаграждение. Грива раздал на всички оркестранти партитурите. Музикантите почват да просвирват материала, който за пръв път виждат. Някои от цигулките почват да просвирват отначало материала. Чувайки началните изпълнения на упражненията от Паневритмията, Петър Ганев се изненадва, става на крака и се оглежда, защото той не знае изобщо, че ще се записва Паневритмията.
към текста >>
Според
музикантите от Школата на Учителя има правила, дадени от Учителя, които трябва да се спазват при разработка на Неговите песни, правила, които не ги е спазвал Димитър Грива поради това, че не ги е знаел.
Това се равняваше на една четвърт от една лекарска заплата. На следващият ден Петър Ганев отнася тези тридесет лева, които е получил, на Борис Николов, връща ги и казва, че не желае да получи тази сума, понеже е свирил музика на Учителя. Единствени слушатели в залата са били Бо-рис Николов, Жечо Панайотов, Георги Томалевски и Нестор Илиев. Тази разработка на Димитър Грива не бе посрещната добре от останалите музиканти, без изключение. За тях тя беше много модерна и я отхвърлиха.
Според
музикантите от Школата на Учителя има правила, дадени от Учителя, които трябва да се спазват при разработка на Неговите песни, правила, които не ги е спазвал Димитър Грива поради това, че не ги е знаел.
С една дума - при разработките на песните на Учителя и на Паневритмията трябва да се спазва класическата линия на музициране. А каква е тя, всеки един музикант знае много добре, какво значи "предкласика", какво значи "класика" и какво значи "посткласика". По-късно, работейки с Димитър Грива той заяви, че ако сега би записал Паневритмията, много неща би променил и би ги дал по друг начин. Това е естествено, защото вече е прослушал на магнетофонен запис своята хармонизация и знае много добре къде и какви корекции трябва да се направят. Не съм убеден, дали това той го коригира в своите партитури.
към текста >>
А каква е тя, всеки един музикант знае много добре, какво значи "
предкласика
", какво значи "класика" и какво значи "посткласика".
Единствени слушатели в залата са били Бо-рис Николов, Жечо Панайотов, Георги Томалевски и Нестор Илиев. Тази разработка на Димитър Грива не бе посрещната добре от останалите музиканти, без изключение. За тях тя беше много модерна и я отхвърлиха. Според музикантите от Школата на Учителя има правила, дадени от Учителя, които трябва да се спазват при разработка на Неговите песни, правила, които не ги е спазвал Димитър Грива поради това, че не ги е знаел. С една дума - при разработките на песните на Учителя и на Паневритмията трябва да се спазва класическата линия на музициране.
А каква е тя, всеки един музикант знае много добре, какво значи "
предкласика
", какво значи "класика" и какво значи "посткласика".
По-късно, работейки с Димитър Грива той заяви, че ако сега би записал Паневритмията, много неща би променил и би ги дал по друг начин. Това е естествено, защото вече е прослушал на магнетофонен запис своята хармонизация и знае много добре къде и какви корекции трябва да се направят. Не съм убеден, дали това той го коригира в своите партитури. По-късно той ги събра и ги подвърза. Аз исках да ги поема и запазя, той обеща, но после промени решението си.
към текста >>
Тогава аз му занесох снимков материал,
разпределен
по теми, само за работа.
След години Димитър Грива имаше идеята да направи един документален филм за Учителя, като изисква от мен да му съдействам със снимки. Аз отначало отказах. Той ме обвини, че не искам да му съдействам. Казах му, че това може да стане, само ако аз движа нещата. Той не се съгласи.
Тогава аз му занесох снимков материал,
разпределен
по теми, само за работа.
Казах му, че сега е времето да употреби направения магнетофонен запис на Паневритмията за озвучаване на документалния филм. Той имаше друга фикс-идея, която не можеше да се реализира. Чаках го една година. Отидох, прибрах си материалите и му казах: „Видя ли, убеди ли се, че не можа нищо да направиш. И то, само защото не ме послуша." Той мълчеше, кимна с глава и каза: „Убедих се".
към текста >>
А сценарият на документалния филм е вече отпечатан и се намира в
поредицата
„Изгревът" от том I-ви до том IV-ти.Така че тази идея ще бъде реализирана след време от някой, който е запознат с томовете на „Изгрева" и ги приеме за достоверни.
Чаках го една година. Отидох, прибрах си материалите и му казах: „Видя ли, убеди ли се, че не можа нищо да направиш. И то, само защото не ме послуша." Той мълчеше, кимна с глава и каза: „Убедих се". Но аз не съм се отказал в никакъв случай. Аз търся и чакам да дойде човек, който да направи документален филм, като се използва направения запис на Паневритмията на Димитър Грива, като се приложи снимков материал.
А сценарият на документалния филм е вече отпечатан и се намира в
поредицата
„Изгревът" от том I-ви до том IV-ти.Така че тази идея ще бъде реализирана след време от някой, който е запознат с томовете на „Изгрева" и ги приеме за достоверни.
Димитър Грива имаше разработки за хор на някои братски песни, но какво стана с тези разработки, днес никой нищо не знае. Ако беше ми ги предал, сега щеше да ги има. Грива беше и добър художник. Има много нарисувани платна от него, някои от които са запазени. Имам и подарена картина от него.
към текста >>
Ако беше ми ги
предал
, сега щеше да ги има.
И то, само защото не ме послуша." Той мълчеше, кимна с глава и каза: „Убедих се". Но аз не съм се отказал в никакъв случай. Аз търся и чакам да дойде човек, който да направи документален филм, като се използва направения запис на Паневритмията на Димитър Грива, като се приложи снимков материал. А сценарият на документалния филм е вече отпечатан и се намира в поредицата „Изгревът" от том I-ви до том IV-ти.Така че тази идея ще бъде реализирана след време от някой, който е запознат с томовете на „Изгрева" и ги приеме за достоверни. Димитър Грива имаше разработки за хор на някои братски песни, но какво стана с тези разработки, днес никой нищо не знае.
Ако беше ми ги
предал
, сега щеше да ги има.
Грива беше и добър художник. Има много нарисувани платна от него, някои от които са запазени. Имам и подарена картина от него. Грива премина през житейски несполуки и през два брака. Там му бяха големите лични провали и голямото падане, от което човек трудно може след това да излезе на видело.
към текста >>
По-късно този материал бе
предаден
на Марийка Марашлиева, която го извади на машинописен текст.
Разказваше ми, че като напускал дома на втората си жена Мария Славова, натоварил багажа си на един камион, натрупал нотните листове накрая, имало много силен вятър този ден, камионът бил открит, той тръгнал и по пътя всички нотни листове се разпилели от вятъра. Като пристигнал в новата си квартира, всичко било изхвърчало. А той имаше дълъг творчески път като композитор. Около 1983 г. работихме отново с Димитър Грива и успях да запиша много от неговите възпоменания от епохата на Школата.
По-късно този материал бе
предаден
на Марийка Марашлиева, която го извади на машинописен текст.
Материалът е готов за евентуална публикация. Чака времето си. След като излезна том I на „Изгревът" през 1993 г. Димитър Грива реагира остро срещу тази книга, защото Мария Тодорова на стр. 225-228 бе разказала неща, които са верни, но които не изнасяха на Димитър Грива.
към текста >>
В голямата си част този материал е преработен и
редактиран
, така че той не е оригинален.
След това последва, както винаги се случва в такъв случай, окончателният провал. Той започна да работи с Мария Майсторова и те издадоха с нея една книга „Страници из духовната биография на българите", в която е вместен материал от Словото на Учителя. Но те двамата си поставиха имената отгоре на книгата като автори. А те не са автори. Освен това към всяка глава те сложиха свои бележки и след това включваха материал от Словото на Учителя.
В голямата си част този материал е преработен и
редактиран
, така че той не е оригинален.
Като пример може да се посочи на стр. 14, където е поместено „Божието завещание", което е изцяло редактирано и променено. И така това не е оригинал. По такъв начин са работили в цялата книга. И накрая излиза следното: За да си сложат имената като автори на първата страница и да включат своя материал, протягат ръка в съкровищницата на Учителя, взимат от Него, редактират го, променят го и издават книга, само и само да си напишат имената и да покажат, че са направили нещо.
към текста >>
14, където е поместено „Божието завещание", което е изцяло
редактирано
и променено.
Но те двамата си поставиха имената отгоре на книгата като автори. А те не са автори. Освен това към всяка глава те сложиха свои бележки и след това включваха материал от Словото на Учителя. В голямата си част този материал е преработен и редактиран, така че той не е оригинален. Като пример може да се посочи на стр.
14, където е поместено „Божието завещание", което е изцяло
редактирано
и променено.
И така това не е оригинал. По такъв начин са работили в цялата книга. И накрая излиза следното: За да си сложат имената като автори на първата страница и да включат своя материал, протягат ръка в съкровищницата на Учителя, взимат от Него, редактират го, променят го и издават книга, само и само да си напишат имената и да покажат, че са направили нещо. А Учителят е строго забранил да се разбива Неговото Слово, от него да се вземат части, за да се съставят различни издания. Защо ли?
към текста >>
И накрая излиза следното: За да си сложат имената като автори на първата страница и да включат своя материал, протягат ръка в съкровищницата на Учителя, взимат от Него,
редактират
го, променят го и издават книга, само и само да си напишат имената и да покажат, че са направили нещо.
В голямата си част този материал е преработен и редактиран, така че той не е оригинален. Като пример може да се посочи на стр. 14, където е поместено „Божието завещание", което е изцяло редактирано и променено. И така това не е оригинал. По такъв начин са работили в цялата книга.
И накрая излиза следното: За да си сложат имената като автори на първата страница и да включат своя материал, протягат ръка в съкровищницата на Учителя, взимат от Него,
редактират
го, променят го и издават книга, само и само да си напишат имената и да покажат, че са направили нещо.
А Учителят е строго забранил да се разбива Неговото Слово, от него да се вземат части, за да се съставят различни издания. Защо ли? Защото Божественият Дух се изявява по строго определено време и в строго обозначено място по начин, който е неповторим и неподражаем. Затова беседите на Учителя представляват Словото на Бога и то не може да се разбива на части и всеки да взема безразборно от него, за да скалъпва свои издания и да може накрая да си напише името си някой, като автор. Това е най-големият провал на Димитър Грива.
към текста >>
Защото Божественият Дух се изявява по строго
определено
време и в строго обозначено място по начин, който е неповторим и неподражаем.
И така това не е оригинал. По такъв начин са работили в цялата книга. И накрая излиза следното: За да си сложат имената като автори на първата страница и да включат своя материал, протягат ръка в съкровищницата на Учителя, взимат от Него, редактират го, променят го и издават книга, само и само да си напишат имената и да покажат, че са направили нещо. А Учителят е строго забранил да се разбива Неговото Слово, от него да се вземат части, за да се съставят различни издания. Защо ли?
Защото Божественият Дух се изявява по строго
определено
време и в строго обозначено място по начин, който е неповторим и неподражаем.
Затова беседите на Учителя представляват Словото на Бога и то не може да се разбива на части и всеки да взема безразборно от него, за да скалъпва свои издания и да може накрая да си напише името си някой, като автор. Това е най-големият провал на Димитър Грива. Той бе документиран лично от него, книгата е издадена, а неговият живот протече по същия начин, както бе разказано за финала на тази книга. Той се обяви срещу книгата „Изгревът", защото не можа да понесе несполуките и провала на своите фикс идеи. И сега аз трябва да го спасявам от краха му.
към текста >>
Затова беседите на Учителя
представляват
Словото на Бога и то не може да се разбива на части и всеки да взема безразборно от него, за да скалъпва свои издания и да може накрая да си напише името си някой, като автор.
По такъв начин са работили в цялата книга. И накрая излиза следното: За да си сложат имената като автори на първата страница и да включат своя материал, протягат ръка в съкровищницата на Учителя, взимат от Него, редактират го, променят го и издават книга, само и само да си напишат имената и да покажат, че са направили нещо. А Учителят е строго забранил да се разбива Неговото Слово, от него да се вземат части, за да се съставят различни издания. Защо ли? Защото Божественият Дух се изявява по строго определено време и в строго обозначено място по начин, който е неповторим и неподражаем.
Затова беседите на Учителя
представляват
Словото на Бога и то не може да се разбива на части и всеки да взема безразборно от него, за да скалъпва свои издания и да може накрая да си напише името си някой, като автор.
Това е най-големият провал на Димитър Грива. Той бе документиран лично от него, книгата е издадена, а неговият живот протече по същия начин, както бе разказано за финала на тази книга. Той се обяви срещу книгата „Изгревът", защото не можа да понесе несполуките и провала на своите фикс идеи. И сега аз трябва да го спасявам от краха му. След време трябва да публикувам неговите спомени, които заслужават адмирации и които бяха записани в онези периоди, когато той бе на Небето на своята творческа изява и бе извисен чрез дух в единомислие с онези, които бяха ученици в Школата на Учителя.
към текста >>
46.
14. ПЪРВИТЕ САЛОНИ
,
,
ТОМ 5
И
представете
си тя се отваря не къде да е, а точно там където трябваше да бъде.
14. ПЪРВИТЕ САЛОНИ Учителят реши да отвори Школата на Бялото Братство. Да се уточним: Учителят реши да отвори Школата на Бялото Братство, както на земята, но и за пръв път в Духовния свят и във Вселената. Тази школа за пръв път се отваряше.
И
представете
си тя се отваря не къде да е, а точно там където трябваше да бъде.
Там където бе дошъл Учителят в плът и кръв, там където Божественият Дух бе се вселил и въплътил в Учителят. А знаете ли коя бе тази страна? Тази страна бе Обетованата земя и тя се наричаше България. Да, България е свещената земя. Земята, където Бог съизволи да слезне и да ходи по нея в плът и кръв.
към текста >>
И да не мислите, че всичко тръгна по мед и масло, в
ред
и
порядък
.
А знаете ли коя бе тази страна? Тази страна бе Обетованата земя и тя се наричаше България. Да, България е свещената земя. Земята, където Бог съизволи да слезне и да ходи по нея в плът и кръв. Та пазете тази земя, пазете стъпките на Учителя, пазете Словото Му.
И да не мислите, че всичко тръгна по мед и масло, в
ред
и
порядък
.
Напротив Учителят имаше противодействия от всички страни - от държавата, от офицерството, от духовенството, от неразумните българи и от непослуша-нието на учениците си. Ама най-вече беше от непослушанието на учениците, защото те бяха до него и те бяха непосредствените спътници на Учителя. Беше открита Школата, надойдоха изпратените за това ученици от Невидимия свят, насъбраха се и любопитни граждани, че и противниците надойдоха - всички искаха да слушат едни от любознателност, други от нужда, трети с някаква цел да уловят Учителят в нещо непорядъчно, в някакво непо-ходящо изказване за времето си и да го поместят във вестниците срещу него. Сега като чета беседите от онова време виждам, че отговорите на Учителя не само, че са актуални сега, но те са вечни истини. Истината вчера, днес и утре е една и съща и вездесъща.
към текста >>
Ама най-вече беше от непослушанието на учениците, защото те бяха до него и те бяха
непосредствените
спътници на Учителя.
Да, България е свещената земя. Земята, където Бог съизволи да слезне и да ходи по нея в плът и кръв. Та пазете тази земя, пазете стъпките на Учителя, пазете Словото Му. И да не мислите, че всичко тръгна по мед и масло, в ред и порядък. Напротив Учителят имаше противодействия от всички страни - от държавата, от офицерството, от духовенството, от неразумните българи и от непослуша-нието на учениците си.
Ама най-вече беше от непослушанието на учениците, защото те бяха до него и те бяха
непосредствените
спътници на Учителя.
Беше открита Школата, надойдоха изпратените за това ученици от Невидимия свят, насъбраха се и любопитни граждани, че и противниците надойдоха - всички искаха да слушат едни от любознателност, други от нужда, трети с някаква цел да уловят Учителят в нещо непорядъчно, в някакво непо-ходящо изказване за времето си и да го поместят във вестниците срещу него. Сега като чета беседите от онова време виждам, че отговорите на Учителя не само, че са актуални сега, но те са вечни истини. Истината вчера, днес и утре е една и съща и вездесъща. Надойдоха слушателите - ние бяхме слушатели, а не ученици. Ученик е онзи, който учи и изпълнява волята на Учителя, а ние бяхме слушатели тогава.
към текста >>
За всеки ученик е строго
определено
каква работа има да свърши в своят живот.
Те живееха в един свят на опиянението от аурата и присъствието на Учителя. Аз се учудвам как така се случи, че ние, които бяхме млади тогава също не го записвахме и не си държахме дневници. Дали смятахме, че това не е важно, а важното бе изявата на Учителя и неговото Слово. Добре че се намериха хора, които стояха и стенографираха и това всичко се напечати. Тези хора -стенографите, изпълниха една голяма работа и в това отношение постъпиха като ученици - изпълниха Волята на Бога да се запише Словото на Учителя, Словото на Духът Божий.
За всеки ученик е строго
определено
каква работа има да свърши в своят живот.
Та дойде време да се чудим, да си припомняме, да уточняваме сега след толкова години. Ето сега уточнявам този въпрос за първите сбирки и салони с моят спътник Борис Николов. Мога да направя и грешка, тя може да се провери и уточни впоследствие, но има неща, които се помнят и те ще бъдат споменати и казани от мен. През 1921 година Учителят държеше беседите си на салона на ул. „Раковски" и ъгъла „Граф Игнатиев".
към текста >>
Сестра Маркова беше белгийка, беше женена за българин, който беше пияница, беше я напуснал, а тя като чужденка говорейки матерния си език
предаваше
уроци по френски език.
Тук стана едно сражение между двете ложи и Учителят преустанови беседите си тук. На този въпрос ще се спра по-късно. През 1922-1923 г. на ул. „Цар Шишман" в салона на сестра Маркова се четяха лекциите на Младежкият Окултен клас.
Сестра Маркова беше белгийка, беше женена за българин, който беше пияница, беше я напуснал, а тя като чужденка говорейки матерния си език
предаваше
уроци по френски език.
Тя беше доста способна като преподавател. Представете си всички нейни ученици, посещаващи нейните курсове и завършвайки ги проговаряха на френски език. А това не беше малко. Имаше и други учители по френски език, но само учениците на Маркова проговарваха и можеха да говорят. Онези от нас, които посещаваха нейните курсове и учеха при нея полека-по-лека заговориха на френски и си служеха свободно - някои напреднаха много и станаха преводачи и преподаватели впоследствие.
към текста >>
Представете
си всички нейни ученици, посещаващи нейните курсове и завършвайки ги проговаряха на френски език.
През 1922-1923 г. на ул. „Цар Шишман" в салона на сестра Маркова се четяха лекциите на Младежкият Окултен клас. Сестра Маркова беше белгийка, беше женена за българин, който беше пияница, беше я напуснал, а тя като чужденка говорейки матерния си език предаваше уроци по френски език. Тя беше доста способна като преподавател.
Представете
си всички нейни ученици, посещаващи нейните курсове и завършвайки ги проговаряха на френски език.
А това не беше малко. Имаше и други учители по френски език, но само учениците на Маркова проговарваха и можеха да говорят. Онези от нас, които посещаваха нейните курсове и учеха при нея полека-по-лека заговориха на френски и си служеха свободно - някои напреднаха много и станаха преводачи и преподаватели впоследствие. Тук също в този салон се получиха спънки - станаха недоразумения и стана тясно за нас. Учителят бе принуден да напусне този салон.
към текста >>
Онези от нас, които посещаваха нейните курсове и учеха при нея полека-по-лека заговориха на френски и си служеха свободно - някои
напреднаха
много и станаха преводачи и преподаватели впоследствие.
Сестра Маркова беше белгийка, беше женена за българин, който беше пияница, беше я напуснал, а тя като чужденка говорейки матерния си език предаваше уроци по френски език. Тя беше доста способна като преподавател. Представете си всички нейни ученици, посещаващи нейните курсове и завършвайки ги проговаряха на френски език. А това не беше малко. Имаше и други учители по френски език, но само учениците на Маркова проговарваха и можеха да говорят.
Онези от нас, които посещаваха нейните курсове и учеха при нея полека-по-лека заговориха на френски и си служеха свободно - някои
напреднаха
много и станаха преводачи и преподаватели впоследствие.
Тук също в този салон се получиха спънки - станаха недоразумения и стана тясно за нас. Учителят бе принуден да напусне този салон. От 1923-1924 година ние се преместихме в салона на „Турн ферайн", където се четяха лекциите на младежкият окултен клас, на Общият Окултен клас и неделните беседи. Това беше един спортен салон на някаква немска спортна организация. Трябваше предварително да се преместват разните спортни съоръжения.
към текста >>
Трябваше
предварително
да се преместват разните спортни съоръжения.
Онези от нас, които посещаваха нейните курсове и учеха при нея полека-по-лека заговориха на френски и си служеха свободно - някои напреднаха много и станаха преводачи и преподаватели впоследствие. Тук също в този салон се получиха спънки - станаха недоразумения и стана тясно за нас. Учителят бе принуден да напусне този салон. От 1923-1924 година ние се преместихме в салона на „Турн ферайн", където се четяха лекциите на младежкият окултен клас, на Общият Окултен клас и неделните беседи. Това беше един спортен салон на някаква немска спортна организация.
Трябваше
предварително
да се преместват разните спортни съоръжения.
Тук беседите на Учителя бяха вечерно време - от 18 до 19 часа, всички след работно време идваха, слушаха и след това се разотиваха. Но за нас младите бе много неудобно, бяхме млади момичета, девойки, жени и да се връщаш по тъмно бе неуместно, неудачно и свързано с много неудобства, дори със скандали с родителите ни и семействата си. Изобщо затруднения и препятствия от всички страни. Аз тогава работех като пианистка в едно кино. Тогава беше още време на нямото кино, онези филми, които сега ги гледате като киноархивни и можете да се усмихнете леко подигравателно или пренебрежително към тях.
към текста >>
Попитах го защо не се премести беседата и да бъде рано сутрин
преди
работа, а да се преустанови вечерната беседа.
И кината тогава работеха по вечерно време. Аз също работех по това време и не можех да посещавам Школата и се намерих във вътрешно противоречие със себе си. Това ме затрудни много. Или трябваше да свиря и да си изкарвам някой лев за прехраната, или трябваше да напусна и да посещавам само беседите на Учителя. Отивам при него и споделям тревогата си, че работя по онова време, когато другите слушат неговите беседи.
Попитах го защо не се премести беседата и да бъде рано сутрин
преди
работа, а да се преустанови вечерната беседа.
Обясних му всичко, което преминаваше през главата ми и че се страхуваме да се връщаме у дома късно. Той ме погледна, втренчено ме огледа и каза: „Хубаво". Така аз станах причината да се прехвърлят школните лекции сутрин. Учителят ги направи от 5 часа сутринта и те продължаваха до 6 часа и след това всички си отиваха на работа доволни и предоволни от това разрешение. По онова време когато беседите бяха вечерно време в този немски салон приятелите бяха свикнали да ядат черна ряпа и прас лук.
към текста >>
Учителят ги направи от 5 часа сутринта и те продължаваха до 6 часа и след това всички си отиваха на работа доволни и
предоволни
от това разрешение.
Отивам при него и споделям тревогата си, че работя по онова време, когато другите слушат неговите беседи. Попитах го защо не се премести беседата и да бъде рано сутрин преди работа, а да се преустанови вечерната беседа. Обясних му всичко, което преминаваше през главата ми и че се страхуваме да се връщаме у дома късно. Той ме погледна, втренчено ме огледа и каза: „Хубаво". Така аз станах причината да се прехвърлят школните лекции сутрин.
Учителят ги направи от 5 часа сутринта и те продължаваха до 6 часа и след това всички си отиваха на работа доволни и
предоволни
от това разрешение.
По онова време когато беседите бяха вечерно време в този немски салон приятелите бяха свикнали да ядат черна ряпа и прас лук. Първо се нах-ранваха у дома и тогава идваха на беседа. Целият салон миришеше на черна ряпа и прас лук. А ние младежите бяхме по-модерни и не искахме да ядеме, за да не миришеме, но като влизахме там едва издържахме на тази невероятна миризма в салона. Ние протестирахме, но един възрастен брат носеше ряпа и стрък от прас, беше го нарязал на дребни парчета и за да не ни мирише ние трябваше да вкусим от него и по този начин се приобщавахме към другите.
към текста >>
Продадоха го
предприемачите
, които изиграха братята заради тяхното невежество и непослушание.
Това значи да се учиш на търпение. Затова разсъждавай върху онези промени, които са били причина различните философи да си сформират убежденията. Затова е необходимо да имаш часове на размишление и съзерцание през деня. Човек трябва да схване животът като нещо вътрешно, а външните форми са само проявление." От 1924 година се преместихме на улица „Оборище" в сграда, която бе направена от Братството в двора на Иван Радославов. Но и този салон изчезна, стопи се по невидимите пътища.
Продадоха го
предприемачите
, които изиграха братята заради тяхното невежество и непослушание.
При тези първи салони се нареждахме като шпалир, Учителят минаваше покрай нас, кимваше с поглед и всички се радвахме, бяхме щастливи. Това беше времето на едно на големите изявления на Духа, когато голямото благословение се изливаше върху нас. Тогава изживяхме необикновени състояния, защото по това време Духът се изявяваше и ние не бяхме само слушатели, но ние се хранехме от Словото на Учителя.
към текста >>
47.
28. СТРАЖАТА
,
,
ТОМ 5
28. СТРАЖАТА Възрастните бяха братя бяха взели решение да сложат в
ред
и
порядък
някои неща около Учителят.
28. СТРАЖАТА Възрастните бяха братя бяха взели решение да сложат в
ред
и
порядък
някои неща около Учителят.
Те смятаха, че нашите непрекъснати посещения при Учителя от младите и по-точно от младите сестри, които бяхме тогава около 20-25-годишни определено пречат на работата на Учителя и не го оставяме свободен. Освен това съображение те имаха на ум и нещо друго - те искаха да спрат тази върволица от млади жени, защото по това време в града се носеха какви ли не слухове за морала на Братството и затова, че около Учителя имало само млади жени. А когато Учителят отвори Школата той бе на 57 години в неговото земно пребиваване в плът между българите. По-късно с годините така се сложиха нещата, че в Братството преобладаваше женския елемент. Защо ли?
към текста >>
Те смятаха, че нашите непрекъснати посещения при Учителя от младите и по-точно от младите сестри, които бяхме тогава около 20-25-годишни
определено
пречат на работата на Учителя и не го оставяме свободен.
28. СТРАЖАТА Възрастните бяха братя бяха взели решение да сложат в ред и порядък някои неща около Учителят.
Те смятаха, че нашите непрекъснати посещения при Учителя от младите и по-точно от младите сестри, които бяхме тогава около 20-25-годишни
определено
пречат на работата на Учителя и не го оставяме свободен.
Освен това съображение те имаха на ум и нещо друго - те искаха да спрат тази върволица от млади жени, защото по това време в града се носеха какви ли не слухове за морала на Братството и затова, че около Учителя имало само млади жени. А когато Учителят отвори Школата той бе на 57 години в неговото земно пребиваване в плът между българите. По-късно с годините така се сложиха нещата, че в Братството преобладаваше женския елемент. Защо ли? Те трябваше да присъствуват вероятно по равно и двата пола, но по една и друга причина много братя се отклоняваха като се същото се отнасяше и за сестрите и потъваха в житейските си грижи, а света ги поглъщаше и те изчезваха от погледите ни.
към текста >>
Но този състав от млади жени и млади мъже, с всичките наши въжделения, които носехме от света от
ред
поколения, които носехме от различни, безброй прераждания, то всичко това тук се изнасяше като на показ, като на панаир
пред
лицето на Учителя.
Защо ли? Те трябваше да присъствуват вероятно по равно и двата пола, но по една и друга причина много братя се отклоняваха като се същото се отнасяше и за сестрите и потъваха в житейските си грижи, а света ги поглъщаше и те изчезваха от погледите ни. Оставаха верните по Дух. Много пъти бях чувала от Учителя, а това го има записано и в беседите, че този опит, който Той прави с тази окултна Школа е единствената по рода си в света, защото за пръв път в една окултна школа се допускат и жени. Това означаваше, че трябваше да се повдигне жената и това Учителят го е дал многократно в различни беседи, а има и една такава „Новата Ева".
Но този състав от млади жени и млади мъже, с всичките наши въжделения, които носехме от света от
ред
поколения, които носехме от различни, безброй прераждания, то всичко това тук се изнасяше като на показ, като на панаир
пред
лицето на Учителя.
А понякога пред него ние изнасяхме своето несъвършенство и нашите подпушени чувства, нашите замърсени мисли и неправилни постъпки. И това всичко ние го поднасяхме на Учителя. Ето защо, когато аз веднъж Му поднесох едно ястие направено много хубаво така сготвено, че като го погледнеш да ти потекат слюнки. Това бе външната страна, но Той погледна яденето и ми каза: „Марийке, яденето ти е прегоряло". А това бе символично казано, защото отговаряше на моето вътрешно състояние, което тогава е било такова, че нещо в себе си не съм свършила както трябва, че нещо в мене е прегоряло и че аз съм скъсана на този изпит.
към текста >>
А понякога
пред
него ние изнасяхме своето несъвършенство и нашите подпушени чувства, нашите замърсени мисли и неправилни постъпки.
Те трябваше да присъствуват вероятно по равно и двата пола, но по една и друга причина много братя се отклоняваха като се същото се отнасяше и за сестрите и потъваха в житейските си грижи, а света ги поглъщаше и те изчезваха от погледите ни. Оставаха верните по Дух. Много пъти бях чувала от Учителя, а това го има записано и в беседите, че този опит, който Той прави с тази окултна Школа е единствената по рода си в света, защото за пръв път в една окултна школа се допускат и жени. Това означаваше, че трябваше да се повдигне жената и това Учителят го е дал многократно в различни беседи, а има и една такава „Новата Ева". Но този състав от млади жени и млади мъже, с всичките наши въжделения, които носехме от света от ред поколения, които носехме от различни, безброй прераждания, то всичко това тук се изнасяше като на показ, като на панаир пред лицето на Учителя.
А понякога
пред
него ние изнасяхме своето несъвършенство и нашите подпушени чувства, нашите замърсени мисли и неправилни постъпки.
И това всичко ние го поднасяхме на Учителя. Ето защо, когато аз веднъж Му поднесох едно ястие направено много хубаво така сготвено, че като го погледнеш да ти потекат слюнки. Това бе външната страна, но Той погледна яденето и ми каза: „Марийке, яденето ти е прегоряло". А това бе символично казано, защото отговаряше на моето вътрешно състояние, което тогава е било такова, че нещо в себе си не съм свършила както трябва, че нещо в мене е прегоряло и че аз съм скъсана на този изпит. И трябваше да се явявам на поправителен студентски изпит.
към текста >>
Имаше тогава една такава форма, когато властта и полицията поставят някой нарушител на законите не в затвора и не в полицията, а в собственият му дом и поставят денонощна стража
пред
вратата му, за да не може нито той да излиза навън от къщата си, нито чужд човек да може да го посещава.
А това нещо се отклони и отиде в своята крайност - някой се озлобиха и това озлобение дори не можеше да се срещне долу в света, а камо ли в една окултна школа. Точно в този момент те решиха да поставят да прислужва на Учителя сестра Станка и по този начин да не се допуска външен човек да пристъпва прага и вратата на Учителя. Бяха си направили дежурства старите братя, защото решиха освен вътрешна охрана, която да бъде Станка, да има и външна охрана от заслужили братя. И понеже имаше вече стража около Учителя, която да не допуща нас младите, единствената връзка между нас и Учителя трябваше да се осъществява чрез стражата и въпросната сестра Станка. Учителят беше поставен по този начин под домашен арест.
Имаше тогава една такава форма, когато властта и полицията поставят някой нарушител на законите не в затвора и не в полицията, а в собственият му дом и поставят денонощна стража
пред
вратата му, за да не може нито той да излиза навън от къщата си, нито чужд човек да може да го посещава.
Единствено право имаха да влизат в къщата неговите домашни. Тук на Изгрева се случи същото - Учителят бе поставен под домашен арест и то не от властта, която го хулеше, не от обществото, което го отхвърляше, не от духовенството, което изсипваше огън и жупел срещу Учителя, а от самите нас, от самите му ученици - от възрастните братя. Да се чудиш и да се маеш. Сега като ги разказвам тези неща учудвам се как Учителят ни е търпял нас, говоря за тези, които бяхме около него, а за другите - неговите явни противници, за тях да не говорим. Представете си тази стража пред вратата на Учителя беше въоръжена.
към текста >>
Представете
си тази стража
пред
вратата на Учителя беше въоръжена.
Имаше тогава една такава форма, когато властта и полицията поставят някой нарушител на законите не в затвора и не в полицията, а в собственият му дом и поставят денонощна стража пред вратата му, за да не може нито той да излиза навън от къщата си, нито чужд човек да може да го посещава. Единствено право имаха да влизат в къщата неговите домашни. Тук на Изгрева се случи същото - Учителят бе поставен под домашен арест и то не от властта, която го хулеше, не от обществото, което го отхвърляше, не от духовенството, което изсипваше огън и жупел срещу Учителя, а от самите нас, от самите му ученици - от възрастните братя. Да се чудиш и да се маеш. Сега като ги разказвам тези неща учудвам се как Учителят ни е търпял нас, говоря за тези, които бяхме около него, а за другите - неговите явни противници, за тях да не говорим.
Представете
си тази стража
пред
вратата на Учителя беше въоръжена.
С какво може да се въоръжи една стража - с пушка или със сабя? Тя бе въоръжена с тояга. Да, с българска тояга. Навремето с тояга дебела и дълга се гонеха кучетата и псетата, добитъка и стоката, с нея се отбраняваха и от зверовете, които ги нападаха. Та тази тояга ни приравни с това, че ние сме стока и добитък.
към текста >>
Него ден на стража
пред
вратата на Учителя беше един от по-интелигентните братя.
Тя бе въоръжена с тояга. Да, с българска тояга. Навремето с тояга дебела и дълга се гонеха кучетата и псетата, добитъка и стоката, с нея се отбраняваха и от зверовете, които ги нападаха. Та тази тояга ни приравни с това, че ние сме стока и добитък. А тоягата бе бяла, хубава, блестеше на слънцето и подхождаше напълно на Бялото Братство и на Белите братя.
Него ден на стража
пред
вратата на Учителя беше един от по-интелигентните братя.
Казваше се Райчев. У дома бяхме купили един килограм много хубави едри маслини и аз отивах да ги занеса на Учителя. Брат Райчев ме спря, подпрял се на тоягата като овчар, пазещ овце и ме попита къде отивам. Отговорих му, че отивам да занеса тези маслини на Учителя. Показах му ги, той ги огледа, харесаха му и отсече: „Занеси ги и ги предай на Станка, а тя ще ги даде на Учителя".
към текста >>
Показах му ги, той ги огледа, харесаха му и отсече: „Занеси ги и ги
предай
на Станка, а тя ще ги даде на Учителя".
Него ден на стража пред вратата на Учителя беше един от по-интелигентните братя. Казваше се Райчев. У дома бяхме купили един килограм много хубави едри маслини и аз отивах да ги занеса на Учителя. Брат Райчев ме спря, подпрял се на тоягата като овчар, пазещ овце и ме попита къде отивам. Отговорих му, че отивам да занеса тези маслини на Учителя.
Показах му ги, той ги огледа, харесаха му и отсече: „Занеси ги и ги
предай
на Станка, а тя ще ги даде на Учителя".
Аз подскочих като ужилена. Той ме огледа и се озадачи, защо ли съм подскочила. „Какво на Станка ли? Че нея ли избрахте, нея ли намерихте да прислужва на Учителя? Та вие знаете ли, че Учителят се гнуси от нея?
към текста >>
Мога да ти
предам
маслините само ако вие лично му ги занесете заедно с тоягата".
Той ме огледа и се озадачи, защо ли съм подскочила. „Какво на Станка ли? Че нея ли избрахте, нея ли намерихте да прислужва на Учителя? Та вие знаете ли, че Учителят се гнуси от нея? Той лично ми даде чашата си да я измия, за да не я мие Станка.
Мога да ти
предам
маслините само ако вие лично му ги занесете заедно с тоягата".
Брат Райчев ме изгледа много внимателно и сериозно, после огледа тоягата и огледа себе си. Взе мълчешката маслините и тръгна към вратата на стаята на Учителя. Аз стоях отвън, а цялата се тресях отвътре от възмущение и наблюдавах какво ще стане. Брат Райчев стигна до вратата, остави тоягата, обърна се към мен, за да видя, че влиза при Учителя без тояга и му занесе маслините. Какво е казал на Учителя и какво Учителя му отговорил не зная, но онова, което видях бе, че той излезе от стаята на Учителя, мина покрай тоягата и не я взе, нито я погледна, после премина покрай мене все едно, че бях дърво и се запъти нанякъде.
към текста >>
48.
70. КОЙ КАК ЦЕЛУВАШЕ ДЕСНИЦАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Но сутринта след Паневритмията на поляната, тогава го заобикаляхме, нареждахме се един след друг и всеки си чакаше
реда
, за да му целуне ръка.
70. КОЙ КАК ЦЕЛУВАШЕ ДЕСНИЦАТА НА УЧИТЕЛЯ Обикновено, когато отивах при Учителя на среща с него и разговор като се приближавах към него, целувах десницата му. Това правеха всички. След свършването на разговора отново целувахме ръка. Ние се радвахме и го смятахме за голямо благословение и имахме възможност да се допрем до Учителя, до Духа Божий, който бе в него. Обикновено също след беседа се приближавахме към него и целувахме ръката му, но впоследствие дойде време той преустанови целуването на ръка след беседа, минаваше мимоходом покрай нас, отговаряше понякога на въпроси и се качваше горе в стаичката си да си занесе Библията и да почине.
Но сутринта след Паневритмията на поляната, тогава го заобикаляхме, нареждахме се един след друг и всеки си чакаше
реда
, за да му целуне ръка.
А това беше най-сублимният момент на извисяване на Божественият порядък на Изгрева, всички сме играли Паневритмия, всички сме се движили в онзи Божествен порядък, наподобяващ от Паневритмията на нещо неземно, което е само на Небето. После заставахме смирено, търсехме благословението му, целувайки десницата му. Това не беше ритуал, а това беше вътрешна потребност на всеки един от нас. Душите ни ликуваха, те се рееха като птици горе в духовния свят, огрени от присъствието на-Бога и ние усещахме едно неотразимо Божествено присъствие на Изгрева. Един път отново сме на Паневритмия и след като се бяхме наредили подред целувахме ръка на Учителя.
към текста >>
А това беше най-сублимният момент на извисяване на Божественият
порядък
на Изгрева, всички сме играли Паневритмия, всички сме се движили в онзи Божествен
порядък
, наподобяващ от Паневритмията на нещо неземно, което е само на Небето.
Това правеха всички. След свършването на разговора отново целувахме ръка. Ние се радвахме и го смятахме за голямо благословение и имахме възможност да се допрем до Учителя, до Духа Божий, който бе в него. Обикновено също след беседа се приближавахме към него и целувахме ръката му, но впоследствие дойде време той преустанови целуването на ръка след беседа, минаваше мимоходом покрай нас, отговаряше понякога на въпроси и се качваше горе в стаичката си да си занесе Библията и да почине. Но сутринта след Паневритмията на поляната, тогава го заобикаляхме, нареждахме се един след друг и всеки си чакаше реда, за да му целуне ръка.
А това беше най-сублимният момент на извисяване на Божественият
порядък
на Изгрева, всички сме играли Паневритмия, всички сме се движили в онзи Божествен
порядък
, наподобяващ от Паневритмията на нещо неземно, което е само на Небето.
После заставахме смирено, търсехме благословението му, целувайки десницата му. Това не беше ритуал, а това беше вътрешна потребност на всеки един от нас. Душите ни ликуваха, те се рееха като птици горе в духовния свят, огрени от присъствието на-Бога и ние усещахме едно неотразимо Божествено присъствие на Изгрева. Един път отново сме на Паневритмия и след като се бяхме наредили подред целувахме ръка на Учителя. Накрая се изредиха всички.
към текста >>
Един път отново сме на Паневритмия и след като се бяхме
наредили
подред
целувахме ръка на Учителя.
Но сутринта след Паневритмията на поляната, тогава го заобикаляхме, нареждахме се един след друг и всеки си чакаше реда, за да му целуне ръка. А това беше най-сублимният момент на извисяване на Божественият порядък на Изгрева, всички сме играли Паневритмия, всички сме се движили в онзи Божествен порядък, наподобяващ от Паневритмията на нещо неземно, което е само на Небето. После заставахме смирено, търсехме благословението му, целувайки десницата му. Това не беше ритуал, а това беше вътрешна потребност на всеки един от нас. Душите ни ликуваха, те се рееха като птици горе в духовния свят, огрени от присъствието на-Бога и ние усещахме едно неотразимо Божествено присъствие на Изгрева.
Един път отново сме на Паневритмия и след като се бяхме
наредили
подред
целувахме ръка на Учителя.
Накрая се изредиха всички. Учителят се обърна и пита: „Има ли някой друг? " „Няма, Учителю", отговорихме ние. Учителят се оглежда наляво и надясно и какво вижда. Там, в страни, до началото на гората и края на полянката, до едно дърво стои Борис, облегнал се на него и наблюдава.
към текста >>
Накрая се
изредиха
всички.
А това беше най-сублимният момент на извисяване на Божественият порядък на Изгрева, всички сме играли Паневритмия, всички сме се движили в онзи Божествен порядък, наподобяващ от Паневритмията на нещо неземно, което е само на Небето. После заставахме смирено, търсехме благословението му, целувайки десницата му. Това не беше ритуал, а това беше вътрешна потребност на всеки един от нас. Душите ни ликуваха, те се рееха като птици горе в духовния свят, огрени от присъствието на-Бога и ние усещахме едно неотразимо Божествено присъствие на Изгрева. Един път отново сме на Паневритмия и след като се бяхме наредили подред целувахме ръка на Учителя.
Накрая се
изредиха
всички.
Учителят се обърна и пита: „Има ли някой друг? " „Няма, Учителю", отговорихме ние. Учителят се оглежда наляво и надясно и какво вижда. Там, в страни, до началото на гората и края на полянката, до едно дърво стои Борис, облегнал се на него и наблюдава. Беше играл Паневритмия, но не беше се наредил, за да си чака реда.
към текста >>
Беше играл Паневритмия, но не беше се
наредил
, за да си чака
реда
.
Накрая се изредиха всички. Учителят се обърна и пита: „Има ли някой друг? " „Няма, Учителю", отговорихме ние. Учителят се оглежда наляво и надясно и какво вижда. Там, в страни, до началото на гората и края на полянката, до едно дърво стои Борис, облегнал се на него и наблюдава.
Беше играл Паневритмия, но не беше се
наредил
, за да си чака
реда
.
Стои там и ни гледа. Гледа ни така както една театрална публика наблюдава на сцената как играят артистите. Учителят го изгледа, после прекоси поляната с бързи крачки и отиде при него. Борис стои на същото място и се усмихва. Учителят свива в юмрук десницата си, подава му я, леко изправена нагоре, защото Борис беше висок, а Учителят нисък на ръст и му казва: „На, вземи, дръж, целувай".
към текста >>
Защо той стоеше настрана и не беше дошъл да се
нареди
на общата
редица
и да чака своя
ред
.
„Рекох, на вземи ръката ми и я целувай". Тогава Борис си навежда главата без да мърда тялото си и му целува ръката свита в юмрук. Учителят се обръща и се връща при нас, а Борис си остава на мястото. Разговорът с Учителят продължи с приятелите. Но всички видяха това, запомниха го и си извадиха различни заключения.
Защо той стоеше настрана и не беше дошъл да се
нареди
на общата
редица
и да чака своя
ред
.
Много пъти бях забелязала, че той странеше от тези неща, повече искаше да се усамотява, да съзерцава, да си бъде в неговият собствен духовен свят, горе във висините. И в такъв случай докато го сваля долу на земята, беше много трудно. Той ще ми се усмихне, ще ми каже нещо, но всъщност е още горе във висините. Нарочно употребявам този израз „горе във висините", защото той беше висок на ръст и когато беше устремен нагоре и се намираше в неговия свят беше недостъпен и много интересен. Понякога той се движеше, работеше, но това бяха автоматически движения, а самата му същност беше горе.
към текста >>
Мине време, Борис си слезне на земята и стъпи на краката си и като види как онзи приятел действува по онази задача, с която
преди
това са се разбрали Борис я изменя по съвсем друг начин.
При тези състояния имаше нещо много специфично. Той можеше да бъде много продуктивен в духовната област, да мисли, да съзерцава и да записва всичко това в своят бележник. Но ако трябваше да даде някое мнение по ежедневните въпроси щеше да е само едно обобщение и нищо конкретно. Аз свикнах с тази негова особеност, но за онези, които контактуваха с него той беше непознат, недостъпен и можеха да стоят с него един-два часа и онзи посетител да разговаря и да споделя какви ли не въпроси. Борис го изслушваше, кажеше му нещо, онзи го приемаше като чиста монета и тръгне да го изпълнява.
Мине време, Борис си слезне на земята и стъпи на краката си и като види как онзи приятел действува по онази задача, с която
преди
това са се разбрали Борис я изменя по съвсем друг начин.
Онзи се обръща и недоумява какво ли значи всичко това - един път така, а после иначе - никаква последователност. Когато се засягаха обикновени въпроси и то общи това само смайваше приятелите, но когато се решаваха братски въпроси, то тогава настъпваше трагедия и се объркваха всички. По-късно те се нахвърляха върху мен и смятаха, че аз съм била причината Борис да си измени решението. Това беше вярно, но аз го свалях на земята, отварях му очите и той като малко дете станало от сън се озърташе и се чудеше какво е станало и като разбираше какво се е случило, се питаше как може такова нещо да стане. Ето това беше задачата на една жена от народа и на един принц, комуто не бе позволено да се жени за жена от народа.
към текста >>
Толкова много си страдала в
предпоследните
си животи и прераждания на земята.
Като туриш една "вода на слънцето тя се изпарява моментално и като се изпарява по този начин тя се чисти. Човек докато излезе от тялото си навънка е сам. После го отнасят други същества и го водят в други небесни селения. Бог ту изкачва човека нагоре, ту го смъква надолу докато Божественото съзнание се пробуди в него. Ти си годна за гуляй, учението за тебе е лукс.
Толкова много си страдала в
предпоследните
си животи и прераждания на земята.
Като мине страданието, забравяш го, а не трябва. Още не можеш да научиш този урок. физическите органи и главата трябва така да бъдат развити в човека, че той да може посредством тях каквото влияние и да дойде отвън да го трансформира веднага. Човек не трябва да бърза да се освободи от страданието. Човек среща и мъчнотии.
към текста >>
физическите органи и главата трябва така да бъдат развити в човека, че той да може
посредством
тях каквото влияние и да дойде отвън да го трансформира веднага.
Бог ту изкачва човека нагоре, ту го смъква надолу докато Божественото съзнание се пробуди в него. Ти си годна за гуляй, учението за тебе е лукс. Толкова много си страдала в предпоследните си животи и прераждания на земята. Като мине страданието, забравяш го, а не трябва. Още не можеш да научиш този урок.
физическите органи и главата трябва така да бъдат развити в човека, че той да може
посредством
тях каквото влияние и да дойде отвън да го трансформира веднага.
Човек не трябва да бърза да се освободи от страданието. Човек среща и мъчнотии. Всеки ще мине през всички състояния. Някои преминават през тези състояния несъзнателно, други ги преминават съзнателно, а то е вече състоянието на ученика, който учи. Нищо не трябва да изненадва ученика, той трябва винаги да бъде спокоен.
към текста >>
Той
преди
да постъпи тъй или инак трябва да се съобразява с Божиите закони и
наредби
.
Ученикът трябва постоянно да носи отпечатъците на доброто на лицето си. Издържай всичко заради Господа, докато придобиеш Любовта. Дойде ли тя ти ще получиш вече търпението. Домът на ученика е вътре в душата му. Ученикът не е длъжен да дава отчет на хората.
Той
преди
да постъпи тъй или инак трябва да се съобразява с Божиите закони и
наредби
.
Всяка вечер ученикът трябва да се чисти - с психическо чистене. Като обърне ума си към Великата любов и прекара през нея всичко, което е вършел през деня."
към текста >>
49.
75. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ НА УЧЕНИКА И НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
„Опълченска" 66 и отивах
редовно
два пъти през седмицата.
75. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ НА УЧЕНИКА И НА УЧИТЕЛЯ Това беше времето, когато бях обучавана на ул.
„Опълченска" 66 и отивах
редовно
два пъти през седмицата.
Но Учителят изведнъж измени този порядък и ми нареди да идвам всеки ден. Така идвах десет дни подред. Аз идвам, Учителят ме приема, поставя ме на стол в стаята му, после ми дава да разбера, че мога и да се разхождам в стаята му, движа се около него, а той си работи на масата. Аз само стоя, седя, движа се насам-натам около него, но нищо не работя. Дойде време за обяд, той ме покани да обядваме и ми каза: „Рекох, елате утре".
към текста >>
Но Учителят изведнъж измени този
порядък
и ми
нареди
да идвам всеки ден.
75. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ НА УЧЕНИКА И НА УЧИТЕЛЯ Това беше времето, когато бях обучавана на ул. „Опълченска" 66 и отивах редовно два пъти през седмицата.
Но Учителят изведнъж измени този
порядък
и ми
нареди
да идвам всеки ден.
Така идвах десет дни подред. Аз идвам, Учителят ме приема, поставя ме на стол в стаята му, после ми дава да разбера, че мога и да се разхождам в стаята му, движа се около него, а той си работи на масата. Аз само стоя, седя, движа се насам-натам около него, но нищо не работя. Дойде време за обяд, той ме покани да обядваме и ми каза: „Рекох, елате утре". Той имаше един такъв израз, когато искаше да каже нещо, първо казваше думата „рекох" и това бе първата дума, която произнасяше и после към нея прибавяше онова, което казваше.
към текста >>
Така идвах десет дни
подред
.
75. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ НА УЧЕНИКА И НА УЧИТЕЛЯ Това беше времето, когато бях обучавана на ул. „Опълченска" 66 и отивах редовно два пъти през седмицата. Но Учителят изведнъж измени този порядък и ми нареди да идвам всеки ден.
Така идвах десет дни
подред
.
Аз идвам, Учителят ме приема, поставя ме на стол в стаята му, после ми дава да разбера, че мога и да се разхождам в стаята му, движа се около него, а той си работи на масата. Аз само стоя, седя, движа се насам-натам около него, но нищо не работя. Дойде време за обяд, той ме покани да обядваме и ми каза: „Рекох, елате утре". Той имаше един такъв израз, когато искаше да каже нещо, първо казваше думата „рекох" и това бе първата дума, която произнасяше и после към нея прибавяше онова, което казваше. След време слушателят разбираше и усещаше, че в Учителят работят две начала - едно човешко и едно Божествено.
към текста >>
Чак на десетия ден съм изпаднала в състояние на размисъл, че защо ме извиква Учителя десет дни
подред
и освен, че нищо не работя, но и му губя неговото време.
След време слушателят разбираше и усещаше, че в Учителят работят две начала - едно човешко и едно Божествено. Човешкото начало казваше „Рекох" и подготвяше слушателя както и Словото, което трябваше да се изрече от него. След думата „рекох" излизаше Словото на Учителя. На следващия ден аз отново минавам и пак същото ми се случва - седя, стоя, разхождам се в стаята му без да работя нищо. Така се повтаряше цели десет дни.
Чак на десетия ден съм изпаднала в състояние на размисъл, че защо ме извиква Учителя десет дни
подред
и освен, че нищо не работя, но и му губя неговото време.
Размишлявам и в това състояние на размисъл идва ми една мисъл някъде от пространството. Аз я хващам с ръка, дърпам я към себе си, вкарвам я вътре и когато исках да я прочета тази мисъл и да разбера какво означава и точно започвам да я разчитам като първолаче изведнъж чувам гласа на Учителя, който бе излезнал по това време на двора. Поглеждам през прозореца, той е на вън и се обърнал към мен. Чувам гласа му да произнася допълнението на същата мисъл все едно, че я чете оттам, докъдето бях я прочела. После дойде и произнесе цялата мисъл от начало до край.
към текста >>
Така завърши този сън и един вътрешен изпит, който издържах с него в тези
поредни
десет дни на обучение.
По същото това време сънувам сън, че Учителят ме изпитва като ми задава десет въпроса, а те излизат от устата му във вид на светли кълба. Кълбата фактически са въпросите и аз отговарям на деветте въпроса. И когато стигам до десетия въпрос, там се запъвам и не мога да отговаря на този десети въпрос. Учителят е при мен, леко ме подканва, поисква да ме подсети и тутакси аз се сепвам и отговарям на десетия въпрос. Тогава Учителят идва при мен, целува ме по челото и ми казва: „Моето дете".
Така завърши този сън и един вътрешен изпит, който издържах с него в тези
поредни
десет дни на обучение.
А около мен бяха и други ученици от Школата по време на съня. Та вие чували ли сте някога такъв метод, такава опитност и познание, дошло по такъв необикновен начин. Ето Учителят как обучава ученика. Така бях въвеждана във вътрешната Школа на Учителя и започнах да схващам отношението на Учителя спрямо всеки един от нас, че то е строго индивидуално и беше отношение на Учителя към ученика. Започнах да оценявам по друг начин посещенията на приятелите при Учителя - та всяка среща на приятелите с него бяха за тях също жива опитност и път на тези души.
към текста >>
По време на войната и на всички политически и исторически събития в България винаги до Учителя стоеше някой брат или сестра и именно
пред
тях Учителят изричаше не пророчества, а изричаше Съдбата на света.
Така бях въвеждана във вътрешната Школа на Учителя и започнах да схващам отношението на Учителя спрямо всеки един от нас, че то е строго индивидуално и беше отношение на Учителя към ученика. Започнах да оценявам по друг начин посещенията на приятелите при Учителя - та всяка среща на приятелите с него бяха за тях също жива опитност и път на тези души. По този повод той ми каза: „Аз пълните гърнета на пазаря не ги изнасям и не ги показвам". Затова много от големите опитности на учениците от Школата бяха някакси забулени в тайна. А той лично е криел от погледите на мнозинството добрите и верни ученици и ги е поставил по-настрани, за да бъдат запазени.
По време на войната и на всички политически и исторически събития в България винаги до Учителя стоеше някой брат или сестра и именно
пред
тях Учителят изричаше не пророчества, а изричаше Съдбата на света.
Техните съзнания и техните мозъци бяха невидимите микрофони, които поемаха, предаваха и пренасяха мисълта на Учителя като Божия Воля на земята. Тази мисъл тръгваше по невидимите пътища и жици и отиваше там, за където бе предназначена. Тази мисъл организираше, задействуваше в направление дадено от Словото на Учителя. След заминаването на Учителя приятелите започнаха да изнасят онези изричани слова на Учителя, с които той предопределяше съдбините на света. Някои ги написаха и те станаха достояние на останалите.
към текста >>
Техните съзнания и техните мозъци бяха невидимите микрофони, които поемаха,
предаваха
и пренасяха мисълта на Учителя като Божия Воля на земята.
Започнах да оценявам по друг начин посещенията на приятелите при Учителя - та всяка среща на приятелите с него бяха за тях също жива опитност и път на тези души. По този повод той ми каза: „Аз пълните гърнета на пазаря не ги изнасям и не ги показвам". Затова много от големите опитности на учениците от Школата бяха някакси забулени в тайна. А той лично е криел от погледите на мнозинството добрите и верни ученици и ги е поставил по-настрани, за да бъдат запазени. По време на войната и на всички политически и исторически събития в България винаги до Учителя стоеше някой брат или сестра и именно пред тях Учителят изричаше не пророчества, а изричаше Съдбата на света.
Техните съзнания и техните мозъци бяха невидимите микрофони, които поемаха,
предаваха
и пренасяха мисълта на Учителя като Божия Воля на земята.
Тази мисъл тръгваше по невидимите пътища и жици и отиваше там, за където бе предназначена. Тази мисъл организираше, задействуваше в направление дадено от Словото на Учителя. След заминаването на Учителя приятелите започнаха да изнасят онези изричани слова на Учителя, с които той предопределяше съдбините на света. Някои ги написаха и те станаха достояние на останалите. Те бяха опитности от такъв порядък, че ни поразяваха с тяхната категоричност и виждахме Божията Воля и Божията Справедливост.
към текста >>
Тази мисъл тръгваше по невидимите пътища и жици и отиваше там, за където бе
предназначена
.
По този повод той ми каза: „Аз пълните гърнета на пазаря не ги изнасям и не ги показвам". Затова много от големите опитности на учениците от Школата бяха някакси забулени в тайна. А той лично е криел от погледите на мнозинството добрите и верни ученици и ги е поставил по-настрани, за да бъдат запазени. По време на войната и на всички политически и исторически събития в България винаги до Учителя стоеше някой брат или сестра и именно пред тях Учителят изричаше не пророчества, а изричаше Съдбата на света. Техните съзнания и техните мозъци бяха невидимите микрофони, които поемаха, предаваха и пренасяха мисълта на Учителя като Божия Воля на земята.
Тази мисъл тръгваше по невидимите пътища и жици и отиваше там, за където бе
предназначена
.
Тази мисъл организираше, задействуваше в направление дадено от Словото на Учителя. След заминаването на Учителя приятелите започнаха да изнасят онези изричани слова на Учителя, с които той предопределяше съдбините на света. Някои ги написаха и те станаха достояние на останалите. Те бяха опитности от такъв порядък, че ни поразяваха с тяхната категоричност и виждахме Божията Воля и Божията Справедливост. Понякога някои си задаваха въпроси защо Учителят е казал тези неща на строго определени хора.
към текста >>
След заминаването на Учителя приятелите започнаха да изнасят онези изричани слова на Учителя, с които той
предопределяше
съдбините на света.
А той лично е криел от погледите на мнозинството добрите и верни ученици и ги е поставил по-настрани, за да бъдат запазени. По време на войната и на всички политически и исторически събития в България винаги до Учителя стоеше някой брат или сестра и именно пред тях Учителят изричаше не пророчества, а изричаше Съдбата на света. Техните съзнания и техните мозъци бяха невидимите микрофони, които поемаха, предаваха и пренасяха мисълта на Учителя като Божия Воля на земята. Тази мисъл тръгваше по невидимите пътища и жици и отиваше там, за където бе предназначена. Тази мисъл организираше, задействуваше в направление дадено от Словото на Учителя.
След заминаването на Учителя приятелите започнаха да изнасят онези изричани слова на Учителя, с които той
предопределяше
съдбините на света.
Някои ги написаха и те станаха достояние на останалите. Те бяха опитности от такъв порядък, че ни поразяваха с тяхната категоричност и виждахме Божията Воля и Божията Справедливост. Понякога някои си задаваха въпроси защо Учителят е казал тези неща на строго определени хора. Това беше всичко скрито от погледите на другите и се пазеше в тайна. Когато чуех нещо такова, аз си казвах: „Ето, излезна още едно пълно, скрито гърне на Учителя на яве".
към текста >>
Те бяха опитности от такъв
порядък
, че ни поразяваха с тяхната категоричност и виждахме Божията Воля и Божията Справедливост.
Техните съзнания и техните мозъци бяха невидимите микрофони, които поемаха, предаваха и пренасяха мисълта на Учителя като Божия Воля на земята. Тази мисъл тръгваше по невидимите пътища и жици и отиваше там, за където бе предназначена. Тази мисъл организираше, задействуваше в направление дадено от Словото на Учителя. След заминаването на Учителя приятелите започнаха да изнасят онези изричани слова на Учителя, с които той предопределяше съдбините на света. Някои ги написаха и те станаха достояние на останалите.
Те бяха опитности от такъв
порядък
, че ни поразяваха с тяхната категоричност и виждахме Божията Воля и Божията Справедливост.
Понякога някои си задаваха въпроси защо Учителят е казал тези неща на строго определени хора. Това беше всичко скрито от погледите на другите и се пазеше в тайна. Когато чуех нещо такова, аз си казвах: „Ето, излезна още едно пълно, скрито гърне на Учителя на яве". Никой не се съмняваше в тези гърнета, в тяхното съдържание, защото и гърнетата не бяха на случайни хора, а всичко бе Истина за една епоха, през която мина цялата Школа. Бяхме на една екскурзия зимата на Витоша, на 8 януари 1942 г.
към текста >>
Понякога някои си задаваха въпроси защо Учителят е казал тези неща на строго
определени
хора.
Тази мисъл тръгваше по невидимите пътища и жици и отиваше там, за където бе предназначена. Тази мисъл организираше, задействуваше в направление дадено от Словото на Учителя. След заминаването на Учителя приятелите започнаха да изнасят онези изричани слова на Учителя, с които той предопределяше съдбините на света. Някои ги написаха и те станаха достояние на останалите. Те бяха опитности от такъв порядък, че ни поразяваха с тяхната категоричност и виждахме Божията Воля и Божията Справедливост.
Понякога някои си задаваха въпроси защо Учителят е казал тези неща на строго
определени
хора.
Това беше всичко скрито от погледите на другите и се пазеше в тайна. Когато чуех нещо такова, аз си казвах: „Ето, излезна още едно пълно, скрито гърне на Учителя на яве". Никой не се съмняваше в тези гърнета, в тяхното съдържание, защото и гърнетата не бяха на случайни хора, а всичко бе Истина за една епоха, през която мина цялата Школа. Бяхме на една екскурзия зимата на Витоша, на 8 януари 1942 г. с група приятели от Братството в София.
към текста >>
Нощно време светлината е малко, но човек е по-
съсредоточен
.
Човек във всичко може да се усъмни. А тези, които вярват, никога не са се излъгали. И да ги излъжат - пак печелят. Блажени верующите." „Учителю, не ви виждам от известно време." „То е временно състояние. Денем слънцето грее и човек вижда, но е разсеян, защото има много неща, които да му отвличат вниманието.
Нощно време светлината е малко, но човек е по-
съсредоточен
.
Искаш да се явиш на целият изпит, а съществата ти кажат: „Не можеш да се приготвиш". Ти повярваш и решиш да се явиш на половината. Съществата пак ти казват: „Няма да успееш". Ти повярва и реши да се явиш само на френски език, а те продължават да ти казват: „И френски не можеш да издържиш". Е, като не можеш и френски да вземеш ти си един за нищо негоден човек.
към текста >>
След това той гледаше с очи да повика Савка и правеше вид, че се страхува да произнесе името й
пред
мен.
Ако така ги слушаш, на какво ще се обърнеш." След като ми говори Учителят аз преживях една вътрешна борба при него и реших да се смиря и да приема всички мъчнотии, които ми изпрати Бог с вяра и смирение. Да не роптая вече и да слушам. Аз бях в едно потиснато състояние, когато всички външно беше за мене 99 процента лъжа. Учителят като схвана състоянието ми, каза: „Хубаво, хубаво". После ме погледна насърчително, мислено разбрах това: така трябва да работиш и ще издържиш изпита си.
След това той гледаше с очи да повика Савка и правеше вид, че се страхува да произнесе името й
пред
мен.
После ми каза с един много обикновен тон: „Савка чакаше". Аз вътрешно бях толкова силна, че напълно схванах какво е отношението му към нея, че външно те са 99 процента лъжа, както и отношението му към мен е също 99 процента лъжа. Затова ми беше безразлично дали Савка ще се гощава при него или не. Отидох спокойна и я повиках. Разбрах сега, че телесните желания у човека са 99 процента лъжа.
към текста >>
50.
83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА
,
,
ТОМ 5
Борис по това време работеше и трябваше сутрин в торбата му да се сложи храна, която бе сготвена
предния
ден.
Имах задължения към Школата, работех върху песните на Учителя, работех върху Словото, а ежедневието изискваше своето - да се сготви, да се почисти къщата и да се посрещат и изпращат гости. А всеки, който идваше на гости винаги се оставаше на обед или на вечеря. А само да се разтреби и да се измият чиниите означаваше много време. А да се приготви храната беше трудоемка работа, защото вегетарианските ястия са много по-трудни за приготовляване. Изморявах се и едвам се справях.
Борис по това време работеше и трябваше сутрин в торбата му да се сложи храна, която бе сготвена
предния
ден.
А той беше малко капризен с яденето, понеже стомаха му не можеше да поема каква да е храна, защото имаше язва, приемаше само пасирани храни. А да се подготви това е изключително трудоемка и трудна работа. Уморявах се много. А посетителите се увеличаваха, особено след като започна да прихожда често в нашия дом и Учителя. Веднъж той идва и аз го виждам от далече, излизам да го посрещна, той се спря пред вратата, огледа къщичката и каза: „След 25-30 години има възможност да ви преместят от тук".
към текста >>
Веднъж той идва и аз го виждам от далече, излизам да го посрещна, той се спря
пред
вратата, огледа къщичката и каза: „След 25-30 години има възможност да ви преместят от тук".
Борис по това време работеше и трябваше сутрин в торбата му да се сложи храна, която бе сготвена предния ден. А той беше малко капризен с яденето, понеже стомаха му не можеше да поема каква да е храна, защото имаше язва, приемаше само пасирани храни. А да се подготви това е изключително трудоемка и трудна работа. Уморявах се много. А посетителите се увеличаваха, особено след като започна да прихожда често в нашия дом и Учителя.
Веднъж той идва и аз го виждам от далече, излизам да го посрещна, той се спря
пред
вратата, огледа къщичката и каза: „След 25-30 години има възможност да ви преместят от тук".
Аз се изненадах, толкова бях свикнала с малкия дом и не го давах за нищо на света. Извиках: „Ех, Учителю". Като че ли някой ме прониза с нож. Учителят ме погледна, видя болката ми и рече: „Е, рекох, може и да се размине". След 1970 г.
към текста >>
всяка година ни
предупреждаваха
, че ще ни преместват, за да се освободят местата за строежи.
Като че ли някой ме прониза с нож. Учителят ме погледна, видя болката ми и рече: „Е, рекох, може и да се размине". След 1970 г. започнаха да разширяват шосето, отрязаха 5-6 метра от мястото ни и направиха от него другата лента на пътя, а в близост започнаха да строят зоопарк. И от 1972 г.
всяка година ни
предупреждаваха
, че ще ни преместват, за да се освободят местата за строежи.
Тогава нещата бяха такива - решат ли да ти съборят къщата - събарят я и те изпращат в някакъв блок и в някакви малки стаички да живееш. Но се случи, че всяка година се разминаваме с преместването и дано се сбъднат думите на Учителя, в които вярвам. Тогава в онези трудни дни свързано с посрещането и изпращането на гости, назря в мене идеята да си взема къщна помощница, която да ми помага в домашната работа. На други места ги наричаха слугини, но аз исках да бъде къщна помощница. Отивам при Учителя и споделям идеята си и питам дали ще я одобри.
към текста >>
В
предишния
си живот е била чифликчийка и е тормозила с камшик подчинените си, а тук в моя дом бе дошла да служи и да се научи на закона на служението.
Аз бях решила този проблем в себе си и изчаках времето когато тя ще се появи. Минаха около шест месеца и един път идва при мен една сестра и води едно 18-годишно момиче и казва: „Учителят ни изпрати при теб, понеже си търсела момиче за домашна прислуга. Ето това е момичето, казва се Станка". И така тя си дойде сама, беше трудолюбива и беше решила още на село, че иска да отиде някъде и да работи за Бога. Беше трудолюбива, но много твърдоглава, а беше медиумична, че като влезеше някой твърдоглав дух много усилия ми трябваха, за да се справя с нея.
В
предишния
си живот е била чифликчийка и е тормозила с камшик подчинените си, а тук в моя дом бе дошла да служи и да се научи на закона на служението.
Това го разбрах още в самото начало. Тя имаше няколко братя на село, но беше напуснала като им бе оставила цялото наследство от имота и беше решила от малка да се посвети да работи за Бога и за делото на Учителя. Та идвайки при мен тя ми беше голяма помощница и вършеше тежката работа в дома, чистеше, переше, пазаруваше, копаеше градината, садеше зеленчук, приготовляваше зеленчуците, които трябваше да се сложат в тенджерите и да се сготви подходяща манджа. Разбира се и аз работех, но работата беше разпределена и аз си отдъхнах малко. Вече беше по-лесно да се посрещат и изпращат гости, да се оставят на обед или вечеря, да се прибира след тях, да се мие посудата и да се подрежда всичко.
към текста >>
Разбира се и аз работех, но работата беше
разпределена
и аз си отдъхнах малко.
Беше трудолюбива, но много твърдоглава, а беше медиумична, че като влезеше някой твърдоглав дух много усилия ми трябваха, за да се справя с нея. В предишния си живот е била чифликчийка и е тормозила с камшик подчинените си, а тук в моя дом бе дошла да служи и да се научи на закона на служението. Това го разбрах още в самото начало. Тя имаше няколко братя на село, но беше напуснала като им бе оставила цялото наследство от имота и беше решила от малка да се посвети да работи за Бога и за делото на Учителя. Та идвайки при мен тя ми беше голяма помощница и вършеше тежката работа в дома, чистеше, переше, пазаруваше, копаеше градината, садеше зеленчук, приготовляваше зеленчуците, които трябваше да се сложат в тенджерите и да се сготви подходяща манджа.
Разбира се и аз работех, но работата беше
разпределена
и аз си отдъхнах малко.
Вече беше по-лесно да се посрещат и изпращат гости, да се оставят на обед или вечеря, да се прибира след тях, да се мие посудата и да се подрежда всичко. Бях поставена почти насила да приемам тези гости, а не че аз ги търсех или ги исках. Те идваха, гощавах ги, отиваха си и после коментираха и по такъв начин, че бе за учудване. Чувах и ми предаваха коментарите, които след време преминаваха в нападки и злостни клевети, но аз пак ги посрещах, гощавах ги и пак след това чувах по мой адрес какви ли не работи. Ето това бе наистина чудновато, като че ли ги посрещах и гощавах само за това, за да им дам повод след това да бъда хулена, чернена и клеветена.
към текста >>
Чувах и ми
предаваха
коментарите, които след време преминаваха в нападки и злостни клевети, но аз пак ги посрещах, гощавах ги и пак след това чувах по мой адрес какви ли не работи.
Та идвайки при мен тя ми беше голяма помощница и вършеше тежката работа в дома, чистеше, переше, пазаруваше, копаеше градината, садеше зеленчук, приготовляваше зеленчуците, които трябваше да се сложат в тенджерите и да се сготви подходяща манджа. Разбира се и аз работех, но работата беше разпределена и аз си отдъхнах малко. Вече беше по-лесно да се посрещат и изпращат гости, да се оставят на обед или вечеря, да се прибира след тях, да се мие посудата и да се подрежда всичко. Бях поставена почти насила да приемам тези гости, а не че аз ги търсех или ги исках. Те идваха, гощавах ги, отиваха си и после коментираха и по такъв начин, че бе за учудване.
Чувах и ми
предаваха
коментарите, които след време преминаваха в нападки и злостни клевети, но аз пак ги посрещах, гощавах ги и пак след това чувах по мой адрес какви ли не работи.
Ето това бе наистина чудновато, като че ли ги посрещах и гощавах само за това, за да им дам повод след това да бъда хулена, чернена и клеветена. Та онова, което ми беше казал на времето Учителя се сбъдваше и се движеше в моя път без грешка. И от тогаз почна това изпитание. Ако някога кажа нещо, то ще се събуди една реакция срещу мене. И така 50 години изкарах с тази орисия, макар че Учителят бе казал: „Всичко с радост да понесеш".
към текста >>
Тя се тревожеше много, непрекъснато плачеше, не можеше да работи,
предаваше
тревогата си върху мен и всичко това беше толкова потискащо, че създаваше напрежение у дома.
И от тогаз почна това изпитание. Ако някога кажа нещо, то ще се събуди една реакция срещу мене. И така 50 години изкарах с тази орисия, макар че Учителят бе казал: „Всичко с радост да понесеш". Но не винаги можех да се справя с този товар и да го нося с радост. Рожденият брат на Станка беше участвал във войната и бе паднал в плен.
Тя се тревожеше много, непрекъснато плачеше, не можеше да работи,
предаваше
тревогата си върху мен и всичко това беше толкова потискащо, че създаваше напрежение у дома.
Тогава аз една сутрин реших да отида при Учителя и го помолих да помогне на Станкиния брат, за да се завърне от плен жив и здрав. Учителят ме погледна с укор: „Защо ме молиш за хора, които не са за Господа, а чужди? " Аз се стъписах, но пак се помолих: „Учителю, нека се върне, защото Станка непрекъснато плаче и това още повече ме тормози." Погледна ме и изрече: „Е, хайде, от мен да мине". И направи един жест с ръка, който означаваше, че и този път минава от него. Учителят се съгласи.
към текста >>
Нещата постепенно влезнаха в своя
ред
и
порядък
.
Да, това беше Божие благословение към домът ми и за всички, които живееха в него. Аз се разделих, бях успокоена, върнах се у дома и разказах всичко и за мен проблема вече не съществуваше, а трябваше да се мине време и той, братът на Станка да се завърне. Учителят се съгласи. Около Учителят бе винаги пълно с работници от невидимия свят, които стояха, чакаха като дежурни и изчакваха Учителят Да изрече само една дума, за да тръгнат и да изпълняват волята му по своите невидими пътища. Учителят изрече думата и светлите същества заминаха и свършиха онази работа и доведоха братът на Станка жив и здрав.
Нещата постепенно влезнаха в своя
ред
и
порядък
.
Станка си разреши въпроса с кармата на брат си, плати за него с онази работа, която тя работеше в нашия дом като работа за Бога. Това тя го възприемаше не като думи, а беше залегнало у нея като убеждение и то бе реално. Това бе един малък епизод от голямата работа, която вършеше Учителят за всички. Опитахме го в малките, дребните неща и така разбрахме неговото величие. А Станка ми разправяше как когато станала девойка решила в себе си, че ще работи за Бога и няма да се жени.
към текста >>
Та, невидими са Божиите пътища, по които човек се движи решил да служи на Бога, Та, пътищата - човеци и съдби се преплитат понякога, но понякога те се сливат, когато човек се
определи
да служи на Бога.
Тогава Учителят извиква една сестра и й нарежда, „Заведи я при Марийка и кажи, че аз я изпращам. Ако иска Марийка може да я вземе при себе си". Ето по такъв начин тя дойде при мене, а аз вече я чаках шест месеца. Знаех, че ще дойде, но от къде - не знаех. Та, невидими са пътищата на хората, решили да служат на Бога.
Та, невидими са Божиите пътища, по които човек се движи решил да служи на Бога, Та, пътищата - човеци и съдби се преплитат понякога, но понякога те се сливат, когато човек се
определи
да служи на Бога.
Защото пътят на служене е път на посвещение, че човек изпълнява волята на Бога доброволно и с пълно съзнание. През 1972 г. боледувахме с Борис последователно и по съвета на един приятел реших да прехвърля моята къщичка и имота, който бе на мое име и да го завещая на домашната прислужница Станка, за да има подслон над главата си, а с това имущество донякъде да компенсирам нейният колосален труд, който тя изпълняваше в моя дом от зори до късна здрач. Ето завещанието. Завещание Днес, на 13 май 1974 г.
към текста >>
За да направя това завещание взех
пред
вид, че другарката Станка Христова Янчева повече от 30 години се е грижила за мен и е споделяла с мен скърби и радости.
в град София подписаната Мария Михайлова Дойнова, жител на гр. София, ул. „Волоколамско шосе" 14 написах настоящото смъртно завещание, с което завещавам на Станка Христова Янчева от гр. София, ул. „Волоколамско шосе" 14 недвижимото си имущество - къща с дворно място 1500 метра, също и от движимото, което намери за добре, които ще останат нейна собственост след моята смърт.
За да направя това завещание взех
пред
вид, че другарката Станка Христова Янчева повече от 30 години се е грижила за мен и е споделяла с мен скърби и радости.
Смятам, че единствена тя заслужава да притежава това мое имущество след смъртта ми. Това е последната ми воля. Завещател: Мария Михайлова Дойнова Предадено на втори нотариус на 14 май 1974 г. под номер 496. Бележка на редактора: Около 1972 г.
към текста >>
Завещател: Мария Михайлова Дойнова
Предадено
на втори нотариус на 14 май 1974 г.
София, ул. „Волоколамско шосе" 14 недвижимото си имущество - къща с дворно място 1500 метра, също и от движимото, което намери за добре, които ще останат нейна собственост след моята смърт. За да направя това завещание взех пред вид, че другарката Станка Христова Янчева повече от 30 години се е грижила за мен и е споделяла с мен скърби и радости. Смятам, че единствена тя заслужава да притежава това мое имущество след смъртта ми. Това е последната ми воля.
Завещател: Мария Михайлова Дойнова
Предадено
на втори нотариус на 14 май 1974 г.
под номер 496. Бележка на редактора: Около 1972 г. Борис Николов и Мария Тодорова боледуваха често и аз по стечение на обстоятелствата бях техния домашен лекар. По мое настояване бе решен този въпрос да се прехвърли малкия дом на името на Станка. Беше много трудно, но те се съгласиха и двамата като Мария направи ръчно завещание, което' бе заверено от нотариуса.
към текста >>
Бележка на
редактора
: Около 1972 г.
За да направя това завещание взех пред вид, че другарката Станка Христова Янчева повече от 30 години се е грижила за мен и е споделяла с мен скърби и радости. Смятам, че единствена тя заслужава да притежава това мое имущество след смъртта ми. Това е последната ми воля. Завещател: Мария Михайлова Дойнова Предадено на втори нотариус на 14 май 1974 г. под номер 496.
Бележка на
редактора
: Около 1972 г.
Борис Николов и Мария Тодорова боледуваха често и аз по стечение на обстоятелствата бях техния домашен лекар. По мое настояване бе решен този въпрос да се прехвърли малкия дом на името на Станка. Беше много трудно, но те се съгласиха и двамата като Мария направи ръчно завещание, което' бе заверено от нотариуса. Мария Тодорова почина през 1976 г. и според завещанието наследница остана нейната домашна прислужница Станка.
към текста >>
и
според
завещанието наследница остана нейната домашна прислужница Станка.
Бележка на редактора: Около 1972 г. Борис Николов и Мария Тодорова боледуваха често и аз по стечение на обстоятелствата бях техния домашен лекар. По мое настояване бе решен този въпрос да се прехвърли малкия дом на името на Станка. Беше много трудно, но те се съгласиха и двамата като Мария направи ръчно завещание, което' бе заверено от нотариуса. Мария Тодорова почина през 1976 г.
и
според
завещанието наследница остана нейната домашна прислужница Станка.
Две години след това в дома на Мария Тодорова дойде да живее при Борис една млада жена. След известно време Борис нареди на Станка да прехвърли домът на тази млада жена. Това бе оформено юридически. Аз се противопоставих, защото аз бях задвижил този въпрос и знаех волята на Мария и освен това имах нейното завещание, заверено при нотариуса. След няколко месеца Станка бе принудена да прехвърли този имот на новодошлата млада жена, която трябваше да се грижи за Борис в неговата дълбока старост.
към текста >>
След известно време Борис
нареди
на Станка да прехвърли домът на тази млада жена.
По мое настояване бе решен този въпрос да се прехвърли малкия дом на името на Станка. Беше много трудно, но те се съгласиха и двамата като Мария направи ръчно завещание, което' бе заверено от нотариуса. Мария Тодорова почина през 1976 г. и според завещанието наследница остана нейната домашна прислужница Станка. Две години след това в дома на Мария Тодорова дойде да живее при Борис една млада жена.
След известно време Борис
нареди
на Станка да прехвърли домът на тази млада жена.
Това бе оформено юридически. Аз се противопоставих, защото аз бях задвижил този въпрос и знаех волята на Мария и освен това имах нейното завещание, заверено при нотариуса. След няколко месеца Станка бе принудена да прехвърли този имот на новодошлата млада жена, която трябваше да се грижи за Борис в неговата дълбока старост. През 1992 г. почина и Борис.
към текста >>
Така както си беше дошла
преди
50 години, така си замина на село при брат си.
През 1979 година Боян Златарев успя да издейства социална пенсия за Станка понеже беше навършила години, а и освен това тя имаше около 8 години трудов стаж и това бе недостатъчно дори и за половин пенсия. Така че Станка получи социална пенсия от държавата за това, че тя работи 50 години в този дом като роб и слугиня, като в последните десет години аз бях очевидец как тя работеше денонощно в този дом и гледаше Борис - переше го, готвеше, чистеше дома, подготвяше и готвеше за онези, които идваха на гости, за да бъдат гощавани, а след това прибираше, миеше. Това беше всеки ден от сутрин до вечер. Когато Станка идва в този дом тя пристига само с едно малко вързопче. След като бе служила 50 години в този дом като робиня и слугиня Ден и нощ, накрая замина на село също с едно малко вързопче.
Така както си беше дошла
преди
50 години, така си замина на село при брат си.
Вероятно това бе същият онзи брат, който навремето беше попаднал в плен и благодарение на това, че Мария измоли от Учителя да се върне жив той бе спасен. Накрая рожденият й брат я прие след 50 години само с едно вързопче в ръка. Рожденият й брат бе оценил, че Някой навремето го бе спасил от явна смърт и сега бе дошло време да се отплати на рождената сестра, която с плач и сълзи и вопли бе измолила пред Учителя той да се върне жив. Ето така се затвориха събитията и историята за едно вързопче от няколко дрешки, на една домашна прислужница или на една слугиня. И на една робиня.
към текста >>
Рожденият й брат бе оценил, че Някой навремето го бе спасил от явна смърт и сега бе дошло време да се отплати на рождената сестра, която с плач и сълзи и вопли бе измолила
пред
Учителя той да се върне жив.
Когато Станка идва в този дом тя пристига само с едно малко вързопче. След като бе служила 50 години в този дом като робиня и слугиня Ден и нощ, накрая замина на село също с едно малко вързопче. Така както си беше дошла преди 50 години, така си замина на село при брат си. Вероятно това бе същият онзи брат, който навремето беше попаднал в плен и благодарение на това, че Мария измоли от Учителя да се върне жив той бе спасен. Накрая рожденият й брат я прие след 50 години само с едно вързопче в ръка.
Рожденият й брат бе оценил, че Някой навремето го бе спасил от явна смърт и сега бе дошло време да се отплати на рождената сестра, която с плач и сълзи и вопли бе измолила
пред
Учителя той да се върне жив.
Ето така се затвориха събитията и историята за едно вързопче от няколко дрешки, на една домашна прислужница или на една слугиня. И на една робиня.
към текста >>
51.
83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА
,
,
ТОМ 5
Борис по това време работеше и трябваше сутрин в торбата му да се сложи храна, която бе сготвена
предния
ден.
Имах задължения към Школата, работех върху песните на Учителя, работех върху Словото, а ежедневието изискваше своето - да се сготви, да се почисти къщата и да се посрещат и изпращат гости. А всеки, който идваше на гости винаги се оставаше на обед или на вечеря. А само да се разтреби и да се измият чиниите означаваше много време. А да се приготви храната беше трудоемка работа, защото вегетарианските ястия са много по-трудни за приготовляване. Изморявах се и едвам се справях.
Борис по това време работеше и трябваше сутрин в торбата му да се сложи храна, която бе сготвена
предния
ден.
А той беше малко капризен с яденето, понеже стомаха му не можеше да поема каква да е храна, защото имаше язва, приемаше само пасирани храни. А да се подготви това е изключително трудоемка и трудна работа. Уморявах се много. А посетителите се увеличаваха, особено след като започна да прихожда често в нашия дом и Учителя. Веднъж той идва и аз го виждам от далече, излизам да го посрещна, той се спря пред вратата, огледа къщичката и каза: „След 25-30 години има възможност да ви преместят от тук".
към текста >>
Веднъж той идва и аз го виждам от далече, излизам да го посрещна, той се спря
пред
вратата, огледа къщичката и каза: „След 25-30 години има възможност да ви преместят от тук".
Борис по това време работеше и трябваше сутрин в торбата му да се сложи храна, която бе сготвена предния ден. А той беше малко капризен с яденето, понеже стомаха му не можеше да поема каква да е храна, защото имаше язва, приемаше само пасирани храни. А да се подготви това е изключително трудоемка и трудна работа. Уморявах се много. А посетителите се увеличаваха, особено след като започна да прихожда често в нашия дом и Учителя.
Веднъж той идва и аз го виждам от далече, излизам да го посрещна, той се спря
пред
вратата, огледа къщичката и каза: „След 25-30 години има възможност да ви преместят от тук".
Аз се изненадах, толкова бях свикнала с малкия дом и не го давах за нищо на света. Извиках: „Ех, Учителю". Като че ли някой ме прониза с нож. Учителят ме погледна, видя болката ми и рече: „Е, рекох, може и да се размине". След 1970 г.
към текста >>
всяка година ни
предупреждаваха
, че ще ни преместват, за да се освободят местата за строежи.
Като че ли някой ме прониза с нож. Учителят ме погледна, видя болката ми и рече: „Е, рекох, може и да се размине". След 1970 г. започнаха да разширяват шосето, отрязаха 5-6 метра от мястото ни и направиха от него другата лента на пътя, а в близост започнаха да строят зоопарк. И от 1972 г.
всяка година ни
предупреждаваха
, че ще ни преместват, за да се освободят местата за строежи.
Тогава нещата бяха такива - решат ли да ти съборят къщата - събарят я и те изпращат в някакъв блок и в някакви малки стаички да живееш. Но се случи, че всяка година се разминаваме с преместването и дано се сбъднат думите на Учителя, в които вярвам. Тогава в онези трудни дни свързано с посрещането и изпращането на гости, назря в мене идеята да си взема къщна помощница, която да ми помага в домашната работа. На други места ги наричаха слугини, но аз исках да бъде къщна помощница. Отивам при Учителя и споделям идеята си и питам дали ще я одобри.
към текста >>
В
предишния
си живот е била чифликчийка и е тормозила с камшик подчинените си, а тук в моя дом бе дошла да служи и да се научи на закона на служението.
Аз бях решила този проблем в себе си и изчаках времето когато тя ще се появи. Минаха около шест месеца и един път идва при мен една сестра и води едно 18-годишно момиче и казва: „Учителят ни изпрати при теб, понеже си търсела момиче за домашна прислуга. Ето това е момичето, казва се Станка". И така тя си дойде сама, беше трудолюбива и беше решила още на село, че иска да отиде някъде и да работи за Бога. Беше трудолюбива, но много твърдоглава, а беше медиумична, че като влезеше някой твърдоглав дух много усилия ми трябваха, за да се справя с нея.
В
предишния
си живот е била чифликчийка и е тормозила с камшик подчинените си, а тук в моя дом бе дошла да служи и да се научи на закона на служението.
Това го разбрах още в самото начало. Тя имаше няколко братя на село, но беше напуснала като им бе оставила цялото наследство от имота и беше решила от малка да се посвети да работи за Бога и за делото на Учителя. Та идвайки при мен тя ми беше голяма помощница и вършеше тежката работа в дома, чистеше, переше, пазаруваше, копаеше градината, садеше зеленчук, приготовляваше зеленчуците, които трябваше да се сложат в тенджерите и да се сготви подходяща манджа. Разбира се и аз работех, но работата беше разпределена и аз си отдъхнах малко. Вече беше по-лесно да се посрещат и изпращат гости, да се оставят на обед или вечеря, да се прибира след тях, да се мие посудата и да се подрежда всичко.
към текста >>
Разбира се и аз работех, но работата беше
разпределена
и аз си отдъхнах малко.
Беше трудолюбива, но много твърдоглава, а беше медиумична, че като влезеше някой твърдоглав дух много усилия ми трябваха, за да се справя с нея. В предишния си живот е била чифликчийка и е тормозила с камшик подчинените си, а тук в моя дом бе дошла да служи и да се научи на закона на служението. Това го разбрах още в самото начало. Тя имаше няколко братя на село, но беше напуснала като им бе оставила цялото наследство от имота и беше решила от малка да се посвети да работи за Бога и за делото на Учителя. Та идвайки при мен тя ми беше голяма помощница и вършеше тежката работа в дома, чистеше, переше, пазаруваше, копаеше градината, садеше зеленчук, приготовляваше зеленчуците, които трябваше да се сложат в тенджерите и да се сготви подходяща манджа.
Разбира се и аз работех, но работата беше
разпределена
и аз си отдъхнах малко.
Вече беше по-лесно да се посрещат и изпращат гости, да се оставят на обед или вечеря, да се прибира след тях, да се мие посудата и да се подрежда всичко. Бях поставена почти насила да приемам тези гости, а не че аз ги търсех или ги исках. Те идваха, гощавах ги, отиваха си и после коментираха и по такъв начин, че бе за учудване. Чувах и ми предаваха коментарите, които след време преминаваха в нападки и злостни клевети, но аз пак ги посрещах, гощавах ги и пак след това чувах по мой адрес какви ли не работи. Ето това бе наистина чудновато, като че ли ги посрещах и гощавах само за това, за да им дам повод след това да бъда хулена, чернена и клеветена.
към текста >>
Чувах и ми
предаваха
коментарите, които след време преминаваха в нападки и злостни клевети, но аз пак ги посрещах, гощавах ги и пак след това чувах по мой адрес какви ли не работи.
Та идвайки при мен тя ми беше голяма помощница и вършеше тежката работа в дома, чистеше, переше, пазаруваше, копаеше градината, садеше зеленчук, приготовляваше зеленчуците, които трябваше да се сложат в тенджерите и да се сготви подходяща манджа. Разбира се и аз работех, но работата беше разпределена и аз си отдъхнах малко. Вече беше по-лесно да се посрещат и изпращат гости, да се оставят на обед или вечеря, да се прибира след тях, да се мие посудата и да се подрежда всичко. Бях поставена почти насила да приемам тези гости, а не че аз ги търсех или ги исках. Те идваха, гощавах ги, отиваха си и после коментираха и по такъв начин, че бе за учудване.
Чувах и ми
предаваха
коментарите, които след време преминаваха в нападки и злостни клевети, но аз пак ги посрещах, гощавах ги и пак след това чувах по мой адрес какви ли не работи.
Ето това бе наистина чудновато, като че ли ги посрещах и гощавах само за това, за да им дам повод след това да бъда хулена, чернена и клеветена. Та онова, което ми беше казал на времето Учителя се сбъдваше и се движеше в моя път без грешка. И от тогаз почна това изпитание. Ако някога кажа нещо, то ще се събуди една реакция срещу мене. И така 50 години изкарах с тази орисия, макар че Учителят бе казал: „Всичко с радост да понесеш".
към текста >>
Тя се тревожеше много, непрекъснато плачеше, не можеше да работи,
предаваше
тревогата си върху мен и всичко това беше толкова потискащо, че създаваше напрежение у дома.
И от тогаз почна това изпитание. Ако някога кажа нещо, то ще се събуди една реакция срещу мене. И така 50 години изкарах с тази орисия, макар че Учителят бе казал: „Всичко с радост да понесеш". Но не винаги можех да се справя с този товар и да го нося с радост. Рожденият брат на Станка беше участвал във войната и бе паднал в плен.
Тя се тревожеше много, непрекъснато плачеше, не можеше да работи,
предаваше
тревогата си върху мен и всичко това беше толкова потискащо, че създаваше напрежение у дома.
Тогава аз една сутрин реших да отида при Учителя и го помолих да помогне на Станкиния брат, за да се завърне от плен жив и здрав. Учителят ме погледна с укор: „Защо ме молиш за хора, които не са за Господа, а чужди? " Аз се стъписах, но пак се помолих: „Учителю, нека се върне, защото Станка непрекъснато плаче и това още повече ме тормози." Погледна ме и изрече: „Е, хайде, от мен да мине". И направи един жест с ръка, който означаваше, че и този път минава от него. Учителят се съгласи.
към текста >>
Нещата постепенно влезнаха в своя
ред
и
порядък
.
Да, това беше Божие благословение към домът ми и за всички, които живееха в него. Аз се разделих, бях успокоена, върнах се у дома и разказах всичко и за мен проблема вече не съществуваше, а трябваше да се мине време и той, братът на Станка да се завърне. Учителят се съгласи. Около Учителят бе винаги пълно с работници от невидимия свят, които стояха, чакаха като дежурни и изчакваха Учителят Да изрече само една дума, за да тръгнат и да изпълняват волята му по своите невидими пътища. Учителят изрече думата и светлите същества заминаха и свършиха онази работа и доведоха братът на Станка жив и здрав.
Нещата постепенно влезнаха в своя
ред
и
порядък
.
Станка си разреши въпроса с кармата на брат си, плати за него с онази работа, която тя работеше в нашия дом като работа за Бога. Това тя го възприемаше не като думи, а беше залегнало у нея като убеждение и то бе реално. Това бе един малък епизод от голямата работа, която вършеше Учителят за всички. Опитахме го в малките, дребните неща и така разбрахме неговото величие. А Станка ми разправяше как когато станала девойка решила в себе си, че ще работи за Бога и няма да се жени.
към текста >>
Та, невидими са Божиите пътища, по които човек се движи решил да служи на Бога, Та, пътищата - човеци и съдби се преплитат понякога, но понякога те се сливат, когато човек се
определи
да служи на Бога.
Тогава Учителят извиква една сестра и й нарежда, „Заведи я при Марийка и кажи, че аз я изпращам. Ако иска Марийка може да я вземе при себе си". Ето по такъв начин тя дойде при мене, а аз вече я чаках шест месеца. Знаех, че ще дойде, но от къде - не знаех. Та, невидими са пътищата на хората, решили да служат на Бога.
Та, невидими са Божиите пътища, по които човек се движи решил да служи на Бога, Та, пътищата - човеци и съдби се преплитат понякога, но понякога те се сливат, когато човек се
определи
да служи на Бога.
Защото пътят на служене е път на посвещение, че човек изпълнява волята на Бога доброволно и с пълно съзнание. През 1972 г. боледувахме с Борис последователно и по съвета на един приятел реших да прехвърля моята къщичка и имота, който бе на мое име и да го завещая на домашната прислужница Станка, за да има подслон над главата си, а с това имущество донякъде да компенсирам нейният колосален труд, който тя изпълняваше в моя дом от зори до късна здрач. Ето завещанието. Завещание Днес, на 13 май 1974 г.
към текста >>
За да направя това завещание взех
пред
вид, че другарката Станка Христова Янчева повече от 30 години се е грижила за мен и е споделяла с мен скърби и радости.
в град София подписаната Мария Михайлова Дойнова, жител на гр. София, ул. „Волоколамско шосе" 14 написах настоящото смъртно завещание, с което завещавам на Станка Христова Янчева от гр. София, ул. „Волоколамско шосе" 14 недвижимото си имущество - къща с дворно място 1500 метра, също и от движимото, което намери за добре, които ще останат нейна собственост след моята смърт.
За да направя това завещание взех
пред
вид, че другарката Станка Христова Янчева повече от 30 години се е грижила за мен и е споделяла с мен скърби и радости.
Смятам, че единствена тя заслужава да притежава това мое имущество след смъртта ми. Това е последната ми воля. Завещател: Мария Михайлова Дойнова Предадено на втори нотариус на 14 май 1974 г. под номер 496. Бележка на редактора: Около 1972 г.
към текста >>
Завещател: Мария Михайлова Дойнова
Предадено
на втори нотариус на 14 май 1974 г.
София, ул. „Волоколамско шосе" 14 недвижимото си имущество - къща с дворно място 1500 метра, също и от движимото, което намери за добре, които ще останат нейна собственост след моята смърт. За да направя това завещание взех пред вид, че другарката Станка Христова Янчева повече от 30 години се е грижила за мен и е споделяла с мен скърби и радости. Смятам, че единствена тя заслужава да притежава това мое имущество след смъртта ми. Това е последната ми воля.
Завещател: Мария Михайлова Дойнова
Предадено
на втори нотариус на 14 май 1974 г.
под номер 496. Бележка на редактора: Около 1972 г. Борис Николов и Мария Тодорова боледуваха често и аз по стечение на обстоятелствата бях техния домашен лекар. По мое настояване бе решен този въпрос да се прехвърли малкия дом на името на Станка. Беше много трудно, но те се съгласиха и двамата като Мария направи ръчно завещание, което' бе заверено от нотариуса.
към текста >>
Бележка на
редактора
: Около 1972 г.
За да направя това завещание взех пред вид, че другарката Станка Христова Янчева повече от 30 години се е грижила за мен и е споделяла с мен скърби и радости. Смятам, че единствена тя заслужава да притежава това мое имущество след смъртта ми. Това е последната ми воля. Завещател: Мария Михайлова Дойнова Предадено на втори нотариус на 14 май 1974 г. под номер 496.
Бележка на
редактора
: Около 1972 г.
Борис Николов и Мария Тодорова боледуваха често и аз по стечение на обстоятелствата бях техния домашен лекар. По мое настояване бе решен този въпрос да се прехвърли малкия дом на името на Станка. Беше много трудно, но те се съгласиха и двамата като Мария направи ръчно завещание, което' бе заверено от нотариуса. Мария Тодорова почина през 1976 г. и според завещанието наследница остана нейната домашна прислужница Станка.
към текста >>
и
според
завещанието наследница остана нейната домашна прислужница Станка.
Бележка на редактора: Около 1972 г. Борис Николов и Мария Тодорова боледуваха често и аз по стечение на обстоятелствата бях техния домашен лекар. По мое настояване бе решен този въпрос да се прехвърли малкия дом на името на Станка. Беше много трудно, но те се съгласиха и двамата като Мария направи ръчно завещание, което' бе заверено от нотариуса. Мария Тодорова почина през 1976 г.
и
според
завещанието наследница остана нейната домашна прислужница Станка.
Две години след това в дома на Мария Тодорова дойде да живее при Борис една млада жена. След известно време Борис нареди на Станка да прехвърли домът на тази млада жена. Това бе оформено юридически. Аз се противопоставих, защото аз бях задвижил този въпрос и знаех волята на Мария и освен това имах нейното завещание, заверено при нотариуса. След няколко месеца Станка бе принудена да прехвърли този имот на новодошлата млада жена, която трябваше да се грижи за Борис в неговата дълбока старост.
към текста >>
След известно време Борис
нареди
на Станка да прехвърли домът на тази млада жена.
По мое настояване бе решен този въпрос да се прехвърли малкия дом на името на Станка. Беше много трудно, но те се съгласиха и двамата като Мария направи ръчно завещание, което' бе заверено от нотариуса. Мария Тодорова почина през 1976 г. и според завещанието наследница остана нейната домашна прислужница Станка. Две години след това в дома на Мария Тодорова дойде да живее при Борис една млада жена.
След известно време Борис
нареди
на Станка да прехвърли домът на тази млада жена.
Това бе оформено юридически. Аз се противопоставих, защото аз бях задвижил този въпрос и знаех волята на Мария и освен това имах нейното завещание, заверено при нотариуса. След няколко месеца Станка бе принудена да прехвърли този имот на новодошлата млада жена, която трябваше да се грижи за Борис в неговата дълбока старост. През 1992 г. почина и Борис.
към текста >>
Така както си беше дошла
преди
50 години, така си замина на село при брат си.
През 1979 година Боян Златарев успя да издейства социална пенсия за Станка понеже беше навършила години, а и освен това тя имаше около 8 години трудов стаж и това бе недостатъчно дори и за половин пенсия. Така че Станка получи социална пенсия от държавата за това, че тя работи 50 години в този дом като роб и слугиня, като в последните десет години аз бях очевидец как тя работеше денонощно в този дом и гледаше Борис - переше го, готвеше, чистеше дома, подготвяше и готвеше за онези, които идваха на гости, за да бъдат гощавани, а след това прибираше, миеше. Това беше всеки ден от сутрин до вечер. Когато Станка идва в този дом тя пристига само с едно малко вързопче. След като бе служила 50 години в този дом като робиня и слугиня Ден и нощ, накрая замина на село също с едно малко вързопче.
Така както си беше дошла
преди
50 години, така си замина на село при брат си.
Вероятно това бе същият онзи брат, който навремето беше попаднал в плен и благодарение на това, че Мария измоли от Учителя да се върне жив той бе спасен. Накрая рожденият й брат я прие след 50 години само с едно вързопче в ръка. Рожденият й брат бе оценил, че Някой навремето го бе спасил от явна смърт и сега бе дошло време да се отплати на рождената сестра, която с плач и сълзи и вопли бе измолила пред Учителя той да се върне жив. Ето така се затвориха събитията и историята за едно вързопче от няколко дрешки, на една домашна прислужница или на една слугиня. И на една робиня.
към текста >>
Рожденият й брат бе оценил, че Някой навремето го бе спасил от явна смърт и сега бе дошло време да се отплати на рождената сестра, която с плач и сълзи и вопли бе измолила
пред
Учителя той да се върне жив.
Когато Станка идва в този дом тя пристига само с едно малко вързопче. След като бе служила 50 години в този дом като робиня и слугиня Ден и нощ, накрая замина на село също с едно малко вързопче. Така както си беше дошла преди 50 години, така си замина на село при брат си. Вероятно това бе същият онзи брат, който навремето беше попаднал в плен и благодарение на това, че Мария измоли от Учителя да се върне жив той бе спасен. Накрая рожденият й брат я прие след 50 години само с едно вързопче в ръка.
Рожденият й брат бе оценил, че Някой навремето го бе спасил от явна смърт и сега бе дошло време да се отплати на рождената сестра, която с плач и сълзи и вопли бе измолила
пред
Учителя той да се върне жив.
Ето така се затвориха събитията и историята за едно вързопче от няколко дрешки, на една домашна прислужница или на една слугиня. И на една робиня.
към текста >>
52.
116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА
,
,
ТОМ 5
Аз не знаех какво съм сполучила, но по-късно след отварянето на Школата когато той изнасяше своите беседи изискваше в онези години да се правят резюмета на
предишната
беседа, които се четяха
преди
всяка следваща беседа.
116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА Като частна ученичка на Учителя преминах през онзи етап когато той ми обясняваше законите на духовния свят, запознаваше ме с много съответствия, които съществуваха между духовния и физическия свят, откровения, които можете да намерите в беседите му, но сега, а по-рано ги нямаше тези неща. Той вероятно правеше своят опит с мен дали едно младо момиче, което беше на 18 години ще може да усвоява и как този метод на личен контакт с него и на самостоятелно обучение ще може да даде някакъв резултат.
Аз не знаех какво съм сполучила, но по-късно след отварянето на Школата когато той изнасяше своите беседи изискваше в онези години да се правят резюмета на
предишната
беседа, които се четяха
преди
всяка следваща беседа.
Учителят изслушваше внимателно, за да разбере какво са усвоили от предишната беседа, даваше допълнения, уточняваше някои положения и после в новата беседа доразвиваше или пък отговаряше на всички възникнали въпроси. Вие да не смятате, че той четеше лекции като в университета и че чете в някаква книга или написан предварително текст. Напротив, той говореше и Словото се изливаше от неговата уста непринудено и то бе съзвучие с космическото Слово, което се даваше в този момент със Словото, което се задвижваше от Божествения Дух, Словото от което трябваше да се нахранят човешките души в Школата. Това беше словесното мляко за всички младенци в Школата и затова се почваше от начало, но понеже интересите на всички бяха разнородни и понеже всеки минаваше през различни състояния и положения в себе си, то тогава в беседата той отговаряше и насочваше мисълта си натам, за да разреши някой проблем на някой от своите слушатели. Ако днес четете някоя беседа ще видите, че той говори по един проблем, след това като че ли изведнъж прескача и започва да говори съвсем различно и мисълта му отива в друга посока и това е противоречие за онзи, който не е запознат със Школата.
към текста >>
Учителят изслушваше внимателно, за да разбере какво са усвоили от
предишната
беседа, даваше допълнения, уточняваше някои положения и после в новата беседа доразвиваше или пък отговаряше на всички възникнали въпроси.
116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА Като частна ученичка на Учителя преминах през онзи етап когато той ми обясняваше законите на духовния свят, запознаваше ме с много съответствия, които съществуваха между духовния и физическия свят, откровения, които можете да намерите в беседите му, но сега, а по-рано ги нямаше тези неща. Той вероятно правеше своят опит с мен дали едно младо момиче, което беше на 18 години ще може да усвоява и как този метод на личен контакт с него и на самостоятелно обучение ще може да даде някакъв резултат. Аз не знаех какво съм сполучила, но по-късно след отварянето на Школата когато той изнасяше своите беседи изискваше в онези години да се правят резюмета на предишната беседа, които се четяха преди всяка следваща беседа.
Учителят изслушваше внимателно, за да разбере какво са усвоили от
предишната
беседа, даваше допълнения, уточняваше някои положения и после в новата беседа доразвиваше или пък отговаряше на всички възникнали въпроси.
Вие да не смятате, че той четеше лекции като в университета и че чете в някаква книга или написан предварително текст. Напротив, той говореше и Словото се изливаше от неговата уста непринудено и то бе съзвучие с космическото Слово, което се даваше в този момент със Словото, което се задвижваше от Божествения Дух, Словото от което трябваше да се нахранят човешките души в Школата. Това беше словесното мляко за всички младенци в Школата и затова се почваше от начало, но понеже интересите на всички бяха разнородни и понеже всеки минаваше през различни състояния и положения в себе си, то тогава в беседата той отговаряше и насочваше мисълта си натам, за да разреши някой проблем на някой от своите слушатели. Ако днес четете някоя беседа ще видите, че той говори по един проблем, след това като че ли изведнъж прескача и започва да говори съвсем различно и мисълта му отива в друга посока и това е противоречие за онзи, който не е запознат със Школата. Представете си, че в салона има шейсет човека и в този ден десетина имат свои вътрешни задачи за разрешаване, които не могат да разрешат.
към текста >>
Вие да не смятате, че той четеше лекции като в университета и че чете в някаква книга или написан
предварително
текст.
116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА Като частна ученичка на Учителя преминах през онзи етап когато той ми обясняваше законите на духовния свят, запознаваше ме с много съответствия, които съществуваха между духовния и физическия свят, откровения, които можете да намерите в беседите му, но сега, а по-рано ги нямаше тези неща. Той вероятно правеше своят опит с мен дали едно младо момиче, което беше на 18 години ще може да усвоява и как този метод на личен контакт с него и на самостоятелно обучение ще може да даде някакъв резултат. Аз не знаех какво съм сполучила, но по-късно след отварянето на Школата когато той изнасяше своите беседи изискваше в онези години да се правят резюмета на предишната беседа, които се четяха преди всяка следваща беседа. Учителят изслушваше внимателно, за да разбере какво са усвоили от предишната беседа, даваше допълнения, уточняваше някои положения и после в новата беседа доразвиваше или пък отговаряше на всички възникнали въпроси.
Вие да не смятате, че той четеше лекции като в университета и че чете в някаква книга или написан
предварително
текст.
Напротив, той говореше и Словото се изливаше от неговата уста непринудено и то бе съзвучие с космическото Слово, което се даваше в този момент със Словото, което се задвижваше от Божествения Дух, Словото от което трябваше да се нахранят човешките души в Школата. Това беше словесното мляко за всички младенци в Школата и затова се почваше от начало, но понеже интересите на всички бяха разнородни и понеже всеки минаваше през различни състояния и положения в себе си, то тогава в беседата той отговаряше и насочваше мисълта си натам, за да разреши някой проблем на някой от своите слушатели. Ако днес четете някоя беседа ще видите, че той говори по един проблем, след това като че ли изведнъж прескача и започва да говори съвсем различно и мисълта му отива в друга посока и това е противоречие за онзи, който не е запознат със Школата. Представете си, че в салона има шейсет човека и в този ден десетина имат свои вътрешни задачи за разрешаване, които не могат да разрешат. Техните вътрешни състояния се явяват в дисхармония с общото настроение и състояние на хармония в салона.
към текста >>
Представете
си, че в салона има шейсет човека и в този ден десетина имат свои вътрешни задачи за разрешаване, които не могат да разрешат.
Учителят изслушваше внимателно, за да разбере какво са усвоили от предишната беседа, даваше допълнения, уточняваше някои положения и после в новата беседа доразвиваше или пък отговаряше на всички възникнали въпроси. Вие да не смятате, че той четеше лекции като в университета и че чете в някаква книга или написан предварително текст. Напротив, той говореше и Словото се изливаше от неговата уста непринудено и то бе съзвучие с космическото Слово, което се даваше в този момент със Словото, което се задвижваше от Божествения Дух, Словото от което трябваше да се нахранят човешките души в Школата. Това беше словесното мляко за всички младенци в Школата и затова се почваше от начало, но понеже интересите на всички бяха разнородни и понеже всеки минаваше през различни състояния и положения в себе си, то тогава в беседата той отговаряше и насочваше мисълта си натам, за да разреши някой проблем на някой от своите слушатели. Ако днес четете някоя беседа ще видите, че той говори по един проблем, след това като че ли изведнъж прескача и започва да говори съвсем различно и мисълта му отива в друга посока и това е противоречие за онзи, който не е запознат със Школата.
Представете
си, че в салона има шейсет човека и в този ден десетина имат свои вътрешни задачи за разрешаване, които не могат да разрешат.
Техните вътрешни състояния се явяват в дисхармония с общото настроение и състояние на хармония в салона. Ето защо от начало на всяка беседа се пеят песни, казват се молитви, молим се и по този начин всички се настройваме на една вътрешна зълна, която да ни свърже със Словото на Учителя и с Духът. Но не всеки може и успява да се прикачи на тази вътрешна вълна, защото ако в теб има бу-оя и ураган той всичко троши и руши и ти не можеш да се справиш с това вътрешно опустошение в себе си. И да искаш да се молиш едва ли ще можеш. Тогава Учителя в салона започва понякога беседата си направо, необикновено и отговаря на възникналите въпроси.
към текста >>
Представете
си, че в салона седи едно страдащо същество и мислено иска помощ от Учителя.
Ето защо от начало на всяка беседа се пеят песни, казват се молитви, молим се и по този начин всички се настройваме на една вътрешна зълна, която да ни свърже със Словото на Учителя и с Духът. Но не всеки може и успява да се прикачи на тази вътрешна вълна, защото ако в теб има бу-оя и ураган той всичко троши и руши и ти не можеш да се справиш с това вътрешно опустошение в себе си. И да искаш да се молиш едва ли ще можеш. Тогава Учителя в салона започва понякога беседата си направо, необикновено и отговаря на възникналите въпроси. Такива случаи има много и някои биха упрекнали, че в Словото на Учителя няма логика.
Представете
си, че в салона седи едно страдащо същество и мислено иска помощ от Учителя.
Той отговаря и разрешава въпроса му. Спомням си, че веднъж започна беседата така: „С пистолет не се ходи при Господ". Хайде сега обяснете какво иска да каже Учителя, каква символика има тук и каква тайна иска да открие. За страничния наблюдател това е чудно, а за нас е любопитно и знаем, че тук има нещо друго. Оглеждаме се и виждаме, че няма посетители с военна униформа.
към текста >>
Та всеки един от нас
представляваше
цвят,
представляваше
отделна нишка, втъкана и изтъкана в тази българска китеница.
За него това изказване на Учителя не бе противоречие, но за нас бе любопитно. След свършването на беседата той отиде да се извини на Учителя и ни каза, че наистина в джоба му има пистолет, защото той е висш офицер и е задължен да носи оръжие за охрана. Та изводът е този, че човешката душа, за да направи връзка с Бога и да чуе Словото Му трябва да бъде от вътре чист и най-важното е да има вяра, а чрез вярата човек се доближава до вътрешната връзка, която осъществява общението му с Бога. А да сложиш пистолет в джоба си означава, че ти не разчиташ на връзката си с Бога, а на човешки изобретения и затова Учителят започна така ни в клин, ни в ръкав. Ето един обикновен пример от богатата българска китеница, нали знаете, че българите когато тъкат чергите си втъкават безброй багри, цветове и чудни са техните китеници.
Та всеки един от нас
представляваше
цвят,
представляваше
отделна нишка, втъкана и изтъкана в тази българска китеница.
А сега ще разкажа някои подобни случаи. В салона един страничен посетител дошъл от любопитство, за да чуе какво говори Дънов. Като слушал понеже дошъл от любопитство нищо не разбирал и говорът на Учителя му изглеждал на обикновена попщина. Така навремето свещениците говореха едно, а вършеха друго и това се казваше попщина. Идва до това заключение и си казва мислено: „Ама какъв шарлатанин е този Дънов".
към текста >>
Той отиде, изчака
реда
си и се извини.
Така навремето свещениците говореха едно, а вършеха друго и това се казваше попщина. Идва до това заключение и си казва мислено: „Ама какъв шарлатанин е този Дънов". И само след секунди Учителят спира беседата си, поглежда го право в очите, посочва го с пръст и казва: „Аз не съм шарлатанин, но отговарям на въпросите на присъстващите, а че въпросите им са необикновени то се дължи на тях, а че моите отговори са също необикновени, то се дължи, че за всеки лек има различно лекарство и лекарството е, което аз давам, но всяко лекарство е горчиво". Този любопитен дошъл на Изгрева направо се стресна, ние го изгледахме, получи някакъв укор от нас и той по-лека-полека излезна навън. Беседата свърши, той изчака да излезнем от салона, разказа ни какво е мислел за Учителя и някой го посъветва да отиде и да се извини.
Той отиде, изчака
реда
си и се извини.
Учителят му каза: „Ти не дойде от само себе си. Тези, които те доведоха те влезнаха в тебе и това са онези духове, които воюват срещу мене. Ето имаш една опитност и имаш опрощение и от мен". Учителят му подава десницата и той я целува. Идва друг посетител слуша, слуша и мислено също си казва: „Това Дънов дето го разправя са врели и некипели, това е едно обикновено дърдорене, защото тук няма никаква логика".
към текста >>
След малко Учителят си отваря очите, оглежда ни, усмихва се и казва: „В океана имаше един кораб, който бе взел погрешна посока и
уредите
за ориентиране му се бяха развалили от бурята.
Ние сме заобиколили Учителя и се намираме в една от бараките, където една сестра ни бе поканила на гости. Пиеме чай, поднесени са сладкиши, разговаряме с Учителя и така както Учителя си държи чашата с чай и сърба изведнъж той си затвори очите, облегна се на стола, замълча и все едно, че заспа без да изпусне чашата с чая. Изминаха няколко минути, ние стоим, оглеждаме се, никой не смее да шавне или да продума дума. Чакаме Учителя. Ние знаем, че той се е извлякъл от тялото и е заминал някъде спешно по работа.
След малко Учителят си отваря очите, оглежда ни, усмихва се и казва: „В океана имаше един кораб, който бе взел погрешна посока и
уредите
за ориентиране му се бяха развалили от бурята.
Трябваше да покажа пътя на онзи, който държеше кормилото, за да поеме истинския път. Кормчията извика: „Господи, в тебе предавам живота на всички и на себе си". Е, понеже има Господ, то Господ отиде и показа истинският път". Ние се оглеждаме, усмихваме се и решаваме да запомним този случай. А пък сега го разказваме, за да бъде записан и запомнен от вас.
към текста >>
Кормчията извика: „Господи, в тебе
предавам
живота на всички и на себе си".
Изминаха няколко минути, ние стоим, оглеждаме се, никой не смее да шавне или да продума дума. Чакаме Учителя. Ние знаем, че той се е извлякъл от тялото и е заминал някъде спешно по работа. След малко Учителят си отваря очите, оглежда ни, усмихва се и казва: „В океана имаше един кораб, който бе взел погрешна посока и уредите за ориентиране му се бяха развалили от бурята. Трябваше да покажа пътя на онзи, който държеше кормилото, за да поеме истинския път.
Кормчията извика: „Господи, в тебе
предавам
живота на всички и на себе си".
Е, понеже има Господ, то Господ отиде и показа истинският път". Ние се оглеждаме, усмихваме се и решаваме да запомним този случай. А пък сега го разказваме, за да бъде записан и запомнен от вас. За Учителят нямаше скрито и покрито. Той знаеше за нашите нужди и за страданията, през които преминавахме и понякога той се доближаваше незабелязано до нас и ни помагаше и помощта идваше по най-естествен начин.
към текста >>
На Изгрева имахме безброй случаи, които се
редуваха
ден след ден.
За Учителят нямаше скрито и покрито. Той знаеше за нашите нужди и за страданията, през които преминавахме и понякога той се доближаваше незабелязано до нас и ни помагаше и помощта идваше по най-естествен начин. За него всичко беше открито и живота на човека беше бяла хартия. Познаваше състоянията ни, от какво имахме нужда, знаеше за нашите грешки и заблуждения. Той едновременно присъстваше навсякъде в едно и също време.
На Изгрева имахме безброй случаи, които се
редуваха
ден след ден.
Спомням си разказваше Милка Периклиева, че една вечер се случило така, че нямала какво да вечеря, а нямала и пари. По едно време се сеща, че може да отиде неканена някъде на гости и все ще я нагостят с нещо, но си казала, това е обикновена хитрост и тук на Изгрева не върви такава дребна хитрост. Тук гладните бяха много и ние бяхме непрекъснато в оскъдица. Ето защо тя решила, че вместо да напълни корема си с храна изпросена по този начин, то по-добре да вземе някаква беседа и да я прочете и по този начин ще се напълни от вътре с духовна храна и гладният корем няма да я гложди. Взима книгата, зачита се и ето ти на вратата се почуква, прекрачва една сестра и в една чиния носи хубави, големи, червени череши и една прясна питка.
към текста >>
Милка стои като втрещена, не може да повярва, че не изминава минути от както е решила да се нахрани с духовна храна от Словото на Учителя и да превъзмогне гладният концерт, който идва от стомаха й и ето
пред
нея стои сестрата с подноса изпратен от Учителя и с неговото пожелание.
По едно време се сеща, че може да отиде неканена някъде на гости и все ще я нагостят с нещо, но си казала, това е обикновена хитрост и тук на Изгрева не върви такава дребна хитрост. Тук гладните бяха много и ние бяхме непрекъснато в оскъдица. Ето защо тя решила, че вместо да напълни корема си с храна изпросена по този начин, то по-добре да вземе някаква беседа и да я прочете и по този начин ще се напълни от вътре с духовна храна и гладният корем няма да я гложди. Взима книгата, зачита се и ето ти на вратата се почуква, прекрачва една сестра и в една чиния носи хубави, големи, червени череши и една прясна питка. Казва й: „Учителят ме изпрати при тебе да ти донеса тези череши и тази питка, за да си хапнеш, защото каза, че най-доброто състояние на ученика е когато освен духовна храна поеме и хубави череши и една малка питка".
Милка стои като втрещена, не може да повярва, че не изминава минути от както е решила да се нахрани с духовна храна от Словото на Учителя и да превъзмогне гладният концерт, който идва от стомаха й и ето
пред
нея стои сестрата с подноса изпратен от Учителя и с неговото пожелание.
Тя взима линията, благодари мислено на Господа и на Учителя, хапнала и сладко, сладко задрямала. На сутринта отива и благодари на Учителя. Казва му: "Учителю, няма по-добро състояние на ученика от това да изпита пълно съзвучие между духовната и физическата храна". Учителят се усмихва: „Ето виждаш ли как хармонията е безгранична и безконечна, когато се движи и създава от Духа на Битието". Спомням си и друг случай когато една наша позната сестра беше нав-влезнала в лабиринт от неразрешени лични въпроси и където се намираха спънки и противоречия предизвикани от близки и познати роднини.
към текста >>
Спомням си и друг случай когато една наша позната сестра беше нав-влезнала в лабиринт от неразрешени лични въпроси и където се намираха спънки и противоречия
предизвикани
от близки и познати роднини.
Милка стои като втрещена, не може да повярва, че не изминава минути от както е решила да се нахрани с духовна храна от Словото на Учителя и да превъзмогне гладният концерт, който идва от стомаха й и ето пред нея стои сестрата с подноса изпратен от Учителя и с неговото пожелание. Тя взима линията, благодари мислено на Господа и на Учителя, хапнала и сладко, сладко задрямала. На сутринта отива и благодари на Учителя. Казва му: "Учителю, няма по-добро състояние на ученика от това да изпита пълно съзвучие между духовната и физическата храна". Учителят се усмихва: „Ето виждаш ли как хармонията е безгранична и безконечна, когато се движи и създава от Духа на Битието".
Спомням си и друг случай когато една наша позната сестра беше нав-влезнала в лабиринт от неразрешени лични въпроси и където се намираха спънки и противоречия
предизвикани
от близки и познати роднини.
Бе решила да избяга от вкъщи, беше дошла на Изгрева и седнала под навеса на полянката. Било вечер, а тя измъчена, била изоставена от всички, от самотна" по-самотна и смятала, че животът й няма смисъл и че тя е оставена така на течението, което я носи към пропастта. Може би престояла повече от час, от време на време си поплаквала. След известно време към полунощ от към чешмата се задала една светлина от електрическо фенерче. Тя знаела, че по онова време Учителят вечерно време е излизал с фенерче на разходка, но тя също знаела, че и други са имали такива фенерчета.
към текста >>
Изведнъж тя вижда, че
пред
нея стои Учителя, Без да продума, без да каже нито дума той се обърнал и заминал.
След известно време към полунощ от към чешмата се задала една светлина от електрическо фенерче. Тя знаела, че по онова време Учителят вечерно време е излизал с фенерче на разходка, но тя също знаела, че и други са имали такива фенерчета. Светлината полека-по-лека пристъпвала към нея и чуват се стъпки. Когато светлината на фенерчето се приближила по земята на един метър до нея изведнъж снопа от светлината се вдига и този, който държи фенерчето я осветява. След това фенерчето осветява и онзи, който го носи.
Изведнъж тя вижда, че
пред
нея стои Учителя, Без да продума, без да каже нито дума той се обърнал и заминал.
След малко състоянието й се трансформирало, съзнанието й се прояснило, тя станала и си отишла, но не могла да заспи. Упреквала се, че ето била е в противоречие в себе си и с околните и не е поискала помощ от Учителя и ето той идва и със своето присъствие й разрешава въпроса. На следващият ден тя отива да благодари. Учителят мълчи. Тя отново благодари на Учителя.
към текста >>
На следващият ден Учителят в салона държи
поредната
си беседа и говори.
Учителят мълчи. Тя отново благодари на Учителя. Учителят отново мълчи. Накрая казва: „Учителю, дойдох да благодаря на Бога за помощта". Учителят се обръща към нея, усмихва се и казва: „Е, така вече може".
На следващият ден Учителят в салона държи
поредната
си беседа и говори.
В един момент се обръща към сестрата, поглежда я и казва: „Някой има противоречие в живота си, той не търси къде е причината на това, което му е дошло на главата, а търси да изкара виновни други около себе си. Човек се движм с такава светлина, която има в себе си. Ако имате едно нощно фенерче, то осветява само онова, което тя може да освети. Тя не може да освети цялата нощна тъма. Така е и с човек, който влезне в противоречие - той няма светлина, за да си освети пътя.
към текста >>
Ето тук разказах няколко случая, които носеха съдбовен
порядък
за онези, които ги изпитваха.
Така е и с човек, който влезне в противоречие - той няма светлина, за да си освети пътя. Трябва да търси и да измоли помощта на онези, които носят със себе си светлината, дори и тяхната светлина да е със силата на едно джобно фенерче. Но истинската светлина идва на другия ден когато слънцето изгрее и освети всичко. Така е и в пътя на ученика - когато дойде тъмата у него той трябва да търси не светлината на джобното фенерче а светлината на слънцето, светлината, която идва от Божия Дух. Това е разрешението на задачата." Сестрата слуша и вече разбира, че Учителят е дошъл с джобното фенерче да я освети и да даде един лъч на надежда, а останалото тя ще разреши сама като се свърже с Духът, който носи Светлина в ума и Виделина в душата на човека.
Ето тук разказах няколко случая, които носеха съдбовен
порядък
за онези, които ги изпитваха.
За нас останалите бяха обикновени опитности от времето на Школата. Тук имаше образи най-различни и ние се оглеждахме в Словото на Учителя и понякога на неговото огледало ние не можехме да се познаем. Впоследствие когато част от това Слово и от светлината на това Слово се втъкаваше в нас по най-необикновен начин то тогава в съзнанието ни проблясваше светлинка и ние търсехме тази светулка, която ни извеждаше на правия път. Всеки един от нас имаше свой път, беше нишка в този стан, който се тъчеше и който изтъка една българска китеница с български багри и това е българска китеница. Нашите опитности от времето на Учителя изплетоха и изтъкаха разноцветната българска китеница.
към текста >>
Аз съм на разговор
пред
Учителя.
Впоследствие когато част от това Слово и от светлината на това Слово се втъкаваше в нас по най-необикновен начин то тогава в съзнанието ни проблясваше светлинка и ние търсехме тази светулка, която ни извеждаше на правия път. Всеки един от нас имаше свой път, беше нишка в този стан, който се тъчеше и който изтъка една българска китеница с български багри и това е българска китеница. Нашите опитности от времето на Учителя изплетоха и изтъкаха разноцветната българска китеница. Такива бяхме -многообразни и в това многообразие виждахме как Словото на Учителя минаваше и търсеше да изтъче чрез нашият живот най-красивата форма, зад която трябваше да се прикрие големият и Високият идеал от Словото на Учителя. За света Школата на Учителя остана непозната, но за нас бе живот и съдба.
Аз съм на разговор
пред
Учителя.
„Представи си, че се намираш на дъното на кладенеца и досега капака от горе бил затворен. После видиш някой отворил този капак, за да те извади. Ти погледнеш нагоре и се зарадваш, но после погледнеш надолу и си речеш: „Дали няма пак да се затвори капака? " После погледнеш нагоре капака е отворен и се поуспокоиш малко. След известно време гледаш онзи от горе ти пуснал въже.
към текста >>
„
Представи
си, че се намираш на дъното на кладенеца и досега капака от горе бил затворен.
Всеки един от нас имаше свой път, беше нишка в този стан, който се тъчеше и който изтъка една българска китеница с български багри и това е българска китеница. Нашите опитности от времето на Учителя изплетоха и изтъкаха разноцветната българска китеница. Такива бяхме -многообразни и в това многообразие виждахме как Словото на Учителя минаваше и търсеше да изтъче чрез нашият живот най-красивата форма, зад която трябваше да се прикрие големият и Високият идеал от Словото на Учителя. За света Школата на Учителя остана непозната, но за нас бе живот и съдба. Аз съм на разговор пред Учителя.
„
Представи
си, че се намираш на дъното на кладенеца и досега капака от горе бил затворен.
После видиш някой отворил този капак, за да те извади. Ти погледнеш нагоре и се зарадваш, но после погледнеш надолу и си речеш: „Дали няма пак да се затвори капака? " После погледнеш нагоре капака е отворен и се поуспокоиш малко. След известно време гледаш онзи от горе ти пуснал въже. Ти се залавяш за куката и се зарадваш, но след това отново дойде съмнение в тебе: „Дали няма да се скъса въжето?
към текста >>
53.
121. БРАКЪТ
,
,
ТОМ 5
121. БРАКЪТ Семейството, това е една от първите задачи на ученика комуто е
определено
да мине през Школата на семейния живот.
121. БРАКЪТ Семейството, това е една от първите задачи на ученика комуто е
определено
да мине през Школата на семейния живот.
И семейният живот е Школа за обучение и то какво обучение. Но не на всеки му е дадено да мине през семейния живот. По наше време ние можехме да питаме него и това бе една привилегия и то не малка. Да отидеш и да питаш дали трябва да се омъжиш, после кого да избереш, после дали Учителят ще одобри избора ти това означаваше разрешаване на половиния проблем, а другата част щеше да си го носиш сама като семейни задължения. А да не мислите, че точно в Школата всичко бе в ред и порядък.
към текста >>
А да не мислите, че точно в Школата всичко бе в
ред
и
порядък
.
121. БРАКЪТ Семейството, това е една от първите задачи на ученика комуто е определено да мине през Школата на семейния живот. И семейният живот е Школа за обучение и то какво обучение. Но не на всеки му е дадено да мине през семейния живот. По наше време ние можехме да питаме него и това бе една привилегия и то не малка. Да отидеш и да питаш дали трябва да се омъжиш, после кого да избереш, после дали Учителят ще одобри избора ти това означаваше разрешаване на половиния проблем, а другата част щеше да си го носиш сама като семейни задължения.
А да не мислите, че точно в Школата всичко бе в
ред
и
порядък
.
Нали казахме, че тук се беше събрал света на земята и на небето от памти века, за да бъде опитно поле на Учителя. Той работеше с нас, а ние доколкото изпълнявахме и доколко устоявахме - това беше трудно в онези години да се определи. По-късно с годините виждах сполуките и несполуките в семейни и личния си живот. Но във зсички случаи нямаше изключения, когато казана дума от Учителя да не се е изпълнила ако не веднага, то след известно време, така както е определено да стане. Имаше една сестра, с която се срещнахме години след заминаването на Учителя, видяхме се, разприказвахме се, беше дошла на мястото на Учителя.
към текста >>
Той работеше с нас, а ние доколкото изпълнявахме и доколко устоявахме - това беше трудно в онези години да се
определи
.
Но не на всеки му е дадено да мине през семейния живот. По наше време ние можехме да питаме него и това бе една привилегия и то не малка. Да отидеш и да питаш дали трябва да се омъжиш, после кого да избереш, после дали Учителят ще одобри избора ти това означаваше разрешаване на половиния проблем, а другата част щеше да си го носиш сама като семейни задължения. А да не мислите, че точно в Школата всичко бе в ред и порядък. Нали казахме, че тук се беше събрал света на земята и на небето от памти века, за да бъде опитно поле на Учителя.
Той работеше с нас, а ние доколкото изпълнявахме и доколко устоявахме - това беше трудно в онези години да се
определи
.
По-късно с годините виждах сполуките и несполуките в семейни и личния си живот. Но във зсички случаи нямаше изключения, когато казана дума от Учителя да не се е изпълнила ако не веднага, то след известно време, така както е определено да стане. Имаше една сестра, с която се срещнахме години след заминаването на Учителя, видяхме се, разприказвахме се, беше дошла на мястото на Учителя. Тя започна да разказва как навремето била млада, как от вътре душата й хвърчала и била свободна, после се оженила и всичко тръгнало наопаки. Отива при Учителя и му се оплаква.
към текста >>
Но във зсички случаи нямаше изключения, когато казана дума от Учителя да не се е изпълнила ако не веднага, то след известно време, така както е
определено
да стане.
Да отидеш и да питаш дали трябва да се омъжиш, после кого да избереш, после дали Учителят ще одобри избора ти това означаваше разрешаване на половиния проблем, а другата част щеше да си го носиш сама като семейни задължения. А да не мислите, че точно в Школата всичко бе в ред и порядък. Нали казахме, че тук се беше събрал света на земята и на небето от памти века, за да бъде опитно поле на Учителя. Той работеше с нас, а ние доколкото изпълнявахме и доколко устоявахме - това беше трудно в онези години да се определи. По-късно с годините виждах сполуките и несполуките в семейни и личния си живот.
Но във зсички случаи нямаше изключения, когато казана дума от Учителя да не се е изпълнила ако не веднага, то след известно време, така както е
определено
да стане.
Имаше една сестра, с която се срещнахме години след заминаването на Учителя, видяхме се, разприказвахме се, беше дошла на мястото на Учителя. Тя започна да разказва как навремето била млада, как от вътре душата й хвърчала и била свободна, после се оженила и всичко тръгнало наопаки. Отива при Учителя и му се оплаква. Той й казва: „Сестра, вашите страдания са нищо сега в сравнение с тези, които идват и които трябва да издържите". „Защо, Учителю?
към текста >>
Та това Слово излиза от Бога и тук има строг
порядък
, а непослушанието се наказва.
След като свършила разговора сестрата си тръгнала, но винаги в такива случаи има поставено лице, което да слуша и да запомня. Учителят се обръща към онази, която случайно слушала и казал: "Виждаш ли сестрата пита защо? Ами как защо, заради непослушание. Та аз колко време говоря за женитбата, те слушат с едното ухо и от другото ухо излиза. Слушат, а не изпълняват, слушат и си правят каквото искат.
Та това Слово излиза от Бога и тук има строг
порядък
, а непослушанието се наказва.
Затова страданието ще си го носи". Ето това са думите на Учителя, а после сестрата проверява десетки години казаното от Учителя и от време на време тя идваше на Изгрева, за да си припомни и дано някоя светлинка отново чрез спомена да я огрее, да я охрабри, за да може да изтърпи и да изнесе страданието си до края. Имаше и друг случай още по-необикновен. Една сестра - Анка Каназирева искаше да се омъжи. Отива при Учителя, пита го, а той отговаря: „Овцата не се жени за вълк, защото вълкът изяжда овцата".
към текста >>
Колко много бяха различни братята и сестрите, толкова различни случаи имаше и идваше онзи момент,
пред
който някой се спираше, а това бе въпроса за брака, Едни прескочиха, други се удавиха, трети бяха малцина, които се впрегнаха в съпружески впряг заедно да носят и да влачат колата.
„Ами синовете ми? " Учителят я поглежда отново и изрича: „И те са вълчета". Та онези вълчета заедно с вълка заминават за Америка и остана сестрата сама на Изгрева, получаваше от време на време писма и тъгуваше. Веднъж Учителят я среща и пита: „Още ли тъгуваш за вълка и вълчетата? " Тя се засрамва, навежда глава и нищо не казва.
Колко много бяха различни братята и сестрите, толкова различни случаи имаше и идваше онзи момент,
пред
който някой се спираше, а това бе въпроса за брака, Едни прескочиха, други се удавиха, трети бяха малцина, които се впрегнаха в съпружески впряг заедно да носят и да влачат колата.
Отива една сестра при Учителя и казва: „В моят хороскоп сега преминавам през дома на брака. Какво да правя? " Учителят казва: „Мини транзит". „Ама как така транзит." „Мини транзит или ще останеш в този дом десет години, а с транзит ще преминеш за една година, а останалото време ще го посветиш да четеш беседи и да ги прилагаш." Случи се така, че сестрата не премина транзит, не послуша, а се омъжи и остана десет години в брака и накрая се разведе. По-късно се срещнахме и питахме какво е станало с нейния транзит и с брака й, а тя отговаря: „Ама че работа.
към текста >>
За десет години не прочетох дори и десет
реда
.
Отива една сестра при Учителя и казва: „В моят хороскоп сега преминавам през дома на брака. Какво да правя? " Учителят казва: „Мини транзит". „Ама как така транзит." „Мини транзит или ще останеш в този дом десет години, а с транзит ще преминеш за една година, а останалото време ще го посветиш да четеш беседи и да ги прилагаш." Случи се така, че сестрата не премина транзит, не послуша, а се омъжи и остана десет години в брака и накрая се разведе. По-късно се срещнахме и питахме какво е станало с нейния транзит и с брака й, а тя отговаря: „Ама че работа.
За десет години не прочетох дори и десет
реда
.
Ама нали бях млада и не послушах Учителя. Сега го бих послушала, но е късно - загубих си годините и силите". Тя беше станала възрастна и изгубила благоприятните времена за работа. Ето ви пример за непослушание. Не може да си в една окултна школа и да не се поучаваш от законите, които управляват тази школа, а закон на тази школа бе закон на Любовта, която е връзка на съвършенство, но се проявява само когато има свобода вътрешна и външна.
към текста >>
Аз съм на разговор
пред
Учителя.
Тя беше станала възрастна и изгубила благоприятните времена за работа. Ето ви пример за непослушание. Не може да си в една окултна школа и да не се поучаваш от законите, които управляват тази школа, а закон на тази школа бе закон на Любовта, която е връзка на съвършенство, но се проявява само когато има свобода вътрешна и външна. А свободата на Духа е, когато може да се изяви в служение към ближния и в семейството. Само при това единствено условие.
Аз съм на разговор
пред
Учителя.
„Учителю, аз искам да ми дадете преживяване за доброто, светлината, истината, та да ги имам като живи, а да не са само понятия." „То е хубаво, но ако човек има тези преживявания и няма хора, на които да даде тогава е по-добре да е беден и да живее в общество. Това са крайните положения. Ако ти предложиш мед хората не само да си взимат от меда, за да се нахранят, но ще искат да вземат меда и го занесат вкъщи - ще искат да крадат. Ти тепърва ще имаш преживявания. Ще имаш такива хубави преживявания, че всички косми ще ти потреперят.
към текста >>
Ако ти
предложиш
мед хората не само да си взимат от меда, за да се нахранят, но ще искат да вземат меда и го занесат вкъщи - ще искат да крадат.
А свободата на Духа е, когато може да се изяви в служение към ближния и в семейството. Само при това единствено условие. Аз съм на разговор пред Учителя. „Учителю, аз искам да ми дадете преживяване за доброто, светлината, истината, та да ги имам като живи, а да не са само понятия." „То е хубаво, но ако човек има тези преживявания и няма хора, на които да даде тогава е по-добре да е беден и да живее в общество. Това са крайните положения.
Ако ти
предложиш
мед хората не само да си взимат от меда, за да се нахранят, но ще искат да вземат меда и го занесат вкъщи - ще искат да крадат.
Ти тепърва ще имаш преживявания. Ще имаш такива хубави преживявания, че всички косми ще ти потреперят. Когато една чешма тече човек трябва да отиде да си налее вода колкото му трябва и после да си отиде и остави и другите да си налеят. Водата в чешмата се не свършва. На нея й е приятно колкото повече наливат.
към текста >>
54.
142. АНГЕЛИ И УЧЕНИЦИ НА ПЪТ
,
,
ТОМ 5
След това изявление на Учителя приятелите се
наредиха
и някои подмятаха: „Сипи един черпак супа за сто лева".
Значи оценката бе висока. Приятелите дойдоха с празните паници и искаха допълнително. Аз винаги недоумявах защо когато готвеха на съборите пък и на Рила, и на Изгрева винаги правеха така, че храната не достигаше. А пък аз когато бях дежурна така подготвям нещата, че винаги да остане една четвърт от общата храна. И онези, които искаха и които им хареса идваха и получаваха по един-два черпака допълнително и си дояждаха.
След това изявление на Учителя приятелите се
наредиха
и някои подмятаха: „Сипи един черпак супа за сто лева".
Всички се изредиха още един път, бяха гладни и им хареса ястието. Ето сега разказвам тези случки и мога да кажа, че аз отново бъркам в казана, взимам черпака и на всеки, който си поднася паницата ще му сложа един черпак от моята супа, а пък аз разказвам стотици случки от живота ни с Учителя и всяка една случка е един черпак от моята супа. Запомнете това и дано ви харесат моите гозби и моите случки. Когато пътувахме за Търновският събор с влака бяхме в едно купе Учителят, аз и Петко Епитропов. Когато двамата разговаряха аз мълчах.
към текста >>
Всички се
изредиха
още един път, бяха гладни и им хареса ястието.
Приятелите дойдоха с празните паници и искаха допълнително. Аз винаги недоумявах защо когато готвеха на съборите пък и на Рила, и на Изгрева винаги правеха така, че храната не достигаше. А пък аз когато бях дежурна така подготвям нещата, че винаги да остане една четвърт от общата храна. И онези, които искаха и които им хареса идваха и получаваха по един-два черпака допълнително и си дояждаха. След това изявление на Учителя приятелите се наредиха и някои подмятаха: „Сипи един черпак супа за сто лева".
Всички се
изредиха
още един път, бяха гладни и им хареса ястието.
Ето сега разказвам тези случки и мога да кажа, че аз отново бъркам в казана, взимам черпака и на всеки, който си поднася паницата ще му сложа един черпак от моята супа, а пък аз разказвам стотици случки от живота ни с Учителя и всяка една случка е един черпак от моята супа. Запомнете това и дано ви харесат моите гозби и моите случки. Когато пътувахме за Търновският събор с влака бяхме в едно купе Учителят, аз и Петко Епитропов. Когато двамата разговаряха аз мълчах. Аз все исках да питам Учителя за някои въпроси, които бяха в мен.
към текста >>
В миналото си си се издигнала и си стигнала до
средата
на пътя, имало е възможност да се отклониш и да не паднеш и да изгубиш целия избран капитал ние сме те прибирали много по-рано от земята, за да не се възгордееш.
Но после Христос идва и ми помага. Това беше една картина, която се въртеше непрекъснато в главата ми. Влакът пуфка пуф-паф, ние сме трима в купето и по едно време брат Петко също заспа, запафка и леко захърка. Учителят се обръща към мене и пита: „Да чуем какво сте приготвили за днес". Разказах му всичко, изслуша ме спокойно и каза: „Това е истина.
В миналото си си се издигнала и си стигнала до
средата
на пътя, имало е възможност да се отклониш и да не паднеш и да изгубиш целия избран капитал ние сме те прибирали много по-рано от земята, за да не се възгордееш.
А сега си в Школата". Учителят е пред мен, до мен, в ъгъла е приспан дядо Петко, изпратен е горе, за да не слуша един такъв разговор от такъв порядък. Има съкровени неща в живота на ученика събрани от минала епоха и те не могат да се показват за щяло и нещяло дори и на онези, комуто трябва. Влакът се движеше, а аз бях в един друг свят на откровение. Учителят отново ми повтори едно предишно изказване: „Много пъти дявола е искал да ти вземе главата.
към текста >>
Учителят е
пред
мен, до мен, в ъгъла е приспан дядо Петко, изпратен е горе, за да не слуша един такъв разговор от такъв
порядък
.
Влакът пуфка пуф-паф, ние сме трима в купето и по едно време брат Петко също заспа, запафка и леко захърка. Учителят се обръща към мене и пита: „Да чуем какво сте приготвили за днес". Разказах му всичко, изслуша ме спокойно и каза: „Това е истина. В миналото си си се издигнала и си стигнала до средата на пътя, имало е възможност да се отклониш и да не паднеш и да изгубиш целия избран капитал ние сме те прибирали много по-рано от земята, за да не се възгордееш. А сега си в Школата".
Учителят е
пред
мен, до мен, в ъгъла е приспан дядо Петко, изпратен е горе, за да не слуша един такъв разговор от такъв
порядък
.
Има съкровени неща в живота на ученика събрани от минала епоха и те не могат да се показват за щяло и нещяло дори и на онези, комуто трябва. Влакът се движеше, а аз бях в един друг свят на откровение. Учителят отново ми повтори едно предишно изказване: „Много пъти дявола е искал да ти вземе главата. Но сега нищо не може да ти направи. Сега те пращам в света.
към текста >>
Учителят отново ми повтори едно
предишно
изказване: „Много пъти дявола е искал да ти вземе главата.
В миналото си си се издигнала и си стигнала до средата на пътя, имало е възможност да се отклониш и да не паднеш и да изгубиш целия избран капитал ние сме те прибирали много по-рано от земята, за да не се възгордееш. А сега си в Школата". Учителят е пред мен, до мен, в ъгъла е приспан дядо Петко, изпратен е горе, за да не слуша един такъв разговор от такъв порядък. Има съкровени неща в живота на ученика събрани от минала епоха и те не могат да се показват за щяло и нещяло дори и на онези, комуто трябва. Влакът се движеше, а аз бях в един друг свят на откровение.
Учителят отново ми повтори едно
предишно
изказване: „Много пъти дявола е искал да ти вземе главата.
Но сега нищо не може да ти направи. Сега те пращам в света. Правила си връзки и правилно да ги разрешиш". Аз съм отправила поглед към него, цялата съм настръхнала, защото виждам един път идващ от хилядолетия и стигащ до тук. Обръщам се с въпрос към него: „Учителю, ако се подхлъзна сега ще ми помогнете ли?
към текста >>
Той продължи: „Ние ти казвахме
преди
време: „Марийке, не е за тебе земята".
Това беше едно много голямо обещание на Учителя, това беше неговата готовност да простре ръка върху мен, да ме закриля и да следи моя път и ако се подхлъзна, ако се отклоня от пътя и с това изгубя възможността да бъда с него в Школата, то да ми помогне и да поправя грешката си. Влакът пътуваше пуф-паф, после изсвири. Учителят продължава: „Тебе насила ще те вкараме в Царството Божие". „Защо, Учителю? " „Защото така искам." Аз се разплаках и сълзи течаха от очите ми.
Той продължи: „Ние ти казвахме
преди
време: „Марийке, не е за тебе земята".
Но ти като рече ще слезна и ще слезна, а сега ще минеш по пътя си като всички хора". Да, сега трябваше да мина пътя като всички хора, имаше един общ път на земята, има физически закони, с които човек трябва да се съобразява. Но има и духовни закони, които управляват физическите закони. Но има и Божествени принципи, които обхващат всичко и движат всичко - и земята, и човека, и световете. Затова бе дошъл Учителя, за да обедини закони, принципи и хора чрез Словото си и чрез закона на Любовта, който обединява и земята, и Небето, защото Любовта е плод на Духа, а Духът е онзи, който сътворява световете - световете горе на небето и световете долу на земята в умовете на хората.
към текста >>
55.
150. ЧИСТОТА ОТВЪН И ЧИСТОТА ОТВЪТРЕ
,
,
ТОМ 5
Заради тези екскурзии те отсъствуваха от клас, а ние останалите бяхме
оредели
и Учителят не беше доволен от такива излети, но мълчеше.
150. ЧИСТОТА ОТВЪН И ЧИСТОТА ОТВЪТРЕ В онези първи години младите приятели залитаха много по екскурзии в планините. Всеки свободен ден правеха екскурзии по Рила, по Витоша за по няколко дни или седмици.
Заради тези екскурзии те отсъствуваха от клас, а ние останалите бяхме
оредели
и Учителят не беше доволен от такива излети, но мълчеше.
Никой не го питаше. Ако го питаха той даваше съгласието или насочваше нещата в един по-друг порядък. Хвърчаха по екскурзии, млади бяха. Смятаха, че като ходят в планините ще получат по-бързо посвещение. Така смятахме тогава.
към текста >>
Ако го питаха той даваше съгласието или насочваше нещата в един по-друг
порядък
.
150. ЧИСТОТА ОТВЪН И ЧИСТОТА ОТВЪТРЕ В онези първи години младите приятели залитаха много по екскурзии в планините. Всеки свободен ден правеха екскурзии по Рила, по Витоша за по няколко дни или седмици. Заради тези екскурзии те отсъствуваха от клас, а ние останалите бяхме оредели и Учителят не беше доволен от такива излети, но мълчеше. Никой не го питаше.
Ако го питаха той даваше съгласието или насочваше нещата в един по-друг
порядък
.
Хвърчаха по екскурзии, млади бяха. Смятаха, че като ходят в планините ще получат по-бързо посвещение. Така смятахме тогава. Учителят беше казал, че в планините са кондензатори на енергии и човек като върви по тях енергиите, които се движат там преминават през нашите мозъчни центрове и ги развиват. Това е така и в това никой не се съмняваше особено, че това бяха думи на Учителя.
към текста >>
Но факт бе, че класът в Школата
оредяваше
и че Учителят беше недоволен, а това означаваше, че тук има и нещо друго, което ние не го знаехме.
Хвърчаха по екскурзии, млади бяха. Смятаха, че като ходят в планините ще получат по-бързо посвещение. Така смятахме тогава. Учителят беше казал, че в планините са кондензатори на енергии и човек като върви по тях енергиите, които се движат там преминават през нашите мозъчни центрове и ги развиват. Това е така и в това никой не се съмняваше особено, че това бяха думи на Учителя.
Но факт бе, че класът в Школата
оредяваше
и че Учителят беше недоволен, а това означаваше, че тук има и нещо друго, което ние не го знаехме.
Научихме го после разбира се, научиха го онези, които искаха да учат и да бъдат в Школата му. Ето една група младежи решиха да направим екскурзия до Рила, но бяха се уточнили, че ще бъдат само братя. От начало искаше да отиде с тях и Цанка, сестрата на Борис, но Борис и другите решиха, че екскурзията е дълга и ще бъдат само братя. Но после Борис измени плана си и ме покани. Аз се съгласих и тръгнахме с нает автобус от София до Самоков, който ни закара до Говедарци, Смятам, че има една снимка със заснета цялата група като се вижда, че само аз съм между братята.
към текста >>
Ти лежиш, лежиш,
отпред
те пече и напича огъня, а отзад те сече и подсича студа.
Но после Борис измени плана си и ме покани. Аз се съгласих и тръгнахме с нает автобус от София до Самоков, който ни закара до Говедарци, Смятам, че има една снимка със заснета цялата група като се вижда, че само аз съм между братята. После се качихме на седемте езера и прекарахме там няколко дни и се върнахме. Тогава там нямаше хижа, нямаше палатки, а спахме налягали върху платнище до огъня, който се поддържаше цяла нощ. А през нощите на Рила е студено.
Ти лежиш, лежиш,
отпред
те пече и напича огъня, а отзад те сече и подсича студа.
Отпред те огрява огъня, а отзад те подвява рилския студ. Върнахме се на Изгрева и всички разбраха за екскурзията и че само аз съм била от сестрите с братята. Като научи Цанка за това, че като се нахвърли върху мен, хвърляше жупел и огън, че аз съм направила така, че не са я взели с групата. Отишла и се оплакала на Учителя, а той какво й казал не зная. Дойде време и аз да се приближа до Учителя.
към текста >>
Отпред
те огрява огъня, а отзад те подвява рилския студ.
Аз се съгласих и тръгнахме с нает автобус от София до Самоков, който ни закара до Говедарци, Смятам, че има една снимка със заснета цялата група като се вижда, че само аз съм между братята. После се качихме на седемте езера и прекарахме там няколко дни и се върнахме. Тогава там нямаше хижа, нямаше палатки, а спахме налягали върху платнище до огъня, който се поддържаше цяла нощ. А през нощите на Рила е студено. Ти лежиш, лежиш, отпред те пече и напича огъня, а отзад те сече и подсича студа.
Отпред
те огрява огъня, а отзад те подвява рилския студ.
Върнахме се на Изгрева и всички разбраха за екскурзията и че само аз съм била от сестрите с братята. Като научи Цанка за това, че като се нахвърли върху мен, хвърляше жупел и огън, че аз съм направила така, че не са я взели с групата. Отишла и се оплакала на Учителя, а той какво й казал не зная. Дойде време и аз да се приближа до Учителя. Обикновено като минавах при него аз му целувах ръка.
към текста >>
Аз сутрин свиря на пианото в клас, а Учителят е на 3-4 метра от мен, но изобщо не ме поглежда нито
преди
започване на беседа, нито след това.
А той от строг по-строг. Излизам навън и се чудя каква ли грешка съм направила и защо той не ме иска и не ми дава десницата си да я целуна. Тука има нещо. Минаха десет дни, аз ходя на клас, но Учителя изобщо не ме поглежда. А се намирам само на няколко метра от него.
Аз сутрин свиря на пианото в клас, а Учителят е на 3-4 метра от мен, но изобщо не ме поглежда нито
преди
започване на беседа, нито след това.
Изобщо аз бях тогава неодушевен предмет за него през тези дни. Чудя се, умувам къде ли ми е грешката. По едно време мяркам Цанка, която профуча покрай мене като ураган и така ме изгледа ожесточено, че аз веднага се сещам, че само тя е причината та Учителят да не ме поглежда. Колкото повече вървя към вкъщи, толкова се уверявам в себе си, че само тя е причината. Затова на следващия ден отивам при Учителя и чакам да ме приеме.
към текста >>
Изобщо аз бях тогава неодушевен
предмет
за него през тези дни.
Излизам навън и се чудя каква ли грешка съм направила и защо той не ме иска и не ми дава десницата си да я целуна. Тука има нещо. Минаха десет дни, аз ходя на клас, но Учителя изобщо не ме поглежда. А се намирам само на няколко метра от него. Аз сутрин свиря на пианото в клас, а Учителят е на 3-4 метра от мен, но изобщо не ме поглежда нито преди започване на беседа, нито след това.
Изобщо аз бях тогава неодушевен
предмет
за него през тези дни.
Чудя се, умувам къде ли ми е грешката. По едно време мяркам Цанка, която профуча покрай мене като ураган и така ме изгледа ожесточено, че аз веднага се сещам, че само тя е причината та Учителят да не ме поглежда. Колкото повече вървя към вкъщи, толкова се уверявам в себе си, че само тя е причината. Затова на следващия ден отивам при Учителя и чакам да ме приеме. Приема ме, седи на стола и ме наблюдава.
към текста >>
Веднъж сме на Рила и Цанка идва при мен и взема една измита, лъсната с пясък чиста тенджера за готвене от нашата лавица до огнището
пред
палатката ни.
Разказвах му всичко, това не беше изповед, а това беше разговор между ученика и Учителя. А да се проведе този разговор трябваше чистота. Но не обикновена чистота, а брилянтна чистота. Иначе не може да има онзи вътрешен говор между Учител и ученик. Та говоря за вътрешната чистота на ученика.
Веднъж сме на Рила и Цанка идва при мен и взема една измита, лъсната с пясък чиста тенджера за готвене от нашата лавица до огнището
пред
палатката ни.
Аз като я видях -настръхнах. Цялата тя беше с астрална мръсотия, беше се разюздала с някои от братята. Скарах се с нея и си върнах обратно тенджерата на мястото, защото от нея почувствувах да излиза съвсем друг свят на страст и емоции и беше ми противно всичко това тук да се изсипва върху мене на Седемте Рилски езера. Скарахме се и тя изхвръкна също с думи отправени по мой адрес. Само след няколко дни тя премина покрай мен с един брат, който се беше халосал по нея и като мина покрай нас Учителят дойде и каза: „Какво прави този мъж тук?
към текста >>
Но веднъж бяха спрели две кобили да цвилят
пред
портата ни та дано да подмамят жребеца та да погне една от тях.
И тогава отидох при Учителя да си кажа моето мнение и да чуя дали той ще одобри това, което мисля да направя. Той видя, че те бяха наистина непоправими. Аз се отдръпнах и вече стоях настрана. Отначало като видяха, че аз ке се изпречвам на пътя им, те се развихриха, пуснаха гриви, вдигнаха глави и опашки и като буйни коне запрашваха насам-натам по широкия друм. Аз нямах нищо против те да препускат където си щат и на където си щат.
Но веднъж бяха спрели две кобили да цвилят
пред
портата ни та дано да подмамят жребеца та да погне една от тях.
Искаха да го подмамят. Аз скочих и се започна люта битка между кобили хвърковати и домашен работен кон. Как се справих, не зная. Цанка си беше наумила, че за нейния брат е най-подходяща Люба Славянска, която по това време си имаше законен мъж и искаше да отнеме Борис от мен. Що ядове брах и що тормоз беше.
към текста >>
Аз съм
пред
Учителя на разговор.
Как се справих, не зная. Цанка си беше наумила, че за нейния брат е най-подходяща Люба Славянска, която по това време си имаше законен мъж и искаше да отнеме Борис от мен. Що ядове брах и що тормоз беше. Но накрая успях да запазя Борис не за самата мен, а за самият него. Ще дойде време когато ще разкажа и за това.
Аз съм
пред
Учителя на разговор.
„Тези творчески енергии са токове, които се обменят между мъже и жени и ги обновяват. За да става обмяната безпрепятствено не трябва да има никакво съмнение и нищо плътско. Те трябва да бъдат отворени един към друг. Ти трябва да излизаш на разходка и да вземаш чист въздух. После трябва да си правиш разтривки на черния дроб от пъпа.
към текста >>
Любовта на физическото поле не може да се
предаде
.
За да става обмяната безпрепятствено не трябва да има никакво съмнение и нищо плътско. Те трябва да бъдат отворени един към друг. Ти трябва да излизаш на разходка и да вземаш чист въздух. После трябва да си правиш разтривки на черния дроб от пъпа. Да си пазиш и съхранявах енергията това е цяло изкуство и знание.
Любовта на физическото поле не може да се
предаде
.
На човек колкото и да му даваш той никога не може да се задоволи. Хубаво е никак да не си го учил да му даваш, защото като го научиш ако някой път не му дадеш му става мъчно. Човек като се е наял мисли, че е разрешил проблема, но след пет-шест часа като огладнее вижда, че въпросът пак е открит за глада. Ще разрешиш проблемата само като влезеш във Вечния живот. Невъзможно е за човек да придобие Вечния живот без страдание."
към текста >>
56.
201. УЧИТЕЛЯТ, ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ И БЪЛГАРСКИЯТ СЪД
,
,
ТОМ 5
Сега ще поднесем
пред
вас тези показания: 2.Х1.1937 г.
Защо? Вие ще станете изменници на българския народ, ако вие не сте ученици на тая Школа, вие сте изменници. И всички ги считат изменници, които не са ученици на тая Школа. Не само изменници на българския народ, но изменници на човечеството, понеже спъват великата Божествена енергия, която приготвя новия път на човечеството." Веднъж дойдоха на Изгрева и му връчиха призовка за следствие. На следващия ден Учителят замина в града, отиде в полицията, даде показания и се върна.
Сега ще поднесем
пред
вас тези показания: 2.Х1.1937 г.
Да отговори на следните въпроси в най-големи подробности с оглед и в хармония с Беседите Му печатани в специални издания, а именно: 1. Относно официалното използване на държавата и църквата ни. 2. Относно държавата ни, относно организацията й, властите и законите в страната. 3. Относно правораздаването и съдийската колегия. 4. Относно обществения строй в страната. 5.
към текста >>
Отговорите дадени от Учителя и подписани собственоръчно: „В Природата съществуват три
порядъка
: идеален, реален и материален.
Относно държавата ни, относно организацията й, властите и законите в страната. 3. Относно правораздаването и съдийската колегия. 4. Относно обществения строй в страната. 5. Относно народната армия (българската армия). 6. Относно брака, семейството и морала в страната.
Отговорите дадени от Учителя и подписани собственоръчно: „В Природата съществуват три
порядъка
: идеален, реален и материален.
Към първия спада: Бог, Природата и Човекът. Към втория спада: Народ, държава и личност. Към третия спада: мозъчната, симпатичната нервна система, дихателната и храносмилателната система. Религията представя вътрешните възможности на един народ, които имат връзка с Божествения свят. Следователно религията е един отличен институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност - нейните чувства и постъпки, да го държи във връзка с Божественото в тоя свят, да обича Бога, ближните си и народа, да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал.
към текста >>
Религията
представя
вътрешните възможности на един народ, които имат връзка с Божествения свят.
Относно брака, семейството и морала в страната. Отговорите дадени от Учителя и подписани собственоръчно: „В Природата съществуват три порядъка: идеален, реален и материален. Към първия спада: Бог, Природата и Човекът. Към втория спада: Народ, държава и личност. Към третия спада: мозъчната, симпатичната нервна система, дихателната и храносмилателната система.
Религията
представя
вътрешните възможности на един народ, които имат връзка с Божествения свят.
Следователно религията е един отличен институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност - нейните чувства и постъпки, да го държи във връзка с Божественото в тоя свят, да обича Бога, ближните си и народа, да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал. Към тази българска религия и църква, който служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване - моята Любов към тях. Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всичките възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага за външните и вътрешните условия на българския народ, да подобрят отношенията с всичките други държави и народи.
към текста >>
И всички ония, които служат на нея, за да поставят
ред
и
порядък
, за да извоюват свободата на този народ, вършат една благородна работа.
Към тази българска религия и църква, който служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване - моята Любов към тях. Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всичките възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага за външните и вътрешните условия на българския народ, да подобрят отношенията с всичките други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа.
И всички ония, които служат на нея, за да поставят
ред
и
порядък
, за да извоюват свободата на този народ, вършат една благородна работа.
Ние не поддържаме революциите. Ние поддържаме еволюцията - онзи Божествен процес, който повдига и подобрява живота на човечеството. За съдийската колегия и органите на правосъдието ние имаме почитание, понеже такъв институт съществува и в природата и в човека, като съвест. Всичките примери, които ние сме превеждали в своите лекции, имат за цел да уяснят какъв трябва да бъде човек и ония, на които говорим. Ние сме привеждали много похвални примери и за дълбокото съзнание на съдиите.
към текста >>
- Тя е орган на държавата за запазване
реда
и
порядъка
в държавата.
Всичките примери, които ние сме превеждали в своите лекции, имат за цел да уяснят какъв трябва да бъде човек и ония, на които говорим. Ние сме привеждали много похвални примери и за дълбокото съзнание на съдиите. Ние в нашите речи не сме имали никакъв смисъл да обидим това, което е добро, разумно, честно, справедливо в съдийската колегия. Относно обществения строй нашето желание е било винаги то да се подобрява без ненужни сътресения и всичко да става разумно. Относно българската армия.
- Тя е орган на държавата за запазване
реда
и
порядъка
в държавата.
Каквото казваме за държавата, това включва и армията. За военните сме привеждали много добри примери. Относно брака. - Този институт е най-стария в природата. Ние поддържаме еднобрачието и пълна семейна чистота: „В началото Бог създаде мъжки и женски пол".
към текста >>
В семейството бащата
представлява
онзи, който царува, а майката, която отхранва и възпитава.
Относно брака. - Този институт е най-стария в природата. Ние поддържаме еднобрачието и пълна семейна чистота: „В началото Бог създаде мъжки и женски пол". Поддържаме също, че във всяко семейство трябва да има две деца - брат и сестра. Семейството е образ, каква трябва да бъде държавата, религията, народът.
В семейството бащата
представлява
онзи, който царува, а майката, която отхранва и възпитава.
Бащата и майката са образ на ония, които за в бъдеще ще управляват. Затова сме обръщали внимание на добрите бащи и майки, които представляват основа и строителите на бъдещето. Никога не сме подбуждали никого към вражда и омраза към когото и да било. Всякога съм говорил за Любовта и за взаимните уважение и почитания." 4.Х1.1937 г. София
към текста >>
Затова сме обръщали внимание на добрите бащи и майки, които
представляват
основа и строителите на бъдещето.
Ние поддържаме еднобрачието и пълна семейна чистота: „В началото Бог създаде мъжки и женски пол". Поддържаме също, че във всяко семейство трябва да има две деца - брат и сестра. Семейството е образ, каква трябва да бъде държавата, религията, народът. В семейството бащата представлява онзи, който царува, а майката, която отхранва и възпитава. Бащата и майката са образ на ония, които за в бъдеще ще управляват.
Затова сме обръщали внимание на добрите бащи и майки, които
представляват
основа и строителите на бъдещето.
Никога не сме подбуждали никого към вражда и омраза към когото и да било. Всякога съм говорил за Любовта и за взаимните уважение и почитания." 4.Х1.1937 г. София
към текста >>
57.
208. ДЯДО БЛАГО
,
,
ТОМ 5
208. ДЯДО БЛАГО Много пъти възрастните приятели взимаха решения да сложат
ред
и
порядък
на Изгрева да не могат кой от къде дойде и кой от къде му хрумне да ходи при Учителя по никое време на разговор.
208. ДЯДО БЛАГО Много пъти възрастните приятели взимаха решения да сложат
ред
и
порядък
на Изгрева да не могат кой от къде дойде и кой от къде му хрумне да ходи при Учителя по никое време на разговор.
Бяха решили да пазят Учителя с охрана, състояща се от стари заслужили братя, бяха си направили дежурства по план и по дати и дежуреха долу пред входната врата, стояха по цял ден и не допускаха никой да влиза при Учителя. Защо ли? Защото Учителят допускаше младите около себе си повече отколкото възрастните, ние се въртяхме непрекъснато около него, а в техните очи ние му губехме само времето. Те не можеха още да разберат, че срещата на Учителя с всеки един от нас беше започнала много отдавна и че в това се състоеше вътрешната Школа. Както аз сега описвам част от тази вътрешна Школа всички онези, които присъствуваха на Изгрева можеха да напишат повече или по-малко и да дадат своят дял и своят принос в целокупната изява на тази вътрешна невидима Школа за случайните и любопитни граждани.
към текста >>
Бяха решили да пазят Учителя с охрана, състояща се от стари заслужили братя, бяха си направили дежурства по план и по дати и дежуреха долу
пред
входната врата, стояха по цял ден и не допускаха никой да влиза при Учителя.
208. ДЯДО БЛАГО Много пъти възрастните приятели взимаха решения да сложат ред и порядък на Изгрева да не могат кой от къде дойде и кой от къде му хрумне да ходи при Учителя по никое време на разговор.
Бяха решили да пазят Учителя с охрана, състояща се от стари заслужили братя, бяха си направили дежурства по план и по дати и дежуреха долу
пред
входната врата, стояха по цял ден и не допускаха никой да влиза при Учителя.
Защо ли? Защото Учителят допускаше младите около себе си повече отколкото възрастните, ние се въртяхме непрекъснато около него, а в техните очи ние му губехме само времето. Те не можеха още да разберат, че срещата на Учителя с всеки един от нас беше започнала много отдавна и че в това се състоеше вътрешната Школа. Както аз сега описвам част от тази вътрешна Школа всички онези, които присъствуваха на Изгрева можеха да напишат повече или по-малко и да дадат своят дял и своят принос в целокупната изява на тази вътрешна невидима Школа за случайните и любопитни граждани. Но това малцина направиха, защото тогава по времето на Учителя се смяташе за нещо съвсем естествено такива прояви да ни се случват всеки ден, а след като той си замина много от старите приятели утаиха в себе си тези опитности, после те си заминаха без да напишат своите възпоминания и то поради съвсем други съображения.
към текста >>
Дори смятаха, че тези опитности не са толкова важни, страхуваха се да не би да ги упрекнат, че ученика няма смирение
пред
останалите и
пред
Учителя.
Както аз сега описвам част от тази вътрешна Школа всички онези, които присъствуваха на Изгрева можеха да напишат повече или по-малко и да дадат своят дял и своят принос в целокупната изява на тази вътрешна невидима Школа за случайните и любопитни граждани. Но това малцина направиха, защото тогава по времето на Учителя се смяташе за нещо съвсем естествено такива прояви да ни се случват всеки ден, а след като той си замина много от старите приятели утаиха в себе си тези опитности, после те си заминаха без да напишат своите възпоминания и то поради съвсем други съображения. Не че не искаха и не че не можеха, но тяхното съзнание бе замъглено и техният устрем отклонен в съвсем друга посока и те се загубиха с годините. А което е най-важното Учителят чрез тях и чрез техните опитности, които те имаха приложи част от методите на своето Слово и тези опитности, които те имаха не бяха вече само техни лични преживявания, но бяха реализирани закони от Словото на Школата. Но това не се разбираше тогава.
Дори смятаха, че тези опитности не са толкова важни, страхуваха се да не би да ги упрекнат, че ученика няма смирение
пред
останалите и
пред
Учителя.
А-някои не ги написаха поради немарливост. Може да се изреждат още много, много причини, но за мен това бе грешка и сега я осъзнавам към края на живота си, защото всичко, което се отнасяше за Учителя, за Школата му трябваше да бъде записано и да се даде. По този начин следващите поколения щяха да се запознаят с външната проекция на Школата и с вътрешната проява на Школата чрез нашите живи опитности и всеки щеше да прояви как Словото на Учителя влизаше в нас и чрез нашия живот то оживяваше на Изгрева. Ето защо поради стеклите се обстоятелства част от методите на Учителя дадени чрез неговите ученици и реализирани чрез техните опитности се загубиха и по този начин остана само Словото на Учителя, но то трудно може да се възприеме и да се приложи без пробудено съзнание на ученика. А това означава връзка с Учителя чрез неговото Слово и от там чрез Словото му връзка с Бога.
към текста >>
Аз отивам при Учителя, преминавам градинката, поляната и се насочвам към салона, а
пред
входа на приемната на Учителя долу стои на пост като войник дядо Благо.
Ето защо поради стеклите се обстоятелства част от методите на Учителя дадени чрез неговите ученици и реализирани чрез техните опитности се загубиха и по този начин остана само Словото на Учителя, но то трудно може да се възприеме и да се приложи без пробудено съзнание на ученика. А това означава връзка с Учителя чрез неговото Слово и от там чрез Словото му връзка с Бога. Това е пътят, друг път няма. А освен това възрастните приятели ревнуваха нас, младите, защото Учителят ни допускаше близо до себе си и тази ревност се изопачи в нещо съвсем уродливо - те решиха да поставят под домашен арест Учителя. И го направиха.
Аз отивам при Учителя, преминавам градинката, поляната и се насочвам към салона, а
пред
входа на приемната на Учителя долу стои на пост като войник дядо Благо.
Да, уважаваният от всички ни дядо Благо, както и от самият Учител. Стои той там на пост, днес е дежурен и трябва да пази Учителя от посетители и никой да не влиза при него. Аз обаче наближавам без да се съобразявам, че е дядо Благо, ето скъсява се разстоянието до него, аз се движа решително, че каквото и да става с дядо Благо мога и да се преборя с него, та дори да му надвия ако трябва да се борим, но и ако трябва да се бием ще се бием на живот и смърт. Аз да тръгна към Учителя, а той да не ме пусне. Откъде накъде, та този Учител не е само негов, не е само мой, той е на всички.
към текста >>
Показа се на последната крачка и на последната секунда
преди
да стане сблъсъка между мен и дядо Благо и
преди
да съм го хванала за гушата.
Аз тогава бях млада жена и много яка, а бях пианистка и на всички пианисти пръстите и китките са много здрави и ако решат да хванат някого за гушата не само ще го хванат и стиснат, но ще го вдигнат във въздуха. Ще кажете и таз хубава - отива при Учителя, а мисли такива неща като разбойник. Аз когато отивах при Учителя знаех, че отивам при Бога, но като видях, че тези изкуфели старци продължават да правят дежурства и да пазят Учителя и като виждам, че никой не протестира, затова реших в себе си, че аз трябва да бъда първата и ако трябва първа да падна в борбата ще падна, но ще пробия охраната им и ще стигна до Учителя. Такива мисли ме вълнуваха и аз крача заканително към дядо Благо, а той си стои на пост като войник да си брани и отстоява дежурството като охрана на Учителя. И ето вече правя една от последните си крачки към дядо Благо и вече протягам ръка да го хвана за гушата, изведнъж вратата се отвори на приемната долу и се показа Учителя.
Показа се на последната крачка и на последната секунда
преди
да стане сблъсъка между мен и дядо Благо и
преди
да съм го хванала за гушата.
Излиза Учителя и казва: „Марийке, можеш ли да направиш една салата от домати? " „Може, Учителю, но нямам зехтин." Тръгвам с Учителя да ми даде зехтин, прескачам прага, Учителят минава покрай дядо Благо и изобщо не го поглежда и не му обръща внимание все едно, че не е дядо Благо, а че е някакъв стълб или камък. А дядо Благо беше свикнал да бъде зачитан от Учителя както и от нас по-младите. Той имаше качества, беше чиста душа и в него лъхаше нещо от вековете на голямо знание и ерудиция. Той в едно от предишните си прераждания в България беше играл голяма роля за просветата на българския народ и за въдворяване на славянския език както и азбуката на Кирил и Методий.
към текста >>
Той в едно от
предишните
си прераждания в България беше играл голяма роля за просветата на българския народ и за въдворяване на славянския език както и азбуката на Кирил и Методий.
Показа се на последната крачка и на последната секунда преди да стане сблъсъка между мен и дядо Благо и преди да съм го хванала за гушата. Излиза Учителя и казва: „Марийке, можеш ли да направиш една салата от домати? " „Може, Учителю, но нямам зехтин." Тръгвам с Учителя да ми даде зехтин, прескачам прага, Учителят минава покрай дядо Благо и изобщо не го поглежда и не му обръща внимание все едно, че не е дядо Благо, а че е някакъв стълб или камък. А дядо Благо беше свикнал да бъде зачитан от Учителя както и от нас по-младите. Той имаше качества, беше чиста душа и в него лъхаше нещо от вековете на голямо знание и ерудиция.
Той в едно от
предишните
си прераждания в България беше играл голяма роля за просветата на българския народ и за въдворяване на славянския език както и азбуката на Кирил и Методий.
Той по прераждане тогава е бил Климент Охридски и това го бяхме чули лично от устата на Учителя. Дядо Благо не парадираше с това свое прераждане, беше честен, скромен и верен на Учителя и на Учението му до края на живота си. Преминава Учителя покрай дядо Благо все едно, че дядо Благо го няма и че е неодушевен стълб. А дядо Благо гледа Учителя как преминава покрай него и пропуска и него и мен. Аз тършувам и се озъртам къде ли е зехтина.
към текста >>
Покланям се и си тръгвам и си казвам: „Сега вече мога да си вървя спокойно, няма стража
пред
вратата, защото и дядо Благо го няма".
Дядо Благо нямаше какво да пита и кого да пита, но остана на стража, която стража сама се е поставила за такава. Отидох в градината, откъснах домати, измих ги, направих салатата, поръсих със зехтина и чинията със салатата я занасям на Учителя. Наближавам вратата дето трябва да стои на пост дядо Благо, но него го няма вече. Беше си отишъл. Поднасям салата на Учителя, той показа, че трябва да го оставя сам.
Покланям се и си тръгвам и си казвам: „Сега вече мога да си вървя спокойно, няма стража
пред
вратата, защото и дядо Благо го няма".
Учителят прочита мисълта ми, изглежда ме и рече: „Каква стража и какъв дядо Благо? " Но така въпросително, така заканително, че искаше да каже какви са тези безпредметни човешки претенции и амбиции пред волята на Разумното и пред Божественото. Аз си тръгнах и вече подскачах от радост и си пеех на глас. Вече нямаше нито стража, нито дядо Благо, всичко беше изчезнало и излетяло яко дим. Така беше пропаднал още един пореден опит да се наложи на Учителя от възрастните приятели кого да приема и с кого да разговаря.
към текста >>
" Но така въпросително, така заканително, че искаше да каже какви са тези
безпредметни
човешки претенции и амбиции
пред
волята на Разумното и
пред
Божественото.
Наближавам вратата дето трябва да стои на пост дядо Благо, но него го няма вече. Беше си отишъл. Поднасям салата на Учителя, той показа, че трябва да го оставя сам. Покланям се и си тръгвам и си казвам: „Сега вече мога да си вървя спокойно, няма стража пред вратата, защото и дядо Благо го няма". Учителят прочита мисълта ми, изглежда ме и рече: „Каква стража и какъв дядо Благо?
" Но така въпросително, така заканително, че искаше да каже какви са тези
безпредметни
човешки претенции и амбиции
пред
волята на Разумното и
пред
Божественото.
Аз си тръгнах и вече подскачах от радост и си пеех на глас. Вече нямаше нито стража, нито дядо Благо, всичко беше изчезнало и излетяло яко дим. Така беше пропаднал още един пореден опит да се наложи на Учителя от възрастните приятели кого да приема и с кого да разговаря. Това беше един опит от личността, която търсеше да ограничи изявата на Божественото на Изгрева, да ограничи Божествения порядък на Изгрева и реда на Изгрева, който се ръководеше от съвсем друго място. А тези възрастни приятели това го направиха първо от личен егоизъм, после от незнание.
към текста >>
Така беше пропаднал още един
пореден
опит да се наложи на Учителя от възрастните приятели кого да приема и с кого да разговаря.
Покланям се и си тръгвам и си казвам: „Сега вече мога да си вървя спокойно, няма стража пред вратата, защото и дядо Благо го няма". Учителят прочита мисълта ми, изглежда ме и рече: „Каква стража и какъв дядо Благо? " Но така въпросително, така заканително, че искаше да каже какви са тези безпредметни човешки претенции и амбиции пред волята на Разумното и пред Божественото. Аз си тръгнах и вече подскачах от радост и си пеех на глас. Вече нямаше нито стража, нито дядо Благо, всичко беше изчезнало и излетяло яко дим.
Така беше пропаднал още един
пореден
опит да се наложи на Учителя от възрастните приятели кого да приема и с кого да разговаря.
Това беше един опит от личността, която търсеше да ограничи изявата на Божественото на Изгрева, да ограничи Божествения порядък на Изгрева и реда на Изгрева, който се ръководеше от съвсем друго място. А тези възрастни приятели това го направиха първо от личен егоизъм, после от незнание. Те не знаеха, че се намират в Школата на Бялото Братство. За тях тогава им се струваше, че това е общество, което общество съответствува на онези в света и че ръководството на това общество зависи от тях, от онези, които са били първите около Учителя. Те не знаеха, че това Бяло Братство се ръководи от друг център.
към текста >>
Това беше един опит от личността, която търсеше да ограничи изявата на Божественото на Изгрева, да ограничи Божествения
порядък
на Изгрева и
реда
на Изгрева, който се ръководеше от съвсем друго място.
Учителят прочита мисълта ми, изглежда ме и рече: „Каква стража и какъв дядо Благо? " Но така въпросително, така заканително, че искаше да каже какви са тези безпредметни човешки претенции и амбиции пред волята на Разумното и пред Божественото. Аз си тръгнах и вече подскачах от радост и си пеех на глас. Вече нямаше нито стража, нито дядо Благо, всичко беше изчезнало и излетяло яко дим. Така беше пропаднал още един пореден опит да се наложи на Учителя от възрастните приятели кого да приема и с кого да разговаря.
Това беше един опит от личността, която търсеше да ограничи изявата на Божественото на Изгрева, да ограничи Божествения
порядък
на Изгрева и
реда
на Изгрева, който се ръководеше от съвсем друго място.
А тези възрастни приятели това го направиха първо от личен егоизъм, после от незнание. Те не знаеха, че се намират в Школата на Бялото Братство. За тях тогава им се струваше, че това е общество, което общество съответствува на онези в света и че ръководството на това общество зависи от тях, от онези, които са били първите около Учителя. Те не знаеха, че това Бяло Братство се ръководи от друг център. Аз съм наблюдавала лично когато Учителят трябваше да вземе някакво решение от общ характер на Изгрева да казва: „Аз този въпрос сега не мога да го реша.
към текста >>
преди
обяд в неделя.
На следващия ден Учителят казваше: „Докладвах случая, Белите Братя разискваха въпроса и Бог реши да стане ето така" и казваше какво е решението. Ние го приемахме и действувахме така както Учителят го казваше. Ето така се създаваше това единение между Учителя, Бялото Братство и Бога, а това бе едно цяло, но в сферата иа различни полета те имаха различни проекции и в нашето човешко съзнание изглеждаха, че са различни, но в своята целокупност те бяха едно цяло. Дядо Благо беше псевдоним на Стоян Стойков Русев, роден 1868 г., а си замина на 16 януари 1938 г. в 11.30 ч.
преди
обяд в неделя.
Този ден Учителят държа три беседи за него и каза, че тези три беседи са три запалени свещи за дядо Благо. Първата беседа я държа в 5 ч. сутринта, втората беседа в 10 ч. сутринта в неделя, а третата беседа бе вечерта от 19.30 до 21.30 ч. Ето това бяха трите запалени свещи за дядо Благо.
към текста >>
58.
234. ТРИТЕ ВЪЗМОЖНИ ПОЛОЖЕНИЯ И ТРИТЕ МЕСТА
,
,
ТОМ 5
234. ТРИТЕ ВЪЗМОЖНИ ПОЛОЖЕНИЯ И ТРИТЕ МЕСТА Животът на трите ученички се разви съобразно онзи план на Небето, който бе вложен в тях, но и на тях бе дадено правото на свободен избор, за да се
определят
.
234. ТРИТЕ ВЪЗМОЖНИ ПОЛОЖЕНИЯ И ТРИТЕ МЕСТА Животът на трите ученички се разви съобразно онзи план на Небето, който бе вложен в тях, но и на тях бе дадено правото на свободен избор, за да се
определят
.
И те се определиха всяка по своему, но всички се определиха по свой вътрешен избор. За този избор ще чуете друг път, но сега думата ми е за другата страна на нещата, за тяхната външна изява. Учителят даде първото място на Савка Керемидчиева. Как й даде мястото ли? Държеше я близо при себе си и където беше той, беше и тя.
към текста >>
И те се
определиха
всяка по своему, но всички се
определиха
по свой вътрешен избор.
234. ТРИТЕ ВЪЗМОЖНИ ПОЛОЖЕНИЯ И ТРИТЕ МЕСТА Животът на трите ученички се разви съобразно онзи план на Небето, който бе вложен в тях, но и на тях бе дадено правото на свободен избор, за да се определят.
И те се
определиха
всяка по своему, но всички се
определиха
по свой вътрешен избор.
За този избор ще чуете друг път, но сега думата ми е за другата страна на нещата, за тяхната външна изява. Учителят даде първото място на Савка Керемидчиева. Как й даде мястото ли? Държеше я близо при себе си и където беше той, беше и тя. Тя го следваше непрекъснато, грижеше се за него, за неговата обхода, грижеше се за неговото облекло, за стаята му, за нещата му, грижеше се за всичко, което се отнасяше до това Учителят да може да се движи, да живее и да се среща с приятелите и да може безпрепятствено да дава Словото на учениците си от Школата.
към текста >>
Тя се явяваше като съвременна секретарка по ваши днешни разбирания, но това би било обидно за нея, но по друг начин не бихме могли да го
предадем
днес.
Тя го следваше непрекъснато, грижеше се за него, за неговата обхода, грижеше се за неговото облекло, за стаята му, за нещата му, грижеше се за всичко, което се отнасяше до това Учителят да може да се движи, да живее и да се среща с приятелите и да може безпрепятствено да дава Словото на учениците си от Школата. Не че за всичко се грижеше тя. Грижеха се другите, но тя настояваше за някои неща. или по-точно отиваше и казваше: „Учителят каза да се направи това и онова" и то се правеше. Отиваше и съобщаваше, че трябва за Учителя и за бита му да се направи еди какво си от приятелите и те го извършваха тутакси.
Тя се явяваше като съвременна секретарка по ваши днешни разбирания, но това би било обидно за нея, но по друг начин не бихме могли да го
предадем
днес.
По този начин тя заставаше първа до Учителя и като че ли чрез нея се дърпаха конците от Учителя за много неща. Та по такъв начин тя блестеше пред всички. Тя имаше и едновременно качество за показност, парадност, което външно го обличаше в ред и порядък. Баща й бе македонец, а майка й бе германка. Да, чиста германка и чист македонец и това смешение на две националности придобиваше и друго значение - чрез нея работеха сили от две народностни групи и ту се изявяваше българския македонски инат, ту пък след това следваше да изскочи германския надменен характер.
към текста >>
Та по такъв начин тя блестеше
пред
всички.
Грижеха се другите, но тя настояваше за някои неща. или по-точно отиваше и казваше: „Учителят каза да се направи това и онова" и то се правеше. Отиваше и съобщаваше, че трябва за Учителя и за бита му да се направи еди какво си от приятелите и те го извършваха тутакси. Тя се явяваше като съвременна секретарка по ваши днешни разбирания, но това би било обидно за нея, но по друг начин не бихме могли да го предадем днес. По този начин тя заставаше първа до Учителя и като че ли чрез нея се дърпаха конците от Учителя за много неща.
Та по такъв начин тя блестеше
пред
всички.
Тя имаше и едновременно качество за показност, парадност, което външно го обличаше в ред и порядък. Баща й бе македонец, а майка й бе германка. Да, чиста германка и чист македонец и това смешение на две националности придобиваше и друго значение - чрез нея работеха сили от две народностни групи и ту се изявяваше българския македонски инат, ту пък след това следваше да изскочи германския надменен характер. Голямо мъчение бе за Учителя да се справи с нея. За нас също беше голямо изпитание да изтърпим някои нейни прояви.
към текста >>
Тя имаше и едновременно качество за показност, парадност, което външно го обличаше в
ред
и
порядък
.
или по-точно отиваше и казваше: „Учителят каза да се направи това и онова" и то се правеше. Отиваше и съобщаваше, че трябва за Учителя и за бита му да се направи еди какво си от приятелите и те го извършваха тутакси. Тя се явяваше като съвременна секретарка по ваши днешни разбирания, но това би било обидно за нея, но по друг начин не бихме могли да го предадем днес. По този начин тя заставаше първа до Учителя и като че ли чрез нея се дърпаха конците от Учителя за много неща. Та по такъв начин тя блестеше пред всички.
Тя имаше и едновременно качество за показност, парадност, което външно го обличаше в
ред
и
порядък
.
Баща й бе македонец, а майка й бе германка. Да, чиста германка и чист македонец и това смешение на две националности придобиваше и друго значение - чрез нея работеха сили от две народностни групи и ту се изявяваше българския македонски инат, ту пък след това следваше да изскочи германския надменен характер. Голямо мъчение бе за Учителя да се справи с нея. За нас също беше голямо изпитание да изтърпим някои нейни прояви. Кога търпяхме, кога не - в зависимост от случая и от времето.
към текста >>
Да се стенографират, да се дешифрират, да се
редактират
беседите, да се проверяват шпалтите за допуснати печатни грешки, това бе една изключително уморителна работа и това отне десетки години на Паша.
Кога търпяхме, кога не - в зависимост от случая и от времето. Това бе показателно както и за нея, така и за нас да прилагаме търпимост и да можем да се справим с ежедневните задачи, които трябваше да разрешаваме. Второто място бе за Паша. Тя като стенографка от самото начало работеше добре, беше прилежна и много трудолюбива. Подчертавам това на нейното постоянност и трудолюбие се дължат излизането и отпечатването на беседите.
Да се стенографират, да се дешифрират, да се
редактират
беседите, да се проверяват шпалтите за допуснати печатни грешки, това бе една изключително уморителна работа и това отне десетки години на Паша.
Където и когато се появяваше около Учителя тогава той я ограждаше с внимание: „А, Паша, казваше той, „това е за Паша". Тя осъзнаваше от ясно, по-ясно какво работи и искаше нужното уважение и признание и Учителят й го даваше, за да може по-нататък да работи. Ако ние отивахме на някоя обща екскурзия той се интересуваше къде се намира Паша, настояваше пред всички да дойде и да седне близо при него. По онова време тя трудно се движеше и накрая идваше, сядаше до Учителя, усмихваше се и беше доволна, че полагаемото й се място бе свободно и не се създаваха сблъсъци между нас трите. Савка я оглеждаше и знаеше, че Паша се задоволява само с вниманието от Учителя и да бъде близко до него, докато Савка искаше да бъде седнала ама точно до него.
към текста >>
Ако ние отивахме на някоя обща екскурзия той се интересуваше къде се намира Паша, настояваше
пред
всички да дойде и да седне близо при него.
Тя като стенографка от самото начало работеше добре, беше прилежна и много трудолюбива. Подчертавам това на нейното постоянност и трудолюбие се дължат излизането и отпечатването на беседите. Да се стенографират, да се дешифрират, да се редактират беседите, да се проверяват шпалтите за допуснати печатни грешки, това бе една изключително уморителна работа и това отне десетки години на Паша. Където и когато се появяваше около Учителя тогава той я ограждаше с внимание: „А, Паша, казваше той, „това е за Паша". Тя осъзнаваше от ясно, по-ясно какво работи и искаше нужното уважение и признание и Учителят й го даваше, за да може по-нататък да работи.
Ако ние отивахме на някоя обща екскурзия той се интересуваше къде се намира Паша, настояваше
пред
всички да дойде и да седне близо при него.
По онова време тя трудно се движеше и накрая идваше, сядаше до Учителя, усмихваше се и беше доволна, че полагаемото й се място бе свободно и не се създаваха сблъсъци между нас трите. Савка я оглеждаше и знаеше, че Паша се задоволява само с вниманието от Учителя и да бъде близко до него, докато Савка искаше да бъде седнала ама точно до него. Начини за възприятие и общуване, но тези неща постепенно с годините така се променяха ежедневно, че приемаха най-различни положения. А това ставаше затова, защото при Учителя трябваше да дойдат и други души, които се стремяха да направят контакт с него и потребностите на Духът, чиито време и пространство са подвластни нему и този Дух разместваше хората и събитията и всеки идваше при Учителя през онова време и на онова място, което бе определено от Духа за това. И някой път трите ученички бяха раздухвани така както едно малко дете откъсне едно глухарче и с духане отвява всички негови цветенца и те биват разнасяни от вятъра.
към текста >>
А това ставаше затова, защото при Учителя трябваше да дойдат и други души, които се стремяха да направят контакт с него и потребностите на Духът, чиито време и пространство са подвластни нему и този Дух разместваше хората и събитията и всеки идваше при Учителя през онова време и на онова място, което бе
определено
от Духа за това.
Тя осъзнаваше от ясно, по-ясно какво работи и искаше нужното уважение и признание и Учителят й го даваше, за да може по-нататък да работи. Ако ние отивахме на някоя обща екскурзия той се интересуваше къде се намира Паша, настояваше пред всички да дойде и да седне близо при него. По онова време тя трудно се движеше и накрая идваше, сядаше до Учителя, усмихваше се и беше доволна, че полагаемото й се място бе свободно и не се създаваха сблъсъци между нас трите. Савка я оглеждаше и знаеше, че Паша се задоволява само с вниманието от Учителя и да бъде близко до него, докато Савка искаше да бъде седнала ама точно до него. Начини за възприятие и общуване, но тези неща постепенно с годините така се променяха ежедневно, че приемаха най-различни положения.
А това ставаше затова, защото при Учителя трябваше да дойдат и други души, които се стремяха да направят контакт с него и потребностите на Духът, чиито време и пространство са подвластни нему и този Дух разместваше хората и събитията и всеки идваше при Учителя през онова време и на онова място, което бе
определено
от Духа за това.
И някой път трите ученички бяха раздухвани така както едно малко дете откъсне едно глухарче и с духане отвява всички негови цветенца и те биват разнасяни от вятъра. Така по някой път Духът работеше с нас трите, създаваше ни и ни поставяше пред нови задачи, той ни раздухваше и ние политахме по своите лични пътища да решаваме задачите си и така освобождавахме мястото за другите, които трябваше да се доближат до Учителя, защото това бе тяхното време и място да се срещнат с него. И всичко това се движеше и се определяше от Духът Господен, който бе в Учителя. Третото място до Учителя зае Марийка. На мен не ми беше приятно това.
към текста >>
Така по някой път Духът работеше с нас трите, създаваше ни и ни поставяше
пред
нови задачи, той ни раздухваше и ние политахме по своите лични пътища да решаваме задачите си и така освобождавахме мястото за другите, които трябваше да се доближат до Учителя, защото това бе тяхното време и място да се срещнат с него.
По онова време тя трудно се движеше и накрая идваше, сядаше до Учителя, усмихваше се и беше доволна, че полагаемото й се място бе свободно и не се създаваха сблъсъци между нас трите. Савка я оглеждаше и знаеше, че Паша се задоволява само с вниманието от Учителя и да бъде близко до него, докато Савка искаше да бъде седнала ама точно до него. Начини за възприятие и общуване, но тези неща постепенно с годините така се променяха ежедневно, че приемаха най-различни положения. А това ставаше затова, защото при Учителя трябваше да дойдат и други души, които се стремяха да направят контакт с него и потребностите на Духът, чиито време и пространство са подвластни нему и този Дух разместваше хората и събитията и всеки идваше при Учителя през онова време и на онова място, което бе определено от Духа за това. И някой път трите ученички бяха раздухвани така както едно малко дете откъсне едно глухарче и с духане отвява всички негови цветенца и те биват разнасяни от вятъра.
Така по някой път Духът работеше с нас трите, създаваше ни и ни поставяше
пред
нови задачи, той ни раздухваше и ние политахме по своите лични пътища да решаваме задачите си и така освобождавахме мястото за другите, които трябваше да се доближат до Учителя, защото това бе тяхното време и място да се срещнат с него.
И всичко това се движеше и се определяше от Духът Господен, който бе в Учителя. Третото място до Учителя зае Марийка. На мен не ми беше приятно това. Не се съгласявах отначало, дори се борех по едно време с това. Но този въпрос бе разрешен от мен самата и аз трябваше да направя избор и го направих.
към текста >>
И всичко това се движеше и се
определяше
от Духът Господен, който бе в Учителя.
Савка я оглеждаше и знаеше, че Паша се задоволява само с вниманието от Учителя и да бъде близко до него, докато Савка искаше да бъде седнала ама точно до него. Начини за възприятие и общуване, но тези неща постепенно с годините така се променяха ежедневно, че приемаха най-различни положения. А това ставаше затова, защото при Учителя трябваше да дойдат и други души, които се стремяха да направят контакт с него и потребностите на Духът, чиито време и пространство са подвластни нему и този Дух разместваше хората и събитията и всеки идваше при Учителя през онова време и на онова място, което бе определено от Духа за това. И някой път трите ученички бяха раздухвани така както едно малко дете откъсне едно глухарче и с духане отвява всички негови цветенца и те биват разнасяни от вятъра. Така по някой път Духът работеше с нас трите, създаваше ни и ни поставяше пред нови задачи, той ни раздухваше и ние политахме по своите лични пътища да решаваме задачите си и така освобождавахме мястото за другите, които трябваше да се доближат до Учителя, защото това бе тяхното време и място да се срещнат с него.
И всичко това се движеше и се
определяше
от Духът Господен, който бе в Учителя.
Третото място до Учителя зае Марийка. На мен не ми беше приятно това. Не се съгласявах отначало, дори се борех по едно време с това. Но този въпрос бе разрешен от мен самата и аз трябваше да направя избор и го направих. На друго място ще прочетете за това как направих този избор.
към текста >>
Да, това е Божественото разрешение, но човешкото решение
предполага
точно обратното.
Но въпреки това мнозина не бяха съгласни с това трето място, което аз заемах. Но да ме освободи вътрешно, Учителят ми каза: „Ако на теб дам едно, на тях двете - Савка и Паша, ще дам два пъти, три пъти, десет пъти повече". „Защо, Учителю? " „Така", беше отговора му. Изминаха много години докато науча закона, че човек получава толкова, колкото му е необходимо.
Да, това е Божественото разрешение, но човешкото решение
предполага
точно обратното.
Отивам веднъж при Учителя и го питам: „Какво съм аз по-лоша от Савка и Паша, че съм поставена на последно място? " Той ми отговори: „Ти си права, тъй е. Не седиш по-долу от Савка и Паша, а напротив - стоиш по-високо от тях, но временно местата ви са разменени за твое и за тяхно добро". Аз седях пред Учителя с настроение покорно и почти не бях забелязала, че хранех у себе си мисълта и настроението, което имах в себе си, че Учителят цени повече и обича повече както Паша така и Савка и някои други. Той схвана това и почувствувах, че някаква болка отекна у него.
към текста >>
Аз седях
пред
Учителя с настроение покорно и почти не бях забелязала, че хранех у себе си мисълта и настроението, което имах в себе си, че Учителят цени повече и обича повече както Паша така и Савка и някои други.
Изминаха много години докато науча закона, че човек получава толкова, колкото му е необходимо. Да, това е Божественото разрешение, но човешкото решение предполага точно обратното. Отивам веднъж при Учителя и го питам: „Какво съм аз по-лоша от Савка и Паша, че съм поставена на последно място? " Той ми отговори: „Ти си права, тъй е. Не седиш по-долу от Савка и Паша, а напротив - стоиш по-високо от тях, но временно местата ви са разменени за твое и за тяхно добро".
Аз седях
пред
Учителя с настроение покорно и почти не бях забелязала, че хранех у себе си мисълта и настроението, което имах в себе си, че Учителят цени повече и обича повече както Паша така и Савка и някои други.
Той схвана това и почувствувах, че някаква болка отекна у него. Почувствувах, че вътрешно ми каза: „Ти пак мислиш така". Но външно започна да обяснява от какво зависят отношенията му към нас трите. Тогава ми каза: „Моите външни отношения са само условия. Помощта ми никой не я вижда.
към текста >>
Стигна се до там, че това не бе само тайно пожелание, но понякога бе явно и те настояваха
пред
Учителя.
Това положение за трите ученички се прие официално от Изгрева. Савка като най-приближената на Учителя. Паша - най-уважаваната от Учителя. А за Марийка - макар всички да виждаха и знаеха, че Учителят я приема често и работи с нея, смущаваха се от това положение и не искаха да го приемат като факт. Стана така, че на всички тайно и явно им се искаше Марийка да се махне от Учителя и от Изгрева.
Стигна се до там, че това не бе само тайно пожелание, но понякога бе явно и те настояваха
пред
Учителя.
Необяснимо чувство на завист и ревност ги обладаваше когато ме виждаха да разговарям с Учителя и затова си имаше причини, които научих много по-късно. Аз работех с други величини на един друг свят и те не можеха да приемат този свят, защото този свят бе у тях и не можеха да търпят нещо, което бе в самите тях и то онова, което е в тях същото да излезе на показ и то пред Учителя. А аз работех именно с тези величини, които бяха у тях. Ето затова искаха да ме махнат, да ме премахнат и като се махна от техния свят, който излизаше на показ пред Учителя и ставаше предметно учение на Школата. Затова те не ме търпяха, защото излизаше наяве техния вътрешен свят като предметно помагало на учениците от Школата на Учителя.
към текста >>
Аз работех с други величини на един друг свят и те не можеха да приемат този свят, защото този свят бе у тях и не можеха да търпят нещо, което бе в самите тях и то онова, което е в тях същото да излезе на показ и то
пред
Учителя.
Паша - най-уважаваната от Учителя. А за Марийка - макар всички да виждаха и знаеха, че Учителят я приема често и работи с нея, смущаваха се от това положение и не искаха да го приемат като факт. Стана така, че на всички тайно и явно им се искаше Марийка да се махне от Учителя и от Изгрева. Стигна се до там, че това не бе само тайно пожелание, но понякога бе явно и те настояваха пред Учителя. Необяснимо чувство на завист и ревност ги обладаваше когато ме виждаха да разговарям с Учителя и затова си имаше причини, които научих много по-късно.
Аз работех с други величини на един друг свят и те не можеха да приемат този свят, защото този свят бе у тях и не можеха да търпят нещо, което бе в самите тях и то онова, което е в тях същото да излезе на показ и то
пред
Учителя.
А аз работех именно с тези величини, които бяха у тях. Ето затова искаха да ме махнат, да ме премахнат и като се махна от техния свят, който излизаше на показ пред Учителя и ставаше предметно учение на Школата. Затова те не ме търпяха, защото излизаше наяве техния вътрешен свят като предметно помагало на учениците от Школата на Учителя. Но тогава аз това не го знаех. Научих го по-късно.
към текста >>
Ето затова искаха да ме махнат, да ме премахнат и като се махна от техния свят, който излизаше на показ
пред
Учителя и ставаше
предметно
учение на Школата.
Стана така, че на всички тайно и явно им се искаше Марийка да се махне от Учителя и от Изгрева. Стигна се до там, че това не бе само тайно пожелание, но понякога бе явно и те настояваха пред Учителя. Необяснимо чувство на завист и ревност ги обладаваше когато ме виждаха да разговарям с Учителя и затова си имаше причини, които научих много по-късно. Аз работех с други величини на един друг свят и те не можеха да приемат този свят, защото този свят бе у тях и не можеха да търпят нещо, което бе в самите тях и то онова, което е в тях същото да излезе на показ и то пред Учителя. А аз работех именно с тези величини, които бяха у тях.
Ето затова искаха да ме махнат, да ме премахнат и като се махна от техния свят, който излизаше на показ
пред
Учителя и ставаше
предметно
учение на Школата.
Затова те не ме търпяха, защото излизаше наяве техния вътрешен свят като предметно помагало на учениците от Школата на Учителя. Но тогава аз това не го знаех. Научих го по-късно. Всъщност Марийка беше умна, може би по-умна от тези, които Учителят бе поставил пред нея. Зад тази външна обстановка за нея започна една вътрешна и сериозна Школа.
към текста >>
Затова те не ме търпяха, защото излизаше наяве техния вътрешен свят като
предметно
помагало на учениците от Школата на Учителя.
Стигна се до там, че това не бе само тайно пожелание, но понякога бе явно и те настояваха пред Учителя. Необяснимо чувство на завист и ревност ги обладаваше когато ме виждаха да разговарям с Учителя и затова си имаше причини, които научих много по-късно. Аз работех с други величини на един друг свят и те не можеха да приемат този свят, защото този свят бе у тях и не можеха да търпят нещо, което бе в самите тях и то онова, което е в тях същото да излезе на показ и то пред Учителя. А аз работех именно с тези величини, които бяха у тях. Ето затова искаха да ме махнат, да ме премахнат и като се махна от техния свят, който излизаше на показ пред Учителя и ставаше предметно учение на Школата.
Затова те не ме търпяха, защото излизаше наяве техния вътрешен свят като
предметно
помагало на учениците от Школата на Учителя.
Но тогава аз това не го знаех. Научих го по-късно. Всъщност Марийка беше умна, може би по-умна от тези, които Учителят бе поставил пред нея. Зад тази външна обстановка за нея започна една вътрешна и сериозна Школа. Пътят на ученика е път на смирение и послушание.
към текста >>
Всъщност Марийка беше умна, може би по-умна от тези, които Учителят бе поставил
пред
нея.
А аз работех именно с тези величини, които бяха у тях. Ето затова искаха да ме махнат, да ме премахнат и като се махна от техния свят, който излизаше на показ пред Учителя и ставаше предметно учение на Школата. Затова те не ме търпяха, защото излизаше наяве техния вътрешен свят като предметно помагало на учениците от Школата на Учителя. Но тогава аз това не го знаех. Научих го по-късно.
Всъщност Марийка беше умна, може би по-умна от тези, които Учителят бе поставил
пред
нея.
Зад тази външна обстановка за нея започна една вътрешна и сериозна Школа. Пътят на ученика е път на смирение и послушание. „Аз съм грешна, аз съм малка, аз още не мога да произнеса с чистота името на Бога." С тези думи влизах в Братството, в Школата на Учителя. Прекарах 22 години при него в Школата и още толкова след това. И сега се чувствувам все така малка и все така небезгрешна, и все така с боязън произнасям името на Бога, и все така с уплаха се запитвам служа ли на Бога?
към текста >>
59.
242. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ. ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
,
ТОМ 5
ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА В Школата на Учителя някои се опитваха да прокарват личните мнения и искания
пред
Учителя.
242. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ.
ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА В Школата на Учителя някои се опитваха да прокарват личните мнения и искания
пред
Учителя.
Това го правеха с цел да покажат пред другите, че те не са случайни, а своего рода привилегировани и че Учителят държи на тяхното присъствие поради личните им качества или поради някои техни заслуги. Особено ако тези приятели бяха дълги години в Братството. Но Учителя парираше всички тези опити по свой специален начин и показваше всекиму мястото. А мястото на всеки в тази Школа бе да бъде ученик. И нищо повече.
към текста >>
Това го правеха с цел да покажат
пред
другите, че те не са случайни, а своего рода привилегировани и че Учителят държи на тяхното присъствие поради личните им качества или поради някои техни заслуги.
242. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ. ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА В Школата на Учителя някои се опитваха да прокарват личните мнения и искания пред Учителя.
Това го правеха с цел да покажат
пред
другите, че те не са случайни, а своего рода привилегировани и че Учителят държи на тяхното присъствие поради личните им качества или поради някои техни заслуги.
Особено ако тези приятели бяха дълги години в Братството. Но Учителя парираше всички тези опити по свой специален начин и показваше всекиму мястото. А мястото на всеки в тази Школа бе да бъде ученик. И нищо повече. А това не беше малко нещо.
към текста >>
Оказа се, че Учителят я извикал и е
наредил
да вземе седем лимона и да ги нареже по дължината на тънки резенчета за картофената супа.
Да, направо я изгонва, въпреки че в стаята му имаше в този момент лимони и всички знаеха това. Сестрата се връща и казва на Тереза, че Учителят я изгонил без лимоните. Тереза се сконфузва, подвива си опашката и кротува. На обяд се поднася от общата кухня и в чиниите се насипва добре подготвена картофена супа, която плаче само за лимон. В това време се задава една сестра с една голяма чиния нарязани парченца от лимони и всекиму слага с лъжица по едно резенче в чинията.
Оказа се, че Учителят я извикал и е
наредил
да вземе седем лимона и да ги нареже по дължината на тънки резенчета за картофената супа.
Всички кусаме супата, резенчетата лимони са в чинията, вкуса на храната е отличен. Всички благодарят за хубавия обяд. Тереза и останалите около нея седят, сумтят и мълчат. Ние останалите вече бяхме научили за случая и се усмихвахме и благодаряхме за урока, който ни беше предаден. Не можеше личността да предхожда Божественото.
към текста >>
Ние останалите вече бяхме научили за случая и се усмихвахме и благодаряхме за урока, който ни беше
предаден
.
В това време се задава една сестра с една голяма чиния нарязани парченца от лимони и всекиму слага с лъжица по едно резенче в чинията. Оказа се, че Учителят я извикал и е наредил да вземе седем лимона и да ги нареже по дължината на тънки резенчета за картофената супа. Всички кусаме супата, резенчетата лимони са в чинията, вкуса на храната е отличен. Всички благодарят за хубавия обяд. Тереза и останалите около нея седят, сумтят и мълчат.
Ние останалите вече бяхме научили за случая и се усмихвахме и благодаряхме за урока, който ни беше
предаден
.
Не можеше личността да предхожда Божественото. Не можеше личния подтик да предхожда Божественото. През време на войната се получи нареждане да се затъмнят всички частни домове и обществени сгради, така че при вечерното им осветление с лампи и електрически крушки да не прозира никаква светлина през прозорците и с това да бъде ориентир на американските и английски самолети, които бомбардираха София през нощите. Това беше заповед на властта. Тереза по този случай като изпълнителен немски дух на всички разпореждания решава, че трябва да се сложи черна хартия на прозорците, за да ги затъмнят, за да не ставаме обект на самолетните нападения.
към текста >>
Не можеше личността да
предхожда
Божественото.
Оказа се, че Учителят я извикал и е наредил да вземе седем лимона и да ги нареже по дължината на тънки резенчета за картофената супа. Всички кусаме супата, резенчетата лимони са в чинията, вкуса на храната е отличен. Всички благодарят за хубавия обяд. Тереза и останалите около нея седят, сумтят и мълчат. Ние останалите вече бяхме научили за случая и се усмихвахме и благодаряхме за урока, който ни беше предаден.
Не можеше личността да
предхожда
Божественото.
Не можеше личния подтик да предхожда Божественото. През време на войната се получи нареждане да се затъмнят всички частни домове и обществени сгради, така че при вечерното им осветление с лампи и електрически крушки да не прозира никаква светлина през прозорците и с това да бъде ориентир на американските и английски самолети, които бомбардираха София през нощите. Това беше заповед на властта. Тереза по този случай като изпълнителен немски дух на всички разпореждания решава, че трябва да се сложи черна хартия на прозорците, за да ги затъмнят, за да не ставаме обект на самолетните нападения. Тя искаше да сложи тази черна хартия на прозорците в салона и в стаята на Учителя.
към текста >>
Не можеше личния подтик да
предхожда
Божественото.
Всички кусаме супата, резенчетата лимони са в чинията, вкуса на храната е отличен. Всички благодарят за хубавия обяд. Тереза и останалите около нея седят, сумтят и мълчат. Ние останалите вече бяхме научили за случая и се усмихвахме и благодаряхме за урока, който ни беше предаден. Не можеше личността да предхожда Божественото.
Не можеше личния подтик да
предхожда
Божественото.
През време на войната се получи нареждане да се затъмнят всички частни домове и обществени сгради, така че при вечерното им осветление с лампи и електрически крушки да не прозира никаква светлина през прозорците и с това да бъде ориентир на американските и английски самолети, които бомбардираха София през нощите. Това беше заповед на властта. Тереза по този случай като изпълнителен немски дух на всички разпореждания решава, че трябва да се сложи черна хартия на прозорците, за да ги затъмнят, за да не ставаме обект на самолетните нападения. Тя искаше да сложи тази черна хартия на прозорците в салона и в стаята на Учителя. Но Учителят дава да се подразбере с един жест, че не желае тази черна хартия, защото е лоша емблема.
към текста >>
През цялото време на Школата Учителят говори за Светлината като емблема на новия Божествен
порядък
, който идва в света.
През време на войната се получи нареждане да се затъмнят всички частни домове и обществени сгради, така че при вечерното им осветление с лампи и електрически крушки да не прозира никаква светлина през прозорците и с това да бъде ориентир на американските и английски самолети, които бомбардираха София през нощите. Това беше заповед на властта. Тереза по този случай като изпълнителен немски дух на всички разпореждания решава, че трябва да се сложи черна хартия на прозорците, за да ги затъмнят, за да не ставаме обект на самолетните нападения. Тя искаше да сложи тази черна хартия на прозорците в салона и в стаята на Учителя. Но Учителят дава да се подразбере с един жест, че не желае тази черна хартия, защото е лоша емблема.
През цялото време на Школата Учителят говори за Светлината като емблема на новия Божествен
порядък
, който идва в света.
А сега тази черна хартия и тази черна емблема. Не само не върви, а е основно противоречие. Но Тереза настоява на своето и когато един немски дух настоява не можеш да го помръднеш и поместиш дори на милиметър. Тогава аз решавам, че така въпроса няма да се разреши и отивам при Учителя. Преди да отида се срещам с нея: „Тереза, може ли на Учителя да му се слага черна хартия?
към текста >>
Преди
да отида се срещам с нея: „Тереза, може ли на Учителя да му се слага черна хартия?
През цялото време на Школата Учителят говори за Светлината като емблема на новия Божествен порядък, който идва в света. А сега тази черна хартия и тази черна емблема. Не само не върви, а е основно противоречие. Но Тереза настоява на своето и когато един немски дух настоява не можеш да го помръднеш и поместиш дори на милиметър. Тогава аз решавам, че така въпроса няма да се разреши и отивам при Учителя.
Преди
да отида се срещам с нея: „Тереза, може ли на Учителя да му се слага черна хартия?
Помисли малко! " Тя упорствува и толкоз. Но накрая прави компромис и казва: „Каквото каже Учителят". Отиваме с нея при Учителя. Обяснява се пред Учителя нареждането на властта за затъмняване на прозор-ците и че Тереза иска черна хартия, а аз, че не съм съгласна с черната хартия.
към текста >>
Обяснява се
пред
Учителя нареждането на властта за затъмняване на прозор-ците и че Тереза иска черна хартия, а аз, че не съм съгласна с черната хартия.
Преди да отида се срещам с нея: „Тереза, може ли на Учителя да му се слага черна хартия? Помисли малко! " Тя упорствува и толкоз. Но накрая прави компромис и казва: „Каквото каже Учителят". Отиваме с нея при Учителя.
Обяснява се
пред
Учителя нареждането на властта за затъмняване на прозор-ците и че Тереза иска черна хартия, а аз, че не съм съгласна с черната хартия.
Учителят ни изгледа и не одобри черната хартия. Тереза бе съкрушена - не можа да се наложи. А не вникна в другото, че черния цвят бе емблема на нещо съвсем друго състояние. Накрая залепиха отвътре по прозорците перга-ментова бяха хартия. Учителят даде съвети да се изключи електрическото осветление, за да не се нарушава обществения порядък.
към текста >>
Учителят даде съвети да се изключи електрическото осветление, за да не се нарушава обществения
порядък
.
Обяснява се пред Учителя нареждането на властта за затъмняване на прозор-ците и че Тереза иска черна хартия, а аз, че не съм съгласна с черната хартия. Учителят ни изгледа и не одобри черната хартия. Тереза бе съкрушена - не можа да се наложи. А не вникна в другото, че черния цвят бе емблема на нещо съвсем друго състояние. Накрая залепиха отвътре по прозорците перга-ментова бяха хартия.
Учителят даде съвети да се изключи електрическото осветление, за да не се нарушава обществения
порядък
.
Та този, който минеше и видеше салона, пред очите му изпъкваше залепените с бяла перга-ментова хартия прозорци, които пропускаха светлината отвън навътре и салона бе осветен. А що се отнася за нощното електрическо осветление, то се виждаше всичко през пергаментовата хартия. Това облепване бе само проформа при евентуална проверка и да задоволи обезпокоените духове на Изгрева. По време на големите нощни бомбардировки над София, затъмнението на прозорците на гражданството не попречи на американските самолети. Те бомбардираха цялата нощ града като пускаха осветителни тела с парашути и падайки бавно осветяваха целия град и самолетите бомбардираха безпогрешно набелязаните цели.
към текста >>
Та този, който минеше и видеше салона,
пред
очите му изпъкваше залепените с бяла перга-ментова хартия прозорци, които пропускаха светлината отвън навътре и салона бе осветен.
Учителят ни изгледа и не одобри черната хартия. Тереза бе съкрушена - не можа да се наложи. А не вникна в другото, че черния цвят бе емблема на нещо съвсем друго състояние. Накрая залепиха отвътре по прозорците перга-ментова бяха хартия. Учителят даде съвети да се изключи електрическото осветление, за да не се нарушава обществения порядък.
Та този, който минеше и видеше салона,
пред
очите му изпъкваше залепените с бяла перга-ментова хартия прозорци, които пропускаха светлината отвън навътре и салона бе осветен.
А що се отнася за нощното електрическо осветление, то се виждаше всичко през пергаментовата хартия. Това облепване бе само проформа при евентуална проверка и да задоволи обезпокоените духове на Изгрева. По време на големите нощни бомбардировки над София, затъмнението на прозорците на гражданството не попречи на американските самолети. Те бомбардираха цялата нощ града като пускаха осветителни тела с парашути и падайки бавно осветяваха целия град и самолетите бомбардираха безпогрешно набелязаните цели. Една от тези цели бе Изгревът и салона на Изгрева.
към текста >>
Когато ги изваждаха и
обезвредяваха
военните се учудваха на това чудо на чудесата.
По време на големите нощни бомбардировки над София, затъмнението на прозорците на гражданството не попречи на американските самолети. Те бомбардираха цялата нощ града като пускаха осветителни тела с парашути и падайки бавно осветяваха целия град и самолетите бомбардираха безпогрешно набелязаните цели. Една от тези цели бе Изгревът и салона на Изгрева. На Изгрева не падна нито една бомба. Но около Изгрева паднаха около десетина бомби.
Когато ги изваждаха и
обезвредяваха
военните се учудваха на това чудо на чудесата.
Тези бомби бяха очертали околовръстно територията на Изгрева. Та друга защитна сила запази Изгрева от американските бомбардировки. Друга бе противозенитната артилерия и про-тивосамолетната защита на Изгрева, а не черната хартия на Тереза. Може би ще се спрем как Изгревът бе запазен от бомбите в друг разказ. Тереза бе и медиумична натура.
към текста >>
Остава няколко човека при нея да я пазят, като
предупреждава
никой да не се приближава при нея и никой да не прекрачва очертания кръг.
Може би ще се спрем как Изгревът бе запазен от бомбите в друг разказ. Тереза бе и медиумична натура. На един от Търновските събори, тя изведнъж припадна, пада на земята и издъхва. Наоколо се събират приятели, съобщава се на Учителя. Той отива при нея, отстранява всички от тялото й, прави седем обиколки около нея като непрекъснато я наблюдава и прави един очертан кръг около нея с бастуна си.
Остава няколко човека при нея да я пазят, като
предупреждава
никой да не се приближава при нея и никой да не прекрачва очертания кръг.
След няколко часа тя се завръща в тялото си, отваря очи и оживява. Та това си бе живото възкресение на Лазара. Представете си, цял събор от 500-600 човека и Тереза умира точно на този събор, че после трябва погребение и се опорочава целия събор на Бялото Братство. Тя имаше и Божието благословение чрез Учителя. Това Тереза го разбираше и беше вярна и предана на Учителя до края на живота си.
към текста >>
Представете
си, цял събор от 500-600 човека и Тереза умира точно на този събор, че после трябва погребение и се опорочава целия събор на Бялото Братство.
Наоколо се събират приятели, съобщава се на Учителя. Той отива при нея, отстранява всички от тялото й, прави седем обиколки около нея като непрекъснато я наблюдава и прави един очертан кръг около нея с бастуна си. Остава няколко човека при нея да я пазят, като предупреждава никой да не се приближава при нея и никой да не прекрачва очертания кръг. След няколко часа тя се завръща в тялото си, отваря очи и оживява. Та това си бе живото възкресение на Лазара.
Представете
си, цял събор от 500-600 човека и Тереза умира точно на този събор, че после трябва погребение и се опорочава целия събор на Бялото Братство.
Тя имаше и Божието благословение чрез Учителя. Това Тереза го разбираше и беше вярна и предана на Учителя до края на живота си. Тя преживя с няколко години и дъщеря си Савка. Я тя като посланичка на немския дух при Учителя също държа много изпити при нозете на Учителя. Тук бе Школа, тук се учеше и всеки ученик минаваше през изпит.
към текста >>
Това Тереза го разбираше и беше вярна и
предана
на Учителя до края на живота си.
Остава няколко човека при нея да я пазят, като предупреждава никой да не се приближава при нея и никой да не прекрачва очертания кръг. След няколко часа тя се завръща в тялото си, отваря очи и оживява. Та това си бе живото възкресение на Лазара. Представете си, цял събор от 500-600 човека и Тереза умира точно на този събор, че после трябва погребение и се опорочава целия събор на Бялото Братство. Тя имаше и Божието благословение чрез Учителя.
Това Тереза го разбираше и беше вярна и
предана
на Учителя до края на живота си.
Тя преживя с няколко години и дъщеря си Савка. Я тя като посланичка на немския дух при Учителя също държа много изпити при нозете на Учителя. Тук бе Школа, тук се учеше и всеки ученик минаваше през изпит. Изпитът на един ученик бе изпит строго индивидуален за самия него. Но урокът на този ученик бе урок за цялата Школа.
към текста >>
Тези изпити на Тереза, които разказах бяха уроци на Школата,
предадени
от Учителя.
Тя преживя с няколко години и дъщеря си Савка. Я тя като посланичка на немския дух при Учителя също държа много изпити при нозете на Учителя. Тук бе Школа, тук се учеше и всеки ученик минаваше през изпит. Изпитът на един ученик бе изпит строго индивидуален за самия него. Но урокът на този ученик бе урок за цялата Школа.
Тези изпити на Тереза, които разказах бяха уроци на Школата,
предадени
от Учителя.
Ето така имате Словото на Учителя и опитностите на учениците. Не ви остава нищо друго освен да четете, да проучавате и да прилагате чрез вашия живот.
към текста >>
60.
244. РЪКОВОДИТЕЛИ НА ЩЕСТЛАВИЕ
,
,
ТОМ 5
Че бяха
предани
на Учителя - бяха, че изпълняваха точно разпорежданията на Учителя -изпълняваха, че се придържаха към онзи външен
порядък
на Школата - изобщо всичко вършеха както трябва точка по точка.
244. РЪКОВОДИТЕЛИ НА ЩЕСТЛАВИЕ Още не мога да разбера как стана така, че паралелно с отварянето на Школата се оформиха и ръководителите на отделните братства в провинцията, които ръководители така управляваха и ръководеха братствата, че надминаваха някогашните местни феодали.
Че бяха
предани
на Учителя - бяха, че изпълняваха точно разпорежданията на Учителя -изпълняваха, че се придържаха към онзи външен
порядък
на Школата - изобщо всичко вършеха както трябва точка по точка.
Постепенно с годините, а те не бяха малко, цели 22 години, те оставаха несменяеми ръководители и като такива в зависимост от личността на самият ръководител, се въвеждаха и някои порядки, които бяха такива каквито бяха вътрешните подбуди на ръководителите. Но всички си приличаха в едно - те изискваха външно зачитане и почит дори и от Учителя. Много пъти те идваха в София в някоя определена дата и Учителят им държеше специални беседи. Те бяха много доволни, че са зачетени от Учителя, но ако вие прочетете тия беседи държани пред ръководителите на братствата от Учителя, ще си направите много изводи. И трябва да ги направите, защото моят разказ за вас няма да бъде точен.
към текста >>
Много пъти те идваха в София в някоя
определена
дата и Учителят им държеше специални беседи.
244. РЪКОВОДИТЕЛИ НА ЩЕСТЛАВИЕ Още не мога да разбера как стана така, че паралелно с отварянето на Школата се оформиха и ръководителите на отделните братства в провинцията, които ръководители така управляваха и ръководеха братствата, че надминаваха някогашните местни феодали. Че бяха предани на Учителя - бяха, че изпълняваха точно разпорежданията на Учителя -изпълняваха, че се придържаха към онзи външен порядък на Школата - изобщо всичко вършеха както трябва точка по точка. Постепенно с годините, а те не бяха малко, цели 22 години, те оставаха несменяеми ръководители и като такива в зависимост от личността на самият ръководител, се въвеждаха и някои порядки, които бяха такива каквито бяха вътрешните подбуди на ръководителите. Но всички си приличаха в едно - те изискваха външно зачитане и почит дори и от Учителя.
Много пъти те идваха в София в някоя
определена
дата и Учителят им държеше специални беседи.
Те бяха много доволни, че са зачетени от Учителя, но ако вие прочетете тия беседи държани пред ръководителите на братствата от Учителя, ще си направите много изводи. И трябва да ги направите, защото моят разказ за вас няма да бъде точен. А аз искам особено да бъда точна. Защо ли? Защото постепенно около тези групи се събираха групи от братя и сестри, които ставаха техни поклонници и благоговееха повече пред техните ръководители отколкото пред Учителя.
към текста >>
Те бяха много доволни, че са зачетени от Учителя, но ако вие прочетете тия беседи държани
пред
ръководителите на братствата от Учителя, ще си направите много изводи.
244. РЪКОВОДИТЕЛИ НА ЩЕСТЛАВИЕ Още не мога да разбера как стана така, че паралелно с отварянето на Школата се оформиха и ръководителите на отделните братства в провинцията, които ръководители така управляваха и ръководеха братствата, че надминаваха някогашните местни феодали. Че бяха предани на Учителя - бяха, че изпълняваха точно разпорежданията на Учителя -изпълняваха, че се придържаха към онзи външен порядък на Школата - изобщо всичко вършеха както трябва точка по точка. Постепенно с годините, а те не бяха малко, цели 22 години, те оставаха несменяеми ръководители и като такива в зависимост от личността на самият ръководител, се въвеждаха и някои порядки, които бяха такива каквито бяха вътрешните подбуди на ръководителите. Но всички си приличаха в едно - те изискваха външно зачитане и почит дори и от Учителя. Много пъти те идваха в София в някоя определена дата и Учителят им държеше специални беседи.
Те бяха много доволни, че са зачетени от Учителя, но ако вие прочетете тия беседи държани
пред
ръководителите на братствата от Учителя, ще си направите много изводи.
И трябва да ги направите, защото моят разказ за вас няма да бъде точен. А аз искам особено да бъда точна. Защо ли? Защото постепенно около тези групи се събираха групи от братя и сестри, които ставаха техни поклонници и благоговееха повече пред техните ръководители отколкото пред Учителя. Имаше случаи когато дойдат братя и сестри от провинцията, отсядат при нас на Изгрева и като отворят една уста и като започнат да приказват за този или онзи ръководител, като че ли мед им капе от устата.
към текста >>
Защото постепенно около тези групи се събираха групи от братя и сестри, които ставаха техни поклонници и благоговееха повече
пред
техните ръководители отколкото
пред
Учителя.
Много пъти те идваха в София в някоя определена дата и Учителят им държеше специални беседи. Те бяха много доволни, че са зачетени от Учителя, но ако вие прочетете тия беседи държани пред ръководителите на братствата от Учителя, ще си направите много изводи. И трябва да ги направите, защото моят разказ за вас няма да бъде точен. А аз искам особено да бъда точна. Защо ли?
Защото постепенно около тези групи се събираха групи от братя и сестри, които ставаха техни поклонници и благоговееха повече
пред
техните ръководители отколкото
пред
Учителя.
Имаше случаи когато дойдат братя и сестри от провинцията, отсядат при нас на Изгрева и като отворят една уста и като започнат да приказват за този или онзи ръководител, като че ли мед им капе от устата. Това беше толкова необикновено и толкова невероятно, че се чудехме как е възможно такова изопачаване и извращение. Те дошли на Изгрева и вместо да видят и научат нещо от нас, които сме тук непрекъснато около Учителя, вместо да слушат живото му Слово, а те се захласваха по разни личности и ръководители. Беше наистина и смешно и жално. Идва една сестра при мен и захласнато превъзнася един местен ръководител.
към текста >>
Идваха делегации от провинцията
пред
Учителя с искане да се смени този или онзи ръководител, като излагаха и сериозни причини.
" „Ама така, да видя братството на Изгрева." „Аз смятах, че сте дошли за Учителя, да го видите, да го чуете, да се срещнете с него." Тя стои, мига, после се усеща, че е сбъркала и започва разпалено да разказва, как над всичко стои Учението на Учителя и така нататък. А тя се кланяше на личности превърнали се на идоли. Почти всички първи ръководители от братствата бяха поименно посочени от Учителя. Оформиха се много братски кръжоци. После излезнаха и други, които оспорваха мястото на ръководителите и желаеха да бъдат сменени.
Идваха делегации от провинцията
пред
Учителя с искане да се смени този или онзи ръководител, като излагаха и сериозни причини.
Аз виждах, че те са прави, но се бунтуваха от местния феодал. Но Учението на Учителя имаше други принципи. За да предотврати непрекъснатото брожение и борби за ръководства, Учителят нареди следното: „Всички ръководители, които са поставени през време на Школата да не се сменяват докато трае Школата". Ние отначало не можахме да разберем какво искаше да каже с това Учителят. След като си замина Учителят на 27.Х11.1944 г.
към текста >>
За да
предотврати
непрекъснатото брожение и борби за ръководства, Учителят
нареди
следното: „Всички ръководители, които са поставени през време на Школата да не се сменяват докато трае Школата".
Оформиха се много братски кръжоци. После излезнаха и други, които оспорваха мястото на ръководителите и желаеха да бъдат сменени. Идваха делегации от провинцията пред Учителя с искане да се смени този или онзи ръководител, като излагаха и сериозни причини. Аз виждах, че те са прави, но се бунтуваха от местния феодал. Но Учението на Учителя имаше други принципи.
За да
предотврати
непрекъснатото брожение и борби за ръководства, Учителят
нареди
следното: „Всички ръководители, които са поставени през време на Школата да не се сменяват докато трае Школата".
Ние отначало не можахме да разберем какво искаше да каже с това Учителят. След като си замина Учителят на 27.Х11.1944 г. и след като се промениха политическите събития в страната, тогава разбрахме, че Школата бе закрита със заминаването на Учителя. Дойде нова власт в страната и започна да ограничава дейността на братството. Първите ръководители бяха в дълбока старост и един след друг си заминаха.
към текста >>
Когато обърнах внимание на Учителя за дейността на Лулчев и за моето неодобрение към неговата дейност в братството, то Учителят ме изгледа строго и ме
предупреди
: „Да се пазиш от Лулчев и да стоиш настрана от него, защото той работи с Черните сили".
На тяхно място бяха поставени други, но вече бяхме в друга епоха, епоха на гонение срещу братството. Ето така Учителят разреши на времето защо поставените от него ръководители трябва да бъдат несменяеми до края на живота им. Така се елиминираха борбите за ръководство. На Изгрева имаше какви ли не опити за ръководства и ръководители. Една такава личност бе Лулчев, като използваше братята и сестрите дошли при Учителя, за да си създава собствена аудитория и да се превръща от личност на ръководител, че накрая стана идол за някои.
Когато обърнах внимание на Учителя за дейността на Лулчев и за моето неодобрение към неговата дейност в братството, то Учителят ме изгледа строго и ме
предупреди
: „Да се пазиш от Лулчев и да стоиш настрана от него, защото той работи с Черните сили".
Край на цитата. Край на всички умувания, разсъждения относно неговата личност, която отклони много хора от братството, обърка ги и ги насочи в друга посока. Точни и неопровержими бяха думите на Учителя. А след време ние бяхме свидетели как не веднъж Учителят го изобличаваше пред всички, дори има една беседа специално отнасяща се за него от Учителя и за белите, които той направи на Братството. Но после стенографите решиха, че не трябва да се излагаме и трябва да се премахне личният елемент, затова редактираха беседата, не цитираха името му и беседата я смекчиха.
към текста >>
А след време ние бяхме свидетели как не веднъж Учителят го изобличаваше
пред
всички, дори има една беседа специално отнасяща се за него от Учителя и за белите, които той направи на Братството.
Една такава личност бе Лулчев, като използваше братята и сестрите дошли при Учителя, за да си създава собствена аудитория и да се превръща от личност на ръководител, че накрая стана идол за някои. Когато обърнах внимание на Учителя за дейността на Лулчев и за моето неодобрение към неговата дейност в братството, то Учителят ме изгледа строго и ме предупреди: „Да се пазиш от Лулчев и да стоиш настрана от него, защото той работи с Черните сили". Край на цитата. Край на всички умувания, разсъждения относно неговата личност, която отклони много хора от братството, обърка ги и ги насочи в друга посока. Точни и неопровержими бяха думите на Учителя.
А след време ние бяхме свидетели как не веднъж Учителят го изобличаваше
пред
всички, дори има една беседа специално отнасяща се за него от Учителя и за белите, които той направи на Братството.
Но после стенографите решиха, че не трябва да се излагаме и трябва да се премахне личният елемент, затова редактираха беседата, не цитираха името му и беседата я смекчиха. Трябвало да бъде блага речта на Учителя за неговите ученици. Какво неразбиране. Учителят дава своето категорично мнение, а те ще променят нещата. А ние знаехме отношението на Учителя към Лулчев.
към текста >>
Но после стенографите решиха, че не трябва да се излагаме и трябва да се премахне личният елемент, затова
редактираха
беседата, не цитираха името му и беседата я смекчиха.
Когато обърнах внимание на Учителя за дейността на Лулчев и за моето неодобрение към неговата дейност в братството, то Учителят ме изгледа строго и ме предупреди: „Да се пазиш от Лулчев и да стоиш настрана от него, защото той работи с Черните сили". Край на цитата. Край на всички умувания, разсъждения относно неговата личност, която отклони много хора от братството, обърка ги и ги насочи в друга посока. Точни и неопровержими бяха думите на Учителя. А след време ние бяхме свидетели как не веднъж Учителят го изобличаваше пред всички, дори има една беседа специално отнасяща се за него от Учителя и за белите, които той направи на Братството.
Но после стенографите решиха, че не трябва да се излагаме и трябва да се премахне личният елемент, затова
редактираха
беседата, не цитираха името му и беседата я смекчиха.
Трябвало да бъде блага речта на Учителя за неговите ученици. Какво неразбиране. Учителят дава своето категорично мнение, а те ще променят нещата. А ние знаехме отношението на Учителя към Лулчев. Но какво ще знаят следващите поколения за него?
към текста >>
Тук всеки се стараеше да показва колко е духовно издигнат, като борави с пророкуване, с
предсказания
, с ясновидство.
Веднъж Учителят за Лулчев ми каза така: „Какво е той? Гледач на боб". С това се изчерпиха неговите претенции за ясновидство и пророчества. По-късно той заплати с живота си за своето отклонение. Особено бяха дейни ясновидците на Изгрева.
Тук всеки се стараеше да показва колко е духовно издигнат, като борави с пророкуване, с
предсказания
, с ясновидство.
А това бяха обикновени личности, които имаха известни долавяния от Невидимия свят, които се усилваха понеже бяха тук на Изгрева в аурата на Учителя, която аура действуваше като трансформатор и засилваше и увеличаваше тези техни долавяния. Аз също бях чутка към тези неща, имах отношение към тях дори до края на живота си и можех много добре да преценявам нещата. Имах възможността да контактувам с всички така наречени ясновидци на Изгрева, с всички, които имаха някакви способности, но те се заключаваха само в известни долавяния и опитвания на някакви сигнали от Невидимия свят. Учителят беше при нас и аз винаги когато имах нужда се отнасях до него, а неговата дума бе закон за мен. А чрез него може да сравнявам тези изяви на ясновидците на Изгрева.
към текста >>
Моето заключение бе, че у тях имаше една неорганизираност и биваха подмамвани от тези долавяния в зависимост от кое поле от Невидимия свят идваха тези
предсказания
.
А това бяха обикновени личности, които имаха известни долавяния от Невидимия свят, които се усилваха понеже бяха тук на Изгрева в аурата на Учителя, която аура действуваше като трансформатор и засилваше и увеличаваше тези техни долавяния. Аз също бях чутка към тези неща, имах отношение към тях дори до края на живота си и можех много добре да преценявам нещата. Имах възможността да контактувам с всички така наречени ясновидци на Изгрева, с всички, които имаха някакви способности, но те се заключаваха само в известни долавяния и опитвания на някакви сигнали от Невидимия свят. Учителят беше при нас и аз винаги когато имах нужда се отнасях до него, а неговата дума бе закон за мен. А чрез него може да сравнявам тези изяви на ясновидците на Изгрева.
Моето заключение бе, че у тях имаше една неорганизираност и биваха подмамвани от тези долавяния в зависимост от кое поле от Невидимия свят идваха тези
предсказания
.
Ясновидството не значи и не означаваше духовност. Духовният живот у човека започва с разумността. По делата им ще ги познаете. Това правило важи и до днес. На времето Учителят даде едно такова доказателство за яснослушането и ясновидството.
към текста >>
„Щом науката открие радиото, това означава, че яснослушането и
предаването
на мисли съществува в Духовния свят.
Ясновидството не значи и не означаваше духовност. Духовният живот у човека започва с разумността. По делата им ще ги познаете. Това правило важи и до днес. На времето Учителят даде едно такова доказателство за яснослушането и ясновидството.
„Щом науката открие радиото, това означава, че яснослушането и
предаването
на мисли съществува в Духовния свят.
Щом се откри телевизията, това означава, че се реализира един закон на ясновидството, което съществува в Духовния свят". А на изложението в Париж през 1938, г. за пръв път бе демонстрирана телевизията. И след като прочетохме по вестниците за това чудо ние питахме Учителя и той даде своите обяснения, които ви ги предадох. А тогава България имаше радио и мнозина граждани имаха своите радиоапарати.
към текста >>
И след като прочетохме по вестниците за това чудо ние питахме Учителя и той даде своите обяснения, които ви ги
предадох
.
На времето Учителят даде едно такова доказателство за яснослушането и ясновидството. „Щом науката открие радиото, това означава, че яснослушането и предаването на мисли съществува в Духовния свят. Щом се откри телевизията, това означава, че се реализира един закон на ясновидството, което съществува в Духовния свят". А на изложението в Париж през 1938, г. за пръв път бе демонстрирана телевизията.
И след като прочетохме по вестниците за това чудо ние питахме Учителя и той даде своите обяснения, които ви ги
предадох
.
А тогава България имаше радио и мнозина граждани имаха своите радиоапарати. Дори и на Изгрева бе купено радио и бе поставено в стаята на Учителя. Понякога Учителят пускаше радиото, слушаше по няколко минути и след това го затваряше. Но когато дойде Божествения Дух у нас тогава ще ни се отворят и очите и ушите за Невидимия свят. И тогава ще се родим изново от огън и Дух.
към текста >>
Представяше
се за много издигнат, за
напреднал
и го смайваше с познания, с пророчества, със съновидения и с всичко онова, с което трябваше да се смае един непознат.
И тогава ще се родим изново от огън и Дух. А до тогава сме обикновени хора. Затова Учителят препоръчваше на всички ясновидци да изучават Словото на Господа в Библията, както и неговото Слово. Това изявление на Духа чрез Слово бе едно и също, но различно по време. Понякога на Изгрева идваше някой любопитен от града и все се намираше някой да го хване, че да му стане слушател и му говореше за това и онова, с което го объркваше.
Представяше
се за много издигнат, за
напреднал
и го смайваше с познания, с пророчества, със съновидения и с всичко онова, с което трябваше да се смае един непознат.
А това бяха хора, които бяха дошли на Изгрева от любопитство, бяха слушали какви ли не истории за дъновистите и бяха решили сами да проверят дали това е така. Те идваха, слушаха ни, гледаха ни и понеже ние не бяхме образци, то те си заминаваха разочаровани от нас обратно. Други пък се срещаха с Учителя, имаха вътрешен стремеж към Словото му и понеже ни сравняваха с Учението му виждаха, че ние сме несъвършени и това ги отблъскваше. А те имаха чист стремеж към Словото на Учителя. Поради нашето несъвършенство те се отдалечаваха.
към текста >>
Ето Савка беше поставена от Учителя да бъде в
непосредствена
близост до него.
Така ние попречихме с нашите погрешки на мнозина, които имаха вътрешен стремеж да се доближат до Учението на Учителя. Около Учителя непрекъснато кръжаха десетки братя и сестри, които се смятаха за приближени на Учителя. Някои от тях се забелязваше един подсъзнателен стремеж да изпъкнат над другите и с добитите знания да стоят над останалите. Това поставяше Школата върху хлъзгава почва. Искате пример, ще ви го дам.
Ето Савка беше поставена от Учителя да бъде в
непосредствена
близост до него.
Освен че тя беше стенографка и записваше Словото му, то Учителят я постави да записва „Свещените думи на Учителя". Тя имаше материал и програма от Учителя да издаде и други книги, но така те не можаха да се издадат поради нейното щестлавие. А защо ли? Ето как. Тя получаваше свещените Слово от Учителя, записваше ги в тефтерчетата си чрез стенограма.
към текста >>
Да, това бе факт и аз няколко пъти реагирах
пред
Учителя заради тази работа.
Тя получаваше свещените Слово от Учителя, записваше ги в тефтерчетата си чрез стенограма. Но след известно време тя изваждаше някои от тези мисли на Учителя, написваше ги на българско четмо на отделни листчета и ги раздаваше на свои близки, които я заобикаляха. Те от своя страна поемаха тези листчета написани с почерка на Савка и ги разнасяха насам-натам и разказваха как Савка им се доверила и им е дала мисъл от Учителя. „Савка ни даде мисъл от Учителя, дадена само на нея." Около нея се оформи една група от почитатели и почитателки, които започнаха да я боготворят повече отколкото Учителя. Повече слушаха нея отколкото Учителя.
Да, това бе факт и аз няколко пъти реагирах
пред
Учителя заради тази работа.
Учителят мълчеше и веднъж ми каза: „Савка има работа за три години. Дал съм й работа за три години. То тя се обленява. Вместо да си върши работата, тя ми разнася „Свещените думи" на разни листчета насам и натам". Думата обленявам е един стар израз, който означава, че човек оставя нещата на самотек.
към текста >>
Изводът е, че ученик е онзи, който стои
пред
Учителя, има послушание към него, към думите му, към Словото му, учи и има стремеж
пред
Бога.
Тогава Борис Николов взе мерки и прибра и скри целият архив на Савка. По настояване на един брат с когото работихме, той от 1970 до 1975 г. дешифрира от стенограмите на Савка Словата на Учителя и подготви следващите книжки от „Свещените думи на Учителя". И което е най-важното, всички онези, които заобикаляха Савка не свършиха никаква работа както с онези неща, които им бе оставила Савка, така и със Словото на Учителя. Свършиха другите, на които Савка не поднасяше листчета с думите на Учителя.
Изводът е, че ученик е онзи, който стои
пред
Учителя, има послушание към него, към думите му, към Словото му, учи и има стремеж
пред
Бога.
към текста >>
61.
248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ
,
,
ТОМ 5
248 ИДЕИ И
ПРЕДМЕТНО
УЧЕНИЕ Със Савка бяхме стажант-студентки, когато следвахме философия и то в един и същи курс.
248 ИДЕИ И
ПРЕДМЕТНО
УЧЕНИЕ Със Савка бяхме стажант-студентки, когато следвахме философия и то в един и същи курс.
Тогава бяха ни дали различни теми за разработка. Нейната тема бе за характера на народните празници в бита на българина. След като разви темата то тя критикуваше една наредба на Министерството, че не може и не трябва да се свързват празниците с ядене и пиене и ритуали. Тя се обяви срещу правилника на Министерството, срещу реда и порядъка им. Веднага ръководството на курса и на факултета я порица за това.
към текста >>
След като разви темата то тя критикуваше една
наредба
на Министерството, че не може и не трябва да се свързват празниците с ядене и пиене и ритуали.
248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ Със Савка бяхме стажант-студентки, когато следвахме философия и то в един и същи курс. Тогава бяха ни дали различни теми за разработка. Нейната тема бе за характера на народните празници в бита на българина.
След като разви темата то тя критикуваше една
наредба
на Министерството, че не може и не трябва да се свързват празниците с ядене и пиене и ритуали.
Тя се обяви срещу правилника на Министерството, срещу реда и порядъка им. Веднага ръководството на курса и на факултета я порица за това. Тогава аз станах да защитавам Савка, че празниците са религиозни, че в тях се влага друга идея, друг смисъл и за доказателство започнах да цитирам по памет стихове от Библията за идейната и духовна страна на тези празници. Всички останаха изненадани, че една госпожица, висока, стройна, хубава и добре, елегантно облечена по последната мода може да цитира Библията. А тя бе обект само на възрастни хора решили да се отдадат на старини на размишления в последните дни на живота си.
към текста >>
Тя се обяви срещу правилника на Министерството, срещу
реда
и
порядъка
им.
248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ Със Савка бяхме стажант-студентки, когато следвахме философия и то в един и същи курс. Тогава бяха ни дали различни теми за разработка. Нейната тема бе за характера на народните празници в бита на българина. След като разви темата то тя критикуваше една наредба на Министерството, че не може и не трябва да се свързват празниците с ядене и пиене и ритуали.
Тя се обяви срещу правилника на Министерството, срещу
реда
и
порядъка
им.
Веднага ръководството на курса и на факултета я порица за това. Тогава аз станах да защитавам Савка, че празниците са религиозни, че в тях се влага друга идея, друг смисъл и за доказателство започнах да цитирам по памет стихове от Библията за идейната и духовна страна на тези празници. Всички останаха изненадани, че една госпожица, висока, стройна, хубава и добре, елегантно облечена по последната мода може да цитира Библията. А тя бе обект само на възрастни хора решили да се отдадат на старини на размишления в последните дни на живота си. И тогава споменах, че никъде нито в Евангелието, нито в в някой от пророците не се говори за такива лакомства и че трапезата отрупана с ядене и пиене създава празника.
към текста >>
Тя бе допуснала грешка, че атакуваше направо тези порядки
заредена
от идеите на Учителя.
Всички останаха изненадани, че една госпожица, висока, стройна, хубава и добре, елегантно облечена по последната мода може да цитира Библията. А тя бе обект само на възрастни хора решили да се отдадат на старини на размишления в последните дни на живота си. И тогава споменах, че никъде нито в Евангелието, нито в в някой от пророците не се говори за такива лакомства и че трапезата отрупана с ядене и пиене създава празника. Една такава връзка между Библията и празниците малко омекоти атмосферата, защото тогава Библията се приемаше като настолна книга за всяка нравственост и за лоялността на гражданина към държавата. Така защитих Савка и омекотих нажежената атмосфера.
Тя бе допуснала грешка, че атакуваше направо тези порядки
заредена
от идеите на Учителя.
А аз при защитата й използвах част от знанията; които имах при редовните ми посещения при Учителя като частна ученичка в разстояние на три години. Аз също имах тема и трябваше да систематизирам целият материал от един семестър в една обобщаваща тема, да се предаде нагледно с практическа насоченост. Аз направих обобщение на целият материал, но при обобщаване на всеки раздел минавах от частното към общото и към практични методи за излизане на човека от философското обобщение към практическото свързване на човека с природата, а оттам с нейните закони и от там към философските принципи и познания за Бог и природа, за Абсолютния Дух, природа и човек. И да се направи по-добре тази връзка човек трябва да бъде в контакт с природата, с чистия въздух, със слънцето и цялото му същество трябва да се слее в природата, за да види, че тези философски принципи са верни и че са взети от самата природа, защото те са заедно с нея и те поддържат живота. Всички ахнаха от това пренасяне от философското обобщение на материала към природата и човека и после обратно - от човека към природата и към идеята за Бога.
към текста >>
А аз при защитата й използвах част от знанията; които имах при
редовните
ми посещения при Учителя като частна ученичка в разстояние на три години.
А тя бе обект само на възрастни хора решили да се отдадат на старини на размишления в последните дни на живота си. И тогава споменах, че никъде нито в Евангелието, нито в в някой от пророците не се говори за такива лакомства и че трапезата отрупана с ядене и пиене създава празника. Една такава връзка между Библията и празниците малко омекоти атмосферата, защото тогава Библията се приемаше като настолна книга за всяка нравственост и за лоялността на гражданина към държавата. Така защитих Савка и омекотих нажежената атмосфера. Тя бе допуснала грешка, че атакуваше направо тези порядки заредена от идеите на Учителя.
А аз при защитата й използвах част от знанията; които имах при
редовните
ми посещения при Учителя като частна ученичка в разстояние на три години.
Аз също имах тема и трябваше да систематизирам целият материал от един семестър в една обобщаваща тема, да се предаде нагледно с практическа насоченост. Аз направих обобщение на целият материал, но при обобщаване на всеки раздел минавах от частното към общото и към практични методи за излизане на човека от философското обобщение към практическото свързване на човека с природата, а оттам с нейните закони и от там към философските принципи и познания за Бог и природа, за Абсолютния Дух, природа и човек. И да се направи по-добре тази връзка човек трябва да бъде в контакт с природата, с чистия въздух, със слънцето и цялото му същество трябва да се слее в природата, за да види, че тези философски принципи са верни и че са взети от самата природа, защото те са заедно с нея и те поддържат живота. Всички ахнаха от това пренасяне от философското обобщение на материала към природата и човека и после обратно - от човека към природата и към идеята за Бога. Бях направила един кръг и по двата пътя.
към текста >>
Аз също имах тема и трябваше да систематизирам целият материал от един семестър в една обобщаваща тема, да се
предаде
нагледно с практическа насоченост.
И тогава споменах, че никъде нито в Евангелието, нито в в някой от пророците не се говори за такива лакомства и че трапезата отрупана с ядене и пиене създава празника. Една такава връзка между Библията и празниците малко омекоти атмосферата, защото тогава Библията се приемаше като настолна книга за всяка нравственост и за лоялността на гражданина към държавата. Така защитих Савка и омекотих нажежената атмосфера. Тя бе допуснала грешка, че атакуваше направо тези порядки заредена от идеите на Учителя. А аз при защитата й използвах част от знанията; които имах при редовните ми посещения при Учителя като частна ученичка в разстояние на три години.
Аз също имах тема и трябваше да систематизирам целият материал от един семестър в една обобщаваща тема, да се
предаде
нагледно с практическа насоченост.
Аз направих обобщение на целият материал, но при обобщаване на всеки раздел минавах от частното към общото и към практични методи за излизане на човека от философското обобщение към практическото свързване на човека с природата, а оттам с нейните закони и от там към философските принципи и познания за Бог и природа, за Абсолютния Дух, природа и човек. И да се направи по-добре тази връзка човек трябва да бъде в контакт с природата, с чистия въздух, със слънцето и цялото му същество трябва да се слее в природата, за да види, че тези философски принципи са верни и че са взети от самата природа, защото те са заедно с нея и те поддържат живота. Всички ахнаха от това пренасяне от философското обобщение на материала към природата и човека и после обратно - от човека към природата и към идеята за Бога. Бях направила един кръг и по двата пътя. Всички останаха много доволни.
към текста >>
Каза ми: „Когато една идея има Божествен
порядък
важното е да се приложи.
На всички се хареса тази идея, но не знаеха чия е, а тя бе толкова обикновена, бе достъпна всекиму, но трудно да се види от обикновените човешки очи. Ако бях казала чия е идеята, всички щяха да скочат и да се обявят срещу нея. И по този начин аз щях да си навлека неприятности както това стори Савка. Тук научих, че когато се внесе една идея да не ее вижда чия е идеята, за да не се провокират някои сили за борба срещу идеята. По-късно споделих с Учителя за целия този случай.
Каза ми: „Когато една идея има Божествен
порядък
важното е да се приложи.
Онзи, който я сваля и онзи, който я прилага и двамата вършат Волята Божия". По идея на Учителя създадохме духовна група. Събрахме се у Савка и тя ни съобщи, че е говорила с Учителя за това събиране и за начина на провеждането. Той й бе казал: „Аз ще ви се изявя в групата". Започнахме ние нашата работа така както бе уточнено предварително.
към текста >>
Започнахме ние нашата работа така както бе уточнено
предварително
.
Каза ми: „Когато една идея има Божествен порядък важното е да се приложи. Онзи, който я сваля и онзи, който я прилага и двамата вършат Волята Божия". По идея на Учителя създадохме духовна група. Събрахме се у Савка и тя ни съобщи, че е говорила с Учителя за това събиране и за начина на провеждането. Той й бе казал: „Аз ще ви се изявя в групата".
Започнахме ние нашата работа така както бе уточнено
предварително
.
По едно време Савка изрече: „Чувствувам, че Учителят е тук". Всички се изправихме и се ослушахме. Аз почувствувах, че Учителят като че ли е влезнал в мене, разбирам, че е в мен и се изрази чрез мене в една Любов към всички братя и сестри. Но аз мълчах. Ако бях казала това всички щяха да се нахвърлят срещу мен.
към текста >>
Аз вече имах опит и по друг начин оглеждах вече нещата, защото се възползвах от
предишните
си грешки, когато исках да изляза на
преден
план и точно тогава всички се нахвърляха върху мен.
Това се усети от всички, създаде се една атмосфера толкова духовна, толкова всеотдайна, че всеки от нас в този миг искаше да се раздаде на другия и да се слее в общото и с Бога. Това състояние трая минути, после постепенно се оттегли. Учителят си беше отишъл. Не споделих с никого, за да не породя завист, че именно в мен се бе появил. Също биха могли да твърдят и другите, но вече поради съперничество и тогава всичко би се опорочило.
Аз вече имах опит и по друг начин оглеждах вече нещата, защото се възползвах от
предишните
си грешки, когато исках да изляза на
преден
план и точно тогава всички се нахвърляха върху мен.
Случаят, който ще ви разкажа беше на ул. „Опълченска" 66. При един разговор с Учителя, който продължи два часа обядвахме с него заедно с цялата група долу в приземния етаж и после след обяд пак приказвахме. След това идва Савка и научава от кака Гина, че вече съм шест часа при Учителя. Савка долу вдига олелия.
към текста >>
След като се
изредиха
приятелите да споделят своите впечатления и да разговарят с него то аз, която стоях настрана разбрах, че трябва да чакам своят
ред
.
Догадки всякакви и никакъв отговор. Сутринта отново рано отивам на Изгрева, там на полянката правехме гимнастика. Салонът още не беше построен. Учителят беше там и аз се зарадвах много. Той беше много строг.
След като се
изредиха
приятелите да споделят своите впечатления и да разговарят с него то аз, която стоях настрана разбрах, че трябва да чакам своят
ред
.
Накрая дойде редът ми. Учителят беше строг към мене и каза: „Вчера се разяри буря, а след това ураган, който щеше да отнесе всичко". Замълча малко и продължи: „Ще отидеш при Савка и ще й се извиниш за вчера". „Но за какво да се извинявам когато аз нито съм я виждала, нито имам някаква вина." Учителят ме погледна строго. „Все един трябва да стане виновен." Аз кимнах с глава.
към текста >>
Накрая дойде
редът
ми.
Сутринта отново рано отивам на Изгрева, там на полянката правехме гимнастика. Салонът още не беше построен. Учителят беше там и аз се зарадвах много. Той беше много строг. След като се изредиха приятелите да споделят своите впечатления и да разговарят с него то аз, която стоях настрана разбрах, че трябва да чакам своят ред.
Накрая дойде
редът
ми.
Учителят беше строг към мене и каза: „Вчера се разяри буря, а след това ураган, който щеше да отнесе всичко". Замълча малко и продължи: „Ще отидеш при Савка и ще й се извиниш за вчера". „Но за какво да се извинявам когато аз нито съм я виждала, нито имам някаква вина." Учителят ме погледна строго. „Все един трябва да стане виновен." Аз кимнах с глава. „Слушам, Учителю." Отидох и се извиних на Савка.
към текста >>
Знаех, че сега бе техният
ред
и аз се отместих встрани.
" „Учителю, заслужава си да стане човек виновен след като е бил шест часа при Бога." Учителят се усмихна и каза: „Хубаво. И друг път да не изкушаваш Бога Твоего". Аз кимнах с глава и почтително се отдалечих. В това време към Учителя се бяха отправили няколко братя и сестри за разговор с него. Те бяха също души, които имаха вътрешен стремеж да направят като души общение с Бога.
Знаех, че сега бе техният
ред
и аз се отместих встрани.
Аз мога да стоя само десетина крачки встрани и да наблюдавам как човешката душа се радва и се възвели-чава при нозете на Учителя.
към текста >>
62.
262. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА НА ДЕСЕТТЕ УЧЕНИЧКИ
,
,
ТОМ 5
Тук животът ни е строго специфичен и върви по един строго
определен
начин показан от Учителя и спазван от нас.
262. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА НА ДЕСЕТТЕ УЧЕНИЧКИ Лагерът на Рила е устроен, Братството е накацало с белите палатки по склона над второто езеро.
Тук животът ни е строго специфичен и върви по един строго
определен
начин показан от Учителя и спазван от нас.
Тук се събирахме от цяла България, тука е мястото където се срещаме и виждаме всички. Някои си отиват по-рано, други идват по-късно, всеки според свободното си време. Има такива, които имат вътрешна привилегия да стоят през цялото време, докато основната група заедно с Учителя не слязат от планината. Но тази привилегия се осъзнава години след това. Тук се срещаме, запознаваме се, тук живота продължава както е на Изгрева.
към текста >>
Някои си отиват по-рано, други идват по-късно, всеки
според
свободното си време.
262. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА НА ДЕСЕТТЕ УЧЕНИЧКИ Лагерът на Рила е устроен, Братството е накацало с белите палатки по склона над второто езеро. Тук животът ни е строго специфичен и върви по един строго определен начин показан от Учителя и спазван от нас. Тук се събирахме от цяла България, тука е мястото където се срещаме и виждаме всички.
Някои си отиват по-рано, други идват по-късно, всеки
според
свободното си време.
Има такива, които имат вътрешна привилегия да стоят през цялото време, докато основната група заедно с Учителя не слязат от планината. Но тази привилегия се осъзнава години след това. Тук се срещаме, запознаваме се, тук живота продължава както е на Изгрева. Школата е и тук на планината, далеч от града и от света. Това предразполага за по-голяма духовна работа.
към текста >>
Това
предразполага
за по-голяма духовна работа.
Някои си отиват по-рано, други идват по-късно, всеки според свободното си време. Има такива, които имат вътрешна привилегия да стоят през цялото време, докато основната група заедно с Учителя не слязат от планината. Но тази привилегия се осъзнава години след това. Тук се срещаме, запознаваме се, тук живота продължава както е на Изгрева. Школата е и тук на планината, далеч от града и от света.
Това
предразполага
за по-голяма духовна работа.
Онези, които бяха в близост до Учителя на Изгрева и го подпомагаха в неговите ежедневни нужди бяха също тук и тяхното задължение продължаваше. Понякога тяхната грижа към Учителя приемаше формата на някакво свещено действие. Така го приемаха и в това нямаше нищо лошо. Но друг път го правеха на ритуал, за да подчертаят и своето присъствие, и своята особа край Учителя. Ето това бе началото за едно голямо неразбиране, за вътрешната Школа на Учителя.
към текста >>
А аз бях излезнала от заможно семейство и много добре бях запозната с
реда
и
порядъка
на това общество и за неговите изисквания.
се пренасят в Школата. Ето защо Учителят винаги отклоняваше и едните, които свещенодействуваха, и другите, които от грижата към Учителя правеха ритуал като особена своя заслуга. А какви бяха тези ежедневни нужди на Учителя? Те бяха толкова елементарни, толкова обикновени, че човек като види и срещне Учителя ще се засрами от себе си, че е очаквал да види в живота на Учителя нещо необикновено и някакъв необикновен разкош. Толкова обикновено, толкова простичко, че по-простичко не съм виждала и не съм срещала.
А аз бях излезнала от заможно семейство и много добре бях запозната с
реда
и
порядъка
на това общество и за неговите изисквания.
Познавах всички страни и знаех живота на семействата в онези изискани среди на висшето общество,, защото минах през тези среди, а дойде време, когато се преместих на Изгрева да живея, да наблюдавам и живота на Учителя с други очи. Учителят се движеше и поемаше от живот най-необходимото за момента, но най-чистото и подготвено по най-естествен и обикновен начин. Това се отнасяше както за облеклото му така и за храната. Савка беше допусната да се грижи за някои неща от неговия бит. С нея бяхме в едно съперничество, понякога скрито, понякога открито, преминаващо границите на допустимото.
към текста >>
Познавах всички страни и знаех живота на семействата в онези изискани
среди
на висшето общество,, защото минах през тези
среди
, а дойде време, когато се преместих на Изгрева да живея, да наблюдавам и живота на Учителя с други очи.
Ето защо Учителят винаги отклоняваше и едните, които свещенодействуваха, и другите, които от грижата към Учителя правеха ритуал като особена своя заслуга. А какви бяха тези ежедневни нужди на Учителя? Те бяха толкова елементарни, толкова обикновени, че човек като види и срещне Учителя ще се засрами от себе си, че е очаквал да види в живота на Учителя нещо необикновено и някакъв необикновен разкош. Толкова обикновено, толкова простичко, че по-простичко не съм виждала и не съм срещала. А аз бях излезнала от заможно семейство и много добре бях запозната с реда и порядъка на това общество и за неговите изисквания.
Познавах всички страни и знаех живота на семействата в онези изискани
среди
на висшето общество,, защото минах през тези
среди
, а дойде време, когато се преместих на Изгрева да живея, да наблюдавам и живота на Учителя с други очи.
Учителят се движеше и поемаше от живот най-необходимото за момента, но най-чистото и подготвено по най-естествен и обикновен начин. Това се отнасяше както за облеклото му така и за храната. Савка беше допусната да се грижи за някои неща от неговия бит. С нея бяхме в едно съперничество, понякога скрито, понякога открито, преминаващо границите на допустимото. Но това бе Школа както за нея така и за мен.
към текста >>
Така на Рила след един разговор със Савка на дадена тема, която Савка изнесе
пред
мене с тон неподлежащ на никакво съмнение, защото тя имаше в този момент безотказен достъп до Учителя и винаги се движеше с тефтерче и си водеше бележки.
Учителят се движеше и поемаше от живот най-необходимото за момента, но най-чистото и подготвено по най-естествен и обикновен начин. Това се отнасяше както за облеклото му така и за храната. Савка беше допусната да се грижи за някои неща от неговия бит. С нея бяхме в едно съперничество, понякога скрито, понякога открито, преминаващо границите на допустимото. Но това бе Школа както за нея така и за мен.
Така на Рила след един разговор със Савка на дадена тема, която Савка изнесе
пред
мене с тон неподлежащ на никакво съмнение, защото тя имаше в този момент безотказен достъп до Учителя и винаги се движеше с тефтерче и си водеше бележки.
И това, което казваше според нея беше от последна инстанция, истина, която не можеше да се оспорва. Аз се усъмних дали не съм на погрешен път. Савка продължаваше да обяснява разни неща. Разделяхме се с нея, но тя бе с явно превъзходство от разговора ни, а аз с покруса и голямо съмнение у себе си, достигащо до разочарование от самата си личност. Отидох пребита в палатката си, никъде не излизах, легнах си рано и заспах дълбоко.
към текста >>
И това, което казваше
според
нея беше от последна инстанция, истина, която не можеше да се оспорва.
Това се отнасяше както за облеклото му така и за храната. Савка беше допусната да се грижи за някои неща от неговия бит. С нея бяхме в едно съперничество, понякога скрито, понякога открито, преминаващо границите на допустимото. Но това бе Школа както за нея така и за мен. Така на Рила след един разговор със Савка на дадена тема, която Савка изнесе пред мене с тон неподлежащ на никакво съмнение, защото тя имаше в този момент безотказен достъп до Учителя и винаги се движеше с тефтерче и си водеше бележки.
И това, което казваше
според
нея беше от последна инстанция, истина, която не можеше да се оспорва.
Аз се усъмних дали не съм на погрешен път. Савка продължаваше да обяснява разни неща. Разделяхме се с нея, но тя бе с явно превъзходство от разговора ни, а аз с покруса и голямо съмнение у себе си, достигащо до разочарование от самата си личност. Отидох пребита в палатката си, никъде не излизах, легнах си рано и заспах дълбоко. После ми се даде на сън следното: Сънувам, че съм в Школата на Бялото Братство на Рила, че всички сме в едни светли, ефирни леки тела, които леко се люлеят във въздуха и че една-две ученички от при-съствуващите предават уроци на Школата.
към текста >>
После ми се даде на сън следното: Сънувам, че съм в Школата на Бялото Братство на Рила, че всички сме в едни светли, ефирни леки тела, които леко се люлеят във въздуха и че една-две ученички от при-съствуващите
предават
уроци на Школата.
И това, което казваше според нея беше от последна инстанция, истина, която не можеше да се оспорва. Аз се усъмних дали не съм на погрешен път. Савка продължаваше да обяснява разни неща. Разделяхме се с нея, но тя бе с явно превъзходство от разговора ни, а аз с покруса и голямо съмнение у себе си, достигащо до разочарование от самата си личност. Отидох пребита в палатката си, никъде не излизах, легнах си рано и заспах дълбоко.
После ми се даде на сън следното: Сънувам, че съм в Школата на Бялото Братство на Рила, че всички сме в едни светли, ефирни леки тела, които леко се люлеят във въздуха и че една-две ученички от при-съствуващите
предават
уроци на Школата.
После Учителят идва придружен със Савка към мен и всички се обръщат към нас и ни наблюдават. Учителят начертава една идеална окръжност с бастуна си. Савка гледа в кръга, а Учителят й казва: „Ти си вън от окръжността". Обръща се към мене: „Ти си вътре в кръга и помни, че ще преминеш през ръцете ми". Такъв бе сънят.
към текста >>
Минаха много години и то толкова, че успях при различни случаи да срещна в
определен
момент някои от сестрите на Изгрева или от града, да постъпи като ученичка от Духовната Школа.
Или те още не осъзнаваха това, а бяха ученички в оная вътрешна Школа на Невидимия свят. А може би те бяха горе ученички в Невидимия свят, в Духовната Школа на Бялото Братство и нямаше я тяхната физическа проекция тук на земята понеже не бяха се родили. Или може би те бяха в светлината и не осъзнаваха, че са ученици. Мисли и догадки колкото щеш. Тогава не разгадах тази загадка от Учителя.
Минаха много години и то толкова, че успях при различни случаи да срещна в
определен
момент някои от сестрите на Изгрева или от града, да постъпи като ученичка от Духовната Школа.
По това познавах и различавах тези 10 ученички, които той обеща да ми ги покаже. Той ги показа след своето заминаване, а те ми се изявиха всяка с постъпките си и с делата си без да съзнават кои са и какви са те. Аз мълчах и не открих пред тях това, което ми бе казал Учителят, за да не внеса в тях противоречие, защото всяка от тях си имаше строго определен път. И в този техен път и то в даден момент те ми се изявиха според обещанието на Учителя като ученички от духовната Школа на Учителя. За това благодаря както на Учителя, така и на десетте ученички от вътрешната Духовна Школа на Учителя, които ми съдействуваха в строго определен момент, когато се водеше битка на живот и на смърт за съхранение Словото на Учителя и за запазване Чистотата на Учението му.
към текста >>
Аз мълчах и не открих
пред
тях това, което ми бе казал Учителят, за да не внеса в тях противоречие, защото всяка от тях си имаше строго
определен
път.
Мисли и догадки колкото щеш. Тогава не разгадах тази загадка от Учителя. Минаха много години и то толкова, че успях при различни случаи да срещна в определен момент някои от сестрите на Изгрева или от града, да постъпи като ученичка от Духовната Школа. По това познавах и различавах тези 10 ученички, които той обеща да ми ги покаже. Той ги показа след своето заминаване, а те ми се изявиха всяка с постъпките си и с делата си без да съзнават кои са и какви са те.
Аз мълчах и не открих
пред
тях това, което ми бе казал Учителят, за да не внеса в тях противоречие, защото всяка от тях си имаше строго
определен
път.
И в този техен път и то в даден момент те ми се изявиха според обещанието на Учителя като ученички от духовната Школа на Учителя. За това благодаря както на Учителя, така и на десетте ученички от вътрешната Духовна Школа на Учителя, които ми съдействуваха в строго определен момент, когато се водеше битка на живот и на смърт за съхранение Словото на Учителя и за запазване Чистотата на Учението му. Пътят ни бе постлан с много противодействия, срещнахме много разочарования от близки хора, но вярата ни бе непоклатима и чрез тази вяра успяхме да се срещнем с десетте ученички от Вътрешната Школа на Учителя по различно време и при различни поводи, но винаги по един и същ проблем: защита и запазване чистотата на Учението му. А това бе най-важното - Духът да се изяви точно на време и да се прояви точно на нужното място. А аз бях свидетел да видя всичко това.
към текста >>
И в този техен път и то в даден момент те ми се изявиха
според
обещанието на Учителя като ученички от духовната Школа на Учителя.
Тогава не разгадах тази загадка от Учителя. Минаха много години и то толкова, че успях при различни случаи да срещна в определен момент някои от сестрите на Изгрева или от града, да постъпи като ученичка от Духовната Школа. По това познавах и различавах тези 10 ученички, които той обеща да ми ги покаже. Той ги показа след своето заминаване, а те ми се изявиха всяка с постъпките си и с делата си без да съзнават кои са и какви са те. Аз мълчах и не открих пред тях това, което ми бе казал Учителят, за да не внеса в тях противоречие, защото всяка от тях си имаше строго определен път.
И в този техен път и то в даден момент те ми се изявиха
според
обещанието на Учителя като ученички от духовната Школа на Учителя.
За това благодаря както на Учителя, така и на десетте ученички от вътрешната Духовна Школа на Учителя, които ми съдействуваха в строго определен момент, когато се водеше битка на живот и на смърт за съхранение Словото на Учителя и за запазване Чистотата на Учението му. Пътят ни бе постлан с много противодействия, срещнахме много разочарования от близки хора, но вярата ни бе непоклатима и чрез тази вяра успяхме да се срещнем с десетте ученички от Вътрешната Школа на Учителя по различно време и при различни поводи, но винаги по един и същ проблем: защита и запазване чистотата на Учението му. А това бе най-важното - Духът да се изяви точно на време и да се прояви точно на нужното място. А аз бях свидетел да видя всичко това. Благодаря на Бога, че ме удостои с тази благодат да видиш, да срещнеш и да работиш със сродните души по Дух за делото Господне,
към текста >>
За това благодаря както на Учителя, така и на десетте ученички от вътрешната Духовна Школа на Учителя, които ми съдействуваха в строго
определен
момент, когато се водеше битка на живот и на смърт за съхранение Словото на Учителя и за запазване Чистотата на Учението му.
Минаха много години и то толкова, че успях при различни случаи да срещна в определен момент някои от сестрите на Изгрева или от града, да постъпи като ученичка от Духовната Школа. По това познавах и различавах тези 10 ученички, които той обеща да ми ги покаже. Той ги показа след своето заминаване, а те ми се изявиха всяка с постъпките си и с делата си без да съзнават кои са и какви са те. Аз мълчах и не открих пред тях това, което ми бе казал Учителят, за да не внеса в тях противоречие, защото всяка от тях си имаше строго определен път. И в този техен път и то в даден момент те ми се изявиха според обещанието на Учителя като ученички от духовната Школа на Учителя.
За това благодаря както на Учителя, така и на десетте ученички от вътрешната Духовна Школа на Учителя, които ми съдействуваха в строго
определен
момент, когато се водеше битка на живот и на смърт за съхранение Словото на Учителя и за запазване Чистотата на Учението му.
Пътят ни бе постлан с много противодействия, срещнахме много разочарования от близки хора, но вярата ни бе непоклатима и чрез тази вяра успяхме да се срещнем с десетте ученички от Вътрешната Школа на Учителя по различно време и при различни поводи, но винаги по един и същ проблем: защита и запазване чистотата на Учението му. А това бе най-важното - Духът да се изяви точно на време и да се прояви точно на нужното място. А аз бях свидетел да видя всичко това. Благодаря на Бога, че ме удостои с тази благодат да видиш, да срещнеш и да работиш със сродните души по Дух за делото Господне,
към текста >>
63.
290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО
,
,
ТОМ 5
290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО След заминаването на Учителя беше поставен въпроса за охрана, съхранение на неговите вещи и стаята му в такъв
порядък
какъвто беше при него.
290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО След заминаването на Учителя беше поставен въпроса за охрана, съхранение на неговите вещи и стаята му в такъв
порядък
какъвто беше при него.
Аз бях една от трите сестри, която бях най-приближена до него. Савка бе първата и бе сложена да Учителя да го обслужва, но тя си замина шест месеца след Учителя. Втората беше Паша Теодорова, но тя се занимаваше като стенографка с беседите и беше заангажирана с печата на Словото му, освен това не беше устроена така, че да се занимава с дом и бит, нямаше тези сръчности. Тогава съвсем естествено се спряха на мен и аз бях тази, която чистех стаята на Учителя, преглеждах дрехите му, проветрявах ги и изобщо се грижех да бъде в ред и порядък стаята му. Тогава узря в нас идеята да направим музей и да оставим непокътнати всичките вещи, с които той си е служил.
към текста >>
Тогава съвсем естествено се спряха на мен и аз бях тази, която чистех стаята на Учителя, преглеждах дрехите му, проветрявах ги и изобщо се грижех да бъде в
ред
и
порядък
стаята му.
290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО След заминаването на Учителя беше поставен въпроса за охрана, съхранение на неговите вещи и стаята му в такъв порядък какъвто беше при него. Аз бях една от трите сестри, която бях най-приближена до него. Савка бе първата и бе сложена да Учителя да го обслужва, но тя си замина шест месеца след Учителя. Втората беше Паша Теодорова, но тя се занимаваше като стенографка с беседите и беше заангажирана с печата на Словото му, освен това не беше устроена така, че да се занимава с дом и бит, нямаше тези сръчности.
Тогава съвсем естествено се спряха на мен и аз бях тази, която чистех стаята на Учителя, преглеждах дрехите му, проветрявах ги и изобщо се грижех да бъде в
ред
и
порядък
стаята му.
Тогава узря в нас идеята да направим музей и да оставим непокътнати всичките вещи, с които той си е служил. Между другото аз се грижех за мястото, където беше погребано тялото му като върху гроба му бяха насадени подходящи цветя и босилек, които бяха вътре в елипсата, а извън елипсата бе оформена подходяща градина с пет лъча и там се садяха лехи с цветя и мястото беше уютно и приятно, защото приятелите идваха тук за поклонение и за размисъл. Преди години от град Варна бяха дошли Емануил Иванов и жена му Люба Иванова като Емануил беше дълги години ръководител на тамошното братство. Изключително амбициозни хора. Аз искам да ви разкажа за едни курабии, за едни сладкиши, които спокойно могат да се оприличат към онази притча от Библията където навремето си продадоха първородството за паница леща.
към текста >>
Преди
години от град Варна бяха дошли Емануил Иванов и жена му Люба Иванова като Емануил беше дълги години ръководител на тамошното братство.
Савка бе първата и бе сложена да Учителя да го обслужва, но тя си замина шест месеца след Учителя. Втората беше Паша Теодорова, но тя се занимаваше като стенографка с беседите и беше заангажирана с печата на Словото му, освен това не беше устроена така, че да се занимава с дом и бит, нямаше тези сръчности. Тогава съвсем естествено се спряха на мен и аз бях тази, която чистех стаята на Учителя, преглеждах дрехите му, проветрявах ги и изобщо се грижех да бъде в ред и порядък стаята му. Тогава узря в нас идеята да направим музей и да оставим непокътнати всичките вещи, с които той си е служил. Между другото аз се грижех за мястото, където беше погребано тялото му като върху гроба му бяха насадени подходящи цветя и босилек, които бяха вътре в елипсата, а извън елипсата бе оформена подходяща градина с пет лъча и там се садяха лехи с цветя и мястото беше уютно и приятно, защото приятелите идваха тук за поклонение и за размисъл.
Преди
години от град Варна бяха дошли Емануил Иванов и жена му Люба Иванова като Емануил беше дълги години ръководител на тамошното братство.
Изключително амбициозни хора. Аз искам да ви разкажа за едни курабии, за едни сладкиши, които спокойно могат да се оприличат към онази притча от Библията където навремето си продадоха първородството за паница леща. А тук се продадоха за едни курабии и сладкиши. След като си замина Учителя брат Тодор Стоименов бе обявен от всички за ръководител на Братския съвет. Той бе един от първите трима ученика на Учителя заедно с д-р Миркович и Пеню Киров.
към текста >>
По време на цялата Школа той бе най-довереното лице на Учителя, всички парични
средства
ги държеше той и беше ковчежника на Братството.
Изключително амбициозни хора. Аз искам да ви разкажа за едни курабии, за едни сладкиши, които спокойно могат да се оприличат към онази притча от Библията където навремето си продадоха първородството за паница леща. А тук се продадоха за едни курабии и сладкиши. След като си замина Учителя брат Тодор Стоименов бе обявен от всички за ръководител на Братския съвет. Той бе един от първите трима ученика на Учителя заедно с д-р Миркович и Пеню Киров.
По време на цялата Школа той бе най-довереното лице на Учителя, всички парични
средства
ги държеше той и беше ковчежника на Братството.
Беше пестелив, не обичаше да прахосва пари и когато трябваше да се даде някоя сума за братски цели много се опъваше и не искаше да се пръскат парите за щяло и нещяло. Но щом като нареждаше Учителя той веднага даваше необходимите пари. Не можехме да му се сърдим, защото преди десетилетия те бяха започнали с по няколко гроша. Но използваха една негова слабост, че обича сладкиши и курабии, подкупиха го без да се усети като спечелиха благоволението му. И го заблудиха.
към текста >>
Не можехме да му се сърдим, защото
преди
десетилетия те бяха започнали с по няколко гроша.
След като си замина Учителя брат Тодор Стоименов бе обявен от всички за ръководител на Братския съвет. Той бе един от първите трима ученика на Учителя заедно с д-р Миркович и Пеню Киров. По време на цялата Школа той бе най-довереното лице на Учителя, всички парични средства ги държеше той и беше ковчежника на Братството. Беше пестелив, не обичаше да прахосва пари и когато трябваше да се даде някоя сума за братски цели много се опъваше и не искаше да се пръскат парите за щяло и нещяло. Но щом като нареждаше Учителя той веднага даваше необходимите пари.
Не можехме да му се сърдим, защото
преди
десетилетия те бяха започнали с по няколко гроша.
Но използваха една негова слабост, че обича сладкиши и курабии, подкупиха го без да се усети като спечелиха благоволението му. И го заблудиха. Явява се Люба Иванова, съпругата на Емануил Иванов, започва да прави сладкиши от хубави, по-хубави, от вкусни, по-вкусни и ги носи през ден на Тодор Стоименов. Поднася му ги, говори непрекъснато за Учителя, колко много го уважава и цени и как единствената й мечта е била да се грижи за неговата стая и за вещите му. Като подтик това е разбираемо за всички, но като умисъл Тодорчо не го разбира.
към текста >>
Харесват му сладкишите, харесва му уважението, което му се указва, а той беше възрастен и възрастните хора харесват едно такова внимание
предложено
от по-младите.
Но използваха една негова слабост, че обича сладкиши и курабии, подкупиха го без да се усети като спечелиха благоволението му. И го заблудиха. Явява се Люба Иванова, съпругата на Емануил Иванов, започва да прави сладкиши от хубави, по-хубави, от вкусни, по-вкусни и ги носи през ден на Тодор Стоименов. Поднася му ги, говори непрекъснато за Учителя, колко много го уважава и цени и как единствената й мечта е била да се грижи за неговата стая и за вещите му. Като подтик това е разбираемо за всички, но като умисъл Тодорчо не го разбира.
Харесват му сладкишите, харесва му уважението, което му се указва, а той беше възрастен и възрастните хора харесват едно такова внимание
предложено
от по-младите.
Но колко сладкиши той бе изял не зная, но като гръм от ясно небе дойде новината, че на едно от поредните съвещания на Братския съвет аз бях освободена от това задължение и на мое място беше назначена Иванова като ключа от стаята й бе предаден. Тодор Стоименов поиска ключа, аз му го предадох и той го връчи на Иванова. Отивам аз при него, поднасям му ключа и казвам: „Научих, че си подкупен от Иванова с курабии и сладкиши и ето предавам ти ключовете, но знай, че за това ще отговаряш пред Учителя". Той изстена все едно, че го прободоха с нож. Аз треснах вратата и си излезнах, а той остана там да скимти и да вие от болка.
към текста >>
Но колко сладкиши той бе изял не зная, но като гръм от ясно небе дойде новината, че на едно от
поредните
съвещания на Братския съвет аз бях освободена от това задължение и на мое място беше назначена Иванова като ключа от стаята й бе
предаден
.
И го заблудиха. Явява се Люба Иванова, съпругата на Емануил Иванов, започва да прави сладкиши от хубави, по-хубави, от вкусни, по-вкусни и ги носи през ден на Тодор Стоименов. Поднася му ги, говори непрекъснато за Учителя, колко много го уважава и цени и как единствената й мечта е била да се грижи за неговата стая и за вещите му. Като подтик това е разбираемо за всички, но като умисъл Тодорчо не го разбира. Харесват му сладкишите, харесва му уважението, което му се указва, а той беше възрастен и възрастните хора харесват едно такова внимание предложено от по-младите.
Но колко сладкиши той бе изял не зная, но като гръм от ясно небе дойде новината, че на едно от
поредните
съвещания на Братския съвет аз бях освободена от това задължение и на мое място беше назначена Иванова като ключа от стаята й бе
предаден
.
Тодор Стоименов поиска ключа, аз му го предадох и той го връчи на Иванова. Отивам аз при него, поднасям му ключа и казвам: „Научих, че си подкупен от Иванова с курабии и сладкиши и ето предавам ти ключовете, но знай, че за това ще отговаряш пред Учителя". Той изстена все едно, че го прободоха с нож. Аз треснах вратата и си излезнах, а той остана там да скимти и да вие от болка. Като чух, че вие аз се върнах отново и му казах: „Абе, брат Стоименов, защо не ми беше казал, че ти се ядат сладкиши и че толкова много ги обичаш.
към текста >>
Тодор Стоименов поиска ключа, аз му го
предадох
и той го връчи на Иванова.
Явява се Люба Иванова, съпругата на Емануил Иванов, започва да прави сладкиши от хубави, по-хубави, от вкусни, по-вкусни и ги носи през ден на Тодор Стоименов. Поднася му ги, говори непрекъснато за Учителя, колко много го уважава и цени и как единствената й мечта е била да се грижи за неговата стая и за вещите му. Като подтик това е разбираемо за всички, но като умисъл Тодорчо не го разбира. Харесват му сладкишите, харесва му уважението, което му се указва, а той беше възрастен и възрастните хора харесват едно такова внимание предложено от по-младите. Но колко сладкиши той бе изял не зная, но като гръм от ясно небе дойде новината, че на едно от поредните съвещания на Братския съвет аз бях освободена от това задължение и на мое място беше назначена Иванова като ключа от стаята й бе предаден.
Тодор Стоименов поиска ключа, аз му го
предадох
и той го връчи на Иванова.
Отивам аз при него, поднасям му ключа и казвам: „Научих, че си подкупен от Иванова с курабии и сладкиши и ето предавам ти ключовете, но знай, че за това ще отговаряш пред Учителя". Той изстена все едно, че го прободоха с нож. Аз треснах вратата и си излезнах, а той остана там да скимти и да вие от болка. Като чух, че вие аз се върнах отново и му казах: „Абе, брат Стоименов, защо не ми беше казал, че ти се ядат сладкиши и че толкова много ги обичаш. Та аз щях да ти донасям всеки ден, знаеш ли, че аз през ден правя сладкиши, защото Борис ги обича, но той не може да ги изяде и ние ги хвърляме на котките и на птиците.
към текста >>
Отивам аз при него, поднасям му ключа и казвам: „Научих, че си подкупен от Иванова с курабии и сладкиши и ето
предавам
ти ключовете, но знай, че за това ще отговаряш
пред
Учителя".
Поднася му ги, говори непрекъснато за Учителя, колко много го уважава и цени и как единствената й мечта е била да се грижи за неговата стая и за вещите му. Като подтик това е разбираемо за всички, но като умисъл Тодорчо не го разбира. Харесват му сладкишите, харесва му уважението, което му се указва, а той беше възрастен и възрастните хора харесват едно такова внимание предложено от по-младите. Но колко сладкиши той бе изял не зная, но като гръм от ясно небе дойде новината, че на едно от поредните съвещания на Братския съвет аз бях освободена от това задължение и на мое място беше назначена Иванова като ключа от стаята й бе предаден. Тодор Стоименов поиска ключа, аз му го предадох и той го връчи на Иванова.
Отивам аз при него, поднасям му ключа и казвам: „Научих, че си подкупен от Иванова с курабии и сладкиши и ето
предавам
ти ключовете, но знай, че за това ще отговаряш
пред
Учителя".
Той изстена все едно, че го прободоха с нож. Аз треснах вратата и си излезнах, а той остана там да скимти и да вие от болка. Като чух, че вие аз се върнах отново и му казах: „Абе, брат Стоименов, защо не ми беше казал, че ти се ядат сладкиши и че толкова много ги обичаш. Та аз щях да ти донасям всеки ден, знаеш ли, че аз през ден правя сладкиши, защото Борис ги обича, но той не може да ги изяде и ние ги хвърляме на котките и на птиците. Какво ми костваше да ти нося и на теб.
към текста >>
А сега ще си провериш какво значи твоето нарушение и ще отговаряш
пред
Учителя".
Той изстена все едно, че го прободоха с нож. Аз треснах вратата и си излезнах, а той остана там да скимти и да вие от болка. Като чух, че вие аз се върнах отново и му казах: „Абе, брат Стоименов, защо не ми беше казал, че ти се ядат сладкиши и че толкова много ги обичаш. Та аз щях да ти донасям всеки ден, знаеш ли, че аз през ден правя сладкиши, защото Борис ги обича, но той не може да ги изяде и ние ги хвърляме на котките и на птиците. Какво ми костваше да ти нося и на теб.
А сега ще си провериш какво значи твоето нарушение и ще отговаряш
пред
Учителя".
Отидох си, а той остана да стене. За да бъда толкова категорична към Люба Иванова имах предвид и нещо друго. Пред една група приятели заобиколили Учителя той лично беше казал на Люба Иванова следното: „Два пъти си играла предателска роля спрямо Школата. Внимавай да не бъде трети път". Тази група приятели беше жива и накарах всеки по отделно да отиде и да предаде изказването на Учителя лично на Тодор Стоименов.
към текста >>
За да бъда толкова категорична към Люба Иванова имах
предвид
и нещо друго.
Като чух, че вие аз се върнах отново и му казах: „Абе, брат Стоименов, защо не ми беше казал, че ти се ядат сладкиши и че толкова много ги обичаш. Та аз щях да ти донасям всеки ден, знаеш ли, че аз през ден правя сладкиши, защото Борис ги обича, но той не може да ги изяде и ние ги хвърляме на котките и на птиците. Какво ми костваше да ти нося и на теб. А сега ще си провериш какво значи твоето нарушение и ще отговаряш пред Учителя". Отидох си, а той остана да стене.
За да бъда толкова категорична към Люба Иванова имах
предвид
и нещо друго.
Пред една група приятели заобиколили Учителя той лично беше казал на Люба Иванова следното: „Два пъти си играла предателска роля спрямо Школата. Внимавай да не бъде трети път". Тази група приятели беше жива и накарах всеки по отделно да отиде и да предаде изказването на Учителя лично на Тодор Стоименов. Как го прие той аз не зная и не зная дали той осъзна грешката си, но че той ще отговаря пред Учителя в това бях сигурна. Тя пое ключа от стаята, а мен ме отстраниха за едни сладкиши.
към текста >>
Пред
една група приятели заобиколили Учителя той лично беше казал на Люба Иванова следното: „Два пъти си играла
предателска
роля спрямо Школата.
Та аз щях да ти донасям всеки ден, знаеш ли, че аз през ден правя сладкиши, защото Борис ги обича, но той не може да ги изяде и ние ги хвърляме на котките и на птиците. Какво ми костваше да ти нося и на теб. А сега ще си провериш какво значи твоето нарушение и ще отговаряш пред Учителя". Отидох си, а той остана да стене. За да бъда толкова категорична към Люба Иванова имах предвид и нещо друго.
Пред
една група приятели заобиколили Учителя той лично беше казал на Люба Иванова следното: „Два пъти си играла
предателска
роля спрямо Школата.
Внимавай да не бъде трети път". Тази група приятели беше жива и накарах всеки по отделно да отиде и да предаде изказването на Учителя лично на Тодор Стоименов. Как го прие той аз не зная и не зная дали той осъзна грешката си, но че той ще отговаря пред Учителя в това бях сигурна. Тя пое ключа от стаята, а мен ме отстраниха за едни сладкиши. По това време в Братството пристигна и едно лице - Коста Стефанов, доведен от Никола Антов като счетоводител.
към текста >>
Тази група приятели беше жива и накарах всеки по отделно да отиде и да
предаде
изказването на Учителя лично на Тодор Стоименов.
А сега ще си провериш какво значи твоето нарушение и ще отговаряш пред Учителя". Отидох си, а той остана да стене. За да бъда толкова категорична към Люба Иванова имах предвид и нещо друго. Пред една група приятели заобиколили Учителя той лично беше казал на Люба Иванова следното: „Два пъти си играла предателска роля спрямо Школата. Внимавай да не бъде трети път".
Тази група приятели беше жива и накарах всеки по отделно да отиде и да
предаде
изказването на Учителя лично на Тодор Стоименов.
Как го прие той аз не зная и не зная дали той осъзна грешката си, но че той ще отговаря пред Учителя в това бях сигурна. Тя пое ключа от стаята, а мен ме отстраниха за едни сладкиши. По това време в Братството пристигна и едно лице - Коста Стефанов, доведен от Никола Антов като счетоводител. По това време Емануил Иванов почина и жена му Люба Иванова и Коста Стефанов се съюзиха и Антов, който беше председател на финансовия съвет попадна под тяхно пагубно влияние. Антов не би направил толкова поразии на Братството ако нямаше кой да го съветва и подкокоросва.
към текста >>
Как го прие той аз не зная и не зная дали той осъзна грешката си, но че той ще отговаря
пред
Учителя в това бях сигурна.
Отидох си, а той остана да стене. За да бъда толкова категорична към Люба Иванова имах предвид и нещо друго. Пред една група приятели заобиколили Учителя той лично беше казал на Люба Иванова следното: „Два пъти си играла предателска роля спрямо Школата. Внимавай да не бъде трети път". Тази група приятели беше жива и накарах всеки по отделно да отиде и да предаде изказването на Учителя лично на Тодор Стоименов.
Как го прие той аз не зная и не зная дали той осъзна грешката си, но че той ще отговаря
пред
Учителя в това бях сигурна.
Тя пое ключа от стаята, а мен ме отстраниха за едни сладкиши. По това време в Братството пристигна и едно лице - Коста Стефанов, доведен от Никола Антов като счетоводител. По това време Емануил Иванов почина и жена му Люба Иванова и Коста Стефанов се съюзиха и Антов, който беше председател на финансовия съвет попадна под тяхно пагубно влияние. Антов не би направил толкова поразии на Братството ако нямаше кой да го съветва и подкокоросва. Коста Стефанов преди да дойде в Братството като счетоводител е бил при теософите и той там със своите счетоводни умения успя да ги провали и по-късно това свое умение той го приложи и на Изгрева срещу Братството.
към текста >>
По това време Емануил Иванов почина и жена му Люба Иванова и Коста Стефанов се съюзиха и Антов, който беше
председател
на финансовия съвет попадна под тяхно пагубно влияние.
Внимавай да не бъде трети път". Тази група приятели беше жива и накарах всеки по отделно да отиде и да предаде изказването на Учителя лично на Тодор Стоименов. Как го прие той аз не зная и не зная дали той осъзна грешката си, но че той ще отговаря пред Учителя в това бях сигурна. Тя пое ключа от стаята, а мен ме отстраниха за едни сладкиши. По това време в Братството пристигна и едно лице - Коста Стефанов, доведен от Никола Антов като счетоводител.
По това време Емануил Иванов почина и жена му Люба Иванова и Коста Стефанов се съюзиха и Антов, който беше
председател
на финансовия съвет попадна под тяхно пагубно влияние.
Антов не би направил толкова поразии на Братството ако нямаше кой да го съветва и подкокоросва. Коста Стефанов преди да дойде в Братството като счетоводител е бил при теософите и той там със своите счетоводни умения успя да ги провали и по-късно това свое умение той го приложи и на Изгрева срещу Братството. Ще приложа едно писмо на Учителя до Емануил Иванов, което потвърждава онова, което казах досега. 16.1У.1930 г. „Любезни Емануил Иванов, Пътят на живота на всяка душа е постлан с мъчнотии, които трябва да се преодолеят.
към текста >>
Коста Стефанов
преди
да дойде в Братството като счетоводител е бил при теософите и той там със своите счетоводни умения успя да ги провали и по-късно това свое умение той го приложи и на Изгрева срещу Братството.
Как го прие той аз не зная и не зная дали той осъзна грешката си, но че той ще отговаря пред Учителя в това бях сигурна. Тя пое ключа от стаята, а мен ме отстраниха за едни сладкиши. По това време в Братството пристигна и едно лице - Коста Стефанов, доведен от Никола Антов като счетоводител. По това време Емануил Иванов почина и жена му Люба Иванова и Коста Стефанов се съюзиха и Антов, който беше председател на финансовия съвет попадна под тяхно пагубно влияние. Антов не би направил толкова поразии на Братството ако нямаше кой да го съветва и подкокоросва.
Коста Стефанов
преди
да дойде в Братството като счетоводител е бил при теософите и той там със своите счетоводни умения успя да ги провали и по-късно това свое умение той го приложи и на Изгрева срещу Братството.
Ще приложа едно писмо на Учителя до Емануил Иванов, което потвърждава онова, което казах досега. 16.1У.1930 г. „Любезни Емануил Иванов, Пътят на живота на всяка душа е постлан с мъчнотии, които трябва да се преодолеят. Иска се разумност и силна вяра, за да се преодолеят. Между вас се повдига известна психична вълна, на която влиянията са подобни на парите, когато човек забогатява.
към текста >>
Преди
процеса срещу Братството през 1957/58 г.
Пазете се от фанатизма. Изпитвайте духовете. На много пророци тук и в странство пророченията не са напълно верни. Ходете в пътя на Любовта, имайте светлината за водител. Само Божията Любов и Мъдрост." Подпис: Свещения подпис Ключовете на стаята бяха в Люба Иванова и тя се грижеше вече и всичко беше под неин контрол.
Преди
процеса срещу Братството през 1957/58 г.
през време на ревизията и следствието Никола Антов и Коста Стефанов взимат ключовете от Иванова, качват се горе в стаята на Учителя, тършуват, взимат писма, подбират някои от тях, които биха хвърлили петно върху Школата и върху Учителя. А това бяха писма на приятели адресирани лично до Учителя, в които те благодаряха на Учителя за помощта или пък бяха въпроси към него, или пък търсеха помощ и съвети за своят личен път. Повечето от тези писма изобщо не бяха отваряни от Учителя, макар че бяха му поднасяни. Достатъчно беше Учителят да вземе едно писмо, да види адресанта и да се свърже с него мислено и да прецени какъв да бъде отговора и каква да бъде помощта, от която той има нужда. Спомням си, че след 9.1Х.1944 г.
към текста >>
По-късно тя се съюзи с Никола Антов и Коста Стефанов и така се сбъднаха думите на Учителя, че тя за трети пъти стана
предател
към Школата.
Подателите на тези писма бяха най-различни хора и тогава в умовете на българите се бяха загнездили различни идеи и всеки искаше нещо от Учителя, и всеки застъпваше някаква кауза. Та тогава се изгориха много писма и то на всички онези, които бяха задържани от властта и които бяха заплашени от репресии. По време на следствието срещу Братството, когато ме извикаха в Държавна сигурност следователят беше сложил една купчина писма на приятели до Учителя, взети от Антов и Коста Стефанов, посочи ги и каза: „Ето ги писмата тук. Ние всичко знаем". А ключовете от стаята на Учителя бяха тогава в Иванова.
По-късно тя се съюзи с Никола Антов и Коста Стефанов и така се сбъднаха думите на Учителя, че тя за трети пъти стана
предател
към Школата.
Тодор Стоименов си замина преди процеса, но разбра грешката си, но беше вече късно да я поправи. Сладкишите бяха отдавна изядени, бяха вече забравени, но предателството на първородството за едни сладкиши като окултен закон продължаваше да съществува на Изгрева. Пред ревизорите, които търсеха документи бях извикана да ме питат за тях. „Ако търсите документи, търсете ги в Никола Антов", беше моят отговор. А Люба Иванова се обърна към мен и изсъска така, че ми смрази кръвта.
към текста >>
Тодор Стоименов си замина
преди
процеса, но разбра грешката си, но беше вече късно да я поправи.
Та тогава се изгориха много писма и то на всички онези, които бяха задържани от властта и които бяха заплашени от репресии. По време на следствието срещу Братството, когато ме извикаха в Държавна сигурност следователят беше сложил една купчина писма на приятели до Учителя, взети от Антов и Коста Стефанов, посочи ги и каза: „Ето ги писмата тук. Ние всичко знаем". А ключовете от стаята на Учителя бяха тогава в Иванова. По-късно тя се съюзи с Никола Антов и Коста Стефанов и така се сбъднаха думите на Учителя, че тя за трети пъти стана предател към Школата.
Тодор Стоименов си замина
преди
процеса, но разбра грешката си, но беше вече късно да я поправи.
Сладкишите бяха отдавна изядени, бяха вече забравени, но предателството на първородството за едни сладкиши като окултен закон продължаваше да съществува на Изгрева. Пред ревизорите, които търсеха документи бях извикана да ме питат за тях. „Ако търсите документи, търсете ги в Никола Антов", беше моят отговор. А Люба Иванова се обърна към мен и изсъска така, че ми смрази кръвта. Тя беше змията на изкушението и тя беше онази, която повлече зад себе си Никола Антов и Коста Стефанов.
към текста >>
Сладкишите бяха отдавна изядени, бяха вече забравени, но
предателството
на първородството за едни сладкиши като окултен закон продължаваше да съществува на Изгрева.
По време на следствието срещу Братството, когато ме извикаха в Държавна сигурност следователят беше сложил една купчина писма на приятели до Учителя, взети от Антов и Коста Стефанов, посочи ги и каза: „Ето ги писмата тук. Ние всичко знаем". А ключовете от стаята на Учителя бяха тогава в Иванова. По-късно тя се съюзи с Никола Антов и Коста Стефанов и така се сбъднаха думите на Учителя, че тя за трети пъти стана предател към Школата. Тодор Стоименов си замина преди процеса, но разбра грешката си, но беше вече късно да я поправи.
Сладкишите бяха отдавна изядени, бяха вече забравени, но
предателството
на първородството за едни сладкиши като окултен закон продължаваше да съществува на Изгрева.
Пред ревизорите, които търсеха документи бях извикана да ме питат за тях. „Ако търсите документи, търсете ги в Никола Антов", беше моят отговор. А Люба Иванова се обърна към мен и изсъска така, че ми смрази кръвта. Тя беше змията на изкушението и тя беше онази, която повлече зад себе си Никола Антов и Коста Стефанов. Един след друг след като си свършиха работата и поръчението на свят господар те си заминаха от този свят.
към текста >>
Пред
ревизорите, които търсеха документи бях извикана да ме питат за тях.
Ние всичко знаем". А ключовете от стаята на Учителя бяха тогава в Иванова. По-късно тя се съюзи с Никола Антов и Коста Стефанов и така се сбъднаха думите на Учителя, че тя за трети пъти стана предател към Школата. Тодор Стоименов си замина преди процеса, но разбра грешката си, но беше вече късно да я поправи. Сладкишите бяха отдавна изядени, бяха вече забравени, но предателството на първородството за едни сладкиши като окултен закон продължаваше да съществува на Изгрева.
Пред
ревизорите, които търсеха документи бях извикана да ме питат за тях.
„Ако търсите документи, търсете ги в Никола Антов", беше моят отговор. А Люба Иванова се обърна към мен и изсъска така, че ми смрази кръвта. Тя беше змията на изкушението и тя беше онази, която повлече зад себе си Никола Антов и Коста Стефанов. Един след друг след като си свършиха работата и поръчението на свят господар те си заминаха от този свят. Най-дълго изтрая Антов, защото Невидимия свят трябваше чрез него да покаже какъв е пътят на Школата.
към текста >>
64.
290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО
,
,
ТОМ 5
290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО След заминаването на Учителя беше поставен въпроса за охрана, съхранение на неговите вещи и стаята му в такъв
порядък
какъвто беше при него.
290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО След заминаването на Учителя беше поставен въпроса за охрана, съхранение на неговите вещи и стаята му в такъв
порядък
какъвто беше при него.
Аз бях една от трите сестри, която бях най-приближена до него. Савка бе първата и бе сложена да Учителя да го обслужва, но тя си замина шест месеца след Учителя. Втората беше Паша Теодорова, но тя се занимаваше като стенографка с беседите и беше заангажирана с печата на Словото му, освен това не беше устроена така, че да се занимава с дом и бит, нямаше тези сръчности. Тогава съвсем естествено се спряха на мен и аз бях тази, която чистех стаята на Учителя, преглеждах дрехите му, проветрявах ги и изобщо се грижех да бъде в ред и порядък стаята му. Тогава узря в нас идеята да направим музей и да оставим непокътнати всичките вещи, с които той си е служил.
към текста >>
Тогава съвсем естествено се спряха на мен и аз бях тази, която чистех стаята на Учителя, преглеждах дрехите му, проветрявах ги и изобщо се грижех да бъде в
ред
и
порядък
стаята му.
290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО След заминаването на Учителя беше поставен въпроса за охрана, съхранение на неговите вещи и стаята му в такъв порядък какъвто беше при него. Аз бях една от трите сестри, която бях най-приближена до него. Савка бе първата и бе сложена да Учителя да го обслужва, но тя си замина шест месеца след Учителя. Втората беше Паша Теодорова, но тя се занимаваше като стенографка с беседите и беше заангажирана с печата на Словото му, освен това не беше устроена така, че да се занимава с дом и бит, нямаше тези сръчности.
Тогава съвсем естествено се спряха на мен и аз бях тази, която чистех стаята на Учителя, преглеждах дрехите му, проветрявах ги и изобщо се грижех да бъде в
ред
и
порядък
стаята му.
Тогава узря в нас идеята да направим музей и да оставим непокътнати всичките вещи, с които той си е служил. Между другото аз се грижех за мястото, където беше погребано тялото му като върху гроба му бяха насадени подходящи цветя и босилек, които бяха вътре в елипсата, а извън елипсата бе оформена подходяща градина с пет лъча и там се садяха лехи с цветя и мястото беше уютно и приятно, защото приятелите идваха тук за поклонение и за размисъл. Преди години от град Варна бяха дошли Емануил Иванов и жена му Люба Иванова като Емануил беше дълги години ръководител на тамошното братство. Изключително амбициозни хора. Аз искам да ви разкажа за едни курабии, за едни сладкиши, които спокойно могат да се оприличат към онази притча от Библията където навремето си продадоха първородството за паница леща.
към текста >>
Преди
години от град Варна бяха дошли Емануил Иванов и жена му Люба Иванова като Емануил беше дълги години ръководител на тамошното братство.
Савка бе първата и бе сложена да Учителя да го обслужва, но тя си замина шест месеца след Учителя. Втората беше Паша Теодорова, но тя се занимаваше като стенографка с беседите и беше заангажирана с печата на Словото му, освен това не беше устроена така, че да се занимава с дом и бит, нямаше тези сръчности. Тогава съвсем естествено се спряха на мен и аз бях тази, която чистех стаята на Учителя, преглеждах дрехите му, проветрявах ги и изобщо се грижех да бъде в ред и порядък стаята му. Тогава узря в нас идеята да направим музей и да оставим непокътнати всичките вещи, с които той си е служил. Между другото аз се грижех за мястото, където беше погребано тялото му като върху гроба му бяха насадени подходящи цветя и босилек, които бяха вътре в елипсата, а извън елипсата бе оформена подходяща градина с пет лъча и там се садяха лехи с цветя и мястото беше уютно и приятно, защото приятелите идваха тук за поклонение и за размисъл.
Преди
години от град Варна бяха дошли Емануил Иванов и жена му Люба Иванова като Емануил беше дълги години ръководител на тамошното братство.
Изключително амбициозни хора. Аз искам да ви разкажа за едни курабии, за едни сладкиши, които спокойно могат да се оприличат към онази притча от Библията където навремето си продадоха първородството за паница леща. А тук се продадоха за едни курабии и сладкиши. След като си замина Учителя брат Тодор Стоименов бе обявен от всички за ръководител на Братския съвет. Той бе един от първите трима ученика на Учителя заедно с д- р Миркович и Пеню Киров.
към текста >>
По време на цялата Школа той бе най-довереното лице на Учителя, всички парични
средства
ги държеше той и беше ковчежника на Братството.
Изключително амбициозни хора. Аз искам да ви разкажа за едни курабии, за едни сладкиши, които спокойно могат да се оприличат към онази притча от Библията където навремето си продадоха първородството за паница леща. А тук се продадоха за едни курабии и сладкиши. След като си замина Учителя брат Тодор Стоименов бе обявен от всички за ръководител на Братския съвет. Той бе един от първите трима ученика на Учителя заедно с д- р Миркович и Пеню Киров.
По време на цялата Школа той бе най-довереното лице на Учителя, всички парични
средства
ги държеше той и беше ковчежника на Братството.
Беше пестелив, не обичаше да прахосва пари и когато трябваше да се даде някоя сума за братски цели много се опъваше и не искаше да се пръскат парите за щяло и нещяло. Но щом като нареждаше Учителя той веднага даваше необходимите пари. Не можехме да му се сърдим, защото преди десетилетия те бяха започнали с по няколко гроша. Но използваха една негова слабост, че обича сладкиши и курабии, подкупиха го без да се усети като спечелиха благоволението му. И го заблудиха.
към текста >>
Не можехме да му се сърдим, защото
преди
десетилетия те бяха започнали с по няколко гроша.
След като си замина Учителя брат Тодор Стоименов бе обявен от всички за ръководител на Братския съвет. Той бе един от първите трима ученика на Учителя заедно с д- р Миркович и Пеню Киров. По време на цялата Школа той бе най-довереното лице на Учителя, всички парични средства ги държеше той и беше ковчежника на Братството. Беше пестелив, не обичаше да прахосва пари и когато трябваше да се даде някоя сума за братски цели много се опъваше и не искаше да се пръскат парите за щяло и нещяло. Но щом като нареждаше Учителя той веднага даваше необходимите пари.
Не можехме да му се сърдим, защото
преди
десетилетия те бяха започнали с по няколко гроша.
Но използваха една негова слабост, че обича сладкиши и курабии, подкупиха го без да се усети като спечелиха благоволението му. И го заблудиха. Явява се Люба Иванова, съпругата на Емануил Иванов, започва да прави сладкиши от хубави, по-хубави, от вкусни, по-вкусни и ги носи през ден на Тодор Стоименов. Поднася му ги, говори непрекъснато за Учителя, колко много го уважава и цени и как единствената й мечта е била да се грижи за неговата стая и за вещите му. Като подтик това е разбираемо за всички, но като умисъл Тодорчо не го разбира.
към текста >>
Харесват му сладкишите, харесва му уважението, което му се указва, а той беше възрастен и възрастните хора харесват едно такова внимание
предложено
от по-младите.
Но използваха една негова слабост, че обича сладкиши и курабии, подкупиха го без да се усети като спечелиха благоволението му. И го заблудиха. Явява се Люба Иванова, съпругата на Емануил Иванов, започва да прави сладкиши от хубави, по-хубави, от вкусни, по-вкусни и ги носи през ден на Тодор Стоименов. Поднася му ги, говори непрекъснато за Учителя, колко много го уважава и цени и как единствената й мечта е била да се грижи за неговата стая и за вещите му. Като подтик това е разбираемо за всички, но като умисъл Тодорчо не го разбира.
Харесват му сладкишите, харесва му уважението, което му се указва, а той беше възрастен и възрастните хора харесват едно такова внимание
предложено
от по-младите.
Но колко сладкиши той бе изял не зная, но като гръм от ясно небе дойде новината, че на едно от поредните съвещания на Братския съвет аз бях освободена от това задължение и на мое място беше назначена Иванова като ключа от стаята й бе предаден. Тодор Стоименов поиска ключа, аз му го предадох и той го връчи на Иванова. Отивам аз при него, поднасям му ключа и казвам: „Научих, че си подкупен от Иванова с курабии и сладкиши и ето предавам ти ключовете, но знай, че за това ще отговаряш пред Учителя". Той изстена все едно, че го прободоха с нож. Аз треснах вратата и си излезнах, а той остана там да скимти и да вие от болка.
към текста >>
Но колко сладкиши той бе изял не зная, но като гръм от ясно небе дойде новината, че на едно от
поредните
съвещания на Братския съвет аз бях освободена от това задължение и на мое място беше назначена Иванова като ключа от стаята й бе
предаден
.
И го заблудиха. Явява се Люба Иванова, съпругата на Емануил Иванов, започва да прави сладкиши от хубави, по-хубави, от вкусни, по-вкусни и ги носи през ден на Тодор Стоименов. Поднася му ги, говори непрекъснато за Учителя, колко много го уважава и цени и как единствената й мечта е била да се грижи за неговата стая и за вещите му. Като подтик това е разбираемо за всички, но като умисъл Тодорчо не го разбира. Харесват му сладкишите, харесва му уважението, което му се указва, а той беше възрастен и възрастните хора харесват едно такова внимание предложено от по-младите.
Но колко сладкиши той бе изял не зная, но като гръм от ясно небе дойде новината, че на едно от
поредните
съвещания на Братския съвет аз бях освободена от това задължение и на мое място беше назначена Иванова като ключа от стаята й бе
предаден
.
Тодор Стоименов поиска ключа, аз му го предадох и той го връчи на Иванова. Отивам аз при него, поднасям му ключа и казвам: „Научих, че си подкупен от Иванова с курабии и сладкиши и ето предавам ти ключовете, но знай, че за това ще отговаряш пред Учителя". Той изстена все едно, че го прободоха с нож. Аз треснах вратата и си излезнах, а той остана там да скимти и да вие от болка. Като чух, че вие аз се върнах отново и му казах: „Абе, брат Стоименов, защо не ми беше казал, че ти се ядат сладкиши и че толкова много ги обичаш.
към текста >>
Тодор Стоименов поиска ключа, аз му го
предадох
и той го връчи на Иванова.
Явява се Люба Иванова, съпругата на Емануил Иванов, започва да прави сладкиши от хубави, по-хубави, от вкусни, по-вкусни и ги носи през ден на Тодор Стоименов. Поднася му ги, говори непрекъснато за Учителя, колко много го уважава и цени и как единствената й мечта е била да се грижи за неговата стая и за вещите му. Като подтик това е разбираемо за всички, но като умисъл Тодорчо не го разбира. Харесват му сладкишите, харесва му уважението, което му се указва, а той беше възрастен и възрастните хора харесват едно такова внимание предложено от по-младите. Но колко сладкиши той бе изял не зная, но като гръм от ясно небе дойде новината, че на едно от поредните съвещания на Братския съвет аз бях освободена от това задължение и на мое място беше назначена Иванова като ключа от стаята й бе предаден.
Тодор Стоименов поиска ключа, аз му го
предадох
и той го връчи на Иванова.
Отивам аз при него, поднасям му ключа и казвам: „Научих, че си подкупен от Иванова с курабии и сладкиши и ето предавам ти ключовете, но знай, че за това ще отговаряш пред Учителя". Той изстена все едно, че го прободоха с нож. Аз треснах вратата и си излезнах, а той остана там да скимти и да вие от болка. Като чух, че вие аз се върнах отново и му казах: „Абе, брат Стоименов, защо не ми беше казал, че ти се ядат сладкиши и че толкова много ги обичаш. Та аз щях да ти донасям всеки ден, знаеш ли, че аз през ден правя сладкиши, защото Борис ги обича, но той не може да ги изяде и ние ги хвърляме на котките и на птиците.
към текста >>
Отивам аз при него, поднасям му ключа и казвам: „Научих, че си подкупен от Иванова с курабии и сладкиши и ето
предавам
ти ключовете, но знай, че за това ще отговаряш
пред
Учителя".
Поднася му ги, говори непрекъснато за Учителя, колко много го уважава и цени и как единствената й мечта е била да се грижи за неговата стая и за вещите му. Като подтик това е разбираемо за всички, но като умисъл Тодорчо не го разбира. Харесват му сладкишите, харесва му уважението, което му се указва, а той беше възрастен и възрастните хора харесват едно такова внимание предложено от по-младите. Но колко сладкиши той бе изял не зная, но като гръм от ясно небе дойде новината, че на едно от поредните съвещания на Братския съвет аз бях освободена от това задължение и на мое място беше назначена Иванова като ключа от стаята й бе предаден. Тодор Стоименов поиска ключа, аз му го предадох и той го връчи на Иванова.
Отивам аз при него, поднасям му ключа и казвам: „Научих, че си подкупен от Иванова с курабии и сладкиши и ето
предавам
ти ключовете, но знай, че за това ще отговаряш
пред
Учителя".
Той изстена все едно, че го прободоха с нож. Аз треснах вратата и си излезнах, а той остана там да скимти и да вие от болка. Като чух, че вие аз се върнах отново и му казах: „Абе, брат Стоименов, защо не ми беше казал, че ти се ядат сладкиши и че толкова много ги обичаш. Та аз щях да ти донасям всеки ден, знаеш ли, че аз през ден правя сладкиши, защото Борис ги обича, но той не може да ги изяде и ние ги хвърляме на котките и на птиците. Какво ми костваше да ти нося и на теб.
към текста >>
А сега ще си провериш какво значи твоето нарушение и ще отговаряш
пред
Учителя".
Той изстена все едно, че го прободоха с нож. Аз треснах вратата и си излезнах, а той остана там да скимти и да вие от болка. Като чух, че вие аз се върнах отново и му казах: „Абе, брат Стоименов, защо не ми беше казал, че ти се ядат сладкиши и че толкова много ги обичаш. Та аз щях да ти донасям всеки ден, знаеш ли, че аз през ден правя сладкиши, защото Борис ги обича, но той не може да ги изяде и ние ги хвърляме на котките и на птиците. Какво ми костваше да ти нося и на теб.
А сега ще си провериш какво значи твоето нарушение и ще отговаряш
пред
Учителя".
Отидох си, а той остана да стене. За да бъда толкова категорична към Люба Иванова имах предвид и нещо друго. Пред една група приятели заобиколили Учителя той лично беше казал на Люба Иванова следното: „Два пъти си играла предателска роля спрямо Школата. Внимавай да не бъде трети път". Тази група приятели беше жива и накарах всеки по отделно да отиде и да предаде изказването на Учителя лично на Тодор Стоименов.
към текста >>
За да бъда толкова категорична към Люба Иванова имах
предвид
и нещо друго.
Като чух, че вие аз се върнах отново и му казах: „Абе, брат Стоименов, защо не ми беше казал, че ти се ядат сладкиши и че толкова много ги обичаш. Та аз щях да ти донасям всеки ден, знаеш ли, че аз през ден правя сладкиши, защото Борис ги обича, но той не може да ги изяде и ние ги хвърляме на котките и на птиците. Какво ми костваше да ти нося и на теб. А сега ще си провериш какво значи твоето нарушение и ще отговаряш пред Учителя". Отидох си, а той остана да стене.
За да бъда толкова категорична към Люба Иванова имах
предвид
и нещо друго.
Пред една група приятели заобиколили Учителя той лично беше казал на Люба Иванова следното: „Два пъти си играла предателска роля спрямо Школата. Внимавай да не бъде трети път". Тази група приятели беше жива и накарах всеки по отделно да отиде и да предаде изказването на Учителя лично на Тодор Стоименов. Как го прие той аз не зная и не зная дали той осъзна грешката си, но че той ще отговаря пред Учителя в това бях сигурна. Тя пое ключа от стаята, а мен ме отстраниха за едни сладкиши.
към текста >>
Пред
една група приятели заобиколили Учителя той лично беше казал на Люба Иванова следното: „Два пъти си играла
предателска
роля спрямо Школата.
Та аз щях да ти донасям всеки ден, знаеш ли, че аз през ден правя сладкиши, защото Борис ги обича, но той не може да ги изяде и ние ги хвърляме на котките и на птиците. Какво ми костваше да ти нося и на теб. А сега ще си провериш какво значи твоето нарушение и ще отговаряш пред Учителя". Отидох си, а той остана да стене. За да бъда толкова категорична към Люба Иванова имах предвид и нещо друго.
Пред
една група приятели заобиколили Учителя той лично беше казал на Люба Иванова следното: „Два пъти си играла
предателска
роля спрямо Школата.
Внимавай да не бъде трети път". Тази група приятели беше жива и накарах всеки по отделно да отиде и да предаде изказването на Учителя лично на Тодор Стоименов. Как го прие той аз не зная и не зная дали той осъзна грешката си, но че той ще отговаря пред Учителя в това бях сигурна. Тя пое ключа от стаята, а мен ме отстраниха за едни сладкиши. По това време в Братството пристигна и едно лице - Коста Стефанов, доведен от Никола Антов като счетоводител.
към текста >>
Тази група приятели беше жива и накарах всеки по отделно да отиде и да
предаде
изказването на Учителя лично на Тодор Стоименов.
А сега ще си провериш какво значи твоето нарушение и ще отговаряш пред Учителя". Отидох си, а той остана да стене. За да бъда толкова категорична към Люба Иванова имах предвид и нещо друго. Пред една група приятели заобиколили Учителя той лично беше казал на Люба Иванова следното: „Два пъти си играла предателска роля спрямо Школата. Внимавай да не бъде трети път".
Тази група приятели беше жива и накарах всеки по отделно да отиде и да
предаде
изказването на Учителя лично на Тодор Стоименов.
Как го прие той аз не зная и не зная дали той осъзна грешката си, но че той ще отговаря пред Учителя в това бях сигурна. Тя пое ключа от стаята, а мен ме отстраниха за едни сладкиши. По това време в Братството пристигна и едно лице - Коста Стефанов, доведен от Никола Антов като счетоводител. По това време Емануил Иванов почина и жена му Люба Иванова и Коста Стефанов се съюзиха и Антов, който беше председател на финансовия съвет попадна под тяхно пагубно влияние. Антов не би направил толкова поразии на Братството ако нямаше кой да го съветва и подкокоросва.
към текста >>
Как го прие той аз не зная и не зная дали той осъзна грешката си, но че той ще отговаря
пред
Учителя в това бях сигурна.
Отидох си, а той остана да стене. За да бъда толкова категорична към Люба Иванова имах предвид и нещо друго. Пред една група приятели заобиколили Учителя той лично беше казал на Люба Иванова следното: „Два пъти си играла предателска роля спрямо Школата. Внимавай да не бъде трети път". Тази група приятели беше жива и накарах всеки по отделно да отиде и да предаде изказването на Учителя лично на Тодор Стоименов.
Как го прие той аз не зная и не зная дали той осъзна грешката си, но че той ще отговаря
пред
Учителя в това бях сигурна.
Тя пое ключа от стаята, а мен ме отстраниха за едни сладкиши. По това време в Братството пристигна и едно лице - Коста Стефанов, доведен от Никола Антов като счетоводител. По това време Емануил Иванов почина и жена му Люба Иванова и Коста Стефанов се съюзиха и Антов, който беше председател на финансовия съвет попадна под тяхно пагубно влияние. Антов не би направил толкова поразии на Братството ако нямаше кой да го съветва и подкокоросва. Коста Стефанов преди да дойде в Братството като счетоводител е бил при теософите и той там със своите счетоводни умения успя да ги провали и по-късно това свое умение той го приложи и на Изгрева срещу Братството.
към текста >>
По това време Емануил Иванов почина и жена му Люба Иванова и Коста Стефанов се съюзиха и Антов, който беше
председател
на финансовия съвет попадна под тяхно пагубно влияние.
Внимавай да не бъде трети път". Тази група приятели беше жива и накарах всеки по отделно да отиде и да предаде изказването на Учителя лично на Тодор Стоименов. Как го прие той аз не зная и не зная дали той осъзна грешката си, но че той ще отговаря пред Учителя в това бях сигурна. Тя пое ключа от стаята, а мен ме отстраниха за едни сладкиши. По това време в Братството пристигна и едно лице - Коста Стефанов, доведен от Никола Антов като счетоводител.
По това време Емануил Иванов почина и жена му Люба Иванова и Коста Стефанов се съюзиха и Антов, който беше
председател
на финансовия съвет попадна под тяхно пагубно влияние.
Антов не би направил толкова поразии на Братството ако нямаше кой да го съветва и подкокоросва. Коста Стефанов преди да дойде в Братството като счетоводител е бил при теософите и той там със своите счетоводни умения успя да ги провали и по-късно това свое умение той го приложи и на Изгрева срещу Братството. Ще приложа едно писмо на Учителя до Емануил Иванов, което потвърждава онова, което казах досега. 16.IV.1930 г. „Любезни Емануил Иванов, Пътят на живота на всяка душа е постлан с мъчнотии, които трябва да се преодолеят.
към текста >>
Коста Стефанов
преди
да дойде в Братството като счетоводител е бил при теософите и той там със своите счетоводни умения успя да ги провали и по-късно това свое умение той го приложи и на Изгрева срещу Братството.
Как го прие той аз не зная и не зная дали той осъзна грешката си, но че той ще отговаря пред Учителя в това бях сигурна. Тя пое ключа от стаята, а мен ме отстраниха за едни сладкиши. По това време в Братството пристигна и едно лице - Коста Стефанов, доведен от Никола Антов като счетоводител. По това време Емануил Иванов почина и жена му Люба Иванова и Коста Стефанов се съюзиха и Антов, който беше председател на финансовия съвет попадна под тяхно пагубно влияние. Антов не би направил толкова поразии на Братството ако нямаше кой да го съветва и подкокоросва.
Коста Стефанов
преди
да дойде в Братството като счетоводител е бил при теософите и той там със своите счетоводни умения успя да ги провали и по-късно това свое умение той го приложи и на Изгрева срещу Братството.
Ще приложа едно писмо на Учителя до Емануил Иванов, което потвърждава онова, което казах досега. 16.IV.1930 г. „Любезни Емануил Иванов, Пътят на живота на всяка душа е постлан с мъчнотии, които трябва да се преодолеят. Иска се разумност и силна вяра, за да се преодолеят. Между вас се повдига известна психична вълна, на която влиянията са подобни на парите, когато човек забогатява.
към текста >>
Преди
процеса срещу Братството през 1957/58 г.
Пазете се от фанатизма. Изпитвайте духовете. На много пророци тук и в странство пророченията не са напълно верни. Ходете в пътя на Любовта, имайте светлината за водител. Само Божията Любов и Мъдрост." Подпис: Свещения подпис Ключовете на стаята бяха в Люба Иванова и тя се грижеше вече и всичко беше под неин контрол.
Преди
процеса срещу Братството през 1957/58 г.
през време на ревизията и следствието Никола Антов и Коста Стефанов взимат ключовете от Иванова, качват се горе в стаята на Учителя, тършуват, взимат писма, подбират някои от тях, които биха хвърлили петно върху Школата и върху Учителя. А това бяха писма на приятели адресирани лично до Учителя, в които те благодаряха на Учителя за помощта или пък бяха въпроси към него, или пък търсеха помощ и съвети за своят личен път. Повечето от тези писма изобщо не бяха отваряни от Учителя, макар че бяха му поднасяни. Достатъчно беше Учителят да вземе едно писмо, да види адресанта и да се свърже с него мислено и да прецени какъв да бъде отговора и каква да бъде помощта, от която той има нужда. Спомням си, че след 9.IX.1944 г.
към текста >>
По-късно тя се съюзи с Никола Антов и Коста Стефанов и така се сбъднаха думите на Учителя, че тя за трети пъти стана
предател
към Школата.
Подателите на тези писма бяха най-различни хора и тогава в умовете на българите се бяха загнездили различни идеи и всеки искаше нещо от Учителя, и всеки застъпваше някаква кауза. Та тогава се изгориха много писма и то на всички онези, които бяха задържани от властта и които бяха заплашени от репресии. По време на следствието срещу Братството, когато ме извикаха в Държавна сигурност следователят беше сложил една купчина писма на приятели до Учителя, взети от Антов и Коста Стефанов, посочи ги и каза: „Ето ги писмата тук. Ние всичко знаем". А ключовете от стаята на Учителя бяха тогава в Иванова.
По-късно тя се съюзи с Никола Антов и Коста Стефанов и така се сбъднаха думите на Учителя, че тя за трети пъти стана
предател
към Школата.
Тодор Стоименов си замина преди процеса, но разбра грешката си, но беше вече късно да я поправи. Сладкишите бяха отдавна изядени, бяха вече забравени, но предателството на първородството за едни сладкиши като окултен закон продължаваше да съществува на Изгрева. Пред ревизорите, които търсеха документи бях извикана да ме питат за тях. „Ако търсите документи, търсете ги в Никола Антов", беше моят отговор. А Люба Иванова се обърна към мен и изсъска така, че ми смрази кръвта.
към текста >>
Тодор Стоименов си замина
преди
процеса, но разбра грешката си, но беше вече късно да я поправи.
Та тогава се изгориха много писма и то на всички онези, които бяха задържани от властта и които бяха заплашени от репресии. По време на следствието срещу Братството, когато ме извикаха в Държавна сигурност следователят беше сложил една купчина писма на приятели до Учителя, взети от Антов и Коста Стефанов, посочи ги и каза: „Ето ги писмата тук. Ние всичко знаем". А ключовете от стаята на Учителя бяха тогава в Иванова. По-късно тя се съюзи с Никола Антов и Коста Стефанов и така се сбъднаха думите на Учителя, че тя за трети пъти стана предател към Школата.
Тодор Стоименов си замина
преди
процеса, но разбра грешката си, но беше вече късно да я поправи.
Сладкишите бяха отдавна изядени, бяха вече забравени, но предателството на първородството за едни сладкиши като окултен закон продължаваше да съществува на Изгрева. Пред ревизорите, които търсеха документи бях извикана да ме питат за тях. „Ако търсите документи, търсете ги в Никола Антов", беше моят отговор. А Люба Иванова се обърна към мен и изсъска така, че ми смрази кръвта. Тя беше змията на изкушението и тя беше онази, която повлече зад себе си Никола Антов и Коста Стефанов.
към текста >>
Сладкишите бяха отдавна изядени, бяха вече забравени, но
предателството
на първородството за едни сладкиши като окултен закон продължаваше да съществува на Изгрева.
По време на следствието срещу Братството, когато ме извикаха в Държавна сигурност следователят беше сложил една купчина писма на приятели до Учителя, взети от Антов и Коста Стефанов, посочи ги и каза: „Ето ги писмата тук. Ние всичко знаем". А ключовете от стаята на Учителя бяха тогава в Иванова. По-късно тя се съюзи с Никола Антов и Коста Стефанов и така се сбъднаха думите на Учителя, че тя за трети пъти стана предател към Школата. Тодор Стоименов си замина преди процеса, но разбра грешката си, но беше вече късно да я поправи.
Сладкишите бяха отдавна изядени, бяха вече забравени, но
предателството
на първородството за едни сладкиши като окултен закон продължаваше да съществува на Изгрева.
Пред ревизорите, които търсеха документи бях извикана да ме питат за тях. „Ако търсите документи, търсете ги в Никола Антов", беше моят отговор. А Люба Иванова се обърна към мен и изсъска така, че ми смрази кръвта. Тя беше змията на изкушението и тя беше онази, която повлече зад себе си Никола Антов и Коста Стефанов. Един след друг след като си свършиха работата и поръчението на свят господар те си заминаха от този свят.
към текста >>
Пред
ревизорите, които търсеха документи бях извикана да ме питат за тях.
Ние всичко знаем". А ключовете от стаята на Учителя бяха тогава в Иванова. По-късно тя се съюзи с Никола Антов и Коста Стефанов и така се сбъднаха думите на Учителя, че тя за трети пъти стана предател към Школата. Тодор Стоименов си замина преди процеса, но разбра грешката си, но беше вече късно да я поправи. Сладкишите бяха отдавна изядени, бяха вече забравени, но предателството на първородството за едни сладкиши като окултен закон продължаваше да съществува на Изгрева.
Пред
ревизорите, които търсеха документи бях извикана да ме питат за тях.
„Ако търсите документи, търсете ги в Никола Антов", беше моят отговор. А Люба Иванова се обърна към мен и изсъска така, че ми смрази кръвта. Тя беше змията на изкушението и тя беше онази, която повлече зад себе си Никола Антов и Коста Стефанов. Един след друг след като си свършиха работата и поръчението на свят господар те си заминаха от този свят. Най-дълго изтрая Антов, защото Невидимия свят трябваше чрез него да покаже какъв е пътят на Школата.
към текста >>
65.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Той каза, че за да свикне братчето ви да диша през носа най-хубаво е да прави упражнения: в
определени
минути планомерно, съзнателно да диша през носа си, макар и с големи усилия от своя страна.
По този начин ще се повдигнат жизнените сили на целия организъм и той по-лесно ще може да се бори с болестта. Учителят каза, че после ще даде допълнителни съвети. Това ще стане към събора. Когато дойдете на събора ще приказвате с него по това. Попитах Учителя за братчето ви.
Той каза, че за да свикне братчето ви да диша през носа най-хубаво е да прави упражнения: в
определени
минути планомерно, съзнателно да диша през носа си, макар и с големи усилия от своя страна.
И така това постепенно ще му стане навик. Това е дело на навика. Чрез обратния навик, чрез упражнение човек добива нови привички. Четох „Глупецът" от Келерман. Този роман е цяло откровение за всички, които го четат.
към текста >>
При обтривните бани
предварително
се изпиват няколко чаши гореща вода за изпотяване, при което се отварят порите и излизат чуждите вещества.
Изглежда, че беседите и Младежкият клас ще продължават. Пращам ви съкратено изложение на беседата и лекцията. Колко са важни основните им мисли: „Познаване името на Бога, на себе си и на ближните" и „Отхранваме най-малката божествена идея". В частен разговор при запитване Учителят каза, че през годината освен обливни бани всеки ден, трябва да се правят от време на време и обтривни. Обтривни бани тук практикувахме 10 седмици тая пролет и в началото на лятото.
При обтривните бани
предварително
се изпиват няколко чаши гореща вода за изпотяване, при което се отварят порите и излизат чуждите вещества.
След това става разтривка чрез кърпа или гъба със слънчева или загрята на огъня вода и после става обтриване със суха кърпа. След обтривавната баня се чувствува приятна топлина и бодрост. Вчера посетих общата изложба на българските художници. Изложените картини са много на брой. Най-дълбоко впечатление прави „Пробуждане на съзнанието" от с.
към текста >>
Най-хубаво е романите на Крижановска да се четат по хронологическия
ред
на написването им, но понеже този
ред
не го знаем, можем да ги четем както искаме.
Димитрина, Борис Пенев и всички други приятели. С братски поздрав: Боян Боев Адрес: Б. Боев, булевард „Дондуков", № 71 - София. София, 23.IХ.1927 г. Любезна сестро, Получих двете ви писма.
Най-хубаво е романите на Крижановска да се четат по хронологическия
ред
на написването им, но понеже този
ред
не го знаем, можем да ги четем както искаме.
Разбира се, само при приложенията трябва да се спази ред: „Гневът Божий" трябва да се чете след „Маги". Скоро ще ви изпратя на френски „La mission des Jnder" (за Агарта). Преди няколко деня ви изпратих първия номер от астрономическата библиотека. На Изгрева е много красиво сега: също като пролет. Гледката става особено красива от новата трева, която поникна.
към текста >>
Разбира се, само при приложенията трябва да се спази
ред
: „Гневът Божий" трябва да се чете след „Маги".
С братски поздрав: Боян Боев Адрес: Б. Боев, булевард „Дондуков", № 71 - София. София, 23.IХ.1927 г. Любезна сестро, Получих двете ви писма. Най-хубаво е романите на Крижановска да се четат по хронологическия ред на написването им, но понеже този ред не го знаем, можем да ги четем както искаме.
Разбира се, само при приложенията трябва да се спази
ред
: „Гневът Божий" трябва да се чете след „Маги".
Скоро ще ви изпратя на френски „La mission des Jnder" (за Агарта). Преди няколко деня ви изпратих първия номер от астрономическата библиотека. На Изгрева е много красиво сега: също като пролет. Гледката става особено красива от новата трева, която поникна. Учителят каза, че наесен винаги има нов прилив на слънчева енергия, както през пролетта, макар и по-слабо.
към текста >>
Преди
няколко деня ви изпратих първия номер от астрономическата библиотека.
София, 23.IХ.1927 г. Любезна сестро, Получих двете ви писма. Най-хубаво е романите на Крижановска да се четат по хронологическия ред на написването им, но понеже този ред не го знаем, можем да ги четем както искаме. Разбира се, само при приложенията трябва да се спази ред: „Гневът Божий" трябва да се чете след „Маги". Скоро ще ви изпратя на френски „La mission des Jnder" (за Агарта).
Преди
няколко деня ви изпратих първия номер от астрономическата библиотека.
На Изгрева е много красиво сега: също като пролет. Гледката става особено красива от новата трева, която поникна. Учителят каза, че наесен винаги има нов прилив на слънчева енергия, както през пролетта, макар и по-слабо. Борисови от няколко деня се радват на електричество. Учителят живее вече в горната стая.
към текста >>
В неделя
преди
обяд се чете в салона беседа, а вечерта лекция от Младежкия клас.
Поздрав до всички ваши домашни и всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев Сега чета „Паутина" от Крижановска София, 4 X 1927 г. Любезна сестро, Учителят отпътува в неделя сутринта за провинцията (вероятно за Русе). Няма да се бави много в провинцията.
В неделя
преди
обяд се чете в салона беседа, а вечерта лекция от Младежкия клас.
След обяд имаме концерт. Имаме много гости, между които и 5 ^ 6 души вегетарианци, привърженици на Толстоевите идеи. Една от тях е работила в колонията им при Мечкюр до Пловдив. Напоследък идат доста гости на Изгрева, например дойде един руски поет-мистик Колосовски, ученици от една прогимназия с учители и учителки и пр. Днес ви изпращам още два романа от Крижановска: „Гнев Божий" и „Немезида", От нея има още следните романи: „На рубеж", „Царица Хатасу", „С неба на землю", „Голгота женщинь", „Адская чарь", „Фараон Манефта", „В инном мир", „Железньш канцлер древняго Египта", „Бенедиктинское аббатство", „Паутина", „Смерть планетм", „Завоеватели" и пр.
към текста >>
Те се печатани
преди
войната в Петербург, но сега са изчерпани.
След обяд имаме концерт. Имаме много гости, между които и 5 ^ 6 души вегетарианци, привърженици на Толстоевите идеи. Една от тях е работила в колонията им при Мечкюр до Пловдив. Напоследък идат доста гости на Изгрева, например дойде един руски поет-мистик Колосовски, ученици от една прогимназия с учители и учителки и пр. Днес ви изпращам още два романа от Крижановска: „Гнев Божий" и „Немезида", От нея има още следните романи: „На рубеж", „Царица Хатасу", „С неба на землю", „Голгота женщинь", „Адская чарь", „Фараон Манефта", „В инном мир", „Железньш канцлер древняго Египта", „Бенедиктинское аббатство", „Паутина", „Смерть планетм", „Завоеватели" и пр.
Те се печатани
преди
войната в Петербург, но сега са изчерпани.
Сега се препечатват наново в Берлин и Рига, но всички още не са препечатани. Сърдечен поздрав до домашните ви и всички други братя и сестри. С братски поздрав: Боян Боев Из разговор с Учителя: „Ще изучавате вашите чувства. Наука е това. Когато човека малко говори или много говори това са две крайности.
към текста >>
Може при всяка изпратена група беседи да се прилага отделен лист, на който да се означи адреса и
реда
на препращането от град в град.
Той се завърна на 11. т. м. вечерта. От идната неделя беседите и лекциите се преместват в града. Много е хубава вашата идея да се препращат беседите и лекциите в някои градове. Освен в Търново и Трявна, хубаво е да се пращат и в Севлиево, Плевен и Свищов.
Може при всяка изпратена група беседи да се прилага отделен лист, на който да се означи адреса и
реда
на препращането от град в град.
На листа да се обозначи, че от последния град да се препратят пак на вас. Адресите за Търново и Трябва вие знаете добре. Ще ви дам адреси за останалите три града: Свищов - Д-р Димитър Халачев, зъболекар. Плевен - Анчо Анев, телеграфист (пощата). Севлиево - Стефан Тошев (в Окръжния съд).
към текста >>
Димитрина Любезна сестро, За
напред
до второ нареждане ще се изпълнява ланския наряд (даден на събора в 1926 г.).
Получих „Двата сфинкса" и „Агарта". Поздрав нарочен до всички ваши домашни и до всички приятели. С братски поздрав: Б. Боев София, 21.Х.1927 г. За с.
Димитрина Любезна сестро, За
напред
до второ нареждане ще се изпълнява ланския наряд (даден на събора в 1926 г.).
Това ще трае докато се напечатат тазгодишните съборни беседи, които се печатат усилено. И тогаз ще има упътвания за новия наряд. Учителят каза, че при употребяването на гроздето да се измива с повече вода, за да се освободи от синия камък, който често е причина за тежест и болки в стомаха. Когато ципите са по- дебели, можете да ги изхвърляте, също и семките могат да се изхвърлят, ако ви причиняват тежест. Учителят каза, че тези, които чувствуват тежест след употреба на грозде, трябва да го употребяват не отделно, а с хляб, тогаз няма да се чувствува тежест.
към текста >>
Сега на „Изгрева" садят лози, една дълга
редица
край южната граница на голямата полянка.
Дафинка се явила на сън на една сестра и й казала, че е много доволна от голямото и живо участие, което взели братята и сестрите. Вчера имаше беседа на Изгрева в памет на с. Дафинка. Присъствуваха много души. Аз не можах да отида. Една сестра видяла да присъствуват там и с. Дафинка.
Сега на „Изгрева" садят лози, една дълга
редица
край южната граница на голямата полянка.
И лекциите на младежкия клас се държат в града. С поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев Получихте ли писмото ми с биографичните бележки за Сент-Ив Д'Алвейдр. София, 11.ХI.1927 г.
към текста >>
Писмото
предадох
на с, Донка Котева.
С поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев Получихте ли писмото ми с биографичните бележки за Сент-Ив Д'Алвейдр. София, 11.ХI.1927 г. Любезна сестро, Понеже миналата седмица не можах на време да приготвя бележките от беседите изпращам ви сега бележки за две седмици.
Писмото
предадох
на с, Донка Котева.
Адресът й е: Донка Котева, ул. „Опълченска" № 66 - София. Тя следва по педагогика. Двете общи екскурзии до Витоша на 1 и 8 т. м. бяха чудно хубави.
към текста >>
Понеже ги получих
преди
една седмица, вярвам, че след 5 ^ 6 деня ще пристигнат.
Сърдечен поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев София, 3.ХII.1927 г. Любезна сестро, В руската книжарница получиха трилогията на Крижановска. Трите романа заедно струват 330 лв.
Понеже ги получих
преди
една седмица, вярвам, че след 5 ^ 6 деня ще пристигнат.
Има и една руска хиромантия (200 лв.). Ако желаете, мога да пратя и нея. Тук има изложба от Борис Георгиев. Картини проникнати от новия дух. Той скоро ще държи сказка на тема „Изкуство и живот".
към текста >>
Ще
уреди
наскоро изложба в Лондон и след това ще отиде в Индия на гости у Тагоре.
Ако желаете, мога да пратя и нея. Тук има изложба от Борис Георгиев. Картини проникнати от новия дух. Той скоро ще държи сказка на тема „Изкуство и живот". След свършването на изложбата на 10 декември ще посети „Изгрева".
Ще
уреди
наскоро изложба в Лондон и след това ще отиде в Индия на гости у Тагоре.
В сп. „Житно зьрно" ще има статия за Борис Георгиев. Нарочен поздрав до вашите домашни и всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев София, 16.XII.1927 г.
към текста >>
Занапред
ще се
нареди
да му се пращат беседи направо от тука.
Любезна сестро, Брат Димитър Добрев от Сливен е на гости в София от няколко деня. Той много желае да има беседите от Учителя. Ако е възможно, след като си свършите работа с тези беседи и лекции, които сега ви пращам, пратете му ги в Сливен. Той много скоро ще ви ги повърне и тогаз ще можете да ги пратите на околните градове. Можете да му пратите същевременно всички по-стари беседи и лекции, които Учителят е държал от събора досега (неделни беседи, лекции от Общия и Младежкия клас).
Занапред
ще се
нареди
да му се пращат беседи направо от тука.
Ако някои от по-старите беседи сте ги пратили вече в други градове, то можете да му пратите тези, които са налице. Адресът му е: Димитър Добрев, улица „Станционна", № 327 - Сливен. Борис Георгиев е устроил втора изложба в Пловдив. И самият той е там. Ще се върне след десетина дена.
към текста >>
Те могат да служат за
предварително
ориентиране.
Много е хубава новата песен „Имаше человек", която ви носи Николай. Колко е важна основната мисъл в Новогодишната беседа на Учителя: за искането! И колко е важна Новата година с благоприятните условия, които носи! Аз избрах челото за наблюдение. Скоро ще ви пратя мои извадки от някои книги за челото.
Те могат да служат за
предварително
ориентиране.
Но много е важно личните наблюдения. Чрез тях оживяват окултните истини. Нарочен поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев Адрес на Димитър Добрев: Улица „Станционна", № 327 - Сливен.
към текста >>
И Бог казва: „
Преди
да поискате, аз ще отговаря на вашите желания".
Щом ние се молим, ние сме като грешниците. Като съгрешиш, ще се молиш. Тогаз ти не можеш да искаш вече. Ти ще се молиш за прошка. В първата фаза като грешници хората се молят, а когато станат праведни, тогаз ще искат.
И Бог казва: „
Преди
да поискате, аз ще отговаря на вашите желания".
Та желая да завършите първата фаза: да се молите и да започнете втората фаза да искате. Не че молитвата не е потребна. До когато човек греши, молитвата е потребна за лекуване. Когато говорим за лекуване, разбираме, че човешката душа трябва да се очисти. Обаче като се очисти от греха иде втората фаза: искането.
към текста >>
Маршрутният лист да съдържа
редът
на градовете и адресите.
Пловдив ще прати в Панагюрище, а Стара Загора в Нова Загора. Ще го моля да прибави и Хасково. Вие може да изпращате в Севлиево, Свищов, Пловдив, Трявна, Търново. Когато изпратите в някой околен град беседи, наблегнете непременно да изпращат в Плевен. Много би помогнало, ако при всяко ваше писмо прибавите маршрутен лист, който ще бъде отделен и ще се препраща заедно с беседите.
Маршрутният лист да съдържа
редът
на градовете и адресите.
Тогаз Свищов като получи ще знае, че ще препрати да кажем в Плевен. Колкото до изпращането на беседите в Сливен на бр. Добрев има две възможности, от които разбира се, изберете тази, която ви е по-удобна и възможна: 1. Като получите моите беседи, след прочитането им да се пращат в Сливен до Добрев и той веднага ще ги препише на пишеща машина и ще ви повърне оригиналът, за да ги пратите в околните градове. 2. Може и друг начин, само че изисква повече време.
към текста >>
А
занапред
това ще ви бъде по-лесно, понеже аз ще гледам да изпращам по- бързо беседите, за да не се трупа толкоз материал.
Като получите моите беседи, след прочитането им да се пращат в Сливен до Добрев и той веднага ще ги препише на пишеща машина и ще ви повърне оригиналът, за да ги пратите в околните градове. 2. Може и друг начин, само че изисква повече време. Именно: Вие и други някои приятели, които имат възможност да помогнат, да препишете беседите: единият екземпляр да изпратите в Сливен, а другият - в околните градове. Понеже преписването на всички беседи и лекции би отнело много време, то може да стане друго: щом препишете 2 - 3 беседи, пратете в двете тези направления веднага (в Сливен и околните градове); след това почнете преписването на други 2 - 3 беседи и т. н. до дето се изпратят всичките.
А
занапред
това ще ви бъде по-лесно, понеже аз ще гледам да изпращам по- бързо беседите, за да не се трупа толкоз материал.
Понеже Коледната беседа „Подвигът на героя" е доста важна, можете най-напред да пратите нея. С нарочен поздрав до вашите домашни и всички други братя и сестри. Как е Зафирка? С братски поздрав: Б. Боев Ето например какъв маршрутен лист може да придружава всяка ваша пратка до околните градове: 1.
към текста >>
Понеже Коледната беседа „Подвигът на героя" е доста важна, можете най-
напред
да пратите нея.
Може и друг начин, само че изисква повече време. Именно: Вие и други някои приятели, които имат възможност да помогнат, да препишете беседите: единият екземпляр да изпратите в Сливен, а другият - в околните градове. Понеже преписването на всички беседи и лекции би отнело много време, то може да стане друго: щом препишете 2 - 3 беседи, пратете в двете тези направления веднага (в Сливен и околните градове); след това почнете преписването на други 2 - 3 беседи и т. н. до дето се изпратят всичките. А занапред това ще ви бъде по-лесно, понеже аз ще гледам да изпращам по- бързо беседите, за да не се трупа толкоз материал.
Понеже Коледната беседа „Подвигът на героя" е доста важна, можете най-
напред
да пратите нея.
С нарочен поздрав до вашите домашни и всички други братя и сестри. Как е Зафирка? С братски поздрав: Б. Боев Ето например какъв маршрутен лист може да придружава всяка ваша пратка до околните градове: 1. От Трявна беседите да се препратят в Търново до К.
към текста >>
За
напред
един екземпляр от беседите и лекциите, които ти изпращам изпращайте в Сливен - в Бургас, на адрес: Минчо Сотиров, улица „Цар Симеон" № 27 - Бургас Бр. М.
От Плевен беседите да се препратят в Габрово, до Никола Дойнов. София, 13.I.1928 г. Лобезна сестро, Във вашия маршрутен лист прибавете моля и Лом (с. Еленка Казанлъклиева). Можете да помолите лицата, до които изпращате беседите в разните градове да не ги държат много време.
За
напред
един екземпляр от беседите и лекциите, които ти изпращам изпращайте в Сливен - в Бургас, на адрес: Минчо Сотиров, улица „Цар Симеон" № 27 - Бургас Бр. М.
Сотиров ще ги изпраща в околните градове. В Бургас недейте изпраща неделна беседа от 1 април, понеже я изпращам оттук. Скоро ще ви пратя продължение на книгата от Седир. Нарочен поздрав до Николай, всичките ви домашни и всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б.
към текста >>
Уверен съм, че ще се
нареди
да дойдете на Общия събор.
През ваканцията ще гледам да ви изпратя и от по-ранните беседи и лекции. С идущото писмо ви пращам продължение на Седир. Разправете поне накратко за екскурзията ви до Узана. От как ми писахте Узана, колко това име ме привлича. Брат Борис Пенев каза, че няма да дойдете на Младежкия събор.
Уверен съм, че ще се
нареди
да дойдете на Общия събор.
Още не е точно определено къде ще бъде екскурзията, но вероятно на Витоша. Така е по-добре, защото тогаз екскурзията до Мусала може би ще стане след общия събор и тогаз ще можете да участвувате и вие. За напред за Южна България лекциите пращайте пак на бр. Димитър Добрев в Сливен. Поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри.
към текста >>
Още не е точно
определено
къде ще бъде екскурзията, но вероятно на Витоша.
С идущото писмо ви пращам продължение на Седир. Разправете поне накратко за екскурзията ви до Узана. От как ми писахте Узана, колко това име ме привлича. Брат Борис Пенев каза, че няма да дойдете на Младежкия събор. Уверен съм, че ще се нареди да дойдете на Общия събор.
Още не е точно
определено
къде ще бъде екскурзията, но вероятно на Витоша.
Така е по-добре, защото тогаз екскурзията до Мусала може би ще стане след общия събор и тогаз ще можете да участвувате и вие. За напред за Южна България лекциите пращайте пак на бр. Димитър Добрев в Сливен. Поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав: Б.
към текста >>
За
напред
за Южна България лекциите пращайте пак на бр.
От как ми писахте Узана, колко това име ме привлича. Брат Борис Пенев каза, че няма да дойдете на Младежкия събор. Уверен съм, че ще се нареди да дойдете на Общия събор. Още не е точно определено къде ще бъде екскурзията, но вероятно на Витоша. Така е по-добре, защото тогаз екскурзията до Мусала може би ще стане след общия събор и тогаз ще можете да участвувате и вие.
За
напред
за Южна България лекциите пращайте пак на бр.
Димитър Добрев в Сливен. Поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев Адрес; Б. Боев, улица „Опълченска" № 66, София.
към текста >>
В Северна България ще ви моля най-
напред
пратете беседите, ще ви моля, на Стефан Тошев в Севлиево.
Беседите, които ви изпращам, изпратете по вашия маршрут в Северна България и друг екземпляр за Южна България. До бр. Димитър Добрев в Сливен. Препратете до бр. Добрев и приложеното тук за него писмо.
В Северна България ще ви моля най-
напред
пратете беседите, ще ви моля, на Стефан Тошев в Севлиево.
Дано до събора беседите обиколят повече градове. Вие нали винаги, когато пращате беседи туряте при тях маршрутен лист? Разговорите недейте пуща в маршрут. Пратете ги обаче непременно на бр. Стефан Тошев.
към текста >>
Тук Учителят даде едно много важно упражнение: Да се отиде до чешмата 4 пъти на ден (
преди
обед) с 2 стомни за вода.
Пратете ги обаче непременно на бр. Стефан Тошев. Разбира се можете да ги пратите на някои приятели. Дано има екскурзия и след събора, та да можете и вие да отидете до Мусала. Нарочен поздрав от Николай.
Тук Учителят даде едно много важно упражнение: Да се отиде до чешмата 4 пъти на ден (
преди
обед) с 2 стомни за вода.
След отиване 2 пъти, да се изпият 2 чаши гореща вода. Тогаз пот руква от цялото тяло. Да се преоблече тогаз човек. След отиване още 2 пъти, да се изпият още 2 чаши гореща вода, да се направи обливане на цялото тяло с топла вода (със слънчева вода само или смесена с малко загрята на огъня вода) и след това преобличане. Тъй че на ден 4 отивания до чешмата, 4 чаши гореща вода, 2 преобличания и едно обливане.
към текста >>
Ще
предам
на бр.
С братски поздрав до вашите домашни и всички други братя и сестри: Б. Боев София, 29.ХII.1928 г. Любезна сестро, Ч.Н.1929 година! Получих писмото ви. Радвам се, че Василка е добре.
Ще
предам
на бр.
Жорж сведенията за раждането, за да направи хороскоп. Аз съм уверен, че той ще го направи в най-скоро време. Вчера брат Славчо ви прати две лекции от 26 и 28 декември. Понеже занапред новите лекции няма да ги препращаме в Сливен (защото на тях пращаме отделно), то най-добре ще бьде да се направи следното: Щом получите лекциите оттук, веднага направете препис от тях, така че да имате по два екземпляра от всяка лекция. Единият екземпляр (оригинала или преписа, все едно) веднага пуснете в маршрута, а другите екземпляри, нека се четат от братята и сестрите в Габрово и околията.
към текста >>
Понеже
занапред
новите лекции няма да ги препращаме в Сливен (защото на тях пращаме отделно), то най-добре ще бьде да се направи следното: Щом получите лекциите оттук, веднага направете препис от тях, така че да имате по два екземпляра от всяка лекция.
Радвам се, че Василка е добре. Ще предам на бр. Жорж сведенията за раждането, за да направи хороскоп. Аз съм уверен, че той ще го направи в най-скоро време. Вчера брат Славчо ви прати две лекции от 26 и 28 декември.
Понеже
занапред
новите лекции няма да ги препращаме в Сливен (защото на тях пращаме отделно), то най-добре ще бьде да се направи следното: Щом получите лекциите оттук, веднага направете препис от тях, така че да имате по два екземпляра от всяка лекция.
Единият екземпляр (оригинала или преписа, все едно) веднага пуснете в маршрута, а другите екземпляри, нека се четат от братята и сестрите в Габрово и околията. По този начин в най-скоро време лекциите ще обиколят всички градове, които фигурират в маршрутния лист. Маршрутният лист винаги да придружава лекциите. В маршрутния лист накрая да наблегнете за нуждата от бързото препращане на лекциите. В скоро време ще ви изпратя разговора на Учителя у с.
към текста >>
Тошев да
предава
лекциите и на бр.
Янакиева на 19 декември т. г., дето беше поканен на обяд. А също така и това, което ще говори Учителят на братската вечеря, която се урежда на 31 декември вечерта в салона на Изгрева (срещу Новата година). Нарочен поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. Писах на бр. Ст.
Тошев да
предава
лекциите и на бр.
Сава Калименов. С братски поздрав: Б. Боев Изгрев, 28.V. 1933 година Любезна сестро, Като получите настоящото писмо, веднага елате. Учителят каза, че към 3 юли ще направим няколкодневна екскурзия на Витоша.
към текста >>
Предлага
се (още не се знае сигурно), че към началото на втората половина на юли ще отидем на езерата.
Ще спим на открито, дето замръкнем. После друго. Учителят каза, че ще пратим съгледатели до езерата. Такива ще са Славчо, Крумчо и други някои братя. Те ще питат няколко пъти за времето.
Предлага
се (още не се знае сигурно), че към началото на втората половина на юли ще отидем на езерата.
Вече мнозина си приготовляват палатките. Така че вие веднага тръгнете, за да сте тук за Витошката екскурзия. Най-добре е да потеглите и пристигнете в събота на 1 юли, за да не пропуснете двете беседи на Учителя в неделя на 2 юли. Вчера имаше екскурзия на Витоша. Има три нови гимнастични упражнения с нови хубави мелодии.
към текста >>
За светията е
определено
1 час, физ.
Да влиза онова чистото във вас! Не се осигурявай в светските банки. Осигурявай се там, дето банката не фалира: това е свещената област. Ако някой обича някого това е от Бога. Горко на онзи, който не обича.
За светията е
определено
1 час, физ.
работа на ден, 3 часа за сърцето, 7 часа за ума, а останалото време за развлечение, за спане, за разходки, за това-онова. Ще ви оставя със следния стих от Писанието: „Бог ще обърше всяка сълза от очите ви". Така, че хубаво ще бъде да дойдете в събота с някого от домашните, например майка ви или ако не й е възможно - сама. Разбира се, хубаво ще бъде и тя да дойде. Поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри.
към текста >>
С нашите мисли, страхове, непостоянство ние
вредим
не само на нас, но и на нашите близки.
Ще ви го разправя „от игла до конец". Днес е неделя. Тая сутрин имахме Утринно Слово. Ето по-важните мисли от Утринното Слово. „Трябва да се освободите от личния живот.
С нашите мисли, страхове, непостоянство ние
вредим
не само на нас, но и на нашите близки.
Всички сме свързани. Ако един направи престъпление, то много души ще направят престъпление. Ако един направи добро, то много души ще направят добро. Светът е оправен. В тоя живот Бог иска да предаде някои свои благословения по пътя на страданията, а други свои благословения - по пътя на радостта.
към текста >>
В тоя живот Бог иска да
предаде
някои свои благословения по пътя на страданията, а други свои благословения - по пътя на радостта.
С нашите мисли, страхове, непостоянство ние вредим не само на нас, но и на нашите близки. Всички сме свързани. Ако един направи престъпление, то много души ще направят престъпление. Ако един направи добро, то много души ще направят добро. Светът е оправен.
В тоя живот Бог иска да
предаде
някои свои благословения по пътя на страданията, а други свои благословения - по пътя на радостта.
Даже най-големите добрини тук на земята идат по пътя на скърбите. Едно помнете: човек, когото не го тъпчат, човек не може да стане. Ако във време на мъчнотии се поколебаеш, се уплашиш, малка ти е силата. Писанието казва, че страхливият няма да влезе в Царството Божие. Закон: Онова, в което вярвате то ще бъде!
към текста >>
Ако на един грешник му кажат, че му
предстои
лошо бъдеще и той се стресне и се поправи, ще
предотврати
лошото си бъдеще".
Казвам: Ако Бог е на ваша страна, вие ще бъдете така благословени. Не се колебайте във вярата си, в своята любов, в упованието си. Уповавайте! Макар и да сте в затвора, пак ще дойде дъжд на вашия ориз! " След това направихме гимнастически упражнения (само старите, с някои съвсем нови, но без музика) и Учителят ни говори. Ето разговорът: „Ако един човек е светия, но ако наруши нещо, то светийството не му помага.
Ако на един грешник му кажат, че му
предстои
лошо бъдеще и той се стресне и се поправи, ще
предотврати
лошото си бъдеще".
След това, до 10 часа ние като се срещахме едни други си пожелавахме много хубави работи! И всеки записваше това, което пожелава на другия! Трябва да ви кажа, че в петък на 14.Х11. Учителят в Младежкия клас даде една работа, една задача за класа за 1 седмица: когото срещнем от Младежкия клас да му пожелаваме нещо хубаво и да си запишем пожеланието. Ето основни мисли от беседата: „Оня свят е в междупланетното пространство.
към текста >>
Невидимия свят ще се отвори
пред
вас.
Дава ти по-ценно от онова, което ти взема. Следующия момент трагедията е възкресението. Втори път като дойдете, ще бъдете по-музикални. Сега гледайте да си поставите една хубава основа. Ако се концентрира вашето съзнание върху цветовете на дъгата (мислено) и се абстрахирате от всичко друго, то ако е напълно сполучлива концентрацията, след известно време ще настане тъмнина около вас (граничната област) и след това ще почнете да виждате цветовете на Невидимия свят.
Невидимия свят ще се отвори
пред
вас.
Основата на християнството е Любовта и милосърдието. Сега бедният е слуга на богатия, слабия на силния, невежия на учения, а вьв новата култура силният ще бъде слуга доброволно на слабия, богатия на бедния, учения - на невежия. Христос ще бъде центъра на новата култура на човечеството, център на цялото човечество, както е писано: „Едно стадо, един пастир". Учителят даде на брат Славов един метод, за да развие гласа си: Да пее всеки ден мислено. И му каза, че след време ще почне да чува гласа си през време на своето мислено пеене.
към текста >>
Но когато пее мислено, да пее с идеално хубав глас (колкото може да си
представи
).
Христос ще бъде центъра на новата култура на човечеството, център на цялото човечество, както е писано: „Едно стадо, един пастир". Учителят даде на брат Славов един метод, за да развие гласа си: Да пее всеки ден мислено. И му каза, че след време ще почне да чува гласа си през време на своето мислено пеене. И после всичко постигнато ще се реализира на физическото поле. Защото това, което е горе, слиза долу.
Но когато пее мислено, да пее с идеално хубав глас (колкото може да си
представи
).
Брат Славов е правил това упражнение 6 месеца всеки ден сутрин и вечер и вече има резултати. Вчера ме повика радостен и ми каза, че вече два пъти в последните дни е чул гласа си, когато пеел мислено (след 6 месеца упражнения) и че съвсем е друг гласа му от вчера насам. И той ми изпя „Грее слънцето" и „Ти съзнавай", но със съвсем друг глас, много нежен и приятен! Той каза, че ще съобщи това на Учителя. Говорих с Учителя за вашето идване.
към текста >>
Те са напуснали Божествения
напредък
и са дошли в механическия.
Тук ще ви изложа някои мисли от разговорите с Учителя напоследък: „Ако човек влезе в любовта, всичките работи се уреждат. Новата епоха ще бъде епоха на любовта и затова тя ще освободи хората от ненужни страдания. Хората ще разберат, че няма друг начин освен любовта. Той е единственият път - с най-малко разходи. Хората са механизирали света.
Те са напуснали Божествения
напредък
и са дошли в механическия.
За да опита Любовта, човек трябва да се жертвува. Великата жертва се изисква при любовта. Това значи опитване на любовта. И тогава тя се разбира. Душата се показва такава, каквато е само на онзи, който я обича.
към текста >>
Само като обичаш някого, душата му се разкрива
пред
тебе.
Великата жертва се изисква при любовта. Това значи опитване на любовта. И тогава тя се разбира. Душата се показва такава, каквато е само на онзи, който я обича. А от онзи, който не я обича, тя се крие.
Само като обичаш някого, душата му се разкрива
пред
тебе.
Любовта ще ви тури във връзка с Напредналите души, с души, които представляват скъпоценни камъни. Няма безизходен пьт, ако призовем Бога в Неговата милост. Като почнете да еманирате любовта, хората ще почнат да ви търсят, да идват при вас! " Ето някои мисли от последните беседи: „Ако човек е умен и истиннолюбив, любовта ще дойде. При любовта ти никога не разправяй на другите за любовта това, което не си опитал.
към текста >>
Любовта ще ви тури във връзка с
Напредналите
души, с души, които
представляват
скъпоценни камъни.
Това значи опитване на любовта. И тогава тя се разбира. Душата се показва такава, каквато е само на онзи, който я обича. А от онзи, който не я обича, тя се крие. Само като обичаш някого, душата му се разкрива пред тебе.
Любовта ще ви тури във връзка с
Напредналите
души, с души, които
представляват
скъпоценни камъни.
Няма безизходен пьт, ако призовем Бога в Неговата милост. Като почнете да еманирате любовта, хората ще почнат да ви търсят, да идват при вас! " Ето някои мисли от последните беседи: „Ако човек е умен и истиннолюбив, любовта ще дойде. При любовта ти никога не разправяй на другите за любовта това, което не си опитал. Щом обичаш, ти не се интересуваш, дали те обичат или не.
към текста >>
Ето някои мисли от вчерашната лекция: „Има три
порядъка
в света: Божествен, духовен и човешки.
Щом обичаш, ти не се интересуваш, дали те обичат или не. Аз се радвам на любовта, че тя минала през мене. Когато обичаш хората, ти се ползуваш и си здрав; също и ония се ползуват и са здрави, които обичаш. Всички вие търсите вашето щастие вън от себе си. То не съществува вън от вас".
Ето някои мисли от вчерашната лекция: „Има три
порядъка
в света: Божествен, духовен и човешки.
Не прекъсвай връзките си с Божествения порядък. Щом скъсаш тия връзки, ти ще бъдеш като лист отронен от дървото, който вятърът вее насам-нататък; той няма никаква опора. Не се занимавай с лошите работи, с недостатъците на хората, понеже прекъсваш общението си с Бога и ще изгубиш вечния живот. Да започне подобрение на твоето здравословно състояние, не е лесна работа, трябва да дойдат всички Светли духове да работят. Дръжте пакта, който сте подписали с Бога.
към текста >>
Не прекъсвай връзките си с Божествения
порядък
.
Аз се радвам на любовта, че тя минала през мене. Когато обичаш хората, ти се ползуваш и си здрав; също и ония се ползуват и са здрави, които обичаш. Всички вие търсите вашето щастие вън от себе си. То не съществува вън от вас". Ето някои мисли от вчерашната лекция: „Има три порядъка в света: Божествен, духовен и човешки.
Не прекъсвай връзките си с Божествения
порядък
.
Щом скъсаш тия връзки, ти ще бъдеш като лист отронен от дървото, който вятърът вее насам-нататък; той няма никаква опора. Не се занимавай с лошите работи, с недостатъците на хората, понеже прекъсваш общението си с Бога и ще изгубиш вечния живот. Да започне подобрение на твоето здравословно състояние, не е лесна работа, трябва да дойдат всички Светли духове да работят. Дръжте пакта, който сте подписали с Бога. Ако не го държиш, всичко ще бъде пометено, Сега вие седите и се тревожите.
към текста >>
Като ви вземе в Неговия
порядък
, ще видиш, че всичко е на място.
Да започне подобрение на твоето здравословно състояние, не е лесна работа, трябва да дойдат всички Светли духове да работят. Дръжте пакта, който сте подписали с Бога. Ако не го държиш, всичко ще бъде пометено, Сега вие седите и се тревожите. Какво има да се тревожите? Господ е направил света.
Като ви вземе в Неговия
порядък
, ще видиш, че всичко е на място.
А като излезем от Неговия порядък, ще видим, че нещата не са на място. Докато мислиш за Бога, ти живееш. Щом престанеш да мислиш за Бога, ти почернееш, потъмнееш, обезсмисля се животът ти и не знаеш, къде ще отидеш. Ако държим с Божественото, страданията ще бъдат най-малки, много малки, като просено зърно, А ако се откъснем от Божествения порядък, ще имаме страдания, които никога не сме ги видели. Та не разваляйте пакта си с Господа.
към текста >>
А като излезем от Неговия
порядък
, ще видим, че нещата не са на място.
Дръжте пакта, който сте подписали с Бога. Ако не го държиш, всичко ще бъде пометено, Сега вие седите и се тревожите. Какво има да се тревожите? Господ е направил света. Като ви вземе в Неговия порядък, ще видиш, че всичко е на място.
А като излезем от Неговия
порядък
, ще видим, че нещата не са на място.
Докато мислиш за Бога, ти живееш. Щом престанеш да мислиш за Бога, ти почернееш, потъмнееш, обезсмисля се животът ти и не знаеш, къде ще отидеш. Ако държим с Божественото, страданията ще бъдат най-малки, много малки, като просено зърно, А ако се откъснем от Божествения порядък, ще имаме страдания, които никога не сме ги видели. Та не разваляйте пакта си с Господа. Каквото сте обещали на Господа, изпълнете го.
към текста >>
Ако държим с Божественото, страданията ще бъдат най-малки, много малки, като просено зърно, А ако се откъснем от Божествения
порядък
, ще имаме страдания, които никога не сме ги видели.
Господ е направил света. Като ви вземе в Неговия порядък, ще видиш, че всичко е на място. А като излезем от Неговия порядък, ще видим, че нещата не са на място. Докато мислиш за Бога, ти живееш. Щом престанеш да мислиш за Бога, ти почернееш, потъмнееш, обезсмисля се животът ти и не знаеш, къде ще отидеш.
Ако държим с Божественото, страданията ще бъдат най-малки, много малки, като просено зърно, А ако се откъснем от Божествения
порядък
, ще имаме страдания, които никога не сме ги видели.
Та не разваляйте пакта си с Господа. Каквото сте обещали на Господа, изпълнете го. Господ иде на земята сега да научи хората, всички народи как да живеят, всеки да държи обещанието си. Всички народи трябва да служат на Господа. Земята е на Господа.
към текста >>
И Той сега иде да тури
ред
и
порядък
в нещата.
Каквото сте обещали на Господа, изпълнете го. Господ иде на земята сега да научи хората, всички народи как да живеят, всеки да държи обещанието си. Всички народи трябва да служат на Господа. Земята е на Господа. И понеже народите не изпълняват Волята Божия, те страдат.
И Той сега иде да тури
ред
и
порядък
в нещата.
Но този ред и порядък няма да се тури така лесно, а с големи страдания: хиляди кораби ще потънат, богатите ще осиромашеят, болести ще има, земетресения ще има, глад ще има. Даже по един грам масло няма да има. Вие имате много добри разбирания, но още пакта не си прилагате добре." Как прекарвате? С какво се занимавате? Правите ли екскурзии?
към текста >>
Но този
ред
и
порядък
няма да се тури така лесно, а с големи страдания: хиляди кораби ще потънат, богатите ще осиромашеят, болести ще има, земетресения ще има, глад ще има.
Господ иде на земята сега да научи хората, всички народи как да живеят, всеки да държи обещанието си. Всички народи трябва да служат на Господа. Земята е на Господа. И понеже народите не изпълняват Волята Божия, те страдат. И Той сега иде да тури ред и порядък в нещата.
Но този
ред
и
порядък
няма да се тури така лесно, а с големи страдания: хиляди кораби ще потънат, богатите ще осиромашеят, болести ще има, земетресения ще има, глад ще има.
Даже по един грам масло няма да има. Вие имате много добри разбирания, но още пакта не си прилагате добре." Как прекарвате? С какво се занимавате? Правите ли екскурзии? Поздрави „Петковата нива" от мен.
към текста >>
Ето няколко
реда
по този въпрос: Будизмът казва, че всичко около нас е майя, илюзия и ние трябва да влезем в един реален, отвъден свят.
м., а аз го получих доста късно - на 24. т. м., а в писмото си пишете да получите отговора ви до идущата сряда, т. е. до 25, март. Поради късното получаване на вашето писмо това не може да стане. Вие ми пишете да ви пратя нещо за разликата между будизъм и християнство.
Ето няколко
реда
по този въпрос: Будизмът казва, че всичко около нас е майя, илюзия и ние трябва да влезем в един реален, отвъден свят.
А християнството казва, че физическият свят, макар и да има относителна реалност, то в него трябва да бъдем деятелни, активни и да проявим любовта. Християнството не проповядва бягане от живота, а активност в живота. Будизмът казва, че човек трябва да се освободи, да отстрани всички желания, за да добие своята свобода, а християнството казва, че човек не трябва да отстранява всички желания, а трябва да ги облагороди, да ги пречисти, за да бъде деятелен в живота. Будизмът туря на първо място бягане от страдания и казва, че външният живот е верига от страдания, а християнството казва, че този живот на страдания трябва да го превърнем чрез работа в място на радост и красота. Будизмът препоръчва влизане в нирвана, т. е.
към текста >>
Всички други религии
преди
християнството са само подготовка на човешкото съзнание за разбиране на християнството.
Будизмът казва, че човек трябва да се освободи, да отстрани всички желания, за да добие своята свобода, а християнството казва, че човек не трябва да отстранява всички желания, а трябва да ги облагороди, да ги пречисти, за да бъде деятелен в живота. Будизмът туря на първо място бягане от страдания и казва, че външният живот е верига от страдания, а християнството казва, че този живот на страдания трябва да го превърнем чрез работа в място на радост и красота. Будизмът препоръчва влизане в нирвана, т. е. в място на единство и блаженство, а християнството не отрича значението на нирвана, но казва, че е от голяма важност да работим за идване Царството Божие на земята, да изпълним Волята на Бога, служенето на Бога. Християнството не проповядва бягане от физическия живот, а да прославим чрез своя живот Бога на земята.
Всички други религии
преди
християнството са само подготовка на човешкото съзнание за разбиране на християнството.
Учителят каза, че в бъдеще езотеричното (мистичното) християнство ще бъде всемирна религия на всички народи. Тук ще ви изложа мисли от един частен разговор с Учителя: „Всички окултни движения на изток и на запад ще се сближат. Във всички окултни движения днес липсва нещо: приложение. То е нещо толкоз дълбоко, че трябва едно вътрешно усилие, за да се добере човек до тази крачка. Не че Христос не можеше да употреби други методи от тия, които употреби, но Той изучаваше и знаеш, че тия методи на ненасилие са по-силни, по-ефикасни, отколкото метода на насилието.
към текста >>
Той е полезен за
определяне
на лунните фази.
Чувствуваше се едно неземно присъствие, присъствието на Учителя. За лечебните методи на Учителя ще ви кажа следното: По-нататък ще ги напиша на пишеща машина и ще ги имаш. Поздрав от Борис, Николай и другите, нарочен поздрав до брат Йордан, сестра Пенка Николова и другите братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев Пращам ви подарък един астрономичен календар.
Той е полезен за
определяне
на лунните фази.
Изгрев, 30.I.1957 г. Любезна сестра, Тук имаме разрешение от властта за четене на беседите в салона. Попитахме ги: „Ами нали ни взехте беседите? " те ни казаха: „От много частни домове не са взети беседите. Вие можете да вземате беседи за четене от тия лица, от които те не са взети".
към текста >>
Преди
концерта Борис държа хубаво слово.
Вие можете да вземате беседи за четене от тия лица, от които те не са взети". И ние от 27 декември почнахме да четем беседи в салона. Денят 27 декември тук мина много тържествено. Сутринта се чете беседата „Пребъдване" от книгата „Заветът на любовта". Вечерта концертът излезе много сполучлив.
Преди
концерта Борис държа хубаво слово.
Финансовата ревизия продължава. Поздрав на брат Йордан, сестра Пенка Николова и на всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев Тената се върна онзи ден от провинцията. Сега е тук.
към текста >>
Председателят
на комитета за вероизповеданията повика Симеонов и Антов и им каза, че братствата в провинцията трябва да се регистрират при Окръжния народен съвет.
Изгрев, 4.I.1963 г. Любезна сестра, Борис и Жечо са освободени на 31 декември. Благодарим на Бога за това. Всички братя и сестри са радостни. Някои плачат от радост.
Председателят
на комитета за вероизповеданията повика Симеонов и Антов и им каза, че братствата в провинцията трябва да се регистрират при Окръжния народен съвет.
По това вие ще получите писмо и от тях. Срокът е 12 януари. Ако някое братство не се регистрира до 12 януари, милицията разтуря братството, взема салона, ако има такъв и то няма право вече да се събира. Вие направете потребното в посочения срок. Тената е на езерата и той още не знае за Борис.
към текста >>
„Баждар" 24 Ръководител на Верска общност „Бяло Братство" - Габрово Другарю
Председател
, Моля въз основа на чл.
Боев Телеграма Бърза - Цанка Екимова - София Регистрирай се непременно. Няма да споменаваш имената на членовете. Нареждането е от Комитета на вероизповеданието. Ще придобиеш права за салон и за събиране. Боян Верска общност До Изпълкома „Бяло Братство" на Окръжния Народен Съвет Габрово гр.Габрово Молба от Цанка Николова Екимова, ул.
„Баждар" 24 Ръководител на Верска общност „Бяло Братство" - Габрово Другарю
Председател
, Моля въз основа на чл.
16 от Закона за изповеданията и съгласно дадените указания на Централния Братски съвет на Верска общност „Бяло Братство" - София, от Комитета по вероизповеданията при Министерството на външните работи, да бъде зарегистриран клона ни в Габрово от Верска общност „Бяло Братство" с ръководител Цанка Николова Екимова, живуща в Габрово, ул. „Баждар" 24, в който клон членуват ... души. Заедно с присъединения към Габрово Севлиевски клон от Верска общност „Бяло Братство" с 10 души членове и с ръководител Стефан Лазаров Тошев, живущ в Севлиево, ул. „Чапаев" 5, и с молитвен дом - стая в жилището на Сава Иванов Калименов, ул. „Г. Димитров" 83, Севлиево.
към текста >>
Комитетът за вероизповеданията
нареди
при регистрирането да се съобщи само името на ръководителя на местното братство и името на четеца.
Любезни брат Йордан Екимов, Получих писмото ви. Нареждането за регистриране не е само за Бялото Братство, но и за всички други духовни общества: петдесетници, съботяни и пр. Комитетът за вероизповеданията е получил нареждане от по-горно място. Значи това нареждане не излиза от самия комитет. Някои са на мнение въпроса за регистриране вие сами да го решите по вътрешно ръководство.
Комитетът за вероизповеданията
нареди
при регистрирането да се съобщи само името на ръководителя на местното братство и името на четеца.
А ако някои искат имената на членовете, това го няма в нареждането на комитета. Но сега е безполезно вече да се правят постъпки за регистриране, понеже срокът е 12 януари, а този срок мина. За регистриране на едно братство трябва да има минимум 25 члена. А понеже Габровското братство няма толкоз членове, то не може да се регистрира. Вие ще посочите такъв мотив.
към текста >>
Ето сега вече си
наредих
време и за твоето писмо.
" Сестра Цанке, поздрави по именно всички в дома души на Господа, с някои от тези Учителеви Слова. 1.Х.1928 г., София Божията Любов носи пълния живот! Любезна Цанке, Твоето писмо получих, аз все пак много го очаквах, вьпреки, че то дойде много навреме. Аз много се забавих с отговора и моля те извини ме, ще гледам и на дело да се поправя. Горе си свърших упражнението, след това се преместихме от една къща в друга, нареждаме и моята работа, която е текуща ти знаеш вече, не можех да я оставя, и затова писмото до тебе все отстъпваше.
Ето сега вече си
наредих
време и за твоето писмо.
Сега по това стига толкова, ето и другото: На 23.IX. в неделя сутрин „Човек трябва да има едно вътрешно разбиране на живота, то значи да осмисли живота. Бог живее в човека и си проявява в светлината на неговото съзнание. Вярата на човека води към Бога. Когато нашата мисъл е хармонична тя ни приближава към Бога.
към текста >>
Мисълта ви трябва да бъде толкова силна, че тя да измени окръжаващата
среда
, в която се намирате.
От сина се изисква послушание. Ученикът трябва да учи. Нас ни трябва едно - то е новото. Вие като четете Писанието, всеки ден Бог влива нещо ново. В живота и страдания и радостите еднакво благо носят - който разбира.
Мисълта ви трябва да бъде толкова силна, че тя да измени окръжаващата
среда
, в която се намирате.
Водата доставя подтик за вас да добиете чистота." 24.IX., понеделник (II ден на срещата) „Трите велики закони! Човек не може да бъде умен, не може да мисли право, ако не е добър. Да бъдеш добър това значи да бъдеш господар на низшето, а слуга на висшето. Само силният човек може да бъде добър. През тази година аз искам да се стремите да станете господари на низшето.
към текста >>
Председател
: (п) М.
„10-та", № 2, в кв. „Изгрев" ТУК Боян Димитров Боев ул. „Зелен синур" № 18 кв. „Изгрев" По повод изложението ви от 23 май 1961 г. до Министъра на външните работи съобщаваме, че въз основа на член 10 от Закона за изповеданията регистрацията на Борис Николов Дойнов и Жечо Панайотов Жеков е снета.
Председател
: (п) М.
Кючуков Вярно с оригинала: (п.) Н. Антов Обяснителна бележка: Член 10 от Закона за изповеданията гласи: Свещенослужителите и длъжности лица в, кое и да е изповедание могат да бъдат само лица, които са български граждани, честни и благонадеждни и не са лишени от права, с влязла в законна сила присъда. Затова Комитетът на религиозните култове въз основа на член 10 от Закона за изповеданията: СНЕМА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ОСЪДЕНИТЕ - БОРИС НИКОЛОВ ДОЙНОВ И ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ ЖЕКОВ, като членове на братския съвет на Верска общност „Бяло Братство", дъновисти, на които присъдата е влязла в законна сила, които са лишени от граждански и политически права. Борис К. Дойнов - 15 години, а Жечо П.
към текста >>
Осъден на 40 000 (четиридесет хиляди) лева за причинени
вреди
и загуби на Бялото Братство - дъновисти; 5.
дело № 4/1959 г. с присъда № 31 - VII от 19 май 1959 г., потвърдена от Върховния съд на HP България с присъда № 851 от 21.I.1960 година, както следва: 1. Осъден на 12 години затвор; 2. Осъден на 15 години лишаване от граждански и политически права. 3. Осъден на 170 000 (сто и седемдесет хиляди) лева сегашни пари, злоупотреба - обсебил на бялото Братство - дъновисти. 4.
Осъден на 40 000 (четиридесет хиляди) лева за причинени
вреди
и загуби на Бялото Братство - дъновисти; 5.
Осъден на конфискация на 1/2 част от цялото му имущество в полза на държавата ни; 6. Осъден да плати глоба на държавното съкровище 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева и 5 000 (пет хиляди) лева му наложи Върховния съд, или всичко глоба 30 000 (тридесет хиляди) лева на държавното съкровище, съгласно чл. 29 от Закона за изповеданията. 2. Жечо Панайотов Жеков - също е осъден по горните дела и присъден: 1. Осъден на 8 години затвор; 2.
към текста >>
Взели ви са школната стаичка, но аз зная, че къщата ти е голяма и все ще намериш къде да ги събереш, книгите са ви взели, все в някой член са останали и ще можеш да ги събереш и сама да
наредиш
как да ги четете, групово или по отделно.
Уважаема сестра Цанка, Получих ти писмото без братско и другарско обръщение, чисто по генералски. Аз съм достатъчно зрял и кален от вас всички пет години та научих да ги прескачам без злобно. Сега по нататък делово: Пишеш ми кому да препратиш изпратените ти наряди за 1962/1963 г. там където имали условия да ги изпълнят? Заявявам, че навсякъде сме изпратили, а тези са за вас и вие сте длъжни да ги употребите разумно, като си създадете сами условия като окултен ученик.
Взели ви са школната стаичка, но аз зная, че къщата ти е голяма и все ще намериш къде да ги събереш, книгите са ви взели, все в някой член са останали и ще можеш да ги събереш и сама да
наредиш
как да ги четете, групово или по отделно.
Ние тука в София ги четеме по къщята даже в спалните. Ученика трябва да е винаги готов на изпитания, но той ще се справи, познавам те, ти ще можеш да се справиш. Заявявам, че бяхме викани в Комитета на вероизповеданията и ни беше заявено да си продължиме събранията, четенията, молитвите, гимнастиките, песните, само се забранява пропагандата на външни хора и отделни пропагандатори от братствата, в други братства, защото е констатирано, че представяли учението като параван, а пропагандирали политически. А знаете, че 1947 г. беше разпуснат просветния комитет, за да не пречи възпитанието на народа социалистически.
към текста >>
Заявявам, че бяхме викани в Комитета на вероизповеданията и ни беше заявено да си продължиме събранията, четенията, молитвите, гимнастиките, песните, само се забранява пропагандата на външни хора и отделни пропагандатори от братствата, в други братства, защото е констатирано, че
представяли
учението като параван, а пропагандирали политически.
там където имали условия да ги изпълнят? Заявявам, че навсякъде сме изпратили, а тези са за вас и вие сте длъжни да ги употребите разумно, като си създадете сами условия като окултен ученик. Взели ви са школната стаичка, но аз зная, че къщата ти е голяма и все ще намериш къде да ги събереш, книгите са ви взели, все в някой член са останали и ще можеш да ги събереш и сама да наредиш как да ги четете, групово или по отделно. Ние тука в София ги четеме по къщята даже в спалните. Ученика трябва да е винаги готов на изпитания, но той ще се справи, познавам те, ти ще можеш да се справиш.
Заявявам, че бяхме викани в Комитета на вероизповеданията и ни беше заявено да си продължиме събранията, четенията, молитвите, гимнастиките, песните, само се забранява пропагандата на външни хора и отделни пропагандатори от братствата, в други братства, защото е констатирано, че
представяли
учението като параван, а пропагандирали политически.
А знаете, че 1947 г. беше разпуснат просветния комитет, за да не пречи възпитанието на народа социалистически. Заявиха ни, че се признава старото ръководство: т. е. четиримата от Братския съвет: бр. Боян Д, Боев, сестра Паша Тодорова, Симеон X.
към текста >>
Симеонов и Никола Антов Вълчев, а така и вие ръководителите на провинциалните братства се признавате
редовни
, нови избори не се признават, не само на нас, но и на всички верски общности и секти в България.
А знаете, че 1947 г. беше разпуснат просветния комитет, за да не пречи възпитанието на народа социалистически. Заявиха ни, че се признава старото ръководство: т. е. четиримата от Братския съвет: бр. Боян Д, Боев, сестра Паша Тодорова, Симеон X.
Симеонов и Никола Антов Вълчев, а така и вие ръководителите на провинциалните братства се признавате
редовни
, нови избори не се признават, не само на нас, но и на всички верски общности и секти в България.
Така че няма на къде да философствуваме: сръдни, омрази, лъжи, демагогствувания и пр. са забранени от Учението, а също и от властта, която ни даде правата да живееме духовно и се обединиме, Допълнително ще получите окръжно по-подробно, за сега прощавай за моето философствуване, но пак казвам, поискай и книги от София, там не са взети на всички, само на нас братския съвет и Балтова. С обединението ще получим и опрощението, защото ние не сме разтурени, но наказани, работи за обединение и ще излезем от тази нелегалност и всичко ще се уреди. А като си дойде Борис, вратата аз ще му отворя да се заеме председателското място. С другарски и братски почит: Никола Антов
към текста >>
С обединението ще получим и опрощението, защото ние не сме разтурени, но наказани, работи за обединение и ще излезем от тази нелегалност и всичко ще се
уреди
.
четиримата от Братския съвет: бр. Боян Д, Боев, сестра Паша Тодорова, Симеон X. Симеонов и Никола Антов Вълчев, а така и вие ръководителите на провинциалните братства се признавате редовни, нови избори не се признават, не само на нас, но и на всички верски общности и секти в България. Така че няма на къде да философствуваме: сръдни, омрази, лъжи, демагогствувания и пр. са забранени от Учението, а също и от властта, която ни даде правата да живееме духовно и се обединиме, Допълнително ще получите окръжно по-подробно, за сега прощавай за моето философствуване, но пак казвам, поискай и книги от София, там не са взети на всички, само на нас братския съвет и Балтова.
С обединението ще получим и опрощението, защото ние не сме разтурени, но наказани, работи за обединение и ще излезем от тази нелегалност и всичко ще се
уреди
.
А като си дойде Борис, вратата аз ще му отворя да се заеме председателското място. С другарски и братски почит: Никола Антов
към текста >>
А като си дойде Борис, вратата аз ще му отворя да се заеме
председателското
място.
Боян Д, Боев, сестра Паша Тодорова, Симеон X. Симеонов и Никола Антов Вълчев, а така и вие ръководителите на провинциалните братства се признавате редовни, нови избори не се признават, не само на нас, но и на всички верски общности и секти в България. Така че няма на къде да философствуваме: сръдни, омрази, лъжи, демагогствувания и пр. са забранени от Учението, а също и от властта, която ни даде правата да живееме духовно и се обединиме, Допълнително ще получите окръжно по-подробно, за сега прощавай за моето философствуване, но пак казвам, поискай и книги от София, там не са взети на всички, само на нас братския съвет и Балтова. С обединението ще получим и опрощението, защото ние не сме разтурени, но наказани, работи за обединение и ще излезем от тази нелегалност и всичко ще се уреди.
А като си дойде Борис, вратата аз ще му отворя да се заеме
председателското
място.
С другарски и братски почит: Никола Антов
към текста >>
66.
ПОСЛЕСЛОВ
,
,
ТОМ 6
Опитностите на Гита са именно от този
порядък
.
ПОСЛЕСЛОВ Животът на Школата на Учителя 1922 - 1944 г. не се заключаваше само в слушане на беседи, в пеенето на песни, екскурзии и лагеруване на Рила. Това беше външната страна на Школата, макар че в този път се срещаха и съпътствуваха противоречия и наглед неразрешими въпроси, но те се разрешаваха само тогава, когато някои от учениците решаваше сам да понесе бремето и своя кръст в общото служение. В житейския път на учениците имаше драматизъм и най-невероятни обрати от живот и съдби и някои бързо напускаха физическия свят с най-голямо изумление на останалите, защото всички, които бяха в Школата смятах, че са под закрила на Учителя. Това беше вярно, но окултните закони бяха строги и трябваше да се изпълнят от съдбата.
Опитностите на Гита са именно от този
порядък
.
Нейният съпруг е осъден на смърт чрез обесване и Учителят разрешава въпроса от гледна точка на неговата назряла карма. Когато споделят с Учителя, че той като способен човек трябва да остане жив, Учителят разрешава въпроса така, че „и в другия свят има нужда от хора като него". По този начин, това е един от малкото примери в Школата, където Учителят дава ход на една назряла карма, да се разреши от неговата съдба, така също на онази заминала душа да й се даде възможност и условия да работи и в Невидимия свят. По този начин е разрешена една съдба на земята, развързана една съдба на земята и е вързана друга съдба за небето и то в името на една работа за човечеството. Каква е тя, това знае само Учителят.
към текста >>
Живота на Гита останала с двете невръстни деца е пълен с трудни и неразрешими проблеми, но винаги изхода се явява тогава, когато тя
предава
за разрешение своята задача
пред
Невидимия свят.
По този начин е разрешена една съдба на земята, развързана една съдба на земята и е вързана друга съдба за небето и то в името на една работа за човечеството. Каква е тя, това знае само Учителят. Това е един от малкото драматични случаи и е много трудно да се обясни на онези, които не познават Словото на Учителя, как е възможно Учителят, който е Учител на Любовта, да дава карт-бланш и бяла улица за отнемане на един живот на земята. Но по-добре една зряла карма да се разреши, отколкото да се натрупа нова и тогава бихме могли да разберем думите на Учителя: „По-добре те да бъдат обесени, отколкото той да беси! " Наглед е жестоко и нашият човешки ум не може да приеме една такава логика, но от гледна точка на едно Космическо Съзнание, което обхваща началото на живота на една човешка душа и нейния път на земята, е напълно разбираемо и допустимо едно такова разрешение.
Живота на Гита останала с двете невръстни деца е пълен с трудни и неразрешими проблеми, но винаги изхода се явява тогава, когато тя
предава
за разрешение своята задача
пред
Невидимия свят.
Много поучителни са онези опитности свързани с нейната китара и ние с умиление си спомняме, че и китариста може да бъде войник на своя пост със своята китара „пушка". За нас, те всички бяха воини на Бялото Братство и в трудния път на земята те водеха битка на живот и смърт за отстояване делото на Учителя. Марийка Марашлиева
към текста >>
67.
14.ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
и поради това, че моите родители бяха от братските
среди
и в дома ни често идваха приятели от братството, то бях свидетелка на различни срещи и разговори с родителите ми, като и аз имах лични разговори с тези възрастни приятели.
14.ОЛГАСЛАВЧЕВА Като съвременница на онези последователи на Учителя преминали през времето на цялата школа от 1922 до 1944 г.
и поради това, че моите родители бяха от братските
среди
и в дома ни често идваха приятели от братството, то бях свидетелка на различни срещи и разговори с родителите ми, като и аз имах лични разговори с тези възрастни приятели.
Една от тях бе Олга Славчева. Сведенията ми за сестра Олга Славчева са оскъдни. Мисля, че е от шопските села. Дошла без образование и живяла у семейство Русеви (банкери - много богати) като прислужница. Работела и учела същевременно.
към текста >>
Тя беше много енергична, смела и
предана
ученичка на Учителя.
Дошла без образование и живяла у семейство Русеви (банкери - много богати) като прислужница. Работела и учела същевременно. Задочно си е вземала изпитите и е завършила за гимназиална учителка. Била е уволнявана като последователка на Учителя. Когато беше назначена в Тутракан на работа от тогава датира запознанството ми с нея.
Тя беше много енергична, смела и
предана
ученичка на Учителя.
Тя беше поетеса. Писала е стихове в сп. „Житно зърно" и в-к „Братство". Интересна е поемата й „Асавита" под псевдоним Хелмира. Тя е написала текста на мелодията от Учителя „Малката буболечка", тя е дала текста на Паневритмията - гимнастически упражнения съпроводени с музика, предадени ни от Учителя, които упражнения учениците от Школата на Учителя играят от 22 март до 22 септември всяка година.
към текста >>
Тя е написала текста на мелодията от Учителя „Малката буболечка", тя е дала текста на Паневритмията - гимнастически упражнения съпроводени с музика,
предадени
ни от Учителя, които упражнения учениците от Школата на Учителя играят от 22 март до 22 септември всяка година.
Тя беше много енергична, смела и предана ученичка на Учителя. Тя беше поетеса. Писала е стихове в сп. „Житно зърно" и в-к „Братство". Интересна е поемата й „Асавита" под псевдоним Хелмира.
Тя е написала текста на мелодията от Учителя „Малката буболечка", тя е дала текста на Паневритмията - гимнастически упражнения съпроводени с музика,
предадени
ни от Учителя, които упражнения учениците от Школата на Учителя играят от 22 март до 22 септември всяка година.
Тя дойде в нашия дом през пролетта на 1943 г. през времето, когато бе назначена в гр. Тутракан като учителка. Тя беше доведена от брат Петър Филипов, с когото се познаваше добре, но той я доведе у нас тъй като беше неудобно да бъде у брат Петър, пък и нямаше място у тях. У тях живееха брат Петър и двамата му братя Ною и Илия както и сестра му Райна, а известно време при тях беше и майка им Марийка.
към текста >>
Понеже аз посещавах
редовно
лекциите и беседите в салона в Русе, а като се разболях останах вкъщи, то брат Петър и сестра Олга дойдоха след екскурзията да ме видят.
края на март се бях разболяла от воден плеврит. Тогава ходех на работа в немското училище, работех като чиновничка в канцеларията на същото. За едно кратко време тъй отпаднах, че не можех да седя на краката си. Лежах и имах много силни болки при дишане. Просто не можех да си поема въздух.
Понеже аз посещавах
редовно
лекциите и беседите в салона в Русе, а като се разболях останах вкъщи, то брат Петър и сестра Олга дойдоха след екскурзията да ме видят.
Те разговаряха с баща ми и майка ми, постояха в спалнята, където аз лежах, но брат Петър първоначално нищо не каза. Сутринта Олга си замина за Тутракан, той я съпроводи до кораба и след това дойде у нас, даде ми наставления какво да правя и как да се лекувам. Така поводът на писмото, което ми писа сестра Олга Славчева на 2.VI.1943 г. бе във връзка с боледуването ми. Нали бях писала писмо на Учителя, но отговор не получих, тъй като лично баща ми ходи при Учителя в София и разговаря с него.
към текста >>
Беше истински
представител
на онези образци от Школата, чрез които се пръскаше светлина и се разпространяваха идеите на Учителя.
Дори когато споделяше някои въпроси с мен винаги чакаше да види как аз ще реагирам и какво е моето мнение по даден въпрос. Чак сега разбирам, че той ми е двойник от миналото. И понеже сестра Олга имаше качества на прозрение в миналото и бъдещето, имаше и ясновидски качества, то потвърди същото. Тя беше един слънчев лъч, слезнал и се въплътил в тяло. Тя беше слънчева, светла, жизнерадостна, всеобхватна и от нея бликаше светлина.
Беше истински
представител
на онези образци от Школата, чрез които се пръскаше светлина и се разпространяваха идеите на Учителя.
Нейното присъствие разтваряше врати, отваряше сърца и ни заразяваше с песни, с веселост, широта и чрез нея се преливаше част от аурата на Изгрева и затова тя бе желана гостенка в провинцията. Тя непрекъснато тананикаше и пееше, а израза й: „Пейте, аз ви оставям моята песен, моето веселие и радост", е най-добрата характеристика за нея. С баща ми връзката ми беше връзка между брат и сестра. Още от малка той ме е извеждал рано на изгрев, учил ме е да правя първите упражнения и още на три години ме е завел в Търново на събора през 1925 г. Наистина чрез баща ми аз дойдох на земята, получих чрез него физическо тяло, за което му благодаря.
към текста >>
Наистина, ако беше останал в Русе, в братството той беше образцов брат, отличен ученик и готов работник на Божията нива и там щеше да свърши много голяма работа и щеше да изпълни
предназначението
си, за което беше дошъл в Братството.
Божията нива беше една и работниците бяха едни и същи, но тази Божия нива беше парцелирана, раздробена и той намери Изгрева раздробен на отделни личности, индивидуалности и групи и това беше неговото най-голямо разочарование, огорчение и изпитание. Петър беше уволнен дисциплинарно в Русе, където работеше и не можеше да се примири с това положение. Спомням си, че същата година бяхме на Рила с една група от Русе и като се върнах след време разбрах, че той е решил да остане в София. Имаше доста трудности отначало, пътят му никак не беше лек, а много труден. Ръцете му бяха сравнително нежни при сладкарската професия, а трябваше да се бори с пръстта, с камъка, което беше много уморително за него.
Наистина, ако беше останал в Русе, в братството той беше образцов брат, отличен ученик и готов работник на Божията нива и там щеше да свърши много голяма работа и щеше да изпълни
предназначението
си, за което беше дошъл в Братството.
Ето защо Олга Славчева би отишла за такива като него чак на северния полюс. Дейността на Петър на Изгрева беше безкористна, но какво успя да реализира чрез своето пребиваване там това е друга тема, на която ще се спрем по-подробно по-нататьк. В отворената картичка от 15.VII.1943 г. сестра Олга пише: „Питах, отговор ето", това е изпълнение на моята молба да пита лично Учителя за моето състояние и как да изляза от него. В типичен неин стил в три думи описва разговора с Учителя.
към текста >>
Понеже по него време нямаше почти стоки аз тръгнах на
редовна
работа през септември 1948 г.
Имахме възможност и бях съгласна да издържам брат си да следва, обаче той не се залови за това и тръгна на работа. След заминаването на баща ми, а той имаше съдружник след 9.IX.1944 r. c когото работеше, аз бях напуснала немското училище м. март 1944 г. и се бяхме евакуирали за известно време на лозето, защото ставаха бомбардировки, но аз продължих да работя със съдружника ни до края на 1948 г.
Понеже по него време нямаше почти стоки аз тръгнах на
редовна
работа през септември 1948 г.
и след работа отивах в магазина ни, докато приключих 1948 г. След това продължих да работя, а същевременно вземах уроци и се явявах на изпити, за да взема приравнителна матура. През 1950 г. м. септември получих диплом за завършено средно гимназиално образование. Обаче влизането в академията стана вече много трудно и аз се отказах от следване.
към текста >>
септември получих диплом за завършено
средно
гимназиално образование.
и се бяхме евакуирали за известно време на лозето, защото ставаха бомбардировки, но аз продължих да работя със съдружника ни до края на 1948 г. Понеже по него време нямаше почти стоки аз тръгнах на редовна работа през септември 1948 г. и след работа отивах в магазина ни, докато приключих 1948 г. След това продължих да работя, а същевременно вземах уроци и се явявах на изпити, за да взема приравнителна матура. През 1950 г. м.
септември получих диплом за завършено
средно
гимназиално образование.
Обаче влизането в академията стана вече много трудно и аз се отказах от следване. Олга ми пише в писмото си от 15.VIII.1943 г.: „Учителят много се зарадва като Му казах, че си доста музикална и волева". Това показва, че Учителят цени всяко едно качество на онези, които бяха изпратени да бъдат последователи и ученици в Неговата Школа. Спомням си някои случаи с Олга Славчева и Учителя, които ми бяха разказвани и бях слушала, които ще приведа. Олга Славчева, Учителя и Алфред Корто у сем.
към текста >>
Олга Славчева, Учителя и
Алфред
Корто у сем.
септември получих диплом за завършено средно гимназиално образование. Обаче влизането в академията стана вече много трудно и аз се отказах от следване. Олга ми пише в писмото си от 15.VIII.1943 г.: „Учителят много се зарадва като Му казах, че си доста музикална и волева". Това показва, че Учителят цени всяко едно качество на онези, които бяха изпратени да бъдат последователи и ученици в Неговата Школа. Спомням си някои случаи с Олга Славчева и Учителя, които ми бяха разказвани и бях слушала, които ще приведа.
Олга Славчева, Учителя и
Алфред
Корто у сем.
Русеви Когато веднъж световно известният пианист Алфред Корто дошъл е София бил поканен у семейство Русеви на вечеря - много богати хора - банкери. Русеви поканили и Учителя на вечерята. Като пристигнал Учителят се обърнал към домакинята Зорница Русева и запитал: „Сестрата Олга тук ли е? " „Да", отговорила Зорница. Олга Славчева живеела в сутерена на Русеви и им работела като прислужница срещу наема.
към текста >>
Русеви Когато веднъж световно известният пианист
Алфред
Корто дошъл е София бил поканен у семейство Русеви на вечеря - много богати хора - банкери.
Обаче влизането в академията стана вече много трудно и аз се отказах от следване. Олга ми пише в писмото си от 15.VIII.1943 г.: „Учителят много се зарадва като Му казах, че си доста музикална и волева". Това показва, че Учителят цени всяко едно качество на онези, които бяха изпратени да бъдат последователи и ученици в Неговата Школа. Спомням си някои случаи с Олга Славчева и Учителя, които ми бяха разказвани и бях слушала, които ще приведа. Олга Славчева, Учителя и Алфред Корто у сем.
Русеви Когато веднъж световно известният пианист
Алфред
Корто дошъл е София бил поканен у семейство Русеви на вечеря - много богати хора - банкери.
Русеви поканили и Учителя на вечерята. Като пристигнал Учителят се обърнал към домакинята Зорница Русева и запитал: „Сестрата Олга тук ли е? " „Да", отговорила Зорница. Олга Славчева живеела в сутерена на Русеви и им работела като прислужница срещу наема. Тя нямала образование и се подготвяла, след което се явявала на изпити и така завършила за гимназиална учителка.
към текста >>
Корто идва на вечерята като голям музикант с ореола поставен му от обществото и музикалните
среди
на велика личност, но в присъствието на Учителя, където величието е в друг
порядък
и където е велик само Божествения Дух, защото е могъщ и мощен в Сила и Слово, а всяка душа може да има общение с Бога само ако тази душа търси Бога, защото Го познава, а Го познава, защото има общение с Него.
Учителят я сложил да седне до него на трапезата и през време на вечерята разговарял повече с Олга, отколкото с Корто. Той й разправял за преражданията й, от къде тя идва, кога е била в Египет, каква е била и т. н., и т. н. На Корто Учителят не обърнал такова внимание каквото на Олга, което иска да покаже, че Олга е стояла по- високо в някое отношение отколкото Корто. Човешката душа и Учителят Това не е случайно, защото при Учителя нямаше случайни неща.
Корто идва на вечерята като голям музикант с ореола поставен му от обществото и музикалните
среди
на велика личност, но в присъствието на Учителя, където величието е в друг
порядък
и където е велик само Божествения Дух, защото е могъщ и мощен в Сила и Слово, а всяка душа може да има общение с Бога само ако тази душа търси Бога, защото Го познава, а Го познава, защото има общение с Него.
Общението на човешката душа с Бога е общение на ученика с Учителя. Ето защо при този случай Учителят е постъпил точно така, като Олга е поставил на по-високо място, защото Олга има връзката, онази връзка, която се отнася между ученик и Учител. Образа на Корто е величие за света, а Олга е величието на човешката душа съзряла, видяла и познала Бога. Това е отношение на ученик с Учител, това е връзка на ученик с Учител, връзка на човешката душа с Бога. Червената рокля Веднъж Учителят казал на Олга да си ушие червена рокля. Защо?
към текста >>
И понеже Учителят е разказвал много от нейните
предишни
преражданея, в които тя е взимала дейно участие като величие, а и това, че Учителят я кара да си ушиз червена рокля, искал е да й даде метод
посредством
цвета и одеждата мислено да се върне векове назад, за да може да проправи в себе си оня вътрешен път, през който тя е минала през
предишни
епохи.
Това е отношение на ученик с Учител, това е връзка на ученик с Учител, връзка на човешката душа с Бога. Червената рокля Веднъж Учителят казал на Олга да си ушие червена рокля. Защо? В далечното минало пурпурният цвят е бил мантията на царе, папи, патриарси. Той е олицетворение на светската власт на онези епохи. Той е символ на царственост, величие и сила.
И понеже Учителят е разказвал много от нейните
предишни
преражданея, в които тя е взимала дейно участие като величие, а и това, че Учителят я кара да си ушиз червена рокля, искал е да й даде метод
посредством
цвета и одеждата мислено да се върне векове назад, за да може да проправи в себе си оня вътрешен път, през който тя е минала през
предишни
епохи.
Защото само онзи, който проправи пътя от слизането на човешката душа на земята през различните прераждания до настоящият момент, до момента на обличане в плът, т. е. във въплътяване на човешката душа може да прокара у себе си пътя от миналото към настоящето и от настоящето към бъдещето. Само така може да се оформи човешката еволюция, а тя е път от подсъзнанието към съзнанието; от съзнанието към самосъзнанието и от самосъзнанието към свръхсъзнанието и пътят на ученика е път на свръхсъзнанието, което обхваща всичко в един общ кръг на живота. Рокля без шев Учителят казвал на сестрите понякога, да си оплетат рокля без шев. Олга сама си била изплела такава рокля.
към текста >>
Тези задачи дадени от Учителя са на вид прости и елементарни, но са закони, на които се дължи целият
порядък
от оная разумност, която направлява живота на земята.
Това е голямо изкуство и голямо постижение. Какво означава това? Само последователност ли? В света, в който живеем нещата са конечни - имат начало, имат и край. Но да оплетеш рокля без шев означава да използваш формите, които съществуват в своята конечност и да приложиш методи за превръщането им в безконечност.
Тези задачи дадени от Учителя са на вид прости и елементарни, но са закони, на които се дължи целият
порядък
от оная разумност, която направлява живота на земята.
Човешкото тяло се ражда, живее и умира - има начало, развитие, има и край. Да оплетеш една рокля означава да изплетеш предницата, гърба и след това да ги зашиеш, после да изплетеш ръкави и накрая и тях да прешиеш към роклята. Роклята е готова, но тя е резултат на един процес на форми, които имат конечност - имат начало и край. По този начин оплетената с шев рокля отговаря на онзи процес, при който човек се ражда, живее и умира. Но да оплетеш рокля без шев означава, че като работиш и боравиш с неща, които са конечни на физическия свят, ги превръщаш в неща безконечни.
към текста >>
Да оплетеш една рокля означава да изплетеш
предницата
, гърба и след това да ги зашиеш, после да изплетеш ръкави и накрая и тях да прешиеш към роклята.
Само последователност ли? В света, в който живеем нещата са конечни - имат начало, имат и край. Но да оплетеш рокля без шев означава да използваш формите, които съществуват в своята конечност и да приложиш методи за превръщането им в безконечност. Тези задачи дадени от Учителя са на вид прости и елементарни, но са закони, на които се дължи целият порядък от оная разумност, която направлява живота на земята. Човешкото тяло се ражда, живее и умира - има начало, развитие, има и край.
Да оплетеш една рокля означава да изплетеш
предницата
, гърба и след това да ги зашиеш, после да изплетеш ръкави и накрая и тях да прешиеш към роклята.
Роклята е готова, но тя е резултат на един процес на форми, които имат конечност - имат начало и край. По този начин оплетената с шев рокля отговаря на онзи процес, при който човек се ражда, живее и умира. Но да оплетеш рокля без шев означава, че като работиш и боравиш с неща, които са конечни на физическия свят, ги превръщаш в неща безконечни. Това означава, че човешкият дух на земята влага своята сила, за да се оплете в плът и да създаде човешкото тяло, а човешката душа представлява онзи модел и форма, чрез която трябва да се оплете човешкото тяло и да си създаде човешка форма. По този начин имаме от една страна човешкият дух и човешката душа, които са безконечни, слизат на земята и създават плътта и неговото тяло, които го движат и създават човешкия живот на земята.
към текста >>
Това означава, че човешкият дух на земята влага своята сила, за да се оплете в плът и да създаде човешкото тяло, а човешката душа
представлява
онзи модел и форма, чрез която трябва да се оплете човешкото тяло и да си създаде човешка форма.
Човешкото тяло се ражда, живее и умира - има начало, развитие, има и край. Да оплетеш една рокля означава да изплетеш предницата, гърба и след това да ги зашиеш, после да изплетеш ръкави и накрая и тях да прешиеш към роклята. Роклята е готова, но тя е резултат на един процес на форми, които имат конечност - имат начало и край. По този начин оплетената с шев рокля отговаря на онзи процес, при който човек се ражда, живее и умира. Но да оплетеш рокля без шев означава, че като работиш и боравиш с неща, които са конечни на физическия свят, ги превръщаш в неща безконечни.
Това означава, че човешкият дух на земята влага своята сила, за да се оплете в плът и да създаде човешкото тяло, а човешката душа
представлява
онзи модел и форма, чрез която трябва да се оплете човешкото тяло и да си създаде човешка форма.
По този начин имаме от една страна човешкият дух и човешката душа, които са безконечни, слизат на земята и създават плътта и неговото тяло, които го движат и създават човешкия живот на земята. И когато човек положи тялото там, от където го е взел, т. е. в земята, човешкият дух и човешката душа като безконечни форми преминават в друг свят и безконечност. И така се осъществява живота в своята последователност: живота на човешкият дух и човешката душа в Невидимия свят и живота на човешкият дух и човешката душа на земята посредством човешкото тяло. Ето защо човек е една малка проекция и е микрокосмос на човешкия дух и човешката душа слезнали на земята.
към текста >>
И така се осъществява живота в своята последователност: живота на човешкият дух и човешката душа в Невидимия свят и живота на човешкият дух и човешката душа на земята
посредством
човешкото тяло.
Но да оплетеш рокля без шев означава, че като работиш и боравиш с неща, които са конечни на физическия свят, ги превръщаш в неща безконечни. Това означава, че човешкият дух на земята влага своята сила, за да се оплете в плът и да създаде човешкото тяло, а човешката душа представлява онзи модел и форма, чрез която трябва да се оплете човешкото тяло и да си създаде човешка форма. По този начин имаме от една страна човешкият дух и човешката душа, които са безконечни, слизат на земята и създават плътта и неговото тяло, които го движат и създават човешкия живот на земята. И когато човек положи тялото там, от където го е взел, т. е. в земята, човешкият дух и човешката душа като безконечни форми преминават в друг свят и безконечност.
И така се осъществява живота в своята последователност: живота на човешкият дух и човешката душа в Невидимия свят и живота на човешкият дух и човешката душа на земята
посредством
човешкото тяло.
Ето защо човек е една малка проекция и е микрокосмос на човешкия дух и човешката душа слезнали на земята. Накъдрената коса Олга Славчева отишла на фризьор, накьдрила си косата и след това влезнала в клас, облечена с подходяща рокля. Учителят започнал беседа. Трябвало да покаже някой френологични центрове. И така както е била фризирана, започнал да показва на нейната глава различни френологични центрове.
към текста >>
Случаят с Велко Петрушев, който бе ръководител на варненското братство, беше малко забавен и
предизвикваше
усмивките на всички.
Това създаваше много изкушения и Учителят имаше много неприятности създадени от общественото мнение по повод на изкушенията на Неговите последователи. Някои от старите приятели имаха по-голяма дисциплина и бяха видели Учителя и Неговото истинско проявление като проявление на Божествения Дух чрез опитностите, които имаха с Него. В тези опитности имаше всичко - и изява, и проявление на Божествения Дух. Имаше и послушание на ученика. А това послушание се обличаше понякога в страхопочитание, да не се отклони от принципите на Школата, а в други случаи в благоговение към Духа Божий.
Случаят с Велко Петрушев, който бе ръководител на варненското братство, беше малко забавен и
предизвикваше
усмивките на всички.
Но неговото решение бе в духа на онова, което изложихме по-горе. Случаят е следният: Олга Славчева решава да направи посещение във варненското братство, за което в присъствието на няколко човека в една братска среща попита Велко, дали може да му дойде на гости и да му гостува. Въпросът е поставен в присъствието на всички и всички се поглеждат и оглеждат Олга Славчева, а тя цялата е засмяна, весела, слънчева и цветуща. Тя е не само са Божествената Любов, но и за земна любов. Но Велко успява да се съсредоточи и направо в упор изстрелва в засмяното й лице своят категоричен отговор: „Може да ми дойдеш на гости, но не в женска форма, а в мъжка форма, като мъж.
към текста >>
Но Велко успява да се
съсредоточи
и направо в упор изстрелва в засмяното й лице своят категоричен отговор: „Може да ми дойдеш на гости, но не в женска форма, а в мъжка форма, като мъж.
Случаят с Велко Петрушев, който бе ръководител на варненското братство, беше малко забавен и предизвикваше усмивките на всички. Но неговото решение бе в духа на онова, което изложихме по-горе. Случаят е следният: Олга Славчева решава да направи посещение във варненското братство, за което в присъствието на няколко човека в една братска среща попита Велко, дали може да му дойде на гости и да му гостува. Въпросът е поставен в присъствието на всички и всички се поглеждат и оглеждат Олга Славчева, а тя цялата е засмяна, весела, слънчева и цветуща. Тя е не само са Божествената Любов, но и за земна любов.
Но Велко успява да се
съсредоточи
и направо в упор изстрелва в засмяното й лице своят категоричен отговор: „Може да ми дойдеш на гости, но не в женска форма, а в мъжка форма, като мъж.
Затова ще чакаш следващото прераждане". Всички се засмяха, а брат Велко въздъхна с облекчение. Оставаме да предположим, че в следващото прераждане брат Велко може да се роди като жена, а Олга Славчева като мъж и не знаем какво би отговорил тогава брат Велко, ако е в женска форма на Олга Славчева, която ще е в мъжка форма. Имаше забавни неща, но имаше и трагични последици в Школата за онези, които бяха тръгнали по пътя на мъжа и жената. Трябва да се публикуват, за да бъдат за поучение.
към текста >>
Оставаме да
предположим
, че в следващото прераждане брат Велко може да се роди като жена, а Олга Славчева като мъж и не знаем какво би отговорил тогава брат Велко, ако е в женска форма на Олга Славчева, която ще е в мъжка форма.
Въпросът е поставен в присъствието на всички и всички се поглеждат и оглеждат Олга Славчева, а тя цялата е засмяна, весела, слънчева и цветуща. Тя е не само са Божествената Любов, но и за земна любов. Но Велко успява да се съсредоточи и направо в упор изстрелва в засмяното й лице своят категоричен отговор: „Може да ми дойдеш на гости, но не в женска форма, а в мъжка форма, като мъж. Затова ще чакаш следващото прераждане". Всички се засмяха, а брат Велко въздъхна с облекчение.
Оставаме да
предположим
, че в следващото прераждане брат Велко може да се роди като жена, а Олга Славчева като мъж и не знаем какво би отговорил тогава брат Велко, ако е в женска форма на Олга Славчева, която ще е в мъжка форма.
Имаше забавни неща, но имаше и трагични последици в Школата за онези, които бяха тръгнали по пътя на мъжа и жената. Трябва да се публикуват, за да бъдат за поучение. Портрет на Олга Славчева Ние съвременниците помним Олга Славчева, а вие следващите поколения ще можете да се вглеждате в нейния портрет и в безброй от снимките, в които и тя присъствува заснети при различни поводи на Изгрева, на Витоша и на Рила с Учителя и с Братството. Тя беше много емоционална и онова, което се зараждаше в нея като чувства, тя ги изразяваше веднага без всякакви задръжки. Тя бе една чувствена натура от най-чист вид, вечно засмяна и в усмивката й се излъчваше слънчева енергия и слънчева аура.
към текста >>
Ако се взрете в снимките и се
съсредоточите
ще видите, че това бе една проекция на един слънчев лъч в едно човешко тяло и то в женска форма.
Имаше забавни неща, но имаше и трагични последици в Школата за онези, които бяха тръгнали по пътя на мъжа и жената. Трябва да се публикуват, за да бъдат за поучение. Портрет на Олга Славчева Ние съвременниците помним Олга Славчева, а вие следващите поколения ще можете да се вглеждате в нейния портрет и в безброй от снимките, в които и тя присъствува заснети при различни поводи на Изгрева, на Витоша и на Рила с Учителя и с Братството. Тя беше много емоционална и онова, което се зараждаше в нея като чувства, тя ги изразяваше веднага без всякакви задръжки. Тя бе една чувствена натура от най-чист вид, вечно засмяна и в усмивката й се излъчваше слънчева енергия и слънчева аура.
Ако се взрете в снимките и се
съсредоточите
ще видите, че това бе една проекция на един слънчев лъч в едно човешко тяло и то в женска форма.
Тя реагираше бързо и можеше да премине много бързо от едно състояние в друго. Имаше моменти, когато бе засмяна, цялата лъчезарна и весела, а след минути и часове след като бе влезнала в контакт и се бе сблъскала с дисхармонични състояния, като упреци, обиди, огорчения, скандали, тя се разплакваше и плачеше с цялото си същество, така както и с цялото си същество се смееше, когато беше в другия полюс. Тя така бе устроена. За нея беше естествено и й подхождаше да бъде такава. Ако тези състояния бяха се случили другиму, то непременно другите биха се разстроили психически.
към текста >>
Например, при смъртта на цар Борис, заедно с много други българи изразяващи своята скръб, ние съвременниците я открихме на една снимка в един софийски вестник разплакана, как си бърше сълзите застанала в колоната за поклонение
пред
тленните останки на царя.
Тя реагираше бързо и можеше да премине много бързо от едно състояние в друго. Имаше моменти, когато бе засмяна, цялата лъчезарна и весела, а след минути и часове след като бе влезнала в контакт и се бе сблъскала с дисхармонични състояния, като упреци, обиди, огорчения, скандали, тя се разплакваше и плачеше с цялото си същество, така както и с цялото си същество се смееше, когато беше в другия полюс. Тя така бе устроена. За нея беше естествено и й подхождаше да бъде такава. Ако тези състояния бяха се случили другиму, то непременно другите биха се разстроили психически.
Например, при смъртта на цар Борис, заедно с много други българи изразяващи своята скръб, ние съвременниците я открихме на една снимка в един софийски вестник разплакана, как си бърше сълзите застанала в колоната за поклонение
пред
тленните останки на царя.
За други това бе недопустимо и то за един окултен ученик, да пролива сълзи за кесаря, т. е. за царя, но за нея, това бе естествено и всички онези, които я видяха във вестника от братските среди не я упрекнаха, защото знаеха, че това е Олга Славчева и нищо повече. През време на съборите от 1922/1923 г, когато двама млади хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов разиграха цяло братство в Търново въпреки предупрежденията на Учителя, то единствено Олга Славчева им се противопостави. За нея Учителят беше казал на времето, по същия повод, че тя ще ги отритне и че няма да им се даде. А тя беше много красива в онези години и беше привлекателна и желана от всеки, а особено от тези хубавци.
към текста >>
за царя, но за нея, това бе естествено и всички онези, които я видяха във вестника от братските
среди
не я упрекнаха, защото знаеха, че това е Олга Славчева и нищо повече.
Тя така бе устроена. За нея беше естествено и й подхождаше да бъде такава. Ако тези състояния бяха се случили другиму, то непременно другите биха се разстроили психически. Например, при смъртта на цар Борис, заедно с много други българи изразяващи своята скръб, ние съвременниците я открихме на една снимка в един софийски вестник разплакана, как си бърше сълзите застанала в колоната за поклонение пред тленните останки на царя. За други това бе недопустимо и то за един окултен ученик, да пролива сълзи за кесаря, т. е.
за царя, но за нея, това бе естествено и всички онези, които я видяха във вестника от братските
среди
не я упрекнаха, защото знаеха, че това е Олга Славчева и нищо повече.
През време на съборите от 1922/1923 г, когато двама млади хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов разиграха цяло братство в Търново въпреки предупрежденията на Учителя, то единствено Олга Славчева им се противопостави. За нея Учителят беше казал на времето, по същия повод, че тя ще ги отритне и че няма да им се даде. А тя беше много красива в онези години и беше привлекателна и желана от всеки, а особено от тези хубавци. По-късно Учителят й беше дал задача да напише очерк за двамата и особено за Михаил и да го даде в комичен вид, такъв какъвто си е бил. В нейната поезия ще намерите изразни форми, които ще ви вдигнат в облаците, но това не е въображение, а такова беше нейното състояние на духа и тя така възприемаше и предаваше нещата.
към текста >>
През време на съборите от 1922/1923 г, когато двама млади хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов разиграха цяло братство в Търново въпреки
предупрежденията
на Учителя, то единствено Олга Славчева им се противопостави.
За нея беше естествено и й подхождаше да бъде такава. Ако тези състояния бяха се случили другиму, то непременно другите биха се разстроили психически. Например, при смъртта на цар Борис, заедно с много други българи изразяващи своята скръб, ние съвременниците я открихме на една снимка в един софийски вестник разплакана, как си бърше сълзите застанала в колоната за поклонение пред тленните останки на царя. За други това бе недопустимо и то за един окултен ученик, да пролива сълзи за кесаря, т. е. за царя, но за нея, това бе естествено и всички онези, които я видяха във вестника от братските среди не я упрекнаха, защото знаеха, че това е Олга Славчева и нищо повече.
През време на съборите от 1922/1923 г, когато двама млади хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов разиграха цяло братство в Търново въпреки
предупрежденията
на Учителя, то единствено Олга Славчева им се противопостави.
За нея Учителят беше казал на времето, по същия повод, че тя ще ги отритне и че няма да им се даде. А тя беше много красива в онези години и беше привлекателна и желана от всеки, а особено от тези хубавци. По-късно Учителят й беше дал задача да напише очерк за двамата и особено за Михаил и да го даде в комичен вид, такъв какъвто си е бил. В нейната поезия ще намерите изразни форми, които ще ви вдигнат в облаците, но това не е въображение, а такова беше нейното състояние на духа и тя така възприемаше и предаваше нещата. А що се отнася до нейните екскурзии с Учителя, те са описани от нея в един такъв стил, че онзи, който ги чете има два начина - или да се качи с написаното от нея във висините, или да бъде един обикновен четец на земята.
към текста >>
В нейната поезия ще намерите изразни форми, които ще ви вдигнат в облаците, но това не е въображение, а такова беше нейното състояние на духа и тя така възприемаше и
предаваше
нещата.
за царя, но за нея, това бе естествено и всички онези, които я видяха във вестника от братските среди не я упрекнаха, защото знаеха, че това е Олга Славчева и нищо повече. През време на съборите от 1922/1923 г, когато двама млади хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов разиграха цяло братство в Търново въпреки предупрежденията на Учителя, то единствено Олга Славчева им се противопостави. За нея Учителят беше казал на времето, по същия повод, че тя ще ги отритне и че няма да им се даде. А тя беше много красива в онези години и беше привлекателна и желана от всеки, а особено от тези хубавци. По-късно Учителят й беше дал задача да напише очерк за двамата и особено за Михаил и да го даде в комичен вид, такъв какъвто си е бил.
В нейната поезия ще намерите изразни форми, които ще ви вдигнат в облаците, но това не е въображение, а такова беше нейното състояние на духа и тя така възприемаше и
предаваше
нещата.
А що се отнася до нейните екскурзии с Учителя, те са описани от нея в един такъв стил, че онзи, който ги чете има два начина - или да се качи с написаното от нея във висините, или да бъде един обикновен четец на земята. Писмо от Олга Славчева до Марийка Марашлиева 2.VI.1943 г., Тутракан Мила Марийке, Вярвам да си здрава вече. Това малко изпитание ти се даде, за да оцениш живота над всичко. Всичко ще мине и ще замине, но опитността остава и човек става по-мъдър. Щастлива съм, че опознах вашето семейство, не само за това, че ми оказахте гостоприемство, но защото всички вие, в целия си дом сте направили в сърцата си храм Богу.
към текста >>
Вие с Иванчо сте добри деца, Иванчо познах още в София на Изгрева
преди
1 - 2 години.
Писмо от Олга Славчева до Марийка Марашлиева 2.VI.1943 г., Тутракан Мила Марийке, Вярвам да си здрава вече. Това малко изпитание ти се даде, за да оцениш живота над всичко. Всичко ще мине и ще замине, но опитността остава и човек става по-мъдър. Щастлива съм, че опознах вашето семейство, не само за това, че ми оказахте гостоприемство, но защото всички вие, в целия си дом сте направили в сърцата си храм Богу. А това е най-важното на света.
Вие с Иванчо сте добри деца, Иванчо познах още в София на Изгрева
преди
1 - 2 години.
Много го обикнах, помня че доста се занимавах с него. Радвам се, че станахме приятели. Значи до Петра намерих Гого, Илия, тебе, баща ти, майка ти, Иванчо. Ако не беше Петър, никого от поменатите нямаше нито да видя, нито да опозная, нито да обикна. Значи, чрез него - забогатях с нови искрени приятели, а това е по-скъпоценно от злато и сребро.
към текста >>
То беше по-хубаво от това, което човек може да си
представи
.
Не говоря за майка ти - там работата е съвсем тъй велика и мощна, но внимавай вьрху внушенията на баща си! Той ти е двойникът от миналото - той ти е велик брат от миналото. Каква чудесна връзка, какво красиво, благородно минало! Поздравявам ви! Благодаря за гостоприемството!
То беше по-хубаво от това, което човек може да си
представи
.
Нямаше как друго яче - у Петрови не можеше, а вие се показахте отворени сърца да ме приемете. Пейте! Аз ви оставям моята песен, моето веселие и радост. Друга монета засега нямам. Бог да ви благослови! Целувам те, Марийке, и топло, сърдечно те притискам на сърцето си, което е пълно с обич за тия, които обичат Бога!
към текста >>
Душата ми с ужаси се бори На бури и зловещи океани И с мишци слаби тя вълните пори И често пада
пред
неравни брани. 4.
Сърдечен поздрав на добрата ти майчица, татко ти и незабравимия Иванчо, също и на всички познати. Ваша Олга Записала Марийка Марашлиева ВЕЧНО СЛОВО 1. От вечността пътувам през морето Към вечността завръщам се отново И моят факел свети ми в сърцето Изпълнено с вечно живо Слово. 2. Високо свети моят факел чуден През дни зловещи, мрачни и бурливи. Духът ми често морен и отруден Изпитва мъка и съмнения диви. 3.
Душата ми с ужаси се бори На бури и зловещи океани И с мишци слаби тя вълните пори И често пада
пред
неравни брани. 4.
Но моят дивен факел още свети И грее над разпенени талази, Когато мъка пълни ми сьрцето И няма никой близо да ме пази. 5. Когато превъзмогвам над вълните Светилника държаща в ръцете Съзирам нявга ликът на звездите И зная, туй от Бога мен привет е. 6. Тогава пак ме сила осиява Сърце ми крепне вече вдъхновено И слънцето отново ме съгрява Небето ме приветствува засмяно. 7. Тогаз ръка ми смело се издига С факела горящи към небето Като че ли Великий трон достига И мерва се на Бога пред лицето. 8. И силна става моята десница Готова съм да страдам и живея И мощна ставам, смела кат орлица И към Голгота да погледна смея. 9.
към текста >>
Тогаз ръка ми смело се издига С факела горящи към небето Като че ли Великий трон достига И мерва се на Бога
пред
лицето. 8.
Духът ми често морен и отруден Изпитва мъка и съмнения диви. 3. Душата ми с ужаси се бори На бури и зловещи океани И с мишци слаби тя вълните пори И често пада пред неравни брани. 4. Но моят дивен факел още свети И грее над разпенени талази, Когато мъка пълни ми сьрцето И няма никой близо да ме пази. 5. Когато превъзмогвам над вълните Светилника държаща в ръцете Съзирам нявга ликът на звездите И зная, туй от Бога мен привет е. 6. Тогава пак ме сила осиява Сърце ми крепне вече вдъхновено И слънцето отново ме съгрява Небето ме приветствува засмяно. 7.
Тогаз ръка ми смело се издига С факела горящи към небето Като че ли Великий трон достига И мерва се на Бога
пред
лицето. 8.
И силна става моята десница Готова съм да страдам и живея И мощна ставам, смела кат орлица И към Голгота да погледна смея. 9. Високо свети моят факел ярък Ей, ида, ида, Отче мой желани Сърцето си поднасям Ти подарък Подобно плод красив, благоуханен. Олга Славчева
към текста >>
68.
3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ
,
Никола Петков Ватев
,
ТОМ 6
Имайте
предвид
, че Господ не е человек.
3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ София, 25.IV.1906 г. Г-н Ватев, Получих вашето писмо. Аз ви питам имате ли дълбоко желание да намерите Истината и да слугувате на Господа, тъй както Той иска!
Имайте
предвид
, че Господ не е человек.
Той се от зло не изкушава. Мислите ли вие, че каквото се говори, каквото се пише е от Духа на чистата Истина? Трябва ли вие да слушате всеки дух? И да ставате проводници на чужди лъжи? Светът е пълен с лъжливи духове и ако някой отвори умът си за гостоприемството на тях, те ще му разкажат много чудни неща, да го удивят, да го углупят, но не и да го повдигнат и просветят.
към текста >>
Но
преди
да добиеш това, ти трябва да станеш носител на Истината, изпълнител на Правдата и образ на Любовта и да търсиш не своята слава, но славата Божия.
И да ставате проводници на чужди лъжи? Светът е пълен с лъжливи духове и ако някой отвори умът си за гостоприемството на тях, те ще му разкажат много чудни неща, да го удивят, да го углупят, но не и да го повдигнат и просветят. Ти сам знаеш, че много от нещата, които са ти казани са лъжливи и неверни. Твоята душа усеща това, но твоят ум, който обича щестлавието иска да те заблуди. Ти искаш да си образ и подобие на Господа, това е право дадено на всеки человек, който слуша Истината.
Но
преди
да добиеш това, ти трябва да станеш носител на Истината, изпълнител на Правдата и образ на Любовта и да търсиш не своята слава, но славата Божия.
Человек може да излъже себе си, може да излъже хората, но никога Бога. Сега вий в Търново се надхитрявате. На едного говори Майката Господня, на другиго Христос. Е, моля ви, как ще оправдаете факта, когато двата тия духове се карат помежду си? Дали светлото и чисто небе, пречистите духове са се опълчили един срещу друг?
към текста >>
Предупреждавам
ви всинца да не марите Святото Име Божие.
Сега вий в Търново се надхитрявате. На едного говори Майката Господня, на другиго Христос. Е, моля ви, как ще оправдаете факта, когато двата тия духове се карат помежду си? Дали светлото и чисто небе, пречистите духове са се опълчили един срещу друг? Плодът показва дървото и делата человека.
Предупреждавам
ви всинца да не марите Святото Име Божие.
Бог не е Бог на немирство, на завист и крамоли. Той е Бог на всяка благост и милост. На лъжата, каквото и име и да се й се тури, тя си е все лъжа. Не е важна само формата, важно е и съдържанието. Божите благословения и Господните дарби не се купуват.
към текста >>
Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба
преди
да се оформи и развие за растене и тогава да излезе на света?
Този, който мисли да воюва трябва първом да седне и да премери своите сили и да види дали ще може да издържи воюването. Защото славата се пада на тогова, който победи. Ти трябва да се завземеш повечко да четеш и да размишляваш и когато дойдеш до едно положително вътрешно убеждение, такова да изказваш това, което знаеш. Да поясня какво би станало със семе, което се оставя без заровено в земята? Не трябва лидо да се скрие, за да израсте?
Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба
преди
да се оформи и развие за растене и тогава да излезе на света?
Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ума и мярката Христова. Защото само Отец е, Който учи и дава знание. Само Негова Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко.
към текста >>
Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се
определи
тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост.
Защото славата се пада на тогова, който победи. Ти трябва да се завземеш повечко да четеш и да размишляваш и когато дойдеш до едно положително вътрешно убеждение, такова да изказваш това, което знаеш. Да поясня какво би станало със семе, което се оставя без заровено в земята? Не трябва лидо да се скрие, за да израсте? Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба преди да се оформи и развие за растене и тогава да излезе на света?
Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се
определи
тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост.
Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ума и мярката Христова. Защото само Отец е, Който учи и дава знание. Само Негова Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко. И когато Той благоволява, Той знае как да предаде знанието.
към текста >>
И когато Той благоволява, Той знае как да
предаде
знанието.
Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ума и мярката Христова. Защото само Отец е, Който учи и дава знание. Само Негова Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко.
И когато Той благоволява, Той знае как да
предаде
знанието.
Да ви не заблуждава някой. Отец е Виделина и в Него няма тъмнина, Очистете сърцето си. Святи бъдете, защото Отец е свят. Ваш П. К. Дънов София, 4.Х.
към текста >>
Защото
според
семето и жетвата.
Това да прави през ден, докато почувствува олекчение. Вам ви трябва послушание, повече търпение и въздържание. В плътта, человек винаги е изложен на страдания. За да се избави, Божествената Любов трябва да му е ръководител. Никакви лоши мисли, побуждения и желания не трябва да имат място в душата му.
Защото
според
семето и жетвата.
Аз ще ви съдействувам и помагам само тогава, когато се ръководите от Божествената Благост и вършите драговолно Неговата воля. Надявам се вие всички да станете умни и разумни и да не се поддавате на външни съблазни. Желая да се надпреварвате един на други да си отдавате почитание и всякой да мисли за другиго само добро. Така като живеете Господ ще съизволи да ви прати Своите велики благословения. Трябва да сте готови на всички жертви за Него.
към текста >>
Преди
всичко гледай да чистиш сърцето си, да просвещаваш умът си и да възпитаваш волята си.
Моя приятелски поздрав на целия кружок. Ваш верен П. К. Дънов Варна, 23.VII.1907r. Любезни Ватев, Получих писмото ви. Не желая сами да се заблуждавате.
Преди
всичко гледай да чистиш сърцето си, да просвещаваш умът си и да възпитаваш волята си.
Само при такива условия може да ви упътвам. Как мислите може ли на негласен инструмент да се свири добре? И с мътна вода да се изпират бели дрехи? Приложи душата си да търсиш Истината. И сърцето си Божията Любов и умът си Господнята Мъдрост.
към текста >>
Защото всякой стои или пада
според
живота си.
И сърцето си Божията Любов и умът си Господнята Мъдрост. Пази се от похвали. Те са камък на препъване. Научи се да обичаш всички хора без разлика. Аз виждам всичко и желая ти да не даваш място да изкушавате Духът ми.
Защото всякой стои или пада
според
живота си.
Ако вие се подвизавате Виделината ще дойде постепенно в душата ви. Чистота на сърцето това е потребно на тебе и на всички. Бъдете добри лозови пръчки. Засега търпение, вяра, упование, кротост и постоянство. Трябва да се сее преди да се жени, и копае преди да се бере.
към текста >>
Трябва да се сее
преди
да се жени, и копае
преди
да се бере.
Защото всякой стои или пада според живота си. Ако вие се подвизавате Виделината ще дойде постепенно в душата ви. Чистота на сърцето това е потребно на тебе и на всички. Бъдете добри лозови пръчки. Засега търпение, вяра, упование, кротост и постоянство.
Трябва да се сее
преди
да се жени, и копае
преди
да се бере.
Идущия месец ще уредя всичко като дойда. Сега всяко нещо ще си върви по обикновения пьт. Моите благи пожелания на всички. П. К. Дънов София, 19.Х.1907 г.
към текста >>
Идущия месец ще
уредя
всичко като дойда.
Ако вие се подвизавате Виделината ще дойде постепенно в душата ви. Чистота на сърцето това е потребно на тебе и на всички. Бъдете добри лозови пръчки. Засега търпение, вяра, упование, кротост и постоянство. Трябва да се сее преди да се жени, и копае преди да се бере.
Идущия месец ще
уредя
всичко като дойда.
Сега всяко нещо ще си върви по обикновения пьт. Моите благи пожелания на всички. П. К. Дънов София, 19.Х.1907 г. Любезни Ватев, Моя съвет е вий да идите на своето место назначение с вяра и упование и аз ще ви помагам да извлечете най-добрите уроци за себе си и домът ви.
към текста >>
И най-после ще се тури
ред
и
порядък
във всяка душа.
На лошите внушения ухо не давайте. Знайте, че който върши волята на своя Господар ще се благослови. Изхвърлете навън всичката ваша дряхлост. Великите Божии планове ще се завършат, тъй както е Неговата Воля. Царството Му ще завлада земята.
И най-после ще се тури
ред
и
порядък
във всяка душа.
Имайте Любов и съчувствие към всички и Бог ще бъде с вас в пътя на живота. От Моя страна ще ви дам потребното съдействие. Вяра коприна вяра. Поздрав г-жа Венета и Цветанка. Прочети им вашето писмо, то важи и за тях.
към текста >>
Предайте
моя поздрав на Величка и майка си.
Гневът, завистта, омразата, себелюбието покваряват и притъпяват душата и нейния ум. Вий се старайте да виждате във всичко добро. Ползвайте се от горчивите уроци на провидението, защото те са за ваше добро. После, старайте се да живеете в дома в мир и съгласие и единодушие и да си помагате един друг в мъчните работи на тоя живот. Засега тия са най-потребните неща за вази.
Предайте
моя поздрав на Величка и майка си.
Поздрави Стойчев и Иван Русчев. Поздрави нарочно и другите приятели в тракцията. В. В. П. К. Дънов София, 9.X.1910 г. Любезни, Н.
към текста >>
Веднъж сте посели трябва да оставите посятото да изникне и се развие
според
Божествения
ред
на нещата.
Любезни Н. Ватев, Получих вашето писмо. Работата ми е ясна. За вас и двама ви не остава друг път освен с търпение, вяра, надежда и упование да чакате отгоре да ви озарят и упътят във вашите действия. Да не допущате никоя лоша мисъл да ви обсеби.
Веднъж сте посели трябва да оставите посятото да изникне и се развие
според
Божествения
ред
на нещата.
Учете се от всичко да не повтаряте погрешките и спирате развитието на собствените ваши души. Защото Бог обича доброто, реда и чистотата във всичко. Това е моят съвет. Ваш верен П. К. Дънов София, 23.ХII.1910 г.
към текста >>
Защото Бог обича доброто,
реда
и чистотата във всичко.
Работата ми е ясна. За вас и двама ви не остава друг път освен с търпение, вяра, надежда и упование да чакате отгоре да ви озарят и упътят във вашите действия. Да не допущате никоя лоша мисъл да ви обсеби. Веднъж сте посели трябва да оставите посятото да изникне и се развие според Божествения ред на нещата. Учете се от всичко да не повтаряте погрешките и спирате развитието на собствените ваши души.
Защото Бог обича доброто,
реда
и чистотата във всичко.
Това е моят съвет. Ваш верен П. К. Дънов София, 23.ХII.1910 г. Любезна г-жа В. Ватева, Получих вашето писмо.
към текста >>
В живота на всяка душа на земята са
отредени
по някои работи да извърши.
Уроците, които Господ ви дава разбирайте добре. Той има власт и да дава и да взема. Вам се вижда това странно. Благодарете Му и се молете да преобърне всичко за добро. Вашето дете сега е в един свят много по-добър от тоя.
В живота на всяка душа на земята са
отредени
по някои работи да извърши.
Аз ще ви говоря по на дълго, кога ви срещна. Стига да сте разбрали моята задача. Тя е да имате повече любов към Господа и към вашите ближни. Когато човек греши, така умира от духовния свят. Господ иска да ви привлече по-близо до Себе Си.
към текста >>
Ако вярвате и живеете добре, Той е по-близо сега до нас отколкото
преди
.
През нея всеки ще мине. Тя е Божествения бирник, който събира недоборите. Тя е вратата за по-добър живот. Говори се с погребани и умрели с Христа, за да възкръснете в образа на Неговия живот. Това, което се сажда, ако не умре първом не може да изникне и да узрее и принесе плод.
Ако вярвате и живеете добре, Той е по-близо сега до нас отколкото
преди
.
А вземете урок за бъдеще. Четете 76 псалм, 3 глава Колосяном. Аз това знаях затова не ви писах. То е здраво сега, оздравяло право духовно. В материята здравие не може да има.
към текста >>
Пред
лицето на Господа има радост за всяка душа.
Свещеният подпис Обработвай сърцето си във всяка добродетел и Аз ще те възрастя и благословя. Свещеният подпис София, 24.XII.1912 г. Любезна В. Ватева, Получих вашето писмо. Желая да прекарате весело светлите празници и да се озарите с по- голяма Виделина в сърцето си, за Истината, да проумеете по на дълбоко Господнята Любов, с Която крепи света и да се заквасите с новия живот, който иде в света на разумните същества.
Пред
лицето на Господа има радост за всяка душа.
Любовта на Господа е, която весели всички сърца. Той е само във време на скърби и страдания, Който утешава и повдига падналата душа да не се обезсърчава, но да върви напред към светлото бъдеще на живота. Предай моя поздрав на Н. Ватев, на всички ваши домашни и приятели. Ваш верен П. К.
към текста >>
Той е само във време на скърби и страдания, Който утешава и повдига падналата душа да не се обезсърчава, но да върви
напред
към светлото бъдеще на живота.
Любезна В. Ватева, Получих вашето писмо. Желая да прекарате весело светлите празници и да се озарите с по- голяма Виделина в сърцето си, за Истината, да проумеете по на дълбоко Господнята Любов, с Която крепи света и да се заквасите с новия живот, който иде в света на разумните същества. Пред лицето на Господа има радост за всяка душа. Любовта на Господа е, която весели всички сърца.
Той е само във време на скърби и страдания, Който утешава и повдига падналата душа да не се обезсърчава, но да върви
напред
към светлото бъдеще на живота.
Предай моя поздрав на Н. Ватев, на всички ваши домашни и приятели. Ваш верен П. К. Дънов София, 1914 г. Любезни Н.
към текста >>
Предай
моя поздрав на Н.
Ватева, Получих вашето писмо. Желая да прекарате весело светлите празници и да се озарите с по- голяма Виделина в сърцето си, за Истината, да проумеете по на дълбоко Господнята Любов, с Която крепи света и да се заквасите с новия живот, който иде в света на разумните същества. Пред лицето на Господа има радост за всяка душа. Любовта на Господа е, която весели всички сърца. Той е само във време на скърби и страдания, Който утешава и повдига падналата душа да не се обезсърчава, но да върви напред към светлото бъдеще на живота.
Предай
моя поздрав на Н.
Ватев, на всички ваши домашни и приятели. Ваш верен П. К. Дънов София, 1914 г. Любезни Н. Ватев, Ако Епитропов не дойде до петък 8-того в Русе, вий сте свободни да заминете и използувате вашата отпуска.
към текста >>
Дънов
Редът
9 (22) П.
Дънов София, 1914 г. Любезни Н. Ватев, Ако Епитропов не дойде до петък 8-того в Русе, вий сте свободни да заминете и използувате вашата отпуска. На 9 август бъдете двамата с Величка в Търново. Ваш верен П. К.
Дънов
Редът
9 (22) П.
Р. Ж. 1918, март Ставане в четири, приготвяне, почване.С Добрата молитва, с размишление върху 12 точки, съдържащи се в нея.Прочитане на Истината и размишление върху основните мисли на беседата.Спомнене на всички братя и сестри, приятели, пожелаване Божието благословение да почине на тях. Да изпълни Господ мои и Господ ваш техните души, умове и сърца с всяко утешение, радост и веселие на Благия Си Дух. Да разберат смисъла на Любовта, която Бог е изявил в живот. Да разберат и проумеят съдържанието на Вярата, която е чистият Дух на живота.
към текста >>
Аз ще
уредя
работите.
Работите по някой път сами вземат своя край и то в най-добрата насока. Често промяната е лекуване на такова положение. Г-жа ви да излезе, така също и децата през летния сезон, това ще се отрази добре и на теб. За другите неща кога да се срещнем ще поговорим. Услужете на г-жа Казанлъклиева и каквото дадете минете го на моя сметка.
Аз ще
уредя
работите.
Моя поздрав вам и на всички. В. В. П. К. Дънов София, 24 март 1916 г. Любезна В. Ватева, Получих вашето писмо.
към текста >>
Но добър е Господ, Той е
отредил
нещо по-високо за човека.
Ватева, Получих вашето писмо. При слагането на сегашните събития, които се развиват в света, човек трябва да има голям запас от вяра, за да може ясно да прозира бъдещето, което носи Божиите блага. Трудно е човек да намери смисъл в страданията, но той трябва да бъде герой, да ги понесе и да извлече всичката поука от тях. По този начин възпитава хората на земята. Хората почват да мислят само когато страдат.
Но добър е Господ, Той е
отредил
нещо по-високо за човека.
Има блага, които го очакват и ще му се дадат, когато трябва да се работи за повдигането на човешката душа. Вършете чистосърдечно това, което Божия Дух ви учи. Слушайте вътрешния глас на своята душа. Господ ще даде виделина на всички, които на Него уповават. Бъдете бодри, весели, смели и решителни в пътя на живота.
към текста >>
Господ ще
уреди
всичко за добро.
Дънов (свещеният подпис) София, 30.V.1916 г. Любезни Н. Ватев, Изпитанията в живота идват за повдигането и облагородяването на душата. И човек трябва да ги посрещне мъжествено и самоотвержено, като герой на бойното поле. Никой нищо не е внесъл в тоя свят и нищо не може да отнесе със себе си в другия.
Господ ще
уреди
всичко за добро.
Добрите хора всякога трябва да се учат. Светът е училище за тях. Те трябва да знаят, защо се раждат, защо страдат, защо живеят и защо умират. Във време на мъчнотии човек трябва да има вяра в крайната победа на доброто и правото. Всичко работи за добро на онези, които уповават на Господа.
към текста >>
Трябва всякога да се има
предвид
великия закон, който ръководи съдбините на живущите на земята.
Добрите хора всякога трябва да се учат. Светът е училище за тях. Те трябва да знаят, защо се раждат, защо страдат, защо живеят и защо умират. Във време на мъчнотии човек трябва да има вяра в крайната победа на доброто и правото. Всичко работи за добро на онези, които уповават на Господа.
Трябва всякога да се има
предвид
великия закон, който ръководи съдбините на живущите на земята.
Ще сторя, което е добро. Ваш верен П. К. Дънов (свещеният подпис) София, 25 септември 1916 г. Любезна В. Ватева, Нарядът и за тая година ще остане същия, ще се стараете да се водите по Духа.
към текста >>
Като се
поуредят
времената ще ви посетя.
Всичко върви на добре. Как е Стойчев? Той в Русе ли е? Господ ще обърне всичко на добро. Моят поздрав вам и на всички приятели.
Като се
поуредят
времената ще ви посетя.
Ваш верен П. К. Дънов (свещеният подпис) Варна, 10.III.1918 г. Обична В. Н. Ватева, Живейте с твърдата и разумна вяра в Господа. Изпитанията при сегашните условия са неизбежни, защото човешката карма се ликвидира и всеки трябва да плати по нещо.
към текста >>
Дънов (свещеният подпис) Римляном 14:12 И тъй всеки от нас за себе си ще даде ответ
пред
Бога.
Силата на всяко дело е в усърдието и вярно изпълнение по дух. Аз изпращам наряда по Ст. Тошев, той като си го препише ще ви го даде. Моя поздрав вам и на домашните ви и на всички братя и сестри. В. В. Ж. К. В. О. П. К.
Дънов (свещеният подпис) Римляном 14:12 И тъй всеки от нас за себе си ще даде ответ
пред
Бога.
Постоянство в молитва. Варна, 9.V.1918 г. Любезна В. Н. Ватева, Изпращам ви с под. Младен Попов 20 яйца червени и хляб, раздайте ги на приятелите.
към текста >>
Любезни Ватев,
Редът
за 9 и 10 март 1919 г.
Това, което става сега е още неясно, но ще се проясни. Поздрав от Величка и от всички добри приятели отгоре. Вам и на дома Моето благословение и Благословението на Господа на всичката пълнота да бъде с вас и с всички. Ж. К. В. О. София, 8.II.1919 г.
Любезни Ватев,
Редът
за 9 и 10 март 1919 г.
е следният: Ставане в 5 часа, започване в 5 и 40 минути.Добрата молитва. Малка пауза.Четене от Лука 2 гл. от 8 до 14 стих, размишление върху думите ангелски.Четене от Матея 4 гл. от 11 до 12 ст., размишление, призоваване Господа на помощ.Четене от Деянията 8 гл. от 26 до 40 ст., размишление, да слушаме кога ангела говори.Четене от Деяния 9 гл.
към текста >>
Редът
дайте на всички, които могат по дух и да го изпълнят.
от 3 до 6 ст., размишление, да изпълняваме катоКорнелия.Четене от Деяния 10 гл, от 34 до 43 ст., размишление, да говорим, което Господ иска.Свободна молитва на душата.Отче наш. Заключение: Да се изпълни от по двама души мъже и по две жени в отделни групи. Мъже от жени отделно. Ако остане някой да се присъедини към някоя двойка. Съберете се на братска вечеря на 9 вечерта.
Редът
дайте на всички, които могат по дух и да го изпълнят.
Бог е Любов. Бог е Любов вечна. Бог е Бог на Любов вечна и постоянна. Господ на всичката пълнота ще въздигне всичко в живот и Истина. Светла вяра да пълни сърцата ви.
към текста >>
Засега, нека стои у вази докато
уредим
работата с печатането где и как.
Все що попросите в Мое Име Аз ще го сторя. Не бой се мало стадо Отец ваш е благоволил да ви даде царство. (Свещеният подпис) София, 10.V.1919r. Любезни Никола Ватев, Получих вашето писмо. Относително хартията ше ви пиша после.
Засега, нека стои у вази докато
уредим
работата с печатането где и как.
Има някои малки спънки, но те ще се уредят. Във всяка работа все ще има малки спънки непредвидени. Господ обаче ще уреди и изведе Своето дело на добър край. Впрочем то е уредено. Поздрав на всички.
към текста >>
Има някои малки спънки, но те ще се
уредят
.
Не бой се мало стадо Отец ваш е благоволил да ви даде царство. (Свещеният подпис) София, 10.V.1919r. Любезни Никола Ватев, Получих вашето писмо. Относително хартията ше ви пиша после. Засега, нека стои у вази докато уредим работата с печатането где и как.
Има някои малки спънки, но те ще се
уредят
.
Във всяка работа все ще има малки спънки непредвидени. Господ обаче ще уреди и изведе Своето дело на добър край. Впрочем то е уредено. Поздрав на всички. В. В.
към текста >>
Във всяка работа все ще има малки спънки
непредвидени
.
(Свещеният подпис) София, 10.V.1919r. Любезни Никола Ватев, Получих вашето писмо. Относително хартията ше ви пиша после. Засега, нека стои у вази докато уредим работата с печатането где и как. Има някои малки спънки, но те ще се уредят.
Във всяка работа все ще има малки спънки
непредвидени
.
Господ обаче ще уреди и изведе Своето дело на добър край. Впрочем то е уредено. Поздрав на всички. В. В. Дънов (Свещеният подпис) София, 12.ХII.1921 г.
към текста >>
Господ обаче ще
уреди
и изведе Своето дело на добър край.
Любезни Никола Ватев, Получих вашето писмо. Относително хартията ше ви пиша после. Засега, нека стои у вази докато уредим работата с печатането где и как. Има някои малки спънки, но те ще се уредят. Във всяка работа все ще има малки спънки непредвидени.
Господ обаче ще
уреди
и изведе Своето дело на добър край.
Впрочем то е уредено. Поздрав на всички. В. В. Дънов (Свещеният подпис) София, 12.ХII.1921 г. Любезни Н.
към текста >>
Впрочем то е
уредено
.
Относително хартията ше ви пиша после. Засега, нека стои у вази докато уредим работата с печатането где и как. Има някои малки спънки, но те ще се уредят. Във всяка работа все ще има малки спънки непредвидени. Господ обаче ще уреди и изведе Своето дело на добър край.
Впрочем то е
уредено
.
Поздрав на всички. В. В. Дънов (Свещеният подпис) София, 12.ХII.1921 г. Любезни Н. Ватев, С Христо Бъчваров ви изпращам три беседи: „Брат и сестра на Христа", „Планът", „Те ще просветнат".
към текста >>
(Свещеният подпис) Изпращам ви 45 екземпляра от съборните беседи, раздайте ги сега в новолунието
според
вашето усмотрение на всички ония, които се подвизават и са били на събора.
Четете ги по една на седмица. Нека и да си препишат ако много искат. Моя привет на всички приятели. Това са Моите дълги писма до вас. Четете, размишлявайте.
(Свещеният подпис) Изпращам ви 45 екземпляра от съборните беседи, раздайте ги сега в новолунието
според
вашето усмотрение на всички ония, които се подвизават и са били на събора.
Поздрав на всички приятели. Ако не ви достигнат съобщете колко екземпляра ви трябват. Само Божията Любов (Свещеният подпис) София, 8.V.1924r. Любезни Н. Ватев, Всичко постепенно ще се изправи.
към текста >>
Аз ще
уредя
всичко.
Живота има друг един смисъл. Избягвайте изкуствеността. Нека всичко да почина върху закона на разумността. Бог е Бог на живите на любящите души. От всичко трябва да се вади поука.
Аз ще
уредя
всичко.
Пазете доброто от миналото, което Бог е вложил във вас. Мир имайте в себе си. Гледайте с вяра на бъдещето. Не се уповавайте на човешките разпореждания и уредби. Доброто, Любовта с устави не върви, тя е свободна.
към текста >>
Не се уповавайте на човешките разпореждания и
уредби
.
От всичко трябва да се вади поука. Аз ще уредя всичко. Пазете доброто от миналото, което Бог е вложил във вас. Мир имайте в себе си. Гледайте с вяра на бъдещето.
Не се уповавайте на човешките разпореждания и
уредби
.
Доброто, Любовта с устави не върви, тя е свободна. Живейте по Бога, Само Божията Любов (Свещеният подпис)
към текста >>
69.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
За нашата махала и улица ти писах и вярвам, че вече имаш
представа
какво е развалини.
Мила Маре, Вземам голям лист да пиша, защото имам много неща да ти съобщя. Аз съм още в София, защото човек цял ден си губи времето и нищо не може да свърши. Учрежденията пръснати, когото търсиш, не можеш да го намериш. Времето от вчера се оправи и снощи веднага има затъмнение и летяха над София единични самолети - сигурно тези дни пак ще додат тези гангстери. София е почти запустяла и навсякъде разрушения виждаш.
За нашата махала и улица ти писах и вярвам, че вече имаш
представа
какво е развалини.
Сега обаче като обиколих по-добре видях, че има на още много места бомби, които не бях видял. Така например бомби има пред входа на Аламанчеви, на кооперацията, която е зад нас, пред Золотов, който е до нея и по-надолу в къщата на Тананов, всред къщата на Танинчеви и още много други места. Аз стоя тук, ама да ти кажа право, не ми се седи никак, но трябва да стоя, за да си нареждам работите и да се грижа за къщата и за складовете. Ето сега ще гледам да мога да взема работници да направя керемидите на покрива, та при нов дъжд да не тече. Ето Горбанов, на който всичкия покрив беше разнебитен, сега го поправи и покри с керемиди.
към текста >>
Така например бомби има
пред
входа на Аламанчеви, на кооперацията, която е зад нас,
пред
Золотов, който е до нея и по-надолу в къщата на Тананов,
всред
къщата на Танинчеви и още много други места.
Учрежденията пръснати, когото търсиш, не можеш да го намериш. Времето от вчера се оправи и снощи веднага има затъмнение и летяха над София единични самолети - сигурно тези дни пак ще додат тези гангстери. София е почти запустяла и навсякъде разрушения виждаш. За нашата махала и улица ти писах и вярвам, че вече имаш представа какво е развалини. Сега обаче като обиколих по-добре видях, че има на още много места бомби, които не бях видял.
Така например бомби има
пред
входа на Аламанчеви, на кооперацията, която е зад нас,
пред
Золотов, който е до нея и по-надолу в къщата на Тананов,
всред
къщата на Танинчеви и още много други места.
Аз стоя тук, ама да ти кажа право, не ми се седи никак, но трябва да стоя, за да си нареждам работите и да се грижа за къщата и за складовете. Ето сега ще гледам да мога да взема работници да направя керемидите на покрива, та при нов дъжд да не тече. Ето Горбанов, на който всичкия покрив беше разнебитен, сега го поправи и покри с керемиди. Във вторник отидох на Мърчаево и бях на разговор с Учителя от 10.30 ч. до 12.20 минути.
към текста >>
и това продължава години на
ред
.
Всички работи зависят само от хората. Ако хората станат умни и работите ще вървят добре. Един има да взема от друг 1000 лв. и води дело в продължение на 8 години и похарчи 10 000 лв. Друг има да взема 100 лв., а похарчи, за да го съди 1000 лв.
и това продължава години на
ред
.
разумно ли е това? Не е ли по-доб- ре да пие една студена вода за тези 1000 лв. или 100 лв. и да ги опрости; или да се споразумеят и уредят вземанията си с разбирателство. И сега се води такава война.
към текста >>
и да ги опрости; или да се споразумеят и
уредят
вземанията си с разбирателство.
Друг има да взема 100 лв., а похарчи, за да го съди 1000 лв. и това продължава години на ред. разумно ли е това? Не е ли по-доб- ре да пие една студена вода за тези 1000 лв. или 100 лв.
и да ги опрости; или да се споразумеят и
уредят
вземанията си с разбирателство.
И сега се води такава война. Победата носи неминуемо дългове и инвалиди. Ще трябва да минат 25 години, за да се народят отново всички избити във войната и тези нови хора ще бъдат добри работници, за да дойде царството Божие и да настъпи любовта, истината и мъдростта. Що е война? Големи загуби, малки печалби.
към текста >>
Преди
окупацията на Добруджа нашите даже бяха намислили да обявят война на Румъния.
Америка и Англия ги събудиха от летаргичния им сън, но после може да дойде още по-лошо. Ние, българите се показахме по-големи германофили от самите германци. Казват на българите да изпъдят германците от България, но ние имаме коз, защото им отговаряме, защо те не могат да ги изпъдят от Италия. Англичаните все пак са търговци, хора на интереса и може с тях да се спогодим. Германците нямат вече приятели, а само ние сме с тях, като Санчо Панса.
Преди
окупацията на Добруджа нашите даже бяха намислили да обявят война на Румъния.
Какво е спечелила България от войните? За 1000 години е водила 150 войни, значи всяка 8 години по една. Всички се надуват и сами се правят велики, а всъщност нищо не са, защото като види насреща си по-голям лъв от него, готов е да бяга, макар че и другият лъв е като него. В един цирк разигравали лъвове. Случило се един ден умрели, а представлението било обявено.
към текста >>
Случило се един ден умрели, а
представлението
било обявено.
Преди окупацията на Добруджа нашите даже бяха намислили да обявят война на Румъния. Какво е спечелила България от войните? За 1000 години е водила 150 войни, значи всяка 8 години по една. Всички се надуват и сами се правят велики, а всъщност нищо не са, защото като види насреща си по-голям лъв от него, готов е да бяга, макар че и другият лъв е като него. В един цирк разигравали лъвове.
Случило се един ден умрели, а
представлението
било обявено.
Склонили един да го облекчат в лъвска кожа да излезе да играе на арената. Във време на игрането на ринга, от друга една врата излиза още един по-голям от него лъв. Човекът с лъвската кожа като вижда това настръхва и се готви до побегне, но в това време другият лъв се доближил и се навел та му прошепнал на ухото да не чуе публиката: „Не се страхувай и аз съм като теб“. Това са силните. Силният е докато види насреща лъва.
към текста >>
Старото християнство (
допреди
революцията) в Русия сега няма място, сега там е ново християнство.
Човекът с лъвската кожа като вижда това настръхва и се готви до побегне, но в това време другият лъв се доближил и се навел та му прошепнал на ухото да не чуе публиката: „Не се страхувай и аз съм като теб“. Това са силните. Силният е докато види насреща лъва. Германците трябваше досега да намерят начин да свършат войната. Те трябва да се откажат от идеята „Германия над всичко“.
Старото християнство (
допреди
революцията) в Русия сега няма място, сега там е ново християнство.
Русия е конфедерация, всички членуващи в нея народи имат общи интереси, обаче всеки народ си има свои права, свои обичаи, своя религия. Едно време не искаха да остане Сан-Стефанска България, защото щяла да стане задунайска губерния, но за да стане това има много други работи, които я отдалечаваха от това. Плашеното от Русия не беше толкова страшно. Германците вървят по пътя на англичаните и постъпват също жестоко, а това не трябваше да правят. Германците имат отлични военни, но нямат политици.
към текста >>
Има само една държава където съществува божественият
порядък
- това е Божествената държава.
Тази война е израз на кармичната вражда между богати и сиромаси. Богатият трябва да се научи когато плаща на сиромаха да му плати 1 лв. повече (ако има да взема 45 лв. да му даде 46 лв.), а не да го подяда. Казват някои: „Мъчна работа“ и най-мъчните работи са лесни, който знае, как да ги направи.
Има само една държава където съществува божественият
порядък
- това е Божествената държава.
Целият астрален свят по-рано беше в ръцете на черната ложа, сега обаче тези духове са изпъдени оттам. Които сега умират отиват в астралния свят където се поправят, подготвят и идват на земята вече като добри работници. Сега войната е на физическото поле от черната ложа. Войните ги образува богатството и съблазънта за него. Има два вида войни: война на смъртта и война на живота.
към текста >>
Днес на обед имаше
предупреждение
за тревога.
Георги относно шумците каза: „Е, нали има там гарнизон. То Сливен е последен, където ще додат, ако додат“. Искаше да каже, че е по- опасно от тях в селата, които са далеч от града и че не ще рискуват да додат чак до самия град. Тука какво да ти кажа. Снощи имаше над София, но единични самолети и това ни кара да мислим, че днес-утре може да очакваме нещо.
Днес на обед имаше
предупреждение
за тревога.
Лиляна не би ли могла да си намери някоя работа там в Сливен. Говори с Кольо да й потърси. Дотук спрях снощи, защото ми се спеше и си легнах в 10.30 ч., но в 12 ч. имаше тревога и трая близо 4 часа, та сега съм уморен от безсънието, но слава Богу, че мина без бомби. Мен не ме чакай по-рано от десет дни, защото има да ходя в Лъджене, после Черни Вит и чак тогава при вас, ако е живот и здраве.
към текста >>
Мила Маре, В неделя ходихме с Младенчо и Лиляна при Учителя и аз пак можах да водя един дълъг разговор в присъствието на Лиляна, от който разговор държах бележки за по-важните мисли, които искам да ти ги
предам
.
Вие как сте, Кольо и Цвета идват ли при вас за спане, или пак не им се качва. Сега за Гергьовден ще бъде при вас весело и съжалявам, че не ще мога да бъда. Поздрави на всички. Целувам ви. Твой Ильо Второ писмо до съпругата му София, 15.V.1944 г.
Мила Маре, В неделя ходихме с Младенчо и Лиляна при Учителя и аз пак можах да водя един дълъг разговор в присъствието на Лиляна, от който разговор държах бележки за по-важните мисли, които искам да ти ги
предам
.
Беше много разположен, даже Боян Боев ми казва, че правело впечатление на околните там, че към мен бил много благоразположен и водел дълги разговори, каквито рядко с други е водел. Разбира се аз се чувствам много поласкан от това негово внимание. Може би намира в мен някакви работи,които да му дават надежда, че може и от мен да излезе нещо. Въпросите, които му задавах няма да ги пиша, защото ще стане много дълго - цяла беседа, затова като дойда ще го четем заедно и ще ти кажа моите въпроси. Ето неговите отговори: (14.V.1944 г.- Ill-ти разговор) „Победата ще бъде на страната на доброто.
към текста >>
Сегашните народи разсъждават като
преди
3000 години.
Всички воюващи трябва да разберат това и да поумнеят, защото иначе големи страдания ги чакат. Злото - това е обществената безопасност, където като влезе човек ще трябва да бъде поставен на изпитания. За силния няма закони и няма отговорност и виновност. Вълкът като извърши престъпление няма кого да хванат и да държат отговорен. Овцата обаче като извърши престъпление (влезе да пасе в забраненото), отговорен е и плаща щетите господаря й.
Сегашните народи разсъждават като
преди
3000 години.
Тази тяхна карма е карма на миналото и затова трябва да се изплати и ликвидира с нея. Никоя война досега не е била толкова жестока, варварска и с толкова много жертви. Христос самичък се пожертвува за доброто на всички - това е доброто; значи един се жертвува за благото на всички. Злото - тука всички се жертвуват за доброто на един. Кое е доброто?
към текста >>
Веднъж той извършил някакво нарушение при своя разгулен живот и трябвало да отговаря
пред
съда.
Когато един умира за благото на всички. Кое е злото? Когато всички умират за благото на един. За лошите хора законите служат като ограничение. За пример: В Англия имало един престолонаследник, който живеел много разпуснато.
Веднъж той извършил някакво нарушение при своя разгулен живот и трябвало да отговаря
пред
съда.
Всички смятали, че не ще има съдията кураж да го осъди. Обаче за изненада на всички съдията го осъдил на глоба и три дни затвор. Минало време и този принц наследил престола и станал крал. Съдията очаквал кралят да го гони и му отмъсти за смелостта му да го осъди като престолонаследник, обаче за учудване на всички кралят дал най-почетна служба на съдията. Сега хората мислят трезво.
към текста >>
Бог я вече прави и си е избрал хората, които ще ги изпрати да я
наредят
.
Робът е такъв до 45 години и след това е свободен. За пример: Имало един поп, който придобил собствеността на една нива и почвайки да я обработва, казал: „Сега аз ще те науча как се работи и как ще раждаш“. А нивата му казала: „Колко души чорбаджии като тебе минаха през главата ми та не ме научиха и ти ще минеш като тях“. Земята е училище за всички. Идва вече новата държава, която ще бъде една, а тя е Божествената държава.
Бог я вече прави и си е избрал хората, които ще ги изпрати да я
наредят
.
Щом като можем да вървим подир сегашните водачи, защо да не вървим подир другите, които ще изпрати Бог ако додат по-добри. Тези, които Бог ще изпрати, ще ги познаем, защото всички, което е по- добро се разпознава лесно. Ако сега хората слушат Чърчил, Рузвелт и др. защо да не послушат хората на Бога. Ако в града запалят една лампа, колкото и да е голяма не може да освети целия град, но когато изгрее слънцето то ще освети навсякъде със своята изобилна светлина.
към текста >>
Всички трябва да капитулират
пред
Божествената сила.
Хората ще се изменят незабелязано, така както незабелязано наближава пролетта. Всяко добро е плод на Божествения свят. Когато нещата почнат да цъфтят (цветята) навън под откритото небе, а не в парника, значи, че пролетта е дошла. Светът сега е миниран, той е обсадно положение, от което има само един изход - капитулация. Капитулация чака само тази обсада, иначе тя може да се премахне.
Всички трябва да капитулират
пред
Божествената сила.
Само когато хората го видят, тогава ще го повярват това. За войните майките са виновни. Ако майките започнат още от утробата да възпитават детето си да не прави зло никому и да не убива и това възпитание продължи докато детето порасне, ще има ли хора способни да убиват? Ако на една трънка присадите череша, то соковете от трънката като додат до черешата няма да дадат плод трънка, а ще се роди череша и обратното. Има хора присадени на трънка - череши, и обратното.
към текста >>
Божественият
порядък
ще дойде.
“, а другият питал: „Защо ти е едното око кафяво? “ Значи цели 10 години те криели, но дошъл момента, когато се издали. Гладът ще накара хората да потърсят добрия хляб. Когато хората изгладнеят, те ще намерят хляба. Има неща, които са непонятни за хората.
Божественият
порядък
ще дойде.
Злото не може повече да отиде по-далеч. Всяко нещо има своя краен предел. Свободата с оръжие не се добива, тя не е нещо физическо. Тя не се добива също и нито с пари, нито със закони. Ние трябва да ценим в хората знанията, защото иначе Бог ще ни покаже камшика.
към текста >>
Всяко нещо има своя краен
предел
.
Гладът ще накара хората да потърсят добрия хляб. Когато хората изгладнеят, те ще намерят хляба. Има неща, които са непонятни за хората. Божественият порядък ще дойде. Злото не може повече да отиде по-далеч.
Всяко нещо има своя краен
предел
.
Свободата с оръжие не се добива, тя не е нещо физическо. Тя не се добива също и нито с пари, нито със закони. Ние трябва да ценим в хората знанията, защото иначе Бог ще ни покаже камшика. За пример: Имало един полковник много груб. Той имал един ординарец, един много начетен и учен човек, който понасял безропотно ор- динарческата служба, макар че полковникът постоянно го обиждал и грубял.
към текста >>
Хората трябва да научат законите на тялото си и оттам ще извадят всички закони и
порядък
в света.
Ние трябва да се научим, да знаем, какво да искаме. За пример: Когато се освободи България, пристига от Америка един българин, учен и се явява при княз Батенберг да иска служба. Нямайки учени хора, князът му казал, че ще го направи министър, обаче българинът не знаейки какво е това министър, казал, че иска да бъде направен директор, мислейки че тази служба е по-голяма. Тогава князът го изпратил при министъра, за да го назначи директор. Трябва да се научим, да знаем, какво да искаме.
Хората трябва да научат законите на тялото си и оттам ще извадят всички закони и
порядък
в света.
Във физическия свят трябва да изучат стомашната система. В духовния свят трябва да изучат дихателната система. В Божествения свят трябва да изучат умствената система (мозъка). Стомахът има 10 милиона клетки, които работят в идеален унисон и ритъм за целия организъм. Тези милиони клетки работят, а не им се плаща.
към текста >>
На Младенчо можах да
наредя
следното: Отмениха отиването му в Щип, остава тук в допълняющето отделение на 4-ти Артилерийски полк, които са в новите казарми при Дървеница.
Бог дава понякога така нещата, че да има хармония и щастие между хората. Хората трябва да станат разумни, за да подготвят по-добри условия да посрещнат доброто, което идва.“ Така приключи разговорът ми с него. Мислите му ти ги пиша неогладени стилистично, но няма време. Трябва да седна да помисля върху писаното и да си припомня разговора, за да огладя бележките. Това ще стане като си дода в Сливен след десетина дни.
На Младенчо можах да
наредя
следното: Отмениха отиването му в Щип, остава тук в допълняющето отделение на 4-ти Артилерийски полк, които са в новите казарми при Дървеница.
Командир е полковник Кръстев Андрей (който беше във Враца) и който ти прати много здраве и поръча да ти кажа да не се безпокоиш и мислиш за Младенчо, той ще го нареди добре. Навярно ще го вземе при себе си. Тази сутрин го заведох в казармата аз и го оставих при Кръстев да го облечат. Вярвам, че ще може да си идва всеки месец в отпуска, а освен това ще може да прескача и до София да наглежда къщата и складовете с паркет, защото Мирчо го мобилизират и тези дни и той заминава. Искаш да съм го освободил съвсем, а не знаеш, какъв зор видях докато можах това да наредя.
към текста >>
Командир е полковник Кръстев Андрей (който беше във Враца) и който ти прати много здраве и поръча да ти кажа да не се безпокоиш и мислиш за Младенчо, той ще го
нареди
добре.
Хората трябва да станат разумни, за да подготвят по-добри условия да посрещнат доброто, което идва.“ Така приключи разговорът ми с него. Мислите му ти ги пиша неогладени стилистично, но няма време. Трябва да седна да помисля върху писаното и да си припомня разговора, за да огладя бележките. Това ще стане като си дода в Сливен след десетина дни. На Младенчо можах да наредя следното: Отмениха отиването му в Щип, остава тук в допълняющето отделение на 4-ти Артилерийски полк, които са в новите казарми при Дървеница.
Командир е полковник Кръстев Андрей (който беше във Враца) и който ти прати много здраве и поръча да ти кажа да не се безпокоиш и мислиш за Младенчо, той ще го
нареди
добре.
Навярно ще го вземе при себе си. Тази сутрин го заведох в казармата аз и го оставих при Кръстев да го облечат. Вярвам, че ще може да си идва всеки месец в отпуска, а освен това ще може да прескача и до София да наглежда къщата и складовете с паркет, защото Мирчо го мобилизират и тези дни и той заминава. Искаш да съм го освободил съвсем, а не знаеш, какъв зор видях докато можах това да наредя. Цели пет дни съм тичал непрекъснато по селата докато уредя, защото всички са евакуирани около София, а няма съобщения.
към текста >>
Искаш да съм го освободил съвсем, а не знаеш, какъв зор видях докато можах това да
наредя
.
На Младенчо можах да наредя следното: Отмениха отиването му в Щип, остава тук в допълняющето отделение на 4-ти Артилерийски полк, които са в новите казарми при Дървеница. Командир е полковник Кръстев Андрей (който беше във Враца) и който ти прати много здраве и поръча да ти кажа да не се безпокоиш и мислиш за Младенчо, той ще го нареди добре. Навярно ще го вземе при себе си. Тази сутрин го заведох в казармата аз и го оставих при Кръстев да го облечат. Вярвам, че ще може да си идва всеки месец в отпуска, а освен това ще може да прескача и до София да наглежда къщата и складовете с паркет, защото Мирчо го мобилизират и тези дни и той заминава.
Искаш да съм го освободил съвсем, а не знаеш, какъв зор видях докато можах това да
наредя
.
Цели пет дни съм тичал непрекъснато по селата докато уредя, защото всички са евакуирани около София, а няма съобщения. Вчера взех с мен и Младенчо, за да отидем и вземем новата заповед и сме се возили с влак, вървели пеша 20 км, после с камион и пак с влак, за да се приберем в София. Както и да е, трябва да бъдем доволни, че Бог помогна, та така се нареди работата. За Лиляна също аз пак виновен. За всичко аз съм виновен?
към текста >>
Цели пет дни съм тичал непрекъснато по селата докато
уредя
, защото всички са евакуирани около София, а няма съобщения.
Командир е полковник Кръстев Андрей (който беше във Враца) и който ти прати много здраве и поръча да ти кажа да не се безпокоиш и мислиш за Младенчо, той ще го нареди добре. Навярно ще го вземе при себе си. Тази сутрин го заведох в казармата аз и го оставих при Кръстев да го облечат. Вярвам, че ще може да си идва всеки месец в отпуска, а освен това ще може да прескача и до София да наглежда къщата и складовете с паркет, защото Мирчо го мобилизират и тези дни и той заминава. Искаш да съм го освободил съвсем, а не знаеш, какъв зор видях докато можах това да наредя.
Цели пет дни съм тичал непрекъснато по селата докато
уредя
, защото всички са евакуирани около София, а няма съобщения.
Вчера взех с мен и Младенчо, за да отидем и вземем новата заповед и сме се возили с влак, вървели пеша 20 км, после с камион и пак с влак, за да се приберем в София. Както и да е, трябва да бъдем доволни, че Бог помогна, та така се нареди работата. За Лиляна също аз пак виновен. За всичко аз съм виновен? Така да бъде.
към текста >>
Както и да е, трябва да бъдем доволни, че Бог помогна, та така се
нареди
работата.
Тази сутрин го заведох в казармата аз и го оставих при Кръстев да го облечат. Вярвам, че ще може да си идва всеки месец в отпуска, а освен това ще може да прескача и до София да наглежда къщата и складовете с паркет, защото Мирчо го мобилизират и тези дни и той заминава. Искаш да съм го освободил съвсем, а не знаеш, какъв зор видях докато можах това да наредя. Цели пет дни съм тичал непрекъснато по селата докато уредя, защото всички са евакуирани около София, а няма съобщения. Вчера взех с мен и Младенчо, за да отидем и вземем новата заповед и сме се возили с влак, вървели пеша 20 км, после с камион и пак с влак, за да се приберем в София.
Както и да е, трябва да бъдем доволни, че Бог помогна, та така се
нареди
работата.
За Лиляна също аз пак виновен. За всичко аз съм виновен? Така да бъде. Колкото до материалната страна, ти никога не си ми съчувствувала и съдействувала. Не искаше и да знаеш, че сега съм без пари и че даже за Сливен да искам да тръгна трябва да търся пари.
към текста >>
После, паркетът е под режима на комисариатството, та аз трябва да го
уредя
този въпрос с комисаря като дода в Сливен.
Колкото до материалната страна, ти никога не си ми съчувствувала и съдействувала. Не искаше и да знаеш, че сега съм без пари и че даже за Сливен да искам да тръгна трябва да търся пари. Защо поне ме ядосваш, ако не можеш да ми бъдеш полезна. Паркет има, ама паркет не се яде. Кажи на Кольо да не продава без мен, защото не знае какво качество и какъв метраж имам свободно.
После, паркетът е под режима на комисариатството, та аз трябва да го
уредя
този въпрос с комисаря като дода в Сливен.
Ако има купувач да ме запита с телеграма, какво качество иска, колко метра и аз ще му отговаря какво има свободно и по каква цена. То не е току-тъй само да се продава и да вземем пари, а после да нямам какво да дам. Кажи му, че този паркет, който е в Сливен 1/2 е продаден още по-рано и платен, но артиса в Бургас и не можахме да го пренесем в София, та го пренесох в Сливен. Прочети му тези редове от писмото ми непременно. Лиляна е без работа, така както ти желаеше.
към текста >>
Прочети му тези
редове
от писмото ми непременно.
Кажи на Кольо да не продава без мен, защото не знае какво качество и какъв метраж имам свободно. После, паркетът е под режима на комисариатството, та аз трябва да го уредя този въпрос с комисаря като дода в Сливен. Ако има купувач да ме запита с телеграма, какво качество иска, колко метра и аз ще му отговаря какво има свободно и по каква цена. То не е току-тъй само да се продава и да вземем пари, а после да нямам какво да дам. Кажи му, че този паркет, който е в Сливен 1/2 е продаден още по-рано и платен, но артиса в Бургас и не можахме да го пренесем в София, та го пренесох в Сливен.
Прочети му тези
редове
от писмото ми непременно.
Лиляна е без работа, така както ти желаеше. Докато се върне хората взели на нейно място друга. Учителят не е казал сега да си почива още, а ми каза, ако е вътре в себе си раздвоена, да не остава в София, ако ли е спокойна и не е раздвоена за работата си да продължи работата. Сега ти остави детето без пари, а не мисли, че тук в София е толкова страшно и опасно. Ето вече от няколко дни имаме осветление, вода има в казармата, мляко има кисело и прясно колкото искаш по 24 лв.
към текста >>
На този отговор той онемял, записал го, споделил го само със съпругата си и го пазил като най-свещена тайна и от страх да не си
навреди
, защото правителството е било германофилско.
На въпроса поставен от същия брат на Учителя в момент, когато германците настъпвали към Москва в своя триумф: „Учителю, нали бъдещето е на славянската раса, а ето германците превзеха Русия. Какво ще стане? “ На това Учителят отговорил: „Рекох, руснаците ще влезнат в Германия и в Берлин, ще забият червеното знаме над Райхстага“. Илия се стреснал от тия думи. Учителят го повторил 3 пъти и накарал да го запише в присъствие на дъщеря му Лиляна, която е била току-що завършила университет.
На този отговор той онемял, записал го, споделил го само със съпругата си и го пазил като най-свещена тайна и от страх да не си
навреди
, защото правителството е било германофилско.
След време той и ние се убедихме в правотата на думите на Учителя. След първоначалното стъписване Учителят отново повторил посочвайки с пръст: „Рекох, пиши: Руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага“. Доживяхме това време. Небето намери онези, които да забият червено знаме над Райхстага. ЗНАМЕНОСЦИТЕ На 29 април 1945 г.
към текста >>
Съдено е тъкмо то най-
напред
да бъде окачено на купола на Райхстага и да стане известно като „Знаме на победата“.
Небето намери онези, които да забият червено знаме над Райхстага. ЗНАМЕНОСЦИТЕ На 29 април 1945 г. в центъра на Берлин проникват част от 3-а ударна армия на 1-и Белоруски фронт. Военният съвет на армията връчва на полковете, които на другия ден ще щурмуват Райхстага 9 еднакви червени знамена. В щаба на 756-и стрелкови полк е донесено знаме N 5.
Съдено е тъкмо то най-
напред
да бъде окачено на купола на Райхстага и да стане известно като „Знаме на победата“.
Това историческо дело извършват сержант Михаил Егоров и ефрейтор Мелитон Кантария, като преодоляват десетки смъртни опасности. На площада пред огромната сграда загиват 37 автомат- чици от поддържащата ги рота. Това са осемдесет процента от тръгналите за изпълнение на задачата. Страшен кървав данък! И то само два дни преди окончателното падане на Берлин.
към текста >>
На площада
пред
огромната сграда загиват 37 автомат- чици от поддържащата ги рота.
в центъра на Берлин проникват част от 3-а ударна армия на 1-и Белоруски фронт. Военният съвет на армията връчва на полковете, които на другия ден ще щурмуват Райхстага 9 еднакви червени знамена. В щаба на 756-и стрелкови полк е донесено знаме N 5. Съдено е тъкмо то най-напред да бъде окачено на купола на Райхстага и да стане известно като „Знаме на победата“. Това историческо дело извършват сержант Михаил Егоров и ефрейтор Мелитон Кантария, като преодоляват десетки смъртни опасности.
На площада
пред
огромната сграда загиват 37 автомат- чици от поддържащата ги рота.
Това са осемдесет процента от тръгналите за изпълнение на задачата. Страшен кървав данък! И то само два дни преди окончателното падане на Берлин. Но знаме N 5 плющи на най-високата точка на Райхстага, а на площада кънти мощно руска „ура“, надмогнало невъобразимия грохот... Предсказанието на Учителя се изпълнило. Решението на Бога и чрез Учителя проведено било и изпълнено.
към текста >>
И то само два дни
преди
окончателното падане на Берлин.
Съдено е тъкмо то най-напред да бъде окачено на купола на Райхстага и да стане известно като „Знаме на победата“. Това историческо дело извършват сержант Михаил Егоров и ефрейтор Мелитон Кантария, като преодоляват десетки смъртни опасности. На площада пред огромната сграда загиват 37 автомат- чици от поддържащата ги рота. Това са осемдесет процента от тръгналите за изпълнение на задачата. Страшен кървав данък!
И то само два дни
преди
окончателното падане на Берлин.
Но знаме N 5 плющи на най-високата точка на Райхстага, а на площада кънти мощно руска „ура“, надмогнало невъобразимия грохот... Предсказанието на Учителя се изпълнило. Решението на Бога и чрез Учителя проведено било и изпълнено. Ние го проверихме. ЧЕТВЪРТИ РАЗГОВОР ВОДЕН С УЧИТЕЛЯ НА 6 ЮНИ 1944 Г. Говорил по задавани въпроси от мен.
към текста >>
Но знаме N 5 плющи на най-високата точка на Райхстага, а на площада кънти мощно руска „ура“, надмогнало невъобразимия грохот...
Предсказанието
на Учителя се изпълнило.
Това историческо дело извършват сержант Михаил Егоров и ефрейтор Мелитон Кантария, като преодоляват десетки смъртни опасности. На площада пред огромната сграда загиват 37 автомат- чици от поддържащата ги рота. Това са осемдесет процента от тръгналите за изпълнение на задачата. Страшен кървав данък! И то само два дни преди окончателното падане на Берлин.
Но знаме N 5 плющи на най-високата точка на Райхстага, а на площада кънти мощно руска „ура“, надмогнало невъобразимия грохот...
Предсказанието
на Учителя се изпълнило.
Решението на Бога и чрез Учителя проведено било и изпълнено. Ние го проверихме. ЧЕТВЪРТИ РАЗГОВОР ВОДЕН С УЧИТЕЛЯ НА 6 ЮНИ 1944 Г. Говорил по задавани въпроси от мен. „Хората не могат да надраснат личните си чувства.
към текста >>
Войната в Европа е
безпредметна
, а мъчният въпрос остава далечният изток.
За да си подготви условия утре да може да напълни хамбара си. Житото хвърлено на нивата е загубено, но то ще напълни после хамбара, но може и да не стане. Германия е поставена на изпитание. Гърбът й не е свободен. Един оратор когато говори не трябва да има зад гърба си хора, а да има на какво да се опре.
Войната в Европа е
безпредметна
, а мъчният въпрос остава далечният изток.
Бялата ложа е взела надмощие, защото е проникнала в тайните на черната ложа. Светлината е проникнала в тъмнината. Тази фаза на живота е подготвителна. Опълченците за какво се биха на Шипка? За да подготвят условията на днешния живот на България.
към текста >>
Народът има
предчувствие
дали ще победи, или не.
За пример: Един баща имало, който никому длъжен не оставал и готов бил да се бие винаги с всеки, който го оскърби. Случило се да заболее тежко синът му. Веднъж един го обидил, но той не можел нищо да направи, защото е бил зает с болестта на сина си и казал: „Да не беше болният ми син, аз щях да те науча тебе“. Същото сега е и с България - тя е заета с болния си син. Българинът не иска да воюва, защото е зает с болния си син.
Народът има
предчувствие
дали ще победи, или не.
Отговор на въпрос: Ако София се е покаяла ще спрат бомбардировките. Аз преди години им казах да не строят големи кооперации и други здания (това беше преди 15 години), защото предстоят да станат големи землетресения и други събития, но те не ме послушаха. За войната има 1 билет от една лотария от 100 билети. Трябва да знаят българите да изтеглят всичките 99 билети, но да знаят, кой е билета за войната и да не го теглят. Българите са изключени от войната.
към текста >>
Аз
преди
години им казах да не строят големи кооперации и други здания (това беше
преди
15 години), защото
предстоят
да станат големи землетресения и други събития, но те не ме послушаха.
Веднъж един го обидил, но той не можел нищо да направи, защото е бил зает с болестта на сина си и казал: „Да не беше болният ми син, аз щях да те науча тебе“. Същото сега е и с България - тя е заета с болния си син. Българинът не иска да воюва, защото е зает с болния си син. Народът има предчувствие дали ще победи, или не. Отговор на въпрос: Ако София се е покаяла ще спрат бомбардировките.
Аз
преди
години им казах да не строят големи кооперации и други здания (това беше
преди
15 години), защото
предстоят
да станат големи землетресения и други събития, но те не ме послушаха.
За войната има 1 билет от една лотария от 100 билети. Трябва да знаят българите да изтеглят всичките 99 билети, но да знаят, кой е билета за войната и да не го теглят. Българите са изключени от войната. Провидението не разрешава този път да воюваме. Ако въпреки това воюват, ще изгубят войната.
към текста >>
Тези неща са
предсказани
отдавна в Библията, аз не казвам нещо ново.
Всички народи са слуги на Бога. Бог ще оправи света. Наближило е.да се каже от Невидимия свят да спре войната. Никого няма да питат, когато се каже от горе, че свършва войната. Всички ще се подчинят.
Тези неща са
предсказани
отдавна в Библията, аз не казвам нещо ново.
Войната е спряла, но по инерция се движи още малко както се движи по инерция големият параход още известно време след като са спрели машините му да работят. Отговор на въпрос: Ще върви още 1-3 месеца по инерция войната за Европа, но за Далечния изток остава сериозно положението. Гдето пише в Евангелието, че Ерусалим ще бъде обсаден, сега целият християнски свят е обсаден. Тази война е отражение на войната от Далечния изток. Отговор на въпрос: Всяко нещо, което има начало има и край.
към текста >>
Всичко ще се измени, „и ще ви дам пастири
според
сърдцето си“ е казано в Евангелието.
Отговор на въпрос: Всяко нещо, което има начало има и край. Религията е сянка. Религията не спасява хората, а този, който създаде слънцето, месеца и звездите. Със щерни, в които се събира водата от капчуците въпрбсът не се решава, а трябва да се намерят изворите. Всички религии са щерни, в които се събира водата от керемидите, а Божественото не е тези щерни, а самите извори.
Всичко ще се измени, „и ще ви дам пастири
според
сърдцето си“ е казано в Евангелието.
Свещениците още носят черни дрехи, жалят за Христа и не вярват, че Христос е възкръснал отдавна. Черният цвят е за почивка, а светлият цвят е за работа. Водата още като извира е осветена от Бога, какво ще я осветяват свещениците. В Невидимия свят има само 24 старци - владици. Една епоха от милиони години образуват един старец, от тези, които ги има там.
към текста >>
Това беше
преди
15 години.
Сянката идва от реалността. Ние трябва да благодарим на сянката, защото тя ни показва, че има реалност. Но сянката не храни хората. Едно време искаха аз да се махна от София, но им казах, че ако се махна и вие ще се махнете. Ако не тръгнете по Божествения път от София нищо няма да остане.
Това беше
преди
15 години.
Казах им, че трябва да бъдат строги, но справедливи. Свещениците искаха да ме гонят. Ще поумнеят всички понеже сега законът идва по обратен път. Сега Бог прави народа умен и той няма да чака управниците да станат умни. Всички народи са поумнели сега.
към текста >>
България сега е в златния си век и затова тя
кредитира
останалите народи.
Отговор на въпрос: Многото мина, малкото остана. Новото не е материално и ще се различава от старото. Аз каквото говоря, не го говоря за вас, защото няма ида го разберете. Аз говоря за тези, които ще дойдат след три хиляди години. Българите са пионери на славянството.
България сега е в златния си век и затова тя
кредитира
останалите народи.
По невидими пътища нещата се нареждат така, че другите народи без да искат помагат за невлизането на България във войната. Въпрос: България има духовна мисия. Паневритмията ще бъде въведена в бъдеще в Германия и в Русия. Цялото Учение на Бялото братство ще бъде прието и приложено в Русия. След векове ще дойде време когато ще се смята за велика привилегия да се допре някой до едно парцалче от моята дреха.
към текста >>
Като поставят народът да бъде господар, всичко ще е в
ред
.
Кога ще се оправи света? Когато остане само един господар, а всички станат слуги. Един народ трябва да слугува на един господар, а не на много. Отговор на въпрос: Нека да турнем народът да господарува, а господарите му, които са досега да слугуват на него. Не току така е казано: Глас народен, глас Божи.
Като поставят народът да бъде господар, всичко ще е в
ред
.
Човек няма нужда да го учат как да яде. Дайте му хляб той знае как да яде. Отговор на въпрос: Този мир е от Бога. Когато в училищната стая влезе учителят всичко замлъква, сяда на мястото си и настъпва тишина, така и сега когато доде учителят (Бог) всичко ще млъкне и ще отиде на мястото си. Пример за един американски университет... Отговор на въпрос за шумците: В гората бягат от несправедливостта независимо в каква форма е.
към текста >>
Преди
3 години Германия настъпи в Русия и караше последната с цената на много жертви да брани страната.
Дайте му хляб той знае как да яде. Отговор на въпрос: Този мир е от Бога. Когато в училищната стая влезе учителят всичко замлъква, сяда на мястото си и настъпва тишина, така и сега когато доде учителят (Бог) всичко ще млъкне и ще отиде на мястото си. Пример за един американски университет... Отговор на въпрос за шумците: В гората бягат от несправедливостта независимо в каква форма е. Сега правителството ще трябва да премахне условията, които съществуват, да даде чрез народното събрание амнистия за тях и ще се върнат по домовете си.
Преди
3 години Германия настъпи в Русия и караше последната с цената на много жертви да брани страната.
Сега Русия се научи от Германия как трябва да се бие и кара сега Германия да защищава страната си. Руснаците се научиха от германците и сега русите знаят, как да отидат в Германия. Има една турска дума - Едеи - Болнур, което значи: който прави, намира. Та и сега Германия, която прави, намери. За пример: Имало един бей, който имал син, който много ненавиждал българите (гяурите).
към текста >>
Бялата ложа има едно
средство
- тя приспива своите противници, взема им оръжието и после ги праща да работят.
Ако така бяха разбрали това богоизбранство, другояче щяха да се развият събитията. Казват, че силните ще оправят света. Силните да слугуват на слабите, а има кой да оправи света. Вкъщи детето, което е слабо господарува над цялата къща и над всички възрастни. В обществото е същото - слабият ще господарува.
Бялата ложа има едно
средство
- тя приспива своите противници, взема им оръжието и после ги праща да работят.
Бог се е проявявал много пъти, но хората не знаят. Няма оръжие в света, което да противостои на силата на Любовта. Не се противете на злото със зло, а със силата на Любовта. Отговор на въпрос: Национализъм трябва да отстъпи място на друго нещо, по-високо. Синовете и дъщерите достатъчно са седели в дома под грижите на бащата и майката, те трябва вече да идат на училище да учат.
към текста >>
Въздухът и светлината са божествения
порядък
.
Един американец скочил с парашут и го пленили. Когато на другия ден му казали да бяга да се скрие в скривалище, че идват аероплани и ще бомбардират - той казал, че няма нужда, защото това са американци и те знаят, къде да пускат бомбите. Обаче когато през нощта му казали, че има бомбардировка, той сам питал за скривалище, защото казал, че това са англичани, а те пускат бомбите където завърнат. Отговор на въпрос: Трябва да стане промяна във веруюто на хората. Отвори прозореца и въздухът (Божественото благо) ще влезе.
Въздухът и светлината са божествения
порядък
.
Светлината идва от 150 милиона км и според големината на прозореца ти ще влезе и светлина, и въздух. Всичко обясняват произволно, а не е така. Никоя държава досега не е имала закон, който да го копираме. Сега ще трябва да отчупим присадките. Трябват нови присадки.
към текста >>
Светлината идва от 150 милиона км и
според
големината на прозореца ти ще влезе и светлина, и въздух.
Когато на другия ден му казали да бяга да се скрие в скривалище, че идват аероплани и ще бомбардират - той казал, че няма нужда, защото това са американци и те знаят, къде да пускат бомбите. Обаче когато през нощта му казали, че има бомбардировка, той сам питал за скривалище, защото казал, че това са англичани, а те пускат бомбите където завърнат. Отговор на въпрос: Трябва да стане промяна във веруюто на хората. Отвори прозореца и въздухът (Божественото благо) ще влезе. Въздухът и светлината са божествения порядък.
Светлината идва от 150 милиона км и
според
големината на прозореца ти ще влезе и светлина, и въздух.
Всичко обясняват произволно, а не е така. Никоя държава досега не е имала закон, който да го копираме. Сега ще трябва да отчупим присадките. Трябват нови присадки. Бялата ложа е научила нещо, което другите не знаят.
към текста >>
Бог е
определил
всеки народ да има бъдеще.
Злото е присадка на доброто - отчупете присадката. Има два вида хора: Лоши с присадка на добро, и добри с присадка на лошо - значи добри отгоре, а лоши отдолу и обратно. Отчупете лошата присадка и ще остане добрият човек. Добрите отгоре, а лоши отдолу, като им направите малка пакост, веднага лошото отдолу се проявява. Българинът казва: Набий турчина, за да те слуша.
Бог е
определил
всеки народ да има бъдеще.
Новото в света е да се слугува на Бога. Син человечески доде не да му слугуват, а да слугува. Това е новото в света. Отговор на въпрос: Някои искат старият порядък да бъде в света. 10 милиона тона злато има в пясъците на реките по света.
към текста >>
Отговор на въпрос: Някои искат старият
порядък
да бъде в света.
Българинът казва: Набий турчина, за да те слуша. Бог е определил всеки народ да има бъдеще. Новото в света е да се слугува на Бога. Син человечески доде не да му слугуват, а да слугува. Това е новото в света.
Отговор на въпрос: Някои искат старият
порядък
да бъде в света.
10 милиона тона злато има в пясъците на реките по света. Златото ли трябва да господарува? Парите са едно условие само. Въздухът и светлината са същественото - реалното. В света Любовта е на която всички трябва да се подчиняват.
към текста >>
Новият
ред
идва и ще дойде по-скоро отколкото го очакваме.
Всяка власт е от Бога. Отговор на въпрос: Виновниците са управляващите. Народът е добър. Вярата на човека се познава когато той може да издържи на всичко. Когато минаваш през гората да можеш да издържиш да не късат цвета и листа, защото и листото диша.
Новият
ред
идва и ще дойде по-скоро отколкото го очакваме.
Ще има един Господар - Бог и една държава - Божествената държава и един закон - закона на Любовта. На вашите ще кажеш, че наближава времето да се приберат“. Разговорът водихме в с. Мърчаево, сутринта от 9.30 до 11.30 ч. Допълнителен текст Закон: У злото, в което Божествения дух работи порядъкът е Божествен. Д.В.
към текста >>
Допълнителен текст Закон: У злото, в което Божествения дух работи
порядъкът
е Божествен. Д.В.
Новият ред идва и ще дойде по-скоро отколкото го очакваме. Ще има един Господар - Бог и една държава - Божествената държава и един закон - закона на Любовта. На вашите ще кажеш, че наближава времето да се приберат“. Разговорът водихме в с. Мърчаево, сутринта от 9.30 до 11.30 ч.
Допълнителен текст Закон: У злото, в което Божествения дух работи
порядъкът
е Божествен. Д.В.
го спасихме, понеже страда, животът му е дарен. Трябва да го употреби за добро. Самостоятелни не могат да бъдат. Те всички са в пряга (впрегнати). Духът на справедливостта вее - Старите управници, което сечат сега, да не го правят.
към текста >>
(Забележка: Шумците са комунистическите партизани.) В природата Божественият
ред
се управлява по особен начин.
Мнозина се влияят от миналото, а не е така. Изтеклата вода не ни ползува, а тази, която тече сега. По-добре от туй, здраве. Новото ще дойде по особен начин. Шумците ще слязат по особен начин.
(Забележка: Шумците са комунистическите партизани.) В природата Божественият
ред
се управлява по особен начин.
Правото в света е една абсолютна монархия, която става демократична. Там силният служи на слабия. Този закон е навсякъде. Голямата вода приема малката мътна вода и я очиства. Влязлата вода не може да се върне мътна.
към текста >>
Божественото начало
предвижда
всичко.
Ние ще бъдем между Русия и Съединените щати. Русия няма да ни се бърка във вътрешния ни живот. Едно море не може да обсеби целия свят. Нито някой ще измести зе мята от нейния път. Така мислеха германците.
Божественото начало
предвижда
всичко.
Водата, която пада отгоре е буйна, но като слезе долу е вече тиха. Тези революции са склоновете, по които минава водата, а тихият живот е долу в равнините. В слънцето има желание всяка трева да поникне, така е и живота. За боевете на нашата граница... от Сталинград останаха двама души. Маршал Конев е българин.
към текста >>
Април, 1972 г., София Мария Младенова Бележка на
редактора
: Спомените на Мария Младенова бяха написани 1970-1972 г., когато в растояние на две години живеех в тях под наем в таванския им етаж.
Така светлите души ще търсят подходящи обекти, в които ще се вселят. Ние ще дадем квартирата за тях, ще заспим и ще се събудим други хора с други разбирания и желания.“ (Разчетено от съпругата и дъщерята от записките, при присъствието на Вергилий Кръстев.) Настоящите спомени за Учителя са преписани от личните записки на съпруга ми, приготвени от него при разговорите му с Учителя. При всяко свое изказване Учителят е изчаквал Илия да запише изказаното Слово. Благодарение на това имаме тия разговори. Подарявам тези спомени на брат Вергилий за печат.
Април, 1972 г., София Мария Младенова Бележка на
редактора
: Спомените на Мария Младенова бяха написани 1970-1972 г., когато в растояние на две години живеех в тях под наем в таванския им етаж.
Тогава след дълги разговори и наставления те бяха написани, подредени, записани на магнетофонен запис, а дъщеря им Лиляна, която бе машинописка ги преписа от ръкописа. Те бяха разказвани устно в големи подробности, но Мария Младенова ги написа в един сбит съкратен вид, с което аз не бях съгласен. Но трябваше да отстъпя, за да ги имаме и такива каквито са. Трябва да благодарим и на това. Те ми бяха връчени с посвещение и с право на печат. -
към текста >>
Тогава след дълги разговори и наставления те бяха написани,
подредени
, записани на магнетофонен запис, а дъщеря им Лиляна, която бе машинописка ги преписа от ръкописа.
Ние ще дадем квартирата за тях, ще заспим и ще се събудим други хора с други разбирания и желания.“ (Разчетено от съпругата и дъщерята от записките, при присъствието на Вергилий Кръстев.) Настоящите спомени за Учителя са преписани от личните записки на съпруга ми, приготвени от него при разговорите му с Учителя. При всяко свое изказване Учителят е изчаквал Илия да запише изказаното Слово. Благодарение на това имаме тия разговори. Подарявам тези спомени на брат Вергилий за печат. Април, 1972 г., София Мария Младенова Бележка на редактора: Спомените на Мария Младенова бяха написани 1970-1972 г., когато в растояние на две години живеех в тях под наем в таванския им етаж.
Тогава след дълги разговори и наставления те бяха написани,
подредени
, записани на магнетофонен запис, а дъщеря им Лиляна, която бе машинописка ги преписа от ръкописа.
Те бяха разказвани устно в големи подробности, но Мария Младенова ги написа в един сбит съкратен вид, с което аз не бях съгласен. Но трябваше да отстъпя, за да ги имаме и такива каквито са. Трябва да благодарим и на това. Те ми бяха връчени с посвещение и с право на печат. -
към текста >>
70.
25. Песента Поздрав на Учителя
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
По този начин Учителят отговори на нашето приветствие и направи връзка между учениците на Школата, които се намираха на земята
пред
нозете Му и онези ученици, които се намират в Духовната Школа на Бялото Братство.
Те посрещнаха Учителя с песента „Поздрав на Учителя“. В припева се пее така: „Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта. Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Мъдростта“. След като изпяхме цялата песен, Учителят се обърна към всички и каза: „Добре дошли ученици на Любовта. Добре дошли ученици на Мъдростта“.
По този начин Учителят отговори на нашето приветствие и направи връзка между учениците на Школата, които се намираха на земята
пред
нозете Му и онези ученици, които се намират в Духовната Школа на Бялото Братство.
Едните са долу на земята, другите са горе в Невидимия свят и всички се обединяват чрез Словото на Всемировия Учител. А ние днес видяхме как това стана с тази песен. Той поздрави учениците на Любовта, а това е идеалът на ученика в Школата на земята. Той поздрави учениците на Мъдростта, а това е идеалът на Школата в Невидимия свят. Едната е Школа на Светлината, а това е Школата на Любовта, а другата Школа е на Мъдростта, а това значи, че това е Школа на Виделината.
към текста >>
Тя беше една сестра от първото поколение и бе жив проповедник на Словото на Учителя
сред
тоя народ.
Той поздрави учениците на Любовта, а това е идеалът на ученика в Школата на земята. Той поздрави учениците на Мъдростта, а това е идеалът на Школата в Невидимия свят. Едната е Школа на Светлината, а това е Школата на Любовта, а другата Школа е на Мъдростта, а това значи, че това е Школа на Виделината. Затова Учителят държеше повече на тази песен. Тази песен е създадена по текст и мелодия на сестра Елена Казанаклиева.
Тя беше една сестра от първото поколение и бе жив проповедник на Словото на Учителя
сред
тоя народ.
Тя имаше поетически дарби, имаше дар слово, беше музикална и което е още по-важно имаше дарби да вижда и разрешава някои лични проблеми на приятелите. А това не беше малко за онези години. Но това тя правеше с единствена цел да подпомогне приятелските семейства, за да бъдат по-ревностни в изучаване Словото на Учителя. Има и още една друга много мелодична и популярна песен. Казва се „На Учителя“.
към текста >>
Това даде повод на други приятели да променят четвъртия
ред
от този стих и вместо „и за Тебе ще умра“, написаха „и след Тебе ще вървя“.
Но ние като пеехме влагахме противоположна идея. Затова в една беседа отпечатана в томчето „Божествен и човешки свят“, стр. 140, Учителят бе споменал, че има някои хора, които искат да умират за Христа. „Аз пък казвам, че трябва да живеем за Христа! “ Ето как Учителят коригира едно наше несъвършенство.
Това даде повод на други приятели да променят четвъртия
ред
от този стих и вместо „и за Тебе ще умра“, написаха „и след Тебе ще вървя“.
Когато го запяха с променения текст Учителят също не бе доволен. В една беседа Той отбеляза, че ако ученика не е готов да умре за своя Учител, за Неговото Учение и за Делото Му, то той не е достоен да бъде ученик. Няма да забравя как Учителят изпълняваше на цигулка „Маршът на Светлите Сили“. Пред очите ми се откри картина, как ние вървим през камънаци, през мочурища, през блата през пустини и как постепенно, постепенно минавахме през такива местности, които представляват определени периоди от живота на човека. Накрая ни изведе от този свят на човешкия порядък и преминахме в един друг свят, свят на хармония и свят на светлини, които се преливаха една в друга.
към текста >>
Пред
очите ми се откри картина, как ние вървим през камънаци, през мочурища, през блата през пустини и как постепенно, постепенно минавахме през такива местности, които
представляват
определени
периоди от живота на човека.
“ Ето как Учителят коригира едно наше несъвършенство. Това даде повод на други приятели да променят четвъртия ред от този стих и вместо „и за Тебе ще умра“, написаха „и след Тебе ще вървя“. Когато го запяха с променения текст Учителят също не бе доволен. В една беседа Той отбеляза, че ако ученика не е готов да умре за своя Учител, за Неговото Учение и за Делото Му, то той не е достоен да бъде ученик. Няма да забравя как Учителят изпълняваше на цигулка „Маршът на Светлите Сили“.
Пред
очите ми се откри картина, как ние вървим през камънаци, през мочурища, през блата през пустини и как постепенно, постепенно минавахме през такива местности, които
представляват
определени
периоди от живота на човека.
Накрая ни изведе от този свят на човешкия порядък и преминахме в един друг свят, свят на хармония и свят на светлини, които се преливаха една в друга. Това съм го преживял и знам какво представлява този марш на Светлите Сили. Видях, че тези Сили създават и поддържат ритъма на живота на земята. Когато Учителят пееше, пееше тихо. Пееше тихо с плътен тон, който се чуваше еднакво както на първия, така и на последния ред.
към текста >>
Накрая ни изведе от този свят на човешкия
порядък
и преминахме в един друг свят, свят на хармония и свят на светлини, които се преливаха една в друга.
Това даде повод на други приятели да променят четвъртия ред от този стих и вместо „и за Тебе ще умра“, написаха „и след Тебе ще вървя“. Когато го запяха с променения текст Учителят също не бе доволен. В една беседа Той отбеляза, че ако ученика не е готов да умре за своя Учител, за Неговото Учение и за Делото Му, то той не е достоен да бъде ученик. Няма да забравя как Учителят изпълняваше на цигулка „Маршът на Светлите Сили“. Пред очите ми се откри картина, как ние вървим през камънаци, през мочурища, през блата през пустини и как постепенно, постепенно минавахме през такива местности, които представляват определени периоди от живота на човека.
Накрая ни изведе от този свят на човешкия
порядък
и преминахме в един друг свят, свят на хармония и свят на светлини, които се преливаха една в друга.
Това съм го преживял и знам какво представлява този марш на Светлите Сили. Видях, че тези Сили създават и поддържат ритъма на живота на земята. Когато Учителят пееше, пееше тихо. Пееше тихо с плътен тон, който се чуваше еднакво както на първия, така и на последния ред. По какви закони на звука ставаше това и как се разпространяваше, това можем само да гадаем.
към текста >>
Това съм го преживял и знам какво
представлява
този марш на Светлите Сили.
Когато го запяха с променения текст Учителят също не бе доволен. В една беседа Той отбеляза, че ако ученика не е готов да умре за своя Учител, за Неговото Учение и за Делото Му, то той не е достоен да бъде ученик. Няма да забравя как Учителят изпълняваше на цигулка „Маршът на Светлите Сили“. Пред очите ми се откри картина, как ние вървим през камънаци, през мочурища, през блата през пустини и как постепенно, постепенно минавахме през такива местности, които представляват определени периоди от живота на човека. Накрая ни изведе от този свят на човешкия порядък и преминахме в един друг свят, свят на хармония и свят на светлини, които се преливаха една в друга.
Това съм го преживял и знам какво
представлява
този марш на Светлите Сили.
Видях, че тези Сили създават и поддържат ритъма на живота на земята. Когато Учителят пееше, пееше тихо. Пееше тихо с плътен тон, който се чуваше еднакво както на първия, така и на последния ред. По какви закони на звука ставаше това и как се разпространяваше, това можем само да гадаем. Учителят препоръчваше нашия братски хор на Изгрева да изнесе концерт в зала България.
към текста >>
Пееше тихо с плътен тон, който се чуваше еднакво както на първия, така и на последния
ред
.
Пред очите ми се откри картина, как ние вървим през камънаци, през мочурища, през блата през пустини и как постепенно, постепенно минавахме през такива местности, които представляват определени периоди от живота на човека. Накрая ни изведе от този свят на човешкия порядък и преминахме в един друг свят, свят на хармония и свят на светлини, които се преливаха една в друга. Това съм го преживял и знам какво представлява този марш на Светлите Сили. Видях, че тези Сили създават и поддържат ритъма на живота на земята. Когато Учителят пееше, пееше тихо.
Пееше тихо с плътен тон, който се чуваше еднакво както на първия, така и на последния
ред
.
По какви закони на звука ставаше това и как се разпространяваше, това можем само да гадаем. Учителят препоръчваше нашия братски хор на Изгрева да изнесе концерт в зала България. Но нашите се стреснаха и уплашиха. Започнаха да умуват, че ще се изложим, понеже нямаше такива добри гласове, а пък диригентите не са уверени в себе си. Когато споделили пред Учителя своите опасения, Той казал: „Ще помагам“.
към текста >>
Когато споделили
пред
Учителя своите опасения, Той казал: „Ще помагам“.
Пееше тихо с плътен тон, който се чуваше еднакво както на първия, така и на последния ред. По какви закони на звука ставаше това и как се разпространяваше, това можем само да гадаем. Учителят препоръчваше нашия братски хор на Изгрева да изнесе концерт в зала България. Но нашите се стреснаха и уплашиха. Започнаха да умуват, че ще се изложим, понеже нямаше такива добри гласове, а пък диригентите не са уверени в себе си.
Когато споделили
пред
Учителя своите опасения, Той казал: „Ще помагам“.
Една сестра възкликнала: „Учителю, ама на сцената как ще стане това? “ Учителят добавил: „Ще помагам отдолу на сцената и ще помагам отгоре от Небето“. Въпреки всичко те не се съгласиха. Това е. Сега можете да коментирате както си искате.
към текста >>
Бележка на
редактора
: На 30.11.1996 г.
Ако вместо него друг го направи и ако ние не сме живи, то ние непременно ще дойдем отгоре, за да помагаме. Първо Учителят ще дойде и ще помага и отдолу и отгоре. Та сега живите, които сме още на земята очакваме този концерт. Ако не доживеем да го дочакаме на земята, то непременно ще го доживеем да го посетим когато си заминем и се намираме в Невидимия свят. Чакаме времето когато ще се осъществи тази идея на Учителя.
Бележка на
редактора
: На 30.11.1996 г.
в зала „България“ бе изнесен този концерт - виж „Изгревът“, том VI, стр. 586.
към текста >>
71.
47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев
,
Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)
,
ТОМ 7
Застъпвал се е за братството
пред
обществото и разните организации.
От него лъхаше доброта и обич не само към хората от братството, но и към всички. Гради познаваше почти всички хора от братството в България, защото посрещаше всекиго, но и посещаваше села и градове и умееше да си печели приятели. Няма да се спирам на неговата дейност в братството през време на Школата, защото той достатъчно разказва и описва живота в братството покрай собствените си опитности. След заминаването на Учителя той продължава да бъде загрижен за братя и сестри. Готов е бил да им помага в нужда.
Застъпвал се е за братството
пред
обществото и разните организации.
Имал е правилен подход на действие особено когато е действал сам. Тогава се е справял най-добре със задачата, която си е поставил. През ръцете му са минали много парични средства, но той не е бил склонен да пести и трупа пари. Можел е да има собствен имот и пари, но той не е имал такива желания. Гради е издържал брата си да учи и да завърши музикална академия.
към текста >>
През ръцете му са минали много парични
средства
, но той не е бил склонен да пести и трупа пари.
След заминаването на Учителя той продължава да бъде загрижен за братя и сестри. Готов е бил да им помага в нужда. Застъпвал се е за братството пред обществото и разните организации. Имал е правилен подход на действие особено когато е действал сам. Тогава се е справял най-добре със задачата, която си е поставил.
През ръцете му са минали много парични
средства
, но той не е бил склонен да пести и трупа пари.
Можел е да има собствен имот и пари, но той не е имал такива желания. Гради е издържал брата си да учи и да завърши музикална академия. Издържал е майка си, посрещал е и изпращал братя и сестри от провинцията, помагал е на нуждаещи се, но не е бил разточителен. Обстановката в домът му беше скромна, но иначе беше чисто и приятно. Малко са тия, на които Гради не е помагал.
към текста >>
Разказът е автентичен, тъй като е записан на касетофон с малки изменения в
реда
на опитностите му, за което отчасти и той самия е настоявал.
Малко са тия, на които Гради не е помагал. Лично на мен той с готовност е правил услуга. Идеята за написването опитностите на Гради дойде съвсем случайно, но не от случайни хора, а поради задвижване въпроса за написване опитностите на други приятели както и тия на брат Петър Филипов, за когото търсихме сведения. А Гради познаваше много добре брат Петър Филипов още от Горна Оряховица, от Бургас, Варна, Русе, Рила, Изгрева. После Гради беше бригадир в Паркрострой и Петър му беше подчинен, както и други наши приятели.
Разказът е автентичен, тъй като е записан на касетофон с малки изменения в
реда
на опитностите му, за което отчасти и той самия е настоявал.
Записът отне две години време от есента на 1986 до 1988 г. поради това, че той много бавно разказва по причина на заболяването си. Но в това време успяхме да запишем най-важните случки от живота на Гради и най-вече тези, които имат връзка с Учителя и братството. Аз посетих Гради през 1985 г. няколко пъти.
към текста >>
Но и Паркинсона е нервно заболяване, което той няма
предвид
.
поради това, че той много бавно разказва по причина на заболяването си. Но в това време успяхме да запишем най-важните случки от живота на Гради и най-вече тези, които имат връзка с Учителя и братството. Аз посетих Гради през 1985 г. няколко пъти. Неговото заболяване е псориазис - суха екзема на кожата и същевременно и Паркинсон, което той не признава, като казва, че е лежал в болницата на IV.км и че лекарите са казвали, че неговото заболяване било на нервна почва.
Но и Паркинсона е нервно заболяване, което той няма
предвид
.
Той е лежал в болница за нервно болни два-три пъти. Подобрение обаче не е получил. С течение на времето треперенето на ръцете му става все по-голямо, щото те просто играят и ако рече да си пипне лицето, то той си удря плесници. Той не може да държи лъжица, което обстоятелство затруднява храненето му. Така той е принуден да поема храната си с уста както животните, за да я дъвче после и преглъща.
към текста >>
На единия край сложи някакъв гумен пръстен, който Гради захапва и така
посредством
тръбичката той изсмуква храната си, която трябва да е течна или все пак сочна, за да може да минава през тръбичката.
Подобрение обаче не е получил. С течение на времето треперенето на ръцете му става все по-голямо, щото те просто играят и ако рече да си пипне лицето, то той си удря плесници. Той не може да държи лъжица, което обстоятелство затруднява храненето му. Така той е принуден да поема храната си с уста както животните, за да я дъвче после и преглъща. Един приятел му помогна в това отношение като му направи тръбички от някакъв метал с диаметър два см.
На единия край сложи някакъв гумен пръстен, който Гради захапва и така
посредством
тръбичката той изсмуква храната си, която трябва да е течна или все пак сочна, за да може да минава през тръбичката.
Значи край него трябва да има човек, който да му направи хапки, да му раздроби яденето, хапките да се накиснат, за да може да преминават през тръбичката. Иначе всичко трябва да бъде раздробено, за да може да го поеме с устата си. Да наблюдава само човек това хранете е цяла трагедия. Но ела зло, че без тебе по-зло. Докато Гради можеше да ходи и да държи лъжица не беше толкова трудно.
към текста >>
Но откакто не може вече да ходи, да посещава и да обядва тук и там, някои приятели решиха да му занасят храна вкъщи като се
редуват
за всеки ден от седмицата.
Иначе всичко трябва да бъде раздробено, за да може да го поеме с устата си. Да наблюдава само човек това хранете е цяла трагедия. Но ела зло, че без тебе по-зло. Докато Гради можеше да ходи и да държи лъжица не беше толкова трудно. Той отиваше на обед у някои приятели от братството, както е ходил и у брат Петър Филипов и там обядваше.
Но откакто не може вече да ходи, да посещава и да обядва тук и там, някои приятели решиха да му занасят храна вкъщи като се
редуват
за всеки ден от седмицата.
Така с течение на времето той си остана вкъщи и вече не излизаше на улицата. Един ден го посетих и разпитах вьв връзка с пенсията, която получава. Първоначално е получавал по болест поради това, че не е могъл да представи документи за прослужени години, тъй като не се е снабдявал своевременно с документи, за да събере трудовия си стаж и пенсията му е била само 66 лв. След някое време му увеличили с 20 лв. като участник в Отечествената война.
към текста >>
Първоначално е получавал по болест поради това, че не е могъл да
представи
документи за прослужени години, тъй като не се е снабдявал своевременно с документи, за да събере трудовия си стаж и пенсията му е била само 66 лв.
Докато Гради можеше да ходи и да държи лъжица не беше толкова трудно. Той отиваше на обед у някои приятели от братството, както е ходил и у брат Петър Филипов и там обядваше. Но откакто не може вече да ходи, да посещава и да обядва тук и там, някои приятели решиха да му занасят храна вкъщи като се редуват за всеки ден от седмицата. Така с течение на времето той си остана вкъщи и вече не излизаше на улицата. Един ден го посетих и разпитах вьв връзка с пенсията, която получава.
Първоначално е получавал по болест поради това, че не е могъл да
представи
документи за прослужени години, тъй като не се е снабдявал своевременно с документи, за да събере трудовия си стаж и пенсията му е била само 66 лв.
След някое време му увеличили с 20 лв. като участник в Отечествената война. После му дали пенсия по инвалидност, при която получавал 128 лв. Понеже аз самата съм имала дете инвалид, което получаваше пенсия по наследство и добавка за придружител, помислих си, защо пък Гради да не получава такава за придружител? Той получаваше пенсия по инвалидност II.група.
към текста >>
Епикризата
представих
с молба от негово име в съответното учреждение.
като участник в Отечествената война. После му дали пенсия по инвалидност, при която получавал 128 лв. Понеже аз самата съм имала дете инвалид, което получаваше пенсия по наследство и добавка за придружител, помислих си, защо пък Гради да не получава такава за придружител? Той получаваше пенсия по инвалидност II.група. В тая връзка ходих в болницата където е лежал при лекуващите го лекари, от които с доста тичане и ровене успях да получа епикриза за неговото заболяване.
Епикризата
представих
с молба от негово име в съответното учреждение.
След известно време дойде лекар от ТЕЛК при Гради и като провери състоянието му излезе със заключение, че той трябва да премине към I.група инвалидност и същевременно да получи добавка за придружител. Понеже това разтакаване по болници, пенсионно отделение и ТЕЛК отне доста време, той получи обезщетение за минало време от датата на подадената молба. По такъв начин пенсията му наедно с добавката за придружител възлизат на 183 лв., която сума вече позволява да се вземе човек, който да поеме грижата за него. Иначе, тия които един вид бяха „дежурни" да му носят храна се грижеха и за хигиената на домът му, както и за измиване на съдовете му. Брат му живееше при него и му носеше дрехите на пералня, за да ги изпират.
към текста >>
На тия, които му носят храна той често
предлага
да си вземат по десетина лева.
Гради я кара да си вземе от някои продукти, които му донасят, които той не може да консумира за кратко време, а те се развалят. Той разбира, че е задължен към нея. Понеже бяхме дали обявление, че търсим човек за гледане на болен се явиха нахалници, които дебнеха и направо гледаха да бръкнат в чекмеджето му и да си вземат пари, но той навреме се досети и помоли да извадим част от сумата и да я скрием, та по такъв начин да не могат да се доберат до нея и т.н., и т.н. да не се впущам в подробности за това. Срамни и недостойни неща.
На тия, които му носят храна той често
предлага
да си вземат по десетина лева.
Нали това, което му носят се купува, но малцина вземат пари. И все пак, който отива при него не му носи само една супа. Всеки почти гледа да направи и нещо друго - кюфтенце, баничка и нещо сладко. Това съм виждала когато той ми разказваше спомените си. Дори понякога като съм при него някои са предлагали и аз да опитам нещо например.
към текста >>
Дори понякога като съм при него някои са
предлагали
и аз да опитам нещо например.
На тия, които му носят храна той често предлага да си вземат по десетина лева. Нали това, което му носят се купува, но малцина вземат пари. И все пак, който отива при него не му носи само една супа. Всеки почти гледа да направи и нещо друго - кюфтенце, баничка и нещо сладко. Това съм виждала когато той ми разказваше спомените си.
Дори понякога като съм при него някои са
предлагали
и аз да опитам нещо например.
Трябва да кажа и това, че у Гради се яви желанието, това което е разказал да бъде отпечатано и разпространено чрез копирни средства, на което аз се противопоставих. Разказването опитностите на Гради с Учителя и записването им на пишеща машина, това беше начало на една работа за Школата на Учителя, защото онова, което той беше записал в съзнанието си като съвременник на Учителя, беше едно знание на Словото дадено чрез Учителя и претворено в живот дотолкова, доколкото той е могъл. Разказа на Гради за неговия живот бе една страница от живота на Школата на Учителя и понеже опитността на един ученик е опитност на цялата Школа, то давайки опитностите на Гради, ние описваме част от живота на Школата, ние описваме претвореното Слово на Учителя, което е живият хляб за душите и което се въплътява в плът чрез живота на един негов съвременник. По този начин ние работихме за Гради да напише опитностите си, а Гради работеше за Школата, а Невидимата Школа се погрижи за Гради като внуши чрез добри мисли и желания на някои от останалите живи съвременници на Школата да се отзоват и му съдействуват в неговия бит. По този начин кръгът се затвори.
към текста >>
Трябва да кажа и това, че у Гради се яви желанието, това което е разказал да бъде отпечатано и разпространено чрез копирни
средства
, на което аз се противопоставих.
Нали това, което му носят се купува, но малцина вземат пари. И все пак, който отива при него не му носи само една супа. Всеки почти гледа да направи и нещо друго - кюфтенце, баничка и нещо сладко. Това съм виждала когато той ми разказваше спомените си. Дори понякога като съм при него някои са предлагали и аз да опитам нещо например.
Трябва да кажа и това, че у Гради се яви желанието, това което е разказал да бъде отпечатано и разпространено чрез копирни
средства
, на което аз се противопоставих.
Разказването опитностите на Гради с Учителя и записването им на пишеща машина, това беше начало на една работа за Школата на Учителя, защото онова, което той беше записал в съзнанието си като съвременник на Учителя, беше едно знание на Словото дадено чрез Учителя и претворено в живот дотолкова, доколкото той е могъл. Разказа на Гради за неговия живот бе една страница от живота на Школата на Учителя и понеже опитността на един ученик е опитност на цялата Школа, то давайки опитностите на Гради, ние описваме част от живота на Школата, ние описваме претвореното Слово на Учителя, което е живият хляб за душите и което се въплътява в плът чрез живота на един негов съвременник. По този начин ние работихме за Гради да напише опитностите си, а Гради работеше за Школата, а Невидимата Школа се погрижи за Гради като внуши чрез добри мисли и желания на някои от останалите живи съвременници на Школата да се отзоват и му съдействуват в неговия бит. По този начин кръгът се затвори. Ние жертвахме време, сили и труд за Гради, той работеше за Бога, а невидимата Школа задвижи нещата отгоре и всичко това, което съдействуваше на Гради в неговия бит стана видимо и реално.
към текста >>
Заместници обаче не се намериха, въпреки че сестра Драга Михайлова изнесе това
пред
приятелите на Паневритмия.
По такъв начин ние работихме в името на дълга, който бе крайната точка от веригата на саможертвата и жертвата. Както казах по-горе за всеки ден от седмицата имаше някой, който да му носи доброволно храна. Гради искаше да си плаща по нещо срещу храната, обаче повечето отказваха да вземат макар и минимална сума като казваха, че могат веднъж в седмицата да нахранят един човек. Обаче с течение на времето някои от тия приятели отпаднаха. Едни поради болест, други поради това, че са вече възрастни, трети по други уважителни причини.
Заместници обаче не се намериха, въпреки че сестра Драга Михайлова изнесе това
пред
приятелите на Паневритмия.
По тоя начин жената, която обслужва Гради се вижда принудена да му приготвя и ядене по нещо и да замества тия, които вече не му носят храна. Но жената е възрастна и болна от диабет, после идва зима. Как ще бъде когато стане много студено или пък има поледица? Наистина Гради е изобретателен и в някои случаи когато някой от „дежурните" е закъснял да му донесе храна и той изгуби търпение, обикновено ще измисли нещо и не седи гладен. Сестра Стоянка Драгиева му носи храна от 1982 година насам с малки прекъсвания.
към текста >>
Гради на времето беше добър домакин, умееше да се облече чисто и спретнато, умееше да си
подреди
домът, обичаше хубавото, музикален е.
На първо място магнетофонния запис и обработването му, прехвърлянето му на машинописен текст. 2. Грижата за неговата обхода. 3. Организация на онези, които се грижат за него - помощ и пречки. Ще трябва да допълня още нещо. Не трябва да забравяме, че всеки болен, колкото и внимателен да е с течение на времето става капризен.
Гради на времето беше добър домакин, умееше да се облече чисто и спретнато, умееше да си
подреди
домът, обичаше хубавото, музикален е.
И сега пее постоянно, което като че поддържа духът му. Брат му е музикант, но му е казвал понякога, понеже Гради го е издържал да следва в консерваторията, че е трябвало лично той да следва музика. Но независимо от това признание брат му Атанас не се грижеше за Гради и не се интересува от него. Той почти го изостави като се мярка от време на време, гдето се казва „от хорски срам". Трябва да изтъкна и това, че Гради е гледал и майка си.
към текста >>
Редовно
му купувам специален мехлем по рецепта, с който жената му намазва раните.
На масата му има няколко книги разтворени. Страниците обръща с дървена вилица като я хваща със зъби. За такива работи е изобретателен. После за удобство му сипват яденето в съдове от пластмаса, подобни на вази, на които същия тоя брат Колю Йорданов е направил дръжки от кабел, които Гради след като се нахрани хваща със зъби и така занася кофичката на мивката, за да я измият. От екземата, която има се отварят рани понеже кожата се пука.
Редовно
му купувам специален мехлем по рецепта, с който жената му намазва раните.
Налага се да му подстригва косата, брадата, мустаците, нали не трябва да бъде като изоставен. После му изрязвам ноктите на ръцете, на краката, изкърпвам му понякога някои дрехи, купувам му пижами или други необходими неща. Посещават го още някои приятели и му правят някои услуги. Жената обикновено сутрин му носи закуска и му почиства. Виждам как с течение на времето на всички дотежава това положение, защото неговото състояние не става по-добро.
към текста >>
Как ще бъде
занапред
и кой ще му помага да носи този тежък кръст, не виждам.
Налага се да му подстригва косата, брадата, мустаците, нали не трябва да бъде като изоставен. После му изрязвам ноктите на ръцете, на краката, изкърпвам му понякога някои дрехи, купувам му пижами или други необходими неща. Посещават го още някои приятели и му правят някои услуги. Жената обикновено сутрин му носи закуска и му почиства. Виждам как с течение на времето на всички дотежава това положение, защото неговото състояние не става по-добро.
Как ще бъде
занапред
и кой ще му помага да носи този тежък кръст, не виждам.
А той помагаше докато може на всички. Неговият дом беше отворен за приятели и познати. Гради и майка му посрещаха, нахранваха и изпращаха приятелите от провинцията винаги с разположение. Добре е да се помага на такива хора като Гради. Не можахме да намерим човек, който да отмени леля Радка за гледане на Гради.
към текста >>
Радка си замина след като си изпълни дълга два дни
преди
Гради.
На 10.VIII. я погребват. Гради починал на 12. и го погребват на 15.VIII.1992 г. И двамата са починали от инсулт.
Радка си замина след като си изпълни дълга два дни
преди
Гради.
През това време съм на Рила. Някой дойде и каза за Гради и за Радка, че са починали. Братът на Гради - Атанас го е погребал. На 17.VIII.1992 г. аз се завърнах от Рила и научих подробности във връзка с погребението му.
към текста >>
Едни идват, други си заминават, такъв е
порядъкът
на земята.
Братът на Гради - Атанас го е погребал. На 17.VIII.1992 г. аз се завърнах от Рила и научих подробности във връзка с погребението му. София, 16.IV.1995 г. Подготвила обзора за Гради Минчев Марийка Марашлиева Заключение Когато работех върху опитностите на Гради и когато бяха обработвани и написани, почти всички негови съвременници си бяха заминали.
Едни идват, други си заминават, такъв е
порядъкът
на земята.
Нещата на земята са конечни. Всяко начало има и свой край - така е на земята, но животът на земята е една малка проекция от космическия живот. Знаем, че каквото човек върже на земята вързано е и на небето и обратно, развързаното на земята е развързано и на небето. Така че идването на Гради на земята в плът, престояването му на земята и идването му в Школата на Учителя не е еднократен процес. Не може човек да дойде в Школата на Учителя ако не е бил в Школата на Христа преди 2000 години.
към текста >>
Не може човек да дойде в Школата на Учителя ако не е бил в Школата на Христа
преди
2000 години.
Едни идват, други си заминават, такъв е порядъкът на земята. Нещата на земята са конечни. Всяко начало има и свой край - така е на земята, но животът на земята е една малка проекция от космическия живот. Знаем, че каквото човек върже на земята вързано е и на небето и обратно, развързаното на земята е развързано и на небето. Така че идването на Гради на земята в плът, престояването му на земята и идването му в Школата на Учителя не е еднократен процес.
Не може човек да дойде в Школата на Учителя ако не е бил в Школата на Христа
преди
2000 години.
Каквото е вързал там, тук при Школата на Учителя го развързва и всички ония добри и хубави качества на Гради, това бяха добродетели от времето на Христа, запазени и съхранени в неговата душа. При Учителя, съвременниците му трябва да прокарат в себе си и моста между Мировата любов и Космичната обич на Битието. Мировата любов като идваща от центъра на Вселената и Космичната любов идваща от края на Вселената към центъра на Битието. В това се заключава задачата на Школата на Учителя - да се съедини Мировата любов с Космичната обич и да се изяви като живот на земята посредством човешката душа и човешкия дух. За това всички опитности и възпоменания от времето на Школата на Учителя доказват съществуването на тази Школа в душите на тези съвременници и реализирани чрез човешкия дух в живи опитности, които са реализирани закони от Словото на Учителя.
към текста >>
В това се заключава задачата на Школата на Учителя - да се съедини Мировата любов с Космичната обич и да се изяви като живот на земята
посредством
човешката душа и човешкия дух.
Така че идването на Гради на земята в плът, престояването му на земята и идването му в Школата на Учителя не е еднократен процес. Не може човек да дойде в Школата на Учителя ако не е бил в Школата на Христа преди 2000 години. Каквото е вързал там, тук при Школата на Учителя го развързва и всички ония добри и хубави качества на Гради, това бяха добродетели от времето на Христа, запазени и съхранени в неговата душа. При Учителя, съвременниците му трябва да прокарат в себе си и моста между Мировата любов и Космичната обич на Битието. Мировата любов като идваща от центъра на Вселената и Космичната любов идваща от края на Вселената към центъра на Битието.
В това се заключава задачата на Школата на Учителя - да се съедини Мировата любов с Космичната обич и да се изяви като живот на земята
посредством
човешката душа и човешкия дух.
За това всички опитности и възпоменания от времето на Школата на Учителя доказват съществуването на тази Школа в душите на тези съвременници и реализирани чрез човешкия дух в живи опитности, които са реализирани закони от Словото на Учителя. Ето това е едно от малкото обяснения, защо една опитност на ученика е опитност на цялата школа. Защото в него, на съвременника, е прокаран онзи жив път между Мировата любов и Космичната обич чрез Словото на Учителя. Затова се казва: „Глава на Твоето Слово е Истината", защото Словото съединява Мировата любов и Космичната обич на Битието, а Истината е свят, в който Божествения Дух се проявява. А Божествения Дух е изява на Бога.
към текста >>
Той закупи с негови лични
средства
касетките, с които трябваше да работя и да записвам гласа на Гради, които не бяха евтини за онези години. 2.
градина" N6 5, ап. 34, декларирам следното: 1. През есента на 1986 г. д-р Вергилий Кръстев ме привлече за своя сътрудница и като първа задача ми бе дадена от него да запиша опитностите и житейския път на Гради Колев Минчев. Понеже за пръв път работех такава работа той ми изработи план, който трябваше да спазвам.
Той закупи с негови лични
средства
касетките, с които трябваше да работя и да записвам гласа на Гради, които не бяха евтини за онези години. 2.
Работата ми с Гради Минчев бе свързана с много затруднения, понеже той страдаше от болестта на Паркинсон и беше крайно раздразнителен и своенравен. Но за сметка на това умът му беше бистър и ясен. Работата вървеше много трудно, защото той се опитваше да ръководи този процес, който стигаше понякога до разиграване от негова страна. Поставяше различни условия и пречеше на собствената си работа. Вергилий Кръстев непрекъснато ме предупреждаваше, че той ще се опитва да ни разиграва, което и ставаше. 3.
към текста >>
Вергилий Кръстев непрекъснато ме
предупреждаваше
, че той ще се опитва да ни разиграва, което и ставаше. 3.
Той закупи с негови лични средства касетките, с които трябваше да работя и да записвам гласа на Гради, които не бяха евтини за онези години. 2. Работата ми с Гради Минчев бе свързана с много затруднения, понеже той страдаше от болестта на Паркинсон и беше крайно раздразнителен и своенравен. Но за сметка на това умът му беше бистър и ясен. Работата вървеше много трудно, защото той се опитваше да ръководи този процес, който стигаше понякога до разиграване от негова страна. Поставяше различни условия и пречеше на собствената си работа.
Вергилий Кръстев непрекъснато ме
предупреждаваше
, че той ще се опитва да ни разиграва, което и ставаше. 3.
Направените записи се прехвърлиха на пишеща машина, след което Вергилий Кръстев ги преглеждаше, правеше бележки и поставяше въпроси, които аз задавах допълнително на Гради. Той отговаряше и това бяха допълнения, които се включваха в основния текст. Целия този материал се четеше на Гради от мен, той слушаше и добавяше някои неща към текста. 4. По едно време Гради поиска да му се предаде този материал, за да го пусне на ксерокс и да го пусне на свои познати. Вергилий Кръстев реагира остро и прибра от мене всички касетки и целия материал.
към текста >>
По едно време Гради поиска да му се
предаде
този материал, за да го пусне на ксерокс и да го пусне на свои познати.
Поставяше различни условия и пречеше на собствената си работа. Вергилий Кръстев непрекъснато ме предупреждаваше, че той ще се опитва да ни разиграва, което и ставаше. 3. Направените записи се прехвърлиха на пишеща машина, след което Вергилий Кръстев ги преглеждаше, правеше бележки и поставяше въпроси, които аз задавах допълнително на Гради. Той отговаряше и това бяха допълнения, които се включваха в основния текст. Целия този материал се четеше на Гради от мен, той слушаше и добавяше някои неща към текста. 4.
По едно време Гради поиска да му се
предаде
този материал, за да го пусне на ксерокс и да го пусне на свои познати.
Вергилий Кръстев реагира остро и прибра от мене всички касетки и целия материал. Чак тогава духовете, които ни разиграваха спряха да разиграват, защото всичко беше прибрано. Гради се успокои постепенно, че всичко е записано и прибрано. Всички опити да се добере отново до тези текстове бяха прерязани от Вергилий Кръстев с цел да не се окраде материала. 5. По това време Гради имаше една сума около шест хиляди лева, с която бе достатъчно с нея да се плати по онова време за компютърния набор на текста.
към текста >>
По-късно той ме извика и тя бе
предадена
на наследниците на брат му Атанас Минчев.
Гради се успокои постепенно, че всичко е записано и прибрано. Всички опити да се добере отново до тези текстове бяха прерязани от Вергилий Кръстев с цел да не се окраде материала. 5. По това време Гради имаше една сума около шест хиляди лева, с която бе достатъчно с нея да се плати по онова време за компютърния набор на текста. Но той не даде нито лев. Тази сума бе прехвърлена от него на брат Стойно, който също не пожела да я даде, за да довършим работата на Гради.
По-късно той ме извика и тя бе
предадена
на наследниците на брат му Атанас Минчев.
Така че Гради не е оставил нито един лев, макар че можеше да стори това. Всичко бе финансирано от Вергилий Кръстев и бе осъществено чрез мен и моят безплатен, самоотвержен труд. София, 6.декември 1995 г. Декларатор: Марийка Марашлиева ДЪБ От Олга на Гради - Надвих та, рече Ветьр сив на дъба многодетен; и пак повтори горделив: - Ударих те в сърцето! Не ще се вече зеленееш в туй поле широко; Певци по теб не ще запеят по клоните високи!
към текста >>
-
Преди
аз тука да почина, извика дъб прогнили, мен раждаха се
ред
години тез жълъдчета мили.
Така че Гради не е оставил нито един лев, макар че можеше да стори това. Всичко бе финансирано от Вергилий Кръстев и бе осъществено чрез мен и моят безплатен, самоотвержен труд. София, 6.декември 1995 г. Декларатор: Марийка Марашлиева ДЪБ От Олга на Гради - Надвих та, рече Ветьр сив на дъба многодетен; и пак повтори горделив: - Ударих те в сърцето! Не ще се вече зеленееш в туй поле широко; Певци по теб не ще запеят по клоните високи!
-
Преди
аз тука да почина, извика дъб прогнили, мен раждаха се
ред
години тез жълъдчета мили.
За тези три столетия, Ветре навред ги аз посях- Гората доле из полето! та всички там отвея. Сърце ми още в тях бие, опитай се отново; Не ще ми никога надвиеш, ни пък да ме изровиш. А сила ти не ще остане и с тях да се пребориш, че всеки жълъд дъб ще стане не ще ме ти събориш! 17.XII.1965 г.
към текста >>
За тези три столетия, Ветре
навред
ги аз посях- Гората доле из полето!
Всичко бе финансирано от Вергилий Кръстев и бе осъществено чрез мен и моят безплатен, самоотвержен труд. София, 6.декември 1995 г. Декларатор: Марийка Марашлиева ДЪБ От Олга на Гради - Надвих та, рече Ветьр сив на дъба многодетен; и пак повтори горделив: - Ударих те в сърцето! Не ще се вече зеленееш в туй поле широко; Певци по теб не ще запеят по клоните високи! - Преди аз тука да почина, извика дъб прогнили, мен раждаха се ред години тез жълъдчета мили.
За тези три столетия, Ветре
навред
ги аз посях- Гората доле из полето!
та всички там отвея. Сърце ми още в тях бие, опитай се отново; Не ще ми никога надвиеш, ни пък да ме изровиш. А сила ти не ще остане и с тях да се пребориш, че всеки жълъд дъб ще стане не ще ме ти събориш! 17.XII.1965 г. / От Олга Славчева разговор с Гради Минчев/
към текста >>
72.
4. Иван Салонски
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Като построяват салона той се премества да живее в салона и да поддържа там
реда
и
порядъка
в салона.
4. ИВАН САЛОНСКИ При нея е живял до построяването на салона на ул. „Оборище“ 14, някъде 1922-1923 г.
Като построяват салона той се премества да живее в салона и да поддържа там
реда
и
порядъка
в салона.
Така му излиза името Иван Салонски. Фактически след построяването на салона той остава там да живее на ул. „Оборище“ 14, за да поддържа салона, да се грижи за салона. Нали след като излязат всички от салона трябва да подредят столовете, да изчисти, да зареди печката ако е зимно време, цветя да полее, да пази и т.н. и там си е живеел, там е спял.
към текста >>
Нали след като излязат всички от салона трябва да
подредят
столовете, да изчисти, да
зареди
печката ако е зимно време, цветя да полее, да пази и т.н.
„Оборище“ 14, някъде 1922-1923 г. Като построяват салона той се премества да живее в салона и да поддържа там реда и порядъка в салона. Така му излиза името Иван Салонски. Фактически след построяването на салона той остава там да живее на ул. „Оборище“ 14, за да поддържа салона, да се грижи за салона.
Нали след като излязат всички от салона трябва да
подредят
столовете, да изчисти, да
зареди
печката ако е зимно време, цветя да полее, да пази и т.н.
и там си е живеел, там е спял. Всъщност къщата на сестра Паша и салонът не са били далеч едно от друго и за него не е представлявало затруднение. Така че той продължавал да работи при сестра Паша, но голяма част от времето му е било вече за салона. Бил е като ключар, като пазач по време на беседите държани от Учителя, защото нашите приятели, които са посещавали тогава салона сутрин рано и по време на неделните беседи не са имали някакъв вътрешен порядък и са закъснявали. Това нещо Учителят е искал да се избегне някак си и всички да бъдат точно в пет часа, та Той като влезе всички да са вече там и да няма отваряне и затваряне на врати.
към текста >>
Всъщност къщата на сестра Паша и салонът не са били далеч едно от друго и за него не е
представлявало
затруднение.
Така му излиза името Иван Салонски. Фактически след построяването на салона той остава там да живее на ул. „Оборище“ 14, за да поддържа салона, да се грижи за салона. Нали след като излязат всички от салона трябва да подредят столовете, да изчисти, да зареди печката ако е зимно време, цветя да полее, да пази и т.н. и там си е живеел, там е спял.
Всъщност къщата на сестра Паша и салонът не са били далеч едно от друго и за него не е
представлявало
затруднение.
Така че той продължавал да работи при сестра Паша, но голяма част от времето му е било вече за салона. Бил е като ключар, като пазач по време на беседите държани от Учителя, защото нашите приятели, които са посещавали тогава салона сутрин рано и по време на неделните беседи не са имали някакъв вътрешен порядък и са закъснявали. Това нещо Учителят е искал да се избегне някак си и всички да бъдат точно в пет часа, та Той като влезе всички да са вече там и да няма отваряне и затваряне на врати. И вероятно Учителят е изказвал такава някаква идея, че е добре някой да въведе тоя ред. Обикновено когато Учителят има някаква идея, Той я съобщавал, но в някаква безлична форма.
към текста >>
Бил е като ключар, като пазач по време на беседите държани от Учителя, защото нашите приятели, които са посещавали тогава салона сутрин рано и по време на неделните беседи не са имали някакъв вътрешен
порядък
и са закъснявали.
„Оборище“ 14, за да поддържа салона, да се грижи за салона. Нали след като излязат всички от салона трябва да подредят столовете, да изчисти, да зареди печката ако е зимно време, цветя да полее, да пази и т.н. и там си е живеел, там е спял. Всъщност къщата на сестра Паша и салонът не са били далеч едно от друго и за него не е представлявало затруднение. Така че той продължавал да работи при сестра Паша, но голяма част от времето му е било вече за салона.
Бил е като ключар, като пазач по време на беседите държани от Учителя, защото нашите приятели, които са посещавали тогава салона сутрин рано и по време на неделните беседи не са имали някакъв вътрешен
порядък
и са закъснявали.
Това нещо Учителят е искал да се избегне някак си и всички да бъдат точно в пет часа, та Той като влезе всички да са вече там и да няма отваряне и затваряне на врати. И вероятно Учителят е изказвал такава някаква идея, че е добре някой да въведе тоя ред. Обикновено когато Учителят има някаква идея, Той я съобщавал, но в някаква безлична форма. Ако има някой да я подхване - добре, но ако няма - няма. Така Учителят е изказал тази идея, някой напълно свободно да приеме това задължение и да следи да няма закъснения.
към текста >>
И вероятно Учителят е изказвал такава някаква идея, че е добре някой да въведе тоя
ред
.
и там си е живеел, там е спял. Всъщност къщата на сестра Паша и салонът не са били далеч едно от друго и за него не е представлявало затруднение. Така че той продължавал да работи при сестра Паша, но голяма част от времето му е било вече за салона. Бил е като ключар, като пазач по време на беседите държани от Учителя, защото нашите приятели, които са посещавали тогава салона сутрин рано и по време на неделните беседи не са имали някакъв вътрешен порядък и са закъснявали. Това нещо Учителят е искал да се избегне някак си и всички да бъдат точно в пет часа, та Той като влезе всички да са вече там и да няма отваряне и затваряне на врати.
И вероятно Учителят е изказвал такава някаква идея, че е добре някой да въведе тоя
ред
.
Обикновено когато Учителят има някаква идея, Той я съобщавал, но в някаква безлична форма. Ако има някой да я подхване - добре, но ако няма - няма. Така Учителят е изказал тази идея, някой напълно свободно да приеме това задължение и да следи да няма закъснения. А брат Иван е бил един от тези наши приятели, които стриктно са изпълнявали указанията и препоръките, които е давал Учителят, с никакво отклонение, абсолютно. Когато Учителят направил това предложение брат Иван доброволно, без да обявява е поел това задължение да го прави.
към текста >>
Когато Учителят направил това
предложение
брат Иван доброволно, без да обявява е поел това задължение да го прави.
И вероятно Учителят е изказвал такава някаква идея, че е добре някой да въведе тоя ред. Обикновено когато Учителят има някаква идея, Той я съобщавал, но в някаква безлична форма. Ако има някой да я подхване - добре, но ако няма - няма. Така Учителят е изказал тази идея, някой напълно свободно да приеме това задължение и да следи да няма закъснения. А брат Иван е бил един от тези наши приятели, които стриктно са изпълнявали указанията и препоръките, които е давал Учителят, с никакво отклонение, абсолютно.
Когато Учителят направил това
предложение
брат Иван доброволно, без да обявява е поел това задължение да го прави.
И наистина от тогава нататък Иван щом стане пет часа отивал на вратата, заключва я и вече никой не смее да влезе. И понеже той се отличавал със сравнително голяма физическа сила и също с голяма психическа сила, никой не е смеел да му противоречи и да иска да влезе. Всеки ден, който е идвал след пет часа и го е виждал на вратата изобщо се отказвал от всяко намерение да влиза в конфликт с него и да го преодолява. Да, никой не е смеел да влезе вътре. А той тогава вече е бил възмъжал нали, както казах фигурата му е била набита, не висока, широка.
към текста >>
Аз имам снимка от тогава, на цял ръст са му я направили и ще ви я покажа да я видите какво
представлява
.
И наистина от тогава нататък Иван щом стане пет часа отивал на вратата, заключва я и вече никой не смее да влезе. И понеже той се отличавал със сравнително голяма физическа сила и също с голяма психическа сила, никой не е смеел да му противоречи и да иска да влезе. Всеки ден, който е идвал след пет часа и го е виждал на вратата изобщо се отказвал от всяко намерение да влиза в конфликт с него и да го преодолява. Да, никой не е смеел да влезе вътре. А той тогава вече е бил възмъжал нали, както казах фигурата му е била набита, не висока, широка.
Аз имам снимка от тогава, на цял ръст са му я направили и ще ви я покажа да я видите какво
представлява
.
С дълга коса черна, права, така изобщо, защото е добре да се приложат някои снимки. Аз имам някои братски снимки. Той нали не е допускал изключение никому и от тогава се е въвел ред и е нямало никакво закъсняване. Всеки, който е искал да слуша беседите, независимо какви са, е гледал да отиде на време, защото знаят, че Иван Салонски няма да се поколебае с никого. За него е нямало приятел, познат, по-близък, по-далечен.
към текста >>
Той нали не е допускал изключение никому и от тогава се е въвел
ред
и е нямало никакво закъсняване.
Да, никой не е смеел да влезе вътре. А той тогава вече е бил възмъжал нали, както казах фигурата му е била набита, не висока, широка. Аз имам снимка от тогава, на цял ръст са му я направили и ще ви я покажа да я видите какво представлява. С дълга коса черна, права, така изобщо, защото е добре да се приложат някои снимки. Аз имам някои братски снимки.
Той нали не е допускал изключение никому и от тогава се е въвел
ред
и е нямало никакво закъсняване.
Всеки, който е искал да слуша беседите, независимо какви са, е гледал да отиде на време, защото знаят, че Иван Салонски няма да се поколебае с никого. За него е нямало приятел, познат, по-близък, по-далечен. Към всички стриктно е спазвал и изпълнявал това, което е препоръчал Учителят, защото Учителят никога не е издавал заповеди, никъде не е давал нареждания. Учителят е поднасял тия предложения в такава форма, че да не засегне личните чувства на когото и да било. По такъв начин е могъл да се създаде един ред и порядък.
към текста >>
Учителят е поднасял тия
предложения
в такава форма, че да не засегне личните чувства на когото и да било.
Аз имам някои братски снимки. Той нали не е допускал изключение никому и от тогава се е въвел ред и е нямало никакво закъсняване. Всеки, който е искал да слуша беседите, независимо какви са, е гледал да отиде на време, защото знаят, че Иван Салонски няма да се поколебае с никого. За него е нямало приятел, познат, по-близък, по-далечен. Към всички стриктно е спазвал и изпълнявал това, което е препоръчал Учителят, защото Учителят никога не е издавал заповеди, никъде не е давал нареждания.
Учителят е поднасял тия
предложения
в такава форма, че да не засегне личните чувства на когото и да било.
По такъв начин е могъл да се създаде един ред и порядък. В тоя ред и порядък има един интересен случай: между нашите приятели е имало един така наречен Колю Каишев. Последния е бил роднина на Учителя. По коя линия? Има известно предположение, но все пак не съм напълно сигурен, затова ще премълча този въпрос.
към текста >>
По такъв начин е могъл да се създаде един
ред
и
порядък
.
Той нали не е допускал изключение никому и от тогава се е въвел ред и е нямало никакво закъсняване. Всеки, който е искал да слуша беседите, независимо какви са, е гледал да отиде на време, защото знаят, че Иван Салонски няма да се поколебае с никого. За него е нямало приятел, познат, по-близък, по-далечен. Към всички стриктно е спазвал и изпълнявал това, което е препоръчал Учителят, защото Учителят никога не е издавал заповеди, никъде не е давал нареждания. Учителят е поднасял тия предложения в такава форма, че да не засегне личните чувства на когото и да било.
По такъв начин е могъл да се създаде един
ред
и
порядък
.
В тоя ред и порядък има един интересен случай: между нашите приятели е имало един така наречен Колю Каишев. Последния е бил роднина на Учителя. По коя линия? Има известно предположение, но все пак не съм напълно сигурен, затова ще премълча този въпрос. Но Колю Каишев е бил голям приятел на брат Иван, но бидейки голям приятел с него, той е знаел, че не трябва да нарушава порядъка.
към текста >>
В тоя
ред
и
порядък
има един интересен случай: между нашите приятели е имало един така наречен Колю Каишев.
Всеки, който е искал да слуша беседите, независимо какви са, е гледал да отиде на време, защото знаят, че Иван Салонски няма да се поколебае с никого. За него е нямало приятел, познат, по-близък, по-далечен. Към всички стриктно е спазвал и изпълнявал това, което е препоръчал Учителят, защото Учителят никога не е издавал заповеди, никъде не е давал нареждания. Учителят е поднасял тия предложения в такава форма, че да не засегне личните чувства на когото и да било. По такъв начин е могъл да се създаде един ред и порядък.
В тоя
ред
и
порядък
има един интересен случай: между нашите приятели е имало един така наречен Колю Каишев.
Последния е бил роднина на Учителя. По коя линия? Има известно предположение, но все пак не съм напълно сигурен, затова ще премълча този въпрос. Но Колю Каишев е бил голям приятел на брат Иван, но бидейки голям приятел с него, той е знаел, че не трябва да нарушава порядъка. Случаят е бил на лекция на Младежкия клас.
към текста >>
Има известно
предположение
, но все пак не съм напълно сигурен, затова ще премълча този въпрос.
Учителят е поднасял тия предложения в такава форма, че да не засегне личните чувства на когото и да било. По такъв начин е могъл да се създаде един ред и порядък. В тоя ред и порядък има един интересен случай: между нашите приятели е имало един така наречен Колю Каишев. Последния е бил роднина на Учителя. По коя линия?
Има известно
предположение
, но все пак не съм напълно сигурен, затова ще премълча този въпрос.
Но Колю Каишев е бил голям приятел на брат Иван, но бидейки голям приятел с него, той е знаел, че не трябва да нарушава порядъка. Случаят е бил на лекция на Младежкия клас. Тогава Учителят давал теми. Зададената тема е трябвало да бъде разработена от всеки. Преди да се започне новата лекция всеки си е прочитал темата, която е зададена.
към текста >>
Но Колю Каишев е бил голям приятел на брат Иван, но бидейки голям приятел с него, той е знаел, че не трябва да нарушава
порядъка
.
По такъв начин е могъл да се създаде един ред и порядък. В тоя ред и порядък има един интересен случай: между нашите приятели е имало един така наречен Колю Каишев. Последния е бил роднина на Учителя. По коя линия? Има известно предположение, но все пак не съм напълно сигурен, затова ще премълча този въпрос.
Но Колю Каишев е бил голям приятел на брат Иван, но бидейки голям приятел с него, той е знаел, че не трябва да нарушава
порядъка
.
Случаят е бил на лекция на Младежкия клас. Тогава Учителят давал теми. Зададената тема е трябвало да бъде разработена от всеки. Преди да се започне новата лекция всеки си е прочитал темата, която е зададена. Имало е списък у един от учениците, който съобщавал по ред имената и всеки си прочитал развитата тема.
към текста >>
Преди
да се започне новата лекция всеки си е прочитал темата, която е зададена.
Има известно предположение, но все пак не съм напълно сигурен, затова ще премълча този въпрос. Но Колю Каишев е бил голям приятел на брат Иван, но бидейки голям приятел с него, той е знаел, че не трябва да нарушава порядъка. Случаят е бил на лекция на Младежкия клас. Тогава Учителят давал теми. Зададената тема е трябвало да бъде разработена от всеки.
Преди
да се започне новата лекция всеки си е прочитал темата, която е зададена.
Имало е списък у един от учениците, който съобщавал по ред имената и всеки си прочитал развитата тема. Списъкът у кого е бил не зная точно, но брат Иван нали е на вратата и същевременно следи за присъстващите се мъчел да подскаже на този у когото е списъка, че Колю Каишев го няма и да не му казва името, за да не се разбере, че го няма. Но този със списъка не си вдига главата и няма начин брат Иван да му подскаже, че Колю Каишев го няма. И така споменават името на Колю Каишев. В тоя момент се отваря капандура на тавана и Колю Каишев започва да си чете темата,която е развил.
към текста >>
Имало е списък у един от учениците, който съобщавал по
ред
имената и всеки си прочитал развитата тема.
Но Колю Каишев е бил голям приятел на брат Иван, но бидейки голям приятел с него, той е знаел, че не трябва да нарушава порядъка. Случаят е бил на лекция на Младежкия клас. Тогава Учителят давал теми. Зададената тема е трябвало да бъде разработена от всеки. Преди да се започне новата лекция всеки си е прочитал темата, която е зададена.
Имало е списък у един от учениците, който съобщавал по
ред
имената и всеки си прочитал развитата тема.
Списъкът у кого е бил не зная точно, но брат Иван нали е на вратата и същевременно следи за присъстващите се мъчел да подскаже на този у когото е списъка, че Колю Каишев го няма и да не му казва името, за да не се разбере, че го няма. Но този със списъка не си вдига главата и няма начин брат Иван да му подскаже, че Колю Каишев го няма. И така споменават името на Колю Каишев. В тоя момент се отваря капандура на тавана и Колю Каишев започва да си чете темата,която е развил. Макар че е закъснял той държи да си прочете темата и затова се качил на тавана.
към текста >>
И накрая когато всички са си прочели темите, Учителят казал: „Хубав и оригинален е тоя начин да се прочете темата, но за
предпочитане
е всеки да си идва на време и да си чете темата от мястото“.
И така споменават името на Колю Каишев. В тоя момент се отваря капандура на тавана и Колю Каишев започва да си чете темата,която е развил. Макар че е закъснял той държи да си прочете темата и затова се качил на тавана. Това е бил уникален случай. Всички слушат, Учителят също.
И накрая когато всички са си прочели темите, Учителят казал: „Хубав и оригинален е тоя начин да се прочете темата, но за
предпочитане
е всеки да си идва на време и да си чете темата от мястото“.
Така приключва този интересен случай, който едновременно показва отношението на брат Иван към по-близките приятели, а също и респекта, който учениците имат от брат Иван, а и също как щат-не щат изпълняват изискването на Учителя да има порядък в клас. Ето точно сега аз ви поднасям една снимка на брат Иван. Той точно тук на брадичката има една черта, а тази черта е показател и знак на вярност. И точно като ви казвам, това не е случайно, че той има тази черта на вярност. Това е снимка, която аз съм му я правил.
към текста >>
Така приключва този интересен случай, който едновременно показва отношението на брат Иван към по-близките приятели, а също и респекта, който учениците имат от брат Иван, а и също как щат-не щат изпълняват изискването на Учителя да има
порядък
в клас.
В тоя момент се отваря капандура на тавана и Колю Каишев започва да си чете темата,която е развил. Макар че е закъснял той държи да си прочете темата и затова се качил на тавана. Това е бил уникален случай. Всички слушат, Учителят също. И накрая когато всички са си прочели темите, Учителят казал: „Хубав и оригинален е тоя начин да се прочете темата, но за предпочитане е всеки да си идва на време и да си чете темата от мястото“.
Така приключва този интересен случай, който едновременно показва отношението на брат Иван към по-близките приятели, а също и респекта, който учениците имат от брат Иван, а и също как щат-не щат изпълняват изискването на Учителя да има
порядък
в клас.
Ето точно сега аз ви поднасям една снимка на брат Иван. Той точно тук на брадичката има една черта, а тази черта е показател и знак на вярност. И точно като ви казвам, това не е случайно, че той има тази черта на вярност. Това е снимка, която аз съм му я правил. И точно случаят е верен.
към текста >>
73.
8. Изпитът на младите и старите
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Нейният разказ е много подробен и
според
мене е правдив.
8. ИЗПИТЪТ НА МЛАДИТЕ И СТАРИТЕ Сега искам да кажа няколко думи във връзка с тая прочута 1936 г., с неприятностите, които има братството и специално Учителят. Сестра Елена Андреева е разказала много подробно това събитие, но тя не е споменала никъде името на брат Иван. Има нещо интересно, че всеки присъства в даден отрязък от време да свърши дадена работа. Във връзка с побоя с Учителя, понеже аз съм го проучвал и в тези томове на „Изгревът“ са описани много разкази подробно, но всеки един в даден отрязък от време присъствува на събитието. Сега аз понеже знам какво е писано, знам и нейните разкази от контактите, които съм имал с нея, няма да се спирам на цялата случка да я преразказвам от начало до край, а само това, което може да бъде като допълнение към нейния разказ.
Нейният разказ е много подробен и
според
мене е правдив.
Той отговаря на всички, понеже аз съм слушал от други хора, според мене нейния е най-точен, праволинеен и истинен, а и тя е пряк участник в действията. Денят, в който е станало събитието в София на Изгрева наистина, така както го описва Елена Андреева, така е. Брат Иван наистина него ден е преживял някакви силно емоционални, нервни състояния. И не знаел от къде му идва тая нервност. И наистина той влиза в бараката, излиза, отива на поляната, разхожда се, нервничи, отива в салона, свири на пианото някакви минорни гами или упражнения и не може да се овладее.
към текста >>
Той отговаря на всички, понеже аз съм слушал от други хора,
според
мене нейния е най-точен, праволинеен и истинен, а и тя е пряк участник в действията.
Сестра Елена Андреева е разказала много подробно това събитие, но тя не е споменала никъде името на брат Иван. Има нещо интересно, че всеки присъства в даден отрязък от време да свърши дадена работа. Във връзка с побоя с Учителя, понеже аз съм го проучвал и в тези томове на „Изгревът“ са описани много разкази подробно, но всеки един в даден отрязък от време присъствува на събитието. Сега аз понеже знам какво е писано, знам и нейните разкази от контактите, които съм имал с нея, няма да се спирам на цялата случка да я преразказвам от начало до край, а само това, което може да бъде като допълнение към нейния разказ. Нейният разказ е много подробен и според мене е правдив.
Той отговаря на всички, понеже аз съм слушал от други хора,
според
мене нейния е най-точен, праволинеен и истинен, а и тя е пряк участник в действията.
Денят, в който е станало събитието в София на Изгрева наистина, така както го описва Елена Андреева, така е. Брат Иван наистина него ден е преживял някакви силно емоционални, нервни състояния. И не знаел от къде му идва тая нервност. И наистина той влиза в бараката, излиза, отива на поляната, разхожда се, нервничи, отива в салона, свири на пианото някакви минорни гами или упражнения и не може да се овладее. Не може да разбере от къде му идва това нервно състояние.
към текста >>
Наистина ако брат Иван е бил там, какъвто е бил силен и човек, който държи
порядъка
да се спази, този побойник наистина е щял да си навлече големи неприятности с него, а брат Иван щеше да има конфликти с пазителите на
реда
, държавните органи.
Най-накрая решава, че трябва да отиде при сестра Паша, да види какво прави. Нали той е неин възпитаник, у тях е живял и продължава да поддържа контактите си с нея. И в тоя промеждутък, когато той отива при сестра Паша става това събитие. Иначе връщайки се той го научава, но без никаква полза. Той си обяснява случилото се, че Учителят е бил отстранил всякакви лица, които могат да нарушат действието.
Наистина ако брат Иван е бил там, какъвто е бил силен и човек, който държи
порядъка
да се спази, този побойник наистина е щял да си навлече големи неприятности с него, а брат Иван щеше да има конфликти с пазителите на
реда
, държавните органи.
Но каквото и да е, така е бил отстранен брат Иван като действуващо лице. Събитията се развиват тъй както Елена ги е описала и продължават на Рила. Брат Иван е от редовните посетители на Рила. Прави си палатката там. дядо Благо и брат Иван са били много близки приятели.
към текста >>
Брат Иван е от
редовните
посетители на Рила.
Иначе връщайки се той го научава, но без никаква полза. Той си обяснява случилото се, че Учителят е бил отстранил всякакви лица, които могат да нарушат действието. Наистина ако брат Иван е бил там, какъвто е бил силен и човек, който държи порядъка да се спази, този побойник наистина е щял да си навлече големи неприятности с него, а брат Иван щеше да има конфликти с пазителите на реда, държавните органи. Но каквото и да е, така е бил отстранен брат Иван като действуващо лице. Събитията се развиват тъй както Елена ги е описала и продължават на Рила.
Брат Иван е от
редовните
посетители на Рила.
Прави си палатката там. дядо Благо и брат Иван са били много близки приятели. Почти всеки ден са общували. Някъде наблизо им са били палатките. Рилският живот си тече както го е описала Елена.
към текста >>
А това, което Галилей Величков казва в неговото описание, че младите са вземали някакви тояги, някакви сопи и други работи и са вардили
пред
палатката на Учителя, това си е съществувало само в ума и в съзнанието на Галилей.
Ние гледаме тайно да пазим“. „Вие, казва, си пазете тайната, аз казва си вземам брадвата и отивам и това е. Пък нека някой да дойде и да пипне Учителя.“ И така става. Той обаче не взема брадвата брат Иван, не ходи там. То е само достатъчно, че им е казал това и те се отказват от идеята си да го свалят Учителят от езерата.
А това, което Галилей Величков казва в неговото описание, че младите са вземали някакви тояги, някакви сопи и други работи и са вардили
пред
палатката на Учителя, това си е съществувало само в ума и в съзнанието на Галилей.
А в действителност няма нищо такова. Никой не е стоял и не е вардил това по простата причина, че това решение са го взели само тия стари приятели и те са го пазили в тайна и не са искали да бъде изобщо достъпно до другите. Те не са искали да се разгласява това, за да не се внесе смут и т.н. Така че това нещо съществува само в ума на Галилей, а в другите, в нито един не съществува. А пък Елена не го описва, защото тя изобщо не го знае.
към текста >>
Да Го свалят долу до мястото до където може да дойде превозно
средство
.
Това е точно така както аз го казвам. Решението са го взели старите, изпълнението са искали да стане от младите. Но не от всички млади, а само от един, защото ако знаят всички, то вече се нарушава тайната. Те искат само един, който да извърши действието и то през нощта, никой да не знае. Да Го свалят като Го качат на един кон и Той да пътува с коня.
Да Го свалят долу до мястото до където може да дойде превозно
средство
.
Това е била целта на старите. Но брат Иван просто не се съгласява с тоя начин. Минава време, сега тука искам да вмъкна едно мнение на брат Иван. Брат Иван е наблюдавал Учителя може би от близо, в такъв смисъл, че си е правил своите наблюдения без да ги демонстрира, без да ги изказва, без да ги споделя. И той казваше така: „За мене Учителят не беше в тялото си.
към текста >>
И казва: „Изведнъж след като мина там
определено
време Учителят си дойде, става, тръгва и си поема нормалния живот“.
Той беше оставил в тялото си свой заместник, който да поддържа физическото Му тяло. А Той къде беше и какво правеше, не знам“. Но той е имал наблюдение върху начина на движение, на ставане, на изказване или изобщо това, което не можел да прави Учителят, но той е виждал, че не е Той, който си е служил по-рано с това тяло. Служи си с това тяло някой друг, който не е стопанина на това тяло и той не може да го управлява. Това са впечатленията на брат Иван.
И казва: „Изведнъж след като мина там
определено
време Учителят си дойде, става, тръгва и си поема нормалния живот“.
Тогава Учителят казва думите: „Всички през това време на беседа, всички през това време бяхте поставени на изпит, само че младите го издържаха, а възрастните не можаха да го издържат“. Ето това аз искам да вмъкна в разказа на Елена, защото нейният разказ го намирам за най-достоверен. Сега в първите години на търновските събори са се пазили от младежите с тояги. Това на Търново може. Тук също на Изгрева е имало охрана през време на съборите.
към текста >>
74.
26. Методи Константинов
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Не чака Учителят и Тодор Стоименов да тръгнат, но избързва да стигне в салона и успява да вземе един трамвай
преди
брат Тодор Стоименов.
Един такъв кандидат за близък контакт видим с Учителя е бил Методи Константинов. Той не е могъл винаги да го подтисне и да не даде повод да се види и той отивал от време на време с брат Тодор Стоименов така на ул. „Опълченска“ 66 и идвал с тях заедно. Веднъж пак брат Стоименов е отишъл, за да придружи Учителя от „Опълченска“ 66 до „Оборище“ и Методи Константинов е бил също. Той обаче чува, но не дочува добре, но разбира, че Учителят ще се забави или няма да дойде, нещо такова, не може да разбере добре и някаква идея се оформя в главата му и избързва.
Не чака Учителят и Тодор Стоименов да тръгнат, но избързва да стигне в салона и успява да вземе един трамвай
преди
брат Тодор Стоименов.
Това му осигурява малко време преднина. Пристига той в салона така засилен, наконтен, нагизден, както той имаше навик и самочувствие, понеже се познавах така много добре с Методи Константинов, бяхме съседи, така живеехме години наред, знаех това му чувство да бъде винаги елегантен, стегнат, добре облечен и да се движи със самочувствие. Така той влиза с това самочувствие в салона стремително. След като влиза вътре се упътва към катедрата където е седял Учителят и е държал беседите си. Като стига до нея се обръща към нашите приятели: „Братя и сестри“, сваля си едната ръкавица, качва се на първото стъпало и се обръща пак към приятелите и казва: „Историята се мени“.
към текста >>
Това му осигурява малко време
преднина
.
Той не е могъл винаги да го подтисне и да не даде повод да се види и той отивал от време на време с брат Тодор Стоименов така на ул. „Опълченска“ 66 и идвал с тях заедно. Веднъж пак брат Стоименов е отишъл, за да придружи Учителя от „Опълченска“ 66 до „Оборище“ и Методи Константинов е бил също. Той обаче чува, но не дочува добре, но разбира, че Учителят ще се забави или няма да дойде, нещо такова, не може да разбере добре и някаква идея се оформя в главата му и избързва. Не чака Учителят и Тодор Стоименов да тръгнат, но избързва да стигне в салона и успява да вземе един трамвай преди брат Тодор Стоименов.
Това му осигурява малко време
преднина
.
Пристига той в салона така засилен, наконтен, нагизден, както той имаше навик и самочувствие, понеже се познавах така много добре с Методи Константинов, бяхме съседи, така живеехме години наред, знаех това му чувство да бъде винаги елегантен, стегнат, добре облечен и да се движи със самочувствие. Така той влиза с това самочувствие в салона стремително. След като влиза вътре се упътва към катедрата където е седял Учителят и е държал беседите си. Като стига до нея се обръща към нашите приятели: „Братя и сестри“, сваля си едната ръкавица, качва се на първото стъпало и се обръща пак към приятелите и казва: „Историята се мени“. Сваля си през това време втората ръкавица от другата ръка, качва се на следващото стъпало, пак се обръща към приятелите и казва: „Едни слизат“ и се качва на третото стъпало и се готви да седне, „а други се качват“.
към текста >>
Пристига той в салона така засилен, наконтен, нагизден, както той имаше навик и самочувствие, понеже се познавах така много добре с Методи Константинов, бяхме съседи, така живеехме години
наред
, знаех това му чувство да бъде винаги елегантен, стегнат, добре облечен и да се движи със самочувствие.
„Опълченска“ 66 и идвал с тях заедно. Веднъж пак брат Стоименов е отишъл, за да придружи Учителя от „Опълченска“ 66 до „Оборище“ и Методи Константинов е бил също. Той обаче чува, но не дочува добре, но разбира, че Учителят ще се забави или няма да дойде, нещо такова, не може да разбере добре и някаква идея се оформя в главата му и избързва. Не чака Учителят и Тодор Стоименов да тръгнат, но избързва да стигне в салона и успява да вземе един трамвай преди брат Тодор Стоименов. Това му осигурява малко време преднина.
Пристига той в салона така засилен, наконтен, нагизден, както той имаше навик и самочувствие, понеже се познавах така много добре с Методи Константинов, бяхме съседи, така живеехме години
наред
, знаех това му чувство да бъде винаги елегантен, стегнат, добре облечен и да се движи със самочувствие.
Така той влиза с това самочувствие в салона стремително. След като влиза вътре се упътва към катедрата където е седял Учителят и е държал беседите си. Като стига до нея се обръща към нашите приятели: „Братя и сестри“, сваля си едната ръкавица, качва се на първото стъпало и се обръща пак към приятелите и казва: „Историята се мени“. Сваля си през това време втората ръкавица от другата ръка, качва се на следващото стъпало, пак се обръща към приятелите и казва: „Едни слизат“ и се качва на третото стъпало и се готви да седне, „а други се качват“. В това време докато той извършва това действие и тия обръщения към нашите приятели, пристига Тодор Стоименов и ги вижда, че Методи се готви той да държи слово на приятелите и още от вратата с бастуна замахва и вика: „Долу!
към текста >>
“ Тогава нашия приятел Симеон Симеонов, който е бил там години
наред
, той е свирел с цигулката си нашите песни и е стоял така винаги до катедрата за огорчение на много други пък приятели, като вижда каква е работата, а всички те до тогава не са знаели какво е положението, като вижда, вече той съобразява тия неща и понеже и той е бил един от кандидатите за ръководители, хваща Методи за ръката и го дръпва и го събаря на земята, вероятно е употребил доста голяма сила.
Така той влиза с това самочувствие в салона стремително. След като влиза вътре се упътва към катедрата където е седял Учителят и е държал беседите си. Като стига до нея се обръща към нашите приятели: „Братя и сестри“, сваля си едната ръкавица, качва се на първото стъпало и се обръща пак към приятелите и казва: „Историята се мени“. Сваля си през това време втората ръкавица от другата ръка, качва се на следващото стъпало, пак се обръща към приятелите и казва: „Едни слизат“ и се качва на третото стъпало и се готви да седне, „а други се качват“. В това време докато той извършва това действие и тия обръщения към нашите приятели, пристига Тодор Стоименов и ги вижда, че Методи се готви той да държи слово на приятелите и още от вратата с бастуна замахва и вика: „Долу!
“ Тогава нашия приятел Симеон Симеонов, който е бил там години
наред
, той е свирел с цигулката си нашите песни и е стоял така винаги до катедрата за огорчение на много други пък приятели, като вижда каква е работата, а всички те до тогава не са знаели какво е положението, като вижда, вече той съобразява тия неща и понеже и той е бил един от кандидатите за ръководители, хваща Методи за ръката и го дръпва и го събаря на земята, вероятно е употребил доста голяма сила.
Методи се строполява долу от катедрата, а брат Стоименов в това време пък се придвижва до катедрата и съобщава на нашите приятели, че днес Учителят няма да дойде и няма да има беседа. Всички си тръгват един по един, салона се опразва, а Методи остава да лежи на пода. Бай Иван като домакин на салона, след като всички си отиват, той взема и възстановява реда и порядъка на столове, на цветя, на всичко каквото е имало вътре, да бъде готово за следващата беседа и най- накрая стига и до Методи. Той продължава да лежи и да хленчи нещо, а бай Иван го подритва така малко и му вика: „Е, хайде де, ти сам предрече, че историята се мени, едни слизат, други се качват. Твоето качване беше до тука.
към текста >>
Бай Иван като домакин на салона, след като всички си отиват, той взема и възстановява
реда
и
порядъка
на столове, на цветя, на всичко каквото е имало вътре, да бъде готово за следващата беседа и най- накрая стига и до Методи.
Сваля си през това време втората ръкавица от другата ръка, качва се на следващото стъпало, пак се обръща към приятелите и казва: „Едни слизат“ и се качва на третото стъпало и се готви да седне, „а други се качват“. В това време докато той извършва това действие и тия обръщения към нашите приятели, пристига Тодор Стоименов и ги вижда, че Методи се готви той да държи слово на приятелите и още от вратата с бастуна замахва и вика: „Долу! “ Тогава нашия приятел Симеон Симеонов, който е бил там години наред, той е свирел с цигулката си нашите песни и е стоял така винаги до катедрата за огорчение на много други пък приятели, като вижда каква е работата, а всички те до тогава не са знаели какво е положението, като вижда, вече той съобразява тия неща и понеже и той е бил един от кандидатите за ръководители, хваща Методи за ръката и го дръпва и го събаря на земята, вероятно е употребил доста голяма сила. Методи се строполява долу от катедрата, а брат Стоименов в това време пък се придвижва до катедрата и съобщава на нашите приятели, че днес Учителят няма да дойде и няма да има беседа. Всички си тръгват един по един, салона се опразва, а Методи остава да лежи на пода.
Бай Иван като домакин на салона, след като всички си отиват, той взема и възстановява
реда
и
порядъка
на столове, на цветя, на всичко каквото е имало вътре, да бъде готово за следващата беседа и най- накрая стига и до Методи.
Той продължава да лежи и да хленчи нещо, а бай Иван го подритва така малко и му вика: „Е, хайде де, ти сам предрече, че историята се мени, едни слизат, други се качват. Твоето качване беше до тука. Сега вече си слязъл и си отивай“. Така завършва този инцидент, малко хумористичен и малко тъжен, защото вътрешно много приятели искат да бъдат външно ученици, обаче вътрешно те са имали стремежа да бъдат учители, както пък обичаше да се изразява нашия приятел Боянчо Златарев. С Методи Константинов ние бяхме приятели с него и имаше един период от време, в който ние бяхме съседи, близко живеехме.
към текста >>
Той продължава да лежи и да хленчи нещо, а бай Иван го подритва така малко и му вика: „Е, хайде де, ти сам
предрече
, че историята се мени, едни слизат, други се качват.
В това време докато той извършва това действие и тия обръщения към нашите приятели, пристига Тодор Стоименов и ги вижда, че Методи се готви той да държи слово на приятелите и още от вратата с бастуна замахва и вика: „Долу! “ Тогава нашия приятел Симеон Симеонов, който е бил там години наред, той е свирел с цигулката си нашите песни и е стоял така винаги до катедрата за огорчение на много други пък приятели, като вижда каква е работата, а всички те до тогава не са знаели какво е положението, като вижда, вече той съобразява тия неща и понеже и той е бил един от кандидатите за ръководители, хваща Методи за ръката и го дръпва и го събаря на земята, вероятно е употребил доста голяма сила. Методи се строполява долу от катедрата, а брат Стоименов в това време пък се придвижва до катедрата и съобщава на нашите приятели, че днес Учителят няма да дойде и няма да има беседа. Всички си тръгват един по един, салона се опразва, а Методи остава да лежи на пода. Бай Иван като домакин на салона, след като всички си отиват, той взема и възстановява реда и порядъка на столове, на цветя, на всичко каквото е имало вътре, да бъде готово за следващата беседа и най- накрая стига и до Методи.
Той продължава да лежи и да хленчи нещо, а бай Иван го подритва така малко и му вика: „Е, хайде де, ти сам
предрече
, че историята се мени, едни слизат, други се качват.
Твоето качване беше до тука. Сега вече си слязъл и си отивай“. Така завършва този инцидент, малко хумористичен и малко тъжен, защото вътрешно много приятели искат да бъдат външно ученици, обаче вътрешно те са имали стремежа да бъдат учители, както пък обичаше да се изразява нашия приятел Боянчо Златарев. С Методи Константинов ние бяхме приятели с него и имаше един период от време, в който ние бяхме съседи, близко живеехме. Той живееше там до Гради Минчев, а пък аз живеех в така нареченото Полито и вечерите ги прекарвахме често заедно с него, с Боянчо, с Влад Пашов, Гради и така приятели много.
към текста >>
Тогава аз не мога вече да се удържа от смях, а това мисля, че Христо, с когото живеехме заедно години
наред
, той също знаеше това.
Веднъж една такава мисъл ми дойде хумористична, а Методи седнал, но полулегнал така на полянката в тоя кръг от стена от камъни, която беше направена на Бивака на Витоша. Полулегнал, други приятели наоколо - приказваме. Аз леко се измъкнах отзад, отворих му раницата без той да усети и взех два камъка и ги сложих в раницата и пак я затворих. Отдалечих се и после пак се приближих и така той нищо не можа да разбере. Когато в един момент ставаме, Методи става, но нещо му подпира раницата и не може да стане.
Тогава аз не мога вече да се удържа от смях, а това мисля, че Христо, с когото живеехме заедно години
наред
, той също знаеше това.
Пък и другите приятели видяха аз какво извърших, но никой нищо не му казва на Методи. Вероятно и те са искали така той да получи един урок. И тогава той така много строг ми се кара на мене. Изхвърли камъните, но с това предизвикахме смях пред другите и това стана материал за приказки отново на Боянчо, той пък вече подхвана така и имаше така един хумористичен момент от живота. Но тоя урок не съм му го давал аз.
към текста >>
Изхвърли камъните, но с това
предизвикахме
смях
пред
другите и това стана материал за приказки отново на Боянчо, той пък вече подхвана така и имаше така един хумористичен момент от живота.
Когато в един момент ставаме, Методи става, но нещо му подпира раницата и не може да стане. Тогава аз не мога вече да се удържа от смях, а това мисля, че Христо, с когото живеехме заедно години наред, той също знаеше това. Пък и другите приятели видяха аз какво извърших, но никой нищо не му казва на Методи. Вероятно и те са искали така той да получи един урок. И тогава той така много строг ми се кара на мене.
Изхвърли камъните, но с това
предизвикахме
смях
пред
другите и това стана материал за приказки отново на Боянчо, той пък вече подхвана така и имаше така един хумористичен момент от живота.
Но тоя урок не съм му го давал аз. Методи като мозайкаджия в бригадата на Борис е получил особен урок. Там е имало много шопи от тукашните и те шопите не обичат така някой да се глези и да им продава номера, каквито те ги знаят и ги предвиждат, трябва да вмъкна тука, че Методи беше мозайкаджия с голям разряд, с голяма заплата, но всъщност така малко работи. Той физически труд не може много да работи, пък ми се струва, че и не е искал. Щото е дипломат, завършил дипломация в Полша.
към текста >>
Там е имало много шопи от тукашните и те шопите не обичат така някой да се глези и да им продава номера, каквито те ги знаят и ги
предвиждат
, трябва да вмъкна тука, че Методи беше мозайкаджия с голям разряд, с голяма заплата, но всъщност така малко работи.
Вероятно и те са искали така той да получи един урок. И тогава той така много строг ми се кара на мене. Изхвърли камъните, но с това предизвикахме смях пред другите и това стана материал за приказки отново на Боянчо, той пък вече подхвана така и имаше така един хумористичен момент от живота. Но тоя урок не съм му го давал аз. Методи като мозайкаджия в бригадата на Борис е получил особен урок.
Там е имало много шопи от тукашните и те шопите не обичат така някой да се глези и да им продава номера, каквито те ги знаят и ги
предвиждат
, трябва да вмъкна тука, че Методи беше мозайкаджия с голям разряд, с голяма заплата, но всъщност така малко работи.
Той физически труд не може много да работи, пък ми се струва, че и не е искал. Щото е дипломат, завършил дипломация в Полша. Тия шопи решават да му дадат урок и така предизвикват разговора, че се хващат на бас може ли Методи да изнесе две торби цимент наведнъж от първия етаж на втория или на третия, там на постройката където работят. А той се хвали, че може. „Щом можеш, хайде на бас да видим дали можеш.
към текста >>
Тия шопи решават да му дадат урок и така
предизвикват
разговора, че се хващат на бас може ли Методи да изнесе две торби цимент наведнъж от първия етаж на втория или на третия, там на постройката където работят.
Но тоя урок не съм му го давал аз. Методи като мозайкаджия в бригадата на Борис е получил особен урок. Там е имало много шопи от тукашните и те шопите не обичат така някой да се глези и да им продава номера, каквито те ги знаят и ги предвиждат, трябва да вмъкна тука, че Методи беше мозайкаджия с голям разряд, с голяма заплата, но всъщност така малко работи. Той физически труд не може много да работи, пък ми се струва, че и не е искал. Щото е дипломат, завършил дипломация в Полша.
Тия шопи решават да му дадат урок и така
предизвикват
разговора, че се хващат на бас може ли Методи да изнесе две торби цимент наведнъж от първия етаж на втория или на третия, там на постройката където работят.
А той се хвали, че може. „Щом можеш, хайде на бас да видим дали можеш. Защото гледаме те, ти освен така лекичко с малката мистрийка да заглаждаш мозайката, друго не правиш. С лопатата да бъркаш цимент, бетон не правиш. Значи не си як“.
към текста >>
75.
38. Висше образование и занаят
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Но
наред
с това е държал и всеки един да си изкарва прехраната ако не може с тия знания, които има и по някакъв друг начин, т.е.
Става въпрос за дипломирането на нашите приятели и за ученето. Мисля, че е добре да го спомена. Учителят е държал щото всички наши приятели, които имат възможност да добият максимално образование, стигайки до най-висока степен, но това не им е цел за добро материално състояние, да не бъде причина те да станат тщеславни, а да бъде цел за получаване максимално знание. Наистина човек като върви в тоя духовен път, той ако няма тия светски знания, които има в света, ако тях не знае как ще може да научи духовните, които са далеч по-трудни от светските. И така Учителят е държал всеки да има максимално високо знание.
Но
наред
с това е държал и всеки един да си изкарва прехраната ако не може с тия знания, които има и по някакъв друг начин, т.е.
Той е искал да ги научи щото те с физически труд да добият прехраната си. А вероятно е имал предвид и това, че ще настъпят времена, когато и да имаш тия максимални знания, да имаш и висше образование, може би няма да можеш да си изкарваш прехраната с тия знания. Това го е имал предвид и затова е давал задачи на приятелите, макар и материално обезпечени, да отиват и да полагат физически труд. Казвал така: днес ще търсите някаква работа, може някому дървата да пренесете, може въглищата да пренесете и каквото ви даде, със средствата, които получите по тоя начин, с тях да се прехраните днешния ден. Ако не намерите, няма да се храните.
към текста >>
А вероятно е имал
предвид
и това, че ще настъпят времена, когато и да имаш тия максимални знания, да имаш и висше образование, може би няма да можеш да си изкарваш прехраната с тия знания.
Учителят е държал щото всички наши приятели, които имат възможност да добият максимално образование, стигайки до най-висока степен, но това не им е цел за добро материално състояние, да не бъде причина те да станат тщеславни, а да бъде цел за получаване максимално знание. Наистина човек като върви в тоя духовен път, той ако няма тия светски знания, които има в света, ако тях не знае как ще може да научи духовните, които са далеч по-трудни от светските. И така Учителят е държал всеки да има максимално високо знание. Но наред с това е държал и всеки един да си изкарва прехраната ако не може с тия знания, които има и по някакъв друг начин, т.е. Той е искал да ги научи щото те с физически труд да добият прехраната си.
А вероятно е имал
предвид
и това, че ще настъпят времена, когато и да имаш тия максимални знания, да имаш и висше образование, може би няма да можеш да си изкарваш прехраната с тия знания.
Това го е имал предвид и затова е давал задачи на приятелите, макар и материално обезпечени, да отиват и да полагат физически труд. Казвал така: днес ще търсите някаква работа, може някому дървата да пренесете, може въглищата да пренесете и каквото ви даде, със средствата, които получите по тоя начин, с тях да се прехраните днешния ден. Ако не намерите, няма да се храните. Така една част от нашите приятели са възприели това и може би са научили някакъв занаят, който са нямали. Които са имали са го оползотворили и ето какво бил казал Учителят пак в тия беседи дадени в Търново през 1921 г.
към текста >>
Това го е имал
предвид
и затова е давал задачи на приятелите, макар и материално обезпечени, да отиват и да полагат физически труд.
Наистина човек като върви в тоя духовен път, той ако няма тия светски знания, които има в света, ако тях не знае как ще може да научи духовните, които са далеч по-трудни от светските. И така Учителят е държал всеки да има максимално високо знание. Но наред с това е държал и всеки един да си изкарва прехраната ако не може с тия знания, които има и по някакъв друг начин, т.е. Той е искал да ги научи щото те с физически труд да добият прехраната си. А вероятно е имал предвид и това, че ще настъпят времена, когато и да имаш тия максимални знания, да имаш и висше образование, може би няма да можеш да си изкарваш прехраната с тия знания.
Това го е имал
предвид
и затова е давал задачи на приятелите, макар и материално обезпечени, да отиват и да полагат физически труд.
Казвал така: днес ще търсите някаква работа, може някому дървата да пренесете, може въглищата да пренесете и каквото ви даде, със средствата, които получите по тоя начин, с тях да се прехраните днешния ден. Ако не намерите, няма да се храните. Така една част от нашите приятели са възприели това и може би са научили някакъв занаят, който са нямали. Които са имали са го оползотворили и ето какво бил казал Учителят пак в тия беседи дадени в Търново през 1921 г. на стр. 144.
към текста >>
Казвал така: днес ще търсите някаква работа, може някому дървата да пренесете, може въглищата да пренесете и каквото ви даде, със
средствата
, които получите по тоя начин, с тях да се прехраните днешния ден.
И така Учителят е държал всеки да има максимално високо знание. Но наред с това е държал и всеки един да си изкарва прехраната ако не може с тия знания, които има и по някакъв друг начин, т.е. Той е искал да ги научи щото те с физически труд да добият прехраната си. А вероятно е имал предвид и това, че ще настъпят времена, когато и да имаш тия максимални знания, да имаш и висше образование, може би няма да можеш да си изкарваш прехраната с тия знания. Това го е имал предвид и затова е давал задачи на приятелите, макар и материално обезпечени, да отиват и да полагат физически труд.
Казвал така: днес ще търсите някаква работа, може някому дървата да пренесете, може въглищата да пренесете и каквото ви даде, със
средствата
, които получите по тоя начин, с тях да се прехраните днешния ден.
Ако не намерите, няма да се храните. Така една част от нашите приятели са възприели това и може би са научили някакъв занаят, който са нямали. Които са имали са го оползотворили и ето какво бил казал Учителят пак в тия беседи дадени в Търново през 1921 г. на стр. 144. Но аз ще цитирам само това, което е казано на стр.
към текста >>
Тогава благодарение на това, че Борис Николов е имал куража още
преди
това да научи занаята мозайкаджийство и трябва да кажа, че Борис Николов е бил канен за преподавател (асистент) като мине йерархиите там стъпаловидните в Софийския университет, но той е имал куража да се откаже от тая кариера, която му се е отваряла, той е бил завършил естествени науки в университета, брат му Николай - математика.
Нали е по-умно? “ Искам да продължа наистина доста наши приятели, които имаха образование след 9.IX.1944 г. наистина се наложи да работят някаква физическа работа, защото политическите събития бяха такива, че нямаше друга възможност. Един от тях е и нашият приятел Методи Константинов. Ама беше дипломат, ама това, ама онова, но дипломацията му не вървеше и с тая диплома можеше да си умре от глад като нищо за една, две седмици.
Тогава благодарение на това, че Борис Николов е имал куража още
преди
това да научи занаята мозайкаджийство и трябва да кажа, че Борис Николов е бил канен за преподавател (асистент) като мине йерархиите там стъпаловидните в Софийския университет, но той е имал куража да се откаже от тая кариера, която му се е отваряла, той е бил завършил естествени науки в университета, брат му Николай - математика.
А пък другия му брат Стефан с когото бях добър приятел и той често идваше у нас да слуша музика, защото Стефан беше с вътрешни музикални качества, макар и да не знаеше да свири на нещо, но обичаше много хубавата музика, посещаваше концертите, а пък аз имах грамофон и хубави плочи, голяма сбирка с класически произведения и той често идваше вкъщи и обичаше да слуша класиката. Та той пък Стефан, като Тената беше юрист по образование. Но нито Борис си изкарваше хляба със знанията от университета, нито Николай с математиката, нито пък Стефан с юридическите си знания. Всички минаха по друг път. Както и да е, но типичен пример за това е Методи, който не можа да си изкарва хляба по друг начин, а чрез мозайката, благодарение на това, че Борис беше усвоил вече тоя занаят преди 9.IX.1944 г.
към текста >>
Както и да е, но типичен пример за това е Методи, който не можа да си изкарва хляба по друг начин, а чрез мозайката, благодарение на това, че Борис беше усвоил вече тоя занаят
преди
9.IX.1944 г.
Тогава благодарение на това, че Борис Николов е имал куража още преди това да научи занаята мозайкаджийство и трябва да кажа, че Борис Николов е бил канен за преподавател (асистент) като мине йерархиите там стъпаловидните в Софийския университет, но той е имал куража да се откаже от тая кариера, която му се е отваряла, той е бил завършил естествени науки в университета, брат му Николай - математика. А пък другия му брат Стефан с когото бях добър приятел и той често идваше у нас да слуша музика, защото Стефан беше с вътрешни музикални качества, макар и да не знаеше да свири на нещо, но обичаше много хубавата музика, посещаваше концертите, а пък аз имах грамофон и хубави плочи, голяма сбирка с класически произведения и той често идваше вкъщи и обичаше да слуша класиката. Та той пък Стефан, като Тената беше юрист по образование. Но нито Борис си изкарваше хляба със знанията от университета, нито Николай с математиката, нито пък Стефан с юридическите си знания. Всички минаха по друг път.
Както и да е, но типичен пример за това е Методи, който не можа да си изкарва хляба по друг начин, а чрез мозайката, благодарение на това, че Борис беше усвоил вече тоя занаят
преди
9.IX.1944 г.
и събра тая бригада от всички изпаднали наши приятели, които съдбата ги беше вече изхвърлила. Те бяха със знания, с дипломи, с всичко, но политическите събития бяха такива, че бяха изхвърлени от кариерата, в която бяха и благодарение на това живяха през целия тоя период на социализма със занаята си. А жизнения път на Методи Константинов бе такъв, че той си изкара пенсия не чрез дипломацията и с дипломата за дипломат, а с мозайкаджийството. Така преминаха тези 45 години от 1945-1990 г. с занаят, който ги хранеше и ги правеше относително независими от властта заради своите убеждения, че са последователи на Учителя Дънов.
към текста >>
Те не искат да се подчинят на онзи обществен
порядък
, който съществува в света, за да могат да си изкарват хляба.
Това е така, аз съм за това нещо. Не го отричам. Но да имаш диплома, а да няма идейни гонения. А гоненията са за друго. Всички без изключение, както слушам сега мир и светлина на душата на Иван Антонов, има много хубави опитности, както и другите, но правят едно и също нещо.
Те не искат да се подчинят на онзи обществен
порядък
, който съществува в света, за да могат да си изкарват хляба.
Ами ето той е завършил Иван Антонов доколкото виждам, завършил еди какво си завършил. Отиди и работи! Той накрая е без пенсия, ходи с празна раница, няма кой да го храни. И той, Иван Антонов има един инцидент с Каишев. Той преследва Каишев, кара го да отиде да работи, за да може да си спечели, за да си купи хляб и да му го донесе.
към текста >>
А
предишната
власт ги караше насила да работят.
Учителят говори за изхода и разрешението. Не всеки един за себе си може да да си реши въпроса, но да подвежда другите няма право. Вергилий Кръстев: Е, там е цялата работа, че подведоха други. Аз мога да ти изброя десет човека от моето поколение, които си изпуснаха времето, хвърлиха си дипломите и сега са нищо. Нито може да работи, нито нищо.
А
предишната
власт ги караше насила да работят.
Сега пък нали има безработица изобщо не могат да работят и ходят, и лъжат, и крадат, търсят подаяния и т.н. Както и да е. Но сега са важни опитностите на този етап, всичко е добре. Провалът е пълен на една погрешна постановка, която не е по Учителя. . Аз знам какви бели направиха и сега ги правят и ще ги правят и в бъдеще и има една много хубава снимка, на която са се изтъпанчили Борис, до Борис Петър Филипов, Методи Константинов и всички там от мозайкаджийската бригада - 30-40 човека, само мъже.
към текста >>
Ами ти знаеш ли например брат Боев шест месеца
преди
да се пенсионира, тогава закона е бил такъв: 15 години трябва да работиш включително.
Нито по отношение на печат, нито по отношение съхранението на Словото на Учителя. Направиха го други. Това е един пример, затова човек трябва да бъде много внимателен, защото аз също правя грешки. Всеки прави грешки, но нямаш право да подвеждаш другите. Всеки окултен ученик от Школата на Учителя Дънов трябва да има завършено висше образование и да работи с това, за което ти си учил.
Ами ти знаеш ли например брат Боев шест месеца
преди
да се пенсионира, тогава закона е бил такъв: 15 години трябва да работиш включително.
Шест месеца преди това те го уволняват, защото той чете на учениците си в училище за Бялото Братство. Учителят изрично е казал да не провежда пропаганда между учениците. А това не го изпълнява и го уволняват и накрая идва на Изгрева и без пенсия, да го хранят и накрая, когато стават големите конфликти, това го има в спомените на Георги Йорданов. И в момента кой го храни. Хранят го Борис Николов и Мария Тодорова, носят му храна (тя много хубаво готвеше между другото, аз 10 години съм ял от нейната кухня и зная как хубаво готвеше).
към текста >>
Шест месеца
преди
това те го уволняват, защото той чете на учениците си в училище за Бялото Братство.
Направиха го други. Това е един пример, затова човек трябва да бъде много внимателен, защото аз също правя грешки. Всеки прави грешки, но нямаш право да подвеждаш другите. Всеки окултен ученик от Школата на Учителя Дънов трябва да има завършено висше образование и да работи с това, за което ти си учил. Ами ти знаеш ли например брат Боев шест месеца преди да се пенсионира, тогава закона е бил такъв: 15 години трябва да работиш включително.
Шест месеца
преди
това те го уволняват, защото той чете на учениците си в училище за Бялото Братство.
Учителят изрично е казал да не провежда пропаганда между учениците. А това не го изпълнява и го уволняват и накрая идва на Изгрева и без пенсия, да го хранят и накрая, когато стават големите конфликти, това го има в спомените на Георги Йорданов. И в момента кой го храни. Хранят го Борис Николов и Мария Тодорова, носят му храна (тя много хубаво готвеше между другото, аз 10 години съм ял от нейната кухня и зная как хубаво готвеше). Тогава става един конфликт.
към текста >>
Т.: Той бай Иван беше си
повредил
зрението и не можеше.
За него и за всички останали и за целия Изгрев! Тодор Ковачев: Те голяма част правят тая грешка и остават без препитание. В.: Той, Иван Антонов какво работи на Изгрева? Хайде брат Ради и оня Ангел поне ще копаят нещо в градината, поне полагат труд. Знаеш колко мъже и жени не работят и чакат някое подаяние.
Т.: Той бай Иван беше си
повредил
зрението и не можеше.
В.: Но за другите? Сега всички тия опитности, които са казани са много хубаво казани. Не спорим за това. Ние говорим за нещо съвсем друго. Т.: Не, аз подчертавам изрично това, което го има в беседата и го има черно на бяло, за да не би да се залитне или в едната страна, или в другата, както е станало.
към текста >>
Забележка на
редактора
: Целият текст
представлява
дословно записан магнетофонен запис и се
предава
без
редакторска
намеса.
В.: Но за другите? Сега всички тия опитности, които са казани са много хубаво казани. Не спорим за това. Ние говорим за нещо съвсем друго. Т.: Не, аз подчертавам изрично това, което го има в беседата и го има черно на бяло, за да не би да се залитне или в едната страна, или в другата, както е станало.
Забележка на
редактора
: Целият текст
представлява
дословно записан магнетофонен запис и се
предава
без
редакторска
намеса.
към текста >>
76.
Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
И
преди
беше така и сега тъй се казва, не е променено.
ТРЕТИ РАЗГОВОР С ТЕМЕЛКО, СЕПТЕМВРИ 1978 Г. Вергилий Кръстев: Искам да те питам за твоя род. От къде произлиза твоя род Темелко. Темелко: Моя род е от Радомирския край, село Мусибек.
И
преди
беше така и сега тъй се казва, не е променено.
От там е моя род дошъл тука. В.: Кога е дошъл, през турското време ли? Т.: През турско време. От времето на турците са били тука. В.: Как се е казвал твоят дядо?
към текста >>
И той тръгна
напред
, а ние останахме назад.
Станаха, излезнахме всички тука на балконо. Учителят, ту- ко отгоре има пътечка, ходи си и така си върти бастуно и по него облак хора. Ха сега. Слезнах доле, слезнахме на стълбището доле и той право дойде при мене и си подаде ръката. Целувах му ръка аз и по мене целото семейство му целува ръка.
И той тръгна
напред
, а ние останахме назад.
Той знае, че не е готова стаята. Право влезна у големата стая. Тогава аз и жена ми отворихме тука горния прозорец и изхвърлихме багажа навън и жена ми по мене чисти. Я хвърлям, тя чисти. Изчистихме стаята и стана тогава Учителя от там и си влезна в стаята.
към текста >>
Щерката ми каза
преди
: „Учителят ще дойде“, ама аз не я послушах понеже смятах, че не сме достойни хора да дойде Учителят у нас, но Той дойде, значи по друг начин стоят нещата.
Право влезна у големата стая. Тогава аз и жена ми отворихме тука горния прозорец и изхвърлихме багажа навън и жена ми по мене чисти. Я хвърлям, тя чисти. Изчистихме стаята и стана тогава Учителя от там и си влезна в стаята. И по такъв начин дойде.
Щерката ми каза
преди
: „Учителят ще дойде“, ама аз не я послушах понеже смятах, че не сме достойни хора да дойде Учителят у нас, но Той дойде, значи по друг начин стоят нещата.
Това е станало на 11.януари 1944 г. На 10. през деня и през нощта е била бомбардировката. В.: помниш ли какъв ден беше? Не помниш.
към текста >>
Но
преди
много години ние бяхме други.
Т.: И тук остана десет месеца. В.: И къде ги настани тия хора, толкова много? В плевника ли? Т.: По комшиите разделихме всички хора. Тия що останаха тук у големата стая имаше черги, жена ми беше натъкала много, постлахме по дъските и така належаха.
Но
преди
много години ние бяхме други.
Ние бяхме петорка, едни пияници, едни разтурници. В.: Я ни разкажи за тая петорка. Кои бяха в тая петорка? Кои хора бяха? Т.: Симеон Стоянов, Петър Пурака, Владо-руснака, Никола Георгиев и я - Темелко Темелков - пет.
към текста >>
„И
определеното
место горе при черквата ви сакам у три часо сутринта.“ И събрахме се и тръгнахме.
Най-после - нищо не ни помага, какво да правиме. Ама имаше една учителка тука от нашите сестри Елена Григорова и тоя брат, богатио Симо земе с шперц, кога оная е на занятие, отваря й вратата и зима беседите, прочита ги, после по нея, по нея, проследява я къде ходи, иде у София, без да ни казва, без нея, научи всичко и една събота се събираме всички в кръчмата да пиеме и той казва: „Сега тая вечер няма да пиеме. Утре у три часа заминаваме за София“. А щом каже за София, ние знаеме, че ни води някъде да пиеме. Нещо е продал баща му“.
„И
определеното
место горе при черквата ви сакам у три часо сутринта.“ И събрахме се и тръгнахме.
Пеша се ходеше до Княжево. Като ни почна един дъжд. От тука до Княжево нямаше нищо сухо у нас. „Абе, Симо, защо, че идеме по София, малко ли кръчми има у Мърчаево? Я какво се измокрихме?
към текста >>
И той
напред
, ние по него.
Абе като сме дошли, че видиме какво е“. Дойде един брат ли беше, сестра ли, не помня, казва. Те ни следили оттам: „Дълго време седите тук, измокрени. Ако сте за при нас, заповядайте“. И пак той командва: „Хайде да идеме по тая жена“.
И той
напред
, ние по него.
„Седнете тука, на първио чин срещу Учителя“. Там ни постави - на „Опълченска“ 66. И събраха се хора, почнаха да пеят песни, дойде Учителя, всички станаха на молитва и Учителя почна беседата. Ама първо преди да почне беседата, почна по наш адрес, как тутуна трови хората, как пиянството разтуря домовете, семействата. Изказа се по наш адрес и после почна беседата си отново, както трябва.
към текста >>
Ама първо
преди
да почне беседата, почна по наш адрес, как тутуна трови хората, как пиянството разтуря домовете, семействата.
И пак той командва: „Хайде да идеме по тая жена“. И той напред, ние по него. „Седнете тука, на първио чин срещу Учителя“. Там ни постави - на „Опълченска“ 66. И събраха се хора, почнаха да пеят песни, дойде Учителя, всички станаха на молитва и Учителя почна беседата.
Ама първо
преди
да почне беседата, почна по наш адрес, как тутуна трови хората, как пиянството разтуря домовете, семействата.
Изказа се по наш адрес и после почна беседата си отново, както трябва. И свърши се беседата, ние не познаваме никого, ни знаем. Тръгнахме си и се качихме пак на трамвая, слезнахме у Княжево. Пак тоя брат команди: „Кой има цигари да ги хвърли. Чухте ли тоя човек какво приказва, това за нас се отнасяше.
към текста >>
Т.: Най-
напред
, че ти кажем за мене.
В.: То спомняш ли си други такива опитности да е имал Симеон или другите, такива интересни неща с Учителя? Не си спомняш. Т.: Много работи помним и много работи не помним. В.: Сега нещо за Симеон да си спомняш? Някои други опитности да е имал?
Т.: Най-
напред
, че ти кажем за мене.
Преди четири години бях болен и не можех да мръдна от кревата. Син ми на работа, снаха ми на работа. Нема кой да ме гледа. Дойде вечер, пооправяме се, канят ме да ядем ама вече бях хванал да не ядем и си отидат. След това заключват вратата.
към текста >>
Преди
четири години бях болен и не можех да мръдна от кревата.
Не си спомняш. Т.: Много работи помним и много работи не помним. В.: Сега нещо за Симеон да си спомняш? Някои други опитности да е имал? Т.: Най-напред, че ти кажем за мене.
Преди
четири години бях болен и не можех да мръдна от кревата.
Син ми на работа, снаха ми на работа. Нема кой да ме гледа. Дойде вечер, пооправяме се, канят ме да ядем ама вече бях хванал да не ядем и си отидат. След това заключват вратата. Тука като затворник ме оставят и си отиват.
към текста >>
Преди
четири години бе, значи 1982 г.
Както размишлявах току - вратата е затворена, прозореца е затворен, Учителя влезна низ вратата и мина покрай мене, покрай мене тука из прозореца си излезна. Ни смеях я дума да му кажем, ни Той ми каза нещо.И аз вече не легнах. Дохожда на вечерта син ми: „Абе, татко, ние те вдигаме, слагаме, кой те донесе тука на стола, та те постави? “ „Не е ваша работа кой ме донесе, донесе“. И почнах да си идем на беседи като здрав и до днеска продължавам.
Преди
четири години бе, значи 1982 г.
Това е една голяма опитност.И така. Сега ония си отидоха и аз седим. Ставам сутрин. Имаме два пъти беседи у пет часа, у сряда ставам у три часо, приготвям стаята там, печка всичко, нагласям, дойдат хората тук от селото и посрещам ги. Неделен ден пак у пет часа сабалем, у десет часа втора беседа имаме, пак дойдат софиянци, дойдат пловдивчани, отвсякъде дойдат и така си продължавам до днеска братя.
към текста >>
Казва: „Дошъл е един тука - Дънов, развраща народу, прави разни магии и т.н.“ Жена ми била там, на Великден и станала
пред
хората и казала: „Свещеник, ти ако знаеш кой е тоя Дънов, тука ще пропаднеш у земята, ама го не знаеш, затова не трябва да приказваш по Негов адрес лоши работи“.
Т.: Не. В.: Ами как се отнасяха мърчаевци по онова време към Учителя, към братството? По ония години когато беше Учителят. Т.: Слушай, те се отнасяха много лошо срещу Учителя. И даже свещенико у черквата беше държал лекция.
Казва: „Дошъл е един тука - Дънов, развраща народу, прави разни магии и т.н.“ Жена ми била там, на Великден и станала
пред
хората и казала: „Свещеник, ти ако знаеш кой е тоя Дънов, тука ще пропаднеш у земята, ама го не знаеш, затова не трябва да приказваш по Негов адрес лоши работи“.
И си дойде тука и разправя на нашите хора и след два дена свещеника си замина от този свят. В.: А твоите комшии как се отнасяха? Т.: Комшии... имаше един старец. Като излезе на балкона Учителят, той така прави с разперени пръсти, стреля с ръце срещу Учителя. В.: Забелязвал съм старите хора и жени викат: Фу-у-у-у!
към текста >>
Те са
предназначени
картофи, има за какво и за кого“.
Благодатна година. Най-много тая година имах и всичко дадох за Бога! Юрданка Жекова прислужваше на Учителя. Веднъж слезна у мазето и после вика: „Учителю, пълна маза с картофи брат Темелко има! “ Учителят казал: „Ах, те не са за него.
Те са
предназначени
картофи, има за какво и за кого“.
И така готвеха, правеха, на разположение бе всичко. Да. В.: Ти през това време ходиш да си работиш? Т.: Ходим си на работа, пак си работим. Вечер, на вечеря сме заедно с Учителя в големата стая. В.: А къде държеше той лекции?
към текста >>
Ама това е, а
преди
30 години имаше вода.
Т.: Нямаше нищо. В.: Е, как го откри? Т.: Учителят каза: „Изкопайте тука“ Изкопахме го и водата се напълни. Ама от време на време сега водата се губи. Каква е причината не знам.
Ама това е, а
преди
30 години имаше вода.
В.: Владо е докарал камъни от кариерата, така ли, за да го направи? Т.: Да. И Владо беше каменоделец. И там го направи. В.: Но там имаше и друго изворче „Изворът на здравето“?
към текста >>
Т.: Да, ама много
редко
.
Даже той изравни сега мястото, направи го, но откак изравни, водата намале. Учителят не даваше - това кое е направено така да си остане. А той направи такова изравняване (чува се шум в стаята). Има мишки и аз съм турил капан ама не отиват в капана, не влизат, минават покрай него и се разсейват. В.: Ходехте ли на екскурзии с Учителя?
Т.: Да, ама много
редко
.
В годината един път. Ама я ходим тука у гората на една полянка. Кога е хубаво времето всеки понеделник ходим. В.: Когато Учителят беше тука, къде ходеха на екскурзии? Т.: На Острец.
към текста >>
Т.: И тука на вратата е Петър, а германците още
напредваха
у Русия.
Тука имаше един от тая петорка на времето. Кметът беше от петорката наша, казваше се Петър Христанов и той много мразеше комунистите. Беше по партия земеделец. Може Учителя да го е казал, ама мен да не ме е имало тука, да съм бил у кариерата. В.: Тоя от петорката Петър, гдето бяхме по-рано пияници?
Т.: И тука на вратата е Петър, а германците още
напредваха
у Русия.
Пита Учителя: „Учителю, че дойдат ли комунистите у България? “ „Да“, отговорил Учителя, „ще дойдат напълно. Те имат една работа, която други не можат да я свършат. Те ще дойдат напълно, ще си свършат работата и след това ще си заминат, а след тях ще дойде доброто“. Тука на вратата Го каза: „Ама кога ще свършат работата, никой не знае.
към текста >>
И затова, нашите ми пускаха хлеб отгоре, ама много
редко
падне при мене.
Седем души са на картечницата. Сам останах. Благодарение, че имаше много патрони и ленти, та въртим картечницата на лево, на десно. Те ни мислят, че сме много. Ако мислеха, че съм сам останал, ще дойдат да ме намушкат на ножовете ама мислят, че сме много.
И затова, нашите ми пускаха хлеб отгоре, ама много
редко
падне при мене.
Падне настрани. Ама имаше едно дере с киселици, та си отядох на киселици. И нашите войски на деветия ден настъпиха, освободиха ме и ми дадоха 24 часа отпуска, сабале си заминавам. Не се безпокойте нито един косъм не падна от главата ми.“ И пак замина на фронта. В.: А малкия ти син?
към текста >>
У поделението отгоре им
наредили
партизаните, тия 18 души да теглят жребие.
В.: А малкия ти син? Т.: Малкия ми син Костадин го убиха на Божурище. На летището. Те са били 11 души ремсисти. Пак ремсисти, но сега ги думат комсомолци.
У поделението отгоре им
наредили
партизаните, тия 18 души да теглят жребие.
На двама, на които се падне, да разбият складо през нощта, да изнесат оръжие на определено место и да избегат с партизаните. Другите ще чакат второ нареждане. Паднало се нему и на Владимир Бонев. Той беше председател на Народното събрание по-рано пък сега не знам къде е. И разбиле складо, нямало опасност, изнесли оръжие, но партизаните ги нема и он казал: „Владимире, чекай ги, аз ще се върнем да вземем още пушки.
към текста >>
На двама, на които се падне, да разбият складо през нощта, да изнесат оръжие на
определено
место и да избегат с партизаните.
Т.: Малкия ми син Костадин го убиха на Божурище. На летището. Те са били 11 души ремсисти. Пак ремсисти, но сега ги думат комсомолци. У поделението отгоре им наредили партизаните, тия 18 души да теглят жребие.
На двама, на които се падне, да разбият складо през нощта, да изнесат оръжие на
определено
место и да избегат с партизаните.
Другите ще чакат второ нареждане. Паднало се нему и на Владимир Бонев. Той беше председател на Народното събрание по-рано пък сега не знам къде е. И разбиле складо, нямало опасност, изнесли оръжие, но партизаните ги нема и он казал: „Владимире, чекай ги, аз ще се върнем да вземем още пушки. Видех, че нема опасност.
към текста >>
Той беше
председател
на Народното събрание по-рано пък сега не знам къде е.
Пак ремсисти, но сега ги думат комсомолци. У поделението отгоре им наредили партизаните, тия 18 души да теглят жребие. На двама, на които се падне, да разбият складо през нощта, да изнесат оръжие на определено место и да избегат с партизаните. Другите ще чакат второ нареждане. Паднало се нему и на Владимир Бонев.
Той беше
председател
на Народното събрание по-рано пък сега не знам къде е.
И разбиле складо, нямало опасност, изнесли оръжие, но партизаните ги нема и он казал: „Владимире, чекай ги, аз ще се върнем да вземем още пушки. Видех, че нема опасност. Връщам се“, но у складо го хващат. Мъчили го, какво не правили с него, да изкаже дружината и най-после го откарали на стрелбището и го стреляли, а он по това време не бил си у телото. Он се бил излъчил, гледал как стрелят телото му.
към текста >>
Поглеждам му най-
напред
ръцете.
По заповед на командира още тая вечер да го погребете, защото телото е развалено. Добре, че си отидоха войниците. Оставиха ме на свобода. И аз взимам теслата, разбивам сандъко да видим дали го е газил влака. Като разбих сандъко, гледам.телото му здраво.
Поглеждам му най-
напред
ръцете.
Тука зад всеки нокът игли набити. И тука (посочва врата) стискан с тел и телото угнало у месото му. Казвам: Това не е влак! Не щем да го погребем. Сабале взимам тоя брат Симеона и направо на Изгрева.
към текста >>
тая жена тука що влезна
преди
малко да види кои сте, какви са гостите ми, снаха ми, доби момче.
Погребахме го там. Да идем у частта му, не смеем, защото и аз бях комунист тогава. Погребахме го. И помирихме се, нема къде. На 9.IX.1944 г.
тая жена тука що влезна
преди
малко да види кои сте, какви са гостите ми, снаха ми, доби момче.
Точно на 9.IX.1944 г. у 5 часа сутринта. Роди момче, на деня кога дойдоха комунистите на власт. В.: Баш точно тогава. А тя е женена за твоят син, големият син.
към текста >>
И аз станах: „Като си ти, защо ни докара на това
дередже
?
„Никакъв чичо, аз съм твоят син Костадин! Само едно не съм доволен от вас. Защо ми сменихте името? Казвах се Костадин, сега ми викате Петър. От това не съм доволен“.
И аз станах: „Като си ти, защо ни докара на това
дередже
?
“ „Я седни тука, че ти разправим цялата история.“ И пак така почна: „Бехме у поделението 18 души (аз това го разказах) и като ме мъчиха, мъчиха ме, искат да кажем дружината: „Тебе, че те освободиме“. „Немам дружина, това що съм го направил, аз съм го направил“. „Имаш дружина, кажи ги, тебе ще те освободим! “ „Немам дружина! “ „Най-после откараха ме на стрелбището, да ме стрелят.
към текста >>
Преди
две-три години му казвам: „Петре, ти много даде за тая партия защо си пак у нея“.
И тука има портрети на убития Костадин. Дойде па се поогледа кога беше още в първите години. Погледа се, дали е същия и пак си отиде и пак си трае. Нищо не говори. И пак е у партията, комунист е.
Преди
две-три години му казвам: „Петре, ти много даде за тая партия защо си пак у нея“.
„Слушай, дедо, не съм изживял това що трябваше да изживея у тая партия. Ще го изживея и че се оправим, че станем човек. Ама засега имам работа у партията.“ И го не закачам. Защо ще го закачам. В.: Ами така смята!
към текста >>
Но
преди
няколко години я отсекоха.
Правеха молитви, пееха песни. Т.: Беседа Учителя държи и има горе една полянка, на нея отидеме да правим гимнастики. В.: Как се казваше тая полянка? Т.: „Бачище“. Там имаше една вековна „цера“.
Но
преди
няколко години я отсекоха.
Големо старо дърво. И засадиха борова гора, а полянката са я оставили незасета. И така. Ако не иде някой от нашите хора, идат момчетата от селото та футбол играят на тая полянка. В.: Значи там правехте гимнастика?
към текста >>
Сега тая стая гдето сме в момента тука втората под
ред
от входа, ти в тая стая ли живееше през време на Учителя?
И сега направиха баня, басейни, разни работи, ама дебито е един и същ. Не може. Опитаха се, сондираха - но не може. Не се дава. В.: Значи нещата на Учителя се сбъднаха. Така.
Сега тая стая гдето сме в момента тука втората под
ред
от входа, ти в тая стая ли живееше през време на Учителя?
Т.: Кой, аз ли? Учителят живееше в оная първата стая. В тая втората стая живеехме моето семейство. В.:*Искам да ми покажеш малката стая, а после и трапезарията и ще приключим. Може ли?
към текста >>
Т.: Пък това е жито, когато са закупили местото на Изгрева, тогава най-
напред
е сеяно жито.
Тука е салона на Учителя. Т.: Ето къде е Изгрева. Тук е на Рила, с Учителя. В.: Тука има разрешение от властите да се събирате. Много ми е.ин- тересно това нещо отгоре, тези житни класове.
Т.: Пък това е жито, когато са закупили местото на Изгрева, тогава най-
напред
е сеяно жито.
И тия класове са оттогава. Донесоха ги. В.: Аха-а. Тука аз съм виждал Учителя на една такава снимка - върви в нивата с узрели житни класове. Т.: Тука е у Мърчаево у едно жито застанал.
към текста >>
И когато години
преди
да си замине Учителя, викна ги тия братя по-видните така, които са близко до Учението и им казал така: „Ето ви пари!
Ще ви кажем. Тука имаше една сестра Веса Козарева. Тука беше на квартира в една сестра наша. Там що чете сега беседите. Там беше на квартира у нея.
И когато години
преди
да си замине Учителя, викна ги тия братя по-видните така, които са близко до Учението и им казал така: „Ето ви пари!
Ще направите три блока тука на Изгрева. На всеки брат и сестра стая и кухня. Да се съберат у три блока всичките, защото иде време, това пространство, което сте го вземали няма да остане така, ще се застрои“. И така един по един си излезнали, само останала тази сестра. Козарева и казал Учителят: „Тия братя нищо нема да направят.
към текста >>
И затова ти дават
кредит
, да си изведеш службата до края.
Дохождаха французи, дохождаха англичани, дохождаха руснаци и всички си водят преводчици. И аз, това що знам, това им казвам, не може да притурям, не може да оттурям. Знам и кажем. Повече нищо. В.: Службата си е служба и ще си я караш до край.
И затова ти дават
кредит
, да си изведеш службата до края.
Т.: Я казвам на тия, руснаците: „От къде намерихте тука едно, последно село? Да дойдете тука? “ „Ние в Москва имаме братство и оттам ни изпращаха да видиме къде е бил Учителя и какво е било“. Преводчик си водят. Чрез него говорят.
към текста >>
Требва вода, требва огън,
ред
работи требват.
До дека има материал, ще готвиме и свърши ли се материала ще спреме“. И така направихме. Свърши се материала и спрехме. Пък сега обратно, мъчат се пак да готвят, ама не можеме ние. Не ни позволяват силите.
Требва вода, требва огън,
ред
работи требват.
Слугуване требва. Досега сме слугували, но сега вече не можем. Пък и тя е възрастна, вече е на 90 години. Други млади нема тука. Всеки може да си направи тук един чай тука, дадено.
към текста >>
Бележка на
редактора
: Темелко Стефанов си замина на 1.04.1990 г.
Дойдат, постоят и си отидат. А аз оставам, после съм на служба, после съм темел, нали. Темелко ме казват. Та това е за вас от брат Темелко. От днес да то утре като влезем в Новата епоха на Шестата раса.
Бележка на
редактора
: Темелко Стефанов си замина на 1.04.1990 г.
А магнетофонният запис е осъществен от Вергилий Кръстев и Марийка Марашлиева. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ (29 и 31 март 1944 г., село Мърчаево) Що е любов? Да излезеш от калта. Що е любов? Да отидеш на баня да се изкъпеш.
към текста >>
Има един Божествен
порядък
, на който всички
наред
трябва да се подчиняват.
Да отидеш на баня да се изкъпеш. Що е любов? Да станеш свещ, да те запалят и да светиш. Да любиш, това значи да влезеш в хармония с Божествения свят на любовта, с ангелския свят на любовта и с човешкия свят на любовта, т.е. с всички добри хора.
Има един Божествен
порядък
, на който всички
наред
трябва да се подчиняват.
Божественото навсякъде вече си пробива път. Иде новата култура. Иде новата музика. Досегашната музика е само предисловие. Бъдещата култура трябва да се създаде по музикален начин.
към текста >>
Досегашната музика е само
предисловие
.
с всички добри хора. Има един Божествен порядък, на който всички наред трябва да се подчиняват. Божественото навсякъде вече си пробива път. Иде новата култура. Иде новата музика.
Досегашната музика е само
предисловие
.
Бъдещата култура трябва да се създаде по музикален начин. Сега става една ускорена ликвидация с греховете на хората. Всичко сгъстено се ликвидира сега. Само търпеливите и силните ще издържат тия изпитания. Тия души, които заминават през тези събития ще се върнат като работници.
към текста >>
Тия растения, които имат много семена са по-малко
напреднали
, а тия, които имат малко семена са по-
напреднали
.
Китайския език е едносричен, едносложен, всяка дума е по една сричка. И ангелите имат много езици. Бог няма нужда да приемат Неговото съществувание, но хората ще се ползват, ако познават Бога. Хората ще трябва да познават Бога в храната, във водата, в светлината. Като дойде смъртта човек се отрича от всичко.
Тия растения, които имат много семена са по-малко
напреднали
, а тия, които имат малко семена са по-
напреднали
.
Човек, който иска да разбира,да знае Божествения език, трябва да разбира много математика. Ако майката иска да избере един зет, тя трябва да гледа той да прилича на мъжът й, ако бащата иска да си избере една снаха, тя трябва да прилича на жена му. Който говори за отрицателни неща, той е болен човек. Животните си имат ръководители и затова трябва да не се измъчват. Един ден Господ ще заличи всички грехове на хората.
към текста >>
Сега не трябва да се гледат погрешките на хората.А трябва да се молим, да се
предотвратят
тези събития.
Миналото ще се заличи като карма, но като филм ще остане. Сега всички хора търсим щастие вън от Бога, там е погрешката ни. Ако човек има трапчинка на брадата, значи - привързаност, приятелство. За всички хора Бог все по някакъв начин ще помогне. Кой, където се намира Бог по различен начин помага.
Сега не трябва да се гледат погрешките на хората.А трябва да се молим, да се
предотвратят
тези събития.
Сега се иска силни и търпеливи хора. Добрите хора не ще бъдат лишени от нищо, на тях Белите братя ще помагат. Да благодарим за най-малкото Божествено Благо.
към текста >>
77.
8. Биографията, която не се написа
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
Трето това Слово не е
редактирано
и не е обработено.
Какво да правя, нямаше как и което между това изгорих и негови тетрадки. В: Вие знаете ли защо ви питам? Поради няколко неща. Първо, това е излязло от неговата ръка. Второ той направо е превеждал на италиански.
Трето това Слово не е
редактирано
и не е обработено.
Значи е точно Словото на Учителя. Поради тези съображения тия тетрадки са важни. А: Да. В: Как могат да се запазят тези неща? А: Задържах малко за съжаление.
към текста >>
Сега правим един опит, в едни такъв
порядък
както в момента така преговаряме и преминаваме живота на Бертоли - детство, юношество, възмъжаване, семейство, идването му в Школа, живота му в Школата, какво е направил, какво, що и как.
А: И рисунки беше правил, всичко, което му идваше като картини като слушаше Учителя го рисуваше. В: Аз искам, когато говорим за Бертоли, за ученика Бертоли, да направим една монография, на която монография вие ще бъдете автора. Сега в момента ние правим един опит. А: Аз тия дни мислех, че сестра ми като свърши работата с тоя речник, който й отнема много време, да седнем един ден да напишем биографията на баща ми. В: Аз искам да я напишете вие.
Сега правим един опит, в едни такъв
порядък
както в момента така преговаряме и преминаваме живота на Бертоли - детство, юношество, възмъжаване, семейство, идването му в Школа, живота му в Школата, какво е направил, какво, що и как.
А: Много нещо. Тоя Изгрев гдето се казва няма къща баща ми да не е помогнал някоя барака да не се построи. Даже има от тези последователи на Лулчев, имало е около него една група, един от тях ми каза, че Лулчев е казал за вашия баща, че той е майката на Изгрева. Щото така е помагал на всички. И салона да се строи и там трапезарията, всичко много е помагал.
към текста >>
Искам вие да напишете, ама искам да напишете биографията, да ми
предоставите
целия снимков материал, за да подготвим една хубава монография, която, тя на този етап не може да се издаде, знаете нали, искаме да я запазим за следващото поколение.
В: Вие преглеждали ли сте неговите неща, така писма. А: Той въобще писмата ги изгаряше, не са останали, само неговите тефтерчета. В: Имате ли тук в България някои негови тефтерчета, писма, почерка му. А: А почерка му имам, да, разбира се. В: Въпроса е, аз искам да запазя неговия архив.
Искам вие да напишете, ама искам да напишете биографията, да ми
предоставите
целия снимков материал, за да подготвим една хубава монография, която, тя на този етап не може да се издаде, знаете нали, искаме да я запазим за следващото поколение.
Ако аз доживея до вашите години, като дойдат другите, ще кажа, ето тука това е от Анина Бертоли. А: Може да живеете повече. В: Живея, не живея, ние искаме да приготвим материала. По-нататък всичко, което е свързано с него, с неговия живот, което е от неговия архив. Нас не ни интересуват други материални работи.
към текста >>
78.
11. Възпоминание
,
Крум Божинов (от редактора Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 7
11. ВЪЗПОМИНАНИЕ /От
редактора
Вергилий Кръстев/ Имаше двама братя от провинцията ,бяха от гр.
11. ВЪЗПОМИНАНИЕ /От
редактора
Вергилий Кръстев/ Имаше двама братя от провинцията ,бяха от гр.
Петрич, казваха се Мирчо и Кирчо. Когато идваха в София на Изгрева, пътуваха заедно, спяха заедно, на планината бяха заедно и единия допълваше другия. Беше приятна гледка, да се наблюдават тези братя. Мирчо беше по-образован, обличаше се официално, с костюм и връзка, беше елегантен и държеше на своя външен вид. На ревера на сакото имаше значка на бялото Братство - Пентаграма, направена още от времето на Школата.
към текста >>
Съприкосновявахме се
посредством
опитностите на Неговите ученици.
Но знаем, че тази писалка вършеше своята работа. Ако двама-трима се бяха скупили около Мирчо на разговор, не след дълго той бъркаше във вътрешния джоб на сакото и изваждаше ученическа тетрадка, прегъната надлъж на две, разлистваше я и намираше подходяща опитност, която да прочете. А това бяха опитности записани от него, с неговата автоматична писалка, с учениците и срещите им с Учителя от различни години. Това нещо не може да се преразкаже, защото четейки спомените той тутакси се пренасяше 30-40-50 години назад, като съвременник на Школата и цялата тази обстановка от онова време преминаваше в него, фокусираше се чрез неговите думи в едно живо Слово от времето на Школата. Въздухът трептеше около нас, кожата ни настръхваше, тръпки ни побиваха, не само от величието на преживяното с Всемировия Учител, но и ние ставахме съучастници на това време и на тези опитности.
Съприкосновявахме се
посредством
опитностите на Неговите ученици.
Впечатлението беше потресающо. Мирчо четеше, а около нас и в нас беше се разкрила Школата на Учителя и Словото Му течеше в нас, в думите ни в Дух и Истина. През 1972 г. Мирчо и Кирчо заедно с една група на Мария Шопова бяха пристигнали в хижата на 7-те езера на Рила около 10 юли, във връзка с рождения ден на Учителя, който бе празник и на Школата. Направихме една обиколна екскурзия по всички 7 езера и се върнахме след обед късно в хижата.
към текста >>
А можехме да я играем и то при положение, че имаше
пред
нас някои, които да ни показват, играейки упражненията.
Групата им е наброявала около 10-15 човека. Беше свикнал да ръководи, така че на Молитвения връх той зае своето си място. По-късно слезнахме на полянката и Мирчо и Крумчо изведнъж в глас казаха: „А сега започваме да играем Паневритмия“. Ние възразихме, че няма музикант между нас и няма кой да свири Паневритмия, а Крумчо каза: „От 22 март до 22 септември Учителят казва, че всеки може сам да си пее и да си играе Паневритмията и ние ще направим това.“ Ние не се съгласихме, защото не знаехме Паневритмията. Нито думите й, нито мелодията.
А можехме да я играем и то при положение, че имаше
пред
нас някои, които да ни показват, играейки упражненията.
Ние седяхме на камъните, а Мирчо и Кирчо застанаха един до друг и започнаха сами да си пеят и сами да си играят Паневритмията. Ние седяхме и гледахме, а те се бяха толкова унесли, че не ни обръщаха внимание. Така изиграха цялата Паневритмия. Аз заварих как учениците от Школата на Учителя играеха - сестрите с бели рокли с широки ръкави, препасани с бял шнур. Те играеха и пееха.
към текста >>
В
средата
оркестъра също свиреше.
Ние седяхме на камъните, а Мирчо и Кирчо застанаха един до друг и започнаха сами да си пеят и сами да си играят Паневритмията. Ние седяхме и гледахме, а те се бяха толкова унесли, че не ни обръщаха внимание. Така изиграха цялата Паневритмия. Аз заварих как учениците от Школата на Учителя играеха - сестрите с бели рокли с широки ръкави, препасани с бял шнур. Те играеха и пееха.
В
средата
оркестъра също свиреше.
Никога до сега не съм виждал и няма да срещна хора, които да играят така Паневритмията. Всяка дума изпята от тях бе съпроводена с едно движение, но то не бе движение, а беше магия на Словото, което слизаше като текст, обличаше се в мелодия и се втичаше в тяхните движения. Видях какво означава съвкупност между Слово, музика и движение. Това остана като модел в моето съзнание, какво представлява истинската Паневритмия. Когато 30 години по-късно решихме да задвижим въпроса за изучаване на Паневритмията чрез нейните оригинали, в съзнанието ми оставаше Паневритмията, която играеха учениците на Школата на Учителя, както и онази, която изиграха Мирчо и Кирчо на Петровден през 1972 г.
към текста >>
Това остана като модел в моето съзнание, какво
представлява
истинската Паневритмия.
Те играеха и пееха. В средата оркестъра също свиреше. Никога до сега не съм виждал и няма да срещна хора, които да играят така Паневритмията. Всяка дума изпята от тях бе съпроводена с едно движение, но то не бе движение, а беше магия на Словото, което слизаше като текст, обличаше се в мелодия и се втичаше в тяхните движения. Видях какво означава съвкупност между Слово, музика и движение.
Това остана като модел в моето съзнание, какво
представлява
истинската Паневритмия.
Когато 30 години по-късно решихме да задвижим въпроса за изучаване на Паневритмията чрез нейните оригинали, в съзнанието ми оставаше Паневритмията, която играеха учениците на Школата на Учителя, както и онази, която изиграха Мирчо и Кирчо на Петровден през 1972 г. Кирчо беше по друг начин устроен и за него Словото на Учителя, Школата, беше в него и той ги изразяваше така както можеше. Неговото поведение понякога беше наивно и глуповато за околните, особено за онези, които не познаваха Учението. Те го приемаха като особняк и че говори разни врели некипе- ли. Но което бе най-важното, той не пострада през време на гоненията, въпреки че не се прикриваше, а говореше на ляво и на дясно.
към текста >>
В братските
среди
той бе приеман радушно, но в онези смътни времена, когато имаше гонения не смееха да споделят с него някои неща, защото той тръгваше и ги разнасяше на длъж и на шир.
Неговото поведение понякога беше наивно и глуповато за околните, особено за онези, които не познаваха Учението. Те го приемаха като особняк и че говори разни врели некипе- ли. Но което бе най-важното, той не пострада през време на гоненията, въпреки че не се прикриваше, а говореше на ляво и на дясно. Причината бе в неговата чистота, която го охраняваше и пазеше. В него имаше скромност и лъхаше чистотата, а останалите я възприемаха като глуповатост и наивност от негова страна.
В братските
среди
той бе приеман радушно, но в онези смътни времена, когато имаше гонения не смееха да споделят с него някои неща, защото той тръгваше и ги разнасяше на длъж и на шир.
За нас това бе неразумност, но за него това беше напълно естествено, защото той знаеше, че за Словото на Учителя няма прегради и трябва да се лее на длъж и на шир по света. Тогава нашите приятели се усмихваха снизходително и казваха: „Кирчо, Кирчо! “ Но третият брат - Крумчо Божинов не се поколеба в онзи случай, когато Михаил Иванов беше дошъл в Петрич, беше се срещнал с ясновидката Ванга и беше наговорил нелепости срещу Учителя и че той е мировият учител. Не се поколеба, не се уплаши от никого, дойде в София и мина през стотици къщи и на всички разказа за случилото се. Едва ли в онези смътни времена някой би постъпил като него, така явно и открито да се противопостави на Мировия Лъжец - Михаил и да защити Всемировият Учител - Беинса Дуно.
към текста >>
Неговите опитности са от
порядъка
на вътрешната Школа, т.е.
Той дойде у нея, срещнахме се и в мое присъствие ги записвахме на магнетофонна лента. Те бяха разказани от него. А по-късно част от тях бяха записани собственоръчно от него в тетрадка, като изпълни поетото обещание при една наша среща. По-късно Марийка Марашлиева от магнетофонните ленти ги прехвърли на машинописен текст. И от там те бяха подготвени, за да се отпечатат.
Неговите опитности са от
порядъка
на вътрешната Школа, т.е.
когато ученика се е добрал до Школата, получил е Словото и Учителят работи чрез него посредством това Слово. Това е един пример, когато бъдещите поколения ще работят със сходни методи като, приемайки Словото на Учителя и прилагайки го в живота си, ще се сдобият с едни положителни резултати за своето развитие. Ние следващите поколения, които не заварихме Учителя и онези, които Го завариха, знаехме от опит, че някои имаха опитности приживе с Учителя на физическото поле, при срещата си с Него. Други имаха опитности с Него изразени в Невидимия свят, като срещи с Него на сън, във видения и други форми на контакт. Опитностите носеха печата на Учителя, защото бяха запечатани с печата на Неговото Слово.
към текста >>
когато ученика се е добрал до Школата, получил е Словото и Учителят работи чрез него
посредством
това Слово.
Те бяха разказани от него. А по-късно част от тях бяха записани собственоръчно от него в тетрадка, като изпълни поетото обещание при една наша среща. По-късно Марийка Марашлиева от магнетофонните ленти ги прехвърли на машинописен текст. И от там те бяха подготвени, за да се отпечатат. Неговите опитности са от порядъка на вътрешната Школа, т.е.
когато ученика се е добрал до Школата, получил е Словото и Учителят работи чрез него
посредством
това Слово.
Това е един пример, когато бъдещите поколения ще работят със сходни методи като, приемайки Словото на Учителя и прилагайки го в живота си, ще се сдобият с едни положителни резултати за своето развитие. Ние следващите поколения, които не заварихме Учителя и онези, които Го завариха, знаехме от опит, че някои имаха опитности приживе с Учителя на физическото поле, при срещата си с Него. Други имаха опитности с Него изразени в Невидимия свят, като срещи с Него на сън, във видения и други форми на контакт. Опитностите носеха печата на Учителя, защото бяха запечатани с печата на Неговото Слово. Ето тук брат Крум е озаглавил своята тетрадка, като спомени за влизането му в Братството.
към текста >>
В последствие този тест бе
подреден
и подготвен от Вергилий Кръстев, който ми го
предостави
в окончателен вид.
Благоев“ No 51, с A.n.No 1348526, издаден на 12.IX.1990 г. от МВР - Петрич, удостоверявам следното: 1. През 1990 г. лично в дома на Марийка Марашлиева разказах моите опитности от времето на Школата на Учителя Петър Дънов на Вергилий Николов Кръстев, които той лично записа на магнетофон. 2. Магнетофонният запис бе прехвърлен на машинописен текст от Марийка Марашлиева.
В последствие този тест бе
подреден
и подготвен от Вергилий Кръстев, който ми го
предостави
в окончателен вид.
Аз го прегледах и съм съгласен да се публикува. Упълномощавам Вергилий Кръстев да го публикува в том IV. от книгата „Изгревът“ като той единствен има право на публикация. 3. Цялостният материал представлява моя изповед, която е точна, вярна и истинна. Петрич 10.Х.
към текста >>
Цялостният материал
представлява
моя изповед, която е точна, вярна и истинна.
Магнетофонният запис бе прехвърлен на машинописен текст от Марийка Марашлиева. В последствие този тест бе подреден и подготвен от Вергилий Кръстев, който ми го предостави в окончателен вид. Аз го прегледах и съм съгласен да се публикува. Упълномощавам Вергилий Кръстев да го публикува в том IV. от книгата „Изгревът“ като той единствен има право на публикация. 3.
Цялостният материал
представлява
моя изповед, която е точна, вярна и истинна.
Петрич 10.Х. 1995 г. Декларатор: Крум Божинов Подпис: ........................... Свидетел: Марийка Марашлиева
към текста >>
79.
Съдържание
,
,
ТОМ 8
Пред
вратата на Твоята стая 62.
Братя и сестри в единомислие 57. Кварталът “Изгрев” (1921-1972 г.) 58. Учителят и Изгревът 59. Симфонията на 20 век 60. Раждането на Изгрева 61.
Пред
вратата на Твоята стая 62.
На поляната пред Салона 63. На Витоша 64. На Рила 65. Неделя на Изгрева 66. Степени на съзнанието 67.
към текста >>
На поляната
пред
Салона 63.
Кварталът “Изгрев” (1921-1972 г.) 58. Учителят и Изгревът 59. Симфонията на 20 век 60. Раждането на Изгрева 61. Пред вратата на Твоята стая 62.
На поляната
пред
Салона 63.
На Витоша 64. На Рила 65. Неделя на Изгрева 66. Степени на съзнанието 67. Учение и работа 68.
към текста >>
Бележки на
редактора
на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев ДИМИТЪР ГРИВА – (30.ХI.1914 г., гр.
За Него бе казано 85. Земята опасват 86. Животът пулсира 87. Хиляда и триста 88. Духът на съзиданието.
Бележки на
редактора
на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев ДИМИТЪР ГРИВА – (30.ХI.1914 г., гр.
Нова Загора-24.II.1994 г.) 1. Коренът на рода 2. Куршумът 3. Какво му трябва човеку на Изгрева? 4. Вътрешният живот у човека 5.
към текста >>
Представителство
пред
властта 10.
4. Вътрешният живот у човека 5. Човекът, който свършва работата 6. Кой е Учителят? 7. Къде е ученикът? 8. Съблазните 9.
Представителство
пред
властта 10.
Лимоните 11. Русия и войната, 21 юни 1941 г. 11. Откупът 12. Латерната 13. Катя Грива 14.
към текста >>
Предпочитания
към човешкото и Божественото 33.
Проповедници или служители 28. Чистота на учението 29. Богатство и сиромашия в живота 30. Кой за кого ще работи? 31. Историческата следа 32.
Предпочитания
към човешкото и Божественото 33.
Човешкият и Божественият порядък 34. Георги Томалевски 35. Борис Рогев 36. Кръстю Тюлешков 37. Методи Константинов 38.
към текста >>
Човешкият и Божественият
порядък
34.
Чистота на учението 29. Богатство и сиромашия в живота 30. Кой за кого ще работи? 31. Историческата следа 32. Предпочитания към човешкото и Божественото 33.
Човешкият и Божественият
порядък
34.
Георги Томалевски 35. Борис Рогев 36. Кръстю Тюлешков 37. Методи Константинов 38. Славчо Печеников (Славянски) 39.
към текста >>
Паша Теодорова и
редактирането
на беседите на Учителя 3.
Пророчицата Вангя и гробът на Дънов / Асен Чилингиров 55. “Нема лабаво” / Вергилий Кръстев КАТЯ ГРИВА – (16.IХ.1902, гр. Пещера-09.VII.1974 г., гр. София) 1. Вътрешният говор 2.
Паша Теодорова и
редактирането
на беседите на Учителя 3.
Лечителят 4. Скромната одежда 5. Духовната кражба 6. И Господ стари хора не иска 7. Учителката 8.
към текста >>
Среднощна
среща Декларация ДИМИТРИНА АНТОНОВА (25.Х.1898-30.Х.1976 г.) 1.
Сбогуване 2. Петелът 3. Огънят 4. Тайната вечеря СПОМЕН С УЧИТЕЛЯ, РАЗКАЗАН ОТ БРАТ НИКОЛАЙ ОТ РИГА СПОМЕНИ НА БРАТ МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ/ Мария Арсова 1. Заветът 2.
Среднощна
среща Декларация ДИМИТРИНА АНТОНОВА (25.Х.1898-30.Х.1976 г.) 1.
Сън за Христа и за Учителя 2. Срещата ми с Учителя 3. Божественият лъч 4. Изгревът на Слънцето 5. Слънчевите същества 6.
към текста >>
Бележка на
редактора
ВЕСКА ВЕЛИЧКОВА (16.ХI.1914 г., гр.
Молитвените събрания и бомбардировките 78. Братска учителска среща, състояла се на 13 и 14.VIII.1945 г. на Изгрева 79. Писмо от Боян Боев 80. Родословното дърво 81.
Бележка на
редактора
ВЕСКА ВЕЛИЧКОВА (16.ХI.1914 г., гр.
Пловдив - ?) 1. Човек слиза на Земята чрез рода 2. Протестантска идилия 3. Първата среща с Учителя на Рила 4. Следване 5.
към текста >>
“Сродната душа”
определена
от съдбата 5.
ст. ст., гр. София - ?) БОЖЕСТВЕНИЯТ ГРАДИНАР – БЕИНСА ДУНО 1. Пророчески сънища 2. Как се посява житното зърно? 3. Срещата с истинският Учител 4.
“Сродната душа”
определена
от съдбата 5.
Истинският Учител и необикновената лъжа 6. Сказка за чистотата 7. Спиритическият сеанс 8. Написаното с черно мастило 9. Последното лято на Рила и войната 10.
към текста >>
Бележки на
редактора
на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев 21.
Опорочението на високия идеал 16. Размишление и поучение 17. Отворено писмо – Виола Йорданова 18. Писмо на Виола Йорданова до М-р Браун 19. Писмо на М-р Браун до Виола Йорданова 20.
Бележки на
редактора
на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев 21.
Голямото семейство Декларация ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА 1. Величка Стойчева 2. Семейство с многолюдна челяд на Изгрева 3. Детски спомени за Изгрева 4. Духовната група на Петър Филипов 5.
към текста >>
24.
Предателството
25.
Методи Константинов и Димитринка Захариева 21. Песента “Ще се развеселя” 22. Как работи Духът на Истината и с кого е Духът на заблуждението? / Вергилий Кръстев 23. Къде живее Истината и къде се подвизава Лъжата?
24.
Предателството
25.
Подлостта 26. Клопката ЮРДАН СИМЕОНОВ – (06.III.1895 г., гр. София-04.VIII.1969 г.) 1. Увод за невидимата верига 2. Юрдан Харалампиев Симеонов – Данко 3.
към текста >>
“Без Любомир Лулчев не може” – бележки на
редактора
ФИЛИП СТОИЦЕВ (25.VII.1907 г., гр.
Какво означава послушанието към Учителя? 14. За кармата на Лулчев 15. Спасяването на Николай Дойнов 16. Методът на Учителя за опитомяване на вълците 17. За кармата на България 18.
“Без Любомир Лулчев не може” – бележки на
редактора
ФИЛИП СТОИЦЕВ (25.VII.1907 г., гр.
Пловдив - ?) 1. Годежът 2. Пловдивската група по медиумизъм 3. Дъщери – музикантки 4. Песента “Мусала” 5.
към текста >>
Д-р Михаил Стоицев МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ / ФИЛИП СТОИЦЕВ МОНОГРАФИЯ Увод Музиката на Учителя и ние Музиката на Учителя
Предисловие
НИКОЛА ЦОЧЕВ НАНКОВ – (17.VI.1901-16.Х.1983 г.) 1.
Цигуларят побеждава 18. Всякакви случки 19. Пловдивският кръжок на Логосите 20. Два вида Учители 21. Музикалният живот трябва да се изяви 22.
Д-р Михаил Стоицев МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ / ФИЛИП СТОИЦЕВ МОНОГРАФИЯ Увод Музиката на Учителя и ние Музиката на Учителя
Предисловие
НИКОЛА ЦОЧЕВ НАНКОВ – (17.VI.1901-16.Х.1983 г.) 1.
Благословението на квакерите 2. Уилсън и обществото на народите 3. Сан Стефанска България и Берлинският конгрес 4. Божието възмездие след Берлинския конгрес / Вергилий Кръстев 5. Необикновените съвпадения след Берлинския конгрес / Асен Чилингиров 6.
към текста >>
Тежката карма / Цветанка Нанкова (19.Х.1908-02.VII.1996 г.) Документално означава истинско / Никола Нанков Вместо
предговор
Беинса дуно – Учителят на бялото братство “Моят роден град София” / Райна Констанцева Червената ескадра / Недю Недев.
Онези, които воюваха срещу Учителя 11. Двете окръжности на двете Школи 12. Да ходиш с два крака 13. Гарант за едного 14. Братско общежитие 15.
Тежката карма / Цветанка Нанкова (19.Х.1908-02.VII.1996 г.) Документално означава истинско / Никола Нанков Вместо
предговор
Беинса дуно – Учителят на бялото братство “Моят роден град София” / Райна Констанцева Червената ескадра / Недю Недев.
София, Военно издателство, 1980 ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ПЛАГИАТСТВОТО / Вергилий Кръстев Поздрав на всички мои братя До всички приятели малки и големи и на добрите ученици Бележки към снимките на “Изгревът”, том VIII Забелязани грешки в “Изгревът”, том VII СЪСТАВИТЕЛ И РЕДАКТОР д-р Вергилий Кръстев ГЛАВЕН СЪТРУДНИКИ ПРЕДВАРИТЕЛЕН МАШИНОПИС Марийка Марашлиева ПРЕДПЕЧАТНА ПОДГОТОВКА Величка Халембакова КОМПЮТЪРЕН КОНСУЛТАНТ Стефан Кръстев София 1997
към текста >>
София, Военно издателство, 1980 ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ПЛАГИАТСТВОТО / Вергилий Кръстев Поздрав на всички мои братя До всички приятели малки и големи и на добрите ученици Бележки към снимките на “Изгревът”, том VIII Забелязани грешки в “Изгревът”, том VII СЪСТАВИТЕЛ И
РЕДАКТОР
д-р Вергилий Кръстев ГЛАВЕН СЪТРУДНИКИ
ПРЕДВАРИТЕЛЕН
МАШИНОПИС Марийка Марашлиева
ПРЕДПЕЧАТНА
ПОДГОТОВКА Величка Халембакова КОМПЮТЪРЕН КОНСУЛТАНТ Стефан Кръстев София 1997
Двете окръжности на двете Школи 12. Да ходиш с два крака 13. Гарант за едного 14. Братско общежитие 15. Тежката карма / Цветанка Нанкова (19.Х.1908-02.VII.1996 г.) Документално означава истинско / Никола Нанков Вместо предговор Беинса дуно – Учителят на бялото братство “Моят роден град София” / Райна Констанцева Червената ескадра / Недю Недев.
София, Военно издателство, 1980 ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ПЛАГИАТСТВОТО / Вергилий Кръстев Поздрав на всички мои братя До всички приятели малки и големи и на добрите ученици Бележки към снимките на “Изгревът”, том VIII Забелязани грешки в “Изгревът”, том VII СЪСТАВИТЕЛ И
РЕДАКТОР
д-р Вергилий Кръстев ГЛАВЕН СЪТРУДНИКИ
ПРЕДВАРИТЕЛЕН
МАШИНОПИС Марийка Марашлиева
ПРЕДПЕЧАТНА
ПОДГОТОВКА Величка Халембакова КОМПЮТЪРЕН КОНСУЛТАНТ Стефан Кръстев София 1997
към текста >>
80.
80. ОТНОВО НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 8
80. ОТНОВО НА ИЗГРЕВА Аз бях седнала
пред
стаята на Учителя на една от скамейките и гледах.
80. ОТНОВО НА ИЗГРЕВА Аз бях седнала
пред
стаята на Учителя на една от скамейките и гледах.
И имаше какво да се гледа. Гледах същите тези хора, които изоставиха палатки, изоставиха топли завивки и храна, и тръгнаха. И сега ги откриваха в купчината денкове, пакети и кошници, стоварени от последната кола. Всичко е донесено! Всичко. До кърпичка, останала под снега, до изгубен молив.
към текста >>
С тези ръце аз исках да повдигна всеки денк, всяка кошница и пакет, и да го поставя, изчистен от сняг, на откритата площадка
пред
кухнята.
Те стояха тихи, учудено гледаха и недоумявах какво става тук. А имаше и приготвен багаж, когото конете не можеха да отнесат с по-ранните групи. Той стоеше затрупан под снега. И моята първа мисъл се отправи към него, и моята първа работа беше да го освободя от този сняг. И започнах.
С тези ръце аз исках да повдигна всеки денк, всяка кошница и пакет, и да го поставя, изчистен от сняг, на откритата площадка
пред
кухнята.
И го направих. С по-малките. Ами големите? Скоро брат Пеню ми се притече на помощ и още по-скоро всичкият багаж беше преместен, изчистен и спасен от измокряне. "И после?
към текста >>
"И нямаше дежурство, нямаше външно
разпределение
на труда?
- Доматите ще направя на пюре. По-лесно ще ги отнесем. Защо да се изоставя толкова нещо. И вода има тук, и дърва". И докато едни се занимаваха с палатките, докато другите услужваха на слабите, трети се грижеха за храна и за всичко, което имаше нужда от грижи".
"И нямаше дежурство, нямаше външно
разпределение
на труда?
", се пошегувах аз. "И дума не можеше да става за такъв обикновен човешки порядък там", ми отговори сестра Бочена, която гледах с възхищение. - Там имаше една вътрешна организация, за която ни е говорил Учителят и която ще бъде бъдещият идеал на човечеството". А когато при друг случай се възхитих от геройството на сестра Еленка, тя много скромничко каза: "Това се дължи главно на моя подходящ екип". А аз познавам сестрата Еленка.
към текста >>
"И дума не можеше да става за такъв обикновен човешки
порядък
там", ми отговори сестра Бочена, която гледах с възхищение.
Защо да се изоставя толкова нещо. И вода има тук, и дърва". И докато едни се занимаваха с палатките, докато другите услужваха на слабите, трети се грижеха за храна и за всичко, което имаше нужда от грижи". "И нямаше дежурство, нямаше външно разпределение на труда? ", се пошегувах аз.
"И дума не можеше да става за такъв обикновен човешки
порядък
там", ми отговори сестра Бочена, която гледах с възхищение.
- Там имаше една вътрешна организация, за която ни е говорил Учителят и която ще бъде бъдещият идеал на човечеството". А когато при друг случай се възхитих от геройството на сестра Еленка, тя много скромничко каза: "Това се дължи главно на моя подходящ екип". А аз познавам сестрата Еленка. Познавам нейното отзивчиво сърце и работливи ръце. Тя не се е успокоила докато не е видяла натоварени и последния багаж нищо, че не предава голяма цена на направеното.
към текста >>
Тя не се е успокоила докато не е видяла натоварени и последния багаж нищо, че не
предава
голяма цена на направеното.
"И дума не можеше да става за такъв обикновен човешки порядък там", ми отговори сестра Бочена, която гледах с възхищение. - Там имаше една вътрешна организация, за която ни е говорил Учителят и която ще бъде бъдещият идеал на човечеството". А когато при друг случай се възхитих от геройството на сестра Еленка, тя много скромничко каза: "Това се дължи главно на моя подходящ екип". А аз познавам сестрата Еленка. Познавам нейното отзивчиво сърце и работливи ръце.
Тя не се е успокоила докато не е видяла натоварени и последния багаж нищо, че не
предава
голяма цена на направеното.
А брат Мирчо ми писа: "Излязох след всички и аз. Прегазих снега и застанах на голямата скала. Една жива лента се движеше край първото езеро, началото на която се губеше в далечината, докато края, току пред мен слизаше по снежния склон. Картината беше великолепна. Картината беше една от най-хубавите, които човек е видял .
към текста >>
Една жива лента се движеше край първото езеро, началото на която се губеше в далечината, докато края, току
пред
мен слизаше по снежния склон.
А аз познавам сестрата Еленка. Познавам нейното отзивчиво сърце и работливи ръце. Тя не се е успокоила докато не е видяла натоварени и последния багаж нищо, че не предава голяма цена на направеното. А брат Мирчо ми писа: "Излязох след всички и аз. Прегазих снега и застанах на голямата скала.
Една жива лента се движеше край първото езеро, началото на която се губеше в далечината, докато края, току
пред
мен слизаше по снежния склон.
Картината беше великолепна. Картината беше една от най-хубавите, които човек е видял . - Рила и сняг. Наметнал този великан белия чул, притаил се и скрил топлите милувки от преди ден, вдъхва страх. Но слънцето грее и насърчава и топли, и пъплят децата /такива ги почувствувах в този ден/.
към текста >>
Наметнал този великан белия чул, притаил се и скрил топлите милувки от
преди
ден, вдъхва страх.
Прегазих снега и застанах на голямата скала. Една жива лента се движеше край първото езеро, началото на която се губеше в далечината, докато края, току пред мен слизаше по снежния склон. Картината беше великолепна. Картината беше една от най-хубавите, които човек е видял . - Рила и сняг.
Наметнал този великан белия чул, притаил се и скрил топлите милувки от
преди
ден, вдъхва страх.
Но слънцето грее и насърчава и топли, и пъплят децата /такива ги почувствувах в този ден/. Някой поспира. Обръща се назад. Иска да види, да провери още веднъж наистина ли Рила е скрила топлите милувки от преди ден". Аз не исках да отида на Рила.
към текста >>
Иска да види, да провери още веднъж наистина ли Рила е скрила топлите милувки от
преди
ден".
- Рила и сняг. Наметнал този великан белия чул, притаил се и скрил топлите милувки от преди ден, вдъхва страх. Но слънцето грее и насърчава и топли, и пъплят децата /такива ги почувствувах в този ден/. Някой поспира. Обръща се назад.
Иска да види, да провери още веднъж наистина ли Рила е скрила топлите милувки от
преди
ден".
Аз не исках да отида на Рила. Аз не исках да видя Рила без Учителя. Но тазгодишното лагеруване на Рила от началото до самия край, в многото красиви братски и сестрински прояви го видях. Аз го видях в сестрата Бочена и Еленка, Ружа и Ганка, в Теодора. В братята Васил и Ангел, аз го видях в брат Гради, който доброволно беше поел грижата за превозването на летовниците, брат Ради, който доброволно беше поел грижата за снабдяването им с продукти, които и редовно съпровождаше конете.
към текста >>
В братята Васил и Ангел, аз го видях в брат Гради, който доброволно беше поел грижата за превозването на летовниците, брат Ради, който доброволно беше поел грижата за снабдяването им с продукти, които и
редовно
съпровождаше конете.
Иска да види, да провери още веднъж наистина ли Рила е скрила топлите милувки от преди ден". Аз не исках да отида на Рила. Аз не исках да видя Рила без Учителя. Но тазгодишното лагеруване на Рила от началото до самия край, в многото красиви братски и сестрински прояви го видях. Аз го видях в сестрата Бочена и Еленка, Ружа и Ганка, в Теодора.
В братята Васил и Ангел, аз го видях в брат Гради, който доброволно беше поел грижата за превозването на летовниците, брат Ради, който доброволно беше поел грижата за снабдяването им с продукти, които и
редовно
съпровождаше конете.
Аз видях новия човек в бригадата от братя, която отиде в помощ между които бяха брат Боянчо, Киро, Славчо, видях го в милите сестри и братя, които из пътя ни услужваха с топличката вода. Аз го видях в желанието на всеки да прояви нови качества - човечни и добри, да бъде пред другите такъв, какъвто иска да бъде пред себе си, да се отнася към другите така, както иска да се отнасят с него. Аз го видях във всеки брат, който искаше да роди "брата" в себе си и във всяка сестра го видях, която иска да роди "сестрата" в себе си. Във всеки, който искаше да се изработи като жива, разумна и дейна клетка в организма на новия човек, който се ражда сега на света. Аз отидох и видях прояви на новия човек.
към текста >>
Аз го видях в желанието на всеки да прояви нови качества - човечни и добри, да бъде
пред
другите такъв, какъвто иска да бъде
пред
себе си, да се отнася към другите така, както иска да се отнасят с него.
Аз не исках да видя Рила без Учителя. Но тазгодишното лагеруване на Рила от началото до самия край, в многото красиви братски и сестрински прояви го видях. Аз го видях в сестрата Бочена и Еленка, Ружа и Ганка, в Теодора. В братята Васил и Ангел, аз го видях в брат Гради, който доброволно беше поел грижата за превозването на летовниците, брат Ради, който доброволно беше поел грижата за снабдяването им с продукти, които и редовно съпровождаше конете. Аз видях новия човек в бригадата от братя, която отиде в помощ между които бяха брат Боянчо, Киро, Славчо, видях го в милите сестри и братя, които из пътя ни услужваха с топличката вода.
Аз го видях в желанието на всеки да прояви нови качества - човечни и добри, да бъде
пред
другите такъв, какъвто иска да бъде
пред
себе си, да се отнася към другите така, както иска да се отнасят с него.
Аз го видях във всеки брат, който искаше да роди "брата" в себе си и във всяка сестра го видях, която иска да роди "сестрата" в себе си. Във всеки, който искаше да се изработи като жива, разумна и дейна клетка в организма на новия човек, който се ражда сега на света. Аз отидох и видях прояви на новия човек. А бурята докара новата епоха, с която изчезна Изгрева. Трябваше и нея да преживеем, защото в нас Словото бе изградило вече новия човек.
към текста >>
81.
46. ГОЛЕМИЯТ ПАРАВАН
,
,
ТОМ 8
Д: Сега Школата
предизвикваше
, оставяше доста противоречия на много хора, особено на света, щото как да ти кажа, Той не беше един проповедник, който имаше една готова тема, че да я развие по логичния път както се поставя, а чисто и просто правеше контакт с тези души, които са вътре.
46. ГОЛЕМИЯТ ПАРАВАН В: Така. За Школата.
Д: Сега Школата
предизвикваше
, оставяше доста противоречия на много хора, особено на света, щото как да ти кажа, Той не беше един проповедник, който имаше една готова тема, че да я развие по логичния път както се поставя, а чисто и просто правеше контакт с тези души, които са вътре.
И като дам примера как всеки момент ни усеща, да тръгна с примера на полковник Бошков, който сутринта като тръгва рано в 4 часа за беседа и трябва да мине през гората си казва: "Да си взема ли пистолета или не? " и идва на беседата, закъснява малко и когато влиза, Учителят се обръща и казва: "Когато тръгнеш към Божественото, не си взимай револвера". Това показва, че Той всеки един момент е в едно съзнание с нас и това се разговаря не с интелектуалния ни багаж, не, не, не, това не са интелектуални срещи, а срещи на Духът с душите на хората. Затуй всеки един от нас намираше отговор на проблемите си и на въпросите си. Да кажем, ако Учителят трябваше да говори, да беше дошъл в Англия, Той нямаше да говори на тоя език, нямаше да взема примери от Настрадин Ходжа и Хитър Петър, щеше да говори на някакъв си друг език с оглед на нагласата на английския манталитет и на английската култура.
към текста >>
Тука, Той бе много български, защото говори с български съзнания и затуй именно беседите на пръв поглед, като чете човек ще каже като че нямат
ред
, че са нахвърляни, че няма логична мисъл.
И като дам примера как всеки момент ни усеща, да тръгна с примера на полковник Бошков, който сутринта като тръгва рано в 4 часа за беседа и трябва да мине през гората си казва: "Да си взема ли пистолета или не? " и идва на беседата, закъснява малко и когато влиза, Учителят се обръща и казва: "Когато тръгнеш към Божественото, не си взимай револвера". Това показва, че Той всеки един момент е в едно съзнание с нас и това се разговаря не с интелектуалния ни багаж, не, не, не, това не са интелектуални срещи, а срещи на Духът с душите на хората. Затуй всеки един от нас намираше отговор на проблемите си и на въпросите си. Да кажем, ако Учителят трябваше да говори, да беше дошъл в Англия, Той нямаше да говори на тоя език, нямаше да взема примери от Настрадин Ходжа и Хитър Петър, щеше да говори на някакъв си друг език с оглед на нагласата на английския манталитет и на английската култура.
Тука, Той бе много български, защото говори с български съзнания и затуй именно беседите на пръв поглед, като чете човек ще каже като че нямат
ред
, че са нахвърляни, че няма логична мисъл.
Затова не е интелектуален труд, който да се развива по някакви правила и затуй можем да си обясним, че Той може да има четири беседи на седмицата, а на Рила всеки ден. Всеки ден на рилските езера Той изнасяше по една беседа, а в неделя по две. Така че затуй Той донякъде остана за нашите интелектуалци неразбран. Защото трябва да имаш един друг усет, едно друго сетиво, както и самото Евангелие, например. Евангелието не всякой може да го чете.
към текста >>
Всякой път като го четеш, да научиш нещо ново или да преживееш нещо и да се докоснеш до един Божествен
порядък
.
Всеки ден на рилските езера Той изнасяше по една беседа, а в неделя по две. Така че затуй Той донякъде остана за нашите интелектуалци неразбран. Защото трябва да имаш един друг усет, едно друго сетиво, както и самото Евангелие, например. Евангелието не всякой може да го чете. Но затова пък, тъй като е една храна на душата, може всякой път когато го четеш, не можеш да кажеш, ама аз съм го чел вече, няма.
Всякой път като го четеш, да научиш нещо ново или да преживееш нещо и да се докоснеш до един Божествен
порядък
.
Такова нещо има и в беседите. И затуй именно Учителят създаде параванът, големият параван. Какви ли не неща поставяше зад себе си, защото както казва Той, както сеячът сее, няма що да го виждат враните. Като си посее семето един ден то ще поникне. И така именно тука ние преживявахме някоя така трудност около Питагоровата школа както се казва, защото ако едно време в Питагоровата школа, учениците са знаели, че трябва две години там да устояват на обидите и униженията, на които ще ги подложат техните съученици, а в нашата "Питагорова школа" беше със самият живот.
към текста >>
Но има и друго обществено мнение, което да кажем със някаква сила гледа да те отклони, както да кажем от гибелните последици на порока, така и от опасните рискове на добродетелта и те тика някъде по
средата
към нищо.
Като си посее семето един ден то ще поникне. И така именно тука ние преживявахме някоя така трудност около Питагоровата школа както се казва, защото ако едно време в Питагоровата школа, учениците са знаели, че трябва две години там да устояват на обидите и униженията, на които ще ги подложат техните съученици, а в нашата "Питагорова школа" беше със самият живот. Държеше ученикът да издържи на общественото мнение. Разбира се, има две обществени мнения. Едно обществено мнение, което е градивно, което е авторитетно, което изгражда култура, което респектира и учи ни и хора на изкуството, което има изискване, това да.
Но има и друго обществено мнение, което да кажем със някаква сила гледа да те отклони, както да кажем от гибелните последици на порока, така и от опасните рискове на добродетелта и те тика някъде по
средата
към нищо.
Когато човек се случи на едно такова обществено мнение или е зависим от такова обществено мнение, той може да дойде направо до гибел или до унищожение. Тия методи на Питагоровата школа ги имаше и тук на Изгрева. В Школата имаше да кажем особено от тези, които държаха така малко на общественото мнение, като Методи имаше такива опитности. Много хора са ги имали, имаше ги помня Тахчиев, който като млад студент идва и Учителят му дава от ул. "Опълченска" 66 две кофи с кисело зеле да ги пренесе до дома на Гръблашева до турската легация, като мине точно по средата на "Цар Освободител".
към текста >>
"Опълченска" 66 две кофи с кисело зеле да ги пренесе до дома на Гръблашева до турската легация, като мине точно по
средата
на "Цар Освободител".
Но има и друго обществено мнение, което да кажем със някаква сила гледа да те отклони, както да кажем от гибелните последици на порока, така и от опасните рискове на добродетелта и те тика някъде по средата към нищо. Когато човек се случи на едно такова обществено мнение или е зависим от такова обществено мнение, той може да дойде направо до гибел или до унищожение. Тия методи на Питагоровата школа ги имаше и тук на Изгрева. В Школата имаше да кажем особено от тези, които държаха така малко на общественото мнение, като Методи имаше такива опитности. Много хора са ги имали, имаше ги помня Тахчиев, който като млад студент идва и Учителят му дава от ул.
"Опълченска" 66 две кофи с кисело зеле да ги пренесе до дома на Гръблашева до турската легация, като мине точно по
средата
на "Цар Освободител".
То ще бъде, когато излизат студентите и той му е било доста неприятно, но няма как, ха-ха, минал. А на Методи Константинов той си имаше доста така труден път, който написа една хубава книга за Водолея, която имаше някакво издание в Париж, има голям успех. Много хора казаха, че за Учението са научили повече от книгата за Водолея. Когато той живееше в една барака така, много неугледна, в доста ограничени условия както живеехме всички на Изгрева и дойде един от Париж, изпратили на Методий подарък една риза и т.н. да го посети едни французин и питали там съседа къде е.
към текста >>
На другия ден разбира се си
определя
среща с него в отдела, но Методи го преживя много тежко така.
Много хора казаха, че за Учението са научили повече от книгата за Водолея. Когато той живееше в една барака така, много неугледна, в доста ограничени условия както живеехме всички на Изгрева и дойде един от Париж, изпратили на Методий подарък една риза и т.н. да го посети едни французин и питали там съседа къде е. Пък ето го тука. В това време той си мие дъските и се разхвърлял багажа му навънка, Методи останал в едно конфузно положение.
На другия ден разбира се си
определя
среща с него в отдела, но Методи го преживя много тежко така.
Той беше винаги с връзката, с бомбето, нали. Та по въпроса с Школата всъщност много неща могат да се кажат, всякой един по своему може да ги види. Ето например, когато последния път Лулчев беше на една беседа на Учителя и Учителят му каза: "Моите думи не бяха занасяни така както бях ги казал" става въпрос за двореца, така че се усещаше много. Всякой един от нас имаше лично отношение, лично място в Школата. И Учителят имаше личен подход към всякой един от нас.
към текста >>
Предишния
ден Той отива долу в лозето и разбутва кошера, разбута пчелите и те го нахапаха и Той така целия подут, на другия ден пътува във влака и така го посрещат варналии, обичаше да ги прави тези неща, да им освободи съзнанието.
Д: Да, създаваше такива неща, например когато при един генерал, запасен генерал, Учителят го канят на вечеря. На тази вечеря той поканил разни министри и т.н., това е през зимата и чака долу той на стълбите. А Учителят излиза от колата с един балтон вехт, с един такъв на петна и нахлул на главата си една сламена шапка. Нашият софийски общественик така му става доста криво, но няма как, нали? Или когато да кажем случая с варналии, които поканват Учителя да отиде във Варна.
Предишния
ден Той отива долу в лозето и разбутва кошера, разбута пчелите и те го нахапаха и Той така целия подут, на другия ден пътува във влака и така го посрещат варналии, обичаше да ги прави тези неща, да им освободи съзнанието.
Той искаше човек да бъде вътрешно свободен. Не може да се развива един човек, когато е вътрешно зависим от едно съвременно общество, което си има своя път. Но един ученик трябва да бъде вътрешно свободен, трябва да не изпада в противоречие в подобни неща. Да разграничава Божественото от светското съвсем категорично. И затуй обичаше така свободно, всъщност какво искаше Той от нас?
към текста >>
Пред
Божественото, както човешката душа има Божествен произход и за учения и за простия, така и в Школата ние имахме, така бяхме на едно ниво поставени всички и с едно несъзнателно разбиране, а от само себе си се получаваха тези неща.
Но един ученик трябва да бъде вътрешно свободен, трябва да не изпада в противоречие в подобни неща. Да разграничава Божественото от светското съвсем категорично. И затуй обичаше така свободно, всъщност какво искаше Той от нас? - Пробудено съзнание. Той не говореше за нашите индивидуални способности, в Школата бяха хора неуки и професори с висше образование, стояха на един чин, един до други, нали и това не ни създаваше противоречие, нито имаше някакво стъпало, да се чувстваме едните по-низки, а другите по-високо.
Пред
Божественото, както човешката душа има Божествен произход и за учения и за простия, така и в Школата ние имахме, така бяхме на едно ниво поставени всички и с едно несъзнателно разбиране, а от само себе си се получаваха тези неща.
Пред Божественото всички бяхме равни. И Георги Радев със своите толкова езика, които знаеше, със завършени университети и с написаните си книги и до него бай Ради-градинаря, явява се един музикант като мен, който ще учи и бяхме действително като в братство, защото също като братя бяхме. И разбира се когато си замина Учителят, мога да кажа, че тогава вече след време се получиха различия. Затуй Той може би каза: "Събирайте се в малки хармонични групи". Ние не можем да имаме вече тая голяма общност, която имахме в присъствието на Учителя.
към текста >>
Пред
Божественото всички бяхме равни.
Да разграничава Божественото от светското съвсем категорично. И затуй обичаше така свободно, всъщност какво искаше Той от нас? - Пробудено съзнание. Той не говореше за нашите индивидуални способности, в Школата бяха хора неуки и професори с висше образование, стояха на един чин, един до други, нали и това не ни създаваше противоречие, нито имаше някакво стъпало, да се чувстваме едните по-низки, а другите по-високо. Пред Божественото, както човешката душа има Божествен произход и за учения и за простия, така и в Школата ние имахме, така бяхме на едно ниво поставени всички и с едно несъзнателно разбиране, а от само себе си се получаваха тези неща.
Пред
Божественото всички бяхме равни.
И Георги Радев със своите толкова езика, които знаеше, със завършени университети и с написаните си книги и до него бай Ради-градинаря, явява се един музикант като мен, който ще учи и бяхме действително като в братство, защото също като братя бяхме. И разбира се когато си замина Учителят, мога да кажа, че тогава вече след време се получиха различия. Затуй Той може би каза: "Събирайте се в малки хармонични групи". Ние не можем да имаме вече тая голяма общност, която имахме в присъствието на Учителя. Това е много интересен факт, който дава много размисъл и дава един истински поглед към самата Школа.
към текста >>
Д: Е, може би да, аз помня когато той работеше като мозайкаджия, защото имай
предвид
, че в тази мозайкаджийска група бяха все висшисти.
Затуй Той може би каза: "Събирайте се в малки хармонични групи". Ние не можем да имаме вече тая голяма общност, която имахме в присъствието на Учителя. Това е много интересен факт, който дава много размисъл и дава един истински поглед към самата Школа. Школата не знам, както беше трудно за един Георги Томалевски и някои и други да напишат биография на Учителя, така също и за Школата ми се струва, че е трудно да се говори, защото трябва да се усетят нещата. В: Може би Методи Константинов да е имал най-големите опитности от тоя тип, за смачкване на фасона.
Д: Е, може би да, аз помня когато той работеше като мозайкаджия, защото имай
предвид
, че в тази мозайкаджийска група бяха все висшисти.
Нали след 9.1Х.1944 г. много от нашите хора не бяха тачени от властта, все висшисти бяха и Борис Николов ги научи на тоя занаят, те, най-големите общественици даже работеха. Като почнем Университета, военни министерства и т.н., те бяха добри майстори разбира се и един ден, а преди това Методи беше юрисконсулт в Министерството на финансите. И това е първия човек след министъра. Един ден в това работническо облекло, отива в Министерството на финансите сутринта да си уреди някои от старите документи и под мишницата си завити в един вестник си носи двата гумени цървула, с които работи на работното си място като мозайкаджия и както се движи между разни хора, в това време нещо го разбутали и двата му цървула изхвръкнали по стълбището върху червените пътеки.
към текста >>
Като почнем Университета, военни министерства и т.н., те бяха добри майстори разбира се и един ден, а
преди
това Методи беше юрисконсулт в Министерството на финансите.
Школата не знам, както беше трудно за един Георги Томалевски и някои и други да напишат биография на Учителя, така също и за Школата ми се струва, че е трудно да се говори, защото трябва да се усетят нещата. В: Може би Методи Константинов да е имал най-големите опитности от тоя тип, за смачкване на фасона. Д: Е, може би да, аз помня когато той работеше като мозайкаджия, защото имай предвид, че в тази мозайкаджийска група бяха все висшисти. Нали след 9.1Х.1944 г. много от нашите хора не бяха тачени от властта, все висшисти бяха и Борис Николов ги научи на тоя занаят, те, най-големите общественици даже работеха.
Като почнем Университета, военни министерства и т.н., те бяха добри майстори разбира се и един ден, а
преди
това Методи беше юрисконсулт в Министерството на финансите.
И това е първия човек след министъра. Един ден в това работническо облекло, отива в Министерството на финансите сутринта да си уреди някои от старите документи и под мишницата си завити в един вестник си носи двата гумени цървула, с които работи на работното си място като мозайкаджия и както се движи между разни хора, в това време нещо го разбутали и двата му цървула изхвръкнали по стълбището върху червените пътеки. Той се сконфузил много, разбира се така, че тези всички неща както виждаш не са случайни. Имаше хора обаче в Школата, които преодоляваха тия неща. Аз мога да ти кажа, че един Борис Николов не се влияеше от тези неща.
към текста >>
Един ден в това работническо облекло, отива в Министерството на финансите сутринта да си
уреди
някои от старите документи и под мишницата си завити в един вестник си носи двата гумени цървула, с които работи на работното си място като мозайкаджия и както се движи между разни хора, в това време нещо го разбутали и двата му цървула изхвръкнали по стълбището върху червените пътеки.
Д: Е, може би да, аз помня когато той работеше като мозайкаджия, защото имай предвид, че в тази мозайкаджийска група бяха все висшисти. Нали след 9.1Х.1944 г. много от нашите хора не бяха тачени от властта, все висшисти бяха и Борис Николов ги научи на тоя занаят, те, най-големите общественици даже работеха. Като почнем Университета, военни министерства и т.н., те бяха добри майстори разбира се и един ден, а преди това Методи беше юрисконсулт в Министерството на финансите. И това е първия човек след министъра.
Един ден в това работническо облекло, отива в Министерството на финансите сутринта да си
уреди
някои от старите документи и под мишницата си завити в един вестник си носи двата гумени цървула, с които работи на работното си място като мозайкаджия и както се движи между разни хора, в това време нещо го разбутали и двата му цървула изхвръкнали по стълбището върху червените пътеки.
Той се сконфузил много, разбира се така, че тези всички неща както виждаш не са случайни. Имаше хора обаче в Школата, които преодоляваха тия неща. Аз мога да ти кажа, че един Борис Николов не се влияеше от тези неща. Имаше хора, които им беше по-лесно и те нямаха такива опитности, защото беше може би излишно. Но който държеше за общественото мнение изпадаше в тази безизходица, преживяваше тези тежки опитности на тъй наречената Питагорова школа, още повече, че те не бяха съзнателно нагодени както е било на времето при Питагора, ставаха от само себе си така както Духа ни ги създава.
към текста >>
И по моето убеждение му казах, че
преди
9.1Х.1944 г.
Той си пося семената, каза си Словото и да се съхрани може би, щото познаваме тези неща. Учителят казваше колкото повече ни мислят за шантави, толкова по-добре. Да, защото ние знаем, че изучаваме нещо, което за онова съвремие не само не беше приемливо, хората тогава не бяха и толерантни. Мога да ви кажа например, че когато професор Фалкенхан се занимаваше, изучаваше Учителя и биографията Му, за да го впише в книгата си, в която той пише за България, зададе един много интересен въпрос: дошъл до едно много интересно заключение, именно, че "Учителят за мене е най-пострадалият автор от Октомврийската революция до днес". И ме пита защо?
И по моето убеждение му казах, че
преди
9.1Х.1944 г.
поради нерешените национални проблеми, нашата интелигенция беше войнствена националистическа интелигенция, при тая войнствена интелигенция, тя не държеше много за разни учения, които проповядват мир и кротост. А след 9.1Х.1944 г. войнстващият сталинистки атеизъм също не беше съгласен с такива. Така, че и преди 9-ти и след 9-ти последователите на Учителя не бяха поставени в добро положение, защото в една съвременност, в която имаше други идеали, други обществени задачи, а ние всъщност, както казва Той, Моето Учение ще го приложите до 1000 години ни даде срок, щото в условията на един живот човек може да преживее, да проучи един гений да кажем. А един Учител, както виждаме християнството е от 2000 години, какво от него сме успели да приложим?
към текста >>
Така, че и
преди
9-ти и след 9-ти последователите на Учителя не бяха поставени в добро положение, защото в една съвременност, в която имаше други идеали, други обществени задачи, а ние всъщност, както казва Той, Моето Учение ще го приложите до 1000 години ни даде срок, щото в условията на един живот човек може да преживее, да проучи един гений да кажем.
И ме пита защо? И по моето убеждение му казах, че преди 9.1Х.1944 г. поради нерешените национални проблеми, нашата интелигенция беше войнствена националистическа интелигенция, при тая войнствена интелигенция, тя не държеше много за разни учения, които проповядват мир и кротост. А след 9.1Х.1944 г. войнстващият сталинистки атеизъм също не беше съгласен с такива.
Така, че и
преди
9-ти и след 9-ти последователите на Учителя не бяха поставени в добро положение, защото в една съвременност, в която имаше други идеали, други обществени задачи, а ние всъщност, както казва Той, Моето Учение ще го приложите до 1000 години ни даде срок, щото в условията на един живот човек може да преживее, да проучи един гений да кажем.
А един Учител, както виждаме християнството е от 2000 години, какво от него сме успели да приложим? Трудна история.
към текста >>
82.
47. ПЪТЯТ НА ВСЕКИ МУЗИКАНТ
,
,
ТОМ 8
Говорейки за Дързев обаче, тъй като Той ми говори за Дързев, аз въобще не го познавах, той си е заминал много
преди
това, тогава ми обясни един въпрос защо толкова рано си е заминал.
Георги Тахчиев с когото живеехме наблизко, той изучаваше философия в университета, аз музика и понеже бяхме всеки ден заедно, хубаво приятелство стана между нас, а беше медиум. И действително, питахме Учителят, ние направихме няколко сеанса и с Него споделихме, Той някакси се съгласи. Нали, аз на такъв сеанс например се запознах с един от заминалите ученици, най-добрите музиканти на Учителя - бр. Дързев. И след това Учителят каза: "Спрете дотук". И ние самите видяхме, че този свят е опасен, той е как да ти кажа, не мога да ти кажа защо, но спряхме до тука без да чувстваме, че нещо ни липсва.
Говорейки за Дързев обаче, тъй като Той ми говори за Дързев, аз въобще не го познавах, той си е заминал много
преди
това, тогава ми обясни един въпрос защо толкова рано си е заминал.
Тогава Той ми обясни един закон. Учителят ми обясни, Учителят ми обясни по повод на това, че чрез медиума ми се осъществи срещата ми с Дързев, питах Го аз защо е заминал рано. "В Школата, когато хората в Школата, техните близки, родата им, кръвната връзка не са съгласни, дърпат то учениците преживяват много тежко и даже рано си заминават". А например също Той спомена и за Георги Радев. Неговата рода от Пловдив също е била много против.
към текста >>
Това за едни родители сигурно не е лесно и аз мога да кажа, че нашето семейство, когато сестра ми, която завърши в Рим и се върна в София и смятахме, че ще направи кариера в операта, тя като видя какъв е
порядъка
там, напусна.
"В Школата, когато хората в Школата, техните близки, родата им, кръвната връзка не са съгласни, дърпат то учениците преживяват много тежко и даже рано си заминават". А например също Той спомена и за Георги Радев. Неговата рода от Пловдив също е била много против. В края на краищата те са имали една голяма надежда, че той ще стане един голям учен, за което той имаше всичките условия. А той си отиде в една Школа да работи и се оттегли от света.
Това за едни родители сигурно не е лесно и аз мога да кажа, че нашето семейство, когато сестра ми, която завърши в Рим и се върна в София и смятахме, че ще направи кариера в операта, тя като видя какъв е
порядъка
там, напусна.
Нашите родители също бяха смутени. Но след моето идване на Изгрева, а след няколко месеца след това дойде баща ми, срещна се с Учителя. В този едночасов разговор, когато баща ми излезе, аз го видях, той имаше много изразително лице, така сияеше нещо в него. Той беше много доволен от разговора с Учителя и когато замина за Пловдив Му писа едно писмо, в което писмо той, дето се казва официално ни оставя при Учителя,! така да се каже.
към текста >>
И имай
предвид
, че в изкуството, колкото минават годините, човек повече зрее.
Така, това беше едно хубаво нещо, което става в нашето семейство и между нас и Учителя. В: А за Дързев какво беше? Той композитор беше, така ли? Д: Да, в Братството имаше една песен, много се пее: "Аз съм бялото кокиче". Бил много добър музикант.
И имай
предвид
, че в изкуството, колкото минават годините, човек повече зрее.
Той ако е имал възможност да живее повече според моите приятели, той е бил една голяма надежда като музикант, но си е заминал доста рано. В: Вие бяхте споменали, че Учителят е пратил Боев да ви каже да направите Паневритмията. Д: А, да. Абе то и войната беше почнала, това беше 67 месеца преди бомбардирането на София. Боев дойде при мене и ми каза, че Учителят е казал да направя Паневритмията за голям симфоничен оркестър.
към текста >>
Той ако е имал възможност да живее повече
според
моите приятели, той е бил една голяма надежда като музикант, но си е заминал доста рано.
В: А за Дързев какво беше? Той композитор беше, така ли? Д: Да, в Братството имаше една песен, много се пее: "Аз съм бялото кокиче". Бил много добър музикант. И имай предвид, че в изкуството, колкото минават годините, човек повече зрее.
Той ако е имал възможност да живее повече
според
моите приятели, той е бил една голяма надежда като музикант, но си е заминал доста рано.
В: Вие бяхте споменали, че Учителят е пратил Боев да ви каже да направите Паневритмията. Д: А, да. Абе то и войната беше почнала, това беше 67 месеца преди бомбардирането на София. Боев дойде при мене и ми каза, че Учителят е казал да направя Паневритмията за голям симфоничен оркестър. Ние до тогава си я свирехме с цигулки и китари само и аз така бая се сепнах, защото работата е сериозна и се заех.
към текста >>
Абе то и войната беше почнала, това беше 67 месеца
преди
бомбардирането на София.
Бил много добър музикант. И имай предвид, че в изкуството, колкото минават годините, човек повече зрее. Той ако е имал възможност да живее повече според моите приятели, той е бил една голяма надежда като музикант, но си е заминал доста рано. В: Вие бяхте споменали, че Учителят е пратил Боев да ви каже да направите Паневритмията. Д: А, да.
Абе то и войната беше почнала, това беше 67 месеца
преди
бомбардирането на София.
Боев дойде при мене и ми каза, че Учителят е казал да направя Паневритмията за голям симфоничен оркестър. Ние до тогава си я свирехме с цигулки и китари само и аз така бая се сепнах, защото работата е сериозна и се заех. Заех се просто и след това обаче, щото почнаха събитията, въобще започна се бомбардиране на София, всички се евакуираха и ние разбира се не можехме да останем в тоя трясък и Учителят също отиде в Мърчаево и аз Го питах тогава: "Има ли условия за работа? " "Страх ли ти е? " "Не ме е страх." "Щом не те е страх, стой тука и си гледай работата!
към текста >>
И аз чувствах, че съм в Школата обаче, но тук има стенография, има да кажем
редакцията
на Георги Радев, издаваше "Житно зърно", бай Ради, градинаря, други работят, Казвам: "Учителю, тука няма работа за мене.
Това беше много интересно положение, когато отвънка всичко се тресе, хвърчат дървета, щото и ние вътре си пеем и се молим. Имаше нещо много възвишено в смисъл, това са как да кажа, това са неповторими неща. Аз никога в живота си сигурно няма да преживея с едно голямо спокойствие, като че ли тази бомбардировка, всичко това, не ставаше за нас, ами трябваше да бъдем свидетели на такава една история, грозна и страшна. В: Вие бяхте споменали, че сте казали на Учителя, че тук няма работа за вас. Д: А да, виж какво сега, аз съм амбициозен и обичам като се включа някъде да бъда цялостен.
И аз чувствах, че съм в Школата обаче, но тук има стенография, има да кажем
редакцията
на Георги Радев, издаваше "Житно зърно", бай Ради, градинаря, други работят, Казвам: "Учителю, тука няма работа за мене.
Не ми е удобно". "Работа ли? Един ден ще видите, толкова много работа ще има, че няма да можете да си вдигнете главата! Но внимавайте, когато дойде време за работа, да не кажете, че нямате сили." Такова разминаване действително ще бъде доста неприятно и доста тежко. И то дойде.
към текста >>
83.
54. ПОСЛЕСЛОВ
,
,
ТОМ 8
Опитностите на Димитър Грива са от
порядъка
на Вътрешната Школа на ученика.
При внимателен прочит ще се види, че те са наистина необходими, за да може чрез тях да се обоснове някоя теза, съвсем новоизлязла от съзнанието на Димитър Грива. Затова записът бе оставен така по своя оригинал. Изобщо неговото изложение е за едно ново поколение, което ще има ново сетиво за възприемане на живота на ученика и явлението Учител. За онези този материал ще бъде посвещение, докато за съвременните читатели е едно ненужно повторение. А ние работим за новото човечество, което идва, за да приеме Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно.
Опитностите на Димитър Грива са от
порядъка
на Вътрешната Школа на ученика.
В никакъв случай те не можеха да бъдат редактирани и обработвани или съкращавани, затова се дадоха в своя първоначален вид. Според мен. И освен това аз движа и изнасям поредицата „Изгревът". Накрая е уместно да се прочете от "Изгревът" том IV, стр. 579-582, както и стр.
към текста >>
В никакъв случай те не можеха да бъдат
редактирани
и обработвани или съкращавани, затова се дадоха в своя първоначален вид.
Затова записът бе оставен така по своя оригинал. Изобщо неговото изложение е за едно ново поколение, което ще има ново сетиво за възприемане на живота на ученика и явлението Учител. За онези този материал ще бъде посвещение, докато за съвременните читатели е едно ненужно повторение. А ние работим за новото човечество, което идва, за да приеме Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Опитностите на Димитър Грива са от порядъка на Вътрешната Школа на ученика.
В никакъв случай те не можеха да бъдат
редактирани
и обработвани или съкращавани, затова се дадоха в своя първоначален вид.
Според мен. И освен това аз движа и изнасям поредицата „Изгревът". Накрая е уместно да се прочете от "Изгревът" том IV, стр. 579-582, както и стр. 628 под № 6 и стр.
към текста >>
Според
мен.
Изобщо неговото изложение е за едно ново поколение, което ще има ново сетиво за възприемане на живота на ученика и явлението Учител. За онези този материал ще бъде посвещение, докато за съвременните читатели е едно ненужно повторение. А ние работим за новото човечество, което идва, за да приеме Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Опитностите на Димитър Грива са от порядъка на Вътрешната Школа на ученика. В никакъв случай те не можеха да бъдат редактирани и обработвани или съкращавани, затова се дадоха в своя първоначален вид.
Според
мен.
И освен това аз движа и изнасям поредицата „Изгревът". Накрая е уместно да се прочете от "Изгревът" том IV, стр. 579-582, както и стр. 628 под № 6 и стр. 629 под № 7, за да може да се различи Истината от голямата организирана лъжа.
към текста >>
И освен това аз движа и изнасям
поредицата
„Изгревът".
За онези този материал ще бъде посвещение, докато за съвременните читатели е едно ненужно повторение. А ние работим за новото човечество, което идва, за да приеме Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Опитностите на Димитър Грива са от порядъка на Вътрешната Школа на ученика. В никакъв случай те не можеха да бъдат редактирани и обработвани или съкращавани, затова се дадоха в своя първоначален вид. Според мен.
И освен това аз движа и изнасям
поредицата
„Изгревът".
Накрая е уместно да се прочете от "Изгревът" том IV, стр. 579-582, както и стр. 628 под № 6 и стр. 629 под № 7, за да може да се различи Истината от голямата организирана лъжа. А имената на лъжците се намират на края на "Отвореното писмо" от стр. 622-624.
към текста >>
84.
22. КАК РАБОТИ ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И С КОГО Е ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО?
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 8
Предадена
е борбата и на ония, които запазиха и съхраниха Словото на Учителя Дънов за следващите поколения.
22. КАК РАБОТИ ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И С КОГО Е ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО? ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ Проблемът за отпечатването на неиздаваните беседи и окултни лекции от Словото на Учителя Дънов е разгледан в томовете на "Изгревът". Всички етапи на отклонението и на опорочението са описани.
Предадена
е борбата и на ония, които запазиха и съхраниха Словото на Учителя Дънов за следващите поколения.
Без да се прочетат томовете на "Изгревът" от I до VIII е невъзможно човек да има познания и оттам отношение към този проблем. Тук говорим за отношение, а не за взимане на някакво човешко решение. Едно от четирите копия напечатани на пишеща машина от неиздаденото Слово на Учителя Дънов след 1945 г. са предадени на Бертоли. Той ги изнася от България със своя багаж, занася ги и ги оставя при своя син в Италия на съхранение.
към текста >>
са
предадени
на Бертоли.
Всички етапи на отклонението и на опорочението са описани. Предадена е борбата и на ония, които запазиха и съхраниха Словото на Учителя Дънов за следващите поколения. Без да се прочетат томовете на "Изгревът" от I до VIII е невъзможно човек да има познания и оттам отношение към този проблем. Тук говорим за отношение, а не за взимане на някакво човешко решение. Едно от четирите копия напечатани на пишеща машина от неиздаденото Слово на Учителя Дънов след 1945 г.
са
предадени
на Бертоли.
Той ги изнася от България със своя багаж, занася ги и ги оставя при своя син в Италия на съхранение. Това е един голям обем от десетки неиздадени годишнини, като всяка годишнина съдържа от порядъка на 36 до 48 беседи или лекции, като всяка една лекция е от порядъка на 15-20 машинописни страници. Този обемист, неиздаден материал у Бертоли се предава нему от Борис Николов. Единствено моя милост бе запознат лично от Борис Николов за всичките етапи по съхранение на Словото на Учителя. Почти изцяло това е публикувано от мен в "Изгревът".
към текста >>
Това е един голям обем от десетки неиздадени годишнини, като всяка годишнина съдържа от
порядъка
на 36 до 48 беседи или лекции, като всяка една лекция е от
порядъка
на 15-20 машинописни страници.
Без да се прочетат томовете на "Изгревът" от I до VIII е невъзможно човек да има познания и оттам отношение към този проблем. Тук говорим за отношение, а не за взимане на някакво човешко решение. Едно от четирите копия напечатани на пишеща машина от неиздаденото Слово на Учителя Дънов след 1945 г. са предадени на Бертоли. Той ги изнася от България със своя багаж, занася ги и ги оставя при своя син в Италия на съхранение.
Това е един голям обем от десетки неиздадени годишнини, като всяка годишнина съдържа от
порядъка
на 36 до 48 беседи или лекции, като всяка една лекция е от
порядъка
на 15-20 машинописни страници.
Този обемист, неиздаден материал у Бертоли се предава нему от Борис Николов. Единствено моя милост бе запознат лично от Борис Николов за всичките етапи по съхранение на Словото на Учителя. Почти изцяло това е публикувано от мен в "Изгревът". Онези, които желаят да бъдат въведени в този проблем трябва да прочетат и да изучат писаното в "Изгревът". Друг път няма.
към текста >>
Този обемист, неиздаден материал у Бертоли се
предава
нему от Борис Николов.
Тук говорим за отношение, а не за взимане на някакво човешко решение. Едно от четирите копия напечатани на пишеща машина от неиздаденото Слово на Учителя Дънов след 1945 г. са предадени на Бертоли. Той ги изнася от България със своя багаж, занася ги и ги оставя при своя син в Италия на съхранение. Това е един голям обем от десетки неиздадени годишнини, като всяка годишнина съдържа от порядъка на 36 до 48 беседи или лекции, като всяка една лекция е от порядъка на 15-20 машинописни страници.
Този обемист, неиздаден материал у Бертоли се
предава
нему от Борис Николов.
Единствено моя милост бе запознат лично от Борис Николов за всичките етапи по съхранение на Словото на Учителя. Почти изцяло това е публикувано от мен в "Изгревът". Онези, които желаят да бъдат въведени в този проблем трябва да прочетат и да изучат писаното в "Изгревът". Друг път няма. Дойде определеното време да се задвижи този проблем от мен.
към текста >>
Дойде
определеното
време да се задвижи този проблем от мен.
Този обемист, неиздаден материал у Бертоли се предава нему от Борис Николов. Единствено моя милост бе запознат лично от Борис Николов за всичките етапи по съхранение на Словото на Учителя. Почти изцяло това е публикувано от мен в "Изгревът". Онези, които желаят да бъдат въведени в този проблем трябва да прочетат и да изучат писаното в "Изгревът". Друг път няма.
Дойде
определеното
време да се задвижи този проблем от мен.
Написах писмо до семейство Гобо, с което ги помолих да ми предадат материалите и архива от починалата Анина Бертоли. Отначало се съгласиха, но на следващите дни отказват да ги предадат. Вероятно това е станало след телефонен разговор с някого от София. След като научих новината, съобщена ми по телефона от Франция от Величка Няголова, то написах и изпратих писмо и моето становище по въпроса на 5.ХИ997 г. и зачакахме какво ще стане.
към текста >>
Написах писмо до семейство Гобо, с което ги помолих да ми
предадат
материалите и архива от починалата Анина Бертоли.
Единствено моя милост бе запознат лично от Борис Николов за всичките етапи по съхранение на Словото на Учителя. Почти изцяло това е публикувано от мен в "Изгревът". Онези, които желаят да бъдат въведени в този проблем трябва да прочетат и да изучат писаното в "Изгревът". Друг път няма. Дойде определеното време да се задвижи този проблем от мен.
Написах писмо до семейство Гобо, с което ги помолих да ми
предадат
материалите и архива от починалата Анина Бертоли.
Отначало се съгласиха, но на следващите дни отказват да ги предадат. Вероятно това е станало след телефонен разговор с някого от София. След като научих новината, съобщена ми по телефона от Франция от Величка Няголова, то написах и изпратих писмо и моето становище по въпроса на 5.ХИ997 г. и зачакахме какво ще стане. Семейство Гобо правят нов ход напълно неочакван за нас както бе неочакван и техния отказ.
към текста >>
Отначало се съгласиха, но на следващите дни отказват да ги
предадат
.
Почти изцяло това е публикувано от мен в "Изгревът". Онези, които желаят да бъдат въведени в този проблем трябва да прочетат и да изучат писаното в "Изгревът". Друг път няма. Дойде определеното време да се задвижи този проблем от мен. Написах писмо до семейство Гобо, с което ги помолих да ми предадат материалите и архива от починалата Анина Бертоли.
Отначало се съгласиха, но на следващите дни отказват да ги
предадат
.
Вероятно това е станало след телефонен разговор с някого от София. След като научих новината, съобщена ми по телефона от Франция от Величка Няголова, то написах и изпратих писмо и моето становище по въпроса на 5.ХИ997 г. и зачакахме какво ще стане. Семейство Гобо правят нов ход напълно неочакван за нас както бе неочакван и техния отказ. Понеже не могат да издържат психически на създалото се напрежение, то те решават да извадят моето писмо на ксерокс до тях, да го умножат и да го изпратят в България на около десетина лица: Йоанна Стратева, Светозар Няголов, Мария Кисьова, Павел Желязков, Ина Дойнова, от София, както и на Георги Петков от Габрово, Милка Кралева от Бургас и на някои други.
към текста >>
Учителят е този, който на времето е
наредил
да се
предадат
непечатаните беседи на Борис Николов.
Аз свърших тяхната работа лично, издадох спомените на Борис Николов във II и III том като имам подготвен материал за още два тома. Някой друг да го е направил това? Не. На Мария Тодорова отпечатах спомените в V том на "Изгревът" и има подготвен материал за още един том. Без мен те няма да имат историческа проекция, дори нямаше да остане и следа от тях. А сега я имат.
Учителят е този, който на времето е
наредил
да се
предадат
непечатаните беседи на Борис Николов.
Това съм го описал. А Борис Николов ги предаде на мен и ме упълномощи да движа този въпрос като се отпечати всичко. Това е част от веригата. Освен това аз задвижих и организирах отпечатването на шест годишнини "Утринни Слова" от оригиналите на Учителя Дънов и с това е завършен и отпечатан раздел "Утринни Слова" от 1930 до 1944 г. В момента се подготвя за печат останалото неиздавано Слово на Учителя Дънов, но по моя програма и мой план.
към текста >>
А Борис Николов ги
предаде
на мен и ме упълномощи да движа този въпрос като се отпечати всичко.
Не. На Мария Тодорова отпечатах спомените в V том на "Изгревът" и има подготвен материал за още един том. Без мен те няма да имат историческа проекция, дори нямаше да остане и следа от тях. А сега я имат. Учителят е този, който на времето е наредил да се предадат непечатаните беседи на Борис Николов. Това съм го описал.
А Борис Николов ги
предаде
на мен и ме упълномощи да движа този въпрос като се отпечати всичко.
Това е част от веригата. Освен това аз задвижих и организирах отпечатването на шест годишнини "Утринни Слова" от оригиналите на Учителя Дънов и с това е завършен и отпечатан раздел "Утринни Слова" от 1930 до 1944 г. В момента се подготвя за печат останалото неиздавано Слово на Учителя Дънов, но по моя програма и мой план. Аз съм този, който държи да се отпечати по оригинала и организирах целия този труден процес. В момента работят над десетина екипа от цялата страна напълно самостоятелно за подготовка за печат на неиздаваното Слово на Учителя Дънов.
към текста >>
Единствено те отговарят
пред
мен и
пред
никого другиго.
Това е част от веригата. Освен това аз задвижих и организирах отпечатването на шест годишнини "Утринни Слова" от оригиналите на Учителя Дънов и с това е завършен и отпечатан раздел "Утринни Слова" от 1930 до 1944 г. В момента се подготвя за печат останалото неиздавано Слово на Учителя Дънов, но по моя програма и мой план. Аз съм този, който държи да се отпечати по оригинала и организирах целия този труден процес. В момента работят над десетина екипа от цялата страна напълно самостоятелно за подготовка за печат на неиздаваното Слово на Учителя Дънов.
Единствено те отговарят
пред
мен и
пред
никого другиго.
Те са свободни и работят за Бога и Делото на Учителя. Аз се явявам като една брънка от веригата, в която работят десетки хора. Ето така работи Духът на Истината с човешките души. А как работи Духът на Заблуждението? Ето как.
към текста >>
Семейство Гобо отначало възторжено обещаха, че ще
предадат
архива, но после под чуждо дав-ление и вмешателство се отметнаха и ме излъгаха.
Те са свободни и работят за Бога и Делото на Учителя. Аз се явявам като една брънка от веригата, в която работят десетки хора. Ето така работи Духът на Истината с човешките души. А как работи Духът на Заблуждението? Ето как.
Семейство Гобо отначало възторжено обещаха, че ще
предадат
архива, но после под чуждо дав-ление и вмешателство се отметнаха и ме излъгаха.
Собственоръчно съм им изпратил всички досега излезли томове на "Изгрева" на брой седем. Те много добре знаят, че аз съм този, който издава тази поредица, а не някой друг. Дори имам похвални писма от тях за тази моя дейност. А сега прехвърлиха целия този проблем, който те опознаха благодарение на мен да го решават други лица. А тези другите лица не само че не знаят за какво се касае, но те сега за пръв път научават от получените ксерокс-копия от семейство Гобо, че има изнесени беседи навън в чужбина.
към текста >>
Те много добре знаят, че аз съм този, който издава тази
поредица
, а не някой друг.
Ето така работи Духът на Истината с човешките души. А как работи Духът на Заблуждението? Ето как. Семейство Гобо отначало възторжено обещаха, че ще предадат архива, но после под чуждо дав-ление и вмешателство се отметнаха и ме излъгаха. Собственоръчно съм им изпратил всички досега излезли томове на "Изгрева" на брой седем.
Те много добре знаят, че аз съм този, който издава тази
поредица
, а не някой друг.
Дори имам похвални писма от тях за тази моя дейност. А сега прехвърлиха целия този проблем, който те опознаха благодарение на мен да го решават други лица. А тези другите лица не само че не знаят за какво се касае, но те сега за пръв път научават от получените ксерокс-копия от семейство Гобо, че има изнесени беседи навън в чужбина. И какво решение ще вземат? Те не могат да вземат никакво решение, защото не са онези, които са упълномощени да сторят това.
към текста >>
И всеки ще се
определи
в коя посока да тръгне, съобразно своят господар, комуто е слуга.
Той не стои празен. А това са Неговите деяния. Ето защо аз реших да публикувам всички писма, които бях изпратил до семейство Гобо чрез Величка Няголова, която живее във Франция и която своевременно ги преведе на френски и им ги изпрати. Тя бе упълномощена от мене да прибере целия архив на Анина Бертоли при себе си и след това щяхме да го докараме в България чрез мое доверено лице. Публикацията на тези писма е необходима, за да се види от всички къде е Истината и от къде започва Лъжата.
И всеки ще се
определи
в коя посока да тръгне, съобразно своят господар, комуто е слуга.
Духът на Истината има ученици. А Духът на Заблуждението има слуги. По това се различават едните от другите. Семейство Гобо още в самото начало се свързват с Михаил Иванов от Франция. Впоследствие те се разочароват от него и го напускат.
към текста >>
Но накрая извършиха това, което техния господар им
нареди
, защото бяха закачени за неговата вътрешна верига, фактите са на лице.
Само по този начин. Друг няма. Анина Бертоли беше върл опонент на Михаил Иванов, дори бяха врагове в истинския смисъл.Това трябва да се знае от онези българи, които чрез своите писма ще дадат съвети на семейство Гобо, как да постъпят. И след това ще отговарят за своето невежество и ще дойде време когато всички ще научат какво са написали. Семейство Гобо знаеше, че Анина Бертоли и Михаил Иванов са врагове.
Но накрая извършиха това, което техния господар им
нареди
, защото бяха закачени за неговата вътрешна верига, фактите са на лице.
Те отказаха да ми предадат архива. Макар че аз бях този, който им каза и написа и те разбраха какво представлява архива на Анина Бертоли. Словото на Учителя Дънов е Слово на Бога. То е свещено и неприкосновено. То принадлежи на българския народ.
към текста >>
Те отказаха да ми
предадат
архива.
Друг няма. Анина Бертоли беше върл опонент на Михаил Иванов, дори бяха врагове в истинския смисъл.Това трябва да се знае от онези българи, които чрез своите писма ще дадат съвети на семейство Гобо, как да постъпят. И след това ще отговарят за своето невежество и ще дойде време когато всички ще научат какво са написали. Семейство Гобо знаеше, че Анина Бертоли и Михаил Иванов са врагове. Но накрая извършиха това, което техния господар им нареди, защото бяха закачени за неговата вътрешна верига, фактите са на лице.
Те отказаха да ми
предадат
архива.
Макар че аз бях този, който им каза и написа и те разбраха какво представлява архива на Анина Бертоли. Словото на Учителя Дънов е Слово на Бога. То е свещено и неприкосновено. То принадлежи на българския народ. На второ място то е предназначено за Русия и Славянството и чак накрая за останалото човечество.
към текста >>
Макар че аз бях този, който им каза и написа и те разбраха какво
представлява
архива на Анина Бертоли.
Анина Бертоли беше върл опонент на Михаил Иванов, дори бяха врагове в истинския смисъл.Това трябва да се знае от онези българи, които чрез своите писма ще дадат съвети на семейство Гобо, как да постъпят. И след това ще отговарят за своето невежество и ще дойде време когато всички ще научат какво са написали. Семейство Гобо знаеше, че Анина Бертоли и Михаил Иванов са врагове. Но накрая извършиха това, което техния господар им нареди, защото бяха закачени за неговата вътрешна верига, фактите са на лице. Те отказаха да ми предадат архива.
Макар че аз бях този, който им каза и написа и те разбраха какво
представлява
архива на Анина Бертоли.
Словото на Учителя Дънов е Слово на Бога. То е свещено и неприкосновено. То принадлежи на българския народ. На второ място то е предназначено за Русия и Славянството и чак накрая за останалото човечество. Друг порядък няма под небето.
към текста >>
На второ място то е
предназначено
за Русия и Славянството и чак накрая за останалото човечество.
Те отказаха да ми предадат архива. Макар че аз бях този, който им каза и написа и те разбраха какво представлява архива на Анина Бертоли. Словото на Учителя Дънов е Слово на Бога. То е свещено и неприкосновено. То принадлежи на българския народ.
На второ място то е
предназначено
за Русия и Славянството и чак накрая за останалото човечество.
Друг порядък няма под небето. Това е волята на Всемировия Учител Беинса Дуно, който дойде между българите и славянството. Онези, които решат да докарат архива на Анина Бертоли, трябва да ми го предадат. Аз имам план и програма, която я движа от повече от тридесет години. Ако някой действува самоволно, лично ще провери впоследствие как действат окултните закони от Словото на Учителя.
към текста >>
Друг
порядък
няма под небето.
Макар че аз бях този, който им каза и написа и те разбраха какво представлява архива на Анина Бертоли. Словото на Учителя Дънов е Слово на Бога. То е свещено и неприкосновено. То принадлежи на българския народ. На второ място то е предназначено за Русия и Славянството и чак накрая за останалото човечество.
Друг
порядък
няма под небето.
Това е волята на Всемировия Учител Беинса Дуно, който дойде между българите и славянството. Онези, които решат да докарат архива на Анина Бертоли, трябва да ми го предадат. Аз имам план и програма, която я движа от повече от тридесет години. Ако някой действува самоволно, лично ще провери впоследствие как действат окултните закони от Словото на Учителя. Ето защо давам адреса на семейство Гобо от Франция, както и този на братът на Анина Бертоли на име Пиетро Бертоли от Италия.
към текста >>
Онези, които решат да докарат архива на Анина Бертоли, трябва да ми го
предадат
.
То е свещено и неприкосновено. То принадлежи на българския народ. На второ място то е предназначено за Русия и Славянството и чак накрая за останалото човечество. Друг порядък няма под небето. Това е волята на Всемировия Учител Беинса Дуно, който дойде между българите и славянството.
Онези, които решат да докарат архива на Анина Бертоли, трябва да ми го
предадат
.
Аз имам план и програма, която я движа от повече от тридесет години. Ако някой действува самоволно, лично ще провери впоследствие как действат окултните закони от Словото на Учителя. Ето защо давам адреса на семейство Гобо от Франция, както и този на братът на Анина Бертоли на име Пиетро Бертоли от Италия. Вземете адресите и действайте. Аз предавам щафетата на следващия след мен, който ще задвижи веригата по съхранение на Словото.
към текста >>
Аз
предавам
щафетата на следващия след мен, който ще задвижи веригата по съхранение на Словото.
Онези, които решат да докарат архива на Анина Бертоли, трябва да ми го предадат. Аз имам план и програма, която я движа от повече от тридесет години. Ако някой действува самоволно, лично ще провери впоследствие как действат окултните закони от Словото на Учителя. Ето защо давам адреса на семейство Гобо от Франция, както и този на братът на Анина Бертоли на име Пиетро Бертоли от Италия. Вземете адресите и действайте.
Аз
предавам
щафетата на следващия след мен, който ще задвижи веригата по съхранение на Словото.
А кой е този, то Духът на Истината ще го избере и ще го накара да свърши тази работа. Донесете ги. Те принадлежат на българския народ и на България. Българският народ от 5400 години е подготвян именно за този исторически миг да приеме Всемировия Учител на Вселената Беинса Дуно. Той го прие и Учителят се въплъти, прие човешко тяло и образ и името му бе Петър Дънов.
към текста >>
Учителят
предаде
Словото на Бога на български език.
А кой е този, то Духът на Истината ще го избере и ще го накара да свърши тази работа. Донесете ги. Те принадлежат на българския народ и на България. Българският народ от 5400 години е подготвян именно за този исторически миг да приеме Всемировия Учител на Вселената Беинса Дуно. Той го прие и Учителят се въплъти, прие човешко тяло и образ и името му бе Петър Дънов.
Учителят
предаде
Словото на Бога на български език.
Онези българи по дух, които се намират в този народ трябва да го съхранят. Това е историческата повеля днес и утре, та да края на света. Защото Христовия Дух, който е в Словото на Учителя обхваща вчерашния ден на човечеството, настоящето и бъдещето на идното човечество. Амин. Ето адреса на семейство Гобо: Ето адреса на Пиетро, рождения брат на Анина Бертоли
към текста >>
85.
ЮРДАН СИМЕОНОВ (6.III.1895-4. VIII.1969)
,
1. УВОД ЗА НЕВИДИМАТА ВЕРИГА
,
ТОМ 8
Останахме приятно изненадани, че тя се отвори към нас и всичко, което имаше запазено от него ни
предаде
: албум със снимки и две скици от Цветана Щилянова на него самия.
ЮРДАН СИМЕОНОВ (6.III.1895-4.VIII.1969) 1. УВОД ЗА НЕВИДИМАТА ВЕРИГА Кратките сведения за Юрдан Харалампиев Симеонов - Данко, получихме от неговата втора съпруга Надка, които бяха записани на касетка на портативен касетофон през 1989 г.
Останахме приятно изненадани, че тя се отвори към нас и всичко, което имаше запазено от него ни
предаде
: албум със снимки и две скици от Цветана Щилянова на него самия.
Данко беше оставил в библиотеката си подвързани томчета от Словото на Учителя, като тя ни предаде тези беседи. Аз работих с д-р Вергилий Кръстев по една определена програма за събиране и подреждане на опитностите на учениците от Школата. Споделих с него за тези останали беседи и предложени ми беседи, които той реши да откупи, като сумата равняваща се на една лекарска заплата, той я връчи на мен, а аз от своя страна трябваше да я предам на втората съпруга на Данко -Надка. Смятахме, че постъпваме честно и почтено. Но какво беше учудването ни, когато тя най-категорично отказа да приеме тази сума като каза, че не може да търгува с нещата на Данко, които са останали от времето на Школата.
към текста >>
Данко беше оставил в библиотеката си подвързани томчета от Словото на Учителя, като тя ни
предаде
тези беседи.
ЮРДАН СИМЕОНОВ (6.III.1895-4.VIII.1969) 1. УВОД ЗА НЕВИДИМАТА ВЕРИГА Кратките сведения за Юрдан Харалампиев Симеонов - Данко, получихме от неговата втора съпруга Надка, които бяха записани на касетка на портативен касетофон през 1989 г. Останахме приятно изненадани, че тя се отвори към нас и всичко, което имаше запазено от него ни предаде: албум със снимки и две скици от Цветана Щилянова на него самия.
Данко беше оставил в библиотеката си подвързани томчета от Словото на Учителя, като тя ни
предаде
тези беседи.
Аз работих с д-р Вергилий Кръстев по една определена програма за събиране и подреждане на опитностите на учениците от Школата. Споделих с него за тези останали беседи и предложени ми беседи, които той реши да откупи, като сумата равняваща се на една лекарска заплата, той я връчи на мен, а аз от своя страна трябваше да я предам на втората съпруга на Данко -Надка. Смятахме, че постъпваме честно и почтено. Но какво беше учудването ни, когато тя най-категорично отказа да приеме тази сума като каза, че не може да търгува с нещата на Данко, които са останали от времето на Школата. За пръв път имахме такъв случай и си задавахме въпроса кому дължим за такъв подарък - на Данко или на нея.
към текста >>
Аз работих с д-р Вергилий Кръстев по една
определена
програма за събиране и подреждане на опитностите на учениците от Школата.
ЮРДАН СИМЕОНОВ (6.III.1895-4.VIII.1969) 1. УВОД ЗА НЕВИДИМАТА ВЕРИГА Кратките сведения за Юрдан Харалампиев Симеонов - Данко, получихме от неговата втора съпруга Надка, които бяха записани на касетка на портативен касетофон през 1989 г. Останахме приятно изненадани, че тя се отвори към нас и всичко, което имаше запазено от него ни предаде: албум със снимки и две скици от Цветана Щилянова на него самия. Данко беше оставил в библиотеката си подвързани томчета от Словото на Учителя, като тя ни предаде тези беседи.
Аз работих с д-р Вергилий Кръстев по една
определена
програма за събиране и подреждане на опитностите на учениците от Школата.
Споделих с него за тези останали беседи и предложени ми беседи, които той реши да откупи, като сумата равняваща се на една лекарска заплата, той я връчи на мен, а аз от своя страна трябваше да я предам на втората съпруга на Данко -Надка. Смятахме, че постъпваме честно и почтено. Но какво беше учудването ни, когато тя най-категорично отказа да приеме тази сума като каза, че не може да търгува с нещата на Данко, които са останали от времето на Школата. За пръв път имахме такъв случай и си задавахме въпроса кому дължим за такъв подарък - на Данко или на нея. Вероятно и на двамата.
към текста >>
Споделих с него за тези останали беседи и
предложени
ми беседи, които той реши да откупи, като сумата равняваща се на една лекарска заплата, той я връчи на мен, а аз от своя страна трябваше да я
предам
на втората съпруга на Данко -Надка.
ЮРДАН СИМЕОНОВ (6.III.1895-4.VIII.1969) 1. УВОД ЗА НЕВИДИМАТА ВЕРИГА Кратките сведения за Юрдан Харалампиев Симеонов - Данко, получихме от неговата втора съпруга Надка, които бяха записани на касетка на портативен касетофон през 1989 г. Останахме приятно изненадани, че тя се отвори към нас и всичко, което имаше запазено от него ни предаде: албум със снимки и две скици от Цветана Щилянова на него самия. Данко беше оставил в библиотеката си подвързани томчета от Словото на Учителя, като тя ни предаде тези беседи. Аз работих с д-р Вергилий Кръстев по една определена програма за събиране и подреждане на опитностите на учениците от Школата.
Споделих с него за тези останали беседи и
предложени
ми беседи, които той реши да откупи, като сумата равняваща се на една лекарска заплата, той я връчи на мен, а аз от своя страна трябваше да я
предам
на втората съпруга на Данко -Надка.
Смятахме, че постъпваме честно и почтено. Но какво беше учудването ни, когато тя най-категорично отказа да приеме тази сума като каза, че не може да търгува с нещата на Данко, които са останали от времето на Школата. За пръв път имахме такъв случай и си задавахме въпроса кому дължим за такъв подарък - на Данко или на нея. Вероятно и на двамата. След това се реши със същите пари да закупим хартия, с която да работим при обработване материалите на заминалите приятели.
към текста >>
Това е пример за онези, които са дали обещание
пред
Учителя, че ще работят и долу на земята и горе на небето в Школата.
За пръв път имахме такъв случай и си задавахме въпроса кому дължим за такъв подарък - на Данко или на нея. Вероятно и на двамата. След това се реши със същите пари да закупим хартия, с която да работим при обработване материалите на заминалите приятели. Хартията бе закупена, нещата се успокоиха и чак тогава тя ни разказа онези данни, които вие може да прочетете. По този начин Данко продължи да работи след своето заминаване не само чрез съпругата си Надка, но и чрез нас, той взима живо участие в нашата работа сега или утре, защото ние пишем на закупена от него хартия.
Това е пример за онези, които са дали обещание
пред
Учителя, че ще работят и долу на земята и горе на небето в Школата.
Школата на Бялото Братство е една и съща от векове, днес и утре, а душите, които работят с нея са едни и същи - те са определени. Първата съпруга на Данко се нарича Роза, а тя е рождена сестра на художничката Цветана Щилянова. Тук се дават данни за Цветка Щилянова, която според Учителя е била „ангел на небето", и за да изкупи една своя грешка се изпраща на земята. Не случайно нейният път минава през такъв катаклизъм, слизайки в преизподнята на ада. Единствено, което я е крепяло е онзи лъч от светлина, чрез който тя е рисувала ликът на Учителя.
към текста >>
Школата на Бялото Братство е една и съща от векове, днес и утре, а душите, които работят с нея са едни и същи - те са
определени
.
Вероятно и на двамата. След това се реши със същите пари да закупим хартия, с която да работим при обработване материалите на заминалите приятели. Хартията бе закупена, нещата се успокоиха и чак тогава тя ни разказа онези данни, които вие може да прочетете. По този начин Данко продължи да работи след своето заминаване не само чрез съпругата си Надка, но и чрез нас, той взима живо участие в нашата работа сега или утре, защото ние пишем на закупена от него хартия. Това е пример за онези, които са дали обещание пред Учителя, че ще работят и долу на земята и горе на небето в Школата.
Школата на Бялото Братство е една и съща от векове, днес и утре, а душите, които работят с нея са едни и същи - те са
определени
.
Първата съпруга на Данко се нарича Роза, а тя е рождена сестра на художничката Цветана Щилянова. Тук се дават данни за Цветка Щилянова, която според Учителя е била „ангел на небето", и за да изкупи една своя грешка се изпраща на земята. Не случайно нейният път минава през такъв катаклизъм, слизайки в преизподнята на ада. Единствено, което я е крепяло е онзи лъч от светлина, чрез който тя е рисувала ликът на Учителя. Когато писахме бележките си за Цветана Щилянова, това ние упоменахме, че сме били прави в преценката си.
към текста >>
Тук се дават данни за Цветка Щилянова, която
според
Учителя е била „ангел на небето", и за да изкупи една своя грешка се изпраща на земята.
Хартията бе закупена, нещата се успокоиха и чак тогава тя ни разказа онези данни, които вие може да прочетете. По този начин Данко продължи да работи след своето заминаване не само чрез съпругата си Надка, но и чрез нас, той взима живо участие в нашата работа сега или утре, защото ние пишем на закупена от него хартия. Това е пример за онези, които са дали обещание пред Учителя, че ще работят и долу на земята и горе на небето в Школата. Школата на Бялото Братство е една и съща от векове, днес и утре, а душите, които работят с нея са едни и същи - те са определени. Първата съпруга на Данко се нарича Роза, а тя е рождена сестра на художничката Цветана Щилянова.
Тук се дават данни за Цветка Щилянова, която
според
Учителя е била „ангел на небето", и за да изкупи една своя грешка се изпраща на земята.
Не случайно нейният път минава през такъв катаклизъм, слизайки в преизподнята на ада. Единствено, което я е крепяло е онзи лъч от светлина, чрез който тя е рисувала ликът на Учителя. Когато писахме бележките си за Цветана Щилянова, това ние упоменахме, че сме били прави в преценката си. Майката на Цветана Щилянова се казва Анастасия и е била предана ученичка на Учителя и присъствала на една интересна случка. Съпругата на един офицер почива и той облян в сълзи ридае, а Анастасия му съчувства и споделя с една сестра, която я успокоява, че този ридаещ офицер след три дни ще се усмихне, а след три месеца вероятно ще се ожени за втора съпруга.
към текста >>
Майката на Цветана Щилянова се казва Анастасия и е била
предана
ученичка на Учителя и присъствала на една интересна случка.
Първата съпруга на Данко се нарича Роза, а тя е рождена сестра на художничката Цветана Щилянова. Тук се дават данни за Цветка Щилянова, която според Учителя е била „ангел на небето", и за да изкупи една своя грешка се изпраща на земята. Не случайно нейният път минава през такъв катаклизъм, слизайки в преизподнята на ада. Единствено, което я е крепяло е онзи лъч от светлина, чрез който тя е рисувала ликът на Учителя. Когато писахме бележките си за Цветана Щилянова, това ние упоменахме, че сме били прави в преценката си.
Майката на Цветана Щилянова се казва Анастасия и е била
предана
ученичка на Учителя и присъствала на една интересна случка.
Съпругата на един офицер почива и той облян в сълзи ридае, а Анастасия му съчувства и споделя с една сестра, която я успокоява, че този ридаещ офицер след три дни ще се усмихне, а след три месеца вероятно ще се ожени за втора съпруга. Това се и случва, като съпругата е вече нашата сестра Анастасия с нейното милосърдно сърце. От брака си тя има три деца -Цветанка, Роза и Асенко Щилянови. От старите фотографии на семейството им, които ни предаде лично Цветанка Щилянова, виждаме една рядко красива жена, която спокойно може да бъде обозначена като една от най-красивите жени в България. Това не й пречи да премине през своя житейски път на страдание, мъчение и лишение.
към текста >>
От старите фотографии на семейството им, които ни
предаде
лично Цветанка Щилянова, виждаме една рядко красива жена, която спокойно може да бъде обозначена като една от най-красивите жени в България.
Когато писахме бележките си за Цветана Щилянова, това ние упоменахме, че сме били прави в преценката си. Майката на Цветана Щилянова се казва Анастасия и е била предана ученичка на Учителя и присъствала на една интересна случка. Съпругата на един офицер почива и той облян в сълзи ридае, а Анастасия му съчувства и споделя с една сестра, която я успокоява, че този ридаещ офицер след три дни ще се усмихне, а след три месеца вероятно ще се ожени за втора съпруга. Това се и случва, като съпругата е вече нашата сестра Анастасия с нейното милосърдно сърце. От брака си тя има три деца -Цветанка, Роза и Асенко Щилянови.
От старите фотографии на семейството им, които ни
предаде
лично Цветанка Щилянова, виждаме една рядко красива жена, която спокойно може да бъде обозначена като една от най-красивите жени в България.
Това не й пречи да премине през своя житейски път на страдание, мъчение и лишение. Тя е причината да накара Цветанка Щилянова да иска разрешение от Учителя, да нарисува портрета Му, знаейки много добре едно от правилата на Школата, че човек когато работи за Бога и Бог работи за него чрез другите. Споменахме тези данни, защото тези души са свързани във верига и вървят заедно в Невидимия свят, а тук на земята са свързани в роднински връзки: дъщерята на Анастасия - Роза е съпруга на Юрдан Харалампиев, а Юрдан е брат на Симеон Симеонов. Тук трябва да споменем за брата на Данко на име Симеон Симеонов, един от най-редовните музиканти на Изгрева, свирещ на цигулка и взел дейно участие в живота на Изгрева. Обикновено той четеше беседите след заминаването на Учителя, а неговият гръмогласен глас надвикваше врявата на останалите и вдъхваше респект и слагаше началото на един ред и порядък, когато трябваше да се пее, да се свири или да работи оркестъра на Изгрева.
към текста >>
Тук трябва да споменем за брата на Данко на име Симеон Симеонов, един от най-
редовните
музиканти на Изгрева, свирещ на цигулка и взел дейно участие в живота на Изгрева.
От брака си тя има три деца -Цветанка, Роза и Асенко Щилянови. От старите фотографии на семейството им, които ни предаде лично Цветанка Щилянова, виждаме една рядко красива жена, която спокойно може да бъде обозначена като една от най-красивите жени в България. Това не й пречи да премине през своя житейски път на страдание, мъчение и лишение. Тя е причината да накара Цветанка Щилянова да иска разрешение от Учителя, да нарисува портрета Му, знаейки много добре едно от правилата на Школата, че човек когато работи за Бога и Бог работи за него чрез другите. Споменахме тези данни, защото тези души са свързани във верига и вървят заедно в Невидимия свят, а тук на земята са свързани в роднински връзки: дъщерята на Анастасия - Роза е съпруга на Юрдан Харалампиев, а Юрдан е брат на Симеон Симеонов.
Тук трябва да споменем за брата на Данко на име Симеон Симеонов, един от най-
редовните
музиканти на Изгрева, свирещ на цигулка и взел дейно участие в живота на Изгрева.
Обикновено той четеше беседите след заминаването на Учителя, а неговият гръмогласен глас надвикваше врявата на останалите и вдъхваше респект и слагаше началото на един ред и порядък, когато трябваше да се пее, да се свири или да работи оркестъра на Изгрева. В една от снимките го виждаме заедно с брат си Данко и Верка Куртева на Диана бад, когато под ръководството на Весела Несторова и Милка Периклиева трябваше да се обучат учителите по физкултура в България на специално определен курс - Паневритмията на Учителя, след което да я пренесат и преподават в училище. В снимките от Школата го виждаме със своят инструмент - цигулката. А неговият брат -Данко е със своят вечен инструмент - кларинет. Симеон разказваше, че когато отивал на събора в Търново през 1922 г.
към текста >>
Обикновено той четеше беседите след заминаването на Учителя, а неговият гръмогласен глас надвикваше врявата на останалите и вдъхваше респект и слагаше началото на един
ред
и
порядък
, когато трябваше да се пее, да се свири или да работи оркестъра на Изгрева.
От старите фотографии на семейството им, които ни предаде лично Цветанка Щилянова, виждаме една рядко красива жена, която спокойно може да бъде обозначена като една от най-красивите жени в България. Това не й пречи да премине през своя житейски път на страдание, мъчение и лишение. Тя е причината да накара Цветанка Щилянова да иска разрешение от Учителя, да нарисува портрета Му, знаейки много добре едно от правилата на Школата, че човек когато работи за Бога и Бог работи за него чрез другите. Споменахме тези данни, защото тези души са свързани във верига и вървят заедно в Невидимия свят, а тук на земята са свързани в роднински връзки: дъщерята на Анастасия - Роза е съпруга на Юрдан Харалампиев, а Юрдан е брат на Симеон Симеонов. Тук трябва да споменем за брата на Данко на име Симеон Симеонов, един от най-редовните музиканти на Изгрева, свирещ на цигулка и взел дейно участие в живота на Изгрева.
Обикновено той четеше беседите след заминаването на Учителя, а неговият гръмогласен глас надвикваше врявата на останалите и вдъхваше респект и слагаше началото на един
ред
и
порядък
, когато трябваше да се пее, да се свири или да работи оркестъра на Изгрева.
В една от снимките го виждаме заедно с брат си Данко и Верка Куртева на Диана бад, когато под ръководството на Весела Несторова и Милка Периклиева трябваше да се обучат учителите по физкултура в България на специално определен курс - Паневритмията на Учителя, след което да я пренесат и преподават в училище. В снимките от Школата го виждаме със своят инструмент - цигулката. А неговият брат -Данко е със своят вечен инструмент - кларинет. Симеон разказваше, че когато отивал на събора в Търново през 1922 г. още не е бил вегетарианец и е носил една печена кокошка в чантата си посолена с червен пипер и присъствал на онзи прословут диспут в търновското читалище и онази буря развихрила се от дъжд и мълния, в отговор на заплахите на свещениците срещу Учителя.
към текста >>
В една от снимките го виждаме заедно с брат си Данко и Верка Куртева на Диана бад, когато под ръководството на Весела Несторова и Милка Периклиева трябваше да се обучат учителите по физкултура в България на специално
определен
курс - Паневритмията на Учителя, след което да я пренесат и преподават в училище.
Това не й пречи да премине през своя житейски път на страдание, мъчение и лишение. Тя е причината да накара Цветанка Щилянова да иска разрешение от Учителя, да нарисува портрета Му, знаейки много добре едно от правилата на Школата, че човек когато работи за Бога и Бог работи за него чрез другите. Споменахме тези данни, защото тези души са свързани във верига и вървят заедно в Невидимия свят, а тук на земята са свързани в роднински връзки: дъщерята на Анастасия - Роза е съпруга на Юрдан Харалампиев, а Юрдан е брат на Симеон Симеонов. Тук трябва да споменем за брата на Данко на име Симеон Симеонов, един от най-редовните музиканти на Изгрева, свирещ на цигулка и взел дейно участие в живота на Изгрева. Обикновено той четеше беседите след заминаването на Учителя, а неговият гръмогласен глас надвикваше врявата на останалите и вдъхваше респект и слагаше началото на един ред и порядък, когато трябваше да се пее, да се свири или да работи оркестъра на Изгрева.
В една от снимките го виждаме заедно с брат си Данко и Верка Куртева на Диана бад, когато под ръководството на Весела Несторова и Милка Периклиева трябваше да се обучат учителите по физкултура в България на специално
определен
курс - Паневритмията на Учителя, след което да я пренесат и преподават в училище.
В снимките от Школата го виждаме със своят инструмент - цигулката. А неговият брат -Данко е със своят вечен инструмент - кларинет. Симеон разказваше, че когато отивал на събора в Търново през 1922 г. още не е бил вегетарианец и е носил една печена кокошка в чантата си посолена с червен пипер и присъствал на онзи прословут диспут в търновското читалище и онази буря развихрила се от дъжд и мълния, в отговор на заплахите на свещениците срещу Учителя. Той захвърля кокошката след този случай, отива на лозето на събора и оттам води неговата вярна служба като музикант към делото на Учителя.
към текста >>
86.
6. ПОЛИТИЧЕСКА СЦЕНА ЗА НАРОДИТЕ И ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА СВЕТА
,
АСЕН ЧИЛИНГИРОВ
,
ТОМ 8
Драги Вергилий,
Преди
няколко дни срещнах в
редовното
си четиво една мисъл на Учителя във връзка с темата на
предишното
ми писмо.
6. ПОЛИТИЧЕСКА СЦЕНА ЗА НАРОДИТЕ И ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА СВЕТА АСЕН ЧИЛИНГИРОВ Берлин, 7.11.98 г.
Драги Вергилий,
Преди
няколко дни срещнах в
редовното
си четиво една мисъл на Учителя във връзка с темата на
предишното
ми писмо.
Доколкото тази мисъл не променя с нищо моя възглед по този въпрос, а само потвърждава, и то в същия ред и порядък тезата, която ти бях изложил, реших че тази мисъл ми се дава по-скоро, за да ми напомни обещанието, което поех - т.е. да ти изпратя още някои подробности във връзка със същата тема, или по-точно комплекс от теми. Аз зная много добре, че този пъзел, който аз нареждам тук вече от толкова си време, не е като онзи, който ти също нареждаш - в крайна сметка той е един и същ, но всеки от нас го реди от хиляди години и ще продължава още хиляди и милиони години да го реди, само че от различни краища, макар и понякога късчетата му да се допират и съединяват в някои общи форми. Зная също така много добре, че в дадената фаза на моето и твоето развитие един и същ проблем може да тълкуваме по различен начин -в това няма нищо лошо, понеже Истината е една и съща, но нейните прояви са твърде многообразни. По редица причини обаче, чието изреждане само би надхвърлило далеч рамките на едно писмо, известни събития и явления представляват от дълго, от много дълго време предмет на моя интерес и с това са пробудили моето внимание и съответните ми сетива в малко по-силна степен, отколкото това е общоприето.
към текста >>
Доколкото тази мисъл не променя с нищо моя възглед по този въпрос, а само потвърждава, и то в същия
ред
и
порядък
тезата, която ти бях изложил, реших че тази мисъл ми се дава по-скоро, за да ми напомни обещанието, което поех - т.е.
6. ПОЛИТИЧЕСКА СЦЕНА ЗА НАРОДИТЕ И ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА СВЕТА АСЕН ЧИЛИНГИРОВ Берлин, 7.11.98 г. Драги Вергилий, Преди няколко дни срещнах в редовното си четиво една мисъл на Учителя във връзка с темата на предишното ми писмо.
Доколкото тази мисъл не променя с нищо моя възглед по този въпрос, а само потвърждава, и то в същия
ред
и
порядък
тезата, която ти бях изложил, реших че тази мисъл ми се дава по-скоро, за да ми напомни обещанието, което поех - т.е.
да ти изпратя още някои подробности във връзка със същата тема, или по-точно комплекс от теми. Аз зная много добре, че този пъзел, който аз нареждам тук вече от толкова си време, не е като онзи, който ти също нареждаш - в крайна сметка той е един и същ, но всеки от нас го реди от хиляди години и ще продължава още хиляди и милиони години да го реди, само че от различни краища, макар и понякога късчетата му да се допират и съединяват в някои общи форми. Зная също така много добре, че в дадената фаза на моето и твоето развитие един и същ проблем може да тълкуваме по различен начин -в това няма нищо лошо, понеже Истината е една и съща, но нейните прояви са твърде многообразни. По редица причини обаче, чието изреждане само би надхвърлило далеч рамките на едно писмо, известни събития и явления представляват от дълго, от много дълго време предмет на моя интерес и с това са пробудили моето внимание и съответните ми сетива в малко по-силна степен, отколкото това е общоприето. Аз имах привилегията - но и съответните задължения - да се намирам много пъти през живота си в непосредствена близост до някои видни личности, за които се счита, че са творци на съвременната история, и до някои от най-сензитивните точки на нашата планета - като резултат от известната шопска мъдрост, болшинството от нашите приятели не могат и да си помислят, че е имало и други сензитивни точки освен България.
към текста >>
Аз зная много добре, че този пъзел, който аз нареждам тук вече от толкова си време, не е като онзи, който ти също нареждаш - в крайна сметка той е един и същ, но всеки от нас го
реди
от хиляди години и ще продължава още хиляди и милиони години да го
реди
, само че от различни краища, макар и понякога късчетата му да се допират и съединяват в някои общи форми.
6. ПОЛИТИЧЕСКА СЦЕНА ЗА НАРОДИТЕ И ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА СВЕТА АСЕН ЧИЛИНГИРОВ Берлин, 7.11.98 г. Драги Вергилий, Преди няколко дни срещнах в редовното си четиво една мисъл на Учителя във връзка с темата на предишното ми писмо. Доколкото тази мисъл не променя с нищо моя възглед по този въпрос, а само потвърждава, и то в същия ред и порядък тезата, която ти бях изложил, реших че тази мисъл ми се дава по-скоро, за да ми напомни обещанието, което поех - т.е. да ти изпратя още някои подробности във връзка със същата тема, или по-точно комплекс от теми.
Аз зная много добре, че този пъзел, който аз нареждам тук вече от толкова си време, не е като онзи, който ти също нареждаш - в крайна сметка той е един и същ, но всеки от нас го
реди
от хиляди години и ще продължава още хиляди и милиони години да го
реди
, само че от различни краища, макар и понякога късчетата му да се допират и съединяват в някои общи форми.
Зная също така много добре, че в дадената фаза на моето и твоето развитие един и същ проблем може да тълкуваме по различен начин -в това няма нищо лошо, понеже Истината е една и съща, но нейните прояви са твърде многообразни. По редица причини обаче, чието изреждане само би надхвърлило далеч рамките на едно писмо, известни събития и явления представляват от дълго, от много дълго време предмет на моя интерес и с това са пробудили моето внимание и съответните ми сетива в малко по-силна степен, отколкото това е общоприето. Аз имах привилегията - но и съответните задължения - да се намирам много пъти през живота си в непосредствена близост до някои видни личности, за които се счита, че са творци на съвременната история, и до някои от най-сензитивните точки на нашата планета - като резултат от известната шопска мъдрост, болшинството от нашите приятели не могат и да си помислят, че е имало и други сензитивни точки освен България. По този въпрос обаче сега няма да се впускам в подробности, а ще го оставя за някой друг път - ако изобщо имам някога настроение да се впускам в такава необятна тема. Във връзка с конкретната тема обаче, аз и след изпращането на писмото продължих между другите ми занимания да се ровя във външните й изяви и за мен беше твърде любопитно да открия още цяла поредица явления и събития, свързани с нея, както и с редица други факти от същия комплекс, с чието посочване не исках да претоварвам дишното си писмо.
към текста >>
По
редица
причини обаче, чието изреждане само би надхвърлило далеч рамките на едно писмо, известни събития и явления
представляват
от дълго, от много дълго време
предмет
на моя интерес и с това са пробудили моето внимание и съответните ми сетива в малко по-силна степен, отколкото това е общоприето.
Драги Вергилий, Преди няколко дни срещнах в редовното си четиво една мисъл на Учителя във връзка с темата на предишното ми писмо. Доколкото тази мисъл не променя с нищо моя възглед по този въпрос, а само потвърждава, и то в същия ред и порядък тезата, която ти бях изложил, реших че тази мисъл ми се дава по-скоро, за да ми напомни обещанието, което поех - т.е. да ти изпратя още някои подробности във връзка със същата тема, или по-точно комплекс от теми. Аз зная много добре, че този пъзел, който аз нареждам тук вече от толкова си време, не е като онзи, който ти също нареждаш - в крайна сметка той е един и същ, но всеки от нас го реди от хиляди години и ще продължава още хиляди и милиони години да го реди, само че от различни краища, макар и понякога късчетата му да се допират и съединяват в някои общи форми. Зная също така много добре, че в дадената фаза на моето и твоето развитие един и същ проблем може да тълкуваме по различен начин -в това няма нищо лошо, понеже Истината е една и съща, но нейните прояви са твърде многообразни.
По
редица
причини обаче, чието изреждане само би надхвърлило далеч рамките на едно писмо, известни събития и явления
представляват
от дълго, от много дълго време
предмет
на моя интерес и с това са пробудили моето внимание и съответните ми сетива в малко по-силна степен, отколкото това е общоприето.
Аз имах привилегията - но и съответните задължения - да се намирам много пъти през живота си в непосредствена близост до някои видни личности, за които се счита, че са творци на съвременната история, и до някои от най-сензитивните точки на нашата планета - като резултат от известната шопска мъдрост, болшинството от нашите приятели не могат и да си помислят, че е имало и други сензитивни точки освен България. По този въпрос обаче сега няма да се впускам в подробности, а ще го оставя за някой друг път - ако изобщо имам някога настроение да се впускам в такава необятна тема. Във връзка с конкретната тема обаче, аз и след изпращането на писмото продължих между другите ми занимания да се ровя във външните й изяви и за мен беше твърде любопитно да открия още цяла поредица явления и събития, свързани с нея, както и с редица други факти от същия комплекс, с чието посочване не исках да претоварвам дишното си писмо. От само себе си се разбира и считам за излишно да ту напомням, че това писмо ти изпращам за твоя информация и че данните в него, а особено моите коментари към тях, не са предназначени за публикация. И тъй, мисълта на Учителя, която открих преди няколко дни е следната: "Какво остави Бисмарк на Германия?
към текста >>
Аз имах привилегията - но и съответните задължения - да се намирам много пъти през живота си в
непосредствена
близост до някои видни личности, за които се счита, че са творци на съвременната история, и до някои от най-сензитивните точки на нашата планета - като резултат от известната шопска мъдрост, болшинството от нашите приятели не могат и да си помислят, че е имало и други сензитивни точки освен България.
Доколкото тази мисъл не променя с нищо моя възглед по този въпрос, а само потвърждава, и то в същия ред и порядък тезата, която ти бях изложил, реших че тази мисъл ми се дава по-скоро, за да ми напомни обещанието, което поех - т.е. да ти изпратя още някои подробности във връзка със същата тема, или по-точно комплекс от теми. Аз зная много добре, че този пъзел, който аз нареждам тук вече от толкова си време, не е като онзи, който ти също нареждаш - в крайна сметка той е един и същ, но всеки от нас го реди от хиляди години и ще продължава още хиляди и милиони години да го реди, само че от различни краища, макар и понякога късчетата му да се допират и съединяват в някои общи форми. Зная също така много добре, че в дадената фаза на моето и твоето развитие един и същ проблем може да тълкуваме по различен начин -в това няма нищо лошо, понеже Истината е една и съща, но нейните прояви са твърде многообразни. По редица причини обаче, чието изреждане само би надхвърлило далеч рамките на едно писмо, известни събития и явления представляват от дълго, от много дълго време предмет на моя интерес и с това са пробудили моето внимание и съответните ми сетива в малко по-силна степен, отколкото това е общоприето.
Аз имах привилегията - но и съответните задължения - да се намирам много пъти през живота си в
непосредствена
близост до някои видни личности, за които се счита, че са творци на съвременната история, и до някои от най-сензитивните точки на нашата планета - като резултат от известната шопска мъдрост, болшинството от нашите приятели не могат и да си помислят, че е имало и други сензитивни точки освен България.
По този въпрос обаче сега няма да се впускам в подробности, а ще го оставя за някой друг път - ако изобщо имам някога настроение да се впускам в такава необятна тема. Във връзка с конкретната тема обаче, аз и след изпращането на писмото продължих между другите ми занимания да се ровя във външните й изяви и за мен беше твърде любопитно да открия още цяла поредица явления и събития, свързани с нея, както и с редица други факти от същия комплекс, с чието посочване не исках да претоварвам дишното си писмо. От само себе си се разбира и считам за излишно да ту напомням, че това писмо ти изпращам за твоя информация и че данните в него, а особено моите коментари към тях, не са предназначени за публикация. И тъй, мисълта на Учителя, която открих преди няколко дни е следната: "Какво остави Бисмарк на Германия? - Дългове.
към текста >>
Във връзка с конкретната тема обаче, аз и след изпращането на писмото продължих между другите ми занимания да се ровя във външните й изяви и за мен беше твърде любопитно да открия още цяла
поредица
явления и събития, свързани с нея, както и с
редица
други факти от същия комплекс, с чието посочване не исках да претоварвам дишното си писмо.
Аз зная много добре, че този пъзел, който аз нареждам тук вече от толкова си време, не е като онзи, който ти също нареждаш - в крайна сметка той е един и същ, но всеки от нас го реди от хиляди години и ще продължава още хиляди и милиони години да го реди, само че от различни краища, макар и понякога късчетата му да се допират и съединяват в някои общи форми. Зная също така много добре, че в дадената фаза на моето и твоето развитие един и същ проблем може да тълкуваме по различен начин -в това няма нищо лошо, понеже Истината е една и съща, но нейните прояви са твърде многообразни. По редица причини обаче, чието изреждане само би надхвърлило далеч рамките на едно писмо, известни събития и явления представляват от дълго, от много дълго време предмет на моя интерес и с това са пробудили моето внимание и съответните ми сетива в малко по-силна степен, отколкото това е общоприето. Аз имах привилегията - но и съответните задължения - да се намирам много пъти през живота си в непосредствена близост до някои видни личности, за които се счита, че са творци на съвременната история, и до някои от най-сензитивните точки на нашата планета - като резултат от известната шопска мъдрост, болшинството от нашите приятели не могат и да си помислят, че е имало и други сензитивни точки освен България. По този въпрос обаче сега няма да се впускам в подробности, а ще го оставя за някой друг път - ако изобщо имам някога настроение да се впускам в такава необятна тема.
Във връзка с конкретната тема обаче, аз и след изпращането на писмото продължих между другите ми занимания да се ровя във външните й изяви и за мен беше твърде любопитно да открия още цяла
поредица
явления и събития, свързани с нея, както и с
редица
други факти от същия комплекс, с чието посочване не исках да претоварвам дишното си писмо.
От само себе си се разбира и считам за излишно да ту напомням, че това писмо ти изпращам за твоя информация и че данните в него, а особено моите коментари към тях, не са предназначени за публикация. И тъй, мисълта на Учителя, която открих преди няколко дни е следната: "Какво остави Бисмарк на Германия? - Дългове. Какво донесоха видните дипломати на Австрия? - Ръзпокъсването й.
към текста >>
От само себе си се разбира и считам за излишно да ту напомням, че това писмо ти изпращам за твоя информация и че данните в него, а особено моите коментари към тях, не са
предназначени
за публикация.
Зная също така много добре, че в дадената фаза на моето и твоето развитие един и същ проблем може да тълкуваме по различен начин -в това няма нищо лошо, понеже Истината е една и съща, но нейните прояви са твърде многообразни. По редица причини обаче, чието изреждане само би надхвърлило далеч рамките на едно писмо, известни събития и явления представляват от дълго, от много дълго време предмет на моя интерес и с това са пробудили моето внимание и съответните ми сетива в малко по-силна степен, отколкото това е общоприето. Аз имах привилегията - но и съответните задължения - да се намирам много пъти през живота си в непосредствена близост до някои видни личности, за които се счита, че са творци на съвременната история, и до някои от най-сензитивните точки на нашата планета - като резултат от известната шопска мъдрост, болшинството от нашите приятели не могат и да си помислят, че е имало и други сензитивни точки освен България. По този въпрос обаче сега няма да се впускам в подробности, а ще го оставя за някой друг път - ако изобщо имам някога настроение да се впускам в такава необятна тема. Във връзка с конкретната тема обаче, аз и след изпращането на писмото продължих между другите ми занимания да се ровя във външните й изяви и за мен беше твърде любопитно да открия още цяла поредица явления и събития, свързани с нея, както и с редица други факти от същия комплекс, с чието посочване не исках да претоварвам дишното си писмо.
От само себе си се разбира и считам за излишно да ту напомням, че това писмо ти изпращам за твоя информация и че данните в него, а особено моите коментари към тях, не са
предназначени
за публикация.
И тъй, мисълта на Учителя, която открих преди няколко дни е следната: "Какво остави Бисмарк на Германия? - Дългове. Какво донесоха видните дипломати на Австрия? - Ръзпокъсването й. Какво донесоха видните дипломати на Русия?
към текста >>
И тъй, мисълта на Учителя, която открих
преди
няколко дни е следната: "Какво остави Бисмарк на Германия?
По редица причини обаче, чието изреждане само би надхвърлило далеч рамките на едно писмо, известни събития и явления представляват от дълго, от много дълго време предмет на моя интерес и с това са пробудили моето внимание и съответните ми сетива в малко по-силна степен, отколкото това е общоприето. Аз имах привилегията - но и съответните задължения - да се намирам много пъти през живота си в непосредствена близост до някои видни личности, за които се счита, че са творци на съвременната история, и до някои от най-сензитивните точки на нашата планета - като резултат от известната шопска мъдрост, болшинството от нашите приятели не могат и да си помислят, че е имало и други сензитивни точки освен България. По този въпрос обаче сега няма да се впускам в подробности, а ще го оставя за някой друг път - ако изобщо имам някога настроение да се впускам в такава необятна тема. Във връзка с конкретната тема обаче, аз и след изпращането на писмото продължих между другите ми занимания да се ровя във външните й изяви и за мен беше твърде любопитно да открия още цяла поредица явления и събития, свързани с нея, както и с редица други факти от същия комплекс, с чието посочване не исках да претоварвам дишното си писмо. От само себе си се разбира и считам за излишно да ту напомням, че това писмо ти изпращам за твоя информация и че данните в него, а особено моите коментари към тях, не са предназначени за публикация.
И тъй, мисълта на Учителя, която открих
преди
няколко дни е следната: "Какво остави Бисмарк на Германия?
- Дългове. Какво донесоха видните дипломати на Австрия? - Ръзпокъсването й. Какво донесоха видните дипломати на Русия? - Опропастяването й.
към текста >>
Учителят я дава почти в
средата
на съответната беседа, макар и тя нито да изглежда централна в нея, нито на пръв поглед да има изобщо някакво отношение с останалата част на беседата.
Ще кажете, че съдбата на тия народи е била такава. - Съдба съществува за глупавите, за обикновените хора, а за разумните, за великите хора съществува Божи Промисъл. За глупавия, за неразумния човек съществува карма, а за разумния - дихарма". (Синове на възкресението, Неделни беседи, X серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 224) Няколко дребни подробности относно мястото и времето, когато тази мисъл е изказана.
Учителят я дава почти в
средата
на съответната беседа, макар и тя нито да изглежда централна в нея, нито на пръв поглед да има изобщо някакво отношение с останалата част на беседата.
Забележително е, и че Учителят я изказва по време на една от по всяка вероятност най-силно посетените си беседи - на 14 април 1928 г., Великден, на следващия ден след Чирпанското земетресение. За въпросното земетресение Той отделя само няколко думи в последния абзац - по въпросите за земетресението Учителят ще говори изчерпателно при следващите неделни беседи, което ще стане повод тези беседи да се издадат шест години преди да им дойде реда в нормалната последователност при издаването на неделните беседи. Същинският контекст - поне на едно от нивата, на които се поставя смисъла на беседата -е във връзка с комплекса за Пробуждането на съзнанието, който комплекс Учителят открива с беседата си "Трите вида съзнание", дадена срещу Нова година на 31 .ХИ.1926 г., и след това преминава като червена нишка през цялата поредица от беседи. Но разглеждането на тази мисъл от Учителя на това ниво, макар и да е от фундаментално значение за разбирането на съответните обстоятелства, ще оставим засега настрана. Нека я вземем първо на нейното най-ниско ниво - във връзка със събитията на физическото поле, които Учителят с няколко думи резюмира.
към текста >>
За въпросното земетресение Той отделя само няколко думи в последния абзац - по въпросите за земетресението Учителят ще говори изчерпателно при следващите неделни беседи, което ще стане повод тези беседи да се издадат шест години
преди
да им дойде
реда
в нормалната последователност при издаването на неделните беседи.
За глупавия, за неразумния човек съществува карма, а за разумния - дихарма". (Синове на възкресението, Неделни беседи, X серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 224) Няколко дребни подробности относно мястото и времето, когато тази мисъл е изказана. Учителят я дава почти в средата на съответната беседа, макар и тя нито да изглежда централна в нея, нито на пръв поглед да има изобщо някакво отношение с останалата част на беседата. Забележително е, и че Учителят я изказва по време на една от по всяка вероятност най-силно посетените си беседи - на 14 април 1928 г., Великден, на следващия ден след Чирпанското земетресение.
За въпросното земетресение Той отделя само няколко думи в последния абзац - по въпросите за земетресението Учителят ще говори изчерпателно при следващите неделни беседи, което ще стане повод тези беседи да се издадат шест години
преди
да им дойде
реда
в нормалната последователност при издаването на неделните беседи.
Същинският контекст - поне на едно от нивата, на които се поставя смисъла на беседата -е във връзка с комплекса за Пробуждането на съзнанието, който комплекс Учителят открива с беседата си "Трите вида съзнание", дадена срещу Нова година на 31 .ХИ.1926 г., и след това преминава като червена нишка през цялата поредица от беседи. Но разглеждането на тази мисъл от Учителя на това ниво, макар и да е от фундаментално значение за разбирането на съответните обстоятелства, ще оставим засега настрана. Нека я вземем първо на нейното най-ниско ниво - във връзка със събитията на физическото поле, които Учителят с няколко думи резюмира. И при този анализ обаче се натрапват на пръв поглед няколко несъответствия. Какво има Учителя предвид по отношение дейността на австрийските и руските дипломати?
към текста >>
Същинският контекст - поне на едно от нивата, на които се поставя смисъла на беседата -е във връзка с комплекса за Пробуждането на съзнанието, който комплекс Учителят открива с беседата си "Трите вида съзнание", дадена срещу Нова година на 31 .ХИ.1926 г., и след това преминава като червена нишка през цялата
поредица
от беседи.
(Синове на възкресението, Неделни беседи, X серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 224) Няколко дребни подробности относно мястото и времето, когато тази мисъл е изказана. Учителят я дава почти в средата на съответната беседа, макар и тя нито да изглежда централна в нея, нито на пръв поглед да има изобщо някакво отношение с останалата част на беседата. Забележително е, и че Учителят я изказва по време на една от по всяка вероятност най-силно посетените си беседи - на 14 април 1928 г., Великден, на следващия ден след Чирпанското земетресение. За въпросното земетресение Той отделя само няколко думи в последния абзац - по въпросите за земетресението Учителят ще говори изчерпателно при следващите неделни беседи, което ще стане повод тези беседи да се издадат шест години преди да им дойде реда в нормалната последователност при издаването на неделните беседи.
Същинският контекст - поне на едно от нивата, на които се поставя смисъла на беседата -е във връзка с комплекса за Пробуждането на съзнанието, който комплекс Учителят открива с беседата си "Трите вида съзнание", дадена срещу Нова година на 31 .ХИ.1926 г., и след това преминава като червена нишка през цялата
поредица
от беседи.
Но разглеждането на тази мисъл от Учителя на това ниво, макар и да е от фундаментално значение за разбирането на съответните обстоятелства, ще оставим засега настрана. Нека я вземем първо на нейното най-ниско ниво - във връзка със събитията на физическото поле, които Учителят с няколко думи резюмира. И при този анализ обаче се натрапват на пръв поглед няколко несъответствия. Какво има Учителя предвид по отношение дейността на австрийските и руските дипломати? Какво отношение има тя към последвалите събития?
към текста >>
Какво има Учителя
предвид
по отношение дейността на австрийските и руските дипломати?
За въпросното земетресение Той отделя само няколко думи в последния абзац - по въпросите за земетресението Учителят ще говори изчерпателно при следващите неделни беседи, което ще стане повод тези беседи да се издадат шест години преди да им дойде реда в нормалната последователност при издаването на неделните беседи. Същинският контекст - поне на едно от нивата, на които се поставя смисъла на беседата -е във връзка с комплекса за Пробуждането на съзнанието, който комплекс Учителят открива с беседата си "Трите вида съзнание", дадена срещу Нова година на 31 .ХИ.1926 г., и след това преминава като червена нишка през цялата поредица от беседи. Но разглеждането на тази мисъл от Учителя на това ниво, макар и да е от фундаментално значение за разбирането на съответните обстоятелства, ще оставим засега настрана. Нека я вземем първо на нейното най-ниско ниво - във връзка със събитията на физическото поле, които Учителят с няколко думи резюмира. И при този анализ обаче се натрапват на пръв поглед няколко несъответствия.
Какво има Учителя
предвид
по отношение дейността на австрийските и руските дипломати?
Какво отношение има тя към последвалите събития? - Едва през последните десетилетия стана известно, че събитията около Берлинския конгрес били предшествани от редица двустранни споразумения, с участието на Австрия и Русия, които не оставяли място за никаква алтернатива за решенията на Берлинския конгрес и за разделянето на България. Като изхождаме от това обстоятелство, значението на самият Берлински конгрес се омаловажава до голяма степен: той е само формалният акт, но изглежда, че за Божественото от значение е тъкмо този формален акт. От друга страна, що се отнася до разделението на България, установено от решенията на Конгреса, то се обезсилва с акта на Съединението на 6 септември 1885 г., т.е. само 7 години след Берлинския конгрес, като никаква външна сила и никакъв двустранен договор на австрийската и руската дипломация не може да го осуети, а последвалите събития ни показват, какво става именно с Австрия и Русия.
към текста >>
- Едва през последните десетилетия стана известно, че събитията около Берлинския конгрес били
предшествани
от
редица
двустранни споразумения, с участието на Австрия и Русия, които не оставяли място за никаква алтернатива за решенията на Берлинския конгрес и за разделянето на България.
Но разглеждането на тази мисъл от Учителя на това ниво, макар и да е от фундаментално значение за разбирането на съответните обстоятелства, ще оставим засега настрана. Нека я вземем първо на нейното най-ниско ниво - във връзка със събитията на физическото поле, които Учителят с няколко думи резюмира. И при този анализ обаче се натрапват на пръв поглед няколко несъответствия. Какво има Учителя предвид по отношение дейността на австрийските и руските дипломати? Какво отношение има тя към последвалите събития?
- Едва през последните десетилетия стана известно, че събитията около Берлинския конгрес били
предшествани
от
редица
двустранни споразумения, с участието на Австрия и Русия, които не оставяли място за никаква алтернатива за решенията на Берлинския конгрес и за разделянето на България.
Като изхождаме от това обстоятелство, значението на самият Берлински конгрес се омаловажава до голяма степен: той е само формалният акт, но изглежда, че за Божественото от значение е тъкмо този формален акт. От друга страна, що се отнася до разделението на България, установено от решенията на Конгреса, то се обезсилва с акта на Съединението на 6 септември 1885 г., т.е. само 7 години след Берлинския конгрес, като никаква външна сила и никакъв двустранен договор на австрийската и руската дипломация не може да го осуети, а последвалите събития ни показват, какво става именно с Австрия и Русия. Какво означават дълговете, които Бисмарк оставил на Германия? Намираме ли се и тук при поредния случай на безсмислието, оставено ни от представителите на "научни марксизъм", които в центъра на всички явления в обществения, политическия и културния живот виждаха икономиката?
към текста >>
Намираме ли се и тук при
поредния
случай на безсмислието, оставено ни от
представителите
на "научни марксизъм", които в центъра на всички явления в обществения, политическия и културния живот виждаха икономиката?
- Едва през последните десетилетия стана известно, че събитията около Берлинския конгрес били предшествани от редица двустранни споразумения, с участието на Австрия и Русия, които не оставяли място за никаква алтернатива за решенията на Берлинския конгрес и за разделянето на България. Като изхождаме от това обстоятелство, значението на самият Берлински конгрес се омаловажава до голяма степен: той е само формалният акт, но изглежда, че за Божественото от значение е тъкмо този формален акт. От друга страна, що се отнася до разделението на България, установено от решенията на Конгреса, то се обезсилва с акта на Съединението на 6 септември 1885 г., т.е. само 7 години след Берлинския конгрес, като никаква външна сила и никакъв двустранен договор на австрийската и руската дипломация не може да го осуети, а последвалите събития ни показват, какво става именно с Австрия и Русия. Какво означават дълговете, които Бисмарк оставил на Германия?
Намираме ли се и тук при
поредния
случай на безсмислието, оставено ни от
представителите
на "научни марксизъм", които в центъра на всички явления в обществения, политическия и културния живот виждаха икономиката?
Също като излаганите от същите "учени" нелепици във връзка с българската история, като напр. причините за падането на Първото българско царство - държавата на Симеон и Самуил, "разтърсвана от дълбоки противоречия и изтощена от многобройни войни"! По отношение на Българската държава, тези мними учени нито за миг не се замисляха, че войните и на Симеон, и на Самуил са били водени почти изключително на чужда територия, и че в техен резултат, т.е. благодарение на плячката, която българите разграбват от своите съседи, материалното благосъстояние на страната достига своя връх. Известно е също така, че и Бисмарк не е оставил на своята страна никакви държавни дългове в този смисъл, в който ние днес добре познаваме съответния 1егттиз 1есНтсиз.
към текста >>
Тази тема продължи да играе главната роля и по време на Втората световна война, а и особено след нея, макар че тълкованието на думата във връзка с икономическия фактор постепенно започва да отстъпва
пред
моралния фактор - на
предно
място бе изкаран въпросът за моралната вина на Германия при подпалването на Втората световна война, при ликвидацията на евреите и пр.
Въпросът не се решава така". (Заведоха Исуса, Неделни беседи VIII серия (1925-26), 27. Ще ми изявиш, Русе 1926, с. 24 сл.) В пропагандата на Хитлер въпросът за репарациите и за несправедливостта имаше решаваща роля за идването му на власт. Но и въпросът за репарациите не изчерпва темата дълг.
Тази тема продължи да играе главната роля и по време на Втората световна война, а и особено след нея, макар че тълкованието на думата във връзка с икономическия фактор постепенно започва да отстъпва
пред
моралния фактор - на
предно
място бе изкаран въпросът за моралната вина на Германия при подпалването на Втората световна война, при ликвидацията на евреите и пр.
И този път обаче въпросът се разгледа - поне засега - едностранно. Също и ролята на Съветска Русия за избухването на войната се разглежда, с твърде малки изключения, невярно. Засега обаче ще оставя този въпрос настрана, макар и да е в тясна зависимост със събитията, които последваха Втората световна война, и които предстои да се случат. Противно на това, искам да обърна внимание на една поредица странични факти и явления, които за официалната история не представляват интерес, а и противоречат на призванието й да бъде единствен представител на науката и изразител на истината, който предикат тя незаслужено си е присвоила. Всички тези явления и събития обаче показват, че в дъното на главните събития стоят съвсем други сили, които ги режисират по съвсем друг начин, но и в съвсем друга взаимозависимост.
към текста >>
Засега обаче ще оставя този въпрос настрана, макар и да е в тясна зависимост със събитията, които последваха Втората световна война, и които
предстои
да се случат.
24 сл.) В пропагандата на Хитлер въпросът за репарациите и за несправедливостта имаше решаваща роля за идването му на власт. Но и въпросът за репарациите не изчерпва темата дълг. Тази тема продължи да играе главната роля и по време на Втората световна война, а и особено след нея, макар че тълкованието на думата във връзка с икономическия фактор постепенно започва да отстъпва пред моралния фактор - на предно място бе изкаран въпросът за моралната вина на Германия при подпалването на Втората световна война, при ликвидацията на евреите и пр. И този път обаче въпросът се разгледа - поне засега - едностранно. Също и ролята на Съветска Русия за избухването на войната се разглежда, с твърде малки изключения, невярно.
Засега обаче ще оставя този въпрос настрана, макар и да е в тясна зависимост със събитията, които последваха Втората световна война, и които
предстои
да се случат.
Противно на това, искам да обърна внимание на една поредица странични факти и явления, които за официалната история не представляват интерес, а и противоречат на призванието й да бъде единствен представител на науката и изразител на истината, който предикат тя незаслужено си е присвоила. Всички тези явления и събития обаче показват, че в дъното на главните събития стоят съвсем други сили, които ги режисират по съвсем друг начин, но и в съвсем друга взаимозависимост. При всички такива случаи се използват определени символи, които, дори за слабо запознатия със символиката наблюдател, имат особено важно значение. Тук не е толкова важно, че някои от тези явления само при по-кьсния им анализ показват своя характер - за този, който е научил поне азбуката, те обаче са от голямо значение, тъй като могат да му помогнат при анализа на съответните събития. Но и при прогностиката на бъдещи сходни явления.
към текста >>
Противно на това, искам да обърна внимание на една
поредица
странични факти и явления, които за официалната история не
представляват
интерес, а и противоречат на призванието й да бъде единствен
представител
на науката и изразител на истината, който
предикат
тя незаслужено си е присвоила.
Но и въпросът за репарациите не изчерпва темата дълг. Тази тема продължи да играе главната роля и по време на Втората световна война, а и особено след нея, макар че тълкованието на думата във връзка с икономическия фактор постепенно започва да отстъпва пред моралния фактор - на предно място бе изкаран въпросът за моралната вина на Германия при подпалването на Втората световна война, при ликвидацията на евреите и пр. И този път обаче въпросът се разгледа - поне засега - едностранно. Също и ролята на Съветска Русия за избухването на войната се разглежда, с твърде малки изключения, невярно. Засега обаче ще оставя този въпрос настрана, макар и да е в тясна зависимост със събитията, които последваха Втората световна война, и които предстои да се случат.
Противно на това, искам да обърна внимание на една
поредица
странични факти и явления, които за официалната история не
представляват
интерес, а и противоречат на призванието й да бъде единствен
представител
на науката и изразител на истината, който
предикат
тя незаслужено си е присвоила.
Всички тези явления и събития обаче показват, че в дъното на главните събития стоят съвсем други сили, които ги режисират по съвсем друг начин, но и в съвсем друга взаимозависимост. При всички такива случаи се използват определени символи, които, дори за слабо запознатия със символиката наблюдател, имат особено важно значение. Тук не е толкова важно, че някои от тези явления само при по-кьсния им анализ показват своя характер - за този, който е научил поне азбуката, те обаче са от голямо значение, тъй като могат да му помогнат при анализа на съответните събития. Но и при прогностиката на бъдещи сходни явления. Ето няколко от тези факти: дворецът Радзивил, в който се провежда Берлинския конгрес и за който ти писах в предишното писмо, е построен от граф фон Шуленбург през 1739 г.
към текста >>
При всички такива случаи се използват
определени
символи, които, дори за слабо запознатия със символиката наблюдател, имат особено важно значение.
И този път обаче въпросът се разгледа - поне засега - едностранно. Също и ролята на Съветска Русия за избухването на войната се разглежда, с твърде малки изключения, невярно. Засега обаче ще оставя този въпрос настрана, макар и да е в тясна зависимост със събитията, които последваха Втората световна война, и които предстои да се случат. Противно на това, искам да обърна внимание на една поредица странични факти и явления, които за официалната история не представляват интерес, а и противоречат на призванието й да бъде единствен представител на науката и изразител на истината, който предикат тя незаслужено си е присвоила. Всички тези явления и събития обаче показват, че в дъното на главните събития стоят съвсем други сили, които ги режисират по съвсем друг начин, но и в съвсем друга взаимозависимост.
При всички такива случаи се използват
определени
символи, които, дори за слабо запознатия със символиката наблюдател, имат особено важно значение.
Тук не е толкова важно, че някои от тези явления само при по-кьсния им анализ показват своя характер - за този, който е научил поне азбуката, те обаче са от голямо значение, тъй като могат да му помогнат при анализа на съответните събития. Но и при прогностиката на бъдещи сходни явления. Ето няколко от тези факти: дворецът Радзивил, в който се провежда Берлинския конгрес и за който ти писах в предишното писмо, е построен от граф фон Шуленбург през 1739 г. - този фон Шуленбург е прадядо на граф Фридрих Вернер фон Шуленбург, който от 1934 до 1941 г. беше германски посланик в Москва (откъдето го познавах лично и дори той ме познаваше!); същият застана начело на атентата срещу Хитлер и беше разстрелян на 20.VII.1944 г.
към текста >>
Ето няколко от тези факти: дворецът Радзивил, в който се провежда Берлинския конгрес и за който ти писах в
предишното
писмо, е построен от граф фон Шуленбург през 1739 г.
Противно на това, искам да обърна внимание на една поредица странични факти и явления, които за официалната история не представляват интерес, а и противоречат на призванието й да бъде единствен представител на науката и изразител на истината, който предикат тя незаслужено си е присвоила. Всички тези явления и събития обаче показват, че в дъното на главните събития стоят съвсем други сили, които ги режисират по съвсем друг начин, но и в съвсем друга взаимозависимост. При всички такива случаи се използват определени символи, които, дори за слабо запознатия със символиката наблюдател, имат особено важно значение. Тук не е толкова важно, че някои от тези явления само при по-кьсния им анализ показват своя характер - за този, който е научил поне азбуката, те обаче са от голямо значение, тъй като могат да му помогнат при анализа на съответните събития. Но и при прогностиката на бъдещи сходни явления.
Ето няколко от тези факти: дворецът Радзивил, в който се провежда Берлинския конгрес и за който ти писах в
предишното
писмо, е построен от граф фон Шуленбург през 1739 г.
- този фон Шуленбург е прадядо на граф Фридрих Вернер фон Шуленбург, който от 1934 до 1941 г. беше германски посланик в Москва (откъдето го познавах лично и дори той ме познаваше!); същият застана начело на атентата срещу Хитлер и беше разстрелян на 20.VII.1944 г. Дворецът Радзивил бива закупен от германската държава в 1875 г. за огромната сума от 2 800 000 марки и преустроен като резиденция и канцелария на Бисмарк. В двора на двореца е построен през Втората световна война бункерът на Хитлер, където последният се самоубива заедно с някои от най-близките си съподвижници.
към текста >>
Още едва ли не от първите дни на победата над "фашистка Германия" по цял свят се разпространяваше една фотография, публикувана в хиляди вестници, списания и книги и
представляваща
покрива на Райхстага с един храбър съветски войник, забиващ червения пряпорец на върха му.
събитията от 1922 г. и как те се изявиха на българска почва, ще знае какво означава поляризирането на злото. Не по-малко интересни са следващите действия от същия спектакъл. Обучени от съветската пропаганда, руските войници имаха за крайна цел в своята "отечествена война" не някоя друга цел, а Берлин с Райхстага (за страничния наблюдател би се показало твърде странно обстоятелството, че като символ на "Фашистка Германия" те бяха си избрали тъкмо Райхстага, колкото и незначителна роля да играеше той в политиката и в управлението на тоталитарната страна). В този смисъл особено пикантни за грамотния наблюдател са и въпросните следващи действия.
Още едва ли не от първите дни на победата над "фашистка Германия" по цял свят се разпространяваше една фотография, публикувана в хиляди вестници, списания и книги и
представляваща
покрива на Райхстага с един храбър съветски войник, забиващ червения пряпорец на върха му.
В продължение на много десетилетия се разказваше историята на този храбър войник - често от самия него по събрания, срещи и дори по телевизията в деня на петдесетгодишнината от победата. Последния от тези разкази и аз чух и дори си записах на видео, макар и по-късно да го изтрих. Историята на този храбър войник, така както той я разправяше, беше много трогателна - до сълзи! Разказваше той, как баба му на своята шевна машина марка Сингер му била ушила съответното знаме и как го била заклела да стигне до Берлин и да го забие на върха на Райхстага - да даде на фашистките изверги да разберат! В течение на процеса на "Гласност" обаче и този мит беше разобличен от фотографа на въпросната снимка, на име Халдей (руски евреин!), който още е жив и също по телевизията разказа своя вариант от събитията, но със съответна документация, поразяваща всяко съмнение в достоверността му.
към текста >>
Преди
да излети, той отива при домакина на вестника и го замолва да му даде една от червените покривки, с които се покривала масата на деловия президиум при тържествените събрания на партийната организация.
Историята на този храбър войник, така както той я разправяше, беше много трогателна - до сълзи! Разказваше той, как баба му на своята шевна машина марка Сингер му била ушила съответното знаме и как го била заклела да стигне до Берлин и да го забие на върха на Райхстага - да даде на фашистките изверги да разберат! В течение на процеса на "Гласност" обаче и този мит беше разобличен от фотографа на въпросната снимка, на име Халдей (руски евреин!), който още е жив и също по телевизията разказа своя вариант от събитията, но със съответна документация, поразяваща всяко съмнение в достоверността му. Въз основа на този разказ, събитията се развиват малко по-различно. На служба като военен фоторепортер при един от централните московски вестници, той получава в първите дни след победата командировка до Берлин за снимки във връзка с победата.
Преди
да излети, той отива при домакина на вестника и го замолва да му даде една от червените покривки, с които се покривала масата на деловия президиум при тържествените събрания на партийната организация.
Пристигнал в Берлин, той вожда един войник, мародерстващ около Райхстага, и му казва: "Ела с мен да свършим една работа! " Двамата се качват на покрива на Райхстага и правят цяла серия снимки в различни пози - негативите на тези снимки са запазени и фотографът показа разни снимки със същия сюжет, но от различни места на покрива. При правенето на снимките, те обаче не забелязват една дребна подробност, поради която снимката за малко не била отхвърлена - на ръката на храбрия войник, с която той държи знамето, се виждат два часовника! След умел ретуш - какъвто междувпрочем съветските фо-тографи-документалисти владееха с голямо съвършенство, позволяващо им да махат или поставят на снимките известни хора и дори цели групи - снимката бива одобрена, публикувана, и доставя на автора си заслужената популярност, позволяваща му да преживее дори гоненията на евреи в Съветския съюз от 50-те години, както и кризата в жанра при разпадането на Съюза - със задоволство той разказваше пред телевизията, как неотдавна някаква английска енциклопедия му превела 200 долара за поредна публикация на тази фотография с висока документална и художествена стойност. След второто действие обаче следващо и трето - но не последно!
към текста >>
След умел ретуш - какъвто междувпрочем съветските фо-тографи-документалисти владееха с голямо съвършенство, позволяващо им да махат или поставят на снимките известни хора и дори цели групи - снимката бива одобрена, публикувана, и доставя на автора си заслужената популярност, позволяваща му да преживее дори гоненията на евреи в Съветския съюз от 50-те години, както и кризата в жанра при разпадането на Съюза - със задоволство той разказваше
пред
телевизията, как неотдавна някаква английска енциклопедия му превела 200 долара за
поредна
публикация на тази фотография с висока документална и художествена стойност.
На служба като военен фоторепортер при един от централните московски вестници, той получава в първите дни след победата командировка до Берлин за снимки във връзка с победата. Преди да излети, той отива при домакина на вестника и го замолва да му даде една от червените покривки, с които се покривала масата на деловия президиум при тържествените събрания на партийната организация. Пристигнал в Берлин, той вожда един войник, мародерстващ около Райхстага, и му казва: "Ела с мен да свършим една работа! " Двамата се качват на покрива на Райхстага и правят цяла серия снимки в различни пози - негативите на тези снимки са запазени и фотографът показа разни снимки със същия сюжет, но от различни места на покрива. При правенето на снимките, те обаче не забелязват една дребна подробност, поради която снимката за малко не била отхвърлена - на ръката на храбрия войник, с която той държи знамето, се виждат два часовника!
След умел ретуш - какъвто междувпрочем съветските фо-тографи-документалисти владееха с голямо съвършенство, позволяващо им да махат или поставят на снимките известни хора и дори цели групи - снимката бива одобрена, публикувана, и доставя на автора си заслужената популярност, позволяваща му да преживее дори гоненията на евреи в Съветския съюз от 50-те години, както и кризата в жанра при разпадането на Съюза - със задоволство той разказваше
пред
телевизията, как неотдавна някаква английска енциклопедия му превела 200 долара за
поредна
публикация на тази фотография с висока документална и художествена стойност.
След второто действие обаче следващо и трето - но не последно! За известно време репутацията на символ придоби на 13.VIII.1961 г. Бранденбургската порта, когато стана център на стената, опасваща Западен Берлин. (Междувпрочем на същата дата се запознах с бъдещата си съпруга, което запознанство и последвалия го брак ме доведоха в Берлин.) От западната страна на Бранденбургската порта беше проведен през 1988 г. митингът, на който Реган (прочут артист) каза в речта си забележителните думи: Т-н Горбачов (също прочут артист, който обаче бъркаше ролите си), разрушете тази стена!
към текста >>
се проведе още един
пореден
спектакъл, вече с повече от два милиона
непосредствени
наблюдатели и показан по телевизията
пред
безчет зрители от цял свят, увековечен също на огромен брой фотографии и картички - покриването на Райхстага с непромокаем и гъсто изтъкан единствено за съответната цел плат, извършено от "световно известния" артист и художник Кристо (Христо Явашев от Габрово), заедно с жена му.
Бранденбургската порта, когато стана център на стената, опасваща Западен Берлин. (Междувпрочем на същата дата се запознах с бъдещата си съпруга, което запознанство и последвалия го брак ме доведоха в Берлин.) От западната страна на Бранденбургската порта беше проведен през 1988 г. митингът, на който Реган (прочут артист) каза в речта си забележителните думи: Т-н Горбачов (също прочут артист, който обаче бъркаше ролите си), разрушете тази стена! " Тази порта стана и център на събитията от 9.Х1.1989 г., когато стената беше отворена, малко след което се осъществи и обединението на Германия. След този спектакъл с участието на над сто хиляди зрители, в 1995 г.
се проведе още един
пореден
спектакъл, вече с повече от два милиона
непосредствени
наблюдатели и показан по телевизията
пред
безчет зрители от цял свят, увековечен също на огромен брой фотографии и картички - покриването на Райхстага с непромокаем и гъсто изтъкан единствено за съответната цел плат, извършено от "световно известния" артист и художник Кристо (Христо Явашев от Габрово), заедно с жена му.
И този спектакъл, станал под егидата на всички медии за информация за известно време главно художествено събитие в последното десетилетие на нашето столетие, премина без изпълнителите на главните роли да са съвсем наясно какво означава. Докато за жената на Кристо и за организатора на този спектакъл разполагам с известни данни за тяхната самоличност (първият е по време на едно от главните си прераждания небезизвестния кардинал Ниньо де Гевара, велик инквизитор, чийто портрет, нарисуван между 1596 и 1601 г. от Ел Греко, се намира в Метрополитен Музеум оф Арт в Ню Йорк, а тайате е била изгорена като циганка-вещица от същия), за личността на самия Кристо не можах да се добера до никакви данни, макар че имах възможност да го видя съвсем отблизо - както междувпрочем и за "вожда и учителя на българския народ". При всички тях обаче, както вече споменах, не се касае до личности, които сами движат нещата, а до повече или по-малко даровити артисти, които с помощта на суфльори само изпълняват ролята, за която са ангажирани, и за която им се плаща. Действителната цел на този символ беше обаче, по моя информация, да се покаже на всички наблюдатели, в огромното си мнозинство отново преродени жертви на германския фашизъм, безо-бидността на покрития Райхстаг и на Новата германска държава - да се избие от съзнанието им страха от излизащата отново на преден план Германия, във връзка с предстоящите събития в края на нашия век, когато Германия, както и България през август 1999 г.
към текста >>
Действителната цел на този символ беше обаче, по моя информация, да се покаже на всички наблюдатели, в огромното си мнозинство отново преродени жертви на германския фашизъм, безо-бидността на покрития Райхстаг и на Новата германска държава - да се избие от съзнанието им страха от излизащата отново на
преден
план Германия, във връзка с
предстоящите
събития в края на нашия век, когато Германия, както и България през август 1999 г.
се проведе още един пореден спектакъл, вече с повече от два милиона непосредствени наблюдатели и показан по телевизията пред безчет зрители от цял свят, увековечен също на огромен брой фотографии и картички - покриването на Райхстага с непромокаем и гъсто изтъкан единствено за съответната цел плат, извършено от "световно известния" артист и художник Кристо (Христо Явашев от Габрово), заедно с жена му. И този спектакъл, станал под егидата на всички медии за информация за известно време главно художествено събитие в последното десетилетие на нашето столетие, премина без изпълнителите на главните роли да са съвсем наясно какво означава. Докато за жената на Кристо и за организатора на този спектакъл разполагам с известни данни за тяхната самоличност (първият е по време на едно от главните си прераждания небезизвестния кардинал Ниньо де Гевара, велик инквизитор, чийто портрет, нарисуван между 1596 и 1601 г. от Ел Греко, се намира в Метрополитен Музеум оф Арт в Ню Йорк, а тайате е била изгорена като циганка-вещица от същия), за личността на самия Кристо не можах да се добера до никакви данни, макар че имах възможност да го видя съвсем отблизо - както междувпрочем и за "вожда и учителя на българския народ". При всички тях обаче, както вече споменах, не се касае до личности, които сами движат нещата, а до повече или по-малко даровити артисти, които с помощта на суфльори само изпълняват ролята, за която са ангажирани, и за която им се плаща.
Действителната цел на този символ беше обаче, по моя информация, да се покаже на всички наблюдатели, в огромното си мнозинство отново преродени жертви на германския фашизъм, безо-бидността на покрития Райхстаг и на Новата германска държава - да се избие от съзнанието им страха от излизащата отново на
преден
план Германия, във връзка с
предстоящите
събития в края на нашия век, когато Германия, както и България през август 1999 г.
ще бъдат отново в центъра на събитията. Същата мисъл, но този път съзнателно, имат и организаторите на строежа на паметник на избитите евреи, който се предвижда да се построи между Бранденбургската порта и бункера на Хитлер, т.е. двора на двореца Радзивил. Строежът обаче досега се бави поради несъгласието на всички засегнати страни с нито един от проектите. В момента в едно от зданията около бившия дворец е направена изложба на проектите, но още не се знае дали ще се получи единство между членовете на журито и обществеността - на първо място еврейската община, която пледира за изключителността и неповторимостта на събитието, изискваща съответно художествено въплъщение.
към текста >>
Същата мисъл, но този път съзнателно, имат и организаторите на строежа на паметник на избитите евреи, който се
предвижда
да се построи между Бранденбургската порта и бункера на Хитлер, т.е.
Докато за жената на Кристо и за организатора на този спектакъл разполагам с известни данни за тяхната самоличност (първият е по време на едно от главните си прераждания небезизвестния кардинал Ниньо де Гевара, велик инквизитор, чийто портрет, нарисуван между 1596 и 1601 г. от Ел Греко, се намира в Метрополитен Музеум оф Арт в Ню Йорк, а тайате е била изгорена като циганка-вещица от същия), за личността на самия Кристо не можах да се добера до никакви данни, макар че имах възможност да го видя съвсем отблизо - както междувпрочем и за "вожда и учителя на българския народ". При всички тях обаче, както вече споменах, не се касае до личности, които сами движат нещата, а до повече или по-малко даровити артисти, които с помощта на суфльори само изпълняват ролята, за която са ангажирани, и за която им се плаща. Действителната цел на този символ беше обаче, по моя информация, да се покаже на всички наблюдатели, в огромното си мнозинство отново преродени жертви на германския фашизъм, безо-бидността на покрития Райхстаг и на Новата германска държава - да се избие от съзнанието им страха от излизащата отново на преден план Германия, във връзка с предстоящите събития в края на нашия век, когато Германия, както и България през август 1999 г. ще бъдат отново в центъра на събитията.
Същата мисъл, но този път съзнателно, имат и организаторите на строежа на паметник на избитите евреи, който се
предвижда
да се построи между Бранденбургската порта и бункера на Хитлер, т.е.
двора на двореца Радзивил. Строежът обаче досега се бави поради несъгласието на всички засегнати страни с нито един от проектите. В момента в едно от зданията около бившия дворец е направена изложба на проектите, но още не се знае дали ще се получи единство между членовете на журито и обществеността - на първо място еврейската община, която пледира за изключителността и неповторимостта на събитието, изискваща съответно художествено въплъщение. Тъй като този проблем от своя страна пък е във връзка с еврейския проблем (или по-точно комплекс от проблеми), за мен представлява особен интерес неговото решение, което пък от своя страна е във връзка с положението в Близкия изток, където отново (или все още!) предстои да стават известни събития. За неграмотния наблюдател биха прозвучали странно изказванията на Учителя по този въпрос.
към текста >>
Тъй като този проблем от своя страна пък е във връзка с еврейския проблем (или по-точно комплекс от проблеми), за мен
представлява
особен интерес неговото решение, което пък от своя страна е във връзка с положението в Близкия изток, където отново (или все още!)
предстои
да стават известни събития.
ще бъдат отново в центъра на събитията. Същата мисъл, но този път съзнателно, имат и организаторите на строежа на паметник на избитите евреи, който се предвижда да се построи между Бранденбургската порта и бункера на Хитлер, т.е. двора на двореца Радзивил. Строежът обаче досега се бави поради несъгласието на всички засегнати страни с нито един от проектите. В момента в едно от зданията около бившия дворец е направена изложба на проектите, но още не се знае дали ще се получи единство между членовете на журито и обществеността - на първо място еврейската община, която пледира за изключителността и неповторимостта на събитието, изискваща съответно художествено въплъщение.
Тъй като този проблем от своя страна пък е във връзка с еврейския проблем (или по-точно комплекс от проблеми), за мен
представлява
особен интерес неговото решение, което пък от своя страна е във връзка с положението в Близкия изток, където отново (или все още!)
предстои
да стават известни събития.
За неграмотния наблюдател биха прозвучали странно изказванията на Учителя по този въпрос. Още в 1910 г. Той обявява, че кармата на еврейския народ в 1914 г. привършва (Ходете във виделината, извънредни беседи (1898-1913), София 1994, с. 23 - октомври 1910).
към текста >>
привършва (Ходете във виделината,
извънредни
беседи (1898-1913), София 1994, с.
В момента в едно от зданията около бившия дворец е направена изложба на проектите, но още не се знае дали ще се получи единство между членовете на журито и обществеността - на първо място еврейската община, която пледира за изключителността и неповторимостта на събитието, изискваща съответно художествено въплъщение. Тъй като този проблем от своя страна пък е във връзка с еврейския проблем (или по-точно комплекс от проблеми), за мен представлява особен интерес неговото решение, което пък от своя страна е във връзка с положението в Близкия изток, където отново (или все още!) предстои да стават известни събития. За неграмотния наблюдател биха прозвучали странно изказванията на Учителя по този въпрос. Още в 1910 г. Той обявява, че кармата на еврейския народ в 1914 г.
привършва (Ходете във виделината,
извънредни
беседи (1898-1913), София 1994, с.
23 - октомври 1910). Този наблюдател би се зачудил как може тия думи да бъдат съгласувани с последвалите събития и преди всичко с масовото унищожение на евреи. При всички унищожения на евреи обаче се извършва (и още предстои да бъде извършвано) унищожение само на физическите им тела - както междувпрочем и на десетократно повече руснаци, избити или загинали по един или друг начин през Сталинската епоха. Унищожението на физическите тела обаче няма нищо общо с душите, т.е. с монадите, които впоследствие получават нови тела и то предимно там, където са избити.
към текста >>
Този наблюдател би се зачудил как може тия думи да бъдат съгласувани с последвалите събития и
преди
всичко с масовото унищожение на евреи.
За неграмотния наблюдател биха прозвучали странно изказванията на Учителя по този въпрос. Още в 1910 г. Той обявява, че кармата на еврейския народ в 1914 г. привършва (Ходете във виделината, извънредни беседи (1898-1913), София 1994, с. 23 - октомври 1910).
Този наблюдател би се зачудил как може тия думи да бъдат съгласувани с последвалите събития и
преди
всичко с масовото унищожение на евреи.
При всички унищожения на евреи обаче се извършва (и още предстои да бъде извършвано) унищожение само на физическите им тела - както междувпрочем и на десетократно повече руснаци, избити или загинали по един или друг начин през Сталинската епоха. Унищожението на физическите тела обаче няма нищо общо с душите, т.е. с монадите, които впоследствие получават нови тела и то предимно там, където са избити. За запознатия със законите наблюдател е ясно, че в случая става едно ново преустройство на физическите предпоставки - освен еволюция на душата съществува и генетическа еволюция, която при събитията през нашия век получи нов ход, и според думите на Учителя е във връзка със създаването на предпоставки за шестата раса. В този смисъл, най-твърдите души от евреите, останали последни след "чистките" в Германия (но не само там) постепенно се събраха в Близкия изток и изглежда, че ще играят важна роля при събитията, които скоро предстои да станат.
към текста >>
При всички унищожения на евреи обаче се извършва (и още
предстои
да бъде извършвано) унищожение само на физическите им тела - както междувпрочем и на десетократно повече руснаци, избити или загинали по един или друг начин през Сталинската епоха.
Още в 1910 г. Той обявява, че кармата на еврейския народ в 1914 г. привършва (Ходете във виделината, извънредни беседи (1898-1913), София 1994, с. 23 - октомври 1910). Този наблюдател би се зачудил как може тия думи да бъдат съгласувани с последвалите събития и преди всичко с масовото унищожение на евреи.
При всички унищожения на евреи обаче се извършва (и още
предстои
да бъде извършвано) унищожение само на физическите им тела - както междувпрочем и на десетократно повече руснаци, избити или загинали по един или друг начин през Сталинската епоха.
Унищожението на физическите тела обаче няма нищо общо с душите, т.е. с монадите, които впоследствие получават нови тела и то предимно там, където са избити. За запознатия със законите наблюдател е ясно, че в случая става едно ново преустройство на физическите предпоставки - освен еволюция на душата съществува и генетическа еволюция, която при събитията през нашия век получи нов ход, и според думите на Учителя е във връзка със създаването на предпоставки за шестата раса. В този смисъл, най-твърдите души от евреите, останали последни след "чистките" в Германия (но не само там) постепенно се събраха в Близкия изток и изглежда, че ще играят важна роля при събитията, които скоро предстои да станат. А сега, накрая, и няколко думи за втората част от изказването на Учителя от 14.М.1928 г., а именно: „Ще кажете, че съдбата на тия народи е била такава.
към текста >>
с монадите, които впоследствие получават нови тела и то
предимно
там, където са избити.
привършва (Ходете във виделината, извънредни беседи (1898-1913), София 1994, с. 23 - октомври 1910). Този наблюдател би се зачудил как може тия думи да бъдат съгласувани с последвалите събития и преди всичко с масовото унищожение на евреи. При всички унищожения на евреи обаче се извършва (и още предстои да бъде извършвано) унищожение само на физическите им тела - както междувпрочем и на десетократно повече руснаци, избити или загинали по един или друг начин през Сталинската епоха. Унищожението на физическите тела обаче няма нищо общо с душите, т.е.
с монадите, които впоследствие получават нови тела и то
предимно
там, където са избити.
За запознатия със законите наблюдател е ясно, че в случая става едно ново преустройство на физическите предпоставки - освен еволюция на душата съществува и генетическа еволюция, която при събитията през нашия век получи нов ход, и според думите на Учителя е във връзка със създаването на предпоставки за шестата раса. В този смисъл, най-твърдите души от евреите, останали последни след "чистките" в Германия (но не само там) постепенно се събраха в Близкия изток и изглежда, че ще играят важна роля при събитията, които скоро предстои да станат. А сега, накрая, и няколко думи за втората част от изказването на Учителя от 14.М.1928 г., а именно: „Ще кажете, че съдбата на тия народи е била такава. - Съдбата съществува за глупавите, за обикновените хора, а за разумните, за великите хора съществува Божи Промисъл. За глупавия, за неразумния човек съществува карма, а за разумния - дихарма".
към текста >>
За запознатия със законите наблюдател е ясно, че в случая става едно ново преустройство на физическите
предпоставки
- освен еволюция на душата съществува и генетическа еволюция, която при събитията през нашия век получи нов ход, и
според
думите на Учителя е във връзка със създаването на
предпоставки
за шестата раса.
23 - октомври 1910). Този наблюдател би се зачудил как може тия думи да бъдат съгласувани с последвалите събития и преди всичко с масовото унищожение на евреи. При всички унищожения на евреи обаче се извършва (и още предстои да бъде извършвано) унищожение само на физическите им тела - както междувпрочем и на десетократно повече руснаци, избити или загинали по един или друг начин през Сталинската епоха. Унищожението на физическите тела обаче няма нищо общо с душите, т.е. с монадите, които впоследствие получават нови тела и то предимно там, където са избити.
За запознатия със законите наблюдател е ясно, че в случая става едно ново преустройство на физическите
предпоставки
- освен еволюция на душата съществува и генетическа еволюция, която при събитията през нашия век получи нов ход, и
според
думите на Учителя е във връзка със създаването на
предпоставки
за шестата раса.
В този смисъл, най-твърдите души от евреите, останали последни след "чистките" в Германия (но не само там) постепенно се събраха в Близкия изток и изглежда, че ще играят важна роля при събитията, които скоро предстои да станат. А сега, накрая, и няколко думи за втората част от изказването на Учителя от 14.М.1928 г., а именно: „Ще кажете, че съдбата на тия народи е била такава. - Съдбата съществува за глупавите, за обикновените хора, а за разумните, за великите хора съществува Божи Промисъл. За глупавия, за неразумния човек съществува карма, а за разумния - дихарма". Всъщност именно тия думи са и свързани с основната тема на тази беседа и на много други беседи и лекции преди и след нея.
към текста >>
В този смисъл, най-твърдите души от евреите, останали последни след "чистките" в Германия (но не само там) постепенно се събраха в Близкия изток и изглежда, че ще играят важна роля при събитията, които скоро
предстои
да станат.
Този наблюдател би се зачудил как може тия думи да бъдат съгласувани с последвалите събития и преди всичко с масовото унищожение на евреи. При всички унищожения на евреи обаче се извършва (и още предстои да бъде извършвано) унищожение само на физическите им тела - както междувпрочем и на десетократно повече руснаци, избити или загинали по един или друг начин през Сталинската епоха. Унищожението на физическите тела обаче няма нищо общо с душите, т.е. с монадите, които впоследствие получават нови тела и то предимно там, където са избити. За запознатия със законите наблюдател е ясно, че в случая става едно ново преустройство на физическите предпоставки - освен еволюция на душата съществува и генетическа еволюция, която при събитията през нашия век получи нов ход, и според думите на Учителя е във връзка със създаването на предпоставки за шестата раса.
В този смисъл, най-твърдите души от евреите, останали последни след "чистките" в Германия (но не само там) постепенно се събраха в Близкия изток и изглежда, че ще играят важна роля при събитията, които скоро
предстои
да станат.
А сега, накрая, и няколко думи за втората част от изказването на Учителя от 14.М.1928 г., а именно: „Ще кажете, че съдбата на тия народи е била такава. - Съдбата съществува за глупавите, за обикновените хора, а за разумните, за великите хора съществува Божи Промисъл. За глупавия, за неразумния човек съществува карма, а за разумния - дихарма". Всъщност именно тия думи са и свързани с основната тема на тази беседа и на много други беседи и лекции преди и след нея. Учителят на много места казва какво разбира под разумен и велик човек.
към текста >>
Всъщност именно тия думи са и свързани с основната тема на тази беседа и на много други беседи и лекции
преди
и след нея.
За запознатия със законите наблюдател е ясно, че в случая става едно ново преустройство на физическите предпоставки - освен еволюция на душата съществува и генетическа еволюция, която при събитията през нашия век получи нов ход, и според думите на Учителя е във връзка със създаването на предпоставки за шестата раса. В този смисъл, най-твърдите души от евреите, останали последни след "чистките" в Германия (но не само там) постепенно се събраха в Близкия изток и изглежда, че ще играят важна роля при събитията, които скоро предстои да станат. А сега, накрая, и няколко думи за втората част от изказването на Учителя от 14.М.1928 г., а именно: „Ще кажете, че съдбата на тия народи е била такава. - Съдбата съществува за глупавите, за обикновените хора, а за разумните, за великите хора съществува Божи Промисъл. За глупавия, за неразумния човек съществува карма, а за разумния - дихарма".
Всъщност именно тия думи са и свързани с основната тема на тази беседа и на много други беседи и лекции
преди
и след нея.
Учителят на много места казва какво разбира под разумен и велик човек. В този смисъл Той посочва в беседата и имената на Наполеон и Бисмарк, които за обикновения слушател са велики хора. За Учителя обаче те не са нито разумни, нито велики. А докато те нямат разум, не могат да бъдат и свободни в своите действия. Ето и още само четири цитата по този въпрос, по който Учителят е казал твърде много: "Хората нямат свободна воля, защото мислите се предават от човек на човек и много работи вършим против нашата воля.
към текста >>
Ето и още само четири цитата по този въпрос, по който Учителят е казал твърде много: "Хората нямат свободна воля, защото мислите се
предават
от човек на човек и много работи вършим против нашата воля.
Всъщност именно тия думи са и свързани с основната тема на тази беседа и на много други беседи и лекции преди и след нея. Учителят на много места казва какво разбира под разумен и велик човек. В този смисъл Той посочва в беседата и имената на Наполеон и Бисмарк, които за обикновения слушател са велики хора. За Учителя обаче те не са нито разумни, нито велики. А докато те нямат разум, не могат да бъдат и свободни в своите действия.
Ето и още само четири цитата по този въпрос, по който Учителят е казал твърде много: "Хората нямат свободна воля, защото мислите се
предават
от човек на човек и много работи вършим против нашата воля.
Нашата свободна воля произтича от Бога, защото Той е свободен, свободната воля е нещо относително и в пълния смисъл на думата ние не сме свободни. При съвременните хора на един милион души може да се намери само един със свободна воля." (Протокол от среща с Учителя на 4 (17) октомври 1909 г.) "Ние просто сме играчки в този свят. Ако не искаме да сме такива, трябва да се съединим с Господа. Когато Господ се прояви в нас, тогава ще бъдем със свободна воля. В този свят всичко ни влияе - и въздухът, и хората, и духовете.
към текста >>
Ако искаме с ума си да преминем света, много се лъжем." (Протокол от среща с Учителя на 4 (17) октомври 1909 г.) "В живота има закони,
според
които става точно това, което е
определено
, а не това, което ние мислим - става туй, което вие никога не се мислили, а туй, което сте мислили, не става.
Нашата свободна воля произтича от Бога, защото Той е свободен, свободната воля е нещо относително и в пълния смисъл на думата ние не сме свободни. При съвременните хора на един милион души може да се намери само един със свободна воля." (Протокол от среща с Учителя на 4 (17) октомври 1909 г.) "Ние просто сме играчки в този свят. Ако не искаме да сме такива, трябва да се съединим с Господа. Когато Господ се прояви в нас, тогава ще бъдем със свободна воля. В този свят всичко ни влияе - и въздухът, и хората, и духовете.
Ако искаме с ума си да преминем света, много се лъжем." (Протокол от среща с Учителя на 4 (17) октомври 1909 г.) "В живота има закони,
според
които става точно това, което е
определено
, а не това, което ние мислим - става туй, което вие никога не се мислили, а туй, което сте мислили, не става.
Когато се казва, че нещата стават така, както са определени, вие мислите, че те стават тъй, както вие ги очаквате. Не, нещата не стават тъй, както вие мислите." (Праведният, Неделни беседи IX серия (1926-27), том 3, София 1931, с.99) "Нищо в света не е случайно - всяко нещо има свое строго определено предназначение и отношение към други неща." (Ни мъж, ни жена, Неделни беседи X серия (1927-28), том 2, София 1933, с. 90) И този път писмото стана дълго и ще го приключа на това място.
към текста >>
Когато се казва, че нещата стават така, както са
определени
, вие мислите, че те стават тъй, както вие ги очаквате.
При съвременните хора на един милион души може да се намери само един със свободна воля." (Протокол от среща с Учителя на 4 (17) октомври 1909 г.) "Ние просто сме играчки в този свят. Ако не искаме да сме такива, трябва да се съединим с Господа. Когато Господ се прояви в нас, тогава ще бъдем със свободна воля. В този свят всичко ни влияе - и въздухът, и хората, и духовете. Ако искаме с ума си да преминем света, много се лъжем." (Протокол от среща с Учителя на 4 (17) октомври 1909 г.) "В живота има закони, според които става точно това, което е определено, а не това, което ние мислим - става туй, което вие никога не се мислили, а туй, което сте мислили, не става.
Когато се казва, че нещата стават така, както са
определени
, вие мислите, че те стават тъй, както вие ги очаквате.
Не, нещата не стават тъй, както вие мислите." (Праведният, Неделни беседи IX серия (1926-27), том 3, София 1931, с.99) "Нищо в света не е случайно - всяко нещо има свое строго определено предназначение и отношение към други неща." (Ни мъж, ни жена, Неделни беседи X серия (1927-28), том 2, София 1933, с. 90) И този път писмото стана дълго и ще го приключа на това място.
към текста >>
Не, нещата не стават тъй, както вие мислите." (Праведният, Неделни беседи IX серия (1926-27), том 3, София 1931, с.99) "Нищо в света не е случайно - всяко нещо има свое строго
определено
предназначение
и отношение към други неща." (Ни мъж, ни жена, Неделни беседи X серия (1927-28), том 2, София 1933, с.
Ако не искаме да сме такива, трябва да се съединим с Господа. Когато Господ се прояви в нас, тогава ще бъдем със свободна воля. В този свят всичко ни влияе - и въздухът, и хората, и духовете. Ако искаме с ума си да преминем света, много се лъжем." (Протокол от среща с Учителя на 4 (17) октомври 1909 г.) "В живота има закони, според които става точно това, което е определено, а не това, което ние мислим - става туй, което вие никога не се мислили, а туй, което сте мислили, не става. Когато се казва, че нещата стават така, както са определени, вие мислите, че те стават тъй, както вие ги очаквате.
Не, нещата не стават тъй, както вие мислите." (Праведният, Неделни беседи IX серия (1926-27), том 3, София 1931, с.99) "Нищо в света не е случайно - всяко нещо има свое строго
определено
предназначение
и отношение към други неща." (Ни мъж, ни жена, Неделни беседи X серия (1927-28), том 2, София 1933, с.
90) И този път писмото стана дълго и ще го приключа на това място.
към текста >>
87.
14. БРАТСКО ОБЩЕЖИТИЕ
,
,
ТОМ 8
Тогава аз дадох тези две жълтици, за да се купи материала -
греди
, дъски и керемиди.
14. БРАТСКО ОБЩЕЖИТИЕ В началото на Школата, когато се устройваше Изгрева ние бяхме десетина братя, които решихме да направим братска комуна на Изгрева. Речено-сторено. За да има братско общежитие трябваше да имаме общ братски дом. Решихме да сковем една обща барака с две стаи и кухня, под чийто покрив да се подслони братското общежитие. Но всички бяха от бедни по-бедни. Аз имах две жълтици, които ми бяха дадени от майка ми за моето студентско обучение.
Тогава аз дадох тези две жълтици, за да се купи материала -
греди
, дъски и керемиди.
Направихме барака чудна, за приказ и показ. Всички работихме, за да я направим, като смятахме, че ще живеем там братски. Накрая тя бе построена и ние се нанесохме в нея и сложихме началото на едно комунално и братско общежитие. Но се случи така, че влезна една сестра помежду ни. Това бе Мария Тодорова, която бе приятелка на Борис Николов.
към текста >>
Но аз отидох да питам
преди
това Учителя, когато реших да давам тези две жълтици за братския дом и общежитие.
Изгониха ме без да ми дадат грош. Аз си замълчах, но реших непременно да следя какво ще се случи по-нататък. Мина не мина много време и братското комунално общежитие се разтури. Изгониха ме без причина, само заради женски приумици. Ако бях направил сам барака с тези две жълтици, щях да си разреша сам въпроса със своя собствен дом.
Но аз отидох да питам
преди
това Учителя, когато реших да давам тези две жълтици за братския дом и общежитие.
Учителят ми каза: "Ти чувал ли си, че българите имат една поговорка: "Орташка кобила и вълци не я ядат! " Все някой ортак ще подгони вълкът, дето иска да изяде кобилата". Аз не послушах Учителя, защото не можах да разбера какво иска да ми каже. Но минаха години, аз си построих къща, но пак не послушах Учителя и в нея взе участие и моят шурей, брат на жена ми и сега имам много ядове с него. Попаднах отново на ортаклък.
към текста >>
Минаха години и в тази барака едната стая бе
предадена
на Боян Боев, за да живее в нея и той десетки години живя в нея, работи в нея и там си замина.
" Все някой ортак ще подгони вълкът, дето иска да изяде кобилата". Аз не послушах Учителя, защото не можах да разбера какво иска да ми каже. Но минаха години, аз си построих къща, но пак не послушах Учителя и в нея взе участие и моят шурей, брат на жена ми и сега имам много ядове с него. Попаднах отново на ортаклък. Та урокът се учи до края, урока на непослушанието.
Минаха години и в тази барака едната стая бе
предадена
на Боян Боев, за да живее в нея и той десетки години живя в нея, работи в нея и там си замина.
Другата стая се държеше от Борис Николов и Мария Тодорова, които бяха женени. Но след процеса срещу Братството 1958 г. и след като Боян Боев си замина през 1963 г., общината и нейната служба по жилищно настаняване настани в тази барака да живее едно семейство на Атанас Янчев. Живяха, що живяха в тази барака и дойде 1972 г., когато Изгрева трябваше да бъде разрушен и на негово място да се построят посолствата на СССР. Имаше строителен план и ние, собствениците на места и домове получавахме съобщения от градските власти да представяме документи за собственост.
към текста >>
Имаше строителен план и ние, собствениците на места и домове получавахме съобщения от градските власти да
представяме
документи за собственост.
Минаха години и в тази барака едната стая бе предадена на Боян Боев, за да живее в нея и той десетки години живя в нея, работи в нея и там си замина. Другата стая се държеше от Борис Николов и Мария Тодорова, които бяха женени. Но след процеса срещу Братството 1958 г. и след като Боян Боев си замина през 1963 г., общината и нейната служба по жилищно настаняване настани в тази барака да живее едно семейство на Атанас Янчев. Живяха, що живяха в тази барака и дойде 1972 г., когато Изгрева трябваше да бъде разрушен и на негово място да се построят посолствата на СССР.
Имаше строителен план и ние, собствениците на места и домове получавахме съобщения от градските власти да
представяме
документи за собственост.
Разтичаха се приятелите, всеки вадеше документи и ги представяше на съответната служба. Точно по това време се случи едно необикновено събитие. Тази дървена къща, която бе построена с моите две жълтици и която се знаеше, че е къщата на Борис Николов и която се знаеше също, че е домът на Боян Боев, един хубав ден тя се самозапали и изгоря за броени минути и часове до основи. Изгоря, понеже беше дървена постройка и не можа да бъде спасено нищо от нея. А онзи, който бе настанен в нея, Атанас Янчев, той с жена си отиват на кино, като забравят включения електрически котлон в къщата.
към текста >>
Разтичаха се приятелите, всеки вадеше документи и ги
представяше
на съответната служба.
Другата стая се държеше от Борис Николов и Мария Тодорова, които бяха женени. Но след процеса срещу Братството 1958 г. и след като Боян Боев си замина през 1963 г., общината и нейната служба по жилищно настаняване настани в тази барака да живее едно семейство на Атанас Янчев. Живяха, що живяха в тази барака и дойде 1972 г., когато Изгрева трябваше да бъде разрушен и на негово място да се построят посолствата на СССР. Имаше строителен план и ние, собствениците на места и домове получавахме съобщения от градските власти да представяме документи за собственост.
Разтичаха се приятелите, всеки вадеше документи и ги
представяше
на съответната служба.
Точно по това време се случи едно необикновено събитие. Тази дървена къща, която бе построена с моите две жълтици и която се знаеше, че е къщата на Борис Николов и която се знаеше също, че е домът на Боян Боев, един хубав ден тя се самозапали и изгоря за броени минути и часове до основи. Изгоря, понеже беше дървена постройка и не можа да бъде спасено нищо от нея. А онзи, който бе настанен в нея, Атанас Янчев, той с жена си отиват на кино, като забравят включения електрически котлон в къщата. Къщата се запалва от нажежения котлон и изгорява.
към текста >>
Дори онези, които нямаха
редовни
документи бяха настанени в държавни жилища и властите на много места си затвориха очите към
нередовните
документи, само и само да се отърват от дъновистите, като ги настанят в подходящи държавни жилища с топла вода и парно отопление.
Аз отдавна се бях отказал от тази къща и тя се водеше по документи на Борис Николов заедно с мястото. Къщата изгоря и остана само мястото и заради него Борис Николов получи обезщетение от държавата 300 лв., което се равняваше на три негови пенсии. А по време на процеса и от присъдата срещу него му бе отнета 1/2 идеална част от имуществото му, т.е. от бараката и от мястото му. Ако беше останала бараката цяла заедно с мястото, той щеше да получи най-малко едностаен апартамент.
Дори онези, които нямаха
редовни
документи бяха настанени в държавни жилища и властите на много места си затвориха очите към
нередовните
документи, само и само да се отърват от дъновистите, като ги настанят в подходящи държавни жилища с топла вода и парно отопление.
Това те направиха. И никой днес не може да ги обвинява, че са извършили беззаконие спрямо жителите на Изгрева. Беззаконието, което те извършиха спрямо Изгрева беше от друго естество и друг порядък. За него говорихме. Накрая дойде развръзката с двете мои жълтици, дадени в името на един комунален живот и за построяване на братско общежитие.
към текста >>
Беззаконието, което те извършиха спрямо Изгрева беше от друго естество и друг
порядък
.
от бараката и от мястото му. Ако беше останала бараката цяла заедно с мястото, той щеше да получи най-малко едностаен апартамент. Дори онези, които нямаха редовни документи бяха настанени в държавни жилища и властите на много места си затвориха очите към нередовните документи, само и само да се отърват от дъновистите, като ги настанят в подходящи държавни жилища с топла вода и парно отопление. Това те направиха. И никой днес не може да ги обвинява, че са извършили беззаконие спрямо жителите на Изгрева.
Беззаконието, което те извършиха спрямо Изгрева беше от друго естество и друг
порядък
.
За него говорихме. Накрая дойде развръзката с двете мои жълтици, дадени в името на един комунален живот и за построяване на братско общежитие. Днес Изгревът го няма. Веднъж, на времето Учителят бе казал: "Идеята за комунален живот е Божествена идея и е свалена от Невидимия свят. Човешкото съзнание днес не е готово да я приложи.
към текста >>
88.
73. ДЯДО БЛАГО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990)
,
ТОМ 9
И когато някои сестри слагаха панталон на екскурзия, за него това беше
нередно
нещо.
73. ДЯДО БЛАГО Дядо Благо, и той беше писател, детски писател. Симпатично старче, много симпатично, но знаете ли, той беше малко от морала на по-старите поколения. Например той казваше: „Срамотно е жена да носи панталон".
И когато някои сестри слагаха панталон на екскурзия, за него това беше
нередно
нещо.
Виждате ли в какъв смисъл казвам, от тези порядки. Когато например Учителят видял Мария Тодорова, с панталон я видял и Той казал: „Много хубаво каза й стои панталон". Виждате ли сега, гледане и гледане. Учителят не казва че не й стои хубаво. Не казва нищо.
към текста >>
Пък дядо Благо и най-красиво да стои ще го види че не е
редно
.
Когато например Учителят видял Мария Тодорова, с панталон я видял и Той казал: „Много хубаво каза й стои панталон". Виждате ли сега, гледане и гледане. Учителят не казва че не й стои хубаво. Не казва нищо. Ето, това е.
Пък дядо Благо и най-красиво да стои ще го види че не е
редно
.
Така, в тоя смисъл старите братя и сестри имаха си от порядките на оня свят, както всяко по-възрастно поколение съди младото. Само това е. Не че, не друго е било, но те са свикнали нали на един порядък, новият не могат да го приемат още. А за Учителя, приемаше хората такива каквито са и всякога ще каже нещо хубаво, и за новото, и за това което не е било обичайно за тогава. В.К.: Той е бил детски писател.
към текста >>
Не че, не друго е било, но те са свикнали нали на един
порядък
, новият не могат да го приемат още.
Не казва нищо. Ето, това е. Пък дядо Благо и най-красиво да стои ще го види че не е редно. Така, в тоя смисъл старите братя и сестри имаха си от порядките на оня свят, както всяко по-възрастно поколение съди младото. Само това е.
Не че, не друго е било, но те са свикнали нали на един
порядък
, новият не могат да го приемат още.
А за Учителя, приемаше хората такива каквито са и всякога ще каже нещо хубаво, и за новото, и за това което не е било обичайно за тогава. В.К.: Той е бил детски писател. Е.А.: имаше от него гатанки писани, стихчета писани. Той говореше малко така тъничко, височко. И да Ви кажа нещо което е важно.
към текста >>
Това е едно отношение от по-друг
порядък
.
И когато Учителят си замина, аз не съм чула за другиго да каже: „Аз го обичах! " За него каза: „Аз го обичах! " И двете беседи неделни които държа, той спомена нещо за него в беседите. Каза: „Това бяха две запалени свещи запалени за дядо Благо". Сега казвам Ви каквото съм чула.
Това е едно отношение от по-друг
порядък
.
Значи отношение на Учителят към един човек, който е уважавал и обичал. Той, сам признава че е обичал в другия свят значи по тоя начин, ще говори за него нещо хубаво това са запалените свещи за неговата душа. Дядо Благо беше верен, предан, искрен. Те бяха приятели с Иван Антонов, добри приятели бяха. В.К.: Казаха ми, че той е дал текста на „Братство единство"?
към текста >>
Дядо Благо беше верен,
предан
, искрен.
Каза: „Това бяха две запалени свещи запалени за дядо Благо". Сега казвам Ви каквото съм чула. Това е едно отношение от по-друг порядък. Значи отношение на Учителят към един човек, който е уважавал и обичал. Той, сам признава че е обичал в другия свят значи по тоя начин, ще говори за него нещо хубаво това са запалените свещи за неговата душа.
Дядо Благо беше верен,
предан
, искрен.
Те бяха приятели с Иван Антонов, добри приятели бяха. В.К.: Казаха ми, че той е дал текста на „Братство единство"? Е.А.: Да, но и на други песни. Мисля че и на „Росна капка", на други песни. Учителят му даде мисълта и той в отмерена реч го направи.
към текста >>
89.
104. ВЪТРЕШНИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Учителят каза за човека като
определение
: „Човек има ум, сърце, дух и душа".
Значи, затуй казвам че Школата беше само за учениците. Учителят даде много знания за ученика. Той даде какъв трябва да бъде ученикът, какво е естеството на човека. Оттам почна Учителят и после даде знание за това, даде и методи за това. И методи даде, което е много съществено.
Учителят каза за човека като
определение
: „Човек има ум, сърце, дух и душа".
Но за Школата каза: „Няма мъже и жени в Школата. В Школата има само души и ученици". По този начин Той вече посочи, определи посоката на ученика, къде да се движи. Това вече на Него му налагаше определена посока на ученика. Ако той не трябва да гледа на съучениците си като полюси.
към текста >>
По този начин Той вече посочи,
определи
посоката на ученика, къде да се движи.
Оттам почна Учителят и после даде знание за това, даде и методи за това. И методи даде, което е много съществено. Учителят каза за човека като определение: „Човек има ум, сърце, дух и душа". Но за Школата каза: „Няма мъже и жени в Школата. В Школата има само души и ученици".
По този начин Той вече посочи,
определи
посоката на ученика, къде да се движи.
Това вече на Него му налагаше определена посока на ученика. Ако той не трябва да гледа на съучениците си като полюси. Това е едно много по-високо съзнание, което се изисква от ученика. Той Го даде в Младежкия клас това. Това изискване беше от младежите, там каза това.
към текста >>
Това вече на Него му налагаше
определена
посока на ученика.
И методи даде, което е много съществено. Учителят каза за човека като определение: „Човек има ум, сърце, дух и душа". Но за Школата каза: „Няма мъже и жени в Школата. В Школата има само души и ученици". По този начин Той вече посочи, определи посоката на ученика, къде да се движи.
Това вече на Него му налагаше
определена
посока на ученика.
Ако той не трябва да гледа на съучениците си като полюси. Това е едно много по-високо съзнание, което се изисква от ученика. Той Го даде в Младежкия клас това. Това изискване беше от младежите, там каза това. Знаете ли, че тогава имаше хора, помня сестра Мария Тодорова, казва пред един брат, че тука няма мъже и жени, тука са души.
към текста >>
Знаете ли, че тогава имаше хора, помня сестра Мария Тодорова, казва
пред
един брат, че тука няма мъже и жени, тука са души.
Това вече на Него му налагаше определена посока на ученика. Ако той не трябва да гледа на съучениците си като полюси. Това е едно много по-високо съзнание, което се изисква от ученика. Той Го даде в Младежкия клас това. Това изискване беше от младежите, там каза това.
Знаете ли, че тогава имаше хора, помня сестра Мария Тодорова, казва
пред
един брат, че тука няма мъже и жени, тука са души.
И братът пред когото го беше казала протестира: „А, как да няма мъже и жени", защото в неговото съзнание този образ съществува. Той впоследствие се ожени. Мария, макар че се ожени, но тя в това отношение държеше ученическо съзнание, което й прави така чест, тя много държеше на това, Мария Тодорова. Тя в цялата си дейност е желаела да бъде ученик. И сега колко е постигнала, какво е работила, това друг ще прецени.
към текста >>
И братът
пред
когото го беше казала протестира: „А, как да няма мъже и жени", защото в неговото съзнание този образ съществува.
Ако той не трябва да гледа на съучениците си като полюси. Това е едно много по-високо съзнание, което се изисква от ученика. Той Го даде в Младежкия клас това. Това изискване беше от младежите, там каза това. Знаете ли, че тогава имаше хора, помня сестра Мария Тодорова, казва пред един брат, че тука няма мъже и жени, тука са души.
И братът
пред
когото го беше казала протестира: „А, как да няма мъже и жени", защото в неговото съзнание този образ съществува.
Той впоследствие се ожени. Мария, макар че се ожени, но тя в това отношение държеше ученическо съзнание, което й прави така чест, тя много държеше на това, Мария Тодорова. Тя в цялата си дейност е желаела да бъде ученик. И сега колко е постигнала, какво е работила, това друг ще прецени. Учителят преценява постъпките на ученика.
към текста >>
Всеки излезе от една
среда
с възпитанието, което е получил в семейството, в обществото
сред
което е живял, народът,
сред
който е живял.
И сега колко е постигнала, какво е работила, това друг ще прецени. Учителят преценява постъпките на ученика. Но тя се е старала. Затуй като свидетел, като нейна съкласница мога да го кажа, защото съм виждала навсякъде това в стремежа й. Дойдохме при Учителя, такива каквито бяхме.
Всеки излезе от една
среда
с възпитанието, което е получил в семейството, в обществото
сред
което е живял, народът,
сред
който е живял.
Ние носихме в себе си всичкото това което светът го има. Знанието, което Учителят го донесе беше от съвсем друг порядък. То беше знание, Той говореше за душата. А в света приемат, че има душа, ама така, някак проблематично. То не е така реално, както Учителят го говореше.
към текста >>
Знанието, което Учителят го донесе беше от съвсем друг
порядък
.
Но тя се е старала. Затуй като свидетел, като нейна съкласница мога да го кажа, защото съм виждала навсякъде това в стремежа й. Дойдохме при Учителя, такива каквито бяхме. Всеки излезе от една среда с възпитанието, което е получил в семейството, в обществото сред което е живял, народът, сред който е живял. Ние носихме в себе си всичкото това което светът го има.
Знанието, което Учителят го донесе беше от съвсем друг
порядък
.
То беше знание, Той говореше за душата. А в света приемат, че има душа, ама така, някак проблематично. То не е така реално, както Учителят го говореше. Всеки един от нас се натъкваше на изказванията на Учителя. И светлината която даваше за ученика осветяваше нашия вътрешен живот.
към текста >>
И знанието, което Учителят даваше в Школата на учениците беше от такъв
порядък
, че Той променяше нашата насока на живота.
Казвам, че какво е то туй, защото аз не съм познавала себе си, аз не съм виждала възможностите си, нали като характер. Аз никога не знаех, ние нали говорим за контролиране. Учителят говори за контрол. Ама аз не бях се анализирала, не бях правила контрол. Това беше съвсем ново нещо.
И знанието, което Учителят даваше в Школата на учениците беше от такъв
порядък
, че Той променяше нашата насока на живота.
Ние вече не можехме да вървим по старому. Трябваше всеки един от нас да се нагажда, ако иска да следва, защото ние желаехме да следваме тоя път. Значи трябваше да работи върху това у себе си, така да насочва мисли, чувства, че малко от малко да отговаря на тия изисквания и в този процес всеки един от нас се сблъска с много трудности в себе си. И всичките трудности бяха вътрешни. Те не бяха външни.
към текста >>
Разбира се всеки е минавал през борби и трудности, но останахме и слушахме
редовно
, защото това нещо ни хранеше.
Даже след 4-5 години в Школата между младите настъпи един отлив. Защото нали работиш, правиш опити пък нямаш резултати. И у някои настъпи обезсърчение и даже се поотделиха от Школата, престанаха да идват, ожениха се. Имаше и такова явление. Другите останахме, слушахме.
Разбира се всеки е минавал през борби и трудности, но останахме и слушахме
редовно
, защото това нещо ни хранеше.
Това нещо ни даваше подтик и ни осмисляше живота. Сега ние, които останахме при Учителя, образа, който Той създаваше за ученика и го вдъхновяваше, и всеки един от нас желаеше да го реализира. Друг е въпросът какво сме постигнали. Но ние имахме желание да го реализираме. И ние се стремяхме още от най-ранните години, когато ни се струваше, че е много лесно, но после когато се сблъскахме с известни прояви нали, да речем с лични чувства в себе си.
към текста >>
Той така
определяше
, диамантена воля.
Много неподатливо нещо са мислите, много бързо, много така неусетно минават. За да бъде човек силен там, той трябва да има непрекъснат контрол и будно съзнание, но изработването на будното съзнание, за което пак Учителя ни е говорил е много труден процес. Защото светлата мисъл е едното указание. Чисто сърце трябва казва Учителя, другият жалон е чисто сърце. А третото е диамантена воля.
Той така
определяше
, диамантена воля.
Значи като реши човек нещо да го направи. Чистото сърце. Чистото сърце е хубаво нещо, но толкова желания има човек в себе си, толкова, че много мъчно е да се справи. Да речем, хайде сега да говорим за желанията. Има желания да речем, както хората, ние още не бяхме изчистили сърцето си, не го знаехме.
към текста >>
То е от друг
порядък
и ако рече човек да го включи така в тези рамки, то ще стане, ще го ограничим, и нещо друго ще се получи, не това, което е Словото на Учителя.
А пък Учителят непрекъснато даваше знание за това, как да става. Като сте чели беседите вие виждате това знание, че е давано. Интересно, че Учителят не даде това знание в една система. Той не го изложи: Първо, второ, трето, в точки както прави светът, защото това нещо не може да се изложи така. В никой случай.
То е от друг
порядък
и ако рече човек да го включи така в тези рамки, то ще стане, ще го ограничим, и нещо друго ще се получи, не това, което е Словото на Учителя.
Щото Словото на Учителя е свободно. Той го излива тъй както тече у Него. Ние го възприемаме тъй както може всеки един от нас. Ако беше в рамки, ние щяхме така да се държим както учим уроците си. А тука не можеше така и оттам имаше една трудност, защото ние трябваше, всеки един от нас трябва да намери пътеката, за да достигне до реализирането на това Слово.
към текста >>
" Аз рекох: „Учителю, ама съвсем другояче ми беше
предадена
работата".
Те са нали първата раса, изостанали души, те казва правят всички скандали между хората. Но един човек който проявява кавгаджийски духове в себе си, той се ортачва с тях, той е съгласен в дадения момент те да се проявят с него. Съзнателно или несъзнателно той си е дал съгласието. Щом е съзнателно, той пак ще пострада, пак ще си плати за несъзнателното. Даже веднъж Учителят ми каза: „Ти защо така постъпи?
" Аз рекох: „Учителю, ама съвсем другояче ми беше
предадена
работата".
То каза: „Е, и на тебе ще го направят без да знаят". Ти си направила пакост на едно същество без да знаеш, но и на тебе ще направят същата пакост без да знаеш. Значи тука действува кармичният закон, нали. И за да се освободим от кармичния закон, пак Любовта ще ни освободи. Няма друга сила в света, която може да се справи с кармичния закон.
към текста >>
90.
105. ОКУЛТНИ ОПИТИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
И през цялото време съм следяла мисълта си, да не ми се породи лоша завист, щото ще се изложа
пред
Учителя. Разбирате!
Е.А.: Вижте какво Учителят казваше и друго, може да го е правил това, но то е вече опит, който е правил. Аз съм забелязвала, някои неща е правил между нас трите стенографки. Той нямаше еднакви отношения към трите ни. И това можеше да породи нали ревност, завист, да, но да ви кажа „Слава Богу", аз за себе си мога да кажа, че когато съм имала случаи такива опити съм се справяла. Един път, аз понеже умеех така да шия, Савка пожела нещо да си ушие, две престилки да си ушие и Учителят не купи нито на Паша, нито на мене, само на нея купи, и аз ги уших.
И през цялото време съм следяла мисълта си, да не ми се породи лоша завист, щото ще се изложа
пред
Учителя. Разбирате!
Щото имах вече това съзнание и разбиране, та когато сме бивали заедно, аз там съм била много будна, по будна като сме били заедно. Впоследствие другаде съм бъркала, не съм била така будна, но там съм била будна, щото Той идваше много често при нас и аз щях да видя недоволството, ако бях направила така. И после мислех си, че Той нарочно прави така, за да ме изпита и не исках да не издържа изпита си. Това е било, но иначе Той казваше и друго нещо: „В Школата на Питагора учениците престоявали 2-3 години като оглашени, не били приемани в Школата, но другите ученици били излагани на подигравки, новите ученици, кадидатите за ученици били излагани на подигравките и грубата обхода на другите ученици". Сега казва, няма да бъде така в Школата, естествени ще бъдат тези изпити.
към текста >>
И Той най-
напред
каза: „Няма никому да я пращате и за нея няма да говорите", то беше по друга причина.
В.К.: Разказваха ми, че в някои случаи Учителят държал много строги беседи, пък в други случаи не е позволявал да се стенографират. Е.А.: Имаше строги беседи, имаше, но Той не е позволил, доколкото си спомням само на две беседи. Едната беше в салона на ул. „Оборище" 14, а другата доколкото си спомням беше на Рила, не собствено тя беше последната беседа от 1932 год. от рилските беседи.
И Той най-
напред
каза: „Няма никому да я пращате и за нея няма да говорите", то беше по друга причина.
Учителят казваше: „Когато чуете нещо в Словото, задръжте го в себе си, веднага не отивайте да го казвате на другите какво ви е говорил Учителят, за да може това Слово да подействува във вас, пък вие да се ползвате от опитността която имате. А не да бъдете като грамофонни плочи. Учителят казал нещо и вие гледате веднага да го предадете". Щото човек когато веднага изнася знанието, той някак като че ли се освобождава, губи, да. Като че ли иска да, от това знание го дава.
към текста >>
Учителят казал нещо и вие гледате веднага да го
предадете
".
„Оборище" 14, а другата доколкото си спомням беше на Рила, не собствено тя беше последната беседа от 1932 год. от рилските беседи. И Той най-напред каза: „Няма никому да я пращате и за нея няма да говорите", то беше по друга причина. Учителят казваше: „Когато чуете нещо в Словото, задръжте го в себе си, веднага не отивайте да го казвате на другите какво ви е говорил Учителят, за да може това Слово да подействува във вас, пък вие да се ползвате от опитността която имате. А не да бъдете като грамофонни плочи.
Учителят казал нещо и вие гледате веднага да го
предадете
".
Щото човек когато веднага изнася знанието, той някак като че ли се освобождава, губи, да. Като че ли иска да, от това знание го дава. А така, иначе строги беседи е имало, но строгите беседи бяха само за едно осъзнаване на учениците. Учителят го правеше това от време на време, правеше 2-3 пъти в годината. Даже веднъж аз Му казах, в последните години беше.
към текста >>
Едната беше тука около 22 март,
преди
или след 22 март беше.
Даже веднъж аз Му казах, в последните години беше. Викам: „Учителю, в началото Вие държахте по няколко строги беседи в годината". Той знаете ли какво ми каза: „Забелязала ли си това? По кое време? " Аз Му казах по кое време ги държи.
Едната беше тука около 22 март,
преди
или след 22 март беше.
Една строга беседа. После една през юни, често пъти през юни беше. Друга по събора и чак към Коледа. Някога преди Коледа беше така строга. По тези периоди ги държеше.
към текста >>
Някога
преди
Коледа беше така строга.
" Аз Му казах по кое време ги държи. Едната беше тука около 22 март, преди или след 22 март беше. Една строга беседа. После една през юни, често пъти през юни беше. Друга по събора и чак към Коледа.
Някога
преди
Коледа беше така строга.
По тези периоди ги държеше. В.К.: Вие стенографирахте ли ги? Е.А.: Стенографирахме ги, но при преработката нищо лично не оставаше. Учителят е казал на Паша, да ги омекоти тези неща, да ги предаде в мека форма. Не така строго както ги е казал.
към текста >>
Учителят е казал на Паша, да ги омекоти тези неща, да ги
предаде
в мека форма.
Друга по събора и чак към Коледа. Някога преди Коледа беше така строга. По тези периоди ги държеше. В.К.: Вие стенографирахте ли ги? Е.А.: Стенографирахме ги, но при преработката нищо лично не оставаше.
Учителят е казал на Паша, да ги омекоти тези неща, да ги
предаде
в мека форма.
Не така строго както ги е казал. И аз после Му казах, а пък сега казвам: „Учителю, почвате да говорите строго и изведнъж почвате пак меко да говорите". Имало е случай. Заговори строго и аз очаквам, че строга лекция ще бъде, но Той омекотяваше. В последните години не говореше така строго.
към текста >>
Например станало някакво събитие и ние сме събрани около него
пред
салона или в салона, на групички, както вън от часовете на беседите.
Той трябва да направи нещо, което не Му е в естеството да направи, а това значи сам Той да страда и да се измъчва. За Учителя беше по-лесно да търпи, по-лесно беше да говори меко, по-лесно беше да не вижда погрешките ни. Всичко това положително, което го правеше беше по-лесно. Аз съм се учудвала на Неговото търпение. Той никога, като му каже някой нещо, нямаше да каже, аз го зная това.
Например станало някакво събитие и ние сме събрани около него
пред
салона или в салона, на групички, както вън от часовете на беседите.
Дойде някой разкаже го. Учителят го изслуша. Дойде втори. И той почва да разказва. Учителят и него изслушва.
към текста >>
След това онзи човек, значи не е бил излязъл, той
пред
него му ги дал.
И когато си излиза този, който казва нямам да ти давам брат Ради иска да приложи едно правило, да изправиш погрешката. И казва на продавача: „Виж, на този човек, аз имам да му давам 20 лв. ето ти, аз ти ги давам вместо него да ги върна, на теб ти ги давам". „Ами, имаш да му даваш ти! " Той не повярвал, щото познава брат Ради като честен човек и той не допуска, но взел парите.
След това онзи човек, значи не е бил излязъл, той
пред
него му ги дал.
Върви по пазара брат Ради и онзи го среща, и казва: „Ти казва даде 20 лв. за мене, а пък ти си беден човек, що ще даваш за мене пари, на ти ги тези 20 лв." След това като отива брат Ради, при бакалина и той му казва: „Какво казва ще ми плащаш за оня вагабонтин парите, на ти ги". Връща му парите. „Абе той ми ги върна, срещнах го". „Не, не".
към текста >>
Той е нечестен, той е такъв, той е онакъв и т.н., та моралът, правилата, които Учителят ни даде са от друг мащаб, от друг
порядък
и затова и нашият живот от Словото на Учителя трябва да вземе абсолютна нова насока.
Тези, които ги даде и единият, и другият му ги върна. Та сега, ето едно приложение на учението, което дава един много хубав резултат, да изплатиш погрешката на другите. И Учителят казваше: „Затуй когато даваш пари на някого, на брата си специално, ще му ги дадеш и няма да мислиш да ти ги върне. Ако ти ги върне, добре. Но ако не ти ги върне, няма да повдигаш въпроса, защото споровете за такива неща стават".
Той е нечестен, той е такъв, той е онакъв и т.н., та моралът, правилата, които Учителят ни даде са от друг мащаб, от друг
порядък
и затова и нашият живот от Словото на Учителя трябва да вземе абсолютна нова насока.
Всеки един от нас трябва да изправи живота си, да се обърне в друга посока, защото не можеме да живееме по старому и да сме ученици. Учителят казва: „Ученикът трябва да се обновява всеки ден. Нова мисъл, светла мисъл и добро благородно чувство да придобива. Ако всеки един от нас придобива това и работи така, разбира се че ще станем нови хора и друго нещо ще добиеме в живота си, но и това ще стане. Защото всеки, който е тръгнал в този път, толкова хубави неща има от приложението, което е добил и толкова радост имал от придобивките, които е направил, макар и микроскопически да са, че той никога няма да се откаже да не върви в тоя път.
към текста >>
91.
106. БРАКЪТ В ШКОЛАТА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Но моите родители нямаха тази възможност и така само това нещо като се
представи
, само затова отидох да питам.
Даже след това имаше едно момче искаше да се жени за мене, отидох да Го питам, нали, но Той ми постави така въпроса, че не ми отговори. Аз Му разказах случката. Бащата беше състоятелен човек и много ме харесал мене за снаха, и казал, ако се ожени това момиче за тебе, ще ви пратя да следвате във Франция, да учите, за мен беше мечта това. Аз бях студентка първа година. Много исках да отида в чужда страна да науча език, да видя нрави други разбирате нали, така за култура исках да отида.
Но моите родители нямаха тази възможност и така само това нещо като се
представи
, само затова отидох да питам.
Не че защото харесвах мъжът и жената, които са се оженили, че и аз да се оженя. И казах на Учителя и Той каза: „ Има два вида брак. Тези, които са женени се обичат, са женени за небето. Може да са женени на земята, това е вече брак, женени са на небето и на земята. А пък има, които са женени на земята, не са женени на небето".
към текста >>
Това е качество на Величина от друг
порядък
, много по-висш.
Казвам, кой е Той че да ги вика? Аз бях нова в учението и се чудех, че може такова нещо да каже. И наистина Той прие всички такива каквито бяхме и ни изтърпя до края с всичките наши недостатъци, пак такива каквито бяхме. Сега, какъв е Той, всеки нека сам да си вади извода от това, което Той го каза между нас. Това е качество не на човек.
Това е качество на Величина от друг
порядък
, много по-висш.
Учителят в методите, които ни даваше, пак нещо което ми е обърнало внимание беше това, че Той ни казваше: „Ще бъдете безпощадни към нисшето у вас". За нищо друго не е употребил тази дума, но по отношение на нисшата природа която носим - животинска и човешка, беше така: „Безпощадни ще бъдете към това. И когато решите нещо да правите, нали да постигнете, ако трябва да речем един недъг да извадите от себе си, ще го изтръгнете с корените и колкото да ви боли, направете го отведнъж, смело и решително". То е пак един метод нали, как да постъпим с тези неща подсъзнателни, съзнателни даже, които носим в себе си от миналото. Не знам, това не е лесен метод, това е все пак за силни хора, може би някои да са го правили.
към текста >>
Това показва каква светлина имаше Той, за да може всички тези неща да ги види и да ни ги
предаде
в такива ярки образи.
Не можеш отведнъж да го скъсаш, та аз правих опит да го скъсам отведнъж. И наистина конец по конец аз успях да преодолея това нещо. Накрая се справих. Тъй че в това отношение Той беше така виртуоз с методите, които ни даваше и образите, които ги даваше брат. Образите Му са така удивителни защото те изразяват реалността.
Това показва каква светлина имаше Той, за да може всички тези неща да ги види и да ни ги
предаде
в такива ярки образи.
Аз и одеве споменах, че най-високият връх, до който Учителят издигна съзнанието ни е Любовта към Бога. Нали той е най-високият връх да ви кажа, когато на мене ми е говорил за решаването на моите лични въпроси, всякога е обръщал това: „Любов към Бога". Значи да оправи човек съзнанието си с цялото си същество към Бога и тогава той ще има силата да се справи с тези задачи. Иначе той не може с обикновени сили да преодолее това. Трябва да протече от Божествения свят някаква велика Сила каквато е Любовта, за която Учителят казваше, че тя е космическо течение Любовта, значи трябва така от тая сила да дойде, един лъч ли, една искра ли, да те запали или пък да те повлече в това течение, за да можеш да се освободиш.
към текста >>
92.
127. ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ИЗГРЕВА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Даже още в самото начало, когато Учителят каза на Паша да отида учителка, аз я попитах, когато
преди
да тръгна, ще ме приеме ли Учителят?
И аз отидох учителка и първите месеци ми бяха много тежки. Случваше се, че като излеза от учителската стая, докато отида до класната стая да ми потекат сълзите. Така вътрешно бях напрегната и такава мъка чувствах. През цялото време, докато бях първите месеци в Макоцево, много тежко преживях тези си дни. В този период аз преоцених целият си живот, какво искам в живота и после аз се обърнах вътрешно към Учителя и оттогава нещата взеха друг обрат.
Даже още в самото начало, когато Учителят каза на Паша да отида учителка, аз я попитах, когато
преди
да тръгна, ще ме приеме ли Учителят?
Той ме прие, каза да отида. Аз отидох и Той от вратата ме подбра да ми се кара за Лулчев. То беше право това, защото аз трябваше да Му кажа, че не съм съгласна с това поведение на Лулчев. Аз не исках да говоря лошо и за него и затуй така премълчавах, но когато Той ми се кара доста строго, аз само мислено съм Му възразявала тогава, а не гласно. И накрая Учителят с много мекота ме изпрати, с много кротост, даже и обич почувствах.
към текста >>
Сега
представи
си Учителят ме покани не да бъда учителка.
С раницата пълна с масло. Оттам взимах прясно масло и всякога носех една бучица на Учителя, една на Савка и Паша, една на стола, една на Любомир, на баща ми носех винаги и така, аз от Макоцево бях една учителка, която им правеше алъш-вериша. Като тръгнех носех много. Е първите години, месеци като отидох, понеже аз имах чувството, че Учителят ме е изгонил и останах така с едно много голямо обезсърчаване, защото чувствах се изгонена от Учителя. Сега, Той не гонеше мене в случая, Той гонеше тези криви мисли, които ми са в главата, които бяха турнати, но аз в този момент не можех така да различа всичко това, както сега го различавам и затова страдах много.
Сега
представи
си Учителят ме покани не да бъда учителка.
Аз когато свърших университет отивам при Учителя и казвам: „Учителю, сега какво ще ми кажете, аз завърших университет, взех си стажантският изпит, трябва да работя. Какво трябва да правя? " А Той ми каза: „Ех, като отидеш учителка ще имаш един хляб, и ние ще ти го дадеме". И аз разбрах, и аз останах, зарадвах се, това беше уговорката ми с Учителя. Знам, че един хляб ще ми даде и вярно е това, че аз никога не останах без хляб.
към текста >>
Преди
да ме прати Учителя учителка, прати в „Парахода" една голяма такава продълговата чиния пълна с грозде, май памид беше, така от този цвят грозде, черно.
Значи пак за Учителя ме приемат нали и аз приемам това, че Учителят го прави. Той ми обеща нали хляба, а под хляб се разбира съществените нужди. Нали хляб, жилище и подслон да има човек. Имах го и както го виждаш имам го, както Той го обеща, така, че Той си удържа думата. Сега и аз трябва да си удържа само.
Преди
да ме прати Учителя учителка, прати в „Парахода" една голяма такава продълговата чиния пълна с грозде, май памид беше, така от този цвят грозде, черно.
И в него две хубави големи круши. Когато видях това нали кой го донесе, един приятел го донесе в „Парахода" и когато го видях, аз видях един символичен език, че мене не ме искат в „Парахода" и ме изключват. Вместо три круши за трите му стенографки, имаше само две круши. Ама вече ми беше казано, че да отида учителка. И това така ме нарани, така много тежко ми стана.
към текста >>
И
преди
да реша това и какво да направя отидох при Учителя и казвам: „Сега Учителю мен ме уволниха, аз оставам тука, аз мога да отида в града да си намеря някаква работа, пък ако кажете Вие да остана тука както бях
преди
, ще остана.
И така правех. Даже работих при Славчо веднъж десетина дни, ама вече работих, за да изкарам пари за хляб. Не знам как се случи, той забрави да ми плати и аз тогава се видях принудена, че трябва да си реша въпроса за работата. Като стенографка и като машинописка аз можех да постъпя на работа в някое бюро търговско. Та не мислех да вземам държавна работа, а частна работа.
И
преди
да реша това и какво да направя отидох при Учителя и казвам: „Сега Учителю мен ме уволниха, аз оставам тука, аз мога да отида в града да си намеря някаква работа, пък ако кажете Вие да остана тука както бях
преди
, ще остана.
Още повече казвам 1/3 от беседите не са дешифрирани и каквото кажете, аз съм готова и едното, и другото да направя". Той като помисли малко каза: „Остани тука! " И въпроса беше решен. Аз останах и дешифрирах, да. Аз обещах да дешифрирам всичко, което не е свършено.
към текста >>
Аз успях да ги издиктувам и всичко да
предам
в
порядък
.
Той като помисли малко каза: „Остани тука! " И въпроса беше решен. Аз останах и дешифрирах, да. Аз обещах да дешифрирам всичко, което не е свършено. И Слава на Бога, че успях да го направя, за което се радвам, защото след като си замина Савка, Паша, бяха останали над 500 беседи недовършени.
Аз успях да ги издиктувам и всичко да
предам
в
порядък
.
Благодаря затова, че успях да свърша тази работа. Аз обещах на Учителя, че ще свърша тази работа. И я свърших навреме и ги предадох на съхранение.
към текста >>
И я свърших навреме и ги
предадох
на съхранение.
Аз обещах да дешифрирам всичко, което не е свършено. И Слава на Бога, че успях да го направя, за което се радвам, защото след като си замина Савка, Паша, бяха останали над 500 беседи недовършени. Аз успях да ги издиктувам и всичко да предам в порядък. Благодаря затова, че успях да свърша тази работа. Аз обещах на Учителя, че ще свърша тази работа.
И я свърших навреме и ги
предадох
на съхранение.
към текста >>
93.
152. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СЛЕД ПОБОЯ 1936 ГОДИНА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: А-ах, виж Учителят казва на Лулчев: „Кажи на Царя, когото иска да постави за министър-
председател
, но само не Цанков!
В.К.: Сега си спомням, че вие ми разказахте, че тогава Цанков трябвало да бъде назначен министър ли какво, що и как? Е.А.: Не, не Цанков по-рано беше министър. Но като беше министър, той беше против Учителя и против Лулчев разбира се. И чакай как беше сега там работата? В.К.: Те трябвало да назначат някого, а Учителят казал: „Всякакъв друг министър да назначиш, но не и Цанков".
Е.А.: А-ах, виж Учителят казва на Лулчев: „Кажи на Царя, когото иска да постави за министър-
председател
, но само не Цанков!
" Е сега това нещо. ако го е казал пред другите и то е отишло до Цанков, не е ли виновен Лулчев? Това е логиката, мойта логика е това, да. Аз затуй него го държа отговорен за тая работа. За побоя.
към текста >>
ако го е казал
пред
другите и то е отишло до Цанков, не е ли виновен Лулчев?
Но като беше министър, той беше против Учителя и против Лулчев разбира се. И чакай как беше сега там работата? В.К.: Те трябвало да назначат някого, а Учителят казал: „Всякакъв друг министър да назначиш, но не и Цанков". Е.А.: А-ах, виж Учителят казва на Лулчев: „Кажи на Царя, когото иска да постави за министър-председател, но само не Цанков! " Е сега това нещо.
ако го е казал
пред
другите и то е отишло до Цанков, не е ли виновен Лулчев?
Това е логиката, мойта логика е това, да. Аз затуй него го държа отговорен за тая работа. За побоя. В.К.: И те вече изпращат побойници. Е.А.: Ами пратиха един такъв бивш офицер, на Гради началник - поручик някакъв и пратиха го, и той отива долу, най-напред в долната стая с ръка удря стъклото, но то е доста здраво, наранил си само ръката и после разбрал, че никой не се обажда отвътре и затуй не отива.
към текста >>
Е.А.: Ами пратиха един такъв бивш офицер, на Гради началник - поручик някакъв и пратиха го, и той отива долу, най-
напред
в долната стая с ръка удря стъклото, но то е доста здраво, наранил си само ръката и после разбрал, че никой не се обажда отвътре и затуй не отива.
ако го е казал пред другите и то е отишло до Цанков, не е ли виновен Лулчев? Това е логиката, мойта логика е това, да. Аз затуй него го държа отговорен за тая работа. За побоя. В.К.: И те вече изпращат побойници.
Е.А.: Ами пратиха един такъв бивш офицер, на Гради началник - поручик някакъв и пратиха го, и той отива долу, най-
напред
в долната стая с ръка удря стъклото, но то е доста здраво, наранил си само ръката и после разбрал, че никой не се обажда отвътре и затуй не отива.
Отива в салона и там вижда Учителя, там е бил този братът-цигуларят Иван Кавалджиев. Само той е бил. А вънка на двора са Йордан-шофьора и още един брат, от неговите момчетии там, които бяха и когато виждат, че се нахвърля този да бие Учителя, те тичат да викат Лулчев, а не отиват да спрат тоя човек, че да го хванат двама мъже да го смелят малко. В.К.: И после какво става? Е.А.: И после една сестра почва да вика, тази, която там живееше - Козарева, да.
към текста >>
Като отидохме
пред
салона бе Учителя, сериозно лице, тука по дрехата Му кръв.
В.К.: И после какво става? Е.А.: И после една сестра почва да вика, тази, която там живееше - Козарева, да. Тя почва да вика, изтича при нас: „Елате, че бият Учителя! " И ние вече, и трите изкочихме отведнъж вънка, и то беше един хубав следобед, слънчев, топъл, много хубав. И отидохме.
Като отидохме
пред
салона бе Учителя, сериозно лице, тука по дрехата Му кръв.
В.К.: Тя тази кръв е от онзи, който е пробил стъклото. Е.А.: Аз даже се чудих, абе откъде е тази кръв? После разбрах. И затуй смятам, че ми е дал Учителят на мене да изпера окървавената риза. Защо ще го даде на мене?
към текста >>
Разбираш ли, това са аджамийски работи
според
мене.
Той един ли е бил или двама? Е.А.: Един. И той като го хващат водят го при Учителя, да иска извинение. Ами затова ли ще го викаш? Ще го сгънеш здравата, да каже кой го е пратил и защо го е пратил.
Разбираш ли, това са аджамийски работи
според
мене.
Аз се чудя на глупостта на Лулчев за този случай. Когато има такъв личен приятел, който е началник на полицията. Значи той във власт му е, да си каже майчиното мляко, нали? Има начини. А той?
към текста >>
Но винаги излизаше
пред
палатката си, там имаше този стол, такъв плетен стол.
Но Той залиташе като вървеше. Но никога не падна. В.К.: Двигателният апарат на дясната ръка и десния крак, половината тяло е парализирано. Сега и след като се качихте горе на Рила? Е.А.: Като се качихме горе на Рила, Той си стоеше в палатката повече.
Но винаги излизаше
пред
палатката си, там имаше този стол, такъв плетен стол.
Там сядаше, аз Му слагах, те не разбраха, че са мои одеала, иначе щяха да ги направят 20 едно до друго, за да бъде тяхното отгоре одеало. В.К.: Тяхното отгоре над другите? Е.А.: Не, ама не разбраха, че те мислеха, че са одеала на Учителя. И затова останаха така. Аз имах един козяк.
към текста >>
В.К.: И Той излизаше, така седеше
пред
палатката, така ли?
Аз имах един козяк. Слагах го него. След това слагах едно синьо одеало и така. Те не знаеха чие е, пък какво от това, сега все на някого дрехите ще бъдат там. Разбира се, че аз ще се погрижа за моите дрехи и да ги съхранявам.
В.К.: И Той излизаше, така седеше
пред
палатката, така ли?
Е.А.: Седеше на стола пред палатката. В.К.: Но не говореше. Е.А.: Всичко се интересуваше какво става, кой дохожда, инитересуваше се за живота на целия лагер. В.К.: Но на онзи етап Той не можа да говори и не можеше да се движи. Е.А.: Пак говореше.
към текста >>
Е.А.: Седеше на стола
пред
палатката.
Слагах го него. След това слагах едно синьо одеало и така. Те не знаеха чие е, пък какво от това, сега все на някого дрехите ще бъдат там. Разбира се, че аз ще се погрижа за моите дрехи и да ги съхранявам. В.К.: И Той излизаше, така седеше пред палатката, така ли?
Е.А.: Седеше на стола
пред
палатката.
В.К.: Но не говореше. Е.А.: Всичко се интересуваше какво става, кой дохожда, инитересуваше се за живота на целия лагер. В.К.: Но на онзи етап Той не можа да говори и не можеше да се движи. Е.А.: Пак говореше. Не беше съвсем така, но по-мъчно.
към текста >>
Два дни
преди
да тръгнеме.
Колко време изкара така? Е.А.: Един месец. И изведнъж оздравя. Знаеш ли какво? Беше много хубав ден.
Два дни
преди
да тръгнеме.
Излезе Учителят, сложил си шапката, сложил си обувките и бастуна, и излиза пред нас там, дето бяхме ние. Пък ние имахме две палатки. Една за мен и за Паша, и другата беше Савкина. И Учителят излиза и ние се радваме, че Учителят излиза и това, и Той каза, че ще отиде на изворчето. И ние се радвахме, че значи проходи.
към текста >>
Излезе Учителят, сложил си шапката, сложил си обувките и бастуна, и излиза
пред
нас там, дето бяхме ние.
Е.А.: Един месец. И изведнъж оздравя. Знаеш ли какво? Беше много хубав ден. Два дни преди да тръгнеме.
Излезе Учителят, сложил си шапката, сложил си обувките и бастуна, и излиза
пред
нас там, дето бяхме ние.
Пък ние имахме две палатки. Една за мен и за Паша, и другата беше Савкина. И Учителят излиза и ние се радваме, че Учителят излиза и това, и Той каза, че ще отиде на изворчето. И ние се радвахме, че значи проходи. И наистина отведнъж, за един месец.
към текста >>
Е.А.: Мисля, че беше в
средата
на август.
Един богат събор стана. Щото всички като знаеха, че Учителят е бил в това състояние и много народ дойде на него събор. В.К.: Хем да го видят, хем да го чуят. Е.А.: Да Го видят и да Го чуят, че е здрав, че говори, че е разположен, че не е вече болен, да не повтарям. В.К.: И съборът се състоя през август.
Е.А.: Мисля, че беше в
средата
на август.
Една седмица събор, както си беше. Бяха дошли от провинцията, бяха си сложили палатки вън от нашия салон, така встрани. Нали видя така в снимките, където са си правили палатките. Помен нямаше от това, което беше. В.К.: Сега Той като се върна държа една лекция.
към текста >>
Нареждаме да е всичко в
ред
,
порядък
, преметено, пречистено, опрано, изчистено, така това.
Да, на Нова година почна. В.К.: Чувал съм, че на Нова година е държал така по-особени сказки, лекции. Как ставаше посрещането на една Нова година? В очакването на една Нова година? Е.А.: На Новата година подреждаме, почистваме повечко, изчистваме, както всеки дом си чисти човек, така и Братското го чистим.
Нареждаме да е всичко в
ред
,
порядък
, преметено, пречистено, опрано, изчистено, така това.
Както въобще българинът си почиства дома. В.К.: И вие се събирахте вечерно време, срещу Нова година. Е.А.: Срещу Нова година не всякога сме били. Може да сме били на вечеря, но, ако на другия ден имаме клас, 10 часа свършваме, за да можем сутринта да станем, да си дойдем на клас. В.К.: А иначе чакахте ли Нова година с Учителя да стане 12 часа?
към текста >>
Забележка на
редактора
:
Според
писаното с почерка на стенографката Савка Керемидчиева в едно нейно тефтерче са отбелязани следните дати: 1.
След клас отиваме на Паневритмия. След Паневритмия отиваме на закуска. След закуска, ако е неделя беседа. Пак има още една беседа. Ако е друг ден на поляната Учителят ще излезе, среща се с хора или приема в стаята Си.
Забележка на
редактора
:
Според
писаното с почерка на стенографката Савка Керемидчиева в едно нейно тефтерче са отбелязани следните дати: 1.
На 24 юни 1936 год. на Изгрева Учителят е дал следното мото: „Любовта носи живот; Мъдростта носи светлина; Истината носи Свобода. Служи на тях." /Свещеният подпис на Учителя/ 2. На 12 юли 1936 год. сутринта става оздравял и отива на чешмичката „Ръцете".
към текста >>
4. 14.VIII.1936 год., 9 часа
преди
обяд тръгнахме от Рила и 7 часа след обед пристигнахме на Изгрева. 5.
На 12 юли 1936 год. сутринта става оздравял и отива на чешмичката „Ръцете". Направени са снимки с братя и сестри. 3. От 10 юли до 14 август 1936 год. сутринта Учителят е на Рила.
4. 14.VIII.1936 год., 9 часа
преди
обяд тръгнахме от Рила и 7 часа след обед пристигнахме на Изгрева. 5.
„Вяра основана на знание. Вяра, чрез която идат Божиите Блага." Август, 14.1936 год., Изгрев. /Свещеният подпис на Учителя/ /От тефтерчето на Савка/: 6.16.VIII.1936 год. /неделя/: „Господи, Господи, Благодаря" Отидох при Учителя и дадох тефтерчето си да напише. И сам подписа се.
към текста >>
94.
173. НЕДОВЪРШЕНАТА И РАЗВАЛЕНА РАБОТА ЗА ГОСПОДА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В.К.: Искам да ми разкажете нещо за Мара Белчева, онзи случай нали, когато Учителят е
наредил
след започване на беседа, да не се влиза в салона и тя прескача през прозореца.
Това вече я затруднява и тогава тя започва с Георги Радев да работи за да й помага той и за да й обяснява някои наши думи, които не й са ясни. В.К.: Значи оказа се, че българският език е по-богат. Е.А.: Оказа се, че българският език никак не е прост. В.К.: И тя после какво казваше? Е.А.: А не вече, после казваше, че не е прост българският език, защото той има много форми, които французите ги нямат.
В.К.: Искам да ми разкажете нещо за Мара Белчева, онзи случай нали, когато Учителят е
наредил
след започване на беседа, да не се влиза в салона и тя прескача през прозореца.
Е.А.: Мара Белчева известен период беше само в Братството. Не беше дълго време. Иначе тя си идваше на беседи редовно, но по едно време, понеже някои закъсняваха повечко и за да има ред, един брат заключваше вратата като влезе Учителят. В.К.: И това беше Иван Антонов. Е.А.: Иван Антонов, да.
към текста >>
Иначе тя си идваше на беседи
редовно
, но по едно време, понеже някои закъсняваха повечко и за да има
ред
, един брат заключваше вратата като влезе Учителят.
В.К.: И тя после какво казваше? Е.А.: А не вече, после казваше, че не е прост българският език, защото той има много форми, които французите ги нямат. В.К.: Искам да ми разкажете нещо за Мара Белчева, онзи случай нали, когато Учителят е наредил след започване на беседа, да не се влиза в салона и тя прескача през прозореца. Е.А.: Мара Белчева известен период беше само в Братството. Не беше дълго време.
Иначе тя си идваше на беседи
редовно
, но по едно време, понеже някои закъсняваха повечко и за да има
ред
, един брат заключваше вратата като влезе Учителят.
В.К.: И това беше Иван Антонов. Е.А.: Иван Антонов, да. Той заключваше вратата, защото и Учителят е казал, за да се научат на порядък. И Мара Белчева, то беше летен ден, закъсняла и обходила така, и отникъде не може да влезе. После си рекла, защо, не мога ли да прескоча през прозореца?
към текста >>
Той заключваше вратата, защото и Учителят е казал, за да се научат на
порядък
.
Е.А.: Мара Белчева известен период беше само в Братството. Не беше дълго време. Иначе тя си идваше на беседи редовно, но по едно време, понеже някои закъсняваха повечко и за да има ред, един брат заключваше вратата като влезе Учителят. В.К.: И това беше Иван Антонов. Е.А.: Иван Антонов, да.
Той заключваше вратата, защото и Учителят е казал, за да се научат на
порядък
.
И Мара Белчева, то беше летен ден, закъсняла и обходила така, и отникъде не може да влезе. После си рекла, защо, не мога ли да прескоча през прозореца? И по едно време хоп... Защото салонът беше почти на пода и не беше мъчно и на жена даже да прескочи. Качила се на столчето и от столчето направо в салона. И Учителят като видя това каза: „Ех, то е казано за през вратата да не се влиза, а не е казано за през прозореца".
към текста >>
Преди
да отиде на Изгрева Учителят й се явява.
Външна стая гдето си посрещала гости и стая, в която тя сигурно спи. Като влязла в една от стаите мисля, че вътрешната стая вижда Учителя. Сега повече не ми каза. В.К.: За пръв път Го вижда. Е.А.: Тя него ден решила да отиде на Изгрева за да види Учителя, да чуе Учителя.
Преди
да отиде на Изгрева Учителят й се явява.
В дома й, в стаята й. Е това е език на Учителя нали, защо Го е направил, Той си знае. В.К.: Вие ми казахте как са я ограбили нея. Е.А.: За съжаление, да. За съжаление.
към текста >>
Преди
мене е то.
Тя е негова съпруга. След смъртта тя прави връзка с Пенчо Славейков. В.К.: Кой го уби? Той какъв беше тогава? Е.А.: Не, не знам.
Преди
мене е то.
В.К.: То е преди тебе, да. В.К.: Майката на Савка? Е.А.: Майката на Савка е Тереза Керемидчиева. И Савка разбира се и тя е Керемидчиева. Тя била още малко момиченце и Учителят казал: „Пазете я от пиянство!
към текста >>
В.К.: То е
преди
тебе, да.
След смъртта тя прави връзка с Пенчо Славейков. В.К.: Кой го уби? Той какъв беше тогава? Е.А.: Не, не знам. Преди мене е то.
В.К.: То е
преди
тебе, да.
В.К.: Майката на Савка? Е.А.: Майката на Савка е Тереза Керемидчиева. И Савка разбира се и тя е Керемидчиева. Тя била още малко момиченце и Учителят казал: „Пазете я от пиянство! " В.К.: Това са годините, когато измерва черепите на българите.
към текста >>
Както си беше Учителят
пред
своята врата, нещо пак бяха писали за Него и по този повод Той така малко възмутено каза: „Всички престъпления ми преписаха духовенството, но всичко ще им се върне на главата".
Е.А.: Виж не мога да ти кажа кой ми го е казал, но или е от Савка казано, или от Паша, така от най-вътрешните хора ми е казано. Не мога да ти кажа защо пиянство, нещо за което Савка сигурно имала някаква склонност към увличане. То не е само алкохол, но склонност към увличане. В.К.: Да го разкажете този случай за хулите на свещениците. Е.А.: Само то толкоз беше.
Както си беше Учителят
пред
своята врата, нещо пак бяха писали за Него и по този повод Той така малко възмутено каза: „Всички престъпления ми преписаха духовенството, но всичко ще им се върне на главата".
Даже така, малко със строг тон, не така. В.К.: Аз съм записал, „Свещениците ми преписаха всички грехове, но всичко това ще им се върне". Е.А.: Да. Комунистите след 9.IX.1944 год. им го върнаха тъпкано.
към текста >>
Министерство на Народното Просвещение Отделение за
средните
и висши училища и университета № 8928 23.
За мене така беше. Но Учителят така много строго се отнесе към тая работа. Аз бях получила заповед за уволнение. Ето пазя както заповедта за призната учителка, правоспособността и писмото за уволнение завинаги. Прилагам ги за сведение, за да видите в каква епоха живяхме.
Министерство на Народното Просвещение Отделение за
средните
и висши училища и университета № 8928 23.
И1.1933 год. гр. София Към № 42, 841 от 23.XII. 1932 год. Съобщава Ви се, че сте ИЗДЪРЖАЛИ държавния си изпит за учителска правоспособност през тазгодишната януарска изпитна сесия по ФИЛОСОФИЯ И ПЕДАГОГИЯ като главен предмет и ИСТОРИЯ, като второстепенен, исъгласно чл.118 от Закона за народното просвещение, Вие от 1 МАРТ 1933 година сте определено Указ № 63 от 12март т.г. за РЕДОВНА ГИМНАЗИАЛНА УЧИТЕЛКА в народните средни училища на Царството.
към текста >>
Съобщава Ви се, че сте ИЗДЪРЖАЛИ държавния си изпит за учителска правоспособност през тазгодишната януарска изпитна сесия по ФИЛОСОФИЯ И ПЕДАГОГИЯ като главен
предмет
и ИСТОРИЯ, като второстепенен, исъгласно чл.118 от Закона за народното просвещение, Вие от 1 МАРТ 1933 година сте
определено
Указ № 63 от 12март т.г.
Прилагам ги за сведение, за да видите в каква епоха живяхме. Министерство на Народното Просвещение Отделение за средните и висши училища и университета № 8928 23. И1.1933 год. гр. София Към № 42, 841 от 23.XII. 1932 год.
Съобщава Ви се, че сте ИЗДЪРЖАЛИ държавния си изпит за учителска правоспособност през тазгодишната януарска изпитна сесия по ФИЛОСОФИЯ И ПЕДАГОГИЯ като главен
предмет
и ИСТОРИЯ, като второстепенен, исъгласно чл.118 от Закона за народното просвещение, Вие от 1 МАРТ 1933 година сте
определено
Указ № 63 от 12март т.г.
за РЕДОВНА ГИМНАЗИАЛНА УЧИТЕЛКА в народните средни училища на Царството. Свидетелството за учителска правоспособност ще Ви се изпрати по-късно. До Госпожица ЕЛЕНА ЩЕРЕВА АНДРЕЕВА /учителка/ с. Макоцево, Софийско Ако заемате учителска длъжност, представете настоящето на директора на училището при заявление, придружено с попълнен формуляр „ Сведения за определяне служебното положение", за да бъдете прекласирана към 1 март т.г., като редовна учителка. ГЛАВЕН СЕКРЕТАР:/п/ НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛЕНИЕТО: /п/ СОФИЙСКА Областна Учил.
към текста >>
за
РЕДОВНА
ГИМНАЗИАЛНА УЧИТЕЛКА в народните
средни
училища на Царството.
Министерство на Народното Просвещение Отделение за средните и висши училища и университета № 8928 23. И1.1933 год. гр. София Към № 42, 841 от 23.XII. 1932 год. Съобщава Ви се, че сте ИЗДЪРЖАЛИ държавния си изпит за учителска правоспособност през тазгодишната януарска изпитна сесия по ФИЛОСОФИЯ И ПЕДАГОГИЯ като главен предмет и ИСТОРИЯ, като второстепенен, исъгласно чл.118 от Закона за народното просвещение, Вие от 1 МАРТ 1933 година сте определено Указ № 63 от 12март т.г.
за
РЕДОВНА
ГИМНАЗИАЛНА УЧИТЕЛКА в народните
средни
училища на Царството.
Свидетелството за учителска правоспособност ще Ви се изпрати по-късно. До Госпожица ЕЛЕНА ЩЕРЕВА АНДРЕЕВА /учителка/ с. Макоцево, Софийско Ако заемате учителска длъжност, представете настоящето на директора на училището при заявление, придружено с попълнен формуляр „ Сведения за определяне служебното положение", за да бъдете прекласирана към 1 март т.г., като редовна учителка. ГЛАВЕН СЕКРЕТАР:/п/ НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛЕНИЕТО: /п/ СОФИЙСКА Областна Учил. Инспекция № 4068/10. V.
към текста >>
Макоцево, Софийско Ако заемате учителска длъжност,
представете
настоящето на директора на училището при заявление, придружено с попълнен формуляр „ Сведения за
определяне
служебното положение", за да бъдете прекласирана към 1 март т.г., като
редовна
учителка.
1932 год. Съобщава Ви се, че сте ИЗДЪРЖАЛИ държавния си изпит за учителска правоспособност през тазгодишната януарска изпитна сесия по ФИЛОСОФИЯ И ПЕДАГОГИЯ като главен предмет и ИСТОРИЯ, като второстепенен, исъгласно чл.118 от Закона за народното просвещение, Вие от 1 МАРТ 1933 година сте определено Указ № 63 от 12март т.г. за РЕДОВНА ГИМНАЗИАЛНА УЧИТЕЛКА в народните средни училища на Царството. Свидетелството за учителска правоспособност ще Ви се изпрати по-късно. До Госпожица ЕЛЕНА ЩЕРЕВА АНДРЕЕВА /учителка/ с.
Макоцево, Софийско Ако заемате учителска длъжност,
представете
настоящето на директора на училището при заявление, придружено с попълнен формуляр „ Сведения за
определяне
служебното положение", за да бъдете прекласирана към 1 март т.г., като
редовна
учителка.
ГЛАВЕН СЕКРЕТАР:/п/ НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛЕНИЕТО: /п/ СОФИЙСКА Областна Учил. Инспекция № 4068/10. V. 1935 г. гр. СОФИЯ До Господина Директора на основното училище, с. Макоцево, Новоселско КОПИЕ: г.
към текста >>
24 от
Наредбата
за ръководство, надзор и управление на основните училища в Царството, СЕ УВОЛНЯВА И ЛИШАВА завинаги от учителски права учителката вс.
Андреева, учителка при същото училище и г. Пунктовия учител в с.Саранци, Новоселско. Съобщава Ви се Господине Директоре, че със заповед № 866от 3. V. т.г. на Министерството на народното просвещение, въз основа на чл.
24 от
Наредбата
за ръководство, надзор и управление на основните училища в Царството, СЕ УВОЛНЯВА И ЛИШАВА завинаги от учителски права учителката вс.
Макоцево, Новоселско ЕЛЕНА Щ. АНДРЕЕВА, за противорелигиозни идеи. Наредете нужното! ОБЛ. УЧИЛ. ИНСПЕКТОР: /п/ СЕКРЕТАР:/п/ Отначало бях независима защото си дойдох с последната заплата като учителка.
към текста >>
Наредете
нужното!
V. т.г. на Министерството на народното просвещение, въз основа на чл. 24 от Наредбата за ръководство, надзор и управление на основните училища в Царството, СЕ УВОЛНЯВА И ЛИШАВА завинаги от учителски права учителката вс. Макоцево, Новоселско ЕЛЕНА Щ. АНДРЕЕВА, за противорелигиозни идеи.
Наредете
нужното!
ОБЛ. УЧИЛ. ИНСПЕКТОР: /п/ СЕКРЕТАР:/п/ Отначало бях независима защото си дойдох с последната заплата като учителка. Свършиха ми се парите, които ги имах, защото аз не пестях пари никак и нямах пукната пара и тогава почнах да работя палатки, изкарах лятото с парите, които си бях изкарала от палатките. След това, аз поисках работа при един брат. Той ми даде работа, но не ми даде пари.
към текста >>
В.К.: Без да се
редактира
, без нищо.
Повече от петстотин. В.К.: Вие ги правите в 4 екземпляра и ги печатате на пишеща машина. Е.А.: В четири ги правех, да. В.К.: Вие ги дешифрирахте точно както е в стенограмата. Е.А.: Абсолютно.
В.К.: Без да се
редактира
, без нищо.
Е.А.: Никаква редакция, не правех нищо, защото една редакция, втора, за да няма редакции много. В.К.: Значи този въпрос е ясен. Е.А.: Защо ми се кара Учителят? Със себе си приказвам. Абе викам, защо ми се кара сега?
към текста >>
Е.А.: Никаква
редакция
, не правех нищо, защото една
редакция
, втора, за да няма
редакции
много.
В.К.: Вие ги правите в 4 екземпляра и ги печатате на пишеща машина. Е.А.: В четири ги правех, да. В.К.: Вие ги дешифрирахте точно както е в стенограмата. Е.А.: Абсолютно. В.К.: Без да се редактира, без нищо.
Е.А.: Никаква
редакция
, не правех нищо, защото една
редакция
, втора, за да няма
редакции
много.
В.К.: Значи този въпрос е ясен. Е.А.: Защо ми се кара Учителят? Със себе си приказвам. Абе викам, защо ми се кара сега? А, даже ми каза: „Уж си умна, а защо си казала на инспектора, че спиш на Изгрева".
към текста >>
Едни правят задачата си, нали така, както
според
условията.
Е.А.: За вода и после там изкарвахме една задача, която Учителят даде. Учителят даде една задача, когато беше съвсем готова чешмичката. Учителят каза така: „Който иска за десет дни, всеки ден да почне първия ден, ще отиде един път за вода, втория ден ще отиде два пъти, третия ден три пъти и така на десетия ден - десет пъти". Задачата беше за десет дни, като всеки ден си увеличаваме с един път. И се почна едно движение от Диана Бад до Изгрева непрекъснато.
Едни правят задачата си, нали така, както
според
условията.
В.К.: Тази вода къде я носехте? Е.А.: Вкъщи си носехме водата. В.К.: Да, ама като трябва десет пъти да донесеш вода? Е.А.: Е пък да не сме носили стомни големи. Носехме по 2-3 литра, разбира се.
към текста >>
И като правят Ловния парк, както беше изворчето с резервоарчето си, туриха по самата
среда
на изворчето ограда телена.
Носехме по 2-3 литра, разбира се. После, ама чакай, отдолу там е стръмничко, не ни беше лесно носенето, щото ще слезем долу до реката, ще се качим нагоре. Ами не беше толкова лесно. В.К.: Така и накрая дойде време да я развалят. Е.А.: И накрая правят Ловния парк.
И като правят Ловния парк, както беше изворчето с резервоарчето си, туриха по самата
среда
на изворчето ограда телена.
В.К.: Нарочно. Е.А.: От бодлива тел беше така нещо. Сега, това беше злонамерено, това беше атака срещу Учителя. Толкова злонамерено беше, че когато, аз помня отидох на това изворче просто ми се доплака. То беше подигравка, разбираш ли, щото то беше едно хубаво изворче, нагласено, с много Любов грижа за него, а те туриха там някаква бодлива тел и го заградиха.
към текста >>
95.
3.Учителят имаше образен език
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Кой каквото и да кажеше на Учителя, какъвто и крив образ да му
представеше
, щом минеше през съзнанието му, той го
предаваше
поправен, осмислен и красив.
Като отишъл втори път при него, не го намерил и като попитал къде е, казали му, че той напуснал България. Братът отива и се оплаква на Учителя. Учителят тогава му казва: „С вълци угощение не прави, с лисици договор не сключвай, с мечки приятелство не прави, с лъвове не се състезавай и със змии не си играй". Един брат има приятелство с една сестра и тя като забременяла иска да се оженят. Братът иска да бяга и тогава Учителят му казва: „Ти беше мек, когато трябваше да бъдеш твърд, а сега си твърд, когато трябва да бъдеш мек".
Кой каквото и да кажеше на Учителя, какъвто и крив образ да му
представеше
, щом минеше през съзнанието му, той го
предаваше
поправен, осмислен и красив.
И това правеше без усилия, изведнъж с усмивка. Учителят можеше да разплете с леснина объркани въпроси. Светлината, с която осветяваше човешките сплетни беше от висок порядък. Това беше светлина, която осветяваше въпросите от всички страни и затова нямаше въпрос, който той не можеше да разреши. Какъвто и въпрос да се представяше пред Учителя, той го решаваше така, че да бъде добре за всички, които са засегнати.
към текста >>
Светлината, с която осветяваше човешките сплетни беше от висок
порядък
.
Един брат има приятелство с една сестра и тя като забременяла иска да се оженят. Братът иска да бяга и тогава Учителят му казва: „Ти беше мек, когато трябваше да бъдеш твърд, а сега си твърд, когато трябва да бъдеш мек". Кой каквото и да кажеше на Учителя, какъвто и крив образ да му представеше, щом минеше през съзнанието му, той го предаваше поправен, осмислен и красив. И това правеше без усилия, изведнъж с усмивка. Учителят можеше да разплете с леснина объркани въпроси.
Светлината, с която осветяваше човешките сплетни беше от висок
порядък
.
Това беше светлина, която осветяваше въпросите от всички страни и затова нямаше въпрос, който той не можеше да разреши. Какъвто и въпрос да се представяше пред Учителя, той го решаваше така, че да бъде добре за всички, които са засегнати. При решаването на спорните въпроси той не заставаше от обикновеното гледане на хората, излизаше от обикновеното положение, заставаше на друго ниво и осветяваше въпроса с друга светлина. Той не стоеше при спорещите и заинтересованите или засегнатите, а излизаше от това тяхно поле на едно по-високо поле. И с една по-силна светлина разглеждаше спорните въпроси и всеки от заинтересованите, който беше искрен можеше да разбере и да види къде е правото.
към текста >>
Какъвто и въпрос да се
представяше
пред
Учителя, той го решаваше така, че да бъде добре за всички, които са засегнати.
Кой каквото и да кажеше на Учителя, какъвто и крив образ да му представеше, щом минеше през съзнанието му, той го предаваше поправен, осмислен и красив. И това правеше без усилия, изведнъж с усмивка. Учителят можеше да разплете с леснина объркани въпроси. Светлината, с която осветяваше човешките сплетни беше от висок порядък. Това беше светлина, която осветяваше въпросите от всички страни и затова нямаше въпрос, който той не можеше да разреши.
Какъвто и въпрос да се
представяше
пред
Учителя, той го решаваше така, че да бъде добре за всички, които са засегнати.
При решаването на спорните въпроси той не заставаше от обикновеното гледане на хората, излизаше от обикновеното положение, заставаше на друго ниво и осветяваше въпроса с друга светлина. Той не стоеше при спорещите и заинтересованите или засегнатите, а излизаше от това тяхно поле на едно по-високо поле. И с една по-силна светлина разглеждаше спорните въпроси и всеки от заинтересованите, който беше искрен можеше да разбере и да види къде е правото. Учителят разглеждаше въпросите без да вземе страна. Той само ги изясняваше от по-високото гледище, от по-висока гледна точка.
към текста >>
Когато Учителят им казва, че могат да се женят, на тях им се вижда вече
безпредметно
.
- „Ама Учителю, ние сме интелигентни хора, ще си отстъпваме". Учителят не ги увещава да не се оженят, оставя ги свободни, но само след година те се развеждат. Други млади отиват и те искат да им каже да се женят ли или не. Той им казва да отложат за по-късно, да не бързат. И такива събития стават през време на отлагането, че те разбират, че е по-хубаво да не се женят.
Когато Учителят им казва, че могат да се женят, на тях им се вижда вече
безпредметно
.
Други двама питат пак за същото, но той казва: „Разбира се трябва да се ожените, вие сте подходящи един за друг". Всеки, който е послушал съвета на Учителя се е ползувал. Учителят даваше съвети на тези, които искаха от него без да се налага и ги оставяше те да постъпят така, както самите са решили. Той виждаше, че като не го послушат ще имат неприятности, а може би и страдания, но ги оставяше свободни да се учат от страданията. Той никога не укоряваше някого, че не го е послушал, а оставяше всеки сам да види погрешката си.
към текста >>
Учителят имаше
предвид
само доброто на тези, които го питаха.
Той никога не укоряваше някого, че не го е послушал, а оставяше всеки сам да види погрешката си. Когато някои млади го питаха какво да следват, той винаги ги запитваше какво най-много биха желали да следват. Ако това отговаряше на способностите на кандидата, той го насърчаваше, но ако не отговаряше на способностите му, казваше: „Не бихте ли искали да следвате" - дисциплината, която отговаряше на неговите способности. И казваше: „Мисля, че за вас е по-добре да следвате" - специалността, която съответства на способностите му. Всички, които имаха контакт и отношение към Учителя и прибягваха до неговия съвет, почти винаги с течение на времето разбираха, че съвета е бил навреме и намясто даден.
Учителят имаше
предвид
само доброто на тези, които го питаха.
Той не беше с нищо заинтересован или зависим от тях. Той нищо от никого не е очаквал, защото нямаше никакви интереси на земята, нищо не е искал от нас. Както в беседите и лекциите, така и в частните разговори, Учителят винаги изясняваше учението си и никога не се занимаваше с обикновени неща. Дори, когато е ставало въпрос за обикновени работи, той ги изпълваше с друго съдържание, с по-висок смисъл. По такъв начин всеки, който се докосваше до него получаваше просветление на съзнанието, повдигане на мисълта в по-чист свят.
към текста >>
Той излъчваше такива вибрации от себе си като същество и със Словото си пречистваше
средата
около нас.
Той не беше с нищо заинтересован или зависим от тях. Той нищо от никого не е очаквал, защото нямаше никакви интереси на земята, нищо не е искал от нас. Както в беседите и лекциите, така и в частните разговори, Учителят винаги изясняваше учението си и никога не се занимаваше с обикновени неща. Дори, когато е ставало въпрос за обикновени работи, той ги изпълваше с друго съдържание, с по-висок смисъл. По такъв начин всеки, който се докосваше до него получаваше просветление на съзнанието, повдигане на мисълта в по-чист свят.
Той излъчваше такива вибрации от себе си като същество и със Словото си пречистваше
средата
около нас.
Ние чувствувахме мекота, радост, освобождение от нещо, което ни е ограничавало. Учителят действуваше само с присъствието си дори. Когато се е случвало да ни говори по-строго по някакъв повод, тогава съм чувствувалатова вътрешно освобождение. Еманациите, това което излъчваше като същество съм чувствала като озониран въздух и почти винаги в неговото присъствие се чувствах по-добра, с по-голяма готовност за служене и учене.
към текста >>
96.
9.Учителят следеше процесите
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Учителят говореше с Паша и Савка
пред
долната си стая.
Учителят следеше процесите, които ставаха в нас и когато трябваше по някакъв начин обръщаше вниманието ни върху една или друга наша проява. Спомням си веднъж, тръгнала съм за града по някаква работа.
Учителят говореше с Паша и Савка
пред
долната си стая.
Аз се спрях при тях. Учителят ме погледна засмяно и ми каза: „Ти Еленке, си уредила работите си, накривила си шапката си". На главата си аз носех барета и я бях дръпнала малко надясно. Не беше на средата на главата ми. Така сложената шапка показваше, че аз съм под влиянието на не много сериозни същества.
към текста >>
Учителят ме погледна засмяно и ми каза: „Ти Еленке, си
уредила
работите си, накривила си шапката си".
Учителят следеше процесите, които ставаха в нас и когато трябваше по някакъв начин обръщаше вниманието ни върху една или друга наша проява. Спомням си веднъж, тръгнала съм за града по някаква работа. Учителят говореше с Паша и Савка пред долната си стая. Аз се спрях при тях.
Учителят ме погледна засмяно и ми каза: „Ти Еленке, си
уредила
работите си, накривила си шапката си".
На главата си аз носех барета и я бях дръпнала малко надясно. Не беше на средата на главата ми. Така сложената шапка показваше, че аз съм под влиянието на не много сериозни същества. В накривената ми шапка имаше светско влияние, мода, някакъв каприз, нещо малко несериозно. Да си призная, аз тогава не се спрях на тези думи на Учителя, взех ги като шега, но както винаги и в тази шега имаше истина.
към текста >>
Не беше на
средата
на главата ми.
Спомням си веднъж, тръгнала съм за града по някаква работа. Учителят говореше с Паша и Савка пред долната си стая. Аз се спрях при тях. Учителят ме погледна засмяно и ми каза: „Ти Еленке, си уредила работите си, накривила си шапката си". На главата си аз носех барета и я бях дръпнала малко надясно.
Не беше на
средата
на главата ми.
Така сложената шапка показваше, че аз съм под влиянието на не много сериозни същества. В накривената ми шапка имаше светско влияние, мода, някакъв каприз, нещо малко несериозно. Да си призная, аз тогава не се спрях на тези думи на Учителя, взех ги като шега, но както винаги и в тази шега имаше истина. Аз не бях си дала сметка защо бях накривила шапката си. Всяко нещо, което правим е израз на известни сили -положителни или отрицателни.
към текста >>
Не всякога съзнанието ни беше будно и трябваше да се замислим защо Учителят ни казва това, какво иска да ни каже, какво
нередно
има в нашето съзнание, което трябва да се изправи.
Ученикът не трябва да се поддава на отрицателните влияния. Влиянието може да е едва забележимо, но една крива посока може да доведе до лоши последствия. Ученикът за всяко нещо, което прави, казва и мисли, трябва да държи сметка. Съзнанието трябва да е будно и да не се поддава на чужди влияния. Учителят всеки момент използваше да помогне, да поучи, да подсети, да обърне внимание на нещо неправилно, за да се изправи.
Не всякога съзнанието ни беше будно и трябваше да се замислим защо Учителят ни казва това, какво иска да ни каже, какво
нередно
има в нашето съзнание, което трябва да се изправи.
Учителят четеше по нас. Ние бяхме написана книга за него. Нашата книга беше отворена за него, той виждаше, четеше и така можеше да ни помогне. Спомням си веднъж, в първите години когато се запознах с Учителя, той ми каза: „Много си чувствителна, пази се от малките работи". Тогава не разбирах за какви малки работи ми говори и как трябва да се пазя от тях, но Учителят виждаше и предупреждаваше.
към текста >>
Тогава не разбирах за какви малки работи ми говори и как трябва да се пазя от тях, но Учителят виждаше и
предупреждаваше
.
Не всякога съзнанието ни беше будно и трябваше да се замислим защо Учителят ни казва това, какво иска да ни каже, какво нередно има в нашето съзнание, което трябва да се изправи. Учителят четеше по нас. Ние бяхме написана книга за него. Нашата книга беше отворена за него, той виждаше, четеше и така можеше да ни помогне. Спомням си веднъж, в първите години когато се запознах с Учителя, той ми каза: „Много си чувствителна, пази се от малките работи".
Тогава не разбирах за какви малки работи ми говори и как трябва да се пазя от тях, но Учителят виждаше и
предупреждаваше
.
А всеки трябваше да мисли и да разбере какво трябва да прави. През целият си живот има какво да учим и да прилагаме за нашето самоусъвършенстване. Човешкото същество е многостранно, различни сили действат в него и не всякога е ясно и лесно да разбере човек коя е правата посока в дадения случай и момент. Все нещо няма да вземе предвид, все нещо ще пропусне или не е разбрал. И затова, когато нямаме яснота в съзнанието си, не трябва да вземаме решение, за да не съжаляваме после.
към текста >>
Все нещо няма да вземе
предвид
, все нещо ще пропусне или не е разбрал.
Спомням си веднъж, в първите години когато се запознах с Учителя, той ми каза: „Много си чувствителна, пази се от малките работи". Тогава не разбирах за какви малки работи ми говори и как трябва да се пазя от тях, но Учителят виждаше и предупреждаваше. А всеки трябваше да мисли и да разбере какво трябва да прави. През целият си живот има какво да учим и да прилагаме за нашето самоусъвършенстване. Човешкото същество е многостранно, различни сили действат в него и не всякога е ясно и лесно да разбере човек коя е правата посока в дадения случай и момент.
Все нещо няма да вземе
предвид
, все нещо ще пропусне или не е разбрал.
И затова, когато нямаме яснота в съзнанието си, не трябва да вземаме решение, за да не съжаляваме после. Много пъти ние сме под влияние на външни сили, много често ние възприемаме чужди мисли и състояние. Ние хората си влияем едни на други. Всеки от нас влияе на другите, но и другите му влияят. Важно е човек да различава чуждите влияния.
към текста >>
Оставаше всеки сам, вътрешно да приеме, че това което говори е истина и ако е съгласен да живее
според
него.
С абсолютна сигурност ни уверяваше във Великата Разумност. Тази сигурност и увереност ни въздействаше и завладяваше. Той не ни увещаваше да вярваме, оставяше ни свободни и всеки сам, когато почувствува истинността на Словото му да приеме по свобода. Никога не спореше, само поучаваше. Непрестанно обогатяваше учението, което донесе в света, без да задължава никой да му вярва.
Оставаше всеки сам, вътрешно да приеме, че това което говори е истина и ако е съгласен да живее
според
него.
Вярата и привързаността, която имахме към Учителя много външни хора, която не познаваха я отдаваха на хипнотично въздействие от негова страна. Вярата и привързаността, която имахме се дължеше на уважението, доверието и обичта, които имахме към него. Всеки от нас е получил светлина и знание от него, която са му помагали във всички трудни положения в живота и всеки е усетил благото от тази светлина, като я приложил и опитал. Естествено идва признателност и благодарност, при това Учителят никога и нищо не е искал от когото и да е, абсолютно безкористно той е помагал на всеки, който е поискал помощ от него, пък какво можем и ние да му дадем! Неговото съзнание витаеше във високи духовни светове, които ние едва нещо долавяхме и разбирахме, но за които нашата душа копнееше и жадуваше.
към текста >>
Това са сили и светове, които Учителят разкриваше
пред
нас.
Всеки от нас е получил светлина и знание от него, която са му помагали във всички трудни положения в живота и всеки е усетил благото от тази светлина, като я приложил и опитал. Естествено идва признателност и благодарност, при това Учителят никога и нищо не е искал от когото и да е, абсолютно безкористно той е помагал на всеки, който е поискал помощ от него, пък какво можем и ние да му дадем! Неговото съзнание витаеше във високи духовни светове, които ние едва нещо долавяхме и разбирахме, но за които нашата душа копнееше и жадуваше. Всеки имаше стремеж да влезе, да проникне в тия духовни светове. Всеки искаше да живее с доброто, със светлината, с правдата, с мъдростта, с висшата любов.
Това са сили и светове, които Учителят разкриваше
пред
нас.
Ние долавяхме, усещахме озарението на тия висши сили. Това бяха проблясъци, които озаряваха, осветляваха нашите хоризонти, разширяваха ги, ние усещахме красотата на живота. Пред нас се откриваха нови светове с велики възможности за нови постижения. Това ни вдъхновяваше, внасяше радост и пълнота в живота ни. Казвахме си: има за какво да живеем.
към текста >>
Пред
нас се откриваха нови светове с велики възможности за нови постижения.
Всеки имаше стремеж да влезе, да проникне в тия духовни светове. Всеки искаше да живее с доброто, със светлината, с правдата, с мъдростта, с висшата любов. Това са сили и светове, които Учителят разкриваше пред нас. Ние долавяхме, усещахме озарението на тия висши сили. Това бяха проблясъци, които озаряваха, осветляваха нашите хоризонти, разширяваха ги, ние усещахме красотата на живота.
Пред
нас се откриваха нови светове с велики възможности за нови постижения.
Това ни вдъхновяваше, внасяше радост и пълнота в живота ни. Казвахме си: има за какво да живеем. В живота има безкрайни възможности за красив и възвишен живот. Може ли някой да стане безразличен към Учителя след като е преживял подобни състояния на вдъхновение и виждане? Може ли душата му да не се изпълни с благодарност и обич към него?
към текста >>
Сега
предстои
на човека да извърши една от главните работи в живота си -работа невидима, скрита за външните очи.
Може ли душата му да не се изпълни с благодарност и обич към него? Може ли да не оцени доброто, което той донасяше със Словото си? Благодарност и обич пълнеха сърцата ни към това лъчезарно същество, което ни показа пътя към тия духовни висоти. Това е началото. Светкавици са проблясвали и са разкрили в мрака нови светове.
Сега
предстои
на човека да извърши една от главните работи в живота си -работа невидима, скрита за външните очи.
Ако може да извърши тази работа, той сам ще може да се повдигне на по-голяма висота. Сам човек трябва да се заеме да преустрои своя вътрешен свят, да организира силите, които действат, да тури ред и порядък във вътрешния си живот. Будното съзнание да бъде постоянен стремеж на всяка вътрешна проява - на мислите, чувствата и постъпките. Будност и работа трябват.
към текста >>
Сам човек трябва да се заеме да преустрои своя вътрешен свят, да организира силите, които действат, да тури
ред
и
порядък
във вътрешния си живот.
Благодарност и обич пълнеха сърцата ни към това лъчезарно същество, което ни показа пътя към тия духовни висоти. Това е началото. Светкавици са проблясвали и са разкрили в мрака нови светове. Сега предстои на човека да извърши една от главните работи в живота си -работа невидима, скрита за външните очи. Ако може да извърши тази работа, той сам ще може да се повдигне на по-голяма висота.
Сам човек трябва да се заеме да преустрои своя вътрешен свят, да организира силите, които действат, да тури
ред
и
порядък
във вътрешния си живот.
Будното съзнание да бъде постоянен стремеж на всяка вътрешна проява - на мислите, чувствата и постъпките. Будност и работа трябват.
към текста >>
97.
10.Учителят ни води по нов път
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Той казваше, че за всеки човек е
определено
през какви страдания и изпитания ще мине.
Учителят застъпваше гледището, че страданията и мъчнотиите са етап в развитието на човека на земята, без тях той не може да се развива правилно. При всяко страдание човек придобива особен род енергия необходима за развитието му. Тази енергия ще му даде знание и светлина потребна за развитието му. Всеки от нас е минавал през различни страдания и всеки има опитността, че след всяко страдание човек получава някаква придобивка, някакво знание. Това е новото отношение към страданията.
Той казваше, че за всеки човек е
определено
през какви страдания и изпитания ще мине.
При всяко страдание човек обработва известна материя. При тази обработка материята добива други качества, които ще ползуват човека. Тук ние се срещаме със закона на кармата - закона на причини и последствия. Един неумолим закон: Каквото си направил, ще ти направят. То е закон на правдата.
към текста >>
Закона на кармата
преди
да получа това разбиране чувствах като един неумолим чук, който може да те удари.
Чрез страданията ние се повдигаме, растем. Страданията са необходимост в живота на човека на земята. При това гледане на страданията, ние се освобождаваме от тягостното чувство, когато понасяме какво и да е страдание. То е необходимо, то е потребно, то ни повдига в пътя на нашето развитие. Това е новото отношение към страданията - то е новото отношение и към закона на кармата.
Закона на кармата
преди
да получа това разбиране чувствах като един неумолим чук, който може да те удари.
Сега кармата чувствам като милостива ръка, която те прекарва през страданията за да добиеш светлина и знание, които ще те повдигнат. Страданията са само задачи, които човек трябва да разрешава непрестанно в живота си. Те не са вече наказание за сторени погрешки, а за просвещаване, за разширение на съзнанието. Ето как Словото на Учителя облекчава пътя на ученика към неговия възход. Едно е да те наказват, друго е да решаваш задачи, да учиш, за да минеш една стъпка напред в развитието си.
към текста >>
Едно е да те наказват, друго е да решаваш задачи, да учиш, за да минеш една стъпка
напред
в развитието си.
Закона на кармата преди да получа това разбиране чувствах като един неумолим чук, който може да те удари. Сега кармата чувствам като милостива ръка, която те прекарва през страданията за да добиеш светлина и знание, които ще те повдигнат. Страданията са само задачи, които човек трябва да разрешава непрестанно в живота си. Те не са вече наказание за сторени погрешки, а за просвещаване, за разширение на съзнанието. Ето как Словото на Учителя облекчава пътя на ученика към неговия възход.
Едно е да те наказват, друго е да решаваш задачи, да учиш, за да минеш една стъпка
напред
в развитието си.
Както ученикът от светските училища решава задачи, за да придобива знание необходимо за живота, така и ученикът на школата на Учителя минава през процеси на обучение, което често е изпитание и страдание, за да върви в пътя на своя възход. Човек в школата на Учителя учи, всичкото знание добива от опит. Всяко нещо трябва да бъде опитано. Всеки сам трябва да добие това знание. Нищо не се дава на готово.
към текста >>
Човек като природно явление не всякога е упражнил правилно въздействие на околната
среда
, проявил е и разрушително въздействие.
Например, ние вярваме в разумността на природата, вярваме, че законите, които управляват природните явления са разумни. В природата ние не можем да правим опити, но ние можем да я наблюдаваме и да правим изводи. Голямата зависимост и въздействие на природните явления ни подсказва разумността. Като изучаваме и наблюдаваме природните явления, виждаме зависимост, взаимодействие, които говорят за разумност. Най-добре това може да се види в тази област на природата, където човек не е упражнил своето въздействие.
Човек като природно явление не всякога е упражнил правилно въздействие на околната
среда
, проявил е и разрушително въздействие.
В природата няма хаос, но има ред и порядък, има закони, които регулират отношенията на съществата в природата. Човек е упражнил голямо въздействие върху явленията на земята, като е направил големи пакости. Той мисли и дори иска да стане неин господар. Това показва, че той е надценил своите възможности и не е намерил своето място в целокупния живот на природата. Човек е разумно същество, но не всякога действува разумно, защото не познава напълно своето естество, своите възможности.
към текста >>
В природата няма хаос, но има
ред
и
порядък
, има закони, които регулират отношенията на съществата в природата.
В природата ние не можем да правим опити, но ние можем да я наблюдаваме и да правим изводи. Голямата зависимост и въздействие на природните явления ни подсказва разумността. Като изучаваме и наблюдаваме природните явления, виждаме зависимост, взаимодействие, които говорят за разумност. Най-добре това може да се види в тази област на природата, където човек не е упражнил своето въздействие. Човек като природно явление не всякога е упражнил правилно въздействие на околната среда, проявил е и разрушително въздействие.
В природата няма хаос, но има
ред
и
порядък
, има закони, които регулират отношенията на съществата в природата.
Човек е упражнил голямо въздействие върху явленията на земята, като е направил големи пакости. Той мисли и дори иска да стане неин господар. Това показва, че той е надценил своите възможности и не е намерил своето място в целокупния живот на природата. Човек е разумно същество, но не всякога действува разумно, защото не познава напълно своето естество, своите възможности. В природата няма случайности, а има зависимости.
към текста >>
Видимите случайности са зависимости от
порядък
, който човек не познава в природата.
Човек е упражнил голямо въздействие върху явленията на земята, като е направил големи пакости. Той мисли и дори иска да стане неин господар. Това показва, че той е надценил своите възможности и не е намерил своето място в целокупния живот на природата. Човек е разумно същество, но не всякога действува разумно, защото не познава напълно своето естество, своите възможности. В природата няма случайности, а има зависимости.
Видимите случайности са зависимости от
порядък
, който човек не познава в природата.
Защото в природата действуват много разнообразни сили. Човек може да се ползува от природните закони за своя полза, но когато се опита да им господарствува, той може само да напакости както на себе си, така и на самата природа. Защото всяко действие поражда противодействие. Това е закон в природата. Противодействието може да бъде пакостно за самия него и то може да дойде оттам, дето най-малко очаква и подозира.
към текста >>
Природата има много блага и възможности за човека, и ако иска да се ползува от нейните блага, трябва да я проучва, да наблюдава и да не прави опити, с които може да я
повреди
.
Защото в природата действуват много разнообразни сили. Човек може да се ползува от природните закони за своя полза, но когато се опита да им господарствува, той може само да напакости както на себе си, така и на самата природа. Защото всяко действие поражда противодействие. Това е закон в природата. Противодействието може да бъде пакостно за самия него и то може да дойде оттам, дето най-малко очаква и подозира.
Природата има много блага и възможности за човека, и ако иска да се ползува от нейните блага, трябва да я проучва, да наблюдава и да не прави опити, с които може да я
повреди
.
Тя е необходимо условие и среда за неговото съществуване. Учителят ни съветваше да правим връзка с Разумната Природа или с живата природа, както той я наричаше, за да можем да се ползуваме от нейните сили. Живата природа е склад на енергии и сили, от които човек може да се ползува, затова отношението ни към нея трябва да бъде съзнателно. Учителят ни учеше, когато сме сред природата или на планината, да наблюдаваме всичко около себе си и да правим връзка с нея. Като я наблюдаваме да почувствуваме живота в нея.
към текста >>
Тя е необходимо условие и
среда
за неговото съществуване.
Човек може да се ползува от природните закони за своя полза, но когато се опита да им господарствува, той може само да напакости както на себе си, така и на самата природа. Защото всяко действие поражда противодействие. Това е закон в природата. Противодействието може да бъде пакостно за самия него и то може да дойде оттам, дето най-малко очаква и подозира. Природата има много блага и възможности за човека, и ако иска да се ползува от нейните блага, трябва да я проучва, да наблюдава и да не прави опити, с които може да я повреди.
Тя е необходимо условие и
среда
за неговото съществуване.
Учителят ни съветваше да правим връзка с Разумната Природа или с живата природа, както той я наричаше, за да можем да се ползуваме от нейните сили. Живата природа е склад на енергии и сили, от които човек може да се ползува, затова отношението ни към нея трябва да бъде съзнателно. Учителят ни учеше, когато сме сред природата или на планината, да наблюдаваме всичко около себе си и да правим връзка с нея. Като я наблюдаваме да почувствуваме живота в нея. Всичко в природата е живо, тя ни говори, ние трябва да я изучаваме, да разбираме нейния език.
към текста >>
Учителят ни учеше, когато сме
сред
природата или на планината, да наблюдаваме всичко около себе си и да правим връзка с нея.
Противодействието може да бъде пакостно за самия него и то може да дойде оттам, дето най-малко очаква и подозира. Природата има много блага и възможности за човека, и ако иска да се ползува от нейните блага, трябва да я проучва, да наблюдава и да не прави опити, с които може да я повреди. Тя е необходимо условие и среда за неговото съществуване. Учителят ни съветваше да правим връзка с Разумната Природа или с живата природа, както той я наричаше, за да можем да се ползуваме от нейните сили. Живата природа е склад на енергии и сили, от които човек може да се ползува, затова отношението ни към нея трябва да бъде съзнателно.
Учителят ни учеше, когато сме
сред
природата или на планината, да наблюдаваме всичко около себе си и да правим връзка с нея.
Като я наблюдаваме да почувствуваме живота в нея. Всичко в природата е живо, тя ни говори, ние трябва да я изучаваме, да разбираме нейния език. Ние можем да приемем нейните енергии при каквото и състояние да се намираме за подобрение на здравето ни или за нашето духовно повдигане. Тя всякога има какво да ни даде. Разумните същества, които я ръководят са всякога разположени да ни подкрепят и помагат.
към текста >>
98.
II- ТРИЪГЪЛНИК НА ЧЕРНАТА ЛОЖА
,
,
ТОМ 9
БУРГАС Първите недоразумения, борби в
редовете
на синархическата верига започват от Бургас.
II- ТРИЪГЪЛНИК НА ЧЕРНАТА ЛОЖА гр. Варна - гр. Шумен - гр.Бургас ТРЕТИЯТ ВРЪХ ОТ ТРИЪГЪЛНИКА - гр.
БУРГАС Първите недоразумения, борби в
редовете
на синархическата верига започват от Бургас.
Учителят Петър Дънов им обръща внимание, че това е пагубно за тях. Това може да се прочете в протоколите на съборите от 1899 до 1918 год. След 1919-1920 год. ръководител на братството е Минчо Сотиров бивш полковник и герой от Балканската и Европейската война. Като военен той е свикнал на ред, порядък и дисциплина, което не е било прието от т.н.
към текста >>
Като военен той е свикнал на
ред
,
порядък
и дисциплина, което не е било прието от т.н.
БУРГАС Първите недоразумения, борби в редовете на синархическата верига започват от Бургас. Учителят Петър Дънов им обръща внимание, че това е пагубно за тях. Това може да се прочете в протоколите на съборите от 1899 до 1918 год. След 1919-1920 год. ръководител на братството е Минчо Сотиров бивш полковник и герой от Балканската и Европейската война.
Като военен той е свикнал на
ред
,
порядък
и дисциплина, което не е било прието от т.н.
братство в Бургас. Така те пишат няколко писма на Учителя Дънов като се оплакват от него и искат смяната му. В това време идват оплаквания и от други братства от страната срещу диктаторските методи на ръководителите, които са били посочвани от Учителя. Ето защо той е наредил, че който ръководител е бил посочен от него да остане до края на живота си като такъв. След заминаването на Учителя възрастните ръководители били подведени от софиянци, подписват се за устав и ръководство и се провалят без изключение.
към текста >>
Ето защо той е
наредил
, че който ръководител е бил посочен от него да остане до края на живота си като такъв.
ръководител на братството е Минчо Сотиров бивш полковник и герой от Балканската и Европейската война. Като военен той е свикнал на ред, порядък и дисциплина, което не е било прието от т.н. братство в Бургас. Така те пишат няколко писма на Учителя Дънов като се оплакват от него и искат смяната му. В това време идват оплаквания и от други братства от страната срещу диктаторските методи на ръководителите, които са били посочвани от Учителя.
Ето защо той е
наредил
, че който ръководител е бил посочен от него да остане до края на живота си като такъв.
След заминаването на Учителя възрастните ръководители били подведени от софиянци, подписват се за устав и ръководство и се провалят без изключение. Това се отнася и за Минчо Сотиров, който напуска Бургас и става управител на един чифлик в село Нейково. /Виж „Изгревът, том. VII, стр. 198-200, № 6/.
към текста >>
Като втора столица на Черната ложа, там чрез Милка Кралева започна да се издават беседи на Учителя Дънов под
редакцията
на Лалка Кръстева.
Това не се знае от днешните бургазлии, понеже никой от тях не знае и не познава историята на Бургаското братство, която ще бъде публикувана в един от томовете на Изгревът. И понеже град Бургас е един от върховете на втория триъгълник на Черната Ложа, ето защо всичко, което днес се случва там не е случайно, а напълно закономерно. Днес спорят за салона дали е личен или братски и кой да го управлява, и кой какво да прави с него. А този салон има история, която не се знае от онези, които са се хванали гуша за гуша, борят се за него, за да могат чрез него да владеят т.н. братство. Другото е по-важно.
Като втора столица на Черната ложа, там чрез Милка Кралева започна да се издават беседи на Учителя Дънов под
редакцията
на Лалка Кръстева.
/За справка виж „Изгревът, том III, стр. 199, 202-203, както и приложението отзад на стр. 398, 399 за да се види как Лалка е осакатявала Словото на Учителя Дънов. И така промененото и осакатено Слово на Учителя Дънов се отпечатва от Милка Кралева чрез своята издателска къща „Сила и живот". Своевремено бе предупредена от мен, че умишлено отпечатва променено Слово.
към текста >>
Своевремено бе
предупредена
от мен, че умишлено отпечатва променено Слово.
Като втора столица на Черната ложа, там чрез Милка Кралева започна да се издават беседи на Учителя Дънов под редакцията на Лалка Кръстева. /За справка виж „Изгревът, том III, стр. 199, 202-203, както и приложението отзад на стр. 398, 399 за да се види как Лалка е осакатявала Словото на Учителя Дънов. И така промененото и осакатено Слово на Учителя Дънов се отпечатва от Милка Кралева чрез своята издателска къща „Сила и живот".
Своевремено бе
предупредена
от мен, че умишлено отпечатва променено Слово.
Но не послуша. А защо? Защото тя се управлява, движи и направлява от майстор Борис - мозайкаджията, онзи който провали цяло Братство и стотици хора. фактите са налице. Проверете живота им в „Изгревът".
към текста >>
Тя
представлява
една запалена свещ сложена в един равностранен триъгълник.
фактите са налице. Проверете живота им в „Изгревът". Проверете какво днес там става. Проверете и утре. И като най-голямо доказателство освен отпечатаното, променено Слово на Учителя Дънов е и нейната емблема на издателство „Сила и живот".
Тя
представлява
една запалена свещ сложена в един равностранен триъгълник.
А това е емблема на Черната ложа и е емблема на майстор Борис, който е представител на тази ложа. Не се поставя свещ в триъгълник по закона на Бялото Братство. Доказателства. Ето ги. Христа в Евангелието на Лука, глава 11, стих 33: „И никой не запаля свещ да я туря на скришно място, нито под шиник, но на светилник, за да виждат светилото, които влезат". А тук свещта е сложена в триъгълник т.е.
към текста >>
А това е емблема на Черната ложа и е емблема на майстор Борис, който е
представител
на тази ложа.
Проверете живота им в „Изгревът". Проверете какво днес там става. Проверете и утре. И като най-голямо доказателство освен отпечатаното, променено Слово на Учителя Дънов е и нейната емблема на издателство „Сила и живот". Тя представлява една запалена свещ сложена в един равностранен триъгълник.
А това е емблема на Черната ложа и е емблема на майстор Борис, който е
представител
на тази ложа.
Не се поставя свещ в триъгълник по закона на Бялото Братство. Доказателства. Ето ги. Христа в Евангелието на Лука, глава 11, стих 33: „И никой не запаля свещ да я туря на скришно място, нито под шиник, но на светилник, за да виждат светилото, които влезат". А тук свещта е сложена в триъгълник т.е. в шиник, който е метод на Черната ложа.
към текста >>
На Изгрева в София, под балкона на Учителя е имало сложено сърце, като факел, който гори с три малки пламъчета, което
представлява
Словото на Учителя, което носи със себе си 3-те пламъка на Любовта, Мъдростта и Истината.
Не се поставя свещ в триъгълник по закона на Бялото Братство. Доказателства. Ето ги. Христа в Евангелието на Лука, глава 11, стих 33: „И никой не запаля свещ да я туря на скришно място, нито под шиник, но на светилник, за да виждат светилото, които влезат". А тук свещта е сложена в триъгълник т.е. в шиник, който е метод на Черната ложа.
На Изгрева в София, под балкона на Учителя е имало сложено сърце, като факел, който гори с три малки пламъчета, което
представлява
Словото на Учителя, което носи със себе си 3-те пламъка на Любовта, Мъдростта и Истината.
Тази емблема се вижда на заглавните страници на някои отпечатани единични беседи по времето на Учителя. Следващият ход на втората столица на Черната ложа е да отпечатат промененото Слово на Учителя. Отпечатват го. Ето ги: Издания на „Сила и живот" чрез Милка Кралева: 1. „Изново", Неделни беседи, том I 1931-1932 год, издание на „Сила и живот", Бургас 1992 год.
към текста >>
Редактор
Мария Кисова с ISBN 954-8146-02-9.
Тази емблема се вижда на заглавните страници на някои отпечатани единични беседи по времето на Учителя. Следващият ход на втората столица на Черната ложа е да отпечатат промененото Слово на Учителя. Отпечатват го. Ето ги: Издания на „Сила и живот" чрез Милка Кралева: 1. „Изново", Неделни беседи, том I 1931-1932 год, издание на „Сила и живот", Бургас 1992 год.
Редактор
Мария Кисова с ISBN 954-8146-02-9.
Представлява двойна редакция на Лалка Кръстева и Мария Кисова. 2. „Вземи детето", том I11931-1932 Неделни беседи, издание на „Сила и живот", Бургас 1993 год. с ISBN 954-8146-03-7. Редактор Лалка Кръстева. 3. „Живот, Светлина и свобода", Неделни беседи, том III 1932 год., Бургас 1994 год. ISBN-954-8176-11-8.
към текста >>
Представлява
двойна
редакция
на Лалка Кръстева и Мария Кисова. 2.
Следващият ход на втората столица на Черната ложа е да отпечатат промененото Слово на Учителя. Отпечатват го. Ето ги: Издания на „Сила и живот" чрез Милка Кралева: 1. „Изново", Неделни беседи, том I 1931-1932 год, издание на „Сила и живот", Бургас 1992 год. Редактор Мария Кисова с ISBN 954-8146-02-9.
Представлява
двойна
редакция
на Лалка Кръстева и Мария Кисова. 2.
„Вземи детето", том I11931-1932 Неделни беседи, издание на „Сила и живот", Бургас 1993 год. с ISBN 954-8146-03-7. Редактор Лалка Кръстева. 3. „Живот, Светлина и свобода", Неделни беседи, том III 1932 год., Бургас 1994 год. ISBN-954-8176-11-8. Редактор Лалка Кръстева.
към текста >>
Редактор
Лалка Кръстева. 3.
„Изново", Неделни беседи, том I 1931-1932 год, издание на „Сила и живот", Бургас 1992 год. Редактор Мария Кисова с ISBN 954-8146-02-9. Представлява двойна редакция на Лалка Кръстева и Мария Кисова. 2. „Вземи детето", том I11931-1932 Неделни беседи, издание на „Сила и живот", Бургас 1993 год. с ISBN 954-8146-03-7.
Редактор
Лалка Кръстева. 3.
„Живот, Светлина и свобода", Неделни беседи, том III 1932 год., Бургас 1994 год. ISBN-954-8176-11-8. Редактор Лалка Кръстева. Издание на „Сила и живот". 4. „Думи на правда", Неделни беседи, XVI серия, том I 1932-1933 год., Бургас 1996 год. ISBN 954-8146-19-5.
към текста >>
Редактор
Лалка Кръстева.
Представлява двойна редакция на Лалка Кръстева и Мария Кисова. 2. „Вземи детето", том I11931-1932 Неделни беседи, издание на „Сила и живот", Бургас 1993 год. с ISBN 954-8146-03-7. Редактор Лалка Кръстева. 3. „Живот, Светлина и свобода", Неделни беседи, том III 1932 год., Бургас 1994 год. ISBN-954-8176-11-8.
Редактор
Лалка Кръстева.
Издание на „Сила и живот". 4. „Думи на правда", Неделни беседи, XVI серия, том I 1932-1933 год., Бургас 1996 год. ISBN 954-8146-19-5. Издание на „Сила и живот". 5. „Живият хляб", Неделни беседи, XVI серия, том II 1932-1933 год., Бургас 1997 год.
към текста >>
Тези издания са под
редакцията
на Лалка Кръстева, чиято история е описана, как и защо се променя Словото на Учителя Дънов.
ISBN 954-8146-19-5. Издание на „Сила и живот". 5. „Живият хляб", Неделни беседи, XVI серия, том II 1932-1933 год., Бургас 1997 год. с ISBN 954 8146-22-3. Издание на „Сила и живот".
Тези издания са под
редакцията
на Лалка Кръстева, чиято история е описана, как и защо се променя Словото на Учителя Дънов.
А защо се отпечатва промененото Слово на Учителя, когато предварително се знае от Милка Кралева, че е променено? Ето така се реализира и всеки изпълни волята на своят си Господар и се задвижи и третия връх Бургас от II триъгълник на Черната ложа - Варна-Шумен-Бургас. В момента веригата е включена в двата триъгълника и ще бъдем свидетели на драматични развръзки и необикновени събития.
към текста >>
А защо се отпечатва промененото Слово на Учителя, когато
предварително
се знае от Милка Кралева, че е променено?
Издание на „Сила и живот". 5. „Живият хляб", Неделни беседи, XVI серия, том II 1932-1933 год., Бургас 1997 год. с ISBN 954 8146-22-3. Издание на „Сила и живот". Тези издания са под редакцията на Лалка Кръстева, чиято история е описана, как и защо се променя Словото на Учителя Дънов.
А защо се отпечатва промененото Слово на Учителя, когато
предварително
се знае от Милка Кралева, че е променено?
Ето така се реализира и всеки изпълни волята на своят си Господар и се задвижи и третия връх Бургас от II триъгълник на Черната ложа - Варна-Шумен-Бургас. В момента веригата е включена в двата триъгълника и ще бъдем свидетели на драматични развръзки и необикновени събития.
към текста >>
99.
17 - 1. ОБЗОРЕН ПЛАН
,
Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
Това може да се проучи от народния фолклор,
предания
, песни, обичаи и пр. 2.
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ БЯЛОТО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС 1. ОБЗОРЕН ПЛАН А. Географска характеристика на град Айтос. 1. Разположен край двата бряга на „ Айтоската река". Какво отражение дава реката върху климата и оттам върху характера на населението, на неговата психика разполовяването на града от реката?
Това може да се проучи от народния фолклор,
предания
, песни, обичаи и пр. 2.
Айтос е разположен в Айтоското поле на височина 92 метра надморска височина и това как се отразява не само върху бита, но и вътрешната потреба на населението за извисяване на духа към по-високи извисявания на духа? Проверка в обичаите, религиозните култови потребности на населението още през трите епохи: тракийската, славянската и новобългарската. Справка в историческата и етнографска литература за този край, публикувана на различни места и по различно време. 3. Айтос е разположен в подножието на Айтоската планина, на Източна Стара планина. Това означава, че градът се намира във веригата на Балкана и получава своята част от неговите влияния и енергии за обособяването на населението като неразделна част от онази духовна верига, която обединява и съдава дух на обновлението.
към текста >>
Справка в народните обичаи, бит, песни,
предания
, носии, облекло и пр. 4.
Проверка в обичаите, религиозните култови потребности на населението още през трите епохи: тракийската, славянската и новобългарската. Справка в историческата и етнографска литература за този край, публикувана на различни места и по различно време. 3. Айтос е разположен в подножието на Айтоската планина, на Източна Стара планина. Това означава, че градът се намира във веригата на Балкана и получава своята част от неговите влияния и енергии за обособяването на населението като неразделна част от онази духовна верига, която обединява и съдава дух на обновлението. Кое е свързващото начало на това население с останалото в страната?
Справка в народните обичаи, бит, песни,
предания
, носии, облекло и пр. 4.
На северозапад от града се издига скалисто образование и възвишение „Хисар", височина 322 м. Какво значение има тя за култовите потребности на населението през време на траките, славяните и българите? А през време на турското робство? А след това? За какво е използвана от населението?
към текста >>
Справка в
преданията
и разказите от някогашно време. 6.
За какво е използвана от населението? Как се наричала в различни времена от народа? 5. На изток от града е скалистото образование „Тримата братя". За какво е служело на населението? И как е свързан градът с него?
Справка в
преданията
и разказите от някогашно време. 6.
Климатът е преходен континентален със слабо изразено черноморско влияние. Как се е отразил климатът на психическото възприятие на населението, неговия характер, мисловни, емоционални и волеви особености, определящи общия порядък на строго определен бит, обичаи, поминък. Справка в етнографския музей и литература за този край. 7. Поминък: зърнопроизводство, тютюнопроизводство, зеленчукопроизводство, животновъдство и трайни насаждения. Как това се отразява в деятелната дейност на населението, върху неговия бит и култови потребности на населението през различните епохи: тракийска, славянска, българска, през турското робство и след Освобождението.
към текста >>
Как се е отразил климатът на психическото възприятие на населението, неговия характер, мисловни, емоционални и волеви особености,
определящи
общия
порядък
на строго
определен
бит, обичаи, поминък.
5. На изток от града е скалистото образование „Тримата братя". За какво е служело на населението? И как е свързан градът с него? Справка в преданията и разказите от някогашно време. 6. Климатът е преходен континентален със слабо изразено черноморско влияние.
Как се е отразил климатът на психическото възприятие на населението, неговия характер, мисловни, емоционални и волеви особености,
определящи
общия
порядък
на строго
определен
бит, обичаи, поминък.
Справка в етнографския музей и литература за този край. 7. Поминък: зърнопроизводство, тютюнопроизводство, зеленчукопроизводство, животновъдство и трайни насаждения. Как това се отразява в деятелната дейност на населението, върху неговия бит и култови потребности на населението през различните епохи: тракийска, славянска, българска, през турското робство и след Освобождението. Поминък и свободно време за битови нужди, обичаи, фолклор и пр. Б. Историческа характеристика на град Айтос. 1.
към текста >>
Преди
3000 години, три километра западно от град Айтос имало монастир, в който живял един светия.
Как това се отразява в деятелната дейност на населението, върху неговия бит и култови потребности на населението през различните епохи: тракийска, славянска, българска, през турското робство и след Освобождението. Поминък и свободно време за битови нужди, обичаи, фолклор и пр. Б. Историческа характеристика на град Айтос. 1. През 1972 година в центъра на града са открити следи от тракийско селище и малка крепост от 5-6 век. Справка в съответните публикации и търсене на историческата следа, чрез която е прокарван пътя на следващите поколения, които трябва да дочакат идването на Всемировия Учител.
Преди
3000 години, три километра западно от град Айтос имало монастир, в който живял един светия.
Градът бил обграден с високи стени и в него бил скрит златен бюст на Орфей. Римският император, като научил това нещо, изпратил войска да нападне града, за да вземат бюста на Орфей, но като дошли до града, те се изплашили от тишината, която владеела там. Нямало жива душа, понеже народът се бил скрил в подземията като разбрал, че ще бъде нападнат. Върнали се войските при императора и докладвали за положението. След шест месеца императорът отново изпратил войски.
към текста >>
На северозапад от града са запазени останките и основите на три кули от
средновековна
крепост АЕТОС.
Върнали се войските при императора и докладвали за положението. След шест месеца императорът отново изпратил войски. Те нападнали града, обаче не намерили златния бюст на Орфей, който и до ден днешен не е открит. Жителите на града били земеделци - вегетарианци. По него време Айтос е бил люлка на духовен живот. 2.
На северозапад от града са запазени останките и основите на три кули от
средновековна
крепост АЕТОС.
Намерена е керамика и монети от времето на Светослав Тертер. Каква е ролята и мястото в това време? А какъв е култът им? 3. Да се провери какъв култ е изповядвало населението през времето на траките, на славяните, на българите до приемането на християнството. И какво е останало от онази епоха като предания, обичаи и фолклор.
към текста >>
И какво е останало от онази епоха като
предания
, обичаи и фолклор.
На северозапад от града са запазени останките и основите на три кули от средновековна крепост АЕТОС. Намерена е керамика и монети от времето на Светослав Тертер. Каква е ролята и мястото в това време? А какъв е култът им? 3. Да се провери какъв култ е изповядвало населението през времето на траките, на славяните, на българите до приемането на християнството.
И какво е останало от онази епоха като
предания
, обичаи и фолклор.
Всичко това впоследствие създава благоприятна почва в душевната нагласа на населението за възприемането на идеи от космополитичен план, а особено през времето от 1900 - 1944година, по времето на Учителя БеинсаДуно. 4. Като средновековна крепост АЕТОС се споменава за пръв път в хрониката на френския рицар Ж. дьо Вилардуен под името Лакил /френски: орел/ Справка във френски пътеписи за Балканите и България в съответна поредица от чужди пътеписи, излезнала досега до том 9. През 1206 година е разрушена от латинските войски. А защо?
към текста >>
Като
средновековна
крепост АЕТОС се споменава за пръв път в хрониката на френския рицар Ж.
Каква е ролята и мястото в това време? А какъв е култът им? 3. Да се провери какъв култ е изповядвало населението през времето на траките, на славяните, на българите до приемането на християнството. И какво е останало от онази епоха като предания, обичаи и фолклор. Всичко това впоследствие създава благоприятна почва в душевната нагласа на населението за възприемането на идеи от космополитичен план, а особено през времето от 1900 - 1944година, по времето на Учителя БеинсаДуно. 4.
Като
средновековна
крепост АЕТОС се споменава за пръв път в хрониката на френския рицар Ж.
дьо Вилардуен под името Лакил /френски: орел/ Справка във френски пътеписи за Балканите и България в съответна поредица от чужди пътеписи, излезнала досега до том 9. През 1206 година е разрушена от латинските войски. А защо? Какво цели с разрушаването и латинската раса? Какво иска да наложи тук, успява ли?
към текста >>
дьо Вилардуен под името Лакил /френски: орел/ Справка във френски пътеписи за Балканите и България в съответна
поредица
от чужди пътеписи, излезнала досега до том 9.
А какъв е култът им? 3. Да се провери какъв култ е изповядвало населението през времето на траките, на славяните, на българите до приемането на християнството. И какво е останало от онази епоха като предания, обичаи и фолклор. Всичко това впоследствие създава благоприятна почва в душевната нагласа на населението за възприемането на идеи от космополитичен план, а особено през времето от 1900 - 1944година, по времето на Учителя БеинсаДуно. 4. Като средновековна крепост АЕТОС се споменава за пръв път в хрониката на френския рицар Ж.
дьо Вилардуен под името Лакил /френски: орел/ Справка във френски пътеписи за Балканите и България в съответна
поредица
от чужди пътеписи, излезнала досега до том 9.
През 1206 година е разрушена от латинските войски. А защо? Какво цели с разрушаването и латинската раса? Какво иска да наложи тук, успява ли? Как налагането на чужда религия се отразява на населението?
към текста >>
Справка народния фолклор - песни и
предания
.
През 1206 година е разрушена от латинските войски. А защо? Какво цели с разрушаването и латинската раса? Какво иска да наложи тук, успява ли? Как налагането на чужда религия се отразява на населението?
Справка народния фолклор - песни и
предания
.
Кое е онова, което прекарва населението през тази епоха, държи го, укрепва го и го съхранява, за да го прехвърли в идните поколения? Коя е тази добродетел и онази душевна ценност, съхранена в поколенията? 5. Градът под името АЕТОС /гръцки: орел/ се споменава от византийския хроникист Никита Хоният. Направи съответна справка от неговите публикации и съпостави защо е наречен орел? С какво е свързано това?
към текста >>
С местността, с
предания
или с култови потребности на населението или с онова задължение и военна повинност, когато населението е отглеждало орли за лов на владетелите и са били освобождавани от данък или са имали облекчение, или са имали привилегия в някои неща, като правото на свободни култови потребности и култови дейности, които са били свободни и са били в разрез с официалната култова религия.
Кое е онова, което прекарва населението през тази епоха, държи го, укрепва го и го съхранява, за да го прехвърли в идните поколения? Коя е тази добродетел и онази душевна ценност, съхранена в поколенията? 5. Градът под името АЕТОС /гръцки: орел/ се споменава от византийския хроникист Никита Хоният. Направи съответна справка от неговите публикации и съпостави защо е наречен орел? С какво е свързано това?
С местността, с
предания
или с култови потребности на населението или с онова задължение и военна повинност, когато населението е отглеждало орли за лов на владетелите и са били освобождавани от данък или са имали облекчение, или са имали привилегия в някои неща, като правото на свободни култови потребности и култови дейности, които са били свободни и са били в разрез с официалната култова религия.
Ако е така, то тази привилегия се предава и в идните поколения през различните държавни формации, като специфична особеност на характера на населението да изповядват своята култова потребност в противоречие на официалната. 6. През време на Втората българска държава преминава нееднократно в български и византийски владения. Какво означава това за населението, за неговата възможност да се приспособява в култово отношение. 7. Турците превземат града през 1367 година. Като нахия/ар.
към текста >>
Ако е така, то тази привилегия се
предава
и в идните поколения през различните държавни формации, като специфична особеност на характера на населението да изповядват своята култова потребност в противоречие на официалната. 6.
Коя е тази добродетел и онази душевна ценност, съхранена в поколенията? 5. Градът под името АЕТОС /гръцки: орел/ се споменава от византийския хроникист Никита Хоният. Направи съответна справка от неговите публикации и съпостави защо е наречен орел? С какво е свързано това? С местността, с предания или с култови потребности на населението или с онова задължение и военна повинност, когато населението е отглеждало орли за лов на владетелите и са били освобождавани от данък или са имали облекчение, или са имали привилегия в някои неща, като правото на свободни култови потребности и култови дейности, които са били свободни и са били в разрез с официалната култова религия.
Ако е така, то тази привилегия се
предава
и в идните поколения през различните държавни формации, като специфична особеност на характера на населението да изповядват своята култова потребност в противоречие на официалната. 6.
През време на Втората българска държава преминава нееднократно в български и византийски владения. Какво означава това за населението, за неговата възможност да се приспособява в култово отношение. 7. Турците превземат града през 1367 година. Като нахия/ар. - турски: област, община/ и град е известен от 1367 година.
към текста >>
Справка в описанията му и в
поредицата
чужди пътеписи за Балканите.
Какво означава това за населението, за неговата възможност да се приспособява в култово отношение. 7. Турците превземат града през 1367 година. Като нахия/ар. - турски: област, община/ и град е известен от 1367 година. Турският пътешественик Евлия Челеби 18 век го описва като български град Ченгис.
Справка в описанията му и в
поредицата
чужди пътеписи за Балканите.
Българският елемент се запазва, бит и обичаи, А какви са култовите потребности на населението? Запазени ли са тракийските обичаи, а славянските и българските? 8. През време на Възраждането е известен с името „Орловец". „Орлово". А защо с това име? И кое е това, което го променя на Айтос?
към текста >>
Връща ли се
непосредствено
след 10 години след войната 1828 година, както става на много места или остава в Бесарабия.
9. През време на руско-турската война от 1828/1829 година турците са разбити при Айтос от руския генерал Ридигер, като градът е освободен и временно става главна квартира на генерал Дибич Задбалкански. След Одринския мир от 1828 година голяма част от българите се изселват от града от страх от турското възмездие и се заселват в Бесарабия. Обикновено в изоставените къщи се е заселвало гръцко население, дошло от Беломорието иТракия, както гагаузко погърчено такова, това се отнася почти за всички изоставени домове от българите по това време. Как е този въпрос за град Айтос? Проверка къде е изселено това население.
Връща ли се
непосредствено
след 10 години след войната 1828 година, както става на много места или остава в Бесарабия.
Кога се завръща избягалото население? Изобщо връщали се? Ами кой се заселва в изпразнения град и как се променя състава на населението? 10. Възраждане: Църковно-национални борби за обособяване на правото на българската народност за отваряне на училища, правото за българско четмо и писмо, църковно-славянско богослужение в Айтос. Справка във възрожденския архив за града, публикуван в различно време, както и онзи, запазен съответно в града.
към текста >>
Да се намерят или от него, или от други преписващи, защото това са документи за оригиналното Слово на Учителя, което впоследствие е коригирано от
редакторите
.
ж/ Снимков материал от различни лица, взели участие в братския живот в Айтос, които по един или друг повод имат опитности с Учителя, които са записани. Ж. Писмена документация по темата Георги Куртев. а/Лични бележници, тефтерчета, бележки по работата на „духовната верига", създадена от Учителя. б/ Лични тетрадки с почерка му при записването на разговори и срещи с Учителя, както и такива по работа на Словото. в/Тетрадки от първите години, когато беседите са преписвани на ръка, като са били изпращани по Братствата, понеже не е имало пишущи машини.
Да се намерят или от него, или от други преписващи, защото това са документи за оригиналното Слово на Учителя, което впоследствие е коригирано от
редакторите
.
г/ Протоколи от срещи с Учителя при неговите посещения по провинцията, когато приятелите изпращат до съседните братства за уведомяване и преписване, или изпращани писма по този повод. Затова тази кореспонденция е важно да бъде събрана и подредена, показваща движението на Учителя и неговата работа с братствата. д/ Кореспонденция между първите приятели от духовната верига: писма, картички, отворени картички, честитки: такива до 1922 г. и от 1922-1944 г. и след това.
към текста >>
Затова тази кореспонденция е важно да бъде събрана и
подредена
, показваща движението на Учителя и неговата работа с братствата.
а/Лични бележници, тефтерчета, бележки по работата на „духовната верига", създадена от Учителя. б/ Лични тетрадки с почерка му при записването на разговори и срещи с Учителя, както и такива по работа на Словото. в/Тетрадки от първите години, когато беседите са преписвани на ръка, като са били изпращани по Братствата, понеже не е имало пишущи машини. Да се намерят или от него, или от други преписващи, защото това са документи за оригиналното Слово на Учителя, което впоследствие е коригирано от редакторите. г/ Протоколи от срещи с Учителя при неговите посещения по провинцията, когато приятелите изпращат до съседните братства за уведомяване и преписване, или изпращани писма по този повод.
Затова тази кореспонденция е важно да бъде събрана и
подредена
, показваща движението на Учителя и неговата работа с братствата.
д/ Кореспонденция между първите приятели от духовната верига: писма, картички, отворени картички, честитки: такива до 1922 г. и от 1922-1944 г. и след това. е/ Кореспонденция между Учителя и приятелите от Айтоското Братство. Този въпрос да се изучи внимателно и ако притежателите не дават писмата, да се преснемат на фотографски негативи и да се препишат, като не се разпространяват, защото това ще доведе до ревност и опасения за тяхното обсебване.
към текста >>
а/ Георги Събев - първият летописец за тази епоха, като описанията са написани
непосредствено
след разказа на въпросните лица: 1.
е/ Кореспонденция между Учителя и приятелите от Айтоското Братство. Този въпрос да се изучи внимателно и ако притежателите не дават писмата, да се преснемат на фотографски негативи и да се препишат, като не се разпространяват, защото това ще доведе до ревност и опасения за тяхното обсебване. ж/ Писма, написани собственоръчно от Георги Куртев до приятели или до негови родственици - като същите се препишат, а родствениците да ги пазят. з/ Други архивни материали, свързани с дейността на братския живот на Айтос, Георги Куртев, негови съвременници. 3. Летописци за живота на Георги Куртев и Братството в Айтос.
а/ Георги Събев - първият летописец за тази епоха, като описанията са написани
непосредствено
след разказа на въпросните лица: 1.
Биография на Георги Куртев. 2. История на Братската градина в град Айтос. 3. Опитности на Георги Куртев с Учителя и с Учението му. 4. Опитности на отделни лица от Братството в Айтос с Учителя. 5. Духовни опитности на приятелите в Айтоското Братство.
към текста >>
Затова поклон
пред
труда му!
Но неговите опитности са точни и не могат да се преразказват. Теса проверявани от мен лично, като съм бил свидетел на възраженията на неговите опоненти, като никой от тях не седна да напише. А когато някои се сетиха, всички онези хора и събития бяха отминали и единствено остана като достоверност написаното от него. Това е един урок за всички, че един оре и сее, но жътвата се прибра от жетварите. А той сееше и ореше и беше жътвар.
Затова поклон
пред
труда му!
б/ Верка Куртева - дъщеря на Георги Куртев, „Спомени за баща ми, живота в Айтос, лични преживявания по времето на Школата с Учителя и Братството" в/ Надка Куртева - дъщеря на Георги Куртев, „Лични спомени от баща ни и живота на Братството в Айтос". г/ Донка Куртева - дъщеря на Георги Куртев, „Лични спомени за баща ни и живота на Братството в Айтос". д/ Надка Боева - племенница на Георги Събев и внучка на Георги Куртев, дъщеря на рано заминалата му дъщеря Цветанка, „Спомени от моя дядо Георги Куртев и живота на Братството в Айтос". е/ Други лица, разказали или написали спомени за Георги Куртев и живота на Братството в Айтос. Тези спомени трябва да се издирят и подредят и да бъдат включени съответно в този раздел. И.
към текста >>
Тези спомени трябва да се издирят и
подредят
и да бъдат включени съответно в този раздел. И.
Затова поклон пред труда му! б/ Верка Куртева - дъщеря на Георги Куртев, „Спомени за баща ми, живота в Айтос, лични преживявания по времето на Школата с Учителя и Братството" в/ Надка Куртева - дъщеря на Георги Куртев, „Лични спомени от баща ни и живота на Братството в Айтос". г/ Донка Куртева - дъщеря на Георги Куртев, „Лични спомени за баща ни и живота на Братството в Айтос". д/ Надка Боева - племенница на Георги Събев и внучка на Георги Куртев, дъщеря на рано заминалата му дъщеря Цветанка, „Спомени от моя дядо Георги Куртев и живота на Братството в Айтос". е/ Други лица, разказали или написали спомени за Георги Куртев и живота на Братството в Айтос.
Тези спомени трябва да се издирят и
подредят
и да бъдат включени съответно в този раздел. И.
Обобщения на епохата при идването на Учителя между българите и живота на Братството в Айтос. Цялостен синтез на етнографския синтез от траки, славяни и българи в една сплав за подготовка за идването на Учителя. К. Становище на Учителя за душите, слезнали и въплътени в плът в Айтос и околностите, създали човешкия потенциал на Братството. При един разговор на една сестра, току-що се завърнала от една братска среща в Айтос, която със своето въодушевление от преживяното и с искрените си похвали за Братството в Айтос, Учителят я изслушва внимателно и когато изрича всичко онова, което е преживяла я запитва: „Ами тези приятели изпитани ли са? Това изказване ме свали на земята и аз бях свидетел, когато всички бяха изпитани през годините на няколко десетилетия и всеки получи своята оценка от Учителя чрез живота си, който бе най-точната оценка за положения изпит.
към текста >>
При друг разговор, свързан отново с посещения на софиянци на братските тържества в Айтос и завърнали се изказват най-искрени похвали за преживяното, като подчертават, че това са най-прилежните ученици в провинцията, което е било вярно,
според
всички очевидци и съвременници, Учителят ги погледнал строго и казал: „Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните, към враговете си и към Божествения Дух.
Цялостен синтез на етнографския синтез от траки, славяни и българи в една сплав за подготовка за идването на Учителя. К. Становище на Учителя за душите, слезнали и въплътени в плът в Айтос и околностите, създали човешкия потенциал на Братството. При един разговор на една сестра, току-що се завърнала от една братска среща в Айтос, която със своето въодушевление от преживяното и с искрените си похвали за Братството в Айтос, Учителят я изслушва внимателно и когато изрича всичко онова, което е преживяла я запитва: „Ами тези приятели изпитани ли са? Това изказване ме свали на земята и аз бях свидетел, когато всички бяха изпитани през годините на няколко десетилетия и всеки получи своята оценка от Учителя чрез живота си, който бе най-точната оценка за положения изпит. А изпитите бяха многобройни, разнообразни, а развръзките най-неочаквани и драматични.
При друг разговор, свързан отново с посещения на софиянци на братските тържества в Айтос и завърнали се изказват най-искрени похвали за преживяното, като подчертават, че това са най-прилежните ученици в провинцията, което е било вярно,
според
всички очевидци и съвременници, Учителят ги погледнал строго и казал: „Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните, към враговете си и към Божествения Дух.
А това означава пробуждането на човешкото съзнание, навлизането в свръх съзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството. А всички онези души в Айтос са с религиозно съзнание. Трябва да преминат от него в духовното съзнание и чак тогава в свръхсъзнанието, което е пътят на ученика. А дотогава има дълъг път да се извърви от тези души. А всяка душа е лъч от светлината на Бога и всяка душа е ценна за Бога." Настоящите приведени примери са затова - да покажат, че пътят на ученичеството е дълъг път, представляващ цели човешки епохи на човешката цивилизация.
към текста >>
А всяка душа е лъч от светлината на Бога и всяка душа е ценна за Бога." Настоящите приведени примери са затова - да покажат, че пътят на ученичеството е дълъг път,
представляващ
цели човешки епохи на човешката цивилизация.
При друг разговор, свързан отново с посещения на софиянци на братските тържества в Айтос и завърнали се изказват най-искрени похвали за преживяното, като подчертават, че това са най-прилежните ученици в провинцията, което е било вярно, според всички очевидци и съвременници, Учителят ги погледнал строго и казал: „Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните, към враговете си и към Божествения Дух. А това означава пробуждането на човешкото съзнание, навлизането в свръх съзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството. А всички онези души в Айтос са с религиозно съзнание. Трябва да преминат от него в духовното съзнание и чак тогава в свръхсъзнанието, което е пътят на ученика. А дотогава има дълъг път да се извърви от тези души.
А всяка душа е лъч от светлината на Бога и всяка душа е ценна за Бога." Настоящите приведени примери са затова - да покажат, че пътят на ученичеството е дълъг път,
представляващ
цели човешки епохи на човешката цивилизация.
А животът на Братството в Айтос показва как българското съзнание в един отрязък от време и пространство се е проектирал чрез онези души, които слезнаха на земята, въплътиха се в плът, родиха са като българи, бяха онези лица от Айтос и околностите, които съставляваха живите членове на това братство и бяха живата аудитория на Учителя, защото чрез тези души се даде Словото на Учителя, което Слово бе изява и проявление на Божествения Дух.
към текста >>
100.
18 - 2. ПЪРВИЯТ КОНЦЕРТ ОТ МУЗИКА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ В КАМЕРНА ЗАЛА „БЪЛГАРИЯ
,
Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.
,
ТОМ 10
Братският съвет во главе с неговия
председател
Илиян Стратев забраниха на музикантите Йоанна Стратева и Ина Дойнова да се явят на концерта.
Беше закупена камерна зала „България" с 220 места. 3. Бяха нарисувани два големи портрета - скици на Учителя и Георги Куртев, както и направен голям плакат за концерта на художника Георги Пенчев по моя молба. 4. Подготвените покани бяха раздавани на ръка в клубчето, където се събираха. 5. Ето дойде и най-голямата изненада. И противодействие.
Братският съвет во главе с неговия
председател
Илиян Стратев забраниха на музикантите Йоанна Стратева и Ина Дойнова да се явят на концерта.
А защо ли? Защото не са ги питали и защото музиката на Учителя Дънов не трябвало да се представя на концертния подиум от артисти. 6. Ина Дойнова горко плака. Аз за нея бях закупил електрически орган с 10 лекарски заплати, а майка ми през това време ме хранеше с нейната пенсия. Срещнах Йоанна Стратева.
към текста >>
Защото не са ги питали и защото музиката на Учителя Дънов не трябвало да се
представя
на концертния подиум от артисти. 6.
Подготвените покани бяха раздавани на ръка в клубчето, където се събираха. 5. Ето дойде и най-голямата изненада. И противодействие. Братският съвет во главе с неговия председател Илиян Стратев забраниха на музикантите Йоанна Стратева и Ина Дойнова да се явят на концерта. А защо ли?
Защото не са ги питали и защото музиката на Учителя Дънов не трябвало да се
представя
на концертния подиум от артисти. 6.
Ина Дойнова горко плака. Аз за нея бях закупил електрически орган с 10 лекарски заплати, а майка ми през това време ме хранеше с нейната пенсия. Срещнах Йоанна Стратева. „Слушай, Йоанна, ти нали си цигуларка и 30 години чакаш да се качиш на сцената и свободно да свириш музиката на Учителя. Ето, салонът е готов, поканите са раздадени, всички очакват концерта.
към текста >>
След това се
заредиха
от 1991 до края на 1998 година към 20 концерта, които бях организирал и финансирал към 90 %.
" Музикантът у нея надви и тя се яви на концерта. Беше невероятно преживяване. В залата бе и Георги Събев, който слушаше как се рецитират неговите стихотворения, написани за Георги Куртев и сълзи се наливаха в очите му. 7. Концертът бе сполучлив. Аз победих.
След това се
заредиха
от 1991 до края на 1998 година към 20 концерта, които бях организирал и финансирал към 90 %.
Останалите 10 % помогнаха други. Това беше първият пробив 8.От старото поколение музиканти ревнуваха, че тяхното време бе отминало и подвеждаха младите музиканти, че не трябвало музиката на Учителя Дънов да се поднася и изнася на концертния подиум. Питах ги: „А за кого е написана, за кого е дадена? " Цитирах им случай, как Учителят ги е изпращал на концерт или да пеят по радиото. Питаха ме: „Откъде това знаеш?
към текста >>
Айтос и д-р Вергилий Кръстев -
редактор
и издател на книгата.
По повод на чествуването е подготвена специална книга - сборник за Георги Куртев, в който участвуват следните автори на материали: Дора Куртева, Надка Боева, Борис Николов / "Послание за Георги Куртев" от 1969 година, „Очерк за Георги Куртев" от 1972 година/, Георги Събев / "История на Братската градина ф. Айтос", „Животопис и опитностите на Георги Куртев", „История на чешмата - паметник в с. Тополица"/, Мария Тодорова (1998 -1976 г.) - „Описание на разговорите й с Учителя за Георги Куртев и Айтоското Братство". 5. Книгата съдържа 124 страници, отпечатана е в 1000 броя и ще струва по 6 лева книжката. Материалите на авторите са безплатни, трудът на работната група, която осигури преписите на пишуща машина, е безвъзмезден: Мария Арсова, Марийка Марашлиева, Весела Маркова - гр.
Айтос и д-р Вергилий Кръстев -
редактор
и издател на книгата.
Сборникът бе финансиран от Марийка Марашлиева и д-р Вергилий Кръстев, като това е един от начините за книгопечат в наши дни и братско книгоиздаване. Тези приятели, които желаят да получат ст сборника, трябва да направят по места своите заявки и да ги изпратят на адрес: д-р Вергилий Кръстев, ул. „Васил Друмев" 1, София, код 1505. А събраните суми да ги донесат на 15 юни в София, тъй като закупуването на книгата и представянето на събраните суми ще става на 15 юни в зала „България" - София, по време на чествуването. Книгата ще се продава и на 13 и 14 юли в Айтос по време на съборните дни.
към текста >>
А събраните суми да ги донесат на 15 юни в София, тъй като закупуването на книгата и
представянето
на събраните суми ще става на 15 юни в зала „България" - София, по време на чествуването.
Материалите на авторите са безплатни, трудът на работната група, която осигури преписите на пишуща машина, е безвъзмезден: Мария Арсова, Марийка Марашлиева, Весела Маркова - гр. Айтос и д-р Вергилий Кръстев - редактор и издател на книгата. Сборникът бе финансиран от Марийка Марашлиева и д-р Вергилий Кръстев, като това е един от начините за книгопечат в наши дни и братско книгоиздаване. Тези приятели, които желаят да получат ст сборника, трябва да направят по места своите заявки и да ги изпратят на адрес: д-р Вергилий Кръстев, ул. „Васил Друмев" 1, София, код 1505.
А събраните суми да ги донесат на 15 юни в София, тъй като закупуването на книгата и
представянето
на събраните суми ще става на 15 юни в зала „България" - София, по време на чествуването.
Книгата ще се продава и на 13 и 14 юли в Айтос по време на съборните дни. Парични суми няма да се приемат по пощата и книги също няма да се изпращат по пощата. 6. На 13 юли, събота, в 17 часа в градския салон гр. Айтос тържествено ще бъде ознаменувана 120-годишнината на брат Георги Куртев, при същата Софийска програма, но с разширено участие и на други музиканти и артисти. Поканваме всички приятели да зачетат паметта на един достоен ученик на Учителя със своето присъствие на тържеството.
към текста >>
На 14 юли, неделя, в Братската градина в град Айтос ще бъде отпразнуван Съборният ден на Учителя, за денят на Учителя, като организацията ще се осъществи от ръководството на братството в град Айтос в
реди
порядък
, познат на всички.
Поканваме всички приятели да зачетат паметта на един достоен ученик на Учителя със своето присъствие на тържеството. Онези, които имат свои спомени и материали за брат Георги Куртев и за братския живот по времето на Школата на Учителя, както и за Айтоското братство, така и за останалите съвременници на брат Георги Куртев, могат да ги донесат и при подходяща обстановка и време да споделят с нас своите материали, като могат да бъдат включени в едно второ издание след известно време. Всеки материал и приносителят му ще запазят името си в бъдеща публикация. Поради икономическите затруднения, умоляваме приятелите да си носят за събора в град Айтос храна за два дни. Подслоняването ще се осъществи по познатия начин: лично, индивидуално и колективно под ясното небе и в Братската градина. 7.
На 14 юли, неделя, в Братската градина в град Айтос ще бъде отпразнуван Съборният ден на Учителя, за денят на Учителя, като организацията ще се осъществи от ръководството на братството в град Айтос в
реди
порядък
, познат на всички.
Всички музиканти и музикални състави ще вземат участие в чевствуването на деня на Учителя с богата музикална програма. 8. С това чествуване за брат Георги Куртев се слага началото за отпразнуване на паметта на ученици от Школата на Бялото Братство по времето, когато Всемировият Учител на Бялото Братство слезе при българите и славянството, за да свали Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса. Целта на тези чествувания е да бъдат опознати, събрани и издадени техни спомени и материали по време на Школата на Учителя. Всяко тържество по места ще бъде съпроводено от богата музикална програма от музика на Учителя. 9. Първа такава инициатива бе осъществена през месец април 1990 година в град София, когато бе ознаменувана паметта на д-р Георги Миркович от град Сливен /1825-1905 година/ с благотворителен концерт, защото той е съоснователят на „Червен кръст" в България и благотворителното дело у нас.
към текста >>
През времето на Школата на Учителя бяха основани братства в страната, които имат своя история и свои
представители
, както и свои опитности, материали - ръкописи, снимки, незаписани разкази от още живи съвременници или от техни наследници.
Всяко тържество по места ще бъде съпроводено от богата музикална програма от музика на Учителя. 9. Първа такава инициатива бе осъществена през месец април 1990 година в град София, когато бе ознаменувана паметта на д-р Георги Миркович от град Сливен /1825-1905 година/ с благотворителен концерт, защото той е съоснователят на „Червен кръст" в България и благотворителното дело у нас. Той е един от тримата ученици, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас, с които Учителят е започнал първите събори още от самото начало през 1899 година. Чрез списание „Братство" бе поместен кратък обзор за житейския път на д-р Георги Миркович, както и за осъществения концерт. Музикантите - певци и инструменталисти изпълниха песни от Учителя. 10.
През времето на Школата на Учителя бяха основани братства в страната, които имат своя история и свои
представители
, както и свои опитности, материали - ръкописи, снимки, незаписани разкази от още живи съвременници или от техни наследници.
Затова е необходимо тези материали да се съберат, да се подредят и издадат чрез книгопечат, за да се съхранят за следващите поколения, като всяко едно братство може спокойно да финансира едно издание от 1000 броя и да се разпръснат по всички приятели в страната. Авторството на материалите ще бъда запазено, трудът на участниците ще бъде зачетен с вписване на имената им като сътрудници, стилът и езикът-съхранени. За допълнителни сведения, обяснения и разяснения по този въпрос може да даде д-р Вергилий Кръстев, ул. „Васил Друмев" 1, София-1505. От организационния съвет за чествуването на 120-годишнината на брат Георги Куртев. Гр.
към текста >>
Затова е необходимо тези материали да се съберат, да се
подредят
и издадат чрез книгопечат, за да се съхранят за следващите поколения, като всяко едно братство може спокойно да финансира едно издание от 1000 броя и да се разпръснат по всички приятели в страната.
Първа такава инициатива бе осъществена през месец април 1990 година в град София, когато бе ознаменувана паметта на д-р Георги Миркович от град Сливен /1825-1905 година/ с благотворителен концерт, защото той е съоснователят на „Червен кръст" в България и благотворителното дело у нас. Той е един от тримата ученици, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас, с които Учителят е започнал първите събори още от самото начало през 1899 година. Чрез списание „Братство" бе поместен кратък обзор за житейския път на д-р Георги Миркович, както и за осъществения концерт. Музикантите - певци и инструменталисти изпълниха песни от Учителя. 10. През времето на Школата на Учителя бяха основани братства в страната, които имат своя история и свои представители, както и свои опитности, материали - ръкописи, снимки, незаписани разкази от още живи съвременници или от техни наследници.
Затова е необходимо тези материали да се съберат, да се
подредят
и издадат чрез книгопечат, за да се съхранят за следващите поколения, като всяко едно братство може спокойно да финансира едно издание от 1000 броя и да се разпръснат по всички приятели в страната.
Авторството на материалите ще бъда запазено, трудът на участниците ще бъде зачетен с вписване на имената им като сътрудници, стилът и езикът-съхранени. За допълнителни сведения, обяснения и разяснения по този въпрос може да даде д-р Вергилий Кръстев, ул. „Васил Друмев" 1, София-1505. От организационния съвет за чествуването на 120-годишнината на брат Георги Куртев. Гр. София - гр. Айтос.
към текста >>
Сред
деца то беше третото по
ред
.
ПОКАНВАТЕ СЕ ДА ПОСЕТИТЕ КОНЦЕРТА Посветен на 120-годишнината от рождението на бр. Георги Куртев, който ще се състои на 15 юни, събота, от 11 часа в камерна зала „България". В програмата: Музика от БЕИНСА ДУНО. Вход свободен ГЕОРГИ КУРТЕВ /По случай 120-годишнината/ По време на робство в източен Балкан, в Айтос роди се духовен великан. В домът на Вълчо проплака дете, с дарби големи и с добро сърце.
Сред
деца то беше третото по
ред
.
По ум то израстна, излезе напред. Школото в Айтос завърши с отличен. От учителите свои тачен и обичан. Школата в Сливен замина да следва, но и там успехът по пети го следва. Върна се от Сливен фелдфебел готов.
към текста >>
По ум то израстна, излезе
напред
.
Георги Куртев, който ще се състои на 15 юни, събота, от 11 часа в камерна зала „България". В програмата: Музика от БЕИНСА ДУНО. Вход свободен ГЕОРГИ КУРТЕВ /По случай 120-годишнината/ По време на робство в източен Балкан, в Айтос роди се духовен великан. В домът на Вълчо проплака дете, с дарби големи и с добро сърце. Сред деца то беше третото по ред.
По ум то израстна, излезе
напред
.
Школото в Айтос завърши с отличен. От учителите свои тачен и обичан. Школата в Сливен замина да следва, но и там успехът по пети го следва. Върна се от Сливен фелдфебел готов. Работа подхвана с умение и любов.
към текста >>
Той
навред
бе канен болни да лекува.
От вадички малки бликваха потоци. Години минават. Идат души нови. За жертва узрели. За подвиг готови.
Той
навред
бе канен болни да лекува.
Който го познае, навек ще добрува. Тъй Куртев израстна първи ученик, Достоен следовник на Учител велик. Множат се групи по села, градове, Тъй делото Божие все крепне и расте. Куртев беше канен и навред приет. Пратеник небесен от идващия век.
към текста >>
Куртев беше канен и
навред
приет.
За подвиг готови. Той навред бе канен болни да лекува. Който го познае, навек ще добрува. Тъй Куртев израстна първи ученик, Достоен следовник на Учител велик. Множат се групи по села, градове, Тъй делото Божие все крепне и расте.
Куртев беше канен и
навред
приет.
Пратеник небесен от идващия век. Идеи крилати за братство и любов, пазеше свещено за всеки братец нов. Той своя опит житейски нам завеща, Наследство безценно на любящ баща. 19 юли 1991 година. Бургас. Георги Събев.
към текста >>
НАГОРЕ